И аз не съм съгласен с това, че някой друг може да те накара да се почувстваш "специален".Ако го направи-това си е чиста проба подмазване,ласкателство, меркантилност и т.н.При всички случи ще се прави с цел.

...

algor споне за работатодателите, които да направели подчинените си специални.Ами да-могат, но това ще бъде за да не мрънкат и да не искат увеличения на заплатите си.

infinity споменава за любимия човек-ами да-може, разбира се, но това също ще бъде с цел.например да се получат сексуални облаги.

...

Ами да. Всичко си има причина. Всичко което правим е предопределено от потребностите ни. Дори да помагаме безвъзмездно задоволява личен интерес-гузна съвест, морален дълг, лична удовлетвореност...

...

А това е отвратително.

...

Може и да е, но е нашата природа.

За това как трябва да е не мога да говоря, но само аз ли забелязвам, че се споменава утопия? Всички обичани, никой непренебрегван... Това е комунизъм. Винаги ще има по-равни от равните, неизбежно е. В същия ред на мисли може ли всеки да бъде специален? Може ли всеки да бъде изключение от правилото и какво правило би било то тогава? Специалността е относителна, както и богатството. Ако всички сме богати, то казваме, че всъщност това е нормата, т.е. средната класа. За да бъдеш специален, трябва повечето да не са специални. Човек не се ласкае от това, че му се обръща внимание, а че му се обръща повече внимание. Никой не се впечатлява, че има правото да публикува във този форум, но ако само мнозина можеха, това щеше да ги накара да се почувстват специални.

В икономиката си има определение за ценност. Тя се измерва с две величини-полезност и рядкост. Когато става въпрос за полезността нещата опират до мисълта ми, че човек иска онова което няма. Пример-да имаш питейна вода е било лукс някога. Не и сега. А това колко рядко се среща нещо определя на свой ред колко е ценно. Ако направя музикален поздрав за всички никой няма да се почувства специален. Но защо, ако е предназначен за конкретен потребител, това ще значи повече за него, при условие, че и в двата случая получава едно и също?

Накратко, за да се почувства специален някой, то трябва да е заобиколен от такива които не се чувстват специално. Утопиите са красиво нещо, но са неосъществими. Изобщо, "общественият договор" за който съм споменавал, колкото дава двойно взема. Жертви сме на собственият ни стремеж да оцелеем. Занимаваме се с възвишени неща, но и тях подчиняваме на личният си интерес.

...

Ако сам не се чувстваш специален, не чакай друг да те накара.

...

Не мисля, че е нужно да имаш самочувствие за да бъдеш стойностен и това да може да бъде забелязано от околните. Хората са дотолкова "обществени същества", че са способни да се чувстват сами дори в компания. Специалното отношение от човек към който имаме нетривиални чувства е жизненоважно за да функционираме. Всеки може да се почувства специален, но само в рамките на "5 секунди слава".

Мисля, че това отговаря на въпроса дали и колко се чувствам специален.

PS: По-интересно ми се струва, защо ни се иска всеки да е обичан и специален? И защо има изключения?

Защото всеки от нас живее с подсъзнателното убеждение, че трябва да бъде обичан и ценен, а му се струва, че не е достатъчно забелязан от околните....

КОМПЛЕКС ЗА МАЛОЦЕННОСТ

Това е социален комплекс, за който е характерна загубата на доверие в себе си и в своите способности. Чувството за малоценност се явява голям проблем при утвърждаването, реализацията и постигането на по-високи цели в обществото. Личността се затваря в себе си, изолира се в собствения си свят, страда от своята нерешителност, чувства се различна в обществото, където мисли, че е отхвърлена от другите. Това й пречи да стига докрай в осъществяването на своите намерения. Такъв човек приема несполуките за доказателство на недостатъците си, а успехите - за плод на случайността. При това самоподценяване, човек се старае да се докаже първо на себе си, а след това на останалите. Веднъж осъзнал своята слабост, за да не бъде толкова уязвим, той непрекъснато се стреми да се самоусъвършенства и разширява познанията си. Дори и тогава обаче, в своя максимализъм индивидът не се чувства достатъчно "съвършен" за да пристъпи към действие, предпочитайки да не поема излишни отговорности и задължения. По такъв начин съвестта и натрапчивият скептицизъм се явяват бариера за личната активност и предприемчивост.Комплексът за Малоценност поражда определен вкус към страданието, в мъката се открива своеобразна утеха, а на определен етап може да се стигне до пълно обезверяване. Нуждата от по-голяма сигурност прави "малоценния" човек силно чувствителен и към най-дребните неща.

Изключения правят социопатите, както и тези с хипертрофиралото его.

p.s.виждам те вече.надявам се да не започваш отново.благодари на една медуза.

Редактирано 20 юни 200817 г. от Trichocephalus (преглед на промените)

...толкова ли е трудно работодателя поне да направи така, че неговите служители да се почувстват специални...

или родителите да направят така с децата си...

или децата с родителите си...

а приятелите ни...

Аз за по-трудно нещо в човешките взаимоотношения не съм чувал.

Спомням си един научно-популярен филм по Animal Planet. Дано не ви се сторя съвсем коравосърдечен правейки небрежно една аналогия. С научно-изследователска цел се упоява един слон. След това бива оставен да се съвземе в присъствието на себеподобните си. Наблюдава се странно поведение. Останалите слонове започват да го ритат и бутат на земята. Неговата слабост е слабото място на цялото стадо. Той е слабата брънка заплаха за всички. Изводи няма да правя.

Въпросче. Всеки ли заслужава да е специален? Аз мисля, че повечето не. Точно затова малцинството заслужава да притежава тази своя привилегия-да се чувства специално.

...

p.s.виждам те вече.надявам се да не започваш отново.благодари на една медуза.

Вече ще слушкам. Ще започна от сега като спестя нещо.

Редактирано 20 юни 200817 г. от neredoven (преглед на промените)

.......

Аз мисля, че повечето не. Точно затова малцинството заслужава да притежава тази своя привилегия-да се чувства специално.

Да.И аз съм на същото мнение.Вредно е за обществото.Респективано-стадото.А ние сме си стадо.

Имам в скайпа един познат, който определено кара приятелката си да се чувства специална. Поне по три пъти на ден сменя картинката и посланията, които са доста емоционални и винаги са свързани с тяхната любов. Ако ги копирам, мога да издам наръчник по ухажване А що се отнася до мен, чувствам се специален дотолкова, доколкото съм с нещо различен от другите.

след като (може би) още 20 или 50 души ще се изредят да кажат, че са така нещата, защо тогава не съумяваме да направим така, че хората до нас да се чувстват специални във всеки един момент...

не става дума само за интимните партньори, а за всички...

ето по-горе хора се изказаха, че искат да са, ама не са специални...

толкова ли е трудно работодателя поне да направи така, че неговите служители да се почувстват специални...

или родителите да направят така с децата си...

или децата с родителите си...

а приятелите ни...

Защото хората са обсебени преди всичко от себе си ... повечето са толкова вторачени в своето ежедневие, дребни или по-големи проблеми, че не им остава време да мислят как да направят деня на любимото същество, на приятелите си, на колегите или просто на някой непознат на улицата (с една усмивка дори) по-хубав ... И преди да се заплета в мисли, ще кажа, че и никой не може да живее само за другите, няма такова нещо като съвършен алтруист, но трябва някакси от време на време да се опитваме да разчупваме собствените си черупки - с малко жестове и внимание и към хората около нас

Че как да не се чувствам специална, като аз винаги съм си била специална Човек не може да избяга от природата си

Винаги съм казвала, че имам прекрасно семейство, за свое щастие винаги съм имала и други нагледни примери как не във всяко семейство е така. Това те кара да го оценяваш, и да благодариш всеки ден, че не си от онези другите "щастливци". Така, че всеки път когато мама ми звънне по телефона аз се убеждавам колко съм специална.

Що се отнася до приятелите, те са доста по-сложно нещо. Тук нахлуват множество други интереси свързани с техните половинки, въпрос на време и желание. Да кажем, че съм си заделила 2-3 ма, а останалите са просто при необходимост. Истинските ти приятели те карат да се чувстваш специален, но пак опира до взаимност. Не вярвам, в безрезервното приятелство. Спрат ли жестовете от едната страна - спират и от другата.

Шефа няма да го коментирам. Той изразява моята специалност с фиша в края на месеца и смята, че това е достатъчно. Лично аз -не изпитвам потребност за повече.

Що се отнася до личния живот...ще ти кажа кога се чувствам най-специална...когато туко що съм драйфала в кенефа, смърдя на гадости и въпреки цялостното ми отблъскавощо състояние ме прегърнат и ме целунат по повече от гнусната ми уста, за да ме успокоят. Ей, в такива моменти се чувствам най-специална, защото е лено да обичаш нещо красиво и излъскано, но е трудно да обичаш и грозното в човека.

Редактирано 21 юни 200817 г. от dindi (преглед на промените)

толкова ли е трудно работодателя поне да направи така, че неговите служители да се почувстват специални...

или родителите да направят така с децата си...

или децата с родителите си...

а приятелите ни...

Явно на повечето работодатели им е трудно да го направят, та било то и само за да затвори устите на негодуващите си служители. И аз мисля, че не е нужно много на един служител, за да се чувства поне малко специален и да дава всичко от себе си, а не да си върши работата през пръстите. Ама, като му плащат през пръсти и му говорят с един тон...

Ако знаеш само, на мен как ми се искаше майка ми да ме накара да се чувствам специална. Ама, уви, не стана

Обаче понеже тя не ме накара да се чувствам такава, аз също не съумях да накарам нея да се чувства такава за мен...

Нямам много приятели. Но не ми и трябват повече. Не умея и да си изразаявам чувствата добре, но поне се надявам да ме усещат и да знаят, че са специални за мен...Може пък да успея да им го покажа, защото наистина е така. Може това да ме прави егоистка в някаква степен, ама аз съм си такава...

Защото всеки от нас живее с подсъзнателното убеждение, че трябва да бъде обичан и ценен, а му се струва, че не е достатъчно забелязан от околните....

КОМПЛЕКС ЗА МАЛОЦЕННОСТ

Това е социален комплекс, за който е характерна загубата на доверие в себе си и в своите способности. Чувството за малоценност се явява голям проблем при утвърждаването, реализацията и постигането на по-високи цели в обществото. Личността се затваря в себе си, изолира се в собствения си свят, страда от своята нерешителност, чувства се различна в обществото, където мисли, че е отхвърлена от другите. Това й пречи да стига докрай в осъществяването на своите намерения. Такъв човек приема несполуките за доказателство на недостатъците си, а успехите - за плод на случайността. При това самоподценяване, човек се старае да се докаже първо на себе си, а след това на останалите. Веднъж осъзнал своята слабост, за да не бъде толкова уязвим, той непрекъснато се стреми да се самоусъвършенства и разширява познанията си. Дори и тогава обаче, в своя максимализъм индивидът не се чувства достатъчно "съвършен" за да пристъпи към действие, предпочитайки да не поема излишни отговорности и задължения. По такъв начин съвестта и натрапчивият скептицизъм се явяват бариера за личната активност и предприемчивост.Комплексът за Малоценност поражда определен вкус към страданието, в мъката се открива своеобразна утеха, а на определен етап може да се стигне до пълно обезверяване. Нуждата от по-голяма сигурност прави "малоценния" човек силно чувствителен и към най-дребните неща.

Нямаш си и на идея колко пъти съм се чувствала точно така като по-малка...Явно и аз съм имала нужда да се чувствам специална. Но явно не съм го усетила и си се затварях в себе си и все се мъчех да давам повече и повече от себе си. Не знам какво ми е станало по-късно, но не виждах вече смисъл в това. Самоубедих се, че съм специална за себе си, вирнах си нослето и погледнах нагоре, не надолу.

Сега се чувствам специална, понякога дори прекалено...Какво да правиш- не може да ми се угоди

Но не мога да кажа дали аз мога да накарам някого да се чувства специален, ама май не...

П.П.И на мен ми хареса темата...

Не се чувствам специален.Какво значи това?Всички ние сме абсолютно неспециални,или пък абсолютно специални,зависи от гледната точка. Може би правилните термини са "уважаван" и "обичан"...В крайна сметка може би именно тези неща пораждат усещането за "специалност"...Да,чувствам се такъв - винаги,когато съм в компанията на любимите ми хора,на добрите ми приятели. За мен е безценно да виждам техните усмивки,които съм успял да предизвикам.Безценно е да виждам пламъчето в очите на тези хора,и да знам,че винаги мога да разчитам на тях,както и те на мен. Безценно е вниманието и уважението,с което подхождаме един към друг...Тези неща ме карат да се чувствам специален... Любов,доброта,човечност,уважение - това са основните съставки...И ако умеем да ги прилагаме в ежедневието си,със сигурност и ние,и хората около нас бихме били по-щастливи...

Не се чувствам специален.Какво значи това?Всички ние сме абсолютно неспециални,или пък абсолютно специални,зависи от гледната точка. Може би правилните термини са "уважаван" и "обичан"...В крайна сметка може би именно тези неща пораждат усещането за "специалност"...Да,чувствам се такъв - винаги,когато съм в компанията на любимите ми хора,на добрите ми приятели. За мен е безценно да виждам техните усмивки,които съм успял да предизвикам.Безценно е да виждам пламъчето в очите на тези хора,и да знам,че винаги мога да разчитам на тях,както и те на мен. Безценно е вниманието и уважението,с което подхождаме един към друг...Тези неща ме карат да се чувствам специален... Любов,доброта,човечност,уважение - това са основните съставки...И ако умеем да ги прилагаме в ежедневието си,със сигурност и ние,и хората около нас бихме били по-щастливи...

Аз се чувствам специална, най-малкото поради факта, че съм уникална като човешко същество / както и всеки човек/. Една уникална и неповторима комбинация от молекули

Да, животът явно е щедър към мене, защото в повечето случаи се чувствам така. И не защото някой постоянно ми носи рози, или съм затрупана с лъскави подаръци или ми се отваря вратата, когато влизам и т.н., а защото винаги, през целия ми живот, съм била заобиколена от хора, на които им пука за мен, които ме обичат. Имам прекрасни родители, готина сестра, истински приятели, мъж, който ме прави щастлива. Това ми е напълно достатъчно да се чувствам специална. Мисля, че до голяма степен зависи не от другите, а от нас самите, дали се чувстваме специални. И дали отвъщаме със същото.

Няко пак забърса след мен,но аз си стоя зад думите

Няко пак забърса след мен,но аз си стоя зад думите

Иво, видях линка, написах че не ми отваря ютуб и изтрих мненията, понеже не са по темата.

Иво, видях линка, написах че не ми отваря ютуб и изтрих мненията, понеже не са по темата.

Мнението си е много по темата.

Както казах на първа страница за едни света е прекалено голям и изпълнен,а всъшност може и да не е така...

Кадрите са в подкрепа на твърденията ми

Мнението си е много по темата.

Както казах на първа страница за едни света е прекалено голям и изпълнен,а всъшност може и да не е така...

Кадрите са в подкрепа на твърденията ми

Не е ли нормално?

За някого света може да е безкрай, за други да е само едно личице... и в двата случая това си е неговия свят, и когато човек е щастлив от това, което има, да му насаждаме нашите разбирания и нашите ширини е неправилно.

Не мога да изгледам кадрите, съжалявам, може би когато ми се оправи ютуб. И ако ги изгледам ще споделя, ако някой го интересува.

Темата може би е предимно насочена към жените, но не само.

Та чувствате ли се специални?

Успява ли човека до вас (гадже или съпруг/а - няма значение) да ви показва винаги, колко сте специални за него/нея?

А вие обичате ли да сте специални за някой и ако да, правите ли и вие така, че човека до вас да усеща, че е номер едно?

Чувствате ли се желани и обичани и има ли моменти, в които всички тези чувства и внимание да ви идват в повече?...

Е такива работи разни - разнообразни.

Хайде отвържете кесиите с приказките...

пп.Определено се зачудих къде да пусна темата, та ако сметнете, че тук не и е правилното място - местете, не ни жалете.

това ми се е случвало два- три пъти в живота , признавам ,че ми беше приятно , но е за кратко. единия път (нямя да го забравя ) беше с един възрастен колега. на един банкет с преобладаващо присъствие на дами се държеше изключително. джентълмен от всякъде. другия път беше с един , но при него ми лъхаше малко на тренирано и нещо като стратегия, но все пак ми беше приятно. а имах и един натрапник, но при него нещата бяха вече като натрапчива вманияченост и трябваше сто пъти директно да казвам ,че не искам нито да го чувам, нито да го виждам , камо ли да изляза с него.та когато идва от човек който ми е приятен е хубаво, но ако човека не мие приятен , и да се скъса да ми сваля звезди ,няма да ме впечатли.

Мнението си е много по темата.

Както казах на първа страница за едни света е прекалено голям и изпълнен,а всъшност може и да не е така...

Кадрите са в подкрепа на твърденията ми

а когато уж сме порастнали и пак ни е такъв света, тогава какво правим...

плъха е лесно - ще го пуснем и готово (макар че той надали ще разбере че е специален за някой)...

лесно е да се скрием зад оправдания - че сме неразбрани, че ние сам трябва да си го направим, че е в същността ни и от нас зависи да осмислим колко сме спешъл...

А вие обичате ли да сте специални за някой и ако да, правите ли и вие така, че човека до вас да усеща, че е номер едно?

явно въпроса е дали ще имаме желание и нерви да покажем на някой света такъв какъвто е...

а и дали той ще има очи да го види и душа да го усети..

а когато уж сме порастнали и пак ни е такъв света, тогава какво правим...

плъха е лесно - ще го пуснем и готово (макар че той надали ще разбере че е специален за някой)...

лесно е да се скрием зад оправдания - че сме неразбрани, че ние сам трябва да си го направим, че е в същността ни и от нас зависи да осмислим колко сме спешъл...

явно въпроса е дали ще имаме желание и нерви да покажем на някой света такъв какъвто е...

а и дали той ще има очи да го види и душа да го усети..

Нали опитваме?

Борим се...

Случката е от преди 2 часа...и какво?!

Най-лесно е да хванеш шуштака...

в случая явно дилемата е от простите...

от тук насетне ще продължавам да показвам на човека, че е специален или ще започна да го правя за себе си...

отговаряме си и продължаваме напред...

да не говорим, че все някой ще се почувства специален, без значение на какво ниво в йерархията е...

Чувствате ли се специални-понякога или винаги?!?!

Специална не се чувствам, нито понякога, нито винаги. Никой не се е опитвал да ме направи такава.

Чувствам се уникална по простотия и дух. Това сама съм го постигнала. Ебаси тъпото.

Майната му.

Редактирано 21 юни 200817 г. от RA4NA (преглед на промените)

Не се чувствам специален.Какво значи това?Всички ние сме абсолютно неспециални,или пък абсолютно специални,зависи от гледната точка. Може би правилните термини са "уважаван" и "обичан"...В крайна сметка може би именно тези неща пораждат усещането за "специалност"...Да,чувствам се такъв - винаги,когато съм в компанията на любимите ми хора,на добрите ми приятели. За мен е безценно да виждам техните усмивки,които съм успял да предизвикам.Безценно е да виждам пламъчето в очите на тези хора,и да знам,че винаги мога да разчитам на тях,както и те на мен. Безценно е вниманието и уважението,с което подхождаме един към друг...Тези неща ме карат да се чувствам специален... Любов,доброта,човечност,уважение - това са основните съставки...И ако умеем да ги прилагаме в ежедневието си,със сигурност и ние,и хората около нас бихме били по-щастливи...

И за мен е безценно-всичко това

Това ми дава сили-да продължа напред-обичайки живота и хората

Ти няма ли какво да дадеш-защо изобщо си се раждал

Почивай в мир,не искам да цитирам

За всички в Калдата:

Емил Димитров

"Ако си дал"

http://www.vbox7.com/play:68f9c028

Aз съм and I will always be a special one -

А Goddess, and sometimes a BITCH,

or

A Bitch, and sometimes a Goddess

Когато съм в ВСто се чуствам много специален , ама страшно специален :P

Не се чувствам специален.

да бе да...

вЕрвам ти...

Да,чувствам се такъв - винаги,когато съм в компанията на любимите ми хора,на добрите ми приятели. За мен е безценно да виждам техните усмивки,които съм успял да предизвикам.Безценно е да виждам пламъчето в очите на тези хора,и да знам,че винаги мога да разчитам на тях,както и те на мен. Безценно е вниманието и уважението,с което подхождаме един към друг...Тези неща ме карат да се чувствам специален...

затва на първите ти думи реагирах така...

от това повече здраве му кажи...

точно затова написах в заглавния пост, че не става дума само за гаджета и съпрузи...

не искам да слагаме мерки и теглилки кое чувство е по-специално - дали когато обичаме и сме обичани или това за което ти говориш - пламъчето в очите на приятелите...

може би ако има от двете ще е най-добре...

или пък ако имаме едното не забелязваме другото...

Аз съм специална.Всъщност всеки е специален....