Принцесата не се крие вече

откакто срещна приятелка от далече

Тя ми дава много сили,

които някъде от мен се бяха скрили

Целувчица голяма аз ти пращам

и римите със теб подхващам

Днес на мода тук не е метлата,

дето крия зад вратата !

Целувката с радост аз приемам,

а метлата ще ти я отнемам

Ама може пък да я оставя

да е там и с лоши хора да се разправя

Тука лоши хора няма,

лошото е призрак и измама.

Ние с тебе сме добрички,

нали пък станахме сестрички

Да, това така е

Нека всеки го знае

И, ако всички бяха като нас,

нямаше да има болка сред нас

Нищо ние с тебе ще подреждаме,

за всеки порция добро...

Ще се бутаме, дори пререждаме,

да разгоним всяко нещо зло

Почвам веднага с теб,

ще разтапяме сърца от лед

Да прогледнат за света,

да разтворят своята душа

Милички и най-добрички,

чудеса ще сътворят,

рими ще редят се пак.

Ние с тебе мажем всичко,

мила ми добра сестричко!

Днес ще правиме добро...

Без да питате защо...

А къде са ни момчетата?

Ще ги довлечеме за крачетата

Да престанат да се скътават,

а редом до нас да застават

За всеки добрина ще има,

щом е спорна наща рима

Стилианчо не закачай,

може още той да спи,

не ги довличай мила,

те ще дойдат и сами.

Тоз индианец поспалив,

стана много мързелив

Обичаме си го и така,

покрай нас няма да сети самота

А петелът де се пак покри,

дали с Джони се пак напи?

Петела Джони днес не пие,

работи - само дет се крие

Сега изпапках аз един Lindor

и хич не видях с него зор

Как нежно се разтапя в устата

и стана ми много благо на душата

Ех, топи се този Линдор,

в твоята уста,

затова ли ти така,

сластно се облизваш сега

Моят Линдор бе по-вкусен,

че в устата ми го сложи,

любимият ми тъй изкусно,

че ми стана дваж по-вкусно.

Редактирано 29 януари 200818 г. от smirena (преглед на промените)

Ех, топи се този Линдор,

в твоята уста,

затова ли ти така,

сластно се облизваш сега

Да, това добре го знаеш ти

С него душата ми започва да лети

И не иска да се връща на Земята,

защото горе среща чудесата

Всяка секунда нашепва обичам те

затова заслушай се в секундите...

Всяка минута казва искам те

затова прегърни минутите...

Не искам да вярвам , че сенките на човешкото зло ...

неизкоренени са още и по силни от всяко добро..

Но иска да вярвам , че всеки лъч в мрака е искица надежда,

за да може слънцето оново към нас да поглежда

А пламъкът божий и наще сърца да станат едно...

Във времито измама няма,

безпощадно е, котато се обичат двама.

Време - е най тежката присъда,

когато принудена съм далеч от теб да бъда !

Но любовта си носим във душата,

не я изричаме с устата...

Любовта е чувство необятно

и да говориме за нея е приятно!

Милата ми, така обичам да чета след теб

На всеки показваш красивото в света

Аз веднага впускам се след теб

и казвам: "Да, има я любовта"

Гнусен ден се очертава

пак ще боря се със плява