Съгласна съм. Трудно някой би ме убедил, че не е имал моменти в живота си, когато е стигал до подобни мрачни мисли и решения. Слава Богу, инстинкта за самосъхранение е нещо по-силно от самите нас, иначе хрониката щеше да е повече от черна…

Но да избираш крайния вариант… когато има толкова, ама толкова други по-рационални начини и от теб се иска само да ги намериш…..и да избереш някой от тях.

Мила сега ще ти кажа една тайна, която не исках да споделям точно тук....но няма значение може би е необходимо и може да послужи на някой....през 2002 година не исках да живея не виждах смисъл във нищо, нямах смисъл в живота си...не мога да кажа, че съм нямала цел...но нямах смисъл...бях станала 47 килограма, а за 168 височина килограмите ми бяха малко...да бях с перфектно тяло и какво от това...все тая...все тая колко си красив, колко си умен или способен, все тая дали имаш толкова много пари, че да не можеш да ги похарчиш....нищо няма смисъл, Ако сам не намериш смисъла ....аз бях стигнала до там, че отказвах да живея, просто не исках...не виждах никакъв смисъл от съществуванието си на тази земя....не желаех нищо...исках само да умра..искаше ми се да не бях се раждала Никога....просто не исках да ме има....защото нямаше за какво да ме има....

не помня подробности, но планирах дори как ще се убия....много критично беше положението ....дори родителите ми не знаеха това...а периода беше много лош за мен...майка ми претърпя тежка операция аз мислех, че ще умре...много се страхувах да не я изгубя...и Слава Богу сега тя е жива....

и аз преодолях това желание да се убивам сама себе си... и сега не съжалявам, че съм жива ...толкова промени се случиха тази година в живота ми, че не съжалявам, че Избрах да Живея..и днес беше прекрасен ден...прекрасен....видях се с цялата тайфа, а не бях ги виждала отдавна...страхотни приятели...невероятно прекарахме...много съм Щастлива, че Избрах Живота пред смърта....

Днес се чувствам истински Жива...искам всички така да се чувстват пожелавам го на всички от сърце Благодаря Ви, че ви има....

ИЗБЕРИ ДА ЖИВЕЕШ ... ИЗБЕРИ ЖИВОТА

Грях, глупост, егоизъм.Само така мога да нарека подобен акт.И не бих оправдала такъв избор...Не и когато знам, че след себе си ще остави още много живи - мъртви, заради глупост.Самоубийството...определям като убийство.Самоубиецът се спасява с бягство, а обрича на истинска смърт близките си.

Самоубийство?! Защо?? Нужно ли е?!?- естествено че НЕ е!!

Защо трябва да предизвикваме онова което така или иначе идва?!

Защо трябва да си отнемаме нещо, за което другите се молят и плачат?!

Какво е то..страх, да се опълчиш на проблемите?!..смелост да "скочиш" в нищото..при никoй?!

Не разбирам..! Имала съм моменти в които съм се чувствала отблъснта о т всякъде..семейство, приятели..но не..самоубийството не е решение, не е начин да излекуваш ранта, не е път по които трябва да тръгнеш!

Редактирано 28 октомври 200619 г. от TaRantuJ|kA (преглед на промените)

Грях, глупост, егоизъм.Само така мога да нарека подобен акт.И не бих оправдала такъв избор...Не и когато знам, че след себе си ще остави още много живи - мъртви, заради глупост.Самоубийството...определям като убийство.Самоубиецът се спасява с бягство, а обрича на истинска смърт близките си.

Напълно припокриване на мненията... Съгласна съм с всяка една твоя дума.

Хъм, аз пък съм на малко по-друго мнение, мисълта за суицид вкарва съзнанието в критична ситуация и тригерира използването на неподозирани мозъчни ресурси. Това е един вид защитна реакция на съзнанието - самовъзбуждане на опасна ситуация. Понякога има и отклонения, не винаги тази реакция е сполучлива - стига се и до смърт. Самият факт, че всеки от нас е достигал до подобни мисловни процеси, но само единици са имали летален завършек, само иде да подкрепи мислите ми Предлагам да не се бъркаме в божите работи и подсъзнателните процеси на кортекса ни, защото те са непознати за нас и не бихме ги асимилирали.

Дали е луд този, който се самоубива, или просто е смел?Каква сила трябва, за да свършиш със себе си?

Болна мисъл.И истинска лудост.

А камикадзетата?!

Дали е луд този, който се самоубива, или просто е смел?Каква сила трябва, за да свършиш със себе си?

Болна мисъл.И истинска лудост.

А камикадзетата?!

Хъм, винаги съм спорил със себе си дали е сила или е слабост. Отчаяние определено е! Стайнбек описва самоубийство в "Улица Консервна", там става ясно, че всъщност силата за финалния акт идва от другите, а не от самия самоубиец. Все пак това е книга, кой знае дали наистина е така. Тези, които могат да ни отговорят не са сред нас.

Камикадзетата, не се самоубиват - те тръгват на мисия. И тази мисия е животът - як парадокс, ама мотивацията им е точно такава. Както казва един наш възрожденец - "...няма власт над главата, която сама се е сложила в торбата..". Там няма лудост и безумие, няма колебание и празни въпроси - има много мъка, отчаяние, трезва мисъл и самодисциплина. Качества присъщи на перфектният боец. Почти като при берсерките!

Редактирано 29 октомври 200619 г. от darkterminal (преглед на промените)

Аз незнам дали самоубийството е признак на сила или слабост...Знам единствено,че тези,които се самоубиват са загинали самотни,нещастни и излишни на света,което е адски тъжно... Сигурното обаче е,че болката е за тези,които оставят да живеят с мисълта за близък човек,избрал самоубийството... Аз често си мисля за онези,които след такъв опит оцеляват....Как ли се чувстват те и дали си правят някаква равносметка...

Присъствал съм на опит за самоубииство на познат. Лично неговото беше от глупост - заради момиче. Самоубииците са отчаяни егоисти според мен.

Само егоист би направил това без да мисли за хората, които наранява с актът си.

Присъствал съм на опит за самоубииство на познат. Лично неговото беше от глупост - заради момиче. Самоубииците са отчаяни егоисти според мен.

Само егоист би направил това без да мисли за хората, които наранява с актът си.

Моят приятел не е егоист.

Напротив-раздава се на всеки.

Но просто не иска да промени живота си.

Не иска да мръдне и крачка напред

"Ми не искам така да живея,ама и това не мога да го направя"

Е-как да му помогна

Вече 5 години - неуспешно.

Аз пък също съм мислела да поема дългия път...

И честно казано не мисля, че има човек, който поне веднъж да не си казвал: "Мама му стара защо го живея този скапан живот!"

Никога не съм се заемала сериозно с изпълнението точно на това си желание защото ме е адски страх, въпреки, че реших, че с хапчета няма да боли толкоз. Но се замисляш за близките си, за приятелите си, за шоколада "Милка"... и т.н Майка ми ще се побърка и да му се не види ще е права...Не ме е гледала от къс месо, за да ме надживее само защото е имало моменти, в които съм се чувствала ненужна и нещастна...Това със самоубийството е неблагодарност и то черна неблагодарност първо към човека дал ти живот и второ към самата природа, която те е създала...към света като цялост...и към хората около теб...Да си имаме уважението щом толкова хора успяват да оцеляват въпреки цялата ежедневна гадост, всеки може не оправдавам самоубийците.

Три щастливи мига за цял живота да си имал си заслужава да си живял!

Грях, глупост, егоизъм.Само така мога да нарека подобен акт.И не бих оправдала такъв избор...Не и когато знам, че след себе си ще остави още много живи - мъртви, заради глупост.Самоубийството...определям като убийство.Самоубиецът се спасява с бягство, а обрича на истинска смърт близките си.

Скъпа много, ама много грешиш не е глупост и не е егоизъм мисълта за това да сложиш край на живота си....винаги има причина за това нещо...и не мисли, че са глупаци тези, които мислят за смърта...всеки има нужда от това да бъде необходим и полезен....явно е, че ти не си достигала до такова състояние....и това, че не си стигала до там е добре...но това, което АЗ виждам около себе си Е едни отчаяни хора, без надежда за живот и за по-добро бъдеще...деградацията е тотална, разрухата в хората е пълна, имат нужда от цел надежда и от това да бъдат полезни и необходими...моето желание е ако мога да помогна на който мога и на който иска помощта ми...надявам се тук да е мястото да помогна и да дам надежда на много хора и за мотивация, за да продължаваме да Продължаваме, защото Сме необходими и трябва да живеем, трябва да ни има докато ни изтече времето на тази земя...трябва да даваме...никой не може да живее сам-о за себе си...

Майка Тереза

Най-голямото щастие – да си полезен на другите.

Най-мощната сила на света – вярата.

Най-стимулиращият дар – надеждата.

Това са отчаяни хора. Когато дойде труден момент и след него още няколко дори и на силните характери се отчайват. Виждала съм тези погледи в очите на мои приятели, бях до единия в болницата и държах ръката му докато лекарите се бореха за живота му и то само защото неговата приятелка го беше изоставила. Това е слабост, но човешка. Виждах как майка му плаче, той не чуваше нейните думи, за него нямаше смисъл. Трябваше му седмица за да разбере че има хора около него които го обичат и искат той да бъде около тях, време за да почувства болката на собствената си майка и да осъзнае че няма право да прекрати живота си, живот който му е даден от друг човек и този друг човек го е очаквал с нетърпение цели 9 месеца и години след това отглеждал и обграждал с внимание. Днес почти седем години след това той е добре, живее в чужбина и понякога когато се видим ми казва че вече знае главния смисъл на живота, заради който си струва да живееш.

За мен специално това са хората около мен, тези които много обичам и които винаги са ми давали сили, и аз знам че нямам право да ги нараня.

Не мисля че такива хора са егоисти, просто самоубийството е по-лесния начин да се отървеш от проблемите, но не и да намериш решение за тях.

haidukpikaso, говори повече с този човек, покажи му суровия живот, нека види от тинята до светлината за да може да разбере че не е толкова зле това което чувства в момента. Желая ти успех!

Тва ли е начинът?!?! ВИНАГИ има за какво да се живее... не знам какво трябва да си преживал, за да изгубиш желание за живот... :/ има, наистина големи трагедий в живота на човек, но нима (колко и клиширано да прозвучи) ТОВА да е решение?!? Хиляди пъти е казвано - чистита истина - бягане от проблема (мъката)...

Опитвам се да ги разбера тези хора... на мен ми звучи просто безсмислено да сложиш край на живота си, но пък какво трябва да си преживял (преживяваш) за да си помислиш подобно нещо (не говорим за бегла мисъл, минаваща като бърз влак, говорим за ИДЕЯ и опит за изпълнение)

Съжалявам ги................

Редактирано 29 октомври 200619 г. от ViR2aL (преглед на промените)

Оооооооо значи ще си разказваме драми...А знаете ли какво видях аз? Видях майка си, съсипана отчаяна, плачеща...Оооооооо аз съм виждала хора да плачат, но моята майка никога не плаче или поне не пред децата си...Защото преди всичко тя е сила, закрила за нас...Но се изпусна и рида като малко дете, а на мен ми се сви сърцето. Цялата драма идваше от там, че брат ми претърпя операция и докторите и позволиха да го види преди да е излязъл от упойката...безжизнен, бледен, не реагиращ...и тя просто откачи...Хем нямаше страшно, хем всичко беше наред, здравия разум не надделя над емоцията и тя се срути. Не искам дори да си помислям ако някой скъп мой човек реши да сложи край на живота си доброволно...Ние не можем да приемем загубата когато е очаквана, когато вече ни е дошло времето камо ли ако някой направи сам избора да умре...

Когато болката е в душата раната трудно се лекува, но това не означава, че не можем да я излекуваме просто трябва воля, а не да се отказваме. Да се откажеш да живееш? След като това е единственната ти възможност да съществуваш...Странно нали човек притежава една жестока власт и носи тежка отговорност-собствения си живот на раменете си!

Това са отчаяни хора. Когато дойде труден момент и след него още няколко дори и на силните характери се отчайват. Виждала съм тези погледи в очите на мои приятели, бях до единия в болницата и държах ръката му докато лекарите се бореха за живота му и то само защото неговата приятелка го беше изоставила. Това е слабост, но човешка. Виждах как майка му плаче, той не чуваше нейните думи, за него нямаше смисъл. Трябваше му седмица за да разбере че има хора около него които го обичат и искат той да бъде около тях, време за да почувства болката на собствената си майка и да осъзнае че няма право да прекрати живота си, живот който му е даден от друг човек и този друг човек го е очаквал с нетърпение цели 9 месеца и години след това отглеждал и обграждал с внимание. Днес почти седем години след това той е добре, живее в чужбина и понякога когато се видим ми казва че вече знае главния смисъл на живота, заради който си струва да живееш.

За мен специално това са хората около мен, тези които много обичам и които винаги са ми давали сили, и аз знам че нямам право да ги нараня.

Не мисля че такива хора са егоисти, просто самоубийството е по-лесния начин да се отървеш от проблемите, но не и да намериш решение за тях.

haidukpikaso, говори повече с този човек, покажи му суровия живот, нека види от тинята до светлината за да може да разбере че не е толкова зле това което чувства в момента. Желая ти успех!

Изобщо не става въпрос за отчаяние...А за СМИСЪЛА на живота и Защо трябва да го живеем тоя живот....на кой е нужно да ни има?!...и ако си заминеш от този свят кой би забелязал липсата ти?!...ами Никой не би забелязал липсата ти...тук става въпрос за това...

И не е така не е по-лесния начин за разрешаване на проблемите - самоубийството...по скоро е Бягство от себе си и от другите....

Изобщо не става въпрос за отчаяние...А за СМИСЪЛА на живота и Защо трябва да го живеем тоя живот....на кой е нужно да ни има?!...и ако си заминеш от този свят кой би забелязал липсата ти?!...ами Никой не би забелязал липсата ти...тук става въпрос за това...

И не е така не е по-лесния начин за разрешаване на проблемите - самоубийството...по скоро е Бягство от себе си и от другите....

А когато загубиш смисъла на живота не си ли отчаян?

Защо си мислиш че никой не би забелязал липсата ти ако си отидеш?

Дали ще го наречем бягство или решаване на проблеми истината е че броя на самоубийците се е увеличил .. така че е все едно как го наричаме важното е че млади хора си отиват.

Скъпа много, ама много грешиш не е глупост и не е егоизъм мисълта за това да сложиш край на живота си....винаги има причина за това нещо...и не мисли, че са глупаци тези, които мислят за смърта...всеки има нужда от това да бъде необходим и полезен....явно е, че ти не си достигала до такова състояние....и това, че не си стигала до там е добре...но това, което АЗ виждам около себе си Е едни отчаяни хора, без надежда за живот и за по-добро бъдеще...деградацията е тотална, разрухата в хората е пълна, имат нужда от цел надежда и от това да бъдат полезни и необходими...моето желание е ако мога да помогна на който мога и на който иска помощта ми...надявам се тук да е мястото да помогна и да дам надежда на много хора и за мотивация, за да продължаваме да Продължаваме, защото Сме необходими и трябва да живеем, трябва да ни има докато ни изтече времето на тази земя...трябва да даваме...никой не може да живее сам-о за себе си...

Аз помагам на един дом за изоставени деца.78 на брой.Години наред.Ето ти смисъл.Ето и нуждата на някой от мен.

А ти?

Много е лесничко да философстваме, много...В живота си ние сме зависими, и от нас зависят.Загубата на смисъл, мислите за смърт и самоубийство...на никой с нищо не помагат.Самоубийството още по - малко.Глупост е.И е егоизъм.

Но ще се оставя да ме убедиш в противното.Опитай.

Аз помагам на един дом за изоставени деца.78 на брой.Години наред.Ето ти смисъл.Ето и нуждата на някой от мен.

А ти?

Много е лесничко да филосовстваме, много...В живота си ние сме зависими, и от нас зависят.Загубата на смисъл, мислите за смърт и самоубииство...на никой с нищо не помагат.Самоубииството още по - малко.Глупост е.И е егоизъм.

Но ще се оставя да ме убедиш в противното.Опитай.

В нищо няма да те убеждавам, защото не сме живяли един и същи живот и никога ти няма да можеш да минеш през моя живот, за да разбереш защо мисля или чувствам по даден начин, няма да разбереш защо има толкова болка в живота ми няма как да разбереш какво е било.... и няма точно тук да разкажа живота си не му е мястото...Извини ме, ако съм прозвучала грубо, но това, което написа ми причини болка...винаги съм давала и помагала на кой с каквото мога...на едно сираче съм помагала, без баща беше, а майката инвалид....ходила съм в старчески домове....помагала съм винаги където е можело да дам или помогна с това, което мога...и да не е било много това съм можела това съм направила....иска ми се да можех да дам повече на хората и ако мога да помогна на всеки бих била много щастлива...и за това се стремя към собствения си успех като личностт, за да мога да давам след това...искам да помагам на малки деца, които са много бедни и талантливи...може би това е една от мечтите ми.....е това съм аз, това е част от живота ми...но въпреки това пак ти казвам, че всеки може да стигне до там да иска Смъртта си- и има друга причина за това, (но мога да ти го обесня само на ЛС, тук няма как да обеснявам такива неща....) аз не казвам, че самоубийството помага на някой...ами не помага на никой....аз не казвам, че е добро само казах, че рано или късно всеки стига до там в даден момент от живота си...всеки знае собствения си живот....Аз съм Против самоубийството...надявам се да ме разбираш, поне в това, че не толерирам Самоубийството....Благодаря ти за вниманието....

А когато загубиш смисъла на живота не си ли отчаян?

Защо си мислиш че никой не би забелязал липсата ти ако си отидеш?

Дали ще го наречем бягство или решаване на проблеми истината е че броя на самоубийците се е увеличил .. така че е все едно как го наричаме важното е че млади хора си отиват.

Въпросите бяха към темата, имах предвид, че човек си задава определени въпроси, но явно трудно може да се разбеле нещо, ако не сме минали през едно и също нещо в този живот....

Ще има такива неща като самоубийство след като нито на теб ти пука за някой нито на мен ...на никой за никой не му дреме в тая държава не разбираш ли??!! Всеки си живее за себе си...дори вече Почит към родителите няма, не мислиш ли, че съм права? Без ценностна система и без Обич Никой човек не може да съществува. Надявам се ме разбираш правилно и да не съм те засегнала с нещо просто пиша каквото мисля не мога да пиша нещо, в което не съм убедена... Благодаря ти.

Въпросите бяха към темата, имах предвид, че човек си задава определени въпроси, но явно трудно може да се разбеле нещо, ако не сме минали през едно и също нещо в този живот....

Ще има такива неща като самоубийство след като нито на теб ти пука за някой нито на мен ...на никой за никой не му дреме в тая държава не разбираш ли??!! Всеки си живее за себе си...дори вече Почит към родителите няма, не мислиш ли, че съм права? Без ценностна система и без Обич Никой човек не може да съществува. Надявам се ме разбираш правилно и да не съм те засегнала с нещо просто пиша каквото мисля не мога да пиша нещо, в което не съм убедена... Благодаря ти.

Жалко е да мислиш че на никой не му пука. Трябва да знаеш че има хора на които им пука за много неща и за много неща са готови на всичко да помогнат. Колкото до ценностната система, вярно е че младото поколение я няма във себе си изградена но всички които са на възрастта около моята си имат уважението и почитта към родителите. Човек стига до изводите сам след като препати, така и младежта ще си изгради ценностна система......

Жалко е да мислиш че на никой не му пука. Трябва да знаеш че има хора на които им пука за много неща и за много неща са готови на всичко да помогнат. Колкото до ценностната система, вярно е че младото поколение я няма във себе си изградена но всички които са на възрастта около моята си имат уважението и почитта към родителите. Човек стига до изводите сам след като препати, така и младежта ще си изгради ценностна система......

Ще дам пример, ако утре ти кажа че имам нужда от теб и съм в смъртна опасност какво би направила за мен? Виждала съм как някой възрастен човек пада на улицата и никой не си помръдва пръста за него...е какво мислиш пука ли му на някой за някой?!- в този случай...

Чувала съм и много други случаи...млади хора си стоят вкъщи пред телевизора и не излизат на вън, защото не могат да си го позволят...и нямат работа...според теб на обществото ни пука ли му за младите хора...аз не съм виждала такова нещо...явно ти живееш в по -добър свят...много по-голяма грижа има държавата към малцинствените групи...от колкото към Младите хора в страната ни , а УЖ това младо поколение е бъдещето или по точно настоящето на тази страна....

За това с препатването си абсолютно права, че е необходимо, за да се даде добра оценка върху нещата в живота и желанието да бъдеш един или друг като личност...НО изграждането на ценностна система е в зависимост от възпитанието, от средата в която израстваш...много са компонентите изграждащи ценностите ни и правещи ни пълноценни хора...аз виждам как живеят днешните тинейджъри- около тях е влиянието на телевизията с насилието и сексуалните сцени..., които не би трябвало да речем една дете на 4-7 години от мъжки пол да гледа такива неща...все пак това е дете...не може да го храниш с такива неща това ще унищожи психиката му и крехката му душа...анимацията и тя храни с насилие малките деца....грозна картинка просто...Децата сега растът сред наркотици и проституция...малки момичета по улиците полу голи, държащи се по отвратителен начин...приемат тези неща за нормални защото така са израстнали и така растът...от малки по дискотеки и пият и пушат и други неща правят...ямя те са само деца сега...а като пораснат когато станат зрели хора, тогава какво ще правят ами вече на 18 години ще ги прилеча да 30 годишни и ще са живели все едно никога не са били малки, те имат нужда от детството си...имат нужда да изградят Ценностна система, от която по-късно ще имат полза и сила, за да устояват на трудностите....а сега се превръщат в парцали, защото от сега няма нищо ценно и нищо свято за тях...това поколение сега е много Деградирало...тъй че няма какво да се чудим защо има толкова самоубийства в страната ни...