Христо Ботев

МОЯТА МОЛИТВА

"Благословен Бог наш..."

О, мой боже, правий боже!

Не ти, що си в небесата,

а ти, що си в мене, боже -

мен в сърцето и в душата...

Не ти, комуто се кланят

калугери и попове

и комуто свещи палят

православните скотове;

не ти, който си направил

от кал мъжът и жената,

а човекът си оставил

роб да бъде на земята;

не ти, който си помазал

царе, папи, патриарси,

а в неволя си зарязал

мойте братя сиромаси;

не ти, който учиш робът

да търпи и да се моли

и храниш го дор до гробът

само със надежди голи;

не ти, боже, на лъжците,

на безчестните тирани,

не ти, идол на глупците,

на човешките душмани!

А ти, боже, на разумът,

защитниче на робите,

на когото щат празнуват

денят скоро народите!

Вдъхни секиму, о, боже!

любов жива за свобода -

да се бори кой как може

с душманите на народа.

Подкрепи и мен ръката,

та кога въстане робът,

в редовете на борбата

да си найда и аз гробът!

Не оставай да изстине

буйно сърце на чужбина,

и гласът ми да премине

тихо като през пустиня!...

Стихотворението е печатано за първи път във в. "Независимост" през 1873 г., но се предполага, че е създадено по-рано.

Преместено

dragozow

dragozow,

Въпросът не е за стихотворението .....

Фактът, че никой не се сети да напише 2 реда за тези, които са си дали живота ме подразни и затова пуснах стихотворението в "Новини".

За мен това е новина !

Както и факта (за съжаление), че хората не могат да спрат за 3 минути да отдадат почит..... Или вече не знаят? Както не знаят да пишат и говорят на правилен български език !

Ще подсещаме от чужбина ......

Нищо лично.

Редактирано 2 юни 200719 г. от bigalex (преглед на промените)

На хората вече не им пука, което е много жалко.... Този българин си е дал живота за България, сега надали има такъв човек, който би го направил! Трябва да се гордеем с него да се възхищаваме!

На хората вече не им пука, което е много жалко.... Този българин си е дал живота за България, сега надали има такъв човек, който би го направил! Трябва да се гордеем с него да се възхищаваме!

Жалко е, че не се самоуважаваме като нация и не си почитаме миналото (пък било то и не много светло и радостно).

Затова и другите не ни уважават - все ни работят откъдето могат. После се оплакваме - за това сме първи....

Христо Ботев

ПАТРИОТ

Патриот е - душа дава

за наука, за свобода;

но не свойта душа, братя,

а душата на народа!

И секиму добро струва,

само, знайте, за парата,

като човек - що да прави?

продава си и душата.

И е добър християнин:

не пропуща литургия;

но и в черква затуй ходи,

че черквата й търговия!

И секиму добро струва,

само, знайте, за парата,

като човек - що да прави?

залага си и жената.

И е човек с добро сърце:

не оставя сиромаси;

но не той вас, братя, храни,

и вий него със трудът си!

И секиму добро струва,

само, знайте, за парата,

като човек - що да прави?

изяда си и месата.

Стихотворението "Патриот" е печатано във в. "Будилник" (1873 г.) и по-късно в "Песни и стихотворения". Останалите сатирични стихотворения от в. "Будилник" не са включени в стихосбирката на Ботев. Вероятно поетът е избрал само онези, за които е смятал, че са по-значителни по съдържание и издържани по форма.

Редактирано 2 юни 200719 г. от bigalex (преглед на промените)

Христо Ботев

МОЯТА МОЛИТВА

"Благословен Бог наш..."

О, мой боже, правий боже!

Не ти, що си в небесата,...

bigalex, това е единственото стихотворение, което още помня наизуст от ученичешките години, които бяха доста, доста отдавна. Някак си през годините то ми стана любимо. За жалост днес не чух сирените - така се бях улисал някъде, а преди години не пропусках да стана на крака. Може би и сирените са били ялови, ако въобще ги е имало, защото в новините не видях да дават репортажи от това събитие.

ПП: А за стихотворението - бих казал , че отразява душата ми. Опитвам се понякога да кажа в тоя форум какво мисля, но ако някой не ме е разбрал, нека прочете това стихотворение!

Редактирано 2 юни 200719 г. от bildera_ (преглед на промените)

Аз пък винаги си ставам на сирените. Поне от уважение мама му стара.

Христо Ботев

ЕЛЕГИЯ

Кажи ми, кажи, бедний народе,

кой те в таз рабска люлка люлее?

Тоз ли, що спасителят прободе

на кръстът нявга зверски в ребрата,

или тоз, що толкоз годин ти пее:

"Търпи, и ще си спасиш душата?!"

Той ли, ил някой негов наместник,

син на Лойола и брат на Юда,

предател верен и жив предвестник

на нови тегла за сиромаси,

нов кърджалия в нова полуда,

кой продал брата, убил баща си?!

Той ли? - кажи ми. Мълчи народа!

Глухо и страшно гърмят окови,

не чуй се от тях глас за свобода:

намръщен само с глава той сочи

на сган избрана - рояк скотове,

в сюртуци, в реси и слепци с очи.

Сочи народът, и пот от чело

кървав се лее над камък гробен;

кръстът е забит във живо тело,

ръжда разяда глозгани кости,

смок е засмукал живот народен,

смучат го наши и чужди гости!

А бедният роб търпи и ние

без срам, без укор, броиме време,

откак е в хомот нашата шия,

откак окови влачи народа,

броим и с вяра в туй скотско племе

чакаме и ний ред за свобода!

Речник:

с ю р т у к - горна мъжка дреха

р е с и` - мн. число от расо

Стихотворението е публикувано за първи път във в. "Свобода" през 1870 г.

Христо Ботев

ЗАЩО НЕ СЪМ?...

Защо не съм и аз поет,

поет като Пишурката?

Ех, че ода бих направил

на баба си на хурката!

Защо не съм и аз поет,

като Сапунова трети!

Че запял бих, че възпял бих

на владиката конете!

Но защо не съм Владикин,

да напиша чудна драма -

за жабите, за мишките

и боят им с цар Радана?

Защо не съм и Войников,

плодовит, прочут списател,

да съставя и молитви

на нашия цар създател?

Защо не съм и Пърличев,

да преведа Илиада;

но с такъв превод, за който

и лобуд да ми се пада?

Но защо не съм Славейков,

да заплача, да запея:

"Не пей ми се, не смей ми се,

от днес вече ще да блея?"

Но защо не съм и Вазов,

"вярата" си да възпея:

че ще стане вълк овцата,

а певците като нея?!

Стихотворението "Защо не съм?..." е печатано за първи път в бр. 3 на издавания от Ботев в. "Будилник"20 май 1873 г.).

- Кръстьо С. Пишурка, дългогодишен учител и просветен деец, бил съвсем слаб поет.

- Константин Сапунов - пише стихотворения, които обаче не се отличават с поетично чувство.

- И.С.Владикин е автор на две исторически пиеси, които нямат особена литературна стойност.

- Добри Войников е значим автор от Възраждането, един от първите драматурзи ("Покръщение на Преславсккий двор", "Райна Княгиня", "Велислава", "По неволя доктор", "Криворазбраната цивилизиция" и др.).

- Григор Пърличев е преводач на "Илиада" на Омир в България. Той обаче не довършва превода, тъй като получава жестока критика от критика Нешо Бончев. Григор Пърличев е по-известен като автор на поемите "Сердаряд" и "Скендербей".

- П.Р.Славейков е написал стихотворението "Не пей ми се", слещу което Ботев реагира остро заради неговото униние и разочарование.

- Иван Вазов в едно от своите първи стихотворения "Вярата ми" (1872 г.) дава израз на наивна младежка увереност, че недъзите в българското общество един ден сами ще изчезнат и потъпканият българин "пред цял свят ще светне".

Фактът, че никой не се сети да напише 2 реда за тези, които са си дали живота ме подразни и затова пуснах стихотворението в "Новини".

За мен това е новина !

Ще подсещаме от чужбина ......

Нищо лично.

http://www.kaldata.com/forums/index.php?ac...amp;event_id=43

Разгледайте добре, преди да обвинявате!

Аз пък винаги си ставам на сирените. Поне от уважение мама му стара.

Аз също се изправих, но освен мен само две жени се бяха спрели, а колко хора продължиха, сякаш нищо не чуват, просто не е истина много се разочаровах

На прощаване

Не плачи, майко, не тъжи,

че станах ази хайдутин,

хайдутин, майко, бунтовник,

та тебе клета оставих

за първо чедо да жалиш!

Но кълни, майко, проклинай

таз турска черна прокуда,

дето нас млади пропъди

по тази тежка чужбина -

да ходим да се скитаме

немили, клети, недраги!

Аз зная, майко, мил съм ти,

че може млад да загина,

ах, утре като премина

през тиха бяла Дунава!

Но кажи какво да правя,

кат си ме, майко, родила

със сърце мъжко, юнашко,

та сърце, майко, не трае

да гледа турчин, че бесней

над бащино ми огнище:

там, дето аз съм пораснал

и първо мляко засукал,

там, дето либе хубаво

черни си очи вдигнеше

и с онази тиха усмивка

в скръбно ги сърце впиеше,

там дето баща и братя

черни чернеят за мене!...

Ах, мале - майко юнашка!

Прости ме и веч прощавай!

Аз вече пушка нарамих

и на глас тичам народен

срещу врагът си безверни.

Там аз за мило, за драго,

за теб, за баща, за братя,

за него ще се заловя,

пък... каквото сабя покаже

и честта, майко, юнашка!

А ти, 'га чуеш, майнольо,

че куршум пропей над село

и момци вече наскачат,

ти излез, майко - питай ги,

де ти е чедо остало?

Ако ти кажат, че азе

паднал съм с куршум пронизан,

и тогаз, майко, не плачи,

нито пък слушай хората,

дето ще кажат за мене

"Нехранимайка излезе",

но иди, майко, у дома

и с сърце сичко разкажи

на мойте братя невръстни,

да помнят и те да знаят,

че и те брат са имали,

но брат им падна, загина,

затуй, че клетник не трая

пред турци глава да скланя,

сюрмашко тегло да гледа!

Кажи им, майко, да помнят,

да помнят, мене да търсят:

бяло ми месо по скали,

по скали и по орляци,

черни ми кърви в земята,

земята, майко, черната!

Дано ми найдат пушката,

пушката, майко, сабята,

и дето срещнат душманин

със куршум да го поздравят,

а пък със сабя помилват...

Ако ли, майко, не можеш

от милост и туй да сториш,

то 'га се сберат момите

пред нази, майко, на хоро

и дойдат мойте връстници

и скръбно либе с другарки,

ти излез, майко, послушай

със мойте братя невръстни

моята песен юнашка -

защо и как съм загинал

и какви думи издумал

пред смъртта си и пред дружина...

Тъжно щеш, майко, да гледаш

ти на туй хоро весело,

и като срещнеш погледът

на мойто либе хубаво,

дълбоко ще ми въздъхнат

две сърца мили за мене -

нейното, майко, и твойто!

И две щат сълзи да капнат

на стари гърди и млади...

Но туй щат братя да видят

и кога, майко, пораснат,

като брата си ще станат -

силно да любят и мразят...

Ако ли, мале, майноле,

жив и здрав стигна до село,

жив и здрав с байряк във ръка,

под байряк лични юнаци,

напети в дрехи войнишки,

с левове златни на чело,

с иглянки пушки на рамо

и с саби-змии на кръстът,

о, тогаз, майко юнашка!

О, либе мило, хубаво!

Берете цветя в градина,

късайте бръшлян и здравец,

плетете венци и китки

да кичим глави и пушки!

И тогаз с венец и китка

ти, майко, ела при мене,

ела ме, майко прегърни

и в красно чело целуни -

красно, с две думи заветни:

свобода и смърт юнашка!

А аз ще либе прегърна

с кървава ръка през рамо,

да чуй то сърце юнашко,

как тупа сърце, играе;

плачът му да спра с целувка,

сълзи му с уста да глътна...

Пък тогаз... майко, прощавай!

Ти, либе, не ме забравяй!

Дружина тръгва, отива,

пътят е страшен, но славен:

аз може млад да загина...

Но... стига ми тая награда -

да каже нявга народът:

умря сиромах за правда,

за правда и за свобода...

За тази тема имам точно две неща:

Едното е това стихотворение

МОЯТА МОЛИТВА

"Благословен бог наш..."

О, мой боже, правий боже!

Не ти, що си в небесата,

а ти, що си в мене, боже -

мен в сърцето и в душата...

Не ти, комуто се кланят

калугери и попове

и комуто свещи палят

православните скотове;

не ти, който си направил

от кал мъжът и жената,

а човекът си оставил

роб да бъде на земята;

не ти, който си помазал

царе, папи, патриарси,

а в неволя си зарязал

мойте братя сиромаси;

не ти, който учиш робът

да търпи и да се моли

и храниш го дор до гробът

само със надежди голи;

не ти, боже на лъжците,

на безчестните тирани,

не ти, идол на глупците,

на човешките душмани!

А ти, боже, на разумът,

защитниче на робите,

на когото щат празнуват

денят скоро народите!

Вдъхни секиму, о, боже!

любов жива за свобода -

да се бори кой как може

с душманите на народа.

Подкрепи и мен ръката,

та кога въстане робът,

в редовете на борбата

да си найда и аз гробът!

Не оставяй да изстине

буйно сърце на чужбина,

и гласът ми да премине

тихо като през пустиня!...

А другото са тези две песни:

http://www.bgshare.com/get_2608e5932661b5a...b35fa79eed.html

http://www.bgshare.com/get_76a5e20c17a98d9...9a29795f64.html

Редактирано 5 юни 200719 г. от Shanara (преглед на промените)

Разгледайте добре, преди да обвинявате!

Разгледах и точо затова написах каквото мислех. Тази дата фигурира все още във всеки български календар, което не значи нищо за голяма, много голяма част от сънародниците ни. Факт !

Това, че фигурира и в календара на Калдата е хубаво, но не променя тъжната картина....