Съдбата е тотален контрол над физическото ниво на човека, не мисля, че човек може да мисли дори за контрол над нея. Това е в рода на фантазията!

Все едно да контролираш небесните тела от асртологичната ти карта.

Стигнал съм до извода, че съдбата си я определя човек.

Всеки човек, следва пътя си.

Стигнал съм до извода, че съдбата си я определя човек.

Ти може да си определиш съдба на банкер .Да ама не, твоята свободна воля е само 25% ,ни по малко, ни повече.Трябва да стигнеш от София до Варна ,ти изб ираш откъде ще минеш ,но че ще стигнеш до Варна в това няма никакво съмнение.Каквото си сготвиш това ще ядеш.Този който му е писано да се удави ,няма да се обеси.

Съдбата е понятие, помагащо на хората да оправдават пред себе си и другите своята слабост и грешки през краткия си житейски път. NavNav

Това краткотрайно съществуване се определя от поредица от случайности. Невъзможно е да бъде създадена контролираща система, управляваща възникването на тези случайности дори само в живота на един човек, да не говорим за населението на Земята. Ако включим и всички останали неразумни твари на нашата планета, които също се "нуждаят" от съдба, положението излиза от рамките на думата "критично" и се приближава към "немислимо".

Протичането на живота на всяко живо същество по нищо не се отличава от движението на твърда частица при Брауново движение. NavNav

Ако някой твърди, че има Съдба, то трябва да си измисли и управляваща система за неопределимия брой обекти, нуждаещи се от собствена съдба. В религиите тази контролна система се нарича Бог и носи различни имена. В някои религии дори боговете са подвластни на съдбата, което опира до създаването на още по-сложна система за управление.

Единственото, което може да направи човек, за да подобри шансовете си да изживее живота си по-пълноценно от множество други, е да се образова в една или повече области, които му допадат. Това ще му осигури избора на "по-подходящата" случайност при две или повече възможности.

За съжаление съществуват безброй злощастни случайности, неподвластни на никакви прогнози - например прословутата керемида, паднала от покрива и убила човека, тръгнал към близкото езеро да се дави, защото въжето, с което искал да се обеси, се скъсало, тъй като било леко прогоряло при пожара, изпепелил къщата, която....

Хората или вярват, или не вярват, че има съдба. Тази вяра не се отразява съществено на житейския им път. Първата група покорно приема лашкането при Брауновото движение, докато втората е по-склонна да се бори. Това не пречи на представителите и на двете групи да си остават мимолетни прашинки с относително нищожно значение за развитието на Вселената или на неопределения брой вселени, които хипотетично съществуват.

Съдбата е понятие, помагащо на хората да оправдават пред себе си и другите своята слабост и грешки през краткия си житейски път. NavNav

Това краткотрайно съществуване се определя от поредица от случайности. Невъзможно е да бъде създадена контролираща система, управляваща възникването на тези случайности дори само в живота на един човек, да не говорим за населението на Земята. Ако включим и всички останали неразумни твари на нашата планета, които също се "нуждаят" от съдба, положението излиза от рамките на думата "критично" и се приближава към "немислимо".

Протичането на живота на всяко живо същество по нищо не се отличава от движението на твърда частица при Брауново движение. NavNav

Ако някой твърди, че има Съдба, то трябва да си измисли и управляваща система за неопределимия брой обекти, нуждаещи се от собствена съдба. В религиите тази контролна система се нарича Бог и носи различни имена. В някои религии дори боговете са подвластни на съдбата, което опира до създаването на още по-сложна система за управление.

Единственото, което може да направи човек, за да подобри шансовете си да изживее живота си по-пълноценно от множество други, е да се образова в една или повече области, които му допадат. Това ще му осигури избора на "по-подходящата" случайност при две или повече възможности.

За съжаление съществуват безброй злощастни случайности, неподвластни на никакви прогнози - например прословутата керемида, паднала от покрива и убила човека, тръгнал към близкото езеро да се дави, защото въжето, с което искал да се обеси, се скъсало, тъй като било леко прогоряло при пожара, изпепелил къщата, която....

Хората или вярват, или не вярват, че има съдба. Тази вяра не се отразява съществено на житейския им път. Първата група покорно приема лашкането при Брауновото движение, докато втората е по-склонна да се бори. Това не пречи на представителите и на двете групи да си остават мимолетни прашинки с относително нищожно значение за развитието на Вселената или на неопределения брой вселени, които хипотетично съществуват.

Стряскащото е, че такава система съществува! Всяка частица следва своя път, неумолимо подчинявайки се на (най-вероятно огромна) система от правила! Наречи я както искаш - Бог, ентропия, съдба, неизбежна предопределененост...

Стряскащото е, че такава система съществува! Всяка частица следва своя път, неумолимо подчинявайки се на (най-вероятно огромна) система от правила! Наречи я както искаш - Бог, ентропия, съдба, неизбежна предопределененост...

Някои се стряскат, други се забавляват - въпрос на мироглед.

Ако докажеш, че такава система съществува, незабавно ще станеш Нобелов лауреат, защото ще отхвърлиш третото най-велико откритие през ХХ век - Теорията на хаоса.

Желая ти успешна работа в тази насока!

При получаването на наградата не забравяй, че съм ти дал идеята, моля те! Пет-десет процента ще ме задоволят.

Някои се стряскат, други се забавляват - въпрос на мироглед.

Ако докажеш, че такава система съществува, незабавно ще станеш Нобелов лауреат, защото ще отхвърлиш третото най-велико откритие през ХХ век - Теорията на хаоса.

Желая ти успешна работа в тази насока!

При получаването на наградата не забравяй, че съм ти дал идеята, моля те! Пет-десет процента ще ме задоволят.

Някой се грижи да няма вечни струпвания на материя. С други думи всичко има край. По-добър пример за предначертаност - здраве му кажи!

Някой се грижи да няма вечни струпвания на материя. С други думи всичко има край. По-добър пример за предначертаност - здраве му кажи!

Вселената няма край. Граници на човешкото познание няма, следователно е бекрайно. Ако се замислиш, ще откриеш още доста примери. Ако се замислиш, де... За целта трябва да откриеш какво те спира.

Обречеността в думите ти ми подсказва, че вече окончателно е предопределено какво ще става с теб, така че явно нямаш нужда от мен и моите думи.

Приятно пътуване!

Вселената няма край. Граници на човешкото познание няма, следователно е бекрайно. Ако се замислиш, ще откриеш още доста примери. Ако се замислиш, де... За целта трябва да откриеш какво те спира.

Обречеността в думите ти ми подсказва, че вече окончателно е предопределено какво ще става с теб, така че явно нямаш нужда от мен и моите думи.

Приятно пътуване!

Интересно... не видях обреченост в думите на Дарки.

Според мен Дарки е оСъзнал нещо, което на теб ти предстои да осъзнаеш(или да не осъзнаеш, естествено )

Редактирано 21 май 201016 г. от Нел (преглед на промените)

Интересно... не видях обреченост в думите на Дарки.

Според мен Дарки е оСъзнал нещо, което на теб ти предстои да осъзнаеш(или да не осъзнаеш, естествено )

Всеки вижда дотам, докъдето може. Това, естествено, не му пречи след някоя и друга година да разшири кръгозора си.

Вселената няма край. Граници на човешкото познание няма, следователно е бекрайно. Ако се замислиш, ще откриеш още доста примери. Ако се замислиш, де... За целта трябва да откриеш какво те спира.

Обречеността в думите ти ми подсказва, че вече окончателно е предопределено какво ще става с теб, така че явно нямаш нужда от мен и моите думи.

Приятно пътуване!

Отваряш интересна тема. Вселената няма край за нас, такива каквито сме - около 2 метра високи, живеещи има-няма 100 години. А всъщност факт е че, температурата на открития космос постоянно спада! От тук, за опитното око, не е трудно да направи релацията и да разбере, че вселената всъщност има граници. Другият ти пример е също толкова верен. Човешкото познание, в индивидуален аспект е ограничено от времето, в което може да трупа факти, да ги анализира (според индивидуалните възможностите) и да синтезира заключения - и това е един човешки живот. В глобален аспект, ограничението отново е времето за което човечеството съществува, плюс времето да се изличат артефактите оставени от него. Понеже заговори за космос - един сноп гама лъчи, с подходящият интензитет, дошъл от някоя близка супер нова, ще е повече от достатъчен и за двете. Явно спирачката за съществуване на неограничени процеси, е че те се развиват във времето и пространството, което само по себе си слага размерност, а от там и ограничение! Това откритие е отдавна направено и вече не е много интересно. Не случайно споменах думчиката ентропия, тя винаги расте (поне засега), което пак слага същите граници или по друг начин казано - циркулацията на енергиите е неумолимо равна на нула!

Ясното осъзнаване на гореизложените факти, полека ме навежда на мисълта, че няма да мога да избегна естественият си край и аз го приемам. Всъщност, приемаме ли не, всеки от нас ще стигне до там.

Добре дошъл на пътя!

Отваряш интересна тема. Вселената няма край за нас, такива каквито сме - около 2 метра високи, живеещи има-няма 100 години. А всъщност факт е че, температурата на открития космос постоянно спада! От тук, за опитното око, не е трудно да направи релацията и да разбере, че вселената всъщност има граници. Другият ти пример е също толкова верен. Човешкото познание, в индивидуален аспект е ограничено от времето, в което може да трупа факти, да ги анализира (според индивидуалните възможностите) и да синтезира заключения - и това е един човешки живот. В глобален аспект, ограничението отново е времето за което човечеството съществува, плюс времето да се изличат артефактите оставени от него. Понеже заговори за космос - един сноп гама лъчи, с подходящият интензитет, дошъл от някоя близка супер нова, ще е повече от достатъчен и за двете. Явно спирачката за съществуване на неограничени процеси, е че те се развиват във времето и пространството, което само по себе си слага размерност, а от там и ограничение! Това откритие е отдавна направено и вече не е много интересно. Не случайно споменах думчиката ентропия, тя винаги расте (поне засега), което пак слага същите граници или по друг начин казано - циркулацията на енергиите е неумолимо равна на нула!

Ясното осъзнаване на гореизложените факти, полека ме навежда на мисълта, че няма да мога да избегна естественият си край и аз го приемам. Всъщност, приемаме ли не, всеки от нас ще стигне до там.

Добре дошъл на пътя!

Понякога имам усещането, че ми четеш мислите.

Аз бих се изразил така:

Безкрайна вселена - безкрайно движение - безкрайна ентропия.(Пряко следствие от закона за нарастване на ентропията)

Това е безупречно доказателство, че светът е сътворен и има начало и немннуем край.

Парадоксално звучи, че всъщност липсата на хладилник в системата е причина за топлинната смърт.

Според мен:

От една страна, съдба има и тя дава общото направление, т.е. важните опорни точки, през които трябва да се премине, и крайната цел на поредното прераждане.

Определя се преди прераждането от съответната душа, съвместно с душите на бъдещите родители, под ръководството на определени по-напреднали души.

При определянето на съдбата основна роля играе кармичната обремененост от последния живот и затихващи роли - от предходните животи.

От друга страна, всеки човек е надарен със свободна воля и може да прави свободни избори, взависимост от решенията, които взима.

Свободната воля и свободният избор очертават уникалният път, по който всеки от нас преминава, следвайки направлението на съдбата по време на живота си като материално същество. Пътят може да бъде различен, взависимост от различните избори, които правим.

В крайна сметка, целта на всяко прераждане е еволюционна.

От нашите избори зависи колко дълго ще еволюираме, т.е. дали по-малко или повече прераждания ще са ни нужни за справяне с определени кармични обременености.

За Вселената:

Според мен тя е безкрайна и безвременна.

Някои се стряскат, други се забавляват - въпрос на мироглед.

Ако докажеш, че такава система съществува, незабавно ще станеш Нобелов лауреат, защото ще отхвърлиш третото най-велико откритие през ХХ век - Теорията на хаоса.

Желая ти успешна работа в тази насока!

При получаването на наградата не забравяй, че съм ти дал идеята, моля те! Пет-десет процента ще ме задоволят.

Теорията на хаоса с какво противоречи на другото?Едно и другото са взаймосвързани,и се допълват,а противоречието е във всеки един от нас според това докъде е стигнал той самия.

Мисли – думи – действия – навици – характер – съдба = Карма + Любов = Свобода

Ти може да си определиш съдба на банкер .Да ама не, твоята свободна воля е само 25% ,ни по малко, ни повече.Трябва да стигнеш от София до Варна ,ти изб ираш откъде ще минеш ,но че ще стигнеш до Варна в това няма никакво съмнение.Каквото си сготвиш това ще ядеш.Този който му е писано да се удави ,няма да се обеси.

Да, но преди това ти си избрал да отидеш до Варна. Ако си роб на всичко около теб, съдбата ще те опрледеля - не ти нея. Квантовата физика има доста интересно отношение по този въпро с.

Всички са работници на Бога и затова от нас се изисква да сме добри за да можем да си изкарваме Вечността след смъртта по - добре . 

  Имаме нещо предначертано , но имаме и голяма доза свободна воля ,чрез която правим избори , и когато се случва нещо за ,  което имаме чувството , че е от съдбата  , то трябва да се замислим и да направим промяна в живота си , за да се възползваме максимална от свободната си воля за правилният избор , за да зависи и от нас собственото ни бъдеще .