Closer

Отблизо

Официален сайт

Режисьор: Майк Никълс

В ролите: Джулия Робъртс, Джуд Лоу, Натали Портман, Клайв Оуен

Сценарист: Патрик Марбър

Новият филм на носителя на Оскар Майк Никълс след триумфа на "Angels in America" е “Отблизо”. Хаплив, забавен и откровен поглед към съвременните отношения, “Отблизо” е историята на четирима непознати (Джулия Робъртс, Джъд Лоу, Натали Портман и Клайв Оуен) – техните случайни срещи, внезапно привличане и неочаквани предателства.

С действие, развиващо се в съвременен Лондон, “Отблизо” е забавен и въздействащ, и напомня за класически филми на Никълс като “Кой се страхува от Вирджиния Улф” и “Carnal Knowledge”.

Torrents

Жалко че нямам време да се включа в тази тема с пълна сила, атова сега ще повтря донякаде един мой пост

Pulp fiction

/Криминале/

Жанр: Екшън

Година: 1994

Производство: САЩ

Времетраене: 154 минути

Актьори: Кристофър Уокън, Стив Бушеми, Ума Търман, Розана Аркет, Франк Уейли, Ерик Столц, Мария де Медейрос, Аманда Плъмър, Питър Грийн (I), Брона Галахър, Алексис Аркет, Брус Уилис, Кати Грифин, Джон Траволта, Харви Кайтел, Тим Рот, Самюъл Джаксън, Кристофър Уолкън, Майкъл З. Гордън, Винг Реймс, Самюел Джексън

Режисьор: Куентин Тарантино

Сценарист: Куентин Тарантино

Оператор: Андржей Секула

Продуцент: Дани Де Вито, Ричард Гладсте

Каквото и да се каже за този филм ще е малко.

Криминале е филм на феноменалния режисьор Куентин Тарантино по негов сценарий. През 1994 г. филмът печели голямата награда "Златна палма" на международния кинофестивал в Кан (Франция), където мачка критиците си и показва среден пръст общо взето на всички. Филмът дори се изучава в университети и се пишат книги на него.

Уникалното е, че Тарантино е без професионално филмово образование, без никакви (тогава) връзки в киносредите, без опит в правенето на филми, но въпреки всичко съумява да създаде един шедьовър. Филмът блести с актьорски състав и с перфектна си ирония. Започва с края, после идва началото, средата и прочие. Пълна какафония, но въпреки това всичко си е на мястото. Филмът е комбинация от няколко различни истории, в които повечето от героите са едни и същи. Траволта става звезда за втори път с този филм, а Ума Търман доказа, че е актриса, а не само чифт цици.

По принцип филмите на Тарантино изобилстват от кръв и откъснати крайници. Криминале не е изключение, но някак си зрителят не изпитва типичното отвръщение от прекалено кървавите сцени. Всичко е направено със стил. Тарантино не се колебае да ви представи развръзката на сюжета в първите 2 минути на филма, защото за него тя е само началото, а не края. В прекалено сериозното, политически насочено, праволинейно и пълно с клишета холивудско кино, нахлува Тарантино като товарен влак помитайки и размивайки ни представите за всички холивудски стереотипи. Доказва че (все още) може да се прави и нестардартно кино, креативно, не задължително подложено и следвайки шаблоните на Холивуд. Та така мога да определя Криминале - класически кино шедьовър, създаден с много режисьорско майстортво, креативнот, разнообразие и магия. Дори актьорите имат различно и специално излъчване в неговите филми и специално в Криминале.

Това е филм, с който израстнах, любимото ми заведение беше в картини от Криминале и Глутница кучета. Култов филм, както обичам да се изразявам, който завинаги ще остане в представите ми за истинско кино

EIGHT BELOW

Държава: САЩ

Година: 2006

Времетраене: 120 min

Режисьор: Франк Маршал

Сценарист: Дейвид ДиДжилио, Тоширо Ишидо

В ролите: Пол Уокър, Брус Грийнуд, Джейсън Бигс, Паноу

Суров студ принуждава двама изследователи на Антарктида да изоставят впряга си от кучета, за да се погрижат за собственото си оцеляване.

Редактирано 21 октомври 200619 г. от General Bison (преглед на промените)

ПЪРЛ ХАРБЪР (Pearl Harbor)

Жанр: Военен - драма

Година: 2001

Производство: САЩ

Времетраене: 183 минути

Виж също: Официален сайт, Филмът в енциклопедия IMDB

Актьори: Уилям Лий Скот, Питър Фърт, Матю Дейвис, Скот Уипър, Джон Войт, Кейт Бекинсейл, Даян Уорън, Джон Уилямс, Кели ван Хорн, Джоф Занели, Джон Уйлямс, Джери Брукхаймер, Джош Хартнет, Кари-Хироюки Тагава

Режисьор: Майкъл Бей

Сценарист: Рандъл Уолъс

Оператор: Джон Шварцман

ПЪРЛ ХАРБЪР

Продуцентът Джери Брук Хаймър и режисьорът Майкъл Бей, създали супер хитовете "Армагедон" и "Скалата", отново доказват класата си с едни от най-жестоките и вълнуващи сцени на въздушен бой, снимани досега. ПЪРЛ ХАРБЪР е разтърсващ екшън, умело съчетан с красива романтика. Двама мъже се вричат във вечно приятелство. Една жена се влюбва първо в единия, а после и в другия с цялото си сърце. Драматична любовна история, разказана на един дъх, на фона на най-безумния и мащабен сблъсък, видян от съвременния човек - Втората световна война. Филм за любовта, приятелството и предателството, и жестокия ад на войната, който по своята наелектрезираща емоционалност и поразяваща визия може да си съперничи само със "Спасяването на редник Райън" и "Титаник".

2 номинации за "Златен глобус"`01 - за музика и песен: "There You`ll Be"

Пълни глупости, филмът е плосък и елементарен опит да се повтори финансовият успех на Титаник. Героични изпълнения на фона на "разтърсваща" любовна история, използващи историческите събития за да засилят ефекта, да ама не! Аре другият път да не копираш нещо написано някаде а? Все пак говорим за стойностни филми.

Всъщност най-героичното в този филм е сестрата, която в ужаса си ползва чорапогащник вместо турникет и червило за да маркира ранените... А и забравих - свалянето на японски самолети с фигури от неразумния пилотаж!

Повече е любовна история, от колкото нещо друго.От този тип филми предпочитам Ер Райън.Но...вкусове.

И това не е, а пропаганден филм.

Бих искал да препоръчам "Бурята на Века" a.k.a. "Storm of the Century". Филм равносметка за извършените дела, компромисите, които правим в живота си и последсвията от тях. Филм, който ни кара да си дадем сметка за това докъде можем да стигнем пренебрегвайки себе си в името на заобикалящите ни. Филм в който няма добри и лоши, а всички са принудени да се подчинят на чужда воля и в името на живота, на тези които обичат, обричат душите си и сами тръгват по пътя на смърта - без да знаят за това. Филм лишен от типично апокалиптичните сцени на холивудското кино, но майсторски държащ ни в напрежение до последната минута.

Сценарият е на Стивън Кинг. Колкото и да не обичам да чета книгите му, едни от най-добрите филми, които съм гледал, са направени по негови сценарии (припомням "Изкуплението Шоушенк" и "Зелената Миля"). Съчетан с доброто актьорско присъствие филмът ще ви предложи 240 незабравими минути забрава с опиващата тинктура на мистиката и реалноста.

Приятно гледане.

Редактирано 22 октомври 200619 г. от darkterminal (преглед на промените)

Пълни глупости, филмът е плосък и елементарен опит да се повтори финансовият успех на Титаник. Героични изпълнения на фона на "разтърсваща" любовна история, използващи историческите събития за да засилят ефекта, да ама не! Аре другият път да не копираш нещо написано някаде а? Все пак говорим за стойностни филми.

В това са най-добри американците. В сладникава любовна история да вмъкнат колко са смели и какви герои са ... Отнесени от вихъра е един от филмите според мен от този тип.

Amadeus

CD1

CD2

CD1.sub

CD2.sub

Време разделно

(по едноименния роман на Антон Дончев)

Година: 1987

Режисьор: Людмил Стайков

Сценарист: Людмил Стайков, Георги Данаилов, Михаил Кирков, Радослав Спасов

Оператор: Радослав Спасов

Музика: Георги Генков

Художник: Георги Тодоров

Актьорски състав:

ЙОСИФ СЪРЧАДЖИЕВ - Караибрахим

РУСИ ЧАНЕВ - поп Алигорко

ИВАН КРЪСТЕВ - Манол

АНЯ ПЕНЧЕВА - Севда

ВАЛТЕР ТОСКИ - Венецианеца

ВАСИЛ МИХАЙЛОВ - Сюлейман ага

1668 г. Вече две десетилетия продължава турската обсада на венецианска Кандия (днешния о-в Крит). Родопите се явяват стратегически опорен пункт за битката, но христианското им население е потенциален източник на нестабилност. Султанът издава ферман то да бъде обърнато в правата вяра. Свещените гори и долини, където според преданието се е родил Орфей, пропищяват от ятаганите, налагащи чуждата религия с кръв и пожарища. И в долината на река Елинденя е изпратена спахийска (наемна) войска начело с еничаря Караибрахим.

Всеки българин трябва да го е гледал този филм. Предупреждавам за тези, които не са, че във филма има кадри на насилие.

Download

Бразилия

Резюме : "Този филм няма нищо общо с Рио де Жанейро, нито с белите панталони. Произходът на този сюжет също е литературен. Зрителят напразно би търсил от екрана сносно обяснение за смисъла на заглавието. Онзи, който не знае, че става дума за много популярен шлагер от 30-те години, трудно би могъл да се ориентира в мотивите на Тери Гилиъм защо точно така е нарекъл своя филм. Всъщност света, който създава режисьора, твърде много напомня за образа на антиутопиите. Но този образ е силно деформиран и основното средство на тази деформация е пародията. БРАЗИЛИЯ се състои от два пласта на познатото и на неговото пародийно преосмисляне. Един от малкото филми в съвременното кино, за които може да се твърди, че огромният бюджет не е продиктуван единствено от чисто комерчески цели".

Винаги съм харесвала филмите на Тери Гилиъм

Линк към филма: Бразилия

American Beauty

IMDB

Download

Невероятен филм...

Редактирано 25 октомври 200619 г. от naiden (преглед на промените)

Sin City

Много противоречиви мнения съм чувал за този филм, но на мен лично много ми хареса. Това, че е по-нестандартен заради цветовете, а и самия сюжет, го правят още по-добър

По случайност попаднах на трейлъра на филма "Гибель империи " и останах доста впечатлен от кадрите в него. за сега не мога да кажа нищо освен, че братушките са вкарали доста спец ефекти и анимация, сюжета е страхотен - все пак става въпрос за смъртта на царска Русия. В момента нямам какво повече да кажа понеже сега дърпам филма, но имам доста големи надежди за него.

Вижте само тези снимки от трейлъра

Докато се усетя и филма вече е пуснат в Дата.БГ За какво става на въпрос. Този сериал ни занимава с периода малко преди началото на първата световна война както и с участието на Русия в нея + началото на революцията и смъртта на империята. Още самото начало на филма е "закичено" със самоубийството на затворник, заловен по подозрение за шпионаш, за да го разследва е назначен капитан Костин - ветеран от Японската война ( ех Цушима колко нощи докато я прочета ). Нашия човек явно страда от някаква болест защото постоянно му се привиждат разни образи и дочува гласове - но всичко това е обяснимо понеже е намерен тежко ранен и взет в плен от Японците. Там по някакви за сега неизяснени обстоятелства той губи лявата си ръка. Та започва разследването на самоубиеца и капитан Костин си няма и на идея в какво се е забъркал (той има опит в контрашпионажа но това е на съвсем друго ниво). Замесени са "големи" фигури, както и по - дребни риби които само усложняват работата му. Оказва се в последствие, че Самоубилият се просто е успял да открие, че неговата "любима" пренася кореспонденцията между Немския консул и шпионите. И за да се влошат нещата бива убит ........... Да точно така сещате се кой учили сте история и започва войната. Съобщенията се предавали в невероятната атракция " Полета на демона " - нещо като съвременните 3Д кина с подвижни седалки - само, че в Руски стил от каменната ера . Та атракцията е да полетите над сибирските полета, само, че когато капитана и неговите 2 ма помощници сядат в нея единия веднага забелязва, че това е границата с Турция и, че това са снимки на Руски маскирани отбранителни позиции. Шифъра за кода с който се предават съобщенията между немците и сътрудниците бива разгадан случайно от съпругата на един професор - личен приятел на капитана, а самия шифър бива маскиран по един доста особен начин. Не споменах нищо за помощниците на капитана НО вие сами ще откриете повече за тях Щях да забравя - добри ефекти, на много добро ниво, а и на места филма преминава в малко по - различна форма от стандартната което мен лично много ме радва. Ами за сега толкова това е в най - общи линии епизод 1 - няма субтитри и не успявам да разбера всичко . Ако съм ви заинтригувал дръпнете си го филмчето. По мое мнение то ще забие Бригада в земята Въпреки, че няма почти нищо общо с него и с онези 4 ма героя които направиха от Бригада такъв прекрасен филм. За момента "Гибель империи " се оказва най - добрия Руски сериал (поне за мен )

Редактирано 28 октомври 200619 г. от DEAM (преглед на промените)

Ето още три предложения от мен. Първото е малко известен филм с Одри Тоту, първото и единствено свястно нещо, което съм гледал по ЕйчБиОу.

imdb

и още един...

и още един

Ето още един незабравим филм

http://torrents.linkos.bg/details.php?id=38428&rated=1

Един от най-любимите ми филми е "В какво се превръщат мечтите" ( What Dreams May Come 1998г )

Този филм излезе заедно с "Матрицата" и "Мумията", и остана леко незабелязан, на фона на гледаемостта на горните два. Освен това, този филм получи и разностранна критика, която не му повлия добре. Въпреки всичко той спечели Оскар за визуални ефекти и беше в номинациите за най-добра режисура. Главните роли се изпълняват от Робин Уилямс, Анабел Шиора и Куба Даунинг-Джуниър. Интересното също е, че именно анимацията в специалните ефекти е работа на български аниматори.

В сюжетен план "В какво се превръщат мечтите" разглежда смърта, рая, ада, прераждането, любовта...

Особено находчиво е представен живота в отвъдното и дълбоко подчертано, че това в същност е само е вид сън, който всеки сам може да режисира.

Пълни глупости, филмът е плосък и елементарен опит да се повтори финансовият успех на Титаник. Героични изпълнения на фона на "разтърсваща" любовна история, използващи историческите събития за да засилят ефекта, да ама не! Аре другият път да не копираш нещо написано някаде а? Все пак говорим за стойностни филми.

Ееее, хайде сега! То и тука опира до вкуса на всеки. На мене ми харесва Пърл Харбър доста и доказателство за това е многото пъти, когато съм го гледала. Може и да са се опитали да повторят финансовия успех на Титаник, но според мен се е получил много добре.

Аз ще предложа друг един филм, който заедно с Изкуплението Шоушенк е на първо място в личната ми класация за най-добри филми.

A Time To Kill

/Време да убиваш/

Базиран: романа на Джон Гришъм

Режисьор: Джоуел Шумахер

Сценарист: Акива Голдсман

Артисти: Самюъл Джаксън, Матю Макконъхи, Сандра Бълок, Кевин Спейси, Кийфър Съдърланд, Доналд Съдърланд, Ашли Джъд.

Мисля да предложа и Cold Mountain /Студената планина/ с Никол Кидман и Джъд Лоу. Филмът е дълъг, историята е хубава, Никол е много красива, гаден край на филма........

Ееее, хайде сега! То и тука опира до вкуса на всеки. На мене ми харесва Пърл Харбър доста и доказателство за това е многото пъти, когато съм го гледала. Може и да са се опитали да повторят финансовия успех на Титаник, но според мен се е получил много добре.

Естествено, че всеки с неговия си вкус. Мен ме издразни копираният коментар, който сигуурно и не беше прочет. Не казвам, че филмът си няма качества и спец ефекти, но не е нищо повече от поредния 200милионен комерсиален опит за "най-мащабния филм на годината" и извежда на преден план (отново) героизма на американците. Тези филми трудно ми се вписват в графата стойностни. Иначе нищо лошо за филма, има си всичко

Ето и любимият ми филм, просто няма друг такъв!!!

БОЕН КЛУБ

"Бягай, Форест, бягай!" - казва Тайлър Дърдън (героят на Брад Пит) на един уплашен китаец. Жълтият се отдалечава с мисълта, че ако до шест седмици не е станал ветеринар, Тайлър Дърдън ще му пръсне черепа (отзад) и родителите му ще трябва да търсят зъболекар. Това според Дърдън щяло да се наложи, понеже китаецът (Форест) нямало да има вече лице.

"Боен клуб" идва да нарита цял един период в световното кино - киното, възхваляващо човешката глупост. Няма да изброяваме най-ярките образци на тая вълна. "Форест гъмп" просто се израдва на най-голямото внимание от страна на признателната публика. Няколко години по-късно цялата този период приключва "със гръм". "Боен клуб" сваля шапка на своите предшественици ("Забриски пойнт", "Споразумението" на Елия Казан, "Ангелско сърце" на Алън Паркър), но се позовава само на "Форест гъмп", именно защото той е символът на края на епохата "Форест гъмп".

Много елегантен пример за войната, съществуваща между художествените произведения! Ето как филмите "се гледат" един други и си отправят реплики. Естествено "Форест Гъмп" няма как да отговори. Може само "да бега".

Тези военни действия се предприемат открай време, все в периоди, когато настъпва революционна смяна на властващите идеи в критиката, а после и в изкуството. Сещам се за два литературни примера, но така или иначе и в литературата, и в киното принципите са доста сходни. Краят на рицарските романи се отбелязва от "Дон Кихот", чиито герои буквално изхвърлят рицарските романи през прозореца. Извършват действието де-фенестрация, от латинското фенестра, прозорец, тоест - изхвърляне през прозореца. После Швейк, когато си бърше задника със страници от една книга, също започват много важни промени в литературата. Независимо дали Дейвид Финчър е "искал да каже" точно това, неоспорим факт е, че "Боен клуб" "гледа" "Форест Гъмп". И му тегли една майна.

Имам чувството (нищо, че ще прозвучи и доста еретично!), че "Боен клуб" отбелязва края на нещо далеч по-важно от някаква си поредица филми за глупаци - на постмодернизма в киното.

"Боен клуб" е последният постмодернистичен филм.

В неговия край се появява един доста брутален полов член, който е там, за да се изгаври не само с всеобщата грешка, че "ние сме своите мебели, ние сме съдържанието на своя портфейл", а и с досега съществуващите представи в киното, тоест с постмодернистичните представи. Вътре в своята диалогичност, цитатност, разчитане на игровия подход, на случайния ефект и т. н. "Боен клуб" успява да направи нещо много по-различно. Какво е то? Още не е измислено понятие за него. Какво идва след постмодернизма? Постпостмодернизъм? Или нищо? Без съмнение, намираме се в края на една епоха и "Боен клуб" е знакът за това. Може би за едно тотално, повсеместно изчезване на стиловете... Ще поживеем, ще видим.

Но нека сега разгледаме отношенията на филма с "Ангелско сърце" и "Споразумението".

В първите 30 минути шокът, предизвикан от "Боен клуб", е толкова голям, че една значителна част от публиката (оная, която, подведена от рекламите, е дошла в салона да гледа едва ли не екшън) се изнася. Към средата, когато вече си претръпнал към кървищата и гадориите, които се мажат по екрана, може да видиш филма и откъм забавната му страна: Ето тук едни момчета се млатят и по тоя начин си лекуват психичните травми. Нищо лошо. И това е терапия. Всеки да си се лекува както може. Вниманието се държи и от това, че се движим плътно по ръба на гадорията, която зрителят може да понесе, без да прекрачва тая граница. Това става както с премерени режисьорски решения, така и с лафове. Безброй. "Да загубиш всяка надежда, това е началото на свободата", "Самоусъвършенстването е мастурбация, а саморазрушението..." (не ви ли напомня мисълта на Жан Бодрияр, че нашата цивилизация е нищо повече от eaculatio precox - преждевременно изпразване, същия тоя Бодрияр катурна представите на "модернистите" във философията и стана фундамент на постмодернизма). Продължаваме с лафовете: "Всичко изглежда като копие на копието на копието на копието..." (пак Бодрияр с неговата идея за симулакрумите). "Боен клуб" се притеснява именно от това, което притеснява и Бодрияр, което притеснява и всички посмодернисти. Но намира изход: Да караш по течението. И това малко или много почва да избива на тероризъм. Важното е, че вече има филм, който да предлага решение на постмодернистичния проблем, а то е хиперпримитивизъм.

Предшествениците са отчаяни. Героят на Мики Рурк от "Ангелско сърце" в търсене на себе си отива в ада и филмът свършва, а героят на "Споразумението" стига от Американската мечта до така мечтаното Дъно и филмът също свършва. А Джак, героят на Едуард Нортън в "Боен клуб" не само, че намира себе си и не само, че стига Дъното, ами ни казва: "Какво ме гледа ми се пулите? Аз със своите комплекси и извратени фантазии създадох това чудовище Дърдън, тоя терорист, когото вие толкова обичате и толкова му се възхищавате. Но аз мога да ви кажа, че вие от своя страна създадохте мен".

И да си държи гаджето (което с право счита за свое) и тепърва да й обяснява колко хубави дни ги очакват и как един труден епизод от живота им е свършил. Много работи свършват с "Боен клуб".

Междувременно небостъргачите падат, Америка е освободена от кредитната си система (най-заробващия фактор оттатък океана) и на екрана лъсва гореспоменатия член. Гледайте внимателно финалния кадър. Мнозина казват, че не са го забелязали. Обаче са.

Това са два от най-любимите ми филми:

"Балът" (1983) - "Le Bal"

режисьор - Еторе Скола

"A unique look at the history of 20th century France as illustrated in popular culture, Le Bal is set in a Parisian dance hall and features no narrative, no dialogue, and no continuous characters. The film moves from one dance number to the next, as the music reflects the political and cultural tenor of the times, from the Popular Front of 1936 to the German Occupation of World War II, on to the breezy openness of the post-war era and the open rebellion and turmoil of May 1968, and finally closing in the early 1980s. A troupe of dancers portrays all the film's characters, with make-up and costume changes (as well as appropriate period music) indicating the different time periods. Directed by Ettore Scola, Le Bal was based on a stage production that was a great success in Europe. "

~ Mark Deming, All Movie Guide N.Y. Times Review

"Delicatessen" - (1991)

Режисура - Марк Каро, Жан-Пиер Жьоне

"Somewhere in the mist-shrouded future of France, Louison (Pinon), a grieving ex-clown takes a job as janitor in a crumbling apartment block. Unbeknown to him, this job has a history and previous incumbents have ended up on the neighbour's dinner table via the butcher's block. When Louison innocently falls for the butcher's myopic daughter, the knife is held back to spare her feelings. But as bellies begin to rumble, will love be enough to keep Louison out of le charcuterie?

This troubled romance provides the bare skeleton on which Jeunet and Caro hang their dreams. A hugely enjoyable film, "Delicatessen" welds comedy and magic into a bizarre, grotesque fantasy of an oddball dystopian future."

Reviewed by Matt Ford, BBC

П.П.

Да добавя нещо по-ново - комикса "Ренесанс" - невероятен графичен стил - черно-бял, изключително реален.

Renaissance (2006)

http://www.renaissance-movie.com/

Режисьор Christian Volckman

"A film for fans of cinema and sci-fi, Renaissance is visually stunning and wonderfully intriguing. It's a good time for digital animation, between Sin City, A Scanner Darkly and now Renaissance cinematic potential is expanding exponentially. This is a simply outstanding film that can't be missed." Film Focus, Review - Renaissance By Joe Utichi.

Тrapped: Добре де,ми тия,дето не разбират английски? Има си точка в Правилата - пише се на български,на кирилица.

Постването на цитати на чужд език аз лично смятам за удачно когато служат за доказване,подкрепа на определена,вече дадена на български теза или когато става дума за поезия или творчество. Но рецензии...Aйде виж какво може да се направи.

Не съобразих - съжалявам.

Редактирано 20 ноември 200619 г. от trapped (преглед на промените)

ще ви препоръчам един много готин военен филм. - Сталинград.

става дума за ВСВ, но този път сюжета на филма не е американски. Разказва се за немската армия в Сталинград и тежките условия, на които са подложени.

Много силен филм, но за разлика от холивудските продукции без хепи енд. всички главни герои умират, но стига съм разказвал, че нема да ви е интересно.

Препоръчвам го на всички да го гледат.