Извини ме, но.... нещо не можах да разбера! Доста е объркан разказа ти! /поне за мен/ Първо: Защо си страдал по първата сестра, като аз не забелязах да си имал нещо хубаво с нея, в смисъл само болка и очакване, после нали самият ти си искал на няколко пъти да скъсате - пък тя... плачела??? Второ защо тази любов със сестрата да е забранена, тя не е твоя сестра и десет да са какъв е проблема. Ти нямаш нищо общо с първата вече, тя не е сама а ти си?? Ако е взаимно ... няма проблем и пак питам "КАКВО ТЕ КАРА ДА МИСЛИШ, ЧЕ ТОВА Е ЗАБРАНЕНА ЛЮБОВ?"

Защото любова си е любов. Когато си влюбен не виждаш грешките на другия, нито неговите недостатъци, нито проблемите, нищо лошо няма... А за сестрата, хммм радвам се че не направих тази грешка, защото все пак са сестри а аз не съм супер гадняр и не мога да си позволя да е гадно на някой заради моята прищявка, независимо дали ми е приятел, враг или в случая бивше гадже.

... защото все пак са сестри а аз не съм супер гадняр и не мога да си позволя да е гадно на някой заради моята прищявка, независимо дали ми е приятел, враг или в случая бивше гадже.

Така ... според мен на първо място трябва да си помислиш тази сестра дали е само "прищявка" или е нещо повече. Бъди обективен, защото това е от изключително голямо значение. Разбери какво ТИ искаш и след това действай, НЕЗАВИСИМО ОТ КАКВОТО И ДА БИЛО.

Искам да ти кажа, че живота си е твой и всичко, което правиш го правиш за себе си. Никой няма да те похвали после и да каже: "Браво, този не е гадняр и не може да си позволи да направи нещо лошо на някого, дори и това да му струва любовта." Не плащай данък обществено мнение - бъди малко егоист и помисли за себе си - какво искаш, какво не искаш, какво очакваш и какво правиш за да се получаят нещата.

Действай!

Няма да ти давам съвети. Забранената любов е най-сладка.

Пиша това за тези, които мислят, че това, което се говори за мен е за подигравка. Да, има доста неща, които съм направил и според мен сега наистина съм ги заслужил със своите глупости, които съм говорил допреди 2 години. Едно нещо преобърна живота ми и разбрах, че с тези глупости сам навредих на бъдещето си и нямаше сега всичко да е срещу мен и да е толкова жестоко към мен. Целият ми живот стана жесток към мене и цялото ми бъдеще. Както споменах, че живота и мислите ми се преобърнаха от едно нещо. Това нещо е момиче. Името й е Зорница. Видях я за първи път на лагер в Турция. Харесвах я, но глупостите ми я отблъснаха. Всички чуха глупостите ми и когато се прибрахме всеки от тях разказа на своите приятели и така се прочух като глупак. Измисляха ми и прякори. Да, много глупав бях. През тези почти 2 години това харесване прерасна в някакво чувство. Това чувство всеки ден се усилваше и се усилва и да днес. Промених се. Глупостите забравих, но нея не мога. Виждам я всеки ден в училище и всеки ден мисля как ще живея без нея, защото тези глупости я отблъснаха от мене и не мога да говоря с нея нормално. Страх ме е да говоря с нея. Страх ме е, защото тя ме мрази. Единствено се осмелих да й пиша съобщение по E-mail-а с кратък текст, в който се опитах да се изразя накратко. В края на текста направих й предложение, че ще й изпълнявам желанията дори ако не избере мене, аз няма да й се разсърдя и ще живея без нея, понеже ще тя иска да се махна и това е желание, но отговорът беше такъв: „аее ти майй неме раззбра ,, ; @ НЕ означава НЕ ,, иззчезни от живота ми е .. ! ”. Напротив, аз я разбрах, но тя - не. Тя си мисли, че искам нещо задължително от нея и задължително искам да съм с нея, но аз не я задължавам за нищо. Знам, че не мога да съм до нея, знам, че тя не е за мен. Не я заслужавам. Опитвам се да я забравя, но колкото повече се опитвам, толкова повече се усилва чувството. Когато се опитвам да я забравя всичко около мене сякаш пропада.Без нея ми се случват само странни и гадни неща. Но за мен моя живот не е важен, за мен е важен нейният, важно е ТЯ да е щастлива. Един ден, в трети клас един мой съученик се разплака. Учителката каза: „Не всички са като вас, някои са по-чувствителни Не се сещам за причината по която се разплка, но се сещам какво си помислих и това ми се „запечата” като спомен. Помислих си: „И аз искам да бъда по-чувствителен, защото те разбират най-добре другите какво чувстват. Може би станах такъв... Когато видя някой да плаче ми става жално, съжалявам все едно аз съм го накарал да плаче. И аз съм плакал съм, плача дори сега, но без да го показвам. Душата ми плаче! Плаче и не спира. Плаче, защото разбрах колко е жесток света. Колко жестоко се отнася той към мене, колко гаден ми стана живота! Всъщност, аз си го направих такъв. Аз говорих глупости, аз се влюбих в Зорница. Как да се оттърва? Всеки ми казва, че ще я забравя когато видя „другата”. Другата? Никоя друга не може да замести Зорница, никоя друга няма да е толкова красива като нея.....никоя........... Това беше моята история, ако някой може да помогне да пише.

Редактирано 1 май 201115 г. от Vasilian (преглед на промените)

Пиша това за тези, които мислят, че това, което се говори за мен е за подигравка. Да, има доста неща, които съм направил и според мен сега наистина съм ги заслужил със своите глупости, които съм говорил допреди 2 години. Едно нещо преобърна живота ми и разбрах, че с тези глупости сам навредих на бъдещето си и нямаше сега всичко да е срещу мен и да е толкова жестоко към мен. Целият ми живот стана жесток към мене и цялото ми бъдеще. Както споменах, че живота и мислите ми се преобърнаха от едно нещо. Това нещо е момиче. Името й е Зорница. Видях я за първи път на лагер в Турция. Харесвах я, но глупостите ми я отблъснаха. Всички чуха глупостите ми и когато се прибрахме всеки от тях разказа на своите приятели и така се прочух като глупак. Измисляха ми и прякори. Да, много глупав бях. През тези почти 2 години това харесване прерасна в някакво чувство. Това чувство всеки ден се усилваше и се усилва и да днес. Промених се. Глупостите забравих, но нея не мога. Виждам я всеки ден в училище и всеки ден мисля как ще живея без нея, защото тези глупости я отблъснаха от мене и не мога да говоря с нея нормално. Страх ме е да говоря с нея. Страх ме е, защото тя ме мрази. Единствено се осмелих да й пиша съобщение по E-mail-а с кратък текст, в който се опитах да се изразя накратко. В края на текста направих й предложение, че ще й изпълнявам желанията дори ако не избере мене, аз няма да й се разсърдя и ще живея без нея, понеже ще тя иска да се махна и това е желание, но отговорът беше такъв: „аее ти майй неме раззбра ,, ; @ НЕ означава НЕ ,, иззчезни от живота ми е .. ! ". Напротив, аз я разбрах, но тя - не. Тя си мисли, че искам нещо задължително от нея и задължително искам да съм с нея, но аз не я задължавам за нищо. Знам, че не мога да съм до нея, знам, че тя не е за мен. Не я заслужавам. Опитвам се да я забравя, но колкото повече се опитвам, толкова повече се усилва чувството. Когато се опитвам да я забравя всичко около мене сякаш пропада.Без нея ми се случват само странни и гадни неща. Но за мен моя живот не е важен, за мен е важен нейният, важно е ТЯ да е щастлива.

Един ден, в трети клас един мой съученик се разплака. Учителката каза: „Не всички са като вас, някои са по-чувствителни Не се сещам за причината по която се разплка, но се сещам какво си помислих и това ми се „запечата" като спомен. Помислих си: „И аз искам да бъда по-чувствителен, защото те разбират най-добре другите какво чувстват. Може би станах такъв... Когато видя някой да плаче ми става жално, съжалявам все едно аз съм го накарал да плаче. И аз съм плакал съм, плача дори сега, но без да го показвам. Душата ми плаче! Плаче и не спира. Плаче, защото разбрах колко е жесток света. Колко жестоко се отнася той към мене, колко гаден ми стана живота! Всъщност, аз си го направих такъв. Аз говорих глупости, аз се влюбих в Зорница. Как да се оттърва? Всеки ми казва, че ще я забравя когато видя „другата". Другата? Никоя друга не може да замести Зорница, никоя друга няма да е толкова красива като нея.....никоя...........

Това беше моята история, ако някой може да помогне да пише.

Вече невалидно....