Васил Михайлов

Дата на раждане - 06.04.1938 г. Стара Загора, България

Васил Михайлов, един от най-популярните български драматични и филмови актьори, с общо над 200 роли в киното и театъра. След училищната самодейност и двете години, в които работи като шлосер в старозагорския завод “Светлина” (1958-1960 г.), е приет във ВИТИЗ, в класа на проф. Желчо Мандаджиев. Завършва през 1964 година, директор е на Хасковския театър в периода 1965-1966, където работи три сезона и играе в “Ричард Трети”.

Присъединява се към престижната актьорска трупа на Военния театър през 1967 г. и сравнително млад, само на 24 години, се снима за първи път в киното - като Неприятния в “Хроника на чувствата” (1962) на Любомир Шарланджиев. Междувременно прави силни роли във Военния театър - Боян в „Боян Магесникът” от К. Христов, Васка Пепел в „На Дъното” от М. Горки - все през 1968, старшина Васков в „А утрините тук са тихи...”, Манол във „Време разделно” през 1973, Лопахин във „Вишнева градина” - 1974…

Успоредно с работа си на сцената, Михайлов се снима редовно и пред камерите на една от най-популярните рубрики на БНТ през седемдесетте години: Нягул в „Албена” на Йовков, съветския обвинител в „Нюрнбергският процес”, Сганарел в „Насила лекар” на Молиер, Кочкарьов в „Женитба” на Гогол, Марин в „Лодка в гората” на Н. Хайтов, Водача в „Оптимистична трагедия” на Всеводод Вишневски, Македонски в “Хъшове” на Вазов и др.

В киното кариерата му потръгва малко по-бавно. Шест години след дебюта си, актьорът отново е пред кинокамера в “Свобода или смърт” (1968). През 1970 впечатлява с ролята на Ибрям Али в „Краят на песента”, а през 1971 играе Старшията в „Герловска история” и печели наградата за мъжка роля на Х-тия фестивал на българския филм във Варна. Следват „Като песен” (1873) и „Зарево над Драва” (1974). Но големият му пробив идва с образа на д-р Панов в “Хирурзи” (1977) на Иванка Гръбчева.

Следват значими и второстепенни изяви в киното, сред които трябва за отделим хан Кубрат в “Хан Аспарух” (1981), Боян Бъчваров-Бъч в “Събеседник по желание” (1984), хан Крум в ”Денят на владетелите” (1986), Петко Каравелов в “Мечтатели” (1987), Исмаил ага във „Време разделно” (1988) по Антон Дончев... Една от емблематичните роли на актьора идва в началото на политическите промени в страната с хита на Николай Волев “Маргарит и Маргарита” (1989). В. Михайлов буди истинско отвращение като зловещия партиен бос с показателното име Нерезанов.

През 1981 Васил Михайлов прави и ролята, с която завинаги ще остане в народното съзнание – капитан Петко войвода в едноименния сериал. За работата си в спечелилата свръхпопулярност телевизионна поредица през 1982 г. актьорът получава награда за мъжка роля на ХVІІ фестивал на българския игрален филм – Варна.

И през следващите години, когато българското кино изпада в продължителна криза, Васил Михайлов продължава да се снима редовно и често пъти именно неговата игра е сред най-големите достойнства на филмите, в които участва. Можем да споменем антиутопията на Иван Андонов “Индиански игри” (1990), “Вълкадин говори с Бога” (1996), “След края на света” (1998) на Иван Ничев и предизвикалия разгорещени дискусии сериал на Иван Андонов, ”Дунав мост” (1999).

През новото хилядолетие Васил Михайлов игра силно в “Най-важните неща” (2001) и в “Огледалото на дявола” (2001) на Николай Волев – филм, поставил в центъра на действието някои от най-болезнените проблеми на обществото ни. Снима се и в няколко чужди продукции („Алеф”- 1997, „Версежеторикс” - 2001), които за жалост не оправдават очакванията. Но Васил Михайлов е в отлична форма и можем да очакваме да ни радва с нови постижения, стига да попадне на подходящи проекти. Защото, както казва В. Михайлов, „Трудът на актьора е вид наркотик. Това е магия, която се пръква от работа с големи автори, големи режисьори, с жадния за промяна зрител."

kino.dir.bg

Румяна Нейкова

Дата на раждане - 06.04.1973 г. София, България

Румяна Нейкова е българска гребкиня и олимпийска шампионка по скиф.Започва да се занимава с академично гребане през 1985 г. в ЦСКА под ръководството на Верка Алексиева, като отначало не се състезава индивидуално, а в отбор от две или четири гребкини на лодка. През 1989 година Нейкова става световна вицешампионка за девойки, а през следващата година става световна шампионка за девойки. Тогава и участва на Летни олимпийски игри 1992 в Барселона и Летни олимпийски игри 1996 в Атланта. По-късно се ориентира към скифа и печели първия си медал на световното първенство - бронз - през 1999.

На Летни олимпийски игри 2000 в Сидни остава втора, след белорускинята Екатерина Карстен, като победителката е била определена едва след фото-финиш.

През 2001 се ражда големият ѝ син Емил, а през 2006 и малкият - Марио.

През 2002 и 2003 печели златни медали от световните първенства в Севиля и Милано и стана единствената българка с два златни медала от световни първенства по гребане. На първенството от 2002 поставя нов световен рекорд на скиф от 7:07 минути.

На олимпийските игри в Атина остава трета, след германката Катрин Рутшов-Стомпоровски и Екатерина Карстен.

На световното първенство през 2005 г. в Гифу, (Япония), Румяна Нейкова и Миглена Маркова печелят сребърни медали на двойка-скул. На световното първенство в Мюнхен, през 2007 г., печели сребърен медал. Месец по-късно спечелва титлата на Европейското първенство в Познан.

На петата си олимпиада, Летни олимпийски игри 2008 в Пекин, Румяна Нейкова става олимпийска шампионка в дисциплината скиф с резултат от 7:22:32 минути.

bg.wikipedia.org

за вчера 07.04

Ръсел Кроу

на английски: Russell Crowe

Дата на раждане - 07.04.1964 г. Уелингтън, Нова Зеландия

Ръсел Айра Кроу сам определя произхода си като норвежки и маорски, но баба му е от Уелс (където няма норвежци и маори), а фамилията му е чисто ирландска.

По-голямата част от детството му преминава в Австралия, тъй като семейството се премества в Сидни, когато Ръсел е на четири години.

Работата на родителите му налага чести пътувания и Кроу за първи път живее в истински дом на 14 годишна възраст.

Момчето определено проявява интерес към актьорската игра–събуден от участията му като статист в няколко филма, но по времето когато напуска гимназия, това което го интересува най-много, е музиката.

РОК ИЛИ КИНО?

С вече няколко малки роли зад гърба си, 16-годишният Кроу започва да се нарича Ръс Ле Рок. Работи като барман, сервитьор и в бинго зала и приходите му не се оказват достатъчни, за да си плаща сметките, затова музиката се явява като допълнителен помощен доход.

"I Want To Be Like Marlon Brando" или „Искам да съм като Марлон Брандо” е името на сингъла от 1980, който Ръс Ле Рок записва като соло-изпълнител (преди да сформира групата Roman Antix), която накрая става 30 Odd Foot Of Grunts. В крайна сметка, певецът, автор на песни и китарист окончателно избира професията на актьор – но до съвсем скоро продължаваше да се занимава активно и с музика.

На 25-годишна възраст, Кроу получава първата си роля в игрален филм - като лейтенант Корбет в „Prisoners of the Sun”, известен още и като Blood Oath. Но големият му пробив идва през 1991, със спечелилото награда изпълнение (награда за най-добър актьор в подържаща роля на Австралийския филмов институт) в „Proof”.

Това е само началото на една възхвалявана от критиците кариера, продължила през 1993 с ролята на скинхед в „Romper Stomper”.

С още една награда на Австралийския филмов институт, този път за най-добър актьор, през 1994 Кроу е в ролята на хомосексуален мъж в „The Sum of Us”.

Успехът вече е налице, но е ограничен само в страната на кенгурата и коалите – преди Шарън Стоун да гледа „Romper Stomper” и да открие в него най-подходящия актьор за своя „Бърз или мъртъв”.

Според мнозина Кроу е единственото истинско нещо във филма, който остава верен на името си и умира бързо в боксофиса.

Все пак Кроу не губи нищо, защото лицето му вече е познато в САЩ. Същата 1995 играе заедно с Дензъл Уошингтън в „Виртуален убиец”, като сериен убиец.

ГЛАДИАТОРЪТ ИЗБИВА КОНКУРЕНЦИЯТА

Пробивът към висшите актьорски кръгове идва с ролята на ченге, което не си поплюва и любовник на Ким Бейсинджър през 1997 в „Поверително от Ел Ей”.

Пренебрегнат е при раздаването на Оскарите, но това което най-често се чува в Холивуд за Кроу е „Той е.”, въпреки че през същата година Леонардо Ди Каприо се обяви за "господаря на света".

През 1999, Кроу изигра действителното вътрешно лице Джефри Уиганд в драмата „Вътрешен човек” и спечели възторжени отзиви, както и номинация за най-добър актьор.

Като римския генерал Максимус в епическия блокбъстър „Гладиатор”, Ръсел Кроу показа на зрителите и критиците, че няма кой да го спре-както на римската арена, така и в Холивуд, с Оскара си за най-добър актьор през 2001.

КОРОНОВАНИЯТ ПРИНЦ НА ХОЛИВУД

Въпреки че Кроу е сравняван Джеймс Дийн, Марлон Брандо и Робърт Мичъм, той отказва да се подчини на холивудските правила. Единствената типично холивудска слабост, на която се поддаде беше романтичната му връзка с типично холивудската звезда Мег Райън; негова партньорка в „Доказано жив”.

Докато снима филма на Джоди Фостър „Flora Plum”, Кроу наранява рамото си.

Следващият филм, в който го гледахме е „Красив ум”, заедно с Дженифър Конъли.

Последният филм, в който имахме възможност да гледаме Ръсел Кроу беше „Господар и командир: Далечният край на света”.

Междувременно актьорът се ожени за отдавнашната си приятелка Даниел Спенсър и стана баща на Чарлс Спенсър Кроу (23 декември 2003), който предпочита да прекарва времето си в семейната ферма на 8 часа път от Сидни.

Предстои ни скоро (най-вероятно през септември 2005) да го гледаме в „Cinderella Man”. Ръсел Кроу играе боксьор и при подготовката си през януари 2004, отново си нарани рамото. Това отложи началото на снимките с два месеца.

РЪСЕЛ КРОУ:

"Един от проблемите при снимките на „Поверително от Ел Ей” беше, че авторът Джеймс Елрой, упорстваше, че героят ми Бъд Уайт не пие. Аз му казвах, 'стига бе, това е 1953 година. Той е ченге. Да не искаш да кажеш, че след работа не отива с момчетата да ударят по няколко бири?' А Елрой отговаряше, 'абсолютно не'. Така пет месеца и седем дни не пих абсолютно нищо. Това вероятно е най-болезненият перод в живота ми."

[за спечелваето на Оскар за най-добър актьор] "Ако някой е израсъл в предградията като мен, мечта като тази изглежда ужасно нелепа и абсолютно невъзможна. Но този момент произхожда директно от мечтите ми по онова време. На всички, които в момента нямат на какво да разчитат, освен на куража си, искам да кажа: Възможно е.”

"Ще се преместя в Лос Анджелис, само ако Австралия и Нова Зеландия са погълнати от цунами, Европа е заразена с бубонна чума, а Африка е унищожена от марсианско нападение."

"Някой ме потупа по рамото, аз се обърнах, и... нали познавате Робърт Де Ниро? Е, човекът не каза нито дума. Не каза 'Здрасти', 'Добър вечер' или например 'Аз съм Робърт. Просто ме погледна, кимна и се усмихна. След което си тръгна." – За срещата си с Робърт Де Ниро.

"Не е нужно да харесваш един актьор, за да участваш в сцена с него. Не е нужно да харесваш и режисьора. Но е по-хубаво, ако е така . А в най-важно според мен е уважението."

"Всичко това, публичният образ, който са ми създали медиите – да го наречем „дивака” – не ми помага. Не ме прави повече или по-малко привлекателен за зрителите. Единствено качеството на работата ми, кара хората да ме гледат."

"Бих искал да играя пламенни жени, но никой не ми предлага такива роли."

kino.dir.bg

Джеки Чан

на английски:Jackie Chan

Дата на раждане - 07.04.1954 г. Хонг Конг, Китай

Един от най-популярните актьори от филмите за бойни изкуства , името му Джеки Чан е добре познато не само на любителите на екшъна и комедията, но дори и на сериозните ценители на киното. Истинското му име е Чан Кунсун. Още 6-годишен е даден от родителите си на обучение в прочутата школа на китайската опера. Започва да се появява в епизодични филмови роли още като тинейджър.

Името му фигурира сред участниците в масовката от филма «Яростен юмрук» (1972) с участието на легендарния Брус Ли. След като овладява отлично кунг-фу, акробатика, пластика и сценично поведение в средата на 70-те години на миналия век Джеки Чан започва да се снима в централни роли и дори сам да режисира сложните трикови сцени във филмите, в които участва: «В лапите на смъртта», «Шаолинци» (1976), «Изкуството на Шао Лин: техниката на змията и жерава», «Змия в сянката на орела» (Snake In Eagle's Shadow, 1978) и др. Интресното е, че Джеки Чан смело се отказва да подражава на екранните образи на Брус Ли, за да започне още в началото на невероятната си кариера да изгражда имиджа на своя герой — «рицаря на кунг-фу комичния образ», добродушния, но храбър боец, проявяващ неподражаемо техническо умение и находчивост в христоматийни филми, като «Пияният майстор» (The Young Master, 1979), «Голямата схватка» (The Big Brawl, 1980, в САЩ) и др. През 80-те и 90-те години все по-често се изявява и като режисьор и сценарист на своите ленти, сред които най-известни са «Проект «А» (A Ji Hua, 1983), «Полицейска история» (1985), «Доспехите на бога» 1, 2 (Long Xiong Hu Di, 1986, 1991) и др.

Отличителен блег за творчеството на Джеки Чан е неговото успешно преобразяване от виртуозен каскадьор в своеобразен «култов» актьор на кунг-фу киното. Неговото чувство за хумор, умението да работи с партньорите и със сценичния реквизит «Полицейска история-4» (Police Story IV: Supercop, 1993), «Безредици в Бронкс» (Rumble In The Bronx, 1995) дадоха основание на критиката дори да започне да го нарича „съвременният Бъстър Китън”.

През последните години Джеки Чан прави успешна кариера и в Холивуд, но филмите му все по-малко се отличават от конфекцията, създавана там. От този период са заглавията «Гори, Холивуд, гори» (Burn Hollywood Burn, 1997), «Час пик» (Rush Hour, 1998), «Shanghai Noon» (2000) и др.

Женен е за Фен Джао Лин и има син на 21 г. От връзката си с бившата Мис Азия Илейн Енг има дъщеря.

kino.dir.bg

Франсис Форд Копола

на английски: Francis Ford Coppola

Дата на раждане - 07.04.1939 г. Детройт, Мичигън, САЩ

Франсис Форд Копола е американски режисьор и сценарист, световноизвестен най-вече с трилогията - Кръстникът, както и с епичния филм за Виетнамската война „Апокалипсис сега“.Завършва колежа „Хофстра“ и Кино училище при „Калифорнийския университет“ в Лос Анжелис.

През 1962 година Копола асистира на известният режисьор Роджър Корман, а през 1963 год. създава първия си самостоятелен филм - „Безумие 13“. Прави сензация с екранизация по романа на Марио Пузо - Кръстникът през 1972 година. В главните роли играят Марлон Брандо, Робърт Дювал, Ал Пачино, Талия Шайър (която му е сестра), Даян Кийтън и др. „Кръстникът“ има още две части, които излизат през 1974 и 1990 година, като в тях вече се включват актьори като Робърт Де Ниро, Анди Гарсия а в третата част играе и дъщеря му - София Копола.

Франсис Форд Копола е номиниран или печели с „Кръстникът“:

* ”Оскар” за „най-добър филм“ 1972 година „Кръстникът“;

* ”Оскар” 1974 година - за „най-добър филм“ и Оскар на Робърт Де Ниро „най-добра второстепенна роля“ „Кръстникът 2“;

* Седем номинации “Оскар” включително за „най-добър филм“ „Кръстникът 3“.

През 1979 година създава филма Апокалипсис сега с участието на Марлон Брандо, Робърт Дювал, Мартин Шийн, Лорънс Фишбърн, Денис Хопър и Харисън Форд.

Филма носи множество награди и номинации:

* “Златна палма” - Кан’79

* “Оскар” за „операторско майсторство“ и „звук“

* “Златен глобус” за режисура

* Номинации за “Оскар” за „най-добър филм“, „адаптиран сценарий“, „най-добър режисьор“, „сценография“ и „монтаж“.

Дъщерята на Копола - София тръгва по пътя на баща си, филма ѝ - Изгубени в превода, на който Франсис Форд Копола е продуцент, им носи Златен Глобус и Оскар за „най-добър сценарий“. Лентата прави сериозно впечатление на кинокритиката и зрителите.

bg.wikipedia.org

за днес

Кофи Анан

на английски:Kofi Atta Annan

Дата на раждане - 08.04.1938 г. Кумаси, Гана

Кофи Ата Анан е ганайски дипломат, дългогодишен служител в администрацията на Организацията на обединените нации. Произхожда от богато ганайско семейство. На 1 януари 1997 той сменя Бутрос Бутрос-Гали като седмия генерален секретар на ООН. През 2001 получава, заедно с ООН, Нобелова награда за мир. На 13 октомври 2006 г. Общото събрание на ООН избира единодушно Бан Ки Мун за нов генерален секретар на Обединените нации, който встъпи в длъжност от 1 януари 2007 г. Получава магистърска степен от Масачузетският технологичен институт през 1972 г. Като студент членува в най-голямата студентска организация в света AIESEC . На Кофи Анан се приписва съотговорност за геноцида в Руанда през 1994 г, тъй като той не е дал гласност на новините от Руанда за геноцида (повече от 800 000 убити) и ги е омаловажил. Особено му се приписва вина във връзка с докладите на ген. Roméo Dallaire, чиито настоятелни молби за намеса остават без отговор.

bg.wikipedia.org

Денис Куейд

на английски: Dennis Quiad

Дата на раждане - 09.04.1954 г. Хюстън, САЩ.

Денис Куейд е роден в семейството на електротехник. Учи драма в училище и в колеж, но напуска преди да завърши следването си, за да замине за Лос Анджелис с намерението да направи бърза кариера. Там по същото време неговият по-голям брат Ранди Куейд вече жъне успехи като актьор, главно в комедии.

На Денис обаче щастието не се усмихва така бързо.

В началото среща доста трудности с намирането на работа. Играе предимно в телевизионни сериали, докато през 1979 г. пробива с доброто си изпълнение във филма „Breaking Away”. Четири години по-късно печели заслужено признанието на критиката за играта си в „The Right Stuff (1983). Освен актьорски, Денис има и музикален талант. Докато прави шеметната си кариера в Холивуд, не престава да свири със своята група „Sharks”. Изявява се и като композитор. Той е автор на песни към три от филмите, в които е участвал: „Night the Lights Went Out in Georgia, The (1981), „Tough Enough” (1983) и „Big Easy, The” (1987).

Снима се в най-разнообразни роли в различни по жанрове филми.

Еднакво добър е във фантастистики (Enemy Mine,1985), в комедии (Innerspace, 1987), в драми (Come See the Paradise, 1990; Savior,

1998), а също и в биографичния филм за великия джазов музикант Джери Лий Луис „Great Balls of Fire!”, 1989) и др. Сред последните значителни ленти, в които се появявал e „Далеч от рая” (2002) на Тод Хейнс, в който изпълнява роляjd на хомосексуалния съпруг на главната героиня (актр. Джулиан Мур).

През 2003-а и 2004-а година се снима в „Cold Creek Manor” и „The Alamo,”, а предстои да излязат на екран филмите: „The Day After Tomorrow”, „The Flight of the Phoenix” и „Synergy”, в които също са му поверени централни роли.

Денис Куейд е бил женен два пъти и на два пъти се е развеждал. Първата му съпруга е P.J. Soles, с която живее 5 г. (1978-1983), а втората е популярната актриса Мег Райън, с която живее 10 г. (1991-2001), преди да нахлуe в живота им Ръсел Кроу. Както е известно, бракът на Денис и Мег се разпада, заради кратката авантюра на Мег с нашумелия австралийски актьор. От втория си брак Денис има син Джак, роден на 24 април 1992 г. Любимото хоби на Денис Куейд е голфът.

kino.dir.bg

Георги Минчев

Дата на раждане - 06.04.1943 г. София, България

Починал - 18 февруари 2001 София, България

Георги Минчев е известен български поп- и рокпевец. Завършва специалност „Външна търговия“ във ВИИ „Карл Маркс“ (днес УНСС). Като студент печели „Златния Орфей“ с прочутата песен на Борис Карадимчев „Бяла тишина“ в акомпанимент на „Щурците“. Друг негов хит от онова време е „Снегът на спомена“.

Пее от началото на 60-те години. Той е един от основоположниците на българската рокмузика (заедно с Бъндараците). През 1967 г. работи с Щурците, а през 1968-1969 г. със Сребърните гривни.

Минчев заминава да следва телевизионна режисура в IAD Брюксел и я завършва през 1977 г. Записва малко известни у нас песни на френски език. След завръщането си работи в Радио „София“ и Българска телевизия. Нашумява отново с песента „Блажени години“, чиято музика е кавър на американска кънтри-мелодия. През тези години Георги Минчев изпява и химнът „Българският рок“. След демократичните промени се превръща в площаден певец, бард на демократичните промени. Заедно с П. Гюзелев създава групата “Стари муцуни” през 1991 г.

Умира през февруари 2001 г. Завещава китарата си на Васко Кръпката, който от своя страна прави с нея поклонение пред гроба на Джими Хендрикс в Сиатъл.

bg.wikipedia.org

Джена Джеймисън

на английски:Jenna Jameson

Дата на раждане - 09.04.1974 г. Лас Вегас , САЩ.

Джена Джеймисън е американска порнографска актриса и бизнесдама. Тя е една от най-известните порно звезди в света. Започва кариерата си като стриптизьорка, а във филми започва да се снима през 1993 г. Три години по-късно печели наградите за най-обещаваща актриса на трите главни асоциации на порно индустрията. Спечила е повече от 20 престижни порно награди, между които и наградата "Hot D'Or".

През 2000 г. основава собствена развлекателна компания, „Клуб Джена“, която първоначално поддържа личния й сайт, а към 2001 г. започва да менажира други порно актриси и да продуцира филми. Първият и филм "Briana Loves Jenna" (с Бриана Банкс) e отличен като най-продаваното порнографско заглавие за 2002 г. Към 2005 г. приходите на Джеймисън надхвърлят 30 млн. долара.

* Момиче на месеца на "Penthouse": Мис Януари 2004

* Момиче на годината на "Penthouse" за 2004

* Номер обувки : 5,5 (U.S. & Canada Women Size)

* Татуировки:

o Сърце - дясна буза на седалището

o Дракон - на врата

o Цвете и Момиче - десен глезен

o Girl in Red Halter and Spandex - десен прасец

o Ангел - ляв прасец

o "Jay" - ляв безименен пръст

o Flowers - Inside Left

* Пиърсинг:

o На пъпа

o Клитора

o На зърната на гърдите

bg.wikipedia.org

Жак Вилньов

на френски: Jacques Joseph Charles Villeneuve

Дата на раждане - 09.04.1971 г. Сен-Жан-сюр Ришельо, Канада

Жак Вилньов е бивш пилот от Формула 1, световен шампион за 1997 г. Син е на известния пилот от миналото Жил Вилньов, загинал по време на тренировките за Гран При на Белгия на пистата Золдер през 1982 г. През сезон 2005 кара за швейцарския тим Заубер. Живее в Монако. Сгоден е за Ели Грийн, която пък от своя страна има успешна кариера като балерина.

Въпреки фаталния инцидент на баща си, Жак скоро тръгва по неговия път и през 1985 г. прави първите си стъпки в картинга на пистата Имола в карт с мощност от 100 к.с. Този първи опит дава ясни индикации, че Жак е наследил много от именития си баща.

* 1988 — прави дебют в италианската Алфа Туринг Къп

* 1989 – 1991 — се състезава във Формула 3 в Италия

* 1992 — премества се във Формула 3 в Япония заедно с Крейг Полок, който поема ролята на негов мениджър; там взема 3 победи, а междувременно кара и във Формула Атлантик в Квебек

* 1993 — участва отново във Формула Атлантик, завоюва 5 победи и е обявен за новобранец на годината

* 1994 — първия му сезон в Индикар, по време на който печели 2-ро място на легендарното състезание Инди 500, а също взема и победа; обявен е за новобранец на годината

* 1995 — става най-младия шампион на Индикар с общ актив от 4 победи като една от тях е на Инди 500

Дебютът му във Формула 1 е в Гран При на Австралия през 1996 с отбора на Уилямс. В края на сезона е вицешампион с 4 победи. Година по-късно (1997) той печели шампионската титла в оспорвана борба с германския пилот Михаел Шумахер, която се разрешава в последния старт на пистата Херес. Немският пилот удря Вилньов, докато той прави опит да го изпревари, но отпадналият е Шумахер, а Жак продължава, за да финишира 3-ти и да спечели шампионата.

През 1998 настъпват някои сериозни промени в отбора, а една от тях е оттеглянето на френския доставчик на двигатели Рено, което довежда до сериозни проблеми в Уилямс и резултатът е слабото представяне на двамата пилоти. Единственото по-сериозно постижение на Жак през тази година е 4-тото му място в Сан Марино.

1999 г. донася промяна, тъй като Вилньов се мести в отбора, създаден от мениджъра му Крейг Полок — БАР или Бритиш Американ Рейсинг. Първият сезон на тима обаче се оказва разочароващ, тъй като изграденият с толкова солидни средства и многообещаващ екип не печели нито една точка. През 2000 г. най-после идват първите резултати, но развитието на болида далеч не е според очакваното и с БАР Жак така и не успява да се завърне на челото на колоната, където феновете му са свикнали да го виждат. С идването на Дейвид Ричардс, който заменя Полок на шефското място, атмосферата в отбора вече не е същата за Вилньов и в края на сезон 2003 той напуска Формула 1 като дори не взема участие в последния старт от годината — Гран При на Япония на пистата Сузука. През 2004 г. Жак не се състезава, но не спира да търси начини, за да се върне във Формула 1. Усилията му дават резултат и той заема мястото на Ярно Трули в Рено като съотборник на Фернандо Алонсо. Въпреки дадения му шанс обаче, той не успявя да спечели точки, които са така необходими на френския отбор в пряката му борба за 2-то място в шампионата с БАР.

Подписан е две-годишен договор между канадеца и отбора на Заубер. През първата година най-добрият му резултат е четвъртото място в Гран При на Сан Марино, но все пак той успява да вземе, макар и малка, преднина пред младия си съотборник Фелипе Маса. Отборът на Заубер обаче е продаден и негов собственик става БМВ. Мястото на Вилньов е несигурно, но все пак новите собственици решават да го оставят да кара за отбора до изтичане на договора му. Така през сезон 2006 Жак има за съотборник Ник Хайдфелд. Последното състезание в кариерата на Вилньов се оказва Гран при на Германия, когато канадецът катастрофира. За следващия старт в Унгария е обявено, че на негово място ще кара тест пилота на тима Роберт Кубица.

Това може би е окончателния край на кариерата на Жак Вилньов във Формула 1, но неговото име се спряга относно участие в американските серии НАСКАР, където в момента се състезава и друг бивш пилот от Формула 1 - Хуан Пабло Монтоя.

bg.wikipedia.org

Сара Мишел Гелар

на английски: Sarah Michelle Gellar

Дата на раждане - 14.04.1977 г. Ню Йорк, САЩ.

Сара Мишел Гелар, се превърна в псевдо феминистка героиня за своето поколение, въпреки че тя самата старателно избягва това определение. Но ролята й на красива мома, която ежеседмично рита задници по телевизията, определено я превръща в ролеви модел за женската част от поколението й. Повечето от бойните сцени с Бъфи в Buffy the Vampire Slayer се изпълняват от дубльорката й София Крофорд, но Гелар след 5-годишни занимания с Таекуондо е горда носителка на кафяв колан.

Сара се показва за първи път по телевизията на крехката 3-годишна възраст, в ролята на дъщеря на Валери Харпър в телевизионния филм „An Invasion of Privacy”. На четири е част от прословутите бургерови войни като играе в една от онези рекламите за Burger King, които се подиграват на размерите на съответния продукт на McDonald.

В крайна сметка множеството реклами (над 100), които прави, я отвеждат по пътя към филми като „Over The Brooklyn Bridge”, „Funny Farm”, „High Stakes”, а по-късно – „A Woman Named Jackie” и „Swan's Crossing”. На шестнайсет Гелар играе 22 –годишна(!) в „All My Children”. Тя е дъщерята на Ерика Кан (Сюзан Лучи), която прелъстява втория си баща, съсипва брака на майка си, застрелва няколко души и се преструва на бременна! През 1994 тази роля й носи Еми за изключителна млада актриса.

През 1996 идва и най-известната й засега роля – тази на Бъфи в „Buffy the Vampire Slayer”, ТВ сериал, базиран на едноименния филм с Кристи Суонсън. Warner Brothers купуват първите 13 епизода и скоро след първоначалния успех подписват договор за още 22. Сара убива вампири от 1997 до приключването на сериала през 2003. Резултатът е успех и пред критиката и пред зрителите..

През юни 1997 Сара завърши снимките на „Знам какво направи миналото лято”, филмът, в който тя и Дженифър Лъв Хюит са в ролите на тийнейджърки, опитващи се да прикрият автопроизшествие с фатални последици. Филмът излиза на 17 октомври и става №1 в боксофиса, като покрива разходите си още първите два дни. Скоро след заснемането на „Знам какво направи миналото лято”, Сара заминава за Атланта за снимките на „Писък 2” – който излиза на екран през декември и през първата седмица приходите му са по-големи отколкото на следващите 9 филма в класацията, взети заедно.

Следва почивка от хорър жанра и участие в „Секс игри” и „Просто неустоима”.

Иронията е, че поне по това време госпожица трудно може да бъде наречена неустоима – и общо взето се изпокарва и успява да стане неприятна на почти всички, с които работи или за които се изказва като започнем от колежката й в „Секс игри” Нев Кембъл, бившия любовник Матю Пери, Джулия Робъртс, и стигнем до Спайс Гърлс (за последните не й се сърдим!). В този списък вероятно трябва да включим и актрисата Ингрид Куийн, чийто брак с Дейвид Бореаназ се разпада – в немалка степен и заради връзката му със Сара по време на снимките на „Бъфи”.

По това време започва да се говори и за водената с променлив успех битка на Сара с анорексията – няма официално потвърждение, но при ръст 1,60, Сара тежи 44 килограма и това обяснява откъде тръгват историите.

Освен романтичните си връзки с Матю Пери и Бореаназ, името на Гелар се свързва още с Джери O'конъл и тенисиста Жан-Мишел Гамбил. Последният засега мъж в живота й е Фреди Принз Младши.

Като говорим за Фреди, двамата се сближават на снимачната площадка на „Знам какво направи миналото лято” и след няколко години романтично приятелство, на 14 април, 2001 – на 24-я рожден ден на Сара, обявяват годежа си. Скючват брак на 1 септември, 2002.

В момента Сара живее със своя Принц в Лос Анджелис. През 2002, двамата отново играят заедно в „Скуби-Ду”, и повториха отново ролите си в „Скуби-Ду 2: Чудовища на свобода” през 2004.

В последния си засега филм „The Grudge” (2004), Сара отново се върна – към любимия си жанр - хоръра...

kino.dir.bg

краля

Ричи Блекмор

на английски: Richard Harold Blackmore

Дата на раждане - 14 април 1945 Уестън сюпър Меър, Великобритания

Ричард Харълд Блекмор , познат още като Ричи Блекмор (Ritchie Blackmore) е британски китарист, роден в Уестън сюпър Меър, близо до град Бристъл (Англия). Блекмор е един от основателите и бивш водещ китарист на легендарните британски рок групи Дийп Пърпъл и Рейнбоу, а понастоящем участва в съвместен проект с жена си Кендис Найт, наречен Блекморс Найт.

Много музикални критици и фенове го определят като един от най-добрите и влиятелни китаристи в историята на хард рока.

Ричи Блекмор се мести със семейството си от родния Уестън сюпър Меър в Хестън, Мидълсекс още на двегодишна възраст. Първата си китара малкият Ричи получава като подарък от баща си когато е на десет години и веднага започва уроци по класическа китара. През 1960 година започва работа като сесиен музикант, взимайки участия в записи и концерти на групи и изпълнители като Heinz & Wild Boys, Screaming Lord Sutch, The Outlaws и Гленда Колинс. През 1968 г. заедно с кийбордиста Джон Лорд Ричи Блекмор основава рок групата Дийп Пърпъл, идеята за която се заражда първоначално в главата на близкият приятел на двамата Крис Къртис, предложил хрумването си на двама музикални бизнесмени Тони Едуардс и Джон Колета, които остават силно впечатлени от инструменталния талант на двамата. Бизнесмените решават да подпомогнат сформирането на група, като в основата са Блекмор и Лорд. Празнотите запълват барабанистът Иън Пейс, басистът Ник Симпър и вокалистът Род Евънс. Стилът на групата в този период е повече блусарски и поп-ориентиран, наподобяващ на моменти Бийтълс, а водещ иструмент се явява кийбордът на Лорд. След три албума за две години групата решава да даде повече свобода на Блекмор в творчески и инструментален аспект, което резултира в по-твърдо звучене и преминаване от поп-блуса към хард рок. С албума "Deep Purple In Rock", вече с променен състав и Иън Гилън за вокалист, започва легендарната история на една от най-успешните и влиятелни хард рок групи в света. Рифовете и солата на Блекмор впечатляват милиони фенове, а сценичните му изяви с безкрайни импровизации и виртуозни приоми като свирене с крака, зад гръб и т. н., небрежното му разпуснато държание на сцената, както и странното му облекло стават легендарни и са последвани от редица китаристи. Следващите няколко албума са със символично значение за рока, а песента "Smoke on the Water" от албума "Machine Head" (написана след инцидент в хотел, приютил групата, който изгаря) се превръща в емблема на Deep Purple и в техния най-голям успех в световен мащаб, най-вече благодарение на запомнящият се риф на Блекмор, определен като един от най-добрите рифове в историята на музиката.

През 1971 г. Блекмор взима участие в еднодневен проект, наречен Green Bullfrog, заедно с барабаниста на Дийп Пърпъл Иън Пейс и редица други блус и рок музиканти. Проектът е по идея на продуцентът Дерек Лорънс и представлява съвместни записи на множество песни, някои от които написани от самия Лорънс с помощта на останалите музиканти, както и много блус-кавър версии на рок песни. Компилацията е издадена следващата година от Decca Records и преиздадена през 1991 от Abbey Road Studios.

През 1974 г. Ричи Блекмор напуска Дийп Пърпъл и основава групата Рейнбоу, с вокалист Рони Джеймс Дио, която също се превръща в едно от големите имена в хард рока и се радва на огромен слушателски интерес преди да бъде разформирована от основателя си през 1984, който същата година се завръща в Пърпъл за да вземе участие в записите по албума "Perfect Strangers" - първият студиен албум на групата от девет години. Блекмор взима участие в още три студийни албума - "The House of Blue Light" (1987), "Slaves and Masters" (1990) и "The Battle Rages On" (1992) - преди да напусне окончателно групата в началото на 1994. През 1995 г. събира отново Рейнбоу в съвсем нов състав за записите на албума "Strangers in Us All", който е и последният официален албум на групата.

Запазената марка на Ричи Блекмор по време на престоя си в Дийп Пърпъл и Рейнбоу е електрическата китара Fender Stratocaster.

Понастоящем Блекмор е член на създадената от него и жена му Кендис Найт група Блекмойрс Найт. Стиловата ориентация няма нищо общо с предните му групи, звученето е предимно акустично и ренесансово.

Блекмор има син на име Юрген Ричард Блекмор, роден през 1964 и отраснал в немския град Хамбург, дете от брака на Ричи с първата му жена - германката Маргит. Юрген Блекмор следва примера на баща си и се захваща професионално с рок музиката, основавайки солова група след кратки участия в други рок формации.

bg.wikipedia.org

Бенедикт XVI

на латински Benedictus PP. XVI

Дата на раждане - 16 април 1927 Марктъл ам Ин, Германия

Папа Бенедикт XVI е папа на римокатолическата църква от 19 април 2005. Роден е в селцето Марктъл ам Ин в Бавария, Германия под името Йозеф Ратцингер (Joseph Ratzinger). Той наследява папа Йоан Павел II, който през 1981 го назначава за префект на Конгрегацията за доктрината на вярата. От 1977 е архиепископ на Мюнхен-Фрайзинг и кардинал, от 1993 е глава на епископската епархия Велетри-Сени, а от 2002 — декан на Колегията на кардиналите. Титулярен епископ на Остия. Бенедикт XVI е един от приближените на Йоан Павел II. 1: до 2 април 2005.

Роден е на Велика Събота, в навечерието на Великден, в семейството на полицейския служител Йозеф Рацингер старши, като трето и най-малко дете. Братът на папа Бенедикт XVI, Георг Рацингер, е все още жив. Той също е свещеник както и бивш директор на църковния хор на катедралата в Регенсбург. Сестра му Мария Рацингер почива през 1991 г.

На 14 годишна възраст, според тогавашните закони, постъпва в Хитлерюгенд и преминава обучение по противовъздушна отбрана. Участие в боеве обаче не му се налага да вземе. При идването на съюзническите войски за кратко е задържан в лагер за военнопленници като германски войник, но скоро след това, в лятото на 1945 е освободен. След войната заедно с брат си се записва в Мюнхенския университет "Лудвиг Максимилиан" и през 1951 го завършва със специалност "Теология и Философия". Същата година на 21 юни е ръкоположен за свещеник лично от архиепископа на Мюнхен и Фрайзинг.

От 1959 стартира преподавателската му дейност като професор първо в Бонския университет, а от 1963 в Университета на Мюнстер. През 1966 става завеждащ катедра "Теология" в Университета в Тюбинген.

На 24 март 1977 е провъзгласен за архиепископ на Мюнхен и Фрайзинг, а на консисторията на 27 юни същата година е избран за кардинал от папа Павел VI. На 25 ноември 1981 папа Йоан Павел II го назначава за префект на Конгрегацията за доктрината на вярата, най-старата и важна конгрегация на Ватикана, пряк наследник на Светата Инквизиция.

Освен родния немски, папата владее английски, френски, италиански и латински. Разбира свободно португалски и чете на старогръцки език и иврит.

Свири добре на пиано, а любимите му композитори са Бах и Моцарт.

Котките са другата голяма страст на папата.

Бенедикт XVI е вторият по ред папа неиталианец. Преди папа Йоан Павел II, в продължение на 4 века и половина всичките папи са били италианци.

bg.wikipedia.org

Чарли Чаплин

на английски: Charles Spencer Chaplin

Дата на раждане - 16 април, 1889 Лондон, Великобритания

Починал - 25 декември, 1977 Швейцария Вьове, Швейцария

Сър Чарлс Спенсър Чаплин е британски актьор, режисьор, сценарист и композитор работил през по-голямата част от живота си в САЩ. Една от най-креативните личности в ерата на нямото кино, Чаплин е най-известният актьор в ранните холивудски филми, а по-късно и забележителен режисьор. Той е създателя на един от най-знаменитите образи в нямото кино - на бродягата Чарли.

БИОГРАФИЯ

bg.wikipedia.org

Джак Никълсън

на английски: Jack Nicholson

Дата на раждане - 22.04.1937. Нептун, Ню Джърси, САЩ.

Той не познава баща си. Отглежда го баба му, която смята за своя родна майка до зрялата си възраст.

След завършване на училище заминава за Лос Анджелис, където работи в отдела за анимационни филми към "Метро Голдуин Майер”. Междувременно посещава различни актьорски курсове.

През тези години Никълсън се оформя като артист, зареждайки се с характерния за младото поколение на 50-60-те години дух на вътрешна освободеност и бунтарство. Именно с тази негова разкрепостеност и дори непукизъм ще се отличават впоследствие някои от най-обаятелните му екранни образи.

Още първият епизод, с който самият Джак свързва раждането на актьора в себе си е своеобразна проява на протест. Бил още в четвърти клас, когато за някакво провинение учителят го наказва в ъгъла и Джак си нацапва лицето с тебешир, превръщайки се мигновено в клоун. "Такъв си и останах през всичките ученически години – училищният клоун", припомня си по-късно актьорът. Точно такъв се представя той и пред публиката, например в “Батман” – в ролята на Джокера.

За десетте години от първото си появяване на екрана през 1958 г. до първия сериозен успех през 1969 г., Никълсън участва в близо 20 нискобюджетни филма (в качеството на актьор, сценарист или даже продуцент).

Човекът, на когото дължи първите си изяви в киното, е режисьорът Роджър Корман. Удивителният професионализъм на този човек, специализирал се в разработката на традиционни киножанрове (филми на ужаса, трилъри, гангстерски ленти), помага на младия Никълсън да овладее до съвършенство занаята, на който ще посвети целия си живот.

Във филма "Волният ездач" (1969) на Денис Хопър и Питър Фонда (съответно режисьор и продуцент на продукцията) Никълсън изиграва епизодична роля, която обаче впечатлява толкова много и публиката, и критиката, че за актьорското му дарование се заговорва, като за нещо наистина уникално. Следва прекрасно изпълнената главна роля в “Пет леки пиеси” (1970), реж. Боб Рафълсън, която го утвърждава сред най-ярките нови имена в киното.

Но превъплъщенията в ролите на частния детектив от “Китайски квартал” (1974), отчаяния репортер от “Професия-репортер” (1975) и особено гениалното му изпълнение на бунтаря Макмърфи от “Полет над кукувиче гнездо” го нареждат до най-великите актьори на всички времена. 1975-а година ще си остане завинаги годината на Джак Никълсън в историята на филмовото изкуство. За удивителното си постижение в “Полет над кукувиче гнездо” той съвсем заслужено получава и своя първи “Оскар”.

Не минава много време преди неговият невероятен талант да бъде възнаграден и с втори “Оскар” – този път за поддържащата роля на алкохолизирания бивш космонавт от филма “Думи на нежност” (1983) на реж. Джеймс Брукс. 14 години по-късно отново работата му под режисурата на Брукс във филма “Колкото-толкова” (As Good As It Gets)е отличена с най-голямото актьорско отличие – “Оскар”.

Но преди това през 80-те години върхово постижение на Джак Никълсън в киното е образът на тъпия гангстер Чарли Партана от филма на Джон Хюстън “Честта на Прици” (1985).

През 1968 г. приключва с развод бракът му с актрисата Сандра Найт. Дъщеря му от тази връзка Дженифър Найт също е актриса.

В последвалите години след раздялата със съпругата си Джак Никълсън се отдава на бохемски живот.

Около 17 години с леки прекъсвания негова любовница е Анжелика, дъщерята на великия режисьор Джон Хюстън, която също е актриса и негова партньорка в “Честта на Прици”.

От връзката с Ребека Брусард се ражда дъщеря му Лорейн (1990) и синът Реймънд ( (1992). Именно първата бременност на Ребека става причина за прекъсването на дългогодишното му приятелство с Анжелика Хюстън.

През последните десетина години името на Никълсън неизменно се свързва със значително по-младата му любовница - актрисата Лара Флинт Бойл.

Въпреки вече напредналата си възраст Джак Никълсън си остава все така чаровен и неотразим на екрана. Сред най-ярките му роли в последно време са “Клетвата” (2000), реж. Шон Пен, “За Шмид” (2002), реж. Александър Пейн и “Управление на гнева” (2003). Според критиката, прекрасното му изпълнение във филма на Александър Пейн “За Шмид” е било незаслужено пренебрегнато на последната церемония по връчване на наградите “Оскар”.

.

kino.dir.bg

Владимир Ленин

Дата на раждане - 22 април 1870 Симбирск, Русия

Починал: 21 януари 1924 (на 53 години) Горки, СССР

Владимир Илич Улянов, по-известен като Владимир Илич Ленин, е руски революционер,от руско-еврейско-чувашки произход, водач на болшевишката партия, пръв министър-председател на Съветския съюз и създател на идеология, останала в историята с името ленинизъм. След Октомврийската революция е водач на Руската съветска федеративна социалистическа република, а от 1922 - де факто лидер на СССР. Обявен е от списание Тайм за една от стоте най-влиятелни личности на 20 век.

БИОГРАФИЯ

bg.wikipedia.org

Майкъл Мур

на английски: Michael Francis Moore, произнася се като Майкъл Мор

Дата на раждане - 23 април 1954 Флинт, Мичиган САЩ.

Майкъл Франсис Мур е американски продуцент и режисьор на документални филми с остра социална и политическа сатира. Едни от най-известните от тях са "Боулинг за Колумбайн" (Bowling for Columbine), Фаренхайт 9/11 (Fahrenheit 9/11), "Сико" (Sicko) и "Капитализъм: любовна история" (Capitalism: A Love Story). В тях Мур критично разглежда редица феномени, сред които глобализацията, поведението на големите корпорации, притежанието на огнестрелни оръжия, войната в Ирак, Джордж Буш, американската здравноосигурителна система и недемократичните ефекти на капитализма. През 2005 г. сп. "Тайм" го включва с класация на стоте най-влиятелни личности в света.

През 2008 г. Мур се премества от Ню Йорк в родния си щат Мичиган. Носител e на Оскар, Сезар, Златна палма и ред други филмови награди.

bg.wikipedia.org

Братя Аргирови

Благовест Аргиров и Светослав Аргиров

Дата на раждане - 23.04.1959г. в Пловдив България

Дуетът е създаден през 1982 г. в София. Двамата близнаци –Благовест и Светослав, са готвени от малки за сцената на класическата музика. Благовест е виолночелист, а Светослав – пианист и двамата завършват музикално училище в Пловдив и Музикална академия в София. В поп музиката дебютират на Младежкия конкурс за забавна песен в София през 1981г. като дует "Вега".

Първата им поява като "Братя Аргирови" е с кавър-версията на песента на Imagination – Illusion, през 1982г. под заглавие До вчера.

За техния имидж и продукция се грижи Кирил Иванов – Мъглата (той е и първият музикален продуцент в историятя на българската поп и рок- музика, освен Аргирови е открил "Трамвай 5", Милена Славова). Братя Аргирови стават най-известните поп-денс изпълнители през 80-те години. С тях започва кариерата си и Соня Васи.

Аргирови печелят последователно почти всички възможни награди – първа на Младежкия конкурс за забавна песен в София/83, втора награда на радиоконкурса "Пролет"93 с песента Предчувствие за стих /Силвия/, първа награда на същия конкурс в следващите 3 години – Как си ти /84, Сбогом клас с Роси Кирилова/85 и Мексико /86. Оглавяват и унгарската диско-класация, имат участия на шлагер фестивали в Братислава и Дрезден.

В началото на 90-те Братя Аргирови работят по клубове в скандинавските страни. Връщат се в България с хита Гот е, който е пилотен сингъл към албума Най-доброто и най-новото. Благовест издава и първия си самостоятелен макси-сингъл Без заглавие.

В края на 1999г. Благовест Аргиров издава с продуцентска къща "Едита" албума Благовест и приятели с участието ма Данчо Караджов (Сигнал), Дони, Стефан Вълдобрев, Наско (Б.Т.Р.), Светослав Аргиров.

music.pop.bg

Лили Иванова

Дата на раждане - 24 април 1939 г. (на 71 г.) Кубрат, България

БИОГРАФИЯ

Красимир Радков

Дата на раждане - 24 април 1971 Враца, България

Красимир Радков (Краси Радков) е български комедиен актьор. Роден във Враца, където завършва езикова гимназия с испански език. Дипломира се в НАТФИЗ — София, през 1994 г. в класа по куклено актьорско майсторство на проф. Николина Георгиева. От 1995 до 2000 г. работи в Драматичния театър — Враца, а от 2000 — в Сатиричния театър "Алеко Константинов". Има над 30 роли с две номинации за Аскеер. През 2003 г. участва във филма от САЩ — „Аз съм Дейвид“ на режисьора Пол Фейг.

От 2004 г. работи в „Шоуто на Слави“ и в театър Мелпомена. В „Шоуто на Слави“ Радков прави много скечове както на измислени герои, така и на съществуващи личности. Играе еднакво добре и мъжки и женски роли.

Актьорски превъплъщения

Става много популярен с комедийната продукция „Павета“, както и в известният български сериал "Морска сол" с второстепенна роля като мутрата Чико. Сред актьорските превъплъщения на Радков в „Шоуто на Слави“ са:

* Футболистът Гацо Бацов от Бацова махала е сатиричен образ на футболист или просто човек от народа, често появяващ се в шоуто, за да коментира актуални събития от футбола. Гацо говори на врачански диалект. „Смисълът на живота“ според Гацо Бацов е киселото „зейе“, „сиреньето“, „пиеньето и яденьето“ като цяло и „сгодните женици“. Гацо Бацов заявява, че е играл в отборите: Бацова Махала, Депортиво Лисичери, Левски, Челси, Реал Мадрид, както и за българския национален отбор.

Сред популярните изрази на Гацо Бацов са: „Жик так, баце!“, „Ми къ а мислиш ти таа работа?“, „Нема ли кръв, нема фал, я така играем!“, „Къде отиваш ти може би, на работа едва ли не?“.

* Професор Хулиган Кучков ("Абе Аланкуло...") — сатиричен образ на проф. Юлиан Вучков и воденото от него предаване „Размисли и страсти“

* Рапърът Цеко Сифоня - сатиричен обобщителен образ на рапърите в България, също говори на врачански диалект

* Отец Нафарфорий („да го еВа“) - сатиричен обобщителен образ, осмиващ българското духовенство

* Шиле Попйорданов („В Русия съм, в Русия съм…“) - сатиричен образ на овчар, който е обсебен от мисълта, че е следен от тайните служби и търси скрит смисъл на обиковените човешки действия

* близнаците Шишо Бакшишо („Днес караш със 120, утре те карат с 20“) и брат му Мишо Бакшишо („Днес пиеш червено вино, утре ти прелеят червено вино“ "Днес носиш таблата, утре тебе те носят")

Шишо Бакшишо - появява се по-често от брат си. вечният песимист, вълнува го само смъртта и култовата му реплика е сравняването с настоящето и бъдещето в различните и вариации, защото "животът е радост и тъга" ("Днес си на 30, утре на - 40, в други ден - бял косъм." "Днес си на 20, утре ти дойдат на 40." и още много други перефразирани реплики). Женен е за Минка Свирката, полу италиянка, дъщеря на дон Кавали, за която казва "Тя е като безплатна брошура на бензиностанция, всеки може да я има. Много е свестна." - друга запазена реплика. От нея има двама сина, които от една страна определя като "хаймани" защото само му създават проблеми, но понякога ги нарича "на татко гълъбчетата". Работи като таксиметров шофьор, но мами клиентите си.

Мишо Бакшишо("Това българинът не знае какво иска и все му е скъпо.") - има абсолютно същият характер като на брат си близнак. Женен е за Лукреция, но всички и викат Ценка Дашната, от която има две дъщери. Работи като келнер, но по образование е ядрен физик. Работил е както на родното черноморие, така и в Индия и Франция.

* учителят Макаренко Макаренков („Кой тропа там, бе?“ "Кой свири, бе!") - сатиричен обобщителен образ на българските учители

* водопроводчикът Канналин Цолов(„Как без плюнка ша вкараш тръба 2 цола в муфа-цол и половина“) - сатиричен обобщителен образ на българските майстори

* Баба Вуна („Дай баба да те цунка!“) - сатиричен обобщителен образ, осмиващ българските пенсионери. Слави се с перверзната си същност, ходи на всички екскурзии, организирани от правителството, чак и до Германия.

* Братан Братанов — Принципа („Аз съм Братан Братанов — Принципа и търпя само супер-готино отношение“) - сатиричен обобщителен образ на българските мутри

* Станислав Христов Христосков („Абе, къде е Батко???“) - единствения сатиричен образ до момента, сдобил се и със сериал, поради големият интерес на аудиторията и неговата индивидуалност. Обича да разказва случки за семейството си и най-вече за батко му Христомил Христов Христосков, с когото много се гордее. Понякога се появявяват заедно в шоуто. Действието в сериала се върти около заминаването на баткото за САЩ, а роднините - чичо Дончо и леля Цеца - отварят хотел на село, финансиран от Христомил. Станислав си намира и нова обожателка - Бубето - красива камериерка, мечтаеща да стане фолк-певица.

* Кака Радка Шоу - сатиричен обобщителен образ на българските народни певици. Също като баба Вуна е известна с перверзната си същност, както и народният си напев на "Здравейте-е-е-е-ее! ИИй!"

* Леонид („И те така…“)

* Тити Папазов ("Много съм емоционален !.")

* Бойко Борисов ("Виниту, Виниту голям пич си Виниту! Тутуту ти си много тутуту.)

* Тодор Батков ("Ей Богу!" ; "This Russian homosexual broke the transfer...")

* Димитър Пенев ("Не мога да я хвана тая мисъл")

* Хитре Петровски ("Ке ви отeпам бе Ej! ; "МАке ти и трън!") - екзистенциален образ на надениците. Известен воjвода, който организирал летното востание заради бугарска виза и исторически арна на де ни ца.

* Джо Бързия ( " Ти си голем пич " )

* ВЕЛИКИТЕ ЛЮЛИНЦИ :

* Наполеон

* Нютон

* Нострадамус

* Мона Лиза

* Дон Кихот

* Карл Маркс

* Дон Корлеоне ("Evgeni breaking my heart.", "Bonasera e tuti spageti,boloneze et quattro stagione." )

* Людовик Крюшо ("Le minetie,mandresi et mendraser") - полицаят от Сен Люлин

Барбра Страйсънд

на английски: Barbra Streisand

Дата на раждане - 24 април 1942 Ню Йорк, САЩ

Барбра Страйсънд е американска певица, театрална и кино актриса, композитор, филмов продуцент, режисьор и носител на две награди "Оскар" – за Най-добра актриса и за Най-оригинална песен .

БИОГРАФИЯ

bg.wikipedia.org

за вчера 25.04

великият

Ал Пачино

на английски: Al Pacino

Дата на раждане - 25 април 1940 Ню Йорк, САЩ

Истинското му име е Алфредо Джеймс Пачино. Баща му Салваторе напуска семейството, когато Алфредо е още бебе и грижите за него поема неговата майка и нейните сицилиански родители. Израства в Манхатън.

Като тинейджър се захваща с каква ли не работа, включително и като театрален разпоредител и строителен надзирател. Пачино обаче се цели по-високо и съвсем скоро се записва в студиото на Хърбърт Бъргоф, където изучава драма и изкуства. На седемнадесет години се премества в централната част на Ню Йорк, за да продължи театралното си образование.

Първата му роля е в театралната постановка "Hello Out There", режисирана от неговия наставник и приятел Чарлс Лоутън. В средата на шестдесетте работи в “Cafе La Mama” и в “The Living Theatre”, където изпълнява брилянтно редица поддържащи роли.

Пачино се записва да учи в прочутото "Актърс студио" на Ли Страсбърг, където усвоява тайните на актьорското майсторство. В края на 60-те години работи в театъра на Чарлс в Бостън, където се появява в редица постановки като "America Hurrah" и "Awake and Sing" (и двете през 1967). През 1968 г. се връща в Ню Йорк и участва в пиесата "The Indian Wants the Bronx", за която печели наградата на театралната гилдия за най-добър актьор.

Следва нова награда този път за поддържаща роля за участието му в "Does a Tiger Wear a Necktie?" (1969). През същата година сдружението на столичните драматични критици го обявява за най-обещаващия млад актьор.

И най-сетне, след като завладява сцената, Пачино решава да опита и в киното. Прави дебюта си през 1969-а във филма "Me, Natalie". Малко след това получава и първата си главна роля (на наркоман) в "Panic in Needle Park" (1971) на Джери Шацбърг.

Режисьорът Франсис Форд Копола е толкова впечатлен от изпълнението му, че решава да го вземе за ролята на Майкъл Корлеоне в “Кръстникът” (The Godfather 1972). Това е безпорно една от най-големите роли в модерното американско кино, въпреки скептично настроените критици към почти неизвестния до момента Пачино, при наличието на звезди от ранга на Уорън Бийти и Джак Никълсън.

В ролята на Майкъл от ганстерската сага на Копола талантът на Пачино буквално експлодира. Филмът е приет с възторг, а Пачино получава първата си номинация за "Оскар" за поддържащ актьор. Две години по-късно повтаря успеха си с ролята на вече зрелия Майкъл Корлеоне в продължението "The Godfather II" (1974).

За следващите си проекти Пачино сътрудничи на режисьора Сидни Лъмет и резултатът е все така впечатляващ - още две номинации за "Оскар" за ролите на неподкупно ченге в "Серпико" (Serpico" 1973) и на бисексуален банков крадец в "Кучешки следобед" (Dog Day Afternoon" 1975).

И двата филма са изключително добре приети, заради оригиналната трактовка на актуалната тема за престъпността, а Пачино се доказва като актьор с разностранни възможности. Следва ролята му на адвокат в "И справедливост за всички" (...And Justice For All" 1979), която му носи четвърта номинация за академична награда "Оскар".

Във филма на Брайън Де Палма “Белязания” (Scarface" 1983) Пачино е скандалният кубински наркобарон Тони Монтана, а негови партньори са Мишел Пфайфър и Робърт Лоджия. След този филм големият актьор отсъства цели 4 г. от екрана. През 1989 г. се завръща със страстния трилър "Море от любов" (Sea of Love) с Елън Бъркин. По-късно същата година дебютира като режисьор на филма "Local Stigmatic" (1989). А седем години по-късно втория му опит в режисурата "Looking for Richard" е оценен високо от критиката.

Деветдесетте години са много продуктивни за Пачино. Той участва в редица големи продукции, изпълнявайки най-разнообразни роли. През 1990-а например, печели още една номинация за "Оскар" в раздела за поддържаща роля във филма на Уорън Бийти "Dick Tracy" и за трети път е Майкъл Корлеоне в "The Godfather III".

След толкова много номинации най-накрая Пачино получава първия си "Оскар" за най-добър актьор за ролята на слепия ветеран във филма на Мартин Брест "Усещане за жена" (Scent of a Woman 1992), като в същото време пак е предложен за статуетката за поддържащата си роля в "Glengarry Glen Ross". През 1993-а отново работи под режисурата на Брайън Де Палма във филма "Пътят на Карлито (Carlito's Way). През 1995-а в тандем с Робърт де Ниро участва в запомнящия се филм на Майкъл Ман "Жега" (Heat).

През 1997-а Пачино отново получава овации за ролята си на дребен гангстер в "Дони Браско", където му партнира Джони Деп. През същата година се превъплъщава и в ролята на Дявола в модерната притча "Адвокат на дявола" (The Devil's Advocate), в който му партнират Киану Рийвс и Чарлиз Терън. Следва поредният му успех във "Вътрешен човек" (The Insider), в който главната роля изпълнява Ръсел Кроу.

През цялата си кариера Пачино се раздвоява между любовта си към сцената и екрана. Макар, че се възприема предимно като театрален актьор, филмите са тези, които го прославят по целия свят. Кариерата му обхваща пет десетилетия и над тридесет филма. Пачино никога не се е женил, въпреки няколкото дълготрайни връзки с актрисите Джил Клейбърг, Марти Келър и Даян Кийтън.

През 1989-а от връзката му с преподавателката по актьорство Джан Терънт се ражда дъщеря му - Джули. Пачино е известен с алергията си към звездния блясък и затова стои далеч от светската суматоха. Живее в скромен апартамент в Ню Йорк с приятелката си - актрисата Бевърли Д'Анджело, с която се запознава през 1977 г. От нея има две деца. През януари 2001 г. Пачино получава "Златен глобус" за цялостна кариера.

kino.dir.bg

за днес

Силвия Кацарова

Дата на раждане - 26 април 1954 Добрич, България

Силвия Кацарова е популярна българска естрадна певица, вокалистка на LZ. Силвия Кацарова е от турски произход, по време на Възродителния процес сменя турското си име Силвер Нури. Омъжена е за Милчо Кацаров с когото имат едно дете Теди Кацарова.Със своя талант, специфичен тембър и маниер на изпълнение, повлиян от ритъм енд блус и соул, тя има определяща роля за успеха на LZ. Песни като "Бяла въздишка", "Големият кораб минава", "Топъл дъжд" се превръщат в шлагери през 80-те. Прекарала детството си в Добрич, тя се премества с родителите си в Хасково през 1969, където завършва икономическия техникум. С помощта на преподавателите Лили Ненкова и Ирина Чмихова успява да се подготви за кандидат-студентските изпити в Естрадния отдел на Музикална академия, която завършва в класа на Евгений Комаров. В началото на кариерата си добива опит в различни жанрове - от циганско-руските романси до джаз-рок с квинтета на пианиста Марио Станчев. Установява се в група LZ, която сформира заедно с бъдещия си съпруг Милчо Кацаров. Близо три десетилетия хиляди български меломани си припяват хитовете на LZ. "Големият кораб минава", "Топъл дъжд", "Бяла въздишка", "Обещай ми любов" и "Огън от любов" са само част от бисерите, изпълнени с брилянтния глас на Силвия Кацарова. През 70-те и 80-те участва в издаването на 5-те албума на групата и осъществява редица ангажименти в увеселителните заведения на Скандинавия. В края на 80-те голяма популярност придобиват дуетите ѝ с Васил Найденов "Огън от любов" и "Всичко е любов", а в началото на 90-те и и "Моля се". "Топъл дъжд" е обявена за Мелодия на годината в едноименния тв конкурс през 1987. През 1994 заедно със съпруга си основава собствено звукозаписно студио "Силвия мюзик". По нейните стъпки тръгна и дъщеря ѝ Теди Кацарова.

bg.wikipedia.org

Джеймс Браун

на английски: James Brown

Дата на раждане - 3 май 1933 Барнуел, САЩ

Починал - 25 декември 2006 Атланта, САЩ

Джеймс Браун , наричан Кръстникът на соула, е един от най-влиятелните музиканти на 20 век в популярната музика.

Плодовит певец, композитор, бандлидър и музикален продуцент, Браун оказва пряко влияние върху еволюирането на госпела и Ритъм енд Блуса в соул и фънк. Той оставя следа в различни музикални жанрове, като рок, джаз, реге, диско, танцова и електронна музика, афробит и хип-хоп.Изнася концерт в зала 1 на НДК в София през 1993 г.

Браун започва музикалната си кариера през 1953 и се изстрелва към славата в края на 1950-те и началото на 1960-те години със разтърсващите изпълнения на живо и поредица от разбиващи хитове. Въпреки разнообразните лични проблеми и пречки той продължава да прави хитове през всяко десетилетие до 1980-те. През 60-те и 70-те Браун присъства в няколко политически скандала в Америка, свързани предимно с дейността му на активист в защита на афроамериканците и бедните.

Джеймс Браун е известен с много песни сред които Soul Brother Number One, Mr. Dynamite, the Hardest-Working Man in Show Business, Minister of The New New Super Heavy Funk, Mr. Please Please Please, The Boss и най-известната му the Godfather of Soul. Характерно за него са музикалните крясъци, трескавия танц и необичайния ритъмен стил.

bg.wikipedia.org

Георги Аспарухов

Дата на раждане - 4 май 1943 София, България

Дата на смъртта - 30 юни 1971 г. проход Витиня, България

Георги Рангелов Аспарухов, известен още като Гунди, е български футболист, централен нападател, обявен за най-великия български футболист на XX век. Висок е бил 184 см. Той е заслужил майстор на спорта и носител на сребърен „Народен орден на труда“ през 1965 г. Консомолски секретар на националният отбор по футбол.

Играе в детския, а след това и в юношеския отбор на „Левски“. Печели шампионската титла с юношите през 1960 и 1961 г. През 1960 г., когато е приет в първия отбор на „Левски“, Гунди е едва на 17 години. Дебютира през пролетта на същата година, а първия си гол отбелязва на 28 септември срещу „Ботев“ в Пловдив (1:1). От пролетта на 1962 до есента на 1963 г. играе в „Ботев“, където става носител на Купата на България през 1962 и вицешампион през 1963 г. След като се завръща в „Левски“, печели три шампионски титли през 1965, 1968 и 1970 г. и три купи на страната през 1967, 1970 и 1971 г. Последния му мач в първенството е на 28 юни 1971 г. срещу ЦСКА (1:0), a последния му гол е на 13 юни 1971 г. срещу „Етър“ във Велико Търново (1:1).

Играе в 247 мача (200 за „Левски“ и 47 за „Ботев“) за първенството, в които отбелязва 150 гола (125 за „Левски“ и 25 за „Ботев“). Има участие в 36 мача (28 за „Левски“ и 8 за „Ботев“) и вкарва 20 гола (16 за „Левски“ и 4 за „Ботев“) за Купата на България (тогава — „Купа на Съветската армия“). През сезона 1964/1965 вкарва 27 гола за „Левски“, с които става голмайстор на страната за сезона. През 1965 г. е избран за спортист и Футболист № 1 на България. Печели и купата за индивидуално спортсменство. През същата година е на осмо място в класацията за престижната награда на сп. „Франс футбол“ - Златната топка.

Гунди има 18 мача (12 за "Левски" - 6 за КЕШ и 6 за КНК и 6 мача за "Ботев" в КНК) и 19 гола (12 за "Левски" - 8 за КЕШ и 5 за КНК и 7 гола за "Ботев" в КНК) в европейските клубни турнири. Четвъртфиналист за КНК през 1963 г. с "Ботев" и през 1970 г. с "Левски".

За националния отбор на България дебютира на 6 май 1962 г. срещу Австрия във Виена (0:2). Има 50 мача и 19 гола (18 мача и 11 гола са в квалификации за световни първенства), той е един от малкото българи, отбелязал гол на Англия на Уембли (1:1) (след Димитър Миланов - Пижо и Георги Димитров - Червения през 1956 г.). Той обаче е единственият българин вкарал гол на "А" отбора на Англия на Уембли, при това, когато Англия е актуален световен шампион. (Димитър Миланов и Георги Димитров вкарват на Олимпийския отбор на Великобритания, който е аматьорски).

Играе на три световни първенства: в Чили - 1962 (1 мач и 1 гол), Англия- 1966 (3 мача и 1 гол) и Мексико - 1970 (3 мача). В Чили той е най-младият играч (19 год.) в националния отбор и вкарва единствения гол за България на първенството (срещу Унгария 1:6. Четири години по-късно в Англия отново той отбелязва единственият гол за България и отново той есрещу Унгария (1:3). Паметни остават и мачовете през 1962 с Португалия - 3:1; 1963 с Португалия - 1:0; 1965 с Белгия - 3:0 и 2:1; 1967 с Швеция - 3:0; 1967 с Португалия - 1:0 и през 1968 г. с Италия - 3:2. Последният му мач е на 11 юни 1970 г. срещу Мароко в Леон (1:1) - СП.

Георги Аспарухов загива в автомобилна катастрофа заедно със съотборника си Никола Котков на 30 юни 1971 г. край прохода Витиня в Стара планина.

През 1999 г. е обявен посмъртно за Най-добър футболист на България за 20 век. Настоящият стадион на Левски (София) е кръстен на негово име.

bg.wikipedia.org

Боно

на английски Paul David Hewson

Дата на раждане - 10 май 1960 Дъблин, Р. Ирландия

Пол Дейвид Хюсън , с прякор Боно Вокс, е фронтменът на ирландската рок група U2.

Пол е второто дете на Боби и Айрис Хюсън. Брат му, Норман, е по-големият, израства в Дъблин, Ирландия, баща му Боби е католик, майка му Айрис — протестантка, отгледан е със силна религиозна вяра като член на Ирландската църква.По принцип, когато го попитат какъв би се нарекъл — католик или протестант, Боно казва: „Винаги съм се чувствал и като двете“. Описван от Боби като „твърде дразнещо дете“, Пол още от малък си печели името на разсеяно и свадливо дете, поради което и приятелите и семейството му лепват прякора „Антихристът“. А всъщност по това време Пол е бил просто един от онези ентусиазирани, но непрактични и дяволски любопитни младежи, които виждат света през розови очила, а след това пак питат какво са видели.

На петнадесет годишна възраст Пол преживява голяма двойна загуба, когато майка му умира по време на погребението на баща ѝ (Този инцидент, с който много фенове и писатели спекулират, може би е и причината за твърдият характер на Боно). Много парчета, особено от ранните албуми („I Will Follow“, „Out of Control“, „Tomorrow“) засягат точно този период от живота му.

Малко след този тежък момент в живота му, Пол се увлича по музиката и по свиренето на китара… ентусиазира го музиката на групи като T.Rex, Thin Lizzy, The Ramones и Television. В гимназията природната дарба на Пол да дърдори и усетът му към театъра му позволяват да експериментира във всички видове артистични среди. Пол посещава общообразователното училище Маунт Темпъл (Mount Temple Comprehensive School), което е първото по рода си училище със смесена протестантска и католическа вяра в Дъблин. Именно там за първи път Пол се сдобива с прякора си „Боно Вокс от О'конъл Стрийт“, който приятелят му от училище Gavin Friday му дава. Той пък го вижда в магазин за слухови апарати на улица „О`Конъл“ в ирландската столица, марката е Bona Vox, което в превод от латински значи „добър глас“. „Bono Vox“, обаче буквално значи „гласът към добрия човек“. През 1976 г. Пол отговаря на обява, пусната от Лари Мълън Джуниър, за сформиране на група. Същата обява виждат и Дейв Евънс (Едж), Дик Евънс (който скоро напуска групата), и Адам Клейтън. Четиримата събират група, която наричат Feedback, после сменят името на The Hype и накрая се спират окончателно на U2. Първоначално Боно пее, свири на китара и пише текстовете. Но след като Дейв Евънс става по-добър китарист, Боно започва да се занимава само с вокалите, въпреки че често свири на акустична китара и хармоника.

Боно се жени за училищната си любов, Алисън „Али“ Стюърт, на 21 Август 1982 г. Певецът на няколко пъти споменава в интервю, че работата му по U2 и връзката му с Алисън са започнали по едно и също време. Двамата с Али имат четири деца — Джордан (1989 г.), Мемфис Ийв (1991 г.), Илайджа Боб Патришъс Гуги Кю (1999 г.) и Джон Ейбрахъм (2001 г.).

През 1992 г., заедно с китариста на U2 Дейв, Боно купува двузвездния дъблински хотел Кларънс с тогавашните му 70 стаи и го превръща в четиризвезден хотел с 49 стаи, който бързо набира репутация като един от най-стилните и луксозни хотели в града.

През 1984 г. Боно става говорител на „Нетейд“ — организация с идеална цел, обучаваща младите как да се борят с бедността. От 1999 г. насам участва също и в повечето програми за премахване на дълговете на Третия свят, както и относно проблемите в Африка, привличайки на своя страна много холивудски звезди и шоумени. През май 2002 г. Боно пътува заедно с американския министър на финансите Пол Онийл на четиридневна обиколка в Африка. Същата година Боно основава организация на име „DATA“ (Debt, AIDS, Trade in Africa), която се занимава именно с тези проблеми. Целта на организацията е да фокусира вниманието на обществеността върху двата най-големи проблема относно Африка — СПИН-ът и контрабандата, спираща нормалното икономическо развитие.

В деня на стъпването в длъжност Боно изнася реч за канадския премиер Пол Мартин, който в замяна гарантира, че ще помогне в проблема с глобалната криза. Но политиката на премиера почти не отделя внимание на кризата. На среща с президента на САЩ Джордж Буш по случай огромно дарение на американския президент за помощи в бедстващите страни, Боно отбелязва, че това е наистина една нова и важна стъпка на ангажираност относно тези огромни проблеми на човечеството.

Декемри 2005 г. Боно е на корицата на TIME като един от „добрите самаряни“ заедно с Бил и Мелинда Гейтс.

Мисли

* "Мечтай на глас"

* "Музиката може да променя света, защото може да променя хората"

* "Ако музиканти и активисти работят наистина заедно, ще можем да победим силите на икономиката и корпорациите."

* "Надявам се, че работата ми като активист ще бъде забравена. Защото се надявам, че тези проблеми ще изчезнат завинаги."

* "Това музиката е толкова необикновено нещо. С нея говорим с Господ, или пък изобщо не говорим с Него. Дори и ако не вярваме в Него. Тогава нека тя е език на душата. Ако повярваш, че отвъд плътта си имаш душа, която живее повече от тялото ти, ако наистина има душа, то тогава музиката е онова, което я пробужда. Моята определено я пробуди. И тогава започваш да разбираш и общуваш на друго ниво."

* "Разликата между поп и рок музиката е, че попът те кара да повярваш, че всичко е наред, а рокът - че нищо не е наред, но можеш да го поправиш"

bg.wikipedia.org

Том Ханкс

на английски Tom Hanks

Дата на раждане - 9 юли, 1956 Конкорд, Калифорния, САЩ

Том Ханкс, който е един от най-популярните американски актьори в момента, навърши 54 г.

Започва да играе на любителска сцена още в училище, а после и в колежа.

Завършва Калифорнийския университет. Получава специална покана за изпълнение на класически роли в Шекспировия театрален фестивал в продължение на три сезона. Играе в подобни спектакли и в театър "Ривърсайд" в Ню Йорк.

Но става известен с участието си в комедийния телевизионен сериал "Bosom Buddies" (1980-1982) и задълго е свързван с амплоато на комедиен актьор. Например, Ханкс играе много успешно роли на разни чудаци или малко смахнати персонажи в комедиите от 80-те години "Splash" (1984), "Dragnet" (1986) и "Големият" (Big, 1988). За изпълнението си в последната лента е номиниран за пръв път за наградата "Оскар".

Неговите първи превъплъщения в трагикомични персонажи във филмите "Джо против вулкана" (Joe Versus The Volcano, 1990) и "Клада на суетата" (The Bonfire Of The Vanities, 1990) са почти пълен провал. Но за негов късмет, голяма популярност му носят носталгично-сантименталните комедийни-мелодрами "Тяхната собствена лига (A League Of Their Own, 1992) и особено "Безсъници в Сиатъл" (Sleepless In Seattle, 1993), в който негова партньорка е Мег Райън.

Преминавайки успешно този период, Ханкс се решава на рискована промяна на предишния си имидж. Той успява да създаде блестящо драматичния образ на млад адвокат, болен от СПИН във филма "Филаделфия" (1993) и за изпълнението си получава първия си "Оскар".

Година по-късно се превъплъщава още по-сполучливо в глуповатия герой на Америка от филма на Робърт Земекис "Форест Гъмп" (Forrest Gump, 1994). Тази роля му носи втори пореден "Оскар" и го изстрелва в истинска звездна орбита. Том Ханкс е едва вторият актьор след Спенсър Траси, който е спечелил престижната статуетка в две поредни години.

Впоследствие става все по-придирчив при избора на роли и започва да се снима по-рядко.

Следващият му филм е "Аполо 13" (1995). M,ep 1996 г. отказва участие в "Джери Магуайър" на Камерън Кроу, който пък дава възможност на Том Круз да се изяви. Ханкс избира да се заеме по това време с постановката на собствена продукция "Това, което правиш" (That Thing You Do!, 1996), разказваща за популярна група от 60-те години. Режисьорският му дебют е посрещнат с интерес от публиката и носи добри приходи.

От 1988 г. до днес Том Ханкс живее с актрисата Рита Уилсън, от която има две деца. Първият му брак със Саманта Люис просъществувал 7 години (1978-1985). От него Ханкс има син и дъщеря.

Едни от най-любопитните моменти в актьорската му биография са снимките на "Филаделфия" и "Корабокрушенецът" (Cast Away, 2000).

За да изпълни ролята си в първия Том Ханкс отслабва с 15 кг, а за изпълнението си във втория губи от теглото си над 25 кг.

Последните му забележителни изпълнения са във филмите на Сам Мендес (Път на отмъщението, 2002) и Стивън Спилбърг (Хвани ме, ако можеш, 2002). Том Ханкс се намира в най-благодатната възраст за един актьор и няма да е изненада, ако в скоро време зарадва своите милиони почитатели с трети "Оскар".

kino.dir.bg

Иван Вазов

Дата на раждане - 9 юли 1850 Сопот, Османска империя (днес в България)

Починал: 22 септември 1921 (на 71 години) София, България

Иван Минчов Вазов е класически български писател, наричан често „патриарх на българската литература". Творчеството на Вазов е отражение на две исторически епохи: Възраждането и следосвобожденска България. Иван Вазов е бил академик на БАН и министър на народното просвещение от 7 септември 1897 до 30 януари 1899 от Народната партия.

БИОГРАФИЯ

bg.wikipedia.org

Редактирано 9 юли 201015 г. от Hanibal_Lektar (преглед на промените)

М. Найт Шаямалан

на английски M. Night Shyamalan

Дата на раждане - 6 август 1970 Подичери, Индия

Въпреки че прави аматьорски филми още от 10-годишна възраст, М. Найт Шаямалан първоначално е подготвян за медицинска кариера от баща му - кардиолог и майка му – акушер. Когато идва време за колеж, роденият в Индия и израснал във Филаделфия бъдещ режисьор, предпочита филмовата програма на Нюйоркския университет пред медицинската специалност. Макар и в началото родителите му да недоволстват, всичко си идва на мястото през 1999 г., когато Шаямалан написва и режисира един от най-големите и изненадващи хитове на годината – свръхестествения трилър "Шесто чувство".

Докато следва в Нюйоркския университет, младият режисьор е решен да развие католическа естетика, като посещава часовете по изкуства. Не особено заинтересован от създаването на различим визуален стил, той се концентрира върху сътворяването на цялостни герои, чието поведение е вкоренено в реалността. Като част от изискванията в университета Шаямалан написва и няколко сценария (един от които става вторият му продуциран филм - "Wide Awake" от 1997). Всъщност, още преди да завърши гимназия, той се опитва да нагласи нещата така, че да режисира филма, но преговорите се оказват неуспешни. Вместо това младежът се обръща към друга идея, която в последствие се превръща в "Praying With Anger" (1992) – филм за американец от индийски произход, който пътува до Мадрас, за да проучи корените си. Шаямалан изиграва главната роля, продуцира, написва и режисира филма. Продукцията с бюджет от 750,000 долара дебютира на филмовия фестивал в Торонто и получава главно негативни отзиви, което попречва и на националното разпространение.

Шаямалан обаче не е обезсърчен и продава сценария на "Labor of Love" - историята на вдовец и привързаността към покойната му съпруга, на Fox с гаранцията, че той ще режисира. Студиото накрая попречва на това младият индиец да режисира и прекратява работата по филма. През 1995 продава "Wide Awake" на Miramax отново с условието той да оглави проекта и снимките да протекат във Филаделфия. Филмът разказва за десетгодишен ученик от католическо семейство, който поема на духовна мисия, поставяща под въпрос любовта на Господ към мъртвия му дядо. Сценарият привлича известни имена като Денис Лиъри, Дейна Делани, Робърт Лоджиа и Роузи О'Донъл (като монахиня). Повечето ревюта обаче намират сценария твърде изкуствен и престорен. Малцина оценяват искреността на Шаямалан, публиката в киносалоните отбягва филма и "Wide Awake" бързо е изпратен към видеотеките.

Докато през 1997 г. преработва сценария за игрален филм по класиката на Е. Б. Уайт "Стюарт Литъл" (1999), Шаямалан поставя основите и на сценария на "Шесто чувство", чист трилър за момче със способността да вижда призраци, който става летен блокбъстър отчасти заради обрата накрая, който привлича публиката за повторно гледане. Отлична игра показва Брус Уилис, но младият Хейли Джоел Осмънт изплува като истинската зведа (особено с прошепнатата фраза "Виждам мъртви хора" ("I see dead people"), която се превръща в култова, често цитирана класика). Успехът на филма и шестте номинации за „Оскар", включително за най-добър филм, най-добра режисура и най-добър сценарий, служат като утеха за предишните провали на режисьора. Поради големия успех, следващият му сценарий се продава за рекордната сума от 5 милиона долара – напрегнатия трилър със свръхестествени нотки "Неуязвимият" (2000), а като режисьор на проекта Шаямалан получава още $5 милиона.

Явно e направил правилния избор, когато решава да не се захваща с лекарската професия. Отново с Брус Уилис, но този път и със Самюъл Джаксън, "Неуязвимият" е необикновен поглед върху класическата история за супер героя. Филмът излиза при вече нетърпеливата публика през 2000 и бързо е оплют от критиците. Шаямалан не успява да оправдае очакванията, поставени с "Шесто чувство", но пък мнозина вярват, че слабият филм е резултат от цялото напрежение.

Шаямалан се опитва да поправи реномето си с интригуващия научно фантастичен трилър "Следите" през 2002. Мел Гибсън участва като свещеник в малко градче в Пенсилвания, на път да загуби вярата си след неочакваната смърт на сърпругата му и необяснимите кръгове, появяващи се насред полето, изглеждащи като творение на извънземни. Вместо да направи високобюджетен блокбъстър за извънземна инвазия, Шаямалан хитро обръща жанра като смалява обхвата и се фокусира върху ефекта от такава инвазия върху локалните преживявания на едно семейство. Филмът е боксофис хит, а този път и критиката остава доволна.

Режисьорът отново доказва майсторството си в създаване на напрежение и очакване – въпреки че понякога развоят идва със закъснение, и въпреки по-топлата му, по-комедийна страна (сцените със сина и брата на Гибсън).

"Селото" (2004), четвъртият проект на Шаямалан като сценарист-режисьор, предизвиква още по-крайни ревюта; филмът се концентрира върху земеделско селце от XIX век, изолирано от останалата част от света поради споразумение с мистериозни същества, които живеят в обкръжаващите селото гори – споразумение на път да бъде разтрогнато, когато един от селяните (Хоакин Финикс, който участва и в "Следите") се осмелява да прекрачи във външния свят. Филмът е наситен с напрежение и се харесва на публиката, въпреки че мнозина намират крайния развой за незадоволителен.

Преди филмът да излезе по кината, Sci-Fi Channel излъчва три часова "неупълномощена" биография наречена "Скритата тайна на М. Найт Шаямалан" - документален филм, който включва разкритието, че манията на режисьора по свръхестественото произлиза от смъртта на малко момче близо до дома му във Филаделфия, когато е бил на 11 г. Всичко това провокира гнева на Шаямалан, който заплашва със съдебна разправа. След излъчването на филма става ясно, че всичко е измама и дори Шаямалан участва във фалшивите "разкрития". Въпреки че телевизионният канал подсказва на пресата, че документалният филм всъщност не е никак документален, следва официално извинение. Шаямалан отказва всякакви коментари и изглежда доволен от целия шум, който спорът поражда.

"Жената от водата", пуснат по кината на 21 юли 2006, отново е фантастичен филм. Портиерът Климлънд Хийп (Пол Джамати) открива млада жена, наречена Стори (Брайс Далас Хауърд), в плувния басейн на жилищната си сграда. Постепенно той и съседите му научават, че тя е водна нимфа, дошла в "човешкия свят", за да донесе вдъхновение на някои от сградата. Но животът й е в опасност от зло, подобно на вълк фантастично същество.

Филмът е рожба на проблемната връзка на Шаямалан с Дисни, студиото реализирало най-успешните му филми. Шаямалан напуска студиото след като президентът на продукцията и други стават силно критични към сценария му, който в последствие е продуциран от Warner Bros.. Отговорът на критиците отново е негативен, а филмът печели четири номинации „Златна малинка", три от които за самия Шаямалан (най-лош поддържащ актьор, най-лош режисьор и най-лош сценарий), както и за най-лош филм.

cinefish.bg

Джеймс Камерън

на английски James Cameron

Дата на раждане - 16 август 1954 Онтарио, Канада

От малък се увлича от киното и по-специално от техническата страна на производството на филмите, от специалните ефекти и трикове. След като семейството му се премества да живее в Калифорния, учи физика в Калифорнийския университет, а после се прехвърля във факултета по английски език и литература, но после зарязва учението и се препитава като шофьор на товарен камион и художник на филмови плакати, преди да попадне в студията на легендарния Роджър Корман.

Първият филм, който режисира сам и за когото сам написва сценария е “Пираня 2” (1982). Докато работи над тази продукция се ражда идеята за “Терминаторът”. След дълги перипетии успява да заинтригува продуцентите и да осъществи замисъла си през 1984 г. Филмът се превръща в световен хит, а Джеймс Камерон изведнъж придобива статут на режисьор-звезда. Впоследствие създава “Пришълците” (1986), “Бездната” (1989), “Терминаторът 2” (1991), “Истински лъжи” (1994) и “Титаник” – филма, донесъл най-много приходи в историята на киното - $ 1,38 млрд. и 11 награди “Оскар”, в това число и за най-добър режисьор в лицето на Джеймс Камерън.

Неистовият Джим сам пише сценария за филма, сам си подбира цялата снимачна група и актьорите, сам прави разкадровката, а като съпродуцент и сам участва в организационната работа и даже сам прави всички рисунки на героя, които виждаме в готовия филм (в това число и ескизите с молив на голата Кейт Уинслет – портретът, който става двигател на сюжетното развитие, свързвайки миналото с настоящето).

През лятото на 1996 г. започват снимките на гигантското начинание, наречено “Титаник”, по време на които, работохолизмът и перфекционизмът на Камерон достигат връхната си точка. Понякога той заставял актьорите да правят по сто дубъла на някоя сцена и то не само на сравнително леките в техническо отношение, в които героите разговарят или се целуват, но дори и на някои от най-тежките – тези във водата.

Колкото и да е парадоксално, но при Камерон, който е всепризнат майстор на мъжки жанр като екшъна, женските образи винаги са художествено и емоционално по-богати, отколкото мъжките. Сигурни Уивър получава своята първа номинация за “Оскар” именно за ролята си в неговия филм “Пришълците”, Джейми Лий Къртис е наградена със “Златен глобус” за участието си в “Истински лъжи”, Кейт Уинслет и Глория Стюарт са номинирани за “Оскар” за “Титаник”. На нито един режисьор не се удава да създаде толкова силни женски характери в “екшън”-филми, както на Камерон.

“Към всичките си филми подхождам като към любовни истории – споделя той. – Навярно на никого не би му дошло на ума да охарактеризира така “Терминаторът”, но за мен това е любовна история, преди всичко.

Тема на “Пришълците” е също любовта – майчината любов. “Терминаторът 2” – също. Аз винаги съм вярвал, че това е най-мощното, най-първичното чувство в човека.”

Дотогава Джеймс Камерон е бил известен на света, като човека заснел “Терминаторът”. Но от този момент нататък неговото име неизменно започва да се свързва и с филма “Титаник”.

Централно място във филмите на Камерон неизменно заема някоя силна героиня. Това донякъде може да се обясни и с влиянието на майката върху режисьора, която е била неуморима и извънредно трудолюбива и силна жена. В младостта си госпожа Камерон рисувала прекрасно, но след като се омъжила и родила пет деца, се посветила изцяло на семейството си. Забелязвайки склонността на сина си Джеймс да рисува, тя го поощрява всеотдайно и дори помага за организирането на изложба с негови рисунки в местна галерия.

Баща му, който бил инженер, също поощрява у своите деца трудолюбието и упоритостта, поддържайки в семейството здрава дисциплина.

“Формирах се под влияние на филмите от 60-те години – споделя днес Джеймс Камерон. – Гледах всичко, което пускаха в нашето квартално кино – от ”Уудсток” и “Волния ездач” до “Параграф 22”. Когато бях 18-19-годишен много силно ми въздейства “Доктор Живаго” на Дейвид Лийн.

Но за пръв път идеята сам да се посвети на киното му идва, след като семейството се премества от Канада в Калифорния и вижда на екрана шедьовъра на Стенли Кубрик “Космическа одисея: 2001”. Джеймс Камерон гледал този филм десетки пъти, опитвайки се да проумее как са направени специалните му ефекти.

От решаващо значение за неговия житейски избор е появилия се по това време (1977) по екраните на САЩ филм на Джордж Лукас “Междузвездни войни”.

Сред последните му проекти е филмът “Призраци от бездната” (2003).

Личният живот на Джеймс Камерcн е доста объркан. Досега се е женил 5 пъти. Първата му съпруга е сервитьорка и с нея сключва брак едва 23-годишен и двамата живеят заедно 6 години. Втората му съпруга е продуцентка. Брачният съюз с нея е още по-кратък – само 4 години – от 1985 до 1989 г. С третата си жена - режисьорката Катрин Бигълоу, живее само 2 години. Четвъртата съпруга е актрисата Линда Хамилтън, с която издържа по-малко от две години. Настоящата спътница в живота му е Сузи Еймис и с нея Джеймс Камерон живее от 4 юни 2000 г. От последните си два брака има по една дъщеря.

kino.dir.bg

Крисчън Слейтър

на английски Christian Slater

Дата на раждане - 18 август 1969 Ню Йорк, САЩ

Крисчън Слейтър е американски актьор. Започва кариерата си на Бродуей през 1980 година. Дебюта му в киното е през 1985 година с филма „Легендата за Били Джийн“ (The Legend of Billie Jean). През 2000 г. сключва брак с Райън Хадън, двамата имат две деца. Разделят се през 2005 година. Крисчън прекарва част от времето си в Ню Йорк и част в Лос Анджелис, има къща и в Лондон. През 2007 година заявява, че все още е влюбен в Уинона Райдър.

bg.wikipedia.org

днес имаме много интересен рожденик ...

„Семейство Флинтстоун“

на английски The Flintstones

Дата на раждане - 30 септември 1960 г.

През януари 2009 г. IGN поставя „Семейство Флинтстоун“ на 9-то място в Топ 100 за 100-те най-добри анимационни шоута.

В България сериалът се излъчва в началото на 90-те години на 20 век по Канал 1 и е с български дублаж. Ролите се озвучават от артистите Даринка Митова, Мария Николаевска, Васил Бъчваров и Стефан Димитриев.

На 24 май 2008 г. започна повторно излъчване по Нова телевизия с разписание всяка събота от 10:00 по един епизод и неделя от 08:00 по два епизода, но с различен дублаж. От 29 ноември се излъчва също в събота и неделя, но по един епизод от 10:00. От 8 март 2009 г. се излъчва само в неделя от 10:00. От 25 юли се излъчва отново в събота и неделя от 09:30. На 9 август излъчването му приключва с последния епизод от пети сезон. Ролите се озвучават от артистите Силвия Лулчева, Ралица Ковачева-Бежан, Николай Николов и Стефан Сърчаджиев - Съра.

На 3 юни 2009 г. започна излъчване по Diema Family, всеки делничен ден от 06:25 по два епизода един след друг и приключи на 21 август.

bg.wikipedia.org

Хю Джакман

на английски Hugh Jackman

Дата на раждане - 12.10.1968 Сидни, Австралия

Хю Майкъл Джакман е роден в Сидни в семейство на англичани, като най-малкото от 5 деца. След като родителите му се разделят, майката се връща в Англия, а бащата сам се заема с отглеждането на децата. Джакман се дипломира като журналист от университета в Сидни, след което се записва да учи драматични изкуства в западно-австралийската академия по изкуствата и веднага след завършването си получава главна роля в затворническата драма на ABC TV „Correlli" (1995). По време на снимките се запознава с бъдещата си съпруга Дебора-Лий Фърнис, също актриса.

Следват роли и участия като водещ в няколко телевизионни предавания и други шоу-програми. Талантлив певец, Джакман играе ролята на Гастон в австралийската продукция на „Красавицата и Звяра”. Изявява се като Джо Гилис в „Булеварда на залеза”. През 1998 г. е избран за ролята на Кърли в постановката на Кралския национален театър на „Оклахома” на Тревър Нън. Джакман се снима и в два игрални филма, вторият от които „Erskineville Kings” (1999) му носи номинацията на Австралийския филмов институт за най-добър актьор през 1999.

През 2000 г. получава ролята на Лоуган/Върколак във филма на Брайън Сингър по едноименния комикс „X-Мен” (2000), който веднага става много популярен. Предложенията за главни роли не закъсняват и още на следващата година по екраните са три успешни филма с талантливия австралиец: „Някой като теб” (2001) с Ашли Джъд, „Парола „Риба-меч” (2001) с Джон Траволта и Хали Бери, „Кейт и Леополд” (2001). През 2003 излиза продължението на „Х-мен”, следва „Ван Хелсинг” (2004) и „Х-мен 3” (2006). До края на 2006 предстои да излязат още 3 филма с Хю Джакман, а на различен етап са продукциите на още 7, предвидени за 2007.

За играта си в мюзикъла Sunset Boulevard (като Джо Гилис) актьорът печели три престижни награди за главна мъжка роля в мюзикъл. През 1998 е номиниран за наградата на името на Лорънс Оливие за ролята на Кърли в постановката на Кралския национален театър „Оклахома”.

През май 2000 г. актьорът осиновява момче - Оскар Максимилиан Джакман.

За първи път среща бъдещата си съпруга, също актриса, на снимачната площадка на австралийския ТВ сериал "Correlli" (1995).

Пет последователни години - 2000-2004 - попада в списъка на списание People "50-те най-красиви хора в света”.

Появява се на снимачната площадка на „X-Мен” (2000) в последния момент. Първоначално за ролята на Върколак е бил определен Дъгрей Скот, но на него му се наложило да се снима два месеца допълнително в „Невъзможна мисия 2” (2000).

Според комикса, Върколак е висок 159 см или с 30 см по-малко от ръста на актьора. Wolverine, както е оригиналното име на героя, всъщност означава росомаха – не много едър, но известен като доста свиреп хищен бозайник.

Снимал се е в 5 филма с Хали Бери: „X-Meн” (2000), „Парола „Риба-меч” (2001), „X-Meн 2” (2003) и „Х-Meн 3” (2006) ; "Х-Meн 4” (2009).

По време на снимките на „Ван Хелсинг” (2004) без да иска счупил ръката на статист.

През 2004 печели бродуейската награда Tony като най-добър актьор в мюзикъл, а именно с ролята на австралийския автор и изпълнител на песни Питър Алън в „The Boy From Oz".

Родителите му се разделят, когато е на 8 години. Майка му се завръща в Англия, а баща му остава да се грижи сам за петте им деца в Австралия.

Страда от силно късогледство и вижда силно размазано, когато не носи контактни лещи.

Любимият му супергерой е Супермен. По ирония на съдбата Супермен е собственост на DC Comics - съперникът на Marvel Comics, които притежават „X-Meн” и Върколак.

След снимките на „X-Meн” (2000) признава, че му е било трудно да постигне гнева и тъмните чувства за ролята на Върколак и били необходими седмици работа с режисьора Браъйн Сингър, докато намери точния подход към образа. Но след това за него вече било сравнително лесно да играе гневни герои.

През юли 2005 г. осиновява момиче - Ейва Елиът Джакман.

Дубльор на Хю Джакман във „Ван Хелсинг” и „Х-мен 3” (2006) е Ричард Брадшоу, негов зет (съпруг на сестра му).

Често получава предложения за роли, базирани на герои от комикси. Предлагали са му да играе в „Наказателят", „Дявол на доброто", "Хълк", "Железният човек", Мистър Фантастик във „Великолепната четворка" и Джонатан Кент в "Супермен са завръща".

kino.dir.bg + мой идеи

днес имаме още по - интересен рожденик ...

„ Мечо Пух"

на английски Winnie-the-Pooh

Дата на раждане - 14 октомври 1926 г.

Мечо Пух е плюшено мече, герой от разказите и стиховете на Алън Александър Милн. Това е един от най-известните литературни герои от книгите за деца. Издадени са 2 сборника с разкази: „Мечо Пух“ (1926) и „Къщичката в къта на Пух“ (1928), както и отделни стихотворения. Разказите са отделни, могат да се четат и филмират поотделно, а книгите се издават заедно или поотделно. През втората половина на ХХ век за Мечо Пух са направени анимационни филми от „Дисни“ и „Союзмультфильм“, с което той става особено популярен.

Егмонт България издава илюстровани книги с Мечо Пух по лиценз на "Дисни", а месечното списание "Мечо Пух" излиза от 1999 година насам.

bg.wikipedia.org;en.wikipedia.org

Виго Мортенсен

на английски Viggo Mortense

Дата на раждане - 20 октомври 1969 Ню Йорк, САЩ

Изпълнителят на ролята на Арагорн в трилогията на Питър Джаксън "Властелинът на пръстените", неговият баща е датчанин, а майка му - американка. Детските си години бъдещият актьор прекарва в Манхатън, а младежките - в Аржентина, Венецуела и Дания.

Завръщайки се в Ню Йорк в началото на 80-те години, той учи актьорско майсторство в театралната школа на Уорън Робъртсън. После се подвизава като театрален актьор преди да замине за Лос Анджелис, където спечелва награда на театралната критика за изпълнението си в спектакъла "Бент". Мергенсен се изявява още и като поет, фотограф, художник и джазов музикант. Издадени са даже 3 диска с негови изпълнения.

Дебютира в киното с ярко изпълнение на второстепенна роля във филма "Свидетел" (Witness, 1985) на режисьора Питър Уиър. Високите оценки на критиката продължават и след поредицата от запомнящи се негови превъплъщения все в поддържащи персонажи от значими филми на големи режисьори, като Джейн Кемпиън (Потрет на една дама, 1996), Шон Пен (Индианският бегач, 1991), Брайън де Палма Brian (Пътя на Карлито, 1993), Ридли Скот (Редник Джейн, 1997), Тони Скот (Аленият прилив, 1995), Андрю Дейвис (Перфектно убийство, 1998) и др.

През 1987 г. Виго Мортенсен се оженва за Ексен Цервенка (Exene Cervenka), певица в пънкгрупа, от която има едно дете. Двамата се развеждат през 1997 г.

Виго Мортенсен е включен в класацията на 50-те най-обаятелни хора на сп. "Пийпъл" (People) през 2002 г.

Напоследък започна да се появява и в централни роли, например в "28 дни", в който е партньор на Сандра Бълок.

интернет

поредният много интересен рожденик ...

Интернет

Леонард Клейнрок с първия интерфейсен процесор за обмяна на информация.

На 29 октомври 1969 година в Менло парк, Калифорния ARPA прави демонстрация на комуникация между компютри, посредством обмен на пакети. Така два компютъра са свързани в мрежа, която впоследствие се разраства и става известна под името ARPANET. През следващите години ARPANET се превръща в световна мрежа. Службата е оглавена от Джоузеф Карл Робнет Ликлайдер, който има значителен опит в компютърните мрежи и е привърженик на създаването на универсална мрежа

Малко история

bg.wikipedia.org

Брайън Адамс

на английски Bryan Adams

Дата на раждане - 05 ноември 1959 Кингстън , Онтарио , Канада

Брайън Гай Адамс е канадски рок певец, китарист, текстописец и фотограф. Някои от най-известните му албуми са Reckless, Waking Up the Neighbours и 18 till I Die.

Браян Адамс е роден в Кингстън, Онтарио в семейството на военно аташе. Има по-малък брат — Брус Адамс. През 60-те години, с оглед професията на баща му, Брайън Адамс е живял в различни страни като Англия, Канада, Израел, Франция, Португалия и Австрия. През 1973 г. се установят във Ванкувър, Британска Колумбия, Канада.

Браян Адамс започва музикалната си кариера на 15-годишна възраст, когато напуска училище и започва да свири в групи като „Shock“ и „Sweeny Todd“, с която реализира албума If Wishes Were Horses.

Първият му самостоятелен албум излиза през 1980 г. и е наречен „Брайън Адамс“. Следват You Want It You Got It (1981), Cuts Like a Knife (февруари 1983) за да се стигне до 1984 г. и албума Reckless, който достига №1 в класацията за най-добър албум. Шест песни от него достигат до Топ 20 в музикалните класации в Канада, сред които са Run To You, Summer of ’69 и Heaven. Този албум става платинен в САЩ.

Следва отново платинения албум Into the Fire и Waking Up the Neighbours (1991), който отново се нарежда сред най-успешните в цялото му творчество с хитове като Everything I do (I do It For You), който поставя своеобразен рекорд в музикалните класации със своите 16 седмици в Англия и продадени три милиона копия в САЩ. Този албум и сингъла към него са в челните класации на много държави в периода 1991–1992 година. През 1991 година Брайън Адамс печели наградата Грами в категорията за най-добра музика към филм.

Следващият албум от колекцията е албумът So Far So Good, който е поредният успешен в кариерата на Брайън Адамс. Албумът, реализиран през 1993 година и издаден с песента Please Forgive Me, отново е в челните класации в много държави като достига №1 в Канада и Австралия, а става платинен в САЩ.

Изпълнява песента Bang the Drum заедно с Нели Фуртадо на откриването на зимните олимпийски игри във Ванкувър през 2010 г.

bg.wikipedia.org

за вчера

Джъстин Бийбър

на английски Justin Drew Bieber

Дата на раждане - 01 март 1994 Стратфорд (Онтарио), Канада

Джъстин Дрю Бийбър е канадски поп певец.

Само на 12 години, той участва в местното състезание за музиканти в Стратфорд. В края на 2007 Джъстин и майка му започват да качват клипове в YouTube, така че неговото семейство и приятели, които не могат да присъстват на изпълненията му да могат да гледат. Така той печели популярност с изпълненията на песни на певци като Ъшър, Стиви Уондър, Ни Йо, Джъстин Тимбърлейк и Майкъл Джаксън.

Скутър Браун (Scooter Braun), който е бивш изпълнител, гледа видеозаписите на Джъстин и заедно с него летят до Атланта, Джорджия, където се срещат с Ъшър. Седмица по-късно Джъстин има възможността да пее за Ъшър и предизвиква огромен интерес, като се явява на прослушване с Антонио Л. А. Рейд от Айлънд Рекърдс. През октомври 2008 г. Антонио подписва договор с Джъстин за Айлънд Рекърдс. И така с тези негови изпълнения той сбъдва мечтата си и става известен.

Дебютният албум на Бийбър „My World" излиза на пазара на 17 ноември 2009 г. Първият сингъл от него е „One Time", който достига 12-о място в Hot 100, Канада през първата седмица на юли 2009. Албумът включва и вокали от Ъшър, който също участва във видеото към песента „One Time".

за днес

Джон Бон Джоуви

на английски John Francis Bonigovi Jr.

Дата на раждане - 02 март 1962 Пърт Амбой, САЩ

Джон Бон Джоуви е американски музикант, композитор и певец, основател и вокалист на групата Бон Джоуви. Когато е на 4 семейството му се мести в град Сейървил, в момента живее в Манхатън. Женен е за Доротеа Хърли и има четири деца - Стефани Роуз, Джеси Джеймс Луис, Джейкъб Хърли и Ромео Джон Бонджоуви.

Освен музикант, Джон Бон Джоуви е и актьор. Участвал е в тв сериалите "Али Макбийл" и "Сексът и градът" и в предизборната кампания за президент на Джон Кери. Притежава и отбор по американски футбол - Филаделфия Соул, заедно с Ричи Самбора. На 09.05.2009 Джон бе въведен в Залата на славата на Ню Джързи, а на 18.06.2009, заедно с Ричи - и в Залата на славата на авторите на песни.

Джон Бонджоуви расте, чакайки да стане рок-звезда. През 1979 Джон формира The Atlantic City Expressway. Един от първите прослушани е 17-годишният Дейвид Брайън. The Expressway се ограничава с местна слава, но Джон привлича вниманието. Дори Брус Спрингстийн обръща внимание на това. Джон отива на училище в 8 сутринта, след като е свирил от 3 часа (сутринта) и дори не е спал. Малко по-късно среща Доротеа в класа си по история и, както той казва, "той се хваща за нея с две ръце и никога не я е пускал". През 1980 г. си намира работа в легендарната Power Station Studios като портиер и момче за всичко. Гладен за писмен договор, Джон пише и записва над 50 демо-записа през периода 1980-1983. През 1982 той прави демо-запис на написаната от него песен Runaway. Нищо не се получава, докато не отива в радио-станция в Ню Йорк, наречена WAPP. WAPP е била тогавашната рок-радио-станция. През 1983 диджей пуска Runaway в спонсориран от станцията албум на местни творци...както Джон казва... "беше късмет". С няколко големи лейбъла, които имат желанието да го "сграбчат", Mercury Records му правят предложение, на което той не може да откаже. Тогава се обажда на Дейвид Браян, за да събере бандата отново. Дейвид го запознава с Алек Джон Съч. Алек пък го свързва с Тико Торес, който пък му препоръчва Ричи Самбора. Но Джон предпочита Дейвид "Змията" Сабо (David "The Snake" Sabo) (Skid Row). Ричи разбира за това, но има огромно желание да бъде китарист. Той е бил наистина упорит и настойчив и е получил работата. Останалото го знаете .

По времето когато излиза 7800° Fahrenheit ( 1985 ), нараства нетърпимостта на Доротеа към неотменимите и дълги списъци с турнета и тя къса с Джон. Това е времето, когато той се среща с Даян Лейн. Но малко след това Доротеа започва да му липсва и той се връща при нея, за да я моли да тръгнат заедно отново. Двамата се женят на 29.04.1989 в Лас Вегас на бърза моментална церемония. След като The New Jersey Tour приключва, бандата решава да си вземе почивка. В същото време Емилио Естевез се свързва с Джон, защото иска да използва песента "Wanted Dead or Alive" за филма "Young Guns II". Джон му предлага да напише различна песен в "каубойски" стил за него. Тогава се ражда "Blaze Of Glory", който ства хит #1. Същото време Джон се ориентира към филмите и започва да взима уроци по актьорско майсторство. Групата се връща в студиото, след като прави поправки в стила си на обличане и стила на музиката с албума "Keep The Faith" (1992). Джон и Доротеа имат две деца, едно родено през 1993 (Стефани Роуз) и друго, родено през 1995 (Джеси Джеймс Луис). Тогава е времето, когато Джон стартира филмовата си кариера, като започва да се появява в няколко филма, въпреки, че са малки роли. Той казва, че по времето, през което е снимал филмите му се е явила идеята за "Destination Anywhere". Режисьорът на "U-571" дава на Джон страхотни хвалби и казва : "Запомнете думите ми, той ще стане ОГРОМНА филмова звезда".

Михаил Горбачов

на руски Михаи́л Серге́евич Горбачёв.

Дата на раждане - 2 март 1931 Приволная, край Ставропол, СССР

Михаил Сергеевич Горбачов е съветски политик, ръководил СССР от 1985 до 1991. Заемал поста генерален секретар на ЦК на КПСС и председател на Президиума на Върховния съвет на СССР. Пръв и последен президент на СССР. Политиката му довежда до края на Студената война и до мирното оттегляне на КПСС от властта и разпадане на Съветския съюз. Носител на Нобелова награда за мир 1990 г.

Има тежко детство по време на тоталитарния режим на Сталин - баба му и дядо му са били депортирани за това, че били "кулаци". Въпреки това младият Горбачов е бил първенец на класа. След като завършва училище, активно помага на баща си в работата му в колхоза и е награден с орден "Червено знаме на труда". Отличието му помога да влезе в Московския държавен университет, където завършва специалност „Право". Докато живее в Москва, се среща с бъдещата си съпруга Раиса. Сключват брак през септември 1953 г. и се преместват в Ставропол през 1955.

Горбачов влиза в КПСС през 1952 на 21 год. През 1966 завършва и „Аграрна икономика" във висш селскостопански иститут. Същевременно развива и политическа кариера - първоначално в рамките на Ленинския комсомол, а след това - и в КПСС. През 1966 г. става първи секретар на Ставрополския градски комитет на партията, а през 1970 г. - на Ставрополския крайком (краеви комитет) на партията. През 1971 г. е избран и за член на Централния комитет (ЦК) на КПСС; през 1979 - за кандидат-член, а след 1980 г. и за член на висшето съветско ръководство - Политбюро на ЦК на КПСС. Там получава подкрепата на Юрий Андропов, ръководител на КГБ и генерален секретар на ЦК на КПСС след смъртта на Брежнев. След смъртта на Константин Черненко, по предложение на външния министър Андрей Громико, на 11.03.1985 Михаил Горбачов е избран за генерален секретар на КПСС. Той става първия партиен лидер, роден след Великата октомврийска социалистическа революция от 1917 г.

Във вътрешноикономически план М.Горбачов се опитва да осъществи икономически реформи с цел съществено повишаване на стандарта на живот на съветския народ, като част от т.нар. политика на „перестройка". Въпреки това неговите реформи са половинчати и не успяват да променят системата. През 1985 г. Горбачов обявява, че съветската икономика е изостанала и има нужда от промяна. Първоначално тези реформи били наречени „ускорение", а по-късно се въвежда терминът „перестройка".

Доказателство за неяснотата на реформите е и това, че една от първите задачи, с които се захваща Горбачов, е тъй наречената алкохолна реформа през 1985 г., чиято цел е била намаляване на широко разпространения алкохолизъм в Съветския съюз. Били предприети следните мерки: цените на алкохолните продукти били силно завишени, пиенето на обществени места било забранено, изкоренени са лозови масиви, затваряне на много предприятия за алкохол, сцени от филми с консумация на алкохол били изрязани. В резултат са понесени огромни загуби от съветския бюджет, увеличават се злополуките вследствие употребата на домашно приготвен алкохол без значителен ефект сред населението.

Съществена част от перестройката на Горбачов е и „гласността" – след дългогодишната цензура и ограничаване на медиите се дава възможност на хората свободно да изразяват своето мнение, появяват се независими медии, публикуват се стотици книги, останали неотпечатани поради наличието на цензура.

През март 1990 Горбачов става първия (и единствен) президент на СССР, след като е избран от Конгреса на народните депутати.

Външната политика на Горбачов е насочена предимно към подобряване на отношенията със Запада. Той установява близки връзки с Маргарет Тачър, Хелмут Кол, Роналд Рейгън. През февруари 1988 Горбачов оттегля съветските войски от Афганистан, а войната официално приключва на 15.02.1989.

Докато политиката му на гласност довежда до демократизация на режима в СССР и Източна Европа, то перестройката не е в състояние да реши проблемите на командно-административната икономика. Разходите по войната в Афганистан и ниските цени на нефта след 1981 г., водят съветската икономика, разчитаща предимно на износ на тази суровина, до необявена криза. Неуспехът за справяне с въоръжения конфликт за Нагорни Карабах между съветските съюзни републики Армения и Азербайджан създава предпоставки за сепаратизъм в Съветския съюз. Армения напуска СССР през 1988.

На 10 януари 1991 Горбачов дава ултиматум на литовския парламент да възстанови спазването на конституцията на СССР и да анулира всички неконституционни закони. На следващия ден дава заповед да бъде свалено литовското правителство, при което умират 14 души, а над 600 са ранени. Това има много силен отзвук в Западна Европа в подкрепа на Литва.

В отговор на разрастващия се сепаратизъм Горбачов предлага създаване на нов съюз - на независимите държави, в които участието да е на доброволни начала. Подписването на новия съюзен договор е планирано за 18 август 1991 г. Твърдолинейните комунисти в партията обаче са против всякаква реорганизация на СССР и организират преврат за сваляне на Горбачов от власт.

Президентът на Русия Борис Елцин организира съпротива срещу преврата (19-21 август 1991 г.) и това му носи допълнителна популярност. На практика с неуспешния преврат се слага и краят на СССР: използвайки отслабените позиции на Горбачов, властолюбивият Елцин подписва с президентите на Украйна и Беларус - трите страни-учредителки на СССР, споразумение за разпускането на Съветския съюз.

Горбачов за мнозина остава в историята като противоречива личност. За Запада той е човекът, сложил край на Студената война, но за руснаците той си остава човекът, който предизвика разпада на Съветския съюз.

bg.wikipedia.org

Редактирано 2 март 201115 г. от Hanibal_Lektar (преглед на промените)

Хари Худини

на английски Harry Houdini

Роден : 24 март 1874 Будапеща, Австро-Унгария

Починал:31 октомври 1926 Детройт, Мичиган

Хари Худини (роден Ерих Вайс, Erich Weiss или Ehrich Weisz) е американски илюзионист от унгарски произход.

Според намереното след смъртта му свидетелство за раждане (The Houdini Birth Research Committee's Report (1972)), Худини е роден в Будапеща в семейство на унгарски евреи. Родителите му емигрират в САЩ, на 3 юли 1878 година, когато той е на 4 години. През 1887-ма се установяват в Ню Йорк.

Хари Худини започва да прави фокуси, когато е само на 10 години. През 1892 година приема псевдонима Худини в чест на френския илюзионист Робер Уден (Jean Eugène Robert-Houdin). Първоначално започва гастроли в САЩ със своя брат. Той се самоосвобождава от белезници и резервоари, пълни с вода, заключени с катинари. През 1900 по време на гастроли в Европа и Русия впечатлява публиката с "изчезващия слон".

Худини непрекъснато усъвършенства и усложнява своите трикове и фокуси. С напредване на възрастта той често попада в болници след представление. През 1910 година започва да се снима в киното. Става приятел с президент Теодор Рузвелт. Има слухове, че се свързва с тайните специални служби. Започва да се интересува от авиация и прави първия в историята полет над Австралия.

В последното десетилетие от живота си Хари Худини започва да издава книги, в които разкрива много от тайните на своите трикове. Той също така разобличава някои шарлатани, които твърдят, че им помагат свръхестествени, отвъдни сили. В светлината на всичко това неговата смърт засега остава забулена в загадка. Официалната версия е, че е починал от перитонит, но има съмнения, че може да е убит. Внукът на брата на Хари Худини подава официална молба през март 2007 година за ексхумиране на тялото на великия маг за да се установят причините за смъртта му.

bg.wikipedia.org

Редактирано 24 март 201115 г. от Hanibal_Lektar (преглед на промените)

Десислава Добрева

Дата на раждане - 29 март 1981 Варна България

Десислава Петрова Добрева, известна и като Деси Добрева, е българска певица. Родена е във Варна, България. Завършва Музикалния колеж Бъркли в Бостън, Масачузетс. Определена е за поп певица за 2008 г. от Фен ТВ. Финалистка е с една от 12-те песни на българския финал на Евровизия с песента „Strong" („Силен"). Участвала е в „Шоуто на Слави" и е била част от турнетата на „Ку-ку бенд", където е пяла пред 40 000 публика. Напуска „Ку-ку бенд" и прави самостоятелна кариера

bg.wikipedia.org