Вчера се загледах в темата за десетте божи заповеди. Прочетох ги отново. И установих, че всъщност заповед "Не лъжи! " няма! Има- "Не лъжесвидетелствай срещу ближния си! ". Обаче това не е лъжа. Или в превода нещо не е както трябва, или наистина не е забранено да се лъже. Какво излиза? Значи- може? Или това е една разумност от страна на далия десетте заповеди, щото му е било ясно, че заповед "Не лъжи!" е неизпълнима? В един свят на илюзии, и да съзнаваш, и да не съзнаваш - все си лъжеш... Но пък несъзнателоното лъжене трябва ли да се счита за лъжене?

Ето, в "Пинокио" на Карло Колоди нещата са ясни: който лъже- носът му пораства малко. (обаче пак не става ясно- ако излъжеш без да искаш, защото самият ти си заблуден, или просто не знаеш нещо, пак ли така ще стане? ) При следващата лъжа- повече. А какво става в нашия живот? Какво става, когато лъжем? Какво става, когато ни лъжат?

Може ли да търсим Пътя, себе си, Истината, Любовта и в същото време да лъжем в ежедневния си живот? Съзнателно, насочено? Или за забавление? Или от нужда? Ама като нищо не ни забранява пък?

Редактирано 23 юли 200818 г. от Багира (преглед на промените)

Лъжата си е ОК,стига чрез нея да не вредиш на някой. Ако понякога лъжеш ей така,безобидно и за забавление,не виждам нищо лошо. Пример - компания приятели,които си говорят и си разправят разни истории,и някой преувеличи и излъже за някоя случка,просто за да даде своя принос към доброто настроение. Смятам,че на истински свободният човек,отхвърлил фалшивите морални ограничения и предразсъдъци,не би трябвало много-много да му пука какво точно говори,стига с това да не навреди на някого. Това е единственият критерий...

За темата бих каза,онази басня за "Лъжливото овчарче".

и...закона за причинно - следствените връзки действа,

затова може би най-голямото "зло" е НЕВЕЖЕСТВОТО.

Вчера се загледах в темата за десетте божи заповеди. Прочетох ги отново. И установих, че всъщност заповед "Не лъжи! " няма! Има- "Не лъжесвидетелствай срещу ближния си! ". Обаче това не е лъжа. Или в превода нещо не е както трябва, или наистина не е забранено да се лъже. Какво излиза? Значи- може? Или това е една разумност от страна на далия десетте заповеди, щото му е било ясно, че заповед "Не лъжи!" е неизпълнима? В един свят на илюзии, и да съзнаваш, и да не съзнаваш - все си лъжеш... Но пък несъзнателоното лъжене трябва ли да се счита за лъжене?

"всъщност заповед "Не лъжи! " няма! "Това е така,защото си прочела само 'темата за десетте божи заповеди' ,щото в Библията този въпрос-какво трябва да е отношението ни към лъжата си е разгледан и си е казано много ясно,многократно-Откровение 22:15 "А отвън са псетата, чародейците, блудниците, убийците, идолопоклонниците и всеки, който обича лъжата и лъже."

Или това е една разумност от страна на далия десетте заповеди, щото му е било ясно, че заповед "Не лъжи!" е неизпълнима?

Ще те попитам нещо,може би ще ти е интересно-от къде е знаел Йосиф,че не може да 'легне с жената на египтянинът Петефрий, Фараонов придворен',случай описан в Битие 39 глава,след като Законът на Мойсей е даден на евреите стотици години по-късно?Откъде е знаел,че прелюбодейството е грях,а?

Римляни 7:7

"...не бих познал греха освен чрез закона, защото не бих познал, че пожеланието е грях, ако законът не беше казвал: "Не пожелавай". "Законът(не само десетте) е даден именно поради тази причина,за да няма хък-мък,ама не чух,ама не бях там.Законът не е бил даден на онези,които са постъпвали правилно от гледна точка на даващия правилата,а точно обратното-на грешниците,за да знаят! кое да,кое не.-1 Тимотей 1:9"като знае това, че законът не се налага за праведния, а за беззаконните и непокорните, за нечестивите и грешните,... ,"

Че всички сме грешници за това спор няма,че целия закон не може да бъде изпълнен спор няма,съзнателно или не често вършим/казваме/ неща,за които най-малкото после съжаляваме,има обаче една съществена разлика-някои,си признават грешките,прощават и се молят да им бъде простено,другите просто не виждат смисъл в това.

"всъщност заповед "Не лъжи! " няма! "Това е така,защото си прочела само 'темата за десетте божи заповеди' ,

В гръцката митология се говори за Прокруст. Припомни си този мит! Много е полезен.!

Та коментирах десетте божи заповеди. Откровението е съвсем друга история. Търсачите на вратички, обаче, биха подсказали, вероятно, че може пък да останат вътре тези, които лъжат, но не обичат лъжата. И хоп- легализираме "благородната" лъжа! Или "малката" лъжа! Или лъжата, която не е вредна!

Ще те попитам нещо,може би ще ти е интересно-от къде е знаел Йосиф,че не може да 'легне с жената на египтянинът Петефрий, Фараонов придворен',случай описан в Битие 39 глава,след като Законът на Мойсей е даден на евреите стотици години по-късно?Откъде е знаел,че прелюбодейството е грях,а?

За да получиш смислен отговор, първо трябва да зададеш смислен въпрос. Обаче това е в случай, че изобщо искаш да получиш отговор. Доста често питащите всъщност изобщо не се интересуват от отговори, още повече- на други, освен на тях самите.

..... има обаче една съществена разлика-някои,си признават грешките,прощават и се молят да им бъде простено,другите просто не виждат смисъл в това.

Много хора си признават грешките, за да могат да продължат да грешат. Обаче аз дълбоко подозирам, че и да си признае човек, и да не си признае, все ще си продължи да си греши. Защото това си е същността му. Това не означава, че зова да не се признават грешки. Не, това означава, че считам, че на човек е добре да му омръзне да прави грешки. То ест да му омръзне грешната същност...

А кой е безгрешен, освен Провидението, което поставя всичко и всеки на мястото му?!

Човешко е да се греши. Много хора не си признават грешките, изключително малко са доблестните люде, които казват "аз сгреших". Хората се страхуват да признаят пред себе си, че не са богове и в това е най-голямото им нещастие. Повечето изживяват живота си без да успеят да му се насладят, точно поради страха си от провал, който е най-егоистичния страх, според мен. А това е тъжно.

„Който е безгрешен, нека пръв хвърли камъка.”

Добре. Няма да хвърлям камъни. Ама пък и не искам. Не са ми камъните проблем, също и желанието да ги хвърлям. Проблем е да се отделя лъжата от нелъжата, как да го правим, като истинността не е нашата същност...

Лесно се заклеймява лъжата, ако не я изричаме ние и ако я различим. Но ако я изричаме ние- нещата стават сложни. Освен това рядко лъжата си стои като лъжа. Най- често тя стъпва здраво на нещо съвсем верно. И оттам нататък кривва.

Сега за лъжата има и много поговорки. Една от тях е : На лъжата краката са къси.

Също така много се приказва за лъжата и във философските книги като в Платоновите Диалози и др.

Моят духовен учител Йеова ми каза, че моралните заповеди са истински, само има някои измислени неща от Сатана,

който се е месил в духовните разговори на всички хора.

Ако едни човек иска да се измъкне от някакъв закон, заповед и т.н. той винаги ще си намери начин. Аз съм човек и също греша и то съм сигурен че греща всеки ден, кога осъзнавам грешките си, кога не, но греша. Когато осъзная някоя своя грешка се стремя да не я допускам повече. Не обичма да лъжа и го правя много рядко, освен когато не осъзнавам, че го правя. Вратички има навсякъде. Изрази като "макла", "благородна", "незначителна" и т.н. лъжа за мен са просто начин успокояване на нечии души, за да могат да спят спокойно нощем. Лъжата си е лъжа във всичките и форми.

"Не лъжесвидетелствай срещу ближния си! "

Не мисля, че има разлика между това и "Не лъжи!" , защото гока съществува лъжата? Съществува когато изречеш някое свое твърдение пред други хора, което не отразява наистина меннието ти по даден въпрос. Така, че заповедта си е написана много добре, все пак неможеш да излъжеш себе си нарочно!

......

п.п. Добре че има търсачки . Може би тук човек ще разбере нещо за отношението на Бог към лъжата

Сега разбирам, защо от всички книги на пророците, любима ми е "Еклесиаст".......

Ами след като прочетох линка по-горе с извадките от всички останали пророци, как няма да се влюбя в "Еклесиаст" ?