Ще ви разкажа историята си, надяваме се да не ме разпнате на кръст за това, което ще напиша. От малък съм закърмен с любов към четенето, от това се подразбира, че нямах големи мераци към жените. Това се промени чак в 9 ти клас, когато забелязах, че една съученичка ме заглежда. Да си призная никога не съм харесвал начина по-който изглеждам. Тогава още носех очила, получени с подкрепана на тонове книги и "добри" лекари, хилаво и слабо тяло завършват общата картинка. И от срам не отвръщах на погледите. Мина се време и станахме 11 клас, с времето се промених сложих лещи, наедрях и самочувствието ми се вдигна. И един рожден ден реших да действам. Последваха обяснения в любов, целувки и така нататъка. След 5 дена тя ми каза, че обичала момчето което за пръв път я е целунало, преди 3 години. Макар, че той не я помнел. И мина се време, но аз като добър олигофрен продължих да я харесвам. И тъкмо пак да се реша да й кажа за чувствата си ... тя тръгна с най-добрия ми приятел ... Дали е била моя грешката, дали е била негова/нейна, няма значение. Последваха разговори, доста мъка от моя страна и нищо. Докато един ден не я сгащих в един ъгъл и и наговорих едни истини, след което тя избяга от вкъщи и даже си резнала леко вените. На другия ден се раздели с него. И аз действах отново. Тя плака каза ми че ме обича и след 2 дена ... пак тръгна със същото момче ... Сега е момента да си кажете "Мале тоя къф е смотан". Смотан, смотан ама сърцето спирачки няма. Но аз не се предадох и продължих да я желая, все по-силно и по-силно. Докато една вечер казах на приятеля си някой неща, който той разбра погрешно и я заряза. И той спря да ми приказва. Последваха седмици на срещи и кафета. докато една вечер не се престраших и я целунах. И тя ми отвърна и започна една .... леко казано мъчителна връзка. Всекидневни сърдения за най-малките неща. Винаги аз отстъпвах да не стават кавги и т.н. Даже да си призная тялото и беше далеко от перфектно, и добре че аз се възбуждах лесно иначе физическото щеше да куца. И то започна по едно време. Започнахме да учим в един град, като студенти. Обаче се виждахме рядко. И на мен ми беше по-добре. Даже се опитах да скъсам с нея няколко пъти, но сълзите и ме спряха. Не можех да я нараня. И се прибрахме за лятото в родния си град, започнахме да излизаме с стари приятели по кафета, сбирки и прочие. И започнах да забелязвам в нея отчуждаване. Доакто един ден тя не ми каза " Искам време да помисля" ... И й оставих време повече от седмица. Тя не ме потърси, не ми се обади, нищо ... И реших да отида до тях и да се разберем веднъж завинаги. И може да се каже, че разбрах преди да стигна. Пред техният вход беше спряла колата на моя пак нов ... добър приятел. Приближих се и ги видях да се държат за ръце, но те не ме видяха. Поздравих ги - никаква реакция. Отидох и си седнах като добър глупак на една пейка да почакам да се наприказват. След половин час ми писна и малко им се "натресох". Както и да е, скъсахме след като я попитах дали има друг и тя без да може да ме погледне в очите ми каза "Не". Да, но моята родна планета не е Марс. Аз вече знаех твърде много. Те станаха гаджета. И аз все пак исках да останем приятели, макар че ми се обръщаха вътрешностите, като ги видя. Мина се време и спряха да ми говорят, изглежда съм виновен за нещо, макар и аз да не знам какво. Но останах приятел с цялото и семейство, и започнах да излизам по кафета с каквото остана от компанията ни. В тази част беше и сестра й. Наистина интересно момиче. Запазила детското в себе си и със страхотно тяло. И започнах да си падам по нея, започнахме да излизаме често с компанията и аз прикрито и се радвах. Но тя си имаше приятел а аз си имам приципи. Докато не започнаха нещата с него да не вървят. Но аз като добър приятел не можех да я гледам как страда и се опитах да им възтановя връзката ( приятеля и живееше с нея в града в който учи, през почивките е далеко от него) доколкото мога. Но това беше загубена кауза и тя започна да си губи времето в чат. Харвсваше си този о оня от различни градове, но беше твърде срамежлива да се стрещне с тях. Това доскоро. Запозна се по чата с някакъв мъж по-възрастен от нея с описани на брокаджия. Винаги с правилната фраза на подходящото място. И тя се зариби по него страшно ... точно в момента, в който събрах решителност. И това продължава досега. Колко е гадно да знаеш, че човека който харесваш стои на една ръка от теб и да не можеш да го докоснеш и погалиш. Да не можеш да споделиш с него как се чувстваш, какво желаеш и какво те мъчи. От една страна, защото не те забелязват в момента и от друга, защото какво ще си помислят хората, първо едната сестра после другата. Но живота продължава, свикнал съм да се мъча и това ще продължи до момента в който не си осъзная какво правя. Благодаря за изслушването.

Какво да направя, като все на мен се пада да пиша в твоите теми Не е нарочно, просто така се получава

Без да се пиша на много добра в съветите, бих ти казала да не се притесняваш особено от хората. Никой от "хората" няма да дойде да те успокои, когато си самотен, нито някой ще си каже: "Брей, какво примерно момче". Ситуацията е малко по-различна ако живееш в малък град. Там "хората" могат да ти направят животът доста тегав, но ти имаш право на избор как да живееш, нали?

А за сестрата на бившата ти приятелка - мисля, че трябва да й кажеш как се чувстваш спрямо нея. Просто я остави тя да направи избора. Ако не отговори на чуствата ти - знаеш поне че си се опитал (и не се притеснявай от мъжа от чата - ти имаш огромно предимство пред него - а именно, че си до нея, че можеш да я виждаш всеки ден, да й влияеш, да я разбираш, да й правиш малки жестове и всички останали глупости на които ние жените отдаваме значение ). А ако тя реши, че можете да опитате заедно ... всъщност, нали това е което искаш

Успех!

Нямам смелостта да го направя, страхувам се да не загубя приятелство. Мазохизма ми е присъщ май ....

Мазохизма ми е присъщ май ....

Не само на тебе-и аз все в неподходящи се влюбвам

Но един ден ще изгрее Слънце и на нашата улица-вярвам в това,вярвай и ти

И помни че кой не ни иска,не ни заслужава

Тук да ли е клуба на разбитите сърца?

Тук да ли е клуба на разбитите сърца?

Не позна "chester"!!! Тук е клуба на тези,който не се срамуват да си признаят до край грешките си,болкиите си,страданията си в една наистина макар и малко тъжна,но все пак истинска "ИЗПОВЕД" от този суров с нас понякога несправедлив живот! И в това няма нищо срамно и лошо човек да каже на висок глас:"ДА СГРЕШИХ ВИНОВЕН СЪМ И СЕ СРАМУВАМ ОТ СЕБЕ СИ".

Знаеш ли какво ще ти кажа? - Реалността. Не искам да ти разбивам надеждите... просто искам да споделя опит. А опита са грешки. Моите грешки, в случая. Пък било добре да се учим от чуждите, защото няма да имаме време да направим всички грешки свои и така да си натрупаме опита... който след това няма да ни трябва, защото ще сме стари и няма да можем да се възползваме... Та както и да е за т'ва. Сега по темата. Ако й кажеш сега - изобщо няма да се замисли и да ти отдели нужното внимание, на теб и на това, което би й казал. И ще ти кажа защо. Защото "той" (г-н Мистериозен чатър) е далеч и той й е интересен. Ти може да си близо до нея и да можеш да й предоставиш връзка и всичко, което я съпътства, и всичко, от което тя се нуждае... но тя ще си мисли за него. И ще сравнява него с теб, защото него го няма и той й е интересен. И, естествено, той ще бъде героя в "кой е по-по-най". Което значи да изчакаш, докато той "изчезне". Което би станало след като тя разбере, че "тяхната" е невъзможна. (А това ще го разбере с времето. Но предвид твоя "мазохизъм" - това май не ти е проблем.) Другия вариант е това, което ще стане (би станало), ако тръгнеш с нея (след време). Ще бъде известно време с теб и или "ще открие топлата вода" или ще си каже, че заслужава повече (в което ти ще я убедиш (отново като добър приятел, но няма да си го простиш вътрешно), докато си до нея през времето, докато тя страда, заради този от чата), и ще се впусне да търси следващия, като през т'ва време ти осъзнаваш как не те е оценявала и как "хубавите ябълки - прасетата ги ядат" (в което сам ще си избереш "роля"). И тогава ти или още ще мислиш за нея, за това какво е можело да бъде и да живееш с псевдо-фантомния й образ, в който си се влюбил или тя ще е човек, чието приятелство дори, за теб не си струва (което ще осъзнаваш все по-силно всеки изминал ден...). След което... нещата зависят от това, колко е силна "вярата" ти (по принцип, в и за всичко), защото вариантите отново са два (те май колкото по-малко са, са по-трудно "вземаеми"...) : 1/ ще осъзнаеш, че си сам; ще се чувстваш сам и така ще ти е добре, като няма да намираш смисъл в нищо - всичко, което правиш, което те заобикаля и което си. 2/ ще живееш с надеждата за "следващия път" - че "този път няма да стане така" и че... ако за всеки влак си има пътници, то ти си в експресен влак, който не спира (вече) на "малки гари", а на седалката до теб седи Тя - тази, с която имате еднопосочен билет за място, където и двамата искате да стигнете. Така че... имаш достатъчно време да помислиш дали всичко това си заслужава чакането и да вземеш решение, докато тя (грубо казано) приключва "връзката" си с виртуа(на)лния пич. Остана само да ти пожелая пътуването да е от 1-ва класа...

Редактирано 1 септември 200719 г. от nihilistka (преглед на промените)

До сега не бяха ми казвали толкова точно определение за това, което е в действителност. Всичко това го виждам, но не го осъзнавам все още. Но и мойте предишни грешки са ме научили да не гледам назад. Изглежда си падам по трудните неща. Но всичко с времето си. И без това скоро имам чувството, че ще ми писне да чакам някой да ме забележи и да съм добрия приятел, който в края на краищата е винаги прецакан. Истината боли, затова е хубаво да сме мазохисти.

Не само ти си падаш по трудните неща.. но като сме се хванали на хорото - ще го играем. Т.е. поемаме си отговорността за избора и за това, което сме (защото това, малко или много, те прави определен "тип" човек). Сам си избрал да й бъдеш приятел, който да я изслушва и да й помага. Това е с цел да си по-близо до нея - това е ясно. Но съгласи се, че когато човек бъде приятел и опора на всички, когато на него потрябва приятел и се нуждае от същото, което предлага - тогава няма да има никой до него. Ето това е жестоката действителност и за нас е по-добре да я приемаме. Пък и особен избор - нямаме... И понеже в максимата, че "трябвало да се отнасяме с другите така, както искаме с нас да се отнасят" никой не е казал, че ще получаваме същото, което предлагаме на другите, правейки се на самаряни и благородници, това значи, че трябва да се настроим по начина да не очакваме нищо. Така че... ако нещо положително се получи от това - просто ще си изненадан приятно, но до тогава не живей с тази мисъл, защото очакванията може да не се покрият и ще си разочарован ... от живота (например), а той нито ти е виновен, нито е поправимо... Само ще се съсипеш психически и емоционално... а проблемите и болката са такива само за притежателя им. Което значи, че най-вероятно на никой няма да му пука за това и преспективно за теб, още по-малко пък да ти помогне по някакъв начин да се почувстваш по-добре.

Така е, приятелю, при кой по-тежко, при кой по-леко, горе-долу всички си приличаме. Постарай се когато се чувстваш зле, да се опитваш да мислиш за други неща, като учение, да се зарибиш повече по някое хоби например, много помага! От личен опит го казвам. Иначе човек може и да рухне. За тази твоя приятелка, която до край не стана ясно кой харесва..не ти трябват такива пачи! Истинската жена знае какво иска! Запомни го добре!

Не помага. Той целенасочено мисли за това. "Единствения начин да преодолееш изкушението, е да му се отдадеш." - до тогава всичко ще си е както до сега и нищо друго няма да му помага кой знае колко да си отвлече вниманието и мислите от нея. За всички, с които се получава това "разсейване", чрез еди-какво си - или не са го искали достатъчно силно или имат силна воля. Относно това кой какво иска - почти всеки (да не кажа и "всеки") човек, в живота си има моменти, в които сам не знае какво да избере или какво да направи. Това не го прави по-малко мъж, жена или човек въобще. Просто, когато хората избират, те или мислят за другите, когато трябва да помислят за доброто на себе си или мислят (егоистично) за себе си, вместо да помислят и за другите. Общо взето това води до един и същи проблем. В момента, въпросното момиче май мисли за доброто на чатърския й приятел, вместо да мисли кое е по-добре за нея. Ако мислеше по вториНе помага. Той целенасочено мисли за това. "Единствения начин да преодолееш изкушението, е да му се отдадеш." - до тогава всичко ще си е както до сега и нищо друго няма да му помага кой знае колко да си отвлече вниманието и мислите от нея. За всички, с които се получава това "разсейване", чрез еди-какво си - или не са го искали достатъчно силно или имат силна воля. Относно това кой какво иска - почти всеки (да не кажа и "всеки") човек, в живота си има моменти, в които сам не знае какво да избере или какво да направи. Това не го прави по-малко мъж, жена или човек въобще. Просто, когато хората избират, те или мислят за другите, когато трябва да помислят за доброто на себе си или мислят (егоистично) за себе си, вместо да помислят и за другите. Общо взето това води до един и същи проблем. В момента, въпросното момиче май мисли за доброто на чатърския й приятел, вместо да мисли кое е по-добре за нея. Ако мислеше по втория начин ... до с'я отдавна да е с TZETZO. Ако не го направи скоро, просто ще си изпусне шанса... И ако той не е кой знае колко благороден - втори такъв няма да получи. Това е.

"Единствения начин да преодолееш изкушението, е да му се отдадеш." - аз лично две години следвах този принцип и не ми помогна. Просто човек като се насочи към други неща, забравя. В случая на TZETZO, определено трябва да я разкара от живота си.

Всъщност... ако си забелязъл, хората за да се сдобрят и да направят нещо добро - винаги се нуждаят от други хора (съвети, помощ, присъствие), докато за осъществяването на дадени користни цели или да се скарат - перфектно могат и сами. Тоест... тя сама ще се "разкара" от живота му (това е перспективата в най-лошия и песимистичен случай за развръзка на ситуацията), въпреки че "разкара" не е точно това, което имам предвид, но грубо казано - може да се каже и така...

Добре дошъл в отбора... Кеф ли ти е сега м? Питам това не за друго,а защото всички сме кретеноиди в някаква степен,но малко могат така да се изтапанят на сцената и да дръпнат авторски рецитал за нещата от живота.Ако не друго поне олеква малко,а това не е за пренебрегване. Относно нещата от живота за които говориш...Винаги съм казвал на хората едни думички,които някои приемат с насмешка,други изобщо не ги чуват,а трети се усещат след години колко много истина има в тях. Дръж се естествено! Те това бих ти казал.Ако ти идва да обичаш-обичай,ако ти идва да си признаваш чувствата-направи го,ако ти идва да мълчиш и да се мъчиш значи просто още не ти е дошъл момента за признанието.А щом не ти е дошъл момента просто не го прави,защото изнасилените и прибързани неща не водят до нищо добро. Важното е един ден като се обърнеш назад и си даваш равносметка за живота,да няма неща за които да съжаляваш. А това не е чак такава химера каквато ти изглежда сега. Седиш сега тук и чакаш някой да ти тегли една майна или да те погали по квадратната глава за да те успокои и да ти съчувства... Тъй ли е м? Я седни първо,задай си и си отговори на простичкия въпрос "Всъщност какво искам аз от тази кифла мармаладена"... Като си отговориш на този въпрос,ще е лесничко да направиш това,което ти идва отвътре.Само не се опитвай да се лъжеш,щото ще се преебеш жистоко. И престани да се самосъжаляваш,щото нит си първия нит си последния малоумник,който си мисли,че всички гнусотии са се струпли само на неговата глава.Всички сме минали по този път-кой по-рано,кой по-късно през житейския си път.Ама като се самосъжаляваш рискуваш това да ти се превърне в ежедневие и да свикнеш и ако някой ден се събудиш и не се самосъжалиш с отварянето на очите просто ще ти липсва. Да не говорим,че като си самонавиваш на пръста нещата за таз кифла настъпена,първо пропускаш страшно много неща и възможности,които минават покрай теб и не ги виждаш и второ ще дойде момент,в който дори и да можете да сте заедно ти ще усетиш,че не е това нещото,което би те изкефило максимално.И ще ти стане кофти от тебе си,че от толкова чакане и навиване просто си се пренавил и всичко е отлетяло безвъзвратно... Аре стига съм писал,че да има време да почистят сцената след мен за следващия отворенгяс. А ти си отвори очите и започни да се радваш на малките неща в живота,щот докато чакаш некоя фуста да ти пристане,ще се събудиш някоя сутрин и ще видиш,че си на 72 години и всичко е аут ъф мемори.Не че има нещо лошо в това,човек да е на 72,но е желателно да е изживял предишните 71 пълноценно. Сещаш ли се...

Всъщност чакам някой да ме напсува. И без това ми трябва кофа студена вода, защото твъеде често се рея в висините. Нали знаете как в живота на много хора има един момент, в който се променяш коренно. Е моя наближава. Усещам го с всяка фибра на тялото си, че чашата скоро ще прелее, и тогава ще живея както аз си искам, а не както е добре за другите...

Всъщност чакам някой да ме напсува. И без това ми трябва кофа студена вода, защото твъеде често се рея в висините. Нали знаете как в живота на много хора има един момент, в който се променяш коренно. Е моя наближава.

Усещам го с всяка фибра на тялото си, че чашата скоро ще прелее, и тогава ще живея както аз си искам, а не както е добре за другите...

Дрън-дрън...

Тъпи извинения...

Мислиш ли,че нормален човек ще ти повярва...

Иначе нема лошо да се рееш из висините,стига да нема болка в слабините.

Аре...ако имаш да казваш нещо съществено го направи.

Ако не-прав ти път,крива ти пътечка...

И не забравяй,че жената е като книгата...след прочит от много хора,подвързията и се скапва...

Не ми пука дали някой ще ми повярва или не. Не съм дошъл тук да търся съжаление, нито искам такова. Исках съвет и го получих в отговорите ви. Едно голямо благодаря...

Дръж се естествено!Те това бих ти казал.Ако ти идва да обичаш-обичай,ако ти идва да си признаваш чувствата-направи го,ако ти идва да мълчиш и да се мъчиш значи просто още не ти е дошъл момента за признанието.А щом не ти е дошъл момента просто не го прави,защото изнасилените и прибързани неща не водят до нищо добро.Важното е един ден като се обърнеш назад и си даваш равносметка за живота,да няма неща за които да съжаляваш.А това не е чак такава химера каквато ти изглежда сега.

Много добре ти го е казал Алгор. Няма какво да мислиш за мнението на другите и какво биха казали те за теб. Нито пък да правиш нещо, съобразявайки се дали другите ще одобрят постъпката ти. Ако изпитваш нужда да споделиш чувствата си- направи го, няма какво да чакаш, животът е кратък и нямаме кой знае колко време за пилеене.

Нали знаете как в живота на много хора има един момент, в който се променяш коренно. Е моя наближава.Усещам го с всяка фибра на тялото си, че чашата скоро ще прелее, и тогава ще живея както аз си искам, а не както е добре за другите...

Изобщо не трябва да чакаш да прелее чашата, за да направиш това, което искаш. И от мен са искали много неща, дори и в момента много хора ми казват какво да правя, защото така трябвало и било време и нямало какво да чакам и други глупости. Добре, ама аз като не го искам, като не съм готова, какво-да го направя, щото така са ми казали. Да, ама не. Искам да правя каквото АЗ смятам за добре и когато АЗ го искам. Така мисля, че трябва да е с всички ни

Подкрепям с две ръце potrebitel! Винаги "АЗ" трябва да е пред "ВСИЧКИ"! Повярвай ми почти никои няма да ти благодари че се опитваш да покзваш уважение и да помагаш винаги както можеш за благото на "приятелите"! Знам го от мн. горчив опит - подобно на твоя! Никой няма да ти "свали шапка" затова първо си гледай собствения интерес и се опитай да бъдеш твърд, да бъдеш МЪЖ! Живей с мисълта, че познати имаш много, но истинските приятели на пръсти се броят! Бъди дявол, за да не те пратят подяволите (както беше в моя случай)! Гледай само напред,защото спомените правят бъдещето да изглежда като минало. И помни, че онези,които забравят своята история,са осъдени да я повторят. Тоест помни какви "глупусти" правиш, помисли какви са били последствията и си помисли дали ще ги направиш пак! Учи се от грешките си! Това са съветите,които мога да ти дам! Повечето си ги чувал! Но това е реалността! Дано да ти е поолекнало макар да знам, че като четеш може да ти мине но само за малко! Само до довечера докато си легнеш и докато не ти стане пак тъпо! Това е живота - тежък и суров! Човек се калява по този начин и знае от какви хора да се пази! Все пак добре, че времето лекува!!!!!

Не мисля, че ще ме разберете, но ще кажа какво мисля. Мисля, че проблема на нас мъжете ни е, че когато се влюбим се оставяме да ни се качат на главата и ставаме много добрички. А това изобщо не работи в наша полза. TZETZO, самосъжалението не помага - повече влошава душевното ти равновесие и засилва мъките ти. Лесно е на думи, но просто се опитай да преминеш през това състояние. Трудно е за теб самия, а да страдаш понякога си остава единствената алтернатива. Добре, че времето лекува... ,но за жалост не изтрива...

Добре, че времето лекува... ,но за жалост не изтрива...

За съжаление е така Ехх понякога ми се иска да имам под ръка едно format c:/

Да, но все пак тези трудности в живота ни карат да се почувстваме по-уверени, че няма да повторим грешката, че сме живи и продължаваме напред.

Аре един женски съвет и от мен. Отдръпни се. Не разбрах точно какви са ви отношенията ако сте близки приятели. Просто и покажи, че имаш и други приятели. Да накараш една жена да те желае най - лесно е да се направиш на недостъпен (умерено, разбира се). Ако смяташ, че ако се отдръпнеш липсата ти няма да се усети както казах не останах много наясно какви са ви точно отношенията намери си гадже. Неразбираемо за мен, но заетите мъже са много вървежни. Това е някак си доказателство, че си готин, желан абе оборотен. А що се отнася за директните обяснения - там ще загубиш. Жените са глупави същества- пред един романтичен загадъчен образ (който в повечето случаи се оказва некъв ръфльо) и пред сигурно обичащия мъж винаги избират първия вариант. Защо ли? Защото ако се прецакат с първия, втория ще ги чака. Накратко - пази си достойнството, ако стане- стане, ако не - свиркай си.

Мисля, че проблема на нас мъжете ни е, че когато се влюбим се оставяме да ни се качат на главата и ставаме много добрички. А това изобщо не работи в наша полза. TZETZO, самосъжалението не помага - повече влошава душевното ти равновесие и засилва мъките ти. Лесно е на думи, но просто се опитай да преминеш през това състояние. Трудно е за теб самия, а да страдаш понякога си остава единствената алтернатива. Добре, че времето лекува... ,но за жалост не изтрива...

Това, че като се влюбиш, оставяш да ти се качат на главата важи и аз жените. Казвам го от личен опит. Аз също съм оставяла да ми се качат на главата, ама накрая не получих това, което исках. Дълго време ми държа "влага" това преживяване, но наистина самосъжалението не води до нищо

Да накараш една жена да те желае най - лесно е да се направиш на недостъпен (умерено, разбира се). Ако смяташ, че ако се отдръпнеш липсата ти няма да се усети както казах не останах много наясно какви са ви точно отношенията намери си гадже. Неразбираемо за мен, но заетите мъже са много вървежни. Това е някак си доказателство, че си готин, желан абе оборотен.

Тука Динди е много права, знам много такива момичета, включително бившата ми най-добра приятелка, които търчат все след неизвестното, недостижимото. Да не говорим, че като го достигнат, вече не им е интересно. Хубавото е, че не всички жени са такива. Трябва да я оставиш малко, да не си мисли, че ти винаги ще си насреща и би могла да те има, когато си пожелае. Трябва да се опиташ и да разбереш дали не гледа на теб само като на приятел, ако е така, може би ще е по-добре да си останете само такива. Но това трябва ти да го разбереш. Знам, че е много лесно да се каже на друг какво би било добре да направи, знам,че трудно се прави това, но все пак трябва само да се сблъскваме с такива ситуации, а понякога хората отстрани имат по-трезва преценка от нас, самите. Но, аз например колкото и да ми говорят, докато не се опрая сама не разбирам много-много от дума, после осъзнавам, че са били прави, ама това е. Друго си е сам да се сблъскаш с живота и да разбереш за какво става дума, а не само да ти дават акъли. Абе, карай както сметнеш ТИ, че е най-добре за ТЕБ

Нямам смелостта да го направя, страхувам се да не загубя приятелство. Мазохизма ми е присъщ май ....

Ад свети не давам...един пъткато дадох такъв съвет на момче, момчето се лепна за мен и ми каза, че било влюбено в мен...А аз му давах съвети да каже на момичето какво изпитва, за да не страда после...та пиявицата се лепна за мен и отърване нямаше...Та съвет не ти давам имаш си мозък си знаеш най-добре какво си струва и какво не...Успех и то мен...

Да, ама любовта не е забранена все още не се е омъжила новата ти любов