Стоя си тук сама, гледам през прозореца, а не виждам нищо, дори не чувствам нищо. Мога само да си представя усмивката ти, но и тя ми убягва. Защо? Чувствам се така сякаш съм в някоя черна дупка, която няма начало нито край. Не знам накъде да вървя и какво да правя...Лутам се, сякаш се въртяв кръг и не мога да намеря изхода. Къде си ти? Къде съм аз? Защо не те виждам? Има една песен, наречена "Is this love" -"Това любов ли е"-мога да чуя думите й сега. А и аз си задавам същия въпрос, но усешам болка. Защо ме боли? Не искам никой да го боли, искам всички да са щастливи, да усетят насладата от живота. Но не е толкова лесно! Може би така се изграждаме като личности, може би ,за да усетим щастието, трябва първо да изпитаме болката...Сега всичко ми се струва една огромна каша, не съм се чувствала така никога преди, това разкъсва сърцето ми, душата ми, цялото ми съществувание. Иска ми се да изкрещя много силно, но сякаш нищо не излиза от устата ми-само тишина...Господи, тази тишина ме наранява. Не мога да чуя смеха ти, не мога да чуя дори плача си...Ти щуваш ли го? От време на време се дочуват нечии гласове, които ми казват какво да правя, но аз не искам да ги слушам, искам да чуя само гласа на съърцето си. Знам, че то няма да ме излъже. То ще ми каже, когато разбере отговорите на всичките ми въпроси, въпросите, които бушуват в мен. Надявам се да мога да намеря изхода от тази дупка и се надявам ти да си там и да ме чакаш, и отново да видя красивата ти усмивка, която вече няма да ми убягва...Надежда?! Радвам се, че все пак надеждата не ме е напуснала, защото, ако тя изчезне, и аз ще изчезна...Всеки се нуждае от надежда в живота си, никой не би могъл да живее без нея, аз също. Моята надежда е тук, с мен, и аз я стискам здраво, не искам да я пускам никога. Знам, че тя ще ми помогне да намеря пътя си в този живот, мястото си в този живот...И аз ще знам точно коя съм и точно какво искам. Нямам нужда от ничии съвети, просто искам да си изясня съзнанието и всичко ще се нареди на мястото си. Знам го!

Прочети това, миличка...и открий истината за щастието и болката

"Има една легенда за птичката, която пее само веднъж в живота си, но по-сладко от всяко друго земно създание. Още щом напусне гнездото си, тя дири трънлив храст и няма покой, докато не го намери. Тогава запява сред безпощадните му клонки, притискайки гръд към най-дългия им и остър шип, за да умре, извисена над своята агония, надпяла и чучулигата , и славея. Възхитителна песен, заплатена с живота. Но целият свят притихва заслушан и дори бог на небето се усмихва.

Птичката с тръна в гърдите следва неумолим закон. Сама не знае какво я кара да забие шипа в сърцето си и да умре, пеейки. Когато острият трън я пронизва, тя не подозира, че я очаква смърт, само пее и пее, докато не й останат сили да издаде нито звук повече. Но ние -когато ние забиваме шипа в гърдите си, знаем. Разбираме. И все пак го правим. Все пак го правим.

Защото най-хубавото нещо в живота се постига само с цената на голямата болка…, или поне така е според легендата. ”

Редактирано 18 октомври 200718 г. от shefkata (преглед на промените)

Защото най-хубавото нещо в живота се постига само с цената на голямата болка…, или поне така е според легендата. ”

Да, и аз съм чувала, че е така. Но, когато изпитваме тази голяма болка ни се струва, че тя никога няма да утихме, сякаш ще ни боли завинаги. А може би зависи от самите нас дали ще се оставим болката да ни завладее или ще се избавим от нея...Любовта също боли понякога, казват, че болката от любов била сладка, но не винаги е така...Понякога тази болка горчи, и то много, но въпреки всичко бихме предпочели да изпитаме такава болка, отколкото никога да не разберем що е любов! Тази птичка се чувства щастлива докато пее, ние също се чувстваме щастливи докато обичаме и докато сме обичани. И все пак си заслужава да те боли от любов и дори да сме се разочаровали по някакъв начин от любовта пак искаме един ден да я изпитаме, знаем, че тя ще е различна любов, но я искаме в живота си...

Прочети това, миличка...и открий истината за щастието и болката

"Има една легенда за птичката, която пее само веднъж в живота си, но по-сладко от всяко друго земно създание. Още щом напусне гнездото си, тя дири трънлив храст и няма покой, докато не го намери. Тогава запява сред безпощадните му клонки, притискайки гръд към най-дългия им и остър шип, за да умре, извисена над своята агония, надпяла и чучулигата , и славея. Възхитителна песен, заплатена с живота. Но целият свят притихва заслушан и дори бог на небето се усмихва.

Птичката с тръна в гърдите следва неумолим закон. Сама не знае какво я кара да забие шипа в сърцето си и да умре, пеейки. Когато острият трън я пронизва, тя не подозира, че я очаква смърт, само пее и пее, докато не й останат сили да издаде нито звук повече. Но ние -когато ние забиваме шипа в гърдите си, знаем. Разбираме. И все пак го правим. Все пак го правим.

Защото най-хубавото нещо в живота се постига само с цената на голямата болка…, или поне така е според легендата. ”

Надеждата уважаеми "Потребител"не напуска никого ,дори и безнадежно болния,тя живее скрито някъде дълбоко в нашата душа и от време на време напомня за себе си и като маяк в непрогледна тъмна нощ проблясква в живота ни и окрилява нашите амбиции и желания -да не се отказваме и да опитваме отново и отново,макар опитите ни да останат безрезултатни.Няма гладък път към щастието,той е постлан с цвят от рози ,но и с бодли.Остави сърцето да те води,но не постъпвай като слепеца търсещ обетована земя към брега на реката. Възможно е въпросната

личност да не заслужава вниманието ти,нека разума да не робува на сърцето(чувствата),а заедно да намерат

отговора ,който търсиш,сама трябва да го откриеш и да вземеш съдбоносно решение,дори и да сгрешиш.Знай времето най- добре лекува. Не вярвай на никой,всеки е способен да дава съвети ,дори и нуждаещите се от съвети хора.Всеки съвет е субективен и е пречупен през призмата на определени схващания,които често пъти робуват на предрасъдъци и изживели приумеци.Човек затова е най-висшето същество защото има сърце и разум.

Впрегни ги в действие и те ще ти покажат пътя,вслушвай се в разумните съвети,но ги пречупвай през своята си призма,понякога човек е заслепен от външния блясък на човека до него и не може да види набиващото на очи

противоречие между идеал и действителност,помни ,че другите в такива случаи виждат по-добре,тъй като не страдат от заслепението на любовта....Помни ,че живота е твой,ти разполагаш с него и си негов пълен господар,способна си да взимаш каквито си искаш решения,можеш да го опропастиш или обратно направиш щастлив,но незабравяй,че не си сама на тази земя има и много близки хора до теб,хора , които са повече изстрадали,повече видяли в този живот,защо да не се опреш , да се допиташ до тях,те могат да ти поскажат някои решения,да те насочат и отворят,

както се казва ,очите.Има такива моменти в живота на човека,когато изпада в безизходно положение и се нуждае от една топла дума ,от едно рамо което да го подкрепи.И аз мисля ,че именно такъв момент,доно греша , е настъпил за теб,не унивай,изясни си чувствата,сама за себе си,потърси откровен разговор с човека, причинил ти

тази болка,разбери неговите чувства,мисли и що за човек е,потърси помощта на най-близките ти хора(приятели,родители,сестри,братя и др.) сподели с тях и ако труда ти отиде напразно,прежали и продължи напред

нищо ,че ще боли,но всичко с времето ще си дойде на мястото.......

с уважение RODOPSKI.

Редактирано 18 октомври 200718 г. от hrodopski (преглед на промените)

Надеждата уважаеми "Потребител"не напуска никого ,дори и безнадежно болния,тя живее скрито някъде дълбоко в нашата душа и от време на време напомня за себе си и като маяк в непрогледна тъмна нощ проблясква в живота ни и окрилява нашите амбиции и желания -да не се отказваме и да опитваме отново и отново,макар опитите ни да останат безрезултатни.

Да, това го знам. Ако я нямаше надеждата, и нас нямаше да ни има. Но понякога е едва доловима, почти не се усеща, че още е жива...Може би и тя се затруднява понякога да ни повдигне духа, но със сигурност знам, че рано или късно намира сили и ни се явява с цялато си величие и сила и ни показва, че има за какво да живеем и за какво да се борим в този живот!

Помни ,че живота е твой,ти разполагаш с него и си негов пълен господар,способна си да взимаш каквито си искаш решения,можеш да го опропастиш или обратно направиш щастлив,но незабравяй,че не си сама на тази земя има и много близки хора до теб,хора , които са повече изстрадали,повече видяли в този живот,защо да не се опреш , да се допиташ до тях,те могат да ти поскажат някои решения,да те насочат и отворят,както се казва ,очите.

Мой си е животът, твоят си е твой, нейният си е нейн.... Всеки трябва да го знае това. Не харесвам изрази като "ще ти дам живота си". Не може да дадеш живота си другиму, можеш да го споделиш с някого - всъщност това е, което всички искаме, да намерим с кого да споделим живота си. Но все пак трябва някои неща да преодоляваме сами, сами да научим уроците, които ни е подготвил сър Животът

Съжалям,че си ме зачеркнала от списъка на приятелите си,ако причината е моят отговор ,извинявам се,не исках да те обидя,а да дам един приятелски съвет(от който виждам не се нуждаеш).... Rodopski

Да, това го знам. Ако я нямаше надеждата, и нас нямаше да ни има. Но понякога е едва доловима, почти не се усеща, че още е жива...Може би и тя се затруднява понякога да ни повдигне духа, но със сигурност знам, че рано или късно намира сили и ни се явява с цялато си величие и сила и ни показва, че има за какво да живеем и за какво да се борим в този живот!

Мой си е животът, твоят си е твой, нейният си е нейн.... Всеки трябва да го знае това. Не харесвам изрази като "ще ти дам живота си". Не може да дадеш живота си другиму, можеш да го споделиш с някого - всъщност това е, което всички искаме, да намерим с кого да споделим живота си. Но все пак трябва някои неща да преодоляваме сами, сами да научим уроците, които ни е подготвил сър Животът

Да ,животът си е твой,както и всеки друг разполага със своя живот и сам си тегли от последствията за погрещно взети решения. Аз също смятам, до някъде,че е невъзможно да си дадеш живота на друг човек ,но има много примери в живота,които опровергават това,когато обстоятелствата налагат да се жертваш в името на живота на други хора,не поради безрасъдност и безстрашия,а просто от необходимост,от човешка гледна точка.Да се парадира с думите"ще си дам живота за тебе " е глупост,безмислица казана на глас за да се впечатли някой друг....Да,човек трябва да се справя сам с всички трудности на живота,но той живее не на някой остров сам,а в общество,сред хора.Индивидуализмът е хубаво нещо,но ни заплашва да останем сами ,без приятели....

Съжалям,че си ме зачеркнала от списъка на приятелите си,ако причината е моят отговор ,извинявам се,не исках да те обидя,а да дам един приятелски съвет(от който виждам не се нуждаеш).... Rodopski

Да ,животът си е твой,както и всеки друг разполага със своя живот и сам си тегли от последствията за погрещно взети решения. Аз също смятам, до някъде,че е невъзможно да си дадеш живота на друг човек ,но има много примери в живота,които опровергават това,когато обстоятелствата налагат да се жертваш в името на живота на други хора,не поради безрасъдност и безстрашия,а просто от необходимост,от човешка гледна точка.Да се парадира с думите"ще си дам живота за тебе " е глупост,безмислица казана на глас за да се впечатли някой друг....Да,човек трябва да се справя сам с всички трудности на живота,но той живее не на някой остров сам,а в общество,сред хора.Индивидуализмът е хубаво нещо,но ни заплашва да останем сами ,без приятели....

Явно не съм се изразила правилно, не съм зачерквала никого! Не съм се и обидила от думите ти, даже напротив! Всеки има нужда от приятел в живота. Разбира се, че не сме сами на тоя свят и не можем да живеем като скотове. А за това отдаване живот другиму, за което ти говориш, е друга тема на разговор. Да направиш саможертва, за да спасиш някого, е достойно, а аз имах друго предвид

Редактирано 20 октомври 200718 г. от potrebitel (преглед на промените)

Много хубави мисли, мила, макар и тъжни...

Винаги казвам, че когато обичаме, не бива да живеем за човека, а с него.

И отговорите са само вътре... а ти питаш сърцето си. Питай го...

Питам го, ама то не си намира още отговорите

Явно не съм се изразила правилно, не съм зачерквала никого! Не съм се и обидила от думите ти, даже напротив! Всеки има нужда от приятел в живота. Разбира се, че не сме сами на тоя свят и не можем да живеем като скотове. А за това отдаване живот другиму, за което ти говориш, е друга тема на разговор. Да направиш саможертва, за да спасиш някого, е достойно, а аз имах друго предвид.

Разбирам какво имате предвид,мисля ,че и аз бях достатъчно ясен.Празнодумството и на мен не ми харесва,онези високопарни думи обикновено нямат покритие,те не са способни да изразят прекрасните чувства на човека, те са показател за беден речник или лицемерие, има много по-красиви думи от тях,дори един ласкав и сърдечен поглед е много по -показателен и значим. По-долу помествам едно мое стихотворение,заглавието на което ми е послужило за профил на моят сайт. Моля за твоята оценка,за качествата му,тъй като аз немога сам да преценя...

28.Рай за двама

Несбъдната мечта красива

е раят,скъпи ми приятели.

Сияйна приказна –щастлива-

игра невинна за мечтатели.

Там гдето във миражи вечни

живее в леден замък любовта-

в капризни пориви сърдечни

невзрачни вехнат влюбени сърца.

Едва ли тама рай за двама

огрян в сияйно пурпурни лъчи,

чист,светъл-непорочен има,

далеч,отвъд житейските мъгли.

Едва ли рай за двама има

там де линеят обич и копнеж,

там гдето обич вече няма

и е сърце обвито в лед и скреж.

На мене рай не ми е нужен,

праведник не съм,грешник-при това,

и моя пристан теменужен

ми стига за да послоня глава...

Не ще бледнеят в редовете

със прозаично блудкави слова

бездарно –бледо стиховете

кога са посветени на жена.... Моля изпрати ми нещо твое........

20.10.2007 год. Rodopski.

Редактирано 23 октомври 200718 г. от hrodopski (преглед на промените)

Питам го, ама то не си намира още отговорите

ще ги намериш-то горкото , ако е объркано-и то сега няма да знае отговорите Спокойствие и силна храна -то ва му е майката

Моля изпрати ми нещо твое........

20.10.2007 год. Rodopski.

Че не всеки има тоз късмет е вярно,

не среща своята половина-

и сякаш живее той живот напразно,

неусетил тръпката, така любима.

Но аз двама има рай-

аз вярвам в това-

не се предавай, а знай,

че някой ден ще почука любовта!

Когато в очите я погледнеш,

имаш чувство, че летиш,

и света в прегръдка искаш да поемеш,

на тази красота как да устоиш?

Вървите двама, хванати за ръце,

забравили някогашни болка и тъга,

и виждаш щастието в нейното лице,

ех, намерил си своята сродна душа...

А съм тук! Но не усещам нищо. Аз съм тук! Но не чувствам нищо! Аз съм тук, но сякаш не съм! Къде съм? Умът ми постоянно блуждае някъде, търси нещо, търси лекарство за болката...Дано я намери по-скоро, защото тя става непомосима. Погледът ми е празен, душата ми е празна, сърцето ми е празно...А могат да се изпълнят с живот само ако срещнат очите ти, само ако видят усмивката ти, само ако хвана ръката ти, ако усетя топлината ти. Колко ми беше смешно, когато ми разказваха, че като се влюбиш и сякаш усещаш пеперудки да пърхат в стомаха ти, казвах си "Какви са тези глупости, какви са тези пеперудки?" и просто не вярвах на тези историйки. Но, когато те срещнах, не поувствах никакво пърхане в стомаха, а се изгубих в дълбочината на очите ти и не исках да се връщам вече в реалността, това чувство за мен беше по-истинско и по-реално от някакво си пърхане, но сега поне мога да кажа, че разбирам за какво са ми говорили...Ти ми говориш, а аз почти не вниквам в думите, просто слушам мелодията на гласа ти, паля се от искрите в очите ти и искам да полетим, да се изгубим някъде, някъде, където няма никой друг...Разохдаме се и усещаме приятния полъх на вятъра, уханието на цветята и дърветата..не говоря, но какво да кажа, като това, което чувствам не би могло да се изрече с някакви си думи, то може само да се усети, и то само едно отворено за мен сърце би могло да го усети. Не затваряй сърцето си за мен, моля те! Ако го направиш, моето сърце също се затвори и едва ли би понесло липсата ти. Не е възможо сърцето да ме лъже! Винаги съм милела, че човек трябва да слуша сърцето си, да ходи по пътя, който то му показва, да прави това, което то иска. Аз сега искам да послушам сърцето си, почти го чувам какво ми казва, а ти чуваш ли го? Надявам се да! Но, ако не откликнеш на зова му, едва ли ще го послушам отново, защото така боли...А никой не иск да го боли...И аз не искам мен да ме боли! Но не искам и теб да те боли!

Всичко ще бъде наред.

Понякога само трябва да изчакаме. И най-голямата болка е преходна.

Някои неща обаче са невъзможни за преодоляване.......

Как си, приятелко ? Още ли чувстваш празнота в сърцето си ? Още ли пустее светът ти ? Още ли е болна душата ти ?

Искам да ти помогна, затова, те моля, послушай съвета ми...Настрой мисълта си позитивно. Погледни през прозореца и вместо мрачните, мокри и кални улици, си представи най-хубавото място на света / възможно най - хубавото, до което може да достигне твоето въображение /. За миг, забрави онова, което трови душата ти и си повтори на ум " животът е изпитание ". Колкото по - големи труднокти срещаш и успяваш да ги преодулееш, толкова по високо се изкачваш по стълбицат на своето усъвършенстване. Ставаш по-силна, прагът ти на болка се увеличава и се подготвяш за следващото изпитание. Преодулей това, мила моя, не спирай тук и сега, защото зад вратата вече наднича новото ти предизвикателсво, а кой ще го посрещне...? Изгони празнотата от душата си и направи място на самоувереността. Продължи напред, не се спирай. Не се страхувай да поискаш помощ - ще я получиш ! Поведи поредната битка с живота, приятелко, защото е по добре да изгубиш една битка, отколкото да я пропуснеш от страх и липса на увереност в себе си ! Не е важна битката, войната продължава...Помисли коя си, какво си постигнала до сега и какво искаш да постигнеш и събери всичките си сили. Изгони празнотата и направи място на себе си и на мечтите си !

Душата ми не е болна, а е празна. Но поне надеждата се завръща и ми дава сили да продължа напред. Знам, че ще има нови предизвикателства, та нали животът е едно предизвикателство! Все още си имам надежда, че празнотата ще бъде заплълнена така, както аз искам, както сърцето ми подсказва. Но, ако пък не стане, ще изживея болката си, ще стана, ще се отупам и вече няма да се поддавам на желанията на сърцето, ще си го обвия в твърда обвивка, за да не бъде наранявано повече и ще продължа да живея така, както разумът ми подсказва

Сърцето, мила моя, никога не е застраховано ! Заключи го с десет ключа, в десет сандъка и изхвърли ключа през десет морета...Уви, няма да го спасиш, приятелко ! А празнотата винаги може да се запълни !

Ще ти дам още един съвет, който не е задължително да следваш, просто приятелски - Понякога, да намалиш цената на това, което искаш, означава да получиш нещо с много по голяма стойност ! До скоро

Стоя си тук сама, гледам през прозореца, а не виждам нищо, дори не чувствам нищо. Мога само да си представя усмивката ти, но и тя ми убягва. Защо? Чувствам се така сякаш съм в някоя черна дупка, която няма начало нито край. Не знам накъде да вървя и какво да правя...Лутам се, сякаш се въртяв кръг и не мога да намеря изхода. Къде си ти? Къде съм аз? Защо не те виждам? Има една песен, наречена "Is this love" -"Това любов ли е"-мога да чуя думите й сега. А и аз си задавам същия въпрос, но усешам болка. Защо ме боли? Не искам никой да го боли, искам всички да са щастливи, да усетят насладата от живота. Но не е толкова лесно! Може би така се изграждаме като личности, може би ,за да усетим щастието, трябва първо да изпитаме болката...Сега всичко ми се струва една огромна каша, не съм се чувствала така никога преди, това разкъсва сърцето ми, душата ми, цялото ми съществувание. Иска ми се да изкрещя много силно, но сякаш нищо не излиза от устата ми-само тишина...Господи, тази тишина ме наранява. Не мога да чуя смеха ти, не мога да чуя дори плача си...Ти щуваш ли го? От време на време се дочуват нечии гласове, които ми казват какво да правя, но аз не искам да ги слушам, искам да чуя само гласа на съърцето си. Знам, че то няма да ме излъже. То ще ми каже, когато разбере отговорите на всичките ми въпроси, въпросите, които бушуват в мен. Надявам се да мога да намеря изхода от тази дупка и се надявам ти да си там и да ме чакаш, и отново да видя красивата ти усмивка, която вече няма да ми убягва...Надежда?! Радвам се, че все пак надеждата не ме е напуснала, защото, ако тя изчезне, и аз ще изчезна...Всеки се нуждае от надежда в живота си, никой не би могъл да живее без нея, аз също. Моята надежда е тук, с мен, и аз я стискам здраво, не искам да я пускам никога. Знам, че тя ще ми помогне да намеря пътя си в този живот, мястото си в този живот...И аз ще знам точно коя съм и точно какво искам. Нямам нужда от ничии съвети, просто искам да си изясня съзнанието и всичко ще се нареди на мястото си. Знам го!

Празнота можеш да чувстваш само когато си сам...когато се чувстваш сам, сякаш само ти си на този свят и няма, кой да те разбере....

Добре написано, жалко само, че красивите неща се раждат с много болка...както всяко нещо...

Празнота можеш да чувстваш само когато си сам...когато се чувстваш сам, сякаш само ти си на този свят и няма, кой да те разбере....

Добре написано, жалко само, че красивите неща се раждат с много болка...както всяко нещо...

Ангелче, празнота може да има и когато не си сама, когато сърцето ти крещи, а няма кой да го уче, камо ли да го разбере...

А иначе болката отключва много емоции и дори качества, които сме си мислили,че не притежаваме

Сърцето, мила моя, никога не е застраховано ! Заключи го с десет ключа, в десет сандъка и изхвърли ключа през десет морета...Уви, няма да го спасиш, приятелко ! А празнотата винаги може да се запълни !

Ще ти дам още един съвет, който не е задължително да следваш, просто приятелски - Понякога, да намалиш цената на това, което искаш, означава да получиш нещо с много по голяма стойност ! До скоро

А на теб ,приятелко мила, ще ти кажа, че сърцето наистина не е застраховано, но веднъж изпитало голяма и силна болка, после не се дава току-така. А голямата празнота колкото и да я пълниш все не се запълва, все остава поне едно малко кътче, което е ппразно...Но просто привикваме да живеем така и си намираме с какво да ангажираме съзнанието си, за да не мислим за тази празнота (болка)

А за съвета ти- дано си права

Ангелче, празнота може да има и когато не си сама, когато сърцето ти крещи, а няма кой да го уче, камо ли да го разбере...

А иначе болката отключва много емоции и дори качества, които сме си мислили,че не притежаваме

Права си знам, че е така...понякога УЖ не си сам, пък реално чувстваш огромна празнота...

И за болката си права, тя показва какво има в нас...

Сам сред свои.

И за болката си права, тя показва какво има в нас...

Тука ти си права. Мен болката ме накара да се опозная от една друга страна, не знаех и не вярвах, че имам в себе си друго "Аз"

Но знаеш ли, това "Аз" ми хареса . Въпреки всичката болка, терзания, празнота ми харесва крайния резултат

Празнотата бе голяма и зловеща. Надвиснала бе над мен като огромен буреносен облак и сякаш нямаше намерение да се измести и да ми покаже слънето. Не вярвах, че някой ден ще го видя отново. После тази празнота се запълни с непоносима болка, с дерзаня, със страдание, с ридание и още много чувства, които никой човек не би искал да носи в себе си, особено в сърцето си. Но другите не виждаха с какво е изпълнена душата ми, защото усмивката никога не слизаше от лицето ми. Колко фалшива само беше тя, ала никой не забеляза. Явно съм добра актриса. Сърцето ми всяка нощ се раздираше от тия злокобни чувства, а лицето ми се смееше. Това усложняваше още повече всичко това.

Докато един ден старото "Аз" извика в мен. То ми каза, че аз не съм тъмен човек, няма място за такива чувства в мен и започна да прави малко по малко усмивката ми по-искрена. Радостта от живота запозна да се завръща при мен, започнах да виждам толкова малки и красиви неща, които през цялото време са били около мен, но аз не съм ги забелязвала. Сякаш бях слепец, който току-що е прогледнал. Радвам се на всеки нов ден, на всеки слънчев лъч, на всеки залез, на всяка песен, носеща се из въздуха от някоя малка птичка, на всяка глътка въздух, на всяка мравчица и калинка дори...

Господи, колко бил красив светът, а аз не исках да го видя. Вече не съм сляпа, вече вижда, и то не само с очите си, a и с душата си и това всичко стана благодарение на самотата и празнотата. Вече познавам едно друго "Аз" и няма да му позволя да си тръгне...

Има два начина, слънце мое, да изживееш живота си...Единят е, като мислиш, че не съществуват чудеса...Другият е, като мислеш, че ВСЯКО нещо е чудо!

Да не си попаднала пак в някоя черна дупка, принцеске моя ? Нямаш Коледно настроение още, казваш...Ама къде го прибра миналата година ? Спомни си де...Я помисли малко, къде си го завряла. Оставила си го в някой шкаф да прашлясва сигурно Я се разрови. И джобовете на дрешките си пребъркай, надникни и в пералнята / може да си го хвърлила за пране-предколедно / Търсиш ли ? Айде, че те наблюдавам

Що се хилиш сега ? Нали всичко е в името на Коледното настроение и защото те обичкам

Като го откриеш, ще го поизчеткаме малко, като моите прашлясали песни и ще стане като ново. Айде сега, помоли Федора да ти спретне една шапчица и си я нахлупи докато не съм почнала да те от София, та чак до Плевен и за по-пряко, ще мина през Свищов или през Варна, да уважа форумната среща

Иксаш ли коледни са. С канела и карамфил - аз съм ги правила.

Или искаш да ти наравя / оффф, поръчах сняг за днес, ама...Ще ходя да дръпна една молитва и да направя две тре заклинания, та да завал / и ще ти направя доставката.

Още ли се хилиш, като тиква ? Търси ти казах, че вече губя търпение

Ей, голям зор с това Коледно настроение. Ако искаш ще ти коледни песнички, ама рискуваш да не звуча точно като оперно сопрано

Пречувствам, какво ще кажеш

Знам де, знам, ама...Какво да направя, като си се ровех тука и попаднах на нея, пък в това време и ти ме разстрои с тая липса на Коледно настроение. Пък и сега, като се размисля, къде другаде, освен в "...лично творчество" да пусна поредната си дивотия

А беше време и...болеше,

светът не бе крсив за мен.

А беше време и...валеше,

липсва ми снега в тоз ден...

Днес не чувствам аз тъга,

не сещам болка или празнота,

но не искам винаги да е така,

да търся Коледната красота...

Мда, как минава времето, прочитайки написаното от мен, си припомних много неща...Минах през много чувства за кратко време, но вече знам със сигурност, че са ми били от полза. Лесно е да говориш, когато всичко вече е зад гърба ти, освен това е и по-обективно...мисля

А Коледата и духът й...и те ще дойдат при мен, не знам дали липсата на сняг води до липса и на Коледно настроение. Но вкъщи вече са ме подсгонили да украсявам, а аз все отлагам...озвадила съм украсата, но още не съм я закичила, ще го направя...тия дни сигурно

П.П.Казах ли, че искам сняг

П.П.2. Не ми харесва, че се оказа права и за

Сърцето, мила моя, никога не е застраховано ! Заключи го с десет ключа, в десет сандъка и изхвърли ключа през десет морета...Уви, няма да го спасиш, приятелко !

Обаче ще добавя нещо, което ще опровергае дори моите думи. Колкото и да искаме да затворим сърцето си и да го обвиваме в броня, един ден, когато е готово, то чувства пак...Дори понякога се оказва, че можело да чувства и по-силно...май...

Редактирано 4 декември 200817 г. от potrebitel (преглед на промените)