ПОЛЗВАЙТЕ ПЛАЖНО МАСЛО

Обръщение на Кърт Вонегът направено пред абсолвентите на МИТ, САЩ

Дами и господа от випуск '97: Ползвайте плажно масло.

Ако мога да ви дам само един съвет за бъдещето, той ще е за плажното масло. Ползата от него в дългосрочен план е доказана от учените, докато останалата част от моите съвети нямат по-реална основа от собствения ми лъкатушещ опит. Сега аз ще раздам тези съвети.

Наслаждавайте се на силата и красотата на своята младост. О, няма значение. Вие няма да разберете силата и красотата на вашата младост докато не ги изгубите. Но, повярвайте ми, след 20 години, когато погледнете отново снимките си, ще си припомните по начин, който сега не можете да уловите, колко много възможности са лежали пред вас и колко прекрасно всъщност сте изглеждали. Не сте толкова дебели, колкото ви се струва.

Не се безпокойте за бъдещето. Или се безпокойте, но знайте, че безпокойствието е толкова ефективно, колкото и опитът да се реши алгебрично уравнение чрез джвакане на дъвка. Истинските беди в живота ви ще дойдат от неща, които никога не са се появявали в обезпокоената ви глава, а ви заслепяват в 4 часа следобед на някой мързелив вторник.

Всеки ден направете по нещо, което ви плаши.

Пейте.

Не бъдете безотговорни към сърцата на другите хора. Не се свързвайте с хора, които са безотговорни към вашето сърце.

Не си губете времето за завист. Някога сте по-напред, друг път изоставате. Съзтезанието е дълго и накрая вие се съзтезавате само със самия себе си.

Помнете похвалите, които получавате. Забравете обидите. Ако успеете да го направите, кажете ми как сте го постигнали.

Пазете старите си любовни писма. Изхвърлете старите се банкови извлечения.

Протягайте се.

Не се чувствайте виновни, ако не знаете какво желаете да направите с живота си. Най-интересните хора, които познавам, не са знаели на 22 години какво искат да правят с живота си. Някои от най-интересните 40-годишни хора, които познавам, още не знаят.

Взимайте калций. Внимавайте за колената си. Ще ви липсват когато няма да са наред.

Може би ще се ожените, може би не. Може би ще имате деца, може би не. Може би ще сте разведени на 40, а може би ще танцувате патешкия танц на 75тата годишнина от брака си. Каквото и да правите, не се възгордявайте много, нито се ругайте. Избраните от вас решения са наполовина резултат от късмета. Което е валидно и за всички останали.

Наслаждавайте се на тялото си. Използвайте го по всевъзможни начини. Не се безпокойте от начина, както и от това, какво другите мислят за него. Тялото ви е най-страхотния инструмент, който някога сте имали.

Танцувайте, даже и ако нямате къде да го правите, освен в дневната.

Четете упътванията, даже и ако не ги спазвате.

Не четете списания за красота. Те само ще ви накарат да се чувствате грозни.

Старайте се да опознаете родителите си. Не знаете кога ще си отидат. Бъдете мили с хората от вашето поколение. Те са най-добрата ви връзка с вашето минало и са вероятно хората, които ще са до вас и за в бъдеще.

Помнете, че приятелите идват и си отиват, но на малко то тях трябва да държите. Работете здраво, за да преодолеете разстоянията в географския смисъл и в начина на живот, защото колкото повече остарявате, толкова повече са ви необходими хората, които са ви познавали, когато сте били млади.

Поживейте в Ню Йорк, но го напуснете преди да ви е направил прекалено твърди. Поживейте в Северна Калифорния, но я напуснете, преди да ви направи твърде меки.

Пътувайте.

Приемете някои вечни истини : цените ще растат, политиците ще флиртуват. Вие също ще остареете. И когато това стане, ще си въобразявате, че когато сте били млади цените са били умерени, политиците честни, а децата са уважавали родителите си.

Уважавайте родителите си.

Не очаквайте друг да ви поддържа. Може би притежавате фонд. Или имате заможен съпруг(а). Но никога не знаете кога те могат да изчезнат.

Не цапотете твърде косата си или на 40 тя ще изглежда като на 85.

Внимавайте със съветите, които възприемате, но бъдете търпеливи с тези, които ви ги дават.

Съветът е форма на носталгия. Даването му е начин да извадиш миналото от отпадъчните води, да го избършеш внимателно, да добоядисаш по-грозните му части и го възстановиш за повече, отколкото струва.

Но вярвайте ми за плажното масло

"Пуснали са те с този тромав скафандър по тукашните баири - да се оправяш с гравитацията на собствените си щения.... Но мисия имаш само една - не да одумваш човечеството и да му батачиш още батаци, а да изровиш онази, затрупана под преспите и шумите светлинка, дето даже си забравил, че ти е всичко. Да я изровиш и да я разпалиш."

 

"Има човеци, събития, идеи, които са като ключове... Отварят нова стая в душата ти и разбираш, че не си само коридор, кухня или килер, а и бална зала, таван, дълбоко подземие, а може и... тайнствена лаборатория....

Има такива ключове. "

Виолета Христова

„Знаете ли, веднъж ми казаха, че човек винаги разбира кога ще сгреши, но не може да спре грешката; изненадата идва от размера на грешката, а не от самата грешка.”

[Цруя Шалев. „Любовен живот”, Жанет 45, 2015]

Аз те попитах за какво мислиш, а ти ми каза:
- Не зная. Вятърът отвява мислите ми като калинки.
Тогава аз вдигнах ръка, хванах една мисъл и я затворих в шепата си като в кибритена кутийка. Долепих ухо и чух гласа на затворената калинка:
- Не искам да си отиваш!
Усмихни се.
Какво, че ще си отида?
На далечен път заминават и жеравите, но ще се върнат.
Зад червените къщи изчезва Слънцето, но ще се върне.
И влаковете се завръщат, нали?
И хората.
Какво са разстоянията метър и километри?
Има очи, които виждат през високите планини.
Има мисли, които летят над безкрайните равнини.
Има хора, които никога не се разделят.
Усмихни се. Има хора, които никога не се разделят.

~ Недялко Йорданов ~

"Ако свободата има цена, дете, е време да се замислиш свобода ли е. И стой нащрек, когато някой убедено ти каже, че плаща висока цена за свободата си. Такива хора обикновено плащат прескъпо страховете си."
Мария Лалева, "Живот в скалите"

на 1/12/2008 at 17:37, diadia написа:

Ако чувстваш, че си струва да запазиш човешкото в себе си, дори това да ти носи беда, значи си победил.

 

Свобода е свободата да кажеш, че две и две е равно на четири.

 

 

Джордж Оруел, 1984

А знаеш ли колко струва,да си победил?...Цената,за такава победа е жестока....Сори авторе,но свободата ни не струва..

на 2/12/2015 at 15:13, haidukpikaso написа:

Аз те попитах за какво мислиш, а ти ми каза:
- Не зная. Вятърът отвява мислите ми като калинки.
Тогава аз вдигнах ръка, хванах една мисъл и я затворих в шепата си като в кибритена кутийка. Долепих ухо и чух гласа на затворената калинка:
- Не искам да си отиваш!
Усмихни се.
Какво, че ще си отида?
На далечен път заминават и жеравите, но ще се върнат.
Зад червените къщи изчезва Слънцето, но ще се върне.
И влаковете се завръщат, нали?
И хората.
Какво са разстоянията метър и километри?
Има очи, които виждат през високите планини.
Има мисли, които летят над безкрайните равнини.
Има хора, които никога не се разделят.
Усмихни се. Има хора, които никога не се разделят.

~ Недялко Йорданов ~

Душа-камбана...

Странно и тя с отенък глух звъни.

Очи засмяни-светли,жалко че тъга в тях лежи...

Мисли,отлетели в вековете,растояния

преминали света...

Усмихни се,но запомняй...

И тук това е суета...

Дани Йорданов

на 29/11/2015 at 3:26, sisone22 написа:

„Знаете ли, веднъж ми казаха, че човек винаги разбира кога ще сгреши, но не може да спре грешката; изненадата идва от размера на грешката, а не от самата грешка.”

[Цруя Шалев. „Любовен живот”, Жанет 45, 2015]

Някой ден ще пораснеш.Тогава зная че,няма да пишеш клишета за грешки.

на 22/11/2015 at 16:09, haidukpikaso написа:

Грешите всички.Таралеж в гащите и сърцето са задръжките ни..

Цял живот ми искахте съвет.За таралежите и гащите.Не разбрахте ли..

Иронията на съдбата е ,таралежите да са без бодли

а размера на гащите ви да не е важен..На това му казах жалка ирония на съдбата,

когато го писах в книгата...Умна и красива има някъде да,както има гащи на простор..

 

Ех ,така и не разбрахте,красива е обичаната жена.Умна е когато се бори за своето...

Това му се вика тъжно обобщение,приятелко..

 

Мари Бертан-,,Ангел и Демон-една реална история''

"Човек не всякога е там, където е капата му. А при суматохата изобщо не може да се разбере под коя капа какво има."
Йордан Радичков, "Суматоха"

Колко странно,завиждаха на него на роба.Заради едната невероятна възжмоност,че някога ще успее.Ако това не е завист човешка и ирония-незнам,какво е.Усмихна се тъжно и отново полетя,над тях свободен и човек...,,Ангел и Демон''-Мари Бертан

"Тухла без причина на никого и никога на главата няма да падне."
Михаил Булгаков, “Maйстора и Маргарита“

“Минало няма. Не съществува никакво минало, ако не се смятат спомените, които прелитат на нощни криле в сянката на съзнанието. Няма минало, което да може да се достигне. Никакви фрески по стените на времето. Никаква кинолента, която би могъл да върнеш обратно и да видиш какво е било някога.”
Саймък, “Градът”

”Мъже сме били, Господи, чиновници не сме били…”

„Мера според мера“

"Злото е съществувало винаги, но то е било балансирано с доброто, когато живота е течал по-бавно. А сега медиите изливат на хората толкова много, че те не могат вече да се справят."

Дейвид Линч

На 77-годишна възраст почина австралийската писателка Колийн Маккълоу.
Ще я запомним с шедьовъра й "Птиците умират сами"
Нека си припомним частица от мъдростта на писателката.

„Защото само онзи, който се е подхлъзнал и паднал, познава неравностите на пътя.“

„Всеки от нас носи в себе си нещо, от което не може да се отрече, дори то да ни кара да вием от болка и да призоваваме смъртта. Такива сме и това е. Като в старата келтска легенда за птичката с трън, забит в гърдите, която излива в песен сърцето си и умира. Защото не може иначе – нещо отвътре я тласка. А ние, хората, съзнаваме, че ще сгрешим, още преди да го сторим, но макар да познаваме себе си, пак не можем да променим съдбата си, нали? Всеки от нас пее своята песен, убеден, че по-прекрасна светът не е чувал. Нали виждаш? Сами си забиваме тръните и даже не се питаме защо. Търпим болката и си втълпяваме, че си заслужава.“

Из "Птиците умират сами" - Колийн Маккълоу

„Всеки зинал като ламя и прибира, мъкне, крие, като че ще векува на земята…...”

Елин Пелин, „Гераците“

„Когато нашата храна, облекло и покрив станат рожба на едно сложно масово производство, тогава и в нашето съзнание ще навлязат масови представи, за да изместят всички останали мисли. Това е опасно. Групата не може да притежава творческо хрумване. Неговата безценност се крие в самотния ум на отделния човек. Свободното, незнаещо граници съзнание се преследва, ограбва, притъпява и упоява от безчестие, недохранване, потискане, принудително насочване, от зашеметяващите удари на уеднаквавяването. Самоубийствен е пътят, по който, изглежда, е тръгнал нашият човешки вид.”

Джон Стайнбек, " На изток от рая"

Ако дойде ден, в който не можем да сме заедно, пази ме в сърцето си. Аз ще бъда там винаги.
Мечо Пух

"Достойнството. Някога тая дума е обяснявала всичко, даже бездумието. Но сега става все по-евтина и по-евтина. Мнозина я смятат за наивност, за незряло мислене, за робуване на химери. А всъщност това е, може би, костната система на човешката нравственост."

Павел Вежинов, "Измерения"