На мен ми липсва...имала съм щастието да възприемам училището и като задължителна институция(бидейки ученичка),и като месторабота..... и ми липсва...

Непремено чакам да достигна до 12 клас да сваршвам и тва поеченищо неща

но ми е интересно тези по-горе, които са писали само негативни неща, какво ще напишат ако си видят мненията тук след пет години...

Мисля си, че повечето от нас не биха си променили мнението. Човек изживява нещо и това е. Изживяните чувства не може да се променят. За мен си беше голяма мъка. Не вярвам, че това ще ми липсва. След 5 години, ще ти кажа

На мен пък не ми липсва въобще

Какво научих-научих-много благодаря за което

Животът ме научи на останалото

Подкрепям думите ти с две ръце, може и с два крака.

При нашето поколение беше съвсем различно-имахме вечерен час-21:00,униформи с емблеми (като маркирани ходехме),дългите коси само на плитки (аз трябваше да ставам доста рано за да си сплитам косата понеже ми е до кръста) Слушахме тайно песента "Распутин",защото беше забранена Затова не ми липсва-имаше го постоянния страх-да не те хване някой даскал в крачка и в издънка Но израснахме възпитани в морал,в добродетели И есен и лято ходехме по бригади-що домати,грозде и череши сме набрали не е истина

Изобщо не ми липсва. чаках с нетърпение да завърша и от както това стана не ми е минало през ума за 'хубавите моменти' прекарани там.. може би защото нямаше такива, или ако е имало са били такава рядкост, че даже не ги помня. Училище

За ученическите ми години до 7-ми клас въобще не се сещам, нито поддържам връзка с някой, нито ходя по срещи. Да не кажа всички, но по-голямата част от тях бяха мамини деца, които останаха такива и до сега. Виждам го като ги срещна случайно. Част от мамините деца бяха и снобари, и префърцунени богаташчета. Аз се различавах доста от тях, а те явно не можеха да ме възприемат .... знам ли. Вече даже не ги и помня, съучениците ми. Учителите също не ми липсват - там не ме научиха на нищо, освен началната ми учителка. На нея шапка й свалям - много добра жена. Удряше ми шамари, явно защото не бях като останалите..... Иначе бях добро дете.

Но виж, после в средното ..... там нещата се промениха. Аз пак бях различната, но те свикнаха с мен. Привидно уважаваха и различно мислещите. Естествено от клас с 28 човека, няма как с всички да си паснете, но с по-голямата част се оправяхме. И като се видим с някои от тях е забавно. Понякога се сещам за тях и ми липсват конкретни хора. От онези ми ученически години също ми липсва свободното време. Да, да свободното време. Щото само половината ден си зает, тоест когато си на училище, а после шапка на тояга. Развяваш се и дни, и нощи. Сега това време го нямам. Ей това най-много ми липсва......Но пък ако сте задружен клас, може всичко да ти липсва.

Определено аз не искам пак да се върнат тези години. Сега ми е по-добре, нищо че нямам толкова свободно време. Но пък не мога да отрека, че спомените ми от техникума будят в мен усмивка и ми припомнят едни отдавна забравени емоции. Които ги свързвам само с времето когато съм била ученичка, а не с времето, което съм прекарала в училище.

Уффф ..... ба*ти колко много писах. Та, запази хубавият спомен от училище. След време само той ще ти остане от годините прекарани там.

п.п. С течение на времето всички ще се сещата с умиление за ученическите си години.

Редактирано 9 март 200818 г. от RA4NA (преглед на промените)

Липсват ми някои от съучениците, не училището. Съжалявам много, че загубих връзка с почти всички от тях (друг град, после още един, сега - трети... ). Дори в момента се опитвам да издиря някои. Но ако имам възможност да върна времето назад, не бих го направила. Като студентка установих, че студентския живот е по-хубав от ученическия (с огромна мъка се разделих с колегите и приятелите ми в Стопанската академия в Свищов), сега пък живота си ми харесва повече от всякога, въпреки всичките проблеми и отговорности, идващи с годините. Радвам се, че с усмивка се връщам назад в ученическите спомени (не бях пример за подражание ), но винаги съм смятала, че предстои по-хубавото и обикновено се оказвам права

На мен ще ми липсва училището. И то много. Всеки ден със съучениците се събираме на междучасията, обсъждаме какво ще става след това... но всички сме много задружни, защото усещаме края. Но се надявам, че с по-близките от тях, няма да е край

До някъде ми е гадно че вече не ходя, но Не мисля че ще ми липсва, понякога беше много тъпо.

Ще ви липсва ли училището?

Май вече нищо не ми липсва!Не знам защо.

Аз съм 12-и клас и вече усещам как адски много ще ми липсва училището.Та там е най-безгрижния живот.....От тук нататък следва трудното.Мисля, че нищо не може да се сравни с училището.Ще ми липсва и то много...

Аз си завърших училището и пак си водя безгрижен живот, хич не ми пука даже, нито жена имам нито деца никой нищо не може да ми каже.По нататък ще му мислим вече... Апък от училището ми липсват единствено простотиите, които съм правил.

Аз не мога да си представя какво ще е когато завърша, наистина не ми се учи но в даскало е забавно ходя там с такава усмивка единствено защото ще се видя с приятелите си не искам да завършвам ... е в мойто даскало е до 13 клас и имам време сега съм 9 обаче имам приятели от всички класове най - вече 10 11 12 13 като знам че едни след други ще си тръгнат не ми се мисли какво ще е по коридорите без тях

и при мен е така - повечето ми приятели са все по-големи, но ме крепи мисълта, че като завършим няма да си тровим нервите с оценки и ще имаме повече свободно време да се виждаме, а не както сега да излизаме само петък, а събота да сме 4 човека и да тъпеем с надеждата, че ъж ще дойдат още и ше стане 'убаво мачле...

Не! Въобще няма да ми липсва.Нямам търпение да завърша.В училище не виждам смисъл, според мен 12 години са много.Аз не се виждам още две години да ходя там! Нямам търпение да завърша и да се оправям, сега само си губа времето. Но като бях 8 клас не исках да си представям какво ще е като завърша, а сега само искам вече да се махна от училище ;(

Ами мисля, че ще ми липсват.След 12 ти клас всеки порасва и вече започва малко по малко да зависи само от себе си.През годините в училище сме още на отговорността на родителите.Когато всичко си дойде на нашата глава ще се замислим за преди ... и какво излиза ? Тогава ще съм била безгрижна , а учението , което сега толкова ми тежи ще е песен в сравнение с всички ангажименти.Но... Все пак живота е такъв, какъвто си го направиш

На мен ще ми липсва!Там са ме научили на възпитание,на култура,там са ми отделили от времето си,за да ми помогнат,там е всичко! Много пъти съм искала по-бързо да стана 12 клас и да свърша,но после като се замисля...животът става по-труден,по-отговорен,а не знам дали съм готова още за това...А и в училище са ми приятелите,хубаво ми е да ходя,защото аз не съм от тези,които са за една шестица.На мен не ми пука от оценките ми,защото знам че живота продължава! Но все някога ще дойде този момент,в който ще застана и няма да знам накъде да поема....

Привет и от мен!

На мен много ми липсва! Може би лекотата на "даскалото", разнообразието в предметите, общуването с хората и мързелуването след часовете... (упс). За съжаление, след училището, много разбираш как ежедневието ти те обгражда и времето ти не стига да погледнеш небето, както се вика...

И като си спомня сълзите на съученичките на завършването... И така. Ако можех да избирам, щях да се смаля (и на ръст, че и без туй съм 2 метра ), и да си изкарам пак ученическите години. За съжаление е невъзможно...

Що се касае влюбването... Приятелката ми е 2 години по-малка от мен. За съжаление аз заминах, а тя остана в Ст. Загора (града, от който съм)... Е, свиква се с всичко - включително и с дистанцията. Заминаването е най-трудно...

Поздрави!

Редактирано 30 април 200818 г. от BoByS (преглед на промените)

Не, не ми липсва. За всяко нещо си има време.Когато учех си имаше и хубавите и лошите моменти, сега също е така.С времето се променят приоритетите на човек, за мен сега това е семейството ми. Аз не уча вече повече от 7-8 години . Не ми е било криво изобщо, просто нямаше време да ми стане криво.След като завърших започнах работа (доста интересна), след това се запознах с мъжът ми, дойде синът ни, сега чакаме второто ни детенце и доста отдавна не съм се замисляла дори за ученическите ми години.Гледам в настоящето и в бъдещето, миналото си е минало

Аз тази година завършвам(след 21 дена се пада) предполагам, че ще ми липсва поне малко, но не се знае

Училището не ми липсва. Е може би само междучасията, и разбира се дългите ваканции. Ако на някого му липсва винаги може да влезе там, да се разходи по коридорите, да влезе в стаята си и да поседи на чина.

на мен .. малко се съмнявам да ми липсва училището.. повече ще ми липсват приятелите и приятелките

Училището не ми липсва.

Е може би само междучасията, и разбира се дългите ваканции.

Ако на някого му липсва винаги може да влезе там, да се разходи по коридорите, да влезе в стаята си и да поседи на чина.

Да, и на мен...ама свободата е несравнима!Сега не е така вече...Напомни ми това с коридорите!

Не мога да кажа, че чак ми липсва но със сигурност беше много хубаво, весело и донякъде безгрижно. Кен ми напомни за каридорите и стаите. Миналия месец бях по работа в бившата математическа гимназия в Сливен. Не бях влизал там от повече от 25 години (!!?? не трябваше да го казвам май това ). Не можах да я позная, алуминиева дограма, измазано, чисто, термоизолации, нахулих се и във днешната френска да видя как е бившия кабинет по физика и.. не можах да позная бившия четвърти етаж

Ние се отоплявахме с антични печки с въглища, стари, изпочупени ученически бюра от вечноста, униформи, бригади. С бившия ни клас се събираме задължително поне по два пъти в годината. Много хубава компания бяхме и сме.

Но.. мога да кажа, че университета ми липсва. Ако в гимназията беше хубаво то студенстките години бяха прекрасни и наистина ми липсват Независимо от всички комсомолски простотии, бригади и подобни простотии от времето на развития социализЪм тези години са ми скъп спомен

Не мога да кажа, че чак ми липсва но със сигурност беше много хубаво, весело и донякъде безгрижно. Кен ми напомни за каридорите и стаите. Миналия месец бях по работа в бившата математическа гимназия в Сливен. Не бях влизал там от повече от 25 години (!!?? не трябваше да го казвам май това ). Не можах да я позная, алуминиева дограма, измазано, чисто, термоизолации, нахулих се и във днешната френска да видя как е бившия кабинет по физика и.. не можах да позная бившия четвърти етаж

Ние се отоплявахме с антични печки с въглища, стари, изпочупени ученически бюра от вечноста, униформи, бригади. С бившия ни клас се събираме задължително поне по два пъти в годината. Много хубава компания бяхме и сме.

Но.. мога да кажа, че университета ми липсва. Ако в гимназията беше хубаво то студенстките години бяха прекрасни и наистина ми липсват Независимо от всички комсомолски простотии, бригади и подобни простотии от времето на развития социализЪм тези години са ми скъп спомен

И аз съм на подобно мнение с тая разлика, че първото ми училище е пълно с небългарски елементи и сърцето ме боли от това. Липсва ми само университета, дори се замислих след 11 години, отново да почна да уча

Редактирано 3 май 200818 г. от bildera_ (преглед на промените)

И аз съм на подобно мнение с тая разлика, че първото ми училище е пълно с небългарски елементи и сърцето ме боли от това. Липсва ми само университета, дори се замислих след 11 години, отново да почна да уча

А на мен пък ми писна да уча!Дотяга особенно, като не си учил едно нещо!