"Щур свят, Господи, луд свят! Смешен и тъжен, жесток и трогателен, опак и прав… Свят, в който не можеш да разбереш къде свършва майтапът и откъде почва болката, кое точно е злобата и кое обичта, къде е истинското и къде лъжовното…"
Дамян Дамянов

Когато съпругата на Джордж Карлин починала, Карлин - известният груб и устат комик от 70-те и 80-те години, написал тази невероятно изразителна статия - толкова уместна и днес.


"Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи.

Харчим повече, и имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко.

Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време.

Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.

Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко.

Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.

Знаем как да преживяваме, но не знаем кака да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед.

Покорихме космически ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща, но не и по-добри неща.

Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си.

Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да е било, но общуваме по-малко.

Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъжe и дребните души, лесните печалби и трудните връзки.

Времето на по-големите семейни доходи и повече разводи, по красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко – възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни.

Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до Вас, но също Ви позволява да го споделите или просто да натиснете “изтриване”.

Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с Вас завинаги. Запомнете, кажете блага дума на този, който Ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до Вас.

Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито една стотинка.

Запомнете и казвайте “обичам те“ на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето.

Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до Вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете време да споделяте всичко което, имате да си кажете.

Защото животът не се мери с броя вдишвания които правим, а с моментите, които спират дъха ни!"

Мой български народ…

 

/ Монолог на незабравимия Георги Калоянчев, из “Кукер Кабаре”, по текст на Любомир Пеевски /

 

“Безбройни са световните кръговратности, в които се вре человек из своя си живот. Докато е малък человек, стига да протегне ръчичка, да се усмихне или просто да каже „мама” и всички го трупат с похвали. И колкото повече се източва человек, колкото по-голям става, толкова повече похвалите намаляват, за да се изгубят на края, кой знае къде по трудните друмища на голямата световна похвала, за да се разпилеят в глупашки битки, наивни победи и безплодни занятия. Кога мравката срещне мравка, тя я докосне с краченце, за да й каже, къде има зрънце, тревичка или сладко коренче. Кога се срещнат две пчели, те танцуват разни танцове, за да си съобщят, къде има повече цвете и прашец. А ние, людете,твари уж умни и разумни, все тичаме нанякъде, все не ни остава време за человешка приказка, за крехката радост от окуражителния поглед, за един единствен лъч на взаимно разбирание и топлинка. А колко разумно може да бъде, дами и господа, ако се поспрем за малко от тая непрекъсната гонитба на наивна слава, власт, богатства, ако проумеем пропилеената на това неписайно ръг насам ръг натам, ако си спомним, че тичащият человек не само трудно диша, но и трудно се смее, че дори и влюбените, когато се целуват, се спират на място. Лъжовен е тоя свят, господа, лъжовни са хората, но най-лъжовно е времето. Чака то человека да се захласне в нещо красиво, във влюбени очи, румен залез и хоп, тури му бръчка на лицето, резка на душата, бяло му плисне в косите, залепи му печално устни. Какво си викате, а? Калата какви ги приказва, колко е нещастен! Нищо подобно, млади хора! У мене няма боязън, в тялото на всеки един от нас има толкова много фосфор, че от него могат да се направят 2000 клечки кибрит. Представяте ли си, какъв огън ще бъде това! А ние какво? Тук драснем клечка, там драснем клечка и накрая последната догаряща клечка лекичко пада в премръзналите ръце на стария човек.
Мой беден български народ, в душата ти препускат хладни ветрове, в нивята ти кълнят бурени, в домовете ти кълне безверие. Мой нежен и раним български народ, надарен и търпелив, лъган и ограбван, от цветове и интереси, от чужди съветници и свои безбожници, мой нещастен български народ! Ний, твоите чеда, където и да се намираме, граничим с България, и на тая граница митничари няма. На тая граница стои нашата съвест, нашата доблест, нашата толерантност, гробовете на тия, които са били преди нас и люлките на тия, които идват след нас. Мой нещастен български народ, заради страданието ти – поклон!
Уважаеми дами и господа, когато няма хляб, има една стара приказка:
„Имало едно време един дядо и една баба…”, когато няма сол, има сълзи и от тях ще добием,
но когато няма вяра, тогава е страшно. И когато нямате хляб, аз ще ви обичам,
и когато нямате работа, аз ще ви обичам,
и когато се чудите, как да свържете двата края, аз ще ви обичам.
Спомнете си, че някой някъде ви обича, че тази страна ви обича –
слънцето, небето, цветята, горите, полята, морето.
Че България ви обича!
Млади хора, дано във вашите спомени звънне понякога и моят гласец.
Дано във вашия път напред се гуши някъде и моя милост.
Дано когато ви е доста тъжничко или веселичко, си спомните за оня стар господин
в късните дни на есента на своя живот.”

видео    монолог

"- Шефе, не можеш ли да ми кажеш, горе-долу, какво ще правим?
- Влизаме в къщата.
- Влизаме? Какво...
- Имам план, Лойош.
- И как ще излезем живи?
- Планът не стига чак до там..."
Стивън Бурст - "Дзур".

Преводът е мой и са възможни неточности.

10 цитата от Йордан Радичков

 

 
 „Човек е дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение, ала пълно с правописни грешки.” Това са думи на писателя Йордан Димитров Радичков, роден на  24. 10  преди 85 години в с. Калиманица.
Радичков е един от емблематичните български автори, който остава в историята с неповторимия си стил на магически реализъм, рязко отличаващ се от битовизмите на социалистическата проза. Драматургичните му произведения като „Януари” и „Суматоха” остават сред най-любимите на българския театър, а филмите по негови сценарии "Горещо пладне” (1966) и „Привързаният балон” (1967) са сред най-ценните и оригинални произведения на българското кино.
Майстор на краткия разказ, Радичков е майстор и на силната, запомняща се фраза. Предлагаме ви някои от най-обичаните цитати от неговото творчество и интервюта.

* * *
Да крачиш пешком по света, като си подсвиркваш небрежно с уста - мигар може да има нещо по-красиво от това! („Ние, врабчетата”)
* * *
Оттогава съм забелязал, че когато човек не разбира от дума, трябва да го удариш по главата, за да разбере! („Ние, врабчетата”)
* * *
Дано бог ни запази от чужди държави! Какво биха казали чуждите държави: Нямате ли си вие държава да хвърчите из нея, ами сте се юрнали, ще кажат, да хвърчите по нашите държави! („Опит за летене”)
* * *
- Всяка работа е такава. Като я хванеш, не можеш да я оставиш на средата на пътя.
- А бе аз знам, че е така. Ама то туй не е като жена да я хванеш, пък да не я изпускаш.
- То и жената не е чак толкова сигурна – каза братът на Петър Маринков. – Като сапуна е тя.
- Не знам дали е като сапуна. Пък може и като сапуна да е.
- Същата е – каза братът, който, макар и позастарял, още не бе женен, но бе имал работа с една жена и тъкмо заради това мислеше, че познава жените. – Не виждаш ли, че сапунът, когато най-добре го стискаш, най-лесно се изплъзва из ръцете ти. Колкото повече го стискаш, толкова повече се изплъзва.(„Свирепо настроение”)
* * *
Есента баща ми умря и тогава аз продължих да сея лъвове в нивата и да жъна зайци от нея. Съседите известно време се смяха, че сея лъвове, а жъна зайци, но после престанаха да се смеят й взеха да ме гледат накриво. Откъде-накъде, викаха те, ние ще сеем леща, а той ще сее лъвове! Той да не би да е по-горе от нас! За да угодя на съседите, се отказах от лъвовете и почнах и аз да сея леща. Тогава те почнаха да се смеят и да говорят зад гърба ми, че не става човек от мене. Баща му, викаха те, сееше лъвове, а тоя седнал да сее леща. Тогава разбрах, че не трябва да слушам съседите. Сей лъвове, милостиви читателю, та макар и да жънеш зайци! Може би един ден съдбата ще те възнагради и сред мършавите зайци в твоята нива ще те срещне спокойно лъвът. Бог да те благослови! („Домашна тетрадка”)
* * *
Човек не всякога е там, където е капата му. А при суматохата изобщо не може да се разбере под коя капа какво има.(„Суматоха”)
* * *
Трудните уроци са по-мъдри и по-благодарни за човека от лесните - това сам съм го изпитал и го зная от опит. Лесният урок се усвоява с леснина и от него почти нищо не научавате. Трудният урок иска много пот, но пък като усвоите урока, за цял живот ще ви държи влага.
* * *
Ако вие, деца, някъде по пътя си срещнете птича перушина, недейте я отминава. Повдигнете я от земята и я пуснете да полети и тя ще ви бъде много признателна. Защото една птица може да бъде мъртва, но перата й са винаги живи. Недейте отминава нашата птича перушина, недейте отминава спомена на нашия живот, а го съживявайте! („Ние, врабчетата”)
* * *
За мъжа жената е като кладенче — от която и страна да се наведе над кладенчето, той може да утоли жаждата си.
* * *
Добре е човек да се научи да премълчава някои работи! Не да говори или да мълчи, а да премълчава!

"Всеизвестно е, че умът у красивата жена е знак за връзката й с дявола."
"Анатомът", Ф. Андахази

Нашите тела са нашата градина, нашите желания са нашите градинари. Уилям Шекспир Човекът е свободен в момента, в който пожелае да бъде. Волтер Да знаеш много езици, значи да имаш много ключове за една врата. Волтер В истината има повече красота, дори когато красотата е отвратителна. Джон Стайнбек Човек трябва да живее така, че когато умре и на гробаря да му е мъчно. Марк Твен Живей за днес,защото вчера няма да се върне,а утре може и да не дойде.

"... и изведнъж ми хрумна, че всички страдат през цялото време - дори онези, които се преструват, че всичко им е наред..."

Чарлз Буковски, "На юг от никъде"

"Има някои думи, има някои шеги също, които, ако ги изговаря човек, целият се оплесква. Ако слуша такива думи и шеги, също се оплесква. Те са като експлозиви, затова е хубаво да не си служи с тях, нито да ги слуша."
Петър Дънов

"Имаш една чаша живот.

Можеш да я изпиеш, можеш да я излееш, можеш да я оставиш да изветрее.

Все едно! ... Втора няма да ти налеят...

Ти решаваш."

"...... когато ми се случи да се отчая и ми се доще да излея горчилката си със силни думи, най-често си казвам: Кой ти е дал правото да разпространяваш сред хората своите настроения, да убиваш надеждите им? - и написвам това, което ми е на сърцето, по "втория начин" - някак си по-мек и често с усмивка - който ми е присъщ, тоест пак отговарящ на характера ми... Но не зная дали това е много правилно - има и друга истина и тя е, че пишещият не бива да залъгва нито себе си, нито другите. И всъщност когато говори за недъзите на живота по "първия начин", тоест прямо и с остри думи, пишещият го прави в крайна сметка пак защото в него живее надеждата, че тези недъзи могат да се поправят, и нея - макар несъзнателно - иска да посее сред хората... "

Валери Петров

"В нашето общество тези, които са по-добре осведомени за случващото се, по-малко от всички са способни да видят света такъв, какъвто е. Като цяло, колкото повече е разбирането, толкова повече са илюзиите. Колкото си по-умен, толкова по-безумен си."

Джордж Оруел

Съществува свят на живите и свят на мъртвите,

а мостът между тях е Любов.

Торнтън Уайлдър

Най-високата степен на човешката мъдрост е способността да се адаптираш към обстоятелствата и да запазиш спокойствие въпреки бурята.

Даниел Дефо

 

"- Защо хората са тъжни!?
- Съвсем просто е... Защото са се вкопчили в личната си история. Всички вярват, че целта на живота им е да следват някакъв план. Никой не се пита дали този план е именно за него, а не за друга личност. Претоварват се с преживяванията си, спомените, вещите, чуждите идеи, а това е повече, отколкото могат да носят. И накрая... забравят мечтите си!"

Паулу Коелю

''Целувката е като солената вода - колкото повече пиеш, толкова повече ожадняваш.''

                                                                                                                 Kитайска поговорка

и още няколко за целувките:

 

 

 

''Една законна целувка никога не струва толкова, колкото откраднатата.''

                                                                                                                                                       Ги дьо Мопасан

 

 

 

''Не съм я целувал. Шепнех в устата й.''

                                                                                                                                                         Чико Маркс

 

 

 

 

 

 

 

''Ангелите я наричат небесна радост, дяволите я наричат адска мъка, хората я наричат Любов.''

                                                                                                                                                                       Хайнрих Хайне

 

''Любовното удоволствие трае един миг. Любовната мъка трае цял живот.''

                                                                                                                                                                       Френска поговорка

 

''Цялата магия на първата любов се състои в това, че все още не знаеш, че след нея ще има втора.''

                                                                                                                                                                              Бенджамин Дизраели

''Няма никаква гаранция. че след 5 минути все още ще си жив. За да не съжаляваш после, обади се на всички, които си наранил до сега.. и ги напсувай отново..''

 

 

Буковски

Редактирано 7 ноември 201411 г. от -Дани- (преглед на промените)

"Най-зорко дебнат постъпките ви ония хора, които всъщност имат най-малко основание да се интересуват от тях."
Виктор Юго, "Клетниците"

"Трябва ли винаги да учим децата си с книги? Нека първо да ги научим да гледат към звездите, да се възхищават на слънцето и планините. Нека ги запознаем с дърветата, с пеперудите и цветята. Да събудим у тях възхита и възторг към цвета на живота. Едва тогава те ще се научат да мислят. А щом започнат да мислят, ще започнат да питат. Тогава им дайте книга."
Дейвид Полис

"Не трябва да сте лесно докачливи.
Не обръщайте внимание кой, какво казал.
ако давате внимание на думите на хората, вие лесно ще остареете.
Ще мине някой покрай вас и ще ви каже, че сте прост, глупав човек.
Друг ще каже нещо друго лошо по ваш адрес.

Не се тревожете. Вашият мир струва много повече от това, което е казал някой.
Това което той е казал е за негова сметка.
Пазете своя мир и избягвайте общества и хора, които оказват лошо влияние върху вас."

Петър Дънов