Здравейте, нямаше на кого да го споделя, затова реших да пиша тук. Преди около половин година ходех с едно момче, което истински обичах, но разстоянието между нас ни попречи да се виждаме често и само си пишехме и се чувахме. Последният път когато се видяхме той беше много дръпнат и студен и аз усетих, че има нещо, но той разбира се не пожела да ми каже нищо. Каза ми, че е уморен и ще се видим на следващият ден, и когато аз му звъннах ми каза че бил зает и нямал време и така той си се прибра в родният град и повече не се видяхме, а аз се опитах на няколко пъти да му звънна, но той все не ми вдигаше. Така аз реших да си направя нов skype и да му пиша под друго име и той призна на "непознато момиче", че си има приятелка от един месец, но въпреки малкото време в което е бил с нея е много влюбен. Като го прочетох това, не усетих кога ми потекаха сълзите и така и до днес не мога да забравя това момче. От тогава насам имам чувството, че с което и момче да се запозная все нещо се проваля. Преди около месец се запознах с едно момче с което нещата вървяха много добре и изведнъж днес ми казва че не мисли да прави каквото и да било насила. И до днес което и момче да погледна се сещам за първият ми приятел, който си мисля че никога няма да забравя. Винаги когато се сетя за него плача и не зная какво да правя

На колко години си ?

Забрави го,Душа,забрави го

Такива не заслужават да се помнят

Знам че още ще те боли-но има и качествени Души на този свят-не го забравяй

Който не те иска-не те заслужава!!!

Запомни това!

Горе главата,и бъди Човек преди всичко

Пиши си в твоя Тефтер най-Хубавото-с мислите и с постъпките си

Другите да си го пишат у техните тефтери и къде си искат

Мисля,че времето лекува,аз съм изживял същото ...

Ще ти мине.Не си единствената с подобен проблем.Просто гледай на нещата като на малки препятствия по пътя към щастието, и да не забравяме че това са просто хормони.

Здравейте, нямаше на кого да го споделя, затова реших да пиша тук. Преди около половин година ходех с едно момче, което истински обичах, но разстоянието между нас ни попречи да се виждаме често и само си пишехме и се чувахме. Последният път когато се видяхме той беше много дръпнат и студен и аз усетих, че има нещо, но той разбира се не пожела да ми каже нищо. Каза ми, че е уморен и ще се видим на следващият ден, и когато аз му звъннах ми каза че бил зает и нямал време и така той си се прибра в родният град и повече не се видяхме, а аз се опитах на няколко пъти да му звънна, но той все не ми вдигаше. Така аз реших да си направя нов skype и да му пиша под друго име и той призна на "непознато момиче", че си има приятелка от един месец, но въпреки малкото време в което е бил с нея е много влюбен. Като го прочетох това, не усетих кога ми потекаха сълзите и така и до днес не мога да забравя това момче. От тогава насам имам чувството, че с което и момче да се запозная все нещо се проваля. Преди около месец се запознах с едно момче с което нещата вървяха много добре и изведнъж днес ми казва че не мисли да прави каквото и да било насила. И до днес което и момче да погледна се сещам за първият ми приятел, който си мисля че никога няма да забравя. Винаги когато се сетя за него плача и не зная какво да правя

човек винаги прави сравнение с предишните си връзки, което е много погрешно. всеки си е отделна личност и не бива да се опитваш да го вкараш в твоите изградени представи(от предишни връзки) за идеалния човек. този човек си го идеализирала, това е нереално.

относно това което да направиш. сложи се себе си на 1во място. помисли че в това състояние което се намираш си вредиш най вече на себе си. Най- лошото е да си зависим от някой.

отърси се от това и си живей живота, и забрави за това момче. оглеждай се, не знаеш кои тайничко те харесва, но не му стиска да ти каже.

Не каза на колко години си?

трудно ще го забравиш повярвай, но времето лекува

не се отчайвай, гледай напред, запознай се с нови хора, забавлявай се

за добро или зло живота продължава, но все пак нещата се нареждат......

не губи надежда

Мисля,че времето лекува,аз съм изживял същото ...

И аз съм на същото мнение. И въпреки това, имаше една приказка, че не времето лекува, а просто спира да ти пука, че те боли, та по един или друг начин, след време, ще го забравиш...

Брех, много лошо се е издал, аз съм на 18 и ги правя тези неща обичаме с един приятел да си правим майтап, т.е. Уредихме един познат с момиче онлайн без той да знае, направо смях смях.... после ама си струваше. Както и да е мисля, че не трябва да го приемаш много на сериозно, пък и момчето не си струва понеже не е достатъчно умен щом не се е усетил. Така че не се коси, забрави го един, два флирта и това е истината... надявал се да си хванала мисълта ми понеже аз не успях

Наздраве и недей да се самосъжаляваш, като типична жена за някакъв идиот, като мене...

Редактирано 11 май 200818 г. от Phonomania (преглед на промените)

Брех, много лошо се е издал, аз съм на 18 и ги правя тези неща обичаме с един приятел да си правим майтап, т.е. Уредихме един познат с момиче онлайн без той да знае, направо смях смях.... после ама си струваше. Както и да е мисля, че не трябва да го приемаш много на сериозно, пък и момчето не си струва понеже не е достатъчно умен щом не се е усетил. Така че не се коси, забрави го един, два флирта и това е истината... надявал се да си хванала мисълта ми понеже аз не успях

Наздраве и недей да се самосъжаление, като типична жена за някакъв идиот, като мене...

Да ти е сладко пиенето

И на всички такива като вас

Брех, много лошо се е издал, аз съм на 18 и ги правя тези неща обичаме с един приятел да си правим майтап, т.е. Уредихме един познат с момиче онлайн без той да знае, направо смях смях.... после ама си струваше. Както и да е мисля, че не трябва да го приемаш много на сериозно, пък и момчето не си струва понеже не е достатъчно умен щом не се е усетил. Така че не се коси, забрави го един, два флирта и това е истината... надявал се да си хванала мисълта ми понеже аз не успях

Наздраве и недей да се самосъжаляваш, като типична жена за някакъв идиот, като мене...

Пф, вие пък баси и начина да се забавлявате, сте намерили. Ми като искате да се смеете гледайте Вучков, бе. Като си толкова корнас, я си дай скайпа да видиш аз как хубавичко ще те уредя.

Аз бих казала наздраве на авторката на темата, защото, ако аз бях на нейно място може би щеше да ми се иска да пийна за мое здраве.

ace7811 - надявам се поне да не е известна българска личност, както стана в една друга тема.

Тука доста хора се отнесоха с мене доста жестоко, обиден съм

Шегувам се разбира се...

А пък ти Leslie_ недей да ме сваляш моля те.... поне не в тази тема.... какъв съм надменен....

Скайпа ми го имаш..

Не се обръщай назад , смисъл няма. Хората се намират на по 70 години и са щастливи, а ти си млада и колко още ще ги срещаш... Няма смисъл да плачеш за някой, който не те е оценил. Гледай си конкретния човек и се опитай да не се вълнуваш от минали работи. Беше хубаво, но свърши и това е.

Ами аз съм на 20г., но мисля че и на 40 и 50 пак ще си спомням за него, с много хубави моменти, но и също толкова и дори може и повече лоши Винаги досега съм си мислила че като кажат "Щом си обичал някого истински, не можеш да го мразиш" и чак когато се разделихме осъзнах че това е така. Първоначално в някакви изблици си казвах, че го мразя, но вътрешно зная че го обичам безкрайно много, но няма как да му го кажа, защото го виждам на снимка с приятелката му

Ще ти мине, ще видиш. Обаче сега трябва да се научиш първо да мислиш за себе си. Някой ден пак ще си готова да се раздаваш. А споменът за него ще си остане винаги...

Ами не зная как ще започна отново да се раздавам след като си спомня последният път, когато направих всичко възможно и то защо!? За да отиде при друга

Виж сега...Че няма да го забравиш - няма!Но нали знаеш,че неможе цял живот да си мислиш само за това!Има мн хора като теб които са с разбити сърца!Гледай напред и ходи с момчета!твое си е решението!ако цял живот искаш да си оляна в сълзи и да нямаш семейство!плачи си!всяко момче може да те зареже!то ще ти каже майната ти но ти за какво ще ревеш?спомена си остава но ти не трябва да бъдеш психически съсипана от това!ГЛЕДАЙ НАПРЕДмене колкото саме зарязвали толкова пари не сте виждали на куб :D!

Редактирано 12 май 200818 г. от Sopola (преглед на промените)

Виж сега...Че няма да го забравиш - няма!Но нали знаеш,че неможе цял живот да си мислиш само за това!Има мн хора като теб които са с разбити сърца!Гледай напред и ходи с момчета!твое си е решението!ако цял живот искаш да си оляна в сълзи и да нямаш семейство!плачи си!всяко момче може да те зареже!то ще ти каже майната ти но ти за какво ще ревеш?спомена си остава но ти не трябва да бъдеш психически съсипана от това!ГЛЕДАЙ НАПРЕДмене колкото саме зарязвали толкова пари не сте виждали на куб :D!

Само малко корекция - Мъже, а не Момчета Момчетата само до там ще я докарат

Здравейте, нямаше на кого да го споделя, затова реших да пиша тук. Преди около половин година ходех с едно момче, което истински обичах, но разстоянието между нас ни попречи да се виждаме често и само си пишехме и се чувахме. Последният път когато се видяхме той беше много дръпнат и студен и аз усетих, че има нещо, но той разбира се не пожела да ми каже нищо. Каза ми, че е уморен и ще се видим на следващият ден, и когато аз му звъннах ми каза че бил зает и нямал време и така той си се прибра в родният град и повече не се видяхме, а аз се опитах на няколко пъти да му звънна, но той все не ми вдигаше. Така аз реших да си направя нов skype и да му пиша под друго име и той призна на "непознато момиче", че си има приятелка от един месец, но въпреки малкото време в което е бил с нея е много влюбен. Като го прочетох това, не усетих кога ми потекаха сълзите и така и до днес не мога да забравя това момче. От тогава насам имам чувството, че с което и момче да се запозная все нещо се проваля. Преди около месец се запознах с едно момче с което нещата вървяха много добре и изведнъж днес ми казва че не мисли да прави каквото и да било насила. И до днес което и момче да погледна се сещам за първият ми приятел, който си мисля че никога няма да забравя. Винаги когато се сетя за него плача и не зная какво да правя

Защо си го причиняваш?!

Защо гледаш назад?!

Защо не искаш да си щастлива?!

Защо мислиш, че никога няма да си щастлива с друг?!

До колкото разбрах от написаното, момчето е влюбено в теб, но не разбрах защо страдаш?!Конкретната причена за това разстоянието ли е или има друга?!

Мисля,че времето лекува,аз съм изживял същото ...

Това не е истина, не лекува време, само прави да преодолееш проблема, но когато отново се сетиш за него потичат сълзи!Нищо не се забравя...ако се забравя, то ще е от хора които не мислят!!!

Ще ти мине.Не си единствената с подобен проблем.Просто гледай на нещата като на малки препятствия по пътя към щастието, и да не забравяме че това са просто хормони.

Надали е само хормони, ако съдя по ника и не е точно така!

Брех, много лошо се е издал, аз съм на 18 и ги правя тези неща обичаме с един приятел да си правим майтап, т.е. Уредихме един познат с момиче онлайн без той да знае, направо смях смях.... после ама си струваше. Както и да е мисля, че не трябва да го приемаш много на сериозно, пък и момчето не си струва понеже не е достатъчно умен щом не се е усетил. Така че не се коси, забрави го един, два флирта и това е истината... надявал се да си хванала мисълта ми понеже аз не успях

Наздраве и недей да се самосъжаляваш, като типична жена за някакъв идиот, като мене...

Ех, каква точна самооценка имаш не е истина даже!

Каза, че си несериозен и от несериозни хора нищо сериозно не можеш да очакваш!Това, че си идиот е гадно да си го кажеш сам на себе си!!Чак не мога да повярвам на очите си!

Ами аз съм на 20г., но мисля че и на 40 и 50 пак ще си спомням за него, с много хубави моменти, но и също толкова и дори може и повече лоши ... Винаги досега съм си мислила че като кажат "Щом си обичал някого истински, не можеш да го мразиш" и чак когато се разделихме осъзнах че това е така. Първоначално в някакви изблици си казвах, че го мразя, но вътрешно зная че го обичам безкрайно много, но няма как да му го кажа, защото го виждам на снимка с приятелката му ...

Ами не зная как ще започна отново да се раздавам след като си спомня последният път, когато направих всичко възможно и то защо!? За да отиде при друга

Ти не си причината да отиде при друга!А това, че си опитала да направиш всичко възможно, за да сте заедно е добре!Просто внимавай друг път с раздаването!Аз добре давам съвети, ама...трябва да се науча да ги спазвам

Ами не зная как ще започна отново да се раздавам след като си спомня последният път, когато направих всичко възможно и то защо!? За да отиде при друга

И аз не мога - все още

Да се раздам отново цялата

Боли ме - и рани ближа,криле зашивам ден след ден

В нощите пък кърпя пробития си кораб

Ще полетим отново

И Отново ще плуваме - повярвай ми

Небето и Морето са за Силните

Само малко корекция - Мъже, а не Момчета Момчетата само до там ще я докарат

Може и да си прав!

Ако това време, което отделяте за да роните крокодилски сълзи във форума, го бяхте използвали за да промените нещата в личен план, цена нямаше да имате. Търсите състрадание тук, вместо сами да осъзнаете, че няма кой да ви помогне, просто трябва сами да си помогнете. Не е настъпил края на света, казваш майната му, и продължаваш. Няма смисъл да живееш със спомени от миналото, и да ридаеш за някой, който не те заслужава, или ти не ставаш за него. Винаги има следващ/а, който отново ще изпълни сърцето ти, с това неописуемо чувство, наречено любов.

Ами той живота вече те е научил. Трябва ли друг да ти вади изводите!?

Ами той живота вече те е научил. Трябва ли друг да ти вади изводите!?

Понякога трябва!