Ще ми бъде интересно повече хора да си кажат мнението,за това дали според вас всеки човек се ражда с прдварително начертана съдба и просто я следва или всеки сам си прави своя път в живота!

Лично аз, вярвам в съдбата! Всичко което ми е писано ще се случи, за добро или за лошо! Всеки се ражда с мисия на този свят, която трябва да изпълни! Също така знам, че когато човек се ражда до главата на родилката чака душата на човека които е наред да се прероди! Ако някой е чел книгата на феномена Вера Кочовска ще разбере много интересни неща за живота! :bye:

Редактирано 4 септември 200520 г. от Marsella (преглед на промените)

Не вярвам в съдбата.. съдбата на човек е такава къквато той си я направи според мен.

Много пъти съм се замисляла над този въпрос и сама не мога да реша в какво да вярвам ,от една страна хората са казали,че който каквото си направи и Господ не би могъл да му го направи.От друга в живота понякога се случват такива странни неща,че не бих могла да си ги обесня с друга дума освен СЪДБА.Май предпочитам да вярвам,че тя съществува-по романтично е и по-лесно.

Аз не вярвам в съдбата. Човек сам гради бъдещето си.

“Защо усмивката не слиза от лицето на съседката ? Нито е чудна хубавица, нито пък е богата. Откъде извира това невиждано щастие ?” Всеки от нас си е задавал подобни въпроси поне веднъж в живота си. Понякога изпитваме лека завист, друг път се радваме, че по света още са останали хора, от които сякаш струи надежда, щастие и жизнерадост. Американски изследователи разгадаха извора на това блаженство. Оказва се, че съдбата на човека е вписана в неговите гени. Предлагаме ви интересни факти за сензационното откритие.

Резултатите от изследванията на американските учени Дейвид Ликен и Ричард Дейвидсън от САЩ ще разочароват милиони. Те гласят: щастието няма нищо общо с условията на живот ! То зависи изцяло от гените, които носим в себе си. То иде не отвън, а изцяло отвътре. Макар и по един неочакван начин.

Журналистът Даниъл Голмън от “Ню Йорк таймс сървис” информира обществеността за едно от най-актуалните изследвания, извършено от генетиците в Калифорния. Добри ли са новините, или пък лоши? Всичко зависи от равнището, на което се намира конкретният човек. Не, не говорим за стандарт на живот или за образователно равнище. А просто за вашето лично равнище на щастието.

Какво представлява равнището на щастието?

Да си щастлив, пише Голмън, е нещо вродено. Всеки човек притежава относително точно определена стойност на щастие. Житейските бури го люшкат насам, после натам, но подобно на махало той винаги се връща към установената средна точка. Процесът напомня за реакцията на тялото след продължително лечение с глад – организмът постепенно възвръща предишното тегло, обичайно за индивида. Нито парите, нито възпитанието, нито пък бракът и семейството могат да повлияят за дълго върху чувството за щастие на човека.

Старите хора често казват: “Животът е колело”. Припомнят, че след низината иде нов възход, след планината – ново падение. Но се оказва, че тази мъдрост, събрана чрез опита, подвежда. Тя регистрира външните прояви на благополучие и по тях оценява човешката съдба. Но щастието е нещо лично, вътрешно, неуловимо. То е усещане за живота, което няма материален израз. Затова учените отговарят: Негативни външни обстоятелства могат да доведат до дълбока депресия, у когото е закодирано щастието. Една нова любов може да изстреля във висините на радостта някой “осъден” на нещастие. Но и в двата случая външните обстоятелства водят до нестабилни състояния. Депресията и любовта отшумяват. Човекът бавно се завръща към естественото си, закодирано, установено равнище на щастието.

Тест с близнаци

Винаги, когато се разглежда въпросът кое е вродено у хората и кое – придобито, на мода излиза изследването на близнаците. Учените прибягнаха и този път до известния метод. Изследването на доктор Дейвид Ликен дава еднозначни резултати. Той разгледал 1500 двойки близнаци. Еднояйчните, тоест тези с еднакви гени, преживявали еднакво количество щастие, имали равни нива на доволство. При двуяйчните разликите били очевидни.

Трайността на щастието

Скептиците, естествено, питат: за какъв период от време важи това уж вродено равнище на щастие? Отговора намираме в дългогодишното американско “Национално изследване по проблемите на здравето и храненето”, проследило чувството за щастие на 6000 души в продължение на 10 години. Неговите автори стигнали до впечатляващ извод. Хората, определени преди 10 години като относително най-щастливи, днес отново са относително най-доволните.

Мащабно изследване в Германия наскоро доказа, че почти всички милионери, спечелили от лотарията, след няколко години са станали пак същите, каквито са били, преди птичето на късмета да кацне на рамото им. Точно толкова щастливи или нещастни. Точно толкова бедни или заможни."

Това е нещо което намерих и мисля,че ще Ви е интересно да го прочетете.

И знаете ли защо тото милионерите се връщат към предишното си положение след известен период?Зашототези пари не са ги спечелили със своите сили качества и възможности,а са им паднали от някъде.Не желая да обидя никого но има една Мъдрост която Казва където е текло пак ще тече или ако имаш правилното мислене успехите рано или късно ще дойдат единственото което не трябва да правиш е да се отказваш.Естествено че ще има много трудности по пътя,но лесно нема А не един беден колкото и да му дадете той ще се нахрани ще си купуи това онова да се поглези и утре пак ще е беден е та вече стигнах и до съдбата На този човек съдбата му е да бъден винаги беден защото той не вижда възможностите как да промени тази си съдба! Ето и елементарен пример съдбата на даден предмет във един момент е да си стои на земята и това поради всички земни закони.В следващия момент вие го вдигате от земята и ето той вече има друга съдба Така е и с всичко останало

Лично аз, вярвам в съдбата! Всичко което ми е писано ще се случи, за добро или за лошо! Всеки се ражда с мисия на този свят, която трябва да изпълни! Също така знам, че когато човек се ражда до главата на родилката чака душата на човека които е наред да се прероди! Ако някой е чел книгата на феномена Вера Кочовска ще разбере много интересни неща за живота! :bye:

<{POST_SNAPBACK}>

Да бе това означава, че ако ми е писано утре да спечеля от тотото 6-ца, то дори да не си мръдна г*за (аз никога не пускам фишове), пак ще спечеля въпросната 6-ца... Да бе...

Не вярвам.Знам,че има някои моменти,които сякаш са предначертани,но мисля,че нещата просто се случват.Но се случват само ако ти пожелаеш(поне в случаите,в които можеш да избираш),защото не може примерно да искаш да спечелиш от тотото без да си пуснал фиш.Смятам,че живота на човек зависи от това как сам ще си го устрой и изобщо - низ от съдбоносни решения.

Мисля, че съдбата ни е предначертана, но само в основни щрихи, останалото "дорисуваме" ние с нашите действия, качества и амбиции. Според мен да вярваш в съдбата не е лошо или пък неправилно нещо, така поне ще има кого (какво) да обвиняваме за неволите си

Съдбата е оправдание за тези, които не могат / не искат сами да контролират живота си

Съдбата е оправдание за тези, които не могат / не искат сами да контролират живота си

<{POST_SNAPBACK}>

Така е и според мен,но понякога се случват неща,които не зависят от нас и които ние не можем да контролираме,но все пак се случват в живота на всеки,така че това ме кара да се замислям,дали наистина нямаме някакъв предопределен път,по който вървим.И може би променяйки нещо,което решаваме,че искаме да бъде по-определен начин,ние просто правим това което е трябвало да направим.Оф спирам да пиша,че и аз се обърквам вече.

Така е и според мен,но понякога се случват неща,които не зависят от нас и които ние не можем да контролираме,но все пак се случват в живота на всеки,така че това ме кара да се замислям,дали наистина нямаме някакъв предопределен път,по който вървим.И може би променяйки нещо,което решаваме,че искаме да бъде по-определен начин,ние просто правим това което е трябвало да направим.Оф спирам да пиша,че и аз се обърквам вече.

<{POST_SNAPBACK}>

А от кого зависят - от едно измислено създание или от другите хора? От обществото, в което живеем? От съвкупност от действия на други хора - някой се е напил и е катастрофирал - това не е съдба, това е глупавата постъпка на пияния шофьор, номиран за награда на Darwin

А от кого зависят - от едно измислено създание или от другите хора? От обществото, в което живеем? От съвкупност от действия на други хора - някой се е напил и е катастрофирал - това не е съдба, това е глупавата постъпка на пияния шофьор, номиран за награда на Darwin

<{POST_SNAPBACK}>

Говоря за обстоятелства,напр.да се срещнеш с определен човек,който ще играе решаваща роля в живота ти.Това е просто пример,но помисли от теб не зависи да го срещнеш,а дали ще го допуснеш до себе си.А точно това за шьофьора просто няма смисъл.Помисли не съм ли права.

Никога не ми е харесвала идеята,че животът ми зависи от някой и че е написан преди това.Според мен това са глупости.Единствено аз мога да контролирам живота си и не бих позволила на друг да го прави.

Говоря за обстоятелства,напр.да се срещнеш с определен човек,който ще играе решаваща роля в живота ти.

<{POST_SNAPBACK}>

Потърси и ще го намериш този човек... И колко решаваща ще е ролята на този човек пак зависи от теб

Намрила съм и за това си прав,но самия факт,че съм го намерила така лесно и бързо ме учудва.

Редактирано 6 септември 200520 г. от Isi-Pisi (преглед на промените)

Аз по-скоро вярвам в съдбата. Може да е и защото е по-лесно и по-романтично , но са ми се случвали неща, които не мога да си обясня по друг начин.

Въпреки това, според мен съдбата е само нещо като предпоставка нещата да се случат по определен начин, като основа. Над тази основа всеки гради своя живот и това как ще се случат дадени неща и дали ще се случат изобщо, зависи само от нас!

Така е и според мен,но понякога се случват неща,които не зависят от нас и които ние не можем да контролираме,но все пак се случват в живота на всеки,така че това ме кара да се замислям,дали наистина нямаме някакъв предопределен път,по който вървим.И може би променяйки нещо,което решаваме,че искаме да бъде по-определен начин,ние просто правим това което е трябвало да направим.Оф спирам да пиша,че и аз се обърквам вече.

<{POST_SNAPBACK}>

защо ли пак съм съгласна с теб! точно това мислех да напиша.. Може би единственото нещо, в което вярвам напълно е съдбата! Разбирам хората, които казват "аз определям какво ще се случи утре". Това си е въпрос на гледна точка. Например ако в последния момент си решил да отидеш на някаква среща, те виждат в това твое собствено решение, променило посоката на обстоятелствата, а аз виждам само едно - съдбата.

Същото е и с пияния шофьор, когото някой беше дал за пример. Вярно че той си се е напил, но пък аз виждам случката така : на този човек му е било писано точно в този ден да се напие и после да катастрофира. Звучи много остро и гадничко, но пък къде е казано че съдбата винаги трябва да е хубава?

Не налагам мнението си на никого! Всеки има правото на мнение.. както някои вярват много силно в Бог, без да имат доказателства, че съществува, така и аз вярвам в съдбата.

Мисля, че не е нужно да се замисляме до такава степен.. просто си живейте живота, пък да става, каквото трябва!

Редактирано 7 септември 200520 г. от kitty (преглед на промените)

По тази тема доста можем да поспорим. Аз лично мисля, че всеки си има съдба карма и прочие всеки си избира кое е. Има логика и в поста на Дарклайт, че е оправдание но това е друго разбиране. Всичко на този свят се случва в последствие на нещо друго. А дали това е съдба неможем да знаем. За мен живота е една игра която е предначертана за това вярвам и в прераждането. например в този ми живот съдбата ми е една, а в другият или предишният е била друга. Просто животите са ни едно изпитание и ние трябва да оцелеем.

Вярвам,да.

Ще ми бъде интересно повече хора да си кажат мнението,за това дали според вас всеки човек се ражда с прдварително начертана съдба и просто я следва или всеки сам си прави своя път в живота! <img src='http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/cool.gif' class='bbc_emoticon' alt=':B)' />

СЪДБАТА Е ТОВА, КОЕТО САМИ СИ ЧЕРТАЕМ

ПРИКАЗКА ЗА МОРСКАТА ЗВЕЗДА

Някъде, далеч от тук, на брега на океана, един възрастен човек правеше своята обичайна разходка по плажа на залез слънце. До неотдавна бе бушувала страшна буря. Небето преливаше от ярко червено в оранжево, а вълните, сякаш вече уморени, нежно галеха брега. Възрастният човек се наслаждаваше на гледката, с удоволствие вдишваше морския въздух, който сега изглеждаше сякаш още по-чист.

Беше се замислил за нещо свое, може би много важно нещо, когато забеляза по-нататък на плажа едно дете, което взимаше нещо от пясъка и после го хвърляше във водата. Възрастният човек предположи, че това е може би по-различно от игра и воден от любопитството си се запъти към детето. Когато приближи, той забеляза, че момчето взима изхвърлените от бурята на брега морски звезди и ги хвърля обратно в океана. Едва сега старецът забеляза, че целият плаж бе обсипан със стотици, може би хиляди морски звезди.

Момчето сякаш не го забелязваше. Старецът си помисли нещо и попита:

- Какво правиш? Ти си само едно малко момче и не би могъл да промениш нещата?!

Момчето го погледна, взе една морска звезда от пясъка, хвърли я в океана и каза:

- Ами аз току що промених нещата за тази морска звезда!

СЪДБАТА Е ТОВА, КОЕТО САМИ СИ ЧЕРТАЕМ

ПРИКАЗКА ЗА МОРСКАТА ЗВЕЗДА

Някъде, далеч от тук, на брега на океана, един възрастен човек правеше своята обичайна разходка по плажа на залез слънце. До неотдавна бе бушувала страшна буря. Небето преливаше от ярко червено в оранжево, а вълните, сякаш вече уморени, нежно галеха брега. Възрастният човек се наслаждаваше на гледката, с удоволствие вдишваше морския въздух, който сега изглеждаше сякаш още по-чист.

Беше се замислил за нещо свое, може би много важно нещо, когато забеляза по-нататък на плажа едно дете, което взимаше нещо от пясъка и после го хвърляше във водата. Възрастният човек предположи, че това е може би по-различно от игра и воден от любопитството си се запъти към детето. Когато приближи, той забеляза, че момчето взима изхвърлените от бурята на брега морски звезди и ги хвърля обратно в океана. Едва сега старецът забеляза, че целият плаж бе обсипан със стотици, може би хиляди морски звезди.

Момчето сякаш не го забелязваше. Старецът си помисли нещо и попита:

- Какво правиш? Ти си само едно малко момче и не би могъл да промениш нещата?!

Момчето го погледна, взе една морска звезда от пясъка, хвърли я в океана и каза:

- Ами аз току що промених нещата за тази морска звезда!

Супер! Точно така! Той променя за единицата Звезда нещата и звезда по звезда, по звезда...

Това ми напомни за боклука навън и н-на на разсъждаване. Ако всеки разсъждава (както най-често е) "Е, то, всички си хвърлят боклука, че моя фас ли ще промени нещо. Гледай какво става.", то никога няма да стане чисто. Но ако всеки разсъждава "Аз сега ще си хвърля боклука в коша, както и всеки следващ път, защото няма да съм част от останалите, които мърсят", то след време ще видим страната си чиста като сълза, образно казано.

Капка по капка, вир прави.

вярвам в съдбата, но не значи, че вярвам, че живота ти е предначертан. Както казва една изтъркана поговорка - съдбата обича смелите. И си е така.

вярвам в съдбата, но не значи, че вярвам, че живота ти е предначертан. Както казва една изтъркана поговорка - съдбата обича смелите. И си е така.

вярвам в съдбата, но не значи, че вярвам, че живота ти е предначертан. Както казва една изтъркана поговорка - съдбата обича смелите. И си е така.

Съдба и карма е едно и също нещо. Съдбата е това, което дробиш. Кармата е да го изсърбаш.

Или с други думи - съдбата е изпитото, карма - платеното.

ПОЛУЧАВАШ, КАКВОТО СИ ДАЛ.

НИ ПОВЕЧЕ, НИ ПО-МАЛКО ОТ ТОВА.

Редактирано 8 септември 200916 г. от Lucia_free (преглед на промените)