Тим Бъртън

на английски Tim Burton

Роден : 25.08.1958 год. Бърбанк, Калифорния, САЩ

През 2005 г. Тим Бъртън режисира „Чарли и шоколадовата фабрика”, с участието на Джони Деп и Фреди Хаймор. Базиран на обичания класик Роалд Дал, филмът постига внушителен успех и продължава да забавлява зрители от целия свят. Същата година той продуцира и режисира черната романтична анимация „Булката труп”, в която гласовете на главните герои са представени от Джони Деп и Хелена Бонам Картър.

Преди това Бъртън работи над „Голяма риба”, смятан за най-личния и емоционален филм на режисьора до днес, в който взимат участие Юън Макгрегър, Албърт Фини, Джесика Ланг и Били Кръдъп. Сред проектите му в киното се нарежда и новата версия на „Планетата на маймуните”, над който Бъртън работи съвместно с продуцента Ричард Д. Занук – основателят на компанията „20th Century Fox”, който работи над оригиналната версия през 1968 г.

Филмите на Бъртън са добре известни с богато описания и приказен свят, който той създава за героите си. Сред тях се нареждат: „Pee-wee’s Big Adventure”, „Beetlejuice”, „Батман”, „Едуард ножиците”, „Батман се завръща”, „Burton’s The Nightmare Before Christmas”, „Ед Ууд””, „Марсиански атаки” и „Sleepy Hollow”.

Бъртън започва да рисува в ранна възраст, следва в Института за изкуства „Кал” със стипендия от „Дисни” и скоро след това започва да работи в студиата като аниматор. Той реализира своя дебют с късометражната анимация „Vincent”, с разказвач Винсент Прайс. Филмът пожъва голям успех. Следващият проект на Бъртън е късометражен екшън филм наречен „Frankenweenie” – находчиво и свежо изкривяване на легендата за Франкенщайн.

През 1985 г. първият игрален филм на Бъртън „Pee-wee’s Big Adventure” се превръща в бокс-офис, а режисьорът бива награден за неговата оригинална визия. „Beetlejuice” - свръхестествена комедия с участието на Майкъл Kийтън, Джина Дейвис, Aлек Болдуин и Уинона Райдър, също пожънва огромен успех на големия екран.

През 1989 г. Бъртън режисира хитовия филм „Батман”, с участието на Джак Никълсън, Майкъл Kийтън и Ким Бейсинджър. След триумфа на „Батман” Националната асоциация на собственици на театри (NATO) награждава Бъртън с годишната награда „Режисьор на годината”. Филмът също так печели награда „Оскар” за най-добра арт-режисура.

„Едуард ножиците” е един от големите удари на коледния сезон на 1990 г. и е радушно приветстван от зрители и критици за неговата оригинална визия и чувствителност. През 1992 г. Тим Бъртън още веднъж изследва тъмният подземен свят с „Батман се завръща” – най-печелившият филм на годината, с участието на Мишел Пфайфър и Дани де Вито.

През 1994 г. режисьорът работи над „Ед Ууд”, с участието на Джони Деп в главната роля. Филмът печели награда „Оскар” за най-добра поддържаща роля (за Мартин Ландо) и най-добър грим.

Тим Бъртън е и създател и продуцента на анимационното приключение „Tim Burton’s The Nightmare Before Christmas”. Той е продуцент на филмите „Cabin Boy” (1993 г.), „Батман завинаги” (1995 г.) и „James and the Giant Peach” (1996 г.), базиран на романа за деца на Роалд Дал.

Бъртън също така продуцира и режисира „Марсиански атаки” – научно-фантастична комедия с участието на Джак Никълсън, Глен Клоуз, Дани де Вито и Анет Бенинг.

През 1999 г. режисьорът работи над „Sleepy Hollow”, вдъхновен от класическата история на Уошингтън Ирвинг, с участието на Джони Деп, Кристина Ричи, Mиранда Ричардсън и Майкъл Гамбон. Филмът е номиниран за три награди на Академията, сред които е награда за най-добър дизайн на костюми и печели „Оскар” за най-добра арт-режисура. Продукцията е удостоена и с награди „BAFTA” за най-добър дизайн на костюми и дизайн на декорите.

Тим Бъртън създава и илюстрира детската книга „Tim Burton’s The Nightmare Before Christmas”, която е издадена заедно с едноименния филм. Неговата следваща книга „The Melancholy Death of Oyster Boy and Other Stories” е наречена от списание „New York Times” „красива история за болката на един аутсайдер в юношеска възраст”.

Маколи Кълкин

на английски Macaulay Culkin

Роден : 26.08.1980. год. Ню Йорк, Ню Йорк, САЩ

Маколи Кълкин, най-прочутото и забогатяло дете-звезда в историята на киното се ражда на 26 август, 1980 г. в Ню Йорк, като третото подред от седемте деца в семейството. Майка му е Патриша Брентръп, баща му, Кристофър Кълкин, е бивш актьор и му става мениджър. "Мак", както е известен на близките си приятели и семейството, се сблъсква за първи път с света на шоубизнеса на 4 години, като участва в поредица оф-Бродуей шоута – такива като „Лешникотрошачката” на Ню Йорк Сити Балей, а на 8 започва да се снима и в киното. Сред първите му филми са Rocket Gibraltar (1988) и See You in the Morning (1989), и те го вкарват в малобройната компания на децата-актьори, заслужили възторжени отзиви от критиците на The New Yorker и The New York Times. На девет играе заедно с Джон Кенди в Uncle Buck (1989) ( (и заедно правят най-смешните сцени във филма).

През 1990 сценаристът Джон Хюс носи току-що завършения си нов сценарий на режисьора Крис Кълъмбъс, с предложението за главната роля в бъдещия филм да бъде ангажиран Маколи Кълкин. Маколи е първото дете, с което се среща режисьора и първото му впечатление не е възторженоно след като се запознава и с останалите 200 деца-кандидати за ролята, Кълъмбъс признава, че никой дори и не се е приближил до Кълкин и му дава ролята. Филмът, както сигурно вече сте се досетили, е „Сам в къщи” – донесъл 285 милиона долара от разпростарнението си на кино само САЩ, и превърнал Маколи Кълкин в най-голямата звезда-дете на своето време.

Следващият голям проект на детето-чудо се нарича „Моето момиче” (1991) и героят му -- Томас Дж. Сенет е момче, което изглежда е алергично към всичко. Независимо от известна противоречивост във финала, филмът става хит за Мак (и включва първата му целувка). През 1992 излиза „Сам в къщи 2”, който печели повече от 172 милиона долара в САЩ. През 1993 г. на ред е „Добрият син”, а това е първата роля в която Маколи не е само сладко, хитро детенце. Тук героят е смъртоносен малък демон. Причината да получи ролята се крие в баща му – неговият родител, мениджър и пълномощник, заявява, че синът му няма за учасдтва в „Сам в къщи 2: Изгубен в Ню Йорк”, ако не получи и главната роля на гадното псифхарче в „Добрият син.

А междувременно хонорарът му е нараснал до 5 милиона за филм. През 1994, когато е на 14, Маколи се снима в поредица филми без особен успех – „Господарят на страниците”, ”Getting Even With Dad” и „Ричи Рич” – по пък за участието си в последните два получава по 8 милиона долара, най-високото заплащане за дете-актьор. Много хора смятат , че Мак е загубил магията, която владееше в началото на кариерата си. Но той просто вече не е милото момченце, което познаваме от „Сам в къщи”.

През 1995 родителите му, които така и никога не намерили време да сключат брак, се разделили и се започнала изпълнена с алчност съдебна битка за правата над парите на детето и неговото бъдеще. През 1996, младият актьор заявил, че няма да приема никакви роли, докато родителите му не са разберат помежду си. Съдебната битка завършва през 1997, когато Кит Кълкин прехвърля правата си на Патриша Брентър.

През 1998 Маколи се жени за Рейчъл Майнър, но се разделят през 2000 г., защото Рейчъл иска да имат деца, а Мак иска да се върне отново в киното.

Голямото прекъсване продължава почти десет години– от „Ричи Рич”(1994) – до 2003 г., с филмът Party Monster (2003) въпреки, че през 2001 Мак се завръща, но само на театралната сцена в лондонската продукция на "Madame Melville".

Съвсем наскоро излезе последният филм с участнието на бившето дете-чудо – „Saved", в който играе приковано към инвалидна количка момче в католическо училище. Той е саркастичният брат на побърканата по Исус Хилари Фей (Манди Мур), която, както и останалите герои практикува вярата си доста двулично. Комедията вече раздразни доста христиански евангелисти в САЩ...

Всъщност, при наличието на 17 милиона долара в банката На Маколи Кълкин може и да му е все едно дали някога ще работи отново или не – освен ако, разбира се, киното не го влече.

Още за Маколи Кълкин

• Брат е на Крисчън Кълкин, Рори Кълкин, Киеран Кълкин, Куйн Кълкин, Шейн Кълкин и Дакота Кълкин.

• Кръстник е на първото дете на Майкъл Джаксън.

•Учил е в американското балетно училище „Джордж Баланчин”

• Бони Беделия му е леля.

• Заедно със съппругата си купуват обширно таванско помещение в централната част на Манхатан за 1.7 милиона долара през ноември 1999.

• Бил е определен за главната мъжка роля в Титаник (1997).

• Мак е кръстен на британския историк и политик от 19-ти век Томас Бабингтън Маколи, а средното му име Карсън идва от героя от Дивия Запад, Кит Карсън.

Марк Уебър

на английски Mark Alan Webber

Роден: 27 август 1976 в Куинбейн, Нов Южен Уелс в Австралия

Марк Алън Уебър е австралийски пилот от Формула.Живее в Бъкингамшър, Англия. Висок е 184 см. и тежи 74 кг.Както почти всички пилоти от Формула 1 и Марк започва своята кариаера в картинга. Става шампион на Австралия и преминава във Формула Форд. През 1996 година печели Формула Форд. През 2001 се класира първи в Голямата награда на Монако във Формула 3000 и през същата година подписва договор с Мерцедес. През 2002 прави дебют във Формула 1 с Минарди в състезанието за Голямата награда на Австралия, завършвайки на 5-то място. Избран за новак на годината във Формула 1 за 2002. Подписва договор за пилот на Ягуар Ф1 през 2003. През 2004 подписва договор за пилот на Уилямс. През 2007 г. се състезава за Ред Бул Рейсинг.

Редактирано 27 август 200817 г. от Hanibal_Lektar (преглед на промените)

Шаная Туейн

на английски - Shania Twain

Родена - 28.08.1965 г. Уйндзор , Онтарио , Канада

Елиен Реджена Едуардс - появявайки се на музикалната сцена в средата на 90-те години става една от на популярните кънтри изпълнителки. Първия си албум тя издава през 1993 година. Туейн с помощта на продуцента си и съпруг Робърт Ланг създава комерсиалния си образ със своя втори албум "The Woman In Me". Той се превръща във хит достигайки пето място в поп калсациите и регистрираики продажбни на над девет милиона копия само във САЩ.

Въпреки, че регистрира такива огромни продажби Туейн не получава особено добри отзиви от музикалната преса. За щастие обаче феновете й игнорират това орицателно отношение и със всеки изминал ден стават все повече и повече.

Дискография

* 1993: Shania Twain

* 1995: The Woman in Me

* 1997: Come On Over

* 2001: The Complete Limelight Sessions

* 2002: Up!

* 2004: Greatest Hits

Киану Рийвс

на английски - Keanu Reeves

Роден: 02.09.1964 Бейрут, Ливан.

Отрасъл в Торонто, Рийвс играе в множество театрални и телевизионни постановки в родния си град, преди да се премести в Лос Анжелис. Първата му роля, получила широко признание, е във филма на Тим Хънтър “River’s Edge” (1987). После играе под режисурата на Мариса Силвър в “Permanent Record” (1988) и заедно с Ейми Медигън и Фред Уорд - в “The Prince of Pennsylvania” (1988, реж. Рон Найсуонър). След това е избран за ролята на невинния кавалер Дансьони във високо оценения филм на Стивън Фриърс “Опасни връзки” (1988) с Глен Клоуз, Джон Малкович и Мишел Пфайфър.

Във филмографията на Киану Рийвс са и заглавията на комедията “Parenthood” (1989) на Рон Хауърд и филма на Лорънс Каздън “Обичам те до смърт” (1990). Зрителите видяха Рийвс и в главната роля на романтичен младеж във филма на Джон Амиел “Tune In Tomorrow...” (1990), където негови пъртньори са Барбара Хърши и Питър Фалк.

Други негови запомнящи се роли са тези във фантастичния трилър “Джони Мнемоник” (1995) и в драмата на Алфонсо Арау “Любов в облаците” (1995). Изпълнителят на ролята на Нео в хитовия филм на братя Уашовски "Матрицата" (1999) е известен и със суперхита “Скорост” (1994).

Рийвс игра с Ал Пачино в “Адвокат на дявола” (1997); в екшъна на Андрю Дейвис “Верижна реакция” (1996); в режисираната от Стивън Бейгълман черна комедия “Да почувстваш Минесота” (1996) и във филма за бийт-писателя Нийл Касиди “Без шанс”. Освен това, той партнира на Дензъл Уошингтън, Ема Томпсън, Майкъл Кийтън и Кенет Брана в “Много шум за нищо”(1993). Преди това го видяхме в “Дракула” (1992) на Франсис Форд Копола, в “Мой личен Айдахо”(1991) на Гюс ван Сант, в екшъна на Катрин Бигълоу “Критична точка” (1991) и в ролята на принц Сидхарта в “Малкият Буда” (1993) на Бернардо Бертолучи.

Филмография:

Обичам те до смърт

Моят личен Айдахо

Странното пътешествие на Бил и Тед

Критична точка

Дракула

Скорост

Любов в облаците

Джони Мнемоник

Верижна реакция

Да почувстваш Минесота

АДВОКАТ НА ДЯВОЛА

МАТРИЦАТА

Дарбата

Аматьорите

Месец любов

Твърда игра

Невъзможно твой

Матрицата: Революции

Матрицата: Презареждане

Смукачът

Константин

Камера потъмняла

Къщата на eзерото

Улични крале

Васил Найденов

Роден: 3 септември 1950 София, България

Васил Найденов е български естраден изпълнител, композитор и създател на текстове за песни. Завършва Естрадния факултет на Музикалната академия със специалност пиано. Започва кариерата си като пианист на състава „Златни струни“ през 1969, а в периода 1976 — 1978 е вокал на Диана Експрес. След песента „Синева“ му излиза прякора Васко Синевата.Неговата истинска популярност, песента, която го превръща в певец номер едно на България и любимец на публиката през 80-те години на 20-ти век е песента от филма „Адаптация“ (1979) обявена за мелодия на годината. Всяка песен, която изпълнява след това, се превръща в хит: „По първи петли“, „Любовта продължава“, „Телефонна любов“, „Сбогом казах“, „Чудо“. По това време излиза и новият му прякор — Васко Кеца. Пее дуети с Лили Иванова, Маргарита Хранова и Силвия Кацарова.До голяма степен благодарение и на неговите изпълнения множество песни печелят награди на:

Златният Орфей -

II награда за По първи петли, 1980 и

Любовта продължава, 1982,

за Мелодия на годината -

Телефонна любов, 1982

Сбогом казах, 1985

Чудо, 1983

Самият Васил не е пренебрегнат да бъде оценен и като изпълнител:

I награда на Златният Орфей 1981

II награда на Шлагерфестивал в Дрезден през 1981

II награда на фестивала в Хавана през 1982.

Любимец е на радиослушателите – многократно е първи според анкетата на "Музикална сълбица"/БНР. Последният голям хит, който Васил Найденов изпълни е песента "След края на света" към едноименния филм на Иван Ничев 1998. От края на 98-ма година Васил Найденов е автор и водещ заедно с Богдана Карадочева на предаването за българска музика "Почти полунощ е..." в Нова телевизия.

През 2003 г. Васил Найденов издва албума Не мога без теб. В албума са включени хитовете Като слънце в огледало, В твоето легло и Вали, както и Едно море (от филма на Иван Ничев “Завръщане в Йерусалим”).

Гай Ричи

на английски - Guy Ritchie

Роден: 10.09.1968. Лондон Великобритания

Израснал в Лондон, той започва своята кариера в киното през 1993 г. като организатор на снимки. Отбелязва бърз напредък и през 1995 г. вече режисира музикални промоции на редица състави, както и много рекламни видеоклипове.

От дете желае страстно да се занимава със създаване на филми. Вдъхновението да стане режисьор идва след като гледа “Бъч Касиди и Сънданс Кид”. Печалбите, които успява да задели от работата си по рекламните продукти, Ричи инвестира в написването на сценария и режисирането на 20-минутен късометражен филм със заглавие “Труден случай”. Това му позволява да напише сценария, а по-късно и да режисира “Две димящи дула”. Той разказва: “Докато правех този филм, се опитах да създам история, която да звучи правдоподобно и в същото време да бъде заредена с известна доза хумор. Комедийният елемент и гангстерите са неделими във филма. Колкото по-истински ти изглежда един подлец, толкова по-забавен ти се струва. Не е нужно непременно да кажеш “Ха! Ха! Смешно.” Открих, че трябва постоянно да се поддържа усещането за комедийност във филма, дотолкова че да не придобие привкус на фарс.”

Ричи открива определена, незапълнена за момента ниша, сред многото съвременни филми от този тип: “Виждал съм неколцина режисьори да се опитват да правят подобен род филми и основната причината да не успеят се дължи или на факта, че липсва автентичност, или на това че затъват в кръв до колене. Лично аз предпочитам да загатвам за присъствието на насилие - във всички случаи сме го виждали в достатъчни количества и преди това. Не ми беше интересно да лея червената боя с кофи. Ако трябва да сравняваме филма с някой от холивудските продукции, които са рекордьори в класациите - ние просто сме се стремили да изхвърлим всичко, което ни се струва досадно.”

Режисьор:

ДВЕ ДИМЯЩИ ДУЛА

Гепи

Отнесени от бурята

Револвер

Сценарист:

ДВЕ ДИМЯЩИ ДУЛА

Гепи

Револвер

Крис Кълъмбъс

на английски - Chris Columbus

Роден: 10.09.1958. Сплингър , Пенсилвания , САЩ

Режисьор:

1. Хари Потър и стаята на тайните (2002)

2. Хари Потър и философският камък (2001)

3. Двестагодишен човек (1999)

4. Девет месеца (1995)

5. Мисис Даутфайър (1993)

6. Сам вкъщи 2 (1992)

7. Сам вкъщи (1990)

Сценарист:

1. Да пропуснеш коледа (2004)

2. Девет месеца (1995)

Продуцент:

1. Нощ в музея (2006)

2. Фантастичната четворка (2005)

3. Хари Потър и затворникът от Азкабан (2004)

4. Да пропуснеш коледа (2004)

5. Хари Потър и стаята на тайните (2002)

6. Хари Потър и философският камък (2001)

7. Двестагодишен човек (1999)

Мария Игнатова

Родена: 26 септември 1979 г. в София

Прелестната Мария е първата жена-водеща в историята на „Господари на ефира”. Завършила е телевизионна журналистика в Амстердам, а за голяма част от спортните фенове, красавицата е позната като лице на Sportal TV и водеща на излъчваното преди време предаване „Втори тото шанс”. И въпреки, че амбициите на чаровната блондинка се простират и на музикалната сцена и в киното, нейната най-голяма страст си остава телевизията.

Учи една година в Додж Сити (САЩ).

Завършва висшето си образование в Амстердам (2 години моден мениджмънт и 2 години тв журналистика).

Работи 2 години като водеща на предаването "Втори тото шанс" по БНТ.

Има три записани песни -"Не ме търси", "Искаш" и дуетното й изпълнение със Стратия - "Невъзможно".

Участвала е във филмите "Риба чук" и "Икона".

От два месеца е водеща на първата спортна онлайн емисия новини в България в Sportal TV.

Има син Виктор на една година.

Hilary Duff

Хилари Дъф е родена в Хюстън, Тексас на 28 септември 1987 г. Тя е второ дете на Робърт Ерхард Дъф, собственик на верига магазини за бързо хранене и Сюзан Колийн (по баща Коб), домакиня. Хилари има по-голяма сестра, Хейли Дъф, която е също актриса и певица. След като майката на Дъф насърчава Хилари да влезе в актьорския клас заедно с по-голямата си сестра Хейли, и двете момичета печелят роли в най-различни местни театрални представления.

Редактирано 28 септември 200817 г. от lisssa (преглед на промените)

lisssa много се радвам че си решила да помогнеш тази тема да не зелезне НО моляте / не само към теб а и към другите / проберявайте дали личноста с нейният рожден ден вече не е данено !

Справка:

http://www.kaldata.com/forums/index.php?sh...mp;#entry680080

Успехи !

Нев Кембъл

на английски: Neve Campbell

Дата на раждане -3 октомври 1973г.

Място на раждане - Онтарио, Канада

Родена с името Neve Adrianne Campbell , още от малка знае, че нейното призвание е сцената. Тя обаче надали е предполагала, че ще стане актриса. От 6-годишна възраст тя посещава уроци по танци, а на 9 си извоюва място в Националното балетно училище на Канада. Мечтите й за бляскава кариера на танцьорка са разбити след поредица травми и тя обръща поглед към актьорството.

Първата й роля е в канадския сериал Catwalk (1992). Благодарение на него тя се среща с по-широка аудитория. След няколко малки филмови продукции Campbell получава ролята на Julia Salinger в телевизионния сериал Party of Five (1994). Той се радва на интереса на тийн аудиторията и осигурява на прохождащата актриса място в класиката Писък (Scream, 1996). Писък се превръща в еталон за американските тийн филми за години напред. Втората му част излиза през 1997г. и също печели огромна популярност.

През 1998г. Campbell се снима в три доста различни един от друг филми – независимата канадска продукция Hair Shirt, 54 и Лудории (Wild Things), в който тя и Denise Richards са две тотално разкрепостени ученички. Опитът й в киното и телевизията я доказва като една от малкото актриси, които притежават необикновената способност да се прехвърлят от малкия на големия екран, без това да оказва негативно влияние на кариерата им. Проблем, често срещан при по-старото поколение актьори.

Минавайки през множество жанрове, Campbell записва участва в романтичната комедия Three to Tango, където си партнира с Matthew Perry, в еротичния трилър Лудории с Denise Richards и Matt Dillon, в Panic (2000) и в Last Call (2002), последните два от които режисирани от Henry Bromell.

Съпруг

Jeff Colt (3 април 1995г. – 8 май 1998г.) (разведена)

Филмография

Актриса

1. A Private War (2007)

2. The Death of Harry Tobin (2006)

3. Retribution (2006)

4. Adina (2007)

5. The Mermaids Singing (2006)

6. I Really Hate My Job (2007)

7. Agent Crush (2006)

8. Closing the Ring (2007)

9. Relative Strangers (2006)

10. Partition (2006)

11. Reefer Madness: The Movie Musical (2005)

12. Churchill: The Hollywood Years (2004)

13. When Will I Be Loved (2004)

14. Blind Horizon (2003)

15. The Company (2003)

16. Lost Junction (2003)

17. Last Call (2002) – телевизионен филм

18. Investigating Sex (2001)

19. Scream 3 (2000)

20. Panic (2000)

21. Drowning Mona (2000)

22. Three to Tango (1999)

23. The Lion King II: Simba's Pride (1998)

24. Hairshirt (1998)

25. 54 (1998)

26. Wild Things (1998)

27. Scream 2 (1997)

28. Party of Five

29. Truth Be Told (1997) телевизионен сериал

30. The Intervention (1997) телевизионен сериал

31. Significant Others (1997) телевизионен сериал

32. Spring Breaks: Part 1 (1996) телевизионен сериал

33. Falsies (1995) телевизионен сериал

34. Saturday Night Live

35. Scream (1996)

36. The Craft (1996)

37. The Canterville Ghost (1996) телевизионен филм

38. Mad TV

39. Love Child (1995)

40. Aventures dans le Grand Nord

41. Kung Fu: The Legend Continues

42. Kundela (1994) – телевизионен сериал

43. Are You Afraid of the Dark?

44. The Tale of the Dangerous Soup (1994) – телевизионен сериал

45. The Forget-Me-Not Murders (1994) – телевизионен филм

46. I Know My Son Is Alive (1994) – телевизионен филм

47. Paint Cans (1994)

48. The Dark (1994)

49. The Passion of John Ruskin (1994)

50. Catwalk (1992) – телевизионен сериал

51. The Kids in the Hall

52. My Secret Identity

53. Pirate Radio (1991) – телевизионен сериал

Продуцент

1. A Private War (2007)

2. The Company (2003)

3. Hairshirt (1998)

Сценарист

1. The Company (2003)

Шон Уилиам Скот

на английски: Seann William Scott

Дата на раждане -3 октомври 1976 г.

Място на раждане - Готич Гроу , Минесота , САЩ

Филмография:

American Pie 1999

Nox 2000

Final Destination 2000

Road Trip E.L.

Dude, Where's My Car? Chester

Evolution 2001

Jay and Silent Bob

American Pie 2

Stark Raving Mad 2002

Old School 2003

Bulletproof Monk

MTV Movie Awards Reloaded

American Wedding

The Rundown/Welcome to the Jungle 2004

The Dukes of Hazzard 2005

Ice Age 2: The Meltdown 2006

Trainwreck: My Life as an Idoit 2007

Southland Tales

Mr. Woodcock

The Promotion 2008

Ball’s Out: The

Role Models

Ice Age: Dawn of the Dinosaurs 2009

Planet 51

Джон Атанасов

английски: John Vincent Atanasoff

Роден: 4 октомври 1903 Хамилтън, САЩ

Починал: 15 юни 1995 Фредерик, САЩ

Джон Винсент Атанасов е американски физик, математик и електроинженер от български произход, създател на първия цифров електронен компютър.Атанасов е роден на 4 октомври 1903 г. близо до Хамилтън, Ню Йорк. Неговият баща Иван Атанасов е български емигрант, роден в село Бояджик, Ямболско през 1876 г., когато в разгара на Априлското въстание загиват неговите родители. През 1889 г., на 13-годишна възраст Иван Атанасов заедно с чичо си емигрира в Америка. Майката на Джон Атанасов Айва Луцена Парди е учителка по математика. В нейните жили тече ирландска и френска кръв. След смъртта на Иван Атанасов през 1956 г., насърчавана от своите деца, Айва написва "Спомените на Айва Атанасова за съпруга ѝ Иван Атанасов", откъдето научаваме много за произхода и детството на Джон Атанасов.

Семейството има осем деца: Джон, Еделин, Маргарет, Теодор, Ейвис, Реймънд, Мелва и Ървинг. Първото от тях майката дарява с двойното име Джон-Винсент и второто име се оказва пророческо, защото Винсент означава побеждаващ.

След раждането на Джон-Винсент баща му работи като електроинженер в Остин, Флорида и по-късно в Брюстър, Флорида, където Джон завършва училище и започва да разбира концепциите на електричеството. Къщата им в Брюстър е първата им къща, в която има ток, и Джон на 9-годишна възраст открива и поправя лошо свързана електрическа крушка на верандата.

В училище е добър ученик с интерес към спорта и най-вече към волейбола. Интересът му към волейбола намалява, когато баща му купува нова сметачна линийка, с която да си помага в работата. Джон е напълно запленен от сметачната линийка и внимателно изчита инструкциите. Бил много доволен, че може да коригира отговорите. Баща му скоро вижда, че няма голяма нужда от линийката и тя е забравена от всички с изключение на Джон.

Джон е заинтересован от математическите принципи на операциите, извършвани с линийката, и от познанията за логаритмите. Това довежда до интереса му към тригонометричните функции. С помощта на майка си прочита учебника по алгебра за колежа на J.M. Taylor. В този учебник са включени начални познания по диференциално смятане, раздел за безкрайни редове и как се пресмятат логаритми. За няколко месеца любознателният 9-годишен младеж надминава нивото, на което се нуждае от помощ. През това време той научава от майка си за бройни системи, различни от десетичната, и ги разучава - най-вече двоичната бройна система.

Когато Джон трябвало да постъпи в гимназия, семейството се премества във ферма в Олд Чикора, Флорида. Завършва гимназията в Мълбъри за две години с отличие по науки и математика. След това решава, че иска да се занимава с теоретична физика. През 1921 г. влиза в университета на Флорида в Гейнсвил. Тъй като университетът не предлага програма по теоретична физика, той започва курсове по електроинженерство. По време на курсовете проявява интерес към електрониката и продължава с висша математика. Дипломира се като бакалавър по електоринженерство през 1925 г. Получава много предложения за работа, включително от Харвард. Приема това от Щатски колеж на Айова, защото това е първото предложение, което получава, а и заради репутацияата на заведението по отношение на техниката и науките.

Така един летен ден на 1925 г. 22-годишният Джон се качва на влак, който го отвежда в Еймс, Айова, където се намира Щатският колеж на Айова. От септември до ноември е зает с работа по магистърската си степен и с преподаване на два математически класа. Въпреки че неговият социален живот бил твърде скромен заради напрегнатия му график, той бил запознат със студентското градче и с Dixie Club - клуб, организиран за студентите, които са далеч от домовете си. Една вечер решава да се отбие до клуба, за да види как е. Там среща Люра (Lura Meeks) - 25-годишна студентка по икономика от Оклахома. Тази среща довежда до нова среща и т.н. Скоро са добри приятели и всеки търси компанията на другия.

През юни 1926 г. Джон защитава магистърска степен по математика в Щатския колеж на Айова и няколко дни по-късно се жени за Люра. Щатът Айова го наема за учител по математика; Люра още не е завършила своето образование по икономика и подписва договор за преподавател в училище през учебната година 1926–1927 в Монтана. Така тя може да спести достатъчно пари за обучението си. По средата на годината решава да прекрати договора и да се върне в Еймс, за да е близо до съпруга си. Година по-късно се ражда най-голямата им дъщеря Елси. Преместват се в Медисън, Уисконсин, където Джон става докторант. Двете им други деца са близнаци. Работата му върху дисертацията „Диелектрическа константа на хелия“ дава на Джон първите познания по сложни пресмятания. Той прекарва часове с калкулатора на Монро — една от най-модерните сметачни машини по това време. През няколкото тежки седмици на пресмятания за завършване на дисертацията си е осенен от идеята да изобрети по-добра и по-бърза машина за пресмятания. След защитата на доктората си по теоретична физика през юли 1930 г. той се завръща в Щатския колеж на Айова с убеждението да направи по-добра машина за пресмятания.

През есента на 1930 г. става член на преподавателския състав към университета като асистент по математика и физика. Със своята академична подготовка Атанасов чувства увереност да открие по-ефективен начин за пресмятане на сложните математически задачи от своята дисертация. През периода на експериментите си с вакуумни лампи и опитите в областта на електрониката той е повишен в доцент и по математика, и по физика.

След опитите с много математически устройства, налични по това време, Атанасов установява, че те са два класа — аналогови и цифрови. Тъй като терминът „цифров“ тогава оше не е използван, Атанасов отбелязва аналоговите устройства като „по-добрите машини за пресмятане“. През 1936 г. започва последния си опит за конструиране на малък аналогов калкулатор, използван за анализ на геометрията на повърхности. Атанасов вижда, че тази машина има същите проблеми като всички други аналогови устройства, където точността е зависима от работата на други части на машината.

Манията да намери решение на проблема го подлудява през зимата на 1937 г. Една нощ, разочарован от множеството обезкуражаващи мисли, се качва на колата си и кара без конкретна посока. След двеста километра спира в крайпътно заведение в Илинойс. Там пие бърбън и продължава да мисли по създаването на машината. След малкото време без нерви и напрежение открива, че мислите му се подреждат. Той започва да „ражда“ идеи как да направи компютър. След като му отпускат 650 долара от Щатския университет на Айова през март 1939 г., Атанасов се впуска в това вълнуващо приключение. Като помощник той наема добрия студент по електоринженерство Клифърд Бери (Clifford E. Berry). През периода 1939 - 1941 г. те работят по създаването и усъвършенстването на ABC (Atanasoff-Berry Computer), както е наречен по-късно техният компютър. Когато започва Втората световна война, на 7 декември 1941 г. работата по компютъра е прекъсната. Въпреки че Щатският колеж в Айова започва процедура по патентоване, компютърът им никога не е патентован.През септември 1942 г. Атанасов постъпва в Морската артилерийска лаборатория във Вашингтон, където работи за отбраната. (Клифърд Бери работи в същата насока в Калифорния)

Джон смята да работи няколко месеца или най-много няколко години за правителството, надявайки се после да се завърне като ръководител на департамент. Люра и техните три деца остават в Еймс, но той често ги посещава.

Става ръководител на акустичното подразделение в Морската артилерийска лаборатория, длъжност, за която му плащат над 10 000 долара — максималната заплата за работа за правителството по това време. Той е натоварен със задачата да създаде компютър за американския флот. През същото време е включен в първия атомен тест в Тихия океан — проект, който той харесва изключително много.През 1948 г. при едно от отиванията си в Еймс Джон Атанасов е изненадан и разочарован от това, че компютърът Атанасов - Бери е махнат от сградата на физиците и разглобен. Нито той, нито Бери са били информирани, че компютърът ще бъде унищожен. Само няколко части от компютъра са запазени.Дългото отсъствие от семейството му започва да се усеща. Той и Люра се отчуждават . През 1949 г. те се развеждат и Люра заедно с децата се премества в Денвър, Колорадо. Същата година Атанасов се жени за Алис Кросби, от Айова, която също е заминала за Вашингтон да работи по време на войната.През 1949 г. става научен ръководител на пехотните части във Форт Монро, Вирджиния. След една година се завръща във Вашингтон като директор на морската отбранителна програма в Морската артилерийска лаборатория. Там е до 1951 г. През 1952 г. създава The Ordnance Engineering Corporation (компания, която се занимава с изследване и разработка в Роксвил, Мериленд) заедно със стария си приятел и състудент Дейвид Биичър. Компанията е продадена на Aerojet General Corporation през 1957 г. и Джон става мениджър на Атлантическия корпус от 1957 до 1959 г. и вицепрезидент от 1959 до 1961 г. През 1961 г. се пенсионира. През 1974 г. се завръща в Щатския университет на Айова (името е променено на „университет“ през 1959 г.), за да бъде почетен гост и ръководител на най-голямото студентско събитие на нацията: Veisha. Съкращението идва от първите букви на дисциплините в университета: Veterinary Medicine, Engineering, Industrial Science, Home Economics и Agriculture. На фестивала обикновено присъстват повече от 250 000 човека. Той е поканен заедно със съпругата си Алис и двете им деца Джоан и Джон и техните семейства. Елси е в Индонезия със съпруга си и не може да присъства.Вицепрезидентът и директор на информацията и публичните прояви на ISU (Iowa State University) Карл Хамилтън започва филм за историята на конструирането на компютъра на Атанасов - Бери. Филмът е завършен през 1981 г. На 21 октомври 1983 г. (поради историческото съдебно решение на Larson, че Айова е мястото на конструиране на първия електронен цифров компютър и че ENIAC е „произлязъл“ от ABC) филмът е прожектиран по време на празненството, организирано в ISU. На Джон Атанасов е връчена грамота за особени заслуги от асоциацията на възпитаниците на университета. Съпругата на покойния Клиф Бери — Джейн Бери, и неговата майка — Грейс Бери, са наградени като роднини на съавтора на ABC.След дълго боледуване Атанасов умира на 15 юни 1995 г. в дома си в Мериленд.

Патентният спор

Патентният спор, т.е. съдебният спор за откритието на компютъра, бележи голяма част от живота на Джон Атанасов. Той тече с години, изписани са стотици страници със свидетелски показания по техническата страна на спора, изхабени са много нерви. И накрая, на 19 октомври 1973 г. Федералният съд излиза с решение, което разрушава мита, че първата електронна изчислителна машина е създадена от Джон У. Мокли и Джон П. Екърт. Съдебното решение обявява патента за ENIAC за невалиден и установява, че Мокли и Екърт са заимствали основните принципи на изобретението от Джон Атанасов. Няколкостотинте страници на решението разкриват и други закононарушения на заявителите на патента.

Уотъргейтският скандал отнема на Джон Атанасов първите колони на сутрешните вестници след излизането на съдбоносното съдебно решение и съответно първите минути заслужена слава. Но Уотъргейт не е единствената причина за мълчанието на пресата. Най-съществените причини за бавното публично признаване на приоритета на Атанасов след процеса са две - първо, сложната научно-техническа материя, изложена в обемисто съдебно решение и в огромно количество документи и, второ, митът за изобретателския приоритет на Мокли и Екърт, които използват информационния вакум след процеса, за да внасят объркване, като игнорират съдебното решение и заслугите на Атанасов. Единствено ръководството на Щатския университет в Айова предприема редица действия в чест на Атанасов, за да увековечи историческото му изобретение. Университетът неуморно изпраща протести до изданията, в които все още се допускат "погрешни равносметки за историята на компютъра".С времето обаче името на Джон Атанасов побеждава и ние, българите, се гордеем с него.

Джон Атанасов и България

Джон Атанасов посещава втората си родина - България, два пъти. Първото му посещение е през 1970 г. по инициатива на акад. Благовест Сендов. Тук е награден с орден "Кирил и Методий" - първа степен. Тогава Джон Атанасов изнася няколко лекции в Българската академия на науките, посветени на изобретяването на компютъра.

Второто му посещение в България е през май - юни 1985 г. Джон Атанасов вече е признат за изобретател на компютъра, тъй като историческият съдебен спор е завършил в негова полза. Тогава е награден с орден "Народна Република България" - първа степен. Посещава и родното място на своя баща - с. Бояджик, Ямболско, където е посрещнат от земляците на своя баща изключително радушно, с много ентусиазъм и признателност. Връчен му е ключът на "Почетен гражданин на гр. Ямбол".

Наред с двата си български ордена Атанасов вече е получил и най-голямото научно признание на България - през 1983 г. е избран за чуждестранен член на Българската академия на науките, а от 1988 г. името на Атанасов кръжи и в Космоса - така е назован първият астероид, открит и изследван от българи в Националната астрономическа обсерватория "Рожен".

Награда "Джон Атанасов"

Българският президент Георги Първанов учреди награда на името на Джон Атанасов, която се връчва ежегодно от 2002 г.

Други награди и отличия

* U.S. Navy Distinguished Service Award (1945)

* Citation, Seismological Society of America (1947)

* Citation, Admiral, Bureau of Ordnance (1947)

* Cosmos Club membership (1947)

* Order of Cyril and Methodius (1970)

* Iowa Inventors Hall of Fame (1974)

* Honorary membership, Society for Computer Medicine (1974)

* Doctor of Science, University of Florida (1974)

* Governor's Science Medal (1985)

* Order of Bulgaria, First Class Award (1985)

* Computing Appreciation Award, EDUCOM (1985)

* Holley Medal, American Society of Mechanical Engineers (1985)

* Coors American Ingenuity Award (1986)

Към тези рожденици да добавим и :

Кейт Уинслет

Кетрин Елизабет Уинслет е родена на 5 октомври 1975г. в Рединг, Великобритания. Лауреат на награда BAFTA (1996), пет пъти номинирана за „Оскар“, номинирана за "Златен глобус". Най-известните й роли са — Мариан в„Разум и чувства“ (1995), Роуз в „Титаник“ (1997), Айрис Мърдок в Айрис (2001), „Животът на Дейвид Гейл“ (2003), Клементин в „Блясъкът на чистия ум“ (2004), Сара Пиърс в „Малки деца“ (2006).

Профил в Internet Movie Database

Филмография:

All the King's Men (2006)

Flushed Away (2006)

The Holiday (2006)

Little Children (2006)

Eternal sunshine of the spotless mind (2004)

Christmas Carol: The Movie (2001)

Therese Raquin (2001)

ENIGMA (2001)

IRIS (2001)

Quills (2000)

Faeries (1999)

Holy Smoke (1999)

Hideous Kinky (1998)

Titanic: Breaking New Ground (1998)

TITANIC (1997)

Hamlet (1996)

Jude (1996)

Kid in King Arthur's Court, A (1995)

SENSE AND SENSIBILITY (1995)

Heavenly Creatures (1994)

Get Back (1992)

Dark Season (1991)

Toni Braxton

Toni Michelle Braxton

певица родена на

7 октомври 1968 в Severn / Maryland

Албуми

Toni Braxton (1993)

Secrets (1996)

The Heat (2000)

Snowflakes (2001)

More Than A Woman (2002)

Ultimate Toni Braxton (2004)

Un-Break My Heart: The Remix Collection (2005)

Libra (2005)

TBA (2008

Питър Койот

на английски: Peter Coyote

Роден: 10.10.1942 Колвър, Пенсилвания, САЩ

Актьор-ветеран и носител на литературната награда Pushcart, в кариерата си Койот преминава през различни етапи и форми, за да стигне до киното чак на 39-годишна възраст.

Питър Койот е роден в Колвър, Пенсилвания, на 10 октомври 1941 година, в семейството на биснесмена Морис Кохон и съпругата му Рут, като Джеймс Питър Кохон. След като завършва колежа „Гринел” със степен „Бакалавър по английска литература” през 1964, и независимо от това, че е приет в престижната писателска школа Lowa Writers' Workshop, Койот заминава за Западния бряг, за да учи за магистърска степен в творческото писане към щатския университет в Сан Франциско. След кратко чиракуване в Actor's Workshop, се присъединява към „Mime Troupe”, Сан Франциско - радикален политически уличен театър, чиито членове често попадат в ареста за това, че изнасят представления в градския парк без разрешение.

В „Mime Troupe” Койот бързо се налага като актьор, автор и режисьор. Режисира силно противоречива постановка, с която трупата тръгва на първото си турне из цялата страна и която е забранена от властите в няколко града. Актьорите на няколко пъти са арестувани, преди да стигнат до колежите и университетите в източните щати и да финишират триумфално в Ню Йорк, където са поканени и спонсорирани от комика Дик Грегъри. На следващата година пиесата „Olive Pits”, на която Койот е съавтор, режисьор и играе в нея, печели наградата на вестник The Village Voice. Тогава възниква и псевдонимът му – актьорът твърди, че го избрал след просветляваща духовно среща с койот.

От 1967 дo 1975 Койот живее и твори в средата на контракултурата, възникнала и оформила се през 60-те, и става основател и изтъкнат член на общността от Сан Франциско, наречена Diggers. Diggers са анархистична група, занимаваща се с безплатни доставки на храна, подслон и медицинска помощ за тълпите бегълци, появили се в града през така нареченото Лято на любовта. От Diggers е групата Free Family, която създава верига от общности по тихоокеанското крайбрежие. Много ог преживяното през този период Койот описва в мемоарите си „Sleeping Where I Fall”, публикувани през април 1998. Една от историите в тази книга излиза отделно като „Carla's Story" и получава през 1994 националната литературна награда Pushcart.

От 1975 до 1983 Койот е член на Съвета за култура на щата Калифорния. След първата си година като член, Койот три години последователно е избиран за председател на съвета от колегите си и по време на неговия срок разходите на структурата паднали между 50% и 15%, а бюджетът нараснал от $1 милион дo $14 млн...

Вероятно уморен от политиката, в края на 70-те Койот взима решение да поднови актьорската си кариера. През 1978 започва да работи в престижния театър „Меджик” в Сан Франциско. Докато играе главната роля в световната премиера на „True West” от Сам Шепард, Койот е забелязан от холивудски агент, който му предлага да го представлява.

В киното дебютира през 1980 година („Die Laughing” и „Tell Me A Ridle”). След успешна роля в „Извънземното” (1982) на Спилбърг, Койот се снима в поредица от филми, сред които „Cross Creek” с Мери Стийнбърджън; и „Outrageous Fortune” с Бет Мидлър. До днес Койот е играл в над 90 продукции за големия екран и телевизията. Не можем да пропуснем и участието му в „По острието на бръснача” (1985) с Глен Клоуз и Джеф Бриджис, „Горчива луна” (1992) на Роман Полански, „Сфера” (1998) с Дъстин Хофман и Шарън Стоун, „Иронии на съдбата” (1999) с Харисън Форд и Кристин Скот Томас, „Ерин Брокович” (2000) с Джулия Робъртс, „Фаталната жена” (2002) на Брайън Де Палма и други.

Напоследък Койот получи главни роли в няколко ТВ сериала: „4400” през 2004 г. и „The Inside” през 2005 г. След свалянето от екран на втория, Койот се завърна в „4400” като гост-звезда във финалния за сезона двойно по-дълъг епизод, а след това се включи след актьорите в сериала на ABC „Commander in Chief”. Също през 2005 г. Койот бе и гласът зад кадър в привлеклия доста внимание документален филм „Enron: The Smartest Guys in the Room”. А през 2006 г. е разказвачът в епизода „Revelation” от сериала „Изгубени”.

Койот е член на Американската академия по киноизкуство, на Гилдията на киноактьорите, както и на други професионални организации. Той е известен и с активната си политическа позиция. Актьорът има две деца. В свободното си време се увлича от съчиняване на песни, свирене на китара, фотография, риболов и офроуд.

ФИЛМОГРАФИЯ

Актьор:

ИЗВЪНЗЕМНОТО

Острието на бръснача

Кика

Двама за Тексас

Сфера

Недискретно

ЕРИН БРОКОВИЧ

Фаталната жена

Бон Воаяж

Сянката на страха

Дълбока вода

Пътешествие до Рая

cър Роджър Мур

на английски: Roger Moore

Роден: 14.10.1927 г. Стокуел, Южен Лондон, Англия

Роджър Джордж Мур е роден в Стокуел, Южен Лондон на 14 октомври, 1927 година в семейство на полицай. На 15 години влиза в художествено училище с намерението да стане художник и по-късно чиракува в анимационно студио.

Стартът му в актьорската работа е като статист през 40-те години. По това време започва да учи в Кралската академия за драматични изкуства (RADA) и да участва в различни пиеси в Уест Енд, преди да влезе в армията. Там служи като втори лейтенант в рота, която се грижи за забавлението на войниците.

След уволнението от армията работи в тетъра, радиото и телевизията, но също и като модел и продавач, за да свързва двата края.

През 1953 година Мур пристига в САЩ, където има договор с MGM, за второстепенни роли в няколко филма. Започва да добива популярност с участието си в ТВ сериала Ivanhoe, последван от Maverick.

Но истински известен става благодарение на ролята на привлекателния и вежлив Саймън Темплър от ТВ сериала Светецът. Заради договора с този сериал не може да участва в първия филм за Джеймс Бонд през 1962. Но ролята на Бонд все пак се завръща при Мур през 1972, когато Шон Конъри окончателно се отказва от образа на агент 007. Мур е избран за негов наследник в Живей, а другите да умират.

Твърди се, че агентът с разрешително да убива в изпълнението на Мур е по-близък до оригиналната концепция на Иън Флеминг за Бонд, като член на британския истаблишмънт, отколкото не чак толкова изискания Конъри. Разбира се и тонът на филмите също се променя под влияние на Мур, доколкото сценариите се пишат съобразно неговата личност и актьорски умения.

Мур прави 7 Бонд-филм (повече от 6-те на Конъри) и се пенсионира като агент 007 след Изглед към долината на смъртта през 1985 година. От следващата година го замества Тимоти Далтън.

Оттогава насам актьорските му изяви са спорадични – и със сигурност по-редки от участията му в благотворителни вечери, филмови премиери и по страниците на клюкарските списания. Наследява от починалата Одри Хепбърн поста на Специален представител на УНИЦЕФ, подпомагащ развитието на фондове за децата в развиващите се страни.

Роджър Мур е първият актьор играл Джеймс Бонд, почетен официално от властта - с титлата CBE (Commander of the British Empire) през март 1999. Удостоен е с рицарско звание през 2003 за дейността си с UNICEF.

Женил се е 4 пъти – последната му съпруга (от 2002) е Кики Холструп, и има три деца и 4 внучета.

Джеф Голдблум

на английски Jeff Goldblum

Роден: 22 октомври 1952 Уитакър, Пенсилвания, САЩ

Джефри Лин Голдблум e американски актьор, познат с участието си в поредицата на режисьора Стивън Спилбърг - Джурасик парк, и участието си във филма на Роланд Емерих - „Денят на независимостта“.Роден е в предградие на Питсбърг, Пенсилвания, на 22 октомври 1952 година, в семейството на Шърли и Харолд Голдблум. Майка му е радиоводеща, а по-късно основава фирма за продажби на кухненско оборудване. Бащата Харолд Голдблум е лекар. Джеф има по-големи братя - Лий и Рик (починал на 23 годишна възраст) и по-малка сестра Памела. Семейството е еврейско, принадлежащо към Ортодоксалния юдаизъм.] Дядовците по майчина и бащина линия са емигранти в САЩ, съответно от Русия и Австрия. Родителите му го насърчават в интереса му към шоу-бизнеса.Джеф се премества да живее в Ню Йорк когато е само на 17 години, за да учи актьорско майсторство. Едновременно учи и играе на сцената на обновенният театът „Neighborhood Playhouse“,, под ръководството на големия драматург Санфорд Мейснер. Прави своя дебют на Бродуей в постановката "Двамата джентълмена от Верона".Отлично свири джаз на пиано, но загърбва това си умение заради актьорството.През 1974 година прави своя кино дебют, участвайки във филма "Смъртоностно желание", с участието на супер звездата на Холивуд - Чарлз Бронсън. Играе епизиодична роля в телевизионния сериал "Коломбо": A Case of Immunity , през 1975 година.В ранните години на кариерата си, Джеф играе малка роля в романтичната комедия „Ани Хол“ (1977), с участието на звездите Уди Алън и Даян Кийтън, като филма е автобиографичен портрет на действителната връзка между Алън и Кийтън. Филмът печели Академична награда „Оскар“ за най-добър филм, а Кийтън – за най-добра актриса.Първата си главна роля, Голдблум получава във филмът „Мухата“ (1986), на режисьора Дейвид Кронънбърг, римейк на филма на ужасите от 1958 година. В римейка Джеф Голдблум се въплъщава в ролята на амбициозния учен Сет Бръндъл, погълнат от странен експеримент.В началото на 90-те години на ХХ век, получава покана от режисьора Стивън Спилбърг, да участва във филма Джурасик Парк (1993). През 1997 година участва и във втората част на филма - Изгубеният свят. В момента (2008) участва в снимките на „Джурасик Парк ІV“.

Голдблум се жени два пъти. През 1980 година се жени за Патриша Гоул, като двамата живеят съвместно до развода им, през 1986 година. Малко по-късно създава семейство с известната актриса Джина Дейвис („Мухата“, „Телма и Луиз“, „Дълга целувка за лека нощ“, „Стюърт Литъл“), като двамата са женени от 1987 до 1990 година.

През 2006 година се сгодява за канадската танцьорка Catherine Wreford.

Ciara

Ciara Princess Harris

е r&b и хип-хоп певица

родена на 25. Oктомври 1985 в Austin / Texas

Сиара издава дебютния си албум Goodies на 24 септември 2004 г. в Северна Америкаи на 25 януари 2005 г. във Великобритания. Продава 3 милиона копия само в САЩ. Втирият ѝ албум - "Ciara: The Evolution" (2006) - е също толкова успешен. От него са хитовете Get up, Like a Boy , Can't leave 'em alone (c 50 Cent). Албумът става платинен. Родителите ѝ Карлтън и Джаки Харис се местят постоянно и Сиара е заедно с тях в няколко щата, а дори и в Германия. Сиара е голяма фенка на Destiny's Child и обещава да направи група като тяхната. Моментът настъпва: "Hearsay". Поради различия обаче групата се разпада много бързо. Сиара е продуцирана за първия си албум от Джаз Фа. Тя написва текста на хита Yeah, изпят от Ъшър. През 2005 сингълът Goodies оглавява Billboard Hot 100. Сиара получава номинации за най-добър албум и най-развиващ се изпълнител. 2006-2007: Сиара печели първата си награда Грами за песента Lose Control с Миси Елиът. 2008-present: Fantasy Ride: Все още незавършеният албум на Ciara, коѝто се очаква през декември .

Редактирано 25 октомври 200817 г. от lisssa (преглед на промените)

Роберто Бенини

на английски: Roberto Benigni

Роден: 27.10.1952. - Мисерикордиа, Арецо, Италия.

Роберто Бенини стана световно известен, като режисьор, след като неговата превъзходна комедия "Животът е прекрасен" получи награда "Оскар" за най-добър чуждестранен филм през 1997 г., а след това и самият Бенини грабна мечтания приз за чудесното си превъплъщение в същата лента.

Роберто Бенини е първият актьор, удостоен с награда "Оскар" за най-добра мъжка роля в неанглоезичен филм. Освен това той е едва петият актьор в историята, получил статутката за най-добро изпълнение в комедия след Кларк Гейбъл (It Happened One Night, 1934), Джеймс Стюарт (The Philadelphia Story, 1940), Лий Марвин ("Кет Балу" Cat Ballou, 1965) и Ричард Драйфус ("Момиче за сбогом" The Goodbye Girl, 1977).

Бенини и знаменитият сър Лорънс Оливие са единствените актьори, получили награди "Оскар" за изпълненията си във филми, на които самите те са същевременно и режисьори.

Роберто Бенини е роден на 27 октомври 1952 г. в Misericordia, край Арецо (Италия)

В основата на филма "Животът е прекрасен" са преживяванията на собствения му баща Луиджи Бенини, който прекарва цели две години (от 1943 до 1945 г.) в нацисткия концлагер Берген-Белсен. Той бил фермер, обущар, зидар, а майка му Изолина Бенини - фабричен инспектор. Бенини израства заедно с трите си по-големи сестри. Учи духовна семинария във Флоренция и възнамерява да стане свещеник.

Напуска, след като наводнение нанася щети на училището. Завършва счетоводство в Прато.

Увлечението му по музиката и поезията, го отвежда в Рим, където в началото на 60-те години на миналия век се присъединява към трупата на ъндърграунд театър.

После участва в собствен тв-сериал и се снима във филми на знаменити режисьори, като Марко Ферери (Chiedo Asilo, 1979) и Бернардо Бертолучи (Luna, 1979) и др.

Бенини среща актрисата Николета Браски по време на снимките на филма си "Tu mi turbi" (1983). Двамата се оженват през 1991 г. и оттогава до днес са неразделни - в живота, а много често и на екрана.

Следващият му филм като режисьор "Non ci resta che piangere (1985) се радва на голям зрителски успех, но истински фурор в Италия предизвиква комедията "Чудовището" (1995), в която изпълнява главната роля.

През 80-те години Бенини се снима във филми на култови американски режисьори, като Джим Джармуш (Down by Law, 1986) и (Night on Earth,1992), а също и Блейк Едуардс (Son of the Pink Panther, 1993).

Филмът му "Пинокио" (2002) по знаменитата книга на Джани Родари е един от най-грандиозните проекти в историята на италианското кино, който обаче не пожънва очаквания успех и е далеч от равнището на "Животът е прекрасен", който засега си остава връх в кариерата на Бенини и като режисьор, и като актьор.

Puff Daddy

Роден е на 4 ноември 1969 в Харлем. Ню Йорк, САЩ

Шон Комбс (на английски: Sean Combs) е американски рапър и продуцент. През своята карира използва сценичния псевдоним Пъф Деди (Puff Daddy), Пи Диди (P. Diddy) или просто Диди (Diddy). По оценке на списание Форбс и Тайм Шон Комбс е един от най-влиятелните изпълнители в света на хип-хопа.

Редактирано 4 ноември 200817 г. от lisssa (преглед на промените)

Christina Applegate

по известна като Кели Бънди

Кристина Апългейт (на английски Christina Applegate) е американска киноактриса. Родена на 25.11.1971 в Холивуд Калифорния

Дата на раждане - 25.11.1971.

Място на раждане - Холивуд, Калифорния, САЩ.

Кристина Апългейт е родена на денят на благодарността на 25 ноември, 1971 В Лос Анджелис. Майка й, Нанси Прайди е звезда от ТВ сериали, а баща й Робърт заема висока длъжност в звукозаписната индустрия. Кристина е единственото дете от този брак на родителите си. Те се развеждат, когато тя е още малка и Нанси (при която остава Кристина), като актриса и певица оказва голямо влияние върху интересите на дъщеря си.

Както казва Кристина в едно интервю, „Аз съм актриса, откакто съм се пръкнала”. Разбира се, това е вярно. Кристина дебютира в телевизията в ръцете на майка си на 3-месечна възраст, докато Нанси играе постоянната си роля в известния сериал ''Дните на нашия живот''. От този момент нататък бъдещето на Кристина в актьорската професия е подпечатано. След участията си в няколко реклами, между които и за търговския гигант ''KMart''. 7-годишната Кристина постига първите си успехи. И оттогава успехите й не спират.

Кристина се появява в няколко филма и телевизионни шоута преди да навърши петнайсет години. На тази възраст тя получава най-известната си роля – невероятно празноглавата Кели Бънди в успешния комедиен сериал ''Женени... с деца''.

С тази роля Кристина привлича вниманието не само на американската, но и на публика от цял свят. Няма съмнение, че възможността да играе Кели Бънди е божи дар за Кристина, но както много актьори, и на нея й се налага да се бори за да се освободи от наложеният й стереотип. В нейния случай Кели е точно противоположна на истинската Кристина.

Финалната завеса се спуска над ''Женени... с деца'' през 1997, след единайсет свръх-успешни сезона. Въпреки, че за Кристина е тъжно да се раздели с телевизионното си семейство, тя се впуска с интерес в търсене на нови актьорски предизвикателства – особено в киното. Но междувременно се снима в още един ТВ комедиен сериал – Джеси (1998-2000), вдъхновена от това, което е преживяла като дете в собственото си семейство.

Същата година Апългейт играе с Марк Уолбърг екшън-комедията „Големият удар” и в мафиотската пародия на Джим Абрахамс „Mafia!” (1998). Играе и заедно с бъдещия си съпруг, Джонатан Шек, в гимназиалния трилър „The Giving Tree” (1999). Следва участието й в двойната роля на принцеса и съвременна жена в партньорство с Жан Рено в римейка на френската комедия за пътуване във времето „Гости от миналото” (2001).

По-добре е посрещната като най-добрата приятелка на Камерън Диас в женската комедия „Най-сладкото нещо” (2002), и в следващия й филм „Поглед от върха” (2003), отново комедия, с Гуинет Полтроу. През 2004 продължи с комедиите с главната женска роля а във „Водещият” заедно с Уил Ферел.

През пролетта на 2005, докато играе главната роля на Бродуей в легендарния мюзикъл „Сладката Чарити”, Аплъгейт нарани глезена си и продуцентите бяха решили да спрат постановката, но тя успя да ги убеди да преразгледат решението си и след по-малко от две седмици се завърна на сцената за радост на публиката.

Редактирано 25 ноември 200817 г. от lisssa (преглед на промените)

Луси Лиу

на английски: Lucy Liu

Роден: 02.12.1968 Куинс, Ню Йорк, САЩ

Ако има нещо, което да представлява трудност за Луси Лиу, това е да остане незабелязана. 40 - годишната красавицата с гарваново черна коса излъчва толкова силна решителност, че човек не може да се усъмни в нея, когато тя заявява: ”Нито веднъж през живота си не съм се чувствала объркана и извън контрол”.

Лиу става известна през 1998 година с участието си в хитовия сериал ”Али Макбийл”, където играе цапнатата Линг. Пътят към голямото кино й отваря участието в ”Разплата” с Мел Гибсън и блокбасъра ”Ангелите на Чарли”. Така се стига до участието й в ”Балистик”, където макар й да партнира на Антонио Бандерас, за първи път Луси Лиу е голямата звезда.

Зашеметяващият екшън ”Балистик” е шансът на Лиу да демонстрира бойните си умения, които за разлика от повечето други актриси в нейния случай са резултат не от подготовка за конкретен филм, а от дългогодишни тренировки, с който Лиу се е занимавала, а по-точно бойно изкуство комбиниращо ръкопашен бой с бойни техники с дървени стикове.

Очевидно амплоато на силна и често дори смъртоносна жена подхожда на Луси, защото режисьорите се надпреварват да й предлагат роли, който изтъкват нейните бойни умения. Това лято излиза втората част на ”Ангелите на Чарли”, за който Луси получава хонорар 5 млн долара, превръщайки я в най-скъпо платената азиатка в Холивуд.

:: ФИЛМОГРАФИЯ

Актьор:

Али Макбийл

Разплата

Ангелите на Чарли

Балистик

Ангелите на Чарли: Газ до дупка

Убий Бил

Късметът на Слевин

Кодово име: Чистачът

Кървав лов

Озвучават:

Кунг Фу Панда

Редактирано 2 декември 200817 г. от Hanibal_Lektar (преглед на промените)

Anna Vissi

Ана Виси е родена на 20 декември 1957 г. в град Ларнака, Кипър.

Пее от пет-годишна възраст и започва да учи музика на шест-годишна възраст в местната консерватория. След като излъгала, че е на 14, не на 12 години в конкурс за млади таланти се съревновава с Лия, по-голямата си сестра, и печели първа награда. Две години по-късно за пръв пее в телевизионно предаване. През 1973 г. семейството се мести в Атина, където продължава да учи в местната консерватория и пее на сцена в Плака с известни певци, като Йоргос Даларас, Харис Алексу и Василис Папаконстандину. Същевременно учи право в Атинския университет. Започва сериозно сътрудничество с композитора Ставрос Коюмцис, който пише за нея песните С' Агапо и Ста хрониа тис ипомонис. Паралелно започва работа с именити композитори като Микис Теодоракис (1974/5), Йоргос Хаджинасиос (1974), Дорос Георгиадис (1974), Никос Карвелас (1975, по-късно неин съпруг) и Михалис Терзис (1976).

Редактирано 19 декември 200817 г. от lisssa (преглед на промените)

Ашли Коул

Дата на раждане: 20 декември, 1980

Място на раждане: Степни, Англия

Височина: 172 см

Пост: защитник

Отбор: ФК Челси

Номер 3

Ашли Коул е известен английски футболист. Коул играе на позицията ляв бек за клубния си тим ФК Челси и английския национален отбор. На този пост той може добре да използва своята бързина и често се включва в атаките на своя отбор.

Ашли Коул започва своята футболна кариера още като тийнейджър в местния лондонски клуб Арсенал. На 25 февруари 2000, той подписва своя първи професионален договор. Но прави дебют за тима по-рано, когато е само на 18 години. Това се случва на 30 ноември 1999 срещу Мидълсбро. Преди да се утвърди в първия състав на тима, е изпратен да играе част от сезон 1999-2000 под наем в лондонския Кристъл Палас. През есента на 2000 година, титулярния ляв бек в тима на артилеристите — бразилецът Силвиньо се контузва и това дава шанс на Коул да се докаже. Добре използва възможността и става първи избор за мениджъра Арсен Венгер.

С Арсенал печели Английска Висша лига два пъти — през 2002 и 2004 и Купата на Англия три пъти — 2002, 2003 и 2005. Взема участие и във финала на Шампионската лига през 2006 година срещу испанския гранд ФК Барселона, но англичаните губят драматично с 1-2.

След дълга сага, която продължава два сезона с непрекъснати спекулации, че Ашли Коул иска да играе в ФК Челси, през лятото на 2006 година, това най-накрая става. Подписва договор с тима от Западен Лондон и получава фланелка с номер 3. На 9 септември, той прави своето първо появяване за новия си отбор, при победата с 2-1 над Чарлтън. Влиза в игра като резерва на мястото на Уейн Бридж. Тогавашният межиджър на тима Жозе Муриньо го налага като титуляр.

На 31 януари 2007 получава тежка контузия в коляното в мач срещу Блякбърн. След първите прегледи нещата не изглеждат добре, но малко по-късно се оказва, че той може да се завърне преди края на сезон 2006–2007. Това наистина става и той се възстановява за финала на Купата на Англия на стадион Уембли срещу Манчестър Юнайтед. Срещата завършва с победа за Ф.К. Челси с 1-0 след продължения.

Коул прави своя дебют за английския национален отбор на 28 март 2001 срещу тима на Албания. Той е включен в състава за Световното първенство 2002, Евро 2004 и Световното първенство 2006. Както в клубния си тим, така и в националния отбор, Коул се конкурира за титулярното място с Уейн Бридж. На 12 септември 2007, Ашли Коул изиграва своя 60-ти мач с националната фланелка.

Уики

Поклон пред две от най-ярките звезди на българското изкуство....

Емил Димитров

Роден през 1940 в Плевен в семейство на артисти-илюзионисти. Увлича се по класическа музика и рисуване, дори е приет да следва актьорско майсторство във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" през 1960. Но в същата година дебютира като певец в концерт с водещ Коста Цонев и изпълнява своята авторска песен "Арлекино", акомпанирайки си на акордеон. Това поставя началото на една дълга и успешна кариера като естраден изпълнител, музикант и композитор. Изнася концерти в почти всички европейски страни. Най-големи успехи има в СССР и Франция.

През 1970 излиза един от най-големите му хитове "Моя страна", който по-късно става песен на столетието. Общо за целия си живот издава близо 30 албума, като 55 милиона копия са продадени само в Русия. Във Франция Емил Димитров става световноизвестен изпълнител, сприятелява се с Шарл Азнавур и Далида, а песните му "Моника" и "Джулия" заемат челни места в много европейски класации. Водещи европейски звукозаписни компании сключват договори за записване и издаване на негови песни през 70-сете години . Пее заедно, на една сцена, с Джани Моранди, Рики е Повери, Йосиф Кобзон и Алла Пугачова. Във Франция го очаква блестяща кариера, но той тъгува по родината и се завръща обратно в България.

Женен е за кратко за Грета Ганчева (1967). От брака си с Мариета Димитрова (1968) има син (Емил Димитров-син), който издава албуми с хитовете на баща си през последните години.

От 1999 година Емил Димитров не се занимава активно с музика заради влошеното си здраве след прекаран мозъчен инсулт. Почива на 30 март 2005 в София.

В репертоара си има над 400 композиции, 280 от които са авторски: "Арлекино" (дала старт на кариерата на Алла Пугачова), "Джулия", "Ако си дал", "Сбогом, Мария", "Ела в София", "Песен за моята майка", "Моряшко сбогом", "Нашият сигнал". "Моя страна" е известна на запад като "Моника".

Дискография:

Моя страна, моя България...

Арлекино

Нашият сигнал

Ако си дал

Писмо до мама

Ако можех да избирам, майчице

Пътища

Моряшко сбогом

Ако някога се срещнем непознати

Само тази нощ

Само един живот

Любовта замина

Джулия

Сбогом, Мария

Имала Мариана

Белите коне

Официален сайт на Емил Димитров

Пепа Николова

Пепа Николова Кирова (23 декември 1946 - 22 септември 2006) е българска актриса, родена в град Харманли.

През 1965 г. кандидатства в Школата за естрадни певци за радиото и телевизията, където е забелязана от режисьора Вили Цанков. Той я кани в Младежкия театър "Николай Бинев" и от 1965 г. започва да работи там. От 1968 г. Пепа Николова е в Държавния театър в Хасково, а от 1979 г. - в Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов".

През 1965 г. кандидатства в съществуващата по онова време Школа за естрадни певци за радиото и телевизията, където я забелязват актьорът Петър Слабаков и режисьорите Ирина Акташева и Христо Писков и я канят да се снима в главната роля в "Понеделник сутрин". Филмът е забранен от комунистическата цензура и остава невидян от публика до 1989 г., когато Съюзът на българските филмови дейци ѝ присъжда - с 23 години закъснение - наградата за най-добра женска роля.

В този филм непрофесионалната актриса играе безработно "паднало момиче с леко поведение" от провинциален град, което е скептично към всекиго и всичко. Но се увлича по момче, което е различно от другите ѝ познати. А той, идеалист и активист, настоява тя да постъпи на работа в неговата "бригада за комунистически труд". Филмът не излиза на екран, но режисьорът Вили Цанков я кани в Младежкия театър, където тя получава първи малки роли. След това е в Хасковския театър и от 1979 г. до пенсионирането си - в Сатиричния.

През последните години водеше обичани от зрителите предавания в кабелни телевизии: "По пижама с Пепа Николова", "Часът на Пепа Николова" и последното авторско предаване по телевизия Евроком - "60 минути".

Филмография:

Дунав мост (1999)

Вампири, таласъми (1992), Мита

Карнавалът (1990)

Ева на третия етаж (1987), Кина

Издирва се (1984), съпругата на Луната

Златната река (1983)

Трите смъртни гряха (1980)

Юмруци в пръстта (1980)

Войната на таралежите (1979)

Покрив (1978), Жената

Катина (1976), Веселата

Снаха (1976)

Самодивско хоро (1976)

Бялата одисея (1973)

Най-добрият човек, когото познавам! (1973)

Голямата победа (1973)

Трета след слънцето (1972)

Няма нищо по-хубаво от лошото време (1971)

Оцеола (1970)

На всеки километър (1969), циганката Джалма

Бягаща по вълните (1967)

Понеделник сутрин (1966), Тони

Лавината, Дара

Вампири и таласъми

Светъл пример

Пиеси:

Вражалец

Свекърва

Кабаре

Сако от велур

Женско царство

Балкански синдром

Преди всичко любов

И най-мъдрият си е малко прост