И, ако може малко шпек саламче, че вече му забравихме вкуса...

Че там няма шпеково саламче ли

Ами кисело мляко за таратор имате ли си

Че там няма шпеково саламче ли

Ами кисело мляко за таратор имате ли си

В Китай принципно храната е много различна Няма нищо общо с нашите деликатеси. Шпек няма - а месото и млечните продукти знам, че са много скъпи.

Аз за това й предложих на Ангелчето да й увием тука една традиционна българска софра и да й я пратим по FedEx

Тук няма шпек салам, единственият, който си купуваме е Италиански и го има само в Метро. Отгоре на всичкото е безумно скъп и не прилича на нашия. Кашкавалът също го взимаме от Метро на огромни пити за луди пари. Сирене, кисело мляко и кисели краставички си правим сами. Сирене въобще няма, китайците изпитват ужас от него, киселите краставички са ужасно скъпи, а киселото им мляко всичкото е със захар. Салами от типа на Хамбургски и Камчия въобще не съществуват, намерихме само някаква варена наденица, приличаща на нашата, но доста намирисва на чесън. Майонезата също е сладка, но има един тип, който е с горчица и по-става за ядене. Иначе и хляб си месим сами.

Не бих отказала една българска софра, но заедно с вас!!!

Тук няма шпек салам, единственият, който си купуваме е Италиански и го има само в Метро. Отгоре на всичкото е безумно скъп и не прилича на нашия. Кашкавалът също го взимаме от Метро на огромни пити за луди пари. Сирене, кисело мляко и кисели краставички си правим сами. Сирене въобще няма, китайците изпитват ужас от него, киселите краставички са ужасно скъпи, а киселото им мляко всичкото е със захар. Салами от типа на Хамбургски и Камчия въобще не съществуват, намерихме само някаква варена наденица, приличаща на нашата, но доста намирисва на чесън. Майонезата също е сладка, но има един тип, който е с горчица и по-става за ядене. Иначе и хляб си месим сами.

Не бих отказала една българска софра, но заедно с вас!!!

А, дойдохме си на думата .

Ще се пъхнем между пържолите и суджуците, те няма да ни забележат .

Ангелче, ти от колко време си в Китай?

Какво стана сега? До Китай ли ще пътуваме? Ще вземем кашкавалче и шпек

Бляяяя таратор със захар

И сиренце няма,и кисели краставички-ужъъссс-аз до сега да съм се върнала,няма да издържа просто на тая захар там,както обичам солено а и мръвка

От Калдата ще ти спретваме колетчета

Хехе, Ангелче, в правилния форум си попаднала .

По мое мнение обаче, китайската храна е по-здравословна от българската. Те не ядат толкова мазнотийки и т.н., пък и месото, което хапват е предимно риба.

Аз понеже не се храня здравословно, затова донякаква степен им завиждам на подобни държави (не само на Китай, и по Скандинавия имат много здравословен начин на хранене), където хората просто са си закърмени с такава храна.

П.П: Албенче, ше те праим рекламно лице на салам "Санчо" Ама ше искаме процент да знаеш?

П.П.2: Мисля, че прекалихме със спама в тази хубава тема. Модераторите ще ни бият.

От 1 година съм Китай и по последни данни за сега се очертава да прекараме и следващата година и половина тук. Съпругът ми е тук от година и 3 месеца. За това време не сме се прибирали още до България, а и не знаем кога ще бъде възможно едно прибиране за около седмица.

AciDBurn, по въпросът със здравословното хранене на китайците май не сме на едно мнение, но за това ще напиша следващият път. В интерес на истината тук опитах доста от китайската, корейската и японската кухня. На мен лично японската най-ми допада. Но, сега няма да бързам да пиша по този въпрос...

Японската е много по-хубава от китайската - спор няма. Особено сушито

Обаче, кухните им доста се доближават (имам в предвид като продукти, които използват). Поне това което аз опитах ми хареса - няма нищо общо с китайската храна, която я правят в България или където и да било другаде .

Японската е много по-хубава от китайската - спор няма. Особено сушито

Обаче, кухните им доста се доближават (имам в предвид като продукти, които използват). Поне това което аз опитах ми хареса - няма нищо общо с китайската храна, която я правят в България или където и да било другаде .

Да ти кажа честно на мен дори корейската кухня ми харесва повече от китайската. Истината е, че приготвените ястия в Китай нямат нищо общо с това, което се предлага в китайските ресторанти по света. Не зная какво си опитвала и къде, може би си попаднала в някой по-приличен ресторант, но това, което се предлага за традиционна китайска кухня за мен и всички чужденци тук е направо ужасяващо.

П.П. Много ми е приятно да си бъбрим, но съм с 5 часа преди вас и е време да лягам. Надявам се утре пак да се радвам на вашата мила компания!!!

П.П: Албенче, ше те праим рекламно лице на салам "Санчо" Ама ше искаме процент да знаеш?

Абе няма проблеми бе,само че ставам или за вятърна мелница или за дръгливия Росинант понеже съм само 43 кг та за ролята на Санчо проведете конкурс

@Дяволският ангел, сложил съм два бидона със сливи. В събота ще ги вара в КулАта, така че ракията е уредена. Ще почна проучване за шпек салама за да разбера кой е най-вкусен :-)

Старши, мани са с т'ва проучване, ша земеш да напълнееш Ние бихме предпочели нещо от рода на "Санчо" и "Перелик", може и на КФМ.

Още днес ще качна по един на терасата на вилата да съхнат :-) А ако знаеш какъв деликатес съм открил... мммм, направоще хванеш самолета.

Казвай го бързо, че и тримата сме много любопитни?!

Той там в далечния северозапад сигурно е гътнал някоя коза и направил пастърма

Старши, мани са с т'ва проучване, ша земеш да напълнееш Ние бихме предпочели нещо от рода на "Санчо" и "Перелик", може и на КФМ.

Те "Перелик"-а го развалиха вече,"Леки" ще ти пратим

Те "Перелик"-а го развалиха вече,"Леки" ще ти пратим

Честно казано претенции нямаме, само български да е!

Децата

Правителството в Китай провежда политика за ограничаване на раждаемостта, според която семействата могат да имат само едно дете, ако първото им дете е момче. От древността, та до днес се е смята, че жените са по-малко ценни от мъжете, поради, която причина, ако първото родено дете в семейстото е момиче китайците имат право по закон да си родят още едно дете. Ако, и то е момиче, с това възможностите за други деца се изчерпват. Забранени са и прегледите на видеозон на бременни жени, тъй като много от тях, разбирайки, че бебето е момиче правят аборти, много от които нелегални.

Ако, двама разведени решат да създадат ново семейство и единият от двамата има дете, в този случай са лишени от възможността за общо потомство. Бързият икономически растеж и нарастването на благосъстоянието на някои китайци в големите градове им дава възможност да си платят глобите и да имат легално повече от едно дете, докато в селата такива деца остават без документи, т.е. несъществуващи за правителството.

След като се роди детето то не се извежда 3 месеца от вкъщи. Китайците смятат, че едва тогава детето е достатъчно силно да понесе условията в околната среда. До 30 ден детето се отглежда от бавачка или роднина на семейството, защото според традицията им майката не трябва да прави нищо. Под нищо се разбира: пране, чистене, готвене, гледане на детето, излизане на вън, къпане/дори елементарно измиване/. Прозорците също не бива да се отварят. Единственото, което може да прави е да яде и да спи.

Възрастта на децата в Китай се изчислява от тяхното зачеване. Така, че, ако детето ви е на 2 годинки, по китайската система, то ще е на 3.

Китайците не използват памперси за децата си, а ги обуват в специални дрешки, които са с изрязано дъно. Така детето може да си върши голямата и малката нужда, където му се доходи. Интересно е да се видят зимно време при минусови температури обути с вълнени клинчета, а дупетата им посинели от студ. Лятно време пък можете да видите чисто голи бебета насред улицата увити в хавлиена кърпа.

Много рядко може да се срещне бебе в детска количка, китайците я смятат за вредна и дори не я използват функционално. Ако, все пак успеете да видите ентусиасти решили да изпробват това чудо, то ще забележите, че бебето не спи в количката, а в ръцете на майка си. Разстоянията тук са огромни, а едва проходили децата ходят с километри. Когато се уморят ги носят на ръце, а по-големите на гръб. Практика са родители приседнали на някоя пейка на улицата, в магазина или подлеза, който държат на ръце детето си и чакащи да се наспи.

В Китай уж е комунизъм, а здравеопазването е платено за всички, вкл. и за децата. Преглед при лекар, изследвания и закупуването на лекарства могат да ви излязат над 200 лева. Ако, сте чужденец в Китай и ви се наложи да вземат кръв от дето ви не шокитайте, защото ще го направят от ухото му, а не от пръстчето, тъй като това било по-добре. Намирането на добър педиатър е изключително трудно, а да не говорим за такъв, който говори английски. В крайна сметка детето ви ще бъде преслушано през три ката дрехи и ще ви бъде изкарана от интернет диагнозата, заедно с всички описания на заболяването според симптомите. Ако, все пак искате да сте спокойни за детето си по-добре се подсигурете с връзка с българския си педиатър и лекарства от България.

Китайчетата са изключително несоциализирани деца. Привързани са изключително много към човека, който ги гледа и не се отделят от него дори, когато играят с други деца. Нямат играчки, не умеят да си служат с тях и обикновено играят на улицата с каквото им попадне. Не са комуникативни и когато има чужди хора наоколо се крият зад майките си. Можете да видите 18-20 годишни момчета и момичета по улиците водени от майките си за ръка. Китайците наказват сурово децата си и за елементарни неща като например, 2 годишно дете, което е изключило компютъра може да бъде набито.

Китайците не са виждали бели хора, освен по телевизора, а още по-малко бели деца, тъй, че ще ви е необходимо да се въоръжите с огромна доза търпение по отношение на поведението им. Ще искат да го пипат, да си играят с него, ако е в количка, точно когато най-неочаквате и без да ви попитат ще го извадят от нея, ще искат да го целуват и да се снимат с него, ще го черпят с разни неща, дори и неподходящи за възрастта му. Ако, се спрете за момент на улицата да дадете вода на детето си ще се скупчат около вас и ще започнат да ви коментират или да ви дават съвети как да го гледате. Ако, детето ви се разплаче за нещо, бъдете готови да видите как всички ви сочат с пръст и избухва невъздържан смях, защото китайците смятат, че децата са много сладки, когато плачат. Ако, обаче вие решите да се порадвате на китайче ще ви изгледат очудено и сепнато ще го дръпнат настрани.

Редактирано 5 октомври 200718 г. от Дяволският ангел (преглед на промените)

Айде че сварих ракията бе. Ще я изпия докато си дойдете :-) Маани са с тия китайски дечурлига...

Редактирано 6 октомври 200718 г. от nighty (преглед на промените)

Айде че сварих ракията бе. Ще я изпия докато си дойдете :-) Маани са с тия китайски дечурлига...

Остави я да отлежава ракийката...Другата тема ще я напиша за китайската кухня да видиш за какво става на въпрос...

Много ми е интересно, Ангелче, все поглеждам тук - няма ли продължение. Разказвай...

Дяволският ангел, много добре пишеш. Браво!

С интерес следя темата. Ще се радвам по-често да я допълваш.

Китайците

След пристигането си още зашеметена от полета, но отпочинала реших да се запозная с града, макар и само по централните улици. Имах чувството, гледайки хората, че се намирам във филм от 60-70 години в Европа. Високите сгради и супер скъпите коли единствено ми връщаха съзнанието, че съм в XXI век. Човек се чувства някак странно и неестествено в тази среда от зле и демоде облечени хора сред препълнените със съвременни стоки магазини и започва да си задава хиляди въпроси. На много от тях отговора и до днес не съм намерила.

Опитвам се да опозная китайците, техните традиции, начин на живот и психология и понякога ги чувствам ту близки, ту далечни, което създава впечатлението за някаква неразгадаемост. Единственото, обаче, което научих е, че китайците не могат да бъдат приятели на бял човек. Колкото и добродушни да изглеждат, колкото и да са мили и добри на пръв поглед, колкото и да са усмихнати, те си остават далечни за нас, както и ние за тях. Ние смятаме, че те са невъзпитани, те смятат, че ние сме префрацунени. Можете да имате сред тях много познати, но не и приятели. Те не се интересуват от нашата култура, от нашите традиции, не се стремят да почерпят нещо позитивно, предпочитат собствения си затворен свят. За китаеца е достатъчно да ви е срещнал два или три пъти, да сте купили нещо от него, или пък да сте го поздравили учтиво няколко пъти, за да ви нарече свой приятел. Определено, обаче, те не влагат нищо граничещо с приятелство в тази дума. А, когато ви се усмихват или ви потупват дружелюбно по рамото, съвсем не означава, че намеренията им са чисти като светена вода. Не са доверчиви и чувствителни, особено към чужденците. Могат да минат години, докато ви допуснат по-близо до себе си. Изучават ни, опознават ни, но някак си отдалече, наблюдават ни, пробват ни в различни ситуации, които сами създават.

Китайката е шефа на дома, тя разполага и със заплатата на съпруга си, но на практика е безгласна буква в семейството. На жените не се дава път, а те правят път на мъжете. Жените могат да бъдат ухажвани с дърпане, подритване и дори с шамари при това на публично място. Най-интересни са двойките, които си правят масаж на някоя пейка по централната улица или си стискат пъпките. Да не говорим за случаите, когато тя го целува, а той си бърка в носа. Като външност, обаче китайците ни харесват и особено очите. А, пък, ако сме с естествено руси или къдрави коси направо полудяват. Щедри са на комплименти и казват колко сме красиви. Въпреки, че в Далиан китайците са с ръст на европейци, да не говорим, че има някои доста израстни, ярко се открояват и правят впечатлеие различията в структурата, особено при жените. Китайките имат тесни рамене и ханш, равни и плоски от където и да ги погледнеш, а на повечето бюстът им е като на 10 годишно момиченце. Има някои по-надарени, но това са изключително редки случаи. Интересното е, обаче, че възрастните жени изглеждат почти като нашите европейски баби, по-закръглени и женствени.

Китайците не умеят да мислят в перспектива, те не умеят да преценяват риска от дадена ситуация, не могат да си представят последствията от дадено действие. Всичко се изчрпва с тук и сега, на момента. Няма го логическото мислене и креативността. Всичко, което вършат е някак си по инерция, сякаш заучено, а ежедневието им изглежда сиво и еднообразно. Човек някак си остава с впечатлението, че се намира в страна от роботи, които работят, ядат и спят. Спят в тях и емоциите, чувството за хумор и желанието да помогнеш. Китайците притежават всичко това, но е жалко, че много рядко го проявяват…

Мисля, че и цял живот да живея тук, пак няма да мога да ги опозная напълно…

Животът ми сред тях ме научи да бъда толерантна, търпелива и усмихната, да ценя живота и да се радвам на малките неща…

И най-важното-научих се да оцелявам…

Редактирано 24 ноември 200718 г. от Дяволският ангел (преглед на промените)

То комунизма това причинява за съжаление

И ние бяхме такива зомбита по времето на Тодор Живков