^{Добре е да имаш потекло.}

^{Но славата принадлежи на} 

^{предците ни не на нас.}

^{Плутарх}

Редактирано 20 март 201412 г. от Acidgirl (преглед на промените)

Във всяка секунда на този свят има една дълга върволица от плачещи хора и една по-малка от смеещи се. 
Но има и трета върволица, която вече не плаче и вече не се смее. 
Най-тъжната от трите. За нея ми се говори.

 

                                                                                                                                                                                               Георги Господинов

Ако ще минаваш през ада,

не спирай.

  Уинстън Чърчил

" Знаеш ли от каква материя е направен Космосът? Направен е от самота. Това е материята. А самотата е летливо вещество, което се стреми да изпълни цялото пространство около себе си... Някога самотата беше по-концентрирана и по-малка, можеше да си я опитомяваш, да я галиш като котка. сега вече не мога да се оправям с космическите размери. " — Георги Господинов, ''И всичко стана луна''

"Никога не усложнявайте нещо,което е просто.Това е една от най-големите житейски мъдрости.Много трудно приложима. Особено за интелектуалци и романтици."

 

Ерих Мария Ремарк

"Най-важните неща се изричат винаги най-трудно. Това са нещата, от които се срамуваш, понеже думите ги смаляват, те свиват нещата , изглеждали безгранични докато са били в главата ти, до съвсем тривиални размери, когато се изрекат.
Но не само това, нали?
Най-важните неща се намират съвсем близо до истинската ти същност, която не обичаш да показваш на другите - като съкровище, което враговете ти с радост биха ограбили.
И може да се случи така, че да разкриеш душата си, което съвсем не е лесно, само за да те изгледат особено, без изобщо да разберат какво си казал или защо си помислил казаното за така важно, че едва не си се разплакал, докато си споделял своята тайна.
Струва ми се, че това е най-лошото - когато тайната остава заключена в тебе, не поради липса на разказвач, а поради липса на слушател, който да те разбере."

Стивън Кинг, "Особени сезони"

 

"Well, there's three version of this story - mine and yours and then the truth."

“Няма друг начин да обезоръжиш един човек, освен чрез вина. Чрез онова, което самият той е приел като вина. Ако човек някога е откраднал и стотинка, можеш да му наложиш наказание, предвидено за банков обирджия, и той ще го приеме. Ще понесе всякаква мизерия, ще мисли, че не заслужава друго. Ако на света няма достатъчно вина, трябва да я създадем. Ако научим човек, че е лошо да се гледат пролетни цветя, а той ни повярва и после го направи, ще можем да правим с него каквото поискаме. Той няма да се защитава. Няма да мисли, че заслужава защита. Няма да се бори. Но да ни пази Господ от човека, който живее по собствените си стандарти. От човека с чиста съвест. Той е човекът, който ще ни победи.”Айн Ранд,  "Атлас изправи рамене"

Забавлението е щастие за онези,

които не могат да мислят.

Александър Поуп

 

Гневът заслепява здравия разум...

 Робърт Ингерсол

 

Разбери кой си и го

направи нарочно.

  Доли Партън

Няма по-голям страх от страха, предизвикан от самотните ти крачки нощем. Те ечат като отчаяни удари по заключена врата. Ускоряват се като пулс на бягащо животно. Ехото от собствените ти стъпки те преследва. Може би това е неумолимият ход на пропуснатото време. С биенето на твоите кънтящи крачки те гони времето. Когато объркаш стъпките си, когато не знаеш накъде — ти объркваш времето.

Блага Димитрова

"Навярно беше умряла на гладно сърце, така е по-добре за здравето." 

Борис Виан, " Добрите ученици", из ''Човекът вълк''

"Дивата жена е вътре във вас. Тя е природата на всички жени. За да я откриете, трябва да се върнете към инстинктивния си живот, към най-дълбокото си познание. За това ви предлагам да се опитаме да си припомним дивата си душа. Да я призовем с песен върху костите си. Да захвърлим фалша, който са ни наложили. Да облечем истинската роба на мощния инстинкт и познание. Да проникнем в психичните владения, които някога са били наши. Да махнем превръзките, да приготвим лекарството. Да се превърнем в диви жени, които вият, смеят се и зоват с песен Онази, възлюбената и любящата......."

Клариса Естес "Бягащата с вълци"

 

С времето човек разбира тънката разлика да държи ръка и да окове душа. И разбира, че да е в нечие легло, не означава любов. И започва да разбира, че целувките не са договори. Подаръците не са обещания. И човек започва да приема своите провали с вдигната глава и отворени очи. И се научава да гради всички свои пътища сега, защото утрешните основи са несигурни за планове, а бъдещите обикновено пропадат по средата. И след време човек научава, че ако е прекалена, дори топлината от слънцето изгаря.
И се научава да посади своя собствена градина. И да украси своята собствена душа, вместо да чака някой да му донесе цветя. И човек разбира, че наистина може да издържи, че наистина е силен, че наистина има стойност.
И човек разбира и се научава! И всеки ден се учи! След време разбираш, че да бъдеш с някой, поради това, че ти предлага хубаво бъдеще, означава че рано или късно ще искаш да се върнеш към своето минало.

С времето разбираш, че само който може да те обича с недостатъците ти, без да се опитва да те променя, може да те дари с цялото щастие, за което мечтаеш. След време ще си даваш сметка, че да се ожениш само за да не останеш по-назад, е сигурен признак, че бракът ти ще е един провал.
След време ще си даваш сметка, че да си до някой само за да не се чувстваш самотен, накрая неизбежно ще те накара да искаш да не го виждаш повече.
С времето разбираш, че истинските приятели се броят на пръсти, а който не се бори за тях, рано или късно ще се окаже заобиколен от фалшиви приятелства. След време също разбираш, че думи казани на прощаване, могат да наранят човек за цял живот.
След време си даваш сметка, че който унижава или подиграва което и да е човешко същество, рано или късно ще преживее същите унижения или подигравки, умножени многократно. След време разбираш, че да се извини може всеки, но да прощават могат само тези с голяма душа.

След време ще се увериш, че макар да си щастлив с тези, които са до теб, безкрайно ще ти липсват онези, които до вчера са били с теб, а днес вече са си отишли. След време си даваш сметка, че макар да си щастлив с тези, от които си заобиколен, един ден ще плачеш за онези, които си оставил да си отидат. След време си даваш сметка, че всяко едно преживяване с всеки един човек е неповторимо.

След време разбираш, че да избързваш нещата или да ги насилваш да се случат, накрая ще накарат да станат не така, както си очаквал. С течение на времето си даваш сметка, че всъщност най-хубаво е било не бъдещето, а моментът, в който си се намирал! Точно този неповторим миг!

С течение на времето също научаваш, че животът е тук и сега и че е без значение колко планове имаш - не съществува нито утре, нито вчера. След време разбираш, че да се опитваш да простиш или да молиш за прошка, да казваш че обичаш, да казваш че ти липсва, да казваш че ти е нужен, да казваш че искаш да бъдеш приятел на някой до гроб е късно и вече няма смисъл! Човек остарява твърде бързо, прекалено бързо и помъдрява прекалено късно! Точно когато...вече няма време...

Хорхе Луис Борхес

 

„Защо сега не можеш да летиш, мамо?– Защото съм възрастна, миличко. Когато хората пораснат, те забравят как се лети.– А защо забравят?– Защото вече не са весели, невинни и безсърдечни. Само веселите, невинните и безсърдечните могат да летят.“„Питър Пан“, Джеймз М. Бари

— Толкова съм слушала за вас, господин Мейсън.— Ако е ставало дума за нещо лошо, можете да му повярвате — отвърна адвокатът. — А ако е било нещо хубаво, бъдете сигурна, че е клевета.

Ърл Стенли Гарднър - Случаят с подменената снимка.

Кой знае как да задържим любовта?

 

—  Кажи    на    любовта,    че    ще    отскочиш   до „Джуниърс Дели" на Флетбуш авеню в Бруклин да си купиш  баница,   и  в  случай  че  остане,   ще  получи половината.  Тя ще остане.

 

—  Кажи на любовта, че искаш да получиш частица от нея и вземи кичур от косата й. Изгори косата в евтин тамянник,  който има ин/янг знаци от трите страни. Обърни се на югозапад.  Говори бързо над горящата коса на убедително екзотичен език. Вземи пепелта от изгорялата  коса и  си нарисувай с нея мустаци на лицето. Намери любовта. Кажи й, че си някакъв друг човек.  Тя ще остане.

 

—  Събуди любовта посред нощ. Кажи й, че светът гори.   Хвърли   се   към   прозореца   на   спалнята   и погледни навън.  Със спокойна стъпка се върни до леглото и увери любовта, че всичко ще бъде наред. Заспи. На сутринта любовта още ще бъде при теб.

 

Том Робинс, "Бърни Кълвача''

Прочетох те и ти за мен свърши,
за теб аз бях ангел, ти крилата ми прекърши.
Всеки лист от книгата прочетох и ми стана ясно,
в редовете от лъжи се оплетох, зад корицата е твърде тясно.
 

Книгата е вечна,
без начало и без край !
А участниците в нея са крайно нечовечн,
всеки вика само "дай"!

Но за всички идва задната корица, съдържание.
Там пише само:
Четете тази книга и ВНИМАНИЕ !!!

Думите сами се пишат,
не е нужна химикалка,
четеш и годините изтичат.
книгата свърши, ах колко жалко.

Книгата си има име, но няма си писател.
Името й е живот, а хората са вечния читател.