Искам да помоля всеки, който поства в темата на Митко...

От уважение към него и заради него (най-малко) нека избягваме постове с една снимка или картинка и т.н.

2 минути отнема на човек освен снимката да копи-пейстне малка част от биографията на човека, за който пише, интересен линк или каквото и да е друго инфо.

Погледнете постовете на Митко от началото на темата и ще разберете за какво говоря.

 

Благодаря предварително на всеки, който се съобрази с молбата ми!

 

 

Лили Иванова

 

 

 

 

 

Рождена дата: 24.04.1939
Пол: Жена

Лили Иванова Петрова е същинска загадка. Рождената й дата по лична карта е 24 април 1939 г, макар Митко Щерев, биографът на звездата Марин Бончев и други източници да посочват друга година. Певицата е родена в Кубрат. В началото се научава да свири на акордеон, а след това и да пее. Съвсем откровено заявява, че мрази мръсотията. Завършва медицинския техникум във Варна и известно време работи като медицинска сестра в родния си град.

1963 година е издадена първата известна песен на Лили Иванова. Първият албум на българката е издаден и в Румъния. 1966 е годината, която отключва феноменалния успех на певицата. „Златен ключ“ пък е първата награда, която печели. Сякаш за демонстрация на вечния контраст в природата, Лили Иванова, която жъне успехи на сцената, изживява разочарования в личен план. Певицата има зад гърба си три брака и две продължителни съжителства.

Първият съпруг на една от малкото българки с постоянна концертна дейност Лили Иванова е доктор от Кубрат, но двамата се развеждат още в началото на певческата й кариера. Следва връзка със Здравко Радоев. Вторият ѝ съпруг и автор на някои песните от това време е композиторът Иван Пеев. Третият ѝ съпруг е телевизионният журналист Янчо Таков, с когото сключва брак на 4 февруари 1973 година. Днес телевизионният продуцент е обвързан с водещата и журналистка Маргарита Михнева. Следва една неофициална връзка – с Асен Гаргов, който пише музиката и създава аранжимента за много от текстовете на попизпълнителката. Връзката ѝ с Чочо Владовски от група "Тангра" продължава до 1997 г. Изглежда, че това е орисията ѝ – вечно да пее за любов, но никога да не я срещне и задържи.

Първия си голям концерт в България Лили Иванова изнася едва през 1964 г. в зала Универсиада, като оттогава е имала концертни участия из цял свят - Русия, Германия, Куба, Япония, Турция, Чехия, Югославия, Унгария, Полша, Гърция, Португалия и др.

Лили Иванова, която през 2006 година получи звезда на българската Алея на славата пред кино “Арена”, бе удостоена и с орден „Екатерина Велика“, престижно отличие, присъждано само на жени (първата му носителка е Маргарет Тачър).

Тя е сред малкото жени, който на 68-годишна възраст могат да си позволят да се покажат пред многобройната публика с минижуп или пък да се снима гола пред известно мъжко списание. Интересът към гранддамата е разбираем. Дори главният редактор на СЛАВА Борис Ангелов е заплашен от нея със съд заради неофициалната биография "Просто Лили", която бе пусната в комплект със светското издание.

Визията си изпълнителката поддържа чрез изключителна дисциплина и строга диета: задължителни часове сън; задължителна гимнастика всяка сутрин; задължителна диета без никаква захар, но винаги мед, задължителен преди концерт.

В досегашната си кариера Лили Иванова е реализирала у нас и по света над 10 хиляди концерта. Безспорните златни хитове от репертоара на певицата са мексиканският кавър „Camino“, „Хризантеми“, „Детелини“, „Щурче“, „Осъдени души“, „Ветрове“, „Панаири, панаири.“

 

 

Днес преди много години е била родена легендата на българската музика Лили Иванова.

Няколко години след нейното раждане се сблъскали два атома и така на свой ред се пръкнала Земята!

Да ни е жива и здрава, нека продължава да ни радва! Тя е нашето Лили!

 

Георги Аспарухов - Гунди
 

 

Роден е на 4 май 1943 г. в софийския квартал Редута. Играе в детския, а след това и в юношеския отбор на „Левски“. Печели шампионската титла с юношите през 1960 и 1961 г.

През 1960 г., когато е приет в първия отбор на „Левски“, Гунди е едва на 17 години. Дебютира през пролетта на същата година, а първия си гол отбелязва на 28 септември срещу „Ботев“ в Пловдив (1:1). От пролетта на 1962 до есента на 1963 г. играе в „Ботев“, където отбива военната си служба и става носител на Купата на България през 1962 и вицешампион през 1963 г. След като се завръща в „Левски“, печели три шампионски титли през 1965, 1968 и 1970 г. и три купи на страната през 1967, 1970 и 1971 г. Последният му мач в първенството е на 28 юни 1971 г. срещу ЦСКА (1:0), a последният му гол е на 13 юни 1971 г. срещу „Етър“ във Велико Търново (1:1).

Играе в 247 мача (200 за „Левски“ и 47 за „Ботев“) за първенството, в които отбелязва 150 гола (125 за „Левски“ и 25 за „Ботев“). Има участие в 36 мача (28 за „Левски“ и 8 за „Ботев“) и вкарва 20 гола (16 за „Левски“ и 4 за „Ботев“) за Купата на България (тогава — „Купа на Съветската армия“). През сезона 1964/1965 вкарва 27 гола за „Левски“, с които става голмайстор на страната за сезона. През 1965 г. е избран за спортист и Футболист № 1 на България. Печели и купата за индивидуално спортсменство. През същата година е на осмо място в класацията за престижната награда на сп. „Франс футбол“ - Златната топка.

Гунди има 18 мача (12 за "Левски" - 6 за КЕШ и 6 за КНК и 6 мача за "Ботев" в КНК) и 19 гола (12 за "Левски" - 8 за КЕШ и 5 за КНК и 7 гола за "Ботев" в КНК) в европейските клубни турнири. Четвъртфиналист за КНК през 1963 г. с "Ботев" и през 1970 г. с "Левски".

За националния отбор на България дебютира на 6 май 1962 г. срещу Австрия във Виена (0:2). Има 50 мача и 19 гола (18 мача и 11 гола са в квалификации за световни първенства), той е един от малкото българи, отбелязал гол на Англия на Уембли (1:1) (след Димитър Миланов - Пижо и Георги Димитров - Червения през 1956 г.)[1]. Той обаче е единственият българин вкарал гол на "А" отбора на Англия на Уембли, при това, когато Англия е актуален световен шампион. (Димитър Миланов и Георги Димитров вкарват на Олимпийския отбор на Великобритания, който е аматьорски).

Играе на три световни първенства: в Чили - 1962 (1 мач и 1 гол), Англия- 1966 (3 мача и 1 гол) и Мексико - 1970 (3 мача). В Чили той е най-младият играч (19 год.) в националния отбор и вкарва единствения гол за България на първенството (срещу Унгария 1:6. Четири години по-късно в Англия отново той отбелязва единствения гол за България, отново срещу Унгария (1:3). Паметни остават и мачовете през 1962 с Португалия - 3:1; 1963 с Португалия - 1:0; 1965 с Белгия - 3:0 и 2:1; 1967 с Швеция - 3:0; 1967 с Португалия - 1:0 и през 1968 г. с Италия - 3:2. Последният му мач е на 11 юни 1970 г. срещу Мароко в Леон (1:1) - СП.

Георги Аспарухов загива в автомобилна катастрофа заедно със съотборника си Никола Котков на 30 юни 1971 г. край прохода Витиня в Стара планина.

През 1999 г. е обявен посмъртно за Най-добър футболист на България за 20 век.

 

http://vbox7.com/play:b195b1b8

 

Георги Аспарухов

Дата на раждане - 4 май 1943 София, България

Дата на смъртта - 30 юни 1971 г. проход Витиня, България

 

 Днес най-великият ни футболист щеше да навърши 70! Палим свещичка за Гунди!

 

 

На днешния 4 май се навършват 70 години от рождението на легендарния български футболист Георги Аспарухов - Гунди. Загиналият в зверска катастрофа любимец на българите е изиграл близо 300 мача за Левски и Ботев, в които е отбелязал 170 гола.

 

 Гунди има 19 гола в 50 мача с националната фланелка, играл е и на 3 световни първенства - в Чили, Англия и Мексико, като през 1966 г. отбелязва един от най-красивите голове в историята на футбола - срещу Англия на митичния „Уембли".

 

 Аспарухов е обявен посмъртно за най-добър футболист на България на ХХ век.

 

http-~~-//www.vbox7.com/play:630e87df5a

Редактирано 7 май 201313 г. от agr (преглед на промените)

И между рождениците да вмъкна една годишнина, за да не отварям нова тема.

 

 

 

По стара родна традиция на тази дата България се разделя на два лагера и някои празнуват началото на края на най-унищожителната война в човешката история, взела близо 60 милиона жертви, а други, считайки това за комунистически празник, решават да го отрекат и да се концентрират върху Деня на Европа. Естествено, всеки е свободен да празнува каквото си иска. Но е също толкова естествено и всеки разумен човек с минимални исторически познания да осъзнава, че никога не би имало Ден на Европа без Деня на победата над хитлерофашизма – победа не само за Европа, но и за целия свят; победа, която затвори, надяваме се завинаги, най-кървавата страница от световната история.

Оказва се, че 9-ти май е Ден на победата, но и Ден на Европа. Или пък Ден на Европа, но и Ден на победата?!

Денят на победата отбелязва края на Втората световна война в Европа, конкретно пълната и безусловна капитулация на нацистките сили пред антихитлеристката коалиция на 8 май 1945 г. Празникът се отбелязва в Русия на следващия ден – 9 май, тъй като капитулацията на Германия влиза в сила в 23:01 ч. централноевропейско време, което по източноевропейско време означава 9 май 1945 г.

На практика основната тежест на войната от страна на съюзниците Великобритания, САЩ и Русия се изнася от Съветския съюз, който сам воюва срещу нацистка Германия през най-тежките военни години. Цената на победата: във Втората световна война СССР дава близо 27 000 000 жертви. По време на войната са ранени над 15 000 000 души, разболели са се 3 500 000, замръзнали са 91 000 души. Почти няма семейство в Русия, което да не е дало жертва във Великата отечествена война.

Честит 9-ти май на хората, които се чувстват достатъчно зрели европейци, за да празнуват и двата празника – така, както правят в Европа!

 

Гледах парада по случай 68 г от победата на СССР над Германия.Беше величествен!

 

 

Взеха участие 11 хил. военнослужещи, 101 единици военна техника, 68 бр. самолети и вертолети.

Бях учуден от факта, че в Русия има живи 3.5 млн. участници във ВОВ на възраст над  85 г!

Ако сте пропуснали - гледайте парада!

 

 

Годишнина от рождението на Владимир Висоцки

 

Днес щеше да бъде 76-ия рожден ден на Владимир Висоцки - поетът музикант, държан в почит от хора от всички слоеве на обществото и дори от всички политически наклонности, въпреки склонността му към остра социална критика. Повечето от 700 песни и 30 филмови роли на Висоцки го правят един от най-иконичните личности от времето на Съветска Русия, въпреки лошите му отношения с комунистическата власт. 

Певецът дисидент има драматичен живот, женен е няколко пъти и дори смъртта му на 42-годишна възраст е заобиколена от много въпроси и разнообразни теории. Вместо това, обаче, на 76-ата годишнина от рождението на тази икона на 20-и век, ще ви разкажем това, което е вдъхновявало творчеството му и как е маневрирал между уважението на народа и презрението на властта. 

Владимир Висоцки твърдо отрича творбите му да са форма на протест, революция или анти-патриотично настроение, като не смята себе си за политически бунтовник. Острата сатира в текстовете на песните на Висоцки е ясна, и това реално го е държало в непрекъснат конфликт с властта, която, много хора смятат, не го е изпратила в затвора единствено благодарно на огромната му популярност. Според други пък, Висоцки дълги години успява да избегне каквито и да било последици от страна на властите най-вече защото те просто не са знаели какво да правят с него. Висоцки все пак среща значителни трудности в публикуването на много от албумите си, и на моменти е принуден да го прави от чужбина.

„Проблемите с моето творчеството са, че аз пиша и пея каквото си пожелая. Проблемът идва когато дойде време да ги изпълнявам публично, а не мога. Аз все пак съм изпълнител и имам нужда от публика, а много трудно успявам да си уредя такава. Често намирам утеха в това, да пея пред моите приятели”, споделя той. 

Една от най-показните му песни, в която описва ограниченията, с които са принудени да живеят съветските граждани, е „Я не люблю” („Аз не обичам”). В нея Висоцки пее:

Не обичам студеният цинизъм
Нито непознати да ми четат пощата
Не обичам доносниците и клеветниците
Не обичам когато застрелват хората в гърба... нито когато ги стрелят отпред.

„Аз винаги се съсредоточавам най-напред в човешките проблеми, в трудностите на индивида. Резултатът на това без съмнение е, че много от текстовете ми са критични. Аз обаче искам публиката да се замисли върху текстове ми, а не просто да се забавлява когато ме слуша. Искам хората да чувстват някаква степен на притеснение, на напрежение по време на моите изпълнения. Искам да наложа вижданията си на хората, които ме слушат, защото те трябва да почувстват и да изживеят думите, които изричам - те трябва да се поставят в моето положение”, казва певецът. 

Висоцки е сред малкото дисиденти, които успяват да се балансират по тънката линия, която преминава между гнева на властите и тяхното одобрение. Вероятно това частично се дължи на факта, че голяма част от песните му не са политически а всъщност възхваляват - при това с добронамерен хумор - и добрите, и лошите качества на руския народ. Друга причина вероятно е защото критиките му често се отнасят до сравнително дребни елементи от всекидневния живот на съветския гражданин - които, отново, чрез остроумния и хумористичен начин на поднасяне, служат по-скоро за облекчение и дори катарзис за слушателя чрез своята искреност, отколкото като подтик към бунт. Една такава песен е „Утринная гимнастика”, в която се пее за сутрешните тренировки, които се пускат по държавното радио -

Тя ще ти помогне да изтрезнееш... но само ако си все още жив.
А бягането на едно място - ще ви успокои!

Въпреки критиките към властта, Висоцки никога не си е мислил да бяга от родината си и отчита, че това е много по-силен пропаганден удар за властта, отколкото ако тя му забрани да пътува или го изпрати в трудов лагер. Висоцки обяснява това пред американски журналист: „Властите няма защо да се притесняват, че ще избягам - вече няколко пъти съм пътувал извън страната и винаги съм се завръщал. Все пак ако бях такъв човек, който би избягал, в момента щяхме да водим съвсем различен разговор с Вас! А, както виждате, аз спокойно си седя тук и спокойно и честно отговарям на всичките Ви въпроси. Аз обичам родината си и не искам да й навредя”.

 

http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1030282

 

(с незначителна редакция)

 

Висоцки все пак среща значителни трудности в публикуването на много от албумите си, и на моменти е принуден да го прави от чужбина.

Знам, че в тази тема коментарите не са желателни, но искам да добавя и това, че Висоцки не е могъл да публикува стиховете си и на хартиен носител. Спомням си едно интервю при посещението му в България по повод гастроли на театър "Таганка", когато му показаха негови отпечатани стихове у нас... Очите му се напълниха от вълнението, че за първи път докосва публикувани свои стихове.

Времето слага всичко на място... Жалко, че Висоцки не можа да го види, но съм сигурна, че както и Пушкин е знаел, че "я памятник воздвиг себе нерукотворный"... точно, защото не го е правел заради това...

Стоянка Мутафова е родена на 2 февруари 1922 г.

 

Стоянка Мутафова  получава наградата „Паисий Хилендарски“ през 2001 г.,

а през 2002 г.  орден „Стара планина“ I степен и още инфо.

ЧРД, Дейвид Гилмор!

 

 

На 6-ти март 1946 г. в Granchester Meadows, Кембридж, е роден Дейвид Джон Гилмор . Той се утвърждава като една от движещите сили в легендарните Pink Floyd. Те, ако не знаеш (срам!), са британска банда с неопределим стил. Известни са със своите многопластови композиции, задълбочени текстове, звукови експерименти, сюрреалистични обложки и изпипани до съвършенство шоута. В чисто финансов аспект групата е един от най-успешните проекти в шоу-бизнеса, като се счита, че е продала приблизително 75 милиона копия от албумите си в САЩ и над 300 милиона в света.

 

Гилмор, който е най-младият член на бандата, се присъединява последен, през 1968. Дотогава Дейвид си е създал име на добър вокалист и китарист в групата The Jokers Wild. Първоначално идеята е той само да покрива деградиращия Сид Барет, а след като последният е отлъчен от групата, Гилмор става постоянен член на Pink Floyd. Като основен китарист на Pink Floyd Дейвид развива характерен стил на свирене, който го прави един от най-знаковите китаристи в рок-музиката и не само. До направата на The Dark Side of the Moon Дейвид активно се занимава и с писане на текстове, но впоследствие се съсредоточава изключително върху музикалната част от създаването на песните. Сред най-добрите му китарни продукции са гениалните Shine on You Crazy Diamond и Comfortably Numb. Дейвид, също така, изпълнява голяма част от вокалите, а според много от феновете на бандата именно той притежава най-добрия глас в Pink Floyd.

 

След като Роджър Уотърс напуска групата, Дейвид заедно с Ник Мейсън, а впоследствие и с Рик Райт, записва няколко албума под името Pink Floyd. Това са A Momentary Lapse of Reason, Delicate Sound of Thunder и The Division Bell. Всеки един от тези албуми може да се похвали с изклютително качество, достойно за името на бандата. Гилмор записва и три соло албума - едноименен ("David Gilmour"), About Face и On An Island, като последният се превръща в любим на милиони фенове на PF, но предните два не постигат този успех. На 5 юни 1975 г. Гилмор се жени за Джинджър, с която живее до 1990 г. и се развежда. От брака си с Джинджър има 4 деца. На 29 юли 1994 г. се жени за Поли Самсън, с която живее и до днес. От съвместния си брак с Поли има още 3 деца.

 

През юни 2006 г. Девид Гилмор получава английската музикална награда „Моджо“ за цялостно творчество. Едно от хобитата му са самолетите - Дейвид притежава Intrepid Aviation Company, както и колекция от класически самолети.

 

След двадесет годишна раздяла, на 2 юли 2005 г., Дейвид Гилмор, Рик Райт, Ник Мейсън и Роджър Уотърс се събират отново, за да участват в благотворителния концерт "Live 8" по покана на Боб Гелдоф. Клавиристът Ричард Райт умира на 15 септември 2008 след кратко боледуване от рак. През май 2011 г. останалите се събират за радост на публиката еднократно на сцената на лондонската О2 Арена на концерта от турнето на Роджър Уотърс "Wall". Това е едва вторият път, когато Ник Мейсън, Дейвид Гилмор и Уотърс излизат да свирят заедно на живо за последните 30 години. Публиката напълно обезумява, когато Уотърс и Гилмор изсвирват заедно “Comfortably Numb”, а за финала “Outside the Wall” Гилмор се връща на сцената заедно с Мейсън, който свири на дайре.
 

 

В момента Дейвид живее с жена си Поли в West Sussex и по неофициални сведения засега не планира грандиозни турнета или нов албум (за мое огромно съжаление).

Както казах и във ФБ това е човекът (заедно с Пинк Флойд, разбира се), с чието творчество съм израстнал и под тяхно давление се е оформило и изградило собственото ми Аз.

 

 

 

 

Hot air from a cool breeze, cold comfort for change...

 

Happy birthday, Mr. Gilmour! 

Оливия Уайлд

 

Уайлд е участвала във филмите "Съседка за секс", „Алфа дог“, „Conversations with Other Women“ и „Turistas“. Тя е станала известна с ролята си в "Кварталът на богатите" на Алекс Кели. За малко Уайлд да стане момичето на Бонд в „Казино Роял“, но накрая Ева Грийн печели ролята. През 2005г. Оливия Уайлд е на 61 място в „Maxim magazine's Hot 100“. През 2006г. е на място номер 95 според FHM за най-красивите жени в света.През 2009г. тя е на първо място в "Maxim magazine's Hot 100". Играе и в филма „На време“ известен повече като „Дилъри на време“ с оригинално име "In Time". Позната ни като № 13 от сериала д-р Хаус.

Честит рожден ден , чичо Чък !

 

275 г от раждането на поп Стойко - Софроний Врачански,
канонизиран за Светец от БПЦ на 31.12. 1964 г
 

 
Житие и страдания грешнаго Софрония

Георги Аспарухов

Дата на раждане - 4 май 1943 София, България

Дата на смъртта - 30 юни 1971 г. проход Витиня, България

Георги Рангелов Аспарухов, известен още като Гунди, е български футболист, централен нападател, обявен за най-великия български футболист на XX век. Висок е бил 184 см. Той е заслужил майстор на спорта и носител на сребърен „Народен орден на труда“ през 1965 г. Консомолски секретар на националният отбор по футбол.През 1999 г. е обявен посмъртно за Най-добър футболист на България за 20 век. Настоящият стадион на Левски (София) е кръстен на негово име.

 

 

Уникално интервю с Гунди пак излезе на бял свят

 

В интервюто Гунди споделя и любовта си към киното и театъра. От спектаклите Гунди отличава „Суматоха” от Йордан Радичков и „Рози за д-р Шомов” от Драгомир Асенов.

Нека Бог ми прости, че цитирам Митето, но правя в памет на неговия благ харахтер.

Нелсън Мандела

 

Нелсън Холилала Мандела (18 юли 1918 – 5 декември 2013 г.) (на кхоса: Nelson Rolihlahla Mandela; на английски: Nelson Rolihlahla Mandela) е южноафрикански политик от народността кхоса, президент на Южноафриканската република от 1994 до 1999 година, първият избран с всеобщо гласуване. Преди това Мандела е сред изявените противници на апартейда и ръководител на Умконто ве сизве, въоръжената организация на Африканския национален конгрес. През 1962 г. е осъден на доживотен затвор за саботаж и други престъпления. Прекарва в затвора 27 години, по-голямата част от които на остров Робен. След освобождаването си през 1990 г., Нелсън Мандела води преговорите с правителството, довели до установяването на многорасова демокрация в страната през 1994 г. Като президент Мандела поставя акцент върху помирението на нацията и води политика на борба с бедността и неравенството в страната.

 

Мандела е носител на повече от 250 награди, включително на Нобелова награда за мир (1993) и на българския орден „Стара планина“ (2008).Автор е на книгите „Няма лек път към свободата“ (1965), „Готов съм да умра“ (1979) и други. Мандела почива на 5 декември 2013 г. на 95-годишна възраст в болница в Йоханесбург, от белодробна инфекция. Погребан е с държавни почести и паметта му е почетена от всички световни лидери.

 

bg.wikipedia.org

снимка - chronicle.bg

Васил Левски

 

 

TETRIS

Пълен век закръгля днес Дядо Добри - човекът, наричан от някои Светецът от Байлово

 

 

http://news7.bg/%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B0/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/%D0%9E%D0%B1%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE/%D0%94%D1%8F%D0%B4%D0%BE-%D0%94%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B8-%D0%BD%D0%B0%D0%B2%D1%8A%D1%80%D1%88%D0%B8-100-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8_l.n_i.98981_c.22.html

                                                 Георги Илиев

Роден 22 юли 1966 г.

Кюстендил, България

 

Починал (убит) 25 август 2005 г.

Слънчев бряг, България

 

 

Няма да поствам инфо-всеки знае кой е! За едни е републиканския и балкански шампион по борба, за втори е голям бизнесмен, за трети ,,подземен,,бос и какво ли не още...

Всеки с мненията и изводите си.

 

Днес щеше да навърши 48 години.Мир на праха му.

        Владимир Путин

 

 

род. 7 октомври 1952 в Ленинград

 

Руският президент Владимир Путин навършва днес 62 години и за първи път от 16 години, откакто заема висши държавни постове, си позволи да вземе един ден отпуска, предава агенция ТАСС.

Неговият прессекретар Дмитрий Песков съобщи, че президентът ще си отпочине в сибирската тайга.

По случай рождения ден на руския лидер откриват изложба „12 подвига на Путин”

 

Фотогалерия на картините

 
Днес е роден е Стефан Стамболов (1854 - 1895) - http://chronicles.actualno.com/Roden-e-Stefan-Stambolov-news_456263.html

Днес синята легенда трябваше да навърши 72 г. 

 

Редактирано 4 май 201511 г. от shefkata (преглед на промените)