Ricky Martin

Рождено име Енрике Хосе Мартин Моралес

Роден 24 декември 1971

Сан Хуан, Пуерто Рико

Стил поп музика, рок

Глас вокал, певец и актьор

Период на

активност от 1984-досега

Рики Мартин ( Енрике Хосе Мартин Моралес, Enrique Josй Martнn Morales) е пуерторикански певец, носител на Грами. Става известен първо с групата Менудо, а от 1990 като самостоятелен певец. Продал е около 55 милиона албума и има 21 хита, които са били в първата десетка на най-популярните музикални класации. Той е един от първите, които популяризират латиноамериканската музика в световен мащаб.

След успеха на първия му английски албум през 1999 година той е подложен на атаки за своята сексуална ориентация. През август 2008 година става баща на две момчета-близнаци, износени от сурогатна майка. На 16 октомври 2007 година получава звезда на Алея на славата

Редактирано 24 декември 200817 г. от lisssa (преглед на промените)

Kristin Laura Kreuk

Кристин Лаура Крюк ( Kristin Laura Kreuk)

е канадска актриса, родена на 30 декември 1982 г. във Ванкувър, Британска Колумбия. Тя е известна с ролите си в канадския тийнейджърски телевизионен сериал „Еджмонт” ("Edgemont") и в американския телевизионен сериал „Смолвил” ("Smallville"), в който играе обречената любов на Кларк Кент - Лана Ланг.

Баща ѝ, Питър Крюк, е от холандски произход; майка ѝ, Деанна Че, е от китайски произход, но е родена в Индонезия; баба ѝ по майчина линия е наполовина китайка, наполовина ямайка. И двамата и родители са озеленителни архитекти. Кристин има сестра, която е около пет години по-малка. Кристин тренира гимнастика на национално ниво до гимназията, но се отказва в 11 клас заради сколиоза. Посещава Средното училище „Ерик Хембър” във Ванкувър.

Кристин има планове да учи психология, наука за околната среда или съдебна медицина в Университета „Саймън Фрейзър”, когато режисьор на кастинги от телевизионния сериал на CBC „Еджмонт” се свързва със средното ѝ училище, търсейки екзотично на вид момиче да играе ролята на китайска канадка, Лоръл Янг, в шоуто, снимано във Ванкувър. Учителят по драма на Крюк я убедил да се прослуша за ролята, макар че дотогава тя нямала актьорски опит, с изключение на мюзикли в гимназията. За своя изненада, тя получава ролята.

След като се снима в първия сезон на „Еджмонт” (тийнейджърска сапунена опера, в която действието се развива във Ванкувърска гимназия) и си наема агент, Крюк получава главната роля на Снежанка в телевизионен филм, озаглавен „Снежанка: Най-красивата от всички тях”. Във филма, сниман във Ванкувър, участва също Миранда Ричардсън и е режисиран от Каролин Томпсън. Излъчен е по ABC на 17 март 2002 г.

След „Снежанка”, агентът на Крюк изпраща касета с прослушвания на филмовите сценаристи Алфред Гоф и Майлс Милар, които по това време избират актьорския състав за шоу, което те са създали за телевизия WB, озаглавено „Смолвил”. Сериалът (който е определен да се снима във Ванкувър) се върти около живота на тийнейджъра Кларк Кент преди да стане Супермен. Гоф и Милар викат Крюк в студиото на WB в Бюрбанк, Калифорния, за да я прослушат за ролята на любовта на Кларк Кент, Лана Ланг. В началото Крюк не е сигурна дали да се прослуша за ролята на Лана, защото героинята ѝ е щяла да бъде популярна, разкошна мажоретка, така че тя предположила, че ролята ще бъде на повърхностен идиот. Въпреки това след като прочита сцената с гробищата от пилотния епизод, тя е толкова впечатлена, че когато ѝ предлагат ролята, тя веднага приема.

През 2003 г. Крюк приключва ролята си в „Еджмонт”.

През лятото на 2004 г. Крюк получава ролята на Тенар във филма на канал Sci Fi в две части, „Легенда за Земнемория”. Филмът е сниман във Ванкувър, режисиран от Роб Либерман и излъчен на 13 декември 2004 г.

Филмография

2007 "Partition" („Подялба”) Нейсим Хан Филм

2006 "Dream Princess" Принцесата Кратък филм

2004 "Legend of Earthsea" („Легенда за Земнемория”) Тенар Минисерия в две части

2004 "Eurotrip" Фиона Кратка поява

2001 "Snow White" („Снежанка”) Снежанка Телевизионен филм

2001 - досега "Smallville" („Смолвил”) Лана Ланг Телевизионен сериал

2000 - 2003 "Edgemont" („Еджмонт”) Лоръл Янг Телевизионен сериал

Редактирано 30 декември 200817 г. от lisssa (преглед на промените)

Mel Gibson

/Мел Гибсън/

продуцент , актьор , режисьор , сценарист

Рождена дата:

03 януари 1956 САЩ, Ню Йорк

Козирог

Mel Gibson”Не може да живееш така, както хората очакват от теб. Никой не може. Но предполагам, че това е мой проблем, не техен.”

Биография

Рожденото име на актьора е Mel Columcille Gerard Gibson.

Въпреки силния австралийски акцент, който се усеща в някои от ранните му филми, Mel Gibson (Мел Гибсън) е роден в Ню Йорк, в семейството на ирландски католици. Едно от общо единадесет деца, Gibson не стъпва в Австралия до 1968г., и придобива акцента едва след като съучениците му започват да се подиграват за американския му говор. Външността на актьора му помага да си спечели много почитателки, но след дебюта му през 1976г. в Summer City, талантът му бива признат и от критиците.

Въпреки че първоначално се насочва към журналистиката, бъдещата звезда прихваща актьорската треска, когато завършва гимназия и се записва в Националния институт по драматични изкуства в Сидни. В началото страда от нещо, което описва като разкъсващи болки от сценичната треска, но за щастие го преодолява сравнително бързо. Gibson е още студент, когато участва в Summer City и не след дълго започва да се появява в подържащи роли за южноавстралийска театрална трупа.

До 1979г. Gibson успява да демонстрира своя многостранен талант. В драмата Tim, 22-годишния тогава актьор печели за превъплъщението в образа на умствено изостанал мъж наградата ”Sammy”, една от най-престижните в австралийската развлекателна индустрия. В същото време ролята на облечено с кожени дрехи ченге в един пост-апокалиптичен свят му носи популярност сред друг тип аудитория. Въпреки това Gibson не достига до световна слава, докато не снима Mad Max 2 (1981), едно от малкото продължения, които са по-добри от първата част.

През 1983г. той сътрудничи на режисьора Peter Weir за втори път (въпреки, че първия, в драмата за Първата световна война Gallipoli, не се забелязва на фона на успеха на Mad Max 2). Филмът се казва The Year of Living Dangerously. В него той играе закоравял репортер, който трябва да отрази кърваво индонезийско въстание. Малко след това Gibson прави холивудския си дебют в The Bounty с носителя на ”Оскар” Anthony Hopkins и в The River със Sissy Spacek. През 1985г. снима Mad Max Beyond Thunderdome (1985) заедно с певицата Tina Turner.

След третата част на Mad Max, Gibson си взима двугодишна почивка, но само за да се появи отново в хитовия филм на режисьора Richard Donner Lethal Weapon. Той играе Мартин Ригс, своенравно ченге, все още не преживяло загубата на съпругата си. Ролята го утвърждава като една от водещите холивудски екшън звезди.

Mel Gibson бяга от определението типичен актьор с главна роля във филма на Franco Zeffirelli Hamlet (1990). Въпреки че представянето му получава смесени отзиви, той е аплодиран за смелостта да приеме толкова известна трагична роля.

В началото на 90-те Gibson основава ICON Productions и през 1993г. прави режисьорския си дебют с The Man Without a Face. Филмът го представя като зле обгорял учител, пазещ своята тайна, но не постига финансов успех, въпреки че е смятан за много добър опит за начинаещ режисьор. Gibson се справя много по-добре през 1994г. когато се събира с Richard Donner, за да заснеме Maverick. След само една година талантът му на актьор, режисьор и продуцент най-после жъне дългоочакваните плодове.

През 1995г. той ”окупира” ”Оскар”-ите с филма Braveheart, епическа история на шотландския водач от 13 век Уилям Уолъс и опита му да изгради независима държава. По-късно същата година озвучава Джон Смит в анимацията Pocahontas, изненадвайки хората с добрите си гласови данни.

През 90-те славата на актьора се затвърждава от продукции като Ransom (1996) и Conspiracy Theory (1997). През 1998г. много успешни са Lethal Weapon 4 и Payback Отново озвучава в Chicken Run и снима The Patriot през 2000г.

След като преминава на едно по-съвременно бойно поле във филма за войната във Виетнам We Were Soldiers (2002), Gibson отново застава пред камерите в научно-фантастичния трилър Signs. Там играе опечален вдовец, чийто селски живот е обезпокоен от тайнствени кръгове, появяващи се в нивата му.

През 2003г. Gibson се появява редом с Robert Downey Jr. и Robin Wright-Penn в римейк на The Singing Detective. През 2004г. се завръща на режисьорския стол с The Passion of The Christ. Със скромния бюджет от 25 милиона долара, лични пари на актьора, религиозната драма предизвиква много обвинения в антисемитизъм. Въпреки дебатите около филма, както и факта, че целият диалог е на латински и арамейски, вложенията се изплащат само през първия ден на екран.

Актьорът отново стъпва зад камерата през 2006г. в историята за маите Apocalypto. В същото време има планове за филм за Холокоста. Но това решение не е подчинено на неговите желания, тъй като впрез лятото е арестуван за шофиране в нетрезво състояние и по време на ареста прави антисемитски коментари. Когато слухът за случката се разнася, историята около Passion of the Christ отново излиза на преден план.

Съпруга

Robyn Moore (7 юни 1980г. до настоящия момент) 7 деца

Филмография

Актьор

1. Sam and George (2008)

2. Under and Alone (2008)

3. Complete Savages (2004-2005) – телевизионен сериал

4. Paparazzi (2004)

5. The Singing Detective (2003)

6. Signs (2002)

7. We Were Soldiers (2002)

8. What Women Want (2000)

9. The Patriot (2000)

10. Chicken Run (2000)

11. The Million Dollar Hotel (2000)

12. Payback (1999)

13. Lethal Weapon 4 (1998)

14. FairyTale: A True Story (1997)

15. Conspiracy Theory (1997)

16. Fathers' Day (1997)

17. Ransom (1996)

18. Pocahontas (1995)

19. Braveheart (1995)

20. Maverick (1994)

21. The Man Without a Face (1993)

22. The Chili Con Carne Club (1993)

23. Forever Young (1992)

24. Lethal Weapon 3 (1992)

25. Hamlet (1990)

26. Air America (1990)

27. Bird on a Wire (1990)

28. Lethal Weapon 2 (1989)

29. Saturday Night Live (1989) – телевизионен сериал

30. Tequila Sunrise (1988)

31. Lethal Weapon (1987)

32. Mad Max Beyond Thunderdome (1985)

33. Mrs. Soffel (1984)

34. The River (1984)

35. The Bounty (1984)

36. The Year of Living Dangerously (1982)

37. Attack Force Z (1982)

38. Mad Max 2 (1981)

39. Tickled Pink (1981) – телевизионен сериал

40. Gallipoli (1981)

41. Punishment (1981) – телевизионен сериал

42. The Chain Reaction (1980)

43. Tim (1979)

44. Mad Max (1979)

45. Summer City (1977)

46. I Never Promised You a Rose Garden (1977)

47. The Sullivans (1976) – телевизионен сериал

Продуцент

1. Sam and George (2008)

2. Apocalypto (2006)

3. Leonard Cohen: I'm Your Man (2005)

4. Clubhouse (2004) – телевизионен сериал

5. Complete Savages (2004) – телевизионен сериал

6. Paparazzi (2004)

7. Evel Knievel (2004) – телевизионен филм

8. The Passion of the Christ (2004)

9. The Singing Detective (2003)

10. Family Curse (2003) – телевизионен филм

11. Invincible (2001) – телевизионен филм

12. The Three Stooges (2000) – телевизионен филм

13. Braveheart (1995)

14. Forever Young (1992)

Режисьор

1. Apocalypto (2006)

2. Complete Savages (2004) – телевизионен сериал

3. The Passion of the Christ (2004)

4. Braveheart (1995)

5. The Man Without a Face (1993)

Сценарист

1. Apocalypto (2006)

2. Complete Savages (1 епизод, 2004) – телевизионен сериал

3. The Passion of the Christ (2004)

и още 1 рожденик днес

Michael Schumacher

Националност Германия

Роден на 3 януари 1969

Роден в квартал Хермюлхайм на град Хюрт, Германия

Кариера във Формула 1

Активни години 1991 - 2006

Състезава се за Джордан, Бенетон, Ферари

Стартове 250

Шампион 7 (1994, 1995, 2000, 2001, 2002, 2003, 2004)

Победи 91

Общо места на подиума 154

Общо точки 1 369

Първи позиции 68

Най-бързи обиколки 76

Дебют 1991, Голяма награда на Белгия

Първа победа 1992, Голяма награда на Белгия

Последна победа 2006, Голяма награда на Китай

Последен старт 2006 Голяма награда на Бразилия

Роден е на 3 януари 1969 г. в квартал Хермюлхайм на град Хюрт, Германия. Бащата на Михаел е наемател на карт-пистата в Керпен, която е открита от загиналия през 1961 пилот във Формула 1 Граф Берге фон Трипс. Така че Михаел има възможност от рано да се занимава с моторни спортове. В карт-състезания се среща с някои от бъдещите си съперници като Хайнц-Харалд Френцен и Ник Хайдфелд от Мьонхенгладбах и финландците Мика Хакинен и Мика Сало.

Кариерата му в моторните спортове започва през 1987 във Формула Кьониг. 1988 става вицешампион във Формула Форд и се включва в тима на Вили Вебер от Формула 3. През 1989 завършва шампионата на второ място при равен брой точки с Френцен зад шампиона Карл Вендлингер. Михаел Шумахер има брат Ралф Шумахер, който също е пилот във Формула 1. Ралф се състезава последно през 2007 година за тима на Тойота, след което се отказа от спорта.

На 22 октомври 2006 Михаел Шумахер официално прекратява своята състезателна кариера като пилот във Формула 1.

На състезанието за Голямата награда на Бразилия проведено на 22 октомври 2006 година на пистата Интерлагос, седемкратният Световен шампион за последен път пилотира, като състезател, болида на Ферари. Михаел Шумахер завършва на четвърто място, като прави невероятно състезание (12 изпреварвания). Шумахер остава най-значителният пилот от Формула 1.

Рекордите

Най-много титли:7

Най-много НБО: 76

Най-много победи: 91

Най-много победи в един сезон: 13

Най-много поредни победи: 7 (Изравнен рекорд на Алберто Аскари

Най-много победи за един тим : 73 Ферари

Най-много подиуми: 154

Най-много подиуми за един сезон: 17

Най-много подиуми за един и същи тим: 105 Ферари

Най-много поредни подиуми: 19

Най-много Първи позиции на старта: 68

Най-много Първи позиции на старта, за един и същи тим: 55 Ферари

Най-много втори места: 40

Най-много спечелени точки: 1 369

Най-много спечелени точки в един сезон: 148

Най-много поредни състезания със спечелени точки: 24

Най-голяма времева разлика между първата и последната му победа12 години, 9 месеца, 19 дни

До 2005 година!

Редактирано 5 януари 200917 г. от lisssa (преглед на промените)

Вини Джоунс

Винсънт Питър Джоунс (на английски Vincent Peter Jones), по-известен като Вини Джоунс (Vinnie Jones), е бивш уелски футболист и киноартист, роден на 5 януари 1965 г. в Уотфорд, Англия. Заради твърде грубата си игра получава прякора Секирата. След като приключва футболната си кариера, Джоунс започва да се снима в киното.

Израсналният в имение, където баща му работи като пазач на дивеч, Джоунс започва кариерата си като футболист в полупрофесионалния Уиълдстоун през 1984 г. Година по-късно отборът става първия клуб в историята, спечелил "непрофесионален дубъл", тоест най-високата дивизия (Националната конференция, по това време Гола лийг) и купата (ФА Трофи) за отбори, които не играят в Висшата лига и Футболната лига.

През 1986 г. Вини преминава в тима на Уимбълдън. Още във втория си мач вкарва гол на Манчестър Юнайтед. Уимбълдън по това време е известен с прякора Лудата банда заради агресивното, лудо и мачовско поведение на играчите, които непрекъснато си погаждат номера не само един на друг, но и на треньора. Освен това стилът на игра на отбора е определян като опростен, първичен и аматьорски. Това обаче ни най-малко пречи на отбора да играе добре и през 1988-а с Вини в състава печели ФА Къп срещу Ливърпул.

През 1989 г. Джоунс е закупен от Лийдс за сумата от 650 000 лири. Той помата на отбора да спечели старата втора дивизия и по този начин да се изкачи в първа (по това време Висшата лига още не е създадена). Следват по един сезон в Шефилд Юнайтед и Челси, преди Джоунс отново да акостира в Уимбълдън. През 1998-а става играещ треньор на Куинс Парк Рейнджърс, но през 1999 г. зарязва футбола, за да се отдаде на киното.

Джоунс изиграва няколко мача за националния отбор на Уелс, тъй като дядо му по майчина линия е родом от там. Той дори е капитан на отбора в мача с Холандия.

Още в началото на кариерата си Вини се сдобива с имиджа на хулиган и грубиян и не прави нищо по въпроса да се раздели с него. Напротив - не само че получава 12 червени картона в кариерата си, но и държи рекорда за най-бърз жълт картон - само 3 секунди след началото на мача.Една интересна случка и съответната снимка обикалят целия свят през 1987-а: по време на мача между Уимбълдън и Нюкасъл Джоунс "разсейва" съперника си Пол Гаскойн като го стиска за тестисите(снимка). В един мач срещу Тотнъм пък със зверски фаул прекратява кариерата на Гари Стивънс. Само при престоя си в Лийдс под ръковдството на треньора Хауърд Уилкинсън Вини загърбва грубата игра и за един сезон съдиите му показват само три жълти картона. Но въпреки това успява да си покаже рогата по нреме на предсезонната подготовка. В приятелски мач фаулира малко дете, а след срещата заявява, че се е опитал да играе за топката.

През 1992 г. на видеопазара излиза Soccer's Hard Men - своеобразен наръчник на младия грубиян, в който Джоунс презентира свои и чужди груби изпълнения и дава ценни съвети на подрастващите "секираджии". Това обаче не се харесва на шефовете на Футболната Асоциация и Вини е глобен с 20 000 лири, защото подронва имиджа на футбола.

Кариера в киното

Въпреки че няма актьорска школовка, имиджът на лошо момче помага на Джоунс добре да се въплъти в роли на престъпник, гангстер или побойник, а футболната му кариера - да участва във филми, свързани с този спорт.

Още в най-ранните си записки за филма Две димящи дула Гай Ричи си записва, че един от героите, Големия Крис, би трябвало да изглежда като Вини Джоунс. Така се достига до идеята да го помолят да приеме ролята, а оттам и до дебюта на Вини през 1998-а, за който той казва "Сложиха ме пред камерата и станах кинозвезда, играейки себе си." Този филм донася на Вини няколко британски награди за дебют и грабващо вниманието изпълнение. През 2000 г. той отново участва във филм на Ричи - Гепи, където си партнира с Джейсън Стейтъм, Брад Пит, Бенисио дел Торо, Денис Фарина и др. Там играе ролята на безскруполния наемник Тони, по прякор "Куршумения зъб". Същата година Джоунс е част от бандата крадци на коли, предвождани от Никълъс Кейдж и Анджелина Джоли в Да изчезнеш за 60 секунди. Година по-късно играе в Парола: Риба меч с Джон Траволта, Хали Бери и Хю Джакман.

Първата му главна роля е в Гаднярът. Там той играе бившия английски национал Дани Миън, обвинен в продажба на важен мач, който след залеза на кариерата си е вкаран в затвора заради шофиране в нетрезво състояние и последвало нападение срещу полицаи. По желание на директора на затвора Миън събира и тренира отбор от затворници, който играе срещу този на надзирателите. Във филма си партнира с три от звездите на британското кино - Джейсън Стейтъм, Джейсън Флеминг и Дани Дайър.

Следват филми, където Вини играе второстепенни роли в Night at the Golden Eagle, Големият заговор, Европейско пътешествие, Взрив, японския Survive Style 5+. По-централна рола играе в Slipstream и снимания в България екшън Под водата. Следващата му главна роля е в британския гангстерски екшън Джони беше, в който участва и професионалният боксьор Ленъкс Луис. Този филм участва на международния фестивал във Карлови Вари.

Следващите филми с негово участие са Тя е пич, Played, X-Men 3: Последният сблъсък, а в продължението на Гарфилд озвучава един от героите.

Филмите с негово участие, които излизат през 2007-а са The Riddle, Осъдените. Предстоят да излязат Strength and Honour, Tooth & Nail, Bog Bodies, Loaded, Midnight Meat Train, Hell Ride и The Heavy.

Изяви в други медии

Още докато е активен на футболния терен, Вини Джоунс води телевизионни и радио предавания и е колумнист във вестник Сън.

На 6 декември 1998 участва в продуцираното от World Wrestling Federation състезание по кеч Capital Carnage като специален гост, рефер извън ринга на срещата между Стив Остин, Гробаря, Мик Фоли и Кейн. Преди срещата се сбива с другия гостуващ рефер, The Big Bossman, получава червен картон и е дисквалифициран. След състезанието се връща и пие бира със Стив Остин и рефера на срещата. На 18 февруари 2007-а се появява в No Way Out, където заявява, че е "сритал задника" на Стив Остин по влеме на снимките на Осъдените.

Вини се снима в http://www.youtube.com/watch?v=aOWIyb53pWQ, вкоято имитира знаменитата си поза от Две димящи дула, като този път не държи пушки, а две бутилки Бакарди. Друга р

- разбунва духовете. В нея Вини се грижи за цветята в градината си и чува една червеногръдка да плаче, защото хранилката е празна. Вини я пълни с храна и я окачва от вътрешната страна на кухненския си прозорец. Птичито вижда хранилката и полита към нея, но се блъска в прозореца, на което Вини реагира със злокобно хилене. Много родители негодуват срещу рекламата, защото според тях тя разтройва децата. След това рекламата се излъчва само в късните часове. Освен това участва и в реклама на британското сдружение на автомобилистите сдружение RAC, който внимава да не псува в присъствието на дъщеря си).

Джоунс е рекламно лице на британската букмейкърска къща Ладбрукс и рекламира надбягване с хрътки, спорт, по който той е запален, а в миналото е притежавал и състезателна хрътка.

През ноември 2002 г. Вини издава албум с блус и соул песни, озаглавен Respect. Озвучава интрото към албума на Джос Стоун Introducing... Joss Stone.

Има издадени две автобиографични книги.

Личен живот

Вини Джоунс е женен за Таня и има две деца - Аарън и Кейли.

Вини има пет татуировки, но изненедващо за човек с неговия имидж те са сравнително малки по размер. На лявята му ръка е татуирана роза. След като печели ФА Къп с Уимбълдън той си татуира купата на десния крак, а след спечелването на шампионата на втора дивизия с Лийдс на левия крак се появява емблемата на отбора. Вини отбелязва друг важен момент в кариерата си - получаването на капитанската лента на уелския национален отбор, нещо от което той е безкрайно горд - с татуировка на символа на страната, дракон, върху гръдния му кош. Последната татуировка е на търба му - там са изписани имената на жената и децата му.

През 1998 г. Джоунс е признат за виновен по обвинение за нападение срещу съсед. Пет години по-късно той отново е осъден, този път за невъздържано поведение и нанесени удари над пътник по време на полет от Лондон до Токио. Той е осъден на 1 100 лири и 80 часа общественополезен труд. Освен това получава забрана да лети със самолети на Върджин Еърлайнс, а Бакарди спира излъчването на на рекламите с Вини.

Награди:

1995 - Играч на мача Арсенал - Уимбълдън (30.12.1995)

1997 - Личност на годината - списание Satellite TV Europe

1998 - Най-открояващ се млад талант на годината - Variety Club of Great Britain

1998 - Мъж на годината - списание GQ

1998 - Най-добър актьор (за ролята в Две димящи дула) - награда на публиката на кината Одеон

1999 - Най-добър дебют (за ролята в Две димящи дула) - награди Наградите 1999 на списание Емпайър

1999 - Male Cigar Personality of the Year - награди Millennium Cigar

2001 - Най-добър британски актьор - награди Наградите 2001 на списание Емпайър

2002 - Най-добър актьор в поддържаща роля (за ролята в Night at the Golden Eagle) - Ню-Йоркски филмов фестивал

2005 - Най-добър новак (за ролята в Slipstream) - Лондонски фестивал на научната фантастика

изт.: Уикипедия

Rowan Atkinson

Роуън Аткинсън е роден на 6 януари 1955 г. в селско семейство в Консет, Северна Англия.

Роуън Аткинсън (на английски: Rowan Atkinson) е британски комедиен актьор, известен с ролята си на мистър Бийн в едноименния комедиен сериал.

Негов по-голям брат е икономистът и политик Родни Аткинсън.

Роуън Аткинсън първоначално учи в Дърам, а по-късно следва електроинженерство в Нюкасълския университет. Защитава магистърска степен в Оксфордския университет. Там той започва да играе в скечове на Драматичното дружество на Оксфордския университет, Оксфорд Ревю и Експерименталния театрален клуб и се запознава с писателя Ричард Къртис и композитора Хауърд Гудол, с които продължава да работи и по-късно.

След дипломирането си Аткинсън участва в турне на Ангъс Дийтън. Представлението им е излъчено по телевизията и успехът му дава възможност на Аткинсън да започне кариерата си като комик. През 1978 телевизията ITV му предлага собствена телевизионна поредица, но той отказва, за да участва в предаването „Not the Nine O'Clock News”, продуцирано от приятеля му Джон Лойд. В него той играе заедно с Памела Стивънсън, Гриф Райс Джоунс и Мел Смит, като пише и голяма част от сценариите.

След успеха на „Not the Nine O'Clock News”, през 1983 г. Аткинсън играе главната роля в серийната ситуационна комедия „Черното влечуго” („The Black Adder”), на която е и сценарист, заедно с Ричард Къртис. Въпреки че поредицата получава противоречиви оценки, следват няколко нейни продължения - „Blackadder II” (1985), „Blackadder the Third” (1987) и „Blackadder Goes Forth” (1989). „Черното влечуго” става една от най-успешните ситуационни комедии в историята на BBC.

Другият голям успех на Роуън Аткинсън е героят мистър Бийн. Той се появява за първи път в половинчасов телевизионен филм от 1988. През следващите години през нередовни интервали се повявяват голям брой продължения, а по-късно са направени и пълнометражни кино-версии - „Бийн” (1997) и „Ваканцията на Мистър Бийн” (2007).

От 1990 г. Роуън Аткинсън е женен за гримьорката Сунетра Састри, от която има 2 деца — Лили и Бенджамин

Редактирано 6 януари 200917 г. от lisssa (преглед на промените)

161 години от рождението на Христо Ботев

Днес се навършват 161 години от рождението на великия български революционер и борец за националното освобождение на България и изключителен поет и публицист Христо Ботев.

По повод годишнината днес от 13.00 ч. се състоя официална церемония пред бюст-паметника на революционера в Борисовата градина в София. Церемонията бе открита от Йорданка Фандъкова, зам.- кмет на Столична община. На събитието присъства и вицепрезидентът Ангел Марин.

Ботев е роден в знаменитата за Европа 1848 г. на 6 януари. На 27 години пише във в. "Знаме" от 13 юли 1875 г.: "Идеята за свободата е всесилна и любовта към нея сичко може да прави." Остава завинаги символ на невероятен революционен дух, дори до безразсъдство, съчетан с поетически и журналистически талант.

Той е роден в Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където баща му е учител, но по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище.

През октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка. През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер.

По това време във в. "Гайда", редактиран от П.Р.Славейков, е публикувано първото стихотворение на младия Ботев - "Майце си". От октомври 1867 г. живее в Румъния. Работи в Браила като словослагател при Димитър Паничков, където се печата в. "Дунавска зора".

През следващите години се мести от град на град, известно време живее заедно с Левски.

„Дума на българските емигранти" е първият вестник на Христо Ботев, излязъл на 10 юни 1871 г. в Браила. В него са публикувани голяма част от лирическите произведения на Ботев, сатиричните му фейлетони и публицистика.

През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но освободен след застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по-късно като сътрудник и съредактор на революционния орган.

Потръгва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новия орган на революционната партия - в. "Знаме". През 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката "Песни и стихотворения". Май 1876 г. - след новината за Априлското въстание Ботев започва дейност за организиране на чета, става неин войвода.

От Гюргево се качва с част от четата на кораба "Радецки" и на 17 май заставя капитана да спре на българския бряг. На 20 май 1876 г. (по нов стил 2 юни) е последният тежък бой - привечер след сражението куршум пронизва Ботев. Едва ли когато е писал шедьовъра си "Хаджи Димитър", е подозирал, че думите му "Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира..." с времето ще се увековечат и до неговото име.

източник: news.bg

Зак де ла Рока

Зак де ла Рока (Zacarias Manuel de la Rocha) е вокалист на американската рокгрупа Rage Against The Machine. Роден в Лонг Бийч, Калифорния на 12 Януари 1970. Родителите му се разделят, когато той е на 1 година и отива да живее с майка си в Irvine, California, който е един от "най-белите" градове във Южна Калифорния. Във гимназията той навлиза в хардкор и пънк сцената, свири на китара и пее в straight edge бандата Hardstance.

Неговият интерес към банди като Sex Pistols и Bad Religion, насочват вниманието му към Minor Threat, Bad Brains и Teen Idles. Zack формира Inside Out, с която печели много фенове в Huntington Beach и Irvine. Те издават сингала "No Spiritual Surrender" за Revelation Records през 1990 година преди да се разпаднат. "С Inside Out напълно се отделихме от обществото, за да се видим като дух, който не се пречупва пред "системата", която те възприема просто като още едно камъче на плажа. Аз излях всичкия си гняв чрез тази банда." Мексиканското потекло на Zack го разделя от богатите бели деца; той никога не е бил финансово осигурен и започва да споделя идеите на своите мексикански другари. След като се разпадат Inside Out, той започва самостоятелни изпълнения в местните клубове, където среща Tom Morello и Brad Wilk.

изт. stroeja.com

Оливър Плат

на английски:Oliver James Platt

Роден :12 януари 1960 Уйндзор , Онтарио , Канада

Актьор с тежък характер, който придава нов смисъл на идеята за многостранност, Oliver Platt (Оливър Плат) се е снимал в неизброимо количество филми, което го прави лесен за разпознаване, но в същото време труден за възприемане от средностатистическия зрител. От дебюта си на голям екран, с ролята на противен безделник от Уол Стрийт във филма на Mike Nichol Working Girl (1988), Platt се изявява в почти всички жанрове, включително драма, политическа комедия, детски филм и дори хорър.

Син на американски посланик, Platt е роден в Уиндзор, Канада, но скоро семейството му се мести във Вашингтон. Заради работата на баща му, той прекарва детските си години буквално на колела. До 18-тата си година Oliver Platt сменя 12 различни училища на места като Токио, Средния Изток и Колорадо.

Силно заинтригуван от актьорското майсторство, той получава бакалавърска степен по драма от бостънския Tufts University. След дипломирането си Platt остава в Бостън три години, през които преследва сценична кариера. През 1986г. се мести в Ню Йорк, където участва в редица извънбродуейски постановки и дори изпълнява главната роля в продукцията на Lincoln Center от 1989г. Ubu.

След дебюта си в Working Girl, Platt участва във филми като Married to the Mob (1988), Postcards from the Edge (1990), Beethoven (1992), в който той и бъдещият му партньор Stanley Tucci играят крадци на малки кученца, и Benny and Joon (1993). Актьорът се справя добре както с образа на Портос в драмата The Three Musketeers (1993), така и с ролята си в комедията Funny Bones (1995).

Въпреки че Oliver Platt рядко получава главната роля, той изиграва редица незабравими поддържащи персонажи като еднакво убедително се превъплъщава в добри и лоши момчета, а дори и чудаци. Той е ухажор на Ashley Judd в Simon Birch (1998), но в The Impostors (1998), втората му съвместна работа с Tucci (две години по-рано Platt е съпродуцент на филма на Tucci Big Night), той отново демонстрира усета си към комедията. През 1998г. Oliver Platt демострира умението си да се превъплъщава и в негативни персонажи с изпълнението си в Dangerous Beauty.

За съжаление 1999г. му носи разочарование, тъй като два от филмите с негово участие: Three to Tango ( където играе архитект-гей) и хорърът Lake Placid (където е странен експерт по митология), се оказват пълен провал. Третият филм на Oliver Platt от тази година, Bicentennial Man, в който се превъплъщава в образа на учен, превърнал робот (Robin Williams) в човек, се възприема по-добре от публиката и критиката. Още следващата година комичните способности на Platt отново излизат на показ с филма Gun Shy, където играе префърцунен мафиот.

Съпруга:

Camilla Campbell (1993 – до настоящия момент) 3 деца

Филмография

Актьор

1. The Bronx Is Burning (2007) – телевизионен сериал

2. The Ten (2007)

3. The Martian Child (2007)

4. Huff (2006) – телевизионен сериал

5. The West Wing (2001, 2005) – телевизионен сериал

6. Casanova (2005)

7. The Ice Harvest (2005)

8. Loverboy (2005)

9. !Huff (2004) – телевизионен филм

10. Kinsey (2004)

11. Strip Search (2004) – телевизионен филм

12. Hope Springs (2003)

13. Pieces of April (2003)

14. Queens Supreme (2003) – телевизионен сериал

15. Ash Wednesday (2002)

16. ZigZag (2002)

17. Liberty Stands Still (2002)

18. SSX Tricky (2001)

19. Don't Say a Word (2001)

20. Deadline (2000) – телевизионен сериал

21. Ready to Rumble (2000)

22. Gun Shy (2000)

23. Bicentennial Man (1999)

24. Three to Tango (1999)

25. Lake Placid (1999)

26. Cinderelmo (1999) – телевизионен филм

27. Simon Birch (1998)

28. Doctor Dolittle (1998)

29. The Impostors (1998)

30. Bulworth (1998)

31. Dangerous Beauty (1998)

32. A Time to Kill (1996)

33. Executive Decision (1996)

34. The Infiltrator (1995) – телевизионен филм

35. Tall Tale (1995)

36. Funny Bones (1995)

37. The Three Musketeers (1993)

38. Benny & Joon (1993)

39. Indecent Proposal (1993)

40. The Temp (1993)

41. Diggstown (1992)

42. Beethoven (1992)

43. Postcards from the Edge (1990)

44. Flatliners (1990)

45. Wiseguy (1990) – телевизионен сериал

46. Crusoe (1989)

47. Working Girl (1988)

48. Tattingers (1988) – телевизионен сериал

49. Married to the Mob (1988)

50. Miami Vice (1988) – телевизионен сериал

51. The Equalizer (1987) – телевизионен сериал

Продуцент

1. Big Night (1996 )

Пейо Яворов

Пейо Тотев Крачолов, по-известен като Пейо Яворов, е български поет и революционер, войвода на Вътрешна македоно-одринска революционна организация.

Пейо Яворов роден в град Чирпан на 1 януари 1878 година.

Яворов завършва V (IX) клас в Пловдив. От 1893 до 1901 година работи като телеграфо-пощенец, сменяйки различни селища — Чирпан, Стара Загора, Сливен, Стралджа, Анхиало (Поморие), София. По това време той симпатизира на Българската работническа социалдемократическа партия, а след 1897 година влиза в контакти с Вътрешната македоно-одринска революционна организация. За пръв като четник на Михаил Чанков в Македония влиза през 1902 година. Пленен е скоро след това от върховистка чета и се завръща в България. Първоначално той е редактор на различни издания, свързани с македоно-одринското революционно движение — в. Дело, в. Свобода или смърт, в. Автономия, в. Илинден. Първата му публикувана творба е стихотворението "Напред" във в. "Глас македонски". Четник е първо на Михаил Чаков, после на Яне Сандански, като се бори за свободата на Македония и става един от най-дейните сподвижници на Гоце Делчев и негов пръв биограф — „Гоце Делчев” (1904). За известно време е и член на Задграничното представителство на ВМОРО. Този период от неговия живот намира място в мемоарно-есеистичната му книга „Хайдушки копнения” (1909).

Отзовал се в София със съдействието на д-р Кръстьо Кръстев и П. П. Славейков, Яворов става сътрудник и редактор на издаваното от тях литературно списание „Мисъл”. Първата негова творба, която силно впечатлява естетите от кръга "Мисъл" и се превръща в неделима част от него, е "Калиопа". През 1901 година издава първата си стихосбирка „Стихотворения”, чието второ издание от 1904 година е с предговор от П. П. Славейков. В този период поетът работи като библиотекар, а по-късно и като драматург на Народния театър. Плод на работата му в театъра са две пиеси — „В полите на Витоша” (1910) и „Когато гръм удари, как ехото заглъхва” (1912).

Командирован на няколко пъти в чужбина за усъвършенствуване по литература — в Нанси, Женева, Виена, Париж, Яворов усилено чете модерна френска поезия. През 1905 година става близък приятел с Дора Габе. През 1906 година се влюбва в Мина, но скоро след това, при едно от своите пътувания (1910 година) изпраща към последния й дом своята възлюбена — Мина Тодорова, сестра на П. Ю. Тодоров. През 1907 година излиза втората му стихосбирка „Безсъници”, която окончателно проправя пътя на модерната българска лирика. Символистичната поезия на Яворов, метафизична, пропита с дълбок скептицизъм и прозрения за вечните въпроси що никой век не разреши, променя радикално българското литературно мислене и налага нов начин на писане. През 1910 година излиза от печат антологичната книга на поета „Подир сенките на облаците”, чието второ издание от 1914 година представя равносметка на поетически път, сравняван с този на Ботев.

Чувствителната душа на поета трудно привиква със суетата и нищетата на литературните и светските нрави в столицата. Лора Каравелова, дъщеря на държавника Петко Каравелов, с която се венчава през 1912 година, малко преди да замине за фронта в Кюстендил, е жената, чиято любов се оказва фатална за него. Запазената кореспонденция между тях, сама по себе си литература, свидетелствува за една пламенна и бурна любов, белязана с много съмнения и много страсти. Трагичният край идва на 29 ноември 1913 година, когато Лора се застрелва, а Яворов прави опит да се самоубие (оставя предсмъртно писмо от един ред: "Моята мила Лора се застреля сама. Ида и аз подир нея"). Изстрелът само пронизва слепоочието и го ослепява. Съкрушен от съдебния процес и от мълвата, която го обвинява, че е убиец, на 29 октомври 1914 година поетът взема голяма доза отрова и се застрелва. Така приключва равносметката си с живота, но не и с литературата големият български поет — Пейо Яворов.

Творчеството и позията на Яворов са пропити с трагизъм, породен от драматичния му живот, пълен с разочарования. Голямо разочарование му нанася решението на баща му да прекрати образованието му и да започне работа в телеграфната служба. В кръга "Мисъл" той среща разбиране и получава псевдонима си Яворов от Пенчо Славейков, но поезията не го удовлетворява- той страстно иска да участва в борбите за освобождение на Македония. Силен душевен удар му нанася смъртта на Гоце Делчев през 1903 година, когато той частично се отделя от революционната си дейност поради неразбирателство с Яне Сандански. Последната капка за Яворов са смъртта на Мина Тодорова и обвиненията за убийството на Лора, които го довеждат до самоубийство. До края на живота си другарува и кореспондира с водача на ВМОРО Тодор Александров, а също и изпълнявава негови поръчки.Смята се, че отровата и пистолета, послужили за самоубийството на Пейо Яворов, са дадени по молба на самият писател от Тодор Александров. Дългогодишното им приятелство е крито дълги години по линия на ЦК на БКП.

Произведенията на Яворов във виртуална библиотека Словото

Редактирано 13 януари 200917 г. от chain_reaction (преглед на промените)

Мария

Родена : 13 януари 1982 Стара Загора, България

Мария Панайотова Андонова по баща Кирова, по-позната само като Мария, е българска поп-фолк изпълнителка. До момента има дуети с Емилия Вълева, Дамян и DJ Джери. През 2003 г. печели награда Златен хит Фреш за песента „Обичай ме така“, през 2004 за видеоклип на годината за клипа към песента „Твоят град“. През 2005 на годишните награди на телевизия „Планета“ взема наградата за „Най-стилна визия във видеоклип“. Участва в реклама на марка бира, откъдето и излиза прякора Мара Отварачката.

Албуми

* „Спомен“ 2000

* „Първа луна“ 2001

* „Истинска“ 2003

* „Мария“ 2004

* „Осъдена душа“ 2005

* „Едниствен“ 2006

LL Cool J

LL Cool J (Ел Ел Куул Джей) е роден и израснал в Queens, New York City. Подписва договор с Def Jam през 1984г. и издава ъндърграунд хита I Need a Beat. Песента е първият хит на Def Jam и успехът тласка младия рапър да напусне училище и да запише Radio през 1985г. Албумът е приет критично, тъй като LL Cool J е един от първите рапъри, които използва традиционната структура на една песен, за да прави поп-ориентиран рап.

I Can't Live Without My Radio и Rock the Bells се радват на голям успех и правят албума платинен. През 1987г. той издава Bigger and Deffer. Баладата I Need Love става един от първите поп-рап хитове. Критиците са зле настроени към този тип музика и до излизането на Walking with a Panther през 1989г. той е освиркан на сцената на Apollo Theater.

Нетърпелив да си възвърне хардкор публиката, той издава Mama Said Knock You Out, най-"твърдия" запис, който някога е правил. Той му възвръща репутацията в хип-хоп общността. Три са синглите от албума - The Boomin' System, Around the Way Girl и заглавната песен, която получава специална оценка след представянето й в епизод на Unplugged по МТV. След участие във филмите The Hard Way и Toys, LL Cool J издава 14 Shots to the Dome – албум със слаби продажби и смесени оценки.

Участва в ситкома на NBC In the House, преди да издаде Mr. Smith през 1995г., който става два пъти платинен. Синглите от него - Doin' It и Loungin, са две от най-добрите песни на 1996г., а видеоклиповете им имат голям успех в МТV. Друг сингъл - Hey Lover, с участието на Boyz II Men, е един от първите рап видеоклипове, показани по американския канал VH1.

Следващият му албум се казва 10 и излиза през 2002г. Включва популярните сингли Paradise (с Amerie), Luv U Better, както и дуета с Jennifer Lopez - All I Have.

От следващия му албум Definition най-голям хит става песента Headsprung.

Филмография

1. Mindhunters - (2004)

2. S.W.A.T. - (2003)

3. Rollerball - (2002)

4. Charlie's Angels - (2000)

5. Any Given Sunday - (1999)

6. In Too Deep - (1999)

7. Deep Blue Sea - (1999)

8. Halloween H20: 20 Years Later - (1998)

9. In the House - (1995)

10. Toys - (1992)

изт.: music.pop.bg

Виктор Валдес

Виктор Валдес Арибас (роден на 14 януари 1982 ) е каталунски футболен вратар, който в момента играе за ФК Барселона в испанската Примера дивисион.

Виктор Валдес е свързан с Барса още като младеж на 01.07.92 г. от Синко Копас. През септември същата година той се премества с неговото семейство в Тенерифе и не се появява в клуба 3 години след това.

След бързото му доказване неговата стойност в младежкия тим на Барса Б, треньорите на клуба решават,че 2002-2003 е сезона на Валдес, за да оформи частта на първия млад отбор. В началото той се редува с Роберто Бонано. Той затвърждава мястото си, когато се групира отбора за сезон 2003-2004 г.

Той играе повечето от тези мачове в Барса, прави страхотни изпълнения, помагайки на тима да финишира на второ място.

Характеристика: Той е крайно /екстремно/ ловък, сръчен и мощен футболен вратар. Въпреки неговата относителна младост, той обича да ръководи защитата. Валдес е сравняван с германския национал Оливър Кан.

Шампион на Испания за 2004/2005 и 2005/2006 година.

изт.: Уикипедия

Редактирано 14 януари 200917 г. от chain_reaction (преглед на промените)

Навийн Андрюс

на английски:Naveen Andrews

Роден :17 януари 1899 Лондон, Англия

Навийн Андрюс e роден в Англия, но е с индийски произход. Навийн израства в южен Лондон в относително консервативно семейство. На 16 години се влюбва и заживява с учителката си по математика Джералдин Фийкинс, която през 1992г. ражда сина му Джейзал. Приет е в известното Лондонско училище по музика и театър заедно с Юън МакГрегър. Най-известните му роли включват филмите "Лондон ме убива", "Кама Сутра", както и поддържаща роля в "Английския пациент". В момента живее в Лос Анджелис с приятелката си, актрисата Барбара Хърши, която е с 21 години по-възрастна от него.

Частична Филмография

Бибрутално 2: Планета страх (2007) ... Аби

Другата в мен (2007) ... Дейвид

Lost, 2004, САЩ (2004) .... Sayid Jarrah

Могъщият Джо Янг (1998) ... Пинди

Английският пациент (1996) ... Кип

Мишел Обама

на английски:Michelle LaVaughn Obama

Родена :17 януари 1964 г. Чикаго, Илинойс, САЩ

Мишел ЛаВон Обама (по баща Робинсън) е адвокат и съпруга на Барак Обама, избраният президент на САЩ. Тя е родена и израства в южната част на Чикаго, завършва университета Принстън и юридическия факултет на Харвардския университет. След завършване на образованието си тя се връща в Чикаго и започва работа с адвокатската кантора "Сидли Остин"; по-късно работи в екипа на кмета на Чикаго Ричард Дейли, а освен това в Чикагския университет и болницата на Чикагския университет.С Барак се запознава, докато работи в "Сидли Остин". Когато Барак Обама печели изборите за Сената, семейството решава да живее в Чикаго вместо във Вашингтон. Мишел ще бъде първата афроамериканка, станала Първа дама на САЩ.Мишел Обама е сестра на Крейг Робинсън, баскетболен треньор на Орегонския щатски университет.

Чо Сюн Ху

на корейски: 조승희

Роден :18 януари 1984 Сеул, Южна Корея

Починал: 16 април 2007 Блексбърг, САЩ

Чо Сюн Ху е южнокорейски студент и масов убиец в Технологическия университет на Блексбърг, Вирджиния.Живял е в Сеул, Южна Корея в малък апартемент под наем, с родителите и сестра си. През 1992 г. заминават за САЩ. Той живее в Технологическия университет на Вирджиния, в стая номер 2121 в общежитие Харпър Хол с още 5 състуденти .

Родителите на Чо са живели в Детройт, Мичиган, преди да се преместят в Центърваил, Вирджиния . Чо имал разрешение за постоянно пребиваване в САЩ .Рано сутринта в понеделник, 16 април 2007 г., Чо Сюн Ху отива в стая на 4 етаж в студентското общежитие West Ambler Johnston Hall и убива двама души. След което се връща, за да се въоръжи и изпраща видеозапис и снимки на телевизионния канал NBC.Два часа по-късно продължава плана си във факултета по инженерни науки, Норис Хол на другия край на университетското градче. Там застрелва 30 души, след което се самоубива. Американската полиция проучва електронните архиви на младежа, включително неговата поща, записите на мобилния му телефон и съдържанието на персоналния му компютър. От особен интерес за разследващите е дали Чо е контактувал по е-пощата с Емили Хилшер, една от неговите първи две жертви. Южнокореецът е използвал два пистолета Walther P22 и Glock 19 и е истрелял над 100 патрона.

Майкъл Хътчинс

Роден е в град Сидни, Австралия на 22 януари 1960 година. Когато навършва четири години, неговото семейство се премества да живее в Хонконг.

През 1972 година Майкъл се връща в родния Сидни. В едно от местните училища се запознава с Андрю Фаррис. Родителите на Майкъл се развеждат три години по-късно и той заедно с майка си заминава за Лос Анджелис. В САЩ Хътчинс постъпва във висше училище в Северен Холивуд. Само за 20 месеца той събира достатъчно пари и се връща в Сидни. Там той своевременно намира Андрю Фаррис и му предлага да направят група. Андрю свири на пиано и клавишни инструменти, а веднъж по време на репетиция дава микрофона на Майкъл. В самото начало на кариерата си той е доста неопитен в пеенето и има нужда от много упражнения.

На 17 години Хътчинс и Андрю Фаррис се обединяват с Гари Бирсъм. Това трио наричат Dolphin Doctors, но скоро към тях се присъединява и братът на Андрю- Тим и неговия приятел Кърк Пенгили. Джон Фаррис също се включва към групата и съставът на The Farriss Brothers окончателно е сформиран на 16 август 1977 година. Този ден е известен в историята на музиката като ден, в който умира Елвис Пресли.

Майкъл никога не е взимал уроци по пеене и затова безкрайните турнета, изпълненията в такива места като барове и клубове по това време му помагат да ”обработи” своя глас. Групата променя името си на INXS през 1980 година. Същата година излиза и първия албум на австралийците. Автори на песните им са основно Андрю Фаррис и Майкъл.

Сценичният облик на Майкъл Хътчинс наподобява този на такива легенди като Мик Джагър и Джим Морисън.

През март 1986 година Хътчинс изоставя за малко групата, за да се снима във филма ”Dogs In Space” и критиката се изказва много ласкаво за играта му.

След 18-месечно турне, последвали записите на най-продавания албум на групата ”Kick”-1987 година. Същата година групата взима 12-месечна почивка. През това време той записва албум с групата Max Q. След този проект той заминава за Италия, за да се снима за втори път в киното във филма ”Frankenstein Unbound”.

В края на 1989 година INXS се събира заедно в студиото за записа на албума Х. Този албум става световен хит и групата е най-продаваната за годината във Великобритания.

През следващите години Майкъл Хътчинс постоянно се набива в очите на пресата. Неговите любовни романи с певицата Кайли Миноуг и манекенката Хелена Кристенсен (по-късно и негова жена) винаги са основна тема за новините.

През 1994 година Майкъл започва да се среща с Пола Йетс, а скоро на бял свят се появява и единствената му дъщеря Тайгер Лили.

Три години по-късно INXS се връщат в Австралия след своето турне в подкрепа на последния си албум ”Elegantly Wasted” и започват подготовка за турнето, което е посветено на 20 години INXS. Три дни преди старта му на 22 ноември, събота 1997-ма година Майкъл Хътчинс е намерен мъртъв от служители на хотел в Сидни, обесен на кожен колан. Според полицията това е типично самоубийство. Жълтата преса мигновено огласява своята версия, че самоубийството на певеца е в следствие на дълбока депресия и приемането на наркотици. Детектив от полицията, в отговор на тези публикации, казва, че в стаята на Хътчинс са намерени лекарства, включително антидепресанти, но наркотици не е имало.

[inxs.blog.bg]

Поклон пред паметта му.

Редактирано 3 февруари 200917 г. от chain_reaction (преглед на промените)

Матю Лилард

на английски:Matthew Lillard

Дата на раждане - 24.01.1970 Лансинг, Мичиган САЩ

С роли на психопати и странни хора Матю Лилард се утвърждава като много обещаващ актьор, различен от типичните актьори от това поколение. Първият му успех идва с Ghoulies 3: Ghoulies Go to College (1993 г.), в който той е представен с името Matthew Lynn. По-благоприятна за бъдещата му кариера е работата с John Waters в Serial Mom (1994 г.). Там играе кръвожадния син на неуравновесената Kathleen Turner. Това е първата роля, в която се въплъщава в образа на странник и откачалка. По-късно този тип персонажи ще се превърнат в негова запазена марка. Следва второстепенната роля в любовната история Mad Love, режисирана от Antonia Bird (1995 г.), както и участие в Hackers (също 1995 г.).Филмът, който го прави наистина известен е Scream (1996 г.) на Wes Craven. Той е едновременно пародия и завръщане към жанра ужаси за тийнейджъри. Благодарение на този филм публиката се запознава с бъдещите звезди David Arquette, Courtney Cox, Neve Campbell и Skeet Ulrich.Следващият му проект (след разочарования като Dish Dogs, The Curve и Senseless – всички от 1998 г.) е филмът на Robert Towne от 1998 г. Without Limits. Той разказва историята за живота на бегача Steve Prefontaine (Billy Crudup). През 1999 г. е поредния филм на Лилард, SLC Punk!, посрещнат с благоприятни критики. Това е SLC Punk!, в който си партнира с Michael Goorjian. Лентата предава историята на двама пънкари, растящи в Солт Лейк Сити по време на режима на Рейгън.Следващите му два филма Wing Commander и She's All That не са приветствани от критиците, но пък скоро след тях Лилард започва да се радва на по-голям успех, благодарение на участието си във филми като Summer Catch и 13 Ghosts (и двата от 2001 г.). През 2002г. Лилард приема ролята на притеснителния Shaggy в игралната адаптация на анимационното филмче Scooby-Doo

Филмография

Актьор

1. 13 Graves (2006) (TV)

2. Parental Guidance Suggested (2007)

3. In the Name of the King: A Dungeon Siege Tale (2007)

4. What Love Is (2006)

5. The Groomsmen (2006)

6. Karas: The Prophecy (2006) (V) (voice)

7. Bickford Shmeckler's Cool Ideas (2006)

8. Robot Chicken

9. American Dad!

10. Without a Paddle (2004)

11. Wicker Park (2004)

12. Scooby Doo 2: Monsters Unleashed (2004)

13. Scooby Doo 2: Monsters Unleashed (2004) (VG) (voice)

14. The Perfect Score (2004)

15. It's a Very Merry Muppet Christmas Movie (2002) (TV)

16. Scooby-Doo (2002)

17. Thir13en Ghosts (2001)

18. 13 fantфmes Summer Catch (2001)

19. Triangle Square (2001)

20. Finder's Fee (2001)

21. Dish Dogs (2000) (V)

22. Love's Labour's Lost (2000)

23. Wing Commander (1999)

24. She's All That (1999)

25. Spanish Judges (1999)

26. SLC Punk! (1998)

27. Without Limits (1998)

28. Telling You (1998)

29. Senseless (1998)

30. Dead Man's Curve (1998)

31. Scream 2 (1997)

32. The Devil's Child (1997) (TV)

33. Nash Bridges

34. Scream (1996/I)

35. If These Walls Could Talk (1996) (TV)

36. Tarantella (1996)

37. Hackers (1995)

38. Mad Love (1995)

39. Animal Room (1995)

40. Ride for Your Life (1995)

41. Vanishing Son IV (1994) (TV)

42. Serial Mom (1994)

43. Ghoulies III: Ghoulies Go to College (1991)

Редактирано 24 януари 200917 г. от Hanibal_Lektar (преглед на промените)

Специално за Hanibal_Lektar

Уоруик Дейвис

Роден е на 3-ти февруари 1970 г. в малко английско градче и страда от форма на джуджевизъм, следствие на много рядка мутация. През 1991 г. се жени за Саманта Бъроус, с която се среща по време на снимките на Уилоу (всъщност върхът в кариера на Уоруик). Мъничкото семейство има дъщеря и син. Трудно е да се каже, дали ако беше с нормален ръст, някога щеше да се занимава с кино. Но според легендата през 1981 г. баба му чула по радиото, че се търсят актьори под 120 сантиметра за Star Wars: Return of the Jedi и така, малко случайно (заболяване на титуляра) след две години от статист-еуок малкият Уоруик се оказал в ролята на Уикет, водач на смешните мечета от Ендор. От една страна това била осъществена мечта за 13-годишното момче, а от друга – лостът, който отворил широко вратата за бляскава актьорска кариера. Още два пъти в телевизионни серии той се появява в същата роля.

Несъществена и епизодична е ролята му в Labyrinth, като един от гоблините на Джарет, но все пак не можем да пренебрегнем и това му участие в касов приказен хит. Две години по-късно, през 1988 г. идва големият пробив – ролята, с която Уоруик става известен в кино-средите, основно като Уилоу Ъфгууд (в едноименния Willow), където засенчва дори пламналата не на шега филмова и реална любов между суперзвездите Вал Килмър и Джоан Уоли. Като всеотдаен и доста разсеян, но смел и верен до безумие нелвин, той печели сърцата на поколения фенове, а и това е може би единственият случай в кариерата му, когато не се налага да прилича на нещо различно от себе си. Трудно ми е да си обясня как след този филм не последваха още по-бляскави роли за дребничкия актьор.

До края на десетилетието му предстои да изиграе мишката Рипичип и бухала Глимфедър в две от телевизионните адаптации по Хрониките на Нарния – Prince Caspian и The Silver Chair, след което през 1993 г. е следващата голяма роля на Уоруик като една от емблематичните фигури за феновете на хоръра. За десет години той се намъква шест пъти в костюма на пакостливия леприкон (Leprechaun), отмъстително и влюбено в златото джудже. Макар и да не блестят с особени ефекти или актьорска игра, шестте филма са доста популярни сред определена аудитория, и ако първият е известен предимно като една от първите появи на Дженифър Анистън, то вторият е класика в хорър жанра. Всъщност за доста дълго време Уоруик няма други сериозни ангажименти, освен поредния Leprechaun. Любопитно е обаче как от ролята на безобидния нелвин, малкият актьор се превръща в олицетворение на злото, доказателство за сериозни качества.

Когато Джордж Лукас свири сбор за продълженията на Star Wars, или по-точно за предисториите, Уоруик се оказва в ролята на едно от многото извънземни (в Episode 1), след което се появява в повече или по-малко успешни филми, от които може да се отбележи телевизионното 10th Kingdom. 2001 година се оказва доста успешна, в която освен като Събота в телевизионната версия на Snow White, Уоруик попада и в актьорския състав за Harry Potter and the Sorcerer’s Stone едновременно като професор Флитуик и като гоблин-банкер. Първата роля той запазва и в следващите три филма, като до момента твърдо е ангажиран и в петия, The Order of the Phoenix.

До 2004 продължават ангажиментите с Leprechaun и Harry Potter сериите, тук там се появява в някоя малка роля в треторазряден хорър, както и в поредната подържаща роля в биографичния Ray. На следващата година получава централна, макар и тотално обезличаваща го роля на параноичния андроид Марвин в The Hitchhiker’s Guide to the Galaxy. За пореден път Уоруик е в центъра на вниманието, без да може да покаже собствените си качества на актьор, но и за пореден път записва името си в хитов фантастичен филм.

Оттук нататък, освен че се грижи за семейството си и върти агенция за откриване на таланти, по-ниски или по-високи от средната статистика, Уоруик продължава да се снима упорито. Основни проекти са петият Harry Potter, но и третата му роля във филм по Нарния, като черното джудже Никабрик в новата версия на Prince Caspian. Специално за мен обаче предвиденият за 2008 Agent One-Half е далеч по-любопитен – в него Уоруик отново получава централна роля за собственото си лице, филм, който Холивуд му дължеше, на него и на всички малки хора.

Избрана филмография

Agent One-Half (2008)

The Chronicles of Narnia: Prince Caspian (2008)

Harry Potter and the Order of the Phoenix (2007)

Harry Potter and the Goblet of Fire (2005)

The Hitchhiker's Guide to the Galaxy (2005)

Ray (2004)

Harry Potter and the Prisoner of Azkaban (2004)

Skinned Deep (2004)

Leprechaun: Back 2 tha Hood (2003)

Harry Potter and the Chamber of Secrets (2002)

Harry Potter and the Sorcerer's Stone (2001)

Snow White (2001) (TV)

Leprechaun in the Hood (2000)

The White Pony (1999)

Star Wars: Episode I - The Phantom Menace (1999)

A Very Unlucky Leprechaun (1998)

Prince Valiant (1997)

Leprechaun 4: In Space (1997)

Leprechaun 3 (1995)

Leprechaun 2 (1994)

Leprechaun (1993)

The Silver Chair (1990) (TV)

Prince Caspian and the Voyage of the Dawn Treader (1989) (TV)

The Princess and the Dwarf (1989)

Willow (1988)

Hora Marcada (1988, 3 епизода)

Labyrinth (1986)

Ewoks: The Battle for Endor (1985) (TV)

The Ewok Adventure (1984) (TV)

Star Wars: Episode VI - Return of the Jedi (1983)

Time Bandits (1981)

изт.: starlighter.info

Христо Бонев

Роден: 3 февруари 1947

Пловдив, България

Христо Атанасов Бонев (прякор Зума) е бивш български футболист, национал. Роден е на 3 февруари 1947 г. в Пловдив.

Висок е 181 см и тежи 78 кг. Играл е като нападател за Локомотив (Пловдив) (1963-1967, 1968-1979 и 1982-1984), ЦСКА (1967-1968) и АЕК (Гърция) (1980-1982).

Носител на Купата на Съветската армия през 1983 г. с Локомотив (Пд). Вицешампион през 1968 с ЦСКА и през 1973 г. с Локомотив (Пд).

Бронзов медалист през 1969 и 1974 г. с Локомотив (Пд).

В "А" група има 410 мача (404 за Локомотив (Пд) и 6 за ЦСКА) и 185 гола (180 за Локомотив (Пд) и 5 за ЦСКА).

За купата на УЕФА има 14 мача и 6 гола за Локомотив (Пд).

В националния отбор на България дебютира на 22 март 1967 г. срещу ФРГ 0:1 в Хановер, а последния му мач е на 25 април 1979 г. срещу Аржентина 1:2 в Буенос Айрес (автор на гола). Общо има 98 мача (на второ място) и 47 гола (рекордьор), 42 пъти е капитан. Участва на СП-1970 в Мексико (играе в 3 мача и вкарва гол срещу Перу) и на СП-1974 във ФРГ (играе в 3 мача и вкарва гол срещу Уругвай).

Футболист № 1 на България през 1969, 1972 и 1973 г. Носител на купата за индивидуално спортсменство през 1976 г. Заслужил майстор на спорта от 1967 г. Завършва ВИФ и треньорската школа в Кьолн. Включен е в идеалния отбор на 30-десетилетието (1944-1974 г.).

Участва в прощалния мач на Лев Яшин през 1971 г. в Москва.

Един от най-големите български футболисти за всички времена, заема третото място в анкетата на в. Нощен труд за български футболист на 20 век. Играта му се отличава с перфектна техника в движение, дрибъл, пас и отличен удар. Той е майстор на свободните удари. Неповторим организатор и мотор в действията на отбора.

Бенефисът на Бонев е на 16 септември 1984 г. в Пловдив, когато идват редица звезди като Боби Мур, Волфганг Оверат, Ян Томашевски, Зигфрид Шолтишик, Ференц Бене, а треньори са Щефан Ковач и Райко Митич. Гост е и Лев Яшин. По-късно става треньор на Локомотив (Пд), Помощник-треньор на националния отбор през 1987–1988, Панатинайкос от 1988 до 1990 (шампион през 1990), Лариса от 1990 до 1993, Йоникос през 1993–1994, Апоел (Кипър) от 1994 до 1996 г. От 1996 до 1998 г. е начело на националния отбор, като го класира за СП-1998 във Франция, а от 1997 до 1998 г. е и треньор на Локомотив (София). През 2000 г. е начело на германския Заксен.

В момента е спортно-технически директор на Локомотив (Пд).

изт.: Уики

Да кажем честит рожден ден на:

Алис Купър

Алис Купър е роден на 4 февруари 1948г., в Детройт, като Vincent Damon Furnier. Той е рок изпълнител, често наричан "баща на метъла". Alice Cooper първоначално е името на групата на Furnier, което по-късно той приема за собствено, и започва успешната си самостоятелна кариера.

Повлиян от британски групи като Beatles, Rolling Stones, The Who, The Kinks и най-вече от The Yardbirds, Alice Cooper инициира създаването на редица рок-банди през 60-те. Между тях са Earwigs, The Spiders и The Nazz. След като научава, че вече съществува група с името The Nazz, Furnier го променя на Alice Cooper. Първоначалният състав на групата включва освен Furnier, китаристите Michael Bruce и Glen Buxton, басиста Dennis Dunaway, и барабаниста Neal Smith, които през 1968г. се преместват в Калифорния. Там те се запознават със Shep Gordon и Joe Greenberg, които стават техни мениджъри. Не след дълго групата подписва договор със Straight Records и издава два албума - Pretties For You и Easy Action, с които обаче не успява да спечели публиката и критиците. След като Warner Brothers закупува Straight Records, нещата се променят.

През 1970г., вече със солидната марка Warner Brothers зад гърба си, групата започва да работи с младия продуцент Bob Ezrin и издава албумът Love It to Death. Това е началото на едно успешно сътрудничество, от което излизат много албуми на Alice Cooper - като група, и като самостоятелни проекти. Следва хит-сингълът I'm Eighteen, от 1971г., както и албумът Killer, в който са включени песни като Under My Wheels, Be My Lover и епичната Halo Of Flies, влязла в Топ 10 на Холандия.

През лятото на 1972г. Alice Cooper излиза със School's Out - албумът, който достига номер 2 в класациите и продава повече от милион копия. Едноименната песен влиза в Топ 10 на САЩ и достига върхховете на класациите във Великобритания.

Billion Dollar Babies излиза през 1973г. и е най-успешният албум на групата, който покорява върховете в класациите и от двете страни на Атлантическия океан. Elected, британски Топ 10 хит от 1972г., е включен в албума, и е последван от още два сингъла, влезли в сред първите 10 в класациите - Hello Hooray и No More Mister Nice Guy. No More Mister Nice Guy достига Топ 25 в САЩ, където хит става и заглавната песен от албума.

След тези няколко успешни албума Alice Cooper прави световно турне, което се оказва повече от успешно. С обиколката в САЩ през 1973г. групата чупи рекорда на The Rolling Stones по приходи от продажба на билети.

През 1974г. излиза филмът Good To See You Again Alice (наскоро преиздаден на DVD), който представя Alice Cooper като една от най-великите групи на времето си. Muscle of Love, който е издаден същата година, е последният албум на Alice Cooper като група. В него е включен и последният им сингъл, влязъл в британския Топ 20 - Teenage Lament 74. По-късно през годината, групата се разпада, и прекръстеният вече Cooper започва соло кариера.

Първият му самостоятелен албум е озаглавен Welcome to My Nightmare и излиза през 1975г. За създаването му помага групата на Lou Reed, а албумът е поредният Топ 10 за Cooper. Следват два не толкова успешни студийни албума - Alice Cooper Goes To Hell и Lace And Whiskey, както и издаването през 1977г. на The Alice Cooper Show, който включва изпълнения на живо от концерт в Лас Вегас. Още същата година Alice Cooper е приет в санаториум в Ню Йорк, за лечение на алкохолизъм. Това става причина за издаването следващия му, почти автографичен албум - From The Inside.

Албумите му от началото на 80-те не са толкова успешни, особено в сравнение с предишни продажби. По това време те са приемани като странни и фанатични, въпреки че днес се смятат за култови. Във Flush the Fashion музиката е леко изострена, което обърква дори и най-верните фенове. Special Forces е малко по циничен, но и при него Cooper продължава с експерименталното звучене. При Zipper Catches Skin нищо не се променя. Дори DaDa, който е най-успешният, в пазарно отношение, алтернативен албум на изпълнителят, не получава добри отзиви от критиците. През 1986г., Alice издава албумът Constrictor, който е по-тежък, и постига по-добър, но все пак слаб успех. Следва Raise Your Fist and Yell от 1987г., с по-твърдо звучене, но и с по-добри песни от предшественика си. Хевиметъл музиката е много популярна в края на 80-те и някои в музикалната индустрия твърдят че Alice Cooper е "възкръснал" за метъл ерата. От тук идва и прякорът му – "баща на метъла".

През 1986г. Cooper изпява песента от филма Friday the 13th Part VI: Jason Lives, The Man Behind the Mask. В последвалата 1987г. той дори се появява във филма на John Carpenter - Prince of Darkness. Ролята му обаче е кратка и няма реплики. Освен това през същата година той взема участие в Кеч Мания 3, като придружава до ринга Jake "The Snake" Roberts.

През 1989г. кариерата на Alice Cooper преживявя истинско възраждане, с продуцирания от Desmond Child албум Trash, който "ражда" хит сингъла Poison, достигнал номер 2 във Великобритания и номер 7 в САЩ.

През 1991г., излезлият Hey Stoopid е считан за един от най-добрите албуми на Cooper, а заглавната му песен се превръща в един от химните на борбата с наркотиците. През 1992г. взема участие във филма Wayne's World, а две години по-късно издава албумът The Last Temptation.

Шест годишната пауза приключва през 2000г., когато на пазара излиза Brutal Planet. Албумът е силен, тъмен и тематично вдъхновен от жестоката действителност. Последван е от Dragontown, през 2001г., който е описан от самия Cooper като "най-ужасния град на Жестока Планета". Двата албума са части от трилогия, която още не е завършена.

През 2003г. Alice издава поредният си албум The Eyes Of Alice Cooper и освен това получава звезда на "Алеята на славата" в Холивуд.

На 26 януари 2004г. в няколко града на САЩ започва излъчването на радио-шоу, наречено Nights with Alice Cooper, което Cooper води заедно с Mistress Kitty. Програмата включва класически рок, истории от личния и творчески живот на Alice, интервюта и специални рубрики.

През 2005г. Cooper издава 24-тият си студиен албум, озаглавен Dirty Diamonds, който е първият продукт на съвместната му работа с New West Records. Албумът излиза в Европа на 4 юли, а в САЩ - на 2 август. Dirty Diamonds е най-високо класиралият се албум на Alice Cooper след The Last Temptation (1994г.), достигнал 169-то място в класацията на Billboard.

Cooper притежава рокендрол клуб и ресторант, наречени Cooperstown, съответно във Финикс и в Кливланд. Освен това е запален по голфа и е член на голф-клуба във Финикс.

изт.: music.pop.bg

Габриел Ануар

Габриел Ануар (Gabrielle Anwar, р. 1970) е английска актриса от ирански произход.

Родена в Лейлхам, Мидълсекс, Англия, талантливата актриса има повече от четиридесет и пет филмови и телевизионни участия, включително филмовия й пробив от 1992 година Усещане за Жена, в който участва заедно с Ал Пачино. Има неустоими участия във филма на Бари Зоненфелд За Любов или Пари, където участва заедно с Майкъл Джей Фокс, и във филма на Гари Фледър Какво да правиш, когато умреш в Денвър, заедно с Анди Гарсия. Също така прави запомнящо се изпълнение като Кралица Ана в продукцията на Дисни Тримата Мускетари, заедно с Чарли Шийн и Кийфър Съдърланд. Ануар има забележителни телевизионни прояви като “In the Pursuit of Honor” и “The Librarian 2” с Ноа Уайли. Съвсем наскоро тя завърши Маршът с Форест Уитакър. В свободното си време Ануар открива творческата си природа като пише сценарии и детски книги.

по материали от Уикипедия и hbo.bg

Натали Имбрулия

Австралийската последователка на Аланис Морисет - Натали Имбрулия - става една от големите сензации на европейската поп сцена. Великолепното съчетание на музикален нюх, брилянтен глас и невероятни текстове е основа за 2-та проекта, които дивата има до момента.

Натали Имбрулия е родена в околностите на метрополиса Сидни на 4 февруари 1975 година. Като малка учи балетно изкуство, а по-късно се появява в няколко австралийски рекламни спота. Още ненавършила пълнолетие, тя печели роля в популярния сериал СЪСЕДИ и лицето й става познато на многомилионната телевизионна аудитория.

Възловият момент в кариерата на Натали е този, в който тя решава да потърси щастието си като поп изпълнителка. През 1996 година заминава за Лондон, където скоро след това е готова с демоверсията на парчето TORN.

През 1997 година продуцентите от гиганта RCA решават да пуснат "Torn" като хитсингъл към предстоящия албум на Натали Имбрулия. Преди премиерата почти никой не смее да залага на смели очаквания за комерсиален успех. Въпреки това TORN става световен хит и затвърждава Натали като име в поп музиката.

Зад успеха на сингъла "Torn" стои най-вече мозъкът на групата The Cure Фил Томали. Във Великобритания парчето се заковава 14 поредни седмици на първо място в класациите. Продадени са над милион копия и сингълът чупи рекордите с ротациите си във всички британски медии.

Премиерата на дебютния албум на Натали Имбрулия е през 1998 година. Проектът носи името "LEFT OF THE MIDDLE" и е приет със заслужени аплодисменти както в нейната родина, така и в Англия и Съединените щати. LEFT OF THE MIDDLE изстрелва още два успешни сингъла, но нито един от тях не успява да покори рекордите на TORN.

Албумът неслучайно получава позитивни отзиви. Негов продуцент е Найджъл Гудрич, оставил зад себе си богат актив с изпълнители от ранга на RADIOHEAD. Така "LEFT OF THE MIDDLE" печели куп престижни награди от Австралийската звукозаписна индустрия, Билборд, BRIT AWARDS и Грами.

След шума около дебюта си, австралийката се скрива от сцената чак до есента на 2001 година, когато е готов вторият й проект "WHITE LILLIES ISLAND" и предхождащият го сингъл THAT DAY.

Името на втория проект на Натали Имбрулия е взето от названието на родното й място в Австралия. За самата Натали албумът "WHITE LILLIES ISLAND" е еволюция в нейната музика. Тя забравя агресивността и се обръща към страстите и любовта.

В кариерата си Натали Имбрулия изживява няколко любовни романса. В самото начало тя започва връзка с Дейвид Швимер от сериала "Приятели". По-късно нейни интимни партньори са Даниел Джоунс и Лени Кравиц.

Парчето "WRONG IMPRESSION" от албума "WHITE LILLIE ISLAND" е едно от любимите на самата Натали.

изт.: m.dir.bg

На патерица, нооооо няма да бъде пропуснат...

Кристиано Роналдо

Роден е на 5 февруари 1985 г. на португалския остров Мадейра. Той има един брат и две сестри. Неговите родители имат симпатии към американския президент Роналд Рейгън, на което футболистът дължи второто си име.

Мнозина смятат, че няма да успее да пробие на голямата футболна сцена, но още на дванадесет годишна възраст е забелязан от големите португалски клубове. Въпреки това той избира да играе за Спортинг Лисабон. Дебютният му мач е срещу италианския Интер. В приятелски мач срещу "Манчестър Юнайтед", Сър Алекс Фъргюсън има възможността да оцени таланта на Роналдо и да го привлече. Денят е 13.08.2003 година, а сумата – 17.5 млн. евро, което е световен рекорд за тийнейджър. От август 2003 е викан за постоянно в португалския национален отбор, като за отрицателно време се превръща в любимец на феновете и жените.

На Европейското първенство в Португалия през 2004 г. отборът му достига до финал, където губи злощастно с 1:0 от аутсайдера Гърция. През 2005 г. става рекламно лице на Pepe Jeans (Лондон) и Suzuki Swift. На Световното първенство в Германия през 2006 г. Португалия достига до полуфинал, а той става втория най-добър млад играч на първенството. След скандала с Уейн Руни, Роналдо решава да напусне Манчестър Юнайтед и вероятно новият му клуб ще е Реал Мадрид. Истинската причина за това негово решение е годеницата му Мерче Ромеро. Девет години по-възрастната TV звезда е тази, за която смята да се ожени Роналдо. Според запознати тя много умело го командва и признава, че за брака им ще е по-добре, ако той да играе в някой испански или португалски отбор. Въпреки всичко, той играе за Манчестър Юнайтед и през 2007 г. Кариерата му като футболист е на своя връх. Признанието си към неговия талант се отдава и от FIFA, когато го обявяват за един от най-талантливите футболисти на своето време. В края на 2007-ма остава на трето място след Кака и Лионел Меси в класацията за "Златната топка" , давана от елитното френско списание"Франс футбол" за най-добър футболист в Европа,но през 2008 я печели с голяма преднина пред Лионел Меси и Фернандо Торес. Сезон 2007/2008 вкарва 42 гола във всички състезания(31 от които в Премиър лигата).

изт.: Wikipedia

---------------------

Днес своя рожден ден отбелязват:

Иван Гарелов

Иван Гарелов е популярен български журналист и телевизионен водещ още от времето на социализма в България. Известен е с фразата "Часът и мястото на срещата са известни".

Гарелов е роден на 6 февруари 1943 г. в Смилец, Област Пазарджик. Завършва Софийски университет „Климент Охридски“ със специалност журналистика.

Между 1967 и 1969 година работи в Първо управление на Държавна сигурност, а след 1970 година е нещатен сътрудник на службите.

През 1972 г. започва работа в БНТ, където дълги години води политическо-информационното предаване „Панорама“. В БНТ създава и популярното за времето си вечерно публицистично предаване "Екип 4". От 11 септември 2000 г. е на работа в Нова телевизия като шеф на „Новини и актуални предавания“, но е уволнен на 14 септември 2001 г.

През 2004 г. става водещ на телевизионната игра „Вот на доверие“ по бТВ. Водещ е на играта до 31 декември 2006, когато официално е свалена от ефира на bTV.

Гарелов е женен за журналистката от БНР Донка Стамболиева и има две деца — преводачката и кинокритик Калина Гарелова (р. ок. 1968 г. ) и Стефан (р. ок. 1975 г. ).

--------------

моя много любима певица

Натали Коул

Стилове: Блус & Соул

За последните три десетилетия Натали Кол е от най-ценените и успешни певици. Тя е интерпретирала в почти всеки стил, включително съвремения поп, джаз, както и класически R&B. Номинирана е повече от десет пъти Грами, включително е награждавана със званието най-добър нов изпълнител (1975).

През 1991 издава албума Unforgettable: With Love, който постига невероятен успех, като продава поразителните 14 милиона копия и печели седем награди Грами, превръщайки се в един от най-тачените албуми на десетилетието.

http://www.elektra.com/elektra/nataliecole/

Дискография

Greatest Hits Volume 1 (2000) Албум

The Magic Of Christmas (1999) Албум

Snowfall On The Sahara (1999) Албум

Stardust (1996) Албум

Holly & Ivy (1994) Албум

Take a Look (1993) Албум

Unforgettable: With Love (1991) Албум

Good to Be Back (1989) Албум

Everlasting (1987) Албум

m.dir.bg

----------------------

Аксел Роуз

Аксел Роуз (англ. Axl Rose), роден на 6 февруари 1962 г. в Лафайет, Индиана (САЩ) с рождено име Уилиям Брус Роуз младши (William Bruce Rose Jr.) е американски хард-рок изпълнител и автор на песни. Става известен като вокалист на рок-групата Guns N' Roses в края на 80-те години.

Детство и младежки години

Уилиям Брус Роуз, известен с името Аксел Роуз, е роден на 6 февруари 1962 г. в Лафайет, Индиана в религиозно семейство. Той е имал трудно детство и проблеми в училище. Баща му Уилям Роуз напуска семейството, когато Аксел е на две години и майка му се омъжва повторно. След брака ѝ, Аксел приема името на втория си баща и е прекръстен на Уилиям Бейли.

Още от малък Аксел проявява интерес към музиката, пее в църковния хор и учи пиано. Като тийнейджър, сформира група наречена Axl, а по-късно приема това име и като собствено. Когато става на 17 години открива, че истинското му име е Роуз, а не Бейли и оттогава приема официално името Аксел Роуз. По-късно Аксел решава да добави и Уилям и цялото му име и досега остава Уилям Аксел Роуз (William Axl Rose). Аксел винаги е твърдял, че акронимът, който се получава от първите букви на имената му (WAR - от англ. война) е случайност. Не е случайност обаче фразата, която се получава при разместване на буквите Axl Rose - oral sex. Като младеж Аксел има често проблеми с полицията и е бил арестуван неколкократно за побой и пиянство.

Началото на Guns N’ Roses

В началото на 80-те години Аксел напуска Индиана и се премества в Лос Анджелис. Там се свързва със своя приятел и бивш член на създадената от него група - Изи Страдлин и заедно решават да градят музикална кариера. Първоначлно те сменят няколко групи, включително Hollywood Rose и L.A. Guns, но през 1985 г. създават Guns N’ Roses заедно със Слаш (първа китара), Дъф Маккагън (басист) и Стивън Адлър (барабани).

Дебютният албум на групата, наречен Live ?!*@ Like A Suicide, излиза през 1986 и е демо-лайв в 10 000 екземпляра. Той съдържа само 4 песни и не може да ги популяризира.

Възход и падение

През 1987 г. Guns N’ Roses подписват договор с Geffen и издават първия си студиен албум наречен Appetite for destruction. Албумът няма голям успех в началото, но след излизането на няколко сингъла групата придобива популярност и той достига до номер едно в класациите с повече от 25 милиона продажби. През 1988, Guns N' Roses стават една от най-популярните хард-рок групи благодарение на песни като Welcome to the Jungle, Paradise City и Sweet Child O' Mine.

След първоначалния успех следват няколко години на нестабилност, отложени концерти и слухове за разпадане на групата. След издаването на албума G N' R Lies през 1988 г. Аксел е обвинен в расизъм и хомофобия заради текста на песента "One in a Million".

През 1990 г. Аксел Роуз се жени за приятелката си Ерин Евърли (дъщеря на Дон Евърли - член на култовите през 60-те години Everly Brothers), с която са заедно от няколко години. Няколко месеца по-късно иска развод, но те се помиряват и до развод не се стига. През октомври 1990 г. Ерин забременява, но претърпява спонтанен аборт, което силно повлиява на Аксел. През януари 1991 г. бракът им е обявен за невалиден. По-късно Аксел Роуз завърза връзка със Стефани Сеймор и силно се привързва и към сина ѝ както към собствен син. След раздялата им през 1993 г. Аксел изпада в дълбока депресия.

През 1991 г. Guns N’ Roses издава нов двоен албум наречен Use Your Illusion I и Use Your Illusion II. Албумите имат голям успех, но групата често има неприятности заради изменчивото поведение на Аксел Роуз. Имиджът на Guns N’ Roses се срива тотално. На няколко пъти Аксел закъснява за изпълненията или умишлено задържа групата, като кара феновете да чакат часове преди да излезе на сцената.

През юли 1991, по време на концерт от турнето Use Your Illusion Tour в Сейнт Луис, Аксел слиза от сцената и отнема камерата на зрител. Концертът е прекратен, групата напуска сцената и с това предизвиква размирици в публиката. Няколко месеца по-късно Аксел е арестуван, но е освободен. Друг бунт е предизвикан на 8 август 1992 г. в Монреал, по време на турне на групата заедно с Металика. Аксел прекратява изпълнението си след няколко парчета и напуска сцената, което довежда до масови размирици на стадиона. През 1992 г, по време на наградите на MTV той публично се нахвърля и върху Кърт Кобейн от Нирвана.

Краят на групата

През 1993 г. Guns N' Roses издават нов албум с пънк кавъри, озаглавен The Spaghetti Incident?. След изтощителното световно турне музикантите са физически изтощени и имат много разногласия за музикалната посока оттук нататък. През 1994 г. ритъм китаристът на групата Гилби Кларк е освободен от Аксел и сменен от Пол Тобиас, негов стар приятел. През 1996 г. групата започва да записва нов албум, който остава неиздаден. През есента на същата година Слаш напуска Guns N' Roses поради несъгласие с Аксел относно стила и бъдещето на групата. През 1997 г. барабанистът Мат Соръм е уволнен след скандал с Роуз по време на запис в студиото. В началото на 1998 г. и Дъф Маккагън официално обявява. че напуска Guns N' Roses, като в групата остават единствено Аксел и Дизи Рийд (клавирни иснтрументи).

Завръщане на музикалната сцена

След разпадането на групата Аксел продължава да работи заедно с Дизи под същото име. Той притежава правата върху името Guns N' Roses, след като бившите вече членове са подписали съгласие преди един от концертите от Use Your Illusion Tour в началото на 90-те. Тогава Аксел им поставя ултиматум, че или трябва да му прехвърлят правата върху името, или групата няма да съществува повече.

След 1997 г. към групата се присъединяват няколко музиканти между които Робин Финк (Nine Inch Nails) и Томи Стинсън (The Replacements). Следват няколко години в които Аксел Роуз и Guns N' Roses изчезват от сцената и медиите.

През 2001 г. обновената група се появява на концерти в Лас Вегас и Рио де Жанейро. Аксел обявява новия проект на Guns N' Roses - албум озаглавен Chinese Democracy, който обаче няма официална дата на излизане.

През 2002 г. Аксел се появява и в 2002 Video Music Awards, където разкрива новото лице на групата. Същата година е предвидено и турне в Северна Америка, но то се проваля през декември 2002, когато Аксел не се появява на концертите във Ванкувър и Филаделфия.

През 2006 г. Guns N' Roses предприемат голямо турне в Европа и Америка. На концертите по време на турнето Аксел има проблем с дишането и винаги разполага с кислородна маска зад сцената. Концертът на лондонския стадион "Уембли" дори е прекъснат, защото вокалистът напуска сцената, за да си сложи маската. По време на турнето Аксел е задържан и от полицията по подозрение в нападение и отправяне на заплахи към пазач на хотел в Стокхолм, както и за нанасяне на щети на хотела. Аксел нападнал пазача и го ухапал по крака, за което е арестуван за 24 часа според местните закони. За да може да пее на следващия ден на концерт в Осло, Аксел е освободен срещу няколко хиляди евро гаранция.

------------------------------

Тони Дачева

Тони Дачева е българска поп-фолк певица, работеща със звукозаписното студио Пайнер, Димитровград. Тя е родена в село Блатец, Сливенско, но израства в град Сунгурларе, години наред живее в Ямбол. Дълги години от професионалната кариера прекарва с оркестър "Кристал".

Тони Дачева се смята за „първата“ певица(наред с Мустафа Чаушев и Сашка Васева) на придобилия по-късно широка популярност музикален жанр - поп-фолк или чалга.

изт.: Уики

На днешната дата са родени също: Боб Марли И Роналд Рейгън

Боб Марли

Робърт Неста Марли е роден в малкото селце Найн Майлс в провинция Сейнт Ан, Ямайка, на 6 февруари 1945. През 1963 г. сформира групата „The Teenagers“, която се прекръства на „The Wailing Rudeboys“, „The Wailing Wailers“ и в крайна сметка „The Wailers“. Групата добива огромна популярност в Ямайка в периода 1964 г.-1973 г. Първият албум, издаден в международен мащаб през 1974 г. — „Catch a Fire“, донася световна популярност на групата. Следват редица успешни албуми и песни, сред които „No Woman, No Cry“, „Get Up, Stand Up“, „I Shot The Sheriff“, „One Love“ и др. Музиката на Марли е силно религиозно и политически обвързана и в продължение на години оказва влияне върху живота в Ямайка, както и по целия свят.

http://vbox7.com/play:e6122786

Крис Рок

английски: Chris Rock

Роден: 7 февруари 1965 г. Андрюс Южна Каролина САЩ

Кристофър Джулиъс Рок III, по-известен като Крис Рок, е американски комедиант, актьор, сценарист, тв и филмов продуцент и режисьор. Скоро след се е родил, семейството му се мести в Бруклин, Ню Йорк. Популярен е с комедийните си скечове. Имал е роли във филми като Ченгето от Бевърли Хилс II, Доктор Дулитъл, Смъртоносно оръжие 4 и други.

Филмография

1. Bee Movie (2007)

2. The Longest Yard (2005)

3. Madagascar (2005)

4. You'll Never Wiez in This Town Again (2002)

5. Bad Company (2002)

6. A.I. Artificial Intelligence (2001)

7. America: A Tribute to Heroes (2001)

8. Jay and Silent Bob Strike Back (2001)

9. DOWN TO EARTH (2001)

10. POOTIE TANG (2001)

11. OSMOSIS JONES (2001)

12. Bamboozled (2000)

13. MTV Video Music Awards 2000 (2000)

14. "Remarkable Journey, The" (2000)

15. Whatever Happened to Micheal Ray? (2000)

16. Nurse Betty (2000)

17. Best of Chris Rock (1999)

18. Chris Rock: Bigger & Blacker (1999)

19. Jackie's Back! (1999)

20. Saturday Night Live: 25th Anniversary (1999)

21. Saturday Night Live: The Best of Chris Rock (1999)

22. Dogma (1999)

23. Saturday Night Live: Bad Boys (1998)

24. Saturday Night Live: Game Show Parodies (1998)

25. Saturday Night Live: The Best of Chris Farley (1998)

26. Saturday Night Live: The Best of Phil Hartman (1998)

27. DOCTOR DOLITTLE (1998)

28. Lethal Weapon 4 (1998)

29. Beverly Hills Ninja (1997)

30. Chris Rock: Bring the Pain (1997)

31. "Chris Rock Show, The" (1997)

32. Sgt. Bilko (1996)

33. "Happily Ever After: Fairy Tales for Every Child" (1995)

34. Immortals, The (1995)

35. Panther (1995)

36. Def Comedy Jam Primetime (1994)

37. "Politically Incorrect" (1994)

38. CB4 (1993)

39. Chris Rock: Big Ass Jokes (1993)

40. Boomerang (1992)

41. New Jack City (1991)

42. "In Living Color" (1990)

43. Comedy's Dirtiest Dozen (1988)

44. I'm Gonna Git You Sucka (1988)

45. Beverly Hills Cop II (1987)

46. "Saturday Night Live" (1975)

Редактирано 7 февруари 200917 г. от Hanibal_Lektar (преглед на промените)

Да кажем Честит рожден ден на следните именити рожденици

Христо Стоичков

Роден: 8 февруари 1966

Пловдив, България

Цялата биография - ТУК

-----------------

Джон Гришам

Джон Гришам (роден на 8 февруари 1955 г. в Арканзас) е известен писател на съдебни трилъри. Той е сред най-високотиражните съвременни писатели. Романите му освен с изключително умело изградени сюжети се отличават и със солидните си фактологически проучвания. Това им придава особено информативен характер. Според някой критици това е най-ценното им качество. Гришъм е често сочен като пример за комерсиален автор на не особено качествена литература. Върху няколко от неговите романи са направени изключително успешни филми (например „Фирмата“)

Биография

Джон Гришам е роден в Джонсбъро, Арканзас. Има 4 братя и сестри. Баща му работи в строителството, а майка му е домакиня. Семействто често се мести, докато накрая през 1967 г. се установяват в Саутхевън, Мисисипи, където Гришам завършва гимназия Саутхевън. Той играе като куотърбек във футболния отбор на училището. Насърчаван от майка си, той чете много книги, като любимият му автор е Джон Стайнбек.

Образование

През 1977 г. Гришам се дипломира в щатския университет в Мисисипи. Докато учи там, той започва да си води дневник, който по-късно много му помага за писането на романи. Той заявършва право в Мисисипи през 1981 г. В университета авторът започва да се интересува от наказателно и гражданско право. Той практикува в Саутхевън, където поема предимно случай, касаещи гражданското и наказателното право, като представлява разнообразни клиенти. Като млад юрист той прекрава доста време в съда.

Произведения

Време да убиваш (A Time To Kill 1989 г.)

Фирмата (The Firm 1991 г.)

Версия Пеликан (The Pelican Brief 1992 г.)

Клиентът (The Client 1993 г.)

Камерата (The Chamber 1994 г.)

Ударът (The Rainmaker, 1995 г.)

Присъдата (The Runaway Jury 1996 г.)

Партньори (The Partner 1997 г.)

Адвокат на улицата (The Street Lawyer 1998 г.)

Завещанието (The Testament 1999 г.)

Братята (The Brethren, 2000 г.)

Бялата къща (A Painted House, 2001 г.)

Да пропуснеш Коледа (Skipping Christmas 2001 г.)

Наследници (The Summons 2002 г.)

Кралят на исковете (The King of Torts 2003 г.)

Bleachers (2003 г.)

Последният съдебен заседател (The Last Juror 2004 г.)

Брокерът (The Broker, 2005 г.)

Невинният (The Innocent Man 2006 г.)

Да играеш за пица (Playing for Pizza, 2008 г.)

Обжалването (The Appeal, 2008 г.)

-----------------------------------------

Едуард Ераносян

Едуард Антраник Ераносян е български футболист и треньор. За последно - старши-треньор на Берое. Като футболист играе за Локомотив (Пловдив), където и до днес е смятан за една от живите легенди на "смърфовете", а в чужбина е защитавал цветовете на португалските Витория Гимараеш и Боависта (Порто). Треньорската му кариера започна в Локомотив (Пловдив) през 2001., когато отбора играеше в "Б" група. След обединението на пловдивските "железничари" в Велбъжд (Кюстендил) Ераносян остана извън новия клуб. През 2002 застана начело на Добруджа (Добрич), но няколко месеца по-късно напусна след шумен скандал с президента Величко Найденов и феновете на добричкия клуб. След края на сезон 2003/04 Едуард Ераносян смени в Локомотив (Пловдив) Димитър Димитров - Херо. Под негово ръководство "смърфовете" направиха невероятен марш в "А" група заемайки категорично първото място. На 17 февруари 2004 сензационно Ераносян бе уволнен от президента на тима Георги Илиев без никакъв коментар. По-късно той бива върнат и отпразнува първата шампионска титла в историята на пловдивските "железничари". Едуард Ераносян и неговия отбор се отказаха рано от участие в квалификациите на Шампионска лига, но последвалия сезон донесе 3-ото място за водения от етническия арменец отбор.

Кариера като футболист

Локомотив (Пловдив) - 1977-1988, 1989, 1993-1994

Каламария (Каламария, Гърция) - 1988-1989

Витория (Сетубал, Португалия) - 1989-1990

Лейшоеш (Матосиньос, Португалия) - 1990-1991, 1992-1993 и 1996-1997

Боависта (Порто, Португалия) - 1991-1992

Кариера като треньор

Лейшоеш (Матосиньос, Португалия) - 1997-1999

Локомотив (Пловдив) - 2000-2001 и 2003-2005

Добруджа (Добрич) - 2001-2002

Берое (Стара Загора) - 2005-2007

източник: Уикипедия

--------------------------------------------

Ник Нолти

Никълъс Кинг Нолти (на английски: Nicholas King Nolte) е американски манекен, актьор и продуцент. Роден е в Омаха, Небраска на 8 февруари 1941 г. в семейството на Франк и Хелън Нолти.

В България става особено популярен с ролята на Том Джордаш в екранизацията на романа на Ъруин Шоу - „Богат, Беден“ (ТВ сериал, 1976), както и във филма „48 Часа“, където си партнира с Еди Мърфи.

Избрана филмография

Актьор

„Хълк“ (2003)

„Добрият крадец“ (2002)

„Златната купа“ (2000)

„Симпатико“ (1999)

„Закуска за шампиони“ (1999)

„Тънка червена линия“ (1998)

„Огорчение“, известен още като „Мъчение“ (1997)

„Принцът на приливите“ (1991)

„Нос Страх“ (1991)

„Сбогом на краля“ (1989)

„Нюйоркски истории“ (1989)

„48 Часа“ (1982)

„Смъртна присъда“ (1974)

Продуцент

„Огорчение“ (1997, изпълнителен продуцент)

***

На днешният ден са родени и легендарните актьори Лана Търнър, Джак Лемън и Джеймс Дийн. Поклон пред паметта им...

Ice-T

английски: Tracy Morrow

Роден: 16 февруари 1958г. в Newark, New Jersey САЩ

Ice-T е американски рапър и актъор. Той е един от основополониците на gangsta-рапа и играе активна роля в създаването на рап-кор музиката. Ice-T е повлиян и взема псевдонима си от Iceberg Slim, афро-американски сводник, написал автобиографията си и други книги, между които Doom Fox, рецензирана от Ice-T.

Ice-T започва кариерата си като записва албуми с Kid Frost, DJ Flash, и Egyptian Lover. По-късно сменя стила си и става първият West Coast рапър, приет от изпълнителите на East Coast рапа. 6'n The Morning често се обявява за парчето, дало тласък на цялото gangster-rap движение. Песента е вдъхновена от PSK на Schoolly D и става сама по себе си вдъхновение за Eazy E и Boyz N The Hood. Ice-T работи с Afrika Islam - той стои зад хитовете Rhyme Pays (1987г.), Power (1988г.) и The Iceberg/Freedom of Speech... Just watch what you say (1989г.).

Третият му албум Freedom of Speech, демонстрира значителна социална и политическа ангажираност. През 1991г. излиза четвъртият му албум Original Gangster, съдържащ парче към филма New Jack City, в който участва самия Ice. Отново през 1991г. Ice създава rapcore-crossover бандата Body Count. Дебютният им едноименен албум, съдържа скандалното парче Cop Killer.

Virgin Records издават следващия му албум Home Invasion (1993г.), политически ориентиран албум, в който учсатват Grip и Evil E.

През 2000 Ice-T се събира с East Coast рап-пионера Kool Keith и формират Analog Brothers, смятан за успешен творчески експеримент. Същата излиза компилацията Ice-T's Greatest Hits: The Evidence. По-късно Ice-T създава нова група, наречена SMG (Sex Money and Gunz) с East Coast gangster-рапърите Smoothe Da Hustler и Trigger The Gambler.

Ice-T участва в редица саундтраци към филмите Colors, Dick Tracy, New Jack City, Ricochet, and Trespass. Заедно с Kid Frost изпълняват Tears of a Mother за филма “No Mothers Crying, No Babies Dying”.

Дебютира като рапър във филмите Breakin' и Breakin': Electric Boogaloo през 1984г. През 1991г. се заема сериозно с филмова кариера, като играе полицейски детектив във филма на Mario Van Peebles New Jack City, и по-късно главна роля в Surviving the Game, както и множество поддържащи роли. Появява се въе филми като R'Xmas на Abel Ferrara и Tank Girl. Една от по-скорошните му актьорски изяви е ролята на детектив Odafin "Fin" Tutuola в Law & Order: Special Victims Unit.

Ice-T озвучава Madd Dogg във видео играта Grand Theft Auto: San Andreas и играе себе си в “Def Jam: Fight for NY”.

Дискография:

• Rhyme Pays (Sire/Warner, 1987)

• Power (Sire/Warner, 1988)

• The Iceberg/Freedom of Speech...Just Watch What You Say (Sire/Warner, 1989)

• OG: Original Gangster (Sire/Warner, 1991)

• Home Invasion (Priority, 1993)

• VI - Return of the Real (Priority, 1996)

• The Seventh Deadly Sin (Coroner, 1999)

Още:

• Below Utopia: The Lost Score (Noo Trybe, 1998, soundtrack/to the movie Below Utopia aka Body Count)

• Music from the Motion Picture Judgment Night (1993, together with Slayer, song Disorder)

pop.bg

Иво Папазов

истинското му име е Ибрям Хапазов

Роден: 16 февруари 1952 Кърджали, България

Иво Папазов, по прякор Ибряма е български кларинетист от семейство на потомствени музиканти (зурнаджии и кларинетисти) от ромско-турски произход.

Започва да свири още от дете. Учи в строителния техникум в Кърджали. Първия си оркестър формира през 1974-а. По време на т.нар. „възродителен процес“ е съден и пратен в трудов лагер заради произхода си. Става международно известен с виртуозността, с която превръща традиционната местна сватбарска музика в джаз-феномен. След промените в края на 1989 г. Ибряма свири по цял свят, в сътрудничество с най-добрите джазмени на няколко континента.

През 2005 г. той спечелва наградата на публиката на престижните награди за World Music на Радио 3 на английската ББС и я посвещава на сънародниците си. През същата година става лице на България за първия рекламен клип за страната, който се завърта по европейския телевизионен канал Euronews и в който звучи неговата мелодия „Носталгия“.

wikipedia.org

Що не сте добавили Рефреша тук ей...

Я да не пропускате такива видни тарикати, че ще има наказания!