Уолтър Крайслер

на английски Walter Percy Chrysler

роден 2 Април 1875 Канзас, САЩ

починал 18 Август 1940

Уолтър Крайслер е основателя на Chrysler Corporation .

По времето когато Форд прави най-продавания автомобил в света на Уолтър Крайслер все още предстои всичко. От 1924 г. нататък, обаче никой не може да пренебрегва амбициозната му персоналност. След кратко пребиваване в Buick като мениджър - 1912-1916 г. и президент 1916-1919 г., през 1919-1920 г. става и вице-президент в GM, в който е Willys. Крайслер участва в реорганизацията на Maxwell-Chalmers Motors и Willys-Overland. През 1924 г. взима контрол над Maxwell и започва да продава продуктите й под името Chrysler. Малко по-късно купува известната компания Dodge за 160 милиона долара, а след това присъединява към компанията си още две марки - Plymouth и De Soto. Така Chrysler става втората по големина автомобилна компания в САЩ и света след GM през 30-е години на миналия век. Човекът дал името си на компанията е неин президент до 1935 г., но и остава верен до смъртта си.

Горната, разказана накратко история на човека, създал знаменита автомобилна марка, започва в Уамего, Канзас, родното място на прочулия фамилията си американец. Уолтър завършва училище в Елис, Канзас. От малък се увлича от железопътния транспорт, твърде логично следствие от професията на баща му - локомотивен машинист в Union Pacific. Вече пораснал се наема като механик на най-различни жп-направления, като първата му заплата е 5 цента на час. Кариерата му в железниците върви устремно нагоре и на 33 години, той е суперинтендант на Chicago & Great Western.

Крайслер знае какво иска, далеч преди да го е постигнал. През 1908 г. на автоизложението в Чикаго вижда автомобил, купува го за 5000 долара и го откарва в къщи по влака. Изобщо не подкарва колата, а първата му работа е да я разглоби до последното винче и отново да я сглоби. Увлечението му по колите не е чисто на механик, въпреки че иска да разбере, как работи като комплекс, от какво и как е направен всеки детайл. Уолтър вижда в автомобила не само забавна вещ, но и бъдещето на транспорта.

Веднага след като научава, каквото му е нужно от първата си инвестиция в автомобила, не се бои да направи и втора. Напуска доброто си положение в жп-индустрията и отива през 1910 г. в Buick, тогава фирма с неясно бъдеще. Използвайки познанията си в механиката и силно проявилите се организационни качества, Крайслер превръща Buick в ефикасен производител на качествени автомобили - при постъпването му производството е 40 автомобила дневно, той го докарва до 550. Работата му е толкова ефективна, че е възнаградена с най-високата за времето си заплата в Америка - половин милион долара през 1919 г. от Уилям Дюран, заради печалбата от 50 милиона долара.

Така в началото на 20-е години на миналия век Крайслер става една от живите легенди на американската автомобилна индустрия. Получавайки репутацията на "доктор за автомобилни компании" не само за работата си с Buick, но и с Willys-Overland, където намалява загубите от 46 милиона на 18, той е нает през 1921 г. да спасява марките Maxwell и Chalmers. Както при Willys Уолтър съкращава разходите, подобрява качеството и прокарва ефективна маркетингова политика.

Но по това време Крайслер има вече по-големи планове и ангажира Фред Зедер, Оуън Скелтън и Карт Бриър, талантливо инженерно и консултантско трио, известно и под името "Тримата мускетари". Това не е първото сътрудничество между тях, триото му е помагало и при изправянето на крака на Willys. Сега задачата е да се направи автомобил, който да постави нови стандарти в автомобилната промишленост. Крайслер поставя условията на задачата пред тримата, за това какъв точно автомобил иска да прави - достатъчно широк за петима, икономичен за употреба, издръжлив и динамичен. Максималната скорост трябвало да бъде 100 км/ч, стойност постигана само от най-скъпите тогава автомобили. Но трябвало колата да спира и достатъчно ефективно. За тази цел хидравличните спирачки Lockheed на четирите колела, използвани за пръв път в супер-скъпия Duesenberg, малко преди това, трябвало да станат стандарт при Chrysler. Другите стандартни неща също били новост за автомобил от средната ценова класа - амортисьорите, пълното приборно оборудване и шестцилиндровия двигател, даващ много по-голяма мощност от всички сравними двигатели по това време.

Уолтър пришпорва отбора си да направи колата колкото се може по-бързо. През април 1923 г. двигателят минава динамометрични тестове, одобрени са шасито и външния дизайн. Фабриката на Maxwell-Chalmers, под ръководството на Крайслер започва да бълва новия aвтомобил. Но тази компания едва е стъпила на краката си и не може финансово да се справи с разширените обеми на новото си производство. Уолтър търси начини за финансиране и избира автосалона в Ню-Йорк през 1924 г. за да покаже на американците тази нова златна възможност за инвестиции. Мястото на дебюта е лобито на хотел Комодор, колата е Chrysler Six. Човекът дал парите е Едуард Тинкър от Chase Security - 5 милиона долара.

За броени дни Крайслер подкарва производството и новата кола незабавно става хит на пазара. Невероятният успех е най-живото доказателство за възможностите на Крайслер като предприемач и за неговата далновидност. Мечтата на Уолтър за превъзходен автомобил с неговото име на радиатора става реалност. Крайслер взима контрола над Maxwell и на 6 юни 1925 г. основава Chrysler Corporation и става неин президент като дава името си на новата компания. Компанията расте невероятно бързо - до края на годината дилърите в страната стават 3800, печалбата надхвърля 17 милиона долара, Уолтър е избран за бизнесмен на годината.

Просперитетът на компанията продължава десетилетие, лансирани са моделите Imperial, включително и Imperial 80 през 1927 г., автомобил, който не само е първият кабриолет на фирмата, но и първият в света за когото е направена цветна рекламна кампания. Отбор от специално подготвени автомобили заминават зад океана във Франция за да участват в световно известното състезание "24-е часа на Льо Ман".

Амбицията на Крайслер го кара да направи нещо, което няма нищо общо с автомобилите. Още през 1924 г. планира строителство на най-висока сграда в Света - 68-етажен небостъргач на Лексингтън Авеню и 42-а улица.

30-е години са годините на голямата депресия. Уолтър не се предава, показва през 1934 г. изключително напредничав автомобил, чието влияние се чувства години - Chrysler Airflow. Легендарният пилот Орвил Райт е консултант на проектанта Карл Бриър, автомобилът е с овална предница и е изпитан в аеродинамичен тунел в главната квартира на фирмата в Хайленд Парк, Мичиган. Широката публика не е готова за толкова радикален автомобил и въпреки, че колата поставя 72 рекорда по скорост по солените писти на Юта, финансовият резултат не е добър. Други напредничави разработки са хидравличния съединител, полуавтоматичната смяна на предавките Vacamatic и микропроцесът за обработка на детайлите Superfinish.

Крайслер се оттегля от активна дейност през 1935 г. Годините тежка работа не му гарантират дългогодишен пенсионерски отдих. През 1938 г. умира жена му, самият той сериозно се разболява и основателят на компанията умира на 18 август 1940 г. на 65-годишна възраст.

Малко преди Втората световна война Chrysler е вторият по големина производител на автомобили в Америка след General Motors, има солидно изградена инженерна репутация на колите си, както и за прекрасния им външен стил.

Фирмата Chrysler има след кончината на основателя си дълга и интересна история, която се чете като увлекателен приключенски роман. Роман, който още няма край и не спира да интригува - първата голяма американска фирма, преминала последователно в германски, канадски и италиански ръце, фирма възкръснала след фалита и всичко това с името на основателя си Уолтър Chrysler.

изт.1 изт.2

Равнис, мирно за министъра ...

Цветан Цветанов

Дата на раждане - 8 април 1965 г. София, България

Цветан Генчев Цветанов е български политик, заместник-председател на политическа партия ГЕРБ. От 27 юли 2009 година е заместник министър-председател и министър на вътрешните работи в правителството на Бойко Борисов. Ресорен вицепремиер отговарящ за ДАНС.

През 1987 година Цветанов постъпва на работа в Народната милиция. През 1992 година завършва Националната спортна академия със специалност учител по физическо възпитание и треньор по лека атлетика. През 2000 година получава следдипломна квалификация по право в Университета за национално и световно стопанство. От 1997 година работи в администрацията на Министерството на вътрешните работи (МВР), като след 2001 година става оперативен помощник на главния секретар Бойко Борисов.

По време на работата си в ръководството на МВР Цветан Цветанов специализира противодействие на глобалния тероризъм и на незаконния трафик в Генералната дирекция на полицията в Мадрид (2004). Той завършва и курс по мениджмънт в Международната правоохранителна академия в Розуел (2004), специализация в Сикрет сървис във Вашингтон (2004), курсове на ФБР (2004), Департамента за вътрешна сигурност на САЩ (2005).

През септември 2005 година Бойко Борисов напуска МВР, а през ноември е избран за кмет на София. Цветанов също напуска министерството и става заместник-кмет. През 2006 година Борисов основава партията ГЕРБ, но тъй като длъжността му на кмет не позволява да участва в ръководството на политически партии, председател на новата организация става Цветан Цветанов.

След успеха на ГЕРБ на изборите през юли 2009 година Цветан Цветанов първоначално оглавява парламентарната група на партията, а на 27 юли става заместник министър-председател и министър на вътрешните работи в новото правителство на Бойко Борисов. Малко по-късно той се обявява в защита на петимата полицаи, които бяха осъдени за бруталното убийство на Ангел Димитров(Чората) през 2005 година, заявявайки, че „полицаите не могат да бъдат убийци“.

На посещение в Брюксел в края на септември 2010 г., Цветанов заявява, че "ромската общност е инкубатор за генериране на престъпност", което изказване имплицитно и индиректно е определено за неприемливо от Пиа Аренкилде, говорител на ЕК. Впоследствие, Цветанов заявява и, че "България е приета незаслужено в ЕС", което е определено от Миглена Кунева като "обида за България".След тези изказвания на Цветанов в Брюксел в края на семтември 2010 г. следва непосредствено в началото на следващия месец съвместна пресконференция на Цветанов със спонсорирана фондация от Джордж Сорос, който е известен защитник на правата на ромите.

На специално свикана за целта съвместна пресконференция на 3 октомври 2010 г. с "Институт „Отворено общество“ - София", Цветан Цветанов в качеството си на вътрешен министър "при получаването на междинния доклад на институт „Отворено общество" с резултатите от гражданското наблюдение върху подготовката на България за присъединяване към Шенгенското пространство" заявява, че:

... е съвсем реалистично да се смята, че това ще стане в предварително определеният срок - 31 март 2011 година.

Според доклада на неправителствената организация на "Отворено общество" само около 5 от мерките за присъединяване на България не са изпълнени, от общо от 48 мерки. Неизпълнените мерки, които са установили експертите от "Отворено общество" обаче няма да доведат до забавяне на приемането на България в Шенгенското пространство, тъй като сроковете за тях не са изтекли.

Цветан Цветанов е женен за Десислава Цветанова, служител на Държавна агенция „Национална сигурност“.Те имат три дъщери .

bg.wikipedia.org

Жан-Пол Белмондо

на френски: Jean-Paul Belmondo

Дата на раждане - 9 април 1933 Ньой сюр Сен, Франция

Ражда се в парижкото предградие Ньой сюр Сен в семейството на скулптор. Не се представял добре в училище, а се занимавал главно с бокс и футбол. Родителите му се развеждат, а мечтата му била да стане актьор.

Париж по това време е един от градовете, които давал най-добра възможност за реализация в Европа и Жан се възползва от това, като записва да учи драматично изкуство в парижката Консерватория. Няколко години по-късно е готов за бъдещи успехи.

Едва не навършил 20 години Жан-Люк Годар му поверява главна роля във филма "До последен дъх". Справя се добре и поканите за други филми не закъсняват.След това участва във философския филм на Жан Пиер Мелвил - Приест (1960), след което и в криминалето Fingerman (1963).

С филма си "Човекът от Рио" той преминава в сферата на по-комерсиалните филми.

Голяма част от кариерата му минава в съперничевство с друга звезда на френското кино - Ален Делон. Двамата правят заедно два филма - "Борсалино"-1970 и "Бащи трепачи" - 1997.

До средата на 80-те образите на героите на Белмондо са главно смели авантюристи или цинични герои.Филмите му са изпълнени с опасни каскади, които за разлика от много свои колеги почти винаги изпълнява сам. Сериозните му роли се отличават с драматична дълбочина, а пък комедийните му са оцветени с автоирония и фин хумор.С напредването на възрастта му Белмондо се концентрира в работата си в театъра, където постига големи успехи.Основния му мотив за това е, че не иска хората да го запомнят, като дядка в киното.

Белмондо е играл в над 80 филма и има над 40 роли в театъра в богатата си филмова и театрална кариера.

През 1953 Белмондо се жени за Елодия Константин, от която има три деца: Патрисия (1958), Флоранса (1960) и Пол (1963). Пол става пилот от Формула 1, а Патриция умира през 1994 при пожар. През 1966 след афера със Урсула Андрес разкрита от пресата Белмондо и Елодия се развеждат.

През 1989 на Откритото първенство на Франция Белмондо се запознава с Натали Тардиве за която се жени през 2002 година. На 13 Август следващата година се ражда и четвъртото му дете - Стела. На 8 август 2001 г. по време на почивка в Корсика Белмондо получава масиран кръвоизлив в мозъка в следствие на което се парализира дясната половина на тялото и губи говора си. Все пак Белмондо проявява силна воля, възстановява се от инсулта и шест години по-късно се завръща с филма си "Мъж и куче".

bg.wikipedia.org

равнис , мирно ...

Волен Сидеров

Дата на раждане - 19 април 1956 Ямбол, България

Волен Николов Сидеров е български журналист и политик, лидер на Партия Атака. Народен представител е от 11 юли 2005, депутат в 40-то и 41-то Народно събрание.

Има по-голям брат, доц. д-р Пламен Сидеров, математик, преподавател в СУ "Св. Климент Охридски"

Сидеров е завършил техникум по фотография. Няма данни да е служил в Българската армия. Преди 1989 г. работи като фотограф в Националния музей за литература в София. Оттогава са и първите му литературни опити в сферата на поезията, както и предполагаемите му (източникът не твърди, а предполага) изяви като фотомодел в актови сцени . В началото на 1990-те Волен Сидеров е главен редактор във вестник „Демокрация“, а по-късно е заместник главен редактор във вестник „Монитор“. Според някои сведения , в края на 90-те години е бил пресаташе на свързаната с Мултигруп и Газпром компания Овергаз.

През 2002 година започва да учи теология в Шуменския университет, но прекъсва след първата година. Отказва да се яви на изпит за възстановяване на студентските си права на 1 април 2007 г., поради големия журналистически интерес, но по-късно продължава образованието си. През 2009 година успява да завърши по съкратен индивидуален план за обучение.

През 2000 г. печели наградата на Съюза на българските журналисти. Автор е на три книги: “Бумерангът на злото”, “Властта на Мамона”, “Българофобия". Те са посветени на световната конспирация и разобличават антибългарската политика на определени политически кръгове у нас и в чужбина. Според книгите на Сидеров малка група от масони контролира света с помощта на марионетни държавни глави и международни организации.

Волен Сидеров живее дълги години на семейни начала с журналистката Капка Георгиева, бивша съпруга на Кин Стоянов. Приел е нейния син Димитър Стоянов. На 11 ноември 2006 те оформят съжителството си с граждански и църковен брак, Капка приема фамилията Сидерова. Ритуалите са проведени в град Кърджали. Кумове са директорът на телевизия СКАТ Валери Симеонов и Женя Баракова. Венчавката (църковният брак) е извършена от отец Боян Саръев.

Биография

Ашли Джъд

на английски Ashley Judd

Дата на раждане - 19 април 1968 Гранада Хилс, Калифорния, САЩ

Ашли Джъд е американска киноактриса, номинирана два пъти за наградата Златен глобус, станала световноизвестна с ролите си във филмите: „Руби в Рая“, „Жега“, „Време за убиване“, „Двойно убийство“, „Целуни момичетата“, „Тежки престъпления“.

Нейната майка е известна кънтри певица Наоми Джъд, която по това време е медицинска сестра, която работи в Общинската болница в Енкино, Калифорния. Баща й - Майкъл Симинела-джуниър, е маркетинг анализатор на конни надбягвания[1]. По време на раждането на Ашли, майката е безработна и не е добре известна като певица до началото на 1980 година. Наоми и Майкъл се развеждат през 1972 година, като две години по-късно Ашли, майка й и нейната полу-сестра Уинона (също кънтри певица) се преместват да живеят в родният щат на майката - Кентъки[2]. Семейството живее сравнително бедно, като следствие на постоянните премествания и пътувания Ашли сменява 12 училища.

Когато Ашли става на 14 годишна възраст, нейната майка Наоми и сестра й Уинона, започват да пеят като дует, наречен „The Judds“, като песните им стават много популярни. Материалното положение на семейството значително се подобрява.

Ашли записва в Университета на Кентъки, където учи френски език и литература.

Изоставя университета през 1990 година, като го завършва чак през 2007 година, получавайки степен „бакалавър по френски език“.

Присъединява се към Корпуса на мира през 1988 година, а малко по-късно отиват в Холивуд, където учи при уважавания учител по актьорско майсторство Робърт Карнеги, в неговата школа „Playhouse West“. През това време Ашли работи като сервитьорка в ресторант „Ivy“, и живее в Малибу, Калифорния, в къща под наем (която е опожарена по време на големите пожари в Малибу през 1993 година).

Биография

Мария Шарапова

на английски Maria Sharapova

Дата на раждане - 19 април 1987 г. в Няган, Сибир Русия

Мария Шарапова е руска тенисистка. Бивша номер едно, в момента тя е под номер девет в световната ранглиста. Тя има три титли от Големия шлем. През 2008 Шарапова печели Откритото първенство на Австралия след победа над Ана Иванович. В края на 2006 печели на финала на U.S. Open над Жюстин Енен-Арден. Две години по-рано тя побеждава Серина Уилямс на финала на Уимбълдън.

Родителите ѝ се местят да живеят от Беларус в Русия след аварията в Чернобил през 1986. Тя се е родила следващата година в Няган,Сибир.Има сестра. Когато е на седем,баща ѝ Юрий Шарапов я завежда в Ник Болитиери Тенис Академия в Брадентън, Флорида. Майка ѝ Елена Шарапова не заминава с тях заради проблем с визата. Мария Шарапова живее от тогава в САЩ, но е с руско гражданство. Тя купува къща в Манхатън, Калифорния, предградие на Лос Анджелис, но през по-голямата част от годината живее в Брадентън.

Биография

bg.wikipedia.org

я наш " Буратино " има Р.Д. днес , хайде Янке ... да почерпиш...

Яне Янев

Дата на раждане - 22 април 1971 г. в Сандански, България

Завършил е математическа гимназия, а после завършва Аграрния университет в Пловдив със специалност агроинженер. Завършва и второ висше образование с магистърска степен по икономика и мениджмънт. От тази година е доктор хонорис кауза по икономика на Балканската академия за наука и култура.

Политическата му кариера тръгва от студентските барикади през 1990 г., където става лидер на независимата студентска организация в Пловдив. През 1992 г. е член на УС на БЗНС "Никола Петков".

През 1994 г. е избран за член на ПП на БЗНС и е председател на Експертния съвет на БЗНС и ПГ на Народен съюз в 37-то Народно събрание.

През 1997 г. се оттегля поради разногласия с Мозер и до 2000 г. е директор на консервен комбинат. Тогава се връща в политиката отново и става основател и председател на НС-БЗНС. Такъв е до 11 декември 2005 г., когато организацията се трансформира в партия "Ред, законност и справедливост", на която Янев става главен секретар.

На президентски избори през 2006 г. РЗС издига Георги Марков за кандидат-президент, но той получава само 2,716% и подава оставка като председател на РЗС. Лидерският пост заема Яне Янев.

На 10 април 2009 г. става председател на ПГ на "Ред, законност и справедливост" и е такъв до края на мандата на 40-то НС.

Яне Янев е мажоритарен кандидат и водач на листа на РЗС в 1 МИР- Благоевград за парламентарните избори през 2009 година.

Става депутат от РЗС и оглавява Парламентарната група на РЗС в 41-вото НС.

След напускането на Марио Тагарински през декември 2009 година ПГ на РЗС се разпада.

Димо Гяуров става председател на Парламентарната комисия за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика, на мястото на народния представител от РЗС Яне Янев, който бе отстранен от поста, тъй като вече няма право на такава позиция поради разпада на парламентарната му група.

На 4 февруари Яне Янев и заместникът му Атанас Семов подават оставки от ръководните постове в РЗС.

personi.dir.bg

Редактирано 22 април 201115 г. от Hanibal_Lektar (преглед на промените)

да започнем с нашенец ...

Тончо Токмакчиев

Дата на раждане - 2 май 1963 г. в Айтос , България

Баща му е известният художник Ненко Токмакчиев, майка му е учителка. Като дете свири на пиано и се увлича по рисуването и всички очакват, че ще наследи четката от баща си, но после решава да стане актьор. Хвали се със завидни умения в кухнята. Тончо кандидатства във ВИТИЗ четири пъти, докато накрая не го приемат кукловодство. Завършва в класа на Николина Георгиева и от 1990 г. играе в трупата на Бургаския куклен театър.

Тончо Токмакчиев е сред основателите на Федерацията на независимите студентски дружества. Той е в трупата на Първи частен театър "Ла Страда" 1992 г., участва в шоу спектакъла Улицата. Телевизионните зрители го познават от студентското предаване Ку-ку, а по-късно и от Каналето.

1. Маймуни през зимата (2006)

2. Хиндемит (2006)

3. Време за жени (2006)

4. Испанска муха (1998)

5. АкаТаМуС (1988)

movie.pop.bg

Дуейн Джонсън

на английски Dwayne Douglas Johnson

Дата на раждане - 2 май 1972 г. Хейуърд, Калифорния САЩ

Дуейн Дъглас Джонсън е американски актьор и трето поколение професионален кечист, известен със своето сценично име Скалата (The Rock). Дуейн Джонсън става популярен, докато е кечист на Световната федерация по кеч в периода 1996-2004 г, където бързо прави кариера. Две години след започването си Джонсън става световен шампион на федерацията и един от най-известните кечисти. След 2001 година той съсредоточава своите усилия в актьорството, въпреки че продължава да прави откъслечни появявания в кеча с рекламна цел. През октомври 2009 Скалата обяви завръщането си,а на 14 февруари 2011 година той се завърна в първична сила.

Първата му главна роля в киното е във филма Кралят на скорпионите. Други известни филми, в които взема участие са: Добре дошли в джунглата, Игра по план, Дуум и др.

Ражда се в Хейуърд, Калифорния и израства в Бетълхем, Пенсилвания. Неговия дядо по майчина линия, Питър Майвия (Peter Maivia), е бил кечист. От 1982 до 1988, след смъртта на дядо му, неговата баба по майчина линия става ръководител на кеч компания. Баща му Роки Джонсън (Rocky Johnson) е бивш шампион по двойки в WWF. В началото на кеч кариерата си Дуейн Дъглас Джонсън се бори, като Роки Майвия (Rocky Maivia), комбинирайки имената на баща си и дядо си.

Главни хватки

* Лакътят на Хората (The Peoples Elbow)

* Дъното на Скалата (The Rock Bottom)

* Ударят на хората (The Peoples Punch)

* Де Де Те (DDT)

* Вратотрошач (Neckbreaker)

* Захапка на Акулата (Sharpshooter)

* Саблен удар (Clothesline)

* Вертикален суплекс (Vertical suplex)

* Заден суплекс (Back suplex)

* Суплекс корем до корем (Belly to belly suplex)

* Самоански спусък (Samoan drop)

* Гръбнакотрошач (Spinebuster)

Кариера като актьор

Скалата играе главна роля заедно с бившата звезда от Jackass Джони Ноксвил във филма Walking Tall на Metro Goldwyn Mayer в ролята на комисаря Крис Вон (Chris Vaughn) (базиран върху истинска история), който се завръща в родния си град и го спасява от настъпилото беззаконие и разложение. Филмът е пуснат по екраните на 2 април 2004. Получава положителни отзиви от много от първоначално скептично настроените филмови критици.

Главен герой е също и във филмите Кралят на скорпионите и Добре дошли в джунглата.

Филмография

* The Fast and the Furious 5 (2011) (Световна премиера: 02.06.2011)

* Faster (2010) (Премиера в България: 03.12.2010)

* Ченгета в резерв (The Other Guys) (2010 г.) (Премиера в България: 17.09.2010)

* Феята на зъбките (Tooth Fairy) (Излиза на 22 Януари 2010 г.)

* Планината на вещиците (Race to Witch Mountain)

* Умирай умно (Get Smart) (2008)

* Игра по план (2007)

* Гангстери на терена (Gridiron Gang) (2006)

* Blowback (2006), обявен

* Instant Karma (2005/I), в продукция)

* Ride Along (2006, обявен)

* Южняшки истории (2006, заснет)

* Johnny Bravo (2005, обявено)

* Spy Hunter (2005)

* Дуум (2005)

* Игра по ноти (Be Cool) (2005)

* Върви гордо (2004)

* Добре дошли в джунглата (Welcome to the Jungle) (2003)

* Кралят на скорпионите (The Scorpion King) (2002)

* Мумията се завръща (The Mummy Returns) (2001)

Дейвид Бекъм

на английски David Robert Joseph Beckham

Дата на раждане - 2 май 1975 г. Лейтънстоун, Лондон, Англия

Дейвид Робърт Джоузеф Бекъм е английски футболист, роден е в квартал Лейтънстоун на Лондон на 2 май 1975 г. Играе като десен или централен полузащитник и прекарва голяма част от кариерата си като футболист на Манчестър Юнайтед, играе за Реал Мадрид а от месец януари на 2009 е играч на тима от Серия А - "Милан".

Бивш капитан на английския национален отбор по футбол. През 2006 г. се отказва от капитанската лента на родната си страна. След отказа си не бива повикан повече в националния отбор от новия наставник на "албионците" Стийв Макларън.

БИОГРАФИЯ

bg.wikipedia.org

Редактирано 2 май 201115 г. от Hanibal_Lektar (преглед на промените)

Владимир Ампов

Дата на раждане - 21 юли 1978 Видин, България

Владимир Ампов, по известен като Графа, е български поп певец. Син е на музиканта Кирил Ампов. За първи път излиза на сцената на 10 години. Дебютният му албум е озаглавен — „Гумени човечета“ (1993). Три години по късно излиза вторият му албум „Зелен хайвер“. Третият е наречен „6 е по-добре“ и включва хита „Пачанга“. След това излизат хитове като „Токов удар“, „Глава“, „Белите гълъби“, „Давам всичко за теб“, „Имаш“, „Секс за пари“, „Дори да простиш“, „Ако има рай“, „Крадена любов“ в дует с Мария Илиева, „Обичам“ с Теодосий Спасов, „Слънце в очите ти“.

Графа пише песни за много от родните звезди — „Хотел“ за Руши Видинлиев, „Изгубено сърце“ за Савина, „Идваш към мен“ за Мария Илиева и много други.

През 2005 г. издаде и книга, наречена — „Белезите по гърба ми“.

* 1995 - печели голямата награда на фестивала "Синята перла на Ровин" в Р. Хърватска;

* 1996 - награда за най-добро сценично поведение на фестивала "Синята перла на Ровин" в Република Хърватска;

* 2001 - награда за най-добър текст на песента "Давам всичко за теб" на годишните награди на "МелоТвМания" - БНТ и БГ радио;

3 Номинации на БГ радио - за изпълнител, албум ("Давам всичко за теб") и за текст на едноименната песен; „Имаш" - 2 седмици начело на класацията "Българския Топ 100"; номинация за изпълнител на музикалните награди на музикална телевизия "ММ"; "Искам те" - 8 поредни седмици държи върха на националната класация БГ ТОП 100

* 2003 награда за БГ текст и изпълнител на годината на музикалните награди на БГ радио, албум на годината на телевизия ММ;

14 седмици "Ако има Рай" е на връха в националната класация БГ Топ 100;

* Албумът "Ако има рай" и едноименната песен обират наградите за изпълнител и поп песен на 2004 на музикалните награди на телевизия ММ, както и наградите за най-добър текст и албум на 2004 на наградите на БГ радио.

* 2005 -3 седмици "Слънце в очите ти" (саундтрак към сериала на Маги Халваджиян "Морска сол" по Нова телевизия) е №1 в БГ ТОП 100;

-"Крадена любов" - 8 място в класацията World Chart Express на MTV между хитовете на Бон Джоуви и Марая Кери; -награда за най-добър изпълнител на музикалните награди на телевизия ММ; - награда за най-добър изпълнител и композитор на годината на музикалните награди на БГ радио.

* 2006:- 6 седмици "Най-щастливият човек" държи върха в "Нашите 20" по БГ радио и 2 седмици в БГ Топ 100;

- 2 седмици "Най-щастливият човек" е в челната тройка на "World Chart Express" по MTV Europe между хитовете на Роби Уилямс и Нели Фуртадо и достига 2-ро място; - награди за най-добър изпълнител, композитор и текст на музикалните награди на БГ радио 2007 г. - видеоклипът "Ванилия" - 1-во място в "World Chart Express" - MTV Europe� - Клипът на Графа към парчето „Ще бъдеш ли до мен" се изкачи на 4 място в класацията World Chart Express на MTV, оставяйки на пето място Бритни Спиърс с „Gimme More".

* 2007:Зелени и кафяви" изкачи 9-то място в класацията World Chart Express - МТВ м. януари;

-„Честно в очи" " изкачи 10-то място в класацията World Chart Express - МТВ май 2007 още в първата седмица от излъчването си; - Награда на музикална телевизия ММ за изпълнител на годината; - Награда на БГ Радио за изпълнител на годината;

* 2008:MAD SECRET CONCERT BY COCA-COLA

Графа разтърси феновете си с уникални live изпълнения на рок и алтернативни парчета на първия за годината Mad Secret Concert от Coca-Cola на 27 Март. - Награда на БГ Радио за изпълнител на годината. - Награда на телевизия ММ за най - добър изпълнител на десетилетието. - Грандиозен концерт в зала 1 НДК по случай 20 години на сцената.

На 9 ноември 2008 г. се жени за дългогодишната си приятелката Мария, а на връх Великден ( 19 април 2009 ) му се ражда син Крис.

Дискография

* 1993 — „Гумени човечета“

* 1996 — „Зелен хайвер“

* 1998 — „6 е по-добре“

* 1999 — „Токов удар“ (саундтрак към мюзикъл)

* 2001 — „Давам всичко за теб“

* 2003 — „Секс за пари“ (сингъл)

* 2003 — „Искам те“ (сингъл)

* 2003 — „Искам те“ (албум)

* 2004 — „Ако има рай“

* 2004 — „Слънце в очите ти“ (саундтрак към филма „Морска сол“)

* 2006 — „Честно в очи“

* 2008 — „Най - големите хитове на Графа“ (албум)

* 2010 — печели награда за най-добър текст (с песента „Оставяш следи")

* 2010 — „Невидим“ (сингъл)

bg.wikipedia.org

Тоби Магуайър

на английски Tobey Maguire

27 юни 1975 година Санта Моника (Калифорния), САЩ.

Когато се ражда Тоби, родителите му са все още невръстни и необвързани законно-баща му Винсент Магуайър (тогава на 20 години) работи като готвач, а майка му Уенди Магуайър (на 18) - като секретарка. Две години след раждането му родителите му се развеждат и Тоби е отгледан от майка си, местейки се от град на град.

Женен е за дизайнерката на бижута Дженифър Майер, дъщеря на президента на Universal Studios Рон Майер. Имат дъщеря, родена през 2006. Тоби обожава баскетбола и когато не е на снимки редовно практикува любимият си спорт с приятели. Фен е на Лос Анджелис Лейкърс и често може да бъде видян със съпругата си на домакинските мачове на отбора.

По време на детството си Тоби се снимка в множество Тв реклами. През 1992 младият актьор получава главната роля в нашумелия сериал Great Scott!. За нещастие, десет седмици по-късно снимките са прекратени. Тогава никой не забелязва таланта на Тоби. Година по-късно Магуайър участва с малка роля в „Животът на момчето“, където си партнира с друг прохождащ актьор - Леонардо ди Каприо. По-сериозни роли Магуайър получава в успешните "Плезънтвил" (1998), "Правилата на живота" (1999) и "Момчета чудо" (2000), където си партнира с Майкъл Дъглас.

Истински световен пробив обаче Магуайър прави през 2002 с участието си в поредицата Спайдър-Мен в ролята на Човека-паяк и неговото алтер его Питър Паркър. Продълженията Спайдър-Мен 2 (2004) и Спайдър-Мен 3 (2007) затвърждават успеха на актьора.

Джей Джей Ейбрамс

на английски Jeffrey Jacob "J.J." Abrams

27 юни 1966 г. Ню Йорк, САЩ

Джефри Джейкъб "Джей Джей" Ейбрамс е американски носител на награди Еми, филмов и телевизионен продуцент, режисьор, сценарист, композитор, актьор и основател на продуцентска компания Bad Robot Productions.

Роден в Ню Йорк и отраснал в Лос Анджелис, при телевизионния продуцент Джералд Ейбрамс (на английски: Gerald W. Abrams) и жена му Каръл, първата работа на Джей Джей Ейбрамс е, когато той е на 15 години с написването на музиката към филма на Дон Дохлър - Nightbeast. Ейбрамс учи в Колежа Сара Лоуранс, където в горните класове се запознава с приятели, с които по-късно прави някои разработки за филми. Закупени от Touchstone Pictures неговите разработки се оказват главни за направата на филма Taking Care of Business, който се оказва и първия филм продуциран от Ейбрамс, участие във филма взимат Чарли Гродин и Джим Белуши. След това той продължава с продуцираното на Regarding Henry с участието на Харисън Форд, филма Forever Young с Мел Гибсън и е един от създателите на култовия телевизионен сериал „Изгубени“.

От 1996 Ейбрамс е женен за Кати Макграт. Те имат три деца: Хенри (роден 1998), Грация (родена 1999) и Август (роден 2006).

Раул

на испански Raúl González Blanco

27 юни 1977 г. Мадрид, Испания

Рау̀л Гонса̀лес Бла̀нко , e испански футболист - нападател. Играе в първия отбор на Реал Мадрид от 1994 г. За "Реал" (Мадрид) има изиграни 702 мача със 316 гола (към 15 май 2009). Изиграл е 102 мача за националния отбор на Испания с отбелязани 44 гола (към 22 юли 2007). Играл е за Испания на Световното първенство през 1998, Евро 2000, Световното през 2002, Евро 2004 и Световното през 2006. Шампион на Испания за 1995, 1997, 2001, 2003, 2007, 2008 г.

Раул е нападател, но може да играе и като връзка между халфовете и атаката. Въпреки че е висок 1.80 м, той тежи едва 68 кг. Много е подвижен и обича да сменя постоянно позицията си. Той успява да освобождава пространства за другите нападатели и да създава шансове за тях, дори срещу най-силните защитници. Много треньори на Реал Мадрид и Испания са се опитвали да намерят най-подходящата позиция на Раул. Въпреки, че се води нападател (изтеглен нападател в края на 90-те) той си партнира с Фернандо Мориентес, един типичен таран. Откакто Мориентес си заминава от "Реал" през лятото на 2003 г., Раул играе като втори нападател първо с Рууд ван Нистелрой,а след това и с Гонсало Игуаин или като ляво крило.

Раул е роден в предградието на Мадрид Маркони де Сан Кристобал де лос Анхелес. След като играе добре в местния отбор Сан Кристобал де лос Анхелес неговия баща го записва в Атлетико Мадрид, когато той е на 13 години. Той се издига като печели националната титла за под 15 години (кадет) и е на прага да вземе участие в първия отбор на Атлетико. Тогава президентът на Атлетико Хесус Хил отменя юношеската школа. Скаутите на Реал Мадрид бързо го забелязват и през сезон 1992/93 той започва да играе в Кадет А. Раул отново печели титлата. През 1993/94 той започва сезона с Juvenil B, но го завършва с Juvenil A, и извикан в отбора под 19 години. През 1994/95 започва сезона с Реал Мадрид C и отбелязва 13 гола в 7 мача. През октомври 1994 Хорхе Валдано взима надарения тийнейджър в първия отбор. Само на 17 години и 4 месеца. Раул става най-младият играч обличал фланелкта на Реал Мадрид. Играе рамо до рамо с носителя на Пичичи през 2001 Емилио Бутрагеньо и е на път да се превърне в новата сензация на Испанския футбол. Той отбелязва 9 пъти в 28 мача през първия си сезон, включително срещу Атлетико. Раул прави дебюта си с националния отбор срещу Чехия през октомври 1996. Той изиграва запомнящи се мачове с националния отбор на Испания.

Раул е ключова фигура за спечелването на шестте големи титли от 1998 до 2003. Той е спечелил 3 шампионски лиги (1998, 2000, 2002) и 6 купи на шампион на Испания (1995, 1997, 2001, 2003, 2007,2008). След като Фернандо Йеро се отказва от националния отбор през 2002, Раул става капитан на Реал Мадрид и Испания.През сезон 2009/10 е закотвен за пейката и много рядко започва титуляр. След края на сезон 2009/10 се очаква да напусне Реал Мадрид.

Появява се интерес от Шалке 04, като в края на юли транферът става факт.На 25 септември 2010 вкарва първият си гол в немския футбол срещу Борусия Мьонхенгладбах.На 20 ноември отбелязва хеттрик срещу Вердер.Испанецът е титуляр за сметка на играчи като Клаас-Ян Хунтелаар,Джеферсъс Фарфан и Еду. Раул става важна фигура в състава на Шалке,като вкарва 12 гола в 29 срещи.През април 2011 отбелязва своят гол номер 70 в ШЛ срещу ФК Интер.

bg.wikipedia.org

и да отдадем чест на президента ни

Георги Първанов

роден - 28 юни 1957 Сирищник, България

Георги Седефчов Първанов е настоящият президент на България от втори мандат. Георги Първанов е български политик, бивш депутат и бивш председател на Българската социалистическа партия (1996–2001). През 2002 година встъпва в първия си мандат като президент, а през 2006 година е преизбран.

Първанов е историк по професия, и като такъв е работил като научен сътрудник в Института по история на БКП. Той е бивш сътрудник на Държавна сигурност.

БИОГРАФИЯ

bg.wikipedia.org

Джон Кюзак

на английски John Paul Cusack

роден - 28.06.1966 год. Евънстън, Илинойс, САЩ

Джон Кюсак е американски актьор . С изключение на майка му Нанси, която е учителка по математика, целият клан Кюсак е в шоубизнеса: бащата Дик е актьор и режисьор, братята и сестрите му Джоан, Ан, Бил и Сузи също са актьори. Всички деца стават част от Chicago's Piven Theatre Workshop.

Преди Джон да навърши 12, вече има няколко излизания на сцена, участия във филми и реклами. Дебютира в киното на 17 години в романтичната комедия „Клас” (1983) с Роб Лоу и Андрю Макарти. Със следващата си роля в „Sixteen Candles” (1984) става любимец на тийнейджърите. От този ранен период ще бъде запомнен като Лойд Доблър в „Say Anything...” (1989).

12 месеца по-късно e забелязан от големите в бизнеса, докато се „разправя” с манипулативната си майка (Анджелика Хюстън) и инатливата си приятелка (Анет Бенинг) в „The Grifters (1990). Следващите няколко години са спокойни откъм филмови проекти, но Кюсак замества липсата на снимки с други занимания. Той режисира и продуцира няколко шоупрограми за театралната трупа „The New Criminals”, която той основава през 1988 г. (по модел на тази на Тим Робинс в Лос Анжелис). През 1993-та отказва ролята на Уди Харелсън в „Неприлично предложение”.

През 1997 г.се снима с Мини Драйвър в „Grosse Pointe Blank” (1997), продуцирана от неговата компания New Crime Productions. Същата година се появява и в екшъна „Въздушен конвой”. Кюсак решава да участва в него, защото”вече е време за умни бизнес решения”. Преди края на годината се снима и в „Градината на доброто и злото” на Клинт Истууд. През 1998 г. участва в „Тънката червена линия” и веднага след това в „Контролна кула” с Бил Боб Торнтън, Кейт Бланшет и Анджелина Джоли.

Кюсак винаги е харесвал странни истории, затова не е изненада неговото решение да стане част от филма „Да бъдеш Джон Малкович” (1999). На следващата година отново е спретнат в „Момичета от класа” (2000). Името му се свързва с няколко холивудски актриси - Мини Драйвър, Алисън Истууд, Клеър Форлани, Лили Тейлър и Нийв Кембъл. Джон се снима заедно със сестра си Джоан в десет филма! През 2001-ва участва в „Любимците на Америка” с Катрин Зита - Джоунс. Казва, че най- добрите сценарии, които е чел са на „Да бъдеш Джон Малкович” и „Max” (2002).

През 2003-та се снима в „Присъда за продан”, а две години по-късно в „Must Love Dogs” (2005) заедно с Дермът Мълруни, Даян Лейн, Стокард Чанинг и Кристофър Плъмър. Следва „The Contract” (2006) с Морган Фрийман. През 2007-ма се снима в драматичния „Грейс няма да се върне” (2007), хоръра „1408” (2007) и веселия „Martian Child” (2007). Миналата година го гледахме в „Корпорация война”. След „2012” ще го чакаме в „Hot Tub Time Machine” (2010).

Кати Бейтс

на английски Kathleen Doyle „Kathy“ Bates

родена - 28.06.1948 год. Мемфис, Тенеси, САЩ

Кати Бейтс е награждавана много пъти за работата си на сцената, екрана и телевизията. Печели Оскар и Златен Глобус за ролята си на обсебена фенка в трилъра от 1990г. „Мизъри” на режисьора Роб Рейнър и по книгата на Стивън Кинг. През 1999г. получава номинации за Оскар, Златен Глобус и BAFTA за участието си в „Първични цветове” на режисьора Майк Никълс.

Печели своята трета номинация за Оскар и Златен Глобус за участието си в „Относно Шмит”. Получава номинации за Оскар и Златен Глобус и за участието си в „Пържени зелени домати”.

Скорошните й филми включват: „Послепис: Обичам те”; „Пътят на промените” на Сам Мендес, където играе редом до Леонардо Ди Каприо и Кейт Уинслет; „Personal Effects” с Аштън Кътчър и Мишел Пфайфър. Участва с гласа си в анимацията „История с пчели” и „Златният компас”.

Други филми с нейно участие са: „Fred Claus”, „Паяжината на Шарлот”, „Фалстарт”, „Черното тефтерче”, „Водно конче”, „American Outlaws”, „Момче за всичко”, „Долорес Клейборн”, „A Home of Our Own”, „Прелюдия към целувка”, „Shadows and Fog”, „Дик Трейси” и много други.

Бейтс получава признание и за работата си зад камера като режисьор. Режисурата й на „Dash and Lilly” със Сам Шепърд, печели девет номинации за Еми. Режисира пет епизода от известния сериал по HBO „Два метра под земята”. За пръв път тя привлича вниманието към себе си на Ню Йоркската сцена.

cinefish.bg

поклон към гранд-дамата на българският поп-фолк

Глория

родена - 28 юни 1973 Русе, България

Наричат я Примата и Кралицата на попфолка, а името й е синоним на талант, творческа неизчерпаемост, класа, трудолюбие, железен професионализъм, упоритост и воля. Отличава се със свой собствен стил още от началото на кариерата си и през годините се налага като еталон за подражание. Постиженията й са признати както от феновете на най-популярната музика у нас, така и от специалисти, журналисти и критици. Популярността й преминава границите на жанра и я превръща в един от най-успешните артисти в новата музикална история на България. Прецедент в попфолка са и отношенията й с „Пайнер” – през 2009 г. се навършиха 15 години от началото на съвместната им работа, което прави Глория певицата, работила най-дълго време само с една музикална компания. Те са съпродуценти и до този момент са издали заедно 13 албума. Освен хилядите концерти във всички краища на България, Глория е имала успешни изяви и извън пределите на страната – в САЩ, Великобритания, Австралия, Испания, Израел, Гърция, Турция, Македония и др.

Глория е артистичният псевдоним на Галина Пенева Иванова. Родители в семейството на Пенко и Стефка Иванови. За първи път се качва на сцена още в детската градина. Талантът й не е случаен – цялото й семейство е музикално, а майка й и баба й са много добри певици. В рода й преобладават интелектуалци и хора на изкуството, нейни трети братовчеди са братята Борислав и Виктор Чучкови.

Детството й преминава емоционално, в игри с момчетата от махалата –Галя никога не е крила, че се разбира по-добре с момчетата, отколкото с момичетата. Когато е в шести клас, родителите й се разделят. Тя и брат й Николай отиват да живеят при баба им и дядо им в Две Могили. Поради липсата на голям избор от училища там, Галина решава да завърши гимназия със специалност "Механизатор в растениевъдството", за да вземе и професионална шофьорска книжка категория С. През 1991 година, все още ученичка, получава предложение да стане солистка на оркестър "Извор", с който вече се изявява Стефани – една от нейните най-близки приятелки и до днес.

През 1992 година, след раздяла с оркестъра, Галя създава собствена група "Лира", с която пее пет месеца. Благодарение на Светослав Стойчев – една от значимите фигури в живота й, тя решава да обърне поглед и към поп музиката. След като той й казва, че мястото й не е в кръчмите и трябва да потърси по-голямо поле за изява в различни стилове, й дава и синбеците на първите шест естрадни песни, които тя научава – на Лили Иванова, Георги Христов и др. Нейни приятели пък й дават идея за артистичния псевдоним – Глория. Така от началото на 1993-та до 1995-та, вече като Глория, тя работи като вариететна певица, а в репертоара й освен български песни, влизат и хитове на най-популярните световни звезди – Марая Кери, Уитни Хюстън, Мадона. Благодарение на русенския импресарио Капка Петкова, с която работи, Глория обикаля всички най-големи бар-вариетета в България. Работата й като вариететен изпълнител продължава и по време на записите на първите й два албума – така печели необходимите средства, за да ги финансира, тъй като ги продуцира сама.

моя и от части на vmusic.bg

Ърнест Хемингуей

Адам Сандлър

на английски Adam Richard Sandler

роден - 9 септември, 1966 Бруклин, Ню Йорк, САЩ

Адам Ричард Сандлър е американски комик, актьор, музикант, сценарист и продуцент. След като става популярен с шоуто Saturday Night Live, той започва да участва във високобюджетни холивудски продукции. Най-известен е с комедийните си роли във филми като Били Медисън (1995), Щастливият Гилмор (1996), и Баща-мечта (1999), известен е и с ролите с в романтични и драматични филми като Гроги от любов (2002), Спенглиш (2004) и Любовта в мен (2007).

Адам Сандлър е роден в Бруклин, Ню Йорк. Майка му Джуди е била учителка, а баща му Стенли Сандлър, електрически инженер. Има еврейско възпитание. По-късно семейството му се премества в Манчестър, Ню Хампшър.

От средата до края на 80-те, Сандлър играе приятеля на Тео Хъкстейбъл, Смити, в The Cosby Show (1987–1988). Участва в шоуто на MTV Remote Control. По настояване на брат си, Сандлър започва да изнася комични представления по клубовете на 17 годишна възраст. Тогава е открит от комика Денис Милър, който вижда Сандлър в едно от изпълненията му в Лос Анджелис. Милър веднага го препоръчва на продуцента на Saturday Night Live Лорн Майкълс. Сандлър е назначен за сценарист на SNL през 1990, като още същата година става редовен участник в него. Напуска шоуто през 1995 за да се съсредоточи върху актьорската си кариера.

Първата му кино роля идва през 1989, когато той участва във филма Going Overboard. През 1995, участва в Били Медисън, където играе възрастен мъж, който трябва да повтори 1–12 клас за да си спечели отново уважението на баща си и да наследи мултимилионната му хотелска империя. Следват роли в успешните филми Непробиваем (1996),Щастливият Гилмор (1996) и Сватбеният певец (1998). Първоначално му е била дадена роля в комедията Много лоши неща (1998), но е трябвало да я откаже заради задълженията си в Момче за всичко (1998).

Въпреки че повечето от ранните му филми не са харесвани от критиците, много от сегашните, като се започне от Гроги от любов (2002), получават много позитивни коментари, което кара много филмови критици да вярват, че Сандлър притежава талант, който досега той е прахосвал във филми с лошо написани сценарии.[3] Сандлър оставя глуповатия хумор и участва в по-сериозни филми като споменатия Гроги от любов (за който е наминиран за Златен глобус), и Спенглиш (2004). Той също играе и любащ баща във филма Баща-мечта (1999). По време на снимките, той среща Жаклин Саманта Тайтон -- бъдещата му съпруга.

В един момент, Сандлър е бил един от претендентите за ролята на Джейми Фокс във филма Съучастникът (2004). Той е бил и един от финалистите, заедно с Джим Кери и Джони Деп, за ролята на Уили Уонка във филма на Тим Бъртън Чарли и шоколадовата фабрика (2005), но в крайна сметка Деп получава ролята. Участва в драматичния филм на Майк Байндър Любовта в мен (2007), в който се разказва за човек който е загубил семейството си по време на атентатите от 11 септември и който завързва приятелство със съквартиранта си от колежа. Последната му роля е във филма Обявявам ви за законни Чък и Лари (2007), където си партнира с Кевин Джеймс, в който се разказва за двама пожарникари, които се преструват, че са гей двойка за да могат децата им да се въползат от осигуровките. Следващият филм, в който ще участва е You Don't Mess with the Zohan (2008), в който се разказва за агент на Мосад, който инсценира смъртта си за да може да се премести да живее в САЩ и да стане фризьор,. Той също ще работи по Bedtime Stories (2008), фентъзи филм режисиран от режисьора на Нагоре с краката, Адам Шанкман. Има слухове, че Сандлър ще участва заедно с Майкъл Мадсен в предстоящия филм на Куентин Тарантино Inglorious Bastards.

На 22 юни, 2003, Сандлър се жени за актрисата Жаклин Саманта Тайтон (сега Джаки Сандлър). Двама са родители на Сади Медисън Сандлър. Сандлър живее със семейството си в Лос Анджелис, но също така има къща и в Ню Йорк.

Сандлър е добър приятел с комика Норм Макдоналд. Сандлър се появява и във филма на Макдоналд, Мръсна работа. Той е голям фен на кеча. Адам е добър приятел и с Дон Чийдъл, Кевин Джеймс, Алън Коувърт, Блейк Кларк, Стив Бушеми, Кевин Нийлън, Питър Данте, Джонатан Лойрън, Роб Шнайдер, Дейвид Спейд, Крис Рок. Бил е и добър приятел с Крис Фарли, и е присъствал на погребението му. Адам е фен на Ню Йорк Янкис.

Хю Грант

на английски Hugh Grant

роден - 9 септември, 1960 г. Лондон, Великобритания

Хю Грант е британски актьор и продуцент, носител на награда Златен глобус. Той получава голямо внимание след играта си в международния хитов филм на писателя и режисьор Ричард Къртис Четири сватби и едно погребение (Four Weddings and a Funeral) (1994). След тази знаменита роля за актьора следват комедийни филми като Mickey Blue Eyes (1999) и Нотинг Хил (Notting Hill) (1999), които се превръщат в едни от най-обичаните негови филми изобщо. След края на деветдесетте години на 20 век Грант започва да се снима и в друг тип филми като Дневниците на Бриджит Джоунс (Bridget Jones's Diary) (2001), About A Boy (2002) и Американски мечти (American Dreamz) (2006). Най-новият филм на актьора, Музика и текст (Music and Lyrics), отново романтична комедия, излиза в България на 16 февруари, 2007 г .

bg.wikipedia.org

Джери Брукхаймър

на английски Jerry Bruckheimer

роден - 21.09.1945 год. Детройт, Мичиган, САЩ

Продуцентът зад най-ефектните холивудски блокбъстъри, човекът, взривил повече самолети, разбил повече автомобили и спасил повече планети от всеки друг, се ражда на 21 септември 1945 в скромен еврейски квартал на Детройт. Родителите му - и двамата евреи, имигрирали от Германия, живеят в малка къщичка в сравнителна бедност. Все пак успяват да отделят достатъчно пари, за да пращат всяка седмица сина си на кино, откъдето се появява и любовта му към филмите. Като ученик Джери започва да се занимава сериозно с фотография.

Оказва се, че Джери Брукхаймър има и организаторски талант. Като 8-годишен организира свой бейзболен отбор със спонсори, униформи и всичко необходимо. А като фотограф още като ученик печели няколко награди за професионалисти. След като завършва психология в университета в Аризона, Брукхаймър започва работа в рекламна агенция в родния си град. Скоро качествата му са забелязани и се прехвърля на „Медисън авеню” в Ню Йорк.

Но въпреки успехите, да прави реклами не е това, което иска той. Мечтата му е Холивуд и бъдещият супер продуцент се отправя към Западния бряг. Първият му голям проект е през 1972, където е асоцииран продуцент на Culpepper Cattle Company. Три години по-късно идва и първият филм, в който е пълноправен продуцент – „Farewell, My Lovely”.

След още една продукция, през 1977 (March or Die), Брукхаймър се свързва с режисьора Пол Шрьодер, за когото продуцира „Американски жиголо” (1980), един от първите филми на Ричард Гиър, и трилърът „Cat People” (1982). А на следващата година, когато се среща с продуцента Дон Симпсън, за да създадат заедно „Флашданс”, кариерата му наистина тръгва нагоре.

Партньорството на Брукхаймър със Симпсън е едно от най-успешните в Холивуд и помага на много актьори да започнат блестяща кариера – Еди Мърфи през 1984 става звезда с „Ченгето от Бевърли Хилс”; две години по-късно „Топ Гън” превръща Том Круз в знаменитост. „Ченгето от Бевърли Хилс 2” (1987) и „Дни на грохот” (1990) затвърждават фактите.

Заедно Симпсън и Брукхаймър са перфектните партньори. Симпсън е известен като г-н Вътрешен човек заради многобройните си връзки на най-високи нива в Холивуд, докато усетът на Брукхаймър за кино плюс връзките му в рекламата са неговите силни страни.

Скоро всички разбират какъв вид филми дуото прави най-добре – такова, които носят много пари. Брукхаймър знае какво точно трябва да съдържа филма, за да привлече максимален брой зрители. Заедно с режисьора Майкъл Бей той продуцира екшън-комедията „Лоши момчета” през 1995. Същата година прави и „Аленият прилив” и „Опасен ум”.

По това време Симпсън започва да губи постоянната си битка с наркотиците и постепенно Брукхаймър започва да върши сам почти всичко. През декември 1995 той обявява края на партньорството им. Един месец по-късно Симпсън умира. Скоро след смъртта му през 1996 по екраните излиза „Скалата” и печели над $350 милиона. През 1997 Блукхаймър продуцира сам „Въздушен конвой”.

На следващата година продуцира най-касовия екшън на „Дисни” в цялата история на компанията. Armageddon събира приходи от над $560 милиона. Същата година излиза и „Обществен враг” с Уил Смит и Джийн Хекман.

От този момент нататък Брукхаймър започва да разпределя времето си между киното и телевизията. През 2000 продуцира „Да изчезнеш за 60 секунди”, „Грозни като смъртта” и „Помни „Титаните”, а за телевизията - драматичния криминален сериал „От местопрестъплението”. На следващата година прави „Пърл Харбър” и „Бел Хоук” за големия екран, а за малкия поставя началото на риалити шоуто Amazing Race, което през 2003 спечели наградата „Еми” за най-добро риалити състезание.

През 2003 Брукхаймър продуцира „Карибски пирати” и „Лоши момчета 2” и започва работа по няколко ТВ проекта, сред които „Студени досиета”, „Fearless” и „Skin”. Последва „Съкровището” и „Крал Артур”. Междувременно двете продължения на „Карибски пирати” се превърнаха в едни от най-касовите филми в цялата история на киното.

Малцина са хората, оставили толкова ясен знак върху съвременните филми като Джери Брукхаймър. Още в началото на всяка лента с познатото лого на светкавици, поразяващи дърво, зрителите знаят точно какво могат да очакват: шумно, ярко забавление, в което нищо не е спестено откъм каскади и експлозии, въздействащо на всички сетива и винаги доставящо обещаното. Брукхаймър - човекът, предлагащ най-големите забавления в киното, е прав, когато казва: "Ние сме в транспортния бизнес. Транспортираме публиката от едно място на друго".

cinefish.bg

Редактирано 23 септември 201114 г. от Hanibal_Lektar (преглед на промените)

Джон Ву

на английски John Woo

роден - 23.09.1946 год. Гуангджоу , Китай

Идва в Хонг Конг със семейството си на 4-годишна възраст. Завършва колежа "Матео Ричи" и на 19 години започва да прави експериментални филми. Докато учи във филмовата школа, Ву търси начини да влезе в процъфтяващата киноиндустрия на Хонг Конг. През 1971 г. той започва да работи като асистент-режисьор в студията "Shaw Brothers".

Само две години по-късно прави режисьорския си дебют с "The Young Dragons". Тогава подписва договор да работи само с компанията "Golden Harvest". Следват още два успешни филма с бойни изкуства - "The Dragon Tamers" (1974) и "The Hand of Death" (1975), вторият от които е с участието на екшън-звездата Джeки Чан в първата му по-значителна екранна роля.

Ву постига същия успех и с филм за кантонската опера - "Princess Chang Ping" (1975). Ву се превръща във влиятелен режисьор в азиатската киноиндустрия с поредица от осем комедийни хита, между които "Money Crazy" (1976) и "From Riches to Rags" (1977). Ву напуска "Golden Harvest" през 1983 г. и постъпва на работа в едно ново студио - "Cinema City", където продуцира романтичния гангстерски филм "A Better Tomorrow" (1986), в който главната роля изпълнява Чоу Юн-Фат. Криминалните трилъри на Ву с участието на Чоу, които включват "The Killer" (1989) (майсторска хореография на екшън-сцените и убедителни образи) и последният хонгконгски филм на Ву - "Hard Boiled" (1991), му спечелват ентусиазирани почитатели сред кинозрителите и кинотворците по целия свят.

Ву режисира и екшъна за виетнамската война "Bullet in the Head", комедийният екшън "Бивш крадец" и "A Better Tomorrow II". Ву прави американския си кинодебют с "Трудна мишена" с участието на Жан-Клод ван Дам. През 1994 г. той основава "WCG Entertainment" със съдружниците си Терънс Чанг и Кристофър Годсик и под флага на тази компания режисира касовия хит "Код: Счупена стрела".

Удостоеният с редица награди кинотворец наскоро режисира и бе изпълнителен продуцент на "Once a Thief: The Series" за "Fox Television", който взема за основа игралния му филм "Бивш крадец". През 1996 г. Ву бе удостоен с награда за цялостно творчество в киното на пазара "Синеазия". Филмите на Ву като режисьор по правило са хитове и блокбастъри.

мое и на cinefish.bg

Мийт Лоуф

на английски Meat Loaf, негов прякор от детските години

роден - 27 септември 1947 Далас, САЩ

Мийт Лоуф е артистичен псевдоним на американския певец и актьор Марвин Лий Ади или Марвин Лий Адей . Известни негови хитове са „Бих направил всичко за любовта“ (на английски „I Would Do Anything for Love“) и „Прилеп вън от Ада“ (на английски „Bat Out of Hell“).

Биография [редактиране]

Мийт Лоуф израства в семейство на църковни певци. На 21 годишна възраст Мийт Лоуф се премества в Лос Анджелис, където сформира група наречена Мийт Лоуф Соул ("Meat Loaf Soul"). Групата свири като подгряваща на концерти на "Дъ Ху" ("The Who"), "Дъ Студжис" ("The Stooges") и хардроккитаристът Тед Нюджънт.

Дебютния си албум "Bat Out Of Hell" издава през 1977 г.

Редактирано 27 септември 201114 г. от Hanibal_Lektar (преглед на промените)

за всички почитатели ( сред който не съм аз ) представям:

Нихат Алтънкая

на турски Nihat Alptuğ Altınkaya

Роден: 28 септември 1979 година Карабюк, Турция

Нихат Алпту Алтънкая е турски актьор и модел. Започва като модел и натрупва опит пред камера в многобройни реклами и клипове. Смятан е за един от най-красивите мъже в Турция. Става популярен в семейната драма „Листопад“, където играе Левент Тунджел, бизнесмен и годеник на непокорната снаха на семейство Текин — Ферхунде, както и с участието си в „Двама завинаги“, където е Семих, един от наемните убийци на бизнесмена Митхат Атеш. Нихат и Дениз Чакър (Ферхунде), които се запознават по време на снимките на „Листопад“, преживяват романс не само във филма, но и в реалния живот. Тяхната връзка, както и нейният край, са шумно отразени от турските медии.

bg.wikipedia.org

еххх ... мечти ...

Моника Белучи

на английски Monica Bellucci

Родена: 30 септември 1968 година Сита Де Кастела, Перуджа, Италия.

Моника Белучи е един от най-безспорните секссимволи в съвременното кино. След завършване на училище тя започва да следва право в университета в Рим. За да припечелва, работи в модна агенция и много скоро става една от най-високоплатените манекенки в Италия. Налага се да прекъсне следването, но затова пък започват все по-често да я канят за роли в киното. Един от първите, които я забелязват е самият Френсис Форд Копола, който я взима за ролята на една от трите вампирки, съблазняващи героя на Киану Рийвз в "Дракула".

"Тава бе моят втори филм - споделя днес Белучи. - Тогава все още се смятах само за модел. С Копола повече не се видях, за което съжалявам. А с Киану..., проточва тя двусмислено и замълчава. - Работата е там, че съм подписала декларация за неразгласяване", признава смутено. Белучи има предвид документа, който я задължава да не разгласява подробности около снимките на новите серии на "Матрицата", в които тя е партньорка на Киану Рийвз.

За филма "Плачът на слънцето", в който пък играе с Брус Уилис, казва, че е доста "полемичен" и уточнява, че приела да се снима в него не от комерсиални съображения, а заради възможността да поработи с режисьора Антуан Фукуа, защото много харесала предишния му филм "Тренировъчен ден". Тя обаче няма нищо против комерисиалните проекти. Един от последните филми, в които се снима е комедията "Астерикс и Обеликс: мисия "Клеопатра", който имаше фантастичен касов успех във Франция.

"Астерикс..." е моят първи чисто комерсиален филм, - признава Белучи. - Не можах да устоя на изкушението да работя с Жерар Депардьо и Кристиан Клавие. Пък и бих ли могла да откажа ролята на Клеопатра? Такова предложение ласкае самолюбието на всяка жена. Клеопатра е тайната мечта на мъжете в продължение на две хилядолетия!"

Преди година Белучи не криеше желанието си да изиграе една друга историческа знаменитост - Лукреция Борджия. Преди време тя сподели в едно интервю: "За мъжете любовта е част от живота, а за жените: любовта е целият живот". Но Моника все пак не смята, че е романтична натура. "В днешния живот практически не остана място за романтика", казва тя и споделя какво я поразило най-много във филма "Необратимо", в който нейната героиня е изнасилена изключително садистично. "Потресе ме моментът, в който насилникът казва: "Ти смяташ, че щом си красива - значи, всичко ти е позволено". Това е много важен момент. Истината е, че красотата вдъхновява поетите, но оскърбява посредствените хора. Някои от тях действително я възприемат като оскърбление. Красотата провокира любопитството и яростта, прави хората агресивни. Когато красива жена влиза някъде, повечето мъже изпитват желание, а повечето жени - злоба. Преди няколко години се снимах във филма на Джузепе Торнаторе "Малена", който изследваше именно тази тема."

Впрочем, Белучи е убедена, че много зависи от самата красавица. "Красотата е като мощно "Ферари - казва тя. Трябва й шофьор-виртуоз. Освен това красотата е нещо преходно. След 10 години аз няма да бъда вече красива. Остава само да се надявам, че разумът ми ще успее да компенсира отрицателните промени в тялото".

Една от последните значителни роли на Моника Белучи е във филма на Мел Гибсън "Страст", който е посветен на последния ден от живота на Исус Христос. В него тя се превъплъщава в Мария Магдалена. Главната роля е поверена на Джеймс Кавизъл, а две от основните поддържащи роли се изпълняват от българските актьори Христо Живков и Христо Шопов.

Моника Белучи е омъжена за известния френски актьор Венсан Касел.

kino.dir.bg

Зак Галифанакис

на английски Zach Galifianakis

Родена: 01.10.1969 год.Уилкесборо, Южна Каролина, САЩ.

Сред последните филми с негово участие са „Да си остане във Вегас” (“What Happens in Vegas”) и спечелилата овациите на критиката продукция на Шон Пен “Into the Wild”.

Наскоро приключва работа в независимите продукции “Little Fish, Strange Pond”, „Спасителен отряд” (“G-Force”), “Rogue’s Gallery” и “Youth in Revolt”.

cinefish.bg

Редактирано 1 октомври 201114 г. от Hanibal_Lektar (преглед на промените)

Путин на 59

Рожденият ден на премиера ще премине в работна обстановка

Руският премиер Владимир Путин днес навършва 59 години.От кабинета му съобщиха, че рожденият му ден ще премине в работна обстановка.

На състояла се вчера пленарна сесия в рамките на инвестиционен форум, на който присъстваше и Путин, участник от Закавказието се пошегува, като предложи всички да останат до полунощ и в 00:01 часа да честитят рождения ден на премиера.

blitz.bg

хайде кака ....

Сашка Васева

Родена: 12 октомври 1966 Самораново,Община Дупница, България

Сашка Асенова Бакърджиева е една от първите попфолк изпълнителки в България. Много критици дори твърдят, че именно Сашка Васева наред с Мустафа Чаушев и Тони Дачева поставят началото на попфолка като жанр у нас. Известно време води вечерно шоу. Занимава се и със собствен бизнес.

През 2009 г. е участник в танцовото реалити шоу на Нова телевизия "ВИП Денс".

bg.wikipedia.org

Редактирано 12 октомври 201114 г. от Hanibal_Lektar (преглед на промените)

Спенс

Роден: 13 октомври 1975 Плевен, България

Станислав Найденов Найденов - Спенс е български рапър. Още като ученик е запален по музиката, но предпочитанията му клонят към метъла — слуша W.A.S.P. и Helloween. Едва по-късно узрява за рапа, под влияние на Snoop Doggy Dog, Kurupt, Dr. Dre и най-вече Tupac. Докато учи в математическата гимназия Спенс прави първите си опити за демо записи, разбира се съвсем аматьорски, със синтезатор и двукасетъчен касетофон.

След завършването му̀ през 1994 г. той е приет в Техническия университет - специалност „комуникационна техника и технологии“. Но покрай безкрайните му ангажименти така и не успява още да завърши. В София Спенс си дава малко почивка, но през 1995 г. започва все повече да се занимава с музика. Свързва се с тримата видински рапъри Змиеядеца, Гявола и Big Mouth, а срещата му със Слим води до създаването на групата „Тим от Дим“. Прави първите си опити с компютърни програми, междувременно работи и в Нова телевизия. Съдбоносна за Спенс е срещата му с DJ Станчо през 1998 г. Двамата веднага си допадат и решават да работят заедно. DJ Станчо урежда първите участия на Спенс — най-напред в дискотека „Алигатор“ в София, а впоследствие и по провинцията, където публиката го приема все по-радушно.

През лятото на 2000 год. той започва работа по дебютния си албум, в който гост вокалисти са Слим, Колумбиеца, Гявола, Чупи, Big Mouth и групата „Димна завеса“, а скречовете в него са на DJ Станчо. Албумът „Прекалено лично 1“ излиза през февруари тази година и веднага се нарежда сред най-продаваните заглавия в жанра и спечелва още повече почитатели на Спенс. В него той проповядва легализиране на марихуаната, освен това се засягат ежедневните проблеми, с които се сблъсква младото поколение, както и за корумпираните ченгета и политици. Пилотният клип към албума — „Направи ме“ е цензуриран от БНТ, телевизия ММ първоначално го сваля от ефир, а впоследствие го излъчва само след полунощ.

Спенс твърди, че е привърженик на генгста рапа и си пада по мазния и мелодичен хип-хоп от Западното крайбрежие. Не е привърженик на чистото копиране, макар че използва някои семпли. Музиката, текстовете и аранжиментите в албума му са изцяло негови. Готов е и втори клип от албума му - „Писна ми“, а в момента Спенс се подготвя за снимките на трети клип към парчето „Прекалено лично“ от втория албум „Прекалено лично 2“. Освен това той завършва записите на втория си албум, като му остава време и за гостувания в песни на Сантра и групата Скреч, освен това записа специална песен за предаването „Споко“ по BTV.

Тургут Йозал

на турски: Turgut Özal

Роден: 13 октомври 1927 Малатия, Турция

Починал: 17 април 1993 Анкара, Турция

Тургут Йозал е турски политик и бивш министър, министър-председател и президент на Турция.

Завършва основно училище в гр. Силифке, средно в гр. Мардин и гимназия в гр. Кайсери. През 1950 г. се дипломира от Истанбулския технически университет като електроинженер. Между 1950 и 1952 г. работи по специалността си, а от 1952 до 1953 г. е на специализация в САЩ. След като се завръща в Турция, работидо 1958 г. в Министерството на енергетиката като заместник-директор по техническата част към общата служба, през 1959 г. става секретар на Комисията за планиране, а в 1960 г. работи в Отдела за координация на планирането.

В края на 1961 г. постъпва на военна служба, а след като се уволнява - до 1966 г., отново работи за Министерството на енергетиката, вече като заместник-генерален мениджър. До февруари 1967 г. е на служба в Специалния технически отдел към кабинета на министър-председателя, а след това, до юни 1971 г., в Организацията за общо планиране, където е директор на различни звена (Бюро за заемите, Бюро за Европейския съюз, Бюро за отказите).

До декември 1973 г. Йозал работи за Световната банка. От 1973 до декември 1979 г. е председател на няколко частни турски компании. От декември 1979 до септември 1980 г., когато в страната е извършен военен преврат, той е в кабинета на министър-председателя като младши съветник, а след като военните взимат властта, става държавен министър и заместник министър-председател, какъвто остава до юли 1982 г.

На 20 май 1983 г. Йозал участва в основаването на Отечествената партия и е избран за неин председател. След като партията му спечелва парламентарните избори, Йозал е определен за министър-председател. След управлението му начело на правителството (между декември 1983 и ноември 1989 г.) е избран за президент на републиката - пост, на който остава до смъртта си.

Умира внезапно от инфаркт на 17 април 1993 г. в Анкара. Погребан е в Истанбул, близо до мавзолея на Аднан Мендерес.

Тургут Йозал и съпругата му Семра имат 3 деца.

През 1991 г. Тургут Йозал прави скандално изявление относно България на митинг пред свои привърженици. Той казва: „Един ден Булгаристан ще бъде наш, само че този път ще го купим“

bg.wikipedia.org

Редактирано 13 октомври 201114 г. от Hanibal_Lektar (преглед на промените)

Васко Василев

Роден: 14 октомври 1970 г. София , България

Васко Петров Василев е български музикант, цигулар. Още от петгодишен има изпълнения пред публика, на седемгодишна възраст свири като солист на Български камерен оркестър в зала България, под диригентството на Дина Шнайдерман, а две години по-късно записва със Софийската филхармония и главния ̀и диригент Константин Илиев, първата си дългосвиреща плоча. На десет години получава Правителствена стипендия и заминава за Москва, където е приет в Централното музикално училище към Московската консерватория (за даровити деца). В този период от седем години печели Международни конкурси в Париж, Генуа и Лондон.

През 1994 г. става най-младият концертмайстор на оркестъра към Кралската опера - Лондон, с който редовно свири и като солист. Изпълнява както класически произведения, така и музика с по-модерно звучене. Свири еднакво добре както на класическа цигулка, така и на цигулка, чийто звук се обогатява и усилва с помощта на електронни средства. Концертира в цял свят. Преподавател е в Лондон и Валенсия. Свирил е със световно известни изпълнители като Лили Иванова, Майкъл Джаксън, Мадона, Стинг, Пласидо Доминго и други. През 2011 година става съдия в журито на българския X Factor.

bg.wikipedia.org

Андрей Чикатило

Роден: 16 октомври 1936 Яблочное, УССР

Починал: 14 февруари 1994 Новочеркаск, Русия

Андрей Романович Чикатило е руски сериен убиец, известен като "Канибала от Ростов". Той е роден на 16 октомври 1936 г. и разстрелян на 14 февруари 1994 г. Чикатило е обвинен за убийството и изнасилването на 53 души, предимно деца, в Руската СФСР за периода от 1978 до 1990 г.

Чикатило е роден през 1936 година в украинското село Яблочное. Когато е бил малко дете, в Украйна се е ширел канибализъм вследствие на глада и колективизацията. По-големият му брат безследно изчезва, вероятно изяден от канибали. Родителите на Чикатило често го затваряли в мазето на къщата им, тъй като се опасявали, че съседите им са канибали. Той се справял добре в училище, но се провалил на изпита за прием в Московския университет. След като завършил военна служба през 1960 г., той се преместил в Родионово-Несветаевски и работил там като телефонен инженер. През 1963 г. се жени и има син (Юрий 1969)и дъщеря (Людмила 1965). През 1971 г. получава научна степен в областта на литературата посредством задочни курсове, и става учител в Новошахтинск. Той бил беден учител, но останал на тази длъжност, местейки се от училище в училище, тъй като постоянно постъпвали оплаквания за неприлични опити за физическо насилие. През 1973 г. умира майка му.

Начало на убийствата

През 1978 г. се премества в Шахти и извършва първото си сериозно престъпление. На 22 декември 1978 г. той изнасилва и убива 9-годишното момиченце Елена Закотнова. Въпреки, че доказателствата сочат връзка между Чикатило и убийството, погрешно е арестуван Александър Кравченко и по-късно даден под съд. Той е накаран да направи самопризнания чрез измъчвания и е екзекутиран заради убийството. Чикатило губи своята учителска работа през 1981 г. и започва работа в местна фирма.

Той не убива отново до 1981 г., през 1982 година жертвите са седем. Чикатило създава свой собствен стил, като говори по автобусни спирки и жп гари с избягали от дома деца или млади скитници, примамвайки ги да дойдат с него в близката гора, където обикновено жертвите намират смъртта си. През 1983 г. Чикатило не убива до юни, но до началото на септември умъртвява 4 души.

6 тела от общо 14 били намерени и московската милиция решила да се намеси. В Ростов на Дон бил изпратен екип, воден от майор Михаил Фетисов, който трябвало да води разследването. Фетисов съсредоточил разследването в района около Шахти и назначил Виктор Бураков, съдебен лаборант химик, за главен следовател в тази област. Разследването се концентрирало върху умствено неуравновесените и известните на него сексуални престъпници, като започнало бавно и постепенно да ги залавя и изключва от списък на заподозрените. Милицията разширява периметъра на своето разследване все повече и повече. Взети са интервюта от над 150 000 души и впоследствие са съхранени в архиви, докато най-накрая милицията не се отказва от този подход. През 1984 г. жертвите наброяват 15. Решено е да се усилят мерките — да се увеличи броя на патрулите и да се разположат цивилни милиционери на много обществени транспортни спирки.

Арест и освобождаване [редактиране]

Чикатило е разпознат, защото се държи подозрително на една автобусна спирка в Ростов. Той е арестуван и задържан. Установено е, че той е заподозрян за други престъпления, което юридически дава право на следователите да го задържат за неопределен срок от време. Разкрито е съмнителното минало на Чикатило, но то не било достатъчно за да го осъдят за убийствата. Все пак той е признат за виновен и осъден на една година. Той е освободен през декември 1984 г. след като е прекарал три месеца в затвора.

Следващи убийства и преследване

Чикатило си намира нова работа в Новочеркааск стои в сянка. Той не убива скоро никого, докато през август 1985 г. не умъртвява две жени в два отделни случая. Не се знае да е убивал отново до май 1987 г., когато убива младо момче. Той убива отново в Запорожие през юли и в Ленинград през септември.

Замиращото разследване е подновено в средата на 1985 г., когато Иса Костоев е назначен да води случая. Убийствата около Ростов са проучени обстойно за втори път и отново започва поредица от разпити на сексуалните престъпници в района. През декември 1985 г. милицията отново засилва охраната по жп гарите около Ростов. Чикатило е в течение на разследването и предвидливо се въздържа от престъпната си дейност.

През 1987 г. Чикатило подновява убийствата, като обикновено ги извършва далеч от околностите на Ростов. Той убива една жена в Красний-Сулин през април, като убива още 8 души през същата година, включително две жертви в Шахти. Отново има дълга пауза докато Чикатило не възобновява своята дейност, убивайки седем момчета и две женина 21 март 1990 между януари и ноември 1990 г. Откриването на едно от телата близо до спирката в Лескоз кара милицията да повиши бдителността си и да увеличи патрулите. На 6 ноември Чикатило убива и осакатява Света Коростик. Когато се връща от гората, той е спрян от милицията, но после е пуснат да си ходи. На 20 ноември 1990 г., след като поведението на Чикатило буди подозрение у милицията,по заповед на инспектор Иса Костоев той е арестуван. Между 30 ноември и 5 декември Чикатило се признава за виновен и описва петдесет и шест изнасилвания и убийства, извършени от него. Той признава, че е пиел от кръвта на жертвите си и е изяждал части от тях.

Процес и екзекуция

Съдебният процес срещу него се състои на 14 април 1992 г. Въпреки неговото странно и смущаващо поведение, съдът намира, че той е в състояние да издържи процеса. На процеса Чикатило казва „Аз съм грешка на природата, един обезумял звяр!“. Процесът приключва през юли и присъдата е отложена за 15 октомври, когато той е намерен за виновен за извършването на 52 от 53-те убийства, и е осъден на смърт за всяко едно престъпление. Чикатило е разстрелян с изстрел в задната част на главата на 14 февруари 1994 г.

Грешките при разследването са поне две. Първо, случаят не е разгласен и хората не са осведомени за опасността, защото съветските органи на властта се страхували да стане ясно, че в СССР се случват подобни неща. Второ, липсата на комуникация между отделните милиционерски отдели довежда до некоординираност на действията. Допълнително усложнение е, че Чикатило е имал много рядка физиологична аномалия. ДНК-то от неговата кръв не съответства на това от спермата му и поради това, e освободен, въпреки че е бил задържан в хода на разследването.

Чикатило в съвременната култура

* През 1995 година излиза филмът Гражданинът Хикс, който разказва за разследването. В него участват Стивън Рий в ролята на Виктор Бураков и Доналд Съдърланд в ролята на Михаил Фетисов.

* През 2004 излиза филмът Евиленко, отчасти базиран на историята за Чикатило; с Малкълм Макдауъл в главната роля.

* През 2004 излиза и песента Ripper von Rostow на германската блек метъл група Eisregen, в която се описва убийството на Света Коростик.

* Някои от събитията са залегнали в основата на епизода "Bloodlines" от американския сериал От местопрестъплението, където сериен изнасилвач и убиец е освободен, защото ДНК-то от неговата кръв не съответства на това от спермата му.

* През 2008-2009 американската траш метъл група Slayer записва и издава песента "Psychopathy Red", посветена на Андрей Чикатило. Първоначално тя се появява като сингъл, а по-късно е включена в албума World Painted Blood.

* През 2009 шведската траш/дет метъл група Impious включва в албума си "Death Domination" песен, посветена на Чикатило, наречена "Rostov Ripper".

Сюзан Самърс

на английски:Suzanne Somers

Родена: 16 октомври, 1946 г. Сан Бруно, Калифорния САЩ

Сюзан Самърс е американска актриса и бизнес-дама. Известна е с участието си в редица телевизионни сериали, като Стъпка по стъпка, както и в някои игрални филми. Автор е и на няколко книги.

bg.wikipedia.org

Анжел Вагенщайн

Роден: 17 октомври 1922 Пловдив, България

Анжел Раймонд Вагенщайн (Джеки) е участник в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. Член на бойна група, партизанин. Български кинорежисьор и писател. Народен представител.

Прекарва детството си във Франция, където родителите му имигрират по политически причини заради левите си убеждения. След амнистия, семейството се завръща в България. Анжел става член на РМС едва на 16 години.

Участие в Съпротивителното движение по време на Втората световна война

Участва в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. Включва се активно в дейността на антифашистка бойна групи. Участва в акции. По Закона за защита на нацията е въдворен в „еврейски трудов лагер“ в Македония. Бяга от лагера и става партизанин. След бойна акция е арестуван и осъден на смърт по ЗЗД през 1944 г. При бомбардировките над София, затвора е частично разрушен, а затворниците преместени в сливенския затвор. Това забавя изпълнението на присъдата, а навлизането на съветските войски в България го спасява̀.

Творец

Завършва кинодраматургия в Москва. Автор е на 50 сценария за филми — игрални, документални и анимационни. От 1950 г. става сценарист в Българска кинематография и в ДЕФА. Филмът по негов сценарий „Звезди“ от 1959 г., на режисьора Конрад Волф, е удостоен със Специалната награда на журито на кинофестивала в Кан. Сред най-известните му сценарии са тези за филмите „Допълнение към закона за защита на държавата“, „Гоя“, „Звезди в косите, сълзи в очите“, “Борис I” и “След края на света”.

През 1990-те се отдава на писателска дейност и публикува романите „Петокнижие Исаково“, „Далеч от Толедо“ и „Сбогом, Шанхай“, последните две с международни отличия. Книгите му са преведени на много езици, включително френски, английски, руски, немски, испански и италиански.

Награди и номинации

„Сбогом, Шанхай“

Наградата за европейска литература Жан Моне; 2004 г.

Номинация за годишната награда ВИК за 2004 г.

Номинация за международната литературна награда на Haus der Kulturen в Берлин

„Петокнижие Исаково“

Награда "Христо Ботев" за 1998 г.

Литературна награда Adei Wizo; 2010 г.

„Далеч от Толедо“

Годишната награда на Асоциацията на българските писатели за 2002 г.

Годишната награда “Alberto Benveniste” за 2003 г.

bg.wikipedia.org

Чък Бери

на английски: Charles Edward "Chuck" Berry

Роден: 18 октомври 1926 Сейнт Луис, САЩ

Чарлс Едуард „Чък” Бери е американски китарист, певец и автор на песни. Той е влиятелна фигура и е един от пионерите на рокендрол музиката.

Според сайта на Залата на славата на рокендрола, „въпреки че е невъзможно отделен човек да бъде посочен за изобретател на рокендрола, Чък Бери е този, който в по-голяма степен от всеки друг събира в едно всичките му съществени елементи“. Къб Коуда пише: „От всичките ранни рокендрол изпълнители, никой не е по-важен за развитието на тази музика от Чък Бери. Той е нейният най-голям автор на песни, главния оформител на нейното инструментално звучене, един от нейните най-велики китаристи и един от нейните най-добри изпълнители“. Джон Ленън е още по-кратък: „Ако искате да дадете друго име на рокендрола, може да го наречете ‘Чък Бери’.”

Бери е сред първите музиканти включени в Залата на славата на рокендрола при нейното откриване през 1986 година. Залата на славата включва три песни на Чък Бери ("Johnny B. Goode", "Maybellene", "Rock and Roll Music") в списъка си със 500 песни, които са оформили рокендрол музиката. Той получава отличие на Кенеди Сентър за принос към американската култура през 2000 година. През 2004 година списанието Ролинг Стоун класира Чък Бери на пето място в класацията си със сто най-добри изпълнители на всички времена. Също така, той е класиран на шесто място в класацията им със сто най-добри китаристи на всички времена.

bg.wikipedia.org

Джон Литгоу

на английски: John Lithgow

Роден: 19 октомври 1945 Рочестер, Ню Йорк, САЩ

Джон Литгоу започва кариерата си в киното в началото на 80-те години с 2 последователни номинации за "Оскар" – за ролите си в „Светът според Гарп“ и Terms of Endearment. Сред останалите му паметни филми се нареждат „Ах, този джаз“, „Изстрелът“ на Брайън де Палма, „Зоната на здрача: Филмът“, „Вихърът на танца“, „Рикошет“, „Катерачът“, „Кинси“ и много други. Зрителите пред малкия екран го познават добре от култовото му превъплащение в извънземния командир Дик Соломон, който се вихри в „На гости на третата планета“.

cinefish.bg