Живял някога юноша с лош характер. Баща му веднъж му дал едно чувалче пълно с пирони и казал да забива по един пирон във вратата на двора всеки път, когато изгуби търпение или се скара с някой. Първия ден той забил 37 пирона в вратата. През следващата седмица се научил да контролира количеството забити пирони, намалявайки ги до един на ден. Разбрал, че е по лесно да контролира себе си, отколкот да забива питони. Накрая, дошъл деня, в които юношата не забил нито един перон в дворната врата. Той отишъл при баща си и му казал новината. Тогава баща му му казал, да изважда по един пирон от вратата всеки път в които не загуби търпение. Накрая настъпил и деня, когато юношата могъл да каже на баща си, че е извадил всички пирони. Бащата го завел при вратата: Сине, ти се държа прекрасно, но погледни, колко дупки останаха на вратата! Тя никога няма да бъде същата като преди. Когато се скараш с някого и му кажеш неприятни неща, оставяш му рани като тези на вратата. Може да намушкаш човек и с нож и после да го извадиш, но раната остава за винаги. И няма да е от значение колко пъти ще молиш за прошка. Раната си остава. Раната, направена от думите, причинява такава болка както и физическата.

Приятелите - това е най-рядкото срещано богатство! Те те карат да се усмихваш и те ободряват. Те са готови винаги да те изслушат, Те те подкрепят и ти откриват сърцето си.

Покажи на своите приятели колко са ти скъпи!!!

Редактирано 18 януари 200818 г. от ПеЧеН ЛиГлЮ (преглед на промените)

Хубаво е, ако всеки си направи правилните изводи от тази стара приказка.

Има и едно заглавие на стар филм "Който намери приятел, намира съкровище".

Приказката за мечката и дърваря-

той й казал че много лошо мирише,а мечката го помолила да я удари с брадвата няколко пъти

Минало време и пак се срещнали

Дърваря попитал дали е зарастнала раната й,а мечката отговорила:

"Раната отдавна зарастна,но тия думи които ми ги каза няма да ги забравя никога"

Приказката за мечката и дърваря-

той й казал че много лошо мирише,а мечката го помолила да я удари с брадвата няколко пъти

Минало време и пак се срещнали

Дърваря попитал дали е зарастнала раната й,а мечката отговорила:

"Раната отдавна зарастна,но тия думи които ми ги каза няма да ги забравя никога"

Не го ли беше изяла мечката ?

Не го ли беше изяла мечката ?

Не,не го е изяла мечката

Е всичко е вярно, но понякога човек в яда си се изпуска, казва неща които не иска. А понякога отсрещния си го и заслужява.

Приятелите - това е най-рядкото срещано богатство! Те те карат да се усмихваш и те ободряват. Те са готови винаги да те изслушат, Те те подкрепят и ти откриват сърцето си.

Опаааа, тука има малка грешка.

С приятелите е доста по-сложно.

Я спечели шестица от тотото и си ги преброй пак след това колко ще са останали, особено ако не си им дал някоя хилядарка спешно на заем.

Редактирано 18 януари 200818 г. от Gizmo на български (преглед на промените)

Е всичко е вярно, но понякога човек в яда си се изпуска, казва неща които не иска. А понякога отсрещния си го и заслужява.

Така е,абсолютно си прав

Но има думичката "Прости ми",има думичката "Съжалявам",има думичката "Извинявай"

Аз мога да ги казвам-когато съм виновна,когато съм сгрешила

Ако всеки от нас се научи да ги казва когато трябва,светът ще стане по-добър

Наистина

Сине, ти се държа прекрасно, но погледни, колко дупки останаха на вратата! Тя никога няма да бъде същата като преди. Когато се скараш с някого и му кажеш неприятни неща, оставяш му рани като тези на вратата. Може да намушкаш човек и с нож и после да го извадиш, но раната остава за винаги. И няма да е от значение колко пъти ще молиш за прошка. Раната си остава. Раната, направена от думите, причинява такава болка както и физическата.

Аз лично някои ако ми каже нещо което наистина ще ме обиди /което трудно става не съм от тея лесно дето ги обиждат/ после ако ще и, коли и апартаменти, и острови да ми подарява няма да му простя.

Редактирано 18 януари 200818 г. от ПеЧеН ЛиГлЮ (преглед на промените)

Аз лично някои ако ми каже нещо което наистина ще ме обиди /което трудно става не съм от тея лесно дето ги обиждат/ после ако ще и, коли и апартаменти, и острови да ми подарява няма да му простя.

Е да-всяко нещо си има граници

Една ми се пишеше "приятелка" години наред,бях всичко за нея помагах й и т.н.

Когато обаче изведнъж аз се нуждаех от помощ,се скри,изостави ме

За мен тя не съществува повече,и такива като нея

Живял някога юноша с лош характер. Баща му веднъж му дал едно чувалче пълно с пирони и казал да забива по един пирон във вратата на двора всеки път, когато изгуби търпение или се скара с някой. Първия ден той забил 37 пирона в вратата. През следващата седмица се научил да контролира количеството забити пирони, намалявайки ги до един на ден. Разбрал, че е по лесно да контролира себе си, отколкот да забива питони. Накрая, дошъл деня, в които юношата не забил нито един перон в дворната врата. Той отишъл при баща си и му казал новината. Тогава баща му му казал, да изважда по един пирон от вратата всеки път в които не загуби търпение. Накрая настъпил и деня, когато юношата могъл да каже на баща си, че е извадил всички пирони. Бащата го завел при вратата: Сине, ти се държа прекрасно, но погледни, колко дупки останаха на вратата! Тя никога няма да бъде същата като преди. Когато се скараш с някого и му кажеш неприятни неща, оставяш му рани като тези на вратата. Може да намушкаш човек и с нож и после да го извадиш, но раната остава за винаги. И няма да е от значение колко пъти ще молиш за прошка. Раната си остава. Раната, направена от думите, причинява такава болка както и физическата.

Приятелите - това е най-рядкото срещано богатство! Те те карат да се усмихваш и те ободряват. Те са готови винаги да те изслушат, Те те подкрепят и ти откриват сърцето си.

Покажи на своите приятели колко са ти скъпи!!!

да ама дупките по вратата може да ги запълним с малко гипсова шпакловка а на човека колкото и да се извиняваме... ;]

да ама дупките по вратата може да ги запълним с малко гипсова шпакловка а на човека колкото и да се извиняваме... ;]

абе ако се извиниш на някои малко или много на него му минава

абе ако се извиниш на някои малко или много на него му минава

Не е така - има хора, които прощават, но не забравят / нищо от казаното срещу тях /. За съжаление аз съм от тези хора. Това не означава, че не трябва да се извиняваме, естествено

Не е така - има хора, които прощават, но не забравят / нищо от казаното срещу тях /. За съжаление аз съм от тези хора. Това не означава, че не трябва да се извиняваме, естествено

Е и аз прощавам но не забравям

Но не ти ли става по добре като ти се извини???

абе ако се извиниш на някои малко или много на него му минава

както казаха по-горе може да ти простят ама винаги ще го помнят ако ги е наранило. например ако си откраднал нещо другият винаги ще има едно на ум за теб. ето например тва лято с един бивш "приятел" се изпокарахме. а като малки живеехме в един блок и бяхме големи приятелчета...

Редактирано 31 януари 200818 г. от thedemonhunter (преглед на промените)

Не трябва ли да има и едно : Изпратете това на всичките си приятели които някога сте наринили в рамките на 1 час или...

щото такива истории ми пращат винаги по скайп със заканата,че ако не направя написаното ще умра

Аз само не мога да схвана смисала за думите и пироните,защото героя причинява само болка,без думи

Не трябва ли да има и едно : Изпратете това на всичките си приятели които някога сте наринили в рамките на 1 час или...

щото такива истории ми пращат винаги по скайп със заканата,че ако не направя написаното ще умра

Аз само не мога да схвана смисала за думите и пироните,защото героя причинява само болка,без думи

Ами той се е скарал с някого,обидил го е-какво точно му е казал няма значение-лошо е било

Щом е забил пирон във вратата

Иначе по скайпа и на мен редовно ми пращат разни глупости със сърчица и тем подобни

Все едно не го знам

И защо трябва да го препращам - като мога и сама да го напиша-с мои мисли

Едно действие може да наранни много повече от една дума.

Едно действие може да наранни много повече от една дума.

Това си е лично твое мнение,но аз не смятам,че е така.Думите нараняват повече,ако някой те удари,разбира се,че ще те заболи,но след ден-два ще ти мине,докато ако някой те нарани с думи-ще го помниш винаги.Слабият убива със сила,силният-с думи.

Това си е лично твое мнение,но аз не смятам,че е така.Думите нараняват повече,ако някой те удари,разбира се,че ще те заболи,но след ден-два ще ти мине,докато ако някой те нарани с думи-ще го помниш винаги.Слабият убива със сила,силният-с думи.

Съгласен съм с тебе. За жалост ми се случва често да наранявам хората с думи дори и когато не искам или уж е майтап.

Това си е лично твое мнение,но аз не смятам,че е така.Думите нараняват повече,ако някой те удари,разбира се,че ще те заболи,но след ден-два ще ти мине,докато ако някой те нарани с думи-ще го помниш винаги.Слабият убива със сила,силният-с думи.

Никой не говори за удряне.Говоря за постъпки!

Редактирано 2 февруари 200818 г. от ivo23 (преглед на промените)

Много поучителна история! Аз се старая да не нараня никого с дума или постъпка.А дори когато го направя,което рядко става,се чувствам два пъти по-гадно от наренения човек.Друг въпрос е,че много хора не си мерят думите и често,умишлено или не,засягат други хора.На мен ми се случва често,но вече съм свикнала и не обръщам внимание,което разбира се не е най-правилното решение.

Много поучителна история! Аз се старая да не нараня никого с дума или постъпка.А дори когато го направя,което рядко става,се чувствам два пъти по-гадно от наренения човек.Друг въпрос е,че много хора не си мерят думите и често,умишлено или не,засягат други хора.На мен ми се случва често,но вече съм свикнала и не обръщам внимание,което разбира се не е най-правилното решение.

Аз съм такъв първо казвам после мисля

Аз съм такъв първо казвам после мисля

И аз така и после ми е супер гадно. А аз как приемам обидите - както казват хората през едното ухо влиза, през другото излиза. (е зависи кой казва обидата)

Аз съм такъв първо казвам после мисля

То това е хубаво от една страна,защото си му казваш истината и не го лъжеш,но от друга....

То ти си го беше написал "Истински приятел е не този който ти замазва очите за да не те разплаче,а този който ти казва истината с риск да те разплаче." нещо подобно беше.