Премини към съдържанието
Kaka_Ti

Самоубийството

Препоръчан отговор


Приятели, пиша тази тема, защото не открих друга такава, в която да опиша болката си!

Тази сутрин се събудих с грозната новина за самоубийството на мой близък приятел от детинство... Познавах това момче много добре и просто не мога да повярвам...

Мисля, че не го е направил сам... Скок от 14 етаж...

Темата... е много особенна и е материал за много размисъл. Аз като психолог мога да кажа много и да обсъждам много по нея... Но днес пиша само и единствено, като човек, които е загубил близък за него, и искам да споделя с вас!

За това пишете мненията си, ваши мисли по темата, ако имате желание, споделете за ваши близки и познати, на които се е случвало... дори и вие, минавало ли ви е през ума да се нараните сами, какви са били причините и как сте се чувствали от това.

Ако мога да дам съвет или да помогна на някой, дори и чрез сайта, частичка от болката ми ще бъде споделена и преболедувана!

Приятели,бъдете силни!!! Каквото и да ви се случва, както и да се чувствате, не мислете да се погубвате сами!!! Това не е ПРАВИЛНО И НЕ Е РЕШЕНИЕ!!!

Редактирано от Kaka_Ti (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Съжалявам за загубата ти!

Изглежда е бил млад човек...

Наистина - това не е решение! Каквито и проблеми да са ви на главата, колкото и да мислите, че сте в задъдена улица и няма изход, колкото и сам да сам да се чувствате - това не е начина. Въобще не мисля, че трябва да го има като избор - човек може да победи всичко и всеки, дори и самия себе си... само трябва да го иска и да повярва в силите си!

Тъжно е когато загиват млади хора. Още неусетили живота...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Гости DarkLight
Чуйте ме, аз моля,

чуйте ме за миг поне,

Не погубвайте живота,

даже пътят ми да спре.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Kaka_Ti,първо искам да изразя най-искрените си съболезнования за това,че си загубила близък човек.

Преди време имаше една тема(преди много време) Имали смисъл да се живее ...там ще намериш отговорите на много въпроси.Когато една моя приятелка се самоуби разбрах много неща,а именно,че животът се прави на суров(дори повече от колкото е нужно),но ако успееш да запазих поне малко топлина в сърцето си и се усвихваш на всичко-нищо няма да толкова лошо. :yanim:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Какво е смъртта? Безобятното, непредсказуемото или може би спасението? Всеки я приема по различен начин sad.gif

Но според мен в нито един от вариантите, които изброих това не е решение на проблемите ти или каквото и да е!

Написала съм едно стихче, когато съм мислила за самоубийствата и за смъртта утре ще го постна обещавам!

Искренни съболезнования kaka_ti за загубата на твоя приятел!


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Споделям тази философия,и мисля,че ако човек живее по този начин,ще оцени в по-голяма степен щастието да е жив :

Знаем как да преживяваме,но не знаем как да живеем!!!

Когато съпругата на Джордж Карлин починала, Карлин - известният груб и устат комик от 70-те и 80-те години - написал:

Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради , но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи.Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на ,по-малко. Имаме по-големи кьщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. 'Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.

Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите се. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме до Луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща, но не и по-добри неща.Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме, атома, но не и предръзсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко, Планираме повече, но пистигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, на големите мъже и дребните души, на лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големите семейни доходи и на повечето разводи, на по-красивите къщи и разбитите домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, на връзките за една нощ и наднорменото тегло, на хапчетата, които правят всичко възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете "изтриване"-

ЗАПОМНЕТЕ, ОТДЕЛЯЙТЕ ПОВЕЧЕ ВРЕМЕ НА ТЕЗИ, КОИТО ОБИЧАТЕ, ЗАЩОТО ТЕ НЕ СА ДО ВАС ЗАВИНАГИ. ЗАПОМНЕТЕ, КАЖЕТЕ БЛАГА ДУМА НА Т0ЗИ,КОЙТО ВИ ГЛЕДА ОТДОЛУ НАГОРЕ С ВЪЗХИЩЕНИЕ, ЗАЩОТО ТОВА МАЛКО СЪЩЕСТВО СКОРО ЩЕ ПОРАСНЕ И НЯМА ДА Е ВЕЧЕ ДО ВАС. ЗАПОМНЕТЕ И ГОРЕЩО ПРЕГЪРНЕТЕ ЧОВЕКАДО СЕБЕСИ, ЗАЩОТО ТОВА Е ЕДИНСТВЕНОТО СЪКРОВИЩЕ, КОЕТО МОЖЕТЕ ДА ДАДЕТЕ ОТ СЪРЦЕТО СИ И НЕ СТРУВА НИТО СТОТИНКА. ЗАПОМНЕТЕ, КАЗВАЙТЕ "ОБИЧАМ ТЕ" НА ЛЮБИМИТЕ СИ, НО НАЙ-ВЕЧЕ НАИСТИНА ГО МИСЛЕТЕ. ЦЕЛУВКА И ПРЕГРЪДКА МОГАТ ДА ПОПРАВЯТ ВСЯКА ЗЛИНА, КОГАТО ИДАВАТ ОТ СЪРЦЕТО. ЗАПОМНЕТЕ, ДРЪЖТЕ СЕ ЗА РЪЦЕ И ЦЕНЕТЕ МОМЕНТИТЕ, КОГАТО СТЕ ЗАЕДНО. ЗАЩОТО ЕДИН ДЕН ТОЗИ ЧОВЕК НЯМА ДА Е ДО ВАС!

ОТДЕЛЕТЕ ВРЕМЕ ДА СЕ ОБИЧАТЕ, НАМЕРЕТЕ ВРЕМЕ ДА СИ ГОВОРИТЕ И НАМЕРЕТЕ ВРЕМЕ ДА СПОДЕЛЯТЕ ВСИЧКО, КОЕТО ИМАТЕ ДА СИ КАЖЕТЕ.ЗАЩОТО ЖИВОТЪТ НЕ СЕ МЕРИ С БРОЯ НА ВДИШВАНИЯ, КОИТО ПРАВИМ, А С МОМЕНТИТЕ, КОИТО СПИРАТ ДЪХА НИ !

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ето и обещанието :wors:

Посвещавам това стихотворение на всички, които вообще някога са си помисляли за самоубийство, нека се замислят, това не е изхода!

Бездната

Какво е смъртта?!

Спокойствие? Тишина?

Или едно безпроблемно съществуване

на твоята душа?

Понякога си мислиш,

и само мисълта изцяло те смразява,

оковава те и ти се вкопчваш във света!

Друг път сякаш те спасява и

виждаш в нейното лице,

спасение за твоето сърце.

Тя остава единствено решение и

изкупление на твоите грехове!

Но запомни това до нищо няма да те доведе!

Спри за малко размисли.

Спомни си хубавите дни,

За любовта и щастието на света

и тогава погледни смъртта

усмихни й се,

махни с ръка.

Виж живота те поема в своите ръце,

дори понякога и груби да са те!

Не заключвай своето сърце,

покой в дълбините тъмни не търси,

а се опитай и го намери

в живота си, в съдбата си

и в бъдещите дни!

08.03 2000 г.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Живей приятелю живей,не се отказвай за миг дори,от живота си.Борбата зная тежка е с живота,но така сме устроени,да страдаме,да плачем,да се смеем да Живеем!!!

Случвало ми се е нещо подобно,приятел,човек,който обичаше живота си отиде по този нелеп начин,така беше избрал.Аз незная защо,някой хора стигат до там,но непознат или непознат,те трябва да живеят живота си.Необяснимо е това чуство,което ги кара да стигнат до там. sad.gifsad.gifsad.gif

ВЯРА

Ето - аз дишам,

работя,

живея

и стихове пиша

(тъй както умея).

С живота под вежди

се гледаме строго

и боря се с него,

доколкото мога.

С живота сме в разпра,

но ти не разбирай,

че мразя живота.

Напротив, напротив! -

Дори да умирам,

живота със грубите

лапи челични

аз пак ще обичам!

Аз пак ще обичам!

Да кажем, сега ми окачат

въжето

и питат:

"Как, искаш ли час да живееш?"

Веднага ще кресна:

"Свалете!

Свалете!

По-скоро свалете

въжето, злодеи!"

За него - Живота -

направил бих всичко. -

Летял бих

със пробна машина в небето,

бих влезнал във взривна

ракета, самичък,

бих търсил

в простора

далечна

планета.

Но все пак ще чувствам

приятния гъдел,

да гледам как

горе

небето синее.

Все пак ще чувствам

приятния гъдел,

че още живея,

че още ще бъда.

Но ето, да кажем,

вий вземете, колко? -

пшеничено зърно

от моята вера,

бих ревнал тогава,

бих ревнал от болка

като ранена

в сърцето пантера.

Какво ще остане

от мене тогава? -

Миг след грабежа

ще бъда разнищен.

И още по-ясно,

и още по-право -

миг след грабежа

ще бъда аз нищо.

Може би искате

да я сразите

моята вяра

във дните честити,

моята вяра,

че утре ще бъде

живота по-хубав,

живота по-мъдър?

А как ще щурмувате, моля?

С куршуми?

Не! Неуместно!

Ресто! - Не струва! -

Тя е бронирана

здраво в гърдите

и бронебойни патрони

за нея

няма открити!

Няма открити!

Никола Вапцаров

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Благодаря за съчувствието, приятели!

Аз научих подробности и не мога да повярвам в причината...

Проблеми в семейството и с приятелката...

Но това не беше начина...

Чувствам се зле, че не съм знаела за тези неща... Ако знаех...

Но това "ако" сега не е важно...

Него вече го няма... Тъжно е и е непростимо...

Мога само и единствено да кажа - Бог да се смили над душата му и дано намери покой, там където е!

Жалко е, че един хубав и добър човек си отиде!

Бог да го прости!

Редактирано от Kaka_Ti (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

На човек му е най-тежко, когато му се струпат повече беди накуп, когато се почувства изоставен от всички - тогава трябва да открие сили вътре в себе си, за да превъзмогне болката...

Много съжалявам за приятеля ти! И за всички хора, които спират да търсят изход.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
На човек му е най-тежко, когато му се струпат повече беди накуп, когато се почувства изоставен от всички - тогава трябва да открие сили вътре в себе си, за да превъзмогне болката...

Много съжалявам за приятеля ти! И за всички хора, които спират да търсят изход.

<{POST_SNAPBACK}>

Това лично съм го изживявала и наистина е доста неприятно,но ако дори една усмивка може да те направи щастлив-ще намериш сили в себе си,за да се справиш. :clap:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Да, усмихнатото отношение към света е много важно - но трябва да познаваш и хора, които да поливат и торят крехкото стъбълце на позитивните емоции - и това са най-вече родителите, любимият, приятелите.

Ако някой има нужда, винаги съм готова да го заразя с моята усмивка :clap:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Ако някой има нужда, винаги съм готова да го заразя с моята усмивка  :eek:

<{POST_SNAPBACK}>

и аз ще помагам ;)

Приятел на моя приятелка също беше направил тази глупост миналата година. Аз не го познавах лично. Беше скочил от нз си кой етаж, защото гаджето му го зарязало. Представяте ли си какво й е било после на момичето като е разбрало....! Да живееш с такъв товар.. ужасно е :angry:

Помня всяка една сълза на приятелката ми и как ми разправяше, че дори и когато била на погребението имала чувството, че всеки момент ще се събуди и този човек ще стои до нея..

На всеки му е минавало през ума за такова нещо. Всеки е имал трудности и моменти на безизходица! Но факта, че сме тук сега показва колко е силен всеки един от нас! Защото далеч не е лесно да живееш, но важното е да се справим и да сме доволни от "победата" си, нали?

На мен също ми се е случвало да си мисля за такава глупост.. случвало ми се е да оставам без някаква цел (поне аз не съм я виждала) и да имам чувството, че живея по навик (което хич не е приятно!); проблеми в къщи, училище, с приятели или заради момче, пък и ако ти се съберат наведнъж става истински ад. Имала съм си проблеми, не е като да съм нямала. Но повярвайте абсолютно всичко се лекува с усмивка и страшно много инат и воля да продължиш!!

Някъде бях чела, че след всяко хубаво нещо в живота ни неизменно следват 3 лоши. Не знам дали е точно така, но със сигурност хубавите и лошите моменти постоянно се редуват. Ние просто трябва да се научим да преодоляваме проблемите, за да достигнем до щастието! ХОРА, АКО НЕ Е ОСТАНАЛО НИЩО ДРУГО, ЖИВЕЙТЕ ДОРИ И ЗАРАДИ КРАСОТАТА ОКОЛО ВАС! ЖИВЕЙТЕ ЗАРАДИ ЩАСТИЕТО И ЛЮБОВТА В ОЧИТЕ НА ДРУГИТЕ И БЪДЕТЕ ЩАСТЛИВИ ОТ ТОВА! ЖИВЕЙТЕ ЗАРАДИ НАДЕЖДАТА, ЧЕ УТРЕ МОЖЕ ДА ИЗГРЕЕ ДРУГО СЛЪНЦЕ И ЖИВОТА МОЖЕ ДА Е ПО-ДОБЪР!!

Живейте.. и бъдете благодарни за това, че имате това право!

Поздрави!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Мойте съболезнования знам какво ти е по стечение на обстоятелствата съм губил доста близки и познати кой от естествена смърт кой по не естествен начин но най много ме разтърси самоубииството на един войник от моя батальон докато бях в казармата причината била проблеми със семейството и с приателката което беше гадно. Мисълта ми е дали за това самоубииство трябва да са виновни родителите и приателката ? или просто момчето е избрало по лесният вариант, а не да се бори....

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Мойте съболезнования знам какво ти е по стечение на обстоятелствата съм губил доста близки и познати кой от естествена смърт кой по не естествен начин но най много ме разтърси самоубииството на един войник от моя батальон докато бях в казармата причината била проблеми със семейството и с приателката което беше гадно. Мисълта ми е дали за това самоубииство трябва да са виновни родителите и приателката ? или просто момчето е избрало по лесният вариант, а не да се бори....

<{POST_SNAPBACK}>

Аз не мисля че за САМОубийство ти е виновен някой друг. Ти правиш избора и ти си си виновен за това, че си се предал! Но много често хората обвиняват близки, приятели.. Представи си преди да сложиш край, драснеш едно писмо, в което обвиняваш за всичко родителите си. Мислиш ли че тези родители после ще могат да живеят с тази мисъл на съвестта, дори и някъде дълбоко в тях да знаят, че не са виновни, те ще се обвиняват постоянно..

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Напълно съм съгласна с теб kitty. Не познавах хора, които са се самоубивали (дано не ми се случи да познавам). Самоубийството не е решение на проблема. Бих казала, че го задълбочава. Когато 1 човек се самоубие, то той не разбиора, че след себе си оставя много хора, които си мислят, че са виновни за неговата смърт. И идват мисли от рода на: "Ако бях му казал нещо преди да извърши това убийство...." Но не е така. Дано на никого не му идват такива мисли...Или ако му дойдат на акъла да не направи това нещо ,защотот ще нарани всички близки около него.

Една усмивка наистина би помогнала - и щом може аз съм готова да помогна с много усмивки:angry:

Само ще кажа - Хора не правете такива глупости. Заради нищо (или почти нищо) не си заслужава да си зарежете живота. Днес може да ви се струва, че ТОЙ е ужасен, но повярвайте ми като се събудите на сутринта и като видите как се усмихват хората и слънцето как ви се усмухва, то тогава ще си кажете - добре, че вчера не се самоубих:eek:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Моите съболезнования и аз съм преживяла нещо подобно,но човека беше част от семейството.Доста повече боли когато гледаш как някой се съсипва от болка и мъка по човека,който го извършил.Много боли........няма да збравя думите на баба ми всичко се преживява,всичко и дори смъртта на съпруг(или съпруга),но да погребеш детето си преди теб това е непреодолима болка.Така,че мила Кака ти,не очаквай някой да ти сподели ако някога е решил нещо свързано със слагане край на живота си,каква е била причината.Това е прекалено лично,за да се споделя с една непозната,а покрай нея и с хиляди други от форума.Така,че просто не очаквай нищо,а между другото за мен хората които решават проблемите си със самоубийство са със много слаба психика и имат нужда от навременна помощ.Това е моето мнение не го налагам,а го споделям.Това е моят опит,който е преживан наскоро и не искам съжаление,защото то няма да промени нищо.

"Когато нещо скъпо си отива,не го моли не искай да го спреш,

ако наистина си го обичал,то вярвай ще го разбереш!"-не бива да слагате край на живота си заради някой който не ви обича вече.Ще дойде друг който ще ви обича по силно и тогава болката ще изчезне.Айде гледайте по-свежо на сивия ни живот и ще съзрете красотата.Както съм писала не веднъж "Същностното е невидмо за очите.Човек вижда добре единствено със сърцето."

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Днес гледах интересно предаване, което завърши с мисъл, която се запечата в съзнанието ми. А, тя гласеше следното:

"Целта не е да пречим на хората да се самоубиват, а да намерим начин да им покажем, че има за какво да живеят"

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
"Целта не е да пречим на хората да се самоубиват, а да намерим начин да им покажем, че има за какво да живеят"

Да, и аз искам да показвам и помагам на хората да знаят и усещат, че има за какво да живеят...не ми се иска да коментирам и личното ми отношение относно Самоубийството....защото всеки рано или късно достига до тази мисъл...но е лошо да не може, човек да открие смисъла да Живее...мъчително е и си мисля, че по миселещите хора по-рано стигат до това желание за самоубийство....

Днес научих, че един мой приятел, който познавам от мъничка и с който съм преживяла част от детството си е използвал наркотици, утре ще науча историята му и ще разбера защо е стигнал до там, че да посегне към наркотиците...незнам според мен имаше леко детство, но явно не е било съвсем така...

Да и момче от съседен клас се самоуби...и какво негови съученички са си казвали само да знаехме какво става с този човек бихме му помогнали...но уви времето никога не се връща и случилото се е вече факт....само, ако можехме всички да бъдем малко по толерантни, малко по-човечни, с малко повече състрадание...може би бихме предотвратили много неща и много зло бихме спестили и страданието около нас би намаляло...само, ако бяхме малко по-Не...себични....

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Преди няколко дни мой приятел ме събуди в 3 през нощта.

Каза ми:

"Знаеш ли какво правя и защо ти се обаждам?

Пиша писмо."

Изтръпнах.

Преди години се е опитвал да се обеси,но брат му случайно влязъл в плевнята и го измъкнал от въжето.

Сега искаше да го направи отново-да си отиде от живота.

Говорих му дълго и го разубеждавах.

"Нищо не ти обещавам".

Не знам по какъв начин да му помогна.

Той иска да го направи,а аз не съм в състояние да го спра :)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Психологията на самоубиеца е странна ! Веднъж науми ли си човек,рано или късно го прави !

Той вижда в това някакво избавление,но Библията е безмилостна към такива хора ! А ние трябва да се уповаваме на нея !

Аз лично,също се съобразявам с нея,въпреки,че съм атеист !

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Психологията на самоубиеца е странна ! Веднъж науми ли си човек,рано или късно го прави !

Той вижда в това някакво избавление,но Библията е безмилостна към такива хора ! А ние трябва да се уповаваме на нея !

Аз лично,също се съобразявам с нея,въпреки,че съм атеист !

А той не е атеист.

Вярва в Бог,но иска Бог да го хвърли в Ада,защото тук бил по-голям Ад sad.gif

Не знам колко пъти вече му казвах че там няма нито Рай,нито Ад.

Но е грях сам да си прекъснеш живота.

И колкото години са ти оставали да живееш на земята,а ти не си ги изживял-толкова години ще се мъчи душата ти там.

И ще съжалява.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Психологията на самоубиеца е странна ! Веднъж науми ли си човек,рано или късно го прави !

Той вижда в това някакво избавление,но Библията е безмилостна към такива хора ! А ние трябва да се уповаваме на нея !

Аз лично,също се съобразявам с нея,въпреки,че съм атеист !

Не мисля, че има нещо странно dimd - когато не виждаш изход, когато болката те сгърчи до припадък и несвяст - тогава се раждат и тези греховни помисли. Едва ли има човек, на който поне веднъж в живота му не е минавала подобна мисъл през главата. Не е задължително краят да е винаги фатален.

А относно това, което мисля аз за самоубийството - и аз считам, че е грях, но не може да съдим човек, който е посегнал на живота си. На тез, които са между нас можем само да направим опит, да подадем ръка. Човек в това състояние е като малко, беззащитно дете, което протяга ръце за помощ, а опитите - те изразяват точно този зов: "Помощ!".

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
А той не е атеист.

Вярва в Бог,но иска Бог да го хвърли в Ада,защото тук бил по-голям Ад sad.gif

Не знам колко пъти вече му казвах че там няма нито Рай,нито Ад.

Но е грях сам да си прекъснеш живота.

И колкото години са ти оставали да живееш на земята,а ти не си ги изживял-толкова години ще се мъчи душата ти там.

И ще съжалява.

Ами дали е грях самоубийството или не в случая не е важно, по -важното е как може да се помогне на човека, за да не мисли за самоубийство....ох, тази тема е потискаща, даже грозна...ама както казах по горе рано или късно всеки стига до това състояние, не ми се вярва да има човек, който поне веднъж не е искал да се самоубие или поне мисъл за това да му е минавала....но съм сигурна, че има основателна причина за това му състояние...и мисля, че е изгубил целта си...за да продължи наред....аз съм много радостна, че има много истински хора и такива които ми помагат да върна доверието си в Човечността и истиността на човешкия род.....

пп proletsearch сега прочетох, че си писал нещо подобно на моето мнение надявам се не пречи....

Редактирано от ^^ANGELSING^^ (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
както казах по горе рано или късно всеки стига до това състояние, не ми се вярва да има човек, който поне веднъж не е искал да се самоубие или поне мисъл за това да му е минавала....но съм сигурна, че има основателна причина за това му състояние...и мисля, че е изгубил целта си...за да продължи наред....аз съм много радостна, че има много истински хора и такива които ми помагат да върна доверието си в Човечността и истиността на човешкия род.....

Съгласна съм. Трудно някой би ме убедил, че не е имал моменти в живота си, когато е стигал до подобни мрачни мисли и решения. Слава Богу, инстинкта за самосъхранение е нещо по-силно от самите нас, иначе хрониката щеше да е повече от черна…

Но да избираш крайния вариант… когато има толкова, ама толкова други по-рационални начини и от теб се иска само да ги намериш…..и да избереш някой от тях.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.