"Не е нужно да пътувам надалеч,
За да търся моя рай
Целият го имам тук, около себе си
Към този рай не е нужно да пътувам, защото той е в мен самата
Точно по тази причина пътуването е особено трудно
Изминавам целият път само в сърцето си."

Невена Коканова

- Информацията е второто най-смъртоносно оръжие познато на човека, Сър.

- Второто? А, бихте ли ми казали, кое е първото, Гражданино Командир?

- Изненадата - каза меко Кейслет - а нея вече я имаме.

"Чест сред врагове" - Дейвид Уебър

 

Преводът е мой и са възможни неточности.

Евтино - каза Равик. Всичко, което може да се уреди с пари, е евтино.

Ерих Мария Ремарк

„Човекът трябва да търси щастието не във външните неща, а в самия себе си, във физическото и умственото усъвършенстване, защото рано или късно всеки остава сам и тогава е безкрайно важно с кого оставаш насаме.”

 

Артур Шопенхауер

 

Из

 

"Малкият принц отиде да види пак розите.
- Вие въобще не приличате на моята роза и още не сте нищо - каза им той. - Никой не ви е опитомил и вие не сте опитомили никого. Сега сте такива, каквато бе моята лисица. Беше само лисица, подобна на сто хиляди други. Но я направих моя приятелка и сега е единствена на света.
И розите много се смутиха.
- Хубави сте, но сте празни - продължи малкият принц. - За вас не може да се умре. Разбира се, случаен минувач би помислил, че моята роза прилича на вас. Но тя сама е много по-важна от вас всичките, защото тъкмо нея поливах. Защото тъкмо нея поставях под стъклен похлупак. Защото тъкмо нея пазех с параван. Защото тъкмо върху нея убих гъсениците (освен две-три, за пеперуди). Защото тъкмо нея слушах да се оплаква, да се хвали и дори понякога да мълчи. Защото е моята роза."

Антоан дьо Сент-Екзюпери

Тя, светлината, изглежда си намира човеци, които най-добре да я отразяват и ги пълни догоре, до върха на косите, до дъното на очите .

Из "Вътрешната стая"

 

"Нам нужна маленькая победоносная война, чтобы удержать Россию от революции"

"Нужна ни е кратка победоносна война, за да предпазим Русия от революцията." - Вячесла́в Константи́нович фон Пле́ве, министър на вътрешните работи на Русия, относно Руско-Японската война.

Интересна работа. Ако тогава руснаците бяха набили японците, вместо да ги оставят да им потопят целия флот, може би нямаше да има съветска ера и всичко свързано с нея... Може би германците нямаше да посмеят да започнат Първата световна война... Може би...

Използвано като заглавие и идея за "Кратка победоносна война" на Дейвид Уебър. - от там го научих.

Редактирано 7 април 201511 г. от flare (преглед на промените)

"— А ти от каква си вяра, дядо? — попита един вече на средна възраст човек, който стоеше с колата си на края на сала.
— Никаква вяра нямам. Затуй никому, никому не вярвам освен на себе си — пак тъй бърже и решително отвърна старецът.
— Но как ще вярваш на себе си? — каза Нехлюдов, като се намеси в разговора. — Може да сбъркаш.
— Никогаж — тръскайки глава, решително отвърна старецът.
— Тогава защо има различни вери? — попита Нехлюдов.
— Затова има различни вери, че на хората вярват, а на себе си не вярват. И аз вярвах на хората и се лутах кат в тайга; тъй се залутах, че не вярвах да се измъкна. И староверци, и нововерци, и съботници, и самобичуващи се, и старообрядци, и новообрядци, австрияци и скопци. Всяка вяра себе си хвали. Затуй са плъзнали като слепи палета. Вери много, а духът един. И в теб, и в мен, и в него. Значи, всеки да вярва в своя си дух и ей всички ще бъдат едно. Ако всеки е верен на себе, всички ще бъдат единни. "

Лев Толстой, "Възкресение"

"Такива сме ние, човеците:
обичаме кроткото агне и го хвалим,
че то лесно ляга под ножа ни.

А мразим вълка, който иска да ни го отнеме.
Не според истината и правдата съдим ние,
а според ползата, която имаме."

Димитър Талев, "Преспанските камбани"

"Есента баща ми умря и тогава аз продължих да сея лъвове в нивата и да жъна зайци от нея. Съседите известно време се смяха, че сея лъвове, а жъна зайци, но после престанаха да се смеят й взеха да ме гледат накриво. Откъде-накъде, викаха те, ние ще сеем леща, а той ще сее лъвове! Той да не би да е по-горе от нас! За да угодя на съседите, се отказах от лъвовете и почнах и аз да сея леща. Тогава те почнаха да се смеят и да говорят зад гърба ми, че не става човек от мене. Баща му, викаха те, сееше лъвове, а тоя седнал да сее леща. Тогава разбрах, че не трябва да слушам съседите. Сей лъвове, милостиви читателю, та макар и да жънеш зайци! Може би един ден съдбата ще те възнагради и сред мършавите зайци в твоята нива ще те срещне спокойно лъвът. Бог да те благослови!"

Йордан Радичков, "Домашна тетрадка – Педя земя"

Шест грешки, които човечеството продължава да прави век след век

1. Заблудата, че личният напредък се постига чрез потъпкване на другите.

2. Склонността да се тревожим за неща, които не могат да бъдат променени или поправени.

3. Твърдението, че нещо е невъзможно, защото ние не сме способни да го направим.

4. Отказът да оставим настрана дребнавите си предпочитания.

5. Пренебрежението към развитието и усъвършенстването на духа и липсата на навика да четем и да учим.

6. Опитите да натрапваме на другите своите убеждения и своя начин на живот.

Марк Тулий Цицерон

http://www.gnezdoto.net/mydrost/1503-cicero-6-greshki-koito-chovechestvoto-prodyljava-da-pravi-vek-sled-vek

"Всеки е откачил заради някаква мания да притежава разни неща. Всичките тези неща, които хората искат да притежават, са тънки като хартия, късат се като хартия. И хората са така, прозрачни са и се мачкат като хартия."

 

"Хартиени градове" Джон Грийн

"Цветята не се сърдят едно на друго, когато никнат върху същото късче земя. Те само знаят часа на своята поява и взаимно си отстъпват сцената. И поляната цъфти, защото никое цвете не оспорва правото на другото да цъфне в своя час.
Но между нас, хората, има такива, които не отстъпват поляната. Въобразяват си, че цъфтят през всички сезони. И така, едни стоят там прецъфтяли, други не могат да цъфнат, защото нямат почва под краката си."

 

Боян Болгар

"Цветята не се сърдят едно на друго, когато никнат върху същото късче земя.

Този не е учил биология