Защо ми отне...?

Защо ми отне ти очите,

само тебе гледат те сега?

Защо ми отне мечтите,

към теб са устремени в нощта?

Защо ми отне и ръцете,

само тебе търсят те навсякъде?

Защо ми отне ти нозете,

след тебе тичат те нанякъде?

Защо отне ми ти душата,

на тебе тя се е отдала?

Защо отне ми и крилата,

заради теб съм си ги създала?

Защо ми отне и сърцето,

само заради тебе то тупти?

Защо отне от мен детето,

то иска с тебе да лети?

Всичко сега ти ми отне,

но точно това мечтая аз.

Всичко мое ти прие,

и всичко твое вземам аз

Дъжд

Дъжд се сипе над земята,

напуканата

Попиват капчиците мигом

в пръстта,

жадната

Майката Земя,

крещейки, поема

капките благодат...

Нов живот заражда се сега,

възвръща се в земята силата,

живителната

Като феникс ще се възроди

ново начало

от прахта...

Нова надежда

в светът земен

и грешен...

Залез

Слънцето е вече изморено,

цял ден енергията си раздава.

Сега към хоризонта е устремено,

ред е на Луната да изгрява.

Наполовина тялото си зад хълма скри,

неописуема картина в небето засиява.

Последните прекрасни слънчеви лъчи

с облачетата малки се заиграват

Синьо, червено, оранжево, дори зелено

сливат се в необятна, приказна хармония.

В момент подобен не е позволено

никой на Земята да изпитва агония

Ферията от лъчи с цялата си нежност

докосват горещата земна пръст

и с наивната си детска безгрижност

поемат надолу своя земен път.

Слънцето "Довиждане" казва на земята,

време е всяко същество да заспи.

Над нас грижовно ще изгрее Луната-

прелестна и пълна гордо ще блести.

Гледам към залеза и очите ми се пълнят,

сърцето ми поема цялата му топлина.

В този миг, знам, мечтите ще се сбъднат

в съня ми, подбуден от тази красота...

Тя

Кажи какво с тебе тя направи?

Тръгна ти сега след нея да тичаш

Като че ли любовта наша поквари,

а ти казваше,че ме обичаш...

Сега само тя е в твоите очи,

очи, които преди към мене гледаха

Как разпръснаха се моите мечти,

и то от ръцете, които за мен трепереха

Сърцето ти вече на нея принадлежи

и с нейното в едно до полуда бие

А пък моето за тебе все тъжи

и мъчи се болката някъде да скрие

Дано да си истински щастлив някой ден,

но не ти желая аз обаче

да страдаш ни за нея, ни за мен

и душата ти никога като моята да не плаче...

тъжно, но красиво е това излияние(ако мога така да се изразя)

Дано да си истински щастлив някой ден,

но не ти желая аз обаче

да страдаш ни за нея, ни за мен

и душата ти никога като моята да не плаче...

Явно имаш голямо сърце, наистина голямо

Редактирано 20 март 200818 г. от cat_of_prey (преглед на промените)

Там

Там вятърът е като ласка,

дъждът сълза отронена от радост,

а слънцето сияе ярко,

дъга изви се на небосклона.

Там няма злоба и омраза,

там няма думи зли и леден поглед,

има само светлина,сияние,

душите ни изпълва тя с желание.

Там е моят свят,там е моят дом,

и любовта що от сърцето блика,

усмивката,с която те посрещам,

ръцете ,с които те прегръщам.

Вярваш ли?

Вяеваш ли, че ме има някъде там?

Мислиш ли, че за тебе аз мечтая?

Ако повярваш, няма да си вече сам

и сърцето ти нежно ще обладая...

Вярваш ли в песента на птичките,

красиво за любовта ни те пеят?

Чуваш ли жуженето на пчеличките?

Цветен прашец над нас ще посеят.

Вярваш ли на капчиците дъждовни,

изписващи в локвите нашите имена?

Усещаш ли чувствата, мислите духовни,

внасящи в нас необятна тишина?

Вярваш ли на вятъра нежен,

шепнещ ни за страстта между нас?

Долавяш ли зова ми копнежен,

викам името ти, чуваш ли моя глас?

Вярваш ли, че сме един за друг родени?

Душите ни търсят се непрестанно из света.

Радостни са вече сълзите ни солени,

аз вярвам, само повярвай и ти сега...

Обичам те

Луната бледа се прокрадна

лъч съзря видение незнайно,

девойка босонога танцуваше,

лъчът докосна буйните коси.

Ръцете като нежни пеперуди,

се движеха във танц вълшебен,

омайна музика нозете и гореше,

танцуваше-видение прекрасно.

Усещаше росната трева,

и птиците се рееха над нея,

като нимфа палуваше в нощта,

самата нежност беше тя.

На балкона момък като ангел,

загледа се във танца и неземен,

любов сърцето му гореше,

а взорът му към нея все летеше.

Кажи ми мила,кое щастлива,

днес прави те и в танц неспирен,

танцуваш ти ,а аз от жар изгарям,

погледни към мен ,моля те любима.

Танцувайки към него тя пристъпи,

за теб танцувам с обич най-голяма,

очите погледни ми и повярвай,

в сърцето ти си и в душата.

Скочи от балкона онемял,

към нея се затича като вятър,

прегърна я сърцето му трептеше,

целувка жарка,огън безметежен.

Обичам те-прошепно той!

Обичам те- мълвеше тя!

И този, ден е ден за тях,

красив ден за любовта.

Редактирано 4 април 200818 г. от smirena (преглед на промените)

Не трябва

Не трябва в тебе да се влюбвам,

не бива за тебе само да мисля аз.

Не искам на зависимост да робувам,

да се нуждая от тебе всеки час.

Не трябва толкова близо до мен да си,

да усещам навсякъде твоето дихание,

не трябва да споделяш с мене мечтите си

и да обладаваш всячески моето съзнание.

Не трябва всичко мое да ти давам аз,

но изпитвам нужда до мен да те притискам,

ушите ми да усещат фибрите от твоя глас.

Не, не трябва, но толкова силно го искам...

Магията на любовта

От дъха ти ще поема аз живот,

от прегръдката, спомен незабравим,

от очите в които аз потъвам,

как искам да си до мен,до болка.

Така осезателно те чувствам ,

а толкова ми е трудно,

да те прегърна ,устните да впия,

да забравя ,че няма болка.

Оставям се да ме води сърцето,

не мисля ,искам да усетя ,

пак шемета на ласките ти нежни,

като магия е любовта ни силна.

От цветето ще взема красотата,

ще се опивам от твоето вълшебство,

до мен си искам да си вечно,

любов изстрадана до болка.

Ще литна като птица с мечтата,

ще забравим за света и суетата,

в прегръдките ти ще се вия,

от устните ти любовта ще пия.

Редактирано 12 април 200818 г. от smirena (преглед на промените)

Името ти

Шептя името ти в нощта,

чуваш ли ме?

Пиша името ти в пепелта,

виждаш ли ме?

Следи остават по ръцете,

размазвам и лицето си.

Изправям се, треперят нозете,

предавам ти сега сърцето си.

Жигосано е вече името ти

по цялото ми крехко тяло.

Ще се отпусна на рамото ти,

нека станем неразделно цяло...

Умирам да те търся,

намери ме в този свят

с целувка жадно попивай

аромата що от мен струи,

поглъщай ме като амброзия,

прегръщай ме като магия,

как искам да извикам

не си отивай любов,не си отивай.

Умирам да жадувам

и погледа ти търся

умирам да палувам

в косите се заравям.

И в цвететето вълшебно

и в звездите сияйни,

там виждам само теб

и залеза вълшебен.

Когато те видя жадно

очите ми поглъщат

умирам да те търся,

във всеки лъч вълшебен.

И в музиката нежна

която ме докосва,

сърцето ми прелива,

умирам да ме намериш.

Нашия свят

И само думите ми стигат

и гледам нежното у теб

открих това до което никой

не успя да се добере.

Душата нежна и ранима

сърцето от обич да тупти

и любовта ни несравнима

защото единствен си само ти.

Погледни в очите и повярвай

те няма да те подведат,

че в тях оглежда се душата

чиста като изворна вода.

Отпий и жаждата си утоли

до мен бъди дори в съня,

живота ни е само един

да се радваме на мига.

Отпий и жаждата си утоли

до мен бъди дори в съня,

живота ни е само един

да се радваме на мига.

Дали всеки така може-

да се радва на мига-

или пак ще се наложи

да го налегне самота...

Без нас

Обичам те до болка

обичам те с нежност

с неизживяна радост

що блика от сърцето.

Ти раните душевни

с целувка излекува

и с нежните листенца

от розата любима.

Което не ни убива

то прави ни по-силни

това ,че те обичам

за мен светът замира.

Дори без нас ще грее слънце

звездите ще обсипсват небето

птиците ще пеят песни

и пак ще цъфтят цветята.

Луната

Нощ ,луна ,звезди

любов ми посвети

искрена нежност

струи от лунен лъч.

Толкова искам да летя

на крилете на мечтата ,

към теб ме води тя

и колко светлина струи

и пълнолуние вълшебно

вперила очи взирам се

но виждам само теб.

Как искам да извикам

как искам да летя,

луната ме привлича

и лъч поднесе тя

с усмивка ме покани

с лунен лъч да летя.

Преминах над света

с усмивка на уста,

погали те лъча

и нежната ръка ,

протегнах и докоснах

клепачите ти като фея

в съня ми се усмихна

че само аз съм в него.

Усмивка като вълшебство

по двете ни заигра

луната и аз -днес

подарихме си мечта,

да бдя аз над съня ти,

да бъда вечно твоя

усмихна се луната,

тази нощ е само твоя.

Може би

Ако някой ден не искам да те чуя,

ако някой ден не искам да ме чуеш,

може би ще искаш да мълча

може би и ще плача със теб

Ти искаш да избягаш но къде

ти искаш да си сам ,но къде ,

ти искаш да обичаш,но как,

ти искаш да желаеш ,но как.

Аз искам да обичам сега

не поставям аз правила,

че в любовта не само се дава,

но и безрезервно се дарява.

И ние ще мълчим ,ще мечтаем,

за спокойните мигове наши ,

за мечтите реалност да станат,

и живота ще бъде прекрасен.

Може би имаш нужда от мен ,

може би имам нужда от теб.

Да пиша тук забравих,

преместих се на друго място.

Дневниче си аз направих,

щото тук ми стана тясно

Егото ти не може да се побере,

не в една тема, че и даже в две.

Добре, че блог си имаш ти,

та там рими да редиш.

Ти егото ми не мисли,

а ума си прибери,

защото егоицентричка си голяма,

но пък спор няма и сладурана

Аз за стихове не мисля днес,

другаде насочен е моят интерес

А някога бях

А някога бях много малка,

побирах се в прегръдка една,

за някого може би жалка,

но най не исках аз да съм сама.

И бях наивна, прекомерно дори,

вярвах, когато се смееха очите.

Подлъгват се лесно децата, нали,

не умеят да разпознават лъжите.

А някога бях в далечното влюбена,

протягах постоянно към него ръка.

И пак се оказвах нейде изгубена,

но важното е, че днеска не е така...

Редактирано 17 юни 200818 г. от potrebitel (преглед на промените)