Джина Дейвис

на английски:Geena Davis

Родена :21.01.1956. Уоръм, Масачусетс, САЩ

Вирджиния Елизабет Дейвис е американска актриса, носителка на Оскар и Златен глобус.

Завършва театрално образование със степен бакалавър в Бостънския университет през 1979. Работи известно време като модел, когато режисьорът Сидни Полак я забелязва и й дава ролята на актриса от сапунена опера в „Тутси” (1982). Следват участия в задържалите се за кратко на екрана телевизионни сериали „Buffalo Bill” (1983-1984) и „Sara” (1985).

А Академичната награда за най-добра актриса в поддържаща роля печели с играта си в „Турист по неволя” (1988). През 1991 година, за ролята си в „Телма и Луиз” на Ридли Скот е номирана за Оскар и като най-добра актриса.

Дейвис е звездата и в кратко съществувалия ситком „The Geena Davis Show” (2000-2001). В началото на 2004, тя гостува в ролята на Джейн – сестрата на Грейс в комедийния сериал на NBC „Уил и Грейс”.

Напоследък се изявява успешно в още един популярен сериал, „Commander-in-Chief” като президентка на САЩ, възкачила се на поста, след смъртта на титуляра. Тази роля й донесе Златен Глобус за най-добра актриса в драматичен сериал през 2006.

Джина Дейвис се е омъжвала 4 пъти. Сред бившите й съпрузи са Джеф Голдблум (с когото е играла заедно в три филма, единият от тях е „Мухата”на Дейвид Кронънбърг) 1987-1990, и Рени Харли (който я е режисирал в „Островът на главорезите”) между 1993-1998.

Понастоящем, от 1 септември 2001, тя е омъжена за американеца от ирански произход д-р Реза Джарахи, от когото вече имат три деца; дъщеря, родена през 2002 и близнаци, родени с цезарово сечение през 2004. Джина Дейвис е член на организацията на хора с висок коефициент на интелигентност МЕНСА.

Интересно за Джина Дейвис:

• През 1999 тя се класира на 24-то място от 28-те полуфиналисти за определянето на участниците от САЩ в стрелбата с лък на Олимпийските игри.

• Висока е 183 см.

• Учила е в Швеция по програма за учебен обмен и говори шведски.

• Коефициентът й на интелигентност е 140.

ФИЛМОГРАФИЯ

Актьор:

Турист по неволя

Transylvania 6-5000

Earth Girls Are Easy

Тяхната собствена лига

Островът на главорезите

Анджи

Телма и Луиз

Бийтълджус

Quick Change

Тутси

Флеч

МУХАТА

Бърза смяна

Необикновен отбор

Анджи

Безмълвно

Дългата целувка за лека нощ

Стюарт Литъл

Герой

Стюарт Литъл 2

Продуцент:

Speechless

Дългата целувка за лека нощ

Пласидо Доминго

на испански Plácido Domingo

Роден :21 януари 1941 Мадрид, Испания

Плàсидо Домѝнго е испански оперен певец, тенор със световна слава, роден на 21 януари 1941 г. в Мадрид, в семейство на артисти.

През 1950 г. заедно със семейството си се преселва в Мексико, където учи вокална техника, пиано и дирижиране.

Първият му певчески опит е като баритон, а през 1960 г. дебютира като тенор в ролята на Алфредо от операта „Травиата“ на Джузепе Верди.

През следващите три години (1961–1963) Доминго работи в Националната опера на Израел, където има повече от 280 представления в 12 различни роли.

През 1966 г. дебютира в Нюйоркската градска опера.

През 1968 г. дебютира в „Метрополитен“. Творческото му сътрудничество с тази опера продължава и до днес (сезон 2006/2007 г.) с общо над 400 участия в 42 роли.

Следват участия в „Ла Скала“, Милано, „Щаатсопер“, Виена, „Ковънт Гардън“, Лондон, оперните театри на Париж, Лос Анджелис, Чикаго, Вашингтон, Барселона, Мадрид, Буенос Айрес и други. Соловият му репертоар включва над 60 главни роли.

Доминго записва и издава повече от 100 албума с класическа оперна музика, както и няколко албума с популярни испански любовни песни.

Несъмнено най-голяма е известността му като един от „Тримата тенори“ заедно с неговите колеги Хосе Карерас и Лучано Павароти, с които популяризират сред широката слушателска аудитория класическото песенно изкуство.

Пласидо Доминго организира или участва в редица големи благотворителни акции, давайки принос в събирането на милиони долари за жертвите на земетресения в Северна Америка, на болестта СПИН и др. Цялостния му артистичен и хуманитарен принос е оценяван многократно – Доминго е носител на високи американски, британски, френски и други отличия. Номиниран е от най-авторитетните издания на света за „Крал на операта“ („Нюзуик“), „Ренесансов мъж в музиката“ („Кориере дела сера“), „Най-велик оперен артист на модерните времена“ („Гардиън“).

През последните години Пласидо Доминго е художествен директор на театрите във Вашингтон и Лос Анджелис.

Дискография

* "Siempre En Mi Corazon: Y Las Canciones De …" (1972 г.),

* "Perhaps Love" (1981 г.),

* "Domingo: Con Amore" (1982 г.),

* "Adoro" (1982 г.),

* "Always in My Heart (Songs of Ernesto Lecuona)" (1983 г .),

* "My Life for a Song" (1983 г.),

* "Be My Love" (1984 г.),

* "Christmas with Placido Domingo" (1984 г.),

* "Save Your Nights for Me" (1985 г.),

* "At the Philharmonic" (1989 г.),

* "Unknown Puccini" (1989 г.),

* "Goya …A Life in Song" (1989 г.),

* "Sonadores De Espaсa" (1990 г.),

* "Opera Arias" (1990 г.),

* "Sings Great Love Scenes" (1990 г.),

* "Zarzuela Arias & Duets" (1990 г.),

* "Louise" (1991 г.),

* "Canta Para Todos" (1991 г.),

* "Noche de Zarzuela" (1991 г.),

* "Por Fin Juntos" (1991 г.),

* "The Domingo Songbook" (1992 г.),

* "Entre Dos Mundos" (1992 г.),

* "Canta Para Mexico" (1993 г.),

* "De Mi Alma Latina" (1994 г.),

* "Nativo" (1995 г.),

* "Vienna Noel" (1995 г.),

* "Man of La Mancha" (1996 г.),

* "Popular Favorites" (1996 г.),

* "Bajo El Cielo Espaсol" (1996 г.),

* "De Mi Alma Latina, Vol. 2" (1997 г.),

* "Merry Christmas from Vienna" (1997 г.),

* "Por Amor" (1998 г.),

* "Sempre Bel Canto: Legendary First Recital" (1998 г.),

* "A Gala Christmas in Vienna" (1998 г.),

* "Live in America" (1999 г.),

* "The Young Domingo" (1999 г.),

* "Christmastime in Vienna" (1999 г.),

* "Mariachi" (1999 г.),

* "In Concert: Live in Seoul" (1999 г.),

* "The Other Conquest" (2000 г.),

* "Canciones de Amor: Songs of Love" (2001 г.)

Бени Хил

на английски:Alfred Hawthorn Hill

Роден :21 януари 1924 Саутхемптън, Англия

Починал: 20 април 1992 Лондон, Англия

Алфред Хоторн Хил , известен като Бени Хил, е английски комедиен актьор придобил популярност с телевизионната поредица "Шоуто на Бени Хил". Бени Хил е роден на 21 януари 1924 г. в Саутхемптън, а умира на 20 април 1992 г. в Тедингтън, предградие на Лондон. Хил използва името Бени заради кумира си Джак Бени, американски комик.

Настася Кински

на английски:Nastassja Kinski

Родена :24.01.1960 Берлин, Германия.

Настася Кински навърши 48 г., въпреки че за годината й на раждане се спори. Според някои източници е родена през 1960, а според други - през 1962. Тя е дъщеря на известния немски актьор Клаус Кински, изиграл ключови роли в някои от най-известните филми на Вернер Херцог ("Войцек", "Фицкаралдо" и др). Настася обаче почти не е живяла с баща си, който рано напуска майка й, която е французойка. По тази причина бъдещата актриса, която се появява на бял свят в Берлин на 24 януари 1959 г., израства във Франция, а след ранния си брак с продуцента Ибрахим Мусса живее в Италия. След развода си с него се премества в САЩ, където пък известно време съжителства с гениалния джазов композитор и продуцент Куинси Джоунс. От брака си с египтянина Мусса има дъщеря и син, а от връзката си с Куинси Джоунс - дъщеря.

Дебютира в прочутия филм на Вим Вендерс "Фалшиво движение" (Falsche Bewegung, 1975). Прославя се като нетрадиционен, донякъде "инфантилен" секс-символ, след чудесното си изпълнение във филма на Роман Полански "Тес" (1979). Тя съумява много тънко да изрази противоречието между непредсказуемата, свръхчувствителна женска натура и жестоките изисквания на реалноста, скована от социалните условности. Върху това противопоставяне са базирани най-успешните роли на Настася Кински в киното: "Любовниците на Мария" (Maria's Lovers, 1984) с режисьор Андрей Кончаловски, "Пролетна симфония" (Fruhlingssinfonie, 1984) и особено прекрасния филм на Вим Вендерс "Париж, щата Тексас" (Paris, Texas, 1984), който е връх в нейната артистична кариера.

В редица ленти миловидната външност на Настася Кински е използвана сполучливо за представянето на класически образи на т.нар. фатални жени (Cat People, 1982, "One From The Heart, 1982, "La lune Dans Le Caniveau", 1983). Снимала се е с успех в някои екранизации по класически произведения на руската литература ("И свет во тьме светит", 1990, "Унижените и оскърбените", 1990 и др.)

Сред последните й забележителни участия в киното е главната роля в "Paradise Found" (2003), посветен на живота на великия френски художник Пол Гоген (акт. Кийфър Съдърланд). Заедно с Кристоф Ламбер пък играе и във все още непоказвания по екраните френски филм "A ton image".

Нет Фокус

ФИЛМОГРАФИЯ

Хората котки

Париж, щата Тексас

Унижените и оскърбените

Толкова далеч, толкова близо!

Пределна скорост

НИЕ СМЕ БАЩА ТИ

Натрапницата

Американска рапсодия

Твой образ и подобие

Inland Empire

Скот Спийд

на английски Scott Andrew Speed

Роден :24 януари 1983 в Мантика, Калифорния, САЩ

Скот Андрю Спийд е американски пилот от Формула 1, състезаващ се за Скудерия Торо Росо. Висок е 177 см. и тежи 69 кг.Кариерата му започва с картинг когато е на 10 години. Той се състезава там от 1993 до 2000 година. През 2001 започва да се състезава в американската Формула Ръсел и става шампион. В последствие започва участие в американските Формула Додж и Мазда Сериите, но не успява да вземе титла. През 2003 кара в английската Формула 3, след като печели програмата за намиране на пилоти на Ред Бул.

2004 е успешна за Спийд и той печели Формула Рено 2000 и немската Формула Рено. Постиженията му са причина да започне да се състезава в GP2 сериите. Първоначално той е втори пилот, но в последствие става титуляр и завършва сезона на 3 място.

На Гран При на Канада през 2005 Спийд е тест пилот на Ред Бул Рейсинг. Така той става първият американец, състезавал се във Формула 1 от Майкъл Андрети (през 1993) насам. В края на 2005 американецът участва в първите 3 състезания на новите A1GP серии.

След като купуват Минарди, Ред Бул Рейсинг обявяват създаването на Скудерия Торо Росо със Спийд и Витантонио Лиуци за сезон 2006.

През 2003, на Спийд е поставена диагноза за рядко чревно заболяване (Colitis ulcerosa), но симптомите на заболяването не са се проявявали вече повече от една година.

В момента младият пилот живее в Австрия с приятелката си.

Съмърсет Моъм

на английски:William Somerset Maugham

Роден :25 януари 1874 Париж, Франция

Починал: 16 декември 1965 Ница, Франция

Уилям Съмърсет Моъм е английски белетрист, и драматург, един от най-извесните западни писатели през 30-те години на XX век и един от най-високо платените.Моъм е роден на 25 януари 1874 г. в Париж, Франция. Баща му е юрист в английското посолство в Париж. Остава сирак на десет годишна възраст, след като майка му почива от туберколоза, а две години по-късно баща му умира от рак. Поради това заминава за Англия при чичо си, който е свещеник в малък град. Учи в Кралското училище в Кентърбъри. По това време започва да заеква. На 16-годишна възраст Моъм отказва да продължи обучението си в Кралското училище и чичо му позволява да учи литература, философия, и немски език в университета в Хайделберг, Германия. Именно там Моъм започва да пише разкази тайно. На 18-годишна възраст се завръща в Англия, за да учи медицина по настояване на чичо си, но посещава медицинското училище на лондонската болница Св. Томас без желание. След пет години се дипломира, но не работи като лекар, а се отдава изцяло на писането. Отначало публикува кратки разкази и едва 23 годишен става свидетел на публикуване на първата му новела "Лиса Ламбет". През следващите години пише предимно пиеси, като четири от тях се играят в Лондон с голям успех. През 1915 г. публикува автобиографията си За човешкото робство. По време на Първата световна война е английски шпионин в Швейцария. През 1928 г. Моъм купува резиденция на Френската ривиера, нарича я вила "Мореск" и тя става негов дом до края на живота му. В дома си приема велики хора Уинстън Чърчил, Херберт Уелс, Ноел Коуард. Две жени остават трайни следи в живота на Моъм, едната Етелуин Джоунс, известна като Сю Джоунс, бляскава дъщеря на известен драматург, тя е начинаеща актриса, току-що разведена. По-късно когато тя играе в Чикаго, Моъм ѝ прави предложение, но тя отказва. Оказва се, че е бременна от друг и скоро след това се жени за сина на шестия граф Антрим. Жената, за която се жени Моъм е Сири Барнардо Уелкъм, на 22 години, женена за 48-годишния Хенри Уелкъм, американски фармацевтичен бос. През 1911 г. Моъм среща Сири, през 1913 г. тя става негова любовница и му ражда дъщеря - Елизабет. След скандалния развод на Сири, Моъм постъпва както смята за правилно, и двамата се женят на 26 май 1917 г. Бракът им не е щастлив, и те се развеждат през 1929 г. Сири изживява дълбоко своята болка. Любовният живот на Моъм преминава под знака на бисексуалността. Голямата любов на писателя е Джералд Хакстън. Запознават се през Първата световна война във Франция. Джералд е роден в Сан Франциско, но е отрасъл в Англия. Заживяват заедно на Ривиерата, Джералд го съпровожда по време на пътешествията и играе ролята на секретар, и компаньон. След смъртта на Хакстън, Моъм си взима нов компаньон - Алън Сърл. През 1962 г. дъщеря му Елизабет иска да го обяви за невменяем. Моъм се отрича от нея официално и осиновява Сърл, но съда в Ница обезсилва осиновяването и Елизабет получава правата на наследница. През 1965 г. Моъм умира на 92 години от старост.

Творчество

* Лиса Ламбет (1897)

* Души в окови (1915)

* Човекът, който имаше съвест

* Луна и грош

* По острието на бръзнача

* Баници и вино*Равносметката

* Каталина (1948)

* Часът преди зората

Владимир Висоцки

на руски: Влади́мир Семё́нович Высо́цкий

Роден :25 януари 1938 Москва, Русия

Починал: 25 юли 1980 Москва, Русия

Владимир Семьонович Висоцки е руски поет, певец, театрален и филмов актьор и писател. Той е един от най-известните бардове в Съветския съюз. Написал е около 700 песни и стихотворения, изиграл е 30 филмови роли, изнасял е концерти по цяла Русия и на много места по света (включително и в България). Въпреки че съветското правителство го признава като актьор, неговите песни остават официално непризнати. Много от тях засягат забранени по това време в СССР теми. След женитбата си за Марина Влади (и за двамата това е трети брак) има възможност да напуска родната си страна и да пътува най-вече до Франция и САЩ. От втория си брак с Людмила Абрамова има двама сина - Аркади (роден 1962) и Никита (роден 1964).

Официалната версия за смъртта на Висоцки е сърдечен удар. Това се случва на 25 юли 1980 година, но по-вероятно е смъртта му да е вследствие на злоупотреба с алкохол и наркотици. Висоцки умира, когато в Москва се провеждат бойкотираните летни олимпийски игри. Съветската преса не съобщава за неговата смърт с изключение на вестник "Вечерна Москва", и то три дни по-късно. Въпреки това новината достига до всички краища на Русия и до чужбина. Западните станции, като "Гласът на Америка", свирят негови песни, а пред театър "Таганка", където е работил, се стича огромна тълпа от хора. В деня на погребението му хора има дори по покривите на съседните сгради.

След смъртта му други руски бардове като Булат Окуджава и Юри Визбор пишат песни за него. Марина Влади написва книга за него. Има и астероид, който е кръстен на Владимир Висоцки. През 1986 година посмъртно му бива дадено званието заслужил артист, а през 1987 година излизат игрален и документален филм за него.

Еузебио

на португалски Eusébio da Silva Ferreira, произнася се Еузѐбиу да Силва Ферейра

Роден :25 януари 1942 Мапуто, Мозамбик

Еузебио да Силва Ферейра е именит португалски футболист, централен нападател. Роден е на 25 януари 1942 г. в Мапуто, Мозамбик, познат и само като Еузебио, и получил прякорите Черната перла и Черната пантера. Той е една от най-големите звезди на този спорт в историята му. Играта му ще се запомни със скоростта, бързия дрибъл и изключително силния и точен удар с десния крак. Еузебио е бил португалски шампион по спринтовите дисциплини 100, 200 и 400 метра за младежи до 19 години.

Тоше Проески

Роден :25 януари 1981 Прилеп, днес Република Македония

Починал: 16 октомври 2007 Нова Градишка, Хърватия

Тодор „Тоше“ Проески е роден на 25 януари 1981 гoдина в град Прилеп, Република Македония (Югославия), но родителите му са власи от Крушево и той израства в този град. Сочен е за най-популярния певец в Република Македония и на Балканите. Негова запазена марка е изразът Ве сакам сите! (или на книжовен български „Обичам ви всички!“). Музикалната си кариера започва с Мелфест през 1997 година. Пътят към звездите му отворят песните Пушти Ме (1997) и Остани до краj (1998). Работил е с Григор Копров, Phoebus, Желко Йоксимович, Леонтина, Марина Туцакович, Бора Чорба, Миро Булан и други.

Тоше представя Република Македония на конкурса Евровизия през 2004 година в Истанбул, Турция, и заема 14-то място с песента Life.

През 2004 става регионален посланик на добра воля на UNICEF. По този повод издава песента За Овој Свет и This World

Албумът По Тебе мнозина смятат за един от най-успешните албуми на Балканите. Синглите от албума с месеци се задържат на високи места в музикалните класации в Република Македония, Сърбия, Хърватия, Черна гора, Словения и Босна и Херцеговина.

Завършва образованието си в Музикалната академия в Скопие и със забързано темпо продължава работа по музикалната си кариера. През 2001 година Тоше се запознава със сръбската хандбалиска Адрияна Будимир.След преминаването ѝ в испански отбор двамата се разделят, но голямата любов между двамата ги събира отново. Адрияна преминава в македонския отбор "Кометал", но щастието им не трае дълго - Тоше загива при катастрофа на 16 Октомври 2007. Сватбата им трябваше да се състои през май 2008.

Неговото последно издание, Божилак, е компилация от 14 избрани традиционни македонски народни песни .В записването на албума взема участие симфоничен оркестър.

През септември 2006 година Проески дава интервю за „Блиц“, в което обявява, че ако реши да прави световна кариера, планира да си върне влашката фамилия на дядо си Проя, защото се запомняла по-лесно от името Проески, което е в „духа на македонския език“.

Проески загива на 16 октомври 2007 година при автомобилна катастрофа (в която се счупва трети прешлен на гръбначния му стълб и той умира на място) край град Нова Градишка, Хърватия.

Николае Чаушеску

Роден :26 януари 1918 Скорничещ, Румъния

Починал: 25 декември 1989 Търговище, Румъния

Николае Чаушеску е ръководител на комунистическа Румъния от 1965 до падането на режима му през декември 1989 г. През този месец срещу него е заведено дело, с което е обвинен в престъпления срещу държавата, геноцид и „подкопаване на националната икономика“. Последвалата му екзекуция бележи края на революциите в страните от Източна Европа през 1989 г.

БИОГРАФИЯ

Пол Нюман

на английски Paul Leonard Newman

Роден :26 януари 1925 Шейкър Хайтс, Охайо, САЩ

Пол Нюман е американски актьор и режисьор, носител на Оскар, Златен Глобус, Еми и наградата на фестивала в Кан.

Пол Нюман е роден в малко градче близо до Кливланд, Охайо в заможно семейство. Баща му е евреин, а майка му унгарка. През 1951 г. се записва в Йелския драматичен институт, а по-късно посещава актьорското студио на Лий Страсбърк. Първите му роли са на Бродуей. Признанието идва през 1957 с ролята на Роки Грациано в "Там горе някой ме харесва". Друг значим успех постига следващата година с образа на Брик Полит от "Котка върху горещ ламаринен покрив" по пиесата на Тенеси Уилямс. В "Дългото горещо лято" (1958) създава задълбочен и комплексен образ на самотен аутсайдер. На снимачната площадка среща не само режисьора Мартин Рит с когото ще изгради дълго творческо сътрудничество, но и бъдещата си партньорка в живота - Джоуан Удуърт, за която е женен от 1958. Едни от известните му филми от този период са "Той се казваше Омбре", "Непокорният Люк", "Животът и времената на съдията Рой Бин", "Присъдата", "Играчът на билярд", "Хъд", "Удар със стик" и "Цветът на парите".

Партньорството му с Робърт Редфорд ражда два много успешни филма, превърнали се в класика: "Бъч Касиди и Сънданс Кид"(1969) и "Ужилването"(1973). Получава Оскар при шестата си номинация, за ролята Еди Фелсън от "Цветът на парите" (филм на Скорсези, продължението на "Играчът на билярд"). Оттогава се появвява все по-рядко във филми, но се отдава на другата си страст - състезанията със спортни коли. Създава своя компания за храни, Newman's own, чиито приходи отиват за дарения.

Филмография:

Somebody Up There Likes Me (1956) |The left-handed Gun (1958) Cat on a Hot Tin Roof (1958) | The Long, Hot Summer (1958) Exodus (1960) | The Hustler (1961) | Sweet Bird of Youth (1962) | Hud (1963) | The Prize (1963) | Torn Curtain (1966) | Harper (1966) | Hombre (1967) | Cool Hand Luke (1967) | Butch Cassidy and the Sundance Kid (1969) | The Sting (1973) | The Mackintosh Man (1973) | The Towering Inferno (1974) | The Drowning Pool (1975) | Slapshot ("1977")&nbsp Absence of Malice (1981) | The Verdict (1982) | The Color of Money (1986) | Fat Man and Little Boy (1989) | Blaze (1989) | The Hudsucker Proxy (1994) | Nobody's Fool (1994) | Message in a Bottle (1999) | Road to Perdition (2002) | Cars (2006)

Жозе Муриньо

на португалски: José Mário dos Santos Mourinho Félix, произнася се Жузѐ Ма̀риу душ Са̀нтуш Фѐлиш

Роден :26 януари 1963 Сетубал, Португалия

Жозе Марио дош Сантош Муриньо Фелиш е португалски футболен треньор и настоящ треньор на футболния клуб от Английската висша лига „Челси“. Син е на Феликс Муриньо, бивш вратар в националния отбор на Португалия.

Муриньо е считан за един от най-добрите европейски треньори, след като през четири последователни години печели трофеите на две национални първенства (през 2002/03; 2003/04 с „Порто“ печели шампионата на Португалия и през 2004/05; 2005/06 с „Челси“ в Англия), както и Купата на европейските шампиони и Купата на УЕФА с „Порто“ (съответно през 2002/03 и 2003/04).

През две последователни години (2004 и 2005), Муриньо е провъзгласен за най-добър футболен треньор от Международната федерация по футболна история и статистика (IFFHS).

Известен е с доброто си самочувствие и скандалното на моменти поведение.

Еди Ван Хален

на английски Edward Lodewijk "Eddie" Van Halen

Роден :26 януари 1955 Amsterdam, Netherlands

Van Halen/Ван Хален е американска рок-група, създадена в началото на 70-те. В основата й са двамата братя Eddie и Alex Van Halen.

Родени в семейството на саксофонист/кларинетист, двамата братя са обучавани на класическо пиано в детските си години. Alex взима уроци по фламенко китара, а Еди си купува барабани. След като чува изпълнението на брат си на песента Wipe Out , Eddie се отказва от барабаните заради китарата. В ученическите години младежите създават няколко групи – The Trojan Rubber Company, The Broken Combs и The Space Brothers. Малко по-късно една от тях прераства в триото Mammoth, с Еди на китарата и вокалите, Алекс на барабаните и Марк Стоун на баса. През 1974г. Van Halen е заменен от Michael Anthony, който започва да изпълнява вокалите заедно с Еди.

През 1974г. Дейвид става техен водещ вокалист. След като разбират, че друга група в Лос Анджелис носи същото име, по предложение на Roth те променят своето на Ван Хален.През 70-те групата свири в известни клубове. През 1976г. Gene Simmons от KISS ги забелязва и финансира първия им демо-запис. Въпреки качеството на материала, той не успява да им осигури договор и Simmons се отказва от правата си върху групата. Van Halen продължавата да свирят в клубове и се свързват с Marshall Berle, който става техен мениджър. Скоро след това групата подписва първия си договор с Warner Bros.

Ван Хален влизат в студио и записват първия си албум, наречен просто Ван Хален. Още с издаването си той носи огромен финансов успех. В този албум групата включва нови моменти в музикалната техника и аранжимента. Много хора го смятата за един от най-влиятелните рок-албуми, създавани някога. Групата се връща в студиото през 1979г. за да запише Van Halen II, много подобен по звучене с предшественика си. Този албум ражда и първия им хит – Dance the Night Away.

През следващите 4 години групата редува албуми с турнета. Към 1980г. те са най-успешната и влиятелна рок-група. През 1981г. по време на записите на албума Fair Warning започва да назрява напрежение между музикантите заради желанието на Еди да експериментират с по-сериозни песни. Албумът се проваля, без да издаде дори един хит. Следва Diver Down. В края на турнето на този албум Ван Хален вече са най-високо платената група.

Следващият им албум - 1984, издаден през 1984г., е техният комерсиален и артистичен връх. Клавишните, които до този момент едва могат да бъдат чути, са изцяло интегрирани в звученето на групата. Сингълът Jump им носи и първата номинация за Грами. Албумът получава положителните оценки както на почитателите, така и на критиците. В същото време междуличностното напрежение в групата достига връхната си точка. В резултат на това, на 1-ви април 1985г. Roth напуска групата.

На негово място е нает Самър Хагър. С това започва нова ера в историята на групата. Албумът 5150, издаден на 24 март 1986г., се превръща в невероятен хит. Той е първият албум на групата, който достига върха в Billboard класациите. С комбинация от траш и парти рок, той се смята за най-силния албум от ерата Хагър.

Следващите 10 години, в които Самъри Хагър е вокалист, са белязани от две противоречащи си тенденции: нарастване на комерсиалния успех на групата и нарастващо негодувание от страна на почитателите заради оттеглянето на Roth. Стилът на Hagar ги прави достъпни за по-широка публика, с по-изчистени и традиционни текстове и стил по-близък до попа. Старите почитатели на групата определят новия им стил като „мек” и „нерешителен” в сравнение с грубия, суров звук от ерата Roth.

През този период Ван Хален установяват музикална формула, която се доказва като финансово успешна в САЩ. Всичките им 4 албума от този период достигат върха в музикалните класации. През 1991г. групата печели Грами за най-добро хард-рок изпълнение с вокал за албума For Unlawful Carnal Knowledge и продължава да се радва на солиден успех, докато колегите им от жанра губят публика заради настъпващата гръндж вълна.

По време на записите на саундтрака към филма “Twister”, напрежението в групата ескалира и Хагър напуска.

Малко след напускането на Хагър, Дейвид влиза в студио с групата и записва две нови песни, които са включени в хитовия албум The Best of Van Halen, Vol. 1. Ван Хален продължават да си търсят вокалист. В албума Ван Хален 3. вокалите се изпълняват от фронтмена на Extreme - Gary Cherone. В началото на 1999г. групата започва работа по следващия си албум, отново с Cherone. Проектът обаче не е завършен и той напуска през ноември същата година.

От 2000г. до началото на 2004г. Ван Хален не издават албуми.

В края на март 2004г. Van Halen и Sammy Hagar съобщават, че Hagar ще се върне в групата за издаването на албум Greatest Hits.

През юли 2004г. албумът излиза на пазара. Освен най-добрите им песни, в него има и три нови парчета с Hagar – It's About Time, Up For Breakfast и Learning to See. През август продажбите на албума го сертифицират като платиенен. Следва голямо турне, но след неговия край групата отново изчезва от публичното пространство.

Ван Хален са на 7 място в класацията на VH1 100 Greatest Artists of Hard Rock.

Настоящи членове

• Еди Ван Хален – китара, бас, клавишни и вокал (1974-до днес)

• Алекс Ван Хален – барабани и перкусии (1974-до днес)

• Майкъл Антъни – бас и вокал (1974-до днес)

Бивши членове

• Дейвид Ле Рут - вокал (1974-1985, 1996)

• Самъри Хаг- вокал (1985-1996, 2004)

• Гари Черън - вокал (1996-1999)

Уейн Грецки

на английски Wayne Douglas Gretzky

Роден :26 януари 1961 Бранфорд , Овтарио Канада

Уейн Грецки е канадски състезател по хокей на лед. Роден е на 26 януари 1961 г. Играч е на "Едмънтън", с който става петкратен носител на купа "Стенли" (1984 г, 1985 г, 1987 г, 1988 г, 1990 г). По-късно преминава в "Лос Анджелес Кингс". Обявяван е за хокеист № 1 (1985 г, 1988 г).Уейн Грецки изиграва своя първи мач в Националната Хокейна Лига. Кариерата му на хокеист продължава 20 години.

Бриджит Фонда

на английски Bridget Fonda

Родена :27.01.1964. - Лос Анджелис, САЩ.

Бриджит Фонда произхожда от една от най-известните актьорски фамилии в САЩ. Тя е внучка на великия американски киноактьор Хенри Фонда, дъщеря на актьора и режисьора Питър Фонда и племенничка на носителката на "Оскар" Джейн Фонда, чието завръщане в киното предстои.

Бриджит Фонда е родена на 27 януари 1964 г. в Лос Анджелис. След развода на родителите си през 1972 г. тя живее при своята майка - актрисата Сюзън Бревър.

Учи актьорско майсторство във факултета за драматично изкуство към Нюйоркския университет, а после и в знаменитото Актърс Студио на Лий Страсбърг.

Наследила е фамилните черти на семейство Фонда - висока, стройна, многостранно надарена, способна да играе с еднакъв успех както в трилъри, така и в социални драми и дори комедии, съчетава присъщите на нейните връстници естествена простота с откровена сексуалност.

Бриджит въплъщава типичните черти на своето поколение, което през 90-те години е наречено "поколението Х". Като се почне от филма "Скандал" (Scandal, 1988) тя бързо заема видно място сред актьорските кръгове. Но преди да достигне ранга на звезда, тя си създава репутацията на талантлива и неординерна актриса, изиграла ярки роли във филми, като "Кръстникът III" (1990), "Любовни квартири" (Singles, 1992), "Самотна бяла жена" (Single White Female, 1992), в холивудския римейк на френския "Никита" "Point Of No Return, 1993), разпространяван в България под заглавието "Терористката", "Кметството" (1995), "Джаки Браун" (1997) и др.

Бриджит Фонда се омъжва едва миналата година (2003) за Дани Елфман. Преди това е имала връзка с актьорите Дуайт Йокам, Лий Дрисдейл и Ерик Столц, с когото живее цели 8 г.

Напоследък като че ли актрисата остана малко в сянка и не се снима в особено нашумели продукции. Последните й роли са в телевизионни филми.

ФИЛМОГРАФИЯ

Скандал

Неомъжена бяла жена

Любовни квартири

Терористката

Два милиона бакшиш

Кметството

По заник

План без грешка

Раждането на Майло

Маймунджилъци

ЦЕЛУВКАТА НА ДРАКОНА

Луис Карол

на английски Charles Lutwidge Dodgson

Роден :27 януари 1832 Дерсбъри, Великобритания

Починал: 14 януари 1898 Гилдфорд, Великобритания

Чарлз Латуидж Доджсън , по-известен с псевдонима си Луис Карол (Lewis Carroll), е британски писател, философ, математик, логик и фотограф. Променил е името си, защото не е искал да се представя като детски автор, т.като е бил преподавател по математика в Oxford.

Неговите най-известни произведения са „Алиса в Страната на чудесата“ (1865) и „Алиса в Огледалния свят“ (1871). Двете части са написани за истинско момиче, с което Луис Карол се запознава когато е на четири години. Момиченцето се казва Алис и е дъщеря на декана на колежа, в който преподава.

Карол е роден на 27 януари 1832 г. в Дерсбъри, графство Чешир, Англия.

Почива от пневмония след грип на 14 януари 1898 г. в Гилдфорд, графство Сари.

Марат Сафин

на руски Марат Михайлович Сафи

Роден :27 януари 1980 г. Москва Русия

Мара̀т Миха̀йлович Са̀фин е руски тенисист от волжко-татарски произход, роден в Москва на 27 януари 1980 г. Професионалист е от 1997 г. От турнирите с висока категория има спечелени 15 титли на сингъл, две от които от Големия шлем, както и една на двойки с партньор Роджър Федерер. На 20 ноември 2000 се изкачва до номер едно в световната ранглиста, където прекарва общо девет седмици (20.11.2000 - 3.12.2000, 29.01.2001 - 25.02.2001, 02.04.2001 - 22.04.2001).

БИОГРАФИЯ

Джеймс Кромуел

на английски James Cromwell

Роден :27.01.1940г. в Лос Анжелис, Калифорния, САЩ

Филмография:

1. Спайдър-мен 3 (2007) ... кап. Джордж Стейси

2. Кралицата (2006) ... принц Филип

3. Свободна игра (2005) ... началник Хейзън

4. Аз, роботът (2004) ... др. Алфред Ленинг

5. Всички страхове (2002) ... президент Робърт Фолър

6. Звездни каубои (2000) ... Боб Герсън

7. Зеленият път (1999) ... Уордън Мурс

8. Смъртоносно влияние (1998) ... Алън Ритенхаус

9. Поверително от Ел Ей (1997) ... Кап. Дъдли Лиам Смит

10. Заличителят (1996) ... Уилям Доноху

11. Стар трек: Първият контакт (1996) ... д-р Зефрам Кокрейн

12. Бейб (1995) ... Артър Хогет

Мими Роджърс

на английски Mimi Rogers

Родена :27.01.1956

* Far from Home: The Adventures of Yellow Dog

* The Mirror Has Two Faces

* Austin Powers: International Man of Mystery

* Host

* Killer

* Wedlock

* Gung Ho

* Someone to Watch Over Me

* Desperate Hours

* The Rapture

* ИЗГУБЕНИ В КОСМОСА

* Seven Girlfriends

* The Door in the Floor

* Stone Cold

* The Loop

* Big Nothing

* The Gunman

* Dumb and Dumberer: When Harry Met Lloyd

* Ginger Snaps

* СЕКС ИГРИ 2

* МОЯТА УЖАСНА ГОДИНА

* Penny Dreadful

Първо няколко нашенеца

Митко Щерев

Роден :28 януари 1945 Ямбол, България

Митко Щерев – български композитор, аранжор и пианист, е роден на 28 януари 1945 г. в Ямбол.

Завършва музикалното училище в Пловдив - специалност фагот и Академия за музикално и танцово изкуство в същия град.

В средата на 60-те години започва професионалната си дейност в областта на професионалната музика като ръководител на оркестъра на Емил Димитров “Синьо-белите”.

В началото на 70-те години е ръководител на оркестър “Маковете”, който съпровожда Лили Иванова.

През 1974 г. М. Щерев създава група “Диана експрес” и 10 години е свързан изпълнителски и творчески изцяло с нея.

Автор е на редица шлагери на Лили Иванова, Емил Димитров, Васил Найденов, Маргарита Хранова и др., което го прави един от най-изтъкнатите композитори на попмузика у нас.

Митко Щерев се реализира като популярен композитор на филмова музика. Автор е на музиката на филмите: “Дубльорът”, “Осъдени души”, “По хълмовете на времето”, “Човек от народа”, “Адаптация”, “Комбина”, “Ла донна е мобиле” и др.

Съюзът на филмовите дейци в България му присъжда награда за музиката към филмите “Вик за помощ” и “Скъпа моя, скъпи мой” през 1986 г. През 2005 г. става носител на Голямата награда на Ямбол.

Георги Христов

Роден :28 януари 1964 София, България

Георги Христов е български певец, популярен в естрадната музика от 1980-те години насам в България. Изпълнява поп, класически композиции и народни песни.Завършил е Държавната музикална академия, специалност: „Поп музика“.

Има десет издадени албума, първият от които е „Георги Христов“ (1987). На осем от тях е продуцент, на последните четири — продуцент и издател.

Концертира в България и в чужбина — Европа, Азия и САЩ — със своята вокално-инструментална група „Черно и бяло“ и собствен балет.

Печелил е отличия и награди, виж пълния списък по-долу. Георги Христов е автор на музиката и текста на 90% от песните, които изпълнява.

Георги Христов има разнообразен репертоар, който включва: балади, диско, латино, рок и фолклор от различни краища на България (родопски, добруджански, македонски песни). Пее на пет езика.

Награди

* 2005 Специална награда на София за изключителни творчески постижения

* 2005 Наградата на публиката и Трета награда на професионалното жури на Пролетния радиоконкурс за поп- и рок песни на БНР („Хоризонт“) за песента „Пожелавам ви късмет“

* 2004 Певец на годината — „Мело ТВ Мания“, БНТ

* 2000 Гран При — „Евро песен“, Прага за песента „Безкрайна любов“

* 1999 Гран При, Малта — най-добра песен и най-добър певец

* 1997 Златен медал — Олимпиада на изкуствата, Лос Анжелис (САЩ)

* 1996 Специална награда „Кристална лира“ на Съюза на музикалните дейци в България

* 1995 Певец на годината — Национални годишни награди за поп- и рок музика

* 1995 „Златният Орфей+“

* 1993 Гран При, Букурещ

* 1992 Първо място — „Златният Орфей“ за песента „Аз и ти, без него“, Гран При не се присъжда

* 1992 Голямата награда — „Мелодия на годината“ за песента „Не съжалявайте“

* 1988 Първо място — „Златният Орфей“ за песента „Отчаяние няма“, Гран При не се присъжда

* 1988 Второ място, Рощок (Германия)

* 1987 Първо място — „Бургас и морето“ с „Песен за стария моряк“

* 1986 Първо място, Наградата на публиката и специална награда от „Съюза на българските композитори“ в конкурса „Мелодия на годината“, Велико Търново

* 1986 Първо място — Пролетен радиоконкурс за поп- и рок песни на БНР

Дискография

* Георги Христов The Best 3 — 2007

* Георги Христов The Best 2 — 2006

* Георги Христов The Best 1 — 2005

* Още… — 2004

* Millenium — 2000

* Безкрайна любов — 1998

* Избрах за вас — 1996

* Майчице — 1995

* Карузо — 1994

* Георги Христов — 1989

* Георги Христов — 1987

Стоян Данев

Роден :28 януари 1858 Шумен, днес България

Починал: 30 юли 1949 София, България

Проф. Стоян Петров Данев е български юрист и политик, дългогодишен водач на Прогресивнолибералната партия. Той е министър-председател на България в 23-тото (1901-1902), 24-тото (1902-1903), 25-тото (1903) и 33-тото (1913) правителство.

Данев е народен представител в VIII (1894-1896), X (1899-1900), XI (1901), XII (1902-1903), XIII (1903-1908), XIV (1908-1911), XV (1911-1913), XVI (1913), XVII (1914-1919) и XVIII (1919-1920) Обикновено Народно събрание, както и в V Велико Народно събрание (1911). Той е председател на V Велико Народно събрание (1911) и на XV Обикновено Народно събрание (1911-1913).

Стоян Данев учи в Шумен и Прага. През 1876 участва като доброволец в четата на Филип Тотьо по време на Сръбско-турската война. Учи право в Цюрих и Лайпциг и завършва в Хайделберг през 1881. През 1883 завършва политически науки в Париж.

След завръщането си в България е чиновник в министерството на финансите, а от 1884 е адвокат в София. От 1894 до 1898 преподава международно право във Висшето училище. Активен деятел на Прогресивнолибералната партия, той става неин водач след оттеглянето на Драган Цанков през 1899.

В началото на 1901 Стоян Данев се включва в правителството на Петко Каравелов, коалиция с Демократическата партия, а от 1901 до 1903 оглавява три самостоятелни правителства на Прогресивнолибералната партия. През този период е подписана Българо-руска военна конвенция (1902).

През по-голямата част от управлението на коалицията на Прогресивнолибералната и Народната партия (1911-1913) Стоян Данев е председател на Народното събрание и изпълнява някои дипломатически мисии. Той е делегат при подписването на примирието при Чаталджа през 1912 и ръководи българската делегация, подписала Лондонския мирен договор (1913). В навечерието на Междусъюзническата война той отново оглавява за кратко правителството.

През следващите години Стоян Данев преподава дипломатическа история в Свободния университет (1916-1934). След Първата световна война участва в коалиционните правителства на Теодор Теодоров и Александър Стамболийски (1918-1920). През 1922, както и други водачи на опозицията, е арестуван от земеделското правителство, като е освободен чак след Деветоюнския преврат. От 1924 до 1939 е председател на Българския червен кръст. Стоян Данев е и член на Арбитражния съд в Хага.

Такума Сато

на английски Takuma Sato

Роден : 28 януари 1977 в Токио.

Такума Сато е пилот от Формула 1. Дебютира през 2002 година за тима на Джордан Гранд При, следва преминаване в БАР Хонда, а от 2006 година кара за Супер Агури Формула 1.Необичайно за японец, Такума има много кратка кариера в родната си страна. През 1996 година започва с картинга, а само след две години се мести в Англия, за да се включи в Европейския картинг шампионат. През 1998 и 1999 се състезава на континента, а в края на 1999 участва в британската Формула 3. В следващите две години не изпуска нито едно състезание там и завършва трети през 2000, а през 2001 става шампион. За тези две години има 16 победи, включително международните състезания на Спа-Франкоршамп, Зандворт и Макао.

Сезони във Формула 1

Джанлуиджи Буфон

на италиански Gianluigi Buffon

Роден :28 януари 1978 Карара, Италия

Джанлуиджи (Джиджи) Буфон е италиански футболен вратар, национал.Шампион от световното първенство по футбол през 2006 година. В момента пази за „Ювентус“ и за италианския национален отбор. „ФК Парма“ го продава на „бианконерите“ за рекордната в историята на футбола сума от 48,5 млн. евро, или 62 млн. долара. Бившият вратар на „Милан“ и Италия, Лоренцо Буфон, му се пада чичо. Обявен е за вратар на Световното Първенство в Германия през 2006 г., както и за играч на мача Италия - Австралия, спечелен от италианците с 1:0. Джанлуиджи Буфон е смятан за един от най-добрите вратари в днешни дни. Шампион през 2002, 2003, 2005 и 2006 г. Участник на СП-2002, ЕП-2004 и СП-2006. Финалист за КЕШ през 2003 г.

Илайджа Ууд

на английски Elijah Wood

Роден : 28 януари 1981 г. Седар Рапидс, щата Айова (САЩ)

Илайджа Джордан Ууд - неговите таланти започнали да се разкриват още в началното училище, като най-напред били забелязани способностите му в областта на музиката. На 7-годишна възраст започва да пее в местния хор, а година по-късно вече изпълнява и роля в театрална постановка по "Вълшебникът от Оз".

Веднъж, докато гледали телевизионни реклами, на родителите на Илайджа им хрумнало, че и техният син може със същия успех да се снима в клипове. Така през 1988 г. майка му го записва в местната агенция за модели “Авант Студиос”, и след 6 месеца изпатили Илайджа на конференция на Международната асоциация на моделите и младите таланти в Лос Анжелис. Тогава за пръв път момчето напуснало границите на родния си щат.

Един от членовете на журито Гари Скалзо си спомня, как много негови колеги му насочили вниманието към Илайджа и той останал удивен и просто не можел да скрие възхищението си от бликащата енергия и талант на това момче. И други от членовете на журито признават, че щом на сцената излязъл Илайджа, в залата се възцарила тишина: “Той завладя аудиторията от първия момент на своето появяване. Неговото естествено обаяние, неговата усмивка и харизма мигновено покориха сърцата на зрителите". Тогава Илайджа бил едва 8-годишен.

Веднага след фестивала го поканили заедно с майка му в агенция, която се занимавала с подготовка на млади таланти за бъдеща актьорска кариера. Гари Скалзо го попитал дали иска да стане актьор и момчето отговорило мигновено и без да се замисли “Разбира се. Ще стана актьор".

Само след месец цялото семейство се преместило в Лос Анжелис, където започнала актьорската кариера на Илайджа, който през първите три години в Холивуд работел под внимателното напътствие на Гари Скалзо.

Първата си роля получил само след 6 месеца – в клипа на Пола Абдул "Forever Your Girl". Последвали неголеми роли в такива филми, като "Завръщане в бъдещето 2" (Back to the Future Part II, 1989) и "Вътрешни афери" (Internal Affairs). Критиката обръща за пръв път внимание на новото лице едва след излизането по екраните на филма на Бари Левинсон "Avalon" (1990), номиниран за "Оскар" в няколко категории.

Първата си главна роля Илайджа изпълнил във филма "Рай" (Paradise), в който играе момче, което се опитва да събере героите, изпълнявани от Дон Джонсън и Мелани Грифит. А през 1992 г. Илайджа игре редом до Мел Гибсън във филма "Вечно млад" (Forever Young).

През 1993 г. Ууд си партнира с друг млад талант Маколи Кълкин в "Добрият син" (The Good Son), който нямал успех сред публиката. Същата година Илайджа изпълнява ролята на Хъкълбери Фин в одноименния филм, а също се снима и във "Война" (The War) c Кевин Костнър. През 1994-а му е поверена главната роля във "Норт" - филм, разкритикуван жестоко, но с уговорката, че единственото хубаво нещо в него е присъствието на младия талант Илайджа Ууд. Излезлият през 1996 г. "Флипър" не бил посрещнат по-добре, но ситуацията се променя след пускането на екран на "Ледена буря" (The Ice Storm) на реж. Анг Лий. Критиката отбелязва положителната промяна в кариерата на младия актьор.

Следва роля във филма на Роберто Родригес "Факултетът" (1998), който имал значителен касов успех, особено в чужбина.

Продукциите, излезли през 1999-2000 г. минават почти незабелязано. Но бумът, който предизвиква екранизацията по романа на Дж.Толкин “Властелинът на пръстените” надминава всички очаквания. Според всеобщото мнение на критици и зрители един от най-добре справилите се с актьорската си задача в него е именно младият Илайджа Ууд.

Актьор:

Завръщане в бъдещето II

Вечно млад

Смъртоносно влияние

Отбор глупаци

ВЛАСТЕЛИНЪТ НА ПРЪСТЕНИТЕ: ЗАДРУГАТА НА ПРЪСТЕНА

Властелинът на пръстените: Двете кули

Властелинът на пръстените: Завръщането на краля

Светлината на миналото

Sin City: Град на греха

Озвучават:

Приключенията на Палечко и Палечка

Весели крачета

За 29.01

Опра Уинфри

на английски:Oprah Gail Winfrey

Родена :29 януари 1954 Косцюшко, САЩ

Опра Уинфри е американска телевизионна водеща. В кръщелното ѝ свидетелство името е записано Орпа, но тя е преценила, че Опра е по-благозвучно. Тя е първата жена в света, която натрупа богатство, измерващо се с милиарди, от водене на тв предавания и продажба на стоки, свързани с този бизнес. Фирмата ѝ е се казва "HARPO" - Опра, написано наопаки. Още като гимназистка в Нешвил започва като водеща на радиопредаване. Тогава е най-младата жена пред микрофона, първата афроамериканка. Тв дебютът ѝ е като водеща на новинарска емисия в Балтимор, Мериленд. През 1984 г. се мести в Чикаго, получава шанса да води свое шоу, в началото наречено "Опра Уинфри шоу", а по-късно - за удобство - просто "Опра"

След две години вече има най-висок рейтинг. Съобразява се с традиционните рамки на жанра "токшоу" - кани хора, които имат някакво страдание, искат да се оплачат или са жертви на нещастен случай. Постепенно започва да използва програмата за благотворителни цели. В същото време чупи телевизионните условности, като опитва да разговаря открито за различни неудобни теми от всекидневието, например сексуалната злоупотреба с деца или дрогирането при възрастните. В продължение на 18 години нейното шоу е неизменно №1 в американската тв индустрия.Живее в Чикаго, има къщи в Монтесито, щата Калифорния, и Мауи, на Хаваите. Има постоянни проблеми с наднормено тегло, подлага се на жестоки диети, после пак напълнява. През 90-те организира телевизионен "Читателски клуб" (Oprah's Book Club), който веднага става най-влиятелният в САЩ. Много автори представят книгите си при нея, един от последните беше Бил Клинтън с автобиографията "Моят живот". Клубът става най-важен индикатор за класациите на бестселърите и влияе изключително върху продажбите. Опра се сдобива с огромно влияние върху американските медии. Веднъж, през 1996 г., в предаване за говеждото месо, тя казва: "Вече ще се въздържам да ям бургери." Това води до акция на тексаските животновъди, които я обвиняват, че е допринесла за срив в цената на месото и загуби за 12 млн. долара. Съдът обаче я провъзгласява за невинна. Колежката ѝ Роузи О'Донъл я поздравява с картичка, в която пише: "Congratulations, you beat the meat" ("Честито, ти победи месото!"). Опра Уинфри е създала благотворителната организация "Ангелска мрежа" ("The Angel Network"), собственото ѝ списание се казва "О и О у дома" ("O and O at Home") и излиза в тираж 2,7 млн. екземпляра месечно, телевизията ѝ е "Oxygen" (Кислород). Президент е на "Harpo Productions".

Опитвала е и като актриса. Дебютира в "Пурпурен цвят" на Стивън Спилбърг през 1985 г., когато е номинирана за два "Оскара" и "Златен глобус". Участва в екранизацията на "Цветни хора" ("The Colored People") от Алис Уокърс, продуцира и играе и във филмовата версия на "Обичан" ("Beloved") от нобеловата лауреатка Тони Морисън. Иначе е инициатор, продуцент и автор на още десетина тв програми (например, "Опра след шоуто"), на благотворителни организации и акции.

Ромарио

на португалски: Romário de Souza Faria

Роден :29 януари 1966 г. Рио де Жанейро, Бразилия

Ромарио де Соуса Фаря е бразилски футболист, нападател, бивш национал. През 1994 г. печели световната титла по футбол с Бразилия и е избран за най-добър футболист на годината на в Света.Започва своята кариера в бразилския клубе Вашку да Гама, обаче оше в младежка възраст приобива скандална репутациа, когато го изключват от бразилския национален отбор за юношеското световно първенство за нарушение на режима.

След блестящо представяне на олимпийските игри в Сеул през 1988 г., Ромарио преминава в ПСВ Айндховен. Там постоянно има сериозни разногласия с треньорите и съотборниците си, което не му пречи да вкара 98 гола за пет сезона в Холандския шампионат. През лятото на 1993 г. Барселона купува Ромарио за 4,5 милиона долара.

На световното през 1994 Ромарио вкарва пет важни гола, към които добавя още един в от дузпа във финала с Италия.

След световното в САЩ той се връща в Бразилия, а след това заминава отново за Испания което му пречи да ес реализира в националния отбор къедот се завръща чак през 1997. Травма му попречва да играе на Световното във Франция.

След това Ромарио се завръща отново в Бразилия. През 2005 г., на 39 години той отново става голмайстор на бразилското първенство. През 2006 преминава в американския Маями.

През 2007 41-годишния нападател се завръща във Вашку да Гама където на 21 май 2007 вкарва своя 1000 гол в кариерата си. Постижението се смята за неофициално, тъй като в това число са включени голове от юношески, приятелски и неофициални мачове. Въпреки поздравленията от ФИФА за постижението му, същата организация заявява, че това е 929-ят му гол, като професионален състезател. Постижението му все пак е сравнимо с това на Пеле, който има 1281 гола, като професионален състезател. Съществуват още няколко играчи(например Артур Фриденрайх и Франц Биндер), които могат да претендират за подобен род успех.

Достижения

* Сребърен медалист на Олимпийски игри: 1988

* Победител в Копа Америка: 1989, 1997

* Световен шампион 1994

* Победител в Купата на Конфедерациите: 1997

* Шампион на Холандия: 1989, 1991, 1992

* Шампион на Испания: 1994

* Победител в Купа Меркосур: 2000

* Шампион на Бразилия: 2000

* Носител на холандската купа: 1989, 1990

* Най-добър футболист на Световното през 1994

* Най-добър футболист на света за 1994 г.

* 4-тири кратен шампион на Лига Кариока

* Бронзов медалист на световното по плажен футбол: 2005

* Най-добър футболист на Южна Америка: 2000

за днес

Димитър Бербатов

Роден :30 януари 1981 г. Благоевград България

Димитър Иванов Бербатов е български футболист, капитан на националния отбор на България. Състезавал се е в Пирин (Благоевград), ЦСКА (София) и Байер Леверкузен. С немския тим подписва договор за 4,5 години, а сумата по трансфера е 4,5 милиона германски марки. През май 2006 преминава в английския тим Тотнъм Хотспър за 16 милиона евро. Дебютира в националния отбор на България на 17 ноември 1999 г. срещу Гърция (0:1 в град Кожани). Отбелязва първия си гол за националния отбор на 13 февруари 2000 г. срещу Чили (2:3 във Валпараисо).

Има по-малък брат на име Асен, който също е футболист. Майка му Маргарита е бивша хандбалистка, а баща му Иван е бивш футболист на Пирин Благоевград и ЦСКА. Дядо му Димитър, на когото е кръстен, е играл в "Струма". В първи и втори клас Димитър Бербатов е тренирал лека атлетика и скок дължина. Към футбола се ориентира на 10 години и влиза в школата на Пирин (Благоевград), а през 1999-а година отива в ЦСКА. В училище най-трудния предмет му е бил физиката. Завършил е 81-во училище в София с успех 4,80. Не отива на абитуриентския си бал, защото не познава новите си съученици. Почти не стъпва в казармата, дори не го остригват.

Участва във финала на Шампионската лига през 2002 г., където отборът му Байер Леверкузен губи от европейския гранд Реал Мадрид с 2:1.

Участник е на европейското първенство по футбол през 2004 година.

Към 22 декември 2007 г. има 39 гола в 61 мача за българския национален отбор по футбол, което му отрежда вече второ място в класацията за най-добрите голмайстори в националния отбор за всички времена, изравнявайки се с Христо Стоичков. Пред него е единствено Христо Бонев (47 гола).

Носител е на Купата на България през 1999 г. с ЦСКА. Вицешампион през 2000 г.

В "А" ПФГ е вкарал 25 гола в 50 мача за ЦСКА.

За купата на страната има 5 гола в 9 мача.

Отбелязал е 68 гола в 152 мача от Бундеслигата. В евротурнирите има общо 26 гола в 48 срещи.

Заедно с Христо Стоичков и Румен Димов, има честта да бъде сред тримата българи вкарвали гол във вратата на Манчестър Юнайтед.

Притежава отлично пласиране, техника на овладяване на топката и игра с глава.

Обявен е за Футболист № 1 на България за 2002,2004, 2005 и 2007 г. През 2006 г. печели "Най-добър нападател на България", както и "Футболист на феновете на годината" за трети пореден път.

Владее английски, немски и руски език. Хобито му е да рисува, да слуша музика и да чете. Държи на външния си вид и предпочита спортния стил. Любител на марката Мерцедес.

През лятото на 2002 г. се снима за сп. За мен. Фотосите, на които той прегръща полугола блондинка, бяха публикувани и в Германия. При завръщането му в Леверкузен снимките били разлепени в съблекалнята на Байер и съотборниците го посрещнали с ръкопляскане.

От 2006 е посланик на добра воля в "УНИЦЕФ". Снима се в клипове, всеки от които е под надслов "Всички деца имат права. Всеки може да помогне."

На 8 юни 2007 г. Димитър Бербатов, бе удостоен с престижното отличие "Почетен гражданин" на своя роден град Благоевград. Футболната гордост на България е най–младият носител на титлата. Освен почетния знак на общината, световноизвестния футболист получи обща грамота на Благоевград за значим принос в развитието на общината. На същия ден получава и звезда в Алеята на славата в София. През юли се снима за списанията EVA и OK. Взема участие и в друг клип на УНИЦЕФ срещу насилието в училище, който се излъчва от 15 ноември.

Любима музика: Хип-хоп

Любим футболист: Марко ван Бастен, Алън Шириър

Любим актъор: Робърт де Ниро

Любими филми: Списъкът на Шиндлер, Пианистът и Умирай трудно

Любими дизайнерски марки: "Armani" и "Dolce & Gabana"

Любим парфюм: "Emporio Armani MANIA"

Любими питиета: уиски, бяло вино и минерална вода, мартини

Любим писател: Пауло Коелю

Фил Колинс

на английски:Phil Collins

Роден :30 януари 1951 Лондон , Англия

Филип Дейвид Чарлс Колинс е английски рок и поп музикант. Известен е като водеш певец и барабанист на прогресив рок групата Дженезис. Носител е на 7 награди Грами.Започва кариерата си много млад. През 1970, когато се присъединява към групата Дженезис, вече е станал известен като барабанист. Има един брат и една сестра.

През 1975, когато главният певец Питър Гейбриъл напуска групата, Колинс става водещ вокал. През този период групата Дженезис жъне огромен успех, през 1986, Invisible Touch оглавява класациите по продажби. През 1996, Колинс обявява, че напуска Дженезис.

През 70-те години, Фил Колинс е барабанист на групата Бренд икс. През 80-те, той свири заедно с Робърт Плант и групата Tears for Fears. Сътрудничи си с много известни музиканти като Джордж Харисън, Пол Маккартни, Робърт Плант, Ерик Клептън, Майк Олдфийлд и др.

През 1981 Колинс започва соло кариера с албума Face Value, номер едно в британските класации (Face Value остава 6 години в Топ 75). През 1985, участва в концертите Live Aid, като пресича Атлантическия океан с Конкорд за да участва в два концерта (във Великобритания и САЩ). Паралелно с това продължава актьорската си кариера, като играе във филма Buster (1988).

Продажбите на албумите му рязко спадат след излизането на Both Sides през 1993. В цял свят са продадени близо 200 милиона копия от албумите на Фил Колинс (включително и тези на Дженезис).

През 1999, Колинс получава Оскар за песента You'll Be In My Heart от филма Тарзан.

През 2003, Фил Колинс пише музиката за саундтрака на Братът на мечката.

Живее във Во, Швейцария.

Джийн Хекман

на английски:Gene Hackman

Роден :30 януари 1930 г. Сан Бернардино, Калифорния САЩ.

Джийн Хекман е американски актьор.Играл е в над 80 филма.

Избрана филмография

* „Присъда за продан“ (2003)

* „В тила на врага“ (2001)

* „Кланът Тененбаум“ (2001)

* „Мексиканецът“ (2001)

* „Аматьорите“ (2000)

* „Мравката Z“ (1998)

* „Клетка за птици“ (1996)

* „Бърз или мъртъв“ (1995)

* „Уайът Ърп“ (1994)

* „Фирмата“ (1993)

* „Непростимо“ (1992)

* „Мисисипи в пламъци“ (1988)

* „Без изход“ (1987)

* „Мишена“ (1985)

* „Два пъти в живота“ (1985)

* „Под обстрел“ (1983)

* „Супермен 2“ (1980)

* „Супермен“ (1978)

* „Правилата на доминото“ (1977)

* „Нощни действия“ (1975)

* „Младия Франкенщайн“ (1974)

* „Разговорът“ (1974)

* „Плашилото“ (1973)

* „Приключението Посейдон“ (1972)

* „Френска връзка“ (1971)

* „Бони и Клайд“ (1967)

* „Лилит“ (1964)

Една тема която съм зарязал . Помагайте да я възобновим !

Стив Вай

на английски: Steve Vai

Роден :6 юни 1960 Карл Плейс, САЩ

Стив Вай (на английски: Steve Vai) е американски китарист, композитор и музикален продуцент. Роден е през 1960 в Карл Плейс, Лонг Айлънд. От 70-те години свири на китара, като известно време взима уроци от Джо Сатриани, а по-късно посещава Музикалния колеж Бъркли в Бостън. В края на 70-те се запознава с Франк Запа и известно време работи с него. През 1982 се премества в Калифорния, където записва първия си албум „Flex-Able“ (1984). През следващите години свири с различни групи и музиканти - Heresy, Alcatrazz, Боб Харис, Дейвид Лий Рот, Public Image Ltd, Whitesnake, Алис Купър, Ози Озбърн, Грег Бисонет, Ал Ди Меола, Джо Джексън, Motörhead и други. Той записва албуми и участва в турнета със своя собствена група, както и с Джо Сатриани.

БИОГРАФИЯ

Бьорн Борг

на шведски: Björn Rune Borg, произнася се най-близко до Бьорн Рюне Бори

Роден : 6 юни 1956 Сьодертеле Швеция

Бьорн Борг е шведски тенисист. Той печели 11 титли от Големия шлем поединично и общо 61 поединични турнири през своята кариера. Роден е на 6 юни 1956 г. в Сьодертеле.

Васко Кръпката

Роден : 6 юни 1959 София , България

Васил Георгиев, известен като Васко Кръпката, китарист-блусар и певец, е фронтмен на софийската рокгрупа Подуене блус бенд, роден на 6 юни 1959 г. в София. Свири на барабани, хармоника и китара.

Шофьор и автомеханик по професия Васко Кръпката започва музикалната си кариера през 80-те години на XX век, свирейки в поп-групите Паралел 42, Старт и др. В края на 80-те създава групата Подуене блус бенд, която е една от първите блус-формации в България. Песните му са повлияни от края на комунистическия режим. Сред известните песни от началния период на групата са "Бюрократ", "Слънчев бряг блус" и "Комунизмът си отива".

Участва в много митинги, барикади и други прояви на Съюза на демократичните сили. Провежда турнета в България и чужбина, свири в Затвора в Бухово, в зала 1 на Националния Дворец на Културата, от покрива на площад "Гарибалди" в София, в мазето на театър "Ла Страда", на барикадите в Дупница, на концерта по посрещането на Бил Клинтън в София, прави концерти за болни деца и домове за сираци, участва в шумни рокерски събори, на Super Blues Festival Bucurest '95, свири от покрива на движещ се автобус на "Фестивала на Таратайката" в Пловдив, участва в Rothmans Blues Fest Бургас '99, на бирения фестивал в София, в бирарията на Haineken в Амстердам, в училището за дипломати в Бон, в затвора в Кьолн, в Jazzgalerie Bonn и Jazz House Kansas City.

Албуми

* 1990 Комунизмът си отива, Lazarov Records, Unison RTM

* 1991 Кучето на крайния квартал, Fortex, Unison RTM

* 1994 Нека бъде светлина, Andia Music

* 1995 От Мисисипи до Перловец, DS Music

* 1996 Има бира - Live, BUL Music

* 1998 Ден след ден, Орфей Мюзик

* 1999 Подуене Блус Бенд на живо в клуб Ла Страда, Таратайка

* 2000 10 години купонът продължава, Едита

* 2002 Песните на Васко Кръпката, Таратайка

* 2003 Нощни пеперуди, Васко Кръпката и студио "Графити"

* 2006 Лулата на мира, Васко Кръпката и студио "Графити"

Николай Урумов

Роден : 6 юни 1963 Каварна, България

Николай Георгиев Урумов е български актьор.През 1990 г. завършва ВИТИЗ "Кр.Сарафов"-София,специалност "Актьорско майсторство за драматичен театър",в класа на проф. Николай Люцканов. Играе на щат последователно на сцените на Драматичен театър „София“, Сатиричния театър, Народен театър „Иван Вазов“.Сега е в трупата на Младежкия театър. Гостува в спектакли на Пловдивския, Шуменския, Габровския и Търговищкия театър.

Просперо,Малволио,Галгю,Хлестаков,Кулигин,Санчо Панса,Арпагон,Остап Бендер,Велико и Змея са само част от незабравимите и великолепно пресъздадени роли в театъра.

Ролята, с която е най-известен, е на Бай Ганьо в едноименната пиеса по Алеко Константинов. Отличен е с много наши и международни награди за Актьорско майсторство. Получава награда Аскеер за 2000 г. за ролята на Каракалпаков в „Двубой“, а през 2004 г. - награда Икар за Маргариди в „Криворазбраната цивилизация“.

Международно признание и десетки награди получава за моноспектакъла "Живот в кашони".

Играе в известни български филми и телевизионни сериали, сред които "А сега накъде", „Вампири, таласъми“, „Граница“, „Закъсняло пълнолуние“, „Дунав мост“, „Вълкадин говори с Бога“, „Ганю Балкански се завръща“, „Изпепеляване“, „Хайка за вълци“, „Патриархат“, „Хълмът на боровинките“,"Гост от морето","Под едно небе","Моето мъничко нищо" и др.

Принс

на английски: Prince Rogers Nelson

Роден :7 юни 1958 Минеаполис , Минесота , САЩ

Американският фънк певец и музикант Принс заплаши, че ще съди собствениците на уебсайтове, обикновено негови верни фенове, ако те не махнат снимките му от интернет, съобщи Би Би Си. Заедно с това той не иска да вижда във виртуалното пространство корици на неговите албуми, клипове от концерти и текстове на песните.

Група почитатели под името "Принс фенс юнайтед" твърди, че звездата се опитва "да задуши всички критични коментари" и че той "нарушава свободата на словото".

От друга страна обаче, от британската правна фирма, която Принс е наел да наложи искането му, казват, че това не е атака срещу феновете. По-скоро той е в пълното си право да забрани разпространението на негови изображения, защото те са защитени от закон за авторското право. През септември певецът се обяви срещу уебсайта YouTube, където могат да се "качват" свободно видеоматериали. Тогава той настоя да се махнат клиповете от лондонските му концерти.

Представители на уебсайтовете заявяват, че в дейността им няма нищо нередно. Те твърдят, че най-малко 80% от публикуваните в интернет снимки не са защитени от законите за авторско право. "Например има негови снимки по време на концерт, но авторското право е на фотографа, който е снимал, а не на Принс", казва един от "Принс фенс юнайтед". Той допълва, че уебсайтовете не са с търговска цел.

Съвсем наскоро по време на концерт в Лондон на феновете им беше забранено да снимат с мобилните си телефони, а гардове проверяваха чантите за видеокамери.

Анна Курникова

Роден :7 юни 1981 Москва Русия

Анна Сергеевна Курникова е тенисистка родена на 7 юни, 1981 в столицата на Русия - Москва. По-късно нейното семейство емигрира в Маями, Флорида.

Анна започва да играе тенис на 5 годишна възраст, като се записва в седмична спортна детска програма. Нейната първа треньорка е Лариса Преображенская.

През февруари 1992 г. тя заминава да тренира в школата на Ник Болетиери в Флорида, САЩ.

Курникова дебютира като професионална тенисистка през 1995 г. в Москва (6:4,3:6,6:3 срещу германката Маркета Кохта).

По-големите успехи на Курникова са свързани с победи на двойки, където е достигала до №1 в ранглистата през ноември 1999 г. Най-високото и класиране поединично е №8 през ноември 2000 г.А през 1999г. и 2002г. печели australian open на двойки в тандем с Мартина Хингис.през същата 1999г. двете играят и финал на roland garros. ана има и доста успехи на микс през 1999г. играе финал на wimbledonс йонас бъоркман година по - късно и на us open с макс мирни.А през 2003г. стига до втори кръг на australian open заедно с алекс богомолов.

Курникова има множество успехи .Въпреки че никога не печели титла тя играе на четири финала 1998г.- маями (загуба от винас уилямс) 1999г.- хилтън хед айлънд (загуба от мартина хингис) 2000г.- москва (загуба от мартина хингис) 2002г.- шанхай (загуба от ана смашнова) други нейни успехи са 1/2финал на wimbledon 1997 където постига победи над №7 хубер; №4 майоли и сукова но губи от хингис.както и 1/4 финал на australian open през 2001г. тук тя постига победи над хантухова; шет; ритнер но отпада от дейвънпорт.

За 08.06

Роберт Шуман

Роден :8 юни 1810 Цвикау, днес Германия

Починал: 29 юли 1856 Бон, днес Германия

Роберт Шуман е известен немски композитор и пианист, един от най-видните композитори на романтизма от първата половина на 19 век, както и популярен музикален критик. Интелектуалец, но също така и естет, неговата музика отразява дълбоката личностна същност на Романтизма. Интроспективен и често капризен, неговата ранна музика е опит да скъса с традициите на класицизма. Недобре разбран по своето време, много голяма част от неговата музика днес се счита за дръзко оригинална като хармония, ритъм и форма, и той стои начело на редицата от немски романтици.

за днес

Натали Портман

на английски: Natalie Portman

Роден :9 юни 1981 Йерусалим, Израел

Натали Портман е киноактриса, родена в Израел и живееща в САЩ от 1984 г.Родена е на 9 юни 1981 г. в Йерусалим, Израел, но когато е на три години семейството ѝ се премества в САЩ. Първоначално през 1984 г. семейството на Натали Портман се заселва в щата Вашингтон. През 1988 г. те се преместват в Кънектикът, а през 1990 г. отиват да живеят за постоянно в Лонг Айлънд, Ню Йорк.

Натали Портман дебютира като актриса на 12-годишна възраст във филма на Люк Бесон "Леон". Във филма тя играе дете, което се сприятелява с много по-възрастен наемен убиец. През следващите 10 години прави множество филмови участия. През 1999 г. Натали Портман е номинирана за наградата Златен глобус за най-добра поддържаща женска роля за представянето си във филма „Някъде на запад“ ("Anywhere But Here").

Докато се опитва да вземе бакалавърска степен по психология в университета Харвърд Натали Портман се появява във филмите от поредицата "Междузвездни войни" („Star Wars“), където нейна героиня е Падме Амидала. След като завършва Харвард през 2003 г. тя получава малка роля в отличения с награда Оскар филм „Студена планина“ ("Cold Mountain"). През 2004 г. Натали Портман има главна роля във филма „Гардън Стейт“ („Garden State“). През същата година е отличена с награда Златен глобус за поддържаща женска роля за участието си във филма „Отблизо“ ("Closer"). За същата роля тя е номинирана за награда Оскар за най-добра поддържаща женска роля.

Активизъм

Портман е вегетарианец от детството си и се изявява като застъпник на правата на животните. Твърди публично че не се храни с животински продукти и не носи кожени дрехи, като заявява че „всичките ми обувки са от Target и Stella McCartney.“През 2007 г. посещава Руанда с Джак Хана, за да заснеме документалния филм „Gorillas on the Brink“ (букв. Горили на ръба). По-късно на кръщелна церемония дава името Гукина на невръстна горила, което означава „играя“.През 2007 г. пуска в ход своя собствена модна линия за вегетариански обувни изделия.

Филмография

* Чудният магазин на мистър Магориум (Mr. Magorium's Wonder Emporium) (2007)

* В като Вендета (V for vendetta) (2005)

* Free Zone (2005)

* Междузвездни войни: Епизод III - Отмъщението на ситите (Star Wars Episode III) (2005)

* Domino One (2005)

* Отблизо (Closer) (2004)

* True (2004)

* Гардън Стейт (Garden State) (2004)

* Студена планина (Cold Mountain) (2003)

* Междузвездни войни: Епизод II - Клонираните атакуват (Star Wars Episode II) (2002)

* Зулендър (Zoolander) (2001)

* Там, където е сърцето (Where the Heart Is) (2000)

* Някъде на запад (Anywhere But Here) (1999)

* Междузвездни войни: Епизод I - Невидима заплаха (Star Wars Episode I) (1999)

* Mars Attacks! (1996)

* Everyone Says I Love You (1996)

* Красиви момичета (Beautiful Girls) (1996)

* Жега (Heat) (1995)

* Developing (1994)

* Леон (Léon)(1994)

Мирослав Клозе

Роден :9 Юни 1978 в Опен (Полша)

Мирослав Клозе е син на Йозеф Клозе и Барбара Йец. Неговият немско-полски баща е бивш футболист, чийто връх в кариерата е сезон 1980-1981 год., когато играе в Оксер (Фр). Майка му е бивша хандбалистка, стигала и до националния отбор на Полша .

Клозе прекарва началото на детството си в Полша и след кратко пребиваване на семейството му във Франция на 8-годишна възраст се мести в Германия. Там започва училище и за да се приобщи към местното население започва да тренира футбол. До 19-тата си година тренира на аматьорско равнище, след което подписва първия си професионален договор.

Клозе играе в своите младежки години в Бляубах-Дийдеркопф, където напуска младежкия отбор, който се подвизава в Безиркслигата (седма лига). През 1988 год., почти на 20 години, се мести в някогашния елитен Хомбург и играе за втория им отбор в Вербандслигата (пета лига). През 1999 год. отива в Кайзерслаутерн и играе за втория им отбор в аматьорската лига, но скоро пробива в първия отбор, който по това време е един от водещите в Бундеслигата. През април 2000 год. записва първите си минути в Бундеслигата, след което следва лек спад в кариерата му. Следващия сезон отбелязва 9 гола в 29 мача и с право печели правото да играе с националната фланелка на Германия. Официалният му дебют е на 24 март срещу Албания, където вкарва победния гол за 2:1. През следващия сезон отбелязва 16 гола в Бундеслигата и е един от 23-мата избраници на Руди Фьолер за световното първенство в Корея и Япония. В 7 мача отбелязва 5 гола, обаче те му стигат само за 2-то място.

В Кайзерслаутерн прекарва 5 години, изиграва 120 мача и отбелязва 44 гола. През 2004-та година Кайзерслаутерн е изправен пред фалит и ръководството е принудено да го продаде на шампиона Вердер, където трябва да замени голмайстора на Бундеслигата Аилтон. Още през първия си сезон бележи 15 гола в 32 срещи и се превръща в основен нападател на тима.

Сезон 2005/2006 се превръща в най-успешен за него, след като вкарва 25 гола и прави 15 асистенции в 24 мача в Бундеслигата и става голмайстор на световното първенство отново с 5 попадения. В края на сезона е избран за най-добър играч в Бундеслигата с рекордна преднина пред конкурентите си.

За Вердер е изиграл 58 мача и е вкарал 40 гола, за немския национален отбор 64 мача и е отбелязал 33 гола, като на световни първенства има 14 мача и 10 гола, което го нарежда сред най-резултатните играчи за всички времена.

Джони Деп

на английски: John Christopher Depp II или Johnny Depp

Роден : 9 юни, 1963 Оуенсбъро, Кентъки, САЩ

Джон Кристофър Деп ІІ, известен само като Джони Деп е американски актьор.Роден е в градчето Оуенсбъро, щат Кентъки, САЩ през 1963 г. Той е син на Джон Кристофър — строителен инженер и Бети Сю Палмър — сервитьорка. Джони Деп има един брат — Дани и две сестри — Деби и Кристи. През 1970 г., когато Джони е на 7 години, семейството му се премества във Мирамар, Флорида, където баща му има по-добри възможности за работа. През почти цялото детство на Джони семейството му често се мести от едно място на друго, което повлиява на израстването на Деп.

През ученическите си години Джони започва да се занимава с музика и свири на китара в различни училищни банди. Родителите му се развеждат, когато той е на 15 години, а недълго след това Джони напуска училище. Той започва да се занимава по-сериозно с музика и през следващата година това се превръща в основното му занимание. Той свири с групата „The Flame“, прекръстена след това на „The Kids“, която свири предимно по барове и заведения, а понякога по различни празненства. Постепенно „The Kids“ стават доста известни на местно равнище и решават да се опитат да запишат някои от своите песни. За целта младежите се насочват към Лос Анджелис като междувременно преименуват групата на „Six Gun Method“.

По това време Джони Деп се жени за Лори Ан Елисън. Тя е сестра на барабаниста на групата и Лори и Джони сключват брак на 20 декември 1983 г. Отчасти сватбата става причина за допълнителни противоречия между членовете на групата, така че договор за запис така и не се подписва. След като не успяват да запишат някоя от песните си „Six Gun Method“ се разпада. След това Джони се присъединява за кратко към няколко други групи, но никъде не се застоява за дълго.

След като Джони Деп и Лори се преместват да живеят заедно, Лори започва да работи като гримьорка, а Джони сменя множество различни професии. След това Лори запознава Джони с актьора Никълъс Кейдж, който съветва Деп да се насочи към актьорската професия, за да може да издържа себе си и жена си. Филмовата кариера на Джони започва бавно, а междувременно през 1985 г. се стига до развод между Джони и Лори. От 1999 г. той живее заедно с Ванеса Паради, от която има две деца - Лили-Роуз и Джак.

За първата роля на Джони Деп му помага Никълъс Кейдж, който решава, че Джони има бъдеще като актьор и го запознава със своя агент. Това довежда и до участието на Деп във филма „Кошмар на Елмстрийт“ (Nightmare on Elm Street), който е завършен през 1984 г. След края на снимките на филма Джони използва парите от хонорара и за пръв път в живота си отива на уроци по актьорско майсторство в Loft Studio, Лос Анджелис. Джони Деп успява да получи малка роля във филма на Оливър Стоун „Взвод“ (Platoon), който по-късно е отличен с награда Оскар.

Въпреки че постепенно Джони се насочва към актьорската професия, той не престава да свири през свободното си време заедно с групата „Rock City Angels“. След края на снимките на „Взвод“ Джони получава важна роля във телевизионния сериал „21 Jump Street“. Интересно е, че първоначално Джони отхвърля предложението за участие в сериала, тъй като смята, че е по-добре да се снима в киното. Въпреки че първоначално ролята е дадена на друг, неуспеха на първите снимки насочва отново авторите на сериала към Джони Деп. Този път той приема, но с уговорката, че ще се снима само в продължение на година. Сериалът разказва за група детективи, които се борят срещу младежката престъпност. Филмът е предназначен за по-млада аудитория и скоро Джони Деп става добре известен на голяма част от младите хора в САЩ. След като сериалът се превръща в хит, а лицето на Джони става много добре известно, той продължава да се снима в сериала не 1 година, а 3.

През 1990 г. той участва във филмите „Едуард Ножиците“ (Edward Scissorhands) и „Cry-Baby“. Постепенно Джони Деп започва да получава по-често предложения за участие в нови филми. За играта си във филма „Едуард Ножиците“, Джони е номиниран за награда Златен Глобус. След това той участва във филма на Ласе Хелстрьом „Защо тъгува Гилбърт Грейп?“ (What's Eating Gilbert Grape?), в който участва и Леонардо ДиКаприо, както и във филма „Аризонска мечта“ (Arizona Dreaming) на Емир Кустурица. Играта му в „Аризонска мечта“ е високо оценена от критиците. Джони Деп участва и в „Ed Wood“, където играе и Мартин Ландау. За играта си във филма Мартин Ландау е отличен с награда Оскар.

През 1995 г. Джони участва във филма „Новият Дон Жуан“ (Don Juan DeMarco), където партнира на Марлон Брандо. Този, както и следващия филм — „Мъртъв“ (Dead Man) са много добре приети от критиката. След тези свои изяви Джони Деп се превръща в един от най-популярните кино-артисти в края на 1990-те години.

През следващите години Джони доказва още едно свое качество като актьор като се снима в множество филми, където има изключително различни една от друга роли. Филмът с негово участие „Страх и ненавист В Лас Вегас“ (Fear And Loathing In Las Vegas), където партнира на Бенисио Дел Торо, се превръща в хит и е запомнен най-вече с играта на Джони. През следващата година Джони се снима във научно-фантастичния филм „Жената на астронавта“ (The Astronaut's Wife), който не се харесва особено на публиката. Джони участва и във филма на Роман Полански „Деветата порта“ (9th Gate).

През последните години Джони Деп прави още редица участия. Ролята му във филма на Джулиан Шнабел „Преди да падне нощта“ (Before Night Falls) получава положителни отзиви от критиката. Деп партнира на Кристина Ричи във филма „Мъжът, който плачеше“ (The Man Who Cried). Джони участва заедно с Жулиет Бинош във филма „Шоколад“, който е номиниран в 5 от категориите на наградите Оскар.

Джони Деп участва в излезлия през 2003 г. филм „Карибски пирати“, както и в двете продължения на филма.

Филмография

* Sweeny Todd - The Demon Barber Of Fleet Street (2007)

* Карибски пирати: На края на света (2007)

* Карибски пирати: Сандъкът на мъртвеца (Pirates of the Caribbean: Dead Man's Chest) (2006)

* Булката труп (Corpse Bride) (2005) (глас)

* Чарли и шоколадовата фабрика (2005)

* The Libertine (2004)

* В търсене на Невърленд (Finding Neverland) (2004)

* ...And They Lived Happily Ever After (2004)

* Таен прозорец[1] (Secret Window) (2004)

* Имало едно време в Мексико (Once Upon a Time in Mexico) (2003)

* Карибски пирати: Проклятието на черната перла (Pirates of the Caribbean: The Curse of the Black Pearl) (2003)

* Lost In La Mancha (2002) (документален)

* От Ада (From Hell) (2001)

* Дрога (Blow) (2001)

* Шоколад (Chocolat) (2000)

* Before Night Falls (2000)

* Мъжът, който плачеше (The Man Who Cried) (2000)

* Слийпи Холоу (Sleepy Hollow) (1999)

* Жената на астронавта (The Astronaut's Wife) (1999)

* Деветата порта (The Ninth Gate) (1999)

* Страх и ненавист В Лас Вегас[2] (Fear and Loathing in Las Vegas) (1998)

* The Brave (1997)

* Дони Браско (Donnie Brasco) (1997)

* За нула време (Nick of Time) (1995)

* Мъртъв (Dead Man) (1995)

* Новият Дон Жуан (Don Juan DeMarco) (1995)

* Ed Wood (1994)

* Защо тъгува Гилбърт Грейп (What's Eating Gilbert Grape) (1993)

* Бени и Джун (Benny & Joon) (1993)

* Аризонска мечта (Arizona Dream) (1993)

* Freddy's Dead: The Final Nightmare (1991)

* Едуард Ножиците (Edward Scissorhands) (1990)

* Cry-Baby (1990)

* Взвод (Platoon) (1986)

* Slow Burn (1986)

* Private Resort (1985)

* A Nightmare on Elm Street (1984)

Майкъл Джей Фокс

на английски:Michael J. Fox

Роден : 09.06.1961 Едмънтън, Албърта, Канада

Роден като Майкъл Андрю Фокс на 9 юни 1961 г. в Едмънтън, Албърта, Канада, той добавя по-късно "Джей" вместо второто си име в знак на почит към актьора Майкъл Джей Полард. В едно интервю, Фокс признава и че не желаел в някое тийнейджърско списание да се появи заглавие като "Michael, A Fox!" (Майкъл, лисица!).

Когато Майкъл е на 10, след няколко премествания родителите му Бил и Филис, заедно с трите му сестри Кели, Кеарън и Джаки и брат му Стивън се установяват в Бърнаби, предградие на Ванкувър, след като баща му – сержант от канадската армия, се уволнява.

По това време Майкъл, а се интересува от актьорската игра. На 15 прави професионалния си актьорски дебют - явява се на прослушване и получава ролята на 10-годишно момче в комедиен сериал, наречен "Leo and Me" (1976). Привлякъл вниманието като най-новата звезда на канадската телевизия и кино, Майкъл не пропуска и възможността да играе и на театралната сцена.

На 18 години и вече в Лос Анджелис, Фокс получава няколко малки участия в телевизионни шоута, сериала "Palmerstown, U.S.A." (1980) но ранният му успех свърша и предложенията за роли секват. Известно време Майкъл се храни само с макарони и постепенно разпродава покъщнината си. Тогава се обажда агентът му и му предлага да яви на прослушване за ролята, която ще го прослави. Макар и не от първия път Фокс получава ролята на Алекс Кийтън в сериала "Семейни връзки" (1982).

Сред другите филми, в които се е снимал са „High School U.S.A.” (1983) (ТВ), „Poison Ivy” (1985) (ТВ), „Bright Lights, Big City” (1988), „The Hard Way” (1991), „Light of Day” (1987), „Док Холивуд” (1991) и трите филма "Завръщане в бъдещето" (1985, 1989, 1990).

На седми декември 1998 актьорът признава пред списание People че още през 1991 е диагностициран като болен от Паркинсон. Отишъл на лекар, защото по време на снимките на „Док Холивуд”(1991), забелязал, че показалецът му потръпва неконтролируемо. През 1998 той се снима в успешния познат и у нас сериал „Шеметен град” и често му се налага да крие дясната си ръка в джоба си. Майкъл Джей Фокс участва в сериала с голям успех от началото му през 1996 до януари 2000, когато болестта му не му позволява да продължи.

Но въпреки тежките препятствия, пред които го изправя борбата с болестта, Майкъл Джей Фокс продължи да работи в киното – като озвучи любимата семейна мишка в хитовата поредица „Стюарт Литъл”.

С неостаряващия си вид на честно момче, готово за някоя добросърдечна шега, Майкъл Джей Фокс винаги е бил един от най-симпатичните и харесвани актьори от своето поколение. Той беше Алекс Кийтън в любимия на Америка сериал „Семейни връзки” и Марти Макфлай в любимата на цял свят трилогия „Завръщане в бъдещето” – кой би могъл да иска повече? При това се справи със славата си изключително добре и внесе искреност и скромност, които не се срещаха често сред звездите през '80-те години. Майкъл Фокс, Джим Кери и покойният Раймънд Бър са начело в списъка на канадците с най-големи успехи в американската телевизия.

Актьорът има 4 деца със съпругата си, Трейси Полан: Сам Майкъл (роден 1989), близнаците Акина Катлийн и Шулер Ф. Грансес (родени 1996) и Исме Анабел (родена 2001).

За отношението си към работата си, актьорът казва "Внимавам да не бъркам превъзходно свършената работа със съвършенството. Първото мога да го постигна; съвършенството е работа на Господ"

А по повод заболяването си от Паркинсън - "Хората често ме питат, дали си задавам въпроса 'Защо аз?', на което обикновено отговарям, 'А защо да не съм аз?"

Елизабет Хърли

на английски:Elizabeth Hurley

Роденa :10.06.1965 Хемпшир, Великобритания.

Известната актриса, модел и продуцент Елизабет Хърли е родена на 10 юни 1965 г. в Хемпшир, Англия, в семейството на баща -протестант, който бил обикновен чиновник и майка-католичка, която била учителка.

Лиз мечтае от малка, както повечето момичета да стане балерина и затова на 12-годишна възраст постъпва в школа-интернат по класически балет. Но скоро разбира, че не е за балерина и се завръща при родителите си. На 16 години се увлича силно по пънка.

Независимо от своя пънк-образа, който си създава - розова грива от коси и халка в носа, Лиз започва да се радва на голяма популярност сред момчетата. Тя успява да получи научна степен в колежа към Лондонската централна студия по танц и театър.

Нейното обучение там прераства в практически занимания с театър и не след дълго Елизабет Хърли дебютира на киноекрана във филма на Брус Биърсфорд "Aria" (1987). Тази роля е последвана веднага от друга в "Remando al viento" (1987). По време на снимките на тази продукция се запознава с младия актьор Хю Грант, който се превръща в един от най-верните й приятели.

Хърли дебютира в Холивуд с филма "Пътник №57", но въпреки доста големия касов успех на този екшън, нейното изпълнение не впечатлява продуцентите и режисьорите и не е последвано от интересни предложения. Лиз се разочарова и се завръща в родната Англия. Но, някак неусетно, все пак известността на младата красавица доста нараства по това време. Основната причина за това е нейното участие като модел на висшата мода в козметиката на "Este Lauder".

Скоро Лиз Хърли заедно със своя бизнеспартньор и приятел Хю Грант създава кинокомпанията "Simian Films". Първата продукция на тази студия е "Крайни мерки" (1996) с Хю Грант, Джин Хекман и Сара Джесика Паркър.

Впоследствие Хърли се заема с множество комерсиални проекти, от които най-успешен се оказва "Остин Пауърс" (1997). За участието си в този иначе доста глуповат филм Елизабет получава $ 3 млн. хонорар.

Въпреки своите бизнесзанимания Хърли продължава да се снима, включително и в главната роля в "Опасна земя". Последва кратко отсъствие от големия екран, но скоро актрисата отново се появява в заглавия, като "Permanent Midnight", "Моят любим марсианец", "Ед телевизията", "Остин Пауърс 2".

И в добавка към всичко нейната компания "Simian Films" продуцира "Мики синьото око" с Хю Грант в главната роля. А филмът с Лиз Хърли в компанията на Брендън Фрейзър "Заслепен от желания" (Bedazzled, 2000) носи доста големи касови приходи. В него Лиз се превъплъщава в самия дявол.

Сред последните филми с нейно участие са "Bad boy" (2002) и "Serving Sara" (2002).

През април 2002 г. се ражда и нейният син Деймиан. В жълтата преса се развихрят бурни полемики по въпроса кой всъщност е бащата на детето на Лиз.

За нейната екстравагантност и предвзетост говори следната реплика, в която разбира се има и голяма доза английски хумор: "Бих се самоубила, ако бях дебела като Мерилин Монро".

Коста Цонев

Роденa :10 юни 1929 София, България

Коста Цонев е български актьор, роден на 10 юни 1929 г. Завършил е ВИТИЗ „Кр. Сарафов“, специалност „актьорско майсторство“.

Участва в редица театрални постановки, игрални и телевизионни филми. Става много популярен като българския таен агент Емил Боев по книгите на Богомил Райнов за българското разузнаване. Известен бохем и ценител на женската красота.

Работил е като актьор в Младежкия театър и в театър „София“.

Носител е на редица отличия и награди за своето творчество.

През 2001 г. влиза в политиката като депутат от НДСВ в 39-ото Народно събрание. През 2005 г. отново е избран за депутат от същата политическа партия.

Женен два пъти за Анахид Тачева. Понастоящем е женен за Елена. Има две деца. Синът му - Димитър Цонев - бе говорител на правителството на Симеон Сакскобургготски. Дъщеря му се казва Теодора. Брат е на известния сатирик Васил Цонев (починал). Има и още един брат, емигрант в Австралия.

Издал е мемоарната книга „Дон Кихот от Красно село“.

Жан Алези

на английски: jean-alesi

Роден : 11 юни 1964 Авиньон, Франция

Джовани „Жан” Алези е френски автомобилен състезател с италиански произход, бивш пилот от Формула 1. Женен за японската телевизионна звезда Кумико. Живее в Нион, Швейцария.

БИОГРАФИЯ

Джеки Стюърт

на английски Sir John Young „Jackie” Stewart

Роден : 11 юни 1939 Милтън, Шотландия

Сър Джон Йънг „Джеки” Стюърт е бивш пилот от Формула 1.Роден е в Милтън, Шотландия на 11 юни 1939 година, в семейство което е тясно свързано с моторните спортове. Неговия баща е собственик на фирмен гараж на Ягуар. Брат му също е бил пилот, но без успехи.Във Формула 1, Джеки Стюърт започва кариерата си като пилот на БРМ. Сключва договор с мениджъра Кен Тирел.Става за първи път световен шампион през 1969 година с болид Матра МС 80 с двигател Косуърт. И до днешни дни Джеки Стюарт е единствения пилот печелил шампионска титла с френски болид.

Става шампион отново през 1971 и 1973 година с болид на Тирел.През 1973 г. списание „Спорт Илюстрейт” го обвява за „Спортмен на годината”.През 1990, влиза в „Международната Зала на Славата в Моторните Спортове”.Прекратява активна състезателна дейност, през 1973 г. Става консултант във Форд Мотор Къмпани.Голямото си завръщане във Формула 1 прави през 1997 година създавайки нов тим „Стюърт Гран При”, заедно със сина си Пол Стюърт и Форд Мотор Къмпани.Тимът по-късно е преименуван в Ягуар Ф1 (2000) като става изцяло собственост на Форд.

Жак-Ив Кусто

на френски Jacques-Yves Cousteau

Роден : 11 юни 1910 Сен Андре дьо Кубзак, Жиронда, Франция

Починал: 25 юни 1997 Париж, Франция

Жак-Ив Кусто е френски морски офицер, океанограф, еколог, журналист, режисьор, фотограф, известен по света като капитан Кусто или просто Жак Кусто. Член на Френската академия; съизобретател на акваланга (заедно с Емил Ганян през 1943 г.); капитан на кораба „Калипсо”, с който изследва соленоводния живот от 24 ноември 1951 до януари 1996 година.

Редактирано 11 юни 200818 г. от Hanibal_Lektar (преглед на промените)

Джордж Х. У. Буш

на английски: George Herbert Walker Bush

Роден : 12 юни, 1924Милтън, Масачузетс, САЩ

Джордж Хърбърт Уокър Буш е 41-ият президент на САЩ (1989–1993). Преди това е бил конгресмен от Тексас (1967-1971), посланик в ООН 1971–1973), директор на ЦРУ (1976–77) и 43-и вицепрезидент на САЩ по време на мандата на Роналд Рейгън като президент на САЩ (1981–1989). Успешно се кандидатира два пъти за Сената, веднъж за президент на страната и веднъж за преизбиране. Многократно награждаван летец от флота, той е последният ветеран от Втората световна война, който служи като президент. Баща му Прескот Буш е бил сенатор, а синът му, Джордж Уокър Буш, е 43-я президент на САЩ.Джордж Хърбърт Уокър Буш е роден на 12 юни 1924 година, в семейството на Прескот Буш и Дороти Уокър. Баща му е сенатор от Кънектикът и работи в известната банкова инвестиционна фирма Браун Брадърс Хариман. Дядо му, на който е кръстен, е заможен бизнесмен и важна фигура в американската голф история.

Започва образованието си в начално училище „Гринуич Кънтри“ в гр. Гринуич, Кънектикът, след което продължава образованието си в гимназия „Филипс“ в Андовер, Масачузетс (1936-42). В гимназията е капитан на бейзболния отбор на училището и членува в братството A.U.V. (Auctoritas, Unitas, Veritas, което на латински означава „власт, единство и истина“), което е с ограничен достъп. Негов съквартирант в интерната е младеж на име Едуард Хукър. Във „Филипс“ Буш научава за събитията от 7 декември 1941 в Пърл Харбър.

Военни години

След завършването на гимназиалния курс през юни 1942, Буш постъпва във флота на САЩ на своя 18-и рожден ден, където по-късно ще стане авиатор. След 10-месечни учения преминава в запаса на 9 юни 1943 като енсин, няколко дена преди да навърши 19 години, като по този начин става най-младия морски авиатор по това време.

След завършването на обучението за летец Буш е назначен през септември 1943 в торпедна ескадра VT-51 като фотографиращ офицер. Като част от 51-а авиогрупа неговата ескадра е разположена на самолетоносача „Сан Хакинто“ през пролетта на 1944. Сан Хакинто влиза в състава на 58-о съединение, което взема участие в операциите при островите Маркъс и Уейк през май и при Марианските острови през юни. На 19 юни съединението триумфира в една от най-големите битки във войната. При завръщането си от мисията самолетът на Буш прави принудително кацане във водата. Изпратена е подводница да спаси младия пилот. На 25 юни Буш и още един пилот получават признание за потапянето на малък търговски кораб край Палау.

След като Буш е произведен в звание младши лейтенант на 1 август 1944, „Сан Хакинто“ предприема военни действия срещу японците на островите Бонин в северната част на Тихи океан. На 2 септември 1944 Буш пилотира един от четирите самолета на VT-51, които нападат японските установки на Чичи Джима. Екипажът на самолета му включва радист Джон Дилейни и младши лейтенант Уилиам Уайт, който замества на оръдието. По време на нападението четири авенджъра от VT-51 са посрещнати от интензивен противовъздушен огън. В началото на нападението самолетът на Буш е поразен и моторът се подпалва. Буш довършва нападението и пуска бомби над набелязаната цел, осъществявайки няколко успешни попадения. С подпален двигател Буш лети на няколко километра от острова, където той и още един член на екипажа на авенджъра скачат с парашут. Парашутът на другия парашутист обаче не се отваря и той загива, но самоличността му не е установена (Делейни и Уайт са убити в боя). Докато Буш престоява в надуваемия сал четири часа, няколко приятелски самолета кръжат над него, за да го предпазят от вражески огън. Накрая Буш е спасен от спасителната подводница „Финбак“. За тази операция Буш получава отличителен авиационен кръст. До края на месеца Буш остава във „Финбак“ и помага при спасяването на други пилоти.

По-късно, през ноември, Буш се завръща на „Сан Хакинто“ и участва в бойните действия на Филипинските острови. Когато „Сан Хакинто“ се връща в Гуам ескадрата, която претърпява загубата на 50% от състава си, е сменена и се завръща в САЩ. През 1944 Буш изпълнява 58 бойни задачи, за които е награден с отличителен авиационен кръст, три авиационни медала и президентски благодарности.

Поради ценния опит, придобит от сраженията, Буш е прехвърлен в Норфолкската военноморска база и е назначен в учебното крило за нови пилоти на торпедоносци. По-късна е авиатор от флота в новосформираната торпедоносна ескадра VT-153. След капитулацията на Япония Буш е освободен с почести от активна военна служба през септември 1945 и постъпва в университета „Йейл“.

Следвоенните години

В „Йейл“ Буш става член на братството Делта-капа-ипсилон и е избран за негов председател. Става капитан на университетския отбор по бейзбол. През 1948 Буш е в четвърти курс и е посветен в тайното общество „Череп и кости“. След една година по молба на Буш, Уилиам Кофин, негов съученик от гимназията, е поканен в обществото. Буш и Кофин остават приятели завинаги въпреки противоположните си политически възгледи — Кофин е антивоенен активист от левицата.

Буш се жени за Барбара Пиърс на 6 януари 1945. От своя брак те имат шест деца: Джордж Уокър, Полин Робинсън (1949-53, умира от левкемия), Джон, Нийл, Марвин и Дороти Уокър. Семейството му дава началото на нова политическа династия в САЩ — синът му Джордж Буш-младши е губернатор на Тексас и по-късно президент на САЩ, другият му син Джеб Буш е губернатор на Флорида, а самият Буш-старши е също избран за президент на САЩ. Дядото на Дж.Х.У. Буш по майчина линия е Джордж Хърбърт Уокър, основател на Дж. Х. Уокър и Ко; неговото име носи голфкупата „Уокър“. Чичото на Дж.Х.У. Буш, Джордж Хърбърт Уокър-младши, е директор на компанията. Джордж Хърбърт Уокър III, посланик на САЩ в Унгария, е първи братовчед на Дж.Х.У. Буш.

След Втората световна война Буш рискува със спекулативния бизнес с нефтени проучвания в Тексас и има значителен успех. Осигурява си позиция в „Дресър Индъстрис“. Синът му, Нийл Малън Буш, носи името на работодателя на Джордж Буш — Нийл Малън, който е близък приятел на семейството. Много години по-късно „Дресър Индъстрис“ се слива с „Халибъртън“, чийто бивш главен изпълнителен директор е Дик Чейни, секретар по отбраната на САЩ в кабинета на Дж.Х.У. Буш (1989-93) и вицепрезидент на САЩ от 2000.

Конгресмен и неуспешните кампании за Сената

През 1964 година влиза в политиката като се кандидатира срещу сенатора демократ от Тексас Ралф Йърборо, като прави акцент в кампанията си неговата подкрепа за Закона за гражданските права от същата година. По това време множество политици от Юга се противопоставят на приемането на този законодателен акт. Буш нарича Йърборо „екстремист” и „левичарски демагог”, докато Йърборо казва, че Буш е богаташ от Севера, който се опитва да си купи място в Сената „така както си купуват място на Фондовата борса в Ню Йорк.” Буш губи тези избори.

Буш не се отказва от политиката и е избран на два пъти – през 1966 г. и 1968 г. за Камарата на представителите от Тексас. Той губи и във втория си опит за влизане в Сената през 1970 г.от демократа Лойд Бенстън, който побеждава действащия сенатор Йърборо в първичните избори на Демократическата партия. По – късно Бенстън става претендент за вицепрезидент от Демократическата партия за изборите от 1988 г., а по – късно е посочен от президента Клинтън за финансов министър – 1993 г.

Заемни длъжности през 70-те години

След загубата на изборите за Сената през 1970 г., Буш е назначен от президента Никсън за посланик на САЩ в ООН, длъжност която той заема от 1971 г. до 1973 г.

След като Никсън е преизбран през 1972 г., той иска от Буш да стане председател на Републиканския Национален Комитет. Той е на тази длъжност по време на аферата Уотъргейт, когато популярността на Никсън и на партията му рязко спада. Буш упорито защитава Никсън, но когато по – късно става ясно, че президентът е нарушил законите, той се средоточава върху защита на Републиканската партия, но все пак запазва лоялността си към Никсън.

След оставката на Никсън от 1974 г., Буш е бил една от кандидатурите за назначаване на поста вицепрезидент, но новият президент Джералд Форд избира Нелсън Рокфелер. Форд назначава Буш начело на Офиса за връзки с Китай, тъй като по това време между двете страни няма официални връзки, а следователно и посолство.

През 1975 г. Форд връща Буш във Вашингтон, за да стане директор на Централното Разузнавателно Управление Службата по това време е разтърсена от серия разкрития относно незаконно и неоторизирани действия и на Буш е възложено да възстанови спокойствието и морала в ЦРУ.

По – късно Буш казва, че не му е било по сърце тази постоянна поредица от постове, тъй като никога не е искал да бъде бюрократ от кариерата. Въпреки това, ако той не беше получавал тези постове, той едва ли щеше да придобие политическа популярност в национален мащаб.

Президентската кампания от 1980 г.

През 1980 г. Буш се кандидатира за президент като изтъква големия си опит в администрацията. В надпреварата за номинацията на Републиканската партия и въпреки правителствената подкрепа за Буш, той е победен от губернатора на Калифорния и търсещ за трети път номинация Роналд Рейгън.

Буш не се стеснява да критикува Рейгън и неговите позиции, като нарича предложенията му за значителни намаления на данъците „вуду икономика”. Буш печели първичните избори в Айова, което го кара да каже на пресата, че е „набрал скорост”. Въпреки всичко Рейгън се завръща в играта като печели първичните избори в Ню Хемпшир и скоростта на Буш изчезва. В крайна сметка Рейгън печели по – голямата част от останалите първични избори.

Вицепрезидентство

След някой дискусии дали да не избере президента Джералд Форд за поста на вицепрезидент, Рейгън се спира на Буш, който по време на кампанията е декларирал, че „никога” няма да се съгласи на този пост. Буш е това, което Рейгън не е – републиканец през целия си живот, ветеран от войната, интернационалист с опит във връзките с ООН, ЦРУ и Китай, а освен това той е значително по – умерен в своите икономически и политически възгледи в сравнение с Рейгън.

Като вицепрезидент Буш е лоялен на Рейгън и пази всички вътрешни противоречия далеч от обществото. Буш няма особено голямо внимание върху политиката, но въпреки това има подкрепата на някои от служителите на администрацията и му е предоставен определен набор от правомощия.

По време на втория мандат на Рейгън, Буш е първият вицепрезидент, който става ”заемащ длъжността президент”, когато на 13 юли 1985 г. Рейгън е подложен на операция. Той е „заемащ длъжността президент” около 8 часа, повечето от които прекарва като играе тенис.

Когато избухва скандалът „Иран-контри” през 1986 г. Буш твърди, че е силно изненадан и не е уведомен за търговията с оръжия с Иран. Тези твърдения се посрещнати от мнозина със скептицизъм, но Буш никога не е обвинен за нарушение на закона.

Президентската кампания през 1988 г.

През 1988 г. след като е вицепрезидент на САЩ за осем години , Буш се кандидатира за президент. Въпреки, че се счита от мнозина за фаворит , той завършва трети на първичните избори в Айова , победен от сенатор Боб Доул и телевизионния евангелист Пат Робъртсън. Все пак Буш успява да спечели първичните избори в Ню Хемпшир, подпомогнат и от рекламата , която твърди, че Доул е за увеличаване на данъците. Когато се стига до деня , в който се провеждат няколко първични избори едновременно, известен като Супер вторник, организационните и финансови способности на Буш си казват думата и никой от останалите кандидати не успява да му се противопостави и той печели номинацията на партията си.

По време на Републиканския Национален Конвент има много спекулации, на кой ще се спре Буш за свои кандидат за вицепрезидент, той избира малко известният сенатор от Индиана Дан Куейл. В разгара на конвента те водят с двуцифрена разлика пред кандидата на демократическата партия Майкъл Дукакис, губернатор на Масачузетс. Макар и често да е критикуван, че му липсват ораторските качества на Рейгън, на конвента Буш дава една от най – добрите си речи в своята политическа кариера , известна като „Хиляди точки от светлина”, фраза която той използва, за да опише своето виждане за американското общество. Конвента ще се запомни и с обещанието на кандидата „ Четете по устните ми: няма да има нови данъци! ” („Read my lips: no new taxes!”)

Кампанията за поста се отличава със своята острота и става известна с множеството отрицателни рекламни клипове на двамата кандидати. Една от тях , изготвена от екипа на Буш, показва как Дукакис неумело кара танк. Друга поръчана от негови поддръжници показва Уили Хотрон , който извършва изнасилване и нападение, докато излежава присъда до живот в Масачузетс, а по време на нападението е бил в отпуска от затвора. Случаят Хотрон , а и твърдото убеждение на Дукакис, че смъртното наказание трябва да бъде отменено в САЩ, създават у публиката усещането, че Дукакис е „мек спрямо престъпниците”.

Буш побеждава , като получава 53,4 % , а Дукакис 45,6% от подадените гласове, а в Избирателната колегия 426 срещу 111 гласа за Дукакис.

Президентство

Още от самото начало външната политика е тази , която се оказва водеща за президента Буш. Той е може би най – добре познат с това, че е в основата на международната коалиция през 1990 г. -1991 г. в Първата война в Залива. През 1990 г. , воденият от Саддам Хюсеин Ирак навлиза в богатия на петрол Кувейт. Съставената широка коалиция има за цел да го изтласка от там и да направи невъзможно нападение от страна на иракските сили срещу Саудитска Арабия.

Буш постига частично своите цели като иракските сили са отстранени от Кувейт, но коалицията не навлиза в Ирак и това дава възможност Саддам Хюсеин да остане на власт. По това време се е смятало, че една инвазия ще вкара САЩ в блато. Трябва ясно да се подчертае, че Буш отказва да окупира Ирак и спазва твърдо действащите международни законни в тази област

Популярността на Буш нараства след успеха и сравнително бързия край на военните действия, но в следствие на икономическата рецесия тя отново спада. Икономическата обстановка е една от основите грижи на президента във вътрешен план и е основна причина за загубата на изборите през 1992 г. Друга основна причина за неуспеха му е подкрепата, която той оказва на демократите в Конгреса за вдигането на данъците, въпреки известното му обещание, че това никога няма да се случи. С това си действия Буш изолира и отчуждава много свои консервативни привърженици и естествено губи тяхната подкрепа за изборите. Важен фактор за победата на Бил Клинтън е кандидатурата на Рос Перо, който печели 19 % от подадените гласове.

Последният противоречив ход на Буш по време на мандата му е подписването на амнистии за шест държавни служители, обвинени за скандала „Иран – контри” и особено скандална е амнистията за Каспър Уайнбъргър. Амнистията за него е подписана на 24 декември 1992 г., а той е трябвало да се изправи пред съда на 5 януари 1993 г. във връзка с заблуждаване на Конгреса, по повод продажбата на американско оръжие на Иран. От личните бележки на Уайнбъргър е видно, че Буш е одобрил тайната продажба

Годините след президентството

След неуспешната му кампания за преизбиране Буш се оттегля от обществения живот. През април 1993 г. иракското разузнаване прави опит за покушение над живота му чрез кола-бомба по време на посещението му в Кувейт, чийто служби за сигурност успяват да се справят със заговора. На 26 юни 1993 г. американските военни части предприемат атака с ракети срещу главната квартира на иракските разузнавателни служби в отговор на опита за убийство.

Буш никога не съставя писмени мемоари за времето, прекарано във властта, а и е заявил, че няма и намерение да го направи. Все пак е публикувал книга с подбрани писма, съавтор е заедно с Брент Скаукрофт и на книга, посветена на външната политика.

През 2001 г. става първият президент след Джон Адамс, който става баща на друг президент, когато синът му Джордж У. Буш, след решение на Върховния съд е обявен за президент на страната.

На 12 юни 2004 г. той скача с парашут по случай своя осемдесети рожден ден. Това е третият му скок след Втората световна война.

На 3 януари 2005 г. Буш Старши и Бил Клинтън застават начело на кампанията по набиране на средства за подпомагане на жертвите от цунамито в Индийския океан. На 31 август 2005 г. се срещат отново, за да съберат средства за жертвите на урагана „Катрина“ и да координират частните дарения. Двамата бивши президенти развиват приятелски отношения подобно на президентите Картър и Форд.

Междувременно Джордж Буш старши навлиза в бизнеса с петрол, основавайки компанията „Запата Корпорейшън“.

Стани , равнис ... мирно за

Бойко Борисов

Роден : 13 юни 1959 Банкя, България

Бойко Методиев Борисов е съвременен български политик, охранител, каратист и от 10 ноември 2005 г. е настоящ кмет на София. При уволнението си от МВР през 2005 г. има звание генерал-лейтенант.Роден е на 13 юни 1959 г. в село (днес град) Банкя.Баща му е Методи Борисов, а майка му е Венета Борисова.

През 1982 г. завършва Висшата специална школа на МВР с чин младши лейтенант в специалност „Противопожарна техника и безопасност“. Същата година постъпва на работа в Софийско градско управление като командир на взвод, а по-късно е командир на рота. От 1985 г. до 1990 г. е преподавател във Висшия институт за подготовка на офицери и научноизследователска дейност (ВИПОНД) на МВР. Защитава дисертация на тема „Психо-физическата подготовка на оперативния състав“. От 1982 г. до 1990 г. работи на различни служби в МВР.

След 1978 г. се занимава активно с карате, и през годините работи като треньор на националния отбор на България по карате, както и като съдия на международни срещи по карате.

През 1990 г. напуска системата на МВР, отказва да се деполитизира и остава член на БКП. През 1991 г. основава частната охранителна фирма „Ипон-1“ ООД, която осигурява охраната и на личности като Тодор Живков и Симеон Сакскобургготски. „Ипон-1“ членува в Световната организация на охранителите IAPPA, а Бойко Борисов е персонален член на организацията.

През 2001 г. е назначен на длъжност „главен секретар на МВР“ и е повишен в чин „полковник“ от МВР. В началото на 2002 г. му е присъдено звание „генерал-майор“ с Указ на президента Георги Първанов, а през 2004 г. е удостоен със звание „генерал-лейтенант“.На Парламентарни избори в България 2005 Бойко Борисов е кандидат за народен представител в два многомандатни избирателни района, издигнат в листите на Национално движение Симеон Втори. Въпреки че избирателите го посочват за депутат, той се отказва в полза на работата си в МВР, която напуска през септември.

През октомври 2005 участва като независим кандидат в частичните кметски избори в София, стига до балотаж (срещу Татяна Дончева от БСП) и е избран. Полага клетва като столичен кмет на 10 ноември 2005 година.

През март 2006 г. е основана организацията Граждани за европейско развитие на България (ГЕРБ), в която Бойко Борисов официално не участва, но която е свързана с близки до него хора, и чрез която той изказва намерения евентуално да участва на избори, когато тя се превърне в партия. На 3 декември същата година е създадена и партия ГЕРБ, в която отново Борисов не участва, поради задълженията си като кмет на София, но се нарича неин „неформален лидер“ и практически я ръководи.

за 14 юни

Цеца Ражнатович

Родена :14 юни 1973 Житораджа, Сърбия

Светлана „Цеца“ Величкович-Ражнатович е най-популярната турбофолк певица не само в Сърбия, но и на Балканите. Наричана е Богинята, Кралицата, детето-чудо на сръбската музика, Цеца Национале и е харесвана от всички. Албумите ѝ са продадени в повече от 19 милиона копия. На 27 юли 2006 в Република Македония получава титлата най-голяма звезда на Балканите за всички времена. През 2005 подписва договор и става рекламно лице на модната линия на футболистите Малдини и Тоти „Sweet Years“. Хонорарът и за едно участие е 100 000 евро, и тя е най-скъпо платената певица в Югоизточна Европа.

Ранни години

Светлана Величкович е родена в Житораджа, село в Южна Сърбия. Още от малка тя се увлича по музиката. За пръв път стъпва на сцена на 5 години. От тогава пее по празници. Дебютира на фестивала Илиджа през 1988 година с песента „Цветак зановетак“, където почели наградата на публиката. Още същата година Светлана издава първият си албум. Тя е само на 15-годишна възраст. Първите ѝ албуми се отличават с жизнерадостност, свежа, бърза и ритмична музика. Най-известните и песни от този период са „Лепотан“ и „Лудо срце“.Паралелно с пеенето, Цеца учи във Ветеринарно-медицински техникум, специалност свинарство. В училище е добра и старателна ученичка. В периода на тийнейджърските си години, създава хита „Хеj, вршнаци“, „Бабарога“, „Пустите ме да га видим“.

Музикална кариера

След няколко месеца отсъствие, Цеца се завръща с много шум на сцената. С нея започват да работят Марина Туцакович и Александър Радулович-Фута. Цеца издава албума си „Шта je то у твоjм венама“ и тръгва на турне. В албума си включва и песента „Кукавица“, която била отхвърлена от фолк-кралицата Весна Змиянац. Песента се превръща в тотален хит, и безспорно един от най-големите хитове в историята на сръбската музика.В края на годината се запознава с Желко Ражнатович-Аркан. Дълго крият връзката си, когато най-накрая я обявяват публично. Няколко месеца по-късно, на 19 февруари 1995 година сключват брак. За разлика от мненията на повечето хора, Желко не просто не попречва на нейната кариера, но и дава идеи, пише сценариите за нейни клипове, определя стила ѝ. В този период създава албумите „Фатална љубав“ и песните „Београд“, „Фатална љубав“, „Ниje монотониja“ и албума „Емотивна луда“, които включва големите хитове „Кад би био рањен“, „Неудољив, неумољив“. През 1997 излиза и албума „Маскарада“, с големите хитове „Маскарада“, „И богати плачу“, „Вретено“, „Неваљала“ и др.През декември 1996, Цеца ражда сина си, Велко. Година и половина по-късно, през май 1998, Цеца ражда и второто си дете — дъщеря си Анастасия. През същата 1998 година, заедно със съпруга си купуват футболният клуб „Обилич“. Едно от най-големите нещастия, които сполетяват голямата звезда, е убийството на съпруга ѝ на 15 януари 2000 година. Повече от 18 месеца Цеца не се появява на сцената, не излиза от дома си, дори забранява нейни клипове да бъдат излъчвани по телевизията. Но макар да се зарича никога повече да не пее, тя се появява отново на сцена в края на 2001 с албума „Децениja“ и голям концерт, посветен на покойния ѝ съпруг. Пред 80 000 души Цеца се покланя заедно със двете си деца на стадион „Црвена звезда“. От албума ѝ се раждат три мега-хита — песните „Забрањени град“, „39,2“ и „Драгане моj“.През 2002 година предприема голямо европейско турне, което завършва с мегаконцерта на стадион „Мала Маракана“ пред над 80 000 души. Още на следващата година я сполетява поредното нещастие — Цеца е обвинена за незаконно притежание на оръжия и прекарва в затвора 121 дни. Някои свързват името ѝ с убийството на сръбският премиер Зоран Джинджич. След като бива оправдана и излиза от затвора, издава поредният си албум, пълен с хитове — „Горе од љубави“(2004).На 17 юни 2006 г., Цеца издава поредният си и най-нов албум „Идеално лоша“. В същият ден тя излиза на сцената на „Ушче“ в Белград пред над 100 000 души и прави концерт, който трае 4 часа. Изпява песента „Пиле“. Този момент е определян, като най-силното преживяване в нейните концертни изяви. Месец по-късно албумът се пуска и в България. В Сърбия и Република Македония песента „Пиле“ е номер 1 във всички класации, като преди нея, номер 1 беше „Лепи громе моj“. За първи път Цеца организира концерт в България едва през 2006, на 14 септември в София.

Дискография

* Цветак Зановетак (1988)

* Лудо сърце (1989)

* То Мики (1990)

* Бабарога (1991)

* Ща йе то у твоим венама (1993)

* Я йош спавам у твойой майци (1994)

* Фатална любав (1995)

* Емотивна луда (1996)

* Маскарада (1997)

* Цеца 2000 (2000)

* Децения (2002)

* Горе от любави (2004)

* Лондон Микс (2005)

* Идеално лоша (2006)

Че Гевара

на испански Ernesto Rafael Guevara de la Serna

Роден :14 юни 1928 Росарио, Аржентина

Починал: 9 октомври 1967 Ла Игера, Боливия

Ернесто Рафаел Гевара де ла Серна , известен най-вече с псевдонима си Че Гевара или просто Че е аржентински политик, общественик и революционер.

БИОГРАФИЯ

Щефи Граф

на немски: Stefanie Maria „Steffi“ Graf

Родена :14 юни 1969 г. в Манхайм, Германия

Щефани Мария „Щефи“ Граф е бивша немска тенисистка, която е била №1 в световната ранглиста. Щефи е родена на 14 юни 1969 г. в Манхайм, Германия, а в момента живее в Лас Вегас, Невада (САЩ). Била е №1 на 17 август 1987 г. Според група експерти събрани от Асошейтед Прес Щефи Граф е обявена за най-добрата тенисистка на 20-ти век.

Започва да тренира тенис на 4 годишна възраст. Щефи Граф започва да играе професионално през 1982 г., а се отказва от тениса през 1999 г. През 1988 г. печели Големия шлем, като побеждава и на четиритте турнира.

Омъжена е за известния тенисист Андре Агаси. Имат две деца Джейдан-Гил и Джаз-Ел.

Бой Джордж

на английски Boy George

Роден :14 юни 1961 Лондон, Англия

Бой Джордж е английски поп-певец и автор на песни, роден на 14 юни 1961 г. в предградието на Лондон Елтъм. Той израства в голяма ирландска фамилия, от работническата класа, която води началото си от ирландският град Търлис. Бой Джордж става известен заедно с групата "Кълчър Клъб" (Culture Club). През 80-те и 90-те години на XX век, той привлича вниманието на публиката с пищните си изяви на сцена.

за 15 юни

Кортни Кокс

на английски: Courteney Cox Arquette

Роден :15 юни 1964 Бирмингам, САЩ

Кортни Кокс Аркет е американска актриса, известна с ролята си на Моника Гелър в комедийния сериал „Приятели“.Родена е на 15 юни 1964 г. в Бирмингам, Алабама. Тя е най-малкото дете в семейството като има две по-големи сестри (Вирджиния и Доти) и брат (Ричард младши). През 1999 г. се жени за Дейвид Аркет и оттогава взима неговата фамилия. Снимала се е в повече от 30 филма и телевизионни сериали, по-известни от които са превъплащенията и в „Ейс Вентура зоодетектив“, където си партнира с Джим Кери, трите части на „Писък“ и комедийния сериал „Приятели“.

Оливер Кан

на немски: Oliver Rolf Kahn

Роден :15 юни 1969 Карлсруе, Германия

Оливер Ролф Кан е немски футболен вратар. Кан играе в Байерн Мюнхен и в немския национален отбор до средата на 2006-а година. Той е един от най-добрите вратари живели някога. Винаги ще остане легенда и ще поучава всички нови вратари.Кан е роден на 15 юни 1969 г. в Карлсруе, Германия. През 2002 г. е избран за най-добър на Световното първенство в Япония и Корея, проведено през същата година. Най-слаб мач:срещу ФК Зенит Санкт Петербург в купата на УЕФА,завършил 4 на 0 за руснаците.

за днес

Симеон Сакскобургготски

Роден :16 юни 1937 София, България

Симеон Борисов Сакскобургготски още известен като Цар Симеон Втори е български монарх, министър-председател и политик.Роден е княз Симеон Търновски, син на цар Борис III български и на царица Йоанна Савойска. Със смъртта на цар Борис III престолонаследникът става Симеон II, Цар на България;той е цар на България от 1943 до 1946 г. Игонен от страната със семейството си от комунистическото правителство на 16 септември 1946 г., за пръв път се завръща на 25 май 1996 г. След завръщането си в България и политическия ѝ живот е познат като Симеон Сакскобургготски. От 24 юли 2001 г. до 17 август 2005 г. Симеон Сакскобургготски е 62-рият министър-председател на България начело на 85-тото правителство на България. След спечелването на парламентарните избори става лидер на партията Национално движение Симеон Втори (НДСВ).Симеон II, британската кралица Елизабет II и белгийският крал Алберт II принадлежат към рода Ветин.Симеон II е Рицар на Златното Руно.

БИОГРАФИЯ

Георги Парцалев

Роден :16 юни 1925 Левски, България

Починал: 31 октомври 1989 София, България

Георги Иванов Парцалев е български театрален и киноактьор. Обикновено играе комедийни роли.Роден е в Левски през 1925 година. Завършва гимназията в Плевен, след което учи медицина в Софийския университет.През 1956 г. започва работа в Сатиричния театър, а през 1958 г. идва първата му роля в киното — в „Любимец 13“. Свързван с пътуващите в края на 1950-те и през 1960-те т.нар. „естрадно-сатирични” концерти, постепенно се превръща в живата легенда на на българската комедия с незабравимото си участие в „Привързаният балон” (1967), „Кит”, „Петимата от Моби Дик” (1970), „С деца на море” (1972), „Сиромашко лято” (1973), „Баща ми бояджията” (1974), „Два диоптъра далекогледство” (1976), „13-тата годеница на принца” (1987). Голямата му професионална мечта да се превъплъти в образа на Дон Кихот, така и не се сбъдва.Георги Парцалев не се е женил и няма деца. След смъртта му негови познати твърдят, че е гей.Умира на 64 години в София през 1989 година.

Тупак Шакур

на английски Tupac Amaru Shakur

Роден :16 юни 1971 Ню Йорк, САЩ

Починал: 13 септември 1996 Лас Вегас, САЩ

Тупак Амару Шакур e рапър,актьор и поет, по-известен с псевдонимите си 2Pac и по-късно Makaveli или просто РАС, е роден на 16 юни 1971 г. в Бруклин, Ню Йорк, САЩ под името Lesane Parish Crooks. Почти веднага след раждането му майка му Афени Шакур (Afeni Shakur) промения името му на Тупак Амару Шакур. Физическият му баща остава неизвестен и за самия Тупак до 1994 когато Billy Garland(биологичният баща) не посещава Пак в болницата. Вторият баща на Тупак, Мутулу Шакур (Mutulu Shakur), който е баща на сестрата на Тупак, по-късно е осъден на 60 години затвор за въоръжен грабеж, след като години наред е в списъка на 10-те най-търсени на ФБР. Тупак умира на 13 Септември 1996 в Лас Вегас, Невада, САЩ прострелян на 7 Септември от неизвестен извършител. Предполага се, че зад покушението стоят хора от групата на Notorious B.I.G. и Пъф Деди,има и версии,че самите Death Row седят зад покушението.Фигурира в Рекордите на Гинес като най-продаваният рапър в света(75 млн.диска в световен мащаб и повече от 50 млн. само в САЩ). В по-голяма част от песните си той описва живота в гетото, насилието и расизма, както и проблемите в обществото. Самият той е израстнал с всичко това около себе си. На 12-годишна възраст открива любовта си към актьорството, писането на любовни песни и поезията. Учи в балтиморското училище по актьорско майсторство, където прави голямо впечатление на учителите си със своя потенциал. За нещастие не успява да завърши училището, защото се премества със семейството си в Оукланд, Калифорния.Afeni Shakur(майката на 2Pac ) се присъединява към Черните Пантери на Ню Йорк и на 22 години е арестувана и обвинена във връзка с конспирация да бъдат взривени публични места в Ню Йорк. Докато е бременна с Tupac, тя е осъдена и изпратена в затвора за жени в Грийнуич. На 16 Юни 1971 год. тя ражда Tupac Amaru Shakur в Бруклин, Ню Йорк. Думите "Tupac Amaru" са на езика Инка и означават "блестяща змия". "Shakur" е на арабски и се използва за "благодарен на бога". Семейството му трудно се е оправяло. Живеели са в заслони между кварталите Бронкс и Харлем. Местният ганстер Legs отива да живее със семейството на Tupac и той е човекът, който пристрастява майка му към крека. Афени включва 12-годишния си син в харлемската театрална група "127 Street Ensemble".В първото си изпълнение Tupac играе Травис в "Издигащи се в Слънцето". По-късно семейството му се премества в Балтимор. На 15 години той пише първия си рап и се записва в Училище за изкуства, където учи балет и актьорско майсторство. Семейството му отново се мести в град Марин, Калифорния. Напускането на Училището за изкуства има толкова голям ефект върху живота му, че Tupac се премества при съседа си и започва да продава наркотици. Доведеният баща на Tupac, Mutulu Shakur е осъден на 60 години в затвор за връзка с грабежа от бронирана кола през 1981 год. Tupac влиза в Digital Underground като рап танцьор. Докато е на турне той разбира, че майка му взема крек. Албумът му "2pacalypse Now" излиза на 12 ноември 1991 год, малко след като Tupac съди Оукландската полиция за десет милиона долара за доказана бруталност при ареста му за глупава походка. Телевизионният дебют на Tupac е в "Juice". На 1 февруари 1993 год. излиза албумът му "Strictly 4 my N.I.G.G.A.Z." и става златен запис. На 5 април 1993 год. Tupac е арестуван за размахване на бухалка пред рапър по време на концерт. Два месеца по-късно играе главна роля в "Poetic Justice". След още месец той среща жена в нощен клуб и е обвинен в сексуален тормоз и така той не може да вземе участие в "Higher Learning". След това Tupac влиза в затвора за нанасяне на телесни повреди над директора на "Обществени проблеми" Ален Хюс. На 30 ноември 1994 год. Tupac е прострелян с пет куршума в сградата за записи на Таймс Скуеър. По-малко от три часа след операцията Tupac се изписва от болницата. Докато излежава присъда от четири и половина години в затвора заради сексуален тормоз "Me Against The World" дебютира като номер едно в Billboard класациите. Директор на Death Row Suge Knight плаща гаранцията на Tupac за 1,4 милиона долара.Tupac се подписва с Death Row. Четири месеца по-късно дебютира "All Eyez On Me". След като напуска Майк Тайсън Брус Селдън се бие във Лас Вегас и е виждан във колата на Suge Knight. Tupac е прострелян четири пъти в гърдите от стрелец в бял кадилак. Shakur е заведен в Университетския Медицински център, където е опериран и дори е отстранен десният му дроб. След шест дни в критично състояние двадесет и пет годишният Amaru Shakur е обявен за мъртъв в 4:03 часа следобяд и тялото му е кремирано.

Доналд Съдърланд

на английски Donald Sutherland

Роден : 17.07.1934 Сейнт Джон, Канада.

Прочутият американски актьор Доналд Съдърланд е всъщност канадец. Той е роден на 17 юли 1934 в Сейнт Джон, (Канада). Завършва университет в Торонто, а професионалното си образование получава в Кралската Шекспирова академия за драматично изкуство в Лондон. В Англия натрупва безценен сценичен опит.

Високият, с изпито лице и несъразмерно лице актьор, играе в няколко филма на ужаса през 60-те години, вкл. “Замъкът на живите мъртъвци” (1964), преди да спечели овации за изпълнението си на шантавия хирург Хокай Пиърс от шедьовъра на Робърт Олтман "Военно-полева болница" (M*A*S*H).

Постепенно преминава от епизодични превъплъщения в антигерои към главни роли. Неговите забележителни коноизпълнения включват ролята на сдържан детектив в трилъра на Алън Пакула "Клут" (1971), в който играе с тогавашната звезда Джейн Фонда.

После приема поканата на Далтън Тръмбо да участва в неговата разтърсваща военна драма "Джони грабна пушката (1971). В мрачния шедьовър на Никълъс Рьог “А сега не гледай” ("Don't Look Now",1973) съумява да пресъздаде раздвояващото се съзнание на човек, който полудява, а в “Денят на скакалеца” (1975) на Джон Шлезинджър пък дава израз на яростта на обикновен човек, попаднал в безумния свят на киното.

Въобще на Доналд Съдърланд безспорно му се удава да се превъплъщава в ролите на безумци, престъпници или садисти. Така например, в “ХХ век” на Бернардо Бертолучи много впечатляващо представя един от най-отблъскващите отрицателни персонажи, разкривайки патологията на фашистката идеология.

В отличения с “Оскар” филм на Робърт Редфорд "Обикновени хора" (1975) пък създава великолепен образ на любящ и разбиращ баща, доказвайки широкия си актьорски диапазон. В “Казанова” (1996) на Федерико Фелини се преобразява в образа на най-великия любовник, за да разкрие в дълбочина неговата сложна душевност.

Впоследствие се снима все така много, както за киното, така и за телевизията, въпреки че, малко от новите му роли успяват да достигнат успеха на тези от ранните му години, които го направиха световно известен.

Той например пресъздава убедително образа на южноафрикански учител в социалната драма "A Dry White Season"(1989) (Един сух бял сезон).

По-интересните телевизионни роли влючват тази в "Гражданинън X" (1995, за която получава "Златен Глобус" и "Еми"), също така и ранните епизоди на "Avengers", и гласа зад кадър в "The Simpsons" (1989).

Доналд Съдърланд се е развеждал два пъти: с Луиз Хардуик и Шърли Дъглас. Има син на име Кифър Съдърланд, който също прави успешна актьорска кариера в Холивуд.

Сред последните проекти с участието на Доналд Съдърланд е филмът "Балтийска Буря" (Baltic Storm), разказващ историята за потъването на ферибот в Естония.

Винъс Уилямс

на английски: Venus Ebone Starr Williams

Роден : 17 юни 1980 г Линуд, Калифорния САЩ

Винъс Ибъни Стар Уилямс е известна професионална американска тенисистка, родена в Линуд, Калифорния на 17 юни 1980 г. Нейната сестра Серина Уилямс също е известна тенисистка.

Винъс печели турнира Уимбълдън четири пъти (2000, 2001, 2005 и 2007 г.) и два пъти завършва втора на него. На откритото първенство на САЩ също има две първи (2000, 2001 г.) и две втори места (1997, 2002).

Маркос Багдатис

на английски: Marcos Baghdatis на гръцки: Μάρκος Παγδατής

Роден : 17 юни 1985 в Лимасол, Кипър.

Маркос Багдатис е кипърски тенисист от ливански произход, роден на 17 юни 1985 в Лимасол, Кипър. Багдатис е един от тримата тенисисти до момента (другите са Седрик Пиолин и Микаел Перфорс), влезли в топ 10 на световната ранглиста още преди да са спечелили турнир от висока категория. Маркос умее да се пласира добре на корта и е известен със силния си бекхенд. В момента негов треньор е Янис Хаджигеоргиу.

БИОГРАФИЯ

Пол Маккартни

на английски Paul Mccartney

Роден : 18 юни, 1942 Ливърпул, Великобритания

Сър Джеймс Пол Маккартни е британски музикант, участвал в легендарната рок група Бийтълс.Английският музикант, певец и автор на текстове става известен с английската група „Бийтълс“. Записан е в книгата на рекордите на Гинес като най–успелия композитор в историята на популярната музика. Заедно със самостоятелната си работа и тази с „Бийтълс“ Маккартни написва над 50 хита, повече отколкото който и да е друг музикант. По време на кариерата си Маккартни се изявява като басист, наред с това е и певец пианист и свири на барабани.Маккартни и Джон Ленън са основните композитори в „Бийтълс“, като много от композициите на Маккартни от този период — „Hey Jude“, „Eleanor Rigby“, „Yesterday“ и „Let it be“ често са считани за най-добрите песни в съвременната история на музиката. Друга песен на „Бийтълс“, написана от Маккартни е „Хелтър Скелтър“, считана от някои за първата хевиметъл песен.Кариерата на Маккартни след като групата „Бийтълс“ се разпада също е много успешна. Като самостоятелен изпълнител и заедно с неговата група „Уингс“, с която се изявява през 70-те години, Маккартни създава 30 хитови сингли в САЩ и Великобритания. Измежду тях са „Maybe I'm Amazed“, „Live and Let Die“, „Band on the Run“, „Silly Love Songs“, „Pipes of Peace“ и дуета му със Стиви Уондър „Ebony and Ivory“.През 2001 г. Пол Маккартни става първият музикант, чието състояние минава един милиард долара

Аранча Санчес-Викарио

на испански: Arantxa Sánchez Vicario

Родена : 18 юни 1971 г. в Барселона Испания

Аранча Санчес-Викарио (на испански: Arantxa Sánchez Vicario) е професионална испанска тенисистка, тя е сестра на Хавиер и Емилио Санчес, също професионални тенисисти.

Успехи

* Ролан Гарос

o Първо място: 1989, 1994, 1998

o Второ място: 1991, 1995, 1996

* Открито първенство на САЩ

o Първо място: 1994

o Второ място: 1992

* Уимбълдън

o Второ място: 1995, 1996

Изключителната Изабела Роселини

Изабела Фиорела Елета Джована Роселини, родена на 18 юни, 1952 г. в Рим и е дъщеря на Роберто Роселини - един от най-големите италиански кинорежисьор и великата и незабравима Индрид Бергман ( „Казабланка”).

След дълга вътрешна борба със своите „кино-хромозоми” (отначало работи като преводачка от италиански, след това е кореспондент в Ню Йорк на италианска телевизия, и най-вече фотомодел – лицето й се е появявало на повече от 500 корици на най-популярните списания), през 1976 започва да се снима и в киното.

Изабела несъмнено е красива – избирана е сред петдесетте най-красиви хора на планетата според списание People през 1990 и през 1995 и е под № 84 в списъка на 100-те най-сексапилни киноактриси на списание Empire през 1995. Има 4-годишен брак с Мартин Скорсезе 9№, последвалата връзка с Дейвид Линч и след това с Гари Олдман.

Сред блестящите й изяви се нареждат участията й в „Синьо кадифе” (1986) на Дейвид Линч,

(1992), телевизионния минисериал „Одисей” на Андрей Кончаловски.

Дълго време беше символ на козметичната фирма Ланком, а след това развива собствена линия козметични продукти, съвместно с Ланкастър груп.

по материали от Нет Фокус / kino.dir.bg

Редактирано 18 юни 200817 г. от chain_reaction (преглед на промените)

Нека почетем паметта на един нелепо отишъл си изключителен човек...

Емил Трифонов - Кембълът

Кембълът е български телевизионен и радиоводещ, известен с нестандартното си и предизвикателно поведение в преките си предавания, което му създава славата на „българския Хауърд Стърн“. Изявява се и като поет, художник, музикант в различни периоди от живота си.

Роден е на 19 юни 1964 в Бяла Слатина. Израства в Разград. Завършва българска филология в Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“. Премества се в София и през 1993 основава група „Тутакси“, с която издава касетъчните албуми „Нейсе“, „Бива“ и „Туй цък on уй цък“. Следващата му група, с която продължава музикалните си и авторски експерименти, е „Термус“.

Негово дело са 7 албума с авторска музика и текстове. Кембълът пише поезия. Има преведени пиеси и разкази в Америка. Води авторски предавания в телевизия "7 дни", радио "Експрес", радио "Нет" и в последните години от живота си предаването "Говорилня" по телевизия "ББТ".

Кембълът загива на 17 март 2007 година при тежка автомобилна катастрофа на булевард „Цариградско шосе“ в София, докато пътува в автомобил, управляван от водач в нетрезво състояние (с 1,2 промила алкохол в кръвта). Колата блъска други два автомобила на булеварда. Пияният шофьор остава невредим.

Уикипедия

Редактирано 19 юни 200817 г. от chain_reaction (преглед на промените)

Една от най-любимите ми актриси

Мерил Стрийп

Дата на раждане: 22.06.1949 год.

Място на раждане: Съмит, Ню Джърси, САЩ

Мери Луиз се ражда на 22 юни 1949 г., в Съмит (Ню Джърси). Още като ученичка се увлича по театъра. През 1975 г. завършва Йейлския университет като магистър по изобразителни и драматични изкуства.

В киното, където Стрийп се оказва след няколко години в един от най-добрите нюйоркски театри, ръководен от Джоузеф Пап, отначало не й провървява. Вече била известна актриса, играеща в постановки по Шекспир, Стриндберг, Тенеси Уилямс, а й поръчали малка роля на светска дама в "Джулия" на Ф. Цинеман (1977). На всичко отгоре в процеса на монтажа били изрязани почти всички кадри с нейно участие. Със следващите й роли обаче, главно на второстепенни героини, ценителите на истинското изкуство веднага я забелязали. За ролята си в „Ловецът на елени” (1978) Мерил печели наградата на Националното общество на кинокритиците за "най-добра поддържаща актриса", а за участието си във филма "Геноцид" (1978) е наградена с най-престижната телевизионна награда "Еми". За играта си в "The Seduction of Joe Tynan" (1979) получава приза на нюйоркските критици.

Истински екранен триумф за актрисата става ролята на Джоана в известния филм на Р. Бентън "Крамер срещу Крамер" (1979). В образа, който създава, актрисата набляга (в осъвременен вариант) на много черти, свойствени на ибсеновата Нора, играна от нея в театъра. Мерил Стрийп отлично осъзнавала непечелившата позиция на своя персонаж – майка, изоставила детето си. Но актрисата рискувала и спечелила. "Оскар”-ът за най-добра актриса в поддържаща роля бил справедлива награда за майсторството й.

В "Жената на френския лейтенант" (1981) Мерил Стрийп се превъплъщава в две героини: отритната от викторианското общество любовница на някакъв митичен френски лейтенат и съвременната актриса Ана – два различни женски характера. Двата образа ги сближава стремежът им към свобода и независимост в сферата на личните отношения. Те, както и Джоана, са изпълнени с "отрицателно обаяние". На актрисата не са й интересни изцяло положителните героини, които по правило са доста безцветни.

Своя втори „Оскар” – вече за главна женска роля - Стрийп получава за участието си в екранизации на Алън Пакула на антифашисткия романа на У. Стайрън „Изборът на Софи” (1982). Тук отново й се налага да играе две роли, но вече не на различни жени, а на една: в Освиенцим и в следвоенния Ню Йорк. И на едното, и на другото място героинята е поставена пред много труден избор: отначало - кое от двете си деца да обрече на смърт, а после трябва да избере благоденствие или порядъчност; тя избира второто, за което заплаща с живота си. (С фашизма се сражава и друга героиня на Стрийп - Сюзан Треърн, във филма на Ф. Скепси "Изобилие", 1985.)

В средата на 80-те Мерил Стрийп се снима в поредица филми за любовта. Във "Falling in Love" (1984) на У. Гросбард (с Робърт Де Ниро) тя показва как тривиалната любовна изневяра може да прерастне в голямо, истинско чувство. В "Heartburn" (1986) на Майк Никълс (с Джак Никълсън) Мерил играе реално съществуваща личност, Нора Ефрон, която разказва историята на краха на своя брак с Карл Бърнстейн, единият от двамата журналисти, разкрили аферата „Уотъргейт”. Любовта е трудна не само в големия град, но даже и там, където наоколо няма никой – това утвърждава с играта си актрисата в лентата на Сидни Полак "Извън Африка", получил „Оскар” като най-добър филм на 1985 г.

Малко уморена от ролите на всички тези красиви и страстни жени, Мерил Стрийп се насочва към по-различно амплоа. През 1987 г. бразилският режисьор Ектор Бабенко я покани в своя американски филм "Ironweed", където актрисата демонстрира удивителната си способност драстично да промени външния си облик. В същото време заставя зрителите да се отнесат със симпатия към доста несимпатичен персонаж.

Наградата на кинофестивала в Кан за най-добра женска роля Стрийп получава за участието си във филма на Ф. Шепизи "Вик в мрака" (1988), в който играе майка, осъдена за убийството на собственото си дете, изчезнало по време на излет сред природата. За убедителната игра на актрисата помогнало и това, че нейната дъщеря Грейс била приблизително на същата възраст като безследно изчезналото дете във филма.

Мерил Стрийп пробва силите си и в комедията "She-Devil" (1989) на Сюзан Зайделман и играе доста успешно в "Смъртта й прилича" (1992) на Р. Земекис.

В "Postcards from the Edge" на М. Никълс (1990) демонстрира ярък музикален талант, прави изумителна роля в "Къщата на духовете" (1993) а в екшъна „Дивата река” (1994) се представи като истински каскадьор, преди да се върне отново към романтичните драми с „Мостовете на Медисън” (1995). През последните години актрисата направи силни роли още и в „Адаптация”, „Часовете” (и двата през 2002), както и в „Дяволът носи „Прада” (2006).

След актьорите и актрисите Мерил Стрийп е номер 1 по брой номинации за заветния „Оскар” - 10 номинации и две награди. Тя си е заслужила репутацията като „Лорънс Оливие в рокля” и при това си остава жена до мозъка на костите. В реалния живот от 1978 г. Стрийп е омъжена за скулптура Дон Хамър и имат две момчета и две момичета, поради което актрисата споделя: ”Винаги се чувствам уморена...”

по материали от: cinefish.bg

Редактирано 22 юни 200817 г. от chain_reaction (преглед на промените)

Зинедин Зидан

на английски Zinedine Zidane

Роден : 23 юни 1972 Марсилия, Франция

Зинедин Язид Зидан по прякор Зизу, е бивш френски футболист и играч на Реал Мадрид. Играе като полузащитник. Отличаван е три пъти с наградата „Световен футболист на годината” (1998, 2000, 2003) и веднъж със „Златна топка” (1998), наградата на ФИФА за най-добър играч на Световното първенство в Германия 2006.

Зинедин Зидан е син на алжирски преселници. Въпреки, че е роден в Марсилия, той никога не е играл в местния отбор „Олимпик Марсилия”. През своята кариера, той играе в Националния отбор на Франция и в четири клубни отбора.

Зидан често е определян като най-добрия футболист на своята генерация и като един от най-великите за всички времена. Атакуващ полузащитник, неговият елегантен дрибъл, баланс, усета му за контрол над топката, неповторимия поглед върху играта, умението да пласира добри пасове, точността на ударите му и изключително ефективните му преки свободни удари, са го направили един от най-добрите изпълнители във футбола.[източник?]

Съпругата на Зидан се казва Вероника и заедно имат четирима сина - Енцо, Лука, Тео и Елиас. Енцо, също като баща си, се занимава усилено с футбол .

На 14-годишна възраст е забелязан от Жан Варо и е привлечен в школата на „Кан”. На 17 години влиза в отбора на мъжете. През 1991 вкарва първия си гол в майсторската група и получава автомобил „Рено Клио”. Една година по-късно е привлечен в „Бордо”, където изгрява звездата му. През 1996 със силната си игра във френския шампионат и в турнира за Купата на УЕФА, където достига до финала с „Бордо”, прави впечатление на италианския „Ювентус” и същата година бива привлечен в отбора за Ј3 милиона. Зидан изкарва няколко много добри сезона в „Ювентус”, като се превръща в една от водещите фигури в отбора. С Ювентус печели през 1996 „Междуконтиненталната купа” и „Супер купата на Европа”. През 1997 печели „Италианската Супер Купа” и „Италианската Лига”. През 1998 дублира титлата на „Серия А”. С отбора на „Ювентус” Зинедин Зидан е играл на два финала на Шампионската Лига, като на всеки от тях остават на второ място. През 2001 е привлечен от испанския гранд „Реал Мадрид”, за колосалната сума от €66 милиона, като така става най-скъпия футболист в света. В Реал, Зидан се утвърждава като легенда, след като през сезон 2001-2002 извежда отбора до финала на „Шампионската лига”, където отбелязва победния гол срещу „Байер Леверкузен”. Трофеите, които в Реал Мадрид взима, са „Испанската Супер купа” - през 2001 и 2003, „Европейската Супер купа” - през 2002, „Междуконтиненталната Купа” - през 2002 и през 2003 Шампион на Испания. На 7 май 2006 Зинедин Зидан изиграва последния си мач за Реал Мадрид, като успява да отбележи гол с глава.

Зинедин Зидан притежава френско и алжирско гражданство. Първоначално желае да играе за Алжир, но треньорът на Алжирския национален отбор Абделхамид Кермали отказва да му даде място, като заявява, че младия полузащитник „не е достатъчно бърз”. Първия мач за националния отбор на Франция Зизу изиграва на 17 август 1994 в среща с отбора на Чехия. Той влиза като резерва в 64-та минута, при резултат 2:0 за Чехия. До края той отбелязва два гола, които са достатъчни за равенство.

Най-големия си успех Зидан постига с отбора на Франция на Световното първенство по футбол - 1998. Тогава Франция се изправят на финала срещу отбора на Бразилия, като Франция печели мача с 3:0. Два от головете с глава вкарва Зидан.

Две години по-късно Зидан и компания печелят още един важен турнир - Евро 2000. След този турнир, националния отбор на Франция е поставен под номер едно в световната ранглиста. За първи път след Западна Германия 1974, един отбор притежава Световната и Европейска купа, макар и в обратен ред.

За Световното първенство 2002 контузия му попречва да изгае на обичайното си ниво. В първите два мача в групите той не взима участие, а в крайна сметка отбора напусна Световното още след груповата фаза, без да одбележи гол.

На Евро 2004, Франция отпада от победителя Гърция. След тази загуба, той се отказва от националния отбор и обявява, че ще прекрати футболната си кариера след като изтече договора му с Реал Мадрид.

Франция изпитва сериозни трудности по време на квалификациите за Световното първенство по футбол - 2006 и тогава на 3 август 2005, Зидан обявява, че се завръща в националния отбор за да помогне на тимът. Паралелно със Зидан, завръщането си в националния правят звездите Клод Макелеле и Лилиан Тюрам. Отборът се стабилизира и успява да се класира за Световното, което се проведе в Германия.

На 25 април 2006 след тежък сезон в Реал Мадрид, Зинедин Зидан обявява, че ще прекрати кариерата си след световното първенство. Неговият последен мач на Стад дьо Франс е срещу Мексико. Този мач е номер 100 за Зидан и така той става четвъртият футболист след Марсел Десаи, Дидие Дешам и Лилиан Тюрам, които са достигнали границата от 100 мача с фланелката на Франция.

На Световното първенство в Германия 2006, Франция се класира за осмина финала. В мача срещу Испания, се представя отлично и резултатът е 3:1 за французите. Зидан движи целия отбор, като асистира за второто попадение, което пада след негово центриране от фаул. Той бележи и третия гол, след самостоятелна акция по лявото крило.

На четвъртфинала Франция се изправя срещу най-големия фаворит, тима на Бразилия, който спечелва предното издание на турнира. Мачът се превръща в голямата изненада на турнира, след като Франция побеждава след гол на Анри, а асистент е Зидан.

На полуфинала французите се изправят срещу тима на Португалия. В този двубой Зидан реализира дузпа, която е достатъчна за крайната победа с 1:0.

Финалният мач на 9 юли 2006 е Франция срещу Италия. В този двубой, Зидан се превърща в четвъртия футболист отбелязвал гол на два различни световни финала. Той се нарежда редом до имена като Пеле, Паул Брайтнер и Вава. Голът отново е реализиран от дузпа, която Зидан изпълва в седмата минута. Това е 31-и гол в 108 изиграни мача за националния отбор на Франция и негов трети гол за това световно. В редовното време мача свършва 1:1, а в самия край на второто продължение, Зидан е изгонен с директен червен картон, след удар без топка, по противников играч. Зидан, е провокиран с обидни реплики от италианския защитник Марко Матераци. Мачът завършва с дузпи, като Италия побеждава с 5:3, а за Франция остава второто място. Зидан получава наградата на ФИФА за най-добър играч на Световното първенство.

Отличия

* 1995: Второ място в Турнира за Купата на УЕФА с отбора на „Бордо”

* 1996: Носител на Европейската Супер Купа с „Ювентус”

Носител на Междуконтиненталната Купа с „Ювентус”

* 1997: Шампион на Италия с „Ювентус”

Носител на Италианската Супер Купа с „Ювентус”

* 1998: Шампион на Италия с „Ювентус”

Световен шампион с Франция

* 2000: Европейски Шампион с Франция

* 2001: Носител на Испанската Супер купа с „Реал Мадрид”

* 2002: Носител на Шампионската лига с „Реал Мадрид”

Носител на Междуконтинеталната купа с „Реал Мадрид”

Носител на Европейската Супер купа с „Реал Мадрид”

* 2003: Носител на Испанската Супер купа с „Реал Мадрид”

Шампион на Испания с „Реал Мадрид”

Лични успехи

* 1998: Европейски Футболист на годината (Ballon d'Or)

* 1998: Носител на „Златната топка”

* 2001/2002: УЕФА Шампионска лига най-скъп играч - 2001/2002

* 1998, 2000, 2003: Футболист N;1 на Света

* 2004: Най-добрият Европейски футболист за последните 50 години — UEFA Golden Jubilee Poll

* 2006: Сребърен медал и второ място на Световното първенство в Германия 2006

* 2006: Най-добър играч на Световното първенство

* 2006: Второ място в анкетата на ФИФА за най—добър футболист на годината

Отбори

* „Кан”: 1988–1992, 61 мача, 6 гола

* „Бордо”: 1992–1996, 139 мача, 23 гола

* „Ювентус”: 1996–2001, 151 мача, 24 гола

* „Реал Мадрид”: 2001–2006, 155 мача, 34 гола

Национален отбор

* Франция: 1994–2006, 108 мача, 31 гола

Редактирано 23 юни 200817 г. от Hanibal_Lektar (преглед на промените)

Джордж Майкъл

на английски George Michael ; на гръцки Γιώργος-Κυριάκος Παναγιώτου

Роден : 25 юни 1963 Лондон, Великобритания

Джордж Майкъл е британски поппевец и автор на песни, продал над 85 милиона записа по целия свят. Рожденното име на певеца е Йоргос Кириакос Панайоту Певецът дебютира в началото на 80-те години, като сформира дуета "Уам!" ("Wham!") заедно с най-добрия си приятел Андрю Риджли. Двамата записват поредица от мегахитове като "Wake Me Up Before You Go-Go", "Freedom", "Last Christmas", "Wham Rap!" и много други. Дуетът се разпада през 1985 г. и Джордж започва соло кариера.Сред другите му известни песни са "Careless Whisper", "Faith", "I Want Your Sex", "Freedom '90" и дуетът с Елтън Джон "Don't Let The Sun Go Down On Me".Джордж Майкъл обявява открито своята хомосексуалност през 1998 г., след инцидент в обществена тоалетна. В началото на 2006 г. се омъжва за дългогодишния си приятел Кени Гос.

Джордж Оруел

на английски George Orwell

Роден : 25 юни 1903 Мотихари, Индия

Починал: 21 януари 1950 Лондон, Великобритания

Ерик Артър Блеър е британски писател и журналист. Оруел е един от най-уважаваните английски есеисти на 20 век, талантлив политически и културен тълкувател и опитен романист. Най-популярен е с два романа, писани към края на краткия му живот: „Фермата на животните“ и „1984“.Роден е в Мотихари, Индия, когато тя е част от Британската империя. През 1921 г. завършва Итънския колеж. По-късно живее във Великобритания и други части на Европа. Неговото първо художествено произведение е публикувано през 1935 г. под псевдонима Джордж Оруел. Взима участие в испанската гражданска война на страната на републиканците срещу фашистката диктатура на Франко. През Втората световна война той води програма срещу фашизма по ВВС.Автор е на многобройни произведения на политическа тема. От една от най-значимите му книги, „1984“, в съвременната световна култура трайно са пресенени персонажът на „Големия брат“ и изразът: „Големият брат гледа“.

Редактирано 25 юни 200817 г. от Hanibal_Lektar (преглед на промените)

Преслава

Роден : 26 юни 1984 Добрич, България

Петя Колева Иванова, известна още под псевдонима Преслава, е българска поп-фолк певица. Родена е на 26 юни 1984 г. в град Добрич.За пръв път на екрана на телевизия „Планета” се появява заедно с Милко Калайджиев, с изпълнението на песента „Нежен Рекет”. Тогава тя все още не е приела псевдонима си и на етикета на песента е изписана като Петя. След няколко месеца записва първия си самостоятелен сингъл — „Тази нощ безумна”. Песента не става голям хит, но влиза в сърцата на стотици фенове на българския поп-фолк. Вторият клип е на име „Мили мой”. Следва издаването на албума на име „Преслава”. От него клипове са направени на песните „Молиш ме”, заедно с изпълнителя Рашид Ал Рашид, „Дума за вярност” и изстрелялия я на първи позиции хит сингъл — „Обичам те”.След кратка почивка певицата се появява с клипа към песента „Дяволско желание”. За кратко време песента се превръща в хит и заема множество челни позиции в различни музикални класации. Атрактивната изпълнителка заснема и видеоклип към „Завинаги твоя” — още един голям хит за лято 2005. Взема участие в турнето „Планета Прима 2005”. Няколко месеца по-късно излиза новият ѝ та „Нежен Реалбум, носещ заглавието на първата песен от него — „Дяволско желание”. Успоредно с него, по телевизия „Планета” се върти и песента „Финални думи”. Следват видеоклип към песента "Нямам право".Всички песни от албума стават популярни благодарение на феновете.През лятото на 2006 г. става рекламно лице на „Винпром Карнобат” и участва в популярен рекламен клип на Карнобатска мастика. През лятото на 2007 година тя отново участва в реклама на същата напитка, заедно с актьора Павел Попандов.Преслава е висока 164 см. (5'4 9/16"). Има кестенява коса и кафяви очи.

През 2006 г. прави своите 4 песни от новият си дълго очакван албум за феновете: "Първи в сърцето", "Заклевам те", "Предай се на желанието", "Уморих се", които са включени сред другите песни от "Интрига".В края на 2006 г. Преслава издава третия си албум.Той буквално предизвиква бум на музикалния пазар и е номер 1 по продажби 2 месеца подред.Като тотални хитове се очертават няколко песни, но "Лъжа е" изстрелва певицата отвъд границите на попфолка.Песента носи на певицата свръхпопулярност и това я прави "Певица на годината".Хитове стават почти всички песни от албума, а с клипове се сдобива и хита "Нищо друго".В началото на ноември 2007 г. Преслава е готова с няколко песни от подготвящия се 4-ти албум.В тотален хит дори преди излизането на албума се превръща песента "Моят нов любовник".Преслава пак излиза извън всякакви стандарти - песента има невероятен чувствителен етно заряд.Включени са вокали на индийски език от композитора, с който певицата работи - Крис Кей.Не закъсляват и другите хитови парчета - "Другата", "Пак ще ме обичаш","Водка с утеха". На концерта по случай 6-годишнината на ТВ Планета Преслава изпълнява заглавната песен от очаквания хитов албум - "Не съм ангел". Певицата за 1-ви път говори за своят "нов любовник" пред списание "Максимум".Новата любов на Преслава е един от управителите на "Син Сити" - Петко Димитров.

Паоло Малдини

на италиански Paolo Maldini

Роден : 26 юни 1970 Уйнетка , Илинойс , САЩ

Паоло Малдини е известен италиански футболист, защитник. Той е син на известния италиански защитник и треньор Чезаре Малдини.Футболната си кариера започва в Милан (отбор) от 1984. Той е рекордьор по участия в Милан, рекордьор в Европа по участия в Евротурнирите, както и рекордьор по участия в миланското дерби. Носител на "скудетото" с Милан през 1988, 1992, 1993, 1994, 1996, 1999 и 2004, носител на купата през 2003. С "росонерите" Малдини вдига КЕШ през 1989, 1990, 1994, 2003 и 2007, суперкупата на Европа през 1989, 1990, 1994 и 2003. Три пъти губи финала на Шампионската лига - 1993, 1995 и 2005. В "скуадра адзура" дебютира на 31 март 1988 срещу Югославия в мач, завършил 1:1 в Сплит. На 20 февруари 2007 играе мач №100 в Шампионската лига с отбора на Милан. На 23 май 2007 г. за осми път играе на финал в Шампионската лига и печели за пети път купата. За Италия е изиграл рекордните 126 мача, като последният му е на 18 юни 2002 срещу Корея на осмина финал за СП 2002 (Италия отпада с резултат 1:2 след златен гол). Участва на четири мондиала. Печели бронзов медал презз 1990 и сребърен през 1994. Участва и на три европейски първенства. С Италия печели сребърен медал на ЕВРО 2000. Попада два пъти в Идеалния отбор на световното първенство (1990 и 1994) и три пъти в Идеалния на Европеиското първенство (1988, 1996 и 2000). Малдини е част от Идеалната единадесетторка на света за всички времена. На 16 февруари 2008 г. Малдини записва мач №1000 в кариерата си на професионалист в двубоя Парма-Милан, завършил 0:0. За постижението си Паоло Малдини споделя: "Причината за това постижение е една и тя е, че имам достатъчно късмет, за да избегна сериозни контузии, да играя за велик клуб, да имам такава страст към играта, която да ме кара да играя колкото се може повече и да се забавлявам на терена". Малдини е отбелязал 43 гола, като 32 от тях са за отбора на Милан. Един от най-добрите защитници в света. Успява да надмине по популярност своя именит баща и се превръща в истинска легенда за Милан. Притежава завидна физическа издръжливост и изключителна тактическа грамотност.

Редактирано 26 юни 200916 г. от Hanibal_Lektar (преглед на промените)

Такааа ... да продължим темата . Ако съм пропуснал някой ще го сложя сега , МОЛЯ ВИ проверете дали дадената личност вече не присъства тук . Мерси предварително !

Ерих Хонекер

на немски език Erich Honecker

Роден: 25 август 1912 година в Нойнкирхен, провинция Саарланд, в Германия

Починал: 29 май 1994 година в Сантяго де Чили, столицата на Чили.

Ерих Хонекер е германски политик, генерален секретар на Централния комитет (ЦК) на Германската единна социалистическа партия (ГЕСП) в Германската демократическа република (ГДР) от 1971 до 1989 година. След обединяването на Германия търси политическо убежище в Съветския съюз, но е екстрадиран обратно в родината си от новото правителство на Русия. Вкаран е в затвора и е даден под съд за държавна измяна и за престъпления, извършени по време на Студената война (подведен под отговорност за убийствата на 125 германци, които се опитват да избягат от ГДР). Заболява от рак и е пуснат от затвора. Умира в изгнание в Чили след около година и половина.

Янка Рупкина

Родена: 15 август 1938 с. Богданово, България

Янка Рупкина е българска народна певица, изпълнителка на песенен фолклор от Странджанския край, добила световна известност с трио „Българка“.

Янка Рупкина е родена е в семейство, в което винаги се е пеело. Тя самата пропява народни песни от малка и на 22 години печели първа награда от събора-надпяване в село Граматиково. Сред гостите на събора са и видни фолклористи, които я канят в София на конкурс на Ансамбъла за народни песни на БНР, който Рупкина печели, за да остане негова солистка в продължение на 30 години.

Сред другите ѝ награди са:

* 1961 — първа награда от радиотелевизионния конкурс в Нови Сад,

* 1967 — първа награда в международния фолклорен фестивал в Тунис,

* 1973 — награда от международния фестивал на грамофонната плоча в Братислава.

* 2007 — награда „Нестинарка“ на международния фолклорен фестивал в Бургас.

Когато през 1987 г. диригентът Борис Петров избира певици от Ансамбъла, за да основе трио „Българка“, той избира Рупкина за лице на триото. Именно с трио „Българка“ Рупкина добива световна популярност и възможност да представи България по целия свят. През 1994 г., без да прекратява работата си с триото, тя започва самостоятелна кариера. Получава покани за сътрудничество със световно-известни музиканти като Кейт Буш, Крис де Бърг, Джордж Харисън, Линда Ронстад и "Трансглобал Ъндърграунд".

Преломен момент в живота на певицата е денят 21 декември 1971 г. На този ден група български музикални изпълнители, между които Рупкина, Паша Христова, Мария Нейкова, Борис Годжунов, фолклорен ансамбъл "Аура", трябва да заминат за Алжир. Силен страничен вятър и повреда в самолета обаче предизвикват инцидента, при който Христова губи живота си. Рупкина се отървава с изгаряния по ръцете, за които по-късно твърди, че ѝ дават сила да лекува.

Прави множество записи за БНР и Балкантон. През 2005 г. излиза албумът ѝ „Керанка“, посветен на майка ѝ, като резултат от сътрудничеството на Рупкина с холандския композитор Робърт Елмар.

Рейчъл Билсън

Rachel Bilson

Биография

Родена - 25 август,1981 година в Лос Анджелис,Калифорния,САЩ

Зодия: Дева

Височина: 1,57 см

Прякор-Няма

Става известна след ролята си в ОС в ролята на Самър Робъртс.Завършва Walter Reed Middle School през 1996 година и Notre Dame High School през 1999 година.Тя е и рекламен модел на Бонго-колекция дънкови дрехи!

Рейчъл Билсън е на 6-о място в класацията на най-красивите дами в Америка за 2006 година .През 2005 беше на 13 място,доста бързо напредва!

Тя разкрива няколко свои тайни: винаги слага спирала и молив, а за по-изразителен поглед препоръчва по-светъл нюанс от вътрешната страна на очите.

Филмография

1. New York, I Love You (2008) (post-production) .... Molly

... aka New York, je t'aime (France: literal title)

2. Jumper (2008) .... Millie Harris

3. "Chuck" .... Lou (2 episodes, 2007)

- Chuck Versus the Imported Hard Salami (2007) TV episode .... Lou

- Chuck Versus the Truth (2007) TV episode .... Lou

4. "The O.C." .... Summer Roberts (92 episodes, 2003-2007)

- The End's Not Near, It's Here (2007) TV episode .... Summer Roberts

- The Night Moves (2007) TV episode .... Summer Roberts

- The Shake Up (2007) TV episode .... Summer Roberts

- The Case of the Franks (2007) TV episode .... Summer Roberts

- The Groundhog Day (2007) TV episode .... Summer Roberts

(87 more)

5. The Last Kiss (2006) .... Kim

6. "That '70s Show" .... Christy (1 episode, 2004)

- 5:15 (2004) TV episode .... Christy

7. "Mad TV" .... Summer (1 episode, 2004)

- Episode #9.22 (2004) TV episode .... Summer

8. Unbroken (2003) .... Rachel

9. "Buffy the Vampire Slayer" .... Colleen (1 episode, 2003)

... aka BtVS (USA: promotional abbreviation)

... aka Buffy (USA: short title)

... aka Buffy, the Vampire Slayer: The Series (USA: long title)

- Dirty Girls (2003) TV episode .... Colleen

10. "8 Simple Rules... for Dating My Teenage Daughter" .... Jenny (1 episode, 2003)

... aka 8 Simple Rules (USA: new title)

- Career Choices (2003) TV episode .... Jenny

Награди:

3 x Teen Choice Awards

Редактирано 25 август 200817 г. от MonRose (преглед на промените)