Стиви Уондър

на английски : Stevie Wonder

Дата на раждане - 13 май 1950 г. Сагъно, Мичиган, САЩ

Стиви Уондър е американски музикант и композитор. Една от видните фигури в американската популярната музика през 20 век, той печели 26 награди Грами, включително награда за цялостен принос. Сляп от дете, още на дванадесетгодишна възраст той подписва договор с музикалната компания Мотаун, за която работи и до днес.

bg.wikipedia.org

Денис Родман “Глиста”

на английски :Dennis Rodman

Дата на раждане - 13 Май 1961 г. в Трентън, Ню Джърси САЩ

Денис Родман, от второкласен аутсайдер, който никога не е играл организиран баскетбол в колеж, израства и се развива до безпорно най-добрия в борбите под коша нападател в историята на НБА (Националната Баскетболна Асоциация) и един от най-различимите и изобретателни спортисти в света. Той е истински артист. На терена той сякаш се държи по-скоро като рок звезда, отколкото като спортист.

Озадачаващ и индивидуалистичен, Родман хваща окото на публиката със своят вечно променящ се цвят на косата, със своите татуировки и намиращ се вечно в разрез с общоприетия начин на живот.Постиженията на Родман на игрището са неоспорими. Два пъти е NBA Defensive Player на годината, бил е два поредни сезона на финал с Детройт Пистънс, както има и три шампионски титли с Чикаго Булс, лидер и единствен играч в историята на НБА, който е на първо място във всяка една статистика за борби под коша (средно 15.0 борби на мач) в продължителност на 7 последователни сезона (от 1991-92 до 1997-98), по което достига до досегашния рекорд на Уилт Чембърлейн отпреди 20 години (който наистина като цяло води класацията за борби под коша за всички времена, но притежава тази титла за 6 поредни години, от общо 11). Родман е един от малцината баскетболни играчи, които тотално биха могли да преобърнат развоя на мача, без изобщо да отправи стрелба към коша. Той влиза в НБА прекалено възрастен, когато повечето играчи негови връстници имат вече по 10 сезона и количество натрупани постижения. На 20 години Родман все още работи нощни смени на Далаското летище “Fort Worth Airport” и когато ръста му пораства значително с доста инча, в сравнение с училище, решава да се отдаде на баскетбола. Записва се в колеж в Тексас, откъдето се премества и отива в колежа на Югоизточна Оклахома. За три сезона там (от 1983-84 до 1985-86), той достига средно за мач 25,7 точки и 15,7 борби, като води 2 години в статистиките на NAIA. По това време Родман все още не е голяма надежда и е последен във втория тур на НБА Драфта през 1986г., докато е избран под номер 27 от Детройт Пистънс. След посредствен за него сезон и след като въобще не е забелязан, Родман постепенно започва да показва силно присъствие, като през сезона 1987-88 отбелязва средно 11,6 точки и 8,7 борби за Пистънс, но за съжаление отбора губи финала на НБА от Лос Анджелис Лейкърс. Детройт обаче става шампион и печели титлите на финалите през следващите два сезона, като Родман е главната и водеща причина за успеха на отбора, за което разбира се прибира доста и големи награди. При втората си победа през сезон 1990-91, Детройт имат 39 победи от 43 играни мача. И за двата сезона той взима наградата за най-добра защита “The NBA Defensive Player of the Year”. Дотук Родман се доказва като един отличен защитник – борец за всяка топка, когато през 1991-92 той чупи всякакви рекоди и се превръща в легенда. Играейки над 40 минути на мач, Родман достига средно 18,7 борби под коша, което е най-големият рекорд чак 20 години по-късно от времето на Уилт Чембърлейн, който е рекордьор с 19,2 борби. Родман е заменен за Шон Елиът през сезона 1993-94 и продължава постиженията и наградите си и със Сан Антонио Спърс, още два поредни сезона е лидер на борбите под коша. Въпреки славата си на лошо момче и всичките му наказания и проблеми с дисциплината, Родман превръща един добър отбор като Спърс в първокласен съперник и Сан Антонио записват най-добрите си домомента отборни рекорди, стигайки до финал на тяхната конференция през 1994-95. За щастие Булс рискуват, придобивайки скандалния Родман през сезона на 1995-96 и рискът им се отплаща щедро. И с тях, той отново е лидер в борбите през следващите три години, но многократно по-осезаемо и по-ярко от всякога, получава се страхотна химия с отбора на Булс и те записват брой победи от 72, 69 и 62 (за финалите на трите поредни сезона). През 1998-99 играе в 23 мача за Лос Анджелис Лейкърс и 12 мача през 1999-2000 за Далас Маверикс, но напуска и двата отбора въпреки че успява да удвои статистиките им за борби под коша. В крайна сметка Денис Родман е един от най-добрите играчи в историята на НБА. Родман наистина е легенда, велик баскетболен играч, който всъщност за времето прекарано в НБА, превзе НБА, бе по-известен от самата НБА, той бе по-известен от самата игра, той бе отвъд играта, при това точно толкова “лош, колкото би искал да бъде”. От срамежливо и наивно момче, израстнало в малко кънтри селце, еволюира до невероятна мега звезда. Въпреки необуздания му характер и ексцентричността му, обаче той си остава свръх чувствителен и емоционален човек, дори и някак си лабилен със своя опит за самоубийство, който е породен от разцепването на Пистънс. Детройт Пистънс по това време са лошите момчета на НБА, но и на терена и в живота са като братя – винаги заедно, дори за всеки семеен празник като Коледа или Денят на Благодарността. Родман не може да преживее раздялата си с тях, тъй като той чуства съотборниците си от Детройт като нещо повече от свое истинско семейство, такова каквото той никога не е имал, баща му ги изоставил и имал над 25 други деца, а майка му макар че много ги обича, е била прекалено сурова и твърда, тя никога не е прегръщала или целувала малкия Денис или двете му сестри, просто никога не си е била вкъщи, докато се е оптвала да ги изхрани, работейки едновременно на три-четири до пет работни места. Родман постепенно намира пътя си, посредством невероятно силната си воля. Волята му го прави един от най-добрите сред най-добрите и въпреки слабостите или сладостите на живота на звездите, пак волята му го кара да тренира без да спира и да достигне невроятна физическа форма, такава в каквато не е бил и в най-добрите си години, да спре да поглъща алкохол, да се грижи за децата си като примерен баща, както волята му го кара да преглътне дори гордостта си и по настоящем да играе в АБА (Американската Баскетболна Асоциация), в отбора на Лонг Бийч Джем. Целият му живот се състои от волята му и любовта му към играта. Родман винаги е правил, прави и ще прави всичко не заради хората, а заради себе си и заради тази си най-голяма и чиста любов – любовта към баскетбола. Точно тя го върна там, откъдето бе започнал преди повече от 20 години. След като отказва няколко оферти за договор с отбор от НБА, на 14 ноември 2005 Денис Родман подписа договор, с който следващата година 2006 ще играе в МБЛ (Международната Баскетболна Лига) за отбора на Кедар Вали Джагуарс. Според Родман, неговата историята вече е завършила, при това с щастлив край, а вмомента започва наново, започва да пише своята следваща история, която се надява че отново ще завърши щастливо. Оптимистично, а?!

ФАКТИ:

Прякори:

The Worm (Глиста; Червея) и Dennis the Menace (Денис Белята)

Колеж:

Югоизточна Оклахома

Избран от:

Детройт Пистънс през 1986 г. (номер 27 в драфта)

Трансфери:

Продаден на Сан Антонио Спърс на 1 октомври 1993 г.

Продаден на Чикаго Булс на 2 октомври 1995 г.

Сключва договор с Л.А. Лейкърс 23 февруари 1999 г.

Напуска Л.А. Лейкърс на 15 април 1999 г.

Сключва договор с Далас Маверикс на 3 февруари 2000 г.

Напуска Далас Маверикс на 8 март 2000 г.

Височина:

203 см (ръстът му е спорен, в НБА е регистриран 203см., но той твърди че е 198см)

Тегло:

99,8 кг.

Любима музика:

Алтернативен рок и кънтри

Любим певец:

Еди Ведер (вокала на Пърл Джем) и Ранди Травис

Любима храна:

Бита сметана

Любима книга:

“Bas As I Wanna Be” (“Лош, доколкото бих искал да бъда” – написана от самия него)

Любимо развлечение:

Да си играе с момиченца, които не могат да играят баскетбол с големите момчета

Любим човек за интимности:

... или Франк Бриковски, или Грег Остертаг

Най-омразни отбори:

Маями Хийт

Най-любими отбори:

Чикаго Булс и Лос Анджелис Лейкърс

Брой пъти планирано пенсиониране:

2 пъти

Брой пъти планирано самоубийство:

1 път, за което Родман каза: “Хей, и вие щяхте да посегнете на живота си, ако играта ви е под командането на Чък Дейли!”

*Чък Дейли е тогавашния треньор на Детройт Пистънс

Играчи, срещу които най-много би искал да играе:

Както ги нарича самия Родман –

Christian "I think I'm a white Dennis Rodman" Leatner или пък

Allen "I think I'm the next MJ" Iverson

Бизнес:

Притежава собствена фирма за разкопки на мини и всякакви поземлени работи, наречена Rodman Excavating Company в Далас

Книги, на които е автор:

"Bad As I Wanna Be" (“Лош, доколкото бих искал да бъда”)

"Walk on the Wild Side" (“Разходка из дивата страна”)

Филми с участие на Денис Родман:

“Двойна Комбина” (1997) – героят му Яз си партнира с Жан Клод Ван Дам

“Войник на Съдбата” (1997-1998) – американски ТВ сериал, играе войник Дийкон Рейнолдс от специалните части

“Саймън каза” (1999) – в ролята на Саймън

“Фрак” (1999) – американски ТВ сериал, в ролята на Турбото

“Stripper’s Ball” (2002-2003) – ТВ шоу /водещ

“Приближаващо привличане” (снима се, очаква се в кината през 2006)

“Когато бельото пада” (сериал – снима се, очаква се по американските телевизии през 2006)

Братя и сестри:

Има 2 сестри, и двете “All-American basketball players”

Съпруги:

Ани Банкс (1993-1993) – разведен

Кармен Електра (1998-1999) – разведен

Мишел Мойер (2003-по настоящем) – женен

Деца:

2

Съдебни дела:

Освен множеството дела за шофиране в нетрезво състояние, притежание на оръжие и т.н., най-голямата му присъда е през 1999-2000, когато е осъден на 10 милиона щатски долара за изнасилване на актрисата Тина Ню, която заяви че след среща с Денис Родман в бар в Калифорния, била принудена от охраната му и натикана в неговата кола, след което била откарана на купон в дома му, а там с питието й я били дрогирали и упоили без нейно знание, след което била изнасилена.

Постижения и награди:

- Лидер е в историята на НБА, с това че има 5 шампионски титли с 2 рзлични отбора – с Детройт Пистънс (1989, 1990) и с Чикаго Булс (1996, 1997, 1998).

- Лидер е в историята на НБА и с това че оглавява до една всяка статистика за борби под коша (средно 15.0 борби на мач) в продължителност на 7 последователни сезона (от 1991-92 до 1997-98)

- Рекорд за НБА финалите през 1996 по брой борби в нападение в един мач, два пъти по 11.

- Рекорди за кариерата му :

*сезон 1997-98 за мача срещу Атланта Хоукс – 29 борби, 6 точки и

5 асистенции

*сезон 1996-97 за мача срещу Милуоки Бъкс – 16 точки (8-11 наказателни удара) и 26 борби

- Броят на играта му само на плейофи в НБА е 169 полуфинални мача.

- Хваща 10 000-дната си на брой борба през НБА кариерата му в мача срещу Вашингтон Булетс на 14 януари 1997

- Записва първия за кариерата си трипъл-дабъл с 10 точки, 21 борби и 10 асистенции в мача срещу Филаделфия на 16 януари 1996.

- Годишна награда за най-добър защитник в НБА – 2 пъти (1989-90 и 1990-91).

- Годишна награда за най-добра защита на отбора финалист на НБА – 7 пъти (NBA All-Defensive First Team – 1988-89 до 1992-93, 1994-95, 1995-96), както и още 3 пъти (NBA All-Defensive Second Team през 1993-94 и All-NBA Third Team in 1991-92 и 1994-95).

- Участва във NBA All-Star Game 1990 и 1992, овладявайки 17 борби под коша за 35 минути.

- Лидер на “field-goal percentage” (.595) през 1988-89.

forum.basketball-bg.com

Йоан Павел II

на латински: Ioannes Paulus PP. II

Дата на раждане - 18 май 1920 Вадовице, Полша

Починал - 2 април 2005 Апостолически дворец, Ватикана

Папа Йоан Павел II , или Карол Юзеф Войтила (на полски: Karol Jуzef Wojtyła), е първият римокатолически папа от славянски произход и първият папа след папа Адриан VI (1522 г.), който не е италианец. Служи като папа от 16 октомври 1978 до смъртта си на 2 април 2005. Той е известен и с литературното си творчество, в това число няколко пиеси и стихосбирки. Стиховете му са доста херметични, със сложна философска образност. Превеждан е на български.

Биография

bg.wikipedia.org

Редактирано 18 май 200917 г. от Hanibal_Lektar (преглед на промените)

Лука Тони

на италиански Luca Toni Varchetta

Дата на раждане - 26 май 1977 Павуло нел Фриняно, Италия

Лука Тони Варкета е италиански футболист, централен нападател. Прякор Тонигол. Висок е 195 см. Започва своята футболна кариера през 1994 г. във ФК Модена. От 2005 г. е играч на Фиорентина (Флоренция). Участва на Световното първенство в Германия през 2006 г. като прави дебют в мача Италия-Гана (2-0) и отбелязва два гола в срещата Италия-Украйна 3-0. На 29 май 2007 г. преминава в германския Байерн Мюнхен.

bg.wikipedia.org

Редактирано 26 май 200917 г. от Hanibal_Lektar (преглед на промените)

Стефано Доменикали

на италиански Stefano Domenicali

Дата на раждане - 11 май 1965 Имола, Италия

Стефано Доменикали е италиански мениджър, понастоящем спортен директор на тима от Формула 1 - Скудерия Ферари.След години в които работи в италианския бизнес и търговия, Доминикали се присъединява към Ферари през 1991 година. Работи в администрацията на фирмата. Прехвърлен е в управлението на състезателните екипи и развитието на екипа, работещ на тест пистата в Муджело, Италия. През 1995 г. е назначен за директор на персонала в спортният отдел на Ферари и отговаря за работата със спонсорите, преди да бъде назначен за тим мениджър, през декември 1996 година. След кратък престой като мениджър-логистика, е назначен за Спортен директор през 2002 година. На 12 ноември 2007 година Ферари обявява, че Стефано Доминикали ще поеме ролята на директор на тима от Формула 1 Скудерия Ферари, позиция, която дотогава бе заемана от французина Жан Тод.

bg.wikipedia.org

Уентуърт Милър

на английски : Wentworth Earl Miller III

Дата на раждане - 2 юни 1972 Чипинг Нортън, Великобритания

Уентуърт Ърл Милър III е американски актьор, роден на 2 юни 1972 в Англия. Той става изключително популярен с ролята си на Майкъл Скофийлд в хитовия сериал на „Fox Broadcasting Company“, „Бягство от затвора“. Бащата на Милър има афро-американски, ямайски, английски, германски и еврейски корени, а майка му — руски, френски, холандски, сирийски и ливански произход. Уентуърт е роден в Чипинг Нортън, Оксфордшър, Англия, където неговия баща е учел. Милър има две сестри, като и двете практикуват право в момента. Семейството им се мести в Парк Слоуп, Бруклин, Ню Йорк, когато Уентуърт е на една година. Първите три гимназиални години, Милър прекарва в гимназията „Мидуд“ в Бруклин, където неговите приятели го наричат „Стинки“ или „смрадливкото“. След това, той се мести в гимназията „Quaker Valley“ в Сеуикли, близо до Питсбърг, където завършва през 1990 година. През 1995 година той се дипломира в Принстънския университет със специалност „Английска литература“. По време на престоя си там, той участва в актьорска трупа. След това се отправя към Лос Анджелис, Калифорния, преследвайки актьорска кариера. Години наред той се занимава с работа зад кулисите, преди да се посвети сериозно на явяването на прослушвания.Първата роля на Милър е тази на чувствителния и самовглъбен Дейвид в мини сериите на АВС, „Динотопия“. В следващите няколко години, той изпълнява гостуващи роли в различни сериали като „Бъфи, убийцата на вампири“, „Спешно отделение“ и „Известен“. След като участва с малки роли в тези телевизионни сериали, Уентуърт играе в „Скрити белези“, изпълнявайки героя на Антъни Хопкинс, като млад. Филмът е режисиран от Робърт Бентън и разглежда въпроси за раса, клас и идентичност. Хопкинс е в ролята на професор в колеж, борещ се да скрие невероятна тайна, а Милър играе същия персонаж в младите му години. Впоследствие Уентуърт се появява във филма „Подземен свят“, играейки ролята на д-р Адам Локууд. След това изпълнява гостуващи роли в „Джоун“ и „Шепот от отвъдното“ преди да се присъедини към екипа на „Бягство от затвора“. През 2005 година, Милър получава ролята на Майкъл Скофийлд в телевизионната драма на Фокс Нетуъркс, „Бягство от затвора“. Участието му в този сериал му печели номинация за Златен глобус за Най-добър актьор в драматичен сериал. Също така, през 2005 г. Милър се появява в клиповете на Марая Кери — „It's like that“ и „We belong together“. И двата клипа са режисирани от Брет Ратнър, който режисира и пилотния епизод на „Бягство от затвора“. Според изказване на Брет Ратнър, Милър се явява на прослушване за ролята на Супермен, докато проектът „Супермен се завръща“ е все още под неговия режисьорски контрол. Уентуърт Милър израства в семейство на чернокож баща и бяла майка, които носят в себе си смесица от много други раси. Той винаги е бил бунтар, който има уникални и собствени възгледи за света. Всичко това, кара хората да смятат него и начина му на мислене за странни.

След като се насочва към киното, Уентуърт играе малки роли в популярни сериали. С участието си в „Бягство от затвора“, той веднага става един от най-желаните актьори в Холивуд. По време на пробните снимки на филма, всички от екипа моментално решават, че той е най-добрият избор за ролята на инженера Майкъл Скофийлд. Уентуърт Милър признава, че няма нищо общо с героя си — не е толкова издръжлив, смел, изобретателен и упорит.

В сериала той изпълнява ролята на пандизчия с голямо сърце. В живота 37-годишният актьор свиква с известността и се учи да контролира дарбата си на съблазнител.

Покритият му с татуировки торс е на път да го превърне в култ. Уентуърт Милър изпълнява главната роля в сериала „Бягство от затвора“, който в Българияbeshe izlachvan poНова телевизия. Сериалът е един от най-големите хитове на сезона, който превзе малкия екран от двете страни на Атлантика. Младият британец, израснал в Ню Йорк, съчетава в себе си добро чувство за хумор и естественост. Сред любимите му занимания в свободното му време са да гледа Семейство Симпсън и да играе на скрабъл.

bg.wikipedia.org

Закари Куинто

на английски : Zachary Quinto

Дата на раждане - 2 Юни 1977 Питсбург,Пенсилвания,САЩ

Той е полу-италианец и полу-ирландец . Закари стартира своята актьорска кариера(своя първи дебют) през 2000.Участва само в пилотния епизод на (ТHE OTHERS). Закари се появява и в малки роли в няколко телевизиони програми като: CSI:crime Scence,Investigation, Lizzie McGuire, Six Feet Under и Crossing Jordan.

Той е вероятно най-известен за неговата роля на третия сезон на 24 ,като анализатора на CTU Адам Кауфман.Появява се само един сезон,но е възможно да се завърне по-нататък. Неговата най-скорошна роля е на новият бум на телевизията, Герои,като загадачен убиец(това е втория филм на Закари продуциран от Тим Кринг).

Профил-Кафеви очи,тъмна коса,висок 193 см.

Закари е и озвучавал някои игри. Още от 11 годишен Му е първАта изява в пенсилванското предаване Clo-Mini stars

Той има брат,който е фотограф-Джои Куинто.Претърпява сериозна автомбилна катастрофа когато е на 16 Семейството на ЗаКари са католици и той е възпитан като такъв. Завършва католическо училише през 1995 Завършва университета Карнидж Мелон. То участва и в театрални представления Получава в средното училще наградата Gene Kelly за неговата роля в Pirates of Penzance.

БЕЛЕЖКИ И ИНТЕРЕСНИ ФАКТИ

Закари е левичар

Закари ще има своя собствена екшън фигурка на Сайлър ,направена от Мезко Тойс

Един от любимите автори на Закари като дете е Морис Сендак

Закари е избран за един от най-сексапилните мъже за 2007

Закари има ирландски териер на име Ноа,който е 4 годишен,както и черна котка на име Харолд-6 годишна

heroes.yoo7.com

Рафаел Надал

на испански Rafael Nadal Parera

Дата на раждане - 3 юни 1986 г. в Манакор, град разположен на остров Майорка Испания

Рафаел Надал Парера е испански тенисист. Има четири поредни титли от Ролан Гарос. С отбора на Испания печели Купа Дейвис през 2004 г. Държи рекорда за най-много поредни победи при мъжете на една настилка - 81 победи на клей, постигнати между април 2005-а и май 2007-а. Носител е на две награди на АТП - за новак на годината (2003) и тенисист с най-голям напредък (2005), както и Спортна награда Лауреус за новак на годината (2006). Рафаел влиза в топ 50 на света още на шестнадесет години, а две години по-късно вече е в подножието на върха, достигайки второто място.

Бащата на Надал, Себастиан е собственик на ресторант и има стъкларски бизнес, а майка му Ана Мария е домакиня. Рафа има по-малка сестра, Мария Изабел. Има и двама известни чичовци: Мигел Анхел Надал, бивш футболист на Барселона, Майорка и националния отбор на Испания, и Тони Надал, бивш тенисист, който в момента е треньор на Рафаел.

Тони запалва Рафа по тениса когато той е едва тригодишен. Той е и човекът, който го научава да играе с лявата ръка, въпреки че не е левичар. Първоначално Рафаел е раздвоен между тениса и футбола, но окончателно решава да прави кариера в тениса, когато дванадесетгодишен печели Европейското първенство за деца до 12 год.

На четиринадесет години побеждава не кого да е, а Пат Кеш, шампион от Уимбълдън. Кеш отива в Майорка, за да играе демонстративен мач с Борис Бекер, но германецът е принуден да се откаже поради контузия и е заменен от Надал.

2002 - 2004

През 2002 г. Надал участва на първия си турнир от АТП Тур в Майорка и печели първия си мач там - срещу парагваеца Рамон Делгадо. Така той става едва деветият тенисист, който печели среща от турнир на АТП преди да навърши 16 год. Рафа печели шест Фючърс турнира в родината си, като постига 20 поредни победи, а балансът му от този вид турнири е 37 победи и 3 загуби.

През 2003 г. Надал започва да се налага сред елита на световния тенис. Печели два Чалънджър турнира и играе финал на още четири. Дебютира в турнир от сериите Мастърс в Монте Карло, където стига до трети кръг, а след месец повтаря класирането си и в Хамбург. Пропуска Ролан Гарос поради контузия в десния лакът. За сметка на това дебютира в турнир от Големия шлем на Уимбълдън, при това с победа срещу Марио Анчич. Стигайки до трети кръг, седемнадесетгодишният Надал става най-младият тенисист, стигнал дотамслед шестнадесетгодишния Борис Бекер през 1984-а. На турнира в Умаг за първи път играе полуфинал на турнир от висока категория, но губи от своя идол и добър приятел Карлос Моя. Моя, който също е роден на остров Майорка и тренира заедно с Надал, неведнъж е заявявал, че не е виждал друг испански тенисист на възрастта на Надал, който е толкова добър. На същия турнир печели първата си титла на двойки.

В началото 2004-а Надал играе финал в Окланд. В Ещорил през месец април получава контузия в левия глезен и се завръща на кортовете чак след три месеца. Скоро след това печели турнира в Сопот. Рафа изиграва много важна роля в отбора на Испания при спечелването на Купа Дейвис, надделявайки над играчи като Радек Щепанек, Арно Клеман, а на финала и над Анди Родик. С тази си победа над американеца се превръща в най-младия тенисист от държава, взела Купа Дейвис през съответната година, спечелил мач на сингъл във финал на турнира.

2005

През 2005-а Надал окончателно се етаблира сред най-добрите тенисисти в света. Испанската сензация печели цели 11 турнира, с което счупва рекорда на Матс Виландер за най-много титли, спечелени от тийнейджър за един сезон (9 през 1983-а). Завършва годината на второ място в ранглистата, нещо, което тийнейджър прави за първи път след Борис Бекер през 1986 г., и става първият испанец в историята на толкова предна позиция в крайното класиране за годината.

Рафа започва годината с четвърти кръг на Откритото първенство на Австралия. Следват титли в Салвадор и Акапулко. На първия си финал на турнир от сериите Мастърс Надал е на две точки от трисетова победа над Роджър Федерер, но в крайна сметка губи с 2:3 сета. Следват обаче четири поредни титли от Монте Карло, Барселона, Рим и Ролан Гарос, като Рафаел постига 24 поредни победи, с което подобрява рекорда на Андре Агаси от 1988 г. за най-много поредни победи, постигнати от тийнейджър през "ерата на откритите първенства". С първата му победа в Монте Карло започва серията му от 81 поредни победи на клей. На финала в Рим надделява над Гилермо Кория в мач, продължил 5 часа и 14 минути - това е най-дългият финал в ерата на откритите първенства. След тази среща вече е в топ 5 на света.

На Уимбълдън Надал преживява разочарование, след като е елиминиран във втория кръг от неизвестния представител на Люксембург Жил Мюлер. Следват три поредни титли от турнирите в Бастад, Щутгарт и Канада Мастърс. След победата в немския град Надал се изкачва на второ място в световната ранглиста, ставайки третият най-млад тенисист (19 години, 1 месец и 22 дни), стигнал до тази позиция след Борис Бекер (18 години, 9 месеца и 17 дни) и Бьорн Борг (18 години, 10 месеца и 2 дни).

На Откритото първенство на САЩ Надал стига до третия кръг. След това печели турнира в Пекин и Мастърса в Мадрид. Контузия в лявото стъпало го възпрепятства да вземе участие в Тенис Мастърс Къп.

Равносметката на Надал в края на годината е впечатляваща. 11 титли, от които 4 на турнири от сериите Мастърс - също толкова колкото има и номер едно в света Федерер. Победите на Надал са 79, а тези на Федерер - 81.

2006

Сезонът за Надал започва чак през февруари, тъй като той контузията на крака му още не е излекувана напълно. Въпреки това бързо навлиза във форма и още на втория си турнир за годината печели титлата, надделявайки над Федерер в Дубай. Малко след това повтаря упражнението в Монте Карло и Рим. Така Рафа вече има пет победи от шест мача срещу Федерер, а никой друг тенисист не е побеждавал швейцареца повече от веднъж след като той заема първото място в ранглистата в началото на 2004-а. Мужду тези два турнира Надал защитава и титлата си от Барселона.

На финала на Ролан Гарос Надал за пореден път успява да победи Федерер. в първия мач от турнира той надделява над Робин Сьодерлинг и счупва рекорда на Гилермо Вилас от 53 поредни победи на клей през 1977 г. След този мач се състои церемония, на която на Рафа е връчен трофей, представляващ напречен разрез на клей корт. На церемонията присъства и Вилас, който въпреки похвалите, които изрича за Надал, не е готов изцяло да признае новия рекорд - все пак той постига 53-те си победи в рамките на един сезон, а в интервю за Ройтерс заявява, че има чувството, че Рафа нарочно е играл и на по-слаби турнири, за да може да постигне лесни победи.

Следващата среща между номер едно и две в света е на финала на Уимбълдън. Очаквано Федерер побеждава, тъй като на трева е почти непобедим. За Надал пък стигането до финал е изненадващо - по пътя си до там той побеждава в шест мача (сред тях победи над Агаси и Маркос Багдатис), а преди този турнир в цялата си кариера има само три победи на тревна настилка.

На Откритото първенство на САЩ Надал регистрира най-доброто си класиране на този турнир в кариерата си, стигайки до четвъртфинал , загубен от Михаил Южни. На финалния турнир за годината - Тенис Мастърс Къп - Рафа стига до полуфинал, където за втори път през годината е победен от Федерер.

2007

През 2007-а Надал стига до четвъртфинал на Откритото първенство на Австралия, късето е елиминиран от Фернандо Гонсалес. Срещу Новак Джокович печели първа титла от Индиън Уелс Мастърс. След четвъртфинал в Маями, където джокович успява да се реваншира, Рафа за трета поредна година печели Мастърса в Монте Карло, като надделява на финала над Федерер. Така става първият тенисист с три поредни победи след Илие Настасе през 1971-1973.

На 2 май в Майорка се състои т. нар. Battle of Surfaces. Това е демонстративен мач между Надал и Федерер на корт, който от едната страна на мрежата е с тревно покритие, а от другата - с клей. Причината за среща на такъв корт, за чиято подготовка трябват 19 дни и над 1,6 милиона долара, е че по това време Надал доминира на клей с 72 поредни победи, а Федерер - на трева с 48 поредни победи. Досадният недостатък на този корт е, че при всяка смяна на полетата играчите трябва да сменят и маратонките си, пригодени за игра на различния тип настилка. В крайна сметка Надал побеждава със 7:5, 4:6, 7:6(10).

Надал продължава с хет-триковете си и в Барселона и Рим (в Рим е първият тенисист с три поредни титли). Така се стига и до Хамбург Мастърс, на чиито финал Рафаел губи от Федерер, с което се слага край на победната му серия на клей. Надал обаче си отмъщава на финала на Ролан Гарос, като за втора поредна година прекъсва амбициите на швейцареца да спечели единствената липсваща му титла от Големия шлем. От своя страна, с тази си трета поредна титла от Ролан Гарос, Рафа става първият тенисист след Бьорн Борг през 1978-1981, който постига това нещо.

На Уимбълдън се случва куриоз. Мачовете на Надал от третия и четвъртия кръг срещу съответно Робин Сьодерлинг и Михаил Южни (и двата петсетови) се играят в продължение на шест дни заради почти непрекъснатия дъжд над Лондон. Надал стига до финала, но отново губи от Федерер.

Следва последната засега титла на Рафаел - от турнира в Щутгарт.

Още от Уимбълдън Надал има проблеми с колената, които се отразяват на играта му. Така се стига и до ранното отпадане на Откритото първенство на САЩ - там губи в четвъртия кръг от сънародника си Давид Ферер.

bg.wikipedia.org

Анджелина Джоли

на английски: Angelina Jolie Voight

Дата на раждане - 4 юни 1975 г. Лос Анджелис, САЩ

Анджелѝна Джолѝ Войт е американска актриса и бивш модел. Известна е с активната си позиция и благотворителните си акции по ред наболели хуманитарни въпроси (например образованието и изхранването в Африка). От 2001 г. е пратеник на добра воля на Агенцията за бежанците на ООН[1]. Носител на Оскар за филма Луди години, на три Златни глобуса и други призове. Живее с актьора Брад Пит, с когото има шест деца, от които три осиновени.

Анджелина е дъщеря на американския актьор Джон Войт и френската актриса Маршелин Бертран. Кръстниците ѝ са също актьори - Жаклин Бисет и Максимилиан Шел. Родителите ѝ се развеждат, когато тя е едва на година.

Има трудно и бедно детство; отрано заживява самостоятелно; първите ѝ изпълнения са на театрална сцена - в школата на Лий Страсбърг.

На 28 март 1996 г. се жени за британския актьор Джони Лий Милър, с когото се запознава по време на снимките на филма „Хакери“ (развеждат се на 3 февруари 1999 г.).

През 1997-2000 година прави големия си пробив в киното с филми като „Джия“, „Колекционерът“, „Луди години“, „Да изчезнеш за 60 секунди“. За касово най-успешни се смятат последвалите две части на „Похитители на гробници“ (Tomb Raider) в които играе героинята от едноименната компютърна игра, Лара Крофт.

През 2002 г. официално маха презимето на баща си от своето.

На 5 май 2000 г. се жени за актьора Били Боб Торнтон (развеждат се на 27 май 2003 г.).

От 2005 г. живее с партньора си от „Господин и госпожа Смит“, Брад Пит, от когото на 27 май 2006 г. ражда момиченце в Намибия, Шайло Нувел, а на 12 юли 2008 г. ражда в Ница близнаците Вивиан-Маршлин (момиченце) и Нокс-Леон (момченце). Другите им деца са осиновени, всички носят фамилията Джоли-Пит: Мадокс Чиван (род. на 5 август 2001 г. в Камбоджа), Захара Марли (род. на 8 януари 2005 г. в Етиопия, Шайло Нувел (род. на 27 май 2006 в Намибия) и Пакс Тиен (род. на 29 ноември 2003 г. във Виетнам).

Неколкократно е потвърждавала своята любовна връзка с Джени Шимицу от времето когато двете са били заедно в групата Фоксфайър

Филмография

* "В търсене на изход" (1982)

* "Киборг 2" (1993)

* "Angela & Viril" (1993)

* "Alice & Viril" (1993)

* "Хакери" (1995)

* "Без доказателства" (1995)

* "Любовта е всичко" (1996)

* "Фоксфайър" (1996)

* "Луна над Мохаве" (1996)

* "Истински жени" (1997)

* "Джордж Уолас" (1997)

* "Playing god" (1997)

* "Джия" (1998)

* "Кухнята на ада" (1998)

* "Любовни приключения" (1998)

* "Контролна кула" (1999)

* "Колекционерът" (1999)

* "Луди години" (1999)

* "Да изчезнеш за 60 секунди" (2000)

* "Лара Крофт:Томб Райдър" (2001)

* "Първичен грях" (2001)

* "Life or something like it" (2002)

* "Лара Крофт:Томб Райдър Люлката на живота" (2003)

* "Отвъд границите" (2003)

* "Крадци на животи" (2004)

* "История с акули" (2004)

* "Небесния капитан и света на утрешния ден" (2004))

* "Tреската" (2004)

* "Aлександър" (2004)

* "Love and honor" (2004)

* "Мистър и мисис Смит" (2005)

* "Добрият пастир" (2006)

* "Непобедено сърце" (2007)

* "Беулф" (2007)

* "Кунг фу панда"(2008)

* "Неуловим"(2008)

* "Подмяната"(2008)

* "The Mercenary: Love and Honor"(2009)

* "Atlas Shrugged"(2009)

bg.wikipedia.org

Е, как ще го пропуснем! Няма начин просто. На десктопа ми е неизменно ,

Happy anniversary, dear Gregory!

Хю Лори

Джеймс Хю Калъм Лори (на английски: James Hugh Calum Laurie) (роден на 11 юни 1959 г.) е британски актьор, комик, писател и музикант. По-известен е с професионалния си псевдоним Хю Лори.

Роден и отрасъл в Оксфорд, Англия, където посещава Dragon School (известно подготвително училище), преди да отиде в Итън Колидж и след това в Селуин Колидж, Кембридж, където изучава Археология и Антропология. Неговият баща печели олимпийски златен медал в категория гребане (двойка без кърмчия), самият той също е бил гребец в училище и в университета, като взема участие в Oxford and Cambridge Boat Race през 1980. Лори печели първото място по гребане (двойка с кърмчия) на Националния младежки шампионат на Англия през 1977 г. През същата година участва заедно с партньора си в Световния младежки шампионат по гребане, където се класират четвърти.

По време на първата си година в университета, Лори е имал връзка с Ема Томпсън, сега известна актриса. Той също се присъединява към известният клуб Cambridge Footlights, който се слави като стартова точка за много популярни Британски комици. През последната си година той е президент на клуба, докато Ема Томпсън е вице-президент. Лори и Стивън Фрай се запознават, когато клубът прави театрална постановка за края на учебната година на Edinburgh Fringe Festival през 1980.

Фрай и Лори имат няколко серии като дует, както и участие в телевизионното шоу Jeeves and Wooster, адаптация по романите на П. Г. Уудхаус за героя Джийвс. Лори играе Bertie Wooster, роля в която неговия пианистки и певчески талант му помагат.

Въпреки това, също както Фрай, Лори започва соло кариера като актьор, поема както комични роли (Черното влечуго с участието на Роуън Аткинсън като Prince George и Lieutenant George), така и с голям успех се превъплъщава в доста по "сериозни" роли, например Peter's Friends и Sense and Sensibility. Другия филмови участия включват Maybe Baby и Stuart Little. През 1996 публикува книга The Gun Seller - хумористичен съспенс. Автор е и на сценарий за филмова версия на тази книга. През септември 2007 г. публикува романа "The Paper Soldier".

До 2002 той е познато лице в серия телевизионни драми, гостуващ през тази година в няколко епизода на първия сезон на шпионския сериал Spooks излъчван по BBC One. През 2003 той участва и режисира комедийната драма по ITV - Fortysomething. От 2004 г. до сега (2007) Лори играе д-р Грегори Хаус в Д-р Хаус, медицинска драма от Fox Broadcasting.

Лори е много добър пианист (това се вижда и в сериала "Д-р Хаус"), свири също на китара, неговата първа китара е една "Ямаха", която получава на 16 години. Свири и на ударни в училищния оркестър.

Лори е запален мотоциклетист. Първият си мотор получава като подарък от баща си за 16-тия си рожден ден. В Лос Анджелис, където снима "Д-р Хаус", Лори купува мотоциклет "Триумф Бонвил", копие на известната марка от 60-те години на 20. век и се наслаждава на анонимността си, когато го кара с каска на главата.

Той се жени за Джо Грийн (Jo Green) на 16. юни 1989. Сега живеят в северен Лондон с техните двама сина и една дъщеря.

Филмография:

101 Далматинци (1996)

Spiceworld (1997) Пойрот

Желязната маска (1998) Кралския съветник

Братовчедът на Бет (1998)

Стюарт Литъл (1999) Господин Фредрик Литъл

Може би скъпа (2000) Сам Бел

Life with Judy Garland: Me and My Shadows (2001)

Стюарт Литъл 2 (2002) Господин Фредрик Литъл

Духове (2002)

Стюарт Литъл: Анимационният сериал (2003) Господин Фредрик Литъл

Д-р Хаус (2004) д-р Грегъри Хаус

Храбър (2005) (глас)

Стюарт Литъл 3: Дивото зове (2006) Господин Фредрик Литъл

Улични крале

Чудовища срещу извънземни (2009) Доктор Хлебарка

източник: Уикипедия

Редактирано 11 юни 200916 г. от chain_reaction (преглед на промените)

Доналд Тръмп

на английски: Donald Trump

Дата на раждане - 14 юли 1946 Ню Йорк Сити, Ню Йорк САЩ

Доналд Тръмп e американски бизнес магнат, личност от хайлайфа и телевизията, автор. Той е председател и главен изпълнителен директор на "Тръмп Организейшън" (Trump Organisation). Доналд Тръмп е основател на Тръмп Ентертеймънт Резортс (Trump Entertainment Resorts), организация работеща с многобройни казина и хотели в целия свят. Неговият екстравагантен лайфстайл и маниер са го утвърдили като знаменитост. Статут засилващ се от успеха на неговото риалити шоу "Стажантът" (The Apprentice). Доналд Тръмп е баща на пет деца, а сегашната му съпруга Мелания Кнаус е трета по ред. Заплата на Тръмп възлиза на 32 милиона долара (2007), а нетната стойност на богатството му възлиза на 3 милиарда (2008).Доналд е четвъртото от пет деца на Фред Тръмп, брокер на недвижими имоти със седалище в Ню Йорк. Тръмп е силно повлиян от баща си в целта му да направи кариера в сферата на недвижимите имоти. Доналд учи в училище Wharton, завършва университета в Пенсилвания през 1968 г. Същата година се присъединява към дружеството на баща си, Тръмп Организейшън. Първите си бизнес сделки Доналд прави в Тръмп Организейшън на 28-годишна възраст (1974 г.) в Манхатън. Той бързо става известен в града със самовлюбеното си отношение ,но и с готовността за поемане на рискове. През 1980-те Тръмп обособява направленията на своите сделки с недвижими имоти- хотели и бизнес сгради в Ню Йорк Сити. 1977 се жени за Ивана Тръмп. От този брак се раждат синовете му Доналд Младши (* 1977) и Ерик (* 1984),както и дъщеря му Иванка (* 1981). През 1992 се развежда.

Доналд реализира печалби както с Тръмп Уърлд Тауър (Trump World Tower) и други бизнес и офис сгради, така и собствените му казинав Атлантик Сити, Ню Джърси и Флорида. През 1992 г. се налага да продаде авиокомпанията "Тръмп Шътъл" (Trump Shuttle). През 1993 г. се жени за Марла Майлес, с която има една дъщеря Тифани (*1993). През 1999 г. се развеждат. Скоро, след построяването на Тръмп Тауър в Манхатън, той вече е считан за един от най-популярните богаташи в САЩ. Печели популярност със своето приятелско отношение към всички негови служители, независимо от тяхната позиция в рамките на компанията. Март 2004 г. Доналд Тръмп е избран от американските граждани за най-обичан милиардер. През 2005 г. Доналд се жени за Мелания Кнаус. Доналд и Мелания имат син на име Уилям Барън (*2006). Ноември 2005 е издадена от "Ню Йорк Таймс" книга на Тимоти О`Брайън със заглавие "Изкуството да бъдеш Доналд", където автора твърди, че Тръмп не е милиардер, а просто мултимилионер. О`Брайън оценява активите му на 250 милиона. Тръмп отрича и го дава на съд. От ноември 2003 се излъчва в американския телевизионен ефир риалити шоу с името "Стажантът" (The Apprentice), в което Доналд Тръмп търси служител за своя бизнес компания. В България шоуто се излъчва от 2008 г. по TV2. До 2008 г. са заснети шест сезона, като последният е с известни личности. Всички печалби от проектите във ВИП сезона отиват за благотворителност. Победителят получава едногодишен договор за така наречената от Тръмп "работа-мечта на живота" (dream job of a life time) със заплата 250 000 щатски долара.Във всеки сезон "стажантът" се избира между 16 или 18 кандидати, които в различни групови задачи доказват лидерските си способности и респективно, че са добри бизнесмени. Кандидатите живеят заедно в един от апартаментите на Тръмп (понякога и на палатка). Задачите са разнообразни: продаване на лимонада или хот дог на улицата, изготвяне на реклама за частна авиокомпания или благотворителна организация, дори ремонт на къща с цел повишаване на себестойността ѝ. Репликата "Ти си уволнен!" (You`re fired!) от американската поредица се е превърнала в култова крилата фраза. През януари 2007 Доналд Тръмп получава звезда на Алеята на славата.

bg.wikipedia.org

Никол Кидман

Кидман е родена на 20 юни 1967 г. в Хонолулу на Хавайските острови, дъщеря е на Жанет Ан Мак Нийл Кидман и д-р Антъни Дейвид Кидман. Баща ѝ е биохимик и клиничен психолог в Лейн Ков, Сидни и автор, който е участвал активно в работническото движение. Майка ѝ е била инструктор на мед. сестри и редактор на книгите на нейния съпруг. Когато Никол се ражда, баща ѝ е научен сътрудник в Националния Институт за умствено здраве във Вашингтон. Семейството се завръща в Австралия, когато Кидман е 4 годишна. Тя започва да взема уроци по балет, когато е на три години, и се учи в Младежкия театър на Сейнт Мартин, Австралийския театър за младежи, и театъра Филип Стрийт. Бащата на Никол карал нея и сестра ѝ да правят лицеви опори и да изпълняват упражнение, известно като палячо. Никол е една от най-великите актриси в историята на киното.

Пеене

Неизвестна преди филма Мулен Руж като певица, Кидман има няколко много добри вокални изпълнения там. В сътрудничеството си с Юън Макгрегър над песента "Come What May" от саундтрака на филма тя дебютира на 27-мо място в британските класации за сингли. По-късно си сътрудничи с Роби Уилямс в песента "Somethin' Stupid". Песента достига 8-мо място в австралийската ARIAnet класация за сингли, и е номер 1 в продължение на 3 седмици във Великобритания. Това е британския коледен сингъл номер 1 за 2001.

През 2006, тя участва с гласа си за анимирания филм Happy Feet, едновременно с нейния вокал на песента на героя Норма Джийн 'heartsong', малко променена версия на "Kiss" на Принс.

Частична филмография

„Златния компас” (2007)

„Преводачката (The interpreter” (2005)

„Студена планина” (2003)

„Скрити белези” (2003)

„Догвил” (2003)

„Часовете” (2002)

„От Русия с любов” (2001)

„Другите” (The Others) (2001)

„Мулен Руж” (2001)

„Широко затворени очи” (1999)

„Приложна магия” (1998)

„Миротворецът” (1997)

„Портрет на една дама” (1996)

„Батман завинаги” (1995)

„Да умреш за...” (1995)

„Моят живот” (1993)

„Зла умисъл” (1993)

„Далече, далече” (1992)

„Били Батгейт” (1991)

„Дни на грохот” (1990)

„Смарагдовият град” (1988)

„Нашествието”

изт.: Уикипедия

Лайънъл Ричи

Лайънъл Ричи е поп икона, която има продадени над 100 млн. копия от албумите си по цял свят, както и награди Оскар и Златен Глобус за ”Say You, Say Me” – песен, написана специално за филма ”Белите Рицари” и по-късно включена в едноименния албум на Лайнъл Ричи, както и общо 5 награди Грами за ”Truly”, ”Can’t Slow Down” и ”We Are The World”. Ричи е единственият автор на песни в съвременната поп ера, който пише #1 хитове девет поредни години. От ”Three Times a Lady” с Комодорс през 1978 до ”We Are The World” за САЩ в подкрепа на Африка и ”Say You Say Me” от 1986 г.

Звездата има и 15 поредни Топ 10 ар-енд-би хита между 1981 и 1992, което е едно от най-големите постижения в историята на класациите. Многобройните му награди, сред които American Music Awards, NAACP Image Awards, People’s Choice Awards, ASCAP Awards, World Music Lifetime Achievement Award и още много му носят и голямото признание – звезда в Алеята на славата в Холивуд.

ДИР.БГ

Франк Лампард

Франк Джеймс Лампард е популярен английски футболист и офанзивен полузащитник, станал известен по време на престоя си във Ф.К. Челси. Преди да премине в този клуб се състезава в друг лондонски отбор — „Уест Хем". Редовен участник в мачовете на националния отбор на Англия. Лампард е работлив футболист с точен удар и пас. Той е втори капитан в Челси след Джон Тери. Отбелязъл е немалко голове като се има предвид поста му, а освен това има много асистенции.

Футболна кариера

Бащата на Лампард, Франк Лампард-старши, е играл преди за „Уест Хем”. Негов чичо пък е футболният мениджър Хари Реднап. Джейми Реднап е братовчед на Лампард. Вторият капитан на Челси стана и най-резултатния полузащитник в историята на клуба от Лондон.

Клубна кариера

Лампард-младши, подобно на съотборника си в „Челси” Джо Коул, е продукт на школата на „Уест Хем”. Дебютира във Висшата лига през 1996 срещу „Шефилд Уензди”, а през 1997/98, след като играе за кратко в Суонзи през октомври 1995 — януари 1996 под наем за „Суонзи Сити”, е вече титуляр в „Уест Хем”. От 1998 до 2001 играе в „Уест Хем”, където отбелязва 23 гола в 148 мача.

През 2001 г. „Челси” с мениджър Клаудио Раниери го купува за 16 милиона евро (11 милиона паунда) и Лампард играе през целия сезон с изключение на един мач. Разписва се 5 пъти в 37 срещи от Висшата лига и играе за Купата на УЕФА. През сезон 2002/03 повтаря своето постижение и не пропуска мач. Отбелязва 6 гола, а Челси се класира за Шампионската лига, тъй като се класира на 4-то място в Англия.

Сезон 2003/04 се оказва благополучен за Лампард и изявите му в средата на терена му донасят второ място за отличието „Футболист на годината”. Въпреки закупуването на много известни играчи от новия президент Роман Абрамович, Лампард показва постоянство в изявите си. Челси достига полуфинал за Шампионската лига и завършва на 1-во място в Англия.

През сезон 2006 [[1]] той вкарва феноменален гол при равенството с Барселона-2:2. При една наглед безнадеждна топка той прехвърля В. Валдес и вкарва. Сезон 2008-2009 е добър за Лампард, въпреки че е на 31години той отново е най-добър в Челси - избран е за трети път за футболист на сезона в клуба.Той е в основата на много победи на Челси, сред които 2 гола срещу Ливърпул в Шампионската лига , гол на финала за ФА къп срещу Евертън и куп асистенции.

Национален отбор

Дебютира в националния отбор на 10 октомври 1999, когато Кевин Кийгън го извиква за мача на Англия срещу Белгия. Той обаче не попада в състава на Кийгън за злополучното за Англия Европейско първенство през 2000 г. Вместо това е капитан на младежкия национален отбор.

Избран е от Свен Горан Ериксон още на първия му мач като национален селекционер, но не получава повиквателна за Световното първенство през 2002. Играе обаче на квалификациите за Евро 2004, а в навечерието на финалите е извикан в националния отбор от Ериксон за сметка на Ники Бът. Отплаща се за доверието на Ериксон, като отбелязва гол срещу Франция, но Англия губи с 1:2. На четвъртфинала срещу Португалия се разписва в продължението, но после отбора му губи след изпълнение на дузпи. Лампард, който реализира една от дузпите за Англия, попада в състава на звездите на това първенство и дели четвъртото място при голмайсторите на Евро 2004 заедно с Йон Дал Томасон, Зинедин Зидан, Хенрик Ларсон и Ангелос Харистеас.

Уикипедия

Джош Лукас

Роден: 20 юни 1971

Литъл Рок, Арканзас

Джош Лукас (на английски Joshua Lucas Easy Dent Maurer, Джошуа Лукас Изи Дент Морър) е американски актьор. Баща му е лекар, а майка му медицинска сестра. По време на раждането му семейството живее в индиански резерват. Има две сестри и един брат. Семейството му пътува непрекъснато, но най-накрая се установява в щата Вашингтон. Джош завършва средно образование през 1989. Казва, че хората непрекъснато го бъркат с Матю Макконъхи.

По-известни филми

2000: American Psycho

2000: You Can Count on Me

2000: The Dancer

2001: A Beautiful Mind

2002: Sweet Home Alabama

2003: Hulk

2004: Wonderland

2005: Stealth

2006: Glory Road

2006: Poseidon

На днешната дата е роден и Вячеслав Котёночкин, създателят на "Ну, погоди".

Редактирано 20 юни 200916 г. от chain_reaction (преглед на промените)

Крис О’Донъл

на английски: Chris O'Donnell

Дата на раждане - 26.06.1970 Уинетка, Илинойс, САЩ

Кристофър Юджийн О’Донъл - той е най-малкото дете в семейството. Има четири сестри и двама братя. На 13 години започва да работи като професионален модел. Когато е на 16 вече се снима в телевизионни реклами. Докато посещава колежа в Бостън, по настояване на майка му отива на прослушване за филм с Джесика Ланг.

И така дебютира в киното през 1990г. като синът на Джесика Ланг в драмата “Men Don’t Leave” на режисьора Пол Брикман. Следва участие в „Пържени зелени домати”, където е в компанията на четири очарователни актриси – Кати Бейтс, Джесика Танди, Мери Стюарт Мастерсън и Мери Луиз Паркър.

Истинският пробив в Холивуд идва през 1992г., когато Крис партнира на Ал Пачино в шедьовъра на Мартин Брест „Усещане за жена”. За участието си във филма О’Донъл получава номинация за „Златен глобус”, а Ал Пачино единствената си награда „Оскар”.

Ролята на младия Чарли Симс, който се грижи за слепия полковник Франк Слейд класира Крис сред 10-те най-обещаващи млади актьори в Холивуд. Следва екранизацията по романа на Александър Дюма – „Тримата мускетари”. Критиците определят филма като неуспешен, а Крис О’Донъл получава първите отрицателни оценки и е номиниран за наградата „Златна малинка” в категорията най-лош поддържащ актьор. Крис отново си партнира с Джесика Ланг в драмата „Синьо небе”. Ролята носи на Ланг наградата „Оскар”.

През 1995г. Крис О’Донъл е сред най-търсените млади актьори в Холивуд. Заснема цели три филма за една година. Романтичният “Circle of Friends”, където дели екран с Мини Драйвър и Колин Фърт, хитът сред тийнейджърите „Луда любов”, в който се радва на обичта на Дрю Баримор и ролята, с която ще остане завинаги в историята на киното – Робин в третата част от поредицата за Батман „Батман завинаги”.

Година по-късно Крис участва в поредната екранизация по Джон Гришъм „Камерата”, в която играят и ветераните Джийн Хекман и Фей Дънауей. За ролята във филма Крис получава най-високия хонорар в кариерата си – 4 милиона долара. През 1996г. Ричард Атънбъроу го кани да изпълни ролята на Ърнест Хемингуей в драмата „Любов и война”. Партньорка на Крис е Сандра Бълок. През същата година се запознава с настоящата си съпруга Керълайн Фентрес, която работи като учителка.

В „Батман и Робин” ролята на Батман за първи път е поверена на Джордж Клуни, но Крис отново облича костюма на Робин. Филмът е определен като най-слабият от поредицата. Крис отново е номиниран за „Златна малинка”. Коментарът на актьора за филма е: „Докато снимах „Батман завинаги” усещах, че снимам филм. Когато снимах „Батман и Робин” се чувствах като участник в реклама за играчки.”

През 1999г. Крис отново е обграден от женско съзвездие – Глен Клоуз, Джулиан Мур и Лив Тайлър, всички те участват във филма на Робърт Олтман „Cookie’s Fortune”. Появява се нова жена и в живота му, ражда се първата му дъщеря Лили Ан.

През 2000г. Крис О’Донъл изпълнява главната роля в хита на Мартин Кембъл „Вертикална граница”. Алпинистът Питър Гарет е едно от най-силните превъплъщения на Крис. След тази роля кариерата на актьора е в застой.

Само година след раждането на дъщеря му, Крис става баща за втори път. Синът му Кристофър се появява на 24 октомври 2000г. През 2002г. изпълнява поддържаща роля в нискобюджетния „29 палми”, а през 2004г. си партнира с Лиъм Нийсън и Лора Лини в „Кинси”. Между снимките на двата филма Крис отново става баща, вторият му син Чарлс се ражда през 2003г. Отдаден на семейството си актьорът оставя кариерата си на заден план. На 24 март 2006г. на бял свят се появява третия син на Крис и Карълайн – Финли, а година по-късно и петото дете в семейството, дъщерята Мийв.

Завръщането на актьора е в “Max Payne”, където Крис застава до Марк Уолбърг и Олга Куриленко, за да пренесат едноименната компютърна игра на голям екран.

cinefish.bg

Кевин Спейси

Kevin Spacey

Дата на раждане - 26.07.1959.

Място на раждане - Ню Джърси, САЩ.

Една от най-популярните напоследък и в същото време най-загадъчна сред американските кинозвезди е безспорно Кевин Спейси. Той е един от малкото актьори в Холивуд, за личния на живот на когото не се знае почти нищо. Съумял да се опази от брачните окови и в същото време избягващ разпуснатия живот, поне външния, Кевин Спейси води почти незабележимо съществование, в което основното нещо на показ са филмовите му роли – напоследък все по-интересни и обаятелни.

Кевин Спейси е роден на 26 юли 1959 г. в Ню Джърси, но израства в Калифорния. В семейството си бил най-малкото от три деца и рожденото му име е Кевин Фоулър. Според непотвърдени данни, взема моминската фамилия на своята майка – Спейси – в началото на кариерата си. Вярвал, че словосъчетанието “Кевин Спейси” ще навява на продуцентите приятни подсъзнателни асоциации с името на великия актьор Спенсър Трейси.

Като тийнейджър Кевин бил страстен поклонник на класическото черно-бяло американско кино. Знаел наизуст биографиите на някои от най-големите звезди, в това число, разбира се и на своя кумир Спенсър Трейси.

Като малък бил доста буен и баща му, автор на технически учебници, го изпраща във военна школа. Но и оттам го изгонват след едно сбиване. В следващото учебно заведение се увлича по драматичното изкуство и започва да играе в любителски спектакли. Негови партньори на училищната сцена били Мери Уинингъм и Вал Килмър. Последният дори му става приятел и го убеждава да продължи да учи актьорско майсторство в известната школа “Джулиард”.

“Вал бе постъпил там две години по-рано и успя да ме запали, за да се реша да отида на събеседването. Впоследствие две години учихме заедно”, спомня си днес с умиление Кевин Спейси. Нещата обаче не стоят точно така, що се отнася до Вал Килмър, според когото Кевин така и не върнал парите, взети назаем от неговия баща. А сумата била доста сериозна и според Вал, бъдещият носител на “Оскар” просто постъпил като крадец. Дали нещата стоят точно така, не се знае. Важното е, че двамата вече не са приятели…

Кариерата на Кевин Спейси започва с пародийни изпълнения из нощните клубове, а после продължава и по театралните сцени. И макар че, театрите били от най-прочутите, най-често му се налагало да бъде дублиращ актьор. Но дори и като такъв, успява да се изяви.

Когато големият театрален и кинорежисьор Майк Никълс поставя на сцената пиесата “Смут”, Кевин предлага да подсигурява в случай на болест или друга извинителна причина актьорите, играещи в спектакъла. И поради факта, че повечето от тях били звезди, често им се налагало да отсъстват и тогава настъпвал часът на Кевин, който се справял блестящо. Възхитеният Никълс не му остава длъжен. Именно той го кани в киното за роли във филмите си “Heartburn (1986) “ и “Работещо момиче” (Working Girl, 1988).

По това време започва възходът на младия актьор. От една страна става телевизионна звезда и дори получава театралната награда “Тони” за "Lost in Yonkers” (1991), а от друга – пробива в голямото кино, където обаче задълго му се налага да играе ролите на “най-добрите приятели на главните герои”, според собственото му признание.

Но именно “второстепенната” роля от “Обичайните заподозрени” му носи първия “Оскар”.

Дълго време режисьорите го ангажират именно, заради неговата напълно обикновена външност. Те много добре усещат, че именно зад невзрачните лица от тълпата, понякога се крият най-ужасните злодеи. А Кевин ги респектира с умението си да се преобразява мълниеносно, разкривайки неподозирана вътрешна сила. И въпреки собственото му признание, че го привличат персонажите, преживяващи нравствена криза или дори морален разпад, все пак мечтае да се превъплъщава и в по-различни герои.

Неспокойният му дух го кара да експериментира сам в режисурата с филма си “Albino Alligator” (1996). А после блесва с чудесното си изпълнение на ченгето Джак Винсен от “Поверително от Ел Ей” (L.A. Confidential, 1997) и на богаташа Джим Уилямс от “Полунощ в градината на доброто и злото” (Midnight in the Garden of Good and Evil 1997).

През октомври 1999 г. само четири дни след излизането по екраните на “Американски прелести” Кевин Спейси се сдобива със собствена звезда на Алеята на славата в Холивуд. А на церемонията по връчването на академичните награди през март 2000 г. получава “Оскар” (вече в раздела за главна роля за брилянтното си превъплъщение в образа на Лестър Бърнам от “Американски прелести”). Появата му в компанията на очарователната Даяна Драйвър дава повод да се заговори, че може би тя ще е неговата тайнствена избраница. Но и това все още не е потвърдено със сигурност, както и всичко касаещо интимния живот на актьора, включително и намеците за хомосексуалните му наклонности.

Сандра Бълок

Sandra Bullock

Сандра Анет Бълок е родена на 26 юли 1964 г. в Арлингтън, Вирджиния, САЩ. Майка й е германка, по професия е оперна певица, а баща й е учител. Има по-малка сестра, която е адвокат и притежава продуцентска компания. Сандра пее във всяка продукция, в която Хелга Бълок участва. Този неин опит й помага, докато снима „That Thing Called Love” (1993), където изпълнява една песен.

Семейството се мести във Вашинггон, когато Санди е тинейджър, където и завършва гимназия. Следва актьорско майсторство в университета в Северна Каролина. Веднага след като завършва се премества в Ню Йорк, където иска да развие кариерата си на театрална сцена. Скоро тя започва участията си в телевизионни програми, в последствие и в пълнометражни филми. Сандра дебютира в киното през 1987 г. в „Hangman”, две години по-късно се снима в „Preppie Murder” с Дани Айело и Уилям Болдуин. През 1990-та участва в телевизионния сериал „Работещо момиче”, в ролата на Тес Макгил (изиграна от Мелани Грифит в киноверсията на филма). Две години по-късно Бълок се снима в „Любовен еликсир № 9” с Ан Банкрофт и Тейт Донован, откъдето започва и любовната история помежду им.

В следващите 12 месеца Сандра прави чудеса от храброст и се снима в 4! заглавия - „Изчезването” с Джеф Бриджис и Кифър Съдърланд, „The Thing Called Love” с Ривър Финикс, „Разрушителят” с Арни и „Wrestling Earnest Hemingway” с Шърли Маклейн, Робърт Дювал, Ричард Харис и др. Нейният истински звезден миг настъпва следващата година – 1994-та с ролята на Ани в тоталния хит „Скорост”, в който помага на Киану Рийвс. Сандра Бълок става все по-търсена и все за главни роли, започва да снима доста интензивно. През 1995 г. участва с Питър Галахър в романтичната комедия „Докато ти спеше”. Следва екшън-трилърът „Мрежата”, в който тя е компютърен специалист, на който изтриват самоличносттта. През 1996-та снима силната екранизация по едноименния роман на Джон Гришам „Време да убиваш” и отново се „среща” с Хемингуей в прочувствения „Любов и война”.

Три години след като „Скорост” се превръща в любим филм на милиони както мъже, така и дами, се появява „Скорост 2”, който е доста по-слаб от първия и на мястото на Киану застава Джейсън Патрик. Филмографията на г-ца Бълок продължава с драмата „Надежда за обич” (1998). Още същата година се налага да употреби „Приложна магия” (1998), само и само да се отърве от древно проклятие и има нужда от „Природни сили”, за да не се влюби в Бен Афлек. Бълок посещава рехабилитационна клиника, за да разбере героинята си в „28 дни” (2000).

Същата година се превръща и в „Мис Таен агент” колкото и да не й се иска, помагат й Майкъл Кейн, Бенджамин Брат и др. Две години по-късно е ченге в „Убийство по учебник”, снима се в женския „Съкровените тайни на жриците” и попада в прегръдките на Хю Грант в „Срок за влюбване” (2002). През 2004-та се снима в „Сблъсъци”, който спечели „Оскар” за най-добър филм. През 2005 г. Сандра се омъжва за актьора Джеси Джеймс и участва в „Мис Таен агент: Въоръжена и прекрасна”, който като всяка втора част е в пъти по-слаб от първия филм. През 2006 Сандра Бълок и Киану Рийвс се обичат по един особено романтичен начин в „Къщата на езерото”.

Същата година актрисата влиза в каста и на “Infamous” на Дъглас Макграт, където партнира на Сигорни Уийвър, Гуинет Полтроу, Изабела Роселини и др. На следващата година участва в „Предчувствие” (2007) с „пластичния хирург” Джулиан Макмеън. След „Предложението” (2009) ще я чакаме в „All About Steve” (2009) с Брадли Купър.

Трифон Иванов

Дата на раждане - 27 юли 1965 с. Горна Липница, България

Трифон Маринов Иванов е един от най-добрите защитници в българския футбол. Висок е 181 см и тежи 78 кг. Трифон започва своята кариера в Етър (Велико Търново). В последствие преминава в състава на ЦСКА и играе за отбора през периода 1988-93 и през сезоните 1995/пр. и 1997/98. Бивш футболист на Бетис (Севиля, Испания), Ксамакс (Нюшател, Швейцария) и австрийските Рапид (Виена), Аустрия (Виена), Фаворитнер и ФАК Аванти Интернешънъл. Футболист № 1 на България за 1996 г. Шампион на България през 1989, 1990 и 1992 с ЦСКА и през 1991 с Етър, вицешампион през 1993 и бронзов медалист през 1998. Носител на купата на страната през 1989 и 1993 с ЦСКА и на Купата на БФС през 1991 г. с Етър. За КЕШ има 16 мача за ЦСКА и 2 за Етър. Шампион на Австрия през 1996 с Рапид, вицешампион през 1997, бронзов медалист в Швейцария с Ксамакс през 1995 г. Финалист за КНК през 1996 г. с Рапид. Има 174 мача и 21 гола в "А" група. Играе за националния отбор на България от 1988 до 1998 г. (77 мача и 6 гола), взима четвърто място с него на Световното Първенство по футбол в САЩ през 1994 (в 6 мача), играе също така на Европейското Първенство по футбол в Англия през 1996 (в 3 мача), а с негов великолепен гол във вратата на Русия България се класира и за Световното Първенство във Франция през 1998 (играе в 3 мача). След приключване на кариерата си започна изграждането на верига бензиностанции на австрийската фирма Аванти в Северна България.

bg.wikipedia.org

Фернандо Алонсо

на испански Fernando Alonso Díaz (пълното му име е Фернандо Алонсо Диас, като Диас е моминското име на майка му)

Дата на раждане - Роден е на 29 юли 1981 в Овиедо,Испания.

Фернандо Алонсо е испански пилот от Формула 1. Състезава се за тима на Рено през периода 2003-2006 г, а от 2007 е пилот на Макларън Мерцедес.Неженен, живее в Оксфорд,Овиедо и Швейцария. Висок е 1,71 см и тежи 68 кг.Обича футбол,колоездене и трикове с карти.Любим футболен отбор му е Реал Мадрид.Харесва испанска музика.Любима песен - Tell me baby Red Hot Chilly Peppers.Всички филми за състезания са му любими.

Към октомври, 2006 г. негова приятелка е Ракел Дел Росарио (вокалистка на известната испанска група El sueno de Morfeo). Според пресата, на 25 ноември 2006 година те са се оженили на Малдивските острови, като на церемонията са присъствали около 50 човека, но самият Алонсо отказва да потвърди дали наистина са женени или не. Предишни връзки: Ребека (испанка); Каролина Коста (испанка, дъщеря на известен испански бизнесмен; преди Фернандо Алонсо тя е имала връзка и с Виктор Валдес - вратар на Барселона); Джени Кеслер (германка, с която е имал много кратка авантюра през 2005).

През 2000 г. Алонсо става тест-пилот на Минарди, докато се състезава във Формула 3000. Дебютът му във Формула 1 е в Гран При на Австралия през 2001 г., където кара за екипа на Минарди, а съотборник му е ветеранът Тасо Маркес. Следват впечатляващи прояви, през следващия сезон той обаче решава да не се състезава, а да се концентрира върху задачите си на тест-пилот в Рено, какъвто става през 2002, а през 2003 г. си заслужва мястото на титулярен пилот, а скоро идва и първата му победа — в Гран при на Унгария, както и едно второ и две трети места. Завършва на 6-то място в генералното класиране. През сезон 2004 започва добре с 3-тото място в Австралия, но трябва да изчака до средата на сезона, за да се качи отново на подиума. Това се случва в Гран При на Франция на Маникур, където той завоюва второто място. Подиуми следват и на Хокенхайм, и на Хунгароринг, но на Алонсо така и не се отдава да спечели победа през 2004-та.

Следващият сезон обаче потръгва добре за младия испанец. Седемте му победи, четири втори места, три трети и едно четвърто му донасят титлата и Фернандо Алонсо става най-младия Световен шампион във Формула 1, като с това подобрява дълго задържалия се рекорд на Емерсон Фитипалди. Фернандо побеждава прекия си конкурент в борбата за титлата Кими Райконен с цели 21 т. Представянето на Алонсо носи и първата конструкторска титла за отбора му - Рено, ето защо обявеното през декември 2005-та преминаване на испанеца в Макларън Мерцедес от сезон 2007 шокира света на Формула 1.

През последния си сезон в отбора на Рено Алонсо постига 6 победи в първите си 9 състезания. Той печели Гранд При на Бахрейн, Австралия, Испания, Монако, Великобритания и Канада. Испанецът изглежда като сигурен шампион, но финалната атака на Михаел Шумахер и Ферари оставят борбата напрегната до финала на сезона. Следва нова победа за Алонсо в предпоследното състезание за сезона - Гран При на Япония, а на следващото състезание - Гранд При на Бразилия той става двукратен световен шампион, а отборът му Рено става шампион при конструкторите за втори път.

От началото на 2007 година Алонсо е пилот на МакЛарън Мерцедес на мястото на Кими Райконен, който се състезава за Ферари. На Гран При на Малайзия, второто състезание на Алонсо като пилот на МакЛарън, той печели и първата си победа за новия отбор. Втората си победа Фернандо печели в Гран При на Монако, като тръгва от полпозишън и прави най-бърза обиколка. Третата му победа идва на Гран При на Европа на пистата Нюрбургринг, където Алонсо се движи втори почти до края на състезанието, но завалява дъжд и испанецът успява да изпревари Фелипе Маса броени обиколки преди края и по този начин да си осигури победата. Четвъртата и последна за сезона победа идва на традиционно удобната за Ферари писта - Монца в Италия, където Алонсо безпроблемно спечелва и първата позиция, и победата, и отбелязва най-бърза обиколка. Испанецът завършва сезон 2007 със 109 точки, които му отреждат трето място в генералното класиране, само на 1 точка от шампиона за сезона - Кими Райконен (110 точки) и с равен брой точки с втория - съотборникът му Луис Хамилтън.На 2 ноември 2007 г. Фернандо Алонсо прекратява договора си с Макларън-Мерцедес, a по-късно обявява, че се завръща в Рено, където съотборник му е Нелсън Пикет младши.

Кариера

За първи път сяда в картинг на 3 годишна възраст, на 7 идва и първата му победа, а на 13 и първата му титла на Испания, когато през 1988 г. започва да се състезава в картинг шампионати.

* 1989 – 1998 — състезава се в картинг, става трикратен шампион на Испания и световен шампион по картинг за 1996 г.

* 1999 г. — шампион в сериите Формула Евро Оупън - Нисан с девет пол позишъна и 6 победи.

* 2000 г. — става 4-ти във Формула 3000.

* 2001 г.-F1,Минарди(некласирани)0 т.

* 2002 г.-тест пилот на Рено в F1

* 2003 г.-F1,Рено(6-ти в шампионата,1 победа,55 точки)

* 2004 г.-F1,Рено(4-ти в шампионата,59 точки)

* 2005 г.-F1,Рено,Световен шампион в шампионата(133 точки)

* 2006 г.-F1,Рено,Световен шампион в шампионата(134 точки)

* 2007 г.-F1,Макларън(109 точки)

* 2008 г.-F1,ING Рено, ( 5-ти в шампионата,2 победи,61 точки) ( 1-ва победа на Първото нощно състезание в историята на Формула 1 , Гран При на Сингапур )

bg.wikipedia.org

Хилари Суонк

на английски: Hilary Ann Swank, произношение в САЩ: [swæηk], по-блико до Суенк

Дата на раждане - 30 юли 1974 Линкълн (Небраска), САЩ

Хилари Ан Суонк е американска актриса, открита като дете от продуцента Сузи Сакс, който е първият и учител по актьорско майсторство.

На 9 години Суонк изгрява в първата си пиеса "Книга за джунглата" като Маугли. Следват още няколко изяви в училищни и театрални постановки. През 1990 тя и майка и се местят в Лос Анджелис, където тя се записва да учи в Южна Пасадена - Гимназия и започва да играе професионално. Появява се в Бъфи убийцата на вампири /1992/, но пробив в киното прави с The Next Karate Kid (1994). От тогава тя играе почти непрекъснато.

Печели 1-ви Оскар за най-добра женска роля за Момчетата не плачат 1999, а 2-рият печели за филма на Клинт Истуд Момиче за милиони. Със същия филм тя печели и Златен глобус и други награди.

Хилари Суонк е третата най-млада актриса в историята на американското кино, която печели два Оскара за най-добра главна женска роля.

Арнолд Шварценегер

на английски: Arnold Schwarzenegger

Дата на раждане - 30 юли 1947 г. Тал, Австрия

Арнолд Шварценегер е настоящ губернатор на щата Калифорния, САЩ, известен актьор и бивш културист. Печели наградата "Мистър Вселена", през 1967 г. и "Мистър Олимпия", през 1970 г. Избран е за губернатор на щата Калифорния след предсрочни избори на 7 октомври 2003 г. с мандат до 8 януари 2007. На 7 ноември 2006 г., Арнолд е преизбран за губернатор на Калифорния. Като културист носи прякора "Австрийският дъб", а в отскоро, в политиката е наричан и "Губернаторът" (по аналогия с Терминаторът). В ранните си години Арнолд спечелва широка популярност като успешен културист, а по-късно и като успешна филмова екшън звезда от Холивуд. Може би най-известният му филм е Терминаторът, наред с други филми като Хищникът, Терминатор 2: Денят на страшния съд, Терминатор 3: Бунтът на машините, Истински лъжи, Ченге в детската градина, Зов за завръщане, Джуниър, Коледата невъзможна и холивудския му пробив Конан Варварина.

Шварценегер е роден в малкото градче Тал, Австрия в семейството на полицая Густав Шварценегер (1907-1972) и неговата съпруга Аурелия Ядърни (1922-1998). С 20 долара в джоба и неразбирайки нито една дума на английски, през 1968 г. той пристига в САЩ. Първата му роля е във филма Херкулес в Ню Йорк, като гласът му е дублиран. Става гражданин на САЩ през 1983 г. През 1986 г. се жени за Мария Шрайвър, племенница на бившия президент на САЩ Джон Кенеди. Имат 4 деца: Катрина, Кристина, Патрик и Кристофър.

Автор е на знаменитата фраза "I'll be back!" (Ще се върна!) от филмовата трилогия "Терминатор", донесла му най-много слава. Арнолд е "Мистър Олимпия" за 1970, 1971, 1972, 1973, 1974, 1975 и 1980 г.

bg.wikipedia.org

Лиса Кудроу

на английски:Lisa Kudrow

Дата на раждане - 30 юли 1963 г. Енчино, Калифорния.

Лиса израства в Тарзана, Калифорния, в добре осигуреното и щастливо семейство на родителите си Лий и Недра Кудроу.Тя е звездата от може би най-популярният комедиен сериал през последните 10 години - Приятели, а последният й игрален филм Анализирай онова, бе много успешен.

Лиса Кудроу успява да убеди всеки зрител, че е леко ексцентрична, но не се заблуждавайте от двойствената й самоличност, всичко е актьорска игра – при това доста убедителна – благодарение на която тя стана една от кралиците на комедийните ТВ сериали. Е, може би не чак кралица, но със сигурност една от най-талантливите.

Обратно на разпространеното мнение на Лиса не й идва отвътре да се превъплъщава в своето алтер его Фиби Буфе, тя всъщност е е завършила колеж и поне отначало се интересува много повече от наука отколкото от актьорската професия. След няколко години на относителна неизвестност, тя се превърна в звезда и любимка на критиците.

Лиса Кудроу всъщност съвсем различна от своята отнесена, ескцентрична героиня Фиби Буфе - ню ейдж музикантка/масажистка/таксиметрова шофьорка в сериала Приятели. Например, Фиби е на двайсет и няколко, докато Лиса е над трисет още в първия сезон на сериала. Фиби открива биологичните си родители преди няколко години, а Лиса се радва на чудесно детство с родителите си.

Бащата на Лиса, Лий Кудроу е изтъкнат специалист в изследванията на човешкия мозък, а майка й Недра работи в пътническа агенция. Като малка Лиса е много добра ученичка и от рано проявява интерес към сценичното изкуство.

След като завършва гимназия през 1981, започва да учи в колежа Васар в Ню Йорк, и се дипломира със степен по биология през 1985 г.. Надеждата на Лиса да се занимава с медицински изследвания и тя се завръща в Лос Анджелис, за да работи с баща си.

За късмет, комикът Джон Ловиц, близък приятел на брата на Лиса, и току-що включен в състава на шоуто Saturday Night Live, забелязва нейния талант и я окуражава да се яви на прослушване в трупата комедийни импровизатори Groundlings, за да следва своята мечта: работата като актриса. Не я приемат, но тя не се отчайва, а тръгва на уроци по импровизация и през 1989 г. е приета в основния състав на Groundlings.

След като натрупва опит в популярната комедийна ткрупа, Лиса получава роля в малката продукция The Ladies Room. Следват поредица изяви в телевизионни сериали като Бар Наздраве, Coach, Newhart, Life Goes On и семейство Симпсън.

През 1993, получава ролята, която в крайна сметка ще я доведе до една друга роля - тази на Фиби в Приятели и наградата Еми. Героинята й се казва Урсула, ексцентричната сервитьорка в сериала на NBC Луд по теб. От NBC са толкова впечатленви от играта й, че я окуражават да се явява на кастинги за по-големи роли в други сериали на NBC.

Тя опитва с ролятна на Роуз във Фрейзър, но образът не е удобен за нея. Затова пък пролята на Фийби й пасва като ръкавица. Фиби Буфе е всъщност сестра-близначка на Урсула Буфе от Луд по теб и известно време Лиса играе и двете роли.

Лиса се е снимала и в няколко игрални филма: Romy and Michele's High School Reunion, Clockwatchers, The Opposite of Sex, 1999's Анализирай това, заедно с Робърт де Ниро и Развален телефон, заедно с Мег Райън и Даян Кийтън.

Избрана е от списание People в списъка на 50-те най-красиви жени през 1997и е получила награди като тази н актьорската гилдия за най-добра актриса в комедиен сериал за Приятели, номинация за награда Независим Дух за ролята си в The Opposite of Sex и номинация за Американска награда за комедия за ролята си в Анализирай това.

Лиса и съпругът й Майкъл Стърн имат един син.

Лорънс Фишбърн

на английски:Laurence Fishburne

Дата на раждане - 30 юли 1961 г. Аугуста, Джорджия, САЩ

Роденият на днешна дата през 1961 г. Лорънс Фишбърн е едно от най-ярките дарования сред чернокожите актьори по света.

Още от малък се снима в телевизионни филми и едва 12-годишен дебютира в киното. Френсис Форд Копола му поверява ролята на войник в антивоенната си епопея “Апокалипсис сега” (Apocalypse Now, 1979). Играл е и в други негови филми: “Рибка-боец”, “Котън клъб” (The Cotton Club, 1984), “Каменната градина” ; (Gardens of Stone, 1986), а също и в музикалната драма на Стивън Спилбърг “Виолетов цвят” (The Color Purple, 1985). Но особен интерес предизвикват две негови ранни роли – бащата на един от тинейджърите в социалната драма “Момчетата от улицата” (Boyz N The Hood, 1991) и тази на музиканта Айк Търнър, бившият съпруг на знаменитата певица Тина Търнър в мелодрамата «What's Love Got To Do With It, 1993) за която е номиниран за наградата “Оскар”. До 1991 г. в субтитрите на филмите, в които се появява, изписвали името му “Лари”, но по собствено желание го променя на Лорънс.

През 1995 г. Фишбърн играе главната роля в “Отело” и става първият чернокож изпълнител на знаменития герой от трагедията на Шекспир в световното кино. Участвал е също с успех и в различни екшъни и криминални драми, като “Червена топлина” (Red Heat, 1988), “Кралят на Ню Йорк” (King of New York, 1989), “Под прикритие”» (Deep Cover, 1992), “В търсене на Боби Фишер» (Searching for Bobby Fischer, 1993), “Справедлива кауза” (Just Cause, 1995) и др.

Женен е два пъти. С първата си съпруга Хайна О. Мос живее от 1985 до 1997 и има от нея две деца – син Лангстън (роден през 1987 г.) и дъщеря Монтана (родена през 1991 г.). След развода с нея се оженва повторно през 2002 г. за Джина Торес.

През 1999 г. името на Лорънс Фишбърн нашумя много покрай чудесното му превъплъщение в ролята на Морфеус от култовия фантастичен екшън на братя Уашовски “Матрицата”

Сега той утвърди своя звезден статут с появата си и в продължението “Матрицата: презареждане” (Matrix Reloaded, 2003), а предстои да го видим и в третия филм от култовата серия “Matrix Revolutions, The (2003). В момента се снима в очакваната с голям интерес екранизация по книгата на Паулу Коелю “Алхимикът”.

Жан Рено

на английски:Jean Reno

Дата на раждане - 30 юли 1948 г. Касабланка, Мароко

Роден в Казабланка от родители испанци, Рено се стреми да осъществи мечтата си за актьорска кариера във Франция след като отбива военната си служба в Германия.

Установявайки се да живее в Париж, той се присъединява към сценичния режисьор Дидие Фламан в една пътуваща театрална трупа, с която обикаля страната. Екранният му пробив идва с филма на Коста-Гаврас "Женско присъствие" през 1979 г., а блестящото му изпълнение в "Последната битка" на Люк Бесон му донася признанието на критиката и публиката.

Рено продължава да си сътрудничи с Бесон в следващите му няколко филма, между които са "Метро" с Изабел Аджани и Кристоф Ламбер, "Голямото синьо" с Розана Аркет и спечелилия овациите на критиката трилър "Никита".

Сред другите му филми са "Ягуарът" на Франсис Вебер, "L'Operation Corned Beef" на Жан-Мари Поаре, "I Love You" (1986) на Марко Ферери, "Нашата история" на Бертран Блие.

Той впечатли не по-малко и американските зрители с изпълнения в шпионския трилър на Брайън Де Палма "Невъзможна мисия" където партнира на Том Круз, романтичната комедия "Не умирай, Розана" с Мерседес Рюл и "Френска целувка" на Лорънс Каздън, с Мег Райън и Кевин Клайн. Ролята му в трилъра на Люк Бесон "Леон" с участието на Гари Олдман и Натали Портман му спечели овациите на критиката и публиката по целия свят. Заетият актьор снима и "Ronin", където негов партньор е Робърт Де Ниро, а режисьор - Джон Франкенхаймър.

Той е безспорно най-търсеният френски актьор.

kino.dir.bg

Джоан Роулинг

на английски: на английски: Joanne Rowling

Дата на раждане - 31 юли 1965 Чипинг Содбъри, Великобритания

Джоан Роулинг е световноизвестна английска писателка, автор на фентъзи поредицата за Хари Потър. Първата книга за Хари Потър е с автор „Дж.К. Роулинг” (J. K. Rowling) или Джоан Катлин Роулинг (Joanne Kathleen Rowling). Нейното пълно официално име обаче е само Джоан Роулинг, а Катлин (името на баба й) е било прибавено по настояване на издателите, само с цел да се използва като инициал и да се завоалира факта, че авторът е жена. Книгите и са спечелили много награди и са продадени в над 375 милиона копия по целия свят. През февруари 2004 списание Форбс оцени състоянието ѝ на Ј576 милиона, а през 2006 я обяви за втората най-богата жена от артистичните среди в света, след шоу-водещата Опра Уинфри.

Има сестра, с две години по-малка от нея - Даяна. Семейството ѝ се премества близо до село Уинтърборн (Winterbourne), когато Роулинг е на 4. Отдавали ѝ се езиците, но не и спорта и математиката.

През декември 1990 майка ѝ умира от множествена склероза. Роулинг казва по този повод: „Пишех „Хари Потър” в момента, в който майка ми почина. Никога не успях да ѝ разкажа за „Хари Потър”. Татко ме извика в 7 часа на следващата сутрин и просто разбрах какво се беше случило още преди да проговори... Почти не минава ден, в който да не мисля за нея. Имах толкова много да ѝ разказвам.”

Омъжва се за д-р Нийл Мъри през 2001 г. Има 3 деца, две от този брак и една дъщеря от предишния.

Си Си Кеч

на английски: C.C.Catch

Дата на раждане - 31 юли 1964 Ос, Холандия

Си Си Кеч е сценичен псевдоним на певицата от холандски произход живееща в Германия Caroline Catharina Mьller, Каролине Катарина Мюлер)) Родителите и били граждани на различни страни. Баща ѝ Юрген бил немец, а майка ѝ Корри - холандка. Криза в семейството ги разделила временно и до 14 годишната си възраст Каролина живяла с майка си Корри в Холандия. След преодоляването ѝ семейство Мюлер заживели заедно в малкото немско градче Бюнде. Каролина учила професия дизайнер на дрехи и след завършване на училище започнала работа в шивашка фабрика. В свободното си време обичала да свири на китара и да пее песните на световните звезди. Една вечер посетила едно кабаре и се запознала с музикантите на групата, които свирели там. Те я попитали дали не желае случайно да танцува и може ли да пее. От този момент започнала да учи уроци по китара и танци, и не пропускала нито един конкурс за млади таланти, колкото и далеч да бил от дома ѝ. По пътя си към успеха претърпяла много фал-стартове! Първият ѝ псевдоним бил Карол Деан - измислен от един от многото продуценти, които ѝ предлагали договори, но в крайна сметка ставало ясно, че те само искали да използват таланта ѝ, за печелене на пари.Каролина ги нарекла :"Глупаци". Първата група в която участвувала бил квартет "Optimal", чийто продуцент бил Петер Кент. През април 1985 година по време на представлението на групата в конкурса за млади таланти в Хамбург Каролина Мюлер била забелязана от продуцента на нашумялата тогава група "Модърн Токинг" -Дитер Болен, който бил възхитен от брилянтния ѝ глас. Още същата вечер я поканил в студиото, за да я прослуша, след което и предложил да подпише едногодишен договор. Въпреки, че тогава "Модърн Токинг" били на върха на успеха маестрото намерил време и за новия си проект. Каролина се съгласила. От първите букви на първите и две имена /Каролина Катарина/ Дитер съчинил псевдонима ѝ - С.С., и накрая добавил CATCH /което от английски означава "хвани". В превод може да се преведе "Хвани Си Си" - прекрасна реклама - символ на хитови идеи и успех. През юли 1985 година Си Си Кеч пуска първия си сингъл "I can lose my heart tonight". Песента веднага атакува европейските класации и е толкова успешна, че стои седмици наред в челото заедно с песните на "Модърн Токниг". През февруари 1986 година Си Си Кеч пуска втори сингъл "'Cause are young", който е още по-успешен от първия и достига 9-то място. На върха на тази слава е пуснат и първият албум "Catch the catch" /Хвани Си Си Кеч/. Албумът става платинен и е номер 1 в Германия. Цяла Европа е във възторг от сладкия и мелодичен глас на певицата и слушателите ѝ дават титлата "Кралица на евродиското". Дитер Болен е продуцентът на всичките ѝ песни. Компанията "Hansa" пуска и третия сингъл "Strangers by night", който също е номер 9. През май 1986 година е пуснат и четвъртия сингъл "Heartbreak hotel". Парчето разбива всички рекорди на лонг-плея и е на 8-мо място в класацията. Следва и хитът "Heaven and hell", който е същинска диско-класика и е 3 седмици на първо място в немската класация. Точно преди коледа на 1986 година е пуснат и вторият албум на Си Си Кеч - озаглавен "Welcome to the heartbreak hotel". Хитовете на Си Си Кеч оглавяват класациите на Белгия, Испания, Скандинавските страни и цяла източна Европа. А в Съветския Съюз Си Си Кеч е по популярна дори от Майкъл Джексън и Мадона. Популярността ѝ не може да се измери с никакви класации. През лятото на 1987 година хит номер 1 по всички европейски радиостанции е парчето "Are you man enough" /Достатъчно ли си мъж/. А след излизането и на 7-я сингъл "Soul survivor" числото на почитателите ѝ се удвоява. В това време Томас Андерс напуска "Модърн Токинг". Появяват се слухове, че Си Си Кеч ще заеме неговото място, но това не става. Дитер Болен основава нова група "Blue system", в която сам става вокалист. През есента на 1987 г. е пуснат и третият ѝ албум "Like a hurricane" /Като ураган/. По това време Си Си Кеч променя външния си имидж и се появява на обложката на албума късо-подстригана и изрусена. Тиинейджърите в цяла Европа започват да ѝ подражават. Появава се тъй наречената "СИ СИ КЕЧ-МАНИЯ". През пролетта на 1988 година певицата се отправя на европейско турне, а през май същата година се появява съвсем нова по звучене песен - "House of mystics lights". В песента е включен речетатив на рапъра Captain Holliwood и представлява смесица от рап и евродиско. Песента става летен хит и е популярна в цяла Европа. Тя е включена към албума "Diamonds" - представляващ сборник от най-доброто до този момент от Си Си Кеч. По това време критиката започва да отправя упреци към певицата, че песните ѝ и всичко, което прави много наподобява на стила на "Модърн Токниг" и "Блу Систъм". По този повод Каролина помолва Дитер Болен дали не е възможно да ѝ разреши и тя да участвува в творческия процес и написването на песни за албумите си в бъдеще, на което Дитер отговаря рязко: "Не." Отношенията им се влошават. През лятото на 1988 година са записани песните и на петия ѝ албум "Big fun", но поради влошилите се отношения помежду им Дитер в началото отказва да пусне албума. Благодарение на настояването на Луис Родригес и компанията "Hansa" албумът вижда бял свят през есента. От него хитове стават песните "Backseat of your cadillac" - достигнал 10 място в класацията и "Nothing but a heartache" - който е последната песен на певицата достигнал до гореща десетка. Албумът става платинен.Въпреки развалените си отношения с Дитер Болен Си Си Кеч работи с него до средата на 1989 година, когато го напуска и се премества да живее в Лондон. Там записва още един албум и пуска 3 сингъла, но без особен успех.След което прекратява за 10 години музикалната си кариера. Когато през 1998 година "Модърн Токинг" отново нашумяват в цяла Европа Си Си Кеч се завръща при Дитер Болен, който пуска 2 кавър-версии на "I can lose my heart tonight" и "Soul survivor". До нов албум обаче не се стига. Днес Си Си Кеч отново е на сцената, но без особен успех. Има издадени 6 албума и 17 сингъла, продадени в милиони копия по целия свят. Въпреки всичко, песните ѝ са все още актуални и харесвани.Си Си Кеч обаче все още има милиони фенове по целия свят!Песните и все още се слушат са същинска класика в жанра Евродиско.

bg.wikipedia.org

Уесли Снайпс

на английски: Wesley Snipes

Дата на раждане - 31.07.1962 Ню Йорк, САЩ.

Уесли Снайпс израства по улиците на Южен Бронкс, където още от малък решава, че ще се посвети на актьорството.

Учи в Манхатънската школа по изкуствата, а впоследствие и във факултета по драма към университета в Ню Йорк. Играе в различни театри на Бродуей. В киното дебютира през 1986 г. във филма "Wildcats", в който звездата е Голди Хоун. Колкото и да странно обаче е забелязан едва година по-късно, когато се превъплъщава в предводител на банда от видеоклипа на Майкъл Джаксън "Лош" (Bad), режисиран от Мартин Скорсезе.

Участва с успех във филми на спортна тематика, като "Главната лига" (Major League, 1989), "Белите не умеят да скачат" (White Men Can't Jump, 1992) и др., но първоначално става известен с драматични и трагикомични роли в творби на режисьори от прочутата "Нюйоркска школа", като "Кралят на Ню Йорк" (King Of New York, 1990) на Абел Ферара, "Треска от джунглата" (Jungle Fever, 1991) на Спайк Лий, "Ню Джак сити" (New Jack City, 1991) на Марио Ван Пийбълс и др.

В тях той изгражда предимно образи на аутсайдери, на престъпници или просто на хора, които не се вписват в нормалните житейски рамки. Успехът на нюйоркските филми с участието на Снайпс заставя Холивуд да обърне внимание на новото лице и той е ангажиран за ролите на ченгета в екшъните "Пасажер 57" (Passenger 57, 1992) и "Изгряващо слънце" (Rising Sun, 1993), в който партнира на самия Шон Конъри.

Стихийният талант и природният темперамент на Уесли Снайпс му позволяват да се вписва напълно естествено и в най-необичайните обстоятелства във филми, като "Разрушителят" (Demolition Man, 1993) например, в който надминава дори самия Силвестър Сталоун.

Едновременно с участието си в екшъни и трилъри ("Влакът-трезор" (Money Train, 1995), "Фенът" (The Fan, 1996) и др. Уесли Снайпс не се отказва и от истории с мелодраматичен характер, като "Waiting To Exhale, 1995" и "Флирт за една нощ" (One Night Stand, 1997), за който е отличен с награда на кинофестивала във Венеция.

Популярността му сред масовата публика нараства особено много след касовия успех на фантастичните трилъри "Блейд" (1998) и "Блейд 2" (2002). Догодина предстои да излезе и третият филм от поредицата "Blade:Trinity".

Уесли Снайпс е разведен, има един син (роден през 1988 г.) и дъщеря (родена през 2001 г.)

kino.dir.bg

Редактирано 31 юли 200916 г. от Hanibal_Lektar (преглед на промените)

Даниел Дей Ким

на английски: Daniel Dae Kim

Дата на раждане - 4 август, 1968г Бусан, Южна Корея

Даниел Дей Ким е американски актьор. Известен е с ролите си в телевизионните сериали „Изгубени“, „Кръстоносен поход“ и „24“. Той участва и във филмовите продукции От люлка до гроб и Щамът Андромеда. През 2005г. Ким и колегите му от сериала Изгубени получават наградата на Гилдията на Телевизионните Актьори за най-добър актьорски състав в драматичен сериал.

bg.wikipedia.org

Барак Обама

на английски: Barack Hussein Obama II

Дата на раждане - 4 август 1961 г. Хонолулу, САЩ

Барак Хюсеин Обама II е 44-ият и настоящ президент на САЩ от Демократическата партия Избран е на 4 ноември 2008 г. и встъпва в длъжност на 20 януари 2009 г. Барак Обама е първият афроамериканец в историята, който е избран на този пост.

Барак Обама е роден в Хонолулу, Хаваи през 1961 година. Неговите родители се запознават по време на следването си там. Баща му Барак Обама-старши е от Кения, а майка му Ан Данъм е бяла американка от Уичита, Канзас. Те се разделят, когато той е на 2 години и по-късно се развеждат. Бащата на Обама се завръща в Кения и успява да види сина си само още веднъж преди да загине в автомобилна катастрофа през 1982. След развода им майка му се омъжва за Лоло Суторо и цялото семейство се премества в родната му страна, Индонезия. Там Обама посещава училища в Джакарта, докато навършва 10 години. След това Обама се завръща в Хонолулу, където живее с родителите на майка си до завършването на средното си образование през 1979. Майката на Обама пристига в Хаваи през 1972 година за няколко години, но се връща обратно в Индонезия, за да завърши докторската си дисертация там. Тя умира от рак на яйчниците през 1995 година. Неговата баба по майчина линия умира само един ден преди изборите през 2008 година.

След гимназията Обама се премества в Лос Анджелис, където учи 2 години в университет. После се прехвърля в Колумбийския университет в Ню Йорк, където изучава политология и специализира международни отношения. Обама завършва университета през 1983 година и започва работа. Премества се 4 години по-късно в Чикаго, където ръководи проект за развитие на местна църковна структура, обхващаща 8 католически епархии.

През 1988 Обама е приет в Харвардски университет със специалност право. По време на втората година от следването си е избран за президент на университетското списание Harvard Law Review - това е първият случай, в който афроамериканец заема тази позиция и пресата обръща голямо внимание на този факт. По време на летните месеци работи в правни кантори в Чикаго. След завършването на Харвардския университет през 1991 се завръща в Чикаго.

През 1992 Обама започва да преподава конституционно право в Чикагския университет, където първо преподава като лектор (1992-1996), а по-късно като старши лектор (1996-2004). Успоредно с това работи в правна кантора, чиято дейност е съсредоточена в областта на гражданските права и икономическите взаимоотношения, до 2002 година.

Барак Обама се запознава с Мишел Робинсън през 1989 година в правната кантора, където той работи по това време, а тя е негов сътрудник. Двамата сключват брак през 1992 година. Първата им дъщеря се ражда през 1998, а втората през 2001 година.

На 10 февруари 2007 в Спрингфилд Илинойс сенатор Барак Обама обявява, че ще се състезава за номинацията на Демократическата партия на следващите президентски избори в САЩ през 2008 г. След като спечелва номинацията в оспорвана надпревара срещу Хилари Клинтън, Обама обявява за свой вицепрезидентски кандидат сенатора-ветеран от Делауеър Джо Байдън и се изправя срещу кандидат-президента на Републиканската партия сенатор Джон МакКейн.

На 4 ноември 2008 спечелва президентските избори срещу Джон МакКейн и е избран за първия президент от афроамерикански произход в историята на САЩ.

На 20 януари 2009 година, според американската конституция, в 12:00 часа американско време, EST (19:00 часа българско) Барак Обама официално встъпва в длъжност като 44-ят президент на САЩ. Това се случва няколко минути преди да положи клетва пред Джон Робъртс, председателя на Върховния съд на Съединените щати.

bg.wikipedia.org

Кевин Митник

на английски: Kevin David Mitnick

Дата на раждане - 6 август 1963 г. Лос Анджелис , САЩ

Кевин Митник, хакерът който някога бе наричан най-големият киберзлодей на всички времена и народи (и наистина в САЩ със сигурност), благополучно си отвоюва лиценз за радиолюбител, отнет му за съвършено различни и противообществени действия.

Дълго време Митник се занимаваше с взлом на компютърни системи и мрежи. ФБР го преследваше 3 години, но успя да го залови чак през 1995, и то с помощта на компютърен специалист, имащ да урежда лични сметки с Митник.

Митник е прекарал 5 години в затвора и излезе на свобода през 2000 г. Забранено му беше да се доближава до компютър и въобще до всякакво електронно оборудване, включително и радио и му беше назначен 2 годишен изпитателен срок – до 20 -ти януари 2003 г.

Но все пак в началото на миналата година му беше разрешено да разговаря понякога по телефона и да работи на компютър, който обаче не е свързан към Интернет. Тогава той се възползва от възможността и написа книгата – "Изкуството на лъжата".

До края на изпитателния период оставаше по-малко от месец, когато Митник вече правеше своите планове.

По-точно започваше да организира компания за компютърна безопасност – нали в това той е общо признат експерт.

Присъства като свидетел и независим експерт на различни съдебни изслушвания, на тв шоу и дори в Конгреса на Америка. И това не учуди никого – кой знае по-добре от най-великия хакер?

Сега Митник се подготвя да премине на другата страна и е напълно очевидно, че услугите на неговата компания ще са напълно легални.

Все пак подозрителността към "хакер № 1" остава. И накрая на съдебното дело във връзка с лиценза за радио любител, се наложи да заплати 16 000 долара макар че за обикновените простосмъртни такива лицензи са безплатни.

Хавиер Санети

Хавиер Аделмар Санети (на испански Javier Adelmar Zanetti, фамилията на италиански Дзанети) е аржентински футболист от италиански произход, който от 1995 г. играе за италианския Интер. Неговата титулярна позиция е тази на десния краен бранител (бек). Той играе за отбора от Милано от 1995 г. и е негов капитан от 1999 г. Санети е участвал на две световни първенства, като в момента е капитан и ичрачът с най-много участия за Аржентинския национален отбор по футбол - общо 117.

Наричан Pupi в Аржентина, Санети получава прозвището Il Trattore (Тракторът), след като се премества в Италия, заради неговите сила, подвижност, енергия и способност да преодолява противниковите играчи, когато от защита се включва в нападение. Откакто поема капитанската лента на Интер е наричан още и Il Capitano (Капитанът).

Извън футбола Санети се занимава с благотворителна дейност.

Ранен живот

Санети е роден в Буенос Айрес и израства в пристанищната област на града - Док Суд. Учи и работи едновременно, като помага на баща си в зидарството, а успоредно с това разнася мляко и работи в бакалията на братовчед си, като не пренебрегва и страстта си към футбола. Започва да играе футбол на терена в предградията на града и лично се грижи за поддръжката на игрището.

Клубна кариера

Атлетико Талерес

След като бива отхвърлен от младежките формации на аржентинския Индепендиенте, Санети се присъединява в отбора на Талерес (втородивизионен тим по това време), но скоро, през 1993 г. преминава в първодивизионния Банфилд.

Банфилд

Дебютът му за Банфилд е на 12 Септември 1993 г. в домакински мач срещу Ривър Плейт. Първият му професионален гол за Банфилд е на 29 Септември 1993 г., в мач срещу отбора на Нюел Олд Бойс. който завършва с резултат 1-1. Неговите отлични изяви с отбора на Банфилд, го превръщат не само в един от най-обичаните играчи сред феновете на „El Taladro“, но му осигуряват и място в националния отбор. През 1994 г. Санети е искан от двата гиганта Ривър Плейт и Бока Хуниорс, но остава още една година в клуба, а през 1995 г. преминава в редиците на италианския Интер, като с това става първата покупка на президента Масимо Морати.

Интер

Дебютът си за Интер изиграва на 27 Август 1995 г. в домакински мач срещу отбора на Виченца. Оттогава-насам Санети е излизал с черно-синята фланелка в над 550 официални мача. За всичкото време прекарано в клуба е спечелил 7 трофея: Купата на УЕФА през 1998 г., като отбелязва втория гол на финала с изстрел извън наказателното поле; Копа Италия през 2005 г. и 2006 г.; Италианската Суперкупа през 2005 г. и 2006 г.; Скудето през сезони 2005-2006 и 2006-2007. Качествата на Санети са го превърнали в уважаван футболист навсякъде по света. Понякога е критикуван за това че е твърде любезен на терена, но това се компенсира с неговото постоянство, сигурност и надеждност, които демонстрира в отбора на Интер. Поради това, Санети е награден с капитанската лента на клуба, предадена му от легендарния защитник Джузепе Бергоми и в днешни дни е наричан Il Capitano (Капитанът). Като част от отбора в последните 13 сезона и с над 565 изиграни мача, в момента той е играчът с най-дълъг стаж в клуба, а в цялостната история на Интер за футболисти с най-много мачове, заема третото място, като е единствено зад Джузепе Бергоми (758) и Джачинто Факети (634). Според феновете на „нерадзурите“, Санети е един от най-великите играчи, които някога са носили черно-сините цветове. „Интер означава много за мен“, заявява Санети, „Това бе първия отбор отворил вратите към Европейския футбол. Бях много млад, когато пристигнах тук и мисля, че не много отбори биха имали толкова много вяра и търпение към едно момче едва навършило 20 години, още от първия ден, както Интер имаха към мен. Винаги ще бъда благодарен за това. По някаква причина, тук в Интер винаги съм се чувствал като у дома и затова никога не съм си и помислял да напусна отбора.“

От Януари 2008 г. се навършват осем години от последния червен картон на Санети. Последният такъв случай е на 17 Февруари 1999 г., в мач за Копа Италия срещу отбора на Парма. Санети казва: „Не съм спорил със рефери, но бях много разочарован, когато преди няколко години Браши ми показа първия червен картон в мача срещу Парма. Нямах никаква вина, а той ме изгони.“

Санети прекъсва 4-годишна голова суша с гола, който отбелязва на 5 Ноември 2006 г. в домакинския мач срещу отбора на Асколи, като последния път когато се бе разписвал е 6 Ноември 2002 г. в мач срещу Емполи.

На 27 Септември 2006 г. срещу отбора на Байерн Мюнхен, Санети изиграва своя професионален мач номер 500 за отбора на Интер. На 22 Ноември 2006 г. изиграва своя мач номер 100 в турнира за купата на УЕФА, в мач срещу отбора на Спортинг Лисабон, а на 24 Ноември 2007 г., домакинския мач на Интер срещу Аталанта, завършил 2-1, е номер 400 за Санети в шампионата на Серия А.

След привличането на Маикон в отбора на Интер, Санети е преквалифициран от десен бек в полузащитник.

В Интер, Санети е имал 14 различни треньора, като това го прави единствения футболист, играл под ръководството на толкова треньори. Текущият му договор с Интер изтича през 2010 г.

Капитанът на Интер е врекъл бъдещето си в отбора на Интер, като се надява след като приключи футболната си кариера, да заеме пост в ръководството на отбора.

Национален отбор

За Аржентина, Санети има 117 мача (до Ноември 2007 г.), като прави дебюта си на 16 Ноември 1994 г. срещу отбора на Чили под ръководството на треньора Даниел Пасарела. Оттогава-насам е представял страната си на две световни първенства - през 1998 г. и 2002 г. Също така е бил част от отбора спечелил сребърните медали на Лятната Олимпиада през 1996 г. в Атланта, САЩ.

На Световното Първенство през 1998 г., отбелязва гол на Англия, след заучено изпълнение на непряк-свободен удар.

След като Роберто Аяла се контузва в последния момент преди започването на турнира, Санети е капитан на Аржентинския национален отбор, воден тогава от треньора Марсело Биелса, на Световното първенство през 2002 г.

Хавиер Санети, празнува своя мач номер 100 с националната фланелка на 26 Юни 2005 г., като помага на Аржентина да спечели полуфинала на Купата на Конфедерациите срещу отбора на Мексико. В този мач Санети получава наградата „Играч на мача“.

След като е част от националния отбор по време на квалификационния цикъл, Санети не бива повикан за участие на Световното Първенство през 2006 г. от треньора Хосе Пекерман, а вместо него изненадваща покана получава Лионел Скалони, ход който озадачава много фенове и медии.

„Не знам дали има някакви футболни или не-футболни причини. Аз мога да спя спокойно вечер, защото съм дал много на моя национален отбор и все още се чувствам играч на Аржентина. Сигурно не съм типа играч, който Пекерман иска.“, коментира Санети след като не бива повикан в крайния състав.

На това СП, Аржентина отпада на дузпи от Германия, до които се стига след извършването на две фрапиращи смени от Хосе Пекерман.

Новия треньор Алфио Базиле, повиква Санети за приятелската среща срещу Франция на 7 Февруари 2007 г. Санети изиграва пореден брилянтен мач и помага на Хавиер Савиола при отбелязването на единствения гол, чрез който Аржентина печели първата си победа под новото (второ) ръководство на Базиле.

През Юни 2007 г., Санети е заместник-капитан на Аржентинския национален отбор за Копа Америка 2007, като преди това е участвал в изданията на турнира провели се през 1995 г., 1999 г. и 2004 г.

След оттеглянето на Аяла, Санети наследява капитанската лента. На 17 Ноември 2007 г. срещу Боливия, той става играчът с най-много изиграни мачове в историята на Аржентиския национален отбор.

Отличия

Носител на купата на УЕФА: 1998

Подгласник: 1997

Носител на Копа Италия: 2005, 2006

Подгласник: 2000, 2007

Носител на Италианската Суперкупа: 2005, 2006

Подгласник: 2001, 2007

Шампион на Серия А: 2005-2006, 2006-2007.

Най-добър играч на Интер през 1996 г. (Pirata d'oro, б.п. „Пиратското злато“)

Назован от Пеле през Март 2004 г., като един от топ 125 най-добри живи футболисти.

„Джузепе Приско“ награда за спортна лоялност, коректност и симпатия.

Личен живот

През 1992 г., едва на деветнадесет годишна възраст, Санети среща Паула, която става негова съпруга седем години по-късно. Днес, Паула Санети, дъщеря на университетски преподавател, се отдава на фотографията и то с добър успех. Обича да 'обезсмъртява' Хавиер от страничната линия при домакинските мачове на Интер.

На 11 Юни 2005 г., Паула ражда момиченце - Зол Санети. Капитанът на Интер коментира: „Много съм радостен, че това момиченце се появи в моя живот. Беше страхотно преживяване. Дъщеря ми ще получи всичкото щастие, което заслужава.“

По-големият брат на Санети - Серхио е бивш футболист (защитник).

Санети живее близо до езерото Комо, където държи и ресторант на име „El Gaucho“.

Благотворителна дейност

През 2005 г. кметството на Милано награждава Санети с „Ambrogino d'Oro“ за неговата социална дейност. Санети е също така и посланик на ФИФА за проекта SOS Children's Villages в Аржентина.

Днес рожден ден празнува МАДОНА,

(Мадона Луис Вероника Чиконе), родена на 16.08.1958 г.

Каквото и да кажа за нея ще е малко. Нека е здрава, все така продуктивна и просперираща и много, много щастлива!

Редактирано 16 август 200916 г. от Madonna (преглед на промените)

ЕДУАРД НОРТЪН

Дата на раждане - 18.08.1969.

Място на раждане - Бостън, Масачузетс, САЩ.

Едуард Нортън е роден Бостън, Масачузетс, на 18 август 1969 година, но детството му преминава в Колумбия, Мериленд. Майка му Робин, учителка по английски език, умира от мозъчен тумор през 1997. Баща му, Едуард Старши, е бивш прокурор от времето на администрацията на президента Картър, който впоследствие работи за Националния тръст за запазване на истрическото наследство. Нортън Младши е внук на видния строителен предприемач Джеймс Раус, благодарение на който са построени някои от най-интересните квартали в Колумбия, Мериленд (където расте Нортън), Балтимор и Бостън. Нортън има по-малка сестра и по-малък брат Джим, с когото понякога работи заедно.

Още от петгодишен Нортън се интересува от актьорската игра. На 8 години пита учителя си по драма каква е мотивацията на героя му за ролята. Завършва гимназия през 1987 и се дипломира като бакалавър по история в престижния Йейлски университет през 1991. Докато учи в Йейл, проявява все по-задълбочен интерес към театъра. След завършването си за кратко работи в Япония като учител по английски в известната езикова школа NOVA Group.

Кариера

Нортън се премества в Ню Йорк и започва актьорската си кариера в театър на оф - Бродуей. Докато играе в пиеса на Едуард Олби в Ню Йорк, в Холивуд търсят млад актьор, който да си партнира с Ричард Гиър в съдебния трилър „Първичен страх”. Ролята е предложена на Леонардо Ди Каприо, но той отказва. Гиър е на път също да се откаже, уморен от дългото търсене на подходящ актьор, когато Нортън се явава и печели ролята в конкуренция с 2000 млади надежди. Така попада в светлината на прожекторите и прави силно впечатление още в първия си филм през 1996, където играе Арон Стамплър, млад мъж, обвинен в брутално убийство – роля, с която печели „Златен глобус” и номинация за „Оскар” за най-добър актьор в поддържаща роля.

Още преди „Първичен страх” да е излязъл по екраните, пробните му снимки за ролята предизвикват сензация в Холивуд и Нортън скоро получава предложения за участие във „Всеки казва: Обичам те” на Уди Алън (1996) и в „Народът срещу Лари Флинт” (1996). През 1998 година качва 15 килограма мускули и се трансформира в опасен скинхед за ролята си на обичащ насилието, бял супермачо в „Американска история Х”. С играта си спечелва втора номинация за „Оскар”, този път за най-добър актьор. През 1999 се снима в отлично приетия „Боен клуб”, а през 2000 година дебютира и като режисьор в „Изкушението” (2000).

През последните години се е снимал още в „Прецакването” (2001) с Робърт Де Ниро и Марлон Брандо, в „Смърт за Смучи” (2001), във „Фрида” (2002), където има голям принос в написването на сценария, в „Червения дракон” (2002), в „25-ият час” (2002) на Спайк Лий, номиниран за „Златна мечка” и „Златен глобус”, в „Италианска афера” (2003) и в „Небесно царство” на Ридли Скот.

Личен живот

Нортън е всеобщо известен с нежеланието си да приеме статута си на знаменитост. Той отделя много време и пари и активност за обществено значими каузи, като например подобряване качеството на живот в общности с ниски доходи. Член е на управителния съвет на Фондацията „Ентърпрайс” - непечеливша организация, организираща строежа на евтини жилища. Добре известен е и с подкрепата си за екологични проекти.

Бил е близък с актрисите Салма Хайек и Дрю Баримор, както и с музикантката/актриса Кортни Лъв, с чиято група Хол известно време пътува като заместващ китарист.

:: ФИЛМОГРАФИЯ

Режисьор: Изкушението Актьор: Народът срещу Лари Флинт Първичен страх Изкушението ПРЕЦАКВАНЕТО Червеният дракон 25-ият час Фрида Смърт на Смучи Италианската афера В долината Илюзионистът Цветният воал Гордост и слава Невероятният Хълк Сценарист: Невероятният Хълк Продуцент: Изкушението Цветният воал

Източник:Нет Фокус

Роман Полански

Място на раждане - Париж, Франция.

Благодарение на мрачната си, уникална перспектива и често нихилистичния си подход към воденето на разказа, режисьорът Роман Полански е оставил незаличим белег върху световното кино. Филмите му често се сравняват с тези на Алфред Хичкок - заради характерната употреба на черен хумор, напрежение - и понякога сюреализъм за разказване на аморални истории за обикновени хора, борещи се с един враждебен и ироничен свят.

Но Полански, за разлика от Хичкок, предпочита да експериментира с различни жанрове. В този смисъл му подхожда определението "плейбой в киното" – със стремежа му да изследва всички възможни категории в това изкуство. A причината за мрачният поглед към темите може да бъде проследена назад във времето до дълбока психологическа травма в детството на режисьора.

Син на полски евреин и руска емигрантка, Полански е роден в Париж на 18 август, 1933. Когато е на три години, семейството се премества в Полша, в Краков – злополучно решение, защото германците нахлуват в Полша през 1940.

Положението става още по-лошо със създаването на еврейското гето в Краков, а семейството на Полански е определено за депортиране в концентрационен лагер.

Точно преди заминаването бащата на Полански помага на сина си да избяга и момчето оцелява с помощта на няколко католически семейства, въпреки големия риск, който поемат. В този период Полански става страстен киноман, като търси убежище в киносалоните, където и когато е възможно. В киното той се чувства защитен от бруталната действителност навън.

Скоро след като е сериозно ранен при експлозия, Полански научава, че майка му е загинала в Освиенцим. Баща му оцелява в концентрационния лагер, и след войната се връща в Краков при сина си. Полански - още юноша, когато баща му се жени отново - решава да напусне дома си. Въпреки, че му е трудно да се справи с всички нещастия които са сполетели семейството му, младежът съхранява любовта си към киното; особено важни за него по онова време са два филма: „Хамлет” на Лорънс Оливие и „Odd Man Out” на Каръл Рийд.

След почти фатален инцидент, когато Полански е на 16 – в който той едва не става следващата жертва на човек току-що убил трима души – баща му го изпраща в техническо училище. Напуска го през 1950, за да се запише в филмова школа, като успоредно с това става актьор в Краковския театър и дебютира на големия екран в през 1954 в „Поколение” на Анджей Вайда.

Същата година, Полански е един от шестимата кандидати, одобрени да учат режисура в престижната Държавна филмова школа в Лодз. През 1957, той прави първия си студентски филм ”Rozbijemy Zabawe” (Прекъсването на забавата), за група платени гангстери, които прекратяват танцова забава (филмът едва не става причина за изключването му).

Следващият филм на Полански, „Dwaj Ludzie z Szafa” (Двама мъже и гардероб), става един от най-прочутите му и му носи пет международни награди. Този и последвалият късометражен филм „Le Gros et le Maigre” (Дебелият и слабият) (направен през 1961 след дипломирането му) включват черния хумор, характерен по-късно за пълнометражните му филми.

Полански снима първия си пълнометражен игрален филм през 1962 - „Noz w Wodzie” (Нож във водата); и както при повечето си филми по-нататък, той работи и по сценария, в този случай заедно с Йежи Сколимовски и Якуб Голдберг. Действието в тази напрегната, психологическа драма се развива на кораб. Филмът разказва за жалките опити на един мъж да впечатли съпругата и евентуалния си съперник, млад стопаджия качен на кораба по прищявка.

Приет за първия полски филм, в който не става дума за Втората световна война, и е аплодиран заради визуалното си съвършенство (още една основна характеристика в творчеството на Полански). Това е и единственият пълнометражен игрален филм, направен от Полански в Полша за много дълго време напред.

Полански заминава за Англия, за да направи следващите си два филма, първият от които – „Repulsion” (Отвращение), се превръща в крайъгълен камък в жанра на съвременния психологически трилър, и независимо слабите приходи, си остава любимият на режисора. Полански прави своя холивудски дебют през 1968 с хорър класиката „Бебето на Розмари”. Както и по-ранните му творби, филмът се концентрира повече върху психологическия ужас, отколкото върху евтините средства за сплашване на зрителите.

Режисьорът е съумял да създаде атмосферата на надвисващия ужас по начин, който мнозина режисьори след него се опитват да имитират – много рядко с успех. Следващият му филм, „Макбет”, е достоверна, но противоречива адаптация на шекспировата трагедия. Направен скоро след като съпругата му, Шарън Тейт е брутално убита от членове на „семейството” на Чарлс Менсън, с нагледното си насилие, филмът сякаш отразява мъката и страданието на режисьора.

В следващия си филм Полански завива в друга посока – заминава за Италия и снима еротичната комедия „What?”, преди да се завърне в САЩ и да режисира едно от най-добрите си произведения,

(1974), филм който съживява почти мъртвия жанр film noir и носи на Полански номинации за Оскар и за наградата на Британската киноакадемия. Успехът е последван от напрегнатия и сюреалистичен „Le Locataire”. Злокобна, параноична приказка за лудост, и отмъщение, заснета в квартала, където Полански живял при първото си идване в Париж.

На следващата година името на Полански е навсякъде в новините, но не заради нов филм, а поради много по-неприятен повод: Докато работи в Холивуд по поредния си проект, режисьорът е обвинен в сексуална връзка с 13-годишно момиче. Без възможност да продължи работата си, Полански напуска САЩ и се установява в Париж (той е придобил френско гражданство още през 1976) и не снима нищо до 1979. Адаптацията на романа на Томас Харди, дългият три часа „Тес”, дава старт в голямото кино на 17-годишната Настася Кински (с която Полански също е в интимни отношения), става най-скъпият филм сниман във Франция до това време. С този филм успехът отново е налице и Полански е номиниран за Сезар и отново за Оскар като най-добър режисьор.

Докато „Тес” е белязан с лиричен романтизъм, следващият филм на Полански „Пирати” (1986), е пълноценна пародия. Но както и другите му комедии, „Пирати” няма успех. След като са обсипали с похвали „Тес”, критиците решават, че „Пирати” е неравен и недостоен за сериозното им внимание. „Безумецът” – трилър от 1988 с Харисън Форд, също не задоволява нито критиката, нито публиката , а следващият му проект, перверзно-еротичният трилър „Горчива луна” (1992) привлича повече внимание, а в него играе и тогава неизвестния Хю Грант. Полански отново спечелва одобрението на критиците през 1994 с „Death and the Maiden”,неговата адаптация по пиесата на Ариел Дорфман, с участието на Бен Кингсли и Ситорни Уийвър. Две години по-късно той снима експерименталния „Gli Angeli”, а през 1999, се завръща към трилър мистериите с „Деветата порта”, където участва третата му съпруга, Еманюел Сение. (Барбара Лас е първата; Шарън Тейт - втората).

„Деветата порта” минава съвсем незабелязано, но пък със следващия си филм Полански демонстрира, че отново е на върха на играта. Базиран на спомените на Владислав Шпилман и вдъхновен от потресаващите детски преживелици на самия Полански,

разказва силно емоционалната история на талантлив музикант, принуден да се крие из руините на Варшава по време на нацистката окупация на Полша. Филмът започва да трупа награди още от премиерата си в Кан през 2002, където взима голямата награда – Златната палма, до Академичните награди, където получава цели седем номинации, включително и за най-добър филм. За изненада на мнозина в конкуренция с популярния мюзикъл „Чикаго” и „Бандите на Ню Йорк” на Скорсезе, „Пианистът” печели три основни награди – най-добър актьор, адаптиран сценарий и за режисура – въпреки, че самият Полански няма как да отиде в САЩ, за да си получи наградата, защото веднага ще бъде арестуван по онова старо дело, за което споменахме по-горе.

Нет Фокус

Юсейн Болт

на английски: Usain Bolt

Дата на раждане - 21 август 1986 Трелони, Ямайка

Юсейн Болт е ямайски спортист, лекоатлет, носител на Световните и Олимпийски рекорди в бягането на 100 метра - 9,58 сек. (поставен на 16 август 2009 година), на 200 метра 19,19 сек. (20 август 2009), щафета 4 Х 100 м. (22 август, резултат - 37.10 сек.) с отбора на Ямайка, поставен на Олимпийските игри в Пекин.

Заради името и постижението му е наричан с прозвището "мълнията" ("Lightning bolt").

Роден е в в областта Трелони, Ямайка, учи в William Knibb High School. На 15 годишна възраст печели злато и два сребърни медала на световния шампионат за младежи 2002 година в Кингстън.

На световното младежко първенство по лека атлетика през 2003 година, става първи в бягането на 200 метра с резултат 20,40 сек. През 2004 година става първи отново на 200 метра с резултат 19,93 сек.

Минути след олимпийската титла на 100 метра, Пекин 2008

На шампионата в Ямайка през 2007 година Болт пробежава в дистанцията от 200 м., с резултат 19,75 секунди, подобрявайки с 0,11 сек. държавния рекорд, датиращ от преди 36 години, поставен от Дон Куори (на английски - Don Quarrie). На Световния шампионат по лека атлетика в Осака, Япония 2007, завоюва сребърен медал, победен от американеца Тайсън Гей (на английски - Tyson Gay).

През май 2008 година Болт преодолява стометровата дистанция за 9,76 секунди, което време е втори резултат в историята на тази дистанция, след световният рекорд на сънародника му Асафа Пауъл.

По-малко от месец по-късно, на 31 май 2008, Болт пробежава в 100 м. дистанция с резултат 9,72 секунди, установявайки нов Световен рекорд(предишният рекорд е 9,74 секунди).

На 16 август 2009 г., на Световното първенство по лека атлетика в Берлин, установява нов световен рекорд на 100 м., постигайки сензационният резултат от 9.58 секунди.

Привърженик е на "Манчестър Юнайтед"

Пекин 2008

* На Олимпийските игри в Пекин 2008, Болт дава заявка още в квалификациите, че потенциала му е огромен, ставайки първи в серията.

* На 16 август става Олимпийски шампион с невероятният резултат от 9.69 сек., като дори няколко метра преди финала си позволява да намали темпото, поздравявайки публиката.

* Невероятното му представяне в Пекин продължава на 20 август, когато във финала на 200 м., зъвършва първи, с резултат 19.30 секунди, нов Световен и Олимпийски рекорд, с което подобрява рекорда на Майкъл Джонсън (19.32 с.), поставен на 1 август 1996 година по време на Олимпийските игри в Атланта.

* На 22 август става Олимпийски шампион и Световен и Олимпийски рекордьор с отбора на Ямайка, в щафетата 4 х 100 метра, с резултат 37.10 секунди. Щафетата бе в състав: Неста Картър, Майкъл Фрейтър, Юсейн Болт и Асафа Пауъл.

Световно първенство „Берлин 2009“

* На 16 август 2009 г., Юсейн Болт подобрява собствения си световен рекорд от Олимпиадата в Пекин. Новото му постижение е 9.58 секунди, което го прави най-бързият човек за всички времена.

* На 20 август 2009 г. на същото СП, Юсейн Болт постави нов Световен рекорд в дисциплината 200 метра, с постижение 19,19 сек.

bg.wikipedia.org

Любка Рондова

Любка Василева Рондова-Караянева е известна българска народна певица.

Любка Рондова е родена в костурското село Шестево (на гръцки Сидирохори), Гърция през 1936 година. През 1948 г. по време на гръцката гражданска война попада в групата на така наречените деца бежанци, с които е изведена от комунистическите партизани извън страната. Живее в Полша и в Чехия. Завършва славянска филология в Карловия университет в Прага. Говори няколко чужди езика. През 1960 година семейството на Любка се установява в България и тя работи като екскурзовод, преводач, редактор и служител в отдели по културата в различни ведомства.

Сериозният ѝ път на народна певица започва след като се премества в София, когато постъпва в най-стария в България ансамбъл за народни песни и танци „Гоце Делчев“. В него остава 30 години, като дълго време е солистка и лице на ансамбъла. Тук, в средата на българи бежанци от всички македонски краища, оформя и обогатява своя песенен репертоар, изграден основно върху песни, наследени от майка ѝ и баба ѝ, усъвършенства и своите изпълнителски умения.

През 1980 г. прави първите си записи в Българското радио, а след това и в Балкантон, Българската телевизия, Радио Благоевград. Те са тиражирани на множество грамофонни плочи, аудио и видео албуми.

През 2000 г. е издаден първият ѝ албум на компактдиск „Смиляна“. В него са включени 22 най-популярни и обичани песни от цялото ѝ богато музикално почти 40-годишно наследство.[1] През 2003 г. излиза и нейният втори компактдиск „Песните са моите деца“, в който са включени 15 напълно нови изпълнения. От тях 9 стари автентични песни от родното ѝ Костурско и 6 авторски.[2]

И до ден днешен Любка Рондова продължава да издирва и записва автентични български народни песни.

За приноса ѝ към развитието и популяризирането на българската култура на 22 май 2002 година Любка Рондова е удостоена с орден „Стара планина“.[3] Тя е носител и на орден „Кирил и Методий“ II степен и златен медал „Петко Войвода“

Настася Кински

Настася Кински (на немски Nastassja Kinski, родена Nastassja Aglaia Nakszynski) е немска актриса, дъщеря на актьора Клаус Кински. На 16-годишна възраст започва любовна връзка с Роман Полански, 28 години по-възрастен от нея. През 1979 г. той я кани да играе главна роля във филма му „Тес“, който поставя началото на нейната популярност. По-късно „Париж, Тексас“ на Вим Вендерс ще я превърне в световна знаменитост.

Настася Кински владее немски, френски, английски, италиански и руски език.

Паулу Коелю

Паулу Коелю (на португалски: Paulo Coelho) е известен бразилски писател.

Биография

Роден е на 24 август 1947 г. в Рио де Жанейро в семейството на Алисия Коелю, ревностна католичка, и Педру Коелю, изтъкнат инженер. Посещава местно училище, където развива любов към поезията и писането. Родителите му не одобряват влеченията на сина си и той постепенно се отдалечава от тях, развивайки бунтарски дух. Родителите му възприемат погрешно непостоянното поведение на сина си и на три пъти го изпращат в клиника за душевно болни, където той претърпява различни терапии, включително електрошокова.

Посещава училище по право в Рио де Жанейро, но го напуска през 1970 г. Започва да се движи в средите на хипита и свободомислещи хора и пише статии, проповядващи свобода. През 1972 г. се захваща с писане на текстове на песни, които му носят добри печалби. През 1974 г. е арестуван за кратко заради поезията си, в която бразилската диктатура вижда заплаха. След тези неприятни преживявания Паулу Коелю започва работа в звукозаписна компания и няколко години по-късно заема поста художествен директор в CBS, но през 1978 г. изненадващо е уволнен.

Година след това се среща със старата си позната Кристина, за която по-късно се оженва, и двамата започват да пътешестват из Европа. Там той се връща към католическата вяра и през 1986 г. Коелю извървява Пътя на Сантяго, старинен маршрут между Франция и Испания, дълъг приблизително 800 км. По него поклонници стигат до испанския град Сантяго де Компостела, където се съхраняват мощите на св. апостол Яков Зеведеев, който на испански се нарича Сантяго и е покровител на Испания. След това събитие той намира сили да напише първата си книга - „Дневникът на един маг“ („O Diário de um Mago“), където описва преживяното.

През 1988 г. Паулу Коелю издава „Алхимикът“, която има небивал за бразилски писател успех и 14 години по-късно е обявена за най-продаваната книга, написана на португалски език, за всички времена.

През следващите години Паулу Коелю продава над 50 милиона копия от книгите си, преведени на 56 езика, в 150 страни. Получава множество литературни награди, включително престижната International IMPAC Dublin Literary Award за „Вероника решава да умре“.

Коелю е най-продаваният чуждестранен писател в България в началото на 21-ви век.

Днес писателят живее с жена си Кристина в Рио де Жанейро. Нашумява наскоро с „O Gênio e as Rosas“ и „Единайсет минути“ (Onze Minutos).

Библиография

1987 Дневникът на един маг (O Diário de um Magu)

1988 Алхимикът (O Alquimista)

1990 Брида(Brida)

1991 O Dom Supremo

1992 As Valkírias

1994 Maktub

1994 Край река Пиедра седнах и заплаках (Na margem do rio Piedra eu sentei e chorei)

1996 Петата планина (O Monte Cinco)

1997 Cartas de Amor do Profeta

1997 Воинът на светлината: Наръчник (Manual do Guerreiro da Luz)

1998 Вероника решава да умре (Veronika decide morrer)

1999 Palavras essenciais

2000 Демонът и сеньорита Прим (O Demônio e a Srta. Prym)

2001 Histórias para pais, filhos e netos

2003 Единайсет минути (Onze Minutos)

2004 O Gênio e as Rosas

2005 Захир

2006 Бъди като течащата река

2007 Вещицата от Портобело

2008 Победителя е сам(THE WINNER STANDS ALONE)

Чад Майкъл Мъри

Чад Майкъл Мъри (на английски: Chad Michael Murray) е американски актьор и модел, най-известен с ролята си на Лукас Скот в сериала One Tree Hill.

Ранен живот

Роден е на 24 август 1981 година в Бъфало, Ню Йорк. Голямата му мечта да стане спортист се разбива след контузия. Атлет по природа, той е посъветван от медицинска сестра да се пробва като манекен. Мъри получава стипендия от местната модна агенция "Wright Model and Talent", която му позволява да се състезава в Орландо. Там той е забелязан от търсач на млади таланти от Лос Анджелис. Кариерата му в Лос Анджелис се развива шеметно и за кратко време той вече е модел на най-известните модни къщи и дизайнери, сред които „Гучи“, „Томи Хилфигър“ и „Скетчърс“.

Филмова кариера

По време на престоя си в Лос Анджелис получава малка роля в сериала Диагноза убийство (Diagnosis: Murder). Скоро след това неговата филмова кариера процъфтява и Чад получава голяма роля в поредицата Gilmore Girls на Уорнър Брос, където играе ролята на Тристин Дю Грей. Участва и в Последствия (2001) и в Кръгът на Доусън (Dawson's Creek).

Продължава с филмите, но не на малкия, а на големия екран. През 2003 участва във филма Шантав петък (Freaky Friday), където играе заедно с Линдзи Лоън и Джейми Лий Къртис. В същата година получава главна роля в тинейджърския драматичен сериал Самотно дърво на хълма. Снима се в Историята на Пепеляшка (2004) заедно с Хилари Дъф.

Личен живот

На 16 април 2004 Чад сключва брак с актрисата София Буш, с която по това време заедно участва в сериала Самотно дърво на хълма. След по-малко от две години съвместен живот, на 4 април 2006, те се развеждат. Сега той е сгоден за Кензи Далтън (на английски: Kenzie Dalton), играла епизиодична роля на мажоретка в същия сериал.

Филмография

Кино

„Шантав петък“ (Freaky Friday) (2003)

„Историята на Пепеляшка“ (A Cinderella Story) (2004)

„Къщата от восък“ (House of Wax) (2005)

„Домът на смелите“ (Home of the Brave) (2006)

Телевизия и сериали

Undressed (2000)

Diagnosis Murder (2000)

„Момичетата Гилмор“ (Gilmore Girls) (2000-2001)

„Самотно дърво на хълма“ (One Tree Hill) (2003-2009)

Днес е роден и Хари Марковиц, Нобелов лауреат за икономика (1990), разработил прочутия "модел на Марковиц" за управление на инвестиционни портфейли.