Дали за теб съм пак онази, същата,

която покори сърцето ти,

която с поглед заслепи очите ти

и те накара да се влюбиш!

Дали за теб съм пак онази, същата,

твой ангел с дяволски очи,

дали отново съм момичето,

което не обича да мълчи!

Дали за теб съм пак онази, същата,

която ти твърдеше, че обичаш,

която беше дъщеря на вятъра

и след която ти не спираше да тичаш!

Дали за теб съм пак онази, същата,

която ти за себе си желаеше,

оставила следи в сърцето ти

и тя за теб до късно си мечтаеше!

Дали за теб съм пак онази, сащата,

от мене нищичко ли не изгуби,

така, както във онзи първи ден,

когато виждайки ме, ти се влюби !

Дали за теб съм пак онази, същата ?

19.05.97

Тя

Кажи какво с тебе тя направи?

Тръгна ти сега след нея да тичаш

Като че ли любовта наша поквари,

а ти казваше,че ме обичаш...

Сега само тя е в твоите очи,

очи, които преди към мене гледаха

Как разпръснаха се моите мечти,

и то от ръцете, които за мен трепереха

Сърцето ти вече на нея принадлежи

и с нейното в едно до полуда бие

А пък моето за тебе все тъжи

и мъчи се болката някъде да скрие

Дано да си истински щастлив някой ден,

но не ти желая аз обаче

да страдаш ни за нея, ни за мен

и душата ти никога като моята да не плаче...

Заклевам те

Бъди щастлива - искрено желая...

Заклевам те - щастлив го направи.

За него вече няма да мечтая

и в мене вече няма да боли.

Ти можеш всичко да ми вземеш,

очите му, гласът му, обичтта му,

ти можеш да ми го отнемеш,

думите му, мислите, страстта му.

Да бъде твой за винаги той може,

за себе си с халкъ да го завържеш,

повярвай ми, не ме тревожи,

че с теб така ще се обвърже.

Ти всичко би могла да ми отнемеш,

той с теб далече, аз с дълбоки рани,

но никога не ще ми вземеш,

спомените вече преживяни.

Бъди щастлива - искрино желая...

Заклевам те, щастлив го направи,

но не очаквай, че ще се разкая,

за най щастливите ни дни !

15.02.03

Ще те забравя,дните ще изтрия,

понякога ще се питам само,

къде сгреших и до кога.

Аз злото ти не желая,

дано намериш поне покой,

защото от лъжите се отърсих,

ще спя спокойна,

без мечти за теб.

Забрава е името ми свято.

Звезди ще свалят ми,

по цветен килим ще ме водят,

като принцеса избранника си ще закича,

с красива роза,с нежни цветове.

С него за ръка ще тичам боса,

към изгрева, той двама ни зове.

Ще се прегърнем и огнена целувка,

в сърцето ми ще бликне любовта,

изстрадана,недостижима,

за нас само, ръка в ръка.

Редактирано 5 януари 200818 г. от smirena (преглед на промените)

Врагове

Бавно пак нощта настъпва,

а сякаш времето е спряло

Бунт отвътре живота ми съпътства,

но не може да се върне всичо отначало

Тишина настанява се в моята стая,

разполага се като че ли е на всичко господар

Сякаш нямам сили вече дори да помечтая

и не мога да се измъкна от тоя кошмар

Крещя, ала гласът ми се не чува

и тишината да прекъсне няма кой

Тя на приятелка ми се преструва,

но не внася в душата ми покой

Спомени тежки отново в мен напират,

не мога от тях да се избявя

и пак, и пак сърцето ми раздират,

непосилно е да ги забравя

А времето не е за мен приятел драг,

болката с него не ще да отшумява,

а превръща се тя вмой голям враг

и като че ли това я забавлява

Самотата съюзява се с тях дори

Надвисват със страшна сила над мен

А в очите ми няма вече и сълзи,

няма ли да настъпи най-после новият ден?!...

Благодаря ти

Бкагодаря на Бог, че доведе те при мен

и направи живота ми почти съвършен

Благодаря ти, че какво е любов ми показа

и с нея така жестоко сърцето ми наказа

Благодарение на теб прогледнаха моите очи

и изпълниха се с многобройни, малки мечти

Нови, непознати хоризонти с теб съзрях,

щом в твоите очи любовта опознах

Сега светът за мен е много по-красив

и радостна съм, когато правя те щастлив

Много щастлива правиш ме и ти,

забравих,че преди в очите ми имаше съзлзи

С радост поемам протегнатата ти ръка,

света с теб можем да покорим така

Любовта над душите ни засиява

и сякаш слънцето само за нас изгрява

Благодаря ти, че те срещнах, любов,

започваме с тебе живота си нов

Как

Да те забравя, не зная как.

Да те прегърна, искам пак.

Да те целуна пак, мечатя.

Да те върна при мен, желая.

Как да те забравя кажи ми.

Как да не копнея покажи ми.

Как спомените да изтрия?

Как мъката си да изпия?

Камбанен звън чувам сега.

А пак в сърцето ми-тъга.

Не мога да се радвам на живота,

да го живея отново в охота.

Цялото ми същество за теб ридае

и истината не иска да признае.

Около мен е непрогледен мрак.

Да те збаравя, не зная как!...

Редактирано 9 януари 200818 г. от potrebitel (преглед на промените)

Късно e

Късно е за прошка да ме молиш

Късно е да сме отново двама

Късно е, при нея може пак да ходиш

Късно е, болката след тебе е голяма

Да те обичам, нямам сили вече

Да те желая, аз престанах

Да се надявам, уморих се вече

На самотата аз сега пристанах

Беше време, когато за тебе плачех

Беше време- с цялото си сърце аз вярвах

Беше време, когато след теб се влачех

Беше време- цялото си същество раздавах

Затова веч' при мене ти не идвай

Не търси пак любов при мен

Повече надеждите ми не изтривай

Късно е да си част от моя ден

А беше време, но сега е късно...

Похот

Очите ни един друг сега изпиват

Ръцете ни едни към други се протягат

Спомените за деня мигом се изтриват

И телата ни взаимно се притеглят

Устните в страстна целувка се впиват

Краката леко се подкосяват

Телата потни в едно се вплитат

и на страстта гореща се отдават

По гърбовете лекичко пот се стича

Стонове се чуват как ехтят

Това на картина красива прилича

и звуковете песен тяхна си шептят

Страст, похот в душите бушуват

Телата неописуеми извивки правят

И към света на греха отлуват

но не искат греха си да поправят

Нашето местенце

Ето пак тук стоя-

на нашето местенце-

и името ти аз шептя,

хванала в ръка листенце.

Дочуваш ли сега моя глас?

Мислиш ли и ти за мен?

Аз чувствам се като тогаз,

когато беше част от моя ден.

Но пак тъга в мен нахлува,

а спомените сякаш ме смазват.

Стрцето ми все теб сънува,

а тишина и самота ме наказват.

Спомням си как нежно ме галеше,

как караше очите ми да греят

С лекота ме ти обгръщаше

и молеше сетивата тебе да желаят

Всяка среща тук се състоеше

Тук аз най-щастлива бях

Небето със звездите за нас блестеше

и не знаех тогава що е страх

А сега тук е така самотно,

не се чува нищо да шепти

Само сърцето ми сиротно

за теб продължава да скърби

Видение

Славейчета пеят

Усмивки по лицата греят

Очите по хоризонта се реят

Душите в хармония живеят?

Мираж ли е това?

Да не би отново да сънувам?

Пак ли чувствам самота?

Пак за непостигнантото аз бленувам?!

Защо от съня се аз събудих?

Всичко бе така красиво!

Сетивата в себе си пробудих,

идва пак ежедневието сиво...

Не заслужаваш

Не заслужаваш ти времето мое

Не заслужаваш да се влача след теб

Защо мислиш, че ще направиш всичко свое?

Та аз съм само същество, не съм от лед

Мислиш си, че сърцето, душата и ума ми ще обладаеш

Държиш се сякаш ти си мой господар

Само внимавай да не би да се опариш,

защото в мен тлее истинска жар

Няма за нищо с тебе аз да споря

Не заслужаваш нищо мое ти

В мен се крие голяма, силна воля

Недей вече своето и моето време губи

Аз съм истинска, гореща като огън

А ти си толкова жесток, така студен

Душата ми се носи дори от лек полъх

Не заслужаваш да бъдеш част от мен

Ти никой освен себе си не можеш да обичаш

Аз раздавам се изцяло, ниищо не пестя

Стига, престани вече да го отричаш

Остави ме, не пречи ми пак да полетя

Не ме заслужаваш, не разбра ли?

Aз не съм създадена за теб

Нищо общо с теб не сме създали

Продължавай, но без мен напред

Не заслужавам

Ти май добре не ме познаваш

и мислиш, че мен да имаш заслужаваш

Не, трябва да имаш повече от мен,

за да си щастлив ти някой ден

Да намериш някое момиче,

което, че е с теб не ще отрича

Някоя, която да те заслужава

и за теб всичко свое тя да дава

А аз теб не заслужавам,

защото всичко наше покварявам

Разпилях всияки твои мечти

и предизвиках в очите ти сълзи

Не заслужавам времето си с мен да губиш,

ти имаш нужда истински да любиш

Не заслужавам след мене да се влачиш,

към щастието свое трябва да закрачиш

Аз към другиго протягам ръка

и с това причинявам ти тъга

Разкъсах душата ти на хиляди парченца

и забих в сърцето ти многобройни остриенца

Не те заслужавам изобщо аз,

няма бъдеще за нас...

Не се завръщай

Сутринта бавно настъпва при мен

Слънцето показва усмивката си красива

Но аз не искам да живея този ден,

не искам, не съм аз щастлива

Настанява се сега до мене самотата,

със страшна сила тя над мен виси

и става по-голяма в сърцето празнотата,

и злокобно в мене се заби

Крещи сега без глас душата,

но ти нямаш сетива, за да я чуеш

Обвързах се докрай, а загрубя играта-

не те бе срам всичко мое да заплюеш

Да, върви си и не се обръщай

Аз ще се опитам раните да излекувам

Ако няма да оставш, не се завръщай,

а аз на щастлива ще се преструвам

Безуспешен полет

Сърцето лудо забива

Душата прави опит да полети,

ала от сълзата отпива

и се сгромолясва в краката ти

Полетът отново бива повален,

силите са мигом изпарени

Животът-сякаш за последно съкрушен

и няма вече мечти съвършени

Душата искаше да достигне мечтите,

заедно с твоята към тях да се извиси,

но видя истината в очите

и осана в безтегловност да виси

Няма вече път напред,

няма вече живителна сила

Заставам в дъното-отпред,

непоносима болка в себе си стаила

До тук беше моят живот

оттук насетне нищо няма

Ще търся към отвъдното брод,

носейки душата си раздрана...

Образ студен

Взирам се в мрака

Образът ти яви се пред мен

Изведнъж сърцето заплака

заради този образ така студен

Чувство никакво не изразяваш,

аз пък цялата треперя

Сякаш започваш да ме съжаляваш,

защото, знаеш, път не ще намеря

Отново в мрака аз се взирам,

но образа го няма вече

Разбитите илюзии събирам,

ще ги изхвърля някъде далече-

там на сметището за мечти,

където и други страдат като мен

Изплакват за последно своите очи

и загърбват техния образ студен

Да, точно такъв образа ти ще запомня,

той причини ми толкова тъга

Цял живот за тебе ще ми припомня,

но не протягам веч към теб ръка

Редактирано 30 януари 200818 г. от potrebitel (преглед на промените)

Къде съм

Вървя напред без посока

На никъде път не виждам сега

Проклинам съдбата жестока

В душата напира ужасна тъга

Вървя напред, без да се спирам

Вървя и нищо не чувствам сега

Вървя и се спъвам, бвано умирам

Къде съм, няма кой да подаде ръка

Поглеждам нагоре, но тъмно е пак

Не съзирам изход от тази тъма

Не само наоколо, а и в мене е мрак

Къде съм, не зная, но съм сама

Нямам сили да се изпрвя

На земята оставам аз да лежа

Искам миналото сега да поправя

Къде съм и на кого принадлежа?

Вижда ли ме някой?- Моля кажете

Има ли кой да чуе, че плача

Ако сте там, пътя ми покажете

Къде съм, нямам сили дори да се влача...

Аз съм тук и ти си тук,

приятелска ръка подавам,

не скитай се по света жесток,

по-силна си,но не го знаеш.

Напред вървиш,към любовта,

от мъката ти се опива тя,

ще се насити ,ще те остави,

пътя свой ти ще намериш.

Изправи се,полети,

на крилете на мечтата,

тя сама ще ти покаже,

колко силна си ще ти покаже.

Не умираш,бавно се изправяш,

в цвете виждаш нежността,

и в сърцето ти ще бликне,

чудото на любовта.

Красотата навред аз виждам,

не изгубила аз своите сетива

сетива за красотата,

природната

Но друго аз не виждам

другата красота

тази на любовта

Избледнява пред очите ми,

които парят

дори изгарят

Искат да блестят,

ала нямат сили

нямат и сълзи

Защо?

Вярвах

силно

Но страдах,

изчерпах се може би

Пълзях

влачех се

Но ще се изправя,

ще продължа напред

без път дори

Ще се наслаждавам

на малките неща,

за които все още не съм сляпа

Ще се забавлявам

с всеки лъч светлина

ще играя

Ще танцувам

с вятъра

Ще плувам

в море от цветя

Ще изгарям,

но не в огъня на Любовта...

Редактирано 7 февруари 200818 г. от potrebitel (преглед на промените)

Защо?

Защо на никого и нищо аз не вярвам

Защо всичко свършва в пепелта?

Защо срещу света понякога заставам?

Защо отлита от мен дори страстта?

Искам пак в живота да повярвам

Искам пак в небето да летя

Не искам никого пак да сразявам,

а волно с вятъра да си шептя

Вълните вече не ми говорят

Не знам защо става така

Очите сълзи вече не ронят,

безралични са за вечната тъга

Дъждът не е пречистващ веч дори,

не помага болката да си отиде

Някога любов от мен не спираше да струи,

а сега към чуждо сърце ще прииде

Звездите не ми показват вече пътя

Луната осветява някак страшно

Защо не знам накъде да се запътя,

да оставя назад миналото прашно...

Не мога да разбера защо...

За...

Луната пак изгря,потърси те-замря,

звездите пак блещукат и търсят,

пътя ти да сочат в тъмата,

вятъра с косите пак ще си играе.

Морето неспокойно, вълните,

към брега се спускат,

стъпките ти търсят,намират ги

и с нежност болката отмиват.

На брега на морето,в мечти обвита,

мечта ти дарявам,обичай живота,

Вяра и надежда на теб аз дарявам,

дори да е последното в което още вярвам.

Лакомник

Гледам как лакомо тортичка похапваш,

толкова ти се ослажда тя сега

Сладичко устните си ти прехапваш,

искаш цялата да я излзапаш ма мига

Полека, недей да бързаш ти така,

омаза се навсякъде с шоколад

Бършеш всичко мигом с ръка

Изглежда сякаш те е налегнал глад

Мъничко поспри се, почини си,

заприлича на мъничко хлапе,

омазано с торта до ушите,

нямащо търпение всичко да изяде

Ето, тортата се свърши вече,

сега полека ти се избърши

Май поду се твоето коремче,

само да не плачеш, че ти тежи

Лакомник си ми ти голям,

радвам ти се искрено сега

Как излапа тортата без срам,

почвам друга да ти правя веднага

Изкусителка умела,

дар от слънцето си взела,

сладичко и аз обичам

тортичките да опитам.

Как успяваш да ги правиш,

и любов ти влагаш,

направи една голяма,

калдата да се зарадва,

а и всички ние,

от ръчичките ти нежни,

какъв шедьовър ще излезе.

С Теб съм, а всъщност не съм

С теб съм във всеки мой ден,

до теб се събуждам всяка сутрин,

Но жадувам друг да е до мен,

с друг да посрещам новата утрин

Само теб целувам постоянно,

но мислите не принадлежат на теб.

В съня ми друг идва непрестанно,

но наяве очите виждат само теб

За другиго аз мисля и копнея,

Мечтите ми не се свързани с нас

Но всичко да ти призная не смея,

защото нож в сърцето ти ще забия тогаз

Отдавам ти тялото си, но не и душата,

нея и да искам не мога да ти дам

Тя отдавна е пристанала на самотата,

но ти едва ли би го разбрал сам

Ще продължавам да правя теб щастлив,

нищо, че сърцето ми е като кървяща рана

Вярвам, че някой ден светът красив

ще ме накара всяка мъка да забравя...

Моята страна

Моя страна, всички те гледат залисани,

колко думи само за тебе са изписани.

Поети, фотографи и певци,

рисуват красиво-истински творци

Какво за теб да кажа аз, която

радвам се на всяко твое лято,

дори на всеки твой сезон-

всеки има своя чаровен полутон

Когато по върховете ти се изкача,

иска ми се с все сила да изкрещя,

че в моята мила, родна страна

чувствам се като господарка на света

Дори когато небето над тебе е сиво,

всичко наоколо е така красиво.

Уникални цветове в дъги се преливат

и приказна светлина над мене разливат.

Когато погледна към морето,

развълнувано тупка сърцето.

А, щом птици в небето запеят,

усмивки по лицата почват да греят

Как да изразя възхищението си,

не усещам дори диханието си.

Толкова те обичам, моя родна страна,

нека света разбере за твойта красота...