пропуснал съм някой и друг ден ... да ги наваксаме

за 20.10

Лепа Брена

на сръбски: Фахрета Јахић Живојиновић или Fahreta Jahić Živojinović

Родена : 20 октомври 1960 град Тузла, Босна и Херцеговина

Фахрета Яхич-Живойнович известна с псевдонима си Лепа Брена, е сръбска фолк певица.

Истинското ѝ име е Фахрета Яхич, по мъж - Живоинович. Популярна в бивша Югославия, тя се радва на голям успех и в България. От 1991 година Лепа Брена е омъжена за бившия тенисист № 1 на Югославия Слободан Живоинович. С него имат двама сина - Стефан и Виктор.

Най-известните песни на Лепа Брена са „Миле Воли Диско“ (1982), „Мики, Мичо“ (1985), „Хайде да се волимо“, „Четири године“, „Голубе“, „Робиня“, „Саням“, „Чик Погоди“ (1990) и др.

Снуп Дог

известен по-рано и като Snoop Doggy Dogg

Родена : 20 октомври 1971 Лонг Бийч, Калифорния, САЩ

В младежките си години Snoop Dogg (Снууп Дог) често се забърква в скандали с наркотици и има проблеми със закона. След като завършва гимназия, рапърът се озовава не веднъж в затвора. Започва да записва рап в дома си, заедно с приятеля си Warren G, който е доведен брат на Dr. Dre от N.W.A. Така започва и съвместната работа на Snoop Dogg и Dr. Dre – първо по тематичната песен от филма Deep Cover, а после и по дебютния соло албум на Dr. Dre - The Chronic.Докато записва своя собствен дебютен албум – Doggystyle, заедно с Dre, през август 1993г., Snoop Dogg e арестуван за убийството на Phillip Woldermarian – член на противникова банда. В крайна сметка, рапърът е оправдан като действията му са приети като самозащита. Делото провокира създаването на кратък филм "Murder was the Case" и саундтрак към него, които излизат през 1994г.Death Row Records издава Doggystyle през ноември 1993г. Албумът е първият дебют, който директно влиза в класациите под номер 1. Сингълите What's My Name и Gin and Juice попадат в Топ 10, а албумът се задържа в класациите няколко месеца. Вторият албум на Snoop - The Doggfather, излиза през ноември 1996г.Snoop Dogg се счита за един от най-ярките представители на “gangsta" рапа, който често e обект на критика заради нецензурните си текстове. Тъй като популярността на стила замира след убийството на Tupac Shakur, Snoop Dogg също се отдръпва от този жанр.През 1997г. рапърът участва в американския хард-рок фестивал Lollapalooza. Освен това се появява и в няколко филма. Snoop продуцира и режисира както свои клипове, така и клиповете на други изпълнители. През 2001г. рапърът издава автобиография.През 2002г. Snoop Dogg обявява, че се отказва от пиенето и наркотиците. По-късно същата година издава албума си Paid Tha Cost to Be Da Bo$$, а двата сингъла - From Da Chuuuch to Da Palace и Beautiful, които прави с гост-вокалиста Pharrell Williams от Neptunes, стават хитове.На 21 май 2004г. Snoop Dogg подава молба за развод. Той се стреми към съвместно със съпругата му Shante Broadus попечителство над трите им деца: Corde, Cordell и Cori.

за 21.10

Никита Михалков

на руски: Никита Сергеевич Михалков

Родена : 21 октомври 1945 Москва, СССР

Никита Сергеевич Михалков е руски (съветски) режисьор, сценарист, актьор и продуцент.

Никита Михалков е роден в семейството на детския писател Сергей Владимирович Михалков и поетесата и преводачка Наталия Петровна Кончаловская. Брат е на режисьора Андрей Кончаловски. По бащина линия произхожда от старинния дворянски род Михалкови, известен още от 15 век. През 16 век предците му са били приближени на руските царе.

До четвърти клас Михалков учи в Четвърто специално московско училище. Не се отличава с особено висок успех и не обича точните науки. Основното си образование довършва в обикновено училище. От 1956 до 1959 г. учи в музикално училище. За пръв път се снима в киното, когато е на 14 години. Участва с неголеми роли във филмите „Туче над борском“ (1960 г.) и „Приключенията на Кроша“ (1961). Първата му значима роля е във филма на Георгий Данеля „Аз крача из Москва“. Тя му донася известност. Михалков е и изпълнител на популярната песен от филма.

През 1963 г. постъпва в актьорския факултет на театралния институт „Борис Щукин“. В 1966 г. се жени за състудентката си, актрисата Анастасия Вертинская. Същата година е изключен от института заради системно нарушаване на дисциплината. Премества се във 2 курс на режисьорския факултет във Всерусийския държавен институт по кинематография (ВГИК), в класа на Михаил Ром. Тук преди него учат брат му, Андрей Кончаловски и Андрей Тарковски.

В 1970 г. Никита Михалков се разделя с първата си съпруга. От нея той има син на име Степан.

През 1971 г. завършва ВГИК, дипломирайки се с късометражния филм „Спокоен ден в края на войната“. Той е отличен на VIII фестивал на студентското кино с наградата на журито „Съветски екран“ .

Военната си служба отбива в периода 1971-1974 в атомния подводен флот в Камчатка. След уволнението си се жени за манекенката Татяна Соловеева. От брака с нея Михалков има две дъщери, Анна (1974 г.) и Надя (1987 г.) и син, Артем (1975 г.).

През 1974 г. е режисьорският му дебют „Свой сред чужди, чужд сред свои“, в който се изявява и като актьор и съсценарист. Филмът се радва на успех, затвърден от последвалите го „Незавършена пиеса за механично пиано“, „Няколко дни от живота на И. И. Обломов“, „Родня“ и други.

През 1984 г. Никита Михалков получава званието „Народен артист на РСФСР“. По това време той се радва и на международно признание.

Към края на 80-те години, режисьорът създава творческото обединение „Три Те“ (Творчество, Товарищество, Труд), съшествуващо днес под формата на продуцентска компания. Първият филм изработен в него е „Урга-територия на любовта“ (1991), номиниран за „Оскар“.

От 1990 до 1995 г. Михалков заема поста президент на Всерусийската тенис федерация.

През 1992 г. режисьорът става член на президиума на Руския международен фонд на културата. От 1993 г. е председател на Руския фонд на културата, съвместно с академик Дмитрий Лихачов.

Филмът му от 1994 г. „Изпепелени от слънцето“ печели „Златна палма“ от Международният кинофестивал в Кан и „Оскар“ в категорията „Най-добър чуждестранен филм“.

През 1998 г Михалков е избран за председател на ръководството на Съюза на кинематографистите в Руската федерация. Същата година снима суперпродукцията „Сибирският бръснар“, чийто бюджет възлиза на 45 милиона долара.

През 2003 г. работи съвместно с телевизионния канал „Русия“ по документалната поредица „Никита Михалков. Руският избор“ , третиращ историята на белогвардейците. Създава документалните очерци „Отец“ и „Мама“, посветени съответно на стогодишнината от рождението на баща му, Сергей Михалков и деветдесетгодишнината от рождението на майка му, Наталия Кончаловская. Вторият филм печели голямата награда на международният фестивал „Златен витяз“.

За ролята на генерал Глеб Пожарский в „Статски съветник“ (2005) е отличен с приза „Кинотавър“, награда от Фестивала на руското кино във Франция и наградата на кинокритиката в Русия, „Златният орел“.

На Международния кинофестивал във Венеция, през 2007 г. Никита Михалков получава „Златен лъв“ за филма си „12“.

По повод на петдесет и петата годишнина на руския президент Владимир Путин (7 октомври 2007), режисьорът прави за телевизионният канал „Русия“ документалния филм „55“. Филмът изтъква заслугите на Путин за възраждането на Русия. Приет е нееднозначно от руската публика.

Никита Михалков е президент на Московския международен кинофестивал от 21 юни 2007 г.

за 22.10

Кристофър Лойд

на английски: Christopher Lloyd

Родена : 22 октомври 1938 Стамфорд, Кънектикът, САЩ

Кристофър Лойд , е американски филмов, телевизионен и театрален актьор .

Професионалния си дебют в киното прави със запомнящата се роля на психично болния Макс Табър в шедьовъра на Милош Форман - Полет над кукувиче гнездо (1975). Името му достига широка популярност с участието му в телевизионния сериал Такси в периода 1978 - 1983 година, за което, през 1982 година, получава награда „Еми“. Световна слава му донасят ролите на Док Емет Браун в трилогията Завръщане в бъдещето и чичо Фестър Адамс във филмите за Семейство Адамс.

Роден е като Кристофър Алън Лойд . Баща му - Самуел Р. Лойд е адвокат, а майка му Рут (моминско Лафам) е певица - сестра на кмета на Сан Франциско - Роджър Лафам. Кристофър има брат - Сам Лойд (р. 1925), който също е актьор, както и синът му Самуел "Сам" Лойд - джуниър (племенник на Кристофър). Дядо му по майчина линия е един от основателите на голямата петролна компания „Texaco oil company“.

Кристофър Лойд израства в градчетата Ню Канаан и Уестпорт в Кънектикът, където завършва гимназията „Staples High School“ през 1958 година.

Като наследник на част от богатството на „Texaco oil company“, майката на Лойд дарява фамилната къща „Waveny Park“ на общината на град Ню Канаан.

bg.wikipedia.org

Анг Лий

на английски: Ang Lee

Родена : 23 октомври 1954 гр. Пингтунг, Тайван

52-годишният Анг Лий е новият бог на киното. Около последните му филми мирише на скандали за морал и секс. Но публиката и критиката го обожават. Най-големите звезди на Холивуд смятат за чест да се снимат в лентите му и са готови да го направят срещу нищожен хонорар от $1000. Но той избягва светския блясък и често отказва на знаменитостите да ги снима.

Тайванецът четири пъти опита да направи революция в киното. В три от тях успя. Провалът му бе с "Хълк". Пробва в екшън, взел сюжета си от комиксите, да вкара тъжна и драматична история за човек, превръщащ се в чудовище. Публиката обаче не бе узряла за това и филмът се превърна в касов провал.

Но революцията на Лий започна през 2000 г. с "Тигър и дракон". Светът бе зашеметен да наблюдава как героите се разхождат из дърветата и даже прелитат на далечни разстояния. Анг съчета поезия и жесток екшън. Той намери точната формула това да не изглежда смешно - вкара сюжета в рамките на приказната легенда. Филмът се оказа повратен в историята на седмото изкуство. Дотогава и други герои летяха в хонконгските кунгфу ленти, но това изглеждаше нелепо. След "Тигър и дракон" азиатското кино успя да намери своята посока да прави ефектни филми с малко пари, които да оглавяват световните класации и да печелят повече от холивудските ленти.

През 2005 г. Анг Лий предизвика най-големия скандал в съвременното кино, след като обяви, че ще снима книгата "Планината Броукбек". Моралистите бяха възмутени как уважаван Оскаров режисьор ще пресъздава история за каубои гейове. При това за главните роли е привикал доказани мъжкари като Хийт Леджър и Джейк Гиленхал. В щатите на Дивия запад тръгнаха протести.

Създадоха се организации "за борба с неморалното явление и представяне по грешен начин на доблестните каубои". Въпреки желанието за забрана филмът бе пуснат. Премиерата му бе на фестивала във Венеция, където взе "Златен лъв". След това последва и триумф в Америка, овенчан с четири награди "Оскар". А целувката между каубоите, макар и да не е първата в сериозното кино между мъже, спечели наградата на МТV за най-еротичната на годината.

Преди няколко дена Анг Лий пожъна поредния си успех и направи златен дубъл във Венеция. Този път филмът му се казва "Пази се от похотта". Историята е за шпионаж и секс в Шанхай в началото на ХХ век. Много от критиците обаче не успяха да възприемат някои от сцените, изпълнени със силен еротичен заряд. Те твърдят, че филмът въздейства като порно, особено на по-младите мъже. В момента се води епична битка какво от лентата да бъде орязано и какво запазено. В Китай се съгласиха да покажат филма, след като ножицата на цензурата вземе 15 минути от него.

В Англия го разрешиха за лица над 17 години. В Щатите този път действат предпазливо и се пазят от скандали. Италиански критици се възмутиха от определенията "порнографски". Според тях лентата е отлична, но в еротичните сцени не може да достигне образците на европейското кино, представящи и доста по-хард неща.

Анг Лий е роден на 23 октомври 1954 г. в Пинтун, Тайван. През 70-е се мести в Щатите, където завършва театрален и киноуниверситет в Чикаго и Ню Йорк. Бил е асистент-режисьор на ексцентрика Спайк Лий, след което започва да снима собствени филми.

През 1993 г. е първата му гей лента - "Сватбеният банкет", разказваща за китаец хомосексуалист, принуден от родителите си да се ожени. Филмът взима голямата награда на феста в Берлин и получава "Златен глобус".

Но истинската световна слава идва при него с "Гордост и предразсъдъци" през 1995 г. Пред камерата му застават Хю Грант, Ема Томпсън и Кейт Уинслет. Показва, че е перфектен като прави най-добрата киноверсия на този класически британски женски роман. Филмът е отличен с два оскара. Натам историята е позната с "Тигър и дракон" и "Планината Броукбек".

Съпругата на Анг Лий се казва Джейн. Двамата се взимат през 1983 г. Имат две деца - синовете Хаан и Мейсън. Страстен фен е на хокея и подкрепя активно отбора на "Калгари флеймс".

Сред крилатите му фрази е: "Да правя кунгфу филм на английски за мен е все едно да искате от легендата на уестърна Джон Уейн да говори на китайски."

Сам Рейми

на английски: Sam Raimi

Родена : 23 октомври 1959 гр.Роял Оук, Мичиган, САЩ

Самюел Маршал Рейми е роден на 23 октомври 1959 г. в Роял Оук, Мичиган, САЩ. Той обича киното от дете и преди да навърши десет вече е навън и снима със своята 8 милиметрова камера.

Той е страстен фен на „Тримата комедианти”. Заедно с приятелите си Брус Кембъл и Робърт Тепърт създава филмчета, в които има много от известната фарсова комедия. Тримата написват, режисират, монтират и продуцират късометражния хорър „Within the Woods” (1978).

Той в последствие става основа на „Злите мъртви” (1981). Американските продуценти обаче остават равнодушни към лентата, затова Сам решава да опита да го продаде в Европа. Чак след като започва да получава положителни оценки и добри приходи от билети, филмът получава разпространението си и в САЩ.

Следващият му режисьорски проект се казва „Crimewave” (1985), който не успява да грабне зрителите. Втората част обаче на „ЗЛите мъртви 2” (1987) е по-смешна и по- колоритна и прави още по-добри резултати от първия филм. Три години по-късно Рейми снима „Даркман” (1990) – комикс-фентъзи с Лиам Нийсън и Франсис Макдорманд.

Лентата постига средни резултати, но визуалния стил на Рейми прави впечатление. Новаторските движения на камерата, които използва привличат вниманието на критиците.

През 1993 г. Сам снима за трети път приятеля си Кембъл като Aш в готическия трилър „Army of Darkness” (1993). 24 месеца по-късно той изненадва публиката с избора да режисира уестърна „Бърз или мъртъв” с Джийн Хеман, Шарън Стоун, Леонардо Ди Каприо, Ръсел Кроу и др. През 1995 г. се жени за Джилиан Грийн, която му ражда пет деца.

Три години по-късно Рейми снима кримката „План без грешка” с Бил Пакстън и Били Боб Торнтън. През 1999 дирижира бейзболната драма „От любов към играта” (1999) с Кевин Костнър и Кели Пристън.

На следващата година се връща към фентъзи жанра със страхотен каст в „Дарбата” (2000). През 2002-ра Сам получава възможността да покаже въображение и в екранизацията на комиксовия герой на Стан Лий Спайдър-мен, феновете му не остават разочаровани. Филмът е силен и в трите точки – сценарий, ефекти и бокс офис.

През 2004 г. Рейми снима „Спайдър-мен 2”, чийто приходи надвишават тези на първия. Появата на третата част на Човека паяк. През 2007-ма не изненадва никого.

След „Отведи ме в ада” (2009) ще чакаме римейка на режисирания от него през 1981-ва „Злите мъртви” и „Wacraft” (2011) – екранизация на известната видео игра.

Майкъл Крайтън

на английски: John Michael Crichton

Родена : 23 октомври 1942 Чикаго, САЩ

Починал: 4 ноември 2008 Лос Анджелис, САЩ

Майкъл Крайтън е американски писател. Когато е бил на 6 години, семейството му се преселва в Рослин, предградие на Ню Йорк. На 14-годишна възраст Майкъл публикува в Ню Йорк Таймс своите пътни бележки и оттогава винаги е чувствал привличане към литературното творчество.

През 1960 г. завършва училище и постъпва в Харвард с намерението да учи за писател. Но стилът му непрекъснато е предизвиквал забележки от професорите и оценките му винаги били много ниски. Той предположил, че проблема със стила не е в него, а в преподавателите и им пробутал като своя разработка едно есе на Джордж Оруел. Професорът поставил на Оруел оценка три плюс и Майкъл окончателно се убедил, че Харвардските мерки не са за него.

Завършвайки университета през 1965 г. с посредствени оценки, той решава да смени областта на интересите си и се заема с антропология в британския Кембридж, където е премиран за успехи в едногодишната експедиция в Европа и Северна Африка. Връщайки се в Щатите, Крайтън решава да стане доктор и през 1969 г. завършва Харвардското медицинско училище - между другото, никога не е подавал молба за лицензиране на частна практика. През всичките тези години е писал трилъри под различни псевдоними, а един от неговите романи, "A Case of Need", получава премията "Едгар" като най-добрия детективски роман на годината.

През 1969 г. излиза романът "Щамът Андромеда", който бързо става бестселър и скоро след това е екранизиран. През следващите години Крайтън активно пише художествени и публицистични книги, сценарии, работи като режисьор в няколко филма - в това число филмът "Westworld", в който той, един от първите, използва цифрова техника за получаване на специални ефекти. Крайтън е удостоен с множество литературни и кинематографични премии, критиците го наричат "бащата на технотрилъра". Живее в Лос Анджелис.

Майкъл Крайтън се е интересувал от екстрасензорни явления и е участвал в екстрасензорни експерименти.

През 2000 г. на негово име е наречен нов вид Анкилозавър „Bienosaurus crichtoni“, а през 2003 г. динозавърът броненосец „Crichtonsaurus bohlini“.

Майкъл Крайтън умира от рак в Лос Анджелис, САЩ на 4 ноември 2008 г.

мое , bg.wikipedia.org и cinefish.bg

Георги Милчев-Годжи

Родена : 24 октомври 1969 г. гр. Враца България

Георги Милчев-Годжи е български музикант. Че се е родил под щастлива, звезда станало ясно още първите няколко секунди от живота му . появил се на бял свят недишащ и спасението дошло като по чудо от “втората му майка” - медицинската сестра от врачанската болница Вергилова.

Едва 6-годишен Годжи вече свири на пиано, по-късно и на китара, макар да си мечтае за барабани. Завършва Музикалната гимназия в Плевен, където негови съученици са Слави, Маестрото, Герасим (бивш член на Ку-ку бенд). Полека-лека бъдещата банда започнала да се събира. Годжи участва в групите "Север" (с Герасим), "Реприз" (с Маестрото), "Електрик Авеню", "Браво Оркестра" и "Ватикана".

След политическите промени за Годжи настъпва времето на пътешествия: отправя се към далечни страни и народи - свири по кораби в Дания и Норвегия, изнася програми в Англия и Германия. Завръщайки се в България, Годжи се препитава известно време с най-причудливи занятия, включително като търговец на картини[източник?].

Датата, която винаги ще помни, е 1 април 1995 г. - в зала 12 на НДК се снима “Каналето”. Годжи е асистент тонрежисьор с Милчо Кацаров. Маестрото го кани в Ку-ку бенд и за щастие това не е първоаприлска шега.

Годжи има 3 самостоятелни албума. Интересното е, че освен от музика, той се интересува и от други неща - живопис, археология, поезия. Рисува за собствено удоволствие и обича предметите от миналото, защото му дават “идея” за настоящето, карат го да се чувства “жив”. Годжи пише стихове и е автор на текстовете на много песни.

Има 2 сина, към които е много привързан – Цвети и Волен.

Учители в музиката: Росица Господинова, Цанко Бозайников, Манци, Марта Николова, Георги Бошнаков, Мони Венков, Асен Антонов, Сала, Джако Пасториъс, Маркъс Милър.

Кевин Клайн

на английски: Kevin Delaney Kline

Родена : 24 октомври 1947 Сейнт Луис, Мисури, САЩ

Кевин Дилейни Клайн (на английски език - Kevin Delaney Kline) е американски театрален и филмов актьор. Носител е на академична награда "Оскар", две награди „Тони“ и е номиниран за наградата "Еми" през 2009 година.

Бащата Робърт е почитател на класическта музика и любител-оперен певец, който притежава и експлоатира бар и музикален магазин в Сейнт Луис, който е отворен в началото на 40-те години на ХХ век. Той е и търговец на играчки, които продава през 60-те и 70-те години. Бащата му е агностик от еврейски произход, а неговата майка е от ирландско-американски произход, дъщеря на емигрант от Лаут, и е с католически произход.

мое и bg.wikipedia.org

Шон Райт-Филипс

на английски: Shaun Wright-Phillips

Родена : 25 октомври 191981 Гринуич, Англия

Шон Райт-Филипс е известен английски футболист, който се състезава за Манчестър Сити и английския национален отбор. Той има ямайски и гренадски корени. Райт-Филипс е заварен син на известния играч Иън Райт и има полубрат — Брадли Райт-Филипс. Роден е и израства в столицата Лондон. Започва своята футболна кариера в Манчестър Сити, а през лятото на 2005 година преминава в отбора на Челси.През 2008 той отново се връща в Манчестър Сити.

Клубна кариера

Манчестър Сити

Шот Райт-Филипс е освободен от юношеската школа на Нотингам Форест, когато е на 15 години, тъй като го смятат за безперспективен играч. Манчестър Сити обаче имат вяра във футболиста и го вземат при себе си. Прави своя дебют срещу тима на Порт Вейл и скоро се превръща в титулярен играч. Със своята решителност, технически умения и бързина, Райт-Филипс е един от най-атрактивните играчи във Висшата лига. В отбора на „гражданите“ той изкарва седем сезона, в които играе 153 мача и вкарва 31 гола. На 17 юли 2005, преминава в редиците на Челси и се завръща в родния си град Лондон. Трансферът на играча е оценен на сумата от 21 милиона лири.

Челси

Въпреки че неведнъж е казвал, че не би искал да напусне Манчестър Сити, той се решава и отива в тима на Челси. Подписва с тях 5-годишен договор. В началото не успява да се наложи като титуляр и въпреки че играе в 39 мача през сезон 2005/2006, 24 от тях са като резерва. В същото време не успява да се разпише за новия си отбор.

На 5 декември 2006, Райт-Филипс вкарва първия си гол за Челси, при победата над Левски София в среща от Шампионската лига. Това се случва почти 17 месеца след трансфера му. Този неприятен сезон за играча завършва с това, че той не е повикан в състава на английския национален отбор за Световното първенство 2006 в Германия. Въпреки спекулациите, че не е щастлив в лондонски клуб, той отрича и заявява, че иска да остане в тима. Жозе Муриньо увеличава напрежението върху играча, като се опитва да закупи крилото на Бетис по това време — Хоакин.

Сезон 2006/2007 е по-добър за играча. Играе много по-често, а още в първия си мач за новия шампионат успява да отбележи гол. Това се случва срещу Уест Хям Юнайтед. Малко по-късно в срещата се разписва за втори път. Взима участие и в още няколко важни срещи, като финала за ФА Къп, когато е заменен през второто полувреме.

В началото на сезон 2007/2008 той продължава да е първи избор за мениджъра Жозе Муриньо. Със своята скорост, дрибъл и центриране, той добре се вписва в атакуващата схема на отбора. Записва няколко асистенции на сметката си, а продажбата на Арен Робен в Реал Мадрид допълнително затвърждава мястото му в отбора. През 2008 г. е продаден обратно на Манчестър Сити.

Международна кариера

Шон Райт-Филипс прави своя дебют с националната фланелка на 18 август 2004 в мач срещу Украйна, като дори успява да запише името си сред голмайсторите. Няколко пъти е викан за срещи от квалификациите за Световното през 2006 година, но липсата на постоянна игра в клубния му тим Челси го оставя извън състава за самото първенство. Райт-Филипс играе като дясно крило в две срещи от квалификациите за Европейското първенство по футбол 2008 срещу Македония и Хърватска. Прави добри срещи и постепенно си връща мястото в националния отбор. Изиграва един много силен мач срещу Израел на 8 септември, като дори вкарва гол и това сякаш затвържава неговото титулярно място.

bg.wikipedia.org

Боб Хоскинс

на английски:Bob Hoskins

Родена : 26 октомври 1942 Бери Сейнт Едмъндс, Съфолк, Великобритания

Боб Хоскинс , е британски филмов и театрален актьор.

Изпълненията му в британски филми като: The Long Good Friday (1980) и Mona Lisa (1986) му спечелват голяма популярност и широко одобрение на критиката, както и награди „Златен глобус“, „БАФТА“ и номинация за „Оскар“.

Боб Хоскинс е роден в градчето Бери Сейнт Едмъндс, графство Съфолк в източна Англия. Майка му - Елзи Лилиън е готвачка и учителка в детски ясли. Баща му - Робърт Уилям Хоскинс-старши е деловодител и шофьор на камион. Една от бабите на Хоскинс е с цигански произход. Баща му има уклон към комунистическите идеи поради което възпитава сина си като атеист. Боб описва себе си като агностик. През 1967 година, когато е 25-годишен, той прекарва кратък период в кибуца Зиким в Израел - малко селище създадено от селскостопанска комуна.

Според допълнителните материали към специалното издание на филма „Кой натопи заека Роджър“, началото на кариерата му започва в един пъб, наслаждавайки се на бирата си, когато някой се приближава и му подхвърля да се качи на горния етаж, където се провеждало прослушване за някаква пиеса. Хоскинс послушва съвета и печели ролята. Преди този ден, актьорската кариера е била последното нещо с което е мислил, че ще се занимава.

След старта на актьорската му кариера на лондонската сцена в края на 1960-те, Боб Хоскинс привлича вниманието върху себе си с участието в телевизионния сериал на ББС - Pennies from Heaven (1978). Изключителните изпълнения в Дългият прекрасен Петък (1980) и Мона Лиза (1986) окончателно затвърждават репутацията му на един от най-добрите типажни британски актьори. През 1985 година, Хоскинс добавя комични щрихи появявайки се в шедьовъра на Тери Гилиъм - Бразилия.

Режисьорът Браян Де Палма е ангажирал Хоскинс, като резервен вариант в случай, че Робърт Де Ниро не успее да поеме ролята на Ал Капоне във филма Недосегаемите (1987). След като Де Ниро все пак изиграва ролята, Де Палма изпраща на Хоскинс писмо с благодарност за търпението и чек за 20 000 британски лири. С характерното си чувство за хумор, Боб Хоскинс му се обажда да благодари и да каже, че е на разположение за всички проекти на режисьора в които не искат да участва. [5]

Първото му по-широко представяне пред американската публика става с филма Кой натопи заека Роджър (1988), за който получава втората си номинация за награда „Златен глобус“. Сред другите му забележителни роли са в Морски сирени (1990), където си партнира с Шер и Уинона Райдър; в Хук (1991) на Стивън Спилбърг и Госпожа Хендерсън представя (2005), където играе заедно с Джуди Денч и получава поредна номинация за „Златен глобус“.

bg.wikipedia.org

Джон Клийс

на английски:John Cleese

Родена : 27 октомври 1939 год. Уестън сюпър Меър, Сомерсет, Великобритания

Джон Клийс е абсолютен новатор, както и един от най-влиятелните във филмовата индустрия. Днешната публика го познава най-добре в ролята новият Q във филма на James Bond Die Another Day, на R от The World is Not Enough или като Nearly Headless Nick в сериите на Хари Потър. Той озвучава и Крал Харолд в Шрек 2 и Шрек 3. Ролята му в телевизионния ситком ‘Уил и Грейс” му донася трета Еми номинация. Най-новият му дебют е в във филма „Денят, в който земята спря”.

Англичанинът Клийз спечелва международна слава и множество награди с ролите си във филми като “Monty Python’s Flying Circus, ”A Fish Called Wanda, Fierce Creatures, Charlie’s Angels: Full Throttle, The Out-of-Towners, Rat Race, The Jungle Book, Mary Shelley’s Frankenstein, Silverado, Clockwise, Time Bandits и The Great Muppet Caper.

Днес в свободното си време Джон отглеждаа пилета и се опитва да спаси планетата

cinefish.bg

и за всички фенове ( аз не съм сред тях )

Къванч Татлъту

на турски: Kıvanç Tatlıtuğ, произношението на турски е по-близко до Татлътуу̀

Родена : 27 октомври 1983 Адана, Турция

Къва̀нч Татлъту̀ е турски актьор и модел. Той е най-малкото от петте деца в семейството. Когато семейството му се премества в Истанбул за лечение на баща му, той започва да тренира баскетбол,но претърпява травма и спира да се занимава със спорт . Майка му изпраща негови снимки на известна агенция и това дава начало на кариерата му като фотомодел. Баща му не е съгласен с това и иска синът му да стане актьор. През периода 2002-2008 г. Татлъту има връзка с Мис свят за 2002 г. Азра Акън. По повод на тази 6-годишна връзка той коментира, че не харесва кратките и безсмислени връзки. През октомври 2002 г. е избран за най-добър модел на планетата на конкурс, проведен на Хавайските острови. Като актьор става известен с ролята на Мехмед в сериала Перла. В България е познат също и от сериалите „Двама завинаги“ и "Забранения плод".

bg.wikipedia.org

днес двама много известни ... как съм ги пропуснал

Джулия Робъртс

на английски:Julia Roberts

Родена : 28.10.1967 Смирна, щата Джорджия, САЩ.

Джулия Робъртс, чието истинско име е Джули Фиона Робъртс, е родена на 28-и октомври 1967 г. в Смирна, щата Джорджия. Родителите й Бети и Уолтър Робъртс се развеждат, когато е едва четири годишна. Пет години по-късно баща й умира от рак. Веднага след дипломирането си Джулия отива при сестра си в Ню Йорк и става модел. Брат й Ерик е вече реализиран актьор и Джулия изиграва малка роля в "Blood Red" (1998), в който участва и той. Първата й по-голяма роля идва през същата година в "Satisfaction", с участието на Джъстин Бейтмън и Лиъм Нийсън. По същото време тя играе като една от трите провинциални момичета в "Mystic Pizza". За изпълнението й на млада булка в драмата "Steel Magnolias" (1989), в който й партнират Сали Фийлд, Доли Партън, Дарил Хана, Шърли Маклейн и Дилън Макдермът, Джулия печели "Златен глобус" и "Оскар" за най-добра поддържаща актриса.

Година по-късно вече е звезда, след превъплъщението си в холивудска булевардна проститутка, която се влюбва в богат клиент (Ричард Гиър), в супер хита "Хубава жена" (Pretty Woman, 1990).

През първата половина на 90-те Джулия се прочува повече с любовните си истории. Тя напуска Кийфър Съдърланд буквално пред олтара, за да продължи с Джейсън Патрик, с когото също се разделя. Омъжва се за кънтри певеца Лайл Ловет през 1993 г., след бурен романс, започнал по време на снимките за "Играчът" (The Player, 1992) на Робърт Олтман. След относителния успех на съдебния трилър "Версия "Пеликан" (1993) и "Прет-а-порте" Джулия навлиза в "драматичния" си период с участие във филми, като "Мери Райли" и "Майкъл Колинс" (1996). Но не след дълго се връща към любимите на масовата публика романтични комедии с "I Love Trouble" (1994) и "Something to Talk About" (1995) и "Сватбата на моя приятел" (1997). След сравнително скромния успех на "Конспиративна теория" (1997) с Мел Гибсън и на "Stepmom" със Сюзън Сарандън и Ед Харис, Джулия отново атакува комедийните роли. Следващите й два филма "Нотинг Хил" и "Булката-беглец" носят големи печалби. Но Джулия Робъртс дава най-доброто си изпълнение в съдебната драма "Ерин Брокович" (2000), за което заслужено е отличена с "Оскар" за главна роля. Хонорарът й от $ 20 милиона за този филм я прави най-високо платената актриса за всички времена.

През 2001 г. Робъртс се снима в романтично-криминалната лудория "Мексиканецът" заедно с Брат Пит, комедията "America_s Sweethearts" с Джон Кюсак, Катрин Зита Джоунс и Били Кристъл и в "Бандата на Оушън", режисиран пак от Содърбърг и с участието на Брат Пит, Джордж Клуни и Мат Деймън.

След брака си с Лайл Ловет, прекратен през 1995 г., Джулия започва да се среща с актьорите Даниел Дей Луис и Матю Пери.

През 1997 г. Робъртс има връзка с актьора Бенджамин Брат. Двамата се разделят през пролетта на 2001 г.

Сегашният й съпруг е операторът Даниел Модър, за когото се омъжва на 4 юли 2002 г.

През времето, в което не се снима във филми, знаменитата актриса живее или в ранчото си в Таос, Ню Мексико или в апартамента си в Ню Йорк.

Един от последните филми с нейно участие е "Усмивката на Мона Лиза" на реж. Майк Нюъл. Все още незавършени са две обещаващи ленти, в които играе главни роли: продължението на "Бандата на Оушън" със заглавие "Ocean's Twelve" и "Closer" на знаменития режисьор Майк Никълс.

kino.dir.bg

Хоакин Финикс

на английски:Joaquin Phoenix

Роден : 28 октомври 1974 Сан Хуан, Пуерто Рико

Хоакин Финикс е американски актьор и музикант. Произхожда от семейство на артисти, между които по-големият му брат Ривър Финикс, на когото е предричано блестящо бъдеще, докато той не умира от злоупотреба с наркотици на 23 годишна възраст. Хоакин е също така активист, особено по отношение на правата на животните.

Хоакин е роден Хоакин Рафаел Ботъм в Пуерто Рико. Живее там само 4 години, след което семейството му се премества да живее в континенталната част на Америка. Живял е също така и в Латинска Америка. За известно време родителите му са активни участници в религиозен култ. Когато напускат окончателно култа през 1978 година, те променят и фамилното си име на Финикс за да символизират ново начало. И петте им деца - 3 момчета и 2 момичета, са ангажирани с актьорската кариера от малки.

На 31 октомври 1993 година, неговият брат Ривър Финикс, след предозировка с наркотици, умира пред Холивудския нощен клуб Viper Room, собственост на Джони Деп. Обаждането на Хоакин до 911 в опит да спаси брат си е излъчвано многократно по телевизията и радиото. Това предизвиква неговото оттегляне от обществения живот. След година обаче по настояване на приятелите му, той се завръща в киното. През 2008 година обявява, че окончателно се отказва от актьорската кариера и се отдава на музикалното поприще. Той записва албум с музика от филма "Да вървиш по линията", за който получава Грами през 2007 година. Оттогава рядко е виждан на обществени места, а когато се появява е с брада и тъмни очила, почти неузнаваем. Кейси Афлек е в процес на заснимане на документален филм за Хоакин, като го следи с камерата почти навсякъде, за да запише превъплъщението на Финикс от актьор в певец.

bg.wikipedia.org

Руфъс Сюъл

на английски:Rufus Sewell



Роден : 29.10.1967 год. Туикънхам, Мидълсекс, Англия, Великобритания

Руфъс Сюъл съвсем наскоро се снима във филма „Дзен” на режисьора Джон Алекзандър, с предстояща премиера 2011 г., както и в сериалите: „Устоите на Земята”, „Джон Адамс” и „Единайстият час” с продуцент Джери Брукхаймър.
За пръв път привлича внимание към себе си с телевизионния си дебют през 1994 г. в минисериала „Middlemarch”. Получава похвали и за работата си в романтичната комедия „Неуютна ферма” на Джон Шлезинджър и с участието на Кейт Бекинсейл.
През 2005 г. Сюъл се превъплъщава в ролята на Петручио в продукцията на BBC „Укротяване на опърничавата”, за което е номиниран за наградата BAFTA за най-добър актьор.
Други филми, в които се снима: „Неспокоен дух”; „Илюзионистът” с режисьор Нийл Бъргър и с участието на Едуард Нортън; „Париж, обичам те” на Уес Крейвън; „Ваканцията”; „Легендата за Зоро” на Мартин Кембъл; „Тристан и Изолда”; „Като рицарите”; „Градът на мрака”; „Съдба на куртизанка” с Катрин МакКормак; „Illuminata” на режисьора Джон Туртуро и с участието на Сюзън Сарандън и Кристофър Уолкън; „Благослови детето” с Ким Бейсинджър; „Победа” с Уилям Дефо и Сам Нийл; „Хамлет” на Кенет Брана.
Преди да направи филмовия си дебют във филма на Дон Бойд „Twenty One” Сюъл учи драма в Лондон.

cinefish.bg

Едвин ван дер Сар

на нидерландски: Edwin van der Sar прякор Het Ijskonijn (Ледения заек)



Роден : 29 октомври 1970 г. Ворхаут, Холандия

Едвин ван дер Сар е холандски футболист, вратар. Играе за Аякс Амстердам, Ювентус, Фулъм и Манчестър Юнайтед. От 1995 г. е вратар на националния отбор на Холандия и негов капитан. Играта му е стабилна и без излишни ефекти. Смятан е за един от най-сигурните вратари в днешно време, особено що се отнася до играта с крака. Притежава невероятен рефлекс, умее да се намесва отлично при центрирания и да спасява дузпи. Съперничи си с Джанлуиджи Буфон и Икер Касиляс за най-добър вратар на света.

Аякс Амстердам

Едвин ван дер Сар започва кариерата си в родния си град в отбора Форехолте (Foreholte), а след това в VV Noordwijk. Оттам е привлечен в Аякс Амстердам. В Аякс през периода 1992/93 той е резервен вратар на Стенли Мензо. С клуба печели Ередивизи през годините 1993/94, 1997/98 и 1999/00, Шампионска лига през 1994/95, Междуконтинентална купа по футбол през 1995 и Суперкупа на УЕФА.

Ювентус Торино

През 1999 г. Едвин е закупен от италианския Ювентус. Там остава без спечелена титла и не е особено обичан от феновете заради допуснат голям пропуск по време на мач. След два сезона той отново е закупен. Негов заместник на вратата на Юве става Джанлуиджи Буфон.

Фулъм

През 2001 г. играе за отбора на Фулъм, с който през 2002 печели Купа Интертото.

Манчестър Юнайтед

През 2005 се прехвърля в Манчестър Юнайтед, за да допринесе за разрешаването на възникналия вратарски проблем. С Манчестър ван дер Сар печели Карлинг Къп (2006,2009,2010), купата на Шампионска лига (2007/08) и четири пъти титлата на Англия. Договорът му с отбора изтича през 2011 г.

В националния отбор

От 1994 г. Едвин ван дер Сар играе и за националния отбор на Холандия. По време на Световното първенство по футбол 1994 той е резерва на Ед де Гоу. Дебютът му е на 7 юни 1995 срещу Беларус. Оттогава е и титулярен вратар на националния отбор на Холандия.
На Евро 2008 играе в мачовете на Холандия срещу Италия (3:0) и Франция (4:1), като с доброто си представяне подпомага отбора си да спечели и групата. На четвъртфинал холандците се изправят срещу Русия, където въпреки великолепното представяне на ван дер Сар, губят с 3:1 и отпадат от турнира. Това е и последният му мач в националния отбор, след като през 2007 г. на рождения си ден (29 октомври) обявява намерението си да преустанови участието си в националния футбол след Евро 2008.
Все пак през септември 2008 г. той потвърждава, че ще се върне в националния отбор за мачовете с Исландия и Норвегия от свтовните квалификации. Това се налага заради контузиите на Маартен Стекеленбург и Хенк Тимер. По-късно треньорът на "лалетата" Берт ван Марвайк заявява, че ван дер Сар ще е титуляр и в двата мача. Холандците печелят и двата мача, без да допуснат гол във вратата си.

Герой на мача

От началото на кариерата си в Манчестър Юнайтед Едвин ван дер Сар е изиграл редица важни срещи за "червените дяволи". На 5 май 2007 по време на среща от шампионата на Англия между Манчестър Юнайтед и Манчестър Сити ван дер Сар спасява дузпата, бита от Дарайъс Вассел и така осигурява победата на тима си с 1:0 след предишен гол на Кристиано Роналдо. По-късно тази победа се потвърждава със спечелването на Премиър лигата от Манчестър Юнайтед. На 5 август 2007 г. по време на срещата за трофея Къмюнити Шийлд между Манчестър и Челси (1:1 в редовното време), ван дер Сар спасява три последователни дузпи на Клаудио Писаро, Франк Лампард и Шон Райт-Филипс и подпомага своя тим да се наложи с 3:0 при 11 метровите удари и да спечели турнира.
През сезон 2007/2008 37-годишният холандски вратар е не само неизменна част от състава на Манчестър Юнайтед, но и с играта си допринася за спечелването на нова шампионска купа за отбора си. Особено впечатляваща е играта му на финала на ШЛ на 21 май 2008, когато на стадион „Лужники“ в Москва, ван дер Сар се превръща в герой за своя отбор, след като успява да спаси решителната дузпа на Никола Анелка и така допринася за победа на своя отбор над Челси, с което Манчестър става трикратен носител на купата на европейските шампиони, а Едвин ван дер Сар става един от малкото играчи в света, печелили ценния трофей с два различни отбора (Аякс — 1994/95). На 31 януари 2009 г. подобрява рекорд, датиращ от 1979 година, като 1122 минути (11 мача поред) не е допускал гол в английското първенство на Висшата лига.

bg.wikipedia.org

Редактирано 29 октомври 201114 г. от Hanibal_Lektar (преглед на промените)

Джон Адамс

на английски:John Adams

Роден :30 октомври, 1735 Брейнтрий, Масачузетс

Починал : 4 юли 1826 Куинси, Масачузетс, САЩ

Джон Адамс е първият вицепрезидент на САЩ и вторият 1797-1801 президент на САЩ. Неговият син Джон Куинси Адамс е бил шестият президент на САЩ.

Баща му – фермер, носи също името Джон, и е четвърто поколение потомък на Хенри Адамс, който емигрира от Девън, Англия в Масачузетс през 1636 година. Майка му е Сюзън Бойлстън Адамс.

Младият Адамс завършва Харвард Колидж в 1755 и за известен период от време учи право в Устър при Джеймс Пънтам. През 1758 година е признат за адвокат. От ранна възраст развива навика да описва събития и хора. Една от първите такива записки е за пледоарията на Джеймс Отис от 1761 година пред върховния съд на Масачузетс. Именно думите на Отис изпълват Адамс със желание да защитава каузата на американските колонии.

През 1764 година Адамс се жени за Абигейл Смит (1744–1818), дъщеря на конгрегационен свещеник от Уеймоут, Масачузетс. Техният син Джон Куинси Адамс се ражда през 1767 година.

Адамс няма никое от качествата на популярен политик, които са присъщи на втория му братовчед Самюел Адамс. Вместо това, неговият авторитет се изгражда чрез работата му като конституционалист. Необуздан, напрегнат и често пъти яростен, Адамс има конфликтен характер, който често пъти се оказва недостатък в политическата му кариера. Тези отрицателни черти стават особено видни по време на мандата му като президент.

Политика

Адамс за първи път демонстрира лидерски качества като водач на вигите от Масачузетс при обсъждането на Бандеролния закон от 1765 година. Същата година пише инструкции за поведение и действие, които се изпращат от името на град Брейнтрий до неговите представители в събранието на Масачузетс и които стават за другите градове модел, по който те създават свои правила за поведение на техните представители. През август 1765 година предоставя анонимно на „Бостън Газет” четири статии (издадени по късно в Лондон – 1768 година под името „Дисертация относно каноническото и феодално право”), в които твърди, че противопоставянето от колониите на „Бандеролния закон” е в същност израз на борбата между индивидуализма и авторитета на обществото. През декември 1765 година произнася реч пред губернатора и съвета, в която твърди, че „Бандеролния закон” не поражда правна сила, тъй като е приет, без да има представители на Масачузетс в парламента.

През 1768 година Адамс се мести в Бостън. След Бостънското клане през 1777 година, няколко британски войници са арестувани и обвинени в убийството на четирима граждани на колонията и Адамс се присъединява към защитата им, която се води от Джозая Куинси младши. Процесът завършва с оправдаване на офицера, който води отделението, а и на повечето от войниците, но двама от тях са намерени виновни за убийство. Те се позовават на това, че са с духовен сан и биват освободени, но след като са жигосани на ръката. Това, че Адамс взема непопулярната страна в този случай, води до загуба на изборите за камарата на представителите в Масачузетс при резултат 418 на 118 гласа.

Адамс е член на Континенталния конгрес за периода от 1774 до 1778 година. През юни 1775 година желанието му да убеди колониите в нуждата от съюз е причината да даде на поддръжката си за Джордж Вашингтон за назначаването му на поста главнокомандващ. Неговото влияние в Конгреса е значително и още от самото му начало става ясно, че идеите на Адамс са за отделянето на колониите от Великобритания. На 5 октомври 1775 година Конгресът създава първата от поредица за изучаване на морските въпроси. От тази дата насетне Адамс е движещата сила за създаването и укрепването на американския флот и често е посочван като баща на Флота на САЩ.

На 7 юни 1776 той заедно с Томас Джеферсън, Бенджамин Франклин, Робърт Ливингстън и Роджър Шуман е избран в комисията, която да създаде Декларацията за независимостта. Въпреки, че документът е бил създаден от Джеферсън, Адамс взема водещо място в дебатите за приемането на Декларацията.

Посланичество в Европа

През 1778 година Адамс отплава за Франция, за да замести Силас Дийн на мястото му в Американската мисия. Но веднага след като мисията там постига целта си, а именно да се сключи договор за съюзничество, Адамс се завръща у дома, тъкмо на време, за да бъде избран за делегат в конвента, който приема първата конституция на Масачузетс през 1780. Той подписва първия екземпляр на документа, заедно с Джеймс Бодуин и Самуел Адамс.

Преди да се свърши тази задача, той е избран за пълномощен министър, който да договаря мирния и търговски договори с Великобритания и отново е изпратен в Европа през септември 1779 година. Френското правителство, след настояването на Шарл Гравие не одобрява назначението на Адамс и Бенджамни Франклин, Томас Джеферсън, Джон Джей и Хенри Лоурънс са принудени да му оказват дипломатическа помощ. Тъй като Джеферсън не напуска САЩ, Джей има минимална роля, то Адамс, Франклин и Лоурънс имат основната роля при провеждане на преговорите. Адамс и Лоурънс отхвърлят мнението на Франклин и не се съобразяват с инструкциите, които имат, те са: ”да се предоставя с чисто сърце всякаква конфиденциална информация по отношение на всички въпроси на представителите на нашия благороден съюзник – краля на Франция, както и да не приемат нищо при преговорите за мира и търговия без знанието и одобрението на представителите на Франция и да предприемат своите действие след съгласуване и съобразяване с тяхното мнение” и водят директни преговори с британските представители без да спазват горните указания.

По време на преговорите Адамс е особено настойчив в искането си да бъде признато правото на САЩ за извършване на риболов по протежението на американско–британския бряг. В крайна сметка се постига благоприятен за САЩ договор, който се подписва на 30 ноември 1782 година. Преди да започнат преговорите Адамс прекарва известно време в Холандия. През юли 1780 година са му вменени задълженията на Лоурънс и той успява да убеди холандското правителство да признае САЩ за независима държава на 19 април 1782 година. По време на това пътуване преговаря за отпускането на заем и на тази основа се подписва договор за търговия и сътрудничество, първият такъв договор с чуждо правителство, след този с Франция от 1778 година.

През 1785 година Адамс е назначен за първия представител на САЩ в съда Сейнт Джеймс. Когато той е представен на бившия суверен Джордж III, кралят дава да се разбере, че е известен за това, че Адамс не изпитва доверие във френското правителство. Адамс признава това, но добавя „Трябва да уверя Ваше Величество, че аз не изпитвам доверие към никой друг освен към моята страна”. Докато е в Лондон, Адамс публикува „Дисертация относно каноническото и феодално право” 1787, в която отхвърля възгледите на Турго и други европейски автори за това, че порочността е иманентно присъщо качество на държавните правителства. В това произведение, той прави противоречивото твърдение, че „богатите, знатните и способните” трябва да бъдат отделени в едно управляващо тяло, наречено Сенат.

Горното твърдение е една от причините Адамс да получи само 34 от 69 гласа в президентските избори през 1789 година. Тъй като това е бил втори резултат, то той е обявен за вицепрезидент. Неговото вицепрезиденство е било съпътствано от подозренията на много негови колеги и става известно с формирането на две добре изразени политически групи – федералисти /водени от Адамс и Александър Хамилтън и демократи–републиканци.

Президентство

В 1796 година, след като Вашингтон се отказва от възможността за трети мандат, Адамс е избран за президент след като побеждава Томас Джеферсън.Желанието на федералистите е да се дадат еднакво количество гласове за Адамс и Томас Пинкни, за да се избегне възможността Джеферсън да стане вицепрезидент, то той все пак получава втори по размер резултат. Това е първата ситуация при която президентът и вицепрезидентът са от различни партии. Единственият друг път , когато това ще се случи е, при номинирането от Ейбрахъм Линкълн – републиканец на Андрю Джонсън – демократ за вицепрезидент – 1864.

Четирите години на Адамс в офиса (1797 – 1801) са маркирани от събития като прокарването на Закона за чужденците и бунтовете, което прави федералистката партия непопулярна и води до вътрешни противоречия в нея. Адамс и Хамилтън се отчуждават и членовете на кабинета започват да считат Хамилтън за свои политически ръководител. По това време САЩ са въвлечени в европейски проблеми и Адамс вместо да се възползва от войнствения дух след тези проблеми постига мирен договор с Франция, което е против желанията на Хамилтън и неговите поддръжници.

През 1800 година Адамс се кандидатира за втори мандат, но недоверието към него в собствената му партия, непопулярността на Закона за чужденците и бунтовете и популярността на неговия опонент – Томас Джеферсън, водят до загубата му. Той се оттегля в частния живот.

Смърт

На 4 юли 1826 година, на петдесетата годишнина от приемането на Декларацията за независимостта, Адамс умира в Куинси като преди това промълвя известните си думи „Поне Томас Джеферсън ще продължи да живее”, без да знае, че няколко часа по–рано Джеферсън е починал. Погребан е в Куинси. Преди неговият рекорд да бъде „счупен” от Роналд Рейгън той е президентът живял най–дълго – 90 години и 247 дни. Въпреки това, Адамс е бил известен хипохондрик, които постоянно е твърдял, че боледува от различни по видове болести.

bg.wikipedia.org

Ванила Айс

на английски:Vanilla Ice; истинско име Robert Van Winkle

Роден :31 октомври, 1968 Маями Лейкс, Флорида САЩ

Ванила Айс е първият американски комерсиално успешен бял рап певец.

Сингълът му „Ice Ice baby“ отива на върха на повечето от класациите през 1989 и остава 16 седмици №1, както и албума му „To The Extreme“, който е продаден в над 11 милиона копия по целия свят.

bg.wikipedia.org

Джени Макарти

на английски:Jennifer Ann "Jenny" McCarthy

Роден :01 ноември 1972 Чикаго Илинойс САЩ

Джени Макарти предпочита сънът й да не е жив, пише Contcactmusic.

Русата актриса има 7-годишен син, който е болен от аутизъм и признва, че според нея детето й се мъчи прекалено много в този живот.

"Той се нуждае от непрекъснато наблюдение. Не може да прави почти нищо сам. Последните 4 дни бяха кошмарни за мен, след като той получи халюцинации и започна да удря главата си в стената.

Тогава просто излезнах на двора и започнах да крещя на Господ да прибере детето ми, за да спре нечовешката болка, която то изпитва, въпреки че не е направило нищо, за да я заслужи", споделя Макарти пред сп. "Cookie".

Въпреки това си изказване Джени споделя:

"Той е едно от най-социалните деца с тази болест, които някога са съществували. Понякога чак се изумявам от връзката, която имаме. То е нещо като телепатия".

Елена Петрова

Роден :01 ноември 1975 София България

Елена Петрова е българска актриса. Завършва театралния клас "4 х С" при Николай Георгиев. Работи в Народния театър "Иван Вазов". Участва в спектаклите "Благородният испанец", "Любовници", "В полите на Витоша", "Нора", "Преспанските камбани".Заедно с Димитър Павлов е водеща на втория сезон на шоуто "Dancing Stars" по bTV. Омъжена за Аристотелис Фотилас. Има две деца — Александър и Изабела.

мое и bg.wikipedia.org

Дейвид Шуимър

на английски:David Schwimmer

Роден :02 ноември 1966 Ню Йорк, Ню Йорк, САЩ

Дейвид Лари Шуимър се ражда в семейството на адвоката Артър Шуимър и Арлийн Колман. Скоро се преместват в Лос Анджелис.

Шуимър за първи път се запознава с актьорстката професия с участието си в училищна пиеса. Докато учи в гимназията „Бевърли Хилс” (Beverly Hills High School), участва в много спектакли, сред които и „Дневникът на Ани Франк”. След като се записва и на актьорски курс, преподавателят му го окуражава да посети лятната програма за обучение на актьори в Северозападния университет в Чикаго. Шуимър си спомня: „След тази лятна програма бях готов на всичко за да стана актьор. Беше страхотно и много въодушевяващо."

След като завършва гимназия, започва да учи в Северозападния университет, където завършва Театралния факултет, и по това време вече е натрупал богат сценичен опит. През 1988 Шуимър, заедно с още седем състуденти (актьори, режисьори и драматурзи) от Северозападния университет, основават в Чикаго театралната компания „Lookingglass”. Шуимър, който освен актьор е също режисьор и автор, описва компанията така: "Работата ни беше в тежък физически стил с много елементи от цирковото изкуство - танци, акробатика, но също както и класически театър.” Ето и някои от постановките: „West”, „Одисея”, ”In the Eye of the Beholder”, „Майсторът и Маргарита”. Сред проектите на Lookingglass, ръководени от Шуимър, са „The Jungle”, който печели 6 театрални награди, и „Алиса в Страната на чудесата”, представен на Единбургския театрален фестивал в Шотландия.

През 1989 година Дейвид прави първия си опит да пробие в Холивуд с ролята на убиец в телевизионния трилър „A Deadly Silence”. Резултатът не е окуражителен и младият актьор отново се връща в Lookingglass. Но Холивуд продължава да го привлича и Дейвид често играе малки роли в различни телевизионни сериали.

Преди да започне участието му в телевизионния сериал „Приятели”, Дейвид се явява на кастинг за пилотния епизод на друг „Couples”, но ролята получава колегата му от театралния клас Джонатан Силвърман. Шоуто обаче така и не тръгва, защото компанията ABC го отказва. По-късно идеята е продадена на NBC под името „Приятели” и там ролята на Рос Гелър е написана специално за високият и обаятелен млад актьор с издължено, иронично-тъжно лице, напомнящо с нещо на известното магаре Йори.

В сериала Рос е палеонтолог и любовта му към динозаврите често е предмет на шеги. Историята за шестимата млади приятели става истински хит, а още в дебютния сезон на „Приятели” (1994-1995) изпълнението на Дейвид в ролята чувствителния безнадежден романтик Рос е удостоено с номинация за наградата Emmy в категорията най-добър поддържащ актьор в комедиен сериал. Дейвид не само се снима в проекта, но и режисира доста от епизодите.

Още от началото на снимките на „Приятели” актьорът започва да получава много предложения за роли. Неговият „втори дебют” става ролята на виртуалното копие на Рос във филма „The Pallbearer” през 1996 година. Дейвид играе и капитан Хърбърт Собел в минисериала „Братя по оръжие” през 2001 г., а също така е подписал и договор с компанията Miramax, според който му предстои не само да играе в няколко филма, но и да се занимава с режисура. През 2005 озвучи жирафа Мелман в пълнометражната анимация „Мадагаскар”, а втората част на същата лента е планирана за 2008.

cinefish.bg

Нели

на английски:Nelly, Cornell Haynes Jr.

Роден : 02 ноември 1974 Остин, Тексас , САЩ

Нели, чието цяло име е Корнел Хейнс младши е американски певец и актьор, . Той е един от най-продаваните рапизпълнители на всички времена с над 40 милиона продадени албума в цял свят. Освен това той е и най-успешният рапър в историята на американската класация Billboard Hot 100 с девет песни в челната десетка, четири от които са заемали първото място. Нели има спечелени три награди Грами.

Нели е роден в семейството на войник от Военновъздушните сили на САЩ. Малко след раждането му, семейството се мести да живее в Испания, защото бащата е стациониран там. След като Нели става на три години, семейството му се завръща в САЩ, този път установявайки се в Сейнт Луис. Има две деца - дъщеря Чанел Хийнс (р. 27 февруари 1994) и син Корнел Хейнс трети (р. 2 март 1999).

Нели има доста бурно детство. Живее с различни членове на семейството и няколко пъти сменя училището си. Често се забърква в улични разправии с момчета на неговата възраст. Скоро е открит бейзболният му талант, но Нели отклонява няколко предложения да започне професионална кариера. Вместо това, през 1993 г., заедно с петима свои приятели основава групата Сейнт Лунатикс.

През 1996 г. Сейнт Лунатикс записва първият си сингъл - Gimme What Ya Got, който бързо добива популярност в Сейнт Луис и околността. Въпреки този успех, групата не успява да подпише договор със звукозаписна компания. След няколко неуспешни опита Нели решава, че ще има по-голям успех със солова кариера и утвърждаването му на музикалната сцена ще спомогне за развитието на групата. Нели подписва с Юнивърсъл Рекърдс и през 2000 г. издава дебютния си албум - Country Grammar. Албумът влиза директно на трето място в общата класация за продажба на албуми Билборд 200, а по-късно стига и до първата позиция. Country Grammar се продава над 9 милиона пъти, което му осигурява сертификация от RIAA като деветкратно платинен.

Година по-късно идва и дългоочакваният пробив на Сейнт Лунатикс, който печели платинен статут. През 2002 г. излиза вторият албум на Нели, наречен Nellyville. Той също заема първата позиция в Билборд 200. Продадени са над 6 милиона копия (шесткратен платинен статут).

Междувременно се оказва, че сестра му Джаки Донахю е болна от левкемия. През 2003 г. двамата стартират кампанията Jus Us 4 Jackie, чиято цел е намирането на костен мозък за трансплантация. Въпреки че в конкретния случай кампанията е безрезултатна и Джаки умира през месец март 2005 г., фондацията успява да осигори донори за други болни хора. Нели стартира и 4sho4kids – благотворителна организация, посветена на подобряване нивото на живот на деца, родени и развиващи се недъзи и деца, пристрастени към наркотиците.

През 2003 г. Нели печели две награди грами - за Най-добро мъжко солово рап-изпълнение (Hot in Herre) и Най-добро рап сътрудничество (Dilemma в дует с Кели Роулънд). През 2004 г. отново печели Грами, този път в категорията Най-добро рап-изпълниние на дует или група за песента Shake Ya Tailfeather на колегата му от Сейнт Лунатикс Мърфи Лий, в която участва и Пи Диди.

През 2004 г. Нели прави нещо невиждано за рапизпълнител дотогава - той издава два албума едновременно - Sweat, който е с рап ориентация и в него преобладават бързите и ударни клубни хитове, и Suit, който има R&B звучене. С тях той поставя няколко рекорди. Нели е първият в света изпълнител, който дебютира едновременно на първа и втора позиция (респективно Suit и Sweat) в класациите и в САЩ, и в Канада. Освен това той е и първият певец, който заема едновременно първо и второ място, както в Билборд 200, така и в R&B/Hip-Hop класацията за албуми. Suit се оказва по-успешният албум с над 3 милиона продадени копия, докато Sweat има "само" над един милион продажби.

Новият албум на Нели е озаглавен Brass Knuckles, който след неколкократни отлагания трябва да излезе на пазара през юни 2008 г.

Освен на музикалната сцена, Нели се проявява и на големия екран. Дебютът му е през 2001 г. във филма Snipes с Зой Салдана, който обаче поради липса на средства няма особен успех в кината. През 2005 г. Нели участва в Свободна игра (The Longest Yard) с Бърт Рейнолдс, Адам Сандлър, Крис Рок, римейк на едноименния филм с Бърт Рейнолдс от 1974 г.

Нели притежава своя собствена модна колекция за мъже и жени. Тази за мъже се нарича Vokal, а женската е Apple Bottoms.

Шах Рук Хан

на английски:Shah Rukh Khan или Shahrukh Khan, хинди : शाहरुख़ ख़ान, урду : شاه رخ خان

Роден : 02 ноември 1965 Ню Делхи, Индия

Шах Рук Хан е индийски кино-актьор и продуцент от Боливуд. Майката на Шах Рук се казва Фатима, а баща му се казва Мир Тадж Мохамед. Шах Рук има сестра на име Шехназ. През 1991 година, той сключва брак с Гори Чибер. Двамата имат две деца - Араян и Сухана. Араян Хан следва стъпките на баща си и участва във хитовия индийски филм "Понякога щастие, понякога тъга".

Най-добрите приятели на Шах Рук Хан от филмовия бизнес са боливудските актриси Прити Зинта, Джухи Чаула и Каджол.

Шах Рук Хан започва своята кариера през 1988 година, когато се появява в няколко телевизионни серии от сериала "Fauji" . Сериалът е военна драма. Там, Шах Рук играе ролята на командоса Abhimanyu Rai. По същото време, той играе и малка роля в сериала "Circus" (1989), който представя живота на цирковите артисти. През същата година, Хан има роля в телевизионния филм "In Which Annie Gives it Those Ones".

Шах Рук прави своя дебют в боливудски филм през 1992 година. Филмът носи името "Deewana", а във него участва и покойната актриса Дивия Бхарати. Шах Рук Хан получава признанието на критиците за работата му в "Baazigar" и "Darr"(1993), в които той изпълнява роли на анти-герой и вманиачен любовник. През 1995, той участва в "Dilwale Dulhania Le Jayenge", с който е признат от критиците. Филмът постига търговски успех и става един от най-високо печелившите боливудски филми. След това Шах Рук Хан често работи с Яш Чопра и Каран Джохар. Той играе в няколко от техните успешни филми от романтичния жанр - "Dil to Pagal Hai" (1997), "Kuch Kuch Hota Hai" (1998), "Mohabbatein" (2000), "Kabhi Khushi Kabhie Gham" (2001), "Kal Ho Naa Ho" (2003) и "Veer-Zaara" (2004). Шах Рук Хан също така печели похвалата на критиците за неговите участия в: "Anjaam" (1994), "Dil Se" (1998), "Hey Ram" (2000), "Swades" (2004), и "Paheli" (2005). Шах Рук Хан създава филми с филмовата компания "Dreamz Unlimited", с Жухи Чавла и режисьора Азиз Мирза. Първоначално прави два филма в които е продуцент и участва - "Phir Bhi Dil Hai Hindustani" (2000) и "Asoka" (2001). Те не бележат успех. Неговият трети филм, където е режисьор и актьор, едновременно, "Chalte Chalte" (2003) постига огромен успех. През 2004 друга от неговите продуценски къщи прави "Main Hoon Na", с който също постига изумителен успех. Шах Рук започва да продуцира и играе в "Paheli" (2005). Въпросният филм е избора на Индия за оскарите,но не печели. Същата година той продуцира филма "Kaal" с Каран Джохар, в който има специално участие. Там Хан си партнира с Малайка Арора. През 2005 година, видният британски филмов продуцент Nasreen Munni Kabir създава документаления филм за Шах Рук Хан "The Inner and Outer World of Shah Rukh Khan". Филмът съпоставя вътрешния свят на Шах Рук Хан, семейният, всекидневият му живот с външния свят и неговата работа. През 2006 той отново работи с Каран Джохар, във изключително успешния филм "Kabhi Alvida Naa Kehna". Филмът е много сполучлив в чужбина, но е отхвърлен в родната си Индия. През същата 2006 година Шах Рук изпълнява и главната роля в филма "Don". Филмът е римейк на едоимения филм от 1978 година. Сега води индийската версия на "Стани Богат",а преди на негово място е бил Амитаб Бачан.

bg.wikipedia.org

Надежда Захариева

Родена : 03 ноември 1944 Радово, България

Надежда Григорова Захариева-Дамянова е българска поетеса и писателка. Израснала е в Сандански. Завършила е Френска филология в София. Шегува се, че ако държавата беше приела такъв закон, тя ще има 35 години трудов стаж като личен асистент на съпруга си Дамян Дамянов. Майка е на 3 деца. Надежда Захариева пише текстове за песни на редица фолк-изпълнители -Теодора, Кати, Райко Кирилов , Илия Луков и др. Може би по-слабо известен е фактът, че Надежда е автор и на много други любими на българина песни, като "Може би" на група Сигнал и "Любовта е" на Хайгашот Агасян.

Фининьо

на португалски: Vinícius Aparecido Pereira de Santana Campos-Fininho, изговаря се най-близко до Винисиуш Апаресиду Перейра джи Сантана Кампуш - Фининьо

Роден : 03 ноември 1983 Сао Пауло, Бразилия

Винисиуш Апаресидо Перейра де Сантана Кампош - Фининьо е роден на 3 ноември 1983 в Сао Пауло, Бразилия. По-известен като Фининьо, той се състезава за Металист (Харков). Играе като бек или крило. Рита с ляв крак, специалист по далечните удари, групирането и дрибъла.

Кариера

2004-2005 : Коринтианс

2006 : Фигейрензе

2006-2009 : Локомотив Москва

2009 Спорт Ресифе

2010- Металист Харков

Робърт Майлс

на английски:Robert Miles

Роден : 03 ноември 1969 Neuchatel, Швейцария

От детството си, Майлс изучава пиано и по-късно започва да работи като DJ. Говорейки на италиански клубове през 1988 г. и натрупване на необходимия размер, през 1990 г., Робърт закупени втора ръка оборудване за създаване на свое собствено студио. Първата му работа да останат незабелязани от публиката.

През 1994 г. Майлс е създаден най-известните му работи, състава «деца». В рамките на две седмици след официалното пускане през 1995 г., сингълът се продава в повече от 30 000 копия в Европа, което води класациите в много страни. Записът получава платинен статус във Великобритания, Германия и злато в много страни.

Следващият сингъл е Робърт «Fable» (на английски) руски език. Вокали, която принадлежи Fiorella Quinn (Fiorella Quinn). В дебютния албум на Майлс "Dreamland", освободен 07 юни 1996 в Европа се превръща в един много успешен няколко дни по-късно САЩ издаде подобрена версия, която съдържа песен "и една", която принадлежи към вокали на Мария Neyler. Тази песен е набира популярност и е на разположение в единични, САЩ и Великобритания.

През ноември 1997 г., Майлс пусна песен «Свобода», който е един от основните на албума «23am», издаден на 27 ноември 1997 година. Този албум е направен в малко по-различен от "Dreamland» ключ - функции за пестене на музиката на Майлс, тя съдържа голям брой песни с вкален съпровод.

11 юни, 2001 на винил и CD албум освободен «Organik». В тази статия, Майлс се различава от предишния стил на музиката му, създаване на 12 песни в стила на околната среда, даунтемпо, света. Албумът е създаден в сътрудничество с музиканти като Бил Laswell и Трилок Гурту.

В края на 2003 г., Майлс се премества от Лондон до Лос Анджелис и създава своя собствена звукозаписна компания, «S: ALT Records", през 2004 г., освобождаване на албум в него «Майлс Гурту».

В периода 2009-2010 г. Майлс записва албума «Th1rt3en». Албума се проведе 07 февруари, 2011 в целия свят, но в Северна Америка, тя се проведе само на 15 февруари.

Евгени Плюшченко

на руски :Евге́ний Ви́кторович Плю́щенко

Роден : 03 ноември 1982 Санкт-Петербург Русия

Евгени Плюшченко - руски фигурист, олимпийски шампион през 2006 г., два пъти олимпийски сребърен медалист (2002 и 2010 г.), трикратен световен шампион и шест европейски шампион при мъжете е по фигурно пързаляне. Заслужил майстор на спорта на Русия. Като на юни 2011 г. взе 33-тото място в класацията на Международния кънки съюз (ISU) [1].

Евгени Плюшченко стана първият кънкьор в историята, който показа комбинация четворна пръст линия-тройна пръст линия-тройна rittberger (Купата на Русия през 2002 г.), на първо място сред мъжете извършва bilmann въртене, една каскада от троен Аксел-троен флип-Ойлер (2001).

мое и bg.wikipedia.org

Лора Буш

на английски:Laura Lane Welch Bush

Родена : 04 ноември 1946 Мидланд, Тексас САЩ

Лора Лейн Уелч Буш — е съпруга на 43-я президент на САЩ Джордж Буш.

Получава педагогическо образование в Южният методистски университет в Далас. Записва в Тексаски университет, където изучава библиотечно дело. През ноември 1977 сключва брак с Джордж Буш. Имат две дъщери — близначките Барбара и Джена.

Лора Буш активно се занимава с обществена дейност и благотворителност. През 1990 година, когато Джордж Буш е Губернатор на Тексас, по нейна инициатива са организирани Тексаски книжен фестивал, програмата «Готов да четеш, готов да учиш» за по ранно стимулиране на децата към четенето и образователна програма, помагаща на родителите да подготвят децата за училище.

Като Първа дама на Тексас, основава фонд за помощ на книгоиздатели, издаващи книги за семейно четене. Като Първа дама на Съединените Щати, тя продължава своите проекти.

След терористичните атаки на 11 септември 2001, Лора Буш става патрон на доброволните отряди в САЩ.

Матю Макконъхи

на английски:Matthew David McConaughey

Роден : 04 ноември 1969 Ювалди, Тексас, САЩ

Матю Дейвид Макконъхи е известен американски актьор.

Има двама по-големи братя — Майк и Патрик. Майка му Катрин е заместваща учителка, а баща му Джим, бивш състезател по американски футбол, работи в петролната индустрия.

Матю учи филмова режисура в Тексаския университет в Остин и завършва през 1993.

Започва кариерата си с няколко реклами и му е дадена малка роля в Dazed and Confused (1993). След като получава малки роли в няколко филми (Angels in the Outfield, Return of the Texas Chainsaw Massacre и Boys on the Side), Макконъхи прави удар с ролята си на адвокат Джейк Бриганс във Време да убиваш (1996) по романа на Джон Гришам.

След като си докарва много почитатели, Макконъхи участва в Контакт (1997), Амистад, Братята Нютън, Ед телевизията и Подводница U-571. В началото на 21 век участва в романтични комедии като Сватбеният агент (2001) и Как да разкараш гаджето за 10 дни (2003).

През 1997 печели Филмовата награда на MTV за най-добро пробивно изпълнение във Време да убиваш.

Шон Джон Комбс

на английски:Sean 'P. Diddy' Combs

Роден : 04 ноември 1969 Ню Йорк, Ню Йорк, САЩ

Шон Джон Комбс e роден на 4-ти ноември 1969 г , понастоящем известен със сценичното си име Diddy, е американски музикален продуцент, рапър, актьор, певец, и моден дизайнер на мъжки дрехи. Той е спечелил три награди "Грами" и две "MTV Video Music Awards", и с модната си линия печели " Council of Fashion Designers of America".Шон Джон е роден в Харлем Ню Йорк.Той напуска Халард университета за да оглави "Uptown Records" и създаде "Bad Boy Records" през 1933г. Бизнес интересите на г-н Комбс под "Bad Boy Entertainment Worldwide" включват "Bad Boy Rocors",модна линия,филмова продуцентска компания и два ресторанта.Той изпълнява ролята на изпълнител на песни,продуцент на предаване по МТВ "Making the Band",писател на песни ,аранжор ,моден дизайнер и Холивудски актьор.Стойността на компанията на Шон Джон Комбс се изчислява на 346 милиона долара за 2006 година.

Дорис Робъртс

на английски:Doris Roberts

Родена : 04 ноември 1930 Сент Луйс , Мисури , САЩ

Дорис Робъртс е известна кино- и театрална актриса.

На сцената на Бродуей е участвала в постановки като "The Death of Bessie Smith" "Marathon '33", "The Desk Set", "Last of the Red Hot Lovers" и "Cheaters”.

Нейните филмови участия включват "Моят гигант", "Нешънъл Лампун: Коледна ваканция", "Розата" и много други.

Дорис Робъртс има награда Еmmy за участието си в сериала "Ремингън Стийл" с Пиърс Броснан. Номинирана е и за участието си във "Всички обичат Реймънд". Дорис Робъртс е родена на 4 ноември в Сент Луис. В момента живее в Ел Ей.

мое и bg.wikipedia.org

Редактирано 4 ноември 201114 г. от Hanibal_Lektar (преглед на промените)

Айк Търнър

на английски:Ike Wister Turner

Роден : 05 ноември 1931 Кларксдейл, САЩ

Починал : 12 декември 2007 Сан Маркос, САЩ

Айк Уистър Търнър е американски музикант, звукозаписен продуцент и търсач на таланти. Формира дуета Айк и Тина Търнър със съпругата си Тина Търнър (с която по-късно се развежда) и заедно изпълняват рокендрол и соул. Музикалната кариера на Айк се развива в продължение на половин век, а репертоарът му включва песни в стиловете блус, соул, рок и фънк. Влиза в Залата на славата на рокендрола през 1991 и в Алеята на славата в Сейнт Луис през 2001.

Ана Иванович

на сръбски :Ана Ивановић

Родена : 06 ноември 1987 Белград, Югославия

Ана Иванович е сръбска тенисистка. Влиза в женската тенис асоциация (WTA) след дебюта ѝ на Ролан Гарос през 2005.

Започва кариерата си още от дете. Тогава гледа тенис по телевизията и се впечатлява от играта на Моника Селеш. На един от рождените ѝ дни баща ѝ и подарява малка тенис ракета и тя започва да тренира.

През 2007 играе на финала на Ролан Гарос, а само месец по-късно и полуфинал на Уимбълдън.

През 2008 година печели Ролан Гарос, побеждавайки на финала Динара Сафина и достига до финал на Откритото първенство на Австралия.

Кариерата на Иванович в професионалния тенис започва през 2003.Тогава младата сръбкиня участва в четири турнира от веригата на ITF с награден фонд по $10 000, но не печели титла, макар да стига до финал на последния от тях в Барселона.От това време датира и първия си опит за участие в турнир на WTA — Люксембург ($225 000), но отпада още във втория кръг на квалификациите след 1-6, 1-6 със 122-та в света София Арвидсон от Швеция. Едва на 16, Иванович завършва годината като 705-тата най-добра на корта. Само 12 месеца по-късно тя ще е сътворила сензация — най-големия скок в класацията за годината — цели 608 позиции (705->97) и вече ще е част от звездния елит на стотицата. Постига три поредни успеха на турнирите на ITF, на два от които се налага да премине ситото на квалификациите, но в безгрешния си път печели 21 поредни мача и губи само 4 сета. Най-впечатляваща и безапелационна е победата ѝ над 43-тата в света японка Саори Обата с 6-0 6-0 на четвъртфинала във Фукука,Япония. Само две седмици по-късно Иванович прави своя официален дебют в основната схема на турнир от веригата на WTA тур(Виена), но отново губи — в първия кръг се оказва безпомощна срещу 38-та в света и 5 в схемата Ейми Фрейзър — 4-6 1-6.Неуспешни се оказват и участията ѝ в Бирмингам и в квалификациите на Ю Ес Оупън,но късметът отново се завръща в турнирите на ITF — два поредни турнира в рамките на 3 седмици и 2 титли. В Цюрих квалификациите този път не се оказват толкова голяма пречка и така младата белградчанка записва първия си осминафинал (губи от 11-та в света Винъс Уилямс след два сета и два тайбрека,5 спасени сетбола на първия сет и 3 във втория, 7-6(11), 7-6(3) ), а в Линц стига и до четвъртфинал (губи от Анабел Медина-Гаригес след 6-3, 4-6, 1-6).На 1 Ноември прави дебюта си в топ 100 (номер 96).Но през следващата седмица губи преднината си и остава 97-а.

2005 започва обещаващо — още в първото си участие на турнир от WTA Иванович записва титла — в Канбера, макар да минава ситото на квалификациите, се справя на два пъти с Мелина Синк от Унгария — веднъж в последния кръг на квалификациите и веднъж на самия финал (Синк се оказва „щастлива губеща“) със загубен един-единствен сет при целия си престой в австралийската столица. Равносметката показва, че достига поне до четвъртфинал на други пет турнира — Маями (справя се с номер 7 в света Кузнецова (първа победа над състезател от топ 10, но губи от Моресмо), полуфинал във Варшава (побеждава десетата в света Вета Звонарьова, но губи от Жюстин Енен-Арден), четвъртфинал на Ролан Гарос (дебют на турнира, справя се с номер 3 в света и схемата Амели Моресмо,но губи от Петрова в първия си четвъртфинал на турнир от Големия шлем) и два поредни полуфинала в Цюрих и Линц през есента (и двата пъти по-добрата е Шнидер). Освен Ролан Гарос, Иванович дебютира и в Австралия (губи от третата в света Амели Моресмо в третия кръг), Уимбълдън (губи в третия кръг от Мери Пиърс) и Ю Ес Оупън(като номер 18 в схемата, елиминирана от Венто-Кабчи във втория кръг, записва името си в историята като третата най-високо поставена дебютантка на Ю Ес Оупън след Дженифър Каприати (през 1990,14 в схемата) и Моника Селеш (през 1989,12 в схемата) откакто е въведено компютърното изчисление на точките за класиране в световната ранглиста. Намаля числото на класирането си в края на сезона цели 5 пъти — номер 100 в първото си участие в Канбера, дебют в топ 50 на 7 март и в топ 20 след Уимбълдън и изкачвайки се до номер 16 на 29 август.Отказва се от участие в третия кръг в Торонто и от турнирите в Люксембург и Москва след разтежение на десния пекторален мускул и контузии в дясното рамо и лявата китка.

Силният сервис я съпътства и в Антверпен

2006 се оказва втората поредна година в топ 20 на света, в която обаче ясно се откроява втората и най-голяма победа на финала в Монреал — турнир от I-ва категория (като номер 13 на корта, побеждава седмата Хингис), и по този начин печели сериите преди Ю Ес Оупън. Седем пъти играе четвъртфинали — в Сидни (изкарва втората поставена Амели Моресмо от борбата, но е победена от Кузнецова), Индиън Уелс (губи мача си с Дементиева след 3 сета игра), Варшава (неутрализира втората в схемата Шнидер, но печели само сет в мача си с Чакветадзе), Хертогенбош (победена е отново от Дементиева), Лос Анджелис (поражение от Йелена Янкович), Линц (губи от Шарапова) и Хазелт (отпада след загуба от Михаела Крайчек); победата над действащата номер 3 в света Моресмо в Сидни е най-голямата в кариерата ѝ до момента, а над осмата Шнидер — втората за сезона над състезател от топ 10 и пета в кариерата. На два пъти е на крачка от четвъртфиналите — в Маями търпи поражение от Моресмо, а на Уимбълдън се оказва не толкова добра колкото Мискина.На цели три пъти се оказва извън турнир след първия си мач, включително в Берлин където здравословни проблеми пречат на мача ѝ с На Ли.Първият кръг във Варшава е 100-ната и&#768 победа (над Домаховска), същата година прескача и $ 1 000 000 от наградни фондове.Достига първите си финал (в Хертогенбош) и полуфинали (Токио, Варшава) — всичките с Мария Кириленко.

Ана загрява преди мач от Ю Ес Оупън'07

2007 се оказва изненадващо добра за младата белградчанка. И все пак австралийските кортове се оказват твърде трудни за Иванович — не печели повече от два мача на всеки в Голд Коуст или Сидни, нито на Аустрелиън Оупън — непреодолими се оказват Шахар Пеер, Никол Вайдишова и Вера Звонарьова.Остава със среброто в Токио след 4-6 2-6 като не се справя с бившата номер 1 Мартина Хингис на финала, като по пътя си записва шестата победа над състезател от топ 10 — Йелена Янкович (тогавашна номер 10).Не се представя много добре в Антверпен (губи от втората в схемата и бъдеща финалистка Ким Клайстърс), а в САЩ отпада в четвъртия кръг на турнира в Индиън Уелс(поражение от Зибиле Бамер и още във втория кръг в Маями (пропуска първия кръг като 12-та в схемата, отпада след мача си с квалификантката Ярослава Шведова).През април и май обаче се представя повече от добре — добро представяне на червените кортове в Амелия Айлънд (полуфиналистка, побеждава номер 2 в схемата Янковичи записва седма победа над състезател от топ 10; губи от бъдещата шампионка Головен), а в Чарлстън се оказва безсилна срещу Звонарьова в третия кръг. Титлата в Берлин обаче загатва за добрата ѝ игра на клейкортове — на финала побеждава самата финалистка от Ролан Гарос през 2006 и номер 3 в света Светлана Кузнецова (осма победа над състезател от топ 10) и скача от 16 право на осмо място. За първи път достига до финал на турнир от Големия шлем само 2 седмици по-късно (като поставена под номер 7 в схемата, побеждава номер 3 Светлана Кузнецова и номер 2 Мария Шарапова по пътя си към финала, записвайки девета и десета победа над състезатели от топ 10; губи от номер 1 в света Жюстин Енен-Арден на финала) и следващия понеделник записва връх в кариерата си — номер 6.Не особено убедителна в Хертогенбеш (макар да е втора в схемата е победена от 5-тата поставена).Само няколко дни по-късно тя ще стигне и полуфинал на Уимбълдън, с което ще покаже, че финала в Париж не е бил случаен (побеждава номер 11 в схемата Петрова на осминафиналите и номер 14 Вайдишова на четвъртфиналите, и двете в трисетови мачове; спасява 3 мачбола в мача с Вайдишова при 5-3 в третия сет;безсилна е пред Винъс Уилямс,която за пореден път ще вдигне трофея на Уимбълдън само след 2 дни).Изкачва се до номер 5 на 9 юли — ново постижение, което обаче ще бъде заличено само месец по-късно — на 13 август 2007 година тя вече ще държи в ръцете си титлата от Лос Анджелис след финал с деветата в ранглистата Надя Петрова (побеждава поставената под номер 2 Йелена Янкович на полуфинала спасявайки множество възможности за край на мача в третия сет, завършил 7-5; победата над Янкович е единадесета над състезател от топ 10) и ще е записала нов рекорд в кариерата си — №4 броени часове след спечелената четвърта титла.

bg.wikipedia.org

Евгения Живкова

Родена : 07 ноември 1965 София, България

Евгения Тодорова Живкова (Жени ) е българска модна дизайнерка, внучка на Тодор Живков и дъщеря на Людмила Живкова и Любомир Стойчев. След смъртта на нейната майка Жени е осиновена от дядо си Тодор Живков със съгласието на нейния баща.

Завършва Националното експериментално училище в Горна Баня (1983) и история в СУ „Св. Климент Охридски“ (1983). Създава модната си къща „Жени стил“ през 1991 г. Започва с ръчно плетиво, част от което изнася в Япония, Италия и Австрия. От 1993 г. редовно провежда по 2 модни ревюта годишно – пролет-лято и есен-зима, които демонстрират най-новите тенденции в българската мода.

Специализира древна индийска култура във Великобритания и Индия (1999). Народен представител е от „Коалиция за България“ в 39-то народно събрание (2001-2005) и 40-то народно събрание (2005-2009).

Нейните облекла са предимно от естествени материи като лен, вълна, сурова коприна, кашмир и вискоза. От цветовата гама предпочита черно, бяло, бежово и тъмносиньо. Смесва свободния спортен стил с елегантния и романтичния. Моделите са практични и многофункционални. Нейните ревюта са атрактивни и професионално режисирани и се доближават до артистичността на западно-европейските дефилета. Лице на модната къща е българският топмодел Евгения Калканджиева – президент на „Визаж модел груп“ до 2005 г. Носителка е на 2 награди Златна игла на Академията за мода (1996 и 2000).

Евгения Живкова е омъжена за Андрей Стефанов. Имат 2 дъщери:

* Людмила

* Андреа

Стефан Софиянски

Роден: 07 ноември 1950 София, България

Стефан Антонов Софиянски е български политик от Съюза на демократичните сили (СДС), след 2001 г. - от Съюза на свободните демократи (ССД). Той е министър-председател на България в правителство на България (83) (1997) и кмет на София (1995-2005).

Стефан Софиянски е народен представител в 37-то (1994–1995) и 40-то (2005–2009) народно събрание.

Стефан е син на Антон Ангелов Софиянски и Елена Бояджиева Софиянска, има сестра Мария. През 1974 г. завършва статистика във Висшия икономически институт „Карл Маркс“. През следващите години е служител в Министерството на съобщенията и информацията (1974-1975), а след това работи в Центъра по електронизация на строителството и строителната индустрия (1975-1991).

При правителството на Филип Димитров Софиянски е председател на Комитета по пощи и далекосъобщения (1991-1993). През 1993 г. става заместник-председател на СДС и през ноември 1995 г. е избран за кмет на София. От 12 февруари до 21 май 1997 г. е начело на служебно правителство, назначено от президента Петър Стоянов. През 1999 г. е преизбран за кмет на столицата.

Непосредствено преди президентските избори през 2001 г. Стефан Софиянски напуска СДС и застава начело на основаната от него партия Съюз на свободните демократи. Като кандидат на ССД той получава трети мандат като кмет на София през 2003 г.

На парламентарните избори през 2005 г. ССД участва в коалицията Български народен съюз, заедно с БЗНС - Народен съюз на Анастасия Мозер и ВМРО-БНД на Красимир Каракачанов. Коалицията печели 13 места в състава на 40-то народно събрание. Софиянски е избран за депутат и за съпредседател на парламентарната група.

През 2006 г. Софиянски е сред избраните от парламента за наблюдатели в Европейския парламент и от 1 януари 2007, след като България става член на ЕС, става временен депутат в него до първите избори за български евродепутати през май 2007 г.

През 2008 г. заема все по-радикални десни позиции, аргументирайки се с написаното в Библията. По повод организирания в края на юни 2008 г. гей-парад в столицата заявява: "Не различавам позицията си от тази на Боян Расате".

През 2011 се кандидатира за кмет на София, участвайки в коалиция Обединени демократични сили.

Стефан Софиянски е женен за Алиса Иванова Балдева, имат 3 дъщери:

* Елена Софиянска (р. 1983)

* Ива Софиянска (р. 1987)

* Димана Софиянска (р. 1994)

През 2004 г. Софийската градска прокуратура започва разследване на 4 сделки на Столичната община и завежда 3 дела срещу Софиянски за престъпления по служба във връзка с продажбата на Централните софийски хали, на бизнес центъра на ул. „Гурко“ 1 и на терен за строителство на Милениум център. Между 5 май и 29 юли 2004 г. Софиянски временно е отстранен от поста кмет на София, за да не възпрепятства разследването.

След избирането му за депутат в Народното събрание делата временно са прекратени, поради депутатския му имунитет, но към октомври 2005 се създава парламентарна комисия по исканията на главния прокурор Никола Филчев от 27 септември и 25 октомври 2005 за сваляне на имунитета му. Тъй като според настоящата конституция не е възможно депутат сам да се откаже от имунитета си, а процедурата е много дълга и сложна, Съюзът на свободните демократи внася предложение за конституционна промяна, в която имунитетът да може да се свали по искане на депутата и да се разреши продължаването на процесуалните действия за него.

През февруари 2006 парламентарната комисия, занимаваща се с въпроса дали има достатъчно основания имунитетът на Софиянски да бъде свален, излиза със становището, че няма такива основания. При последвалото обсъждане на гласуването самият Софиянски призовава колегите си да гласуват за сваляне на имунитета му. На 22 февруари предложението е прието, което дава възможност за продължаване на съдебните дела срещу него, за които се отнася искането на главния прокурор.

През юни 2006 Софийският градски съд оправдава Софиянски по делото с Централните софийски хали. Съдът приема, че при сключване на сделката Софиянски само е изпълнявал решение на Общинския съвет, в което не е участвал и освен това Халите са все още общинска собственост, така че не може да се говори за сериозно ощетяване на общината.

Когато Софиянски е избран за наблюдаващ в Европейския парламент и (от 1 януари 2007) временен евродепутат там, изниква въпросът има ли той имунитет, произтичащ от това. След изборите, в края на май 2007, Софиянски не успява да се класира за евродепутат и делото срещу него за Милениум център е подновено.

През септември 2007 Софийският градски съд оправдава Софиянски по второто дело - за Милениум център. Според Софиянски тогавашният главен прокурор Никола Филчев е завел делата „по поръчка на кръг от хора около него“.

През февруари 2008 Софиянски е оправдан и по делото за „Гурко“ и НИКМИ АД, след като обвинителят заявява, че няма достатъчно доказателства срещу обвиняемите.

Юнжин Ким

на английски:Yunjin Kim

Роден: 07 ноември 1973 Южна Кория

Успяла актриса, която вече си е спечелила име в Корея - и в цяла Азия с филма Shiri който и отваря пътя за американската телевизия и Lost.

Ким е била срамежлива като дете, затова решава да се запише на драматично изкуство в седми клас,Веднага е избрана в мюзикъл и се влюбва в театъра.

Участията и в корейски филми включват роли в Ardor, Yesterday, Iron Palm, Ginko Bed 2, Journal of June и японския филм Rush, също и в тв драмите With Love и Wedding Dress, в минисериалите Hunch и Beautiful Vacatio.Скоро имаше роля в The View на ABC.

Ким беше посланник на добра воля за Световното първенство 2002 г в Япония и Корея, представяйки Корея.Родена в Сеул,Корея, тя израства на острова Staten, Ню Йорк.Завършва престижната гимназия за актьорско майсторство в Ню Йорк и получава BFA от Бостънския университет.

bg.wikipedia.org и movies-bg.org

Гордън Рамзи

на английски:Gordon Ramsay

Роден: 08 ноември 1966 Глазгоу, Шотландия, Великобритания

Британският шеф-готвач Гордън Рамзи, популярен със своето риалити шоу "Кухнята на ада" (Hell's Kitchen), станал поредната жертва на финансовата криза.

Тв водещият бил съветван да обяви фалит, след като печалбите от веригата му ресторанти рязко намалели и от 3 млн. лири паднали под 400 хил.

Рамзи има 20 ресторанта в различни държави и води успешни предавания в САЩ и Великобритания, сред които Ramsay's Kitchen Nightmares (Кошмари в кухнята) и Cookalong Live (Гответе с мен на живо).

Напоследък обаче бил принуден да продаде сребристото си ферари и дори обмислял да заложи дома си в Лондон, за да изплати дълговете си.

В отчаян опит да закрепи бизнеса си той и тъстът му осигурили на фирмата 5 млн. лири финансова инжекция от лични средства.

Освен това съкратил разходите и освободил 15% от персонала, който наброявал общо 1200 души.

"Бях изправен пред банкрут... Клиентите просто изчезнаха, а онези, които бяха в ресторантите, не пиеха вино, а чешмяна вода... В един момент това вече нямаше нищо общо с кулинарията", споделил 42-годишният Рамзи в тв интервю.

Той определя кризата като своя личен кошмар и признава, че си взел много поуки за деловата страна на нещата, макар че не се смята за бизнесмен.

В същото време се надява затрудненията да са подействали отрезвяващо и на целия бранш, защото царяло високомерие и се забравяло правилото, че клиентът е цар.

Устатият шеф-готвач често навиква останалите в кухнята, като не пести ругатни и обидни епитети, ако не харесва ястията, обстановката или начина на работа.

Той е шотландец по произход, но е отраснал в родния град на Шекспир - Стратфорд на Ейвън.

Първоначално тренирал във футболен клуб "Глазгоу рейнджърс", но се отказал заради контузия и завършил хотелиерство и ресторантьорство.

В кулинарните тайни бил посветен в Лондон и Франция. През 1993 г. става главен готвач в ресторант, а три години по-късно издал първата си готварска книга - Passion for Flavour.

Първият му ресторант отваря врати преди 11 години в Челси, пише още в официалния му сайт GordonRamsey.com.

Въпреки кризата той се радва на неотменен успех като тв водещ и само от две свои предавания в САЩ изкарвал по 10 млн. лири годишно, припомня в. "Дейли мейл".

Бланка Влашич

Роден: 08 ноември 1983 Сплит, Хърватия

Бланка Влашич е хърватска лекоатлетка, състезаваща се в дисциплината висок скок. Най-добрият ѝ резултат е 2.08 м, което е второто най-добро постижение в историята на тази дисциплина. През 2007 става световна шампионка с 2.05 m, а през 2009 г. отново взема златото с 2,04 m.

Влашич има 48 състезания, на които е скачала над 2 метра. Това я поставя на трето място след Кайша Берквист (52) и Стефка Костадинова (197).

Родена е на 8 ноември 1983 г. в хърватския град Сплит. Кръстена е на град Казабланка, където баща ѝ се е състезавал на средиземноморските игри по време на нейното раждане. Родителите ѝ се занимават със спорт: майка ѝ е аматьор в баскетбола и ски бягането, а баща ѝ (Йошко Влашич) е лекоатлет с международни участия, който чупи националния рекорд на Хърватия в десетобоя. Докато тренира, той води на пистата дъщеря си, която мечтае да стане професионален спринтьор. Малката Бланка опитва късмета си в различни спортни дисциплини, докато най-после осъзнава, че високият скок е най-естественото поприще за нея предвид високата ѝ и стройна фигура. Тя отклонява идеите да се състезава в по-доходоносни спортове като баскетбола, като казва, че предпочита тръпката от индивидуалния спорт. Покрива международния стандарт за висок скок още в ранна възраст, след като на 15 години преодолява 1,8 метра, а на 16 години вече успява да скочи 1,93 m.

Влашич започва относително рано да участва в международни състезания. През 1999 се състезава на Световното първенство по лека атлетика за младежи под 17 г., където е осма. През 2000 г. представя Хърватия на Олимпийските игри в Сидни, но отпада в квалификациите. По-късно през същата година участва на Световното първенство по лека атлетика за младежи под 19 г. и печели златен медал с 1,91 m. Участва редовно в лекоатлетически турнири за жени и постепенно се усъвършенства, като се класира за нови състезания на най-високо ниво. Финишира шеста на Световното първенство в Едмънтън през 2001 г. с 1,94 m и завършва годината с първия си златен медал при жените, който печели на Средиземноморските игри.

Резултатите на Влашич продължават да се подобряват в последната ѝ година преди да премине в най-старшата категория. Поставя нов личен рекорд на закрито на Европейското първенство в зала през 2002 г. и е фаворит на Световното първенство за младежи под 19 г. през 2002 г. Печели състезанието с преднина от 9 cm и нов личен рекорд от 1,96 m, като се опитва неуспешно да покори границата от 2 метра. На Европейското първенство, последното голямо състезание за сезона, тя не успява да задържи формата си и завършва на пето място. Въпреки това в края на годината е класирана сред десетте най-добри скачачки в света за сезона.

Началото на сезон 2003 е обещаващо за Влашич, след като през март тя поставя личен рекорд в Линц с 1,98 m и после финишира четвърта на Световното първенство в зала десет дни по-късно, което става нейното най-високо постижение на голямо световно състезание дотогава. През юни и юли Влашич продължава да се развива, след като отново скача на 1,98 m и после постига 1,99 m, с което печели първия си златен медал на състезание от Златната лига в турнира Газ дьо Франс. След няколко дни, вече у дома, преодолява психологическата бариера от 2 метра за първи път в живота си в Гран при на Загреб, но победител става Хестри Клуте. Влашич взема златото на Европейското първенство по лека атлетика до 23 г. и подобрява рекорда си с още един сантиметър на Гран при на Цюрих, с което се класира за Световното първенство. Въпреки последните си резултати, сезонът ѝ завършва леко разочароващо, след като не успява да спечели медал нито на Световното първенство (където е седма с 1,95 m), нито на Лекоатлетическия финал в Париж (четвърто място с 1,96 m).

Сезон 2004 също започва добре със спечелването на бронзов медал от Световното първенство в зала през март. В Любляна скача 2,03 m, с което чупи хърватския рекорд за скок на височина и е в добра позиция преди Олимпийските игри в Атина през 2004 г. На Олимпиадата обаче се класира едва на 11-о място с 1,89 m и след нея си взема почивка от почти 1 година. Тя признава, че се чувства летаргична, и скоро след това получава диагноза за хипертиреоидизъм (прекомерно отделяне на хормони от щитовидната жлеза). Заради операцията и възстановяването изпуска голяма част от сезон 2005 и участва едва в 2 състезания. Не успява да се класира на финалите на Световното първенство през 2005 г. след като скача само 1,88 m.

Въпреки проблемите със здравето през 2004 и 2005 г., Влашич се възстановява напълно за началото на сезон 2006. Тя подобрява своя рекорд в зала със скок на 2,05 метра височина в Банска Бистрица през февруари и печели сребърен медал на Световното първенство в зала през 2006 г. На Европейското първенство през 2006 г. в Гьотеборг скача 2,01 m, но не успява да се пребори за почетната стълбичка и завършва четвърта, след Тиа Хелебаут, Венелина Венева и Кайша Бергквист. Бергквист също постига 2,01 m, но с по-малко опити. Влашич завършва сезона с участие на Световния финал по лека атлетика в Щутгарт, където е шеста.

Въпреки че записва 2,01 m на закрито през февруари 2007, Бланка Влашич не успява да повтори формата си в зала от предишния сезон и финишира пета на Европейското първенство по лека атлетика в зала (по-късно е придвижена с едно място напред след като Венева прави положителен тест за забранени стимуланти). На 17 от общо 19 състезания на открито през сезон 2007 скача над 2 метра и прави неуспешни опити да подобри световния рекорд на Стефка Костадинова от 2,09 m. Влашич печели 18 от тези надпревари, като единствената ѝ загуба е в началото на сезона на първия кръг от Златната лига в Осло. Нейната постоянност в скоковете над 2 метра я прави основен фаворит на Световното първенство през септември 2007 в Осака. Тя оправдава очакванията като преодолява 2,05 m, завършвайки със световна титла и на 2 cm пред Антониета Ди Мартино и Анна Чичерова.

В началото на октомври Влашич е избрана за Европейски женски спортист на годината от Европейската лекоатлетическа асоциация след като се провежда гласуване сред избрана група от експерти и журналисти и широката публика. Тя е първият хърватски лекоатлет и първият скачач, който печели отличието.

На Летните олимпийски игри в Пекин през 2008 г. Влашич печели сребърен медал след като е надвита от белгийката Тиа Хелебаут. И двете правят 2,05 m, но Влашич използва един опит повече от Ейбо, и с това е прекъсната нейната поредица от 34 последователни победи. След като печели 5 победи в турнирите за Златната лига, в последния кръг в Брюксел тя отстъпва пред германката Ариане Фридрих и остава на второ място.

На Световното първенство в Берлин през 2009 взема златен медал с 2,04 m, завършвайки на 2 cm пред втората Анна Чичерова от Русия и третата Ариане Фридрих от Германия, страната-домакин.

Маргарет Мичъл

на английски: Margaret Munnerlyn Mitchell Marsh

Родена: Родена: 8 ноември 1900 Атланта, САЩ

Починала: 16 август 1949 Атланта, САЩ

Маргарет Мънърлин Мичъл Марш е американска писателка. Тя е авторката на смятания за на-голям бестселър на всички времена - „Отнесени от вихъра“, за който печели наградата "Пулицър" през 1937 г.

Маргарет Мичъл е родена в Атланта на 8 ноември 1900 г. Предците на семейството ѝ са подобни на тези на семейство О'Хара в „Отнесени от вихъра“.

На 11 август 1949 г. Маргарет Мичъл е блъсната от бързо каращо такси на няколко пресечки от апартамента си в Атланта. Почива 5 дни след това на 16 август 1949 г.

Алфредо Торес

Роден: 08 ноември 1967 Хавана, Куба

Алфредо Торес Хурейдини е кубински танцьор, хореограф и преподавател по латино танци, живеещ от 2001 г. в България

Баща му Пабло Торес Валдес е треньор на кубинския национален отбор по бокс и е донесъл на страната множество награди и медали от международни и световни състезания.

На 18-годишна възраст Алфредо е приет да учи в Националната школа по танци в Куба (Danca National de Cuba), където в продължение на 2 години изучава модерни танци - джаз балет, капоейра, популярни танци, сон, румба, гуагуанко. След завършването на школата кандидатства в школата към най-престижното кабаре в Хавана – „Тропикана“, и печели сред конкуренция от хиляди кубинци. От випуска от 40 души само двама са избрани в края на двугодишното обучение да работят в кабарето и един от тях е Алфредо. Само след 6 месеца той вече е солист на „Тропикана“, което е признание за професионалните му възможности. В „Тропикана“ Торес снима 2 филма, в единия от които – “Рай под звездите” (Paradise Under The Stars), изпълнява главната роля.

През 2001 г. Алфредо получава покана да работи във вариетето на престижен софийски хотелски комплекс и през април отпътува от Куба, заедно с още 6 сънародници. България му харесва и той решава да се установи за постоянно в страната. Скоро се жени за българка. Блестящият му талант е забелязан и следва поредица от ангажименти, които го правят една от най-известните звезди в България. Участва в много от видеоклиповете на български певци, като Стратия, Галя и балет “Сатен”, Лейди Би, Азис, Джина Стоева, Диана Дафова и други. Участвал е в театрални постановки като “Клетка за сестрички” в Сатиричния театър, “Линч - желание за близост” на доц. Петя Стоилова от НАТФИЗ и “Пушката ще гръмне след антракта” на режисьора Теди Москов в Народния театър. Работи и като гост-преподавател в НАТФИЗ.

През 2004 г. открива собствено денс-студио “Алфредо Торес Денс Студио”, където обучава ежедневно над 50 ученика на салса, румба, гуагуанко, модерни и брейк танци.

През април 2005 г. година Алфредо е поканен за постоянен преподавател по хореография в първото българско издание на телевизионното предаване „Стар Академи“, където бързо става любимец на зрителите и участниците в шоуто.

Алфредо е организатор на Първото национално състезание по салса – “Salsa Sofia Open” през 2006 г., спечелено от танцова двойка от негови ученици.

На международните квалификации за световното първенство по салса в САЩ в Лас Вегас Алфредо и партньорката му Моника Стоянова (основател на друг голям салса клуб в България) печелят първото място.

През 2006 г. записва дует с популярната българска поп фолк певица ДесиСлава песента No soy tal mujer, излязла в албума ѝ "Сладки сънища".

Алфредо става шампион на България за 2007 г. в дивизия Team, а няколко месеца по-късно същият отбор AlfredoStyle Team става и европейски шампион по салса за 2007 на проведеното European Salsa Open в Англия.[1]

Алфредо участва като танц,ор и хореограф и в риалити формата ВИП Денс(2009) и Байландо (2010) на Нова Телевизия.

През януари 2011 Алфредо и партньорката му по танци, която е българка, стават първи на открития шампионат по салса в Милано - World Salsa Meeting.

мое и bg.wikipedia.org

Йордан Йовков

остаряло: Юрдан Йовков

Роден: 09 ноември 1880 Жеравна, България

Починал: 15 октомври 1937 Пловдив, България

Йордан Стефанов Йовков е български писател, определян като майстор на късия разказ. Член е на Съюза на писателите от 1920 г. — избран е единодушно.

Роден на 9 ноември през 1880 г. Йовков преминава детските и юношеските години в родното си място (Жеравна), където получава основно образование (1895). Завършва гимназия в София (1900). Учителят му по литература — поетът Иван Грозев, му предсказва бъдеще на писател.

След дипломирането си живее в Добруджа, където се преселва семейството му. През 1900 г. се преселва в с. Долен извор. Завършва школата за запасни офицери в Княжево 1902-1904, като по време на обучението си публикува първата си творба — стихотворението „Под тежкия кръст“ (в. „Съзнание“, бр.9, 26.10.1902). В началото на 1904 г. се записва студент в Юридическия факултет на Софийския университет, но смъртта на баща му осуетява следването му.

Есента на 1904 г. Йовков се завръща в с. Долен извор и учителства в различни добруджански села до 1912 г., когато е мобилизиран. Участва в Балканската и Междусъюзническата война като командир на рота. През юни 1913 г. е ранен край Дойран, а месец по-късно е повишен в чин.

След войните Йовков се установява в София и работи като редактор на списание „Народна армия“, където в бр.1 публикува очерк за Балканската война — „Утрото на паметния ден“. След като списанието престава да излиза, Йовков е принуден да търси работа и с помощта на Григор Василев е назначен за библиотекар и [редактор] на списание „Преглед на Министерството на вътрешните работи и народното здраве“ в Отделението за социални грижи и благотворителност.

Остава на работа до есента на 1915 г., когато отново е мобилизиран и изпратен в гр. Ксанти. А година по-късно е командирован в редакцията на сп. „Военни известия“. След края на Първата световна война настъпва един от най-тежките периоди в живота на Йовков. Втората национална катастрофа го заварва в Добрич. След трудни дни, изпълнени с душевни терзания и материални несгоди, и след като Добруджа е окупирана от румънците, Йовков минава нелегално границата и се установява във [Варна], където е учител до есента на 1920 г. След застъпничество на приятели от София е назначен в българската легация в [Букурещ]. През 1920 - 1927 г. е редовен сътрудник по печата; постоянно е понижаван в длъжност, поради което в края на 1927 г. напуска легацията.

Последните 10 години от живота му са изпълнени с творчески труд и изтощително напрежение, което се отразява на здравето му. През есента на 1937 година заминава на лечение в Хисаря. Поради влошеното му състояние е откаран в Пловдив и опериран по спешност в Католическата болница в Пловдив."Открит е рак в стомаха в напреднало, безнадеждно състояние. Също рак в жлъчката, освен това — апандисит. На 15.10.1937 година Йовков умира. Погребението му в София се превръща в манифестация на народна любов и признателност.

Йовков дебютира като поет. През 1902-1911 г. публикува стихове (общо 31) в различни периодични издания — в. „Съзнание“, списанията „Пробуда“, „Художник“, „Ново време“, „Ново общество“ и „Бисери“. Лириката му не се отличава с особено богатство и разнообразие на мотиви — започнал като социален поет, по-късно Йовков трансформира социалния протест в резигнация, печал и умора. Първата си белетристична творба — „Овчарова жалба“, с подзаглавие „Старопланинска легенда“ — Йовков публикува в списание „Просвета“ през 1910 г.

Годините, прекарани по фронтовете на трите войни, предопределят тематиката и персонажите в по-нататъчното му творчество. Военните си творби Йовков започва да печата от началото на 1913 г. („Утрото на паметния ден“); до 1917 г. името му се среща и по страниците на списанията „Звено“, „Съвременна мисъл“, на вестниците „Слово“, „Демократически преглед“, „Военни известия“ и „Отечество“. Открояват се импресиите „Те победиха“, „На старата граница“, „Безотечественици“, „Ехо“, разказът „Балкан“ и повестта „Земляци“.

В документалните си очерци Йовков обективно свидетелства за войнишките делници и празници — баталните очерци са ярки художествени свидетелства за преживяното по време на войната — от първия ѝ ден до нейния трагичен край. В тях редом с летописеца присъства и есеистът; синтезът се постига чрез емоционално овладяване на военната тема, пречупена през индивидуалното впечатление. Йовков идва в българската литература с една болка, която пронизва всичко, написано от него за войните, и от която се ражда специфичният му хуманизъм. В прозата му няма ожесточение, викове на омраза. Най-значимите си военни творби Йовков събира в излезлите през 1917 и 1918 г. два тома „Разкази“.

Въпреки че на 2 пъти по-късно се връща към баталните сюжети — веднъж с новелата „Последна радост“ 1920 и след едно десетилетие с разказите „Бели рози“, „Другар“, „На стража“, Йовков изчерпва темата, преди да е приключила самата война за България. В известен смисъл тези последни творби са равносметка, сумирала постиженията и недостатъците на периода, през който авторът израства и се налага като писател от национална величина. Ако с „Последна радост“ Йовков прави своеобразна рекапитулация на темата за войните, с повестта „Жетварят“ 1920 възвестява завръщането си към сюжетите и проблемите на българското село. В развитието му на белетрист това е началото на процес, който окончателно оформя идейно-естетическия му свят. „Последна радост“ е кръстопътна книга — в нея са събрани завършекът на един етап и началото на друг.

Когато отсъства от България цели 7 години, тъкмо в чужбина Йовков подготвя трайното си присъствие в националния духовен и литературен живот чрез сборниците „Последна радост“, „Старопланински легенди“ 1927, „Вечери в Антимовския хан“ 1928, „Женско сърце“, „Ако можеха да говорят“ 1936 и романа „Чифликът край границата“, както и незавършения роман „Приключенията на Гороломов“, драмите „Албена“, „Боряна“, „Обикновен човек“ и комедията „Милионерът“. Сборниците „Старопланински легенди“, „Вечери в Антимовския хан“, „Ако можеха да говорят“ се определят жанрово като цикъл от разкази

70 книги на Йовков са преведени на над 25 езика, а отделни негови творби — на над 37, сред които и арабски, виетнамски, китайски, персийски, полски, фински, хинди, шведски, японски и други езици.Йовковите творби имат своя свят, своята атмосфера.Тя идва от времето, което Йовков изобразява.

Дом-паметникът на Йордан Йовков в Добрич е включен в Стоте национални туристически обекта под номер 23.

bg.wikipedia.org

Британи Мърфи

на английски:Brittany Murphy

Родена :10 ноември 1977 Атланта, Джорджия САЩ

Починала: 20 декември 2009 Лос Анджелис, Калифорния САЩ

Британи Мърфи е американска актриса и певица, известна с участието си във филми като Луди години, 8 миля, Младоженци и други. В края на 1990-те и началото на 2000-те се снима в поредица от успешни филми, които я правят популярна. През 2002 година има любовна връзка с Аштън Къчър.

През 2006 година започва кариера и като певица с хит, който се изкачва до номер едно в някои класации. През 2007 година сключва брак със сценариста Саймън МонДжак. Умира на 20 декември 2009 година вследствие на внезапно спиране на сърдечната дейност.Само 6 месеца по-късно нейният съпруг е намерен мъртъв в тяхната къща.

Роланд Емерих

на немски:Roland Emmerich

Роден:10 ноември 1955 Щутгарт, Германия

Роланд Емерих е американски режисьор, от немски произход.

Автор на един от най-касовите филми в историята на киното ("Универсален войник", "Старгейт", "Годзила (1998)", "След утрешният ден", "Денят на независимостта", "Патриотът", "10 000 пр.н.е.", "2012") .

Роланд Емерих е роден в семейство на богати предприемачи. Завършва гимназия след което се записва в мюнхенското кино и телевизионно училище, където започва да изучава кинорежисура. На 24 годишна възраст, бъдешия студент, снима своя дебютен черно-бял филм — късометражния "Французина".

През 1984 година, прави своята дипломна работа, научно-фантастичния филм „Принципът на Ноевия ковчег“ който става най-високобюджетния студентски филм в историята на киното, с бюджет над 1 млн. германски марки. Филма става част от конкурсната програма на Берлинския кино фестивал „Златната мечка“. Филма е един от претендентите за голямата награда а правата за разпространението му са закупени от повече от 20 страни.

През 1985 година Роланд основава собствена продуцентска компания „Centropolis Films“, заедно със сестра си Уте Емерих.

Надявайки се да пробие на американския филмов пазар, Роланд започва да прави англо езични филми. Един от успешните му фентъзи филми - „Луна 44“ (на англ. - „Moon 44“), се разпространява в САЩ на видео. Този филм привлича вниманието на големия американски кино продуцент Марио Касар.

Филма „Универсален войник“ (на английски език - Universal soldgier) (1992) дава начало на дълголетното сътрудничество на Емерих с продуцента Дийн Девлин. Сюжета на филма се развива около елитен войник от Армията на САЩ, тялото на който е прибрано от бойното поле, по време на Войната във Виетнам. След десетки години военните технологии реанимират елитни мъртви бойци с помощта на новаторски биотехнологии, превръщайки ги в киборги-бойци, използвани срещу съвременния тероризъм. Филма има голям успех, при вложени в него 20 млн. $, само в САЩ филма печели пет пъти повече, давайки началото на поредица продължения.

Първият крупен съвместен проект на Емерих и Девлин става лентата "Старгейт" (на английски език - Stargate) - филм, създаден от американски фантастични романи. Сюжета на филма разказва за учени египтолози, които откриват при разкопки в началото на ХХ век в долината Гиза в Египет, „Звездна врата“, с която човек може да се пренесе в паралелен свят. Военните изпращат мисия, която включва и един учен, който може да разчете символите върху вратата и така да я активира, за да се върнат обратно.

Скъпите и добре направени специални ефекти, както и отличната режисьорска работа и добре проведена рекламна кампания, носят отлични печалби на създателите и продуцентите. Успеха на Старгейт инспирира стартирането на телевизионният сериал „Старгейт SG-1“, който се прави в продължение на 10 сезона, включващи 214 серии. Сериала също е много успешен и е заменен от „Старгейт Атлантис“, през 2004 година.

Успеха на филма дава възможност на Емерих да започне работа по следващия си проект - „Денят на независимостта“.

Във филма „Денят на независимостта“ Емерих успява да преплете елементи от траш-филмите от 50-те години на ХХ век, представящи сцени с пришълци и такива от филмите-катастрофи, особено популярни през 70-те години, в широкомащабно зрелище. Филма е направен в средата на 90-те години, като Емерих и Девлин решават премиерата на филма да излезе по кината точно в навечерието на 4 юли 1996 година, това е датата когато се развиват основните събития във филма: безжалостно унищожение на хора от пришълци от космоса. Огромни летящи чинии зависват над големите столици по света. по невидим сигнал са унищожени едновременно Москва, Париж, Ню Йорк, Лондон, Вашингтон, Лос Анджелис.

В първата част на филма Емерих пресъздава катастрофални сцени, направени с отлично качество от екипа по специалните ефекти и аниматорите. Емерих успява да нагнети напрежение сред зрителите. Тогава мрачното начало на филма е заменен от картини, пресъздаващи персонажите на оцелелите от атаката, пресъздадени от актьорите: Джеф Голдблум, президента на САЩ (в ролята - Бил Пулман), военният пилот (в ролята Уил Смит), които спасяват човечеството то гибел.

Успеха на филма е феноменален. Само в първите четири дни филма набира 120 млн. долара приходи, при бюджет около 70 млн. Общо прихода на филма надхвърля 800 млн. долара.

Денят на независимостта печели множество престижни награди, най-важните от които са: Академична награда „Оскар“ за специални ефекти, Blockbuster Entertainment Award за най-добър актьор (Уил Смит), Golden Satellite Award за специални ефекти, Saturn Award - за най-добра режисура, най-добър фантастичен филм и специални ефекти, както и награда „Грами“ (най-добра екранна композиция) и наградата на MTV за „най-добра екранна целувка“.

През 1998 година Емерих опитва да повтори успеха на „Денят на независимостта“, пренасяйки на американска територия, култовия японска история за радиоактивното чудовище Годзила, режисирайки римейк със същото наименование. В японската версия на филма, чудовището се появява вследствие на бомбардировките над Хирошима и Нагазаки през Втората световна война.

Във версията на Емерих, Годзила е мутирал гущер от района на Френска Полинезия, където в средата на ХХ век се провеждат ядрени опити от френската армия. В сюжета на филма, чудовището преминава разстоянието до Ню Йорк, където се настанява в тунелите на метрото и се приготвя да снесе яйца, не къде да е, а в „светая светих“ на американския спорт - залата „Медисън Скуеър Гардън“. За борба с чудовището е изпратена тайна бойна група от френското разузнаване, водена от актьора Жан Рено, задействани са ВВС и ВМС на САЩ. Главната роля във филма се изпълнява от актьора Матю Бродерик, който се въплъщава в ролята на американски учен-зоолог, специализирал се в изследванията на влиянието на радиоактивността върху живата природа.

Бюджетът на филма е около 130 млн.долара, като въпреки очакванията, филма не печели толкова голяма популярност, но все пак достига приходи в световен мащаб от над 350 млн. долара.

През лятото на 2000 година, тандема Емерих и Девлин пускат по кината в САЩ баталната драма „Патриотът“, със супер звездата Мел Гибсън в главната роля. Сценарист на филма е Робърт Родет, който наскоро е завършил сценария за филма на Стивън Спилбърг - "Спасяването на редник Райън ". "Патриотът" е вдъхновен от произведението на Мел Гибсън - "Смело сърце" (на който е режисьор и изпълнител на главната роля), и е основан на биографията на американския герой Френсис Мерион. Точността на пресъздаването на историческите детайли били гарантирани от наетите за целта от Роланд и Девлин университетски историци, наети на снимките в качеството на консултанти. Филма е продуциран от компаниите „Mutual Film Company“ и „Centropolis Entertainment“.

Действието във филма се развива в Южна Каролина по време на Войната за независимост в Америка. В края на 18 век Бенджамин Мартин (Мел Гибсън) е вдовец и се грижи за седемте си деца. Най-големият му син - Гейбриъл (Хийт Леджър) иска да се включи в войната за независимостта на американските щати срещу британските войски. Той се присъединява към американските доброволци против волята на баща си, а след това неочаквано се завръща докато пренася съобщения между командирите на американските войски.

Група английски войници открива Гейбриъл в дома на Бенджамин Мартин и опитват да го заловят. Докато се опитва да освободи своя брат е убит втория син на Бенджамин, а Гейбриъл е задържан като затворник. След това Бенджамин Мартин решава да се върне към своето минало на войник и освобождава сина си от британците като избива групата войници, която го ескортира.

Впоследствие Бенджамин и синът му Гейбриъл се присъединяват към американските войски и събират група доброволци, с които да помогнат в борбата срещу британците. В решаващата битка доброволците на Бенджамин, заедно с други американски войници побеждават част от британската армия, а Бенджамин отмъщава за смъртта на синовете си (междувременно Гейбриъл също е убит) като убива офицера, виновен за смъртта им.

Суперпродукцията „След утрешният ден“, отново е по една от любимите теми на режисьора. „След утрешният ден“ представя на зрителите грандиозни картини, феноменални специални ефекти, показващи разрушителната сила на природата, които Емерих умело свързва с политически и екологични злободневни теми. Филма е инспириран от многочислени научни и научно-популярни публикации във вестници и списания, относно опасността от настъпването на нов ледников период, в резултат на нарушения озонов слой.

След събитията на 11 септември 2001 година, Емерих се опасява, че представянето на такива разрушителни сцени на американски градове, ще предизвикат отрицателни мнения сред особено чувствителната на тази тема американска публика, но греши.

„След утрешният ден“ е приет с въсторг от публиката, а според специалисти и еко-активисти, представя правдоподобно последствията от екологичната катастрофа.

bg.wikipedia.org

Калиста Флокхарт

на английски:Calista Flockhart

Родена :11 ноември 1964 Фрипорт, Илинойс, САЩ

Калиста Флоткхарт, позната ни повече от екранното си превъплъщение като Али Макбил, е на 45 години и има едно дете – осиновеният Лиам. Двамата с Форд имат стабилна връзка, която нито папараци, нито клюки са могли да разбият.

Двамата са с Харисън Форд заедно вече осем години. Сгодиха се на св. Валентин през 2009г., но относно вероятна сватба двамата са говорили много малко. Все пак това е трети брак за 76-годишният Форд.

Никола Станчев

Роден: 11 септември 1930 Твърдица, България

Починал: 13 юли 2009 София България

Никола Станчев Николов е български борец и първият българин, спечелил олимпийска титла в историята на българския спорт.

Кольо Станчев или бай Кольо, както го наричат някои, е роден на 11 септември 1930 г. в село Твърдица (Област Бургас).

През 1956 г. става олимпийски шампион по свободна борба в категория до 79 кг. Печели и сребърен медал от турнира за световната купа в Истанбул. Никола Станчев е балкански шампион през 1959 година в Истанбул, а в кариерата си е бил 11 пъти шампион на България - 8 пъти в свободния стил и 3 пъти в класическия стил.

bg.wikipedia.org

Надя Команечи

на румънски:Comăneci /ko.mə'neʧʲ/

Родена :12 ноември 1961 Онещ, Румъния

Надя Елена Команечи е румънска гимнастичка, носителка на 5 златни олимпийски медала и първата, на която е дадена най-високата оценка 10.0. Една от най-известните и обичани гимнастички по цял свят заедно с Олга Корбут.

Започва да тренира спортна гимнастика на 6 годишна възраст при Бела Кароли. На олимпийските игри в Монреал е само на 14 години, но това не пречи да стане една от звездите на първенството. По време на отборното състезание нейното изпълнение на смесена успоредка е оценено с най-високата оценка 10.0. По това време електронните табла не са предвидени за такава оценка и сочат 1.00 вместо 10.0.

Тя поставя и няколко други рекорда - тя е първата румънска гимнастичка, която печели индивидуално олимпийско първенство по гимнастика; тя е най-младата гимнастичка, която печели индивидуално олимпийско първенство по гимнастика. Сега има ограничение във възрастта - 16 години за олимпийските игри и по всяка вероятност този рекорд ще остане завинаги.

През 1989 година емигрира в САЩ, а от 2001 става американски гражданин. Женена за американския гимнастик Барт Конър. Имат един син, роден на 3 юни, 2006 в Оклахома Сити, Оклахома.

Мауро Каморанези

на италиански: Mauro Germán Camoranesi Serra

Роден :12 ноември, 1976 Тандил, Аржентина

Мауро Херма̀н Каморанези Сера е италиански футболист-национал, полузащитник от аржентински произход. Най-често играе като дясно крило, но също така е използван и като централен полузащитник. Притежава отлично центриране, дрибъл и контрол над топката. Каморанези е юноша на аржентинския Клуб Атлетико Алдовиси. През 1996 започва професионалната си кариера в Сантос Лагуна (22 мача 8 гола). През сезон 1997 - 1998 г. играе в Банфийлд (38 мача 16 гола). От 1998 до 2000 играе в Крус Асул (78 мача с 32 гола). От 2000 г. до 2002 г. играе в Хелас Верона (51 мача, 7 гола). От 2002 г. е играч на ФК Ювентус, като неговото преминаване в Ювентус е финализирано на 26 юни 2003 за сумата от 9,3 милиона евро (към 13 юли 2009 г., 198 мача, 29 гола). Дебютира в националния отбор на своята страна през 2003 г. (към 13 юли 2009 г., 46 мача, 4 гола).

bg.wikipedia.org

Джо Мантеня

на английски:Joe Mantegna

Родена :13 ноември 1947 Чикаго , Илинойс, САЩ

Джоузеф Антъни Мантеня младши е американски актьор, който е направил над 200 кино и телевизия изяви. Той също така е продуцент, сценарист и режисьор, и е най-известен с ролята си на Joey Zasa в епоса на Франсис Форд Копола "Кръстникът: Част III", в който той играе заедно с Ал Пачино и Анди Гарсия

Частична филмография

Колите 2 / Cars 2 (2011)

Едмънд / Edmond (2005)

Девет живота / Nine Lives (2005)

Аз и хлапето / The Kid & I (2005)

Непокорните / Stateside (2004)

Джоун / Joan of Arcadia (2003)

Жени срещу мъже / Women vs. Men (2002)

Рат Пак / The Rat Pack (1998)

Знаменитости / Celebrity (1998)

Алигатор-албинос / Albino Alligator (1996)

Око за око / Eye for an Eye (1996)

Поверително и лично / Up Close & Personal (1996)

Забрави, Париж / Forget Paris (1995)

Бебето беглец / Baby`s Day Out (1994)

Въздухари / Airheads (1994)

Сериозни доказателства / Body of Evidence (1993)

Бъгси / Bugsy (1991)

Логиката на Куинс / Queens Logic (1991)

Алис / Alice (1990)

Кръстникът: Част III / The Godfather: Part III (1990)

Къщата на игрите / House of Games (1987)

Трима амигос! / ¡Three Amigos! (1986)

Евтиното е скъпо / The Money Pit (1986)

мое

Редактирано 13 ноември 201114 г. от Hanibal_Lektar (преглед на промените)

Параскева Джукелова

Родена :14 ноември 1970 г. Панагюрище, България

Параскева Атанасова Джукелова е българска актриса. Тя е родена в гр. Панагюрище. През 1992 година завършва НАТФИЗ, специалност актьорско майсторство, в първия клас, воден от проф. Стефан Данаилов.

Има изяви в Народния театър „Иван Вазов“, Сатиричния театър „Алеко Константинов“, общински театър „Възраждане“ и Театър „Българска армия“. Изпълнява роли в постановки като „Завинаги… и още един ден“ от Милорад Павич, „Кожа и небе“ от Димитър Димов, „По-големият син“ от Александър Вампилов, „Бягащи странници“ от Алексей Казанцев и много други.

Играе в редица български игрални филми, измежду които:

* 1989 — „Кмете, кмете“

* 1992 — „Аритмия“

* 1993 — „Сезонът на канарчетата“

* 1997 — „Суламит“

* 2002 — „Асистентът“

* 2003 — „Емигранти“

* 2004 — „Изпепеляване“

* 2007 — „Време за жени“

Джукелова е двукратен носител на наградата Златна роза за най-добра женска роля; през 1994 година за ролята си на младата Лили в „Сезонът на канарчетата“ и през 2004 година за ролята си в „Изпепеляване“.

Има роли и в чуждестранни кино-продукции като „Версенженторикс“ (2001), „Air Marshal“ и „I Am David“ (2003), „Икона“ (2005, където партнира на Патрик Суейзи), „The Abandoned“ (2006), както и телевизионни филми и сериали.

Изявява се и като телевизионна водеща в предаването за българско кино „Понеделник 8 и 1/2“ по БНТ.

Лора Сан Джакомо

на английски:Laura San Giacomo

Родена :14 Ноември 1962 Хобокен, Ню Джърси, САЩ

Лора Сан Джакомо е американска актриса. Печели популярност с ролите си на Мая Гало в комедийния телевизионен сериал на NBC „Само за снимка“ („Just Shoot Me!“) и на Кит де Лука във филма „Хубава жена“ („Pretty Woman“, 1990), както и с други участия в телевизията и киното

„Хубава жена“

imdb-bg.net и bg.wikipedia.org

Златко Кранчар

на хърватски : Zlatko Kranjčar

Родена :15 Ноември 1956 Загреб, Хърватия

Златко Кранчар е хърватски футболист и треньор.

Кранчар е нападател и играе в Динамо Загреб, където има 556 мача и 276 гола. Носи номер 9 от края на 70-те до средата на 80-те. Прекарал е общо 17 години в различните формации на отбора. Печели една титла (1981/82) и две купи (1979/80, 1982/83).

След това отива да играе в Рапид Виена, а по-късно и в Санкт Полтен (1990/91). С Рапид печели два пъти титлата в Австрия (1986/87, 1987/88) и три пъти купата (1983/84, 1984/85, 1986/87). За Рапид играе 201 мача за първенството и 33 за купата, като отбелязва съответно 106 и 14 гола.

Като треньор на Динамо Загреб Златко Кранчар печели титлата и купата на Хърватска през 1996 и 1998 г. През 2002 г. става шампион с ФК Загреб. Други отборите, които води, са Сегеста, Марсония, Линц и Риека.

На 13 юли 2004 г. е назначен за треньор на хърватския национален отбор по футбол.

bg.wikipedia.org