...

Редактирано 2 октомври 200817 г. от Алморот (преглед на промените)

Какво мислите за страданията? Поздрави!

Няма да напиша какво ме вдъхнови за темата защото парен каша духа.

Според ВЕДА "страданията" са "РАдж"-гуна. Средната гуна, междинна гуна между гуната "САТва" на доброто, знанието, светлината и знанието и ТАМас, гуната на злото, мрака, невжеството и инерцията, която се отъждествява със самата материя.

Раджо гуна се нарича още 'царска гуна', тъй като е приоритет на съзнаанието, което иска да 'владее материята' и да 'се репродуцира' в нея. И в този аспкет стрданието бива два вида- сладостратие(майа) и ИСТИНСКО страдание(Маха-майа). Раджо-гуна се асоциира с майа, материалната енергия.

за сега е това,

поздрави!

U.Ra как да страдам!?! Ти си празник за моята душа

п.п. Между другото U.Ra за мен винаги е означавало У/В Ра Имам тук една вълшебна книга на Аменхотеп IV- " Теб аз дарувам". Ако попаднеш на нея прочети я вълшебна е

Така е У=В, не само при братята римляни, но и у(в) НАС...

И когато се правят У-стните за целувка то О става У, за да може да мине душата през ТЯСНАТА ПОРТА за да В-лезе в Царството Не-бесно!

Тази книга е само за мене! 10X & 10Y !

Интересни неща научавам аз от теб Благодаря!

Забравих да спомена, че, като цяло, представителите на ОГНЕНИТЕ архетипи са носители на раджо-гуна. За добро или зло Огнените знаци поддържат тази гуна, която е междинна в материята.

Спец. Поздрав с (може и да съм го правил преди) с този най-сполучлив кавър

http://www.youtube.com/watch?v=efFVXaX4e24

на Стрелецът-27.11 , с песента за “Стрелецът”. Тука както и китарата, така и гласът много добре са пресъздадени. Както и барабаните! Страхотно!

Hey Joe, where you goin' with that gun in your hand

Hey Joe, I said where you goin' with that gun in your hand

....

Hey Joe, I've heard you shot your woman down,

shot her down, now

.......I'm goin' way down south,

Way down to Mexico way

Alright!

I'm goin' way down south,

Way down where I can be free

Ain't no one gonna find me

..........

"JOE" a short version of "Joseph", .......Stalin is called "Uncle Joe"..

Тука иам страхотни картини-колажи посветени на ционистката политика на администрацията на Буш, страхотен замисъл, една картина може да я гледаш с часове и да откриваш детайли, свързани с подсъзннаието на героите от нея...Страхотен е този художик! Това нещо е възможно с либерална САЩ. Това нещо никога не би се случило в СеСеРе и колониите и. Знаеш...

http://www.rense.com/1.mpicons/dees1.htm

Оттам има колажи, който пасват на част от текста песента “хей, Джо”

Редактирано 18 септември 200818 г. от U.Ra (преглед на промените)

....... Светците достигат своето освобождение при най-различни обстоятелства. Един истински светец, независимо от външните условия, може да отразява Божествения образ намиращ се вътре в него. Той играе всякаква роля, която Бог му възлага, независимо дали тя съответства или не на общоприетите представи." (Парамаханса Йогананда)

п.п. Не съм под влиянието на диаманти споко. Ако скъпоценните камъни не са в сърцето какъв е смисълът от всичко?!?

Така е.И аз съм разсъждавал точно на тази тема и стигнах до същия извод....

Но от друга страна това се отнася и до всеки човек, нали ?

Редактирано 24 септември 200817 г. от Trichocephalus (преглед на промените)

До всеки човек обърнал погледа си навътре

Аааа-не.Тук не съм съгласен ! Защо пък да е "обърнал погледа си "навътре"" ?

Ако Иисус беше обърнал погледа си навътре-щеше ли да тръгне да проповядва и да стигне до Голгота ? Ако св.Тома Аквински гледаше само във вътрешния си мир, щеше ли да остави манихейството, и да тръгне да го разобличава ?

Какво всъщност знаем за това, какво са си мислели светците, поели по своя път ? Виждаме само външната изява на дейността им. А какво са си мислели ? Може ли някой да каже ?

Да във външния свят за да отвори пътя за вътрешния Поздрави! Външното е вратичка

п.п. Но ти външно ли гледаш на тези неща!?!

Разбира се.И ти гледаш така.

Защо да няма връзка ? Има. Двояка даже.

1.)Външното (материалното) се олицетворява от краля, (вътрешното) духовното от учителя.

От тук извеждаме, че тези, които са външно незначителни са духовно просветлени, тези които са външно приближени до краля и притежават всички блага са духовно глухи, а тези, които са по средата са просто невежи.

2.)незначителните за краля търпята несгоди и лишения в живота, но това не ги интересува ("близостта от такъв род не е важна.")

от тук вадим и най-важният извод, който си е по конкретната тема - всъщност, това, което ние възприемаме като страдание, всъщност, ако бяхме "духовно извисени" нямаше да го забелязваме.

Тоест-в такъв случай нямаше да е "страдание".

Следователно - страданието не ни "извисява" , нито пък ни прави "по-дълбоки".

Гносисът е за любопитни.

Естествени ?

Свободни ?

Това е най-разпространената гледна точка.

Принципът заложен в това е, че с малки дози страдание ти ще привикнеш към него, и след това няма да пука за следващото.

Това, първо ще те подготви и второ ще те освободи от страха от страдание.

Този принцип е залегнал и в стоицизма, и в исихазма, и с стълпничеството, и в постите, в мюсюлманското говеене, в будистките манастири, и в ритуалите за пълнолетие на момчетата , в татуирането при папуасите и в още толкова други религии, ритуали, тем подобни щуротии, че и до утре да изброявам-пак няма да мога да обхвана всичките....

Това ми прилича на вдигането на щанги.Вдигаш малки тежести ежедневно-за да се подготвиш за големия финал.

Личното ми мнение е, че щангист няма да ставам.

р.s. А гъби да си яла ?

Редактирано 24 септември 200817 г. от Trichocephalus (преглед на промените)

Хм, не съм чувал за подобни неща в будистките манастири.

Животът е страдание, казва Буда, но това е констатация.

Раждането е страдание, болестите са страдание, старостта е страдание и смъртта е страдание. Когато си разделен от хората, които обичаш е страдание, когато си с хора които не харесваш е страдание.

Всяко преживяване в живота е страдание в сравнение с просветлението. Защото всяко преживяване в обусловения свят, дори и най-щастливите са нетрайни в същността си. Всичко е преходно. Появява се като съвкупност от причини и условия, променя се през цялото време и изчезва.

От абсолютна гледна точка страданието е илюзия.

Всяко преживяване в живота е страдание в сравнение с просветлението. Защото всяко преживяване в обусловения свят, дори и най-щастливите са нетрайни в същността си. Всичко е преходно. Появява се като съвкупност от причини и условия, променя се през цялото време и изчезва.

От абсолютна гледна точка страданието е илюзия.

Вало, така представено светоусещането има ДУАЛИСТИЧНО значение. Т.е. НЕ се дефинира КОЕ Е ВЕЧНОТО ПРЕЖИВЯВАНЕ. Твоето представяне може да подтикне хората към просветеление или към обратното му- вкопчване и консумация от материята 'до като може', тъй като НЯМА КРАЙНА ЦЕЛ. Т.е. материалистите биха изработили демоничната философия: "Ми що е тъй, като ше е гарга да е рошава".

Разбираш ли?...Това знание за Бога Е НЕПЪЛНО!

Абсолютната гледна точка е просветлената. Просветлението е същността на всяко същество.

Съществува знание, методи и поведение водещи до преживяване на просветлението.

Ползвайки методите всъщност ние не се усъвършенстваме, няма как. Абсолютно съвършени сме в същността си.

Методите премахват причините, поради които не преживяваме абсолютната природа на всичко.

Основната причина е егото, като съвкупност от дуалистични идеи, "смущаващи" чувства, като желание, гняв, гордост, завист ... и дуалистични навици, като неосъзнатия навик да разделяме нещата и да ги поставяме в категории - харесва ми, не ми харесва.

пп

В будизма няма бог.

Абсолютната гледна точка е просветлената. Просветлението е същността на всяко същество.

Съществува знание, методи и поведение водещи до преживяване на просветлението.

Ползвайки методите всъщност ние не се усъвършенстваме, няма как. Абсолютно съвършени сме в същността си.

Методите премахват причините, поради които не преживяваме абсолютната природа на всичко.

Основната причина е егото, като съвкупност от дуалистични идеи, "смущаващи" чувства, като желание, гняв, гордост, завист ... и дуалистични навици, като неосъзнатия навик да разделяме нещата и да ги поставяме в категории - харесва ми, не ми харесва.

пп

В будизма няма бог.

Според Кришна-съзнание, ЕСЕНЦИЯ НА ВЕДА, "Просветлението" е САМО НАЧАЛОТО на осъзнаването на Бога, който е ЛИЧНОСТ, не -"Светлината Му" САМО..

за това ти казах, че будизма е НЕПЪЛНО знание и преживяване за Бога, но е на светлинни години пред абрахамизма в това отшошение..

ПС: Независимо, че Буда учи, че "няма Бог", то ТОЙ Е ОТОРИЗИРАНА ИНКАРНАЦИЯ НА ВИШНУ за кали-йуга. Именно в това се състои мисията Му-да учи, че НЕ е Бог. защо постъпва така е писано. Поради егото, което не приема Бог за ЛИЧНОСТ в кали-йуга...но дори малко ако се позамислиш: На будизъм учи Буда, не -филанкишията Мухамад или Ахмад от капалъ-чарши! .....не можеш да ги "хваниш" тези моменти..

Редактирано 24 септември 200817 г. от U.Ra (преглед на промените)

Буда не учи на будизъм. Буда учи как стоят нещата.

Буда няма его.

Всеки е буда, не всеки го знае.

пп

Духовните системи са различни. Имат различен възглед, различни методи и различни цели.

Редактирано 24 септември 200817 г. от Вало (преглед на промените)

Буда не учи на будизъм. Буда учи как стоят нещата.

Буда няма его.

Всеки е буда, не всеки го знае.

пп

Духовните системи са различни. Имат различен възглед, различни методи и различни цели.

Буда учи на БУДИЗЪМ. "Как стоят нещата" е нонсенс. Кои неща? Кога, как и защо не отговаря Буда, тъй като мисията Му е за УПАДНАЛИ КАСТИ и низши касти. Т.е.; Буда носи Светлината, като спасителна сламка, не като Първоначален Стълб..... не го хващаш това.

освен това е НЕСЪСТОЯТЕЛНО, ОСОБЕНО за Буда да отричаш ПРЯКАТА му връзка с ВЕДА. То за зрящите се вижда опосредствената и такава с абрахамските религии, като ЛУННИ ведически култове, та камо ли ЗА ПРЕКИЯ произход на Буда от ВЕДА!

Буда "няма его", но е само Безличеностен Парам-Атма(Свети Дух), втората реализация на Първичния Бхагаван!

Обвържи нешата и не се капсулирай като абрахамец. Светът те ОТВОРЕНА система!

Редактирано 24 септември 200817 г. от U.Ra (преглед на промените)

Страданието е втората възможност - то идва, когато първата не е използвана. Първата възможност са любовта и радостта.

Подходът е като към втора възможност, т.е. поправителен. Като се научим да използваме любовта и радостта, няма да стигаме до страданията. Правиме нещо - трябва да го направим така, че и ние да сме радостни и другите (едното не може без другото). Ако само ние се радваме, ще дойдат страданията.

Четох из езотеричната литература, но не помня къде, че има два пътя на развитие при човека. Първият път е пътят на на страданието, по който вървят повечето хора - страдаш, а страданията ти те подтикват да се бориш да промениш нещата и по този начин напредваш и се развиваш. За втория път не си спомням, но естествено, ако следваш определен духовен път и достигнеш някакви духовни ценности, вече можело да вървиш по пътя, по който ще се развиваш без страдания. За съжаление не си спомням какъв беше този път. Ако имате някаква информация за втория път, ще ми я дадете ли?

Редактирано 20 октомври 200817 г. от tuksum (преглед на промените)

Четох из езотеричната литература, но не помня къде, че има два пътя на развитие при човека. Първият път е пътят на на страданието, по който вървят повечето хора - страдаш, а страданията ти те подтикват да се бориш да промениш нещата и по този начин напредваш и се развиваш. За втория път не си спомням, но естествено, ако следваш определен духовен път и достигнеш някакви духовни ценности, вече можело да вървиш по пътя, по който ще се развиваш без страдания. За съжаление не си спомням какъв беше този път. Ако имате някаква информация за втория път, ще ми я дадете ли?

Бушидо-пътят на воина....

За втория път не си спомням, но естествено, ако следваш определен духовен път и достигнеш някакви духовни ценности, вече можело да вървиш по пътя, по който ще се развиваш без страдания. За съжаление не си спомням какъв беше този път. Ако имате някаква информация за втория път, ще ми я дадете ли?

Не случайно не си спомняш ... Първо трябвя хубавичко да ти писне от първия път ...

Четох из езотеричната литература, но не помня къде, че има два пътя на развитие при човека. Първият път е пътят на на страданието, по който вървят повечето хора - страдаш, а страданията ти те подтикват да се бориш да промениш нещата и по този начин напредваш и се развиваш. За втория път не си спомням, но естествено, ако следваш определен духовен път и достигнеш някакви духовни ценности, вече можело да вървиш по пътя, по който ще се развиваш без страдания. За съжаление не си спомням какъв беше този път. Ако имате някаква информация за втория път, ще ми я дадете ли?

Мислите ли, че вторият път наистина съществува?

Мислите ли, че вторият път наистина съществува?

Охоооо, ти ли, ти ли!

Спомняш си и още как!

Всеки сам си избира какви страдания да премине-в този си Живот

Преди да дойдем Тук,всеки си пише план

Страданията са нужни за Душата му,и за Уроците ненаучени

Човекът нарича страдание онова, което не разбира.

Когато загубиш нещо, не знаеш какво печелиш. - припомнете си тази максима и ще проумеете какво се крие зад страданието.

А то не е нищо друго, освен...

http://es.youtube.com/watch?v=zbQZkqzh9p8&...feature=related

Охоооо, ти ли, ти ли!

Спомняш си и още как!

Не, не си спомням.

Аз също отадвна стигнах до извода, че когато губим не знаем какво печелим. Е, искаше ми се да печеля без преди това да се налага да страдам.