Премини към съдържанието
Форумът в приложение

По-лесно сърфиране. Научи повече.

Kaldata.com - Форуми

Приложение на форума на цял екран с push известия, значки и други.

За да инсталирате това приложение на iOS и iPadOS
  1. Докоснете Иконата за споделяне в Safari
  2. Превъртете менюто и докоснете Добавяне към началния екран.
  3. Докоснете Добавяне в горния десен ъгъл.
За да инсталирате това приложение на Android
  1. Докоснете менюто с 3 точки (⋮) в горния десен ъгъл на браузъра.
  2. Докоснете Добавяне към началния екран или Инсталиране на приложение.
  3. Потвърдете, като докоснете Инсталиране.
  • Публикации

    2911
  • Коментари

    1274
  • Прегледи

    689662

За този блог

Журналист,писател,астролог.Не се влияе от прости и зли хора,цени интелигентните,интересните,с отношение към изкуството и културата.Софиянка по произход ипо местожителство.

Публикации в този блог

Къщи се помитат, хора, като щайги на пазара, багери загребват тора, пръст и корени обратно.   Казват, ще се вдигат нови, лее се пара поречна и душа ми се отрови от илюзия за вечност.   Вместо старите да ползват- ги помитат като круши. Къщи по селата грозни времето ще дообруши.   А пък т
На пейката в Симеоново, докато седна, съзрях едно мило момиче, поставило отстрани книгата на Анди Андрюс " Проницателят се завръща", втора част на " Проницателят". Заприказвахме се. Получила подарък първата част и си купила втората от книжарница на " Сиела". Тъй като не бях чела този автор, момичето ми даде да погледна стила и сюжета. Много мило същество, 18 - годишно, разговорливо, сърдечно. Приказвайки си, споменах, че авторът е американец. Разказах й малко за него,
Чета аз Катето Зографова и нейните ласкателни страници за Багряна, опитващи се да тушират истината за Комунопомазаната бивша дворцова примадона Елисавета Багряна и, констатирам, че дори аз не знаех за щастливите й вси митарства по света и по царско време, и по времето на соца. Член на СБП - комунари и на ПЕН - клуба - комунари, в рамките на 1963 -1975 година например, вече позастрарялата метреса на всички времена и народи не е правела нищо друго, освен гостувания, почивки по писателски станции
Човекомразците се дистанцират. Животът им - Китайската стена- остава спомен, след като умират: студенина, студенина, студенина...   И егоистите се дистанцират, не могат да опазят любовта, учудени, че в егото вибрират, а хората затварят им врата.   А тези пък, със сложената маска, прикриваща конкретен интерес, сами загубват нежност, обич, ласка и в собствената бездна падат днес.   Обичам
Гостенка ми беше днес Чернушка. Черна катеричка с бяла гушка. И такава катеричка има - като вечер, но по бяла зима.   Радостно се мята из простора, акробатка съща в цирк " Аврора". Ха нагоре,ха надолу , шашка всички ни - замятала опашка.   Даже не разбрах как от простора с лъвски скок преметна се на бора, пък нагоре като взе, та хукна, де изчезна, ако знам, да пукна.   Някъде по клоните
Такава съм една, необяснима, така създадена, така ме има, към спомените много не пътувам, щастливи бяха, ала се вълнувам   от трудностите, дето превъзмогнах, запомних всеки, който ми помогна, а другите изтрих...Как знам да трия, завинаги, без връщане, не крия!   Понеже все ратувам правотата, накрая пак ми и
НЕВЕРОЯТНО Есента е спряла в моята саксия, цвете е извила, ама е от тия, дето най- накрая плисват красотата, терасата грейва, пълнят сетивата. Гледам и не вярвам, гледам и се чудя как една надежда в мене се пробуди, идва най- подире, каквото не оч
ПРИЯТЕЛИ, ТЕЗИ ДНИ ЗАПОЧВА ОФОРМЛЕНИЕТО НА 67 - ТА МИ КНИГА, ТОЗИ ПЪТ СЪС СТИХОВЕ И РАЗКАЗИ И ЕТО КАКЪВ ТЕКСТ ЩЕ СЛОЖА НА ЧЕТВЪРТА КОРИЦА, ИСКАМ ДА ГО СПОДЕЛЯ С ВАС:   " Затворени в мига" е поредната 67 книга на Росица КОПУКОВА и доц. Младен МИСАНА, която ще затвори в страниците и отвори за вас стихове на двамата поети и кратки разкази на Росица КОПУКОВА. Тя е журналист, той - математик, двамата - духовни приятели в различни лирични паралели, но напълно равноправни в една обща ст
Днес планинският вятър сякаш нещо да каже понечи, прати първи листа, пообагрени в лъскаво злато: - Направи си гердан? - пръсна ги, пошумя и ми рече тази мила подкана и после се върна обратно.   Не направих гердан, но ги сложих в гърненце от глина, да стоят на прозореца външен към мойта тераса, да намекват на всеки, решил покрай нас да намине, че тук има живот, топлина и желана украса.   И си тръгнах без сбогом, защото си
Днес планинският вятър сякаш  нещо да каже понечи, прати първи листа, пообагрени в лъскаво злато: - Направи си гердан? - пръсна ги, пошумя и ми рече тази мила подкана и после се върна обратно.   Не направих гердан, но ги сложих в гърненце от глина, да стоят на прозореца външен към мойта тераса, да намекват на всеки, решил покрай нас да намине, че тук има живот, топлина и желана украса.   И си тръгнах без сбогом, защото си
Отдавна се оповести, че той си е посочил тази дата, не е била вписана. Понеже има реални предположения да е син на Фердинанд и ромката Маруца, която е слугувала в двореца, а после набързо омъжена за един правешко- селски аристократ, в духа на шегата, Маруца твърдяла, че бае Тощо е роден на 20 септември. Да, ама не. Той си избрал тази дата. За миналото си и за владите си години е мълчал като партизан на разпит, дето никога не е бил. Та какво пише Радй Ралин за Дража Вълчева, една от неговите
Понавлажнена есенна трева не ми разнесе струпаните съчки, приятно огънят се разгоря- там хвърлих всичко, дето ми е мъчно.   Три катерички в палава игра нехаеха за идващата есен, щурците пяха ми до вечерта, неуморими, лятната си песен.   Зачервенили бузки в шипков храст узряват шипките и обещават най- хубавия чай, щом дойде мраз, но има още да се претворяват.   Съседките се скараха с гла
Поезията ме спасява от не един и два проблема, от хора с незавидна карма, от нежелана лоша тема.   И някъде във висините, където странно ме издига, намирам пристан при душите, които пишат друга книга.   Съмишлениците намирам, без кръчма, ресторант и маса, зад маските ги анонсирам... Със тях сме си от сродна класа.   В калабълък и в суетата не е житейското ми място. В изкус
Дори съдбата да се оплете, нещата да се случват по- различно, сега не си го слагай на сърце, в живота ни не всичко е логично.   Дори да мериш в своя окомер, а друг да мери тебе с друга мярка, не е трагедия и случай чер, десенът на живота си е в шарки.   Успяват само силните жени, обаче с всичко да не се нагърбват. Не ще. Ами добре - да си върви. Живей със чар и сам ще се завърне.   Да с
Днес си купих глобус за във хола- неголям, но ярък и красив, за да се почувства ореола на Земното кълбо, да светне жив   копнежът ми по някои държави, в които още аз не съм била и, ей така, за Божия прослава, да грее в хола цялата Земя.   Душата ми, широка по природа, да се напълни с още благодат, обичам хора светли и народи, и още ми се шета в този свят. Да може границите да отвори
КАКТО КАЗАХ, ТЪЙ СТАНА. БОЖКОВИТЕ ПАРИ СВЪРШИХА. " ПРОТЕСТЪРИТЕ" СИ ОТИВАТ ИДВАТ НОВИ ИЗБОРИ  БОЙКО БОРИСОВ СЕ ЗАВРЪЩА НА БЯЛ КОН! РУМКО РАДЕВ ИЗПАДА В КРАЙНО НЕУДОБНО ПОЛОЖЕНИЕ И СЪЩО СИ ОТИВА ПРЕЗ НОЕМВРИ. ХАЙДЕ, СБОГУВАМЕ СЕ ПО ЖИВО ПО ЗДРАВО.
Тополите ни - вити самодиви нарязаха на трупчета докрай, кой вижда, че са толкова красиви, изящни в синеокия безкрай?   Съседът със возило ги изнесе, а вятърът за тях проля сълзи. Пет дънера останаха посечени, а търсеха ги старите врабци.   И нищо ново - дворът си е празен. От самодиви кой разбира днес?! Пет дънера стърчат като наказани, а пък врабците още чакат вест.   31 август 2021г.
С август се сбогуваме любезно, той ми даде много пълнота и дъждът му даже беше нежен с освежителната доброта.   Днес е толкова приятно топъл, колкото да ме понатъжи. Няма смисъл от сезонен вопъл, Есента отваря ми очи.   Но, признавам, много го обичам Лятото и за последен ден ежегодно пиша стих лиричен като стар неизживян рефрен.   31 август 2021г., Симеоново, вилата Росица КОПУКО
И тази година ми се пише за Димчо Дебелянов, 105 години от неговата кончина на 2 октомври 1916 година   Казвали са " черната овца" бил Димчо Дебелянов като млад. Едно дете на Божи небеса, а не на калдъръмен маскарад.   Казват, без професия стоял, но професия ли е това- чиновник в стая с въздух застоял, без широта на дух и на слова?!   Казват, просто бил несъвместим във времето на тесните души,
Срещу мен да има град, щом пътят ми е честно прав, на енергия богат е просто моя нрав корав.   Ломя подмолните игри със факти и без суета, увличам хората добри да скокнат на повърхността.   Обиди, глупости, сръдня громя и следвам своя път, на Юпитер съм дъщеря, а тя влияе и отвъд.   Вървя напред със своя стил на много борбена жена и никой по не ми е мил от справедли
Убит на фронта на 2 октомври 1916 г.   Гений и богатство не вървят, беднотата им е спътник вечен и за жалост, след като умрат се вижда връх Безсмъртие далече.   Загуби майка, нямаше жена, един живот - жестоко непосилен в една безкрайно хубава страна, в която дарбата ти си замина,   а някак си, след време процъфтя като една величина космична. След тебе, три години след смъртта вонята зал
Понякога си взимам автобуса за Симеоново, а после друг и, чувам, приказките детски друса на всяко отегчение напук.   Дечицата пътуват за към края- на Зоопарка входната врата, едно през друго казват си, че знаят какво ще видят в рая на света.   И толкова са мили и щастливи, с предчувствие за малки чудеса, и слизат сякаш в шепите игриви на дядо Бог самите небеса.   Денят, през светлината
Добре е да се знае отдалече, Вселената ни празно не търпи, каквото сторил си, пристига вече реваншът, той е в Божите очи.   Каквото си издумал ти се връща, каквото си прикрил, ще бъде факт, Всемирът носи свойството присъщо- да разгадава всеки тарикат.   Да не говорим даже за злодея, възмездието дето го грози. Пред плиткоумието аз немея, от лоши хора, Боже, ме пази.   Със Белите души ме

Профил

Навигация

Търсене

Търсене

Конфигуриране на push известия в браузъра

Chrome (Android)
  1. Докоснете иконата на катинар до адресната лента.
  2. Докоснете Разрешения → Известия.
  3. Променете предпочитанията си.
Chrome (Desktop)
  1. Кликнете върху иконата на катинар в адресната лента.
  2. Изберете Настройки на сайта.
  3. Намерете Известия и коригирайте предпочитанията си.