За 01.09

Рууд Гулит

на холандски Ruud Gullit

Рууд Гулит е холандски футболист и треньор. Роден e на 1 септември 1962г. в Амстердам. Той е една от футболните звезди на 80-те и 90-те години на XX век. Печели наградата Златна топка през 1987 г. и е обявен за Играч на годината в света през 1987 и 1989 г.

Кариерата му започва в ХФК Хаарлем преди да се премести в ротердамския Фейенорд и след това ПСВ Айндховен. Силвио Берлускони го привлича в Италия като плаща тогава рекордните 6 милиона лири за него. Гулит играе в Милан заедно със звезди от ранга на Марко ван Бастен, Франк Рийкард, Паоло Малдини и Франко Барези. Гулит печели с Милан три титли на Серия А и две Купи на европейските шампиони през 1989 и 1990 г.

Сред най-забележителните качества на Гулит като футболист са отскокът му и играта с глава, които допълват перфектното му чувство за изграждане на атаки. Заради това се счита, че Гулит има основна роля в извеждането на Холандия до единствения им голям трофей в историята: спечелването през 1988 г. на Европейско първенство.

Като треньор Рууд Гулит е водил Ф.К. Челси, Нюкасъл Юнайтед и Фейенорд.

Женен е три пъти като от всеки свой брак има по две деца (общо четири дъщери и двама сина).

За 02.09

Салма Хайек

на испански и английски Salma Hayek

Салма Хайек е популярна мексиканска киноактриса.Родена е на 2 септември 1966 г. в мексиканския морски курортен град Коацакоалкос. Тя е дъщеря на ливански бизнесмен и мексиканска оперна певица. Снимала се е в над 40 филма.

Филми с нейно участие давани в България

* "Тереса" (1989)

* "Десперадо" (1995)

* "Честна игра" (1995)

* "Бързата работа" (1997)

* "Този луд, луд свят" (1999)

* "Трафик" (2000)

* "Фрида" (2002)

* "Бандитки" (2006)

* "Питай прахта" (2006)

Филмография

* "Un nuevo amanecer" (1988) в ролята на Фабиола

* "Teresa" (1989) в ролята на Тереса

* "Street Justice" (1992) в ролята на Андреа

* "Dream On" (1992) в ролята на Кармела

* "Nurses" (1992) в ролята на Йоланда Куевас

* "Mi vida loca (1993) в ролята на Гата

* "The Sinbad Show" (1993) в ролята на Глория Контрерас

* "Roadracers" (1994) в ролята на Дона

* "El callejón de los milagros" (1995) в ролята на Алма

* "Desperado" (1995) в ролята на Каролина

* "Four Rooms" (1995) в ролята на танцьорката

* "Fair Game" (1995) в ролята на Рита

* "El vuelo del águila" (1996) в ролята на Хуана Ката

* "Follow Me Home" (1996)

* "From Dusk Till Dawn" (1996) в ролята на Сантанико Пандемониум

* "Fled" (1996) в ролята на Кора

* "Sistole Diastole" (1997) в ролята на Кармелита

* "Fools Rush In" (1997) в ролята Исабел Фуентес Уитман

* "The Hunchback" (1997) в ролята на Есмералда

* "Breaking Up" (1997) в ролята на Моника

* "54" (1998) в ролята на Анита Рандацо

* "The Velocity of Gary" (1998) в ролята на Мари Кармен

* "The Faculty" (1998) в ролята на Роуза Харпър

* "Dogma" (1999)

* "El coronel no tiene quien le escriba" (1999) в ролята на Хулия

* "Wild Wild West" (1999) в ролята на Рита Ескобар

* "Timecode" (2000) в ролята на Роуз

* "Chain of Fools" (2000) в ролята на Колко

* "La gran vida" (2000) в ролята на Лола

* "Traffic" (2000) в ролята на Росарио

* "Hotel" (2001) в ролята на Чарлий Бу

* "In the Time of the Butterflies" (2001) в ролята на Минерва Мирабал

* "Frida" (2002) в ролята на Фрида Кало

* "Saturday Night Live" (2003)

* "Spy Kids 3-D: Game Over" (2003) в ролята на Сеска Гигълс

* "Once Upon a Time in Mexico" (2003) в ролята на Каролина

* "After the Sunset" (2004) в ролята на Лола Сирильо

* "Sian Ka'an" (2005) в ролята на Мария

* "Bandidas" (2006) в ролята на Сара Сандовал

* "Ask the Dust" (2006) в ролята на Камила Лопес

* "Lonely Hearts" (2006) в ролята на Марта Бек

За днес

Чарли Шийн

на английски: Charlie Sheen

Чарли Шийн е американски актьор. Рожденото му име е Карлос Ъруин Естевес. Той е роден в Ню Йорк и е син на Джанет Темпълтън и актьора Мартин Шийн (роден като Рамон Естевес). Чарли Шийн се ражда в актьорско семейство, с баща-актьор. Актьори са също тримата му братя - Емилио Естевес, Рамон Естевес младши и Рене Естевес, а чичо на Чарли Шийн е актьорът Джо Естевес.

През училищните си години Шийн се изявява като бейзболен играч, но е изгонен от училище, заради лошо поведение само седмици преди завършването. През гимназиалните си години той започва да се интересува от кино и постепенно се насочва към актьорската професия. Вапреки че участва във филма „The Execution of Private Slovik“ заедно с баща си, когато е едва на 9 години, същинската работа като актьор за Чарли Шийн започва в средата на 1980-те години.

През 1984 г. той участва в трилъра за Студената война „Червена зора”. През следващите две години Чарли Шийн участва в редица филми, повечето от които предназначени за телевизията. Един от най-важните моменти в кариерата на Шийн е участието му във филма на Оливър Стоун за Виетнамската война „Взвод“. Филмът е отличен с награда Оскар. През следващата година Чарли участва в друг проект на Оливър Стоун - „Уолстрийт“. През 1989 г. Чарли Шийн участва във филма „Major League“, където му помагат уменията в бейзбола, които е натрупал през гимназиалните си години.

В началото на 90-те години Шийн взима участие в успешните военни пародии „Смотаняци“. През последните няколко години има по-малко участия в киното. За сметка на това участва в два телевизионни сериала - „Spin Сity” и „Двама мъже и половина”.

От септември 1995 г. до ноември 1996 г. Чарли Шийн е женен за Дона Пийл. На 2 юни 2002 г. той се жени за актрисата Дениз Ричардс, с която имат две дъщери - Сам Катрин Естевес и Лола Айрин Естевес. Шийн има дъщеря - Касандра Естевес, от връзката си с Пола Профит през 1980-те години.

Филмография

* Големият заговор (The Big Bounce) (2004)

* Двама мъже и половина (Two and a Half Men) (от 2003) (сериал)

* Страшен филм 3 (Scary Movie 3) (2003)

* Deeper Than Deep (2003)

* The Making of Bret Michaels (2002) (документален)

* Last Party 2000 (2001) (документален)

* Добър съвет (Good Advice) (2001)

* Famous (2000)

* Rated X (2000)

* Being John Malkovich (1999)

* Five Aces (1999)

* No Code of Conduct (1999)

* Free Money (1998)

* A Letter from Death Row (1998)

* Junket Whore (1998) (документален)

* Postmortem (1998)

* Money Talks (1997)

* Заговор в сянка (Shadow Conspiracy) (1997)

* Bad Day on the Block (1997)

* The Arrival (1996)

* All Dogs Go to Heaven 2 (1996) (глас)

* Friends (1996)

* Frame by Frame (1996)

* Loose Women (1996)

* Пределна скорост (Terminal Velocity) (1994)

* Major League II (1994)

* The Chase (1994)

* The Three Musketeers (1993)

* Смотаняци 2 (1993)

* National Lampoon's Loaded Weapon 1 (1993)

* Deadfall (1993)

* Beyond the Law (1992)

* Смотаняци (1991)

* The Rookie (1990)

* Men at Work (1990)

* Морски пехотинци (Navy SEALs) (1990)

* Courage Mountain (1990)

* Cadence (1990)

* Catchfire (1990)

* Major League (1989)

* Tale of Two Sisters (1989)

* Eight Men Out (1988)

* Young Guns (1988)

* Never on Tuesday (1988)

* Уолстрийт (Wall Street) (1987)

* Ничия територия (No Man's Land) (1987)

* Three for the Road (1987)

* Wisdom (1986)

* Взвод (Platoon) (1986)

* The Wraith (1986)

* Ferris Bueller's Day Off (1986)

* Lucas (1986)

* What's The Deal Banana Peal ? (1986)

* The Boy Next Door (1986)

* Червена зора (Red Dawn) (1984)

Една всеобща любимка

Бионсе Ноулс

Beyoncé Giselle Knowles

Бионсè Джизел Ноулс е американска певица, актриса, текстописец и продуцент.

Пее в R&B-групата "Дестинис Чайлд". Нейният пръв солов албум - "Опасно в любовта" (Dangerously in Love, 2003), оглавява класациите за жанровете R&B и поп в САЩ, както и главните класации в Канада и Великобритания. Бионсе има 5 награди Грами за соловата си кариера, както и 3 в качеството си на член на групата "Дестинис Чайлд".

След това Бионсе напуска "Дестинис Чайлд" и продължава своята кариера, като пее сама. Една от най-харесваните песни на Бионсе е "Незаменим" (Irreplaceable).

Дискография

* 2003r. Dangerously in Love (CD)

* 2005r. Speak My Mind (CD)

* 2004r. Live at Wembley (CD/DVD)

* 2006r. B'Day (CD)

* 2007r. B'Day Deluxe Edition (CD/DVD)

* 2007r. B'Day Anthology Video Album (DVD)

* 2007r. Irreemplazable (EP)

* 2008r. Worldwide (CD)

Великия

Фреди Мъркюри

на английски Freddie Mercury, употребява се също и Фреди Меркюри

Роден: 5 септември 1946 Стоун Таун, Занзибар

Починал: 24 ноември 1991 Лондон, Великобритания

Фреди Мъркюри е британски рок-музикант (член на рокгрупата Куин (Queen). Рожденото му име е Фарук Булсара (Farrokh Bulsara). Има сестра - Кашмира Булсара-Кук.

Фреди е роден на 5 септември 1946 г. в Стоун Таун, Занзибар (тогава колония на Великобритания, сега част от Танзания), в иранско семейство, изповядващо зороастризъм и на британска чиновническа служба. Първите си 14 години прекарва в различни британски колонии. Той получава основно и средно образование в Индия - в началото учи в Бомбай, а по-късно в Мазагон. Оттогава са и първите му изяви като музикант - в училищната рок-група The Hectics.

През 1959 година семейството се премества в Англия. В училище постоянно го дразнели заради необичайната му външност и говор. Без да е получил одобрение от родителите си, той постъпва в Колежа за изкуства и дизайн. Тези умения по-късно Меркюри използва при създаването на герба на групата Queen. До края на живота си Меркюри остава британски гражданин. През 1970 година се събрал с малко известната група "Смайл" („Smile“). Мeркюри й дал най-главното — концепция и направление, а заедно с това и ново название — „Queen“.

Стилът на „Queen“ непрекъснато се менял. В едно музикално произведение можели да звучат причудливи смесици от рок и опера, източни мелодии и мощни хорали. Фреди бил блестящ пианист и държанието му на сцената заразявало всички. В живота не е този Фреди, който е на сцената- много по-срамежлив и тих.Не обичал да дава интервюта.Харчи над 4 милиона паунда за парти, по повод рожденният си ден. Неговите рожденни дни се помнят и до днес със своята пищност,великолепие и разюзданост.39-тият рожден ден е увековечен в клипа от песента "Living on my on". Маниак на тема котки- имал общо 8, предимно персийци.

Фреди Меркюри умира от СПИН на 24 ноември 1991 г. в Лондон.През годините Фреди упорито и до последно отрича за болестта си. Само 24 часа преди да почине, говорител на групата потвърждава пред медийте тъжната истина. Погребението е по зороастрийски обичай. Фреди е кремиран.

Завещава дома си в Лондон на дългогодишната си приятелка Мери Остин, който и до днес е нейна собственост.

На 20 април 1992 г. на стадион Уембли в Лондон се състоя The Freddie Mercury Tribute Concert с участие на звезди от световен мащаб за поклон пред великия музикант.Сред тях са Джеймс Хетфилд от Металика,Роджър Долтри от Дъ Ху,Дзукеро,Пол Янг,Сийл,Елтън Джон,Джордж Майкъл,Аксел Роуз от Гънс енд Роузес,Робърт Плант от Лед Цепелин,Лайза Минели и други.В негова памет през 1995 е издигната статуя в швейцарския град Монтрьо.

Лексикон

* Ръст: 175 см

* Коси: черни

* Очи: кафяви

* Семейно положение: Никога не се е женил

* Любими музиканти: Джими Хендрикс, Джон Ленън

* Любима група: The Jacksons

* Любим актьор: Тимоти Далтън

* Любима държава: Великобритания, Япония

* Любима актриса: Мерилин Монро

* Любима певица: Арета Франклин

* Любимо питие: шампанско и водка с лед

* Любима песен на Queen: Somebody to Love

* Любим албум на Queen: The Game

* Любим инструмент: пиано

* Любима храна: индийска кухня и нектар

Дискография

* Mr. Bad Guy (1985)

* Barcelona (1988)

* The Freddie Mercury Album във Великобритания, или The Great Pretender в САЩ (1992)

* The Freddie Mercury Solo Collection (2000)

* "Lover of life, singer of songs" (2006)

Тереза Маринова

Тереза Маринова е българска лекоатлетка, която на Олимпийските игри в Сидни през 2000 г. печели златен медал в дисциплината троен скок.

Маринова е родена на 5 септември 1977 г. в Плевен. Баща ѝ Мончо Маринов е рекордьор на България на 800 м бягане през 1974 г. (1:47,7). Има двама братя и една сестра. По-големият ѝ брат Цветомир Маринов е рекордьор на България на 400 м бягане за юноши и втори на Европейското първенство за юноши в Недерхаза (1995 г.) на същата дисциплина. До есента на 1996 тренира при Светослав Топузов, а след това при олимпийския шампион на същата дисциплина Христо Марков.

Отличия

* Европейска шампионка за девойки в Недерхаза (1995) с 13,90 м

* Световна шампионка и световна рекордьорка за девойки в Сидни (1996) с 14,62 м

* Осма на Световното първенство в зала в Берси (1997)

* Шеста на Световното първенство в Атина (1997) с 14,34 м

* Трета на Европейското първенство в Будапеща (1998) с 14,50 м

* Четвърта на Световното първенство в зала в Маебаши (1999) с 14,76 м

* Олимпийска шампионка в Сидни (2000) с 15,20 м и национален рекорд на България (5 постижение в тогавашната ранглиста за всички времена)

* Световна шампионка в Лисабон (2001) с 14,91 м (личен рекорд в зала)

* Трета на Световното първенство в Едмънтън (2001) с 14,58 м

* Европейска шампионка в зала във Виена (2002) с 14,81 м

Тим Хенман

на английски Tim Henman

Тим Хенман е първият британски тенисист след Роджър Тейлър през 1970-те, който достига полуфинал на турнира по тенис в Уимбълдън. Хенман е роден на 6 септември 1974 г. в Оксфорд, Англия.

Юношески години

Хенман не впечатлява като юноша. Треньорите му предричат, че едва ли би могъл да пробие даже в топ 200. Хенман често губи, но не се отказва и става шампион на Великобритания до 18 години през 1992. Година по-късно става професионалист.

Кариера

Дебютът си на Уимбълдън Хенман прави през 1994 г., когато губи от германеца Давид Приносил в четири сета. През 1996 г. Хенман вече е в топ 100, за първи път достига до четвъртфиналите на Уимбълдън и се ражда така наречената Хенмания - група от фанатични фенове на Хенман, които го подкрепят бурно в мачовете му на Уимбълдън. По пътя си Хенман побеждава шампиона от Ролан Гарос същата година Евгени Кафелников в пет сета, но губи от Тод Мартин. Англичаните виждат в него надеждата за бъдещ шампион на Уимбълдън, за първи път от титлата на Фред Пери през 1936 г. През следващата, 1997 г. Хенман отново достига четвъртфиналите на Уимбълдън като по пътя си побеждава защитаващия титлата си холандец Рихард Крайчек. Хенман губи от Михаел Щих в три сета. През 1998, 1999, 2001, 2002 г. Хенман достига до фазата на полуфиналите като и четирите пъти губи от бъдещия шампион. Два пъти Сампрас, и по един път Хюит и Иванишевич спират Хенман от мечтаната титла. В мача срещу Иванишевич Хенман води с 2-1 сета като печели третия с 6-0 за по-малко от 15 минути, но дъжд прекъсва мача и хърватинът впоследствие обръща резултата. През 2002 г. Хенман достига четвърто място в световната ранглиста, най-високото, което до този момент е заемал. През 2003 г. Хенман достига четвъртфиналите на Уимбълдън губейки този път от Себастиян Грожан. В края на същата година печели и първата си титла от сериите Мастърс. Това става в Париж като по пътя си побеждава Николай Давиденко, Себастиян Грожан, Густаво Куертен, Роджър Федерер, Анди Родик и Андрей Павел.

2004 г. е най-успешната година за Хенман. На Ролан Гарос за първи път успява да мине осминафиналната фаза на турнир от Големия Шлем различен от Уимбълдън. Хенман достига до полуфиналите, където среща Гилермо Кория и води с 6-3, 4-2, но Кория обръща резултата и повежда с 2-1 сета. Хенман обаче води с 5-3 в четвъртия и сервира за него, но не печели нито гейм повече. Хенман достига до четвъртфинал на Уимбълдън, където губи от Марио Анчич, както и полуфинал на US Open, където губи от Роджър Федерер. Хенман достига още финал на турнира от сериите Мастърс в Индиан Уелс, но губи от Федерер, след като преди това отстранява Анди Родик. Хенман завършва годината в топ 8 и се класира за турнира Мастърс Къп в Хюстън, където е в група с Родик, Сафин и Кория. Хенман завършва трети и отпада.

2005 г. започва също обнадеждаващо за него, след като достига четвъртфинали на първите два турнира от сериите Мастърс в Маями и Индиан Уелс, но губи шокиращо във втори кръг на Уимбълдън от Дмитри Турсунов. През 2006 и 2007 Хенман също губи втори кръг на Уимбълдън, но заявява в интервюта, че няма никакво намерение да се отказва от тениса. С постиженията си Хенман е най-добрият британски състезател в Опън ерата. Той има 11 титли и спечелени над 11 милиона долара. Завършва в топ 20 в осем поредни години.

На 23 август, 2007 година Тим Хенман обявява на пресконференция в Ню Йорк, че ще се откаже от тениса след двубоя на Великобритания срещу Хърватска за Купа Дейвис през септември.

Стил на игра

В ранните си години Хенман играе класическото сервис-воле, но в последно време се задържа все повече на основната линия, заради по-бавните настилки и по-тежките топки в сравнение с преди. За мнозина специалисти, начело с Джон Макенроу, Хенман притежава най-добрите волета в историята на тениса. Хенман споделя в интервюта, че бекхендът е по-стабилният му удар, но от форхенд прави повече печеливши удари.

Извън тениса

Хенман подкрепя футболния клуб Оксфорд Юнайтед както и Фулъм. Хенман често играе голф. През 1999 г. се жени за дългогодишната си приятелка Луси Хелд като от нея има две деца на име Роуз Елизабет и Оливия.

Може ли на патерица да споменем Киану Риивс \ Keanu Reeves \

На 2. 09.2007г. навърши 43г.

За вчера 07.09

Дийн Кунц

на английски:Dean Koontz

Дийн Кунц е американски писател роден в Евърет, щат Пенсилвания. Той започва да пише още през студентските си години в университета Шипенбург и печели награда в конкурс на списание "Атлантик Мансли". За да издържа семейството си Дийн Кунц работи в програми за помощ на бедните и преподава в училища. Авторът получава предложение от жена си в продължение на пет години да се занимава с писателска дейност и ако не пожъне успех след това да остави литературата. През това време се очаква съпругата му да издържа семейството. В наши дни книгите на Кунц са преведени на близо 40 езика и са издадени в общ тираж от около 200 милиона екземпляра. Седем негови произведения са оглавявали класациите на "Ню Йорк Таймс". По негови книги са заснети много филми.

През своята писателска кариера е използвал псевдонимите: Аарон Уолф, Антъни Норт, Брайън Кофи, Дейвид Акстън, Деан Дуайър, Джон Хил, Лей Никълс, Оуън Уест, Ричард Пайдж.

Тодор Живков

Роден: 7 септември 1911 Правец, България

Починал: 5 август 1998 София, България

Тодор Христов Живков е български политик от годините на социализма в България. През 1954 е определен за Първи секретар на ЦК на БКП (и става вторият човек в управляващата тоталитарна партия, след Генералния й секретар Вълко Червенков. През април 1956г.,след премахване на партийната длъжност Генерален секретар на ЦК на БКП (Българска комунистическа партия), той оглавява БКП. През 1981 г.длъжността Първи секретар е преименувана на Генерален. Той е министър-председател на България в 70-то (1962-1966 г.) и 71-то (1966-1971 г.) правителства, а от приемането на Конституцията от 1971 г. до края на 1989 г. е председател на Държавния съвет, т.е. председател на колективния орган, явяващ се постоянно действаща горна камара на парламента и колективен държавен глава.

Тодор Живков е народен представител в VI Велико Народно събрание (1946 - 1949) и в I (1950 - 1953), II (1954 - 1957), III (1958 - 1961), IV (1962 - 1966), V (1966 - 1971), VI (1971 - 1976), VII (1976 - 1981), VIII (1981 - 1986) и IX (1986 - 1990) Народно събрание.

Биография

Тодор Живков е роден на 7 септември 1911 г. в село Правец, Ботевградско. Син на Маруца и Христо Живкови. Тодор Живков има брат Георги Живков и сестра Цветанка Живкова.

Завършва прогимназия в Правец през 1926 г. и шести клас на гимназията в Ботевград през 1929 г. От 1929 г. се установява в София и завършва средното полиграфическо училище (1932 г.), след което постъпва на работа като букволеяр в Държавната печатница в София. През 1934 г. е уволнен след провали в Държавната печатница и в две акции на Софийската окръжна партийна организация, но скоро е възстановен на работа.

През 1929 г. става член на БКМС, а през 1932 г. става член на Българската комунистическа партия (БКП), от т.нар. "Кофарджиев набор".

От 10 май до 19 октомври 1935 г. отбива военната си служба като трудовак в Шеста рота на Първа пехотна работна дружина в София, след което завършва гимназия като частен ученик в София.

От юли 1938 г. до ноември 1942 г. пребивава "като полунелегален" в селата Дъскот, Лесичево, Говедарци, където е разпределена като участъков лекар неговата съпруга Мара Малеева.

Семейство

Тодор Живков е женен (от юли 1938 г.) за Мара Малеева-Живкова. Те имат дъщеря и син:

* Людмила Живкова (1942-1981)

* Владимир Живков (1952)

Фамилия:

* Людмила Живкова и Любомир Стойчев, имат дъщеря Евгения Живкова.

o Евгения Живкова женена за Андрей Стефанов, имат дъщери Людмила и Андреа.

* Людмила Живкова и Иван Славков, имат син Тодор Славков.

* Владимир Живков и Маруся Мирчевска, имат син Тодор Живков.

* Владимир Живков и Валя, имат дъщеря Елизабет Живкова.

Политическа дейност преди 9 септември 1944 г.

През 1929 г. става член на БКМС, а през 1932 г. е приет за член на Българската комунистическа партия (БКП), от т.нар. "Кофарджиев набор". Секретар е на II партиен РК на БКП в София и на ОК на БКП в София (1934-35 и 1941-42). От юни 1943 г., по решение на Софийския ОК на БКП е определен за член на щаба на I ВОЗ и за пълномощник на ОК на БКП в партизанския отряд "Чавдар". Според самия Живков, по негова идея се създава партизанската бригада "Чавдар", с ръководител Добри Джуров. Партизанското име на Тодор Живков е Янко. През юли 1944 г. става заместник-командир на Първа въстаническа оперативна зона. На 6 септември 1944 г. оглавява оперативно бюро за охрана на главния удар на шестващите демонстрации, а на 8 и 9 септември 1944 г. командва сборния отряд за щурмуване на Военното министерство в София.

Кариера в БКП след 9 септември 1944 г.

От септември до ноември 1944 г. е политически ръководител на щаба на Народната милиция и става Трети секретар в ОК на БКП в София. През 1945 г. е кандидат-член на ЦК на БКП. От януари 1948 г. е първи секретар на Градския комитет на БКП - София, а освен това е и председател на Градския комитет на Отечествения фронт. На Петия конгрес на БКП е избран за член на ЦК на БКП (декември 1948 г.). Постоянно е преизбиран в състава на ръководния орган до 8 декември 1989 г., когато е иваден от неговия състав. През януари 1950 г. става секретар на ЦК на БКП, а през ноември е избран и за кандидат-член на Политбюро. От юли 1951 г. до ноември 1989 г. е член на Политбюро на ЦК на БКП. Завежда секретариата на ЦК на БКП от 1953 г., а на пленум след Шестия конгрес на БКП (март 1954 г.) е избран за първи секретар на ЦК на БКП (до април 1981 г.). Същинската власт в партията обаче получава след инициирания от него Априлски пленум на ЦК на БКП (2 - 6 април 1956 г.), с който се поставя началото на развенчаването на култа към личността на Вълко Червенков, в съзвучие с решенията на ХХ конгрес на КПСС и политиката на Никита Хрушчов. От 4 април 1981 г. (на Дванадесетия конгрес на БКП до 10 ноември 1989 г. е генерален секретар на ЦК на БКП. На пленум на ЦК на БКП (13 декември 1989 г.) е изключен от партията, малко преди смъртта му членството в БСП е възстановено.

Държавни постове след 9 септември 1944 г.

От 1946 до 1990 г. е народен представител в десет народни събрания (VІ ВНС и от І до ІХ НС). От 27 май до 28 октомври 1949 г. е председател на Столичния градски народен съвет. На 19 ноември 1962 г. замества Антон Югов като председател на Министерския съвет. На този пост е до 9 юли 1971 г., когато е наследен от Станко Тодоров. Става председател на новосъздадения Държавен съвет на Народна република България (държавен глава) до 17 ноември 1989 г., когато е наследен от Петър Младенов.

След 10 ноември 1989 г.

Главна прокуратура започва срещу него 5 дела.

* През 1990 г. е образувано дело за насилствената смяна на имената на българските турци и принудителното им изселване от 1984 г. до 1989 г. До 1998 г. Върховният съд връща делото 4 пъти за доразследване във Военна прокуратура.

* През 1990 г. е обвинен за превишаване на правата в качеството си на държавен глава на НРБ за периода от 1962 г. до 1989 г. Арестуван е на 18 януари 1990 г. През юли 1990 г. мярката за неотклонение е заменена с домашен арест.

* На 25 февруари 1991 г. започва процес заради незаконно раздаване на апартаменти, коли и представителни пари от УБО. На 4 септември 1992 г. Върховният съд го признава за виновен и го осъжда на 7 години лишаване от свобода и да върне на държавата 7 млн. лева. През януари 1994 г. присъдата е потвърдена. На 9 февруари 1996 г. общото събрание на наказателните колегии отменя присъдата му.

* На 8 юни 1993 г. е образувано делото за т. нар. ”Лагери на смъртта”.

* Привлечен като обвиняем и по делото за отпускане на несъбираеми кредити и помощи на развиващи се държави и комунистически партии, с което е ощетил държавния бюджет. Обвинен и по т. нар. дело ”Фонд Москва” (Дело №2) за подпомагане на международното комунистическо движение. След смъртта му всички обвинения срещу него отпадат.

Тодор Живков умира на 5 август 1998 г. в София.

За днес

Пинк

на английски: Alicia Moore

Пинк в Началото

Алиша Мур - Бунтарският глас и експерименталното звучене, приемат формата на момиче родено през 1979 година, зодия Дева в малък провинциален град в Пенсилвания. Алисия Мур, по-известна като Пинк (P!nk) живее от малка с музиката, мотивирана от своя баща, който се е занимавал с кънтри. Пинк тепърва ще отркива таланта си, тя започва да пее заедно с баща си и след като навлиза в тийнейджърска възраст Пинк се подвизава в квартални дискотеки като диджеите и позволявали да изпълнява свои парчета, както и други на известни изпълнители.

Музикална Кариера

2000–2001: Can't Take Me Home

Момичето с пънк гласа е забелязано от тогавашния известен продуцент Бейбифейс (Babyface) и през 1999 година тя издава първия си хит There You Go, който става златен в цяла Америка. Визията за клипа и е много предизвикателна, тя е с къса розово-червена коса и естествено сексапилни дрехи, които са задължителни за една RnB певица. Именно това е стилът в който Пинк пее тогава, тя издава албум Can't Take Me Home, който освен There You Go съдържа и хитовете Most Girls, You Make Me Sick и Split Personality, който не успява да се превърне в сингъл. Следват много номинаций за Пинк, но и много малко музикални награди.

2001–2002: M!ssundaztood

През 2001 година Пинк сменя тотално визията си и започва да пише по-стойностни парчета заедно с бившата вокалистка на 4 Non Blondes Линда Пери и Деймън Елиът. Тя продуцира втория си студиен албум M!ssundaztood заедно с Antonio LA Reid и той бие всички класации за 2001 и 2002 година. Пилотния сингъл Get The Party Started е номер едно седмици наред, Don't Let Me Get Me и Just Like a Pill повтарят успеха на първия сингъл и стигат до върховете на класациите.Family Portrait - последният сингъл от M!ssundaztood остава една от най-познаваните песни на Пинк и до днес. Всички сингли не слизат по ниско от 20-то място в Hot 100 Billboard. От вторият албум има един нереализиран сингъл My Vietnam според критиците, който е трябвало да бъде пети сингъл от албума, заради експерименталното и мелодичното си звучене, пък и самата песен разказвала за живота на Пинк.

2003–2004: Try This

2003 година не се очертава особено музикално успешна година за бунтарката с розовата грива, но пък тя е поканена в реклама на гигантът Pepsi, и именно тогава на премиерата на самата реклама Пинк представя пилотния сингъл от новия албум Try This. Парчето се казва Trouble и се превръща в тотален хит в цял свят. Същото неможе да се каже обаче за другите сингли God Is a DJ, Last To Know и Feel Good Time, която е песен от филмовата музика на "Ангелите на Чарли: Газ до дупка". Парчето е направено заедно с Уилям Орбит. Като изключим турнето от 2003-та година "Try This Tour: Europe", Пинк отсъства от световната сцена в продължение на две години.

2006–2007: I'm Not Dead

През 2006 година тя прави бум с пилотният сингъл Stupid Girls от четвъртия си солов албум I'm Not Dead. Видеото на песента показва Пинк в много различна светлина от обикновено, което я прави още по-интересна за зрителите, но пък самата песен не е толкова успешна и се задържа само една-две седмици на първо място в световните класации. Втория сингъл от албума Who Knew става доста успешен и е хит през пролетта и лятото. В края на лятото на 2006 година Пинк пуска сингъла U + Ur Hand, който е с много интересно име (Ти и Твоята ръка) и има много експериментално звучене (мелодията се смята взета от сингъла на The Veronicas - 4Ever). Четвъртият сингъл Nobody Knows все още не е придобил особено голяма известност в света на музиката, но се очертава да бъде много успешен сингъл. В края на пролетта 2007 година се замисля пускането на петия сингъл на Пинк от новия албум. Песента се казва Long Way To Happy и още от 2006 година се е смяталa за много хубава песен. Тази година се очаква и излизането на DVD-то на Розовата певица от промоционалното и турне на I'm Not Dead в цяла Европа.

Актьорска кариера

Пинк изиграва себе си във филмите Ski to the Max (2000) и Rollerball (2002). След появата си в "Ангелите на Чарли: Газ до дупка", Пинк търси нов сценарий и се спира на Catacombs(ужаси), който е заснет в началото на 2006г. Пинк също е поканена да играе ролята на Janis Joplin във филма The Gospel According to Janis Joplin, но отказва.

Личен Живот

Пинк често боядисва косата си (розовa,чернa,червенa), но е блондинка. В Американско телевизионно шоу заявява, че към зъбите си има прикрепени истински диаманти.

Пинк е вегитарианка и е член на PETA(People for the Ethical Treatment of Animals). През 2006 споделя, че е отвратена от Beyoncй(Бионсе), защото колежката и носи кожа.

Сега Пинк е щастливо омъжена за дългогодишния си приятел - моториста Кери Харт и се радва на успехите си като една от най-добрите поп певици на 21 век.

Пинк в България

Пинк щеше де има концерт в България на 1 юли 2007, но поради лошо здравословно състояние на певицата концерта се отложи за 3 юли 2007. В разговор между прегледалия Пинк - д-р Генов и певицата станало ясно, че тя от 2-3 дена се чувствала зле, но й е бил назначен доста слаб антибиотик. Докторът сменил терапията с доста по-силен антибиотик и ударна доза витамини. Въпреки огромното желание на Пинк и нейният мениджърски екип да направят концерта в София, според лекаря, който я е прегледал финално в 20:15 ч.(02.02.07), тя не е била в състояние да пее на стадион „Академик" на 3 юли 2007 и концертът бил първия отменен за певицата от I'm Not Dead Tour - след 173 такива.

Редактирано 8 септември 200718 г. от Hanibal_Lektar (преглед на промените)

За вчера 09.09

Лев Толстой

Роден: 9 септември 1828 имението Ясна поляна, Тула, Русия

Починал: 20 ноември 1910 с.Астапово, Русия

Лев Николаевич Толстой е руски писател и публицист. Той е отявлен пацифист. Роден е в имението Ясна поляна, Тула. Родителите му, руски дворяни, умират когато той е дете. До 16 години получава домашно образование и след това се записва да учи в Казанския университет арабски език и литература, но не завършва обучението си. Известно време работи като учител в родното си село. Вегетарианец. Признат за един от най-великите писатели на всички времена. Създател на религиозно-философско учение (толстоизъм) за непротивене на злото с насилие.

Литературни произведения

* Война и мир

* Ана Каренина

* Хаджи Мурат

* Детство

* Отрочество

* Младост

* Възкресение

* Казаци

* Утрото на помешчика

* Изповед

* Смъртта на Иван Илич

* Кавказки пленик

* Севастополски разкази

* Кройцерова соната

* Отец Сергий

За днес

Густаво Куертен

на португалски: Gustavo Kuerten

Густаво Куертен (Густаво Кюртен, Густаво Кертен) е професионален бразилски тенисист. Той е роден на 10 септември 1976 г. във Флорианополис, Бразилия. Започва да играе тенис на 6-годишна възраст.

Куертен е водач в световната ранглиста за мъже в продължение на 43 седмици. Трикратен победител на Ролан Гарос през 1997, 2000 и 2001 година.

Георги Пирински

Георги Георгиев Пирински е български политик от Българската комунистическа партия (БКП), след 1990 — Българска социалистическа партия (БСП), с произход от Пиринска Македония.

Георги Пирински е народен представител в VII Велико Народно събрание (1990-1991) и в XXXVI (1991-1994), XXXVII (1994-1997), XXXVIII (1997-2001), XXXIX (2001-2005) и XL (2005-…) Обикновено Народно събрание. Той е избран за председател на XL Обикновено Народно събрание на 11 юли 2005.

Пирински е роден в Ню Йорк в семейството на български комунистически функционер - Георги Пирински (старши). Майка му е покойната Полин Пиринска, до 70-те години на ХХ в. - преподавател по американска литература в СУ. Семейството му е изгонено от Съединените щати през 1953. През 1972 той завършва Висшия икономически институт „Карл Маркс“ в София и от 1974 е чиновник в Министерството на външната търговия, като постепенно се издига в йерархията и през 1989 е първи заместник-министър. Той участва и в дейността на БКП и от 1986 е кандидат-член на нейния Централен комитет.

Смятан за близък до Андрей Луканов, Георги Пирински заема важни постове в БСП и нейните правителства след 1990. Той е заместник-председател на БСП (1990-?), вицепремиер в правителството на Георги Атанасов и във второто правителство на Андрей Луканов и външен министър в правителството на Жан Виденов. В навечерието на тежката политическа и икономическа криза, довела до падането на правителството на Виденов, Пирински демонстративно напуска кабинета. През 1996 БСП прави опит да издигне кандидатурата му за президент с кандидат за вицепрезидент Иван Маразов, но ЦИК отказва да даде регистрация на двойката с аргумента, че Пирински не отговаря на изискването на Член 93, ал. 2 от Конституцията „да има българско гражданство по рождение“. Гражданството, което той има по рождение е американско. Във в-к "Атака" излиза публикация, която поставя под съмнение дали Пирински въобще има българско гражданство.

Колин Фърт

Роден 10 септември 1960г. в Грейшът, Хемпшиър, Англия, Великобритания

живее в Айлингтън, Северен Лондон

обучение: учил е драма в Драматично училище в Лондон

съпруга: Ливия Джиаголи 21.07.1997г.

деца:

син Уилям от Мег Тили

29.03.2001г. син Лука, роден в Рим

25.08.2003г. син Матео

физика: 185 cm

Трима от родителите на родителите на Колин Фърт са били методисти и първите години от живота си е бил в Нигерия. На пет години се връща в Англия. Играе за първи път в пантонима за Коледа в детското училище. На дипломирането в Драматичното училище изпълнява ролята на Хамлет в едноимената драма и там го забелязват. Дебютът му на лондонска сцена е в постановката на Джулиан Мичел "Друга страна" като Бенет, по-късно играе и във филма вече в главната роля. Колин Фърт играе често в театрите на лондонския Уест Енд. Пише фантастика.

клюки:

Запознава се с Мег Тили на снимките на "Валмон" през 1989г. Живеят около пет години във Ванкувър, Канада. На снимките на "Гордост и предразсъдъци" 1995г. започва връзка с Дженифър Ел. Със съпругата си Ливия се запознава на снимките на Nostromo. Сключват брак в Италия.

филми:

2003г. Love Actually - Jamie

2003г. Girl with a Pearl Earring - Johannes Vermeer

2003г. What a Girl Wants - Lord Henry Dashwood

2003г. Извор на надежда (Hope Springs) - Colin Ware

2002г. Колко е важно да бъдеш сериозен (Importance of Being Earnest, The) - Джак

2001г. Londinium - Allen Portland

2001г. Дневникът на Бриджит Джоунс (Bridget Jones's Diary) - Марк Дарси Европейски филмови награди - награда на публиката за най-добър актьор; Награди на британската академия BAFTA 2001 - номинации поддържащ актьор; номинация поддържащ актьор Златен сателит 2002; номинация за най-хубава целувка на МТV наградите 2002 с Рене Зелуегър

2000г. Relative Values - Peter Ingleton

1999г. Fever Pitch - Paul Ashworth

1999г. Blackadder Back & Forth - Уилям Шекспир

1999г. Secret Laughter of Women, The - Matthew Field

1999г. My Life So Far - Edward

1998г. Влюбеният Шекспир (Shakespeare in Love) - Lord Wessex награда на гилдията на актьорите 1999г. за актьорски състав

1997г. ХИЛЯДА АКРА - Джес Кларк

1997г. Fever Pitch - Paul Ashworth

1996г. Английският пациент (English Patient, The) - Geoffrey Clifton номинация на гилдията на актьорите 1997г. за актьорски състав

1995г. Кръг от приятели (Circle of Friends) - Simon Westward

1994г. Playmaker - Ross Talbert/Michael Condren

1993г. Advocate, The - Richard Courtois

1991г. Fatal Woman - Joseph Prince

1990г. Wings of Fame - Brian Smith

1989г. Valmont - Valmont

1988г. Apartment Zero - Adrian LeDuc

1987г. Month in the Country, A - Tom Birkin

1985г. Dutch Girls - Neil Truelove

1985г. 1919 - младият Alexander

1984г. Another Country - Tommy Judd

други:

2001г. Conspiracy - Dr. Wilhelm Stuckart номинация за награда ЕМИ 2001 за поддържащ актьор; номинация Златен сателит 2002 за поддържащ актьор в телевизията

1999г. Donovan Quick - Donovan Quick

1999г. Turn of the Screw, The - The Master

1996г. Nostromo - Charles Gould

1995г. Widowing of Mrs. Holroyd, The - Charles Holroyd

1995г. Гордост и предразсъдъци (Pride and Prejudice) - Фицуилям Дарси номинация BAFTA 1996 за най-добър ТV актьор; награда за за най-добър ТV актьор на критиката

1994г. Deep Blue Sea, The - Freddie Page

1994г. Master of the Moor - Stephen Whalby

1993г. Hostages -. John McCarthy

1991г. Out of the Blue - Alan

1989г. Tumbledown - Robert Lawrence номинация BAFTA 1989 за най-добър ТV актьор; награди за най-добър актьор на кралското общество 1989, 1990г.

1987г. Tales from the Hollywood Hills: Pat Hobby Teamed with Genius - Rene Wilcox

1987г. Secret Garden, The - Adult Colin Craven

1986г. "Lost Empires" - Richard Herncastle

1984г. Camille - Armand Duval

литература:

2000г. публикува разказа Department of Nothing в антологията Говорейки с ангел на Ник Хорнби

официални и любителски сайтове:

www.firth.com - официален

www.grin.net - любителски

colinfirth.topcities.com - любителски

hem.passagen.se - любителски

kinomania.tripod.com

Франц Бекенбауер

на немски Franz Beckenbauer

Франц Бекенбауер е немски състезател и треньор по футбол, световен шампион от 1974. Защитник. Наричат го „Кайзера“ заради елегантния му игрови стил, лидерските му качества и доминирането му на терена. Играе дълги години в „Байерн“ (Мюнхен) и в националния отбор. От 1994 е президент на „Байерн“, а от 1998 — вицепрезидент на Германския футболен съюз. Работи още като журналист за в-к „Билд“.

Кариера

Футболист

* СК 1906 „Мюнхен“: 1954-1958

* „Байерн Мюнхен“: 1958-1977

* „Ню Йорк Космос“: 1977-1980, 1983

* „Хамбургер“: 1980-1982

Има 424 мача и 44 гола в Бундеслигата и 78 мача и 6 гола в европейските клубни турнири.

За националния отбор на ФРГ играе в 103 срещи, в 50 от които е капитан на отбора. Отбелязва общо 14 гола. Дебютира на 26 септември 1965 като гост на Швеция при загубата с 1-2. Последният му мач за националния отбор е след повече от 11 години, на 23 февруари 1977, когато Франция бие като домакин ФРГ с 1-0.

Треньор

Води националния отбор през 1984-1990 в 66 срещи. По-късно треньор на „Байерн“.

Успехи

Футболист

* Шампион на Германия: 5

o 1969, 1972, 1973, 1974, 1982

* Вицешампион на Германия: 3

o 1970, 1971, 1981

* Купа на Германия: 4

o 1966, 1967, 1969, 1971

* Купа на носителите на национални купи (КНК): 1

o 1967

* Купа на европейските шампиони (КЕШ): 3

o 1974, 1975, 1976

* Финалист за Купата на УЕФА: 1

o 1982

* Междуконтинентална купа: 1

o 1976

* Шампион на САЩ: 3

o 1977, 1978, 1980

* Световен шампион: 1

o 1974

* Световен вицешампион: 1

o 1966

* Трето място на световно първенство: 1

o 1970

* Европейски шампион: 1

o 1972

* Европейски вицешампион: 1

o 1976

Треньор

* Световен шампион по футбол: 1

o 1990

* Световен вицешампион по футбол: 1

o 1986

* Купа на УЕФА: 1

o 1996

* Шампион на Германия: 1

o 1994

* Вицешампион на Германия: 1

o 1996

Герман Титов

рус. Ге́рман Степа́нович Тито́в

Роден: 11 септември 1935 г. Верхнее Жилино, Алтайски край, РСФСР

Починал: 20 септември 2000 г. Москва, Русия

Герман Титов е вторият съветски космонавт и най-младият космонавт летял в космоса [1]. Той е резерва на Юрий Гагарин при подготовката за полета на „Восток 1“ през 1961 г., и лети в космоса същата година на борда на „Восток 2“, извършвайки първия полет с продължителност над едно денонощие.

Биография!

Карл Цайс

на немски Carl Zeiss

Роден: 11 септември 1816 Ваймар, Германия

Починал: 3 декември 1888 Йена, Германия

Карл Цайс е германски оптик, известен преди всичко като основател на фирмата, която носи неговото име - "Карл Цайс Йена" (Carl Zeiss Jena), известно днес само като Карл Цайс.

ОГРОМНА БЛАГОДАРНОСТ на chain_reaction за помоща в темата ! Мерси Вили !

За вчера 11.08.2007 :

Пийт Сампрас

на английски: Pete Sampras

Пийт Сампрас е американски тенисист, смятан от мнозина за един от най-добрите в този спорт.

Сампрас е роден на 12 август 1971 г. във Вашингтон в семейството на гръцките имигранти Сам и Джорджия Сампрас. През 1978 г. той и семейството му се местят в Палос Вердес, Калифорния.

Започва да тренира тенис на 7 годишна възраст.

Сампрас е тенисиста с най-много победи в турнирите от Големия шлем. Седемкратен победител на Уимбълдън. Единствения турнир, който не успява да спечели е Ролан Гарос. Оттегля се от професионалния тенис триумфално, след като печели Откритото първенство на САЩ през 2002 г.

За днес:

Фидел Кастро

на испански: Fidel Alejandro Castro Ruz

Фидел Алехандро Кастро Рус е кубински политик. Той е министър-председател от 1959 г., първи секретар на Кубинската комунистическа партия от 1965 г. и председател на Държавния съвет от 1976 г. Поради заболяване през лятото на 2006 г. прехвърля временно правомощията си на своя по-малък брат Раул Кастро.

Ранни години

Фидел Кастро е роден през 1926 г. в плантация за захарна тръстика край Биран, Източна Куба. Той е син на Анхел Кастро и Аргис, галисийски имигрант, който става относително заможен след работа в захарната индустрия и умели инвестиции, и неговата прислужница Лина Рус Гонсалес. По това време баща му е женен за друга жена, Мария Луиса Аргота. Фидел Кастро има двама братя (Рамон и Раул), и четири сестри (Анхелита, Хуанита, Енма и Агустина), както и един полубрат (Педро Емилио) и една полусестра (Лидия), отгледани от първата съпруга на баща му. През 1941 г. Анхел Кастро се развежда и се жени за майката на Фидел, а две години по-късно го признава официално за свой син.

Сведенията за образованието на Фидел Кастро са противоречиви. Според повечето сведения той прекарва години в частни католически училища и завършва средното си образование през 1945 г. в Йезуитското подготвително училище „Белен“ в Хавана. По-късно през същата година той започва да учи право в Хаванския университет, където се включва активно в сблъсъците между студентски групи с различни политически възгледи.

През 1947 г. Фидел Кастро се присъединява към лявата Ортодоксална партия, основана малко преди това от Едуардо Чибас. Чибас се кандидатира за президент, като обвинява президента Рамон Грау Сан Мартин в корупция и се обявява за премахване на стария политическия елит и установяване на икономическа независимост от Съединените щати. Макар че Чибас губи изборите, Кастро остава един от неговите активни поддръжници. През 1948 г. участва в студентска кнференция в колумбийската столица Богота, където се включва активно във възникнали по същото време безредици. След завръщането си в Куба се жени за Мирта Диас Баларт, студентка от богато семейство, а през 1950 г. завършва университета.

Начало на политическа кариера

След дипломирането си Фидел Кастро става адвокат в Хавана, но остава активно ангажиран с Ортодоксалната партия. Той става известен със своите силно националистически си възгледи и своето противопоставяне на влиянието на Съединените щати в кубинските вътрешни работи. По време на кандидатпрезидентската кампания на Едуардо Чибас през 1951 г. Кастро присъства на радиопредаване, по време на което Чибас се прострелва в корема, малко след което умира. През 1952 г. самият Кастро се кандидатира за място в парламента, но изборите са отменени след военен преврат, оглавяван от генерал Фулхенсио Батиста.

Режимът на Батиста се ползва с подкрепата на консервативните среди в Куба и е официално признат от Съединените щати. Кастро, който по това време се разграничава от Ортодоксалната партия, прави опит да предяви формални обвинения срещу Батиста в нарушение на Конституцията, но Конституционният съд отказва да разгледа внесената от него петиция.

Нелегална дейност

През следващите месеци Фидел Кастро изоставя адвокатската си практика и организира нелегална група, в която участва и брат му Раул. Тя се стреми да организира преврат срещу Батиста и активно се снабдява с оръжие. За тази цел на 26 юли 1953 г. те организират нападение срещу казармата Монкада, военен гарнизон край Сантяго де Куба.[1] Резултатът е катастрофален, като над 60 от 135-те души, участващи в атаката се убити. Кастро с група други участници успява да избяга в планините Сиера Маестра, но малко по-късно и те са заловени. Не е напълно изяснено защо Фидел и Раул Кастро не са убити при залавянето, както повечето им съучастници.

След нападението на казармата Монкада Фидел Кастро е осъден на 15 години затвор. Той започва да излежава присъдата си в затвор за политически активисти на остров Пинос, но през май 1955 г. е освободен при обща амнистия и заминава за Мексико.

На 2 декември 1956 г. се връща нелегално в Куба заедно с осемдесет свои последователи, сред които е и Че Гевара. Осемнадесет месеца Кастро води партизанската съпротива от базата в планината Сиера Маестра. През март 1958 г. публикува манифест, с който призовава кубинците на всенародна борба срещу Батиста. Избухналото въстание е толкова успешно, че той триумфално влиза в Хавана на 8 януари 1959 г. и след един месец става министър-председател на Куба.

Управление

Кастро превръща Куба в социалистическа държава, извършва големи промени в държавата от социално и икономическо естество. Създава програми, които изцяло повишават грамотността на нацията и повишават качеството на здравните грижи за почти всички кубинци. За сметка на това икономическите му реформи, особено тези в земеделието и животновъдството са пълен провал, което довежда страната до все по-голяма криза и зависимост от СССР. Това естество на правителството на Кастро екзекутира и изпраща много известни кубинци в изгнание, завзема частната собственост, прекъсва изборите, милитаризира обществото, налага контрол над медиите, политизира образованието. Зад маската на революционно-комунистическата идеология Кастро превръща Куба в социалистическа диктатура, провеждайки своя демагогска политика за равенство между класите. Това кара много кубинци да търсят убежище в Испания, Мексико, Франция и предимно в САЩ (най-вече във Флорида, по специално в Маями).

През 1960-те години Кастро се съюзява със СССР. Той подкрепя и революциите за национално освобождение в Латинска Америка, Африка и Азия и става лидер на държавните глави на нациите, които скоро са се освободили от колониалните сили. Кастро става силна опозиция на САЩ, които преди това са били метрополия на Куба. Много американски политици виждат в социалистическата политика на Кастро (а по-рано - и в съюза му със СССР) заплаха за сигурността на САЩ.

През 1961 г. САЩ влошават дипломатическите си отношения с Куба. Американският президент Дуайт Айзенхауер обвинява Кастро, че тласка Куба в ръцете на СССР и на Никита Хрушчов. От 17 до 19 април 1961 г. американското правителство провежда военна операция срещу Куба – САЩ формират наемническа армия от кубински изгнаници, която нахлува в острова с цел да свали от власт управлението на Кастро. В Залива на прасетата кубинската армия убива голяма част от нашествениците и пленява останалите около хиляда души.

В периода 22 – 28 октомври 1962 г. възниква Карибската криза. Американски разузнавателни самолети U-2 откриват кораби на СССР, пренасящи към Куба ракети с атомни бойни глави. Заснети са и ракетни площадки на територията на Куба с насочени ракети към САЩ. Светът е изправен пред ядрена война. Съветският лидер Никита Хрушчов, притиснат от американския президент Джон Кенеди, отстъпва, предлагайки тайно изтегляне на американско въоръжение от Турция, което предложение се приема от САЩ. В замяна на това Съветите изтеглят от Куба своите ракети. След Карибската криза ЦРУ считат Кастро за един от най-големите си врагове и извършват множество неуспешни опити да го отстранят. Според кубински министър тези опити са повече от 600 на брой. Един от тези опити е особено оригинален – ЦРУ са се опитали да направят така, че Кастро да приеме химикали, от които да му опада брадата и по този начин да бъде осмян. След Карибската криза СССР значително подпомагат износа на кубинската захарна тръстика и продуктите от нея, както и изкупуват за нуждите на СССР голямо количество тръстика, произведена в Куба. Това е от жизненоважно значение за снабдяването на острова, както със стоки от първостепенна необходимост така и с други стоки, тъй като голяма част от населението на страната гладува, а САЩ са наложили на Куба блокада, поради недоволството си от политиката на Кастро. На 15 октомври 1967 г. Фидел Кастро съобщава, че Ернесто Че Гевара е загинал в Боливия по време сражения на партизански отряд с правителствени боливийски войски.

През 1975 г. Фидел Кастро изпраща кубински бойни части в подкрепление на партизаните, борещи се за независимост на Ангола.

Награди

През 1961 г. получава Ленинска награда за мир от съветското правителство.

kak може да го пропуснете

Емил Любчов Костадинов е български футболист, нападател. Роден е на 12 август 1967 г. в София. Висок е 180 см и тежи 76 кг. Той е част от футболното трио в ЦСКА „Емил Костадинов, Любослав Пенев и Христо Стоичков“.

Емил Костадинов е известен най-вече с прозвището си „Екзекутора на петлите“. На 17 ноември 1993 година с негов гол секудна преди да изтече редовното време на мача Франция-България Костадинов вкарва втория си гол в мача и резултатът става 2:1 в полза на България, като по този начин той я класира за световното първенство в САЩ през следващата година. На световното първенство Костадинов отново е част от националия отбор.

На следващото световно първенство във Франция авторът на единственият за България гол е Костадинов в мача срещу Испания, завършил 1:6.

Костадинов е първият българин, вкарал гол във финал на европейски клубен турнир през сезон 1995/96, когато печели купата на УЕФА с „Байерн Мюнхен“. В евротурнирите за ЦСКА има 21 мача и 8 гола (7 мача и 3 гола за КЕШ, 8 мача с 4 гола за КНК и 6 мача с 1 гол за купата на УЕФА).

Професионални успехи

1985 - дебютира в мъжкия отбор на „ЦСКА“;

1990 - подписва договор с португалския „Порто“;

1993 - Футболист № 1 на България;

1994 - в „Депортиво Ла Коруня“;

1995 - в „Хибърниън“ (играе в 4 контроли);

1995-1997 - в „Байерн-Мюнхен“;

1997-1998 - във „Фенербахче“, Турция;

1998-2000 - играе в Мексико, Германия и България - УНАМ Тигрес Мексико (1997-1998); Майнц 05 (1999-2000);

2000-2001 - изпълнителен директор на ЦСКА;

2002 - собственик на мениджърска агенция "Футбол консулт", инвестира в различни области;

В България с „ЦСКА“ е шампион през 1987, 1989 и 1990, вицешампион през 1985 и 1988, бронзов медалист през 1998 и носител на купата на страната през 1985, 1987, 1988 и 1989 г. В Португалия с „Порто“ е шампион през 1992 и 1993, полуфиналист за КЕШ през 1994, носител на Купата на Португалия през 1991 и 1992 г. В Германия с „Байерн-Мюнхен“ е носител на Купата на УЕФА през 1996 г., вкарва гол във втория финал. В евротурнирите за ЦСКА има 21 мача и 8 гола (7 мача и 3 гола за КЕШ, 8 мача с 4 гола за КНК и 6 мача с 1 гол за купата на УЕФА). За националния отбор дебютира на 24 декември 1988 г. срещу Обединените Арабски Емирства (1:0) в Царджа (автор на гола). Последният му мач е на 24 юни 1998 г. срещу Испания (1:6) в Ланс (автор на гола). Участва на две Световни първенства (през 1994 в САЩ - бронзов медалист, играе в 7 мача и през 1998 във Франция - играе 3 мача и вкарва 1 гол) и на Европейското първенство в Англия през 1996 г., играе в 2 мача. Общо има 70 участия в националния отбор и 26 вкарани гола.

TheDarkAngel пропуснал съм го НО неумишлено ! Помагайте и Вие и няма да има пропуски !

Станислав Лем

на полски: Stanisław Lem

Роден: 12 септември 1921 Лвов, дн. Украйна

Починал: 27 март 2006 Краков, Полша

Станислав Лем е полски писател-фантаст. Книгите му са преведени на 40 езика и са продадени над 27 милиона екземпляра.Лем е роден на 12 септември 1921 в Лвов, Полша (днес градът се намира в Украйна) в семейството на лекар. Той учи медицина в Лвовския университет, но Втората световна война го кара да спре обучението си. По време на войната и нацистката окупация Лем работи като автомонтьор и заварчик и участва в съпротивата срещу немците. Към края на войната Червената армия окупира Полша и страната попада под контрола на Съветския съюз до 1989 година. През 1946 г. Лем е репатриран от съветската територия, в която попада Лвов, в Краков и започва учебни занимания по медицина в Ягелонския университет. След като завършва следването си Станислав Лем решава да не ходи на последните изпити, за да избегне по-нататъшната кариера като военен лекар, и само получава удостоверение за завършването на обучението си. Той работи като помощник-изследовател в една научна институция и пише разкази в свободното си време. През 1981 г. получава почетна степен от Вроцлавския политехникум, а по-късно и от Ополския университет, Лвовския и накрая от Ягелонския.

Произведения

Ранни произведения

* Czlowiek z Marsa (1946) - Човекът от Марс (не е издавана на български език)

* Astronauci (1951) - Астронавти

* Oblok Magellana (1955) - Облакът на Магелан

Романи и новели

* Eden (1959) - Едем

* Sledztwo (1959) - Разследване (не е издавана на български език)

* Powrot z gwiazd (1961) - Завръщане от звездите

* Pamietnik znaleziony w wannie (1961) - Мемоари, намерени във вана (не е издавана на български език)

* Solaris (1961) - Соларис

* Niezwyciezony (1964) - Непобедимият

* Glos Pana (1968) - Гласът на бога (не е издавана на български език)

* Katar (1976) - Сенна хрема

* Fiasko (1987) - Фиаско

Цикъл за роботите

* Cyberiada (1965) - Кибериада, сборник разкази

Цикъл за Ийон Тихи

* Dzienniki gwiazdowe (1957) - Звездни дневници, цикъл разкази

* Kongres futurologiczny (1983) - Конгрес по футурология

Цикъл за пилотът Пиркс

* Opowiesci o pilocie Pirxie (1968) - Разкази за пилота Пиркс, поредица разкази

Теоретични и философски съчинения

* Dialogi (1957) - Диалози (не е издавана на български език)

* Summa Technologiae (1964) - Summa Technologiae, само части от нея са издавани на български език

* Wysoki Zamek (1966) - Високият замък

* Fantastyka i futurologia (1970) - Фантастика и футурология (не е издавана на български език)

* Doskonala proznia (1971) - Перфектен вакуум (не е издавана на български език)

* Wielkosc urojona (1973) - Имагинерна величина (не е издавана на български език)

Други

* Golem XIV (1981) - Голем ХІV (не е издавана на български език)

Редактирано 12 септември 200718 г. от Hanibal_Lektar (преглед на промените)

Днес моят любим изпълнител щеше да стане на 63 години.

...I know there's only, only one like you

There's no way they could have made two.

You're, you're all I'm living for...

Your love I'll keep for ever more.

You're the first, my last, my everything...

Бари Уайт

Невероятен вокал, пропит с топли и еротични нотки дълбок глас, предразполагащ към горещи моменти. Оскъдни са думите, а и крайно недостатъчни да опишат Феномена Бари Уайт.

Барънс Юджийн Картър е роден на 12 септември 1944г. в Галвестън, Тексас. Израства в Южен Лос Анджелис в криминален район и на 17 годишна възраст лежи за 4 месеца за откраднати пари от продажба на гуми.

В началото на кариерата си Бари Уайт се изявява предимно като продуцент и композитор на групи като Сюприймс /с Даяна Рос/, композирайки песни за момичешката група Love Unlimited. В процеса на работа емблематичната звукозаписна фирма Мотаун предалага на Бари да се включи в записите, на което той неохотно се съгласява. Така на бял свят идва първият му хит "I' m Gonna Love You Just a Little More Baby".

Запазена марка на вокалният му стил са предиханията и еротичните речитативи-обръщения, които използва.

Успехът му понамалява с ерата на диското, но никога не залязва. В началото на 90-те години издава албум с най-добрите си песни, за който печели 2 награди Грами.

Страдал цял живот от високо кръвно налягане, получава удар през май и умира юли 2003г. от бъбречна недостатъчност. Прахът му е разпръснат от калифорнийският плаж.

Моите любими песни на Бари /архив/

Горан Иванишевич

на хърватски: Goran Ivanišević

Горан Иванишевич е бивш хърватски тенисист, роден на 13 септември 1971 г. в Сплит. През 2001 г. печели първенството по тенис в Уимбълдън.

На Олимпийските игри в Барселона през 1992 г. той печели първият олимпийски медал за скоро извоювалата си независимост страна.

Иванишевич се оттегля временно от тениса през 2001 г. поради операция на рамото. Завръща се в тениса през 2004 г., но само за кратко: след турнира в Уимбълдън той отново напуска тениса. Последният му мач е срещу Лейтън Хюит на 25 юни 2004 г. като австралиецът го побеждава в трисетов мач.

Цветана Пиронкова

Цветана Пиронкова е българска тенисистка, родена на 13 септември 1987 г. в Пловдив в спортно семейство.Баща ѝ Кирил Енчев е шампион по кану, майка ѝ Радосвета Чинкова е шампионка по плуване, а сестра ѝ Елисавета Пиронкова също играе тенис. Тренира тенис от 4 годишна възраст. Личен треньор на тенисистката е нейният баща Кирил Енчев. Успехите и започват още от родния Пловдив. През 2000 г. тя става изгряващата звезда на България. На финала на държавното първенство за жени на закрито, Цветана Пиронкова стига до полуфинал. Следва добро представяне на редица турнира от календара на международната тенис асоциация. В момента Цветана Пиронкова е неизменна част от българският отбор за Фед Къп. През 2006 година българската надежда спечели олимпийска стипендия и бе обявена за тенисистка номер 1 на годината.

Кариера

* 2002 стига финал в Букурещ и печели турнира във Волос.

* 2003 е дори по-успешна. Тя завършва годината с три титли - от Орестиада и от два от турнирите в Истанбул. На финала във Волос губи от друга българска звезда - Сесил Каратанчева.

* 2004 е важна за Пиронкова. Въпреки че не печели нито една титла, тя вече играе в турнири от по-горна категория. И не само. Тя става неразделна част от отбора ни за Фед Къп и записва първите си победи за България.

* 2005 идва големия пробив за Цветана Пиронкова. Освен една титла в Рим, тя играе и полуфинали на турнири от женската тенис асоциация, както и финали на турнири от най-висока категория на международната федерация. Влиза в топ 100 на света.

* 2006 идва нейният най-голям успех - победата над Винъс Уилямс още в първия кръг на Откритото първенство по тенис на Австралия (Australian Open). Мачът завършва 2-6, 6-0, 9-7. Стига втори кръг в Париж като квалификантка, в Истанбул и на Откритото първенство на Франция (French Open), както и в Будапеща. На Уимбълдън (Wimbledon) побеждава в първи кръг номер 16 в света Ана Лена Грьонефелд. В Стокхолм, Швеция достига до полуфинал. На Откритото първенсто на САЩ губи в първи кръг.

* 2007 като цяло е слаба за нея и тя се срива в световната ранглиста. Въпреки това през юли отново достига до полуфинал в Стокхолм, където губи от Агнешка Радванска. На Откритото първенство на САЩ преминава квалификациите и достига до втори кръг, но губи от водачката в световната ранглиста Жюстин Енен.

Пиронкова има редица победи над съзтезателки от топ 20 на света - Шонеси, Смашнова, Винъс Уилямс, Ана-Лена Грьонефелд.

Николай Гяуров

Роден: 13 септември 1929 Велинград, България

Починал: 2 юни 2004 Модена, Италия

Николай Гяуров е български оперен певец — бас. Определян е като бас №1 на планетата. Николай Гяуров е роден на 13 септември 1929 г. във Велинград. Учи оперно пеене в Софийската музикална академия, а след това продължава обучението си в Москва.

Кариерата му започва след спечелването на престижните конкурси за оперни певци във Варшава и Париж. Дебютира в Москва в ролята на Дон Базилио от "Севилският бръснар" на Дж. Росини. Връща се в България и прави дебюта си в Софийската народна опера през 1955 г. също като Дон Базилио. След това започва невероятната му кариера по целия свят.

Той изпълнява в московския Болшой театър, виенската Щатсопера, парижката Гранд опера, миланскат Ла скала, лондонската Ковънт гардън и нюйоркската Метрополитен опера и много други престижни театри.

Забележителни са ролите му на Мефистофел във „Фауст“ на Шарл Гуно, на Филип II в „Дон Карлос“ на Джузепе Верди, на Дон Жуан в едноименната опера от Волфганг Амадеус Моцарт и Борис Годунов в операта на Модест Мусоргски.

Гяуров умира в Модена, Италия на 74 години на 2 юни 2004 г. Той е надживян от неговата съпруга, италианката Мирела Френи, която е сопрано.

Фабио Канаваро

Роден на 13.09.1973г. в Неапол, Италия.

Ръст - 176 см

Тегло - 75 кг

Период- Отбор :

1992 - 1996 Наполи (Ит)

1996 - 2002 Парма (Ит)

2002 - 2004 Интер (Ит)

2004 - 2006 Ювентус (Ит)

2006- 2007 Реал

Капитан на националния отбор на Италия, Фабио Канаваро е сред най-опитните футболисти в сегашния състав на адзурите. Заедно с Alessandro Nesta (Алесандро Неста) и вратаря Gianluigi Buffon (Джанлуиджи Буфон), Канаваро отговаря за защитата в италианския национален отбор. Той компенсира за ниския си ръст с агресия и мощ.

Фабио Канаваро играе на Световните първенства през 1998г. и 2002г. От Европейското през 2000г. си тръгва със сребърен медал, а после участва и на Европейското в Португалия през 2004г. Защитникът е включен и в състава за Олимпийските игри през 1996г. През 1999г. Канаваро печели Купата на Италия и Купата на УЕФА с Парма. А през 2006г. стана шампион на Италия със сегашният си отбор Ювентус.

изт.: soccer-bg.info

Иван Павлов

Роден: 14 септември 1849 Рязан, Русия

Починал: 27 февруари 1936 Ленинград (дн. Санкт Петербург), Русия

Иван Петрович Павлов (14 септември 1849 — 27 февруари 1936) е руски физиолог и психолог. Лауреат на Нобеловата награда за медицина и физиология за 1904 г. за изследванията си върху храносмилателната система. Известен е като баща на учението за висшата нервна дейност и на руската физиологическа школа. Павлов е първият, който описва явлението известно днес като условен рефлекс и доказва биологичните основи на психичната дейност.

Нети

Антоанета Добрева – Нети, родена на 14.09.1975 г., гр. София.

Творческа дейност:

ПЕЕНЕ

- 1979 – 1986 г. – пиано и солфеж в читалище “Петър Берон”

- 1983 – 1991 – Детски радиохор,

- 1991 – 1994 – оперно пеене при проф. С. Иванова и г-жа Рутгерс.

- 1990 – 1994 – солово пеене при г – жа Румяна Мартон /театър 4хС/

- 1995 – джаз с Орландо Санчес

- 1996 – 2000 – НАТФИЗ при Сияна Търколева

ТЕАТЪР

1990 – 1994 – периода, в който е приета и учи в театралната паралелка 4хС – студио за сценични синтетични средства – като основни предмети освен актьорското майсторство са и соловото пеене, както и различни видове танци.

Изпълнява главни роли в спектаклите: “Козата и седемте вълчета”,“Доза прах и мечти”, “Сирано дьо Бержерак”, “Калигула”, както и четири представления в шоу-програма.

1993 – 1994 – Народен театър “Иван Вазов”, ролята на Кид в постановката “Top Girls” /Керъл Чърчел/

1996 – 2000 - завършва НАТФИЗ, специалност “Актьорство за драматичн театър”, в класа на проф. Стефан Данаилов. Дипломни спектакли: “8 жени” /Робер Тома/, реж. – проф. Илия Добрев; “Годежът” /Морис Метерлинг/, реж. – Мариус Куркински.

2000 – става член на трупата на Театър на Българската армия. В момента участва в постановките “Колко е важно да бъдеш сериозен”, “Кастинг”, “Хоровод”, както и в постановката на Младежки театър - “Иестърдей”, с режисьор Андрей Аврамов, либрето – Стефан Мавродиев, муз. – Любомир Денев.

2000 г. – награда на Съюза на българските артисти за театрален дебют, за ролите в “Колко е важно да бъдеш …” и “Йестърдей”

ФИЛМИ

2001 г. – “Емигранти” – реж. Ивайло Христов

2001 г. – “Чуждите стъпки” – реж. Владимир Люцканов

ТУРНЕТА

1991 г. – Финландия – детски радиохор;

1993 г. – Северна Италия – театрално турне;

1994 г. – Турция – Международен театрално – музикален фестивал;

МОДА

1995 г. – Турция /Истанбул, Измир/ - снимки като фотомодел и модни ревюта

за “MEP Collection”;

1995 г. – участие в големите български модни дефилета на “Форум на българската мода” и “Направено в България”, където печели наградата за

най-добър модел на 1995 г.; награда на българските дизайнери в конкурса “Златната игла”;

1995 г. – участие в ревюта на Фере и Пако Рабан в гр. София;

- рекламно лице на M-Tel – Bulgaria;

Нети снима в клиповете на българските изпълнители Стоян Захариев, група “Киора”, “Подуене Блус Бенд” и др., както и снимки за рекламния клип на “Снакс”.

СПОРТ

Класически балет, модерни техники на танца, модерен и класически балет, народни танци. Практикува йога от петгодишна възраст

Агата Кристи

на английски: Agatha Mary Clarissa Christie

Родена: 15 септември 1891 Торки, Англия

Починала: 12 януари 1976 Уолингфорд, Англия

Агата Мари Клариса Кристи е английска писателка, авторка на многобройни разкази, повести, романи и драми с криминален сюжет.Родена е на 15 септември 1891 г. Учи пеене в Париж, работи като медицинска сестра. Омъжва се за Арчибалд Кристи през 1914 г. и прекарва цялата Първа световна война във Франция. Първият си криминален роман пише през 1917 г. (”Тайнствената афера в Стайлз”, издаден през 1920 г.). Следвайки традициите на Едгар Алан По, Артър Конан Дойл и Честъртън, създава повече от 87 романа и много разкази, в които основни герои са старата дама мис Марпъл, мистър Куин, Паркър Пайн, Томи и Тапънс, но най-популярен е белгиецът Еркюл Поаро.

Умира на 12 януари 1976 г.Агата Кристи подписва с името Мери Уестмакот (Mary Westmacott) 7 романа.

Произведения!

Марко Поло

Роден: 15 септември 1254 Венеция, Венецианска република

Починал: 8 януари 1324 Венеция, Венецианска република

Марко Поло е венециански търговец, пътешественик и откривател, който заедно с баща си Николо и чичо си Мафео, пропътува Пътят на коприната до Китай и да се срещне с великия хан на Монголската империя - Хубилай Хан (внук на Чингис хан). Открива остров Сипангу, дн.Япония. Неговите пътешествия са записани в „Милионът” или "Пътешествията на Марко Поло".

Томи Лий Джоунс

на английски: Tommy Lee Jones

Томи Лий Джоунс е американски актьор,pоден е на 15 септември 1946 в малкия тексаски град Сан Саба. Завършва гимназията „Сейнт Марк” в Тексас и после следва в Харвард със стипендия, където съквартирант му е бъдещия вицепрезидент Ал Гор. Завършва с много добър успех през 1969 и получава бакалавърска степен по английска литература.

Отива в Ню Йорк, където става актьор. Започва да играе на Бродуей и дебютира в киното през 1970 с филма „Любовна история”. Играе ролята на д-р Марк Толанд в сапунения сериал Живее се само веднъж (One Life to Live). През 1983 получава наградата „Еми” за най-добър актьор за изпълнението му в The Executioner's Song.

През 90-те печели десетки милиони долари от филми като Беглецът с Харисън Форд и Мъже в черно с Уил Смит. За ролята си в Беглецът печели Оскар за най-добра поддържаща мъжка роля.

Частична филмография

Актьор

* В неизвестност (2003)

* Преследваният (2003)

* Мъже в черно 2 (2002)

* Звездни каубои (2000)

* Извънредни директиви (2000)

* Двойно убийство (1999)

* Малките войници (1998, озвучител)

* Щатски шерифи (1998)

* Мъже в черно (1997)

* Вулкан (1997)

* Батман завинаги (1995)

* Синьо небе (1994)

* Убийци по рождение (1994)

* Взрив (1994)

* Беглецът (1993)

* Под обсада (1992)

* Котка на горещ ламаринен покрив, 1985

* Любовна история (1970)

Още извесни рожденици:

* 53 - Марк Улпий Траян, римски император († 117)

* 1613 - Франсоа дьо Ларошфуко, френски писател († 1680)

* 1857 - Уилям Тафт, 27-ми президент на САЩ († 1930)

* 1919 - Николай Хайтов, български белетрист, драматург, публицист († 2002)

* 1946 - Оливър Стоун, aмерикански кинорежисьор

* 1984 - Хенри (принц на Уелс)

Редактирано 17 септември 200718 г. от Hanibal_Lektar (преглед на промените)

Принц Хари

Принц Хенри Чарлс Алберт Дейвид Маунтбатън Уиндзор (на английски Henry Charles Albert David), известен още като принц Хари, е син на престолонаследника на британския трон принц Чарлз и покойната принцеса Даяна. Той е трети по ред за наследяване трона на Великобритания - след баща си и брат си, принц Уилям.

Кратка биография

Принц Хари е роден на 15.09.1984 година в крилото Линдоу на лондонската болница "Сейнт Мери" в Падингтън. Ранните си години принцът прекарва в прочутата сред заможните слоеве на обществото детска градина на г-жа Майнърс. Това става по настояване на майка му Даяна, която държи синовете й да израснат в "нормална" обстановка. По-нататъшното си образование принцът получава в "Лъдгроув" - училище с пансион. Гимназиалните си години принц Хари прекарва учейки в най-елитното средно училище във Великобритания "Итън". След завършването му принцът прекарва една свободна година, след което започна обучението си в кралската военна академия "Сендхърст" .

Личният живот на двамата принцове Уилям и Хари е обект на многобройни спекулации, в резултат на тяхната популярност на острова и по света. Всеобщоизвестен факт е трагичната смърт на майка им принцеса Даяна през август 1997 година. Огромен брой телевизионни програми предават на живо погребението на принцесата на 06.09.1997 г. Преди трагедията да се случи, родителите на Хари са разведени от 1996 година, след което майка му губи титлата си Нейно Кралско височество. Друг скандал свързан с принца е разкритието, че е пушил марихуана, което става причина за нови спекулации и упреци към принц Чарлз и ролята му на баща.

Принц Хари завършва обучението си във военната академия "Сендхърст" на 12.04.2006 след като обявява решението си да прекара между 30 и 40 години като офицер в армията, по време на интервю, дадено послучай 21-я му рожден ден на 15.09.2005 г. Принцът заявява и решението си да вземе участие в следващия контингент, който ще бъде изпратен в Ирак.

Личен живот

За личния живот и романтичните връзки на принц Хари също е известно много. Първата му приятелка е Лаура Джерард Лий. От 2005 година Хари има връзка с южноафриканката Челси Дейви, която е дъщеря на мултимилионера Чарлс Дейви, собственик на компания-организатор на сафарита (HHK SAFFARIS). През 2006 година се появява възможността бащата на Дейви да бъде арестуван след като е бил разследван за незаконно търгуване с валута и е било установено, че паричното му състояние и имуществото му са придобити поради близките му отношения с Робърт Могабе по време на един от най-жестоките политически режими в Южна Африка. В момента Челси е студентка по счетоводство в Зимбабвийския университет в Кейптаун. Тя е поканена от университета в Бристол да защити степен по политика като обучението й ще започне през октомври 2007 година.

wikipedia.org

Оливър Стоун

Оливър Стоун е роден на 15 септември 1946 г. в Ню Йорк.

Израства в семейството на преуспяващ на "Уолстрийт" брокер. Едва десетгодишен започва да пише разкази. Завършва колеж и постъпва в Йелския университет. Но в 1965 г. неговите родители се развеждат и удобно устроеният свят на сина им се срутва. "За мен това бе като гръм от ясно небе, крушение на идеализирана ми представа за семейството", споделя Стоун.

Неукрепналият 19-годишен младеж напуска университета и заминава за Виетнам - отначало да учителствува, а след 1967 г. - и да воюва. За тази война впоследствие той заснема три филма, първият от които "Взвод" може да бъде смятан за волна автобиография, израз на онова разтърсване, което изпитал 21-годишният пехотинец на фронта. И макар че, като много други американци във Виетнам и той се пристрастява към наркотиците, все пак получава две награди - медал "Бронзова звезда" и орден "Пурпурно сърце", при това и двете - за спасение на свои другари. Стоун можел да се завърне в родината като герой, но вместо това решава да мине през Мексико, за да си набави евтино дрога. На границата го задържат и го обвиняват в контрабанда, за което го чака затвор от 5 до 20 години. Все пак това не се случва, благодарение намесата на баща му, който успява да го измъкне. Преживяванията от този период му помагат след 8 г. в работата над сценария за филма "Среднощен експрес", режисиран от Алън Паркър.

Завръщайки се в родината, Оливър Стоун се записва в киноколежа към нюйоркския университет, в класа на Мартин Скорсезе. "Невероятно ми провървя. Марти бе влюбен в киното и заразяваше с тази любов всеки край себе си. Той ни убеждаваше, че сме талантливи, съветваше да се учим не само от другите, но и да търсим в себе си - личния си стил, собствените теми. Благодарение на него станах режисьор", признава след време той.

След успеха на "Среднощен експрес" Стоун получава поръчка за други сценарии ("Конан-варваринът", "Белязаният", "Годината на дракона". През 1981 г. прави режисьорския си дебют - психотрилъра "Ръка". Но мечтата му е да постави социално-проблемен филм и за да намери пари, залага собствения си дом. Заснема филма "Салвадор", за което се е изисквала немалка гражданска смелост тогава.

Точно в този момент "военната" тема става модна в киното и за сценария за войната във Виетнам на Стоун се намира купувач. Но младият кинаджия е категоричен: "Взвод" се продава съвместно с режисьора. Продуцентът изпада в шок. Но след като наблюдавал работата му над "Салвадор" проумява, че именно Стоун е в състояние да се справи по-добре от всеки друг.

И както е известно "Взвод" предизвиква емоционална буря в Америка, бурен възторг сред ветераните и недоумение сред холивудските "акули". Никой не е вярвал, че може да се каже нещо ново за Виетнам след "Ловецът на елени" и "Апокалипсис сега". Но Стоун доказва обратното и неговото творение заслужено спечелва четири награди "Оскар", а той самия получава "зелена светлина" за реализация на своите проекти. Следват един след друг забележителни филми, като "Уолстрийт" (1987), "Радиошоу" (1988), "Роден на 4-и юли" (1989), който му носи втори "Оскар" за режисура след "Взвод" и номинации за най-добър филм и сценарий.

В началото на 90-те години режисьорът работи особено активно. През този период заснема биографичен филм за своя кумир от младостта Джим Морисън "Doors" (1991) и предизвиква страхотен скандал с провокиращото си киноразследване за убийството на Джон Кенеди "JFK" (1991).

Три години по-късно пък излиза поредната филмова бомба с марката Стоун - "Убийци по рождение" (1994), която е жестоко обвинение към медиите, за това, че превръщат в национални герои най-садистичните маниаци.

Един от последните ярки политически филми на Стоун е "Никсън" (1996) с Антъни Хопкинс в главната роля.

След развода с жена си Елизабет през 1993 г., от която има двама сина, Оливър Стоун преживява тежък период. Отдава на безразборни връзки - предимно с актриси, между които и Камерън Диас. От любовната си афера с Чонг Сон Чонг пък има дъщеря.

Големият майстор не смята, че е казал своята последна дума в киното. Той все се заканва, че тепърва ще създаде своята "епохална" творба.

В момента монтира документалния си филм "Персона нон грата" (Persona Non Grata) за палестинския лидер Ясер Арафат, а неотдавна излезе по екраните и ""Команданте" ("Comandante"), посветен на кубинския лидер Фидел Кастро.

Коментирайки новия проект на Стоун, един журналист от "Jerusalem Post" отбелязва: "Ако подготвяният документален филм за Ясер Арафат бъде толкова близък до действителноста, както и неговите филми за Джон Ф. Кенеди и Ричард Никсън, Израел наистана има повод за безпокойство".

Най-новият му биографичен филм ще бъде за Александър Македонски с Колин Фарел в главната роля.

kino.dir.bg

За вчера 16.09

Би Би Кинг

на английски: B. B. King

Би Би Кинг (род. 16 септември, 1925 г.) е известен американски блус китарист, композитор и певец. Една от запазените марки на Б. Б. Кинг е, че кръщава китарите си „Lucille”- традиция, започнала през 50-те години на 20 век.

През зимата на 1949 г., Кинг свири в танцувална зала в Туист, Арканзас. За да затоплят залата, организаторите запалват пълен до половината варел с керосин, което за времето си е обичайна практика. По време на изпълнението двама мъже започват свада, прераснала в сбиване, в резултат на което варелът е съборен и подът залят с горящ керосин. Всички присъстващи панически се изнасят от сградата. След като излиза навън, Кинг осъзнава, че е забравил китарата си в горящата зала. Той се връща с намерението да я извади от там като едва не изгаря в пламъците (впоследствие се разбира, че двама души са намерили смъртта си онази нощ). На следващия ден Кинг научава, че въпросната свада е започнала заради жена на име Люсил. Той кръщава първата си китара „Люсил”, за да му напомня „никога да не прави повече така” .

БИОГРАФИЯ

Мики Рурк

Мики Рурк е Американски актьор. В ранните години на живота си е боксьор, за кратко професионален през 1990 година.Играе в драматични, екшън и трилър филми, предимно отрицателни роли.

Филмография

* 2006 — Stormbreaker

* 2006 — Смъртоносен изтрел

* 2006 — Град на Греха 2 (Sin City 2)

* 2005 — Домино

* 2005 — Град на Греха (Sin City)

* 2004 — Мъж на Прицел

* 2003 — Едно Време в Мексико

* 2003 — Masked and Anonymous

* 2002 — Spun

* 2001 — Picture Claire

* 2001 — The Hire: The Follow / The Hire: The Follow

* 2001 — The Pledge

* 2001 — They Crawl

* 2000 — Get Carter

* 2000 — Animal Factory

* 1999 — Shades

* 1999 — Out in Fifty

* 1999 — Shergar

* 1998 — Point Blank

* 1998 — Thursday

* 1998 — Thicker Than Blood

* 1998 — Бъфало 66

* 1997 — The Rainmaker

* 1997 — Love in Paris

* 1997 — Double Team

* 1996 — Куршум

* 1996 — Exit in Red

* 1995 — Fall Time

* 1994 — The Last Outlaw (ТВ)

* 1994 — F.T.W.

* 1992 — Бели Пясъци

* 1991 — Харлей Дейвидсън и Марлборо Мен

* 1990 — Desperate Hours

* 1990 — Дива орхидея

* 1989 — Francesco

* 1989 — Johnny Handsome

* 1988 — Homeboy

* 1987 — Barfly

* 1987 — A Prayer for the Dying

* 1987 — Ангелско Сърце

* 1986 — 9 седмици и половина

* 1985 — Year of the Dragon

* 1984 — Eureka

* 1984 — The Pope of Greenwich Village

* 1983 — Rumble Fish

* 1982 — Diner

* 1981 — Body Heat

* 1980 — Heaven’s Gate

* 1980 — Rape and Marriage: The Rideout Case

* 1980 — Fade to Black

* 1980 — Act of Love (TV)

* 1980 — City in Fear

За днес :

Анастейша

Анастейша Лин Нюкърк е американска поп-певица. Родена е на 17 септември 1973 г. в Чикаго. Анастейша е продала 34 милиона албума, реализирани от дебютния й албум "Not That Kind" през 2000 г. Тя е известна със своя дрезгаво-звучащ глас и възможността да изпълнява високо тонове благодарение на гръдния си кош.

Анастейша се превръща в икона в Европа, Океания, Южна Африка, но все още не е направила толкова голям удар в Америка. Музиката на Анастейша, с нейните дълбоки значения, и има широк диапазон на възрасти. Тя става известна със своята търговска марка очила, която използва неотдавна.

Ранни години и "Not that kind"

Анастейша е родена в Чикаго, Илинойс, в семейството на известни шоу- изпълнители: нейният баща, Робърт Нюкърк е певец, а нейната майка , Даян Хърли, актриса в Broadway thetreBroadway Musical theatre.Нейното семейство се премества в Ню Йорк Сити ,когато тя е тийнейджър и тя записва в Professional Children' s School в Манхатън.

Анастейша скоро става заинтересувана от танца бидейки диагнозирана с болест на Крон . Тя най-напред спечелеше забележителност крадяща на шоуто от [[D. L. Hughley докато на него прояви гостоприемство [[Черна Зрелищна Телевизия къме Комичен Изглед, пее Oleta Адамс' "Получава Тук" през 1992. През ранните 1990, тя появи нормално на Клуб MTV и в две видеа за [[Удрянеs Соли-N-Pepa. В 1999, тя привлече интереса на рекордни етикети след създаване на финалите на MTV шоу на таланта Разреза. Anastacia подписа договор с Дневна светлина Документи, обичаен етикет на [[Сони BMG Музикално Развлечение е Епични Документи в Март 1999. Разрезът бе приютен към [[Лиза Бяга с дълги скокове на R&B и бедро-скок група [[TLC (свързва). Тогава-неизвестен Anastacia свърши във второто място, но направи впечатление Бяга с дълги скокове и шоуто три съдии толкова това на нея отбеляза себе си рекордна сделка във всеки случай.

Нейният дебютен албум Not that Kind е пуснат в 2000 и огромен успех достигащ на върха десет в осемте страни в Европа, Азия, и Океания. Това отиде тройна платина в Австралия пришпорена от успеха на нея дебют удар "I'm outta love" кой най-много популярния единствен на годината в тази страна за 2000. Докато "I'm Outta Love" Top 10 песни на Hot Dance Club Play , "[[Not that kind (песен) само достигнатата по-ниско се разделя на Billboard Hot 100, от единствената никога управлявана да пресече на Американеца пука нанася на карта. "Cowboys & Kisses" бе пуснат като третия единствен от албума, нанася във Top 40 в някои Европейски страни. Като последната единствена, единствената рекламна означена единствена "Made for Lovin' You" нанесена на карта във ВЕЛИКОБРИТАНИЯ (27) и Франция (72).

Freak of Nature

Нейният втори албум, 2001 е Freak of Nature постигнати прилични продажби макар, че не съчетаване на нивото на международен успех на Not that Kind. Обаче, нейното усилие на студента-второкурсник наистина офейква неговия предшественик в нейната домашна страна. Неговият дебютно парче , "One day in your life", макар, че не ударът удря, точно едва направи на Top 40 и бе първокласен удар на диаграмите на клуба и в ритмичното радио. Когато албумът бе накрая пуснат в Съединените щати в Май 2002, на нея посвети албума на Lisa "Left Eye" Lopes, който има умъртвен в автомобилна повреда месеца преди. Лиза "Left Eye" Lopez бе частично отговорна за успех на Anastacia , от Лиза приютения MTV е The Cut където Anastacia получи на Своето първо пробиване в музиката.

Anastacia също така свърза Шакира, Шер и Селин Дион със VH1 е [[VH1 Divas през 2002. Anastacia също така съдействува песен "Love is a Crime" на [[Чикаго (2002 покрива с тънък слой) звуковата следа. Песента островърха в #1 на Музика на Горещия Танц /Пиеса на Клуба диаграмата и се наслади на умерен airplay на Ритмичен/формат на Танца . Anastacia бе избранa да пее темата от 2002 FIFA World Cup: "Boom". От този албум, тя пусна единствени толкова "Заплатени Моите Мита", "[[Един Ден във Вашия Живот (Anastacia песен), " Why'd You Lie to Me" и "You' ll Never Be Alone" който достигнат #28 на [[Възрастният Съвременник (Billboard Chart) диаграмата в САЩ.

Anastacia

През януари 2003, Anastacia открива , че има рак на гърдата докато се подготвя за гръдно намаление хирургия поради orthop?dic обосновава. Тя незабавно успешно завърши път на обработка. Anastacia впоследствие установява фонд през "Фонд на Изследване на Рака на гърдата" да стимулира осведоменост на рак на гърдата сред по-млади жени. Anastacia въведени в рекордните студия в Септември 2003 да започнете да записвате нейния следващ албум - само--титулна [[Anastacia (албум) - работа с Долчина Ballard, Далас Остин, и Дейв Stewart за пускане в 2004. Първият изтъква, пусна през Март, бе "Left outside alone", кой трион промяна в посоката за Anastacia, прегръщайки [[Рок музика елемент (тя описва нейния звук както "sprock" - комбинация на [[Душевна музика. На албума, Anastacia също така сътрудничи на Пощенско отделениеD. оловен певец Sonny Sanoval на социално-съзнателната диря "I Do".

Деймън Хил

на английски Damon Graham Devereux Hill

Деймън Хил е бивш британски пилот от Формула 1. Световен шампион от Формула 1 за 1996 година.Роден на 17 септември 1960 в Лондон, Англия. Син на легендарния двукратен Световен шампион във Формула 1 — Греъм Хил, Деймън започва своята състезателна кариера във Формула 1, на една пределна възраст за пилот — 32 години. Това е възраст, на която повечето пилоти вече приключват състезателната си кариера. През 1992 година дебютира в тима на Брабам и провежда 8 състезания, без особенни успехи. Звездният миг настъпва през 1993 година, когато се присъединява към тима „Уилямс”. През 1994 г. е съотборник на легендарния Айртон Сена, но след трагичната му смърт в катастрофа, Хил става лидер на отбора. През 1996 година става Световен шампион със същия тим, но в края на годината напуска, поради неразбирателство със собственика — сър Франк Уилямс. През 1997 година се присъединява към друг британски тим — Ероуз — Ямаха. Заедно със собственика на тима Том Уокиншоу, Деймън се опитва да направи от посредствен тим победител. Въпреки трагичното начало на сезона и серията от 5 поредни състезания с отпадане поради технически причини, те за малко не успяват да постигнат целта си на пистата „Хунгароринг” в Унгария, където една обиколка преди края на състезанието, болида получава повреда в трансмисията и остава втори, въпреки че през цялото състезание Деймън е начело с огромна разлика пред втория. През 1999 година обявява края на състезателната си кариера.

В момента се занимава с продажба на автомобили БМВ, като е един от най-голямите дистрибутори на германския производител във Великобритания. Управител е на пистата Силвърстоун.

И един известен рожденик специално за Aragorn(Elesar)

Кен Дохърти

на английски: Ken Doherty

Кен Дохърти е ирландец и професионален играч по снукър от 1990 г.Начинът му на игра е базиран до голяма степен на техниката и на защитните удари, за разлика от начина на игра на повечето професионалисти по снукър, които се стремят предимно към големи точкови брейкове. Вероятно това е и причината, че Кен Дохърти е сред малкото играчи на снукър в челото на Световната ранглиста, които все още не са записали максимален брейк от 147 точки. През 2000 г. е на крачка от постигането на максимален брейк във финалния мач на турнира Бенсън Енд Хеджис Мастърс срещу Матю Стивънс. Тогава той пропуска последната черна топка на масата и остава с брейк от 142 точки.

Кен Дохърти става втория играч на снукър, роден извън Великобритания, който печели Световното първенство. Това се случва през 1997 г., когато на финала побеждава Стивън Хендри с резултат 18 на 12. След тази своя победа Кен Дохърти се подрежда на трето място в световната ранглиста за сезон 1997/98.

Сезон 2005/2006 е много добър за Кен Дохърти, който през февруари 2006 г. побеждава Джон Хигинс на финала на Купата на Малта. В този мач Дохърти изостава с 8 на 5 фрейма, но успява да запише четири поредни фрейма и в крайна сметка да печели мача. По този начин Кен печели първата си титла от голямо състезание след 2001 г. На световното първенство през 2006 г. Кен Дохърти играе в първия си мач срещу Бари Холкинс. Очакванията са това да бъде най-успорвания мач в първи кръг, но те въобще не се оправдават и Кен Дохърти побеждава с 10 на 1 фрейма. Във втори кръг Дохърти печели мача си срещу Матю Стивънс с 13 на 8 фрейма. След тази победа той е класиран на 2-ро място в предварителната ранглиста (след Стивън Хендри). В голяма изненада се превръща полуфиналния мач на Дохърти срещу Марко Фу, където Кен е победен с 13 на 10 фрейма, а Фу остава последния квалификант на първенството.

Кен, който е женен за Сара, почти се ослепява през 2002 г. при инцидент в банята. Тогава се подхлъзва и се удря в декорацията на банята, като за малко не наранява очите си. Освен това има характерен белег на дясната буза, който е получил когато е бил на 7 години като е паднал от покрива на барака.

Редактирано 18 септември 200718 г. от Hanibal_Lektar (преглед на промените)

Ланс Армстронг

Роден е на 18 септември 1971 г. в Далас, щата Тексас. Баща му напуска семейството си, когато майката Линда забременява с бъдещия шампион.

Малцина знаят, че фамилията Армстронг идва от човека, който се оженил за младата жена и осиновил Ланс. Той често пребивал момчето. Наказвал го без причина с бой с колана си на голо.

В Тексас Армстронг започва с плуване - шампион е на щата, вещаят му велика кариера. На 12 г. става триатлонец - и там талантът помита всичко по пътя си.

После се насочва само към велосипеда. Печели класически състезания като "Сан Себастиян", "Дофин Либере" (два пъти), "Флаше Валоне", "Гран при на нациите", обиколките на Швейцария, "Дюпон", на щата Джорджия в САЩ и т.н. Световен шампион през 1993 г.

И трите му деца - Люк и близначките Изабел и Грейс, са заченати "ин витро".

Тексасецът не си тръгва от колоезденето като най-великия. Той остана далеч от Еди Маркс, побеждавал не само във Франция, но изобщо навсякъде и във всичко що е колоездене.

Армстронг? Да, той се излекува от рак, а после спечели "Тур дьо Франс". Тази роля му отреди съдбата в съзнанието на хората.

Мисионерът

Казват, че човек идва на този свят с мисия. Ако я изпълни, може да го запомнят. Но явно Господ дава повече от една мисия на избрани. По две или повече.

Вчера колоездачът Ланс Армстронг слезе от колелото край Триумфалната арка в Париж с въздишката, че едната мисия я е приключил. Да спечели рекорден брой пъти обиколката на Франция - едно от най-тежките състезания в света.

Другата - борбата с рака, ще я води до края на живота си. Нищо че се излекува от тежка форма на тумор в тестисите с разсейки в белите дробове и мозъка. Армстронг преследва болестта с решимостта, с която катереше баирите в Алпите и Пиренеите.

Той има фондация, наречена "LiveStrong" (LiveStrong.org) и набира средства за неравната битка с рака. Обикаля болници и вдъхва кураж на клетниците.

Шефа

Меркс бе Канибала, Бернар Ино - Язовеца, Армстронг - Шефа (The Boss). Той се държи като такъв, не само в тима си "Дискавъри Ченъл" (преди - "Ю Ес Постал"), а и в цялата колона.

Миналата година тръгна да спира атака на италиански колоездач - пълен аутсайдер, с когото са в съдебен спор заради постоянните нападки за допинг по адрес на Армстронг и бившия му лекар Микеле Ферари.

През тази пък отказа да облече жълтата фланелка в знак на съпричасност към сънародника си Дейвид Забриски от отбора на CSC, загубил я заради падане.

И въпреки забележките на Ино, че "това е "Тур дьо Франс" и не трябва да се правят подаръци", той продължи да отстъпва на съперниците си етапни победи. Може би американецът е дарен с начин на мислене, недостижим за повечето хора.

Важна е крайната цел за него. Нека печелят и останалите по нещичко.

Допингът

Вземаше ли допинг Ланс Армстронг? Възможно е. Само че не е хващан, а и тази година го проверяваха по два пъти на седмица в тура.

Френската преса направи много, за да раздуха обвиненията. Няма пълно щастие - Ланс понесе унижението да бъде клеймен, че е "измамник", от Грег Лемонд, неговият идол, спечелил тура три пъти през 80-те.

И от кой ли още не - бившия механик и иконом на къщата в Испания, масажистка, журналисти... Някой намерил спринцовки край хотела му. И френската прокуратура заведе дело срещу американеца "по спомени на очевидци".

Човек

С приятелката си - рокпевицата Шерил КроуСвръхчовек. Не е от тази планета. Съперници, съотборници и журналисти често изричат тези думи за Армстронг. Не. Ланс е човек с всичките си недостатъци. И слава Богу!

Ако не беше, къде би отишла харизмата му? Че човек с дух, позитивизъм и сила на мисълта е победил рака.

Винят го за пренебрежение към останалите състезания. С основание. За диктат спрямо отбора си.

Че е далеч от хората, от онези милиони, излезли по пътищата да го видят... Че се е развел със съпругата си Кристин, помогнала му в оцеляването срещу болестта. Не отидохме ли далеч?!

Без сълзи

24 юли 2005 г., Париж, "Шан-з-Елизе". От бясното препускане в колоезденето излиза една от най-емблематичните спортни личности на нашето време. Но почитателите му няма защо да съжаляват.

Армстронг им остави не само седем титли в обиколката на Франция. Или епохални рейдове в "часовниците" и планините. А много повече - пример. И любов към живота.

Той завеща на слабите, на болните и нисшите духом вярата, че човешкият дух е по-силен от всичко.

"Извадих късмет да продължа да живея - каза Ланс след последната си етапна победа - на "часовника" в Сент Етиен в събота. - Извадих късмет да спечеля няколко състезания преди болестта и седем тура след това. Знам, че хората забравят спортистите. Ще има ново лице, нов шампион."

Но споменът за Армстронг ще живее винаги там някъде... По пътя.

50 млн. долара от гривни

Една гривна буни света от миналата година. Можете да я видите навсякъде, отскоро и в България. Жълта е заради цвета на лидерската фланелка в колоезденето и носи надписа "Livestrong" (Живей силен). Измислиха я Ланс и един от спонсорите му - "Найк".

Струва 1 долар. Този долар отива за похода срещу рака. Досега фондацията на Армстронг е събрала $50 милиона от леките и удобни гривни.

Светът може би не помни подобен спортен феномен.

Победите на Ланс Армстронг

1993 Наградата Laigueglia

Шампионат на САЩ за професионалисти

Световно пъвенство на шосе, Норвегия

1995-1996 Тур дю Пон

1995 Класика Чилиста, Сан Себастиан

1996 Флече Валоне

1998 Обиколка на Рейнланд-Пфалц

Обиколка на Люксембург

1999-2005 Седем пъти "Тур дьо Франс"

2000 Гран При на нациите

Гран При Еди Меркс

2001 Обиколка на Швейцария

2002 Миди Либре

2002-2003 Дофен либере

2004 Обиколка на Джорджия

22 етапа в Тур дю Франс: по един през 1993, 1995, 2000, 2003 г.; по четири през 1999, 2001 и 2002, пет през 2004 г.

Xzibit (Икзибит)

на английски: Alvin Nathaniel Joiner

Xzibit (Икзибит) е американски рапър, актьор и телевизионен водещ, роден на 18 септември 1974 г. в Детройт, щата Мичиган. Истинското му име е Алвин Натениъл Джойнър (на английски: Alvin Nathaniel Joiner). Другите псевдоними, с които се нарича са Х, X to the Z, Black John McClane, West Coast's William Wallace и X Man. Има издадени шест солови албума. Икзибит участва в десетина филма, както и в няколко видеоигри (където е използван гласът му или самият той е един от героите на играта). Водещ е на предаването Pimp My Ride от създаването му през 2004 г.

Биография

Катя Паскалева

Родена: 18 септември 1945 Петрич, България

Починала:25 юли 2002 София, България

Катя Кирилова Паскалева е българска актриса, най-известна с ролята си във филма „Козият рог”. Родена е в Петрич през 1945 г., а през 1967 г. завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов” в класа на Методи Андонов.

През 2002 г. умира от рак в София.

Редактирано 18 септември 200718 г. от Hanibal_Lektar (преглед на промените)

Руси Иванов Чанев е роден на 18.09.1945 г. в Бургас. Завършил е актьорско майсторство при проф. Боян Дановски във ВИТИЗ Кръстьо Сарафов (1963-1967). Бил е артист в театрите в Пловдив, в Младежкия и театър София. През 1990 г. с група колеги основава Малък градски театър Зад канала, където два сезона е и директор. В трийсетгодишната си актьорска кариера е изиграл над 100 роли в театъра, телевизията и киното. Неговите най-известни роли в киното са във филмите Авантаж (1977), Осъдени души (1975), Време разделно (1988), Кръвта остава (1980) и Мера според мера (1981). Особено успешно е сътрудничеството му с режисьора Георги Дюлгеров. Играе в българското кино от около 40 години. Първите му опити са публикувани на страниците на сп. Родна реч, а по-късно - на страниците на в. Студентска трибуна и в Народна младеж. В съавторство е написал за театъра драматизации по Утрините тук са тихи на Б. Василиев, Кристалният Джакомо от Дж.Родари, Глътка любов-залък свобода по Тургенев и Живей и помни по В.Распутин, а за киното - сценариите на филмите Авантаж и Мера според мера. През 1966 година заедно с художника Младен Младенов издават първата си книга Три неснимани филма, както и романа-касета Битак, за който са отличени с литературната награда Огнище.

Аз се родих мъдра, мъдра в отношенията си с хората и със самата себе си. И незаконнородена.
Да се родиш мъдра и бедна - ето две предимства, дадени ми по рождение.

София Лорен се ражда в Рим, в семейството на актьори от пътуваща театрална трупа, която изнася представления из цяла Италия. Тъй като родителите ѝ нямат възможност да се грижат за нея, я дават за отглеждане при нейните баба и дядо в градчето Поцуоли. Там Лорен прекарва детство си и Втората световна война.

На 15 години победите ѝ в конкурси за красота отварят пред София вратите на киното, като на 16-годишна възраст тя вече е записала 5 филма - „Шестте жени на Синята брада“, „Тото Тарзан“, „Аз съм капитанът“, „Voto II“ и „Cuori sul mare“. Лорен е псевдонимът, който София започва да използва още през 1950 година.

За цялата си филмова кариера София Лорен прави над 100 екранни роли. За 57 години в киното доказва умението си да се вписва във всякакъв екип и да създава ярки и запомнящи се образи. Филмите, които се открояват във филмографията ѝ са "Златото на Неапол", "Чочарка", "Затворниците от Алтона", "Брак по италиански", "Милионерката", "Вчера, днес, утре", "Графинята от Хонконг", "Слънчогледи", "Събота, Неделя, Понеделник", "Прет-а-порте".

Съдбата среща София Лорен с известния бизнесмен Карло Понти, който става неин съпруг. Двамата са заедно до края на живота му, имат двама сина. Понти става продуцент на по-голямата част от филмите, в които тя участва.

Днес, Лорен се е превърнала в начин на подражание за младите актриси и един от актьорите с най-дълъг стаж във филмовия бизнес. През 1961 година, Лорен печели наградата "Оскар", за участието си във филма "Чочарка". През 1990 Американската филмова академията я отличава отново с "Оскар", но този път тя е за цялостно творчество. Освен двете Академични награди, Лорен получава признание навсякъде по света, за което свидетелстват награди като френските "Виктоар", германската "Златна мечка", италианските "Донатело" и "Сребърна лента", както и японската "Самурай".

След като усъвършенства английския си, Лорен без трудности преминава от италиански към англоезични филми. Филми като "Милионерката", "Ел Сид", "Падането на Римската империя", "The Condemned of Altona", "Judith", "Arabesque" и "Графинята от Хонг Конг" й спечелват известност в Кан, Ню Йорк и Лондон. През 1969г. Холивудската асоциация на чуждестранните журналисти я провъзгласява за най-популярната актриса на света.

София Лорен е автор на автобиографичната книга "Живейки и обичайки", а също и на "Секретите на красотата", в която споделя своите рецепти за съхраняване на младостта. През 2006 година, Лорен приема да се снима чисто гола, само по диамантени обици, за календара на фирмата за производства на гуми “Пирели”. София е взела решението да се разголи преди всичко заради известността на “Пирели” и малкия тираж на календара – едва 400 броя, които се подаряват на важни клиенти.

Интервю и биография

Официален сайт на София Лорен

........


Не ми е любимия пилот, ама карай... сладур е...



Хуан Пабло Монтоя

Хуан Пабло Монтоя (на испански: Juan Pablo Montoya Roldán) е колумбийски автомобилен състезател, бивш пилот от Формула 1.

Роден е на 20 септември 1975 в Богота, Колумбия. По настоящем живее в Монако и в Оксфорд, Великобритания. Женен е за Кони Фрайдел. Баща му, Пабло, е архитект, майка му се казва Либия, има две сестри — Лиана и Каталина и брат — Федерико. Висок е 1,68 м. Тежи 72 кг. Хобито му са компютърните игри.


Кариера
Бащата, Пабло, обича през свободното си време да се занимава с картинг. Тази страст явно се е прехвърлила и върху сина, тъй като Хуан Пабло започва да кара карт още през 1980. Първата си победа взема, когато е едва на 5 години.

1992 г. вече е шампион в колумбийската Формула Рено.
1993 г. кара в колумбийския национален шампионат.
1994 г. трети в сериите Барбър-Сааб Про, кара в мексиканската Формула N, където има 4 победи.
1995 г. трети в британската Формула Воксхол, където кара за Пол Стюард Рейсинг, има 4 победи.
1996 г. пети в британската Формула Воксхол в тима на Фортек, има 2 победи; печели 6-часовото състезание в Богота.
1997 г. кара във Формула 3000 за RSM Марко, където е 2-ри с 3 победи.
1998 г. шампион на Формула 3000 с екипа на Супер Нова с 4-ри победи; става тест-пилот на Уилямс във Формула 1.
1999 г. шампион в КАРТ-сериите с екипа на Ганаси, има 7 победи; печели легендарното състезание Инди 500.
2000 г. кара в КАРТ-сериите, където е девети и има 3 победи; подписва договор с екипа на Уилямс.
2006 г. напуска Макларън Мерцедес и се присъединява към американската сериии НАСКАР.

Формула 1
Болидът за 2004 не оправда очакванията. Дебютът му във Формула 1 е в Гран При на Австралия на 4 март 2001 г. Там е съотборник с Ралф Шумахер, с когото още от началото не го свързват топли чувства. Двамата пилоти са твърде различни като темперамент и стил на каране, но въпреки това не възникват сериозни проблеми.

Още с появяването си на пистите от шампионата Монтоя шокира всички с тоталния си отказ да се съобразява с Михаел Шумахер по какъвто и да било начин. Доказателство за това е състезанието в Бразилия, където колумбиецът изпреварва световния шампион по безкомпромисен начин. Това му лепва определението, че е твърде агресивен и невъздържан на пистата, което пък доста често е причина да го обвиняват за повечето инциденти с останалите пилоти.

Първата му победа е в Гран При на Италия на пистата Монца. През (2003) той добавя и първо място в легендарното състезание в Монако, а към края на сезона печели и на Хокенхайм, Германия.

2004 е трудна година както за Монтоя, така и за Уилямс като цяло. Колата има много проблеми още от самото начало, което налага генерални промени в аеродинамиката към средата на сезона. Въпреки тях обаче, тимът не можа да догони отборите на БАР и Рено като представяне. Единственото приятно събитие е победата, която Монтоя взима в последния старт за Гран При на Бразилия.

От 2005 г. Монтоя кара за екипа на Макларън, където съотборник му е финландецът Кими Райконен. След първите две състезания в Австралия и Малайзия получава контузия на рамото си докато играе тенис в Испания и по тази причина не взема участие в Гран При на Бахрейн и Гран При на Сан Марино.

През август 2006, Рон Денис решава да извади Монтоя от титулярното място, обвинявайки го за поредица инциденти с негово участие. На негово място сяда тест пилота - Педро де ла Роса.

От 2007 година Хуан Пабло се състезава в американските серии НАСКАР в тима на Чип Ганаси.

източник : Уикипедия

НАЙ-ВЕЛИКИЯ/за мен/ ПИСАТЕЛ !

Стивън Кинг

Стивън Едуин Кинг (роден на 21 септември, 1947) е американски писател, известен най-вече със своите романи на ужаса, които го превръщат в един от най-продаваните писатели на 20 век.

Историите на Стивън Кинг обикновено разказават за обикновени хора – семейства от средната класа, деца, писатели – замесени в зловещи и обикновено свръхестесвени преживявания. Кинг е познавач на хорър жанра, както проличава в книгата „Танц на ужаса“ („Danse Macabre“), в която описва развитието на литературата и филмите от този жанр.

Освен това Стивън Кинг пише творби, които не съдържат свръхестествени елементи, например новелите „Тялото“ и „Рита Хейуърт и Изкуплението Шоушенк“. Екранизациите „Изкуплението Шоушенк“ и „Зеленият път“ са номинирани за Оскар в категорията Най-добър филм.

Биография

Ранни години

Стивън Кинг е роден в Портланд, щата Мейн, в семеството на Доналд и Рут Пилсбъри Кинг. През 1949 г. баща му напуска семейството и Рут отглежда сама Стивън и по-големия му брат Дейвид, понякога изпадайки в големи финансови затруднения.

Стивън Кинг пише своите първи истории на 7-годишна възраст. В училище той продава на своите съученици разказите, които пише. Той не е обичан от учителите и след като го разкриват, е принуден да върне печалбите от своите продажби.

Стивън печата разказите си на циклостилната машина на брат си Дейвид, който издава списанието „Парцалът на Дейв“ (Dave's Rag). „Парцалът на Дейв“ се занимава с местни събития и Стивън често допринася за него.

На 13 години той намира кашон със стари книги на баща си, основно хорър и научна фантастика. Това е важно преживяване за него и силно повлиява младия писател.

От 1966 до 1970 г. Кинг следва Английски език в университета в Мейн. Там той пише колона в училищното списание, наречена „Боклукчийската кола на Кинг“ (King's Garbage Truck). В университета Кинг се запознава с Табита Спърс, за която се жени през 1971 г. За да се издържа, Кинг се захваща със странни работи. Една от тях е в индустриална пералня, където той събира материал за разказа си The Mangler.

Живот в нищета

През 1971 г. Кинг започва да преподава в Хампден, щата Мейн. Той живее с жена си и детето си в каравана. Кинг трудно свързва двата края и припечелва с писането на разкази, публикувани най-вече в мъжки списания. По това време той започва да пие. Този проблем го съпровожда повече от 10 години.

През този период Стивън Кинг започва няколко романи, сред които историята за момиче със свръхестествени психични сили. В отчаянието си Кинг изхвърля ръкописа в боклука. По-късно той открива, че Табита го е спасила, и това го насърчава да завърши романа, наричайки го „Кери“. През 1973 г. той изпраща „Кери“ на свой приятел от издателството Doubleday и малко или много забравя за него. По-късно той получава предложение от тях да купят романа за 2500 долара (това не е голяма сума за роман, дори по онова време). Години по-късно правата за книгата са продадени за 400 000 долара. Майката на Кинг умира от рак на матката през февруари 1974 г., малко преди той да започне да получава пари от продажбата на „Кери“. След като получава първия си хонорар, той се отказва от учителството за сметка на писателската си дейност.Първото нещо , което купува с хонорара е сешоар на жена си Табита Кинг

Професионален успех

През следващите години Кинг издава много романи и сборници разкази с огромен комерсиален успех. Много от неговите романи са филмирани, например 1994 г. Изкуплението Шоушенк от Франк Дарабонт, 1976 г. Кери от Браян де Палма и 1980 г. Сиянието от Стенли Кубрик.

В автобиографичната книга „За писането: Мемоар на занаята“ („On Writing: Memoir of the Craft“) Кинг признава, че повече от десет години има сериозен алкохолен проблем. Малко след като написва „Томичукалата“ (1988 г.) семейството и приятелите му се намесват, показвайки му намерените в неговия боклук доказателства за пристрастяванията му: бирени кутии, цигарени угарки, остатъци от наркотици. Той търси помощ и се отказва от пиенето в края на 80-те години.

През юни 1999 Кинг е тежко ранен, след като е блъснат от автомобил. Той прекарва 3 седмици в болница, претърпява различни операции и дълго време е измъчван от болки.

През 2002 г. Кинг оповестява, че ще се откаже от писането, след като завърши започнатите проекти.

Стивън Кинг пише 6 романа под псевдонима Ричард Бакман: „Гняв“, „Дългата разходка“, „Бягащият човек“ (филмиран с Арнолд Шварценегер в главната роля), „Пътна мрежа“, „Проклятието“ (също филмиран) и „The Regulators“. След като псевдонимът е разкрит, Кинг устройва мнимо погребение на Ричард Бакман. „The Regulators“ е издаден след „смъртта“ на Бакман. Кинг твърди, че ръкописът е намерен сред вещите на покойния писател.

Днес Кинг живее в Бангор, Мейн с жена си Табита Кинг, която също е писател. Трите им деца, Наоми Рейчъл, Джо Хил и Оуен Филип, са пораснали и живеят самостоятелно.

Библиография

* 1974 Кери (Carrie)

* 1975 Сейлъмс Лот (Salem's Lot)

* 1977 Гняв (Rage) (като Ричард Бакман)

* 1977 Сияние (The Shining)

* 1978 Нощна смяна (Night Shift) (stories)

* 1978 Сблъсък (The Stand)

* 1979 Мъртвата зона (The Dead Zone)

* 1979 Дългата разходка (The Long Walk) (като Ричард Бакман)

* 1980 Подпалвачката/Живата факла (Firestarter)

* 1981 Куджо (Cujo)

* 1981 Танц на ужаса (Danse Macabre) (автобиографична, за ужаса)

* 1981 Пътна мрежа (Road Work) (като Ричард Бакман)

* 1982 Пълзящо шоу (Creepshow) (комикс, илюстриран от Бърни Райтсън)

* 1982 Тъмната кула I: Стрелецът (The Dark Tower I: The Gunslinger)

* 1982 Особени сезони (Different Seasons) (четири новели)

* 1982 Бягащият човек (The Running Man) (като Ричард Бакман)

* 1983 Кристин (Christine)

* 1983 Цикъл на върколака (Cycle of the Werewolf) (илюстрирана от Бърни Райтсън)

* 1983 Гробище за домашни любимци (Pet Cemetery)

* 1984 Очите на дракона (The Eyes of the Dragon)

* 1984 Талисманът (The Talisman) (написана с Питър Строб)

* 1984 Проклятието (Thinner) (като Ричард Бакман)

* 1985 Маймуната/За всекиго по нещо (Skeleton Crew) (разкази) (включени в Тринадесет)

* 1985 Книги с псевдоним Бакман (The Bachman Books) (събрани романи)

* 1986 То (роман) (It)

* 1987 Мизъри (Misery)

* 1987 Тъмната кула II: Трите карти (The Dark Tower II: The Drawing of the Three)

* 1988 Томичукалата (The Tommyknockers)

* 1988 Nightmares in the Sky (gargoyle photo book with text by King; photos by f-stop fitzgerald)

* 1989 Тъмната половина (The Dark Half)

* 1989 Dolan's Cadillac (limited edition)

* 1989 My Pretty Pony (limited edition)

* 1990 The Stand: The Complete & Uncut Edition

* 1990 Четири след полунощ (Four Past Midnight) (новели)

* 1991 Неизживени спомени (Needful Things)

* 1991 Тъмната кула III: Пустош (The Dark Tower III: The Waste Lands)

* 1992 Играта на Джералд (Gerald's Game)

* 1993 Долорес (Dolores Claiborne)

* 1993 Nightmares & Dreamscapes (разкази) (включени в Тринадесет)

* 1994 Безсъние (Insomnia)

* 1995 Роуз Мадър (Rose Madder)

* 1995 Umney's Last Case (дълъг разказ)

* 1996 Зеленият път (The Green Mile) (първоначално публикувана в 6 части: Двете убити момиченца (The Two Dead Girls), Мишлето по пътя (Mouse on the Mile), Ръцете на Кофи(Coffey's Hands), Ужасната смърт на Едуар Делакроа(The Bad Death of Eduard Delacroix), Нощното пътуване (Night Journey) и Кофи по пътя (Coffey on the Mile))

* 1996 Град Отчаяние (Desperation)

* 1996 Отмъстителите (The Regulators) (като Ричард Бакман)

* 1997 Six Stories (stories)

* 1997 Тъмната кула IV:Магьосникът (The Dark Tower IV: Wizard and Glass)

* 1998 Торба с кости (Bag of Bones)

* 1999 Storm of the Century

* 1999 Момичето, което обичаше Том Гордън (The Girl Who Loved Tom Gordon)

* 1999 The New Lieutenant's Rap (limited edition)

* 1999 Сърца в Атлантида (Hearts in Atlantis)

* 1999 Blood and Smoke (audio book)

* 2000 Riding the Bullet (електронно публикувана новела)

* 2000 The Plant (електронно публикувана)

* 2000 Secret Windows

* 2000 За писането: Мемоари на занаята (On Writing: A Memoir of the Craft) (nonfiction and autobiography)

* 2001 Капан за сънища (Dreamcatcher)

* 2001 Черният дом (Black House) (продължение на Талисманът; написана с Питър Строб)

* 2002 Буик 8 (From a Buick 8)

* 2002 Всичко е съдбовно. 14 мистерии (Everything's Eventual: 14 Dark Tales) (разкази)

* 2003 Тъмната кула V: Вълците от Кала (The Dark Tower V: Wolves of the Calla)

* 2004 Тъмната кула VІ (The Dark Tower VI: Song of Susannah)

* 2004 Тъмната кула VІІ (The Dark Tower VII: The Dark Tower)

* 2005 Colorado Kid

* 2006 Клетка (Cell)

* 2006 Lisey's Story

Други издадени книги в България: „Мъглата“ (разкази), „Призрак“ (новели), „Кошмари и съновидения“ (новела и разкази), „Понякога те се завръщат“ (сборник разкази), „Татик“ (фантастически новели), „Тринадесет“ (разкази)

Кийфър Съдърланд

(на английски: Kiefer Sutherland)

Кийфър Съдърланд е актьор. Роден е на 21 септември 1966 г. в Лондон, Англия, но израства в Канада. Син е на актьорите Доналд Съдърланд и Шърли Дъглас, и внук на канадския държавник Томи Дъглас.

Избрана филмография

* „Телефонна клопка“ (2002)

* „24“ (2001, сериал)

* „Градът на мрака“ (1998)

* „Време да убиваш“ (1996)

* „Тримата мускетари“ (1993)

* „Луди години“ (1990)

Бил Мъри

на английски William James "Bill" Murray

Уилиам Джеймс „Бил“ Мъри е известен американски актьор.Мъри е роден в предградието на Чикаго, Уилмет. Той е пето от девет деца на родители от ирландско потекло.

Избрана филмография

* 2005 - Прекършени цветя - (Broken Flowers)

* 2003 - Кафе и Цигари - (Coffee and Cigarettes)

* 2003 - Изгубени в превода - (Lost in Translation)

* 1989 - Ловци на духове 2 - (Ghostbusters II)

* 1984 - Ловци на духове - (Ghostbusters)

* 1982 - Тутси - (Tootsie )

Георги Бенковски

истинско име e Гаврил Груев Хлътев

Роден: около 1843 Копривщица, България

Починал: 12 май 1876 Рибарица, България

Георги Бенковски е български революционер, основна фигура в организацията и ръководител на Априлското въстание в 1876 г. в 4-ти Революционен окръг. Роден около 1843 година в Копривщица.

Роден е в Копривщица на 21 септември 1843 г. Истинското му име е Гаврил Груев Хлътев, има две сестри - Куна и Василя. Има тежко детство, баща му Грую Хлътев, дребен и почтен търговец, умира през 1848 и това го принуждава да учи само до 3-ти клас в Основното Копривщенско училище,а след това майка му го дава да учи занаят - терзийство. По-късно неудовлетворен от тази си работа става абаджия и заминава с един приятел да търгуват със стоките си в Анадола. Няма голям успех в това си начинание. Според неговите собствени думи човек трябва да умее да лъже и мами, за да бъде добър търговец. В продължение на десет години живее на различни места в Ориента - Смирна, Цариград, Анадола, Александрия, работейки всевъжможни неща. По-късно разказва, че в продължение на една година е бил гавазин на персийския консул и носел такава хубава униформа, че хората го взимали за самия консул. Научава говоримо седем езика - арабски, турски, гръцки, италиански, полски, румънски и персийски.

В Букурещ се запознава със Стоян Заимов и се запалва по революционното дело. През лятото на 1875г. той е включен в групата революционери - подпалвачи на Цариград. Дават му паспорта на един полски революционер - Антон Бенковски. По-късно Гаврил Хлътев заменя малкото име Антон с Георги. Избран за помощник на Панайот Волов. Той се откроява със свойте качества и Волов доброволно отстъпва мястото си на главен апостол.

По време на обявяването на въстанието на 20 април 1876г. в Копривщица Бенковски е в Панагюрище, заедно с повечето други апостоли. Когато разбира, че в Копривщица вече се бият той бързо сформира чета и тръгва на въстание. Хвърковатата чета, с която неуморно обикаля целия регион и успява да мобилизира и мотивира много въстаници играе централна роля във военните действия на въстанието. Към четата се включват даже шестима хървати от Далмация и един немец, които работят на жп станцията в Белово. Единият от тях, Стефан Далматинеца, дори е последният им байрактар.

След жестокото потушаване на бунта в Панагюрския регион Бенковски и четата се отправят към Тетевенския балкан, където на 12 май след едно предателство близо до местността Костина той пада пронизан от куршума на баш-потеряджията Рюзгяр Хаджи Ахмед ага. Главата му е пратена в Ботевград, а след това в София. Тези паметни събития са документирани от Захари Стоянов в "Записки по българските въстания". Самият автор преживява по чудо организираната им засада.

Роналдо

на португалски Ronaldo Luis Nazário de Lima, произнася се Руналду Луиш Назариу ди Лима

Роналдо е бразилски футболист. Пълното му име е Роналдо Луиш Назарио де Лима . Наричан е още O Fenômeno ("Феномена"). Роден е на 22 септември 1976 г. в квартала Бенто Рибейро в Рио де Жанейро. Играе на поста нападател.

Кариера

Подписва с бразилския първодивизионен тим Крузейро още преди да навърши 18 години и вкарва 58 гола в 60 мача. После преминава в холандския ПСВ Айндховен, където за два сезона отбелязва 42 гола. През 1996 г. е привлечен от ФК Барселона и отбелязва 34 гола за един сезон в редиците на испанския гранд. След това е привлечен от италианския Интер, но след обещаващото начало получава сериозна травма, която го изкарва от футболния терен за двегодишен период. Връща се в игра месеци преди световното първенство в Япония и Южна Корея през 2002 г. Там се представя страхотно, като извежда Бразилия до пета световна титла, отбелязвайки 8 гола в 7 мача. Веднага след световното първенство е закупен от Реал Мадрид, където играе и до днес. Той става голмайстор на тима и в трите си сезона там, като печели веднъж титлата на Испания.На 31 Януари е закупен от италианският гранд Милан за сумата от 8 милиона евро.

Национален отбор

Роналдо дебютира за националния отбор на Бразилия на 17-годишна възраст срещу отборa на Аржентина. Получава повиквателна още за световното първенство в САЩ през 1994 г. Второто световно първенство, на което участва е през 1998 г . във Франция. Третото му световно първенство е през 2002 г. в Япония и Южна Корея, на което става голмайстор с 8 гола. Четвъртото му световно първенство е през 2006 г. На третия мач на Бразилия срещу Япония (завършил 4-1 за бразилците) отбелязва два гола, като по този начин изравнява рекорда на германеца Герд Мюлер от 14 гола отбелязани на световни първенства. На осминафиналният мач Бразилия-Гана (3-0) отбелязва един гол и с 15 гола става единствения футболист в света с такова постижение.

Награди

Роналдо печели наградата на ФИФА за най-добър играч в света три пъти — през 1996, 1997 и 2002 г.

Два пъти печели и "Златната топка" за най-добър футболист на Европа — през 1997 и 2002 г.

Два пъти световен шампион с отбора на Бразилия — 1994 и 2002 г.

Носител на наградата "Златната обувка" на шампионата през 2002 г.

Печелил е също:

Копа Америка — 1997 и 1999 г.

Купата на УЕФА — 1998 г.

КНК — 1997 г.

Холандската купа — 1996 г.

Шампион на Испания — 2003 г.

Интернационалната купа — 2002 г.

Европейската суперкупа — 2002 г.

Испанската суперкупа — 2003 г.

Много приятна и увлекателна тема! Поздрави на поддържащите я !

Десислава Велчева Стоева, или Джина Стоева (Djina-Stoeva.com)

Родена в Русе на 6 септември 1976 г.

Фолкпевица (работи с "Ара мюзик"); бивша лекоатлетка.

Неомъжена, зодия: Дева.

Казва: "Обичам самотата; обичам да анализирам себе си; обичам да си върша нещата сама".

И още: "Не съм някоя лигла, нищо че съм фолк изпълнителка".

Убедена е, че някои мъже не могат да й стъпят и на малкия пръст.

Колежката й от попфолка ДесиСлава: "Джина е мъжко момиче. Знаем, че е много амбициозна. Вярвам в нея и се гордея с нейното решение да участва в "Сървайвър".

Редактирано 22 септември 200718 г. от TheDarkAngel (преглед на промените)