Рими заедно творят,

наш'те Гали - две адашки,

могат да ни съблазнят,

само ако са по прашки

И омайват със свойте рими,

в авантюри те се впускат,

даже са непримирими,

чудят се кого да "схрускат"

Индианче мило, сладко,

се отбило тук за кратко.

Две три рими съчинило,

после бързо се опкрило

Кой това го казва-

мойта малка, сладка шефка-

дето правила не спазва,

добре че не се казва Стефка

И омайват със свойте рими,

в авантюри те се впускат,

даже са непримирими,

чудят се кого да "схрускат"

Хич не се чудя аз-

отдавна веч' си знам

кого ще схрускам за вчас

и няма даже да ме е срам

Хич не се чудя аз-

отдавна веч' си знам

кого ще схрускам за вчас

и няма даже да ме е срам

Кзвай бързо - веднага,

искам всичко аз да знам,

кого ще схрускаш на мига,

без да имаш капка срам

Някой искал друг да схруска...

Осъзнайте се,другари!

Трябва ви на вас закуска,

че иначе - кой когото свари...

Индианче мило, сладко,

се отбило тук за кратко.

Две три рими съчинило,

после бързо се опкрило

За кратко, ама рано сутринта,

реших темата да навестя,

да видя старите другари,

но всички май тогаз сте спали

Редактирано 29 април 200818 г. от Geronimo (преглед на промените)

Не съм от ранобудните, уви.

Не обичам ранните зори.

Аз си падам малко поспалива,

но днес душата ми прелива,

щом в тази тема има офанзива

За кратко, ама рано сутринта,

реших темата да навестя,

да видя старите другари,

но всички май тогаз сте спали

Браво-още рано от зарана,

с римата се ти захвана.

Не обаче всички като теб

стават сутрин още в пет.

Редактирано 29 април 200818 г. от galia81 (преглед на промените)

В съня ти влизам

и нежно се сгушвам.

Мълча, притихнала...

И сънища тихи желая ти!

Когато те искам не сънувам,

когато прегръщам

гласа ти жадувам.

Когато немея

за тебе копнея,

за тебе живея...

Дъха ти усещам,

и силата твоя!

Душата ми за дъжд жадува,

ударена от мълния,

изпепелена от пожар.

Душата ми за дъжд жадува,

порой пречистващ, небесен дар!

Какво сега сте се разсънували,

за любов наяве не сте ли чували?

Времето в сънища не си губете,

а вземете, че ги осъществете

Сън е любовта

Принцесо!

Сън, забрава,

тъга, радост...

Всичко е любовта!

И на яве и на сън,

това е тя...Всичко!

Но дали любов усещаш,

или е само един мираж?

Понякога нещата смесваш

и получава се блокаж

Нищо не смесвам...

Любовта е сън сега...

Защото ми се спи!

Уви!

Сън е любовта

...

Иначе тук си права,

понякога е кат сън,

унасяш се в забрава

и не сещаш студа вън

Нищо не смесвам...

Любовта е сън сега...

Защото ми се спи!

Уви!

Тогава лягай сега да спиш,

че кой знае какво ще сътвориш

Иначе тук си права,

понякога е кат сън,

унасяш се в забрава

и не сещаш студа вън

Тогава лягай сега да спиш,

че кой знае какво ще сътвориш

Ще сътворя сън,

след него нещо друго

Лека нощ Принцески!

Сладко да спите и нещо да сътворите утре

Лека нощ и на теб,

внимавай какво сънуваш,

да не те замерям с лед

задето силно бълнуваш

Не лека нощ ,а любов,

под звездния покров.

А, бе, хора, я се събудете.

С тия сънища, веднага престанете!

Че защо родили сме се? - не да спим.

И както някой по-горе беше вметнал,

а аз мъничко ще го променя -

тук сме света по-щастлив да сътворим!

Така че, очите отворете

и на реалността се насладете.

Не е чак толкова непоносима...

и хубави страни си има.

Дъждът дойде,

но не пороен,

а тих, вълшебен, ромолящ.

Прегърна ме и с топли капки

потуши пожарът в мен горящ.

Редактирано 2 май 200818 г. от mucunka (преглед на промените)

О-о-о, поетеске мила

де се беше скрила?

Под чадъра или в скута

ти на бащината къща ?

Поетески тука-колкото щеш,

римите им да четеш

не можеш да се спреш.

О-о-о, поетеске мила

де се беше скрила?

Под чадъра или в скута

ти на бащината къща ?

Чадъри мразя,

дъждът обичам

да ме милва

с топли капки,

В дрехите ми да пропива

С душата моя да се слива.