"Съжалявам, но не искам да съм император. Не е моя работа. Не желая да управлявам или да владея. Бих искал да помогна на всички – ако е възможно – евреин или езичник, черен или бял. Всички ние искаме да си помагаме. Такива са човешките същества. Искаме да живеем чрез щастието на другите, а не чрез страданието им. Ние не искаме да се мразим и презираме. На този свят има стая за всеки. А добрата земя е богата и може да се погрижи за всички ни. Животът може да бъде свободен и красив, но ние сме изгубили пътя.

Лакомията отрови човешките души, обгради света с омраза, изтласка ни към страдание и кръвопролитие. Израстваме бързо, а се затваряме в себе си. Машините, които дават изобилие, ни оставиха в лишение. Знанието ни направи цинични. Уменията ни – груби и жестоки. Мислим твърде много и чувстваме твърде малко. Нуждаем се от човечност повече, отколкото от машини. Нуждаем се от доброта и нежност повече, отколкото от умения. Без тези качества, животът ще е жесток и всичко ще е изгубено…

Самолетът и радиото ни сближиха. Истинската природа на тези изобретения извиква добротата у човека  – извиква братство за единството на всички нас. Дори сега гласът ми достига милиони по целия свят – милиони отчаяни мъже, жени и деца – жертви на системата, която кара хора да измъчват и затварят невинни.

За онези, които могат да ме чуят, казвам: не се отчайвайте. Нищетата, която е надвиснала над нас е всъщност следствие от алчността – язвителността на хора, които се страхуват от човешкия прогрес. Омразата им ще премине и диктаторите ще умрат, свободата никога няма да погине.

Войници! Не се предавайте на врага – мъже, които ви презират и поробват, които управляват живота ви и ви казват какво да правите, да мислите и чувствате! Мъже, които ви дресират, угояват и се държат с вас като с добитък, използват ви за пушечно месо. Не се давайте на тези чудовища – механични хора с механични умове и сърца! Вие не сте машини! Вие не сте говеда! Вие сте хора! Вие притежавате човешката любов в сърцата си! Вие не мразите! Само онези, които не са били обичани, мразят – необичаните и изкуствените! Войници! Не се бийте за робство! Бийте се за свобода!

В 17-та глава от Св. Лука е написано: „царството Божие е у човека” – не в един човек или група от хора, а във всички! Във вас! Вие, хората, имате силата да създавате машини. Силата да създавате щастие! Вие, хората, имате силата да направите този живот свободен и красив, да го направите великолепно приключение.

Тогава, в името на демокрацията, нека да използваме тази сила – нека всички да се обединим. Нека да се борим за нов свят – достоен свят, който ще даде на хората шанс да работят, който ще даде на младежта бъдеще и на старите хора – сигурност. С това обещание враговете дойдоха на власт! Но те лъжат! Не изпълниха обещанието си и никога няма да го направят.

Диктаторите освободиха себе си и поробиха народа. Нека сега да се борим за изпълнението на обещанието! Нека да се борим, за да освободим света – да преодолее бариерите – да се справи с алчността, омразата и нетолерантността. Нека да се борим за свят на разума, свят, където науката и прогресът ще доведат до щастието на всички. Войници! В името на свободата, нека се обединим!

Хана, чуваш ли ме? Където и да си, погледни, Хана. Облаците се разтурят. Слънцето се показва. От тъмнината навлизаме в светлината. Влизаме в нов свят, по-добър свят, където хората ще се извисят над омразата, алчността и жестокостта. Погледни, Хана. Човешката душа е окрилена и най-накрая човекът започва да лети. Той лети през дъгата – към светлината на надеждата, към бъдещето, славното бъдеще, което принадлежи на теб, на мен и на всички нас. Погледни, Хана! Погледни…"

 

Чарли Чаплин във филма "Великият диктатор"

„Приятели мои, спътници мои, горко на народ, който е пълен с вярвания и празен откъм вяра.

Горко на народ, който се облича с дреха, неизтъкана от него, яде хляб, непожънат от него, и пие вино, неизцедено от неговата собствена преса.

Горко на народ, който приветства побойника като герой и смята блестящия завоевател за щедър.

Горко на народ, който насън презира някоя страст, а наяве и робува.

Горко на народ, който издига глас, само когато крачи в погреб*лна процесия, гордее се само с руините си и се съпротивява, само когато вратът му е поставен между меча и дръвника.

Горко на народ, чиито държавници са лисици, философите му са фокусници, а изкуството му е изкуство на кърпежа и подражанието.

Горко на народ, който посреща своя нов водач с фанфари, а го изпраща с пищялки, само за да посрещне друг отново с фанфари.

Горко на народ, чиито мъдреци са онемели с годините, а силните му мъже са още в люлката.

Горко на народ, разделен на части, всяка от които си въобразява, че е народ.“

 

Джубран Х. Джубран

 

 

"Свободата, Санчо, е сладко нещо. От сладкодумците властимеющи не я чакай – с обещанията ще си останеш. Сладките неща те за себе си ги пазят. Я гледай за година власт само какви търбуси правят. Теб най-много с някое позагнило морковче да те залъжат. Свободата, Санчо, сам трябва да си я вземеш.."

 

"Дон Кихот де ла Манча“,  Мигел де Сервантес

"Едно време, като слушах как старите хора в моя край разговарят помежду си, имах чувството, че си разменят златни монети… Сега, като слушам как всички ние разговаряме помежду си, имам чувството, че си разменяме книжни левчета, с които нищо не можеш да купиш! И може би тъкмо заради това, че нищо не може да се купи с тях, си ги разменяме така щедро помежду си!
Толкоз за едно левче." 

 

Йордан Радичков

"Човек може да даде на друг човек капка топлина и внимание. Може да го накара да се почувства значим и потребен. Затова трябва да внимава кого допуска близо до себе си. Близостта поражда желание да задържиш, а нищо не може да се задържи. Чувствата са като времето – могат само да се преживеят."

Ерих Мария Ремарк

"Но щом има само един вид хора, защо не могат да се разбират помежду си? Щом всички са еднакви, защо се мразят с все сила?"

 

"Само глупаците се гордеят с талантите си. А с времето тази гордост расте."

Харпър Ли,  "Да убиеш присмехулник"
 

Редактирано 4 февруари 201511 г. от Мойра (преглед на промените)

"...

- Jack, for Godsake, the man put a bullet through a power line. In the dark. This is a super marksman. With nightvision scope. Hiding in the woods. How the hell are you going to get him, For Godsake, Jack, make sense.

- Fuck him!. Hi's not that fucking super - took him two shots to hit the line.

..."

"

...

- Джак, за Бога, този човек улучи електрически кабел. В тъмното. Този е супер стрелец, С мерник за нощно виждане. Скрит в гората. Как, по дяволите, ще го пипнеш? За Бога Джак, вразуми се!

- Майната му! Не е чак толкова шибано добър - трябваха му два изстрела да уцели жицата.

...

"

Питър Пан трябва да умре - Джон Върдън.

Забележка - преводът е мой и са възможни неточности.

„Когато нещо ти липсва, винаги мислиш за него. Щом е сам човек мисли за много неща. Знаете ли, повечето хора живеят деветдесет процента в миналото, седем процента в настоящето и само три процента в бъдещето. Сатчел Пейдж е казал най-мъдрото нещо по този въпрос. Той казва „Не се оглеждай назад. Може би нещо те настига.”

 

Джон Стайнбек, "Зимата на нашето недоволство"

"Нерядко този, който в материалния свят е само една мравка, 
в нравствения се оказва титан."

 

Виктор Юго

Днес го гледах и не можах да не си помисля и за колегите развихрили се в раздел "Религия" и за ИДИЛ, и т.н...

 

"Вярвам също, че светът става много опасно място, когато приемаме Светото Писание прекалено буквално"

 

Отец Браун от едноименния сериал, сезон 1 еп. 3

Редактирано 24 февруари 201511 г. от flare (преглед на промените)

"Какъв чудесен ден: човек не знае чай ли да пие или да се обеси." - Чехов

 

 

"Апокалипсисът не е непременно огън и жупел,
конници, тръбящи ангели, глобален срив.
Понякога краят на света е нещо много лично." - Георги Господинов

Редактирано 25 февруари 201511 г. от shefkata (преглед на промените)

''SSDD'' -

Стивън Кинг

"Че съм умен - умен съм, но защо съм толкова красив?! Сигурно, защото съм скромен, а скромността краси човека."

"Карлсон, който живее на покрива" - Астрид Линдгрен

"If you wish to preserve your secret, wrap it up in frankness"

Alexander Smith

"Ако желаете да запазите ваша тайна, облечете я в откровеност."

Александър Смит

- цитиран и в първата книга от трилогията Мордекай на Кирил Бонфилиоли.

"В днешно време хората знаят цената на всичко, но не знаят стойността на нищо." - Оскар Уайлд

 

„С думи също може да се докосва. Дори по-нежно, отколкото с длани.” - Януш Вишневски

Човек не всякога е там, където е капата му. А при суматохата изобщо не може да се разбере под коя капа какво има.

 

„Суматоха”, Йордан Радичков

“Какво да кажем най-сетне за прочутата масова болест у нас – завистта; за тази болест на посредствеността, на несполучилия дребен собственик на морални и материални блага, която е превърнала почти всяка уста в стискало, което дъвче злъчка и пръска. Колцина разбират правилото: комуто много е дадено, много сам раздава?”

Иван Хаджийски

"И защо ще бутат опозицията — тя нека си дига гюрултия, кой я слуша. Нашите си сучат мустака, па им се подсмиват. Властта в ръцете им — не искат да знаят. И сега, когато толкова железници ще се правят, толкова дружества ще се калъпят, толкова пристанища ще се строят, ти тамам сега си му намерил времето да ме набедяваш, че съм бил уж опозиция."
Алеко Константинов, "Бай Ганьо"

"Ще се оправят работите. Злото не е трайно, доброто е господар на човешкото сърце."

"Гераците" Елин Пелин

Не е цитат, но си заслужава да бъде прочетено и то на днешния ден.

 

 

За пролетта

В другите страни, когато дойде пролетта, хората я посрещат, както се посреща една любима, покоряюща сърцата царица. Вестниците й посвещават уводни статии, поетите й пишат стихове, момичетата отиват в полето да усетят първата й топла, многообещаваща целувка. Фотографическа снимка от първия скорец, който известява нейното пристигане, украсява най-хубавите страници на илюстрованите списания; първият минзухар и първият кукуряк отиват за спомен по хербариите или между листата на любимите книги. Първите лъчи, първият цвят на зарзалата, първият зелен лист, изскочил из пъпката, говори на сърцата, радва всички. Телеграми от провинцията известяват първия признак, че великото тържество на природата започва и се приготовлява празничното шествие на пролетта.

У нас тая магьосница дохожда тихо, от никого непосрещната, от никого невъзпята. Нашите многобройни поети-плагиатори не си правят труд да потърсят нещо у някой чужд автор и да откраднат нещо в нейна чест. Никой у нас не чува първото подсвиркване на скореца, никой не донася първия кукуряк и първия минзухар. За нейното настъпване ние се уведомяваме по спанака, баклата, лука и марулята, които се появяват в халите, тя ни радва с цвета на първите репички, с първото агнешко печено и с първото развалено кисело зеле.

Тя е вече дошла. Скорците вече имат гнезда, по Тракийското поле цъфтят овошките и по мочурите гази щъркелът. Но вие чули ли сте нещо за това? Нашите вестници дадоха ли ви тая сензация? Прочетохте ли някоя възторжена ода? Не, ние пренебрегнахме обновителката на земята, както пренебрегваме всеки авторитет. Не й оказахме заслужените почести, не пометохме пътищата за нейната божествена походка.

Тя, макар да е един велик символ, биде пренебрегната даже и от агентите на „международния символизъм“. В поезията чуваме само тракането на безценните камъни, на раковините, шума на подводната растителност, отскубната от дъното на чуждата литература, нас ни шашардисват с астрономическите названия на звездите, със студените северни сияния, които нито сме виждали, нито някога ще видим. Новите картини са хора, удавени в локви, морета с дъното нагоре. Нашите съвести се заплашват с герои от платното на кинематографа. Нам ни се проповядва, че миризмата на испанското сено, което ядат само магаретата, е по-приятна от миризмата на сеното, което ядат нашите работливи крави. От нашия живот изчезна вече добрият и мъдър Кольо, както изчезнаха самодивите от горите, и се замени с Николай, пред когото винаги стои думата великий.

И тъй, пролетта настъпи. Нова пролет! Пъпките, напоени от земната сила, набъбват и се пукат. Из зеления букак скоро ще се чуе загадъчният глас на кукувицата, тая странна, тъмна и самотна птица, приятелка на горския дух, който си мие зеленото лице на потоците и почива на сянка под самородните колиби от павит. Ще запее славеят в мечтателните майски нощи, зелени тръстики ще се надвисят над водите и в ароматен цвят ще натежат сливите и ябълките. Тънка вихрушка ще запътува по тесните пътеки из вретенилите ниви.

Дали тогава поне, в нейния разгар, ще се зарадва и разтупти българското сърце, което е тъй равнодушно при нейното пристигане? Дали ще се зарадва от тази пленителна дивна картина, която е толкова хубава, защото е родна, защото е наша, защото само нашите сърца могат да я разберат и почувствуват?

Или равнодушно и прозаично ще я преживеем, без да я забележим, затрупани от дребни грижи, дребни мисли и дребни сметки.

Елин Пелин

[Излиза във в. „Развигор“, г. II, бр. 59, 25 март 1922, с. 1.]

 

 

http://chitanka.info/text/17330-za-proletta

Редактирано 21 март 201511 г. от Мойра (преглед на промените)