Роман Абрамович

Роден: 24 октомври 1966 Саратов, Русия

Роман Аркадиевич Абрамо̀вич е крупен руски бизнесмен от еврейски произход, нефтен магнат, най-богатият в Централна и Източна Европа. Според полското списание „Впрост“ състоянието му се оценява на 19,5 млрд. долара.

Остава кръгъл сирак в ранна вьзраст. Отглежда го чичо му, в град Ухта. През 1996 - 1997 приватизира (чрез 5 свои фирми) 85% от крупната нефтодобивна и нефтопреработваща фирма „Сибнефт“.

Взема активно участие в политиката:

* депутат в Държавната дума на Русия от 1999;

* губернатор на Чукотка от 2000 (втори мандат).

Собственик на английския футболен отбор Ф.К. Челси от 2003. Много е запален по футбола и инвестира големи суми в отбора си.

Баща е на 5 деца. През октомври 2006 втората му жена се разведе с него и получи обезщетение от 155 млн. лири стерлинги.

Петър Стойчев

Роден: 24 октомври 1976 Момчилград, България

Петър Стойчев е български плувец. Роден е на 24 октомври 1976 г. в Момчилград. Състезава се за спортен клуб Левски в дисциплините 400 м и 1500 м свободен стил. Той е седемкратен носител на световната купа по плувен маратон. Негов треньор от 1998 г. е Красимир Туманов.

На Стойчев принадлежи световния рекорд за преплуване на Ла Манш, поставен на 24 август 2007 г. Стойчев тръгна в 12,00 часа българско време от "Шекспир Бийч" в Дувър в посока към френския бряг Кап Брюне. Той е първият, преплувал пролива за време под 7 часа. Стойчев преплува разстоянието за 6:57.50 часа. Той подобри досегашния рекорд - 7:03.50 часа, поставен през 2005 г. от Кристоф Вандрач (Германия).

На 29.08.2007 г., като служител на МВР Стойчев получава като награда от министър Румен Петков боен пистолет с пълно снаряжение. Треньорът на седемкратния шампион по плувен маратон Красимир Туманов е награден с почетно отличие на Министерството на вътрешните работи.

Уейн Руни

Роден: 24 октомври, 1985 Ливърпул, Англия

Уейн Марк Руни е английски футболист. Смятан е за един от най-талантливите млади играчи в света. През септември 2005 е избран за най-добър млад играч на годината от FIFPro (огранизацията на професионалните футболисти). В момента играе за Манчестър Юнайтед и Националния отбор на Англия като нападател.

Руни е израснал в Крокстет, източен Ливърпул. Там той, заедно с двамата си братя посещава местното училище Christian Brothers De La Salle.

Руни печели международна популярност през октомври 2002, когато става най-младия голмайстор в историята на Висшата лига на Англия. Тогава той е на 16 години и 360 дни и отбелязва в последната минута победния гол за тогавашния си отбор Евертън срещу тогавашния шампион Арсенал.

Скоро след това, на 12 февруари 2003, Руни става и най-младият играч, взел участие в мач на Националния отбор на Англия. Това става в приятелски мач срещу Националния отбор на Австралия. Тогава той е на 17 години и 111 дни. Руни също е и най-младият голмайстор на Националния отбор на Англия (на 17 години и 317 дни).

На 31 август 2004 Руни преминава в Манчестър Юнайтед за сумата от £23 милиона (която при определи обстоятелства може да нарасне до £27 милиона). Той дебютира за новия си отбор на 28 септември 2004 в мач за Шампионската лига срещу турския Фенербахче. В този мач Руни се отчита с хет-трик и асистенция за победата на Манчестър Юнайтед с 6-2.

През 2006 година печели и първата си купа като професионален футболист - Английската купа на лигата - след като на финала Манчестър Юнайтед побеждава отбора на Уигън с 4-0 след два гола на Руни.

Жорж Бизе

на френски: Georges Bizet

Роден: 25 октомври 1838 Париж, Франция

Починал: 3 юни 1875 Буживал, Франция

Жорж Бизе е френски композтор от Романтизма. Най-известен е със своята опера Кармен. Жорж Бизе завършва Парижката консерватория, след което специализира в Италия. През своята композиторска кариера той работи основно в областта на операта и симфоничния стил музика. Жорж Бизе е един от композиторите, чието творчество е силно повлияно от края на Френско-пруската война. Това влияние не само в музиката, но и в литературата и изобразителното изкуство е наречено "подем във Франция". Характерно за композиторите повлияни от това течение е по-голяма демократичност в произведенията и народностна интонация.Най-известното му произведение е операта Кармен, която представлява музикално произведение със сюжет изключително близък до обикновените хора. В музиката са включени елементи характерни за испанските народни песни.

Други известни негови опери са:

* Ловци на бисери

* Пертската красавица

* Джамиле

Жорж Бизе е автор на кантати, песни за пеене, песни за пиано, пиеси за клавирни инструменти. Писал е също и черковна музика, симфонична музика и др. Творчеството му дава началото на нов етап във френската класическа музика през 19 век.

Пабло Пикасо

на испански: Pablo Picasso

Роден: 25 октомври 1881 Малага, Испания

Починал: 8 април 1973 Мужен, Франция

Пабло Пикасо е испански художник и скулптор.От 1904 г. живее в Париж. В началото на 20 век има „син“ и „розов“ период със социално наситени композиции на хора от народа, просяци, акробати. През 1907 г. полага основите на кубизма („Госпожиците от Авиньон“), към 1910 г. си служи с деформации в творби, близки до сюрреализма. Независимо от субективизма произведенията му са обществено ангажирани, силно емоционални, с израз на гняв и болка срещу насилието - „Герника“ (1937 г.). От 1940 г. се включва в движението за мир (плакат и рисунки „Гълъбът на мира“,1947). Работи графики, скулптури, керамика.През 1962 г. получава Ленинска награда за мир от съветското правителство.Има музей „Пикасо“ (Барселона, 1963; Париж, 1985).

Ани Жирардо

на френски: Annie Girardot

Роденa: 25 октомври 1931 Париж, Франция

Ани Жирардо е френска актриса, родена на 25 октомври 1931 г. в Париж. Прави своя дебют в киното през 1956 г. и оттогава има близо 150 филма.

Избрана филмография

* „Това е моето тяло“ (2001)

* „Пианистката“ (2001)

* „Обичам те“ (2000)

* „Голямата сделка“ (1998)

* „Клетниците“ (1995)

* „Въоръжени момичета“ (1994)

* „Винаги сами“ (1991)

* „Благодаря на живота“ (1991)

* „Дни и нощи“ (1990)

* „Любовна комедия“ (1989)

* „Заключените жени“ (1988)

* „Флоранс или живот в замъка“ (1987)

* „Отиване, завръщане“ (1985)

* „Сбогом, язовецо!“ (1985)

* „Реванш на жените“ (1981)

* „Животът продължава“ (1981)

* „Голямото задръстване“ (1979)

* „Става въпрос за любовта“ (1978)

* „Нежният полицай“ (1978)

* „Над Сантяго вали“ (1976)

* „Д-р Франсоаз Гаян“ (1975)

* „Заподозреният“ (1975)

* „Плесницата“ (1974)

* „Няма дим без огън“ (1973)

* „Старата дева“ (1972)

* „Да умреш от любов“ (1970)

* „Един човек, който ми харесва“ (1969)

* „Дилинджър е мъртъв“ (1969)

* „Живееш, за да живееш“ (1967)

* „Три стаи в Манхатън“ (1965)

* „Роко и неговите братя“ (1960)

* „Тринадесет на масата“ (1956)

За 26.10.2007 г.

Хилъри Клинтън

на английски: Hillary Clinton

Родена: 26 октомври 1947 Чикаго, САЩ

Хилъри Клинтън е американски политик, сенатор от щат Ню Йорк в Сената на САЩ и съпруга на 42-ия президент на САЩ Бил Клинтън.Първа дама на САЩ през периода 1993—2001 година.В писмо и видео-обръщение на своя сайт сенатор Хилъри Клинтън обявява, че ще се състезава за номинацията на Демократическата партия на следващите президентски избори в САЩ през 2008 г. Тя прави това с думите "Участвам, за да победя".Според проучванията, Хилъри Клинтън води пред другите възможни кандидати - бившият кмет на Ню Йорк Рудолф Джулиани и сенатора от Илинойс Барак Обама. Към 22 януари 2007 г. 41% от демократите биха подкрепили Хилъри Клинтън, 34% — Джулиани и 17% — Обама .

За 27.10.2007 г.

Мария Мутола

Родена: 27 октомври 1972 Мапуто, Мозамбик

Мария де Лурдес Мутола е спортистка от Мозамбик, която се е специализирала в бягането на 800 метра. Родена е на 27 октомври 1972 г. в столицата Мапуто.В младежките си години Мутола играе футбол, а след това започва да се занимава с бягането. Когато е на 15 години, участва на Олимпиадата в Сеул (1988), но не успява да се класира за следващия кръг.След като завършва на четвърто място на финала на световното първенство през 1991 г., през 1992 г. страната й възлага надеждите си за спечелването на първия олимпийски медал за Мозамбик. Въпреки че става първия финалист на Мозамбик на Олимпийски игри, тя остава на пето място, зад холандката Елън ван Ланген. На същите игри Мутола за първи и последен път пробягва 1500 м на международно първенство, като се класира на 9-то място.Мутола доминира в бягането на 800 метра през следващите няколко години, спечелвайки световната титла в Щутгарт през 1993 г. Тя е фаворитка за титлата през 1995 г., но е дисквалифицирана в един от кръговете. На Олимпийските игри в Атланта през 1996 г. Мутола печели първия медал за Мозамбик от олимпийски игри, след като завършва на трето място, след Ана Кирот от Куба.През 2000 г., на нейната четвърта Олимпиада, Мутола най-накрая печели златото. През 2001 г. завоюва световната титла в Едмънтън. След като има 36 поредни победи от юни 2002 г., на 7 юли 2004 г. в Лозана тя е победена от рускинята Светлана Черкасова.

За 28.10.2007 г.

Бил Гейтс

Роден: 28 октомври 1955 Сиатъл, САЩ

Уилям Хенри Гейтс ІІІ (по-известен като Бил Гейтс) е американски програмист и бизнесмен, съосновател на компанията „Майкрософт“. Днес притежава около 1,1 милиарда от акциите ѝ, което се равнява на около 41 милиарда американски долара и е около 10% от основния капитал на фирмата.Бил Гейтс е роден на 28 октомври 1955. Семейството му е заможно и има дълги години опит и връзки в бизнеса и политиката - неговият прадядо е бил кмет, дядо му е бил вицепрезидент на националната банка, а баща му Хенри Гейтс е известен адвокат. Гейтс показва своите възможности още в началното училище, където изненадва преподавателите си със своите научни познания и особено с математическите си възможности. Родителите му виждат неговия талант и решават да го пратят в частното училище „Лейксайд“, като искат той да развие своята заложба там. Тази тяхна стъпка има голямо значение за Бил Гейтс, защото именно там той се среща за първи път с компютрите.През 1968 година преподавателите в „Лейксайд“ решават да запознаят учениците си с компютърната материя. По това време компютрите били доста големи и доста скъпи за финансовите възможности на едно училище. Компютърът, който се намирал в „Лейксайд“, бил „DEC PDP-10“, собственост на General Electric.Бил Гейтс, Пол Алън и няколко други ученика от „Лейксайд“ (много от тях по-късно са назначени в „Майкрософт“ за програмисти) веднага станали неразделни с компютъра. Те стояли в залата, в която се намирала машината, цели дни и нощи, като пишели програми, четяли компютърна литература и правели всичко, което да увеличи познанията им в компютърната наука. Но това скоро започнало да им създава проблеми — те не пишели домашните си работи, понякога не влизали в час и прекарвали цялото си свободно време пред компютъра в сградата на училището. (Имало точно определено време, което се давало от дадена фирма, през което даден компютър можел да се използва от училището - учениците изразходвали това време само за наколко седмици.)В края на 1968 в Сиатъл била създадена „Компютър Сентър Корпорейшън“. Тази фирма предоставила на училището още време, през което може да се използва компютърът. Но скоро това ѝ донесло проблеми, защото учениците започнали да тестват сигурността на системата, като по този начин предизвиквали нейното забиване няколко пъти. Те дори променяли файла, който показвал колко време оставало на училището да използва компютъра. Именно заради това Computer Center Corporation прекъснали достъпа за няколко седмици.През 1968 Бил Гейтс и Пол Алън основали Лейксайд Програмърс Груп. Те искали да намерят начин да използват компютърните си умения в реалния свят. Тяхната първа възможност била резултат от причината, заради която били изхвърлени от списъка на „Компютър Сентър Корпорейшън“. Компанията видяла, че има доста пропуски в сигурността и стабилността на системите си и затова решила да наеме Бил Гейтс и приятелите му да тестват сигурността на системите, а като отплата щели да получат неограничено време, през което можели да използват училищния компютър.През 1969 „Компютър Сентър Корпорейшън“ започнала да изпитва финансови проблеми, като фалирала през март 1970. Затова „Лейксайд Програмърс Груп“ трябвало да намерят друг начин да си осигурят още време, през което можели да използват компютъра. Младите ученици искали да намерят начин да продължат да развиват таланта си. Възможността им дошла с „Информейшън Сайънс Инкорпорейтид“, които наели учениците да направят разплащателна програма. Като награда им се предоставя още време за ползване на училищния компютър и за първи път получават доходи.Същевременно те работят и върху програма, която представлява училищен каталог. Младите програмисти търсели всяка възможност да изкарат някакви доходи от прогамиране. Още един техен успех бил с компанията TRW, която наема Бил Гейтс и Пол Алън да оправят бъг в системата им, който бил подобен на този в „Компютър Сентър Корпорейшън“. От този момент те двамата започнали да се утвърждават като сериозни програмисти и вече искали да създадат своя собствена софтуерна компания.През 1973 Бил Гейтс бил приет в Харвардския университет. Започнал да учи, но отново, както в Лейксайд, след като открил компютърния център в „Харвард“, забравил за учението. Бил и Пол поддържали връзка дори далеч един от друг. Те обсъждали често идеята да създадaт своя компания. След края на първата учебна година в „Харвард“, през лятото двамата започнали да работят в „Хъниуел“. След края на лятото Пол Алън започнал все повече да настоява да създадат софтуерна компания, но Бил Гейтс не можел да бъде достатъчно сигурен в техния успех, за да прекъсне обучението си в „Харвард“.През декември 1974 Алън бил на път към Гейтс, когато се спрял в един магазин. Това, което видял вътре, променило техния живот завинаги. На корицата на списание „Популар Електроникс“ имало снимка на „Altair 8800“ и заглавие под него „Първият комерсиален микрокомпютър“. Той занесъл списанието на Гейтс и те видели в този микрокомпютър своя голям шанс, знаейки, че той щял да има нужда от програми, с които да работи. След няколко дни Гейтс се обажда на MITS („Микро Инстрюментейшън Енд Телеметри Систъмс“), създателите на „Altair 8800“. Той им казал, че двамата с Пол са създали версия на BASIC, която може да работи на техните компютри. Това било лъжа, те дори нямали написан един ред с код, защото не притежавали „Altair 8800“, но MITS не знаели това и били доста заинтересовани от тяхното творение. Затова Бил и Пол започнали да работят върху BASIC, както били обещали. Съставянето на кода било поверено на Бил Гейтс, а Пол Алън подготвял емулация на „Altair“ на „PDP-10“. След осем седмици те били готови и Алън трябвало да отиде до MITS, за да тества творението им. Когато Пол сложил програмата в „Altair“, той за първи път се докосвал до този компютър. Ако емулаторът, който той бил направил, или част от кода на Гейтс не работела, тяхното начинание щяло да завърши с провал. За негова радост това не се случило, защото програмата работела перфектно. Първо компютърът извел съобщението „memory size?“ Пол въвел „7K.“ след това написал „Print 2+2.“ и за негова радост компютъра изписал „4“. MITS решили да купят правата върху BASIC от двамата програмисти.В този момент Бил видял, че има доста големи възможности в софтуерния бизнес, и прекъснал обучението си в „Харвард“. Той и Пол Алън създали компанията „Майкрософт“ през лятото на 1975, когато Бил Гейтс бил едва на 19 години.През 1977 г. ръководството на Харвардския университет удостоява Бил Гейтс с диплома „поради неговите особени заслуги“.

За днес

Уинона Райдър

на английски Winona Ryder

Родена: 29 октомври, 1971 Минесота, САЩ

Уинона Райдър e американска актриса. Тя е носителка на награда Златен глобус и два пъти е номинирана за наградата Оскар. Райдър прави дебюта си на екрана във филма „Лукас“ (1986). През 1988 г. тя привлича вниманието с ролята си в Бийтълджус, където играе готическата тийнейджърка Лидия. След като се появява в различни филмови и телевизионни продукции, Уинона Райдър прави пробив с ролята си в култовата класика, черната комедия „Heathers“ (1989), където си партнира с Крисчън Слейтър. Нейните следващи появи във филми като „Едуард Ножиците“ (1990) и Малки жени (1994) ѝ носят признанието на критиката и някои филмови награди. Райдър получава звезда на Алеята на славата в Холивуд, Калифорния.

Максим (български патриарх)

Роден: 29 октомври 1914 Орешак, България

Негово Светейшество Максим - Патриарх български и митрополит Софийски е роден е на 29 октомври 1914 г. като Марин Найденов Минков в с. Орешак. От късното си детство и ранно юношество е послушник в Троянския манастир. Основно и прогимназиално образование получава в родното си село. Завършва Софийската духовна семинария и Богословския факултет на Софийския университет.През 1941 г. приема монашески подстриг в параклиса на Богословския факултет с име Максим, а след това е ръкоположен за йеродякон. През 1947 г. е възведен в архимандритско достойнство от Доростолския и Червенски митрополит Михаил.От 1947 до 1950 г. архимандрит Максим е протосингел на Доростоло-Червенската митрополия, а от 1950 до 1955 г. е предстоятел на Българското църковно подворие при Московската патриаршия. След завръщането си в България, през 1955 г., е назначен за главен секретар на Светия синод, на този пост е до 1960 г. Hа 30 декември 1956 г. е хиротонисан в епископски сан като епископ Браницки по предложение на патриарх Кирил. През 1960 г. е избран и утвърден за Ловчански митрополит. След смъртта на патриарх Кирил през март 1971 г. става наместник-председател на Светия синод. Интронизиран за патриарх на 4 юли 1971 г. Според устава на БПЦ патриархът е едновременно и Софийски митрополит. За 90-ия рожден ден на патриарх Максим през 2004 г. президентът Георги Първанов му връчи орден "Стара планина" - първа степен.Легитимността на избора на патриарх Максим е поставена под съмнение през 90-те години на 20 век, което довежда до разделението в Българската православна църква. Няколко месеца преди интронизацията, на 8 март 1971 г., Политбюро на Централния комитет на Българската комунистическа партия на свое заседание взема решение за глава на Българската православна църква да се предложи и поддържа ловешкият митрополит Максим. Задачата се възлага за изпълнение на тогавашния шеф на Комисията по църковните въпроси към правителството Михаил Кючуков. Подкрепял го е и младият министър на отбраната Добри Джуров. Тодор Живков също бил в добри отношения с патриарх Максим. Именно той изпълнил молбите му за възстановяване на църквата "Св. Спас" в София, както и Духовната семинария в Черепишкия манастир.

Диего Марадона

на испански: Diego Armando Maradona

Роден: 30 октомври, 1960 Буенос Айрес, Аржентина

Диего Армандо Марадона е аржентински футболист както и един от най-големите и обичани звезди на футбола изобщо. След преодоляването на проблема с наркотиците в началото на 2005 той става телевизионен водещ.Марадона се ражда в Вила Фиорито,Буенос Айрес в бедно семейство с италиански произход.На футболния терен той показва брилянтна игра и се радва на боготворящи го фенове,но разбива кариерата си вследствие на наркотиците и връзките му с Камора (мафията в Неапол).

На световното първенство по футбол през 1994 при тест за допинг властите откриват забранено вещество в кръвта на аржентинеца -Ефедрин.Така 34-годишен той прекратява участието си на световните финали.

На 4 януари, 2000г. по време на ваканция в Пунта дел Есте (Уругвай) Марадона претърпява инфаркт на миокарда поради свръхдоза кокаин.След това заминава на лечение в Куба където става приятел с Фидел Кастро.

На 18 април, 2004 поради високо кръвно налягане и липса на въздух Марадона е приет в болница в Буенос Айрес.

На 43 години Марадона се подлага на дълга наркотична терапия.На 12 август, 2004 при предприети големи мерки за сигурност Диего Марадона се среща с президента на Аржентина Нестор Кирхнер.

През 2005 здравето на футболната легенда се подобрява и той дори сваля излишните килограми ,които е натрупал през годините.

В началото на август същата година по аржентинския телевизионен канал Canal 13 запопчва шоу с името La Noche del 10 (Нощта на номер 10),чийто водещ е самия Марадона.Шоуто веднага става световно известно.В него Диего се среща с футболни звезди и други известни личности.

Футболната кариера на Марадона започва когато той е на 10 години. Приятелят нa Диего - Гойо Каризо го представя на треньора на Los Cebollitas (детският отбор на Аржентинос Хуниорс). Марадона прави дебюта си в мъжкия отбор на Аржентинос Хуниорс на 20 октомври, 1976 срещу Талерес до Кордоба. За Хуниорс той има 166 мача и 111 гола.

На 22 февруари, 1981 година Марадона изиграва първия си официален мач за Бока Хуниорс като отбелязва два гола във вратата на Талерес. За Бока, Диего отбелязва 28 гола в 40 мача. На 7 октомври, 1995 се завръща отново в Бока Хуниорс, но за по-малко от месец.

През 1982 Марадона заминава за испанския футболен отбор Барселона. В първия си мач за Барса той отбелязва гол, но впоследствие отборът му губи с 2-1 от Валенсия. На 5 май, 1984 се сбогува с Барселона. От 58 мача отбелязва 38 попадения.

Трансферът му в Наполи се осъществява през 1984. До 24 март, 1991, когато напуска клуба, има 115 отбелязани гола и 259 изиграни мача.

През 1992 преминава в Севиля, но този път се задържа за кратко. Изиграва 28 мача и вкарва 8 гола.

Последният отбор на клубно равнище на Марадона е аржентинския Нюелс Олд Бойс.

За националния отбор по футбол Марадона има 91 мача и 34 гола. На световното през 1986 Марадона извежда Аржентина до световната купа (на финала 3-2 срещу Западна Германия). Един от най-запомнящите се мачове на Марадона, а и в историята на футбола, е четвъртфинала срещу Англия. В този мач Марадона отбелязва 2 гола, един от които с ръка. Съдиите признават гола и по-късно той придобива името "Божията ръка". Малко по-късно през същия мач с прекрасно дриблиране с топката Марадона преминава половината терен и отбелязва гол от 60м. ФИФА определя това попадение като "Голът на века".

Отличия

* 1978

o Голмайстор на шампионат Метрополитано с Аржентинос Хуниорс. Отбелязва 22 гола.

* 1979

o Световен шампион за младежи в Япония.

o Златна топка за най-добър футболист на годината, A.F.A.

o Голмайстор на шампионат Метрополитано с Аржентинос Хуниорс. Отбелязва 14 гола.

o Голмайстор на шампионат Метрополитано с Аржентинос Хуниорс. Отбелязва 12 гола.

o Сребърен медал за най-добър аржентински футболист, Кръг на спортните журналисти.

o Златен медал за най-добър аржентински футболист, Кръг на спортните журналисти.

o Най-добър футболист на Америка. Наградата е присъдена от спортен вестник "Ел Мундо", Каракас.

* 1980

o Златна топка за най-добър футболист на годината, A.F.A.

o Голмайстор на шампионат Метрополитано с Аржентинос Хуниорс. Отбелязва 22 гола.

o Голмайстор на шампионат Метрополитано с Аржентинос Хуниорс. Отбелязва 18 гола.

o Златен медал за най-добър аржентински футболист, Кръг на спортните журналисти.

o Сребърен медал за най-добър аржентински футболист, Кръг на спортните журналисти.

* 1981

o Шампион на първа дивизия в шампионат Метрополитано с Бока Хуниорс.

o Сребърен медал за най-добър аржентински футболист, Кръг на спортните журналисти.

o Златна топка за най-добър футболист на годината, A.F.A.

* 1986

o Световен шампион с националния отбор на Аржентина в Мексико.

o Златна топка за най-добър футболист на световното в Мексико, ФИФА.

o Златна топка за най-добър футболист на Европа, от France Football Magazine.

o Сребърен медал за най-добър аржентински футболист, Кръг на спортните журналисти.

o Златен медал за най-добър аржентински футболист, Кръг на спортните журналисти.

o Най-добър футболист на Америка. Наградата е присъдена от спортен вестник "Ел Мундо", Каракас.

o Най-добър футболист на света, от списание Onze french magazine.

* 1987

o Шампион в Серия А на Италия,сезон 1986/87,с Наполи.

o Голмайстор в Серия А с Наполи. Отбелязва 15 гола.

o Купа на Италия с Наполи.

o Най-добър футболист на света, от списание Onze french magazine.

* 1988

o Голмайстор в Серия А с Наполи. Отбелязва 15 гола.

o Купа на УЕФА с Наполи.

* 1989

o Най-добър футболист на Америка. Наградата е присъдена от спортен вестник "Ел Мундо", Каракас.

* 1990

o Шампион в Серия А на Италия, сезон 1989/90, с Наполи.

o Най-добър футболист на Америка. Наградата е присъдена от спортен вестник "Ел Мундо", Каракас.

* 1992

o Най-добър футболист на Америка. Наградата е присъдена от спортен вестник "Ел Мундо", Каракас.

* 1993

o Купа Artemio Franchi с националня обор на Аржентина.

* 1996

o Специална златна топка от France Football Magazine.

* 1999

o Платинен медал за най-добър спортист на Аржентина за 20 век, Кръг на спортните журналисти.

След края на своята кариера през 2005 година Марадона започва да взема наркотици и достига 150 килограма.Нуждае се бързо от операция,защото животът ме е в голяма опасност.само за 24 часа Марадона е извън опасност за живота. През 2007 година в Венецуела на турнира Копа Америка,Марадона дава началото му като рита топката.

Кирил Маричков

Роден: 30.10.1944 в София

Кирил Маричков е роден на 30.10.1944 в София. Основател е на групите Бъндараците 1962 и Щурците 1966. Композитор, аранжор, автор на текстове, бас китарист.

Успоредно с ангажиментите си с Щурците, Кирил Маричков се изявявя като филмов композитор - филмите Вчера, от него е хитът Клетва, Адио, Рио, Индиански игри, Вампири-таласъми, Дунав мост, от него е песента Моят свят/1999.

В началото на 90-те Кирил Маричков се включва в новия политически живот, тогава написва и изпява песента Аз съм просто човек, избран е за депутат във Великото народно събрание.

През 1992 година основава заедно с Константин Марков, който е басист на "Тангра", рок радио Тангра.

С Щурците има 12 издадени албума и безброй турнета. В своята дискография има два издадени солови албума - Зодия щурец и Искам да кажа. Преди излизането на втория албум, на пазара бяха пуснати три различни версии на едноименния сингъл.

Димитър Иванков

Роден: 30.10.1975 в София

Димитър Иванков е български футболист, вратар. Играл е в ПФК Левски (София). Става капитан на Левски и любимец на публиката, с голям принос за трите шампионски титли на Левски 2000 2001 2002 г. От юли 2005 г. играе в турския първодивизионен отбор „Кайсериспор“. В момента е вратар на Националния отбор на България. Иванков е на първо място във вечната класация на голмайсторите сред вратарите в Европа както и на пето в света.От действащите в момента вратари той е първи в европа и трети в света

Марко ван Бастен

на холандски Marco van Basten

Роден: 31 октомври 1964 Утрехт, Холандия

Марко ван Бастен (на холандски Marco van Basten) е бивш холандски състезател и настоящ треньор по футбол. Нападател, играч на „Аякс“ (Амстердам) и „Милан“ (Милано). Смятан за един от най-големите стрелци на своето време, като отбелязва 276 гола през своята кариера преди да се откаже преждевременно от футбола след тежка контузия. В момента е треньор на националния отбор по футбол на Холандия. Избиран е за футболист №1 на света през 1988 и 1992. Носител на „Златна топка“ за 1988, 1989 и 1992.Първите му отбори са „УФФ“ (Утрехт) през 1970-1980 и „Елинквейк“ (Утрехт), през 1981-1982. През 1982 е привлечен в амстердамския „Аякс“. През 1986 става голмайстор на Европа и носител на „Златна обувка“, а през 1987 печели Купата на носителите на национални купи (КНК). На финала за КНК срещу „Локомотив“ (Лайпциг) отбелязва единствения гол в мача. След този успех Марко ван Бастен е закупен от „Милан“, където се сформира холандското трио Гулит-Рийкард-ван Бастен. С „росонерите“ печели Купата на европейските шампиони (КЕШ), известна по-късно като Шампионска лига, през 1988 и 1989. В края на сезон 1992/93 се обажда стара контузия в глезена и след операция подновява състезателната си дейност. Последният си мач за миланския отбор изиграва на финала за Шампионската лига на 26 май 1993 срещу „Олимпик“ (Марсилия), който италианският отбор губи с 0:1.Ван Бастен е първият футболист, отбелязал 4 гола в мач за Шампионската лига, като след него това са постигали Филипо Индзаги („Ювентус“), Дадо Пършо („Монако“), Рууд ван Нистелрой („Манчестър Юнайтед“) и Андрий Шевченко ("Милан").Изиграва 58 мача с националната фланелка, в които отбелязва 24 гола. Участник на европейското първенство през 1988, когато Холандия триумфира със златните медали. Ван Бастен отбелязва 5 попадения и по този начин става голмайстор на първенството.На 29 юли 2004 е избран за старши-треньор на националния отбор по футбол на Холандия. Той наследява този пост от Дик Адвокаат, треньор на мъжете от януари 2002.

Успехи

* Шампион на Холандия: 1982, 1983, 1985

* Купа на Холандия: 1983, 1986, 1987

* Шампион на Италия: 1988, 1992, 1993

* Купа на носителите на национални купи: 1987

* Купа на европейските шампиони: 1989, 1990

* Суперкупа на Европа: 1989, 1990

* Междуконтинентална купа: 1989, 1990

* Голмайстор на Холандия: 1984, 1985, 1986, 1987

* Голмайстор на Италия: 1990, 1992

* „Златна обувка“: 1986

* Голмайстор на Европейско първенство: 1988

* „Златна топка“: 1988, 1989, 1992

* Футболист №1 на света: 1988, 1992

* Футболист на ФИФА: 1992

* Шампион на Европа: 1988

Питър Джаксън

на английски: Peter Jackson

Роден: 31.10.1961г. в Нова Заландия

Филмография:

Режисьор:

1. The Lovely Bones (2008) (В Препродукция)

2. Кинг Конг (2005)

3. Властелинът на пръстените: Завръщането на краля (2003)

4. Властелинът на пръстените: Двете кули (2002)

5. Властелинът на пръстените: Задругата на пръстена (2001)

6. Божествени създания (1994)

Сценарист:

1. The Lovely Bones (2008) (В Препродукция)

2. Кинг Конг (2005)

3. Властелинът на пръстените: Завръщането на краля (2003)

4. Властелинът на пръстените: Двете кули (2002)

5. Властелинът на пръстените: Задругата на пръстена (2001)

6. Божествени създания (1994)

Продуцент:

1. The Lovely Bones (2008) (В Препродукция)

2. Кинг Конг (2005)

3. Божествени създания (1994)

Тони Колет

на английски:Toni Collette

Родена:01.11.1972. Сидни, Южен Уелс, Австралия.

Родената в Сидни (Австралия) на 1 ноември 1972 година Антония Колет развива интерес към актьорството още като дете. Дебютира на сцената на 14 години в училищната постановка на Godspell и съвсем естествено по-късно се записва да учи в Националния институт за драматични изкуства. След по-малко от две години напуска престижното учебно заведение, за да започне работа на сцената и през следващите години се появява в поредица постановки. През 1991 се снима за първи път в киното във филма Spotswood, в компанията на Антъни Хопкинс и тогава все още неизвестния Ръсел Кроу.Три години по-късно Колет прави големия си пробив в Muriel's Wedding, който се оказва изненадващ хит и в Австралия, и в САЩ. Покрай оживлението около успеха актрисата играе в няколко малки филма като комедията от 1996 Cosi, Clockwatchers (1997), с Лиса Кудроу и Паркър Поси. По-проницателните критици не пропускат да отбележат играта й като Хариет - срамежливата приятелка на Гуинет Полтроу в „Ема”, адаптацията на Дъглас Макграт от 1996, и като съпругата на глам-рокера в „Златно кадифе” на Тод Хайнс през 1998.Колет прави най-добрата си роля във филма „Шесто чувство” (1999, на М. Найт Шиямалан), спечелил най-много зрители (а също и най-положителни отзиви до момента). В ролята на майката на малкото момче (Хейли Джоел Осмент), което вижда мъртви хора, за изпълнението си Колет печели номинация за „Оскар” за най-добра актриса в поддържаща роля. За нещастие, следващият й филм е „Шафт” (2000), в който повече или по-малко актрисата „прахосва” таланта си в ролята на жена, която главният герой - частен детектив - спасява от злодеите.Талантът на Колет е използван много по-уместно в направения директно за телевизията „Dinner With Friends” (2001), в който играе жена, която се разделя със съпруга си (Грег Киниър) след 12-годишен брак. Филмът, в който играят още Анди Макдауъл и Денис Куейд, е посрещнат добре от критиката, главно заради отличната ансамблова работа на четиримата основни актьори.Последвалите роли на Колет спомагат за увеличаването на популярността й. След „Часовете” (2001) на Стивън Долдри, където играе заедно с Мерил Стрийп, Никол Кидман, Джулиан Мур и Ед Харис, актрисата си партнира с Хю Грант в „Маркъс” - адаптация от 2002 по книгата на Ник Хорнби. Последният филм с Тони Колет, който имахме възможност да гледаме, бе комедията с елементи на драма, в която Колет игра по-сериозната сестра на Камерън Диас.Тони Колет не може да бъде наречена звезда, но тя определено е актриса, която прави впечатление със силната си игра в поддържащи роли. Самата тя не желае да бъде звезда: „Винаги съм била работеща актриса. Не се интересувам от това да бъде известна. Не ме разбирайте погрешно, харесва ми да ми пазят места във всеки ресторант. Но не искам хората да бъркат мен с образите, които играя."

ФИЛМОГРАФИЯ

Шесто чуство

Шафт

Смяна на платната

Маркъс

Часовете

Последният кадър

Нищо общо

Нощен слушател

Мис Слънчице

Лари Флинт

на английски:Larry Claxton Flynt, Jr.

Роден:1 ноември 1942 г. Кентъки, САЩ

Лари Клакстън Флинт Младши е американски издател, начело на компанията Лари Флинт Публикейшънс (ЛФП). ЛФП издава предимно порнографски издания, включително филми и списания, най-известното от които е Хъслър (на англ. Hustler). Компанията има годишен оборот от около 150 милиона долара. Лари Флинт е известен с борбата си за свобода на словото в САЩ и на няколко пъти се е кандидатирал за обществени постове, между които Президент на САЩ през 1984 г. срещу Роналд Рейгън и за Губернатор на Калифорния през 2003 г. на референдума срещу Грей Дейвис. Той страда от психическо разстройство, характерно с честа и непринудена смяна на настроението, както и е парализиран от кръста надолу, вследствие на неуспешен опит за покушение срещу него. Неговата история е обезсмъртенна във филма „Народът срещу Лари Флинт“ в който Уди Харлсън играе Лари Флинт. Флинт е демократ.Лари Флинт е роден на 1 ноември 1942 г. в Магофин Каунти, Кентъки (на англ. Magoffin County, Kentucky), и прекарва детството си в бедност. Той напуска училище преди гимназията. На 10-годишна възраст се премества с майка си в Индиана, след като тя се развежда с баща му, който е алкохолик. През 1958 г., когато е едва на 15 години, постъпва в амиракнската армия, но след по-малко от година напуска. През 1959 г. постъпва във флота като радист. През 1964 г. напуска флота и постъпва на работа във фабриката на Дженъръл Моторс в Дейтън, Охайо. През 1970 г. открива първия си клуб Хъстлър - стриптийз бар в Синсинати. Скоро след това открива още такива клубове в Дайтън, Кълъмбъс, Толедо, Акрон и Кливланд. Първия брой на списанието му Хъслър излиза през юли 1974 г., а по-късно започва издаването и на друго подобно списание - Чик (на англ. Chic).

Дейвид Шуимър

на английски:David Schwimmer

Роден:02.11.1966. Астория, Ню Йорк, САЩ.

Дейвид Шуимър е роден в Ню Йорк, но отрасва в Лос Анджелис с родителите и сестра си, Ели. Първата му среща със сцената е, когато като ученик се включва в курса по драма към гимназията Бевърли Хилс. Записва се по необясним импулс – дотогава се колебаел дали да стане лекар или адвокат. В същата гимназия са учили още Анджелина Джоли, Николас Кейдж, Лени Кравиц, Джина Гършон, Роб Райнър, Корбин Бърнсън, Албърт Брукс и Криспин Гловър.Както се оказало, Дейвид имал талант за актьор и което е още по-важно – било му приятно да играе. След края на курса е окуражен да се запише в лятната театрална програма на Северозападния университет в Чикаго. Дейвид остава толкова доволен от преживяното, че взима окончателно решение да стане актьор.След завършването на гимназията, Дейвид се връща в Северозападния университет и през 1988 се дипломира като бакалавър със специалност театър. Същата година, заедно с още седмина състуденти, основава театралната компания Lookingglass в Чикаго. И до днес той работи активно там – като подпомага компанията финансово, и понякога се включва като актьор или режисьор.През 1993 Дейвид дебютира в телевизията с комедийния сериал "Monty". Следва годината, в който започва триумфално успешната му кариера - 1994. Стартира хитовия телевизионен сериал „Приятели”, в който Шуимър играе Рос, леко смотан, но симпатичен герой. През 1995 е номиниран за наградата Еми в категорията за най-добър актьор в комедиен сериал.След успехите с „Приятели”, Дейвид вече се е доказал като чудесен актьор и развива интерес към писането, продуцирането и режисирането. Сред филмите, под които се е подписал като продуцент или режисьор са „Kissing a Fool” и „Since You've Been Gone”. В последният филм с малки роли участват и двамата му родители - Арлийн и Артър Шуимър (които са адвокати),. Режисирал е и някои от епизодите на „Приятели”.Участва като актьор още и в „Прилежен ученик”, „The Pallbearer”, „Breast Men”, „Kissing a Fool”, „Шест дни и седем нощи”, и „Мадагаскар” (гласа на жирафа Мелман). Шуимър играе и в телевизионния сериал на Стивън Спилбърг и Том Ханкс „Братя по оръжие”.

Долф Лундгрен

на английски:Dolph Lundgren

Роден:3 ноември 1957 Стокхолм, Швеция

Долф Лундгрен е шведски актьор, участвал във филми като Универсален войник (1992) и Роки 4 (1985).Роден под името Ханс Лундгрен, Долф учи в Кралския институт по технологии. По-късно завършва магистратура в Университета в Сидни като инженер-химик. След това получава стипендия от МИТ, но се ориентира към драматичното изкуство.Шампион по карате в тежка категория в Европа за 1980-81 и шампион по карате в същата категория в Австралия през 1982.През 1985 Лундгрен дебютира в киното с филма Изглед към Долината на смъртта от поредицата филми с Джеймс Бонд. След това се преборва с 5000 актьори и получава ролята на Иван Драго в Роки 4 (1985). Участва и в оригиналния филм Наказателят (1989), на който е направен римейк през 2004 г.Женен е за Анет Квиберг Лундгрен, дизайнер на скъпоценности и моден стилист. Те живеят в Ню Йорк и Стокхом. Имат дъщеря (Ида), родена през април 1996.

Частична филмография

Актьор

* Монтьорът (2005)

* Заложници (2003)

* Алената смърт (2000)

* Ловец на стихии (1999)

* Мост на дракони (1999)

* Блек Джак (1998)

* Снайперистът (1995)

* Джони Мнемоник (1995)

* Пентатлон (1994)

* Универсален войник (1992)

* Наказателят (1989)

* Червеният скорпион (1989)

* Роки 4 (1985)

* Изглед към Долината на смъртта (1985)

Луиш Фиго

на португалски: Luís Filipe Madeira Caeiro Figo, произнася се Луѝш Филипи Мадейра Каейру Фигу

Роден:4 ноември 1972 Алмада, Португалия

Луиш Филипе Мадейра Каейро Фиго (на португалски: Luís Filipe Madeira Caeiro Figo, произнася се Луѝш Филипи Мадейра Каейру Фигу) e португалски футболист, който играе като полузащитник и крило. От 2005 г. играе за Интер (Милано). Фиго печели Златната топка на Европа през 2000г. и е обявен за Играч на годината на ФИФА през 2001 г. Особено развити са неговата техника с топката и дрибъл по крилата (главно дясното). Той е сред малкото футболисти, които са защитавали честта на смъртните врагове в Испания "Барселона" и "Реал Мадрид". Трансферът през 2000 г. между двата отбора е за рекордните 56 милиона долара. Той е силно набожен християнин.

Робърт Патрик

на английски - Robert Patrick

Роден: 5 ноември, 1958 Мариета, Джорджия, USA

Робърт Патрик е американски актьор. Най-известната му роля е на робота Т-1000 във фантастическия филм Терминатор 2 и на агент Джон Доджет в телесериала „Досиетата Х“.Женен е за актрисата Барбара Патрик, която заедно с него участва във филма „Нулева Толерантност“ и в два епизода на „Досиета Х“ , играе ролята на Барбара Доджърс. Двамата имат син (Самюел) и дъщеря (Остин). Робърт има брат - Ричард Патрик, който е певец и музикант.

Любопитно

* Любима храна: мексиканска кухня, Fettuccini Alfredo, филе миньон

* Любим спорт: бейзбол, футбол, борба, конни надбягвания

* Любим бейзболен клуб: the Cleveland Indians, the Atlanta Braves, the Boston Red Sox, the Cincinnati Reds, the Detroit Tigers, Yankee (Ню Йорк).

* Любим бейзболен играч: Джим "The Thominator:T25" Том

* Любими певци: Шерил Кроу, Лусинда Уилямс, Стив Ърл

* Любими актьори: Алберт Фини, Еди Фалко, Рей Лиота

* Любими филми: Гражданинът Кейн, Кръстникът, Живота е прекрасен, Апокалипсис сега, Разяреният бик.

* Работил е като: строител, сервитьор, продуцент

* Случка, променила живота му: през 1984 когато са на излет на езерото „Ери“, лодката в която Робърт плава заедно с брат си Луис и приятелите им, се разбива в камъни. Спасяват се на косъм от смъртта. След тази случка Робърт преосмисля плановете за бъдещето си и заминава за Лос Анджелис.

* Адрес на фен-клуба: Studio Fan Mail, 1122 S. Robertson Blvd., Los Angeles, CA 90035.

* E-mail: [email protected]

Филмография

* 1986 — Очите на орела / Eye of the Eagle

* 1986 — Equalizer 2000

* 1987 — Warlords of Hell

* 1987 — Killer Instinct

* 1989 — Hollywood Boulevard II

* 1990 — Умирай трудно 2 / Die Hard 2

* 1991 — Терминатор 2 / Terminator 2: Judgment Day

* 1992 — Светът на Уейн / Wayne's World

* 1993 — Body Shot

* 1993 — Огън в небесата / Fire in the Sky

* 1993 — Последният екшън герой / Last Action Hero (камео)

* 1994 — The Cool Surface

* 1994 — Double Dragon

* 1994 — Hong Kong 97

* 1995 — Decoy

* 1995 — Last Gasp

* 1995 — Zero Tolerance

* 1996 — T2 3-D: Battle Across Time

* 1996 — Стриптийз / Striptease

* 1997 — The Only Thrill

* 1997 — Rosewood

* 1997 — Asylum

* 1997 — Cop Land

* 1997 — Hacks

* 1998 — Tactical Assault

* 1998 — The Vivero Letter

* 1998 — Ambushed

* 1998 — The Faculty

* 1998 — Renegade Force

* 1999 — A Texas Funeral

* 1999 — Shogun Cop

* 2000 — Mexico City

* 2000 — All the Pretty Horses

* 2001 — Angels Don't Sleep Here

* 2001 — Spy Kids

* 2001 — Тексаски рейнджъри / Texas Rangers

* 2002 — Противоотрова / D-Tox

* 2000—2002 — Досиетата Х / The X Files

* 2002 — Out of These Rooms

* 2002 — Pavement

* 2003 — Ангелите на Чарли 2 / Charlie's Angels: Full Throttle

* 2004 — Stargate Atlantis

* 2004 — Бригада 49 / Ladder 49

* 2005 — The Fix

* 2005 — Supercross

* 2005 — Walk the Line

* 2006 — Защитна стена / Firewall

Итън Хоук

на английски:Ethan Hawke

Роден:06.11.1970. Остин, Тексас, САЩ.

Той е един от най-обаятелните американски актьори. Роден е на 6 ноември 1970 в Остин, Тексас. Дете е на прекалено млади родители, които се разделят още преди малкият Итън да проходи. Отгледан е от майка си. След като тя се омъжва повторно, семейството се премества в района на Принстън, Ню Джърси. Там бъдещата звезда учи актьорско майсторство в Princeton's McCarter Theatre и още 14-годишен дебютира в киното във филма на Джо Данте "Explorers" (Изследователи, 1985), в който главната роля редом с Ривър Финикс.След своя дебют Хоук временно прекратява актьорската си кариера, за да завърши висшето си образование в Carnegie Mellon University. Още като студент обаче е избран от режисьора Питър Уиър за една от ролите в прекрасния филм с Робин Уилямс "Обществото на мъртвите поети" (1989).Две години по-късно Итън играе заедно с Джеръми Айрънс в "Мочурища" в роля, която е сходна с тази от филма на Питър Уиър.Следващите ярки превъплъщения на чаровния актьор са в тийнейджърската драма "Хапки на реалността" (Reality Bites, 1994) на реж. Бен Стилър, романтичната драма на Ричард Линклейтър "Преди изгрева" (Before Sunrise, 1995), мрачната фантастика "Гатака" (1997). По време на снимките на последния се влюбва в актрисата Ума Търман и двамата се оженват през 1998 г. Имат две деца - 5-годишната Мая и роденият през 2002-а Рон.Сред последните забележителни актьорски изяви на Хоук е тази във филма на Антоан Фукуа "Тренировъчен ден". Дензъл Уошингтън печели "Оскар" за главната роля, а Хоук е номиниран за наградата в раздела за поддържащ актьор.Итън Хоук скоро ще се изяви и като режисьор. Той ще екранизира собствения си роман "The Hottest State". Актьорът признава, че е бил убеждаван няколко години да режисира филм по дебютната си книга, пожънала огромен успех. Миналата година на пазара излезе и втората му творба "Ash Wednesday".Неотдавна жълтата преса писа, че Ума Търман, звезда от "Криминале" и "Опасни връзки", е изгонила съпруга си от общия им дом в Ню Йорк. В момента актьорът обитава двойна стая в хотел, а жена му обмисля развод. Причината за гнева й е, че това лято папараци са издебнали Хоук да интимничи със сексапилния модел от Монреал Джен Пързоу. Канадката е по-млада от 33-годишната Търман с 11 г. Итън се запознал с нея, докато снимал в Монреал новия си филм "Taking Lives".

ФИЛМОГРАФИЯ

Актьор:

Живи

Хапки от реалността

Преди изгрев

ГАТАКА

Големите надежди

Братята Нютън

Кедри в снега

Хамлет

Лента

ТРЕНИРОВЪЧЕН ДЕН

Преди залез

Крадец на животи

Нападение над участък 13

Цар на войната

Мария Кюри

полски: Maria Skłodowska-Curie

Родена :7 ноември 1867 Варшава, дн. Полша

Починала: 4 юли 1934 Санселемоз, Франция

Мария Склодовска-Кюри е полско-френски химик, пионер в областта на радиологията и първи двоен Нобелов лауреат, както и единствения човек носител на Нобелова награда за две различни науки (физика и химия - в резултат от споделянето, тя реално притежава 1,25 Нобелови награди). Кюри също е първата жена преподавател в Сорбоната. Тя е родена полякиня във Варшава, където прекарва ранните си години, но през 1891, на 24 годишна възраст, се премества във Франция, Париж, за да изучава точни науки. Там тя придобива всички свои научни степени и реализира научната си кариера, като става натурализиран френски гражданин. Основава Институти Кюри в Париж и Варшава.Родена на 7 ноември 1867 г. във Варшава, Полша, тя се премества в Париж и изучава химия и физика в Сорбоната като става първата жена, преподавала там. В Сорбоната тя среща друг преподавател, Пиер Кюри, и се жени за него. Те заедно изследват радиоактивните вещества, по-точно урановата руда уранинит, която притежавала интересното свойство да бъде по-радиоактивна от урана, който се съдържа в нея. До 1898 г. те вече имали логическо обяснение: уранинитът съдържал малко количество радиоактивен елемент, който бил далеч по-радиоактивен от урана; по този начин на 26 декември Мария Кюри обявява съществуването на това ново вещество.След няколкогодишен непрекъснат труд те пречистили няколко тона уранинит, постепенно обогатявайки радиоактивните елементи, и накрая изолирали два нови химични елемента. Първия кръстили полоний на името на родината на Мария — Полша, а втория — радий, тъй като бил прекалено радиоактивен.Заедно с Пиер Кюри и Анри Бекерел (Henri Becquerel) тя е наградена с Нобелова награда за физика през 1903 г., като по-този начин става първа жена, носителка на престижната награда.След 8 години, през 1911 г., тя получава Нобелова награда за химия „като награда за нейните заслуги за развитието на химията чрез откриването на елементите радий и полоний, чрез изолацията на радия и изучаването на същината и съединенията на този удивителен елемент“. Кюри постъпва по изключителен начин, тъй като нарочно не патентова процеса на отделяне на радия, оставяйки го свободен за научната общност, която да може да го проучва безпроблемно.Тя е първият човек, който е награден с две Нобелови награди. Тя е една от едва двамата нобелови лауреати, на които са присъдени Нобелови награди в две различни области. Другият е Линус Полинг.След смъртта на своя съпруг (1906 г.), тя има връзка с физика Пол Ланжвен (Paul Langevin), който бил женен, което в тогавашната преса е отразено като скандал.По време на Първата световна война тя организирала подвижни рентгенови лаборатории за преглед на ранени войници, от чиято помощ са се възползували над 3 милиона пациента. През 1921 г. отива на обиколка в САЩ, където е посрещната победоносно, за да събере средства за нови изследвания на радия.Когато Кюри била вече на по-напреднала възраст, тя била разочарована от множеството лекари и производители на козметика, които използвали радиоактивни вещества без да вземат предпазни мерки.Тя умира на 4 юли 1934 г. в санаториум във френския алпийски курорт Санселемоз, близо до градовете Саланш (Sallanches) и Паси, от левкемия, най-вероятно от въздействието на радиацията.Нейната най-голяма дъщеря, Ирен Жолио-Кюри, печели Нобелова награда за химия през 1935 г., година след смъртта на Мария Кюри.По време на хиперинфлацията през 1990-те, обликът на Мария Кюри стои на полските банкноти от 20 000 злоти.

Ален Делон

на френски Alain Delon, правилно Дьолон

Роден: 8 ноември 1935 Со, Франция

Ален Делон е френски киноактьор, певец, режисьор, сценарист и продуцент. Роден е на 8 ноември 1935 г. в град Со (предградие на Париж), Франция.Ален се жени 2 пъти. За актрисата Натали Делон и за манекенката Розали ван Бремен. Има 4 деца: Кристиан Арон Болоне, Антони Делон (който е също киноартист), Анушка Делон и Ален Фабиен Делон. Ален има 2 внучки, Лу и Лив. От 1959 г. до 1964 г. е сгоден за немската актриса Роми Шнайдер. Негова дългогодишна интимна приятелка е актрисата Мирей Дарк.

Избрана филмография

* „Лъвът“ (2003)

* „Франк Рива“, тв сериал (2003)

* „Фабио Монтале“, трисериен тв филм (2002)

* „Актьорите“ (2000)

* „Бащи трепачи“ (1997)

* „Завръщането на Казанова“ (1992)

* „Новата вълна̀“ (1990)

* „Не будете ченге, което спи“ (1988)

* „Дума на ченге“ (1985)

* „Една любов на Суан“ (1984)

* „Победителят“, също и като „Ледът“ (1983)

* „Шокът“ (1982)

* „За кожата на едно ченге“ (1981)

* „Техеран 43“ (1981)

* „Лекарят“ (1979)

* „Смъртта на един негодник“ (1977)

* „Бандата“ (1977)

* „Господин Клайн“ (1976)

* „Полицейска история“ (1975)

* „Зоро“ (1975)

* „Ледена гръд“ (1974)

* „Двама мъже в града“ (1973)

* „Шокова терапия“ (1973)

* „Едно ченге“ (1972)

* „Убийството на Троцки“ (1972)

* „Първата спокойна нощ“ (1972)

* „Вдовицата Кудерк“ (1971)

* „Червеният кръг“ (1970)

* „Борсалино“ (1970)

* „Сицилианският клан“ (1969)

* „Джеф“ (1969)

* „Басейнът“ (1969)

* „Самураят“ (1967)

* „Гори ли Париж?“ (1966)

* „Жълтият Ролс-Ройс“ (1964)

* „Черното лале“ (1964)

* „Гепардът“ (1963)

* „Мелодия от подземието“ (1963)

* „Затъмнението“ (1962)

* „Роко и неговите братя“ (1960)

* „Под яркото слънце“ (1960)

* „Бъди красива и мълчи“ (1958)

* „Когато е замесена жена“ (1957)

Алесандро Дел Пиеро

на италиански Alessandro Del Piero

Роден:9 ноември 1974 Конелиано, Италия

Алесандро Дел Пиеро е италиански футболист, национал. Роден е на 9 ноември 1974 година в Конелиано. Играе на поста Нападател. В момента е в Ювентус. Заяви, че иска да завърши кариерата си там. Капитан е на торинския гранд.Играе в "Падуа" от 1991 до 1993 г. (14 мача и 1 гол), "Ювентус" от 1993 г. Шампион през 1995, 1997, 1998, 2002 и 2003 г., носител на купата през 1995 г. Носител на КЕШ, Междуконтиненталната купа (автор на единствения гол на финала) и Суперкупата на Европа през 1996 г. Финалист за КЕШ през 1997, 1998 и 2003 г., финалист за Купата на УЕФА през 1995 г. През 1998 г. става голмайстор в Шампионската лига с 10 гола. В националния отбор дебютира на 25 март 1995 г. срещу Естония. Участва на ЕП-96, СП-98 (четвъртфинал), ЕП-2000 (второ място) и СП-2002 (осминафинал). Техничен, отличен дрибльор, импровизатор.

Енио Мориконе

на италиански Ennio Morricone

Роден:10 ноември 1928 Рим, Италия

Енио Мориконе е италиански композитор, който е известен със своята филмова музика. Той е написал музиката към повече от 570 филма, само 30 от които уестърни. Въпреки това, той е известен най-вече с тях, като една от най-известните му творби е музиката, която е написал за превърналият се в класика филм на Серджо Леоне, „Добрият, лошият и злият“.Мориконе е роден в Рим и изучава тромпет, композиция и хорова музика и хорово дирижиране в Консерваторията на Национална академия в Санта Сесилия. Той започва да пише музика към филми през 1955 г., но продължава да композира класическа музика. През 1956 г. се жени за Мария Травия. През 1964 г. започва прочутото му сътрудничество с режисьора Серджо Леоне, както и с Бернардо Бертолучи. През 1965 г. пише музиката към „За шепа долари“ на Серджо Леоне, а по-късно и към други спагети уестърни. До 1968 г. той намалява работата си извън филмовото изкуство, като през тази година написва музика за 20 филма.Той получава първия си Nastro d'Argento през 1970 г. за музиката към „Представи си, че една вечер на вечеря“ (Metti, una Sera a Cena), а втората идва само след година, за „Сако и Ванцети“. През 1979 г. е номиниран за Оскар за пръв път за музиката към „Райски дни“, през 1986 г. за „Мисията“, 1987 г. — „Недосегаемите“, и през 2001 г. за „Малена“.През 1984 г. написва музиката към знаменития сериал "Октопод".Често филмовата музика на Мориконе се записва от други музиканти: Уго Монтенегро имал хит от версия на темата от „Добрият, лошият и злият“ в САЩ и в Обединеното кралство, и след това записал албум с музика на Мориконе през 1968 г. Джон Зорн пък записал албума „The Big Gundown“ с музика на Енио Мориконе в средата на 80-те.

Еди Ървайн

Роден:10 ноември 1965 г. в Нютаунардс, Северна Ирландия.

Едмънд „Еди“ Ървайн е пилот от Формула 1, роден на 10 ноември 1965 г. в Нютаунардс, Северна Ирландия.Започва кариерата си през 1983 г. в ирландската Формула Форд. През 1985 г. кара в британската Формула Форд, а през 1988 г. в британската Формула 3, от 1989 до 1993 г. във Ф 3000 в Европа и Япония.С Джордан прави дебюта си на Сузука през 1993 г. Класира се на доброто 6-то място и получава първите си точки, а след състезанието и шамари от бесния Сена. Ирландецът два пъти го изпреварва, макар че Сена го е затворил с обиколка.Осигурява си постоянно място в Джордан Гранд При и скоро си спечелва репутацията на пилот труден за изпреварване и правещ много катастрофи. През 1995 г. печели първите си места на подиума, за сезон 1996 подписва с Ферари.Във Ферари Ървайн се оказва надежден пилот номер 2 с няколко звездни мигове, когато понякога изпреварва Шумахер в квалификациите. В повечето случаи е зает да пази гърба на Шумахер. В следващите години става все по-известен както с агресивното си каране така и с хапливите си забележки.След тежката контузия, която получава Шумахер през 1999 г. на Силвърстоун, идва и часът на Ървайн. Сега той се бори за титлата, конкурентите от Макларън допускат много грешки, а Еди печели 4 състезания и множество места на подиума. Така преди последното състезание той води с 4 точки пред Мика Хакинен. Но на Сузука Ървайн не е във форма, завършва трети, Хакинен е първи и печели титлата с 2 точки преднина.От 2000 г. Ървайн кара за Ягуар, но успехи липсват, единствено през 2001 г. се качва на подиума на Гран При на Монако. Колите са бавни и ненадеждни. Ървайн често критикува тима и през 2002 договорът му не бива удължен и той прекратява кариерата си.

Има още СТРОШНО много известни рожденици, чакам помощ и от Вас !

Леонардо ди Каприо

на английски:Leonardo DiCaprio

Роден: 11 ноември, 1974 Лос Анджелис, Калифорния USA

Леонардо Ди Каприо е роден на 11 ноември 1974 г. в Холивуд в семейство на имигранти: италианец и германка. Баща му бил художник. Родителите се развеждат скоро след раждането на Лео, но продължили и двамата да го възпитават, стараейки се да формират у него любов към актьорското изкуство.Още съвсем невръстен Лео започва да “играе роли”. Докато учи посещава и актьорски курсове. Присъединява се към авангардистката театрална трупа “Mud People”. Негов приятел от детските години е Тоби Магуайър – бъдещата звезда от “Човекът – паяк”.Като гимназист започва да играе в истински спектакли, а в телевизията се снима в реклами, образователни програми и разни утринни шоута. Участва и в тв-сериала “Санта Барбара”. Завършва “John Marshall High School” в Лос Анджелис.

Дебютира в киното с филма на ужасите “Critters” 3 (1991). Скоро е забелязан от режисьора Майкъл Кийтън Джоунс, който го поканва в своя филм “Животът на момчето” (1999), в който играе редом до великия Робърт Де Ниро.През същата година се снима в чудесната драма на Ласе Хелстрьом “Защо тъгува Гилбърт Грейп” и получава първата си номинация за “Оскар” и “Златен глобус” в раздела за най-добър поддържащ актьор. После кариерата му тръгва нагоре със заглавия, като “Бърз и мъртъв” (1994), “Пълно затъмнение”, “Баскетболни дневници”,(1995). За превъзходното си изпълнение в “Ромео и Жулиета” (1995) на Баз Лурман е отличен с награда за най-добър актьор на кинофестивала в Берлин.Отново е номиниран за “Златен глобус” за “Титаник” (1997).А после се зареждат: “Човекът с желязната маска”, Знаменитост”, “Плажът” (2000), “Бандите на Ню Йорк (2002), “Хвани ме, ако можеш” (2002).Леонардо ди Каприо се превръща в един от най-платените холивудски актьори. Така например, за ролята си във филма на Стивън Спилбърг “Хвани ме, ако можеш” получава $ 20 млн., докато за ранния си “Баскетболни дневници” се е задоволил “само” с $ 1 млн.Догодина ще излезе новият филм на режисьора Мартин Скорсезе “Авиаторът”, в който Леонардо пресъздава образа на ексцентричния милионер Хауърд Хюз. Освен това се снима и в нова продукция за Александър Македонски под режисурата на Баз Лурман, както и в дългоочаквания проект на Робърт Де Ниро “Good Shepherd, The (2004).

Кърт Вонегът

на английски:Kurt Vonnegut, Junior

Роден: 11 ноември 1922 Индианаполис, САЩ

Починал: 11 април 2007 Ню Йорк, САЩ

Кърт Вонегът младши е американски писател, романист и сатирик, който се изявява и в сферата на изобразителното изкуство.Роден е в Индианаполис (англ.: Indianapolis) на 11 ноември 1922 година. Студент е в Корнелския университет в Итака, щата Ню Йорк в периода 1941 – 1943 година, където списва редовна колонка в студентския вестник. Занимава се с журналистика, преди да влезе в редиците на американската армия, взела участие във Втората световна война. Писателят е жив свидетел на бомбардировката над немския град Дрезден през 1945 (взела над 60 000 човешки жертви), където е военнопленник. Това става повод и за написването на един от неговите бестселъри Кланица-5. След войната Вонегът завършва университета в Чикаго, специалност антропология, и започва работа като полицейски репортер. Впоследствие напуска Чикаго и се заселва в град Скенектъди Schenectady, Ню Йорк, работейки за Дженеръл Електрик (General Electric).През март 2007 г. Вонегът претърпява битова злополука в дома си в Манхатън и получава черепно-мозъчна травма. 84-годишният писател не успява да се възстанови и умира на 11 април 2007 г. в Ню Йорк.

БИОГРАФИЯ!

Деми Мур

на английски:Demi Moore

Роден: 11.11.1962. Розвел, Ню Мексико. САЩ

Рожденно име Деметрия Гуинис (Demetria Guynes)Те родена на 11 ноември 1962 година в Розвел; Ню Мексико. Баща и напуска семейство още преди тя да бъде родена. С втория си баща е принудена много да пътува.Деми и Фреди живеят врата до врата с актрисата Наташа Кингски, която и показва пътя към Холивуд.Първата изява и е в сапунената опера "General Hospital". След няколко заснети епизода Деми Мур напуска(1984 г.).Играе в "Blame it On Rio" с дъщерята на Майкъл Кейн. Същата година се завръща при Брат Пак(Brat Pack) с роля във филма "Огън на улица Елмо". Плетеницата от дрога я поставя на дуел с режисьори, които и поставят ултиматом и дори я свалят от сцената.През 80-те години е ангажирана от Емилио Естевас. Брак с актьора Бус Уилис и с прекрасната игра в "Дух" Деми Мур успява да се наложи като независима и изпълнен с енергия актриса.Брус Уилис-засега с три деца и дългогодишен съвместен живот.През 1994 година Деми стартира с "Indecent Proposal", който и носи награда на MTV за най-добра целувка на големия екран. Същата година е с второстепенна роля в "Разкриване", в който партньор и е Майкъл Дъглас.Нашумява с голата си снимка като бременна на корицата на сп. „Венити феър“ в броя за август 1991 г. През 1996 и 1997 на Деми Мур е присъдена анти-наградата „Златна малина“ в номинация за най-лоша главна роля, а през 2003 - за най-лоша поддържаща роля.

Грейс Кели

на английски: Grace Patricia Kelly

Родеан:12 ноември 1929 Филаделфия, Пенсилвания, САЩ

Починал: 14 септември 1982 Монте Карло, Монако

Грейс Патриша Кели е известна американска филмова актриса, която през 1956 г. след брака си с Рение III става принцеса на Монако. Тя е майка на настоящия принц на Монако, Албер II.Грейс Кели е третото от четирите деца на Джон Кели и Маргарет Кели. Тя има една по-голяма сестра - Пеги, една по-малка сестра - Лизан и брат - Джон-младши.Грейс се е снимала във филми на Алфред Хичкок, и е партнирала на Франк Синатра, Бинг Кросби, Кларк Гейбъл и Гари Купър.На 19 април 1956 година, Грейс се омъжва за Рение III. Двамата имат три деца - две дъщери и един син. Първа се ражда дъщеря им Каролин - през 1957, втори се ражда синът им Албер - през 1958, най-малка е дъщеря им Стефани - родена през 1965 година.Загива при автомобилна катастрофа с колата, която сама шофира. Погребана е в катедралата "Свети Николай" в Монако. През 2005 година, там е погребан и съпругът ѝ, Рение III.

Робърт Луис Стивънсън

на английски:Robert Louis Stevenson

Родеан:13 ноември 1850 Единбург, Шотландия

Починал: 3 декември 1894 Ваилима, Самоа

Робърт Луис Стивънсън е британски романист, поет и автор на пътеписи.Pоден в Единбург, Шотландия в семейството на инженера Томас Стивънсън и съпругата му Маргарет Балфор, които са много религиозно настроени. Робърт изоставя религията на родителите си докато учи в Единбургския университет, но възпитанието, което получава от своите родители като дете, продължава да оказва влияние върху него.Въпреки че боледува от туберкулоза още от детска възраст, Стивънсън не умира в своята младост. Първоначално учи за инженер и работата му е оценена високо. На 18-годишна възраст се отказва от името Балфор и променя презимето си от Lewis на Louis. Започва да се титулува като "RLS". Насочва се към правото поради влошеното си здраве, но никога не практикува професията. Умира като племенен вожд (наричан е от племето си Туситала) и като собственик на плантация в дома си "Ваилима" в Самоа.Съпругата му Фани (родена Озбърн) оказва голяма подкрепа на Стивънсън и авантюристичния му начин на живот. Стивънсън прави няколко посещения в Кралство Хаваи и се сприятелява с крал Давид Калакауа.Умира от мозъчен кръвоизлив във Ваилима, Самоа, на 44-годишна възраст.

Романи

* Островът на съкровищата, 1883

* Отвлеченият, 1886

* Странният случай с доктор Джекил и мистър Хайд, 1886

* Катриона

Мария Петрова

Родеанa:13 ноември 1975 Пловдив, България

Родена е в Пловдив на 13 ноември 1975 г. Започва да тренира на петгодишна възраст в АФД Тракия. Състезава се до 1996 г. Мария Петрова е съпруга на легендарния вратар на българския национален отбор по футбол Боби Михайлов, от когото има дъщеря Елинор (1999). Гимнастичката приема децата от първия му брак Бисера (1982) и Николай (1987).

Постижения

* На първото световно първенство, на което участва, печели второ място в отборното класиране.

* Мария Петрова е трикратна абсолютна световна шампионка от първенствата през Аликанте (1993), Париж (1994) и Виена (1995) със старши тренъор Нешка Робева.

* Два пъти е абсолютна европейска шампионка в Щутгарт (1992) и Солун (1994).

* Печели две пети места от Олимпийските игри в Барселона (1992) и в Атланта (1996).

* Носителка на сребърен медал на топка и бронзов на въже от световното първенство в Букурещ през 1996.

Упи Голдбърг

на английски:Whoopi Goldberg

Родеанa:13.11.1955. Ню Йорк, Ню Йорк, САЩ.

Упи Голдбърг е носителка на много награди и безспорно работата и в киното, телевизията и театъра е високо оценена. Тя също така е добре известна с неуморните си човешки усилия в помощ на децата, бездомните, човешките права, социално слабите и с борбата срещу СПИН, както и с много други благотворителни прояви.Родена и израстла в Ню Йорк Сити, Голдбърг е работила в театъра и импровизацията в Сан Диего и Сан Франциско, където е участвала в Театралната трупа Блейк Стрийт Хоуайс. Така тя създаде героините на “The Spook Show”, което по-късно стана шоуто “Упи Голдбърг : Директно от Бродуей”, което се представи като шоуто хит на Бродуей, спечелило награди Грами и специалната награда Ейч Би Оу, помогнали и да стартира в кариерата си в киното.Голдбърг прави филмовия си дебют във филмовата версия на Стивън Спилбърг на “The Color Purple” на Алис Уокър, където тя печели номинация за Оскар и наградата Златен Глобус. Участието и в “Ghoust” и донесе наградата на Академията, както и наградата Златен Глобус за най-добра второстепенна актриса.Вокалният и талант се откроява в анимационните филми “Цар лъв” u “The Pagemaster”.По телевизията Голдбърг се е появявала в пет епизода на “Star Trek : The Next Generation”, играе заедно с Джийн Стейпълтън в “Bagdad Cafe” и като водеща на своето собствено среднощно разговорно шоу “The Whoopi Goldberg Show”. Тя е участвала и в много телевизионни спектакли, като нейните собствени програми в HBO и телевизионните предавания “Comic Relief”, които заедно с Били Кристал и Робин Уилямс води всяка година.Тя е носителка на награда Еми за водеща на “The 66’th Anual Academy Awards”.Освен наградите Оскар, Златен Глобус и Грами, Голдбърг е била удостоявана и с много награди NAACP Имидж, Пиипълс Чойс и с безпрецедентни пет награди Никълодиън Кидс Чойс като любима филмова звезда, както и с многобройни награди и почести за хуманитарните и прояви.През 1992 година тя прави своя литературен дебют с детската си книжка “Alice”.Голдбърг се присъединява към безмъртните холивудски легенди през февруари 1995 година, когато остави отпечатъци от ръцете и краката си в цимента на предверието на Манс Чайниз Тиътър.

ФИЛМОГРАФИЯ

Актьор:

Луди години

The Rugrats Movie

Сестра Акт 2

Jumpin' Jack Flash

Soapdish

In & Out

Приключенията на Роки и Булинкъл

The Player

More Dogs Than Bones

The Color Purple

Wisecracks

You'll Never Wiez in This Town Again

Searching for Debra Winger

The Making of Captain Eo

Ghosts of Mississippi

Fatal Beauty

The Celluloid Closet

Showboy

Golden Dreams

Blizzard

Get Bruce

Rat Race

House Party 2

Comicitis

The Little Rascals

A Second Chance at Life

Doctor Duck's Super Secret All-Purpose Sauce

Star Trek: Generations

Корина, Корина

Еди

Homer & Eddie

Naked in New York

Moonlight and Valentino

How Stella Got Her Groove Back

Alegrнa

Sarafina!

Beverly Hills Brats

Monkeybone

Сестра Акт

Bordello of Blood

Clara's Heart

Citizen

Theodore Rex

The Associate

Заредено оръжие

Burglar

Star Trek: Nemesis

Alan Smithee Film: Burn Hollywood Burn, An

Господарът на станиците

The Telephone

Дългият път към дома

Призрак

Сапунена опера

Систър акт

Произведено в Америка

Произведено в Америка

Забранено за момчета

ФАНТАСМАГОР

По заник

Junket Whore

Играчът

ОКЕАНЪТ НА ЖИВОТА

Баба и дядо коледа

Маймунджилъци

Луда надпревара

Глас:

Цар лъв

Победител

Астрид Линдгрен

на шведски Astrid Anna Emilia Lindgren, моминско презиме Ериксон, Ericsson

Роденa:14 ноември 1907 Вимербю Швеция

Починала: 28 януари 2002 Стокхолм Швеция

Астрид Анна Емилия Линдгрен е световноизвестна шведска детска писателка. Творбите ѝ са преведени на близо 70 езика (от арабски до зулу) и са издадени в повече от 100 страни. Първата история за най-популярната ѝ героиня, „Пипи Дългото чорапче“, е публикувана в Швеция през 1945 г. (първата книга за Пипи в България е от 1968 г.).Астрид е родена на 14 ноември 1907 г. и израства в Смоланд, Швеция. Много от книгите ѝ са свързани с детството, прекарано в малко стопанство край Вимербю, или със семейството ѝ: бащата Самуел Аугуст Ериксон, майката Хана, по-големия брат Густав и малките сестри Стина и Ингегерд.Астрид Линдгрен е известна и с подкрепата за правата на детето и животните, както и със съпротивата срещу телесните наказания за деца.

След смъртта ѝ на 28 януари 2002 г., шведското правителство учредява Възпоменателната награда Астрид Линдгрен за детска и младежка литература. Наградата, която се присъжда, е 5 милиона шведски крони.През 1958 г. Линдгрен е удостоена с приза „Ханс Кристиян Андерсен“, известен като „Нобеловата награда за детска литература“. Други важни отличия, които получава за творчеството си, са „Селма Лагерльоф“ (Швеция), „Карен Бликсен“ (Дания), „Лев Толстой“ (СССР), „Габриела Мистрал“ (Чили) и прочие. През 1978-ма германските книгоразпространители ѝ отреждат традиционната награда за мир на Франкфуртския панаир на книгата. През 1989 г. с награда „Алберт Швайцер“ американският Animal Welfare Institute отчита хуманитарния ѝ принос.

Избрана библиография

Уточнение: повечето от книгите на български с повтарящи се в творчеството на Линдгрен герои (например Пипи, Карлсон, Емил) са компилация от по две и повече от оригиналните издания.

* Britt-mari lättar sitt hjärta, 1944

* Pippi Långstrump, 1945 - Пипи Дългото чорапче

* Kerstin och jag, 1945

* Mästardetektiven Blomqvist, 1946

* Alla vi barn i Bullerbyn, 1946

* Pippi Långstrump går ombord, 1947

* Känner du Pippi Långstrump, 1947

* Pippi Långstrump i Söderhavet, 1948

* Nils Karlsson-pyssling, 1949

* 25 bilturer i Sverige, 1949

* Mera om oss barn i Bullerbyn, 1949

* Kati i Amerika, 1950

* Kajsa kavat, 1950

* Kajsa kavat hjälper mormor, 1950

* Jag vill också gå i skolan, 1951

* Mästerdetektiven Blomqvist lever farligt, 1951

* Bokem om Pippi Långstrump, 1952

* Bara roligt i Bullerby, 1952

* Kati på Kaptensgatan, 1952

* Kalle Blomqvist och Rasmus, 1953

* Kati i Paris, 1953

* Jag vill också ha ett syskon, 1954

* Lillebror och Karlsson på taket, 1955 - Карлсон, който живее на покрива

* Mio, min Mio, 1955 - Мили мой Мио

* Rasmus på luffen, 1956

* Nils Karlsson-pyssling flyttar in, 1956

* Korea, ofredens land, 1956

* Barnen på Bråkmakargatan, 1958 - Децата от улица „Тряскаджийска“

* Rasmus, Pontus och Toker, 1957

* Sia bor på Kilimanjaro, 1958

* Pjäser för barn och ungdom, 1959

* Sunnanäng, 1959

* Mina svenska kusiner, 1959

* Lilibet, cirkusbarn

* Madicken, 1960

* Jul is stallet, 1961

* Bullerby boken, 1961

* Lotta på Bråkmakargatan, 1961

* Karlsson på taket flyger igen, 1962

* Marko bor i Jugoslavien, 1962

* Emil i Lönneberga, 1963 - Емил от Льонеберя

* Jul i Bullerbyn, 1963

* Jackie bor i holland, 1963

* Vi på Saltkråkan, 1964

* Vår i Bullerbyn, 1965

* Randi bor i Lofoten, 1965

* Jag vill inte gå och lägga mig, 1965

* Barnens dag i Bullerby, 1966

* Nya nyss av Emil i Lönneberga, 1966

* Skrållan och sjörövarna, 1967

* Karlsson på taket smyger igen, 1968

* Matti bor i Finland, 1968

* Pippi flyttar in, 1969

* Pippi ordnar alt, 1969

* Pippi håller kalas, 1970

* Än lever Emil i Lönneberga, 1970

* Visst kan Lotta cykla, 1971

* På rymmen medf Pippi Långstrump, 1971

* Mina påhitt, 1971

* Den där Emil, 1972

* Alla käräste syster, 1973

* Samuel August från Sevedstorp och Hanna i Hult, 1973

* Bröderna lejonhjärta, 1973 - Братята с лъвски сърца

* När Emil skalla dra ut linas tand, 1976

* Visst kan Lotta nästan allting, 1977

* Madicken och Junibackens Pims, 1977

* Boken om Pippi Långstrump, 1978

* Pippi Långstrump har julgransplundring, 1979

* Sagorna: en samlingsvolym, 1980

* Ronja rövardotter, 1981 - Роня, дъщерята на разбойника

* En bunt visor, 1981

* Smålandsk tjurfäktare, och andra berättelser, 1982

* Allas vår Madicken, 1983

* Titta, Madicken, det snöar, 1983

* När lilla Ida skulle göra hyss, 1984

* Spelar min lind, sjunger min näktergal, 1984

* Emils hyss nr 325, 1985

* Allt om Karlsson på taket, 1985

* Draken med de röda ögonen, 1985

* Skinn Skerping, hemskast av all spöken i Småland, 1986

* Inget knussel, sa Emil i Lönneberga, 1986

* Jag vill inte gå och lägga mig, 1987

* Mitt Småland, 1987

* Assar Bubla, 1987

* När bäckhultarn for till stan, 1989

* Visst är Lotta en gland unge, 1990

* Min ko vill ha roligt, 1990

* När Adam engelbrekt blev tvärarg, 1991

* När Lisabet pillade in en ärta i näsan, 1991

* Jullov är ett bra påhitt, sa Madicken, 1993

* Lottas komihågbok, 1993

* I skymningslandet, 1994

* Emil med paltsmeten, 1995

* Emil och soppskålen, 1997

* Pippi Långstrump i humlegården, 2000

* Jul i stallet, 2001

Чарлз (принц на Уелс)

пълно име Чарлз Филип Артър Джордж Маунтбатън-Уиндзор, на английски Charles Philip Arthur George Mountbatten-Windsor

Роден:14 ноември 1948 Лондон, Великобритания

Принц Чарлз, принц на Уелс е най-големият син на кралица Елизабет II и принц Филип. Той е престолонаследник на Обединеното кралство и още десетина кралства от Общността на нациите, известна преди като Британската общност.В продължение на 15 години Чарлз бе женен за принцесата на Уелс лейди Даяна Спенсър. От брака им се родиха принцовете Уилям и Хари. Бракът на Чарлз и Даяна завърши с развод през 1995 г., след като и двамата публично признаха, че са си изневерявали. Две години по-късно принцесата на Уелс загина при автомобилна катастрофа в Париж заедно с приятеля си Доди ал Файед.На 9 април 2005 г. Чарлз се ожени за Камила Паркър Боулс, която обичаше от 35 години. Тя придоби титлата херцогиня на Корнуол и стана втората по ранг жена в Обединеното кралство след кралица Елизабет ІІ.

Руслан Мъйнов

Роденa:15 ноември 1976 Измаил, Украйна

Руслан Мъйнов е български актьор и поп-фолк изпълнител. Той е бесарабски българин.Роден е на 15 ноември 1976 г. в гр. Измаил, Украйна. В България живее от 9 септември 1994 г. През 1998 г. завършва НАТФИЗ, специалност "Актьорско майсторство" в класа на проф. Надежда Сейкова. Актьор в телевизионните продукции "Хъшове" и "Шоуто на Слави", както и един от водещите на "Господари на ефира".Мъйнов участва в десетки театрални постановки и издава пет музикални албума.

Дискография

* 1999 - “БалКан Кан Кан”,

* 2000 - “Дърпай шалтера”

o 1. „Дърпай шалтера“, 2. „Зет заврян“, 3. „Забрави“, 4. „Самба текила“, 5. „Налей ми, циганко“, 6. „Ти ми беше храм“, 7. „Горчива луна“, 8. „Мила моя, мили мой“, 9. „Горе на черешата“, 10. „Тъпа овца“, 11. „Заблеяло ми агънце“, 12. „Горчива луна (инстр.)“

* 2001 - “Аз не съм”

* 2002 - “The Best”

* 2004 - „Ламята”

Максим Стависки

Роден:16 ноември, 1977 Ростов на Дон, Русия

Максим Стависки е български състезател по фигурно пързаляне. Негова танцова партньорка и приятелка е Албена Денкова. Двамата са първите българи, които печелят медал на световно първенство по фигурно пързаляне.Роден е на 16 ноември 1977 г. в Ростов на Дон, Русия. Има еврейски произход.[източник?] През 1996 г. получава българско гражданство и започва да тренира с Албена Денкова, като техен треньор е Александър Горшков. През 2000 г. Денкова и Стависки сменят София с Одинцово, за да имат по-добри условия за тренировки.След световното първенство през 2005 г. Денкова и Стависки заминават да тренират в Делауеър, САЩ при Наталия Линичук и Генадий Карпоносов.

Резултати

* 2007

o златен медал на Световното първенството, Токио, Япония

* 2006

o пето място на Олимпийските игри, Торино, Италия

o златен медал на Световното първенството, Калгари, Канада

* 2005

o пето място на Световното първенство

o оттеглят се от Европейското първенство

o национални шампиони

* 2004

o сребърен медал на Световното първенство

o сребърен медал на Европейското първенство

o национални шампиони

* 2003

o бронзов медал на Световното първенство

o сребърен медал на Европейското първенство

o национални шампиони

* 2002

o седмо място на Олимпийските игри, Солт Лейк Сити, САЩ

o пето място на Световното първенство

o шесто място на Европейското първенство

o национални шампиони

* 2001

o десето място на Световния шампионат

o осмо място на Европейското първенство

o национални шампиони

* 2000

o национални шампиони

* 1999

o единадесето място на Световното първенство

o девето място на Европейското първенство

o национални шампиони

* 1998

o осемнадесето място на Олимпийските игри, Нагано, Япония

o седемнадесето място на Световното първенство

o шестнадесето място на Европейското първенство

o национални шампиони

* 1997

o деветнадесето място на Световното първенство

o седемнадесето място на Европейското първенство

o национални шампиони

Почести

* На 5 май 2006 г. в Зимния дворец в София той и Албена Денкова официално са наградени с чисто нов Hummer H3 от "София Ауто". Автомобилът е показан на леда и става част от шоуто на световните шампиони.

* През 2007 той и Албена Денкова са наградени от президента Георги Първанов с орден „Стара планина“ първа степен „за изключителен принос за развитието на физическото възпитание и спорта в Република България.“

* На 3 юли 2007 г. той и Албена Денкова са наградени с наградата за феърплей на Международната организация "Феърплей Мецанате".

* Максим Стависки и Албена Денкова са почетни граждани на Царево.

Автомобилна катастрофа

На 5 август 2007 г., след употреба на алкохол, Стависки предизвиква тежка катастрофа край Приморско, след като навлиза със своя Хамър в насрещното движение и удря челно лек автомобил Хонда, като преди това изблъсква автомобил Ауди от пътя. В катастрофата загиват 23-годишния шофьор на Хонда-та, 18-годишно момиче изпада в кома с опасност за живота, а другите им двама спътници са ранени; самия Стависки е без наранявания.Според установените от МВР факти, Стависки кара с 1,1 промила алкохол в кръвта (при 0,5 допустими), с превишена скорост и предизвиква катастрофата, като навлиза в лентата за насрещно движение и удря челно колата на потърпевшите със своя джип. Малко преди инцидента той е спрян от патрулиращи полицаи, които, след като го разпознават, го предупреждават да кара по-внимателно и го пускат без да му вземат проба за алкохол.По време на катастрофата Максим Стависки е лице на кампания на бТВ за безопасно каране по пътищата с надслов „Ако си пил, слез - искам да стигна жив“.Първоначално прокурорът Иван Станев от Бургаска окръжна прокуратура подвежда под отговорност Стависки само за тежка телесна повреда.Няколко дни по-късно той коригира текста и повдига обвинение в причиняване на смърт при шофиране в нетрезво състояние и тежка телесна повреда. Според Наказателния кодекс наказанието може да варира от три до десет години затвор.

Маги Джиленхол

на английски: Maggie Ruth Gyllenhaal

Роденa:16 ноември, 1977 Ню Йорк, САЩ

Маги Джиленхол е американскa актриса, номинирана за наградата Златен глобус.Маги Джиленхол е родена на 16 ноември 1977 година, в Ню Йорк. Тя е дъщеря на режисьора Стефан Джиленхол и продуцента/филмовов сценарист Наоми Фонер. Бащата на Маги е от шведски произход, а майка ѝ от еврейски. Има по-малък брат - Джейк Джиленхол, който също е актьор. Сред най-известните филми на Маги Джиленхол са "Дони Дарко", "Къщата-чудовище" и "Световен търговски център".

Мартин Скорсезе

на италиански Martin Scorsese

Мартин Скорсезе е американски кинорежисьор от италиански произход, носител на много филмови награди. Скорсезе се ползва с уважение от филмовите критици, като често темите, които поставя, са ситуирани в границите на вътрешноградското безредие, насилието и секса. След няколко номинации за „Оскар“, през 2007 г. големият режисьор най-сетне получи престижнaта награда за филма си "The Departed".Роден е на 17 ноември 1944 в кв. „Куинс“ в Ню Йорк.Скорсезе първоначално планира да се посвети на религията и да стане духовник, като някои от филмите му носят белега на католическото му възпитание. Слабо дете, Скорсезе прекарва много време у дома, гледайки какво се случва на улицата. Често посещава кинопрожекции и по-късно се решава да стане филмов деец.

Частична филмография

[редактиране] Режисьор

„Коварни улици“ (1973)

„Шофьор на такси“ (1976)

„Ню Йорк, Ню Йорк“ (1977)

„Последният валс“ (1978)

„Разяреният бик“ (1980)

„Кралят на комедията“ (1983)

„Цветът на парите“ (1986)

„Последното изкушение на Христос“ (1988)

„Нюйоркски истории“, частта „Житейски уроци“ (1989)

„Добри момчета“ (1990)

„Нос Страх“ (1991)

„Невинни години“ (1993)

„Казино“ (1995)

„Кундун“ (1997)

„До краен предел“ (1999)

„Бандите на Ню Йорк“ (2002)

„Носталгия по дома“ (2003)

„Авиаторът“ (2004)

Сценарист

„Коварни улици“ (1973)

„Добри момчета“ (1990)

„Невинни години“ (1993)

„Казино“ (1995)

Актьор

„Телевизионно състезание“ (1994)

Дани ДеВито

на английски: Daniel Michael DeVito ; Danny DeVito

Даниел Майкъл ДеВито , известен предимно като Дани ДеВито , е американски кинодеец: актьор - носител на награда Еми (с още 4 номинации), режисьор, продуцент - номиниран за Оскар.Придобива известност с участието си в популярния сериал „Такси“ на телевизиите ABC и NBC (1978-1983). Тази ситуационна комедия не е широко разпространена извън Северна Америка; в повечето други страни е познат с работата си в киното. Понасточщем играе в шоуто „Винаги е слънчево във Филаделфия“ по кабелната телевизия FX.В България е известен предимно като кинокомик с участието си във филма „Парите на другите хора“ и редица други роли.

Софи Марсо

на френски: Sophie Marceau, Софо Марсо̀, родена като Sophie Maupu, Софи Мопю

Софи Марсо е френска актриса, родена на 17 ноември 1966 г. в Париж. Омъжена е за полския кинорежисьор Анджей Жулавски.

Избрана филмография

„Алекс и Ема“ (2003)

„Белфегор: Фантомът на Лувъра“ (2001)

„Вярност“ (2000)

„Само един свят не стига“ (1999)

„Сънв лятан нощ“ (1999)

„Който търси — намира“ (1999)

„Маркизата“ (1997)

„Ана Каренина“ (1997)

„Отвъд облаците“ (1995)

„Смело сърце“ (1995)

„Дъщерята на Д'Артанян“ (1994)

„Фанфан“ (1993)

„Тихоокеанска градинка“ (1990)

„Моите нощи са по-красиви от вашите дни“ (1989)

„Студентката“ (1988)

„Шуаните“ (1988)

„Надолу към ада“ (1985)

„Полиция“ (1985)

„Луда любов“ (1985)

„Весели празници“ (1984)

„Форт Саган“ (1984)

„Купонът II“ (1982)

„Купонът“ (1980)

Редактирано 19 ноември 200718 г. от Hanibal_Lektar (преглед на промените)

Бернд Шнайдер "Шникс"

Бернд Шнайдер е роден в Йена, провинция Тюрингия на 17.ХІ.1973г. Висок 1.76м. Играе за Байер(Леверкузен). С негово участие отборът стига до ІІ-ро място в Бундеслигата през 2000 и 2002г. Играе и за националния тим и достига ІІ-ро място на Световното'02 и ІІІ-то на световното'06.

Преди Байер играе за "Карл Цайс" (Йена) и Айнтрахт(Ф-т).

Полузащитник. Обича играта по десния фланг, макар да играе добре и в центъра, а и като защита. Не обича медийния шум. Има 5-годишно момиченце Емели от приятелката си Карина.

Известен като един от най-страстните пушачи в Бундеслигата.

Музиката преди спорта

КЪРК ХАМЕТ

Кърк Лий Хамет е американски рок китарист, роден на 18 ноември 1962 година в Сан Франциско. Хамет е соло-китаристът на американската метъл група Металика, към която се присъединява през 1983, след като е харесан от основателите й Джеймс Хетфийлд и Ларс Улрих. Смятан е от мнозина за един от най-добрите соло-китаристи в метъл музиката.

Биография

Кърк Хамет е дете на смесен брак между филипинка и американски търговец-мореплавател. Научава се да свири на китара на 15 годишна възраст, като по-късно се включва в поредица от групи, последната от които Exodus. През 1983 година, след като е наблюдаван от основателите на Металика Хетфийлд и Улрих по време на концерт с групата си, Хамет получава оферта да се присъедини на мястото на изгонения заради злоупотреба с алкохол и наркотици Дейв Мъстейн. Кърк възприема първоначално предложението като шега, но скоро разбира сериозните намерения на членовете на Металика и с радост приема. От тогава е незаменим член на групата, превръщайки се в идол на много млади китаристи

Семейно положение

Кърк Хамет има по-голям брат и по-малка сестра. Женен е два пъти, като се разделя с първата си жена Ребека (сключили брак 1987) и се жени повторно за Лиза през 1998.

Китари

Основната китара, използвана от Кърк Хамет по време на сценични изяви е собственоръчно модифициран модел на ESP M-II. Освен нея Хамет използва и е използвал редица други модели на марката ESP:

* ESP Flying V

* ESP Mummy

* ESP Ouija

* ESP Skull

* ESP Spider

* ESP Wavecaster (единствена по рода си),

както и някои други марки като Gibson Les Paul и Jackson Randy Rhodes Model

"Веднъж се скарах с Петер Шмайхел. Той се изправи над мен и ме погледна в очите. Аз пък гледах нагоре и си помислих: "Ако тоя ме цапардоса, си заминавам директно." Останалите в съблекалнята не гледаха, защото си бяха покрили очите с ръце."

сър Алекс Фъргюсън

Петер Шмайхел

Петер Болеслав Шмайхел е бивш датски футболист, вратар. Роден е на 18 ноември 1963 г в Гладзаксе, Дания в семейството на майка датчанка и баща поляк. Най-добър вратар за 1992 и 1993 г. Най-успешните му години са с екипа на Манчестър Юнайтед, с който печели шампионската лига през 1999 г. Изиграва ключова роля в представянето на датския национален отбор по футбол при спечелването на европейското първенство по футбол през 1992 г.

Известен е с внушителната си физика - 1.94м, носи размер XXXL.

Проучване на Ройтерс го издига до призовото първо място за най-добър вратар, оставяйки зад себе си легенди като Лев Яшин и Гордън Банкс.

Отбори:

1981-1983 - Гладзаксе

1984-1986 - Видовр

1987-1991 - Брьондби

1991-1999 - Манчестър Юнайтед

1999-2001 - Спортинг

2001-2002 - Астън Вила

2002-2003 - Манчестър Сити

Джоди Фостър

истинско име Алиша Крисчън Фостър на английски - Alicia Christian «Jodie» Foster

Родеан: 19 ноември 1961 Лос Анджелис, САЩ

Джоди Фостър е американска актриса, продуцент и режисьор. Носителка на две награди „Оскар“ за „Най-добра женска роля“ „Обвинената“ 1988 и „Мълчанието на агнетата“ 1991.Неомъжена, има двама сина - Чарлс (1998) и Кит (2001) година. Име на баща на децата ѝ не е споменавано официално никога.В нейна чест е назован астероид.От три годишна възраст започва да се снима в рекламни клипове. През 70-те години се снима в няколко филма на киностудиата „Уолт Дисни“.През 1974 година участва във филма на Мартин Скорсезе „Алиса вече не живее тук“. За следващата си роля на непълнолетна проститутка във филма на Скорсезе - „Шофьор на такси“ (на 14 години) е номинирана за първи път за академична награда Оскар. След този филм, по сюжет на който главният герой (в ролята Робърт Де Ниро) извършва покушение срещу Президента на САЩ, Джоди дълго време е преследвана от вманиачен почитател на име - Джон Хинкли.През 1981 година Хинкли се опитва да убие Президента Роналд Рейгън. Пред следствието той заявява че се е опитал да впечатли Джоди.В началото на 1985 година, Фостер завършва Университет Йеил със специалност литература.Първата ѝ награда Оскар е за „Най-добра женска роля“ във филма „Обвинената“ (The Accused) през 1988 година.Получава награда Оскар отново, за ролята на агента на ФБР във филма „Мълчанието на агнетата“ на режисьора Джонатан Деми през 1991 година.През 1992 година мултимедийната компания „Полиграм“ (Polygram Filmed Entertainment) финансира три филма на продуцентската компания на Фостър „Egg Pictures“. Фостър продуцира и участва в първия от тях - „Nell“ (1994). Ролята ѝ на жена, която живее в гората и говори свой измислен език, ѝ носи 4-а номинация за Оскар.През последните няколко години Фостър режисира втория си филм - комедията "Home for the Holidays" (1995), след което прибавя към номинациите си и една за "Златен глобус" за ролята си на астроном, търсещ извънземен живот в "Контакт" (1997).През 1999 година участва във филма на режисьора Анди Тенънт - „Ана и кралят“.Трилъра „Летателен план“ излиза през 2005 година. В него Джоди играе ролята на авио инженер в самолетостроителната комнания „Бойнг“ в Германия, където първо загубва съпруга си при мистични обстоятелства а след това е на път да изгуби и дъщеря си.Последния ѝ филм е през 2006 година - „Човек отвътре“.

Филмография

* Inside Man (2006)

* Flightplan (2005)

* A Very Long Engagement (2004)

* PANIC ROOM (2002)

* Flora Plum (2000)

* WAKING THE DEAD (1999)

* ANNA AND THE KING (1999)

* AFI's 100 Years... 100 Movies (1998)

* Salute to Martin Scorsese, A (1997)

* CONTACT (1997)

* "Century of Women, A" (1994)

* Maverick (1994)

* Nell (1994)

* All About Bette (1993)

* It Was a Wonderful Life (1993)

* Sommersby (1993)

* Shadows and Fog (1992)

* Little Man Tate (1991)

* Silence of the Lambs, The (1991)

* THE SILENCE OF THE LAMBS (1991)

* Backtrack (1989)

* Rabbit Ears: The Fisherman and His Wife (1989)

* Accused, The (1988)

* Stealing Home (1988)

* Five Corners (1987)

* Siesta (1987)

* Mesmerized (1986)

* Hotel New Hampshire, The (1984)

* Sang des autres, Le (1984)

* Svengali (1983)

* O'Hara's Wife (1982)

* Carny (1980)

* Foxes (1980)

* Candleshoe (1977)

* Casotto (1977)

* Freaky Friday (1977)

* Moi, fleur bleue (1977)

* Bugsy Malone (1976)

* Echoes of a Summer (1976)

* Little Girl Who Lives Down the Lane, The (1976)

* TAXI DRIVER (1976)

* "Paper Moon" (1974)

* Alice Doesn't Live Here Anymore (1974)

* Smile, Jenny, You're Dead (1974)

* "Addams Family, The" (1973)

* "Bob & Carol & Ted & Alice" (1973)

* One Little Indian (1973)

* Rookie of the Year (1973)

* Tom Sawyer (1973)

* "Amazing Chan and the Chan Clan, The" (1972)

* Kansas City Bomber (1972)

* Napoleon and Samantha (1972)

* Menace on the Mountain (1970)

Мег Райън

на английски - Meg Ryan

Родеан: 19 ноември 1961.- Фейрфилд, Кънектикът, САЩ.

Мег Райън влага природния си чар във всяка роля, която изпълнява. Номинирана на два пъти за “Златен глобус” за най-добра актриса, Мег Райън неотдавна получи хвалебствия от критиката за ролята си в касовия хит "Courage under Fire" (1996, реж. Едуард Зуик) в партньорство с Дензъл Уошингтън. Откакто зарадва публиката с комичния образ на Сали Олбрайт в "Когато Хари срещна Сали...", за който получи първата си номинация, Райън може да избира своите роли като една от най-търсените холивудски актриси. През 1993 г. Райън изпълни главната роля в касовия хит "Безсъници в Сиатъл" в партньорство с Том Ханкс, за която получи втората си номинация за “Златен глобус”.Райън изпълнява главна роля и в романтичната комедия на Лорънс Каздън "Френска целувка" с Кевин Клайн, копродуциран от нейната компания “Prufrock Pictures”; играе и в "I.Q. - Коефициент за интелигентност" с Тим Робинс и Уолтър Матау; в "Когато един мъж обича една жена" с Анди Гарсия. За този филм получи високи оценки от критиката. Други филми с нейно участие са: "Вътрешно пространство", "D.O.A." (1988, реж. Роки Мортън и Анабел Джанкъл), "The Presidio" (1988, реж. Питър Хаймс), "Joe Versus the Volcano" (1990, реж. Джон Патрик Шенли), "Доорс", "Prelude to a Kiss" (1992, реж. Норман Рене), "Плът на раздора" и "Restoration" (1995, реж. Майкъл Хофман). За изпълнението си във филма "Promised Land" (1988, реж. Майкъл Хофман), продуциран от Института Сънданс, Райън получи номинация за наградата “Независим дух”. Родена във Феърфийлд, Кънектикът, Райън започва кариерата си на актриса, след като учи журналистика в университета в Ню Йорк. Дебютира в киното като дъщерята на Кандис Бъргън от "Rich and Famous" (1981, реж. Джордж Кюкър). За пръв път привлича вниманието на публиката и критиката с ролята на жената на боен пилот във "Топ гън".

ФИЛМОГРАФИЯ

Актьор:

Плът на раздора

Топ Гън

Президио

Доорс

Прелюдия към целувка

Безсъници в Сиатъл

Когато един мъж обича една жена

Коефициент за интелигентност

I.Q. - Коефициент за интелигентност

Кураж под огъня

БОЛНИ ОТ ЛЮБОВ

ГРАД НА АНГЕЛИ

Хърли-Бърли

ИМАТЕ ПОЩА

Доказано жив

Развален телефон

Кейт и Леополд

Нож в раната

На ринга

Любен Дилов (син)

Родеан: 19 ноември 1964 София, България

Любен Дилов-син е български сценарист и политик, син е на известния български писател Любен Дилов.Роден е 19 ноември 1964 г. в София. Завършва 32-ра гимназия в столицата и Факултета по журналистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност „Печатни медии“. Работи като редактор в няколко печатни издания като вестник „Поглед“, списание „Литературна академия“ и др.От 1990 г. се занимава със създаването на телевизионните предавания „Ку-ку“, „Каналето“, „Хъшове“, „Шоуто на Слави“. Той е двигател и основен идеолог на тези предавания.След 2001 г. Дилов-син навлиза в политиката на България. Той е създател и първи говорител на движение „Гергьовден“, а през 2003 г. става и негов председател. От 2004 г. е собственик и редактор на вестник „Новинар“. Член е на Интернет общество - България от 1 май 2001 г.Женен, с три деца.

Мая Плисецкая

Родеан: 20 ноември 1925 Русия

Баща й Михаил Емануилович - човек, предан на комунистическите идеи, - бил управител на каменовъглените мини на полуостров Шпицберген в Северния ледовит океан. Разстреляли го по заповед на Сталин през 1938 г. Майка й Рахил Михайловна, актриса от епохата на нямото кино, лежала пет години в затвора без присъда.След като дала безброй интервюта, разочарована, че не успява да срещне журналист, който би направил книга за нея, през 1994 г. тя я пише сама. "Аз, Мая Плисецкая", издадена и у нас през 2001 г., е ярък, максимално откровен разказ за един забележителен живот и завършва с такъв съвет към младите:"Не се примирявайте до самия край, не се примирявайте... Дори тоталитарните режими отстъпваха пред убедеността, упоритостта, настойчивостта. Моите победи се дължат на това."Прочутият френски критик Ерсен характеризира балерината с три думи - гений, мъжество, авангард.Уникално надарена от природата, тя била забелязана още като дете в балетното училище. Получава признание рано, а после през целия си живот отстоява таланта си и правото на откривател.Когато френският президент Митеран й връчва ордена на Почетния легион, някакъв съветски чиновник злобно подмята: "Мислех си, че дават това отличие на герои от Съпротивата.""Е, да, аз цял живот се съпротивлявам", срязва го великата актриса.Преживява като лична победа краха на социализма, защото заявява, че винаги е ненавиждала като личен враг съветската власт. Кремъл й раздаваше медали и звания, а в същото време КГБ не я пускаше да танцува в чужбина, разни идеолози искаха да й налагат "правилния" репертоар, шпионирали са я, бъркали се в личния й живот.Влиза в трупата на Болшой театър в разгара на войната - на 1 април 1943 г. Дебютира с роля в "Бахчисарайски фонтан". Скоро за първи път танцува своя знаменит "Умиращ лебед" по музиката на Сен-Санс - роля, която остава емблема за целия й живот.Някъде по онова време синтезира своя девиз: Важно е да се танцува музиката, а не да се танцува под съпровода на музика.През 1945 г. изпълнява централната роля в "Раймонда" от Глазунов и в театъра става ясно, че има нова претендентка за званието "примабалерина".На 27 април 1947 г. за първи път танцува Одета-Одилия в "Лебедово езеро" на Чайковски. Излиза на сцената в тази роля в продължение на 30 години - неизменно с огромен успех.Когато обаче през 1956 г. трупата за първи път отива на турне в Англия с този спектакъл, службите не разрешават на Плисецкая да замине. Тя не може да пътува зад граница и през следващите шест години.Последователно излиза в централните роли на спектакли, които стават емблема не само на Болшой театър, но и на управляващия режим. На представленията с нейно участие неизменно водят всички VIP гости на Кремъл.Ролите й в "Дон Кихот" от Минкус, "Каменното цвете" от Прокофиев, "Ромео и Жулиета" от Прокофиев, "Спартак" от Хачатурян "Спящата красавица" от Чайковски, "Жар птица", "Конче вихрогонче" от Шчедрин са се превърнали в класика.За Родион Шчедрин, един от най-големите композитори на века, Мая Плисецкая се омъжва през 1958 г. и така се ражда забележителен артистичен тандем, който прави епоха в изкуството.Композиторът написва четири балета по литературни произведения и ги посвещава на нея: "Ана Каренина", "Чайка" и "Дамата с кученцето" (който Плисецкая танцува за първи път на 60-ия си рожден ден), "Лудата от Шайо" по пиесата на Жан Жироду.По това време тя пише писмо до генералния секретар на ЦК на КПСС Никита С. Хрушчов и с негово благоволение за първи път я пускат да танцува в чужбина, направо в САЩ.Това е най-успешното турне в историята на балета на Болшой театър. След първата вечер в Ню Йорк - разбира се, с "Лебедово езеро", - критикът на "Ню Йорк таймс" слага на рецензията си заглавие "Spasibo Nikita Sergeevitch!".Намесата на най-важния човек в тоталитарната държава е необходимо и когато тя пожелава да работи с френския хореограф Ролан Пти. През 1972 г. лично Л.И. Брежнев се намесва, и така се ражда "Болната роза" по стихове на У. Блейк и музика на Г.Малер.В Париж, след представление на "Лебедово езеро", последвано от 27 поклона, тя се запознава с Пиер Карден, сприятеляват се и той започва да проектира костюми за нейните спектакли.От 1960 г. Плисецкая официално е първа балерина на Болшой театър. През 1967 г., работи с кубинския хореограф Алберто Алонсо и така се появява знаменитата "Кармен сюита", за която Шчедрин прави излючителната транскрипция на музиката на Жорж Бизе.За нея правят специална хореография американецът Джеръм Робинс (по музика на Шопен), и особено Морис Бежар. "Болеро" по М. Равел остава сред най-високите постижения на хореографията на ХХ век. С участие в този спектакъл и със заснемането му за телевизията тя отбелязва своята 50-годишнина.Бежар продължава да работи за Плисецкая - следват "Айседора" (по време на този спектакъл тя спира да танцува и рецитира стихове на Есенин) и "Леда" - по старинна японска музика. През 90-те, за нейната 70-годишнина, Бежар й подарява балета "Курозука", реплика на древния японски театър "но", а за 75-годишнината й - "Аве Мария" по музика на Бах-Гуно.През 80-те години Плисецкая ръководи балетните трупи на оперните театри в Рим и Мадрид.За последен път излиза на сцената на Болшой театър на 4 януари 1990 г. С кратки изпълнения продължи да играе из целия свят до своята 75-годишнина.През 90-те живее със съпруга си в Мюнхен, където той има постоянна работа. Но домът им е в Москва, а дача имат в Литва.През 1994 г. оглавява сформирания от Гедиминис Таранда Руски имперски балет (BalletImperial.ru), който на 6 и 7 декември ще има представления в София.Мая Плисецкая е участвала в екранизации на балетни спектакли за киното и телевизията, а драматични роли изпълнява във филмите "Фантазия" (по "Пролетни води" на Тургенев), "Ана Каренина", "Чайковски" и др.

Бьорк

на исландски Björk Guðmundsdóttir

Родеанa: 21 ноември 1965 година в Рейкявик

Бьорк Гудмундсдоутир е исландска певица . Освен с изпълняване на музика, Бьорк се занимава и с композиране, писане на текстове, а от време на време и като актриса.Известна е с многообразните си интереси в областта на музиката, включващи поп, алтернативен рок, джаз, еймбиънт, електроника, фолк и класическа музика. Спечелила е много награди и е номинирана дванадесет пъти за Грами и за наградата на Академията.Притежава лейбъла One Little Indian, който през 2003 г. отчита 15 милиона продажби в световен мащаб. Засега последен неин албум е Volta, излязъл на 8 май 2007 г.Бьорк е родена и израснала в Рейкявик, Исландия. Музикалната ѝ кариера започва когато е едва на 11 години, започвайки с обучение по пиано още в началното училище. Един от преподавателите ѝ изпраща записаното от Бьорк изпълнение на песента на Тина Чарлс „I Love to Love“ на RÚV, единствената тогава радио станция в Исландия. Записът бива излъчен по националното радио; след като го чува представител на звукозаписната компания Fálkinn се свързва с Бьорк и ѝ предлага договор. През 1977 е записан и издаден само на територията на Исландия албумът „Björk“.През юношеските си години Бьорк е силно повлияна от пънк-рока; на 14 години създава момичешката пънк група Spit and Snot, скоро след която сформира и джаз-фюжън групата Exodus. През 1980 г. завършва музикално училище. Следващата година тя и басистът Якоб Магнуссон формират бандата Jam-80, която по-късно се прекръства на Tappi Tíkarrass и издава сингъла „Bítið Fast í Vítið“. Следващият им албум „Miranda“ е издаден през 1983 г.По-късно Бьорк започва да работи с Ейнар Йорн Бенедиктссон и Ейнар Мелакс от групата Purrkur Pillnikk, с Гудлаугир Оттарссон, Сигтригур Балдурссон и Биргир Могенсен от Þeyr. След като написват няколко песни и репетират около две седмици, новата група KUKL („магьосничество“ на исландски), развиват звучене най-близо до готик рока. Бьорк започва да демонстрира познатият на мнозина уникален начин на пеене, забележим със специфично виене и крясъци.KUKL тръгват на национално турне заедно с още една анархистка, но английска пънк група - Crass, като по-късно посещават Великобритания и имат поредица от изпълнения заедно с Flux of Pink Indians. Групата издава два албума: The Eye през 1984 г. и Holidays in Europe, 1986 г., и двата издадени от Crass Records.Групата се разпада малко след издаването на втория си албум, отчасти поради закриването на техния лейбъл Gramm. През лятото на 1986 г., няколко от членовете на KUKL и сюрреалистичната група Medusa се обединяват, за да създадат артистичния колектив Smekkleysa (лош вкус). Колективът има собствена група, която също се казва KUKL, но много скоро името ѝ се променя на The Sugarcubes. Smekkleysa и The Sugarcubes официално стартират своята дейност на същия ден, в който се ражда синът на Бьорк, Синдри.Първият сингъл на The Sugarcubes „Ammæli“ (рожден ден), съвсем изненадващо се оказва хит във Великобритания след като Melody Maker го обявяват за сингъл на седмицата. На групата моментално е предложен договор от звукозаписната компания One Little Indian, домашния лейбъл на бившия басист на Flux of Pink Indians Дерек Биркет. В САЩ и Великобритания достигат култов статус, като групата получава множество предложения от големи музикални компании. Всички предложения биват отхвърлени, защото групата предпочита да запази пълен контрол върху записите си, вместо да получава високи хонорари за участията си. До ден днешен Бьорк е част от лейбъла One Little Indian. The Sugarcubes подписват договор за разпространение в Щатите с Elektra Records и записват първия си албум „Life's Too Good“ през 1988 г.. Издаването на албума осигурява на групата моментален успех, нещо невиждано дотогава за исландска рок група.Докато е в The Sugarcubes, Бьорк участва в няколко странични проекта. Записва „Gling-Gló“, колекция от известни джаз песни, заедно с джаз формацията Trio Guðmundar Ingólfssonar. Бьорк също така е и гост вокал в албума на 808 State „Ex:el“, развивайки своя интерес към електронната музика. Песента Ooops е издадена като сингъл във Великобритания и по-късно е включена в бест албума на 808 State „808:88:98“.През 1992 г. The Sugarcubes се разпадат зараду конфликти породени от соло амбициите на членовете. Всички от групата са запазили приятелските си отношения и са все още ангажирани с управлението на артистичната формация Smekkleysa. Бьорк се мести в Лондон и започва съвместна работа с продуцента Нелии Хуупър, който е продуцирал и Масив Атак. Тяхното сътрудничество създава първият международен хит на Бьорк „Human Behaviour“. Дебютният ѝ албум „Debut“ излиза юни 1993 г. и е посрещнат изключително позитивно от критиците. Списание NME обявява албума за най-добър за 1993 г., а в Щатите достига платинен статус. На БРИТ наградите презз 1994 г. Бьорк печели наградите за най-добра чуждестранна изпълнителка и най-добър чуждестранен дебют. „Debut“ включва песни написани от Бьорк още като ученичка, както и по-нови музикални колаборации с Хуупър.Успехът на „Debut“ ѝ позволява да колаборира и с други изпълнители за отделни песни, които не фигурират в албума. Бьорк работи с Дейвид Арнолд за песента „Play Dead“, тематичната песен към филма от 1993 г. „The Young Americans“ (която се появява като бонус песен при преиздаването на Debut). Колаборира и с Трики за проекта му „Nearly God“. Осигурява вокали за една песен от албума на Плейд „Not For Threes“. Също така написва песента „Bedtime Story“, която се появява в албума на Мадона от 1994 г. „Bedtime Stories“.През 1994 г. Бьорк се завръща в студиото, за да започне работа по втория си соло албум като този път колаборира с Нелии Хуупър, Трики, Греъм Мейси от 808 State и продуцентът на електронна музика Хауи Би. „Post“ съдържа основно песни, базиращи се на връзките на Бьорк, както и песни за любовта (една от любимите ѝ теми), като има и по-яростен и конфронтиращ материал. Както „Debut“, така и този албум съдържа няколко песни написани от самата Бьорк още в самото начало на нейната музикална кариера.Същевремнно изпълнява свои песни в предаването MTV Unplugged. През юни 1995 г. албумът е издаден и достига второ място в класацията за албуми във Великобритания, а в Щатите се превръща в платинен албум. Популярността на „Post“ нараства и с помощта на успеха на сингъла „It's Oh So Quiet“, изненадващ коледен хит, който само в Обединеното кралство успява да продаде 400,000 копия и прекарва 15 седмици в класацията за сингли. През януари 1997 г. излиза „Telegram“, албум съдържащ ремикси на песни от Post и излиза песента My Spine.През септември 1997 г. излиза албумът Homogenic. Той отбелязва драматична промяна във визията на Бьорк, развита в първите ѝ два албума. Тя работи с продуцентите Марк Бел от LFO и Хауи Би, както и с Еумир Деодато. Homogenic е първият концептуален албум на Бьорк и се счита за един от нейните най-експериментални и екстровертни проекти, най-вече заради големите си бийтове, които отразяват релефа на Исландия. Най-показателна е песента Jóga, която е смесица между трептящи наситени струни и рок-електронни ритми.Емоционално наситеният албум е популярен и с редицата запомнящи се музикални видео клипове, някои от които се излъчват изключително често по MTV, особено епичната Bachelorette, чийто клип е режисиран от Мишел Гондри, както и All Is Full of Love, режисиран от Крис Кънингам и се превръща в алтернативен рок хит през 1999 г.. All Is Full of Love е първият DVD сингъл издаден някога в Щатите, поставяйки начало на практиката много изпълнители да добавят DVD видео и други мултимедийни екстри към сингъла, който издават.Албумът достига в Щатите златен статус през 2001 г., а през 2006 г. е вече с платинен. През 2000 г. Бьорк играе ролята на Селма, сляпа работничка в завод, героиня от филма на Ларс фон Триер „Танцьорка в мрака“, а впоследствие записва и музиката към филма, издадена под името Selmasongs.През 2001 г. е издаден албумът „Vespertine“. Този албум показва една нова Бьорк, която създава един интровертен, вътрешен и личен свят от микробийтове и малки ритми. Проектът включва камерен оркестър, хорове, заглъхващи спокойно вокали и лични болезнени теми. По работата с албума тя колаборира с експерименталистите от Матмос, датския DJ Томас Кнак и експериментаторката в областта на арфата Зийна Паркинс. Текстовете са силно повлияни от американския поет Е.Е.Къмингс, независимия американски филмов продуцент Хармъни Корин и Сара Кейн, английски драматург. Издаването на албума съвпада и с публикуването на книжката с бели стихове и различни фотографии, озаглавена просто „Björk“. След издаването на албума Бьорк тръгва на турне в Европа и Северна Америка, придружена от музикантите от Матмос, Зийна Паркинс и инуитски хор, който тя лично избира на едно свое пътуване до Гренландия малко преди началото на турнето в подкрепа на „Vespertine“.От „Vespertine“ са издадени три отделни сингъла : „Hidden Place“, „Pagan Poetry“ и „Cocoon“. MTV2, канал популярен с по-независимите и артистични видеоклипове, които се въртят на неговата честота, върти доста първия сингъл „Hidden Place“, който по-късно е издаден и като DVD сингъл. Въпреки това, следващото видео на Бьорк се оказва още по-противоречиво. Клипът към „Pagan Poetry“ показва съвсем нагледно пиърсинги, разголените зърна на Бьорк, както и размазани изображения от сексуален акт, включвайки вагинална пенетрация и фелацио. В резултат на това, клипът се върти изключително рядко по MTV и други музикални телевизии, а някои части от него (голите зърна, например) са цензурирани. Видеоклипът за песента „Cocoon“ също показва една на пръв поглед гола Бьорк (всъщност носи прилепващ телесен костюм), чийто зърна този път са закрити от червени нишки, които в последствие обгръщат изпълнителката, превръщайки я в жив пашкул. Видеото е режисирано от японеца Ейко Ишиока и не е излъчвано от MTV.Последната песен от албума „Unison“, използва семпъл от Хора на катедралата Сейнт Пол, изпълняващ сегмент от „Viri Galilaei“ на Патрик Гауърс. Гауърс завежда дело срещу Бьорк, настоявайки да бъде включен в авторските права на песента. Изходът от делото остава неясен.През 2002 излиза сборният комплект дискове Family Tree, съдържащ ретроспекция на кариерата на Бьорк и включващ много неиздавани досега версии на нейни композиции. Заедно с този комплект излиза и албумът Greatest Hits, ретроспективен албум, който отразява последните 10 години от кариерата на исландската изпълнителка; всички песни са избрани от почитатели, гласували в официален анкетник на личната ѝ уебстраница. Двете издания се продават изключително слабо. Към албума е издадено и DVD, съдържащо всички нейни клипове до този момент. Новият сингъл от компилацията It's In Our Hands, достига 37-а позиция в английската класация, а видеото към него показва Бьорк в напреднала бременност.През следващата година Бьорк издава бокс-сета Live Box, който включва 4 отделни компакт диска, всеки от които е версия на живо на един от предходните ѝ четири албума, и едно DVD с видеоклипове. По-късно всеки един от дисковете е издаден и се продава поотделно.Албумът на Бьорк Medúlla излиза към края на на август 2004 г. Medúlla е като цяло плод на артистичната импровизация на Бьорк, следвайки предишните два концептуални албума, но по средата на записването му тя решава, че иска работата да се концентрира изцяло върху създаването на един вокален албум. Повечето от звуците в албума са създадени чрез гласове (въпреки, че повечето от тях са електронно обработени). Бьорк се възползва от вокалните способности на гърления певец Тагак, хип-хоп бийтбоксера Рахзел, японския бийтбоксер Докака, авант-рокера Майк Патън, Soft Machine барабанистът/вокалист Робърт Уат, както и на няколко музикални хора; тя отново използва заемки от текстове на поета Е.Е.Къмингс този път при написването на песента Sonnets/Unrealities XI. Скоро след издаването си Medúlla се превръща в най-успешния албум на Бьорк в американските музикални класации, дебютирайки на 14 място. Единствено Volta успява да надмине този успех, стартирайки от 9 място.През август 2004 година Бьорк изпълнява песента Oceania на церемонията за откриването на Летните Олимпийски Игри в Атина, Гърция. В типичен за нея стил, изпълнението ѝ е едно от най-необичайните на церемонията. Докато тя пее, роклята ѝ се разстила постепенно, за да разкрие карта на света с площ 900 м², която се разпростира като океан върху всички олимпийски атлети. Песента е написано специално за случая и включва Шломо, бийтбоксер от Лийдс, заедно с лондонски хор. Алтернативна версия на песента, включваща R'n'B изпълнителката Келийс започва да циркулира из интернет. Тази версия първоначално може да се открие единствено в промоционалния сингъл Oceania, а по-късно се преиздава като b-side към сингъла Who Is It, който от своя страна достига 26-а позиция във Великобритания. Следващият сингъл Triumph of a Heart достига 31 място. Видео за потенциалния следващ сингъл Where Is the Line е заснет, но никога не е издаден като отделен аудио сингъл, защото Бьорк преценява, че е приключила изцяло с този албум.Освен няколко изпълнения на живо, никакви концерти или турнета не се организират, за да промоцират Medúlla. В множество интервюта Бьорк заявява, че е имала желанието веднага да започне със записването на нов албум.

След опустошителното цунами, което удря югоизточна Азия в края на 2004 г., Бьорк моментално започва работа по нов проект „Army of Mixes“. Този проект обединява фенове и музиканти от цял свят, чиято цел е да направят или ремикс или кавър версия на песента от 1995 „Army of Me“. От повече от 600 изпратени песни, Бьорк и текстописецът Греъм Мейси избират 20 най-добри, които да бъдат включени в албума. Към януари 2006 г. албумът е събрал около £250,000, които да помогнат на УНИЦЕФ при работата им в засегнатия район в югоизточна Азия.

На 25 юли 2005 г. във Великобритания и на 23 август в САЩ, Бьорк издава албума „The Music from Drawing Restraint 9“. Той е саундтрак към едноименния филм на нейния приятел Матю Барни. Бьорк изследва традиционните японски музикални стилове, за да допълни този експериментален филм, който разказва за двама любовници, които са се озовали на китоловен кораб и участват в странна чаена церемония.На 2 юли 2005 г. Бьорк взема участие в историческата поредица от концерти Live 8, оглавявайки този в Япония заедно с групите Do As Infinity, Good Charlotte и McFly. На концерта изпълнява 8 песни с Матмос, японски струнен октет и Зийна Паркинс.На 27 юни 2006 г. излиза компилацията :, която включва първите ѝ три соло албума („Debut“, „Post“, „Homogenic“) и двата ѝ саундтрака („Selmasongs“ и „Drawing Restraint 9“) с подобрен, специално заради това издание, 5.1 съраунд звук. „Vespertine“ и „Medúlla“ са оригинално издадени в 5.1 или като DVD-A или SACD, но също са включени в бокс-сета под нова форма.През това време Бьорк печели още една награда БРИТ за най-добра чуждестранна изпълнителка. Отчитайки нейния статус като една от големите в поп музиката и като една от най-смелите, иновативни и идиосинкретични изпълнители за последните две десетилетия, Бьорк е наградена с престижната Награда за вдъхновение на годишните награди на списание Q през октомври 2005 г.Бившите членове на The Sugarcubes се събират за един единствен концерт на 17 ноември 2006 г. в Рейкявик. Парите спечелени от концерта са дарени на бившата музикална компания на групата Smekkleysa, която според Бьорк продължава да работи на добри начала за подобряването на музиката в Исландия.Шестият студиен албум на Бьорк Volta излиза на 7 май 2007 г. Той е основно написан и продуциран от Бьорк и съдържа 10 нови песни. В продукцията му участват и няколко именити продуценти като Тимбаленд, Антъни Хегърти и Сьон.Първият сингъл от албума Earth Intruders е издаден на 9 април 2007 г. и е едва втората нейната песен, която успява да влезе в американската класация Billboard Hot 100. Volta дебютира на 9-о място в класацията Billboard 200 albums, превръщайки се в нейния пръв топ 10 албум в Щатите, с продажби за първата седмица от 43 000 копия. Във Франция албумът достига трето място, продавайки 20 600 албума за първата седмица, а във Великобритания е на 7-а позиция с 20,456 продадени копия. Издателите ѝ от One Little Indian очакват това да бъде най-успешният ѝ албум в световен мащаб, заради работата ѝ с Тимбаленд, който е продуцирал изключително успешните Нели Фуртадо и Джъстин Тимбърлейк.Вторият сингъл от албума Innocence е издаден на 23 юли 2007 г., като видеото към него е направено от фенове на Бьорк.Третият сингъл Declare Independance се очаква да излезе към края на 2007 г., а режисьор на клипа към него да бъде Мишел Гондри.Бьорк се очаква да тръгне на световно турне, за да популяризира албума си Volta.

Име и произход

Бьорк най-често е позната само с първото си име. Това не е артистичен псевдоним или галено име; за живеещите в Исландия е напълно нормално да бъдат наричани само с първото си име, защото почти всички исландски фамилни имена съдържат името на бащата, а понякога и на майката.На исландски Бьорк означава бреза, продължавайки практиката повечето исландски да имена имат конкретно значение. Гудмундсдотир се превежда като „дъщерята на Гудмунд“.Бащата на Бьорк, Гудмундур Гунарссон е известен профсъюзен лидер, който е обществено признат и познат много преди успеха на дъщеря си, Майка ѝ се казва Хилдур Руна Хаускдотир и също е политически активна.Въпреки, че много е говорено за източноазиатските/ескимоски черти на Бьорк (като дете е била подигравана с прякора „китайчето“), тя отрича да има такъв произход.

Личен живот

Бьорк и партньорът ѝ, художникът Матю Барни, имат дъщеря, Изадора Бяркардотир Барни, родена на 3 октомври 2002 г. Бьорк има и син Синдри Елдон Торссон, роден на 8 юни 1986 г., плод на връзката ѝ с Тор Елдон от групата The Sugarcubes. Синдри се занимава с журналистика и свири на бас китара в няколко групи.Бьорк често се е оплаквала от преследващите я папараци и през 1996 г. два различни инцидента привличат вниманието на медиите. Първият инцидент се случва на летище Дон Муанг в Бангкок, Тайланд. След дълъг полет Бьорк слиза с 10-годишния си син на летището, където я очакват група журналисти, за да я поздравят. Когато една репортерка се отправя към сина ѝ Синдри с думите „Добре дошъл в Бангкок“, Бьорк напада журналистката и ѝ нанася няколко удара, преди мелето да бъде прекратено. Бьорк отново се опитва да нападне жената, но е качена на автобуса, който я чака. По-късно Бьорк обяснява, че репортерката „завряла“ микрофона в лицето на сина ѝ, довеждайки до избухването ѝ, въпреки, че според много нищо такова не се е случило, съдейки от направения запис. В крайна сметка Бьорк се свързва с репортерката и ѝ се извинява за случилото се.По-късно същата година, фен изпраща киселинна бомба на адреса на дома на Бьорк в Лондон, а след това се самоубива, но пакетът е засечен от лондонската полиция. Рикардо Лопез от Флорида, САЩ, заснема целият процес на изготвяне на бомбата, която трябва да убие Бьорк. Почти 22-часовия запис показва колко Лопез е бил внамиачен по Бьорк, засяга неговите любовни чувства и други теми. Видеото продължава с изпращането на бомбата за Бьорк по пощата и завършва драматично след като Лопез боядисва лицето си, обръсва главата си и се застрелва пред камерата.В интервю за списание Дива от октомври 2004 г., Бьорк казва : „Мисля, че всеки е бисексуален до една или друга степен; всичко е въпрос на това дали ще избереш да признаеш този факт и да го приемеш. Лично аз мисля, че да избираш между мъже и жени е като да избираш между торта и сладолед. Трябва да си луд, за да не опиташ и от двете след като има толкова много вкусове.“

Награди и номинации

Номинации за Грами

* 1993 - "Human Behaviour" - Най-добър музикален видео клип

* 1995 - Post - Най-добро алтернативно изпълнение

* 1995 - "It's Oh So Quiet" - Най-добър музикален видео клип

* 1997 - Homogenic - Най-добър алтернативен албум

* 1998 - "Bachelorette" - Най-добър видео клип

* 1999 - "All Is Full of Love" - Най-добър видео клип

* 2000 - "Overture" (Selmasongs) - Най-добро поп инструментално изпълнение

* 2000 - "I've Seen It All" (Selmasongs) - Най-добро поп инструментално изпълнение с вокален съпровод

* 2001 - Vespertine - Най-добър алтернативен албум

* 2003 - Family Tree - Най-добър бокс-сет или с ограничен тираж издание

* 2004 - "Oceania" - Най-добро женско поп изпълнение

* 2004 - Medúlla - Най-добър алтернативен албум

Награди на филмовата академия на САЩ

2001 - Най-добра песен от игрален филм - I've Seen It All от "Танцьорка в мрака" - Номинирана

Награди БРИТ

1994 - Най-добър пробив - Печели

1994 - Най-добра чуждестранна изпълнителка - Печели

1996 - Най-добра чуждестранна изпълнителка - Печели

1998 - Най-добра чуждестранна изпълнителка - Печели

2001 - Най-добра музика към филм "Selmasongs" - Номинирана

2002 - Най-добра чуждестранна изпълнителка - Номинирана

2006 - Най-добра чуждестранна изпълнителка - Номинирана

Филмов фестивал в Кан 2000 - Най-добра актриса - Печели

Награди Златен глобус 2001 - Най-добра актриса - Драма - Номинирана

2001 - Най-добра песен - I've Seen It All - Номинирана

Награди Q 2007 - награда Вдъхновение - Печели

Награди MOJO 2007 - награда Вдъхновение - Печели

MTV Видео награди 1996 - Най-добра хореография It's Oh So Quiet - Печели

1998 - Най-добра режисура Bachelorette - Печели

2000 - Най-добри специални ефекти All is Full of Love - Печели

Редактирано 21 ноември 200718 г. от Hanibal_Lektar (преглед на промените)

Шарл дьо Гол

на френски: Charles-André-Joseph-Marie de Gaulle

Роден: 22 ноември 1890 Лил, Франция

Починал: 9 ноември 1970 Коломбей ле Дьоз Еглиз, Франция

Шарл-Андре-Жозеф-Мари дьо Гол е френски генерал и политик, президент на Франция в периода 1959—1969 г.

БИОГРАФИЯ!

Борис Бекер

на немски: Boris Franz Becker

Роден: 22 ноември 1967 Лаймен, Германия

Борис Франц Бекер е немски тенисист. Роден е на 22 ноември 1967 г. в Лаймен, близо до Хайделберг.Бекер печели два пъти турнира в Уимбълдън (1986, 1989), два пъти откритото първенство на Австралия (1991, 1996) и веднъж откритото първенство на САЩ (1989).Борис Бекер е единствен син на архитекта построил тенис център,на който Борис и Щефи Граф са играли като деца - един срещу друг.

Джейми Лий Къртис

на английски: Jamie Lee Curtis

Роден: 22.11.1958г. в Лос Анжелис, Калифорния, САЩ

Филмография:

1. Christmas with the Kranks (2004)

2. Freaky Friday (2003)

3. The Tailor of Panama (2001)

4. Drowning Mona (2000)

5. Daddy and Them (1999)

6. VIRUS (1999)

7. Halloween H20: Twenty Years Later (1998)

8. Homegrown (1998)

9. Nicholas' Gift (1998)

10. Fierce Creatures (1997)

11. Ellen's Energy Adventure (1996)

12. House Arrest (1996)

13. Heidi Chronicles, The (1995)

14. My Girl 2 (1994)

15. TRUE LIES (1994)

16. MOTHER`S BOYS (1994)

17. Mother's Boys (1993)

18. Forever Young (1992)

19. My Girl (1991)

20. Queens Logic (1991)

21. Blue Steel (1990)

22. "Anything But Love" (1989)

23. Dominick and Eugene (1988)

24. Fish Called Wanda, A (1988)

25. A FISH CALLED WANDA (1988)

26. Amazing Grace and Chuck (1987)

27. Un homme amoureux (1987)

28. As Summers Die (1986)

29. Annie Oakley (1985)

30. Perfect (1985)

31. Grandview, U.S.A. (1984)

32. Love Letters (1983)

33. Trading Places (1983)

34. "Callahan" (1982)

35. Coming Soon (1982)

36. Money on the Side (1982)

37. Death of a Centerfold: The Dorothy Stratten Story (1981)

38. Escape from New York (1981)

39. Halloween II (1981)

40. Road Games (1981)

41. She's in the Army Now (1981)

42. Fog, The (1980)

43. Prom Night (1980)

44. Terror Train (1980)

45. Halloween (1978)

46. "Operation Petticoat" (1977)

47. Columbo: Bye-Bye Sky-High I.Q. Murder Case, The (1977)

48. Operation Petticoat (1977)

Скарлет Йохансон

на английски: Scarlett Johansson

Роден: 22.11.1984. в Ню Йорк, САЩ

Родената в Ню Йорк Скарлет Йохансон прави професионалния си дебют на театрална сцена в Бродуей. Сред бъдещите й проекти е “А love song for Bobby Long” с Джон Траволта и вече очаквания “The Black Dahlia” на Брайън Де Палма с Джош Харнет и Марк Уолбърг.Скарлет Йохансон се превръща в една от сензациите на Холивуд след участието си в “изгубени в превода”. Сред множеството награди, които печели за тази роля са “BAFTA” за главна женска роля, номинация за “Златен Глобус” за главна женска комедийна роля, награда от фестивала във Венеция за женска роля.Нарастващата популярност на Скарлет Йохансон, интригуващата й външност и определенията на критиците, наричащи я “новата Лорън Бакол” и печелят и рекламен договор с известната модна къща “Келвин Клайн” чийто продукти тя ще рекламира.

ФИЛМОГРАФИЯ

Повелителят на конете

Призрачен свят

Момичето с перлената обица

Изгубени в превода

В добра компания

Любовна песен за Боби Лонг

Идеалният резултат

Една добра женa

Мач Пойнт

Островът

Черната далия

Престиж

Нани

Редактирано 22 ноември 200718 г. от Hanibal_Lektar (преглед на промените)

Били Хлапето

на английски: Billy the Kid

Роден: 23 ноември 1859 Ню Йорк, САЩ

Починал: 14 юли 1881 Форт Съмнър, Ню Мексико, САЩ

Хенри Маккарти известен като Били Хлапето е американски престъпник и убиец от 19 век. Други негови псевдоними са Хенри Антрим и Уилям Харисон Бони.Приписват му се убийствата на 21 човека, по един за всяка година от живота му, но действителната бройка е около 9 (4 е убил той сам, а 5 — с помощта на други). Той е бил нисък на ръст, със завладяващи сини очи, гладки бузи издадени предни зъби. Много вестникарски репортери казват за него, че Били е "обаятелен и приятен". Освен това е бил общителен и с чувство за хумор, но тези качества били в комбинация с жесток характер и твърда решителност, които в съчетание със забележителни стрелкови умения, го правели опасен престъпник. Негов най-забележителен атрибут била шапка тип Сомбреро с широка зелена декоративна лента. Въпреки че, не бил толкова известен приживе, той се превърнал в легенда година след смъртта си, когато неговия убиец, шериф Патрик Гарет, публикувал широко известна и сензационна негова биография под името Истинският живот на Били Хлапето. Благодарение на това фигурата на Били Хлапето става най-известния образ на американския Див Запад.

Венсан Касел

на френски: Vincent Cassel

Роден: 23 ноември 1966 Париж, Франция

Заедно с верния си приятел и колега Матийо Касовиц, Венсан Касел става популярен в средата на 90-те години, като един от привличащите най-силно внимание и предизвикващи възхищение млади актьори. Мачо, с твърд поглед и изглеждащ постоянно готов за бой, Касел въплъщава суровата мъжественост на актьорите икони във френското кино като Жан Пол Белмондо и служи като убедителна изява на задълбочаващия се процес на културни напражения във Франция в края на 20-ти век. Доказателство за таланта на Касел е, че неговите екранни персонажи никога не приличат на карикатури и благодарение на чара и разностранността си е в състояние да работи във филми, вариращи от сериозни градски драми до леки романтични комедии.

Син на изтъкнатият френски актьор Жан-Пиер Касел, Венсан е роден в парижкия квартал Монмартър на 23 ноември 1966 г. На седемнайсет години постъпва в цирково училище и следващите няколко години в общи линии се стреми да избягва актьорските изяви, защото и двамата му родители (майка му е журналистка) не искат да навлиза в киното. В крайна сметка киното грабва Касел през 1991 г., когато той получава малка роля във филма на Фелипе де Брока “Les Cles du Paradis”. Две години по-късно се наслаждава на първата си съвместна работа с Матийо Касовиц в “Metisse”, романтична комедия, в която Касел е в ролята на евреин боксьор и по-голям брат на героя на Касовиц.

Касел отново е пред камерата заедно с Касовиц в “L’Haine”, където отново е евреин-дребен измамник в престъпните кръгове на Париж в компанията на двама приятели и пистолет. Филмът получава изненадващ международен успех, Касовиц печели награда за Най-добър режисьор в Кан и няколко френски награди Сезар. Касел е удостоен с номинации за Най-добър актьор и Най-обещаващ млад актьор за ролята си на млад човек, който не може да примири своите недостатъци с тези на обществото – образ, който се превръща в нещо като запазена марка за него. Актьорът започва да се появява и в англоезични филми, като продукцията на Мърчант-Айвъри “Джеферсън в Париж” (1995) и в главните роли в поредица френски филми като “Апартаментът” (1996), където играе заедно с Моника Белучи. Касел и Белучи отново играят заедно и в “Come Mi Voui” (1996), а края на 90-те сключват брак.

Към края на века творческата биография на Касел се обогатява с нови филми – както френски, така и международни продукции: “Елизабет” (1998), където той играе дук Д’Анжу, “От Русия с любов” на Джез Бътъруорт (2000), романтична драма, в която Касел и Касовиц са братовчедите Никол Кидман – поръчаната по пощата руска годеница на Бен Чаплин. На следващата година Касел е във филма си, събрал може би най-много зрители засега – стилизираното кунг-фу-хорър-екшън-историческо приключение “Братството на вълка”.Следват “Пурпурните реки” отново на Матийо Касовиц а същата година Касел дава и гласа на Робин Худ в компютърното анимирано приключение “Шрек”.Касел е в главната роля в “Необратимо” -- един от филмите, за които се говори най-много през 2002.През 2004 на екран излизат още 3 филма с участието на Венсан Касел, от които се надяваме видим Blueberry – любимият филм на самия актьор и продължението на “Бандата на Оушън”

ФИЛМОГРАФИЯ

Актьор:

Малки неудобства

Елизабет

Жана Д’Арк

Пурпурните реки

От Русия с любов

Необратимо

Блубъри

Тайни агенти

Бандата на Оушън 2

Извън релcи

Шейтан

Редактирано 23 ноември 200718 г. от Hanibal_Lektar (преглед на промените)

Емир Кустурица

на английски: Emir Kusturica

Роден: 24 ноември 1954 Сараево, Босна и Херцеговина

Емир Кустурица (Emir Kusturica) е босненски режисьор, роден на 24 ноември 1954 г. в Сараево. Още като ученик в средното училище снима късометражни филми, за които е награждаван. Завършва филмова режисура в известната Филмова академия в Прага (FAMU).Неговият студентски филм „Герника“, сниман по новелата на сръбския писател Антоние Исакович, печели награда на Фестивала на студентския филм в Карлови вари през 1978 г. По време на следването си режисира и два късометражни филма: „Една част от истината“ и „Есен“.След дипломирането си, Кустурица се връща в Босна и Херцеговина, където започва професионална кариера в Телевизия Сараево. Първият му филм „Невестите пристигат“ (Nevjeste dolaze) (1979), предизвиква доста противоречия, след което бива забранен, поради „неприкрито третиране на сексуални табута“. По-голям късмет има със следващия телевизионен филм „Бюфет ‘Титаник’“ (Bife Titanik) (1980) по едноименния разказ на нобелиста Иво Андрич, като с този филм печели наградата за режисура на Телевизионния фестивал в Порторож (Словения).В областта на дългометражния игрален филм дебютира със „Спомняш ли си Доли Бел“ (Sjećaš li se Dolly Bell) (1981), по сценарий на Абдулах Сидран. За този филм Кустурица е награден със Златен лъв на Филмовия фестивал във Венеция, както и с наградите FIPRECI, AGIS и CIDLAC на Фестивала на югославския игрален филм в Пула (1981).Своя талант показва и в следващия си филм „Баща в командировка“ (Otac na službenom putu) (1985), също по сценарий на Абдулах Сидран. Тази творба донася на Кустурица Златна палма на Филмовия фестивал в Кан и номинация за наградите на Американската филмова академия „Оскар“ за най-добър филм от неанглоезична страна. Награден е и на фестивали в бивша Югославия: на Фестивала на югославския игрален филм в Пула e награден със Златна арена за режисура и наградата „Елен“ (1985), а международната критика му дава Голямата награда за най-добър филм за 1985 г.През 1989 г. Кустурица, отново на Филмовия фестивал в Кан, е награден за режисура на филма „Дом за окачване“ (Dom za vješanje), показан в България под заглавие „Циганско време“. За същия филм печели и специалната награда на Роберто Роселини.Емир Кустурица е преподавал режисура в Академията за сценично изкуство в Сараево и в университета „Колумбия“ в Ню Йорк. Един от неговите американски студенти, Дейвид Аткинс, му показва сценарий, от който бива създаден първият филм на Кустурица на английски език, „Аризонска мечта“ (Arizona Dream) (1993) с Фей Дънауей, Джони Деп и Джери Луис в главните роли. Филмът е награден със Сребърна мечка и Специалната награда на журито на Филмовия фестивал в Берлин през 1993 г.Следващият филм на Кустурица, „Ъндърграунд“ (Underground) му донася втора Златна палма на Филмовия фестивал в Кан.През 1998 г. Емир Кустурица създава романтичната комедия из живота на ромите „Черна котка, бял котарак“ (Crna mačka beli mačor), за която получава Сребърен лъв на фестивала във Венеция през 1998 г.През 2003 г. Емир Кустурица завършва филма „Когато животът беше чудо“ (Kad je život bio čudo), който в английския вариант се казва „The Hungry Heart“ (Гладно сърце), както е било работното заглавие по време на снимането на филма. Действието се развива по време на последната война в Босна и Херцеговина: противници отвличат сина на главния герой Лука, който пък решава да го размени за пленена босненка. Завръзката във филма става, когато Лука се влюбва в пленничката си.Кустурица се проявява и в областта на музиката: в рок-групата „Пушенето забранено“ (Zabranjeno pušenje) е свирил като бас-китарист, а сега свири като китарист с променения състав, който има и английско име „No Smoking Orchestra“. Заедно обикалят света и изнасят концерти под името Emir Kusturica & No Smoking Orchestra.Макар да е от мюсюлмански произход, през 2005 г. Кустурица се отказа от исляма и премина в православието.

Карло Колоди

на италиански Carlo Lorenzini

Роден: 24 ноември 1826 Флоренция, Италия

Починал: 26 октомври 1890 Флоренция, Италия

Карло Лоренцини , който взима творческото си име Колоди (Collodi) от това на родното място на майка си, е италиански писател и журналист.Автор на книгата „Приключенията на Пинокио“, която започва да излиза в подлистник към „Детски вестник“ на 7 юли 1881 година.

Редактирано 26 ноември 200718 г. от Hanibal_Lektar (преглед на промените)

За вчера 25.11.2007 г.

Аугусто Пиночет

на испански: Augusto José Ramón Pinochet Ugarte

Роден: 25 ноември, 1915 Валпараисо, Чили

Починал : 10 декември, 2006 Сантяго, Чили

Аугусто Хосе Рамон Пиночет Угарте е глава на военното правителство, управлявало Чили между 1973 и 1990 г.Идва на власт на 11 септември 1973 след държавен преврат, чрез който е свален Салвадор Алиенде - първият социалист, избран за президент на Чили. Превратът слага край на период на обтегнати отношения със САЩ (които дейно подкрепяли свалянето на Алиенде). Оглавява военната хунта, поела властта след преврата. На 27 юни 1974 се самопровъзгласява за президент на Чили и управлява страната като диктатор до 1990. Напуска президентския пост на 11 март 1990, оставайки обаче главнокомандващ на въоръжените сили на Чили до арестуването му.

Арестуван в Лондон през октомври 1998 и екстрадиран в Чили на 2 март 2000. Предявени са му над 200 иска за масови убийства, отвличания, жестоко отношение към задържаните (по някои данни по време на управлението му са унищожени около 3 хиляди другомислещи). Вички са отклонени поради "старческо слабоумие" и недобро здраве на Пиночет. В началото на 2005, когато е на 89 год., Върховният съд на Чили постановява бившият диктатор да бъде привлечен в съда по делото за убийството на 119 дисидента през 1975 и напълно го оправдава.

На 23 ноември 2005 Пиночет е поставен под домашен арест поради обвинения в неплащане на данъци и подправяне на документи, както и в скриване на информация за своето финансово положение. Обвиненията са предявени, след като Върховният съд на Чили отново лишава бившия диктатор от имунитет от съдебно преследване. Проведената седмица преди това медицинска експертиза установява, че 90-годишният Пиночет е способен да отговаря пред съда. По-късно е привлечен в съда и по дела за изчезване на дисиденти.На 3 декември 2006 на Пиночет е направена операция на сърцето и е освободен от домашен арест. Умира на 10 декември в болницата в Сантяго.

Тина Търнър

на английски: Tina Turner ; Anna Mae Bullock

Родена: 26 ноември 1939 Нътбуш, САЩ

Тина Търнър - американска поп-рок певица и киноактриса, е родена като Ани Мей Булък на 26 ноември 1939 г. (според някои източници през 1938 г.) в Нътбуш, Тенеси, САЩ.

Типично за талантливите във вокално отношение деца от афро-американски произход, Тина започва да пее в църковния хор и се увлича от блус и соул.

Кариера като вокалистка на група Ike & Tina Turner Тина Търнър започва професионалната си кариера в нощните клубове на Сент Луис през 1956 г. Там тя среща музикантa Айк Търнър, който по-късно става неин съпруг.След няколко години двамата създават един от най-популярните групи на соул музиката - Ike & Tina Turner, в която участват музикантите:

* Едуард Бъркс - саксофон

* Уорън Доусън - бас-китара

* Макинли Джонсън - тромпет

* Соко Ричърсън - барабани

* Тина Търнър - вокал

* Аък Търнър - вокал, китара, клавир

* Клод "Фидлър" Уилямс - цигулка

През периода 1960-1979 г. излизат редица албуми на групата, част от които стават много популярни. За съжаление Айк попада под зависимостта на алкохола и наркотиците, поради което отношенията в техната група се влошават, тя се разпада на практика през 1975 г., а на следващата година сем. Търнър се развеждат.

Дискография на групата:

* The Soul of Ike and Tina Turner (1960)

* Festival of Live Performances (1962)

* Dance With Ike & Tina Turner & Their Kings (1962)

* Please Please Please (1963)

* It's Gonna Work Out Fine (1963)

* Don't Play Me Cheap (1963)

* Dynamite (1963)

* The Ike & Tina Turner Revue Live (1964)

* Live! The Ike & Tina Turner (1965)

* Ooh Poo Pah Doo (1965)

* Ike & Tina Show 2 (1965)

* River Deep - Mountain High (1966)

* Ike & Tina Turner and the Raelettes (1966)

* Outta Season Blue Thumb (1969)

* Ike & Tina Turner in Person (live) (1969)

* Get It Together (1969)

* Fantastic (1969)

* Her Man His Woman (1969)

* The Hunter (1969)

* On Stage (1970)

* Workin' Together (1971)

* Nuff Said (1971)

* Something's Got a Hold on Me (1971)

* What You Hear Is What You Get (live) (1971)

* Feel Good (1972)

* Let Me Touch Your Mind (1973)

* Nutbush City Limits (United Artists) (1973)

* The World of Ike and Tina Live (1973)

* The Great Album (1974)

* Strange Fruit (1974)

* Sweet Rhode Island Red (1974)

* The Gospel According to Ike and Tina (1974)

* Sixteen Great Performances (1975)

* Delilahs Power (1977)

* Airwaves (1979)

Солова кариера

Разпадането на групата се отразява зле върху набиращата популярност Тина Търнър и в продължение на няколко години тя не успява да се реализира. Едва през 1982 г. името на певицата отново се появява в класациите и за няколко години тя прави бляскава кариера. Периодът 1984-1992 г. е низ от успехи на Тина Търнър - тя е рок-звезда от световна величина.През 1985 г. Тина Търнър получава три награди Грами, а видеоклиповете ѝ са сред бестселърите. През това време Търнър сътрудничи с Брайън Адамс, Дейвид Бауи, Марк Кнопфлър и Мик Джагър.

Солови албуми:

* Country In My Soul (1975 г.),

* Acid Queen (1975 г.),

* Love Explosion (1978 г.),

* Rough (1979 г.),

* Private Dancer (1984 г.),

* Break Every Rule (1986 г.),

* Tina Live in Europe (1988 г.),

* Foreign Affair (1989 г.),

* Look Me in the Heart (1990 г.),

* What’s Love Got to Do with It (1993 г.),

* Wildest Dreams (1996 г.),

* Wildest Dreams [bonus CD] (1998 г.),

* Dues Paid, Vol. 1 (1999 г.),

* Twenty Four Seven (1999 г.),

* Tina Turner [Virgin] (1999 г.),

* Tina Turner [bella Musica] (1999 г.),

* Good Hearted Woman (1999 г.).

Първата роля на Тина Търнър в киното е във филмовата версия на рок-операта Томи, а през 1985 г. участва в Лудият Макс III. В България Търнър има концерт през 1981 г.

Джими Хендрикс

на английски: James „Jimi“ Marshall Hendrix

Роден: 27 ноември 1942 Сиатъл, САЩ

Починал: 18 септември 1970 Лондон, Великобритания

Джеймс „Джими“ Маршал Хендрикс е американски китарист, певец, текстописец и продуцент, който обикновено е смятан за най-важния изпълнител на електрическа китара в историята на популярната музика. Изграждането му като музикант е повлияно от блус-китаристите Б.Б.Кинг, Албърт Кинг, Т-Боун Уокър и Мъди Уотърс. Той обогатява начинът на свирене на рок-китарата с използването на фийдбек, дисторшън и други специални ефекти, подобно на други китаристи като Дейв Дайвис от The Kinks Пит Таушънд от The Who, но дълбокото познаване на блус, соул и ритъм енд блус стилистиката, позволява на Хендрикс да достигне до едно уникално звучене и да създаде непотвторим собствен почерк.Той също е завършен композитор, чиито песни са изпълнявани от стотици музиканти. Хендрикс е един от първите, които използват звукозаписното студио за разширяване и обогатяване на музикалните си идеи. Освен това, имиджът му на рок-звезда, го поставя редом до Литъл Ричард, Чък Бери, Елвис Пресли и The Beatles.

Ранни години

Хендрикс е роден като Джони Алън Хендрикс на 27 ноември 1942 г. в Сиатъл, Вашингтон в семейството на Ал Хендрикс и Люсил Джитър. По-късно баща му го преименува на Джеймс Маршал Хендрикс. Той израства като стеснително и чувствително дете. Подобно на съвременниците си Джон Ленън и Ерик Клептън, животът на Хендрикс е дълбоко повлиян от тъжни събития в семейството. Родителите му се развеждат през 1951 г., а майка му умира през 1958 г., когато той е 16-годишен. Джими е силно привързан към баба си по майчина линия, която е индианка-чероки и от която наследява силното чувство на гордост и уважение към корените си. След смъртта на Люсил, Ал подарява на сина си едно укулеле и по-късно му купува акустична китара за 5 долара.След като свири в няколко местни сиатълски групи,Хендрикс постъпва в армията в 101 въздушнодесантна дивизия като парашутист. По-малко от година след това е уволнен по здравословни причини, тъй като счупва глезена си при 26-тия си парашутен скок. Хендрикс е уволнен от армията три години, преди да започнат големите военни набори за Виетнам, но песните му стават любими на сражаващите се американски войници.След като напуска армията, Хендрикс, заедно с приятеля си Били Кокс се премества в Нешвил, за да свири в тамошните клубове. В средата на 60-те години Хендрикс работи като поддържащ музикант на различни изпълнители като Б.Б.Кинг, Литъл Ричард и Къртис Найт, без да има постоянни ангажименти.

1965-1966

На 15 октомври 1965, Хендрикс подписва 3-годишен договор с импресариото Ед Чаплин, получавайки 1 долар и 1 % от правата върху записите с Къртис Найт. По-късно този договор ще доведе до правни спорове между Хендрикс и други звукозаписни компании.През 1966, Джими сформира своя група, Jimmy James and the Blue Flames и се установя в Ню Йорк. През този период се запознава и свири с много музиканти, между които е и Франк Запа. Запа му показва, наскоро изобретения китарен ефект “уа-уа” . Хендрикс се превръща във всепризнат майстор на този ефект, който става неизменна част от китарния му звук. Докато се подвизава в Ню Йорк, Хендрикс е открит от бас-китариста на The Animals Час Чандлър. Чандлър го отвежда в Англия, урежда му договор със собствения му продуцент и му помага да сформира групата The Jimi Hendrix Experience с бас-китариста Ноел Рединг и барабаниста Мич Мичъл.Още с първите си концерти в Лондон, Хендрикс привлича вниманието на цялата британска музикална индустрия. Впечатляващата му китарна техника и ефектно сценично присъствие, бързо спечелват уважението на всепризнатите звезди Ерик Клептън и Джеф Бек, а също и членовете на The Beatles и The Who. Менажерите на The Who му уреждат договор с звукозаписната компания Track Records. Първият сингъл на Джими е вариант на песента "Hey Joe", която е стилизирана блус песен, написана от Били Робъртс и която по това време е нещо като “стандарт” за рок-групите.Успехът на Хендрикс се затвърждава с песните "Purple Haze" и "The Wind Cries Mary", които заедно с "Hey Joe" са хитове в Top 10 класацията.Хендрикс, заедно с приятелката си Кати Етчингам, се установява в Лондон и наема квартира на улица “Броок” №23. Любопитен е фактът, че на ул. “Броок” № 25 е живеел бароковият композитор Хендел и Хендрикс бил видимо доволен от това съвпадение.

1967

Първият албум на групата излиза през1967. Are You Experienced? е съчетание между мелодични балади като "The Wind Cries Mary", поп-рок - "Fire", психиделик - "Third Stone from the Sun" и блус "Red House".Хендрикс постъпва в болница, заради изгаряне на ръцете, след като е запалил китарата си за пръв път в лондонския театър “Астория” на 3 март 1967. По-късно, заради нанесените щети на сценичното оборудване, Хендрикс ще получи предупреждение от управителите на “Ранк Тиатър” да “смекчи” сценичното си изпълнение.

Същата година Хендрикс участва в Monterey Pop Festival, като впечатляващото му изпълнение е запечатано във филма на Д.А. Пенбейкър Monterey Pop.The Jimi Hendrix Experience заминава за САЩ като подгряваща група на The Monkees за американското им турне. Участието на Хендрикс е кратко поради хладното посрещане на музиката му от публиката на The Monkees.Междувременно в Англия, имиджът на Хендрикс на див китарист , използващ всякакви трикове (свирене със зъби, свирене зад гърба, чупене и палене на китара), продължава да му носи слава. Това концентриране на публика и медии върху сценичното му поведение и старите хитове, обаче притеснява Хендрикс, тъй като затруднява приемането на новата му музика.Вторият албум на Хендрикс - Axis: Bold as Love, който излиза също през 1967 , продължава стила, установен с Are You Experienced? с песни като "Little Wing" и "If 6 Was 9", показвайки развитието му като китарист и композитор. Лош късмет, за малко не проваля излизането на албума. Хендрикс загубва окончателния запис на първата страна на плочата, след като го забравя в едно такси. Заедно с Чандлър и инженера Еди Крамър, той цяла нощ миксира песните от стари записни версии. По-късно Крамър и Хендрикс ще заявят, че те така и не останали напълно доволни от крайния резултат.

1968

Нарастващите персонални търкания с Ноел Рединг, съчетани с засилващата се зависимост от наркотиците предизвикват едно проблемно турне в Скандинавия. На 4 януари 1968, Хендрикс е арестуван в Стокхолм, след като в пиянски бяс разбива хотелската си стая.Третият албум е двоен и е озаглавен ”Electric Ladyland”. Той е по-еклектичен и експериментаторски от предишните. Включва дългата блус импровизация “Voodoo Child", джазовата "Rainy Day, Dream Away/Still Raining, Still Dreaming" и версията на Боб Дилановата "All Along the Watchtower". В него Хендрикс разкрива желанието си да надхвърли първоначалната музикална концепция на триото. В албума, който според някои е повлиян от стилистиката на излезлия същата година албум на Майлс Дейвис Bitches Brew, вземат участие музиканти като Дейв Мейсън, Стийв Уинууд, Бъди Майлс и Ал Купър.Хендрикс решава да се завърне в САЩ и да създаде собствено звукозаписно студио, в което да има пълна свобода за реализация на музикалните си идеи. Строежът на студиото, наречено “Electric Lady”, завършва едва в средата на 1970.Хендрикс е известен с перфекционизма, който влагал в записите на музиката си. Всяка песен била записвана безброй пъти, докато той открие правилното ѝ звучене. Първоначалната строга дисциплина, която Хендрикс поддържал по време на студийните записи обаче, постепенно се измества от непостоянност и разхвърлени идеи, предизвикани от наркотиците. Липсата на организация, безкрайните повторения на песните и постоянното присъствие на странични хора в звукозаписното студио, предизвикват раздразнението на Чандлър, който напуска през декември 1968. Той продава своя дял на Майк Джефри.Според редица мнения влиянието, което оказва Майк Джефри върху живота и кариерата на Хендрикс е силно негативно. Джефри първоначално е мениджър на The Animals, които го изгонват. Най-вероятно той присвоява голяма част от парите, спечелени от музикалната дейност на Хендрикс, чрез сметки в офшорни банки.

1969

Разширяването на музикалните хоризонти на Хендрикс е съпроводено с влошаването на отношенията му с членовете на групата (особено с Ноел Рединг) и през 1969 The Jimi Hendrix Experience се разпада .На 3 май е арестуван на летището в Торонто, след като е открит хероин в багажа му. Хендрикс е освободен, след гаранция от 10 000 долара. По-късно е оправдан, тъй като властите намират за убедителни твърденията му, че наркотикът е подхвърлен в чантата му от почитател без негово знание.През август 1969 Хендрикс сформира нова група, наречена Gypsy Suns and Rainbows за участието си на фестивала Уудсток. Групата включва Хендрикс на китарата, Били Кокс на бас, Мич Мичъл – барабани, Лари Лий – ритъм китара и Джери Велез и Джума Султан на барабани и перкусии. Изпълнението им е видимо хаотично, поради малкото време за репетиции на музикантите. Хендрикс, който според някои е бил под влиянието на мощна доза ЛСД, изпълнява една забележителна версия на "The Star-Spangled Banner".

1970

Gypsy Suns and Rainbows просъществува кратко и Хендрикс създава ново трио The Band of Gypsys, с Били Кокс на бас-китарата и Бъди Майлс на барабаните.за четири концерта по случай посрещането на новата 1970 в Ню Йорк. Записите от тези концерти, разкриват едни от най-силните живи изпълнения на Хендрикс, включително и запомнящата се 12-минтутна версия на антивоенната му композиция "Machine Gun".

Сътрудничеството на Хендрикс с Майлс рязко приключва по време на един от концертите в Медисън Скуер Гардън в Ню Йорк, когато Хендрикс, изпълнил едва три песни напуска сцената, като се извинява на публиката с думите: “Съжалявам, но не се получава”.

Следващите месеци на 1970 преминават в записи в студиото през делничните дни и в концерти през празничните. Турнето "Cry of Love", което започва през април е замислено при такава схема на работа.С построяването на студиото “Electric Lady” , Хендрикс прекарва по-голяма част от времето си в него и в работа по нов албум, който предвижда за юли или август.През юли свири пред най-голямата си публика - 400 000 зрители на Atlanta Pop Festival, а през август е последното му появяване във Великобритания на Isle of Wight Festival с Мичъл и Кокс. Хендрикс изразява на сцената разочарованието си от искането на публиката да слуша само старите му хитове.На 6 септември 1970 е последното му изпълнение на живо на Fehmarn Festival в Германия, където е получава дюдюкания от публиката. Басистът Били Кокс напуска турнето и се завръща в Щатите.Хендрикс остава в Англия и на сутринта на 18 септември 1970 е намерен мъртъв в апартамент на хотел “Samarkland”. Той прекарва нощта с германската си приятелка Моника Данеман и умира в леглото, след като поглъща голямо количество сънотворни и се задавя от собственото си повърнато. Четири години по-късно Данеман твърди, че Джими е бил жив, когато е откаран с линейката , но полицията и медицинските власти, докладват , че към момента на тяхното пристигане Хендрикс е бил мъртъв, външната врата на апартамента - широко отворена, а самият апартамент – празен.

Китарите на Джими Хендрикс

През кариерата си на музикант, Хендрикс е притежавал различни китари, включително и един Gibson Flying V, която той оцветява с психиделични рисунки. Все пак китарата, която най-вече е свързана с неговото име е Fender Stratocaster или "Strat". Той купува първия си Strat около 1965 г. и използва преимуществено тази марка китари.Някои считат, че Хендрикс е допринесъл най-много, за да стане Stratocaster най-продаваният модел китари в историята. Преди пристигането му в Англия , повечето китаристи използват Gibson и Rickenbacker, но след Хендрикс на Stratocaster преминават почти всички, вкл. Ерик Клептън и Джеф Бек. Хендрикс купува десетки Strats и подарява много от тях (напр. на Били Гибънс – китаристът на ZZ Top). Също така много от китарите му са откраднати или унищожени по време на зрелищните му концертни изпълнения.Изгорената и счупена Stratocaster , с която той свири на Miami Pop Festival през 1968 е подарена на Франк Запа, който я поправя и свири на нея в периода 1970-1980 г. През май 2002, синът на Запа – Дуизъл се опитва да я продаде на аукцион, надявайки се да вземе около 1 милион долара, но така и не успява да я продаде. Легендарната бяла китара Strat , с която Хендрикс свири на Уудсток е продадена през 1990 от аукционната къща “Сотби” за 295 800 евро и препродадена през 1993 за 1 275 000 евро.

Дискография

Студио албуми

* Are You Experienced?

* Axis: Bold As Love

* Electric Ladyland

Концертни албуми

* Band of Gypsys

* Last Experience

* Live at East Fillmore

Брус Лий

на английски Bruce Lee, на пинин Lǐ Xiǎolóng, Ли Сиаолон

Роден: 27 ноември 1940 Сан Франциско, САЩ

Починал:20 юли 1973 Хонгконг

Брус Лий е артистичен псевдоним на смятания от мнозина за най-великата и най-влиятелна личност в бойните изкуства през 20 век. Филмите, които прави, включително последният му "Дракона идва", извисяват традиционното хонгконгско бойно изкуство до нови върхове. По този начин той подготвя почвата за бъдещите му заместници като Джеки Чан, Джет Лий, Стивън Сегал и Чък Норис. Брус Ли създава стила Джийт Кун До.

Bruce Lee - граплинг умения! Много е говорено за Брус Лий и неговите тренировки по граплинг, техника, умения и връзката му с неговото Джит Кун До. Както и да е, имената на известни световни граплери като Gele LeBell, Hayward Nishioka и Wally Jay винаги са се асоциирали като хора които или са учили граплинг от Брус Лий или са тренирали с него.

Брус Лий среща Джеси Глоувър когато пристига в Америка през 1959 (на 19 год. възраст). Джеси изучава психология в университет и има опит в джудо и бокс. Той става първия ученик и помощник инструктор на Брус Лий.

"Брус ме попита дали знам нещо за другите бойни изкуства. Казах му, че съм се занимавал малко с бокс във ВВС и в момента се занимавам с джудо. Брус каза, че не е много запознат нито с Джудо нито с Бокс и ме помоли за демонстрация. Започнах демонстрацията с моето любимо хвърляне - Осотогари. Когато го хванах да го хвърлям очаквах малка съпротива. Скоростта на хвърлянето и липсата на съпротива от страна на Брус бяха причина той да падне много по-бързо от колкото бях предвидил и главата му за малко се размина с острия метален ръб на леглото. Замалко да го убия или осакатя, но Брус не показа никаква реакция. Той беше впечатлен от хвърлянето ми, но не хареса идеята да се държи за да го направи. (Брус Лий между Уин Чун и Джит Кун До: 1976, Джеси Гловър)

Като човек който е учил граплинг, бях впечатлен от граплинг уменията на Брус Лий, особено във филмите му; Пътя на дракона където използва ключ на врата за да победи Чък Норис, началната сцена на Enter the dragon където прави армбар на Само Хунг за да го победи във фул контактния двубой.

Абдул Д. Тарафдар: Коя година за пръв път срещна Брус Лий?

Джеси Глоувър: Срещнах Брус Лий в Сиатъл, Вашингтон през Септември 1959.

АДТ: Колко възрастни бяхте тогава?

ДГ: Когато се запознах с Брус той беше на 18, а аз на 24.

АДТ: С какви бойни изкуства се беше занимавал Брус преди да те срещне?

ДГ: Брус беше изучавал Уин Чун, the hung, Southern Mantis и части от други кунг фу системи при Фоок Юенг, кунг фу майстор който също живееше и работеше в ресторант Руби Чоу където живееше и работеше Брус.

АДТ: Какво беше тренирал ти преди да почнеш да тренираш с Брус Лий?

ДГ: Преди да срещна Брус бях тренирал Бокс и Джудо.

АДТ: Беше ли чувал Брус Лий за Джудо или Джу Джицу преди да те срещне?

ДГ: Брус беше запознат с подобни китайски бойни изкуства но не знаеше много за Джудо.

АДТ: Кога и къде ти тренира Джудо?

ДГ: Научил съм Джудо в Сиатълското доджо но чета книги за него и се опитвам да го науча от дете. Започнах основното си обучение през 1957.

АДТ: Какво хареса Брус Лий в Джудо? ДГ: Брус хареса страничните хвърляния където не се налага да обръщаш гръб на противника, както и ключовете, душения и задържания.

АДТ: Кои елементи или техники взе Брус от Джудо?

ДГ: Брус взе хвърляния, душения, задържания и армбари от Джудо.

АДТ: Имаше ли Брус Лий официално степен в Джудо?

ДГ: До колкото ми е известно Брус не е имал степен в Джудо. Виждал съм негови снимки с Ги и черен колан но се съмнявал да го е защитавал.

АДТ: Участвал ли е на Джудо състезания?

ДГ: До колкото знам Брус никога не е участвал на Джудо състезания.

АДТ: Виждал ли си Брус Лий да прилага граплинг с/у други Джудо състезатели?

ДГ: Аз съм правил randori с Брус само да му покажа начални техники но никога не съм го виждал да прави спаринг с/у други Джудо състезатели.

АДТ: Колко добър беше той в Джудо?

ДГ: Брус знаеше и можеше да демонстрира много техники от Джудо от статични позиции но не съм сигурен, че беше разбрал методите на Джудо за изкарване от равновесие.

АДТ: Мислиш ли, че Брус Лий е използвал стъпките от Джудо като база за развитие в неговата бойна система? ДГ: Не мисля че Брус е използвал стъпките от Джудо за да развие бойната си система, но те са основа в моята.

АДТ: Тренирали ли сте някакви техники без Ги докато упражнявахте граплинг?

ДГ: Брус правеше ключове на ръката, на китката и задушавания без Ги.

АДТ: Кои бяха някои от главните граплинг стилове на които се възхищаваше Брус или смяташе, че са много практични?

ДГ: Брус отдели еднакво време изучавайки всички основни форми на граплинг и беше запознат с повечето най-добри граплери.

АДТ: Вярваш ли че тренировките по граплинг могат да допълнят тези по Кунг Фу?

ДГ: Да, вярвам че всяко бойно изкуство трябва да се съчетава с граплинг.

АДТ: Какво можеш да ни кажеш относно предизвикателството което Брус Лий получи от японски боец който имаше черни колани по Джудо и карате?

ДГ: Наистина Брус беше предизвикан от черен пояс по Карате/Джудо. Мъжът беше доста опитен боец който се гордееше с уличните си боеве. Говореше се, че се е бил с хора с ножове на улицата и е побеждавал. Беше малко по тежък от Брус и те се биха в центъра на Сиатъл. Боят продължи 11 сек. и хората които бяха там бяха Брус, каратеката и двама негови приятели, Ед Харт, Хауърд Хол и аз. Преди се носеха слухове, че и други хора са присъствали но ние бяхме единствените там. Когато боят приключи главата на каратеката беше пукната от челото до бузата.

АДТ: Какво мислиш, как би се справил Брус Лий в MMA състезание, ако са се провеждали тогава, с/у граплери като фамилия Грейс(БДжДж)? ДГ: Брус никога нямаше да участва в MMA състезания защото нямаше да повярва, че са истински боеве. Всяка ситуация която му пречи да използва някое или всичките си оръжия ще е немислима. Брус е имал няколко боя в Хонг Конг преди да дойде в Америка и винаги е бил по-загрижен да докаже нещо пред себе си отколкото пред другите. Във всяка ситуация където Брус е бил добре е бил опасен опонент за всеки.АДТ:Какво мислиш за мнението на някои хора, че Брус Лий е един от основателите на MMA кръстосаните тренировки? ДГ: Въпреки че може да се каже, че Брус се интересуваше от много сфери на бойните изкуства, имам чувството че той беше страйкър който ще използва юмруци и удари с крака в реална ситуация. Въпреки че имаше рефлекси да бъде добър граплер не мисля че искаше да се стига до бой на земя. Спомням си да говори за граплерите, че ако някога е бил повален в бой е щял да избоде очите на опонента си докато пада.Семейството му се състои от съпругата му Линда Емъри и техните деца — дъщеря им Шенън и синът им Брендън. Брендън тръгва по стъпките на своя знаменит баща в киното и в бойните изкуства, но и него го застига нелепо смъртта.

Биография

Родителите му (баща му е китаец, а майка му – от смесен брак между германец и китайка) са киноактьори и той съвсем малък има възможността да участва в няколко китайски филма. Освен това изучава Уинг Чун – стил в Кунг Фу.

През 1959 г., Лий заминава за Сиатъл, за да завърши гимназиалното си образование. Получава диплома от техническото училище Едисон и се записва във Вашингтонския университет като студент по философия. Там той среща и бъдещата си съпругата си Линда – оженват се през 1963 г.

След като завършва университетското си образование, Лий започва да играе (в ролята на Като – патньорът и пръв приятел на главния герой) в телевизионния сериал “The Green Hornet”. При завръщането си в Хонг Конг се снима в още филми и става все по-популярен.

Междувременно учи в няколко школи по бойни изкуства и след като не остава удовлетворен от никоя от тях, Лий създава три собствени стила: Tao Гунг Фу, модификация на Уинг Чун, смесена с други Кунг Фу стилове; Юн Фан, усъвършенстване на неговия Кунг Фу стил – който съчетава и елементи от бойни изкуства извън Кунг Фу, с намерението дa създаде по-опростено и практично бойно изкуство, както и подробна тренировъчна система за общо физическо състояние; и Джийт Кун До – което представлява по-скоро неговата лична философия за това как бойните изкуства би трябвало да се практикуват ефективно (и според мнозина – система за самоусъвършенстване).

Хората, тренирали под ръководството на Дан Иносанто, смятат тази терминология за погрешна. Може ли това е причината по-късно Лий да съжали, че е нарекъл Джийт Кун До философия, и да го обяви за “просто още един стил в бойните изкуства". Но по-голямата част от спора не е за имената, а за способностите и качествата на иструкторите, които преподават тези бойни системи. Дан Иносанто, който по-късно получава най-високия сертификат в стиловете на Лий (Таки Кимура e смятан за най-добрия в Tao Гунг Фу – най-ранната система на Брус Лий) – и е широко признат за най-добрия му ученик преди ненавременната смърт на учителя си. Той е не само водещ инструктор, но и основен историк на стила, който нарича Лий Юн Фан Гунг Фу/ Джийт Кун До концепция. Сред учениците на Брус Лий са още Стив Маккуийн и Джеймс Кобърн, а най-известен е актьорът и шесткратен световен шампион по карате Чък Норис.

Изучаването на Уинг Чун Гунг Фу разпалва ентусиазма и разбирането му за бойните изкуства. Фактически Уинг Чун е единственият стил, който той е изучавал формално, под ръководството на майстора Ийп Ман Ли. По-късно изучава и други стилове Кунг Фу, борба, джиуджицу, и много други бойни изкуства чрез литературни източници и контакти с други майстори. Много съвременни инструктори, в опит да рекламират себе си или своите школи, правят недоказуеми изявления, че са се учили от – или са преподавали на Брус Лий. Това е основната причина която кара Брус, а по-късно и Иносанто, да установят много строги правила за получаването на сертификат. Като хибриден стил, Юн Фан/ Джийт Кун До е композиран от 27 различни стила в бойните изкуства.

Говори се, че Лий е използвал електрлически стимулатор при тренировките си, за да подсили своите не особено обемни мускули. Но с или без стимулатор, факт е, че Лий съумява да добие почти свръхчовешки физически умения. Кадри с бойни сцени от филмите с Лий често вървят в забавено темпо, защото движенията му са толкова бързи, че изглеждат размазани. Неговата мания по добрата физическа форма си личи в личните му бележки и дневника му.

Актьорът, който многократно демонстрирал лицеви опори на два пръста и своя прочут "удар от един инч", е всестранно развита личност - както с доброто си академично образование, така и в областта на бойните изкуства. Освен това е бил и и много добър танцьор – шампион на Хонг Конг по ча-ча за 1958 г.

На 20 юли, 1973 г., Лий трябва да обядва заедно с актьорът, играл Джеймс Бонд Джордж Лейзънби, и да разговарят за бъдещ съвместен филм. Но Лий не идва в уреченият час, и когато Лейзънби и агентът на Лий отиват да го потърсят в хотелската му стая, го откриват мъртъв. Погребан е в сиатълското гробище Лейк Вю. За причината на смъртта му циркулират различни слухове, но официалното лекарско заключение е – мозъчен оток, в резултат на алергична реакция към обезболяващи медикаменти.Въпреки неголемият брой на филмите в които е участвал, Брус Лий се превръща в кино-икона и олицетворява малкият човек, който става образец на физическо съвършенство и непобедимост в персонална схватка. Славата му разпалва и последвалия огромен интерес към китайските бойни изкуства на Запад.

Частична филмография

* "Големият бос" (1970)

* "Юмрукът на яростта" (1971)

* "Пътят на дракона" (1972)

* "Дракона идва" (1973)

* "Завръщането на Брус" (1977)

* "Игра на смърт" (1979, посмъртно)

Уилиам Фичтнър

на английски William Fichtner

Роден: Роден на 27.11.1956г. в САЩ

Филмография:

Актьор:

1. Blades of Glory (2007) ... Дарън

2. First Snow (2007) ... Ед

3. Ултравайълет (2006) ... Гарт

4. Мистър и мисис Смит (2005) ... др. Векслър (глас)

5. Свободна игра (2005) ... капитан Кнауер

6. Сблъсъци (2004) ... Фланаган

7. Еквилибриум (2002) ... Юрген

8. Блек Хоук (2001) ... Джеф Сандерсън

9. Перфектната буря (2000) ... Дейвид Съливан

10. Давай (1999) ... Бърк

11. Армагедон (1998) ... Уилиам Шарп

12. Контакт (1997) ... Кент

13. Отклонение (1997) ... Джак Макгинис

14. Жега (1995) ... Роджър Ван Зант