хм...

Отличавам Съдба от карма.

Съдбата е това, което не можем да променим и не зависи пряко от нас. И да. Смятам, че е предопределена

Кармата обаче можем да променим. Ние сме отговорни да всичко, което се случва в собствения ни живот. Няма нищо случайно. Причини и следствия, породени от собствените ни мисли и действия.

Предизвикваме събитията, привличаме ги и участваме в тях. Изглежда, че е случайно, но не е.

Дилема и възможност за избор. Изборът ни вече е причина, резултатите са следствие на избора ни.

И ако не се научим да не виним другите, а да търсим причините за следствията в себе си... горко ни.

Вярвам...Защо не направиш анкета?

хм...

Отличавам Съдба от карма.

Съдбата е това, което не можем да променим и не зависи пряко от нас. И да. Смятам, че е предопределена

Кармата обаче можем да променим. Ние сме отговорни да всичко, което се случва в собствения ни живот. Няма нищо случайно. Причини и следствия, породени от собствените ни мисли и действия.

Предизвикваме събитията, привличаме ги и участваме в тях. Изглежда, че е случайно, но не е.

Дилема и възможност за избор. Изборът ни вече е причина, резултатите са следствие на избора ни.

И ако не се научим да не виним другите, а да търсим причините за следствията в себе си... горко ни.

Напротив - съдбата е точно това, което ние си творим. Карма и съдба е едно и също.

Съдба - името иде от съд. Сами се осъждаме. И никой друг няма пръст в присъдата ни.

Както и сами се освобождаваме и никой друг няма заслуга за нашата свобода, освен самите нас.

Какъв глупец!

Да се опитваш да носиш себе си на своите плещи!

Какъв окаян просяк!

Пред собствената си врата да просиш!

Аз излязох с колесницата на първата виделина

и преминах през пустините на много светове,

оставяйки следите си върху не една звезда и планета.

Най-безкрайно е пътуването до самия себе си

и най-сложно е изкуството,

което води до онази крайна простота на една мелодия.

Пътешественикът ще почука

най-напред по всички чужди порти,

за да стигне и до своята,

ще преброди всички външни светове,

за да намери най-накрая

своята най-вътрешна светиня.

Моите очи се скитаха на шир и длъж,

преди да ги затворя и да кажа: Ти си тук!

Вопълът, въпросът О, къде?, се стапя

в сълзите на хиляди потоци

и залива цялата земя

с потопа на безбрежната увереност:

Аз съм!

Рабиндранат Тагор

из Гитанджали

Харесвам Тагор.

Ще се опитам да го обясня с твоите думи, Лу. За дробенето и сърбането. Това е карма. Дробиш-сърбаш, дробил си преди-сърбаш после. И не приемам твърденията, че някой друг ще сърба вместо мен. Не приемам страхът като основно движещо средство по Пътя. Тази мешавица чрез страх към Любов... никак не ми се нрави.

Но да се върна на темата...паницата... тя е различна за всички ни. Това приемам за Съдба. Различна "тежест" и "обем" и "срок на годност" има тази паница.

каква съдба ?

Сам решавам как да протече живота ми,аз решавам какво да правя и как да го правя, това съдба ли е,ако е съдба защо ни е този разум и разсъдък ?

Няма такова нещо като съдба секи сам кове бъдещето си и решава как да протече живота му !!!!!!!!!!!!!!!

каква съдба ?

Сам решавам как да протече живота ми,аз решавам какво да правя и как да го правя, това съдба ли е,ако е съдба защо ни е този разум и разсъдък ?

Няма такова нещо като съдба секи сам кове бъдещето си и решава как да протече живота му !!!!!!!!!!!!!!!

Прав си.

Гадничко звучи, че има предопределеност -кога и къде ще се родиш, от кои родители, дали ще чуваш, говориш, виждаш, дали ще ходиш, дали изобщо ще можеш да използваш ума и разума си.

Дреболийки...

Други дреболийки са разните му там заметресения, наводнения, пожарища, войни... все неща, върху които нашият разум има нулев контрол.

Но пък когато повярваш в Съдбата, ти е много по-лесно да ги приемеш всичките тези дреболийки и да се погрижиш за това, върху което наистина имаш контрол.

Редактирано 9 септември 200916 г. от Нел (преглед на промените)

Харесвам Тагор.

Ще се опитам да го обясня с твоите думи, Лу. За дробенето и сърбането. Това е карма. Дробиш-сърбаш, дробил си преди-сърбаш после. И не приемам твърденията, че някой друг ще сърба вместо мен. Не приемам страхът като основно движещо средство по Пътя. Тази мешавица чрез страх към Любов... никак не ми се нрави.

Но да се върна на темата...паницата... тя е различна за всички ни. Това приемам за Съдба. Различна "тежест" и "обем" и "срок на годност" има тази паница.

Има карма и дихарма.

Карма е, когато сърбаш с не такава голяма охота своята попара. Дихарма е десертът. В християнството го наричат благодат или божи дар. Аз го наричам семпличко любов. Когато си в любовта - това състояние е дихарма, когато излезеш от там, изгубиш я, влизаш в едно друго, което е подчинно на закона на карма - в съда - там законът е такъв - каквото повикало-такова се обадило. При дихарма има друг закон - даром получих - даром давам. Дихарма е дарът. Образно казано - ако карма е супата, то дихарма е тортата след супата. Няма как да изядеш десерта, преди основното ястие. Освен ако не обичаш като мен да се храниш вече само с десерти. :-)))

Карма е справедливостта, която въздаваме сами на себе си. Тя е необходимото зло. Ако не си бил затворник на собствените си закостенелости, как би могъл да оцениш подобава свободата след освобождението от тях. Ако не си бил в пустиня, как би могъл да оцениш капката вода, ако не си бил на тъмно и студено, как би могъл да се зарадваш на светлината и топлината... Дихарма е светлина и свобода.

Любовта е, която разчупва колелото на карма и ни повежда в чудна страна, където този закон вече не важи. Любовта е тази и нищо друго. Когато навлезеш в това измерение, едва тогава разбираш напълно вкуса на живота, истинския, а не илюзорно-сетивния. И повече и да искаш, не можеш да се върнеш. Защото си преодолял времето. То не съществува там като категория. Човекът пребивава на границата на два свята. От него и само от него и от никой друг зависи дали ще направи крачката към красивия свят. Веднъж попаднал там, няма връщане назад. Дихарма е любов.

Но нека не се бърка лицето й с фалшив морал, изветрели ценности, с ниски страсти или просто с навик.

Защото тя не е това. А какво е точно - тук спирам да говоря...

Да преминеш от карма в дихарма означава да станеш на себе си от враг приятел.

Всеки един заслужава да си направи този невероятно красив подарък.

http://www.youtube.com/watch?v=8Yrjg-f3U-Q

Редактирано 9 септември 200916 г. от Lucia_free (преглед на промените)

Дай ръка

Съгласна съм с всяка твоя дума за карма и Любов!

мдам... обичам десерти, но не се отказвам и от кисело-лютички супи. Ще рече, че приемам това, което

Съдбата ми е подготвила. Него не го знам. Не знам утрето, не знам и следващия час, но какъвто

и да е... ще го приема(то няма и къде да ходя, освен... да продължа живота със смърт, което пък си е толкова закономерно, че по-сигурно от това няма)

Хора за каква съдба говорите нима не взимате вие сами решенията в живота си - това ли наричате съдба ?

Може да постъпиш по хиляди начини и ще вярвате че сичко е предначертано , я не се излагаите и слезте на земята.

Съдба - ПЪЛНИ ГЛУПОСТИ

Хора за каква съдба говорите нима не взимате вие сами решенията в живота си - това ли наричате съдба ?

Може да постъпиш по хиляди начини и ще вярвате че сичко е предначертано , я не се излагаите и слезте на земята.

Съдба - ПЪЛНИ ГЛУПОСТИ

Да вярваш или да не вярваш - ето ти избор.

Няма предначертание.

Аз съдбата я възприемам като нещо по-различно от кармата. Все пак зависи кой какво съдържание влага в думата. На английски съдба е destiny, което има същия корен като destination (посока). Вярно е, че човек сам избира посоката на движение (в частност на развитието си), но все пак има една рамка, или от друг ъгъл погледнато едно течение, очертани от Божествените (природните, космичните) закони, които в крайна сметка (може би в доста дългосрочен план) ще осигурят на човека такива опитности, така че той да осъзнае необходимостта да се развива в посока на сътрудничество и хармония с тези закони. Тези закони именно са неизменното, предопределеното, неподлежащото на контрол от каквото и да е същество. И именно тази рамка, това течение, които те обособяват, аз разбирам като съдба. Тези закони определят следствията съгласно причините породени от човека и може да се каже, че един вид „го съдят“, но те в действителност са слепи и несъзнателни принципи. Човекът може да използва тези принципи във все по-голяма степен успоредно с развитието си, но не и да ги измени по какъвто и да е начин.

По отношение на разделянето на карма и дихарма, което правят някои автори: дихарма разбирам като способността на човека да действа в сътрудничество с космичните закони, а карма отразява неразбирането им, което често поражда негативна ответна реакция и нежелани последствия.

Редактирано 10 септември 200916 г. от Shiniasu (преглед на промените)

когато човек се ражда, в микрокосмоса му се създава един особен прототип, модел, първоформа,

в която,

съобразно кармичните и кръвни дадености /индивидуална, групова, народностна и расова карма, заедно с родителското кръвно наследство/

се концентрират сили, енергии и витални субстанции в достатъчно количество за така очертания жизнен път.

Но това не е съдба. Нищо, че от този прототип се тласкаме и "храним" в житейския си път.

Съдбата си я чертаем ние и я променяме във всеки миг.

Защото сме със свободна воля.

Дори Всевишния не си позволява непосредствено да ни я нарушава.

Затова и в пълна сила сме отговорни за същността си и за последствията от съдбата ни за себе си и за другите.

--------------------------------------------------------------------------------

когато човек се ражда, в микрокосмоса му се създава един особен прототип, модел, първоформа,

в която,

съобразно кармичните и кръвни дадености /индивидуална, групова, народностна и расова карма, заедно с родителското кръвно наследство/

се концентрират сили, енергии и витални субстанции в достатъчно количество за така очертания жизнен път.

Но това не е съдба. Нищо, че от този прототип се тласкаме и "храним" в житейския си път.

Съдбата си я чертаем ние и я променяме във всеки миг.

Защото сме със свободна воля.

Дори Всевишния не си позволява непосредствено да ни я нарушава.

Затова и в пълна сила сме отговорни за същността си и за последствията от съдбата ни за себе си и за другите.

--------------------------------------------------------------------------------

До същите изводи съм стигнал и аз след дълги лутания и търсения.

Абсолютно подрепям казаното от valentinus

когато човек се ражда, в микрокосмоса му се създава един особен прототип, модел, първоформа,

в която,

съобразно кармичните и кръвни дадености /индивидуална, групова, народностна и расова карма, заедно с родителското кръвно наследство/

се концентрират сили, енергии и витални субстанции в достатъчно количество за така очертания жизнен път.

Но това не е съдба

назови го, дай му име

моля

на прототипа

май просто играем с думи

затова и дадох примера с паницата, дробенето и сърбането(забелязала съм, че е много по-разбираемо

когато се използват примерчета от бита, макар и не дотам точни)

и по твоите думи следва, че "паница" има

аз съм си я кръстила за себе си - съдба

защото...

има променяеми и подлежащи на контрол събития в живота ни, с прилежащите отговорности

но има и неподлежащи...

Много пъти съм мислила защо мойрите са три

Редактирано 10 септември 200916 г. от Нел (преглед на промените)

....

Много пъти съм мислила защо мойрите са три

Три етапа в живота на човека : Лахесис “даваща жребий” още до раждането на човека (кармата) ; Клото “предяща” нишката на живота му (свободната воля) ; Атропос “неотвратимо” приближаваща неговата смърт (неизбежното).

Трите дъщери на Ананке.

Играе ли Бог на зарове?

"Бог не хвърля зарове"

Няма сентенция на Айнщайн, която да ми се е приисквало да оборя

И вероятно тук ще се конфронтирам с някои от участниците в разговора.

Защото...

не симпатизирам на ученията, пролузващи идеята, че ние сме богове. Твърде много страдания на

тази планета идват именно от изживяването на хора като богове или псевдомесии.

Бог е в нас и навсякъде около нас. Той е Абсолютът.

Не му е необходимо да хвърля зарове.

млъквам... просто съм разочарована от това, че много човешки ръце мърсят Бог.

единственото учение(Път, Философия), на което симпатизирам е суфизмът

Редактирано 10 септември 200916 г. от Нел (преглед на промените)

Защо усложнявате всичко, не мога да разбера. Всъщност, мога - човекът обича тази игра на сложности, тя идва от необходимостта на ума да прави нещо, когато няма какво друго да прави. :-)))

Карма и съдба е едно и също. Поне Вальо и Станимир да бяха го пояснили - мисля, че са запознати с източните учения.

Карма, според тях, са дадености преди раждането. Добре, а кой ги дава, нали ние самите си изработваме кармата - нали ние самите чистим или мърсим... и каквото сме си постлали в този живот, на такова ще легнем един ден в някой следващ, а може и даже в този, поради забързаните вибрации на времето в тази ера на Водолея.

Пак да повторя - получаваш само онова, което си дал и нищо повече или по-малко от това.

Карма и съдба са едно и също нещо. Бог не е съдия. Ние самите се осъждаме на щастлив или не живот. Никой друг - само ние сами. Всеки сам пише книгата на живота си.

Редактирано 10 септември 200916 г. от Lucia_free (преглед на промените)

"Бог не хвърля зарове"

Няма сентенция на Айнщайн, която да ми се е приисквало да оборя

И вероятно тук ще се конфронтирам с някои от участниците в разговора.

Защото...

не симпатизирам на ученията, пролузващи идеята, че ние сме богове. Твърде много страдания на

тази планета идват именно от изживяването на хора като богове или псевдомесии.

Бог е в нас и навсякъде около нас. Той е Абсолютът.

Не му е необходимо да хвърля зарове.

млъквам... просто съм разочарована от това, че много човешки ръце мърсят Бог.

единственото учение(Път, Философия), на което симпатизирам е суфизмът

Добре казано, напълно съм съгласен...

Защо усложнявате всичко, не мога да разбера. Всъщност, мога - човекът обича тази игра на сложности, тя идва от необходимостта на ума да прави нещо, когато няма какво друго да прави. :-)))

Карма и съдба е едно и също. Поне Вальо и Станимир да бяха го пояснили - мисля, че са запознати с източните учения.

Карма, според тях, са дадености преди раждането. Добре, а кой ги дава, нали ние самите си изработваме кармата - нали ние самите чистим или мърсим... и каквото сме си постлали в този живот, на такова ще легнем един ден в някой следващ, а може и даже в този, поради забързаните вибрации на времето в тази ера на Водолея.

Пак да повторя - получаваш само онова, което си дал и нищо повече или по-малко от това.

Карма и съдба са едно и също нещо. Бог не е съдия. Ние самите се осъждаме на щастлив или не живот. Никой друг - само ние сами. Всеки сам пише книгата на живота си.

За смисъла, който влагаш в съдба по-подходяща дума ми се струва орисия. Да, кармата е компонент от орисията, една от действащите в нея сили.

Докато под съдба разбирам житейски път, който си градим във всеки един момент тласкани от орисията си, но и коригиран със свободната ни воля.

За мен орисията е нещо изначално в живота, а съдбата е градеж върху тази основа. Но върху една основа може да се изгради и кочина, и замък. Зависи си от нас. А иначе съм съгласен с останалото в поста ти

За смисъла, който влагаш в съдба по-подходяща дума ми се струва орисия. Да, кармата е компонент от орисията, една от действащите в нея сили.

Докато под съдба разбирам житейски път, който си градим във всеки един момент тласкани от орисията си, но и коригиран със свободната ни воля.

За мен орисията е нещо изначално в живота, а съдбата е градеж върху тази основа. Но върху една основа може да се изгради и кочина, и замък. Зависи си от нас. А иначе съм съгласен с останалото в поста ти

А аз ти казвам, че и орисията ние си я правим. Ние сами сме си орисниците.

И основите на дома си, и надстройките, никой друг, освен нас, не гради.

Както щете го наричайте - орис, съдба, карма, живот - едно и също е. И само човекът има пръст в чертаенето му. И точно това е свободната воля - да рисуваме красиво или да дращем и мацаме.

Аз подкрепям мнението, че съдба и карма е едно и също и всичко останало е игра на думи... А в древногръцката митология, доколкото помня, на Мойра (съдбата) са подвластни дори боговете

Какъв глупец!

Да се опитваш да носиш себе си на своите плещи!

Какъв окаян просяк!

Пред собствената си врата да просиш!

Аз излязох с колесницата на първата виделина

и преминах през пустините на много светове,

оставяйки следите си върху не една звезда и планета.

Най-безкрайно е пътуването до самия себе си

и най-сложно е изкуството,

което води до онази крайна простота на една мелодия.

Пътешественикът ще почука

най-напред по всички чужди порти,

за да стигне и до своята,

ще преброди всички външни светове,

за да намери най-накрая

своята най-вътрешна светиня.

Моите очи се скитаха на шир и длъж,

преди да ги затворя и да кажа: Ти си тук!

Вопълът, въпросът О, къде?, се стапя

в сълзите на хиляди потоци

и залива цялата земя

с потопа на безбрежната увереност:

Аз съм!

Рабиндранат Тагор

из Гитанджали

Това е красиво написано.

Точно такъв стил харесвам.

Преди доста години писах нещо подобно, но по-различно.

Съдбата не е изпитото, съдбата е това, което си предначертаеш или ти е предначертано, което ще се случи. Следователно Съдбата е поръчката, а Кармата - изпитото, което си поръчал, него си изсърбал (във времето и пространството). А, сметката... Сметката си е за теб самия. Сметката е болката, сълзите, радостта, усмивките, всичко като последица от поръчаното и изпитото, то е платеното - дара, поднесен на душата (мъка-радост) - поуката, израстването, заслуженото.

"Пито-платено."

"Чисти сметки - добри приятели."

"Пу, ти гониш!"

Малко така стоят нещата. Пиеш - плащаш - пиеш и пак плащаш... Докато не платиш, никой "барман" няма да ти даде пак да пиеш, освен ако не е на версия, ама версията ти се трупа - сметката, братле, сметката расте. А, дойде ли момента за разплата...

Редактирано 12 септември 200916 г. от Someone_Else (преглед на промените)

За професионалното израстване, кариерата, материалното състояние на човека-трябва да търсим причините и резултатите в неговите качества-дали има дарби,заложби в дадена област, дали се е борил достатъчно,дали е силен и упорит. Но за важни житейски събития-дали ще се роди в България,или в Германия,или Холандия, дали ще бъде висок 1,80 или 1,56, дали ще срещне своята принцеса или принц,дали ще има или няма деца-тук вече Господ си казва думата.Или както някои го наричат Съдба.

Да, вярвам в съдбата. Тя е много важно нещо.

За професионалното израстване, кариерата, материалното състояние на човека-трябва да търсим причините и резултатите в неговите качества-дали има дарби,заложби в дадена област, дали се е борил достатъчно,дали е силен и упорит. Но за важни житейски събития-дали ще се роди в България,или в Германия,или Холандия, дали ще бъде висок 1,80 или 1,56, дали ще срещне своята принцеса или принц,дали ще има или няма деца-тук вече Господ си казва думата.Или както някои го наричат Съдба.

Да, вярвам в съдбата. Тя е много важно нещо.

Според мен съдба и карма са различни неща. Ето пример. В този живот, човек може да стане професор по физика, който е здрав и прав, а може и да стане такъв с множество физически недъзи, които му носят болка, защото има карма за изкупуване.Т.е. съдбата ти може да е да станеш професор, но какви страдания ще имаш междувремено, зависи от това което си посял преди, т.е. от кармата. Аз възприемам кармата, като негатив, който със страдание и болка, да се превърне в позитив.

За професионалното израстване, кариерата, материалното състояние на човека-трябва да търсим причините и резултатите в неговите качества-дали има дарби,заложби в дадена област, дали се е борил достатъчно,дали е силен и упорит. Но за важни житейски събития-дали ще се роди в България,или в Германия,или Холандия, дали ще бъде висок 1,80 или 1,56, дали ще срещне своята принцеса или принц,дали ще има или няма деца-тук вече Господ си казва думата.Или както някои го наричат Съдба.

Да, вярвам в съдбата. Тя е много важно нещо.

За професионалното израстване, кариерата, материалното състояние на човека-трябва да търсим причините и резултатите в неговите качества-дали има дарби,заложби в дадена област, дали се е борил достатъчно,дали е силен и упорит. Но за важни житейски събития-дали ще се роди в България,или в Германия,или Холандия, дали ще бъде висок 1,80 или 1,56, дали ще срещне своята принцеса или принц,дали ще има или няма деца-тук вече Господ си казва думата.Или както някои го наричат Съдба.

Да, вярвам в съдбата. Тя е много важно нещо.

Съдбата е тотален контрол над физическото ниво на човека, не мисля, че човек може да мисли дори за контрол над нея. Това е в рода на фантазията!