Приятели нека в темата слагаме известни рожденици който са се родили на днешна дата и малко информация за тях !

Започвам аз :

Джеймс Хетфийлд

Джеймс Алан Хетфийлд (на английски: James Alan Hetfield) е американски рок музикант, певец и китарист, роден на 3 август 1963 в Лос Анджелис, САЩ. Хетфийлд е прочут като фронтмен, вокалист и ритъм китарист на американската метъл група Металика, като същевременно е и неин съосновател, заедно с датския барабанист Ларс Улрих. Реализирането на общите с Улрих идеи довеждат до съществени промени в развитието на метъл музиката и определят нови стандарти в жанра. Двамата са с голям принос за зараждането траш метъла, за чиято официална рождена дата се смята издаването на дебютния албум на Metallica "Kill 'Em All". Стилът на пеене на Хефийлд е силов и енергичен, а иновативните му рифове са образец за много групи-последователи. Хетфийлд е основен композитор (заедно с Улрих) и текстописец на групата, а в някои от песните изпълнява и партиите на соло китарата, които обикновено са приоритет на Кърк Хамет.

Вие сте на ход !

Мартин Шийн

Дата на раждане - 03.08.1940.

Място на раждане - Дейтън, Охайо, САЩ.

Той поне четири пъти се е превъплъщавал в ролята на американски президент (Джет Бартлет в „Западното крило”, в телевизионния филм „Децата на Медуза”, Джон Ф. Кенеди в едноименния минисериал и Грег Стилсън в „Мъртва зона”, който според предсказанието ще стане президент) и очевидно го превръща в най-опитния и убедителен американски президент сред актьорите и въпреки, че често е влизал в униформите на висши военни, отношенията му с тези властови институции съвсем не са приятелски.

На 7 октомври, 2000 г. Мартин Шийн е един от 22-мата арестувани за нахлуване във воено-въздушната база Вандерберг в Калифорния, по време на антивоенен протест. Признат е за виновен и получава тригодишна условна присъда.

Мартин Шийн е и сред най-ревностните борци за затварянето на The School Of The Americas, военна база за подготовка на войници от страни в Латинска Америка (според слуховете там те се обучават в техниките за изтезания и политически терор) На практика Шийн е участвал в протестни акции всяка година след 1998 г. и е арестуван над 70 пъти.

Майка му, Мери Ан Фелан, е имигрантка от Ирландия, чието семейство е било в близки отношения с ИРА. Баща му, Франциско Естевес, е испанец, дошъл в САЩ от Куба. Ако се питате, откъде тогава идва името Шийн – той го приема в актьорската си кариера като знак на почит и уважение към Преподобния архиепископ Фултън Дж. Шийн – католически свещеник, изтъкната обществена фигура и през 60-те години ярък противник на войната във Виетнам. Шийн се идентифицира повече, поне публично, с етническото наследство на майка си. Синът му Емилио, очевидно се чувства по-близък с испанския си корен.

Той е бащата на известните актьори Чарли Шийн и Емилио Естевес и брат на Джо Естевес. Но все пак, най-известен от многолюдната актьорска фамилия, с роли във филми като многонаграждавания ТВ сериал „Западното крило”, „Хвани ме, ако можеш” на Спилбърг, „Американският президент”, „Гетисбърг”, „Джей Еф Кей”, „Камериерът”, ”Уолстрийт”, „Подпалвачката”, мини-сериала „Кенеди”, „Мъртвата зона”, „Ганди” и най-вече преиздаденият наскоро в режисьорски вариант „Апокалипсис сега”, си остава Чарли Шийн.

от kino.dir.bg

Интересна тема Ханибал

Клифърд Доналд Саймък е американски автор на научна фантастика. Той е роден на 3 август 1904 година.

Първият му разказ излиза през 1931 година, но до 1937 е издаден само още един разказ. От 1938 той сериозно започва да пише разкази за списание Astounding SF, което тогава е ръководено от Джон Кемпбъл. Саймък бързо стова популярен и през 1944 година публикува романа си „Градът“ на страниците на списанието. Романът „Градът“ е удостоен с наградата „International Fantasy Award“. През 1950-те години започва да публикува и в други списания. Той пише много разкази и ги включва в няколко сборника. Повестта „The Big Front Yard“, излязла през 1958 година е наградена с награда Хюго. През 1960-те години Саймък пише много романи. През 1970-те и 1980-те години творбите му отстъпват на тези от по-рано.

Награди [редактиране]

Получени [редактиране]

* 1987 — Награда Брам Стокър за цялостен принос

* 1981 — Награда Хюго за най-добър разказ - „Grotto of the Dancing Deer“

* 1980 — Награда Небюла за най-добър разказ - „Grotto of the Dancing Deer“

* 1976 — Мемориална награда Гранд Мастър на името на Деймън Найт

* 1964 — Награда Хюго за най-добър роман - „Междинна станция“ (Way Station)

* 1959 — Награда Хюго за най-добра повест - „Големият преден двор“ (The Big Front Yard)

* 1953 — Международна награда за фентъзи за най-добра фантастична книга - „Градът“ (City)

Номинации [редактиране]

* 1982 — Номинация за награда Хюго за най-добър роман - „Проектът“ (Project Pope)

* 1974 — Номинация за награда Хюго за най-добър разказ - „Хангар за строителна техника“ (Construction Shack)

* 1973 — Номинация за награда Хюго за най-добър роман - „Избор на богове“ (A Choice of Gods)

* 1972 — Номинация за награда Хюго за най-добър разказ - „Есенна земя“ (The Autumn Land)

* 1971 — Номинация за награда Хюго за най-добра повест - „Нещото в камъка“ (The Thing in the Stone)

* 1970 — Номинация за награда Небюла за най-добра повест - „The Thing in the Stone“

* 1969 — Номинация за награда Хюго за най-добър роман - „Резерватът на таласъмите“ (The Goblin Reservation)

* 1965 — Номинация за награда Небюла за най-добър разказ - „През рекичката, през гората“ (Over the River and Through the Woods)

* 1965 — Номинация за награда Небюла за най-добър роман - „Всичко живо е трева“ (All Flesh is Grass)

* 1962 — Номинация за награда Хюго за най-добър роман - „Времето е най-простото нещо“ (Time Is the Simplest Thing)

Библиография [редактиране]

* The Creator (1946)

* Cosmic Engineers (1950)

* Empire (1951)

* Time and Again (Отново и отново) (1951)

* City (Градът) (1952)

* Ring Around the Sun (Паралелни светове) (1953)

* Time is the Simplest Thing (Времето е най-простото нещо) (1961)

* The Trouble With Tycho (1961)

* They Walked Like Men (Те вървяха като хора) (1962)

* Way Station (Междинна станция) (1963)

* All Flesh Is Grass (Всичко живо е трева) (1965)

* Why Call them Back From Heaven? (Заложници в рая) (1967)

* The Werewolf Principle (Върколак върколакът) (1967)

* The Goblin Reservation (Резерватът на таласъмите) (1968)

* So Bright the Vision (1968)

* Out of Their Minds (Рожби на разума) (1970)

* Destiny Doll (Кукла на съдбата) (1971)

* A Choice of Gods (Избор на богове) (1972)

* Cemetery World (Гробищен свят) (1973)

* Our Children's Children (Децата на нашите деца) (1974)

* Enchanted Pilgramage (Омагьосаното странство) (1975)

* Shakespeare's Planet (Планетата на Шекспир) (1976)

* A Heritage of Stars (1977)

* The Fellowship of the Talisman (Братството на талисмана) (1978)

* Mastodonia (Котешко лице) (1978)

* The Visitors (Посетителите) (1980)

* Project Pope (Проектът) (1981)

* Where the Evil Dwells (Царството на злото) (1982)

* Special Deliverance (Търсачи на светове) (1982)

* Highway of Eternity (Магистрала на вечността) (1986)

Wikipedia

На крака, моля....

Веселин Маринов е български певец. Той е роден на 4 август 1961 г. в град Полски Тръмбеш в семейството на Стефан и Йорданка Маринови. Има 6 години по-голям брат Марин.

Приет в Консерваторията и завършва Естрадния отдел през 1983 г. в класа на Петър Димитров. В неговия курс са били Диана Дафова, Нели Рангелова, Ваня Костова, Георги Христов и Богдан Томов.

Още през 1981 г. рок група Импулс са поканили Веселин Маринов да им стане солист. Чуват го на една от промоциите в родния му град, провеждани всеки месец в Дома на съветско-българската дружба или в залата на Консерваторията. Първата му изява в Импулс е на 2 декември 1981 г. във Видин.

Първите песни на Веселин Маринов излизат на малка плоча заедно с група Импулс. После излиза и първата му самостоятелна плоча, след нея албумът „От любов“ на дългосвие плоча (1997 г.). През 1983 г. той среща жена си Мария, която тогава е кандидат-студентка в Консерваторията. През 1988 г. се ражда дъщеря им Йорданка.

През 1998-1990 г. Веселин Маринов изпада в дълбока творческа криза и решава да замина за Германия. Там работи с агенция, която се занимава с представянето на различни модни колекции. След 4 години, през които е отделен от семейството си, издава 2 албума на немски език. Тои се връща в България, печели Голямата награда-"Златен Орфей +". След това издава албума"Горчиво вино" чиито успех го кара да остане в България. След 1998 г. Веселин Маринов издава всяка година нов албум, а през 2003 г. зарадва почитателите си с два нови албуми.

На 2 декември 2006 г. се навършиха 25 години от първия концерт на певеца и по този повод той посвещава цялата 2007 г. на творческия си юбилей, като на концертите разказва с цели 3 песни живота си от самото начало на певческата си кариера до сега.

Дискография:

* От любов(1987)

* За любовта (1998)

* Езикът на сълзите(1991) (издаден в Германия)

* Любовни песни (1992) (издаден в Германия)

* Хитове (1993)

* Горчиво вино (1995)

* Трифон Зарезан (1998)

* Вино и любов (1999)

* Винарната на любовта(2000)

* Моята луда любов(2001)

* Моите песни (2002)

* Пожарите на любовта (2003)

* Коледен сън (2003)

* Избрах за вас с Любов (2004)

* Осъден на щастие (2005)

* Моят живот (2006)

* Да се събудиш до мен -Любовни Балади (2007)

Видеоклипове:

* За теб, Българийо

* След години

* Нощна приказка

* Трифон Зарезан

* Кукувицата на любовта

* Рожден ден

* Български войник

* Питаш ме, майко

* Вино и любов

* У дома

* Имен ден

* Лъжи ме, циганко (mpeg)

* Ако жена не те признае

* За едната чест

* Звездице моя

* Най-хубавото лято си отива

* Пожарите на любовта

* Слънце мое

* Когато си отива любовта

* Коледен сън

* Честита Нова година

* Жена на балкона

* Нощ над града

* С любов до край

* Да се събудиш до мен

* Осъден на щастие

* Писмо до теб

* Един миг от Рая (mpg)

* Такова чудо

* Няма да ти дам да остарееш

* Какво да правя с теб

* Ти си повече от любов

* Всичко с теб е хубаво

* Вчера

* Любов завинаги

Награди:

* Първа награда и награда на публиката за песента "Ти дойде" - Младежки фестивал за забавна песен - 1983 г.

* Втора награда за песента "На пристана любов" - Младежки фестивал за забавна песен

* Първа награда за песента "Пиано за двама" - Младежки фестивал за забавна песен

* Награда на Международния фестивал за млади изпълнители в Тбилиси, СССР - 1986 г.

* Голяма награда - фестивал Интервизия в Прага - 1989 г.

* Голяма награда - фестивал “Златният Орфей+” - 1994 г.

* Мелодия на годината - "Горчиво вино" - 1996 г.

* Втора награда за песента "Жена на балкона"- радиоконкурс "Пролет" - 1997 г.

* Първа награда за песента "Пирине вечен" - Пирин фолк /Сандански/ - 1998 г.

* Първа награда - фестивал Еврофест в Скопие - 1999 г.

* Първа награда за песента "Първа есен" - Пирин фолк /Сандански/ - 1999г.

* Първа награда за песента "За това си струва" - Пирин фолк /Сандански/ - 2000 г.

* Първа награда за песента "Един е Яне" - Пирин фолк /Сандански/ - 2001 г.

* Първа награда за песента "Любовна вечеря" - Пирин фолк /Благоевград/ - 2002 г.

* Трета награда и награда на публиката за песента "Песен искам" - Пирин фолк /Банско/ - 2004 г.

* Певец на годината - Годишни награди на телевизия "Планета" - 2003 г.

* Певец на годината - Годишни награди на телевизия "Планета" - 2004 г.

* Певец на годината - Годишни награди на телевизия "Планета" - 2005 г.

* Първа награда за албума "Коледен сън" - "Кристална лира" - 2005 г.

* Първа награда за концерта-представяне "Осъден на щастие" -"Кристална лира" - 2005 г.

Източник: Уикипедия

Били Боб Торнтън

Billy Bob Thornton

Дата на раждане - 04.08.1955.

Място на раждане - Хот Спрингс, Арканзас, САЩ.

Били Боб Торнтън е роден в Хот Спрингс, Арканзас на 4 август, 1955 г., син на Били Рей, учител, треньор, вече починал, и Вирджиния, която е ясновидка. Той има двама по-малки братя, Джими Дон, роден през 1958 г. и вече покойник, и Джон Дейвид, роден през 1969 г.

Бил е женен пет пъти и има 4 деца – дъщеря Аманда (от Гатлин), синове Уилям и Хари (и двамата от Черниак) и осиновен син Мадок (с Анджелина Джоли). Били Боб започва артистичната си кариера като музикант, барабанист и певец в група с името Tres Hombres. През 1981 г. той се премества в Лос Анжелис с приятеля си от дество Том Еперсон, за да осъществят мечтата си и да направят актьорска и писателска кариера. Биби Боб по това време работи и като певец и барабанист. Той и Еперсон в течение на години се опитват да продадат свои сценарии, но никой не иска да ги купува.

През тези трудни години Били Боб изобщо не обръща внимание на здравето си, докато един ден не се озовава в болница със сърдечни проблеми, заради недохранване. През 1992 г. Били Боб участва в “One False Move”, филм който написва заедно с Еперсон. Екипът най-после става обект на внимание, благодарение на продукцията им, която е добре приета в Холивуд.

Интересни факти:

Съпруги:

Синда Уилямс 1990 – 1992 (разведени)

Тони Лоурънс 1986 – 1988 (разведени)

Мелиса Лий Гатлин 1978 – 1980 (разведени, с едно дете)

Пиетра Даун Черниак 1993 – 1997 (разведени, с две деца)

Анджелина Джоли 2000 – 2003 (разведени, с едно дете)

Има множество татуировки, от които над 6 по ръцете.

Майка му предсказва, че Били Боб ще работи с Бърт Рейнолдс. Това се сбъдва в 3 епизода на “Evening Shade”, сериал.

Пиетра осигурява съдебна заповед, с която забранява на Торнтън да вижда децата им (април, 1997).

В гимназията Торнтън свири на барабани в група с името “Stone Cold Fever”.

Носителят на Оскар Били Боб Торнтън е почитан и в родния си град, където хората го помнят като любител на млечните шейкове, барабанист, запален по рока. “На времето, преди да се захвана с политика, имах щанд Тейсти-Фрийз”, казва кметът Бил Скримшайър, който обявил вторник за “Денят на Били Боб Торнтън”. “Когато той беше хлапе в училище, идваше да си купува хамбургери и млечни шейкове от мен. Той беше едно от моите Тейсти-Фрийз деца”.

Напълнява с около 50 паунда за ролята си на автомеханик в “Обратен завой”.

Той и Дуайт Йоакум имат собствена продуцентска компания и продуцират филми и музика заедно.

22 септември, 2000 е постъпил в болница в Лос Анжелис за лечение от неясна “вирусна инфекция”.

Признава в едно свое интервю за USA Today, че страда от силна фобия към антикварни мебели. Този страх се забелязва и на екрана в “Бандити” (2001) и “Бръсначът” (1996).

Джоли и Торнтън си осиновяват бебе от мъжки пол от Камбоджа. Джоли взима попечителство в Африка, където снима “Beyond Borders”, баща й, Джон Войт, съобщава на репортерите по време на официален обяд на наградите Оскар®. Войт казва, че все още не знае дали двойката е избрала име на детето. (10 март, 2002)

Издава собствено CD през 2000 г. – “Private Radio” за Lost Highway Records.

Приема роля в “The Man Who Wasn’t There” без да прочете сценария от уважение таланта на Коен.

Чейнс- уби ме!!!

Луис Даниъл Армстронг

Louis Daniel Armstrong

Роден: 4 август 1901

Ню Орлиънс, САЩ

Починал: 6 юли 1971

Ню Йорк, САЩ

известен и с прякора си Сачмо, е американски музикант. Може би най-известният джаз музикант на 20 век, той е харизматичен иновативен изпълнител, чиито музикални умения и ярка индивидуалност превръщат джаза от регионална танцова музика в популярна форма на изкуство. Първоначално Армстронг става известен като тромпетист, но е също така и един от най-влиятелните джаз певци и в края на кариерата си е по-известен като вокалист.

Михаил Мойсеевич Ботвиник

Mikhail Botvinnik

Роден: 4 август 1911 Репино, Русия

Починал: 5 май 1995 Русия

Михаил Мойсеевич Ботвиник е руски шахматист, който три пъти е бил световен шампион по шах (1948–57, 1958–60, 1961–63).

Pоден в Куокала, Финландия (дншното Репино, Русия) през 1911. За първи път започва да играе шахмат на 12 години в Санкт Петербург. Победител в шампионата на СССР през 1931 и 1933, и отново през 1939 и 1941. През 1948 той победил в съреднованието за овакантения след смърта на А.Алехин шахматният трон и така станал шестия световен шампион. Удържал тази титла почти петнадесет години с две кратки прекъсвания за по една година, когато я предавал временно в ръцете на Смислов (1957-1958) и Тал (1960-1961). През 1963 година Ботвиник губи мача си с Т.Петросян и този път не успява и в реванша. След тази загуба той станал треньор на други съветски играчи, създал своя школа възпитаник, на която е бил и Г.Каспаров. Също така работил над идеята за създаване на изкуствен интелект и шахматна изчислителна машина.

Ботвиник е бил много сериозен в шахмата и никога не играел за удоволствие. Пословична е неговата подготовка за турнирните срещи - отделял голямо значение на физическата кондиция и издръжливост. Макар и сам да не запалвал цигара, когато тренирал той специално канел пушачи да играят срещу него, за да си подобри уменията да се концентрира в различни ситуации.

През 1970 година той спира да се състезава, за да може да се концентрира на научната си работа по създаване на шахматни програми и компютърни алгоритми.

Нийл Армстронг

Neil Alden Armstrong

Нийл Армстронг e бивш американски астронавт и първият човек стъпил на Луната.

Армстронг е роден на 5 юли, 1930 г. в Уапаконета в щата Охайо. Получава бакалавърска степен от Университета Пардю през 1955 и получава магистърска степен по аерокосмическо инжинерство от Унивеситета на южна Колифорния.

Участва в Корейската война като военнен пилот и изпълнява общо 78 мисии.

Избран е за астронавт от НАСА през 1962.

С думите: "Една малка крачка за човека - един голям скок за човечеството..." на 21 юли 1969 той оставя първите човешки следи по повърхноста на Луната.

Ги дьо Мопасан

на френски: Guy de Maupassant

Роден: 5 август 1850 Диеп, Франция

Починал: 6 юли 1893 Париж, Франция

Ги дьо Мопасан е френски писател-натуралист, който е считан за най-големия френски майстор на късия разказ.

Ги дьо Мопасан е роден вероятно в Chateau de Miromesniel, Диеп, на 5 август 1850 г. Произлиза от стар лотарингски род, който се преселва в Нормандия около 18 век. Неговата майка Лор дьо Поатвен е високообразована и изтънчена дама, която обаче не може да търпи непрекъснатите любовни авантюри и изневери на своя грубоват съпруг. Затова през 1860 г. го напуска. След това посвещава целия си живот на възпитанието и образованието на двамата си сина Мопасан и по-малкия му брат Ерве. Мопасан е записан в семинарията на градчето Ивто, но скоро след това е изключен от там. Завършва средното си образувание в най-реномирания лицей на Руан. През 1869 Мопасан започва да изучава право в Париж. Скоро, на 20-годишна възраст, се записва доброволец в армията по време на Френско-пруската война. Между 1872 и 1880 г. започва да работи като дребен чиновник първо в Министерството на Морските Работи, после в Министерството на Образованието. Занимава се с журналистика, предприема далечни пътувания като репортер и се сближава с дългогодишния приятел на смейството Флобер. Увлича се по астрономията и естествените науки.

Мопасан прави дебюта си като поет с Des Vers - Стихове (1880 г.). По същото време той публикува своя шедьовър Лоената топка (1880 г.) в сборника Soirues de Medan - Медански вечери (1880), който е редактиран от Емил Зола. През 80-те години на 19 век Мопасан пише около 300 кратки разказа, шест романа, три пътеписа, и един сборник с поезия.

Разказите на Мопасан са безпристрастни и понякога комични. Обикновено те са изградени на основата на всекидневните ситуации в бита, като по този начин Мопасан разкрива скритите страни на хората.

Една от най-известните творби на Мопасан e Бел Ами (1885 г.), в която се разказва за един безскрупулен журналист. Пиер и Жан (1888 г.) е психологична скица на двама братя, а най-страховития му разказ е Le Horla - Орла (1887 г.), в който е обрисувана лудостта и самоубийството.

Мопасан се заразява от сифилис още в 20-те години на своя живот. Болестта предизвикала умствено смущение у Мопасан, като това може да се види в неговите кошмарни разкази, които имат много общо със свръхестествените проникновения на Едгар Алън По. Брат му,който е лекар, умира в болница за умствени смущения.

Мопасан прави опит за самоубийство на 2 януари, 1892 г., когато се опитва да пререже гърлото си. След тази случка той е приет в известния частен приют за луди на доктор Бланш в Париж, където умира на 6 юли 1893 г.

И един нашенец

Георги Мамалев

Георги Мамалев е български актьор.

Роден е на 5 август 1952 г. в с. Мамарчево, Ямболско). Завършва ВИТИЗ през 1977 г. в класа на проф. Е. Халачев. От 1977 г. е в Народния театър Иван Вазов. Сред театралните му роли са: Аврам Совалката в "Опит за летене" от Йордан Радичков, Сречко Розмарина и Бато в "Сборен пункт" от Д. Ковачевич, Загорецки в "От ума си тегли" от Александър Грибоедов, Фратю в "Чичовци" от Иван Вазов, Дромио от Сиракуза в "Комедия от грешки" и Пък в "Сън в лятна нощ" от Шекспир, Шура Балаганов във "Великият комбинатор" по Иля Илф и Евгени Петров, Рафаеле в "Призраци в Неапол" от Едуардо де Филипо.

Сред незабравимите му роли са Гошо от "Оркестър без име", принц Алфонсо от "13-ата годеница на принца", Стефан Стамболов в "Записки по българските въстания" и капитан Мортимър от "Последни желания".

Мамалев, Павел Поппандов и Велко Кънев създават популярния проект НЛО, а по-късно и едниоменното телевизионно предаване Клуб НЛО.

През 2002 г. Мамалев отбеляза юбилея си с моноспектакъла "Разбираш ли ме правилно?".

Филмография

1. Пантуди (1993)

2. Немирната птица любов (1990)

3. Карнавалът (1990)

4. Разводи, разводи (1989)

5. Брачни шеги (1989)

6. Адио, Рио (1989)

7. Патилата на Спас и Нели (1987)

8. Само ти, сърце (1987)

9. 13та годеница на принца 1987)

10. Петък вечер (1987)

11. Васко де Гама от село Рупча (1986) (Телевизионен сериал)

12. В името на народа (1984) (Телевизионен сериал)

13. Последни желания ( (1983)

14. Господин за един ден (1983)

15. Човек не съм убивал 1983)

16. Оркестър без име (1982)

17. Двойникът (1980)

18. Всички и никой (1978)

19. Бъди благословена (1978)

20. Звезди в косите, сълзи в очите (1977)

21. Записки по българските въстания (1976) (Телевизионен сериал)

22. Пазачът на крепостта (1974)

23. Като песен (1973)

Редактирано 5 август 200718 г. от Hanibal_Lektar (преглед на промените)

Гери Халиуел

Гери Халиуел e родена на 6 август 1972 в Англия . Започва музикалната си кариера в "Spice Girls" .Spice Girls е дамска поп-група, създадена през 1994 година. Членове на групата са Виктория Бекъм, Мелани Браун, Мелани Чизхолм, Ема Бънтън и Гери Халиуел.

През 1996 година излиза първият сингъл на "Spice Girls" - "Wannabe". Песента постига световен успех и носи световна слава на петте момичета. По-късно се появява и първият студиен албум на групата, озаглавен "Spice". "Wannabe" печели награда за песен на годината, а "Say You'll Be There" - за видеоклип на 1996. От албума са продадени милиони копия по цял свят, а "Spice Girls" печелят и куп други награди. Други успешни сингли от албума са "2 Become 1", "Mama" и "Who Do You Think You Are".

Петте момичета бързо се превръщат в световен феномен и печелят фенове по цял свят.

През 1997 година се появява и вторият албум на групата - "Spiceworld", който също постига голям успех. Същата година, момичетата снимат и филм със същото име, в който участват самите те и отново постигат огромен успех.

През 1998 година Гери Халиуел обявява, че напуска групата, за да се отдаде на солова кариера.

П.П. Извинявам се че информацията за Гери Халиуел е малко НО не успях да намеря повече !

Редактирано 6 август 200718 г. от Hanibal_Lektar (преглед на промените)

Брус Дикинсън

Пол Брус Дикинсън е вокалист на хеви метъл групата "Айрън Мейдън" (буквално „Желязната девица“) и действащ професионален пилот. Неговата кариера на вокалист в групата започва през 1982 г., когато записват първия си албум „The Number Of The Beast“. След записването на албума „Fear Of The Dark“ през 1992 г. Брус решава да напусне групата, за да работи над друг проект. През 1999 г. Дикинсън се завръща в състава на Мейдън за радост на феновете. Записват албума „Brave New World“.

На 4 юни 2007 г. Брус в състава на "Айрън Мейдън" изнася концерт на Стадион Локомотив (София). На следващия ден 5 юни 2007 г. Брус прави демонстрационен полет и учебно катапултиране на тренажор на руски самолет Миг-21 на летище край Пловдив.

Дейвид Духовни

David Duchovny

Дата на раждане - 07.08.1960.

Място на раждане - Ню Йорк, САЩ.

Дейвид Духовни е любимецът на всички параноици и почитатели на конспиративните теории. Разбира се, популярността на Духовни дойде от ролята му на агент Мълдър от сериал Досиетата Х. Преди това той се снимаше в слабо популярни еротични сериали за кабелната телевизия (у нас сме го гледали в Дневниците на Червенита обувка). Още преди това се снимаше в реклами за списания, съвсем гол, с чаша чай, поставена на стратегическо място. В един от филмите, си "Фронтално" на Стивън Содърбърг на Стивън Содърбърг, играе холивудски шеф, който умира с усмивка на уста на кушетката за масаж. А на снимачната площадка в един от последните си филми - "Кони и Карла", развеселил актрисата в главната роля като скрил в чантата й незабелязано, направена лично с полароид снимка на задника си...

Духовни е роден в Ню Йорк. Тихото и трудолюбиво дете се учи добре и след завършване на гимназия започва да учи в английска литература в Принстън, а дипломата си получава от не по-малко престижния университет Йейл. Успоредно със ученето в Йейл започва да посещава актьорски курсове в Ню Йорк и започват и първите му театрални изяви на Бродуей. Докато през 1987 се отказва да продължи работата по докторската си дисертация и се отдава изцяло на актьорския занаят.

Първата му работа в киното е малка роля в "Работещо момиче" (ако си спомняте тази комедия с Харисън Форд, Сигорни Уивър и Мелани Грифит. По-късно се включва за няколко епизода в Туийн Пикс - там ролята също не е много голяма, но пък му е трудно забравима --той беше агента на ФБР, който се обличаше само с женски дрехи. Следват още роли без особено значение във филми, не оставили трайни впечатления (с изключение на "Чаплин").

През 1997, Духовни разочарова дълбоко многобройните си почитателки, като се ожени за Теа Леони, звездата на комедийния сериал The Naked Truth, а по-късно "Джурасик парк" и "Лоши момчета".Първата им дъщеря, Мадлин Уест Духовни, се роди две години след сватбата.

Духовни се отказа от Досиетата Х през 2000-натат година, и от тогава сме го гледали във "Върни се при мен" (романтична комедия с Мини Драйвър), "Еволюция" (фантастична комедия с Джулиан Мур) и през (фантастична комедия с Джулиан Мур) и през 2002 "Фронтално" (нискобюджетен експеримент на Содърбърг, но пък с Джулия Робъртс)(нискобюджетен експеримент на Содърбърг, но пък с Джулия Робъртс). Предстои да го видим в криминалната комедия Кони и Карла (с Ния Вардалос и Тони Колет) и в драмата House Of D.

Редактирано 7 август 200718 г. от dindi (преглед на промените)

Една моя любима визуално актриса празнува днес

Шарлийз Терън

Терон е родена на 7 август 1975г. в Бенони, Южна Африка. Майка й Герда Терон поема семейния бизнес след смърта на мъжа си Чарлс. Родният език на Шарлийз е африкаанс, но говори перфектно и английски.

Терон израства като единствено дете на своето семейство. На 13 години е изпратена да учи в пансион. Две години по-късно вижда как майка й убива баща й, след като пиян се опитал да я нападне.

На 16 години заминава за Милано където сключва договор с модна агенция след като печели кастинг. По-късно заминава за Ню Йорк, където учи балет. Прекратява танците поради контузия. Решава да се установи в Лос Анджелис и получава първата си роля в игрален филм.

През май 1999 списанието "Плейбой" публикува нейни голи снимки от ранната й кариера на фотомодел.

След участието си в няколко холивудски филма Терън е избрана за главната роля на жена сериен убиец във филма Чудовище. С тази си роля печели награда "Оскар" за най-добра актриса.

Награди и номинации:

2004 - за най-добра женска роля във филма "Чудовище" / за ролята на Ейлин/

2004 - Screen Actors Guild Award за най-добра женска роля във филма "Чудовище"

2004 - Златен Глобус за най-добра женска роля във филма "Чудовище"

2006 - номинация за Оскар за най-добра женска роля във филма "Студена страна" / за ролята на Джоузи Еймс/

2006 - Златна камера

Уикипедия

Официален сайт на Шарлийз Терън

Дъстин Хофман

на английски: Dustin Hoffman

Дъстин Хофман е един от най-изтъкнатите актьори на американското кино от края на 20 век. Роден е на 8 август 1937 г. и става известен с ролята си в Абсолвентът, когато е в 30-те си години. Има слава на перфекционист, като това някой път му създава трудности с някои режисьори, а друг път му спечелва Оскари, например за работата си в Рейнман и Крамър срещу Крамър.

Избрана филмография

„Присъда за продан“ (2003)

„Жана Д’Арк“ (1999)

„Сфера“ (1998)

„Да разлаем кучетата“ (1997)

„Луд град“ (1997)

„Слийпърс“ (1996)

„Американски бизон“ (1996)

„Зараза“ (1995)

„Герой“ (1992)

„Хук“ (1991)

„Били Батгейт“ (1991)

„Дик Трейси“ (1990)

„Семеен бизнес“ (1989)

„Рейнман“ (1988)

„Ищар“ (1987)

„Смъртта на търговския пътник“ (1985)

„Тутси“ (1982)

„Точно време“ (1978)

„Цялото президентско войнство“ (1976)

„Лени“ (1974)

„Малкият голям човек“ (1970)

„Джон и Мери“ (1969)

„Среднощен каубой“ (1969)

„Пътуването на петия кон“ (1966)

Найджъл Ърнест Менсъл

на английски Nigel Ernest James Mansell

Найджъл Ърнест Менсъл е бивш британски пилот от Формула 1. Роден е на 8 август 1953 г. в Баутън, Уорчестър, Англия.

Става световен шампион във Формула 1 през 1992 година. Заради борбения му характер и агресивния му начин на водене на болида, журналистите му поставят прозвището „Британският Лъв“. През 1992 година прекратява състезателната си кариера във Формула 1 и преминава в състезанията от шампионата КАРТ в САЩ в тима на Нюман-Хаас. Още в първото си участие в КАРТ, печели победа на пистата „Сърфърс Парадайс“ в Австралия. През сезона печели общо 5 победи ставайки шампион за 1993 година.

Менсъл е единствения пилот в историята, който едновременно се състезава и във Формула 1 шампионата и в КАРТ сериите. Това става през 1994 година. След трагедията на Имола при която загива Аертон Сена, в болида на Уилямс сяда тест-пилотът Дейвид Култард. Поради посредствените му резултати, сър Франк Уилямс успява да привлече Менсъл за последните шест старта от сезона. Менсъл успява да спечели последното състезание за сезон 1994 г. в Австралия, победа която взима слад удара между болидите на Михаел Шумахер и Деймън Хил.

Втори опит за завръщане във Формула 1 прави през 1995 година, когато шефът на Макларън-Пежо — Рон Денис — го кани да седне в кокпита на негов болид. За съжаление и двата опита са крайно неуспешни и това води до окончателното му разделяне с Формула 1.

След приключването на активна състезателна дейност, записва училище за пътни полицаи в Англия.

През годините се е състезавал за

Лотус — 61 старта — 1980 – 1984

Уилямс — 97 старта — 1985 – 1988, 1991 – 1992, 1994

Ферари — 31 старта — 1989 – 1990

Макларън — 2 старта — 1995

Редактирано 8 август 200718 г. от Hanibal_Lektar (преглед на промените)

Орлин Горанов

изпълнител

Рождена дата:

08 август 1957 България

Биография

Орлин Горанов е роден на 08.08.1957 в Берковица. Един от най-талантливите и елегантни поп-изпълнители в последните 20 години в България. Започва от дете в детския хор "Бодра смяна", по-късно е към Ансамбъла на армията, където работи до 1985 г.

На върха на популярността си като поп-певец, Орлин Горанов решава да се насочи към оперната музика и през 1990 година завършва Музикалната академия, оперно пеене, още като студент е солист на Пловдивската опера. Орлин Горанов е единственият случай в българската музика, при който е звезда както в попуярната, така и в оперната музика. Всяко явяване на Орлин Горанов е съпътствано с успех, още при неговия дебют:

I-ва награда на Младежкия конкурс за забавна песен София 1978 с песента Интимно

I-ва награда на Шлагерфестивал в Дрезден 1981

III-та награда на "Интерталант", Прага 1981

Голямата награда на "Златният Орфей" 1984

I-ва награда с песента Пътища обратни на фестивала в Бургас.

Орлин Горанов е един от най-аплодираните певци на фестивалите в Кнок, Белгия, 1983, "Братиславска лира", 1984. От началото на 90-те години има постоянни ангажименти в програмите на "Фридрихщадпалас", Берлин.

Той е един от най-предпочитаните колеги, канен за съвместни записи – с Камелия Тодорова, Кристина Димитрова, Нели Рангелова.

Една от най-популярните песни на Орлин Горанов и до днес е Светът е за двама/1981, комп. Мария Нейкова, която само през 1999 година има 2 нови версии от млади музиканти. През месец юни 2000 г. Орлин Горанов реализира съвместно с Кристина Димитрова албума Ти и аз.

Албуми:

Към една жена/1983

Орлин Горанов/1985

Ти и аз, с Кристина Димитрова/2000

The Edge - китаристът на U2

The Edge е псевдонима на Дейвид Хауъл Евънс, роден на 8.08.1961г. в Баркинг, Източен Лондон. Известен като китарист, кейбордист и беквокал в U2. Родителите му са уелсци, но когато е на годинка, се преместват да живеят в Дъблин.

Ще ви спестя купищата биографични подробности. Интересното при него е, че е един от музикантите, сменящи много видове китари в рамките на едно шоу (Фендър Стратокастър, Гибсън, Ибанез...). Неговият саунд е неговата запазена марка и не може да сбъркана с ничие друго звучене. Залага доста на ехото като ефект. Неговият стил копират доста банди - Рейдиохед, Колдплей, Дрийм Тиътър и т.н.

Освен с Ю Ту, записва и с Джони Кеш, Би Би Кинг, Тина Търнър и някои други. Участва в създаването на теми за саундтраци ("Батман").

Как възниква псевдонимът му? The Edge на английски означава ръб или край. (лично аз мислех, че щото някой го е оприличил на ръб, затова са му го лепнали - е, той не прилича на ръб, даже си е голям симпатяга). Истината я разкри Боно в едно интервю, споделяйки, че прякорът му идва от любовта към височините и склонността му да седи близко до парапетите на сградите. И като потвърждение на моята теория заради острите му черти на лицето.

Друг интересен факт около Едж е, че през 1982г. е бил на косъм да напусне Ю Ту по религиозни причини. Едвам бил разубеден да остане и малко по-късно създават шедьовъра и едно от може би (лично за мен) най-социално аnгажираните парчета "Sunday Bloody Sunday".

Романо Проди

на италиански: Romano Prodi

Романо Проди ( р. 9 август 1939 г. в Скандиано, Италия) е италиански икономист и левоцентристки политик, министър-председател на Италия в периода 1996-1998 и от 2006 до сега. Работи като председател на Европейската комисия от 1999 до 2004 г. !

Надежда Михайлова

Надежда Николова Михайлова е български политик, лидер на Съюза на демократичните сили (СДС) от 11 март 2002 до 1 октомври 2005.

Родена е на 9 август 1962 в София. Учи в 127 СОУ "Иван Денкоглу". Завършва българска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски" през 1985 г. До настъпването на демократичните промени работи като преводач и журналист.

Започва политическа кариера във възстановената в края на 1989 г. Радикалдемократическа партия, част от коалицията Съюз на демократичните сили (СДС). В предизборната кампания през 1991 ръководи пресцентъра на СДС, а след изборите става началник на пресцентъра и говорител на правителството на Филип Димитров. През 1994 е избрана за депутат в 37-то Народно събрание (1994-1997). През април 1995 г. става заместник-председател на СДС. Избрана е за народен представител в 38-то Народно събрание през 1997 г., но става министър на външните работи в правителството на Иван Костов.

През септември 1999 в публичното пространство излиза запис, на който се чува как по време на предизборен инструктаж в Ловеч Михайлова призовава местните функционери на СДС да "нахранят" журналистите, за да ги спечелят на своя страна.

През 2001 г. е избрана за народен представител в 39-то Народно събрание, където е председател на парламентарната група на Обединените демократични сили (ОДС), а след разпадането на коалицията през 2004 г. - на групата на СДС. Избрана е за председател на СДС на 11 март 2002 г. След слабото представяне на партията на местните избори през 2003 и парламентарните избори през 2005 г. губи поста в полза на експрезидента Петър Стоянов.

Използва дъщерите си в публичните си прояви - придружена от една от тях, Михайлова открива нов гранично-пропускателен пункт пред множество медии. През 1999 голямата й дъщеря заминава да учи в престижен колеж в Швейцария.

Михайлова е обвинявана и в клиентелизъм заради съмненията за участие на съпруга й, Камен Михайлов, в нечисти приватизационни сделки във връзка с придобиването през 1998 на "Автотранссервиз" - бившите гаражи на ЦК на БКП.

Семейство

Надежда Михайлова е женена за Камен Михайлов. Те имат две дъщери:

Нина Михайлова

Виолета Михайлова

Развежда се с Камен Михайлов през декември 2006 г.

ФИЛИПО ИНДЗАГИ /Пипо/

Роден в Пиаченца през 1973г. Нападател. Започвае да играе в отбора на Пиаченца, след което играе за Лефе. През 1993г. се мести в Хелас Верона и става голмайстор на Серия Б. Голям пробив става следващата година, играейки за Парма A.C. Тогава вкарва 24 гола и става голмайстор в Серия А.

Истинският пробив на Пипо бе трансферът му в Ювентус под ръководството на Марчело Липи. Тогава заедни със Зидан и Дел Пиеро бяха непробиваем щит и непобедимо трио на терена цели 4 сезона. Той отбелязва 57 гола в 120 мача с фанелката на Старата Госпожа.

Следващият трансфер на Индзаги е в Милан, където въпреки пропускането на първия сезон заради колянна травма, става най-големия голмайстор на квалификации в цялата футболна история на Италия. Страхотен тандем с Шевченко. С него росонерите спечелиха Европейската купа (2002/2003), Скудето (2003/2004), Суперкупата на Италия (2004), Суперкупата на Европа (2003) и Копа Италиа (2002/2003) /wikipedia.it/

Забелязан е още от националните селекционери на юношеските формации. Чезаре Малдини, славещ се като голям познавач на качествата на млади таланти, го взима в младежкия състав на Италия до 21 години. С тази представителна формация той става Европейски първенец на първенството през 1993 г. Пипо дебютира с националната фланелка на 8 юни 1997 година срещу Бразилия 3-3 на турнира "Турно Франс" в Париж. На следващата година взима участие на световното първенство оново във Франция. ИНДЗАГИ не е титуляр в "Скуадра Адзура", защото конкуренцията е убийствена - Дел Пиеро, Роберто Баджо, Енрико Киеза и Кристиян Виери. Когато на треньорския пост застава Дино Дзоф, той отново е част от отбора. Бившият вратар го взима на Европейските финали през 2000 в Холандия и Белгия. ПИПО отново е резерва за сметка на Виери, Тоти и Дел Векио, но в край на сметка печели сребърен медал. В квалификациите на Мондиала в Япония и Корея през 2002 г. той е голмайстор с 7 гол, като особено паметни са двете му попадения срещу Румъния 2-0 в Букурещ. Взима участие във всички срещи на "Скуадра Адзура" на световното първенство в Япония и Корея. От 48 мача с националната фланелка до сега има 21 гола, като се цели да подобри головия рекорд на Джузепе Меаца (53 мача и 33 гола). Участник е на световното първенство в Германия през 2006 г. като изиграва само 30 мин, но съумява да се разпише за 3:0 във вратата на Чехия. Ще се запомни и с призива към своите съотборници да бъдат забравени избухналите скандали в "калчото" и да се съсредоточат към шампионата на планетата.

Смятан за ненадминат майстор на гола в малкото наказателно поле. Италианската преса го нарече "Головият хищник", а героят от Мондиал` 82 Паоло Роси заяви по негов адрес: "ПИПО е винаги на точното място, в нужния момент и изпреварва защитника." Любопитно е че редица журналисти го определят, като абсолютно копие на същия този Роси.

Дипломиран икономист.

И една, прекрасна, невероятна изпълнителка, която за съжаление тръгна по нанадолнището....

Чаровна. Талантлива. С ангелски глас и сърце. В плен на мъж, който я спуква от бой и я направи наркоманка.

Уитни Елизабет Хюстън се ражда на 9 август 1963 в Нюарк, Ню Джърси. Тя е дъщеря на Сиси Хюстън, успешна ритъм-енд-блус беквокалистка и братовчедка на звездата Дион Уоруик. Уитни започва да пее в църковен хор в родния си град, а на 11 вече изпълнява соловите партии. Пее и като беквокалистка с Чака Кан, Лу Роулс и с майка си.

Въпреки, че започва работа като модел с фотосесии за различни списания и участва в няколко епизода на ТВ сериала Give Me A Break, съдбата й е предпределила да пее. И тя пее. Първият хит на Уитни Хюстън е в дует с Теди Пендерграс през 1984 - "Hold Me". Уитни е подписала контракт с Arista Records още през 1983, но дебютният й албум излиза чак през 1985. Въпреки всичко от него се продават над 22 милиона копия.

През 1986 Уитни е удостоена с: 6 музикални награди на Billboard, 5 „Американски музикални награди”, наградата на MTV за най-добър видеоклип ("How Will I Know") и наградата на списание Rolling Stone за най-добър албум на годината. Следващият й албум, наречен „Уитни” и издаден през 1987, продава 19 милиона копия, и влиза в класациите под номер 1 - първият такъв случай в историята за жена. Албумът й осигурява две „Американски музикални награди” и музикалната награда на Billboard. На церемонията по връчването на наградите „Грами” през 1988, тя печели в категорията „Най-добро вокално изпълнение от жена” ("I Wanna Dance With Somebody"). През 1990 Уитни издава албума I'm Your Baby Tonight, продал се в 10-милионен тираж. Това е доста под предишните й постижения, но все пак й осигурява още американски и Billboard награди.

Уитни успява да открие време за любов в процъфтяващата си кариера и се омъжва за певеца Боби Браун през юли 1992. Скоро се оказва, че чака дете и през март 1993 ражда момченце, Боби Кристина. Бракът на Уитни и Боби може да бъде описан най-общо като бурен. Между твърденията за семейно снасилие, употреба на наркотици и многото арести на Боби, Уитни Хюстън твърдо стои зад мъжа си.

Следващият ход в кариерата на Уитни идва с ролята на разглезена певица, преследвана от вманиачен фен във филма „Бодигард” (1992), в който й партнира Кевин Костнър. Саундтракът на филма се продава в невероятния тираж от 34 милиона копия и подпомага музикалната й кариера с три от най-големите й хита - "I Have Nothing", "I'm Every Woman" (кавър по Чака Кан) и "I Will Always Love You" (кавър по песента на Доли Партън). Следват 9 награди на Billboard, три награди Grammy, 8 „Американски музикални награди” и др.

През 1995 Уитни отново се изявява като актриса в „Сладка въздишка”, а приносът й към саундтрака е песента "Exhale (Shoop Shoop)". През 1996 Уитни играе заедно с Дензъл Уошингтън в „Жената на проповедника” и получава номинация за Grammy за албума със саундтрака към филма. Независимо от слуховете, че не могат да се понасят, Уитни и Марая Кери работят заедно над песента "When You Believe" за анимацията „Принцът на Египет”. Сингълът излиза в „My Love Is Your Love” – първият албум с нови песни на Уитни през последните осем години.

По време на завидната си кариера Уитни винаги е изпитвала чувство за отговорност към по-малко щастливите от нея. Тя основава фондацията с идеална цел Whitney Houston Foundation For Children, чрез която помага на бездомни деца и на такива с проблеми като рак и СПИН.

Въпреки, че Уитни продължава да държи на мъжа си, бракът й продължава да е разклатен. През 2000 г. професионалното й бъдеще изглежда светло, но личният й живот е в безпътица. Тя е арестувана на Хаваите по обвинения в притежание на наркотици, а баща й я дава на съд. Певицата рязко отслабва и това, в съчетание с няколко участия, които отказва в последния момент, дава храна на слуховете, че е пристрастена към наркотиците. Уитни признава, че има продобни проблеми в телевизионно интервю с Даян Сойер. Все пак тя продължава да издава нови албуми като Greatest Hits през 2000, Love, Whitney през 2001, Just Whitney... прeз 2002, и One Wish, коледен албум, през 2003.

Макар и актьорската й кариера да е в застой, Уитни продуцира филми като блокбъстера на Disney „Дневниците на принцесата” (2001).

През 2001 Уитни счупи рекорда на Марая Кери за най-голяма сделка в областта на звукозаписа. Тя преподписа договора си с Arista Records за $100 млн. долара. Въпреки всичките си проблеми, Уитни си остава изключителна певица и уверена актриса, която мнозина се надяват да видят отново в добра форма.

kino.dir.bg

I am Every Woman

My Love is Your Love

I Will Always Love You

When You Believe /with Mariah Carey/

И едно много силно изпълнение на Уитни

Антонио Бандерас

Антонио Бандерас е испански актьор, роден в Малага на 10 август 1960 г. През детските си години той има желание да стане футболист, но се отказва, след като на 14-годишна възраст си чупи крака.

В ранните си години той отива в Мадрид, Испания, за да направи опит като актьор в испанското кино. Актьорската си кариера Антонио Бандерас започва с участието си в филмите на Педро Алмодовар — „Laberinto de pasiones“ (1982), „Матадор“, „La Ley del deseo“ (1987), „Жени на ръба на нервна криза“ и „Ела, завържи ме!“.

Антонио Бандерас като Зоро в Легендата за ЗороВпоследствие той се премества в САЩ, за да участва в американски филмови продукции. Първото му участие в холивудски филм е през 1992 г. в „Кралете на мамбото“. Интересно е, че по време на участието си в този филм, той все още не говори английски език. През 1993 г. той участва в отличения с награда Оскар филм „Филаделфия“. През следващите години има няколко по-значими участия в холивудски продукции, между които е и главната роля във филма на Робърт Родригез — „Десперадо“.

Една от ролите, с които е най-добре познат на публиката, е превъплъщението му в Зоро във филмите „Маската на Зоро“ (1998) и „Легендата за Зоро“ (2005). Съвместната работа на Антонио Бандерас с Робърт Родригез не приключва с филма Десперадо. Бандерас участва също във филмите от трилогията „Деца Шпиони“, както и в третата част на трилогията за Мариачи — „Имало едно време в Мексико“.

През 1996 г. Антонио Бандерас се развежда със своята съпруга Ана Леса след 8-годишен брак. През същата година той сключва брак с актрисата Мелани Грифит.

Филмография

Легендата за Зоро (The Legend of Zorro)

Шрек 2 (Shrek 2) (глас)

Имало едно време в Мексико (Once Upon a Time in Mexico)

Деца шпиони 3D: Краят на играта (Spy Kids 3-D: Game Over)

Фаталната жена (Femme Fatale)

Фрида (Frida)

Балистик (Ballistic: Ecks vs. Sever)

Деца шпиони 2: Островът на изгубените мечти (Spy Kids 2: Island of Lost Dreams)

Тялото (The Body)

Първороден грях (Original Sin)

Деца шпиони

Play It to the Bone

13-ият войн (The 13th Warrior)

Маската на Зоро (The Mask of Zorro)

Евита (Evita)

Two Much

Four Rooms

Внимавай с непознати (Never Talk to Strangers)

Атентатори (Assassins)

Десперадо (Desperado)

Маями (Miami Rhapsody)

Интервю с вампир (Interview with the Vampire)

Филаделфия (Philadelphia)

The House of the Spirits

Кралете на Мамбото (The Mambo Kings)

Ела, завържи ме! (Tie Me Up! Tie Me Down!)

Жени на ръба на нервна криза (Women on the Verge of a Nervous Breakdown)

Ей, го в на един всеобщ любимец празнува днес...

Даниел Василев Вълчев е роден на 10 август 1962 г. в Бургас.

Завършва Четвърта езикова гимназия във Варна. През 1987 г. се дипломира в Юридическия факултет на Софийския университет “Св.Климент Охридски”.

Специализира в Международния институт за публична администрация (IIAP, Cycle court) – Париж, 1991 г.; Военен колеж на НАТО (NATO Defense college – CSCE course) – Рим, 1992 г.

Защитава докторантура по право през 1995 г., от 2004 г. доцент в СУ, Юридически факултет, катедра “История и теория на държавата и правото”. Води курсове по Обща теория на правото и Политически и правни учения.

Народен представител и председател на Постоянната комисия по европейска интеграция и член на Комисията по правни въпроси в 39-то Народно събрание.

Съпредседател на Съвместния парламентарен комитет - България - Европейски съюз,

представител на Народното събрание на Република България в Конвента за бъдещето на Европа, изготвил проект на Европейска конституция – март 2002 - юли 2003 г.

Народен представител в 40-то Народно събрание.

По-важни научни публикации:

“Държавна власт и народен суверенитет”, монография, Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, София, 1996 г.

“Студии по история на европейската философия на правото”, сборник студии, Издателство СИБИ, София, 1999 г.

“От апология на правната норма към теория на правния ред”, Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, София, 2003 г.

Владее френски, английски и руски език.

Женен, има две деца.

Информацията е взета от сайта на Министерство на образованието и науката.

Верно е любимец......

Освен Ася (мразя август и март, претрепвам се и фалирам от рождени дни на роднини и познати ), днес празнува една много добра актриса

Розана Аркет

През своята 24-годишна кариера на актриса Розана Аркет е получавала различни характеристики. В началото е «най-красивият бюст в Холивуд». Впоследствие си спечелва друго определение - «най-невъздържаният език». А когато за известно време се увлича от политиката и започва да организира работнически групи за борба с разпространението на ядреното оръжие, започват да я наричат “новата Джейн Фонда”. Накрая, заради нейната ангажираност с нискобюджетни, но авангардни проекти, започват да я определят, като «богиня на арткиното».

“По дяволите, нямам намерение да крия възрастта си”, заявява тя. Родена е на 10 август 1959 г. в Ню Йорк. Макар и да е бивше хипи, днес актрисата се чувства прекрасно в ролите на зрели жени и майки.

Тя е омъжена за Джон Зайдел, собственик на верига модни ресторанти и (по съвместителство) музикален продуцент във фирмата “Geffen A&R”. Имат 8-годишна дъщеря с екзотичното име Зои. Преди това Розана има два развода.

Аркет продължава да се снима много, но предпочита роли от втория план, защото отнемат по-малко време. «Аз я наричам Траволта от женски пол - казва за нея продуцентът Линда Обст, ръководителка на телевизионния сериал «60-е». – Тя е изключително надарена жена, нейният емоционален и жанров диапазон на актриса е огромен, но най-важното – невероятно щедра е по душа. Не се съмнявам, че все някога ще настъпи моментът, в който тя отново ще излезе на авансцената на шоу-бизнеса, подобно на Траволта».

Сравнението с Джон Траволта не е случайно. През 1994 г. тя се снима с него във филма на Тарантино “Криминале”. Макар и малка ролята на Розана от филма е запомняща се.

След “Криминале” идват нейните участия в скандалните филми

«Катастрофа» (1996) на реж. Дейвид Кроненбърг и «Бъфало-66» на Винсент Гало, който споделя, че за него Розана Аркет е квинтесенция на рок-духа в киното.

А Кроненбърг казва, че в нея парадоксално се преплитат сексапилността и невинността.

Розана Аркет е била най-голямото дете в семейството на потомствени актьори от шоу-бизнеса. Нейният дядо Клиф Аркет бил знаменит телевизионен комик от 50-те години. Баща й Люис Аркет бил също актьор и член на радикалната сатирична трупа “The Committee”. Майка й Марди Аркет е поетеса и драматург. А кръстник на малкото момиче станал актьорът Хамилтън Кемп. По-малката й сестра Патриша Аркет е също известна холивудска актриса, която доскоро бе омъжена за Никълъс Кейдж. Брат й Дейвид Аркет също се посвещава на актьорската кариера.

Родителите им водели бохемски начин на живот. Малката Розана от малка е подготвяна за актриса. В нейната стая висели фотопортрети на Мерилин Монро, а кумир в младостта й била Натали Ууд.

Розана била едва 15-годишна, когато избягва от къщи. Изминала на автостоп разстоянието от Чикаго до Лос Анджелис и се установила в Холивуд.

17-годишна среща театралния режисьор Пол Силз, който познавал баща й. Той я взема в своята полулюбителска трупа, а по-късно я запознава с агент по подбора на актьорите.

През 1978 г. Аркет дебютира пред камерата. Играе в телевизионен филм с участието на великата Бети Дейвис и получава 1000 долара за своето първо екранно превъплъщение. После подписва контракт с телевизията и се снима в 8 телефилма поред. За свой учител винаги е смятала режисьора Мартин Скорсезе.

Участвала е в два негови филма: “След часове” (1985) и “Нюйоркски истории” (1989). През 1988 г. се снима в култовия филм на Люк Бесон “Синята бездна” и оттогава двамата са добри приятели.

Веднъж Розана се снимала гола на пустинен плаж в приятелска компания. Но тези снимки попадат през 1990 г. на страниците на “Плейбой”. Аркет се съди с издателите на списанието, но нищо не постига...

Днес актрисата здраво държи съдбата в ръцете си. Занимава се и с писане на сценарии. Не крие намерението си да се изяви и в режисурата.

Нет Фокус

Днес не откривам световно известни рожденици НО ето два наши :

Христо Калчев

Христо Константинов Калчев е български писател, автор на поредицата Вулгарни романи.

Роден е на 11 август 1944 г. в София. От 1948 до 1953 г. баща му лежи в концлагера в Белене, а семеството му е изселено от София. Завършва английска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работи като драматург в театри в Русе и Пазарджик. До 1990 г. членува в Съюза на българските писатели. Води рубриката „Рубикон“ във вестник „Демокрация“. Бил е републикански шампион по фехтовка. Женен, с един син.

Христо Калчев е автор е на 26 книги. Той е най-касовият български писател след демократичните промени през 1989 г. Придобива популярност с поредицата, наречена от него Вулгарни романи.

Умира на 22 март 2006 г.

Частична библиография

„Инерция“ (1976)

„Предел“ (сборник с разкази и новели)

„Железният кон“ (сборник с новели)

„Монолог“ (сборник с новели)

„Луда вода“ (1980)

„Вътрешна светлина“ (1981)

„Опит за оцеляване“

„Студен огън“

„Нежни вълци“

„При самозащита“

„Легендата Прудкин - In Memoriam“

трилогията „Белият дявол“ (1987-1989) включва „Белият дявол“, „Белият дявол и синове“, „Белият дявол атентатор“

„Нерон Вълкът“ (1996-1998)

„Калигула Бесният“ (1996-1998)

„Цикълът на Месалина“ (1996-1998)

„Кървавият преход на нежната революция“ — издание, включващо първите три книги от поредицата (Нерон Вълкът, Калигула Бесният и Цикълът на Месалина)

„Ликвидирайте генерала“ (1998)

„Оратория за козел и ангорска котка“ (1998)

„Кървавият път на коприната“ (1999)

„На лов за зеления принц“ (2001)

„Последно причастие“ (2002)

„Сънят на уморения лъв“

„Откриване на ловния сезон “

„Лебедовата песен на майора“

„Синдрома на глутницата“

„Спрете полета на сокола“

„В очакване на шейха“

„Изстрелът на амнистията“

„Вълчи капан I“

„Вълчи капан II“

Асен Агов

Асен Йорданов Агов е български политик от Съюза на демократичните сили, по-късно - от Демократи за силна България. Роден е в София през 1948 г. Завършва Висшия икономически институт „Карл Маркс“ със специалност Международни икономически отношения през 1972 г. От 1971 г. до 1985 г. работи като журналист в Българска телеграфна агенция, а след това - в Българска телевизия, на която е и генерален директор от 1992 г. до 1993 г. Асен Агов е народен представител в 37-то, 38-то, 39-то и 40-то Народно събрание. Той е заместник-председател в 39-то Народно събрание.

За вчера 11.08.2007 :

Пийт Сампрас

на английски: Pete Sampras

Пийт Сампрас е американски тенисист, смятан от мнозина за един от най-добрите в този спорт.

Сампрас е роден на 12 август 1971 г. във Вашингтон в семейството на гръцките имигранти Сам и Джорджия Сампрас. През 1978 г. той и семейството му се местят в Палос Вердес, Калифорния.

Започва да тренира тенис на 7 годишна възраст.

Сампрас е тенисиста с най-много победи в турнирите от Големия шлем. Седемкратен победител на Уимбълдън. Единствения турнир, който не успява да спечели е Ролан Гарос. Оттегля се от професионалния тенис триумфално, след като печели Откритото първенство на САЩ през 2002 г.

За днес:

Фидел Кастро

на испански: Fidel Alejandro Castro Ruz

Фидел Алехандро Кастро Рус е кубински политик. Той е министър-председател от 1959 г., първи секретар на Кубинската комунистическа партия от 1965 г. и председател на Държавния съвет от 1976 г. Поради заболяване през лятото на 2006 г. прехвърля временно правомощията си на своя по-малък брат Раул Кастро.

Ранни години

Фидел Кастро е роден през 1926 г. в плантация за захарна тръстика край Биран, Източна Куба. Той е син на Анхел Кастро и Аргис, галисийски имигрант, който става относително заможен след работа в захарната индустрия и умели инвестиции, и неговата прислужница Лина Рус Гонсалес. По това време баща му е женен за друга жена, Мария Луиса Аргота. Фидел Кастро има двама братя (Рамон и Раул), и четири сестри (Анхелита, Хуанита, Енма и Агустина), както и един полубрат (Педро Емилио) и една полусестра (Лидия), отгледани от първата съпруга на баща му. През 1941 г. Анхел Кастро се развежда и се жени за майката на Фидел, а две години по-късно го признава официално за свой син.

Сведенията за образованието на Фидел Кастро са противоречиви. Според повечето сведения той прекарва години в частни католически училища и завършва средното си образование през 1945 г. в Йезуитското подготвително училище „Белен“ в Хавана. По-късно през същата година той започва да учи право в Хаванския университет, където се включва активно в сблъсъците между студентски групи с различни политически възгледи.

През 1947 г. Фидел Кастро се присъединява към лявата Ортодоксална партия, основана малко преди това от Едуардо Чибас. Чибас се кандидатира за президент, като обвинява президента Рамон Грау Сан Мартин в корупция и се обявява за премахване на стария политическия елит и установяване на икономическа независимост от Съединените щати. Макар че Чибас губи изборите, Кастро остава един от неговите активни поддръжници. През 1948 г. участва в студентска кнференция в колумбийската столица Богота, където се включва активно във възникнали по същото време безредици. След завръщането си в Куба се жени за Мирта Диас Баларт, студентка от богато семейство, а през 1950 г. завършва университета.

Начало на политическа кариера

След дипломирането си Фидел Кастро става адвокат в Хавана, но остава активно ангажиран с Ортодоксалната партия. Той става известен със своите силно националистически си възгледи и своето противопоставяне на влиянието на Съединените щати в кубинските вътрешни работи. По време на кандидатпрезидентската кампания на Едуардо Чибас през 1951 г. Кастро присъства на радиопредаване, по време на което Чибас се прострелва в корема, малко след което умира. През 1952 г. самият Кастро се кандидатира за място в парламента, но изборите са отменени след военен преврат, оглавяван от генерал Фулхенсио Батиста.

Режимът на Батиста се ползва с подкрепата на консервативните среди в Куба и е официално признат от Съединените щати. Кастро, който по това време се разграничава от Ортодоксалната партия, прави опит да предяви формални обвинения срещу Батиста в нарушение на Конституцията, но Конституционният съд отказва да разгледа внесената от него петиция.

Нелегална дейност

През следващите месеци Фидел Кастро изоставя адвокатската си практика и организира нелегална група, в която участва и брат му Раул. Тя се стреми да организира преврат срещу Батиста и активно се снабдява с оръжие. За тази цел на 26 юли 1953 г. те организират нападение срещу казармата Монкада, военен гарнизон край Сантяго де Куба.[1] Резултатът е катастрофален, като над 60 от 135-те души, участващи в атаката се убити. Кастро с група други участници успява да избяга в планините Сиера Маестра, но малко по-късно и те са заловени. Не е напълно изяснено защо Фидел и Раул Кастро не са убити при залавянето, както повечето им съучастници.

След нападението на казармата Монкада Фидел Кастро е осъден на 15 години затвор. Той започва да излежава присъдата си в затвор за политически активисти на остров Пинос, но през май 1955 г. е освободен при обща амнистия и заминава за Мексико.

На 2 декември 1956 г. се връща нелегално в Куба заедно с осемдесет свои последователи, сред които е и Че Гевара. Осемнадесет месеца Кастро води партизанската съпротива от базата в планината Сиера Маестра. През март 1958 г. публикува манифест, с който призовава кубинците на всенародна борба срещу Батиста. Избухналото въстание е толкова успешно, че той триумфално влиза в Хавана на 8 януари 1959 г. и след един месец става министър-председател на Куба.

Управление

Кастро превръща Куба в социалистическа държава, извършва големи промени в държавата от социално и икономическо естество. Създава програми, които изцяло повишават грамотността на нацията и повишават качеството на здравните грижи за почти всички кубинци. За сметка на това икономическите му реформи, особено тези в земеделието и животновъдството са пълен провал, което довежда страната до все по-голяма криза и зависимост от СССР. Това естество на правителството на Кастро екзекутира и изпраща много известни кубинци в изгнание, завзема частната собственост, прекъсва изборите, милитаризира обществото, налага контрол над медиите, политизира образованието. Зад маската на революционно-комунистическата идеология Кастро превръща Куба в социалистическа диктатура, провеждайки своя демагогска политика за равенство между класите. Това кара много кубинци да търсят убежище в Испания, Мексико, Франция и предимно в САЩ (най-вече във Флорида, по специално в Маями).

През 1960-те години Кастро се съюзява със СССР. Той подкрепя и революциите за национално освобождение в Латинска Америка, Африка и Азия и става лидер на държавните глави на нациите, които скоро са се освободили от колониалните сили. Кастро става силна опозиция на САЩ, които преди това са били метрополия на Куба. Много американски политици виждат в социалистическата политика на Кастро (а по-рано - и в съюза му със СССР) заплаха за сигурността на САЩ.

През 1961 г. САЩ влошават дипломатическите си отношения с Куба. Американският президент Дуайт Айзенхауер обвинява Кастро, че тласка Куба в ръцете на СССР и на Никита Хрушчов. От 17 до 19 април 1961 г. американското правителство провежда военна операция срещу Куба – САЩ формират наемническа армия от кубински изгнаници, която нахлува в острова с цел да свали от власт управлението на Кастро. В Залива на прасетата кубинската армия убива голяма част от нашествениците и пленява останалите около хиляда души.

В периода 22 – 28 октомври 1962 г. възниква Карибската криза. Американски разузнавателни самолети U-2 откриват кораби на СССР, пренасящи към Куба ракети с атомни бойни глави. Заснети са и ракетни площадки на територията на Куба с насочени ракети към САЩ. Светът е изправен пред ядрена война. Съветският лидер Никита Хрушчов, притиснат от американския президент Джон Кенеди, отстъпва, предлагайки тайно изтегляне на американско въоръжение от Турция, което предложение се приема от САЩ. В замяна на това Съветите изтеглят от Куба своите ракети. След Карибската криза ЦРУ считат Кастро за един от най-големите си врагове и извършват множество неуспешни опити да го отстранят. Според кубински министър тези опити са повече от 600 на брой. Един от тези опити е особено оригинален – ЦРУ са се опитали да направят така, че Кастро да приеме химикали, от които да му опада брадата и по този начин да бъде осмян. След Карибската криза СССР значително подпомагат износа на кубинската захарна тръстика и продуктите от нея, както и изкупуват за нуждите на СССР голямо количество тръстика, произведена в Куба. Това е от жизненоважно значение за снабдяването на острова, както със стоки от първостепенна необходимост така и с други стоки, тъй като голяма част от населението на страната гладува, а САЩ са наложили на Куба блокада, поради недоволството си от политиката на Кастро. На 15 октомври 1967 г. Фидел Кастро съобщава, че Ернесто Че Гевара е загинал в Боливия по време сражения на партизански отряд с правителствени боливийски войски.

През 1975 г. Фидел Кастро изпраща кубински бойни части в подкрепление на партизаните, борещи се за независимост на Ангола.

Награди

През 1961 г. получава Ленинска награда за мир от съветското правителство.

Алфред Хичкок

Дата на раждане - 13.08.1899.

Място на раждане - Лондон, Великобритания.

Алфред Хичкок, всепризнатият майстор на трилъра – всъщност човекът изобретил жанра и гениално смесил във филмите си секс, съспенс и хумор е бил известен и със забележителното си остроумие -- понякога думите му режат като ножове.

Бил е палаво дете и една случка от ранното му детство слага траен отпечатък в по-нататъшното му развитие. Когато е на 4 години, баща му го изпраща до полицейския участък да занесе някаква бележка. Щом я предал на полицая, той го затворил в една килия за около 5 минути, които Хичкок помни за цял живот. В бележката пишело: “Задръжте това момче за известно време, за да разбере как се наказват непослушните деца.” Оттогава той се страхува от полицаите, като дори твърди, че не е изкарал шофьорска книжка, за да избегне срещите си с тях.

От деветата до тринайстата си година, Хичкок прекарва в йезуитския колеж “Св. Игнатий”. И случката в участъка, и престоя при йезуитите спомагат за неговото творческо развитие. От първата той използва ужаса от изненадата, а в колежа се научава да разграничава естетическите категори: добро-зло; виновен-невинен и т.н. Те ясно могат да се забележат във филмите му, чрез ярко изградените образи.

След обучението при йезуитите Хичкок завършва инженерна гимназия. Ходи много на кино и харесва филмите на Чарли Чаплин, Бъстър Кийтън и Дейвид Уорк Грифит, но режисьорът, който го увлича по седмото изкуство е Фриц Ланг. /Може да се забележи известно влияние особено в по-ранните му филми./ Хичкок постъпва на работа в лондонския филиал на студията “Парамаунт” като художник на междукадрови надписи. През 1922 г. влиза в спор с режисьора с когото работи в момента, като показва собствена гледна точка за построяване на кадъра и е изгонен от продукцията. Продуцентите му предлагат да заснеме собствен филм. Хичкок заминава за Германия и през 1925 г. в Мюнхен снима дебюта си “Градината на удоволствията.”

През 1926 г. се връща в Англия и слага началото на тъй наречените “хичкоковски филми” снимайки “Наемателят”. В този филм за първи път използва стъклен под, за да покаже действие развиващо се на горния етаж. Това е абсолютно новаторски похват, който дава възможност за използване на невиждани до тогава кадри. В “Наемателят” Хичкок прави и още един дебют, този на статист. От тук нататък той ще се появява в почти всичките си филми, което също е негова запазена марка.

Първият английски звуков филм също принадлежи на Алфред Хичкок. Това е “Шантаж”/1929/. Тук младият режисьор се изправя пред нов проблем. Главната роля се изпълнява от чешката звезда Ани Ондра, чието произношение е било далеч от британското, но Хичкок се справя и с това, чрез примитивната форма на синхронен дублаж, като кара актрисата само да си отваря устата, а репликите са произнасяни по микрофон от стояща извън кадъра дубльорка. Когато снима “Човекът, който знаеше прекалено много”/1934/ и “39-те стъпала”/1935/, Хичкок осъзнава, че ще се занимава изцяло със съспенс филми.

През 1940г. заминава за Холивуд. Снима продуцирания от Дейвид Селзник филм “Ребека”(Оскар за най-добър филм), който е екранизация по Дафни дьо Мюрие. Режисьорът вече е заснел “Страноприемница “Ямайка”/1939/ по неин роман, а през 1963г. ще създаде и шедьовъра “Птиците” отново по сюжет на дьо Мюрие. Алфред Хичкок е известен с огромната си колекция от разкази на известни и неизвестни автори, в които вижда потенциална възможност за екранизиране. Всичките му филми са заснети по нечие литературно произведение. Тази проста формула е доказала своята функционалност и във филми на други режисьори, но съвременните творци доста я пренебрегват, което води до появата на все повече безвкусици.

Американският период на Хичкок е най-плодотворен. В него той създава най-известните творби от своята филмография превърнали се в истинска класика: “Омагьосаният”/1945/; “Небезизвестните”/1946/; “Делото “Парадийн”/1948/; “Въжето”/1948/; “Непознати във влака”/1951/; “Набери “У” за убийство”/1954/; “Прозорец към задния двор”/1954/; “Да хванеш крадец”/1955/; “Неприятности с Хари”/1955/; “Шемет”/1958/; “Север-северозапад”/1959/; “Психо”/1960/; “Птиците”/1963/; “Марни”/1964/; “Разкъсаната завеса”/1966/.През 1971г. се завръща в Англия, където снима последните си два филма “Полуда”/1972/ и “Семеен заговор”/1976/.

Хичкок твърди, че успеха на един филм се дължи и на участието на поне една звезда. Той спазва това правила и снима Лорънс Оливие, Грегъри Пек, Кари Грант, Ингрид Бергман, Джеймс Стюарт, Грейс Кели, Ким Новак, Шон Конъри, Пол Нюман, Типи Хедрен, Шърли Маклейн, Брус Дърн.

Хичкок притежава още една уникална способност, която нарича “Всевиждащото око”, т.е., че умее да види филма още преди да е заснет. Самият той споделя, че за него работата приключва след оформяне на режисьорската книга. Снимачният период и монтажа са “необходимата досада”.

Заради спецификата на своето творчество, той е наречен “краля на ужаса”. Хичкок няма нищо против да поддържа този имидж. За рожден ден на Мелани Грифит /която е дъщеря на неговата актриса Типи Хедрен/, той й подарява кукла, представляваща майка й от филма “Птиците”, поставена в ковчег. Или спомена на Луис Бунюел за първата си среща с Хичкок, която се състои на една режисьорска сбирка. Бунюел току-що е заснел “Тристана”/1970/ и Хичкок цяла вечер му говорил, че е ужасно впечатлен от отрязания крак на Катрин Деньов. На фона на днешните “ужасии” и в киното, и изобщо в ежедневието, неговите филми звучат като детска приказка. Хичкок казваше: “Аз мога да екранизирам и “Пепеляшка”, само че зрителите ще търсят трупа в каляската.”

През 1979 г. получава признание за цялото си творчество, а в началото на 1980г. Елизабет ІІ го посвещава в рицарство. Умира на 29 април 1980 г. в Бел Еър, САЩ.

Уикипедиа и кино.дир.бг

"Всичко, от което някога съм се интересувал, е
да играя футбол и
да му се наслаждавам
Не искам много, нали?"

Алън Шиърър, 1983г.

Алън Шиърър




Роден на 13 август 1970г. в Госфърт, Великобритания. Играе с фанелката на Обединеното кралство(капитан на националния отбор) и 3 английски тима - Саутхемптън(1986-1992), Блекбърн Роувърс (1992-1996)и Нюкасъл Юнайтед(1996-2000).
Един от най-професионалните и отличителни играчи на всички времена. Отбелязва 422 гола за националния тим и клубните си отбори, средно по 25 гола на сезон, общо 17 игрови сезона. Негов е рекорда на Първа лига за отбелязани голове.

Заради почтеността и лоялността, която демонстрира, през 2001 г. Алън Шиърър е удостоен от кралица Елизабет II с Ордена на Британската империя, а през 2002-а получава и почетния знак на родния си град Нюкасъл. Паралелно с футболната си кариера Шиърър се пробва и в киноиндустрията, като изиграва себе си в 3 слабопознати на масовата аудитория филма - "The Match" (1999 г.), "Purely Belter" (2000) и "Goal!" (2005), в който участват още Патрик Клуиверт, Дейвид Бекъм, Киърън Дайър, Зинедин Зидан и Раул.

Българската публика има близка среща с Шиърър два пъти - първия е, когато Англия гостува на ст. "Българска армия" в европейска квалификация на 9 юни 1999 г. Мачът завършва 1:1 с голове на Георги Марков и, разбира се, на Шиърър. ./sega.bg/

Още на Евро 2000 той обяви, че се отказва от футбола. Все пак продължи още 6 години с фанелката на Нюкасъл. На 11. 05.2006г. на стадион “ Сент- Джеймсис Парк “ в Нюкясъл се състоя прощалният мач на капитана Шиърър. Той играе два няколко минути, поради травма на колената, получена по време на двубоя срещу Съндърланд. Съперник в прощалния мач на ветерана беше шотландският Селтик с капитана на българския национален отбор Стилян Петров.

В момента се занимава с коментаторска дейност към БиБиСи.

Незабравими голове-видео

Един от любимите ми футболисти! Да му е честито!