Премини към съдържанието
Форумът в приложение

По-лесно сърфиране. Научи повече.

Kaldata.com - Форуми

Приложение на форума на цял екран с push известия, значки и други.

За да инсталирате това приложение на iOS и iPadOS
  1. Докоснете Иконата за споделяне в Safari
  2. Превъртете менюто и докоснете Добавяне към началния екран.
  3. Докоснете Добавяне в горния десен ъгъл.
За да инсталирате това приложение на Android
  1. Докоснете менюто с 3 точки (⋮) в горния десен ъгъл на браузъра.
  2. Докоснете Добавяне към началния екран или Инсталиране на приложение.
  3. Потвърдете, като докоснете Инсталиране.
  • Публикации

    2911
  • Коментари

    1274
  • Прегледи

    689665

За този блог

Журналист,писател,астролог.Не се влияе от прости и зли хора,цени интелигентните,интересните,с отношение към изкуството и културата.Софиянка по произход ипо местожителство.

Публикации в този блог

Падат в Симеоново октомврийски кестени и вещаят пътя ми в моята съдба като на децата в приказките есенни дето път намират вечно към дома.   Кестените гледат ме с очи ококорени, в джоба слагам някои просто за късмет, пътища за щастие имаме отворени стига да обичаме с някого в дует.   Зреят плодовете и с главички кимат ми като мъдри шепоти в земния живот, само да умеем да четем езика им- той ни дава отго
/ из бисерите в нашия квартал /     Свикнали сме с нея, защото тя е редовно в нашето кафе, слабичка, стройна, прилично облечена, почти беззъба, но много интелигентна жена, чиято съдба не може да не впечатли и да не ти подскаже как може да се обърне живота. Като колело наистина. Всъщност, тя на мене не е разказвала, но собственикът на кафето знае всичко. Сутрин й дава кафе с намаление и задължително й е приготвил кифличка, домашна или курабийки. Нарича я Американката
/ разказ по действителен случай /     - Кой е този, дето се завърна след промените с Волво, последен модел? - питаха се в недоумение жители на Ловеч. - Как кой бе, Денчо Мухата, на Пальо сина, дето се спомина, дето има ей тук апартамент край реката.... - Много богат станал, бе? - Ми станал, толкоз години, откак избяга в Швецията. Денчо остави Волвото насред улицата, без страх, че ще изчезне. Викат му: - Денчо, ще се простиш с колата, брат
/ разказ по действителен случай /   В семейство Борисови жените бяха шавливи. И майката, и дъщерята. Братът на Петър Борисов беше избягал в Западна Германия по време на социализма и близките на Петър доста препатиха от това. Дълги години живяха под контрола на Държавна сигурност. Като инженер, Петър не можеше да практикува, все не му даваха работа заради брата и премина живота си като сръчен майстор на ковано желязо, с което изкарваше доста повече от заплата на инженер.
Искаш да си много независим, но на практика си много сам, в днешно време никой не е хрисим, но в илюзиите е голям.   И когато Бог ти дава шанса, улови го и не се прави, че си силна карта в пасианса, дето само вятъра лови.   И не се обличай във одежди, дето не си пасват с твоя свят, не убивай чуждите надежди, ако си на Самота богат.   Намери за всяка грешка пътя, да я споделиш и о
Нещата са и прости, и красиви, в едно кафе под градската асма, приятни хора и непридирчиви към разните проблеми на деня.   Съседът ни долива и разказва в коя държава как е днес било, за утре то пък друг поразсъждава кой как е със житейското тегло.   Приличаме на кафене по Йовков, то май натам битът се извъртя, но има още хора, със които приятно е да седнеш под асма.   Така е, да ви кажа
Да бъдеш странник в собствения дом на битие луксозно, един самотник оцелял, но щом раздаваш го шикозно,   не се пресичаме за бъднина два свята сме различни. И ето - ти напусна го деня и отлетя космично.   Остави всичко да събира прах. И него няма кой да го забърше. Аз във изкуството си устоях и в земната си същност.   Добре, че нямам твоята съдба. Пак книгите си пиша. Дали
/разказ по действителен случай/   Наперена дама дойде в блока леля Мица. Фасони големи, празни като балони до спукване. Върнала се от Италия, въртеше италианска мода, прави се на дипломатка, мъжът й на архитект, ама като им гледах физиономиите, поведението и манталитета, далече бяха от тези образования. и професии. Както и да е. Съпругът й не беше лош човек, 12 години по- голям от нея, много влюбен, но модната " дипломатка" го правеше на течен шоколад- хем му подсла
/ разказ по действителен случай /   Преди години почина съседът Митко. Поживя си човекът в родното Пловдивско село, откъдето се беше вредил в София, сам самичък, горкичък. Митко беше завършил за инженер, поработил в Либия навремето, пък си купил апартамент над нас. Не му знаехме много положението, докато той не се увъртя около мене, демек, хареса ме. - Стълби ще правя между двата апартамента, таван ще разливам, палат ще градя, само да ме вземеш. Ама аз
МИГНОВЕНИЕ   Когато онемея от възторг пред свръх дарена с дарби поетеса, разбирам, нея я е пратил Бог и тук дошла е с негови протекции.   Не мога да се гмурна в завистта, тя няма общо с щедростта небесна, необяснимите й чудеса за нас са още кота неизвестна.   И на коя планета е била самата поетеса - хич не зная, ала , пътувайки във вечността, пак искам да я срещна из безкрая.  
Една картина днес ми подариха, на нея отразена - есента, прекрасни думи зад гърба й скриха, като щастлив печат за вечността.   Дали съм толкова добра, се смаях, Не помня даже за какъв ли жест? Красива, като приказка от Рая, и слънчева като преблага вест.   Какво съм сторила дори не помня, та да заслужа този дар богат, художничката от сърце ме трогна, че има светли хора в тоя свят.   И с
В кафенето на ул. " Ангел Кънчев" 5 София, където от сутринта се събираха Татовите любимци - писателите, ходех и аз. Там беше надеждното място да общуваш с критици,с  мастити писатели, но аз хич не общувах като Петя Дубарова например. В 10 ч. редовно Георги Джагаров и Любен Дилов - старши бяха яко наквасени. Тяхна маса с канапе беше в дясно от входа и те я украсяваха с постоянното си присъствие. За Любен Дилов - старши не мога да кажа, че имаше нежни увлечения по млади писателки и поетеси, той
Есента ме смайва от възторг, толкова е тиха и красива, какъв ден само ни изпрати Бог, и жива съм, и здрава, и щастлива.   Замислих се: какво добро сега да сторя и набързо се досетих. Загребах радост с шепи от брега и я отнесох с обич да засвети.   Едно момиче го зарадвах с жест, защото зная, просто има нужда. Реших да бъда добротворна днес, харесвам да живея, като служа.   И, без да чак
Когато съм в ръцете ти, си е вълнение, дори да сме различни измерения, любовта намира своя брод, за да осмисли нашия живот.   Когато много нежно те погаля и грижите усмивката ти сваля, дори да сме различни измерения, пак става спойка, става единение.   И има нещо много магнетично в привличането ми към теб, магично. Законите на любовта са други. Бъди до мен, на никой не слугувай,   семей
Сега малко да направя аз допълнение защо толкова са намразили Фани Попова Мутафова и мъжът й. Нея я е съдил Народен съд, че водела прогерманска политика. Тъй като Хитлер в началото е помогнал на България да си върне реалните граници, отнети на България по време на Балканската и Междусъюзническата война, Фани Попова родолюбката, е приветствала това. Но нито прогерманска политика има в творбите й, нито при мъжа й Чавдар Мутафов. Стресирана, с влошено здраве, тя на два пъти е била спася
"След 1944 г. на Фани Попова-Мутафова и е забранено да пише и публикува, затова романите и "Време разделно" и "Пътят към София" излизат под имената на ченгетата-комунисти Антон Дончев и Стефан Дичев, които с това укрепват псевдо "писателските" си кариери, служещи за прикритие на агентурната им дейност в средите на писатели, историци и прочее. Нека всички вече научат и запомнят кой написа тези два изключителни романа... Жена е! На снимката са семейство Мутафови - Фани Попова и Чавда
Тук авторката е права: няма преки доказателства, че Фани Попова- Мутафова е авторка на " Време разделно". Но моите уши чуха и друго, когато често посещавах кафето на СБП на " Ангел Кънчев" 5. Родопски учител донесъл ръкописите на Антон Дончев, които, както обикновено се случваше по времето на соца, застояваха в кабинетите дълго време и привилегированите писатели не им даваха път. Човекът починал и след неговата смърт Антон Дончев сменил заглавието с настоящето и издал романа от свое име. Тов
Когато дойде дружката Луна и нещо пък Сънят се позабави, приижда нежно време за стиха и в часовете малки ме забрави.   Когато дойде есенния ден и вкусното кафе сваря след девет, пак стихове притичват покрай мен, с поезия денят ми е обсебен.   Изобщо, и да си стоя така, без нищо интересно да се случи, ще кацне някой Ангел на ръка, на нещо хубаво да ме научи.   Поезията ми е битие,
Не падам ниско, някой ме крепи, дали светец или небесен ангел, и, пишейки житейските творби, не съм в живота недостойно паднала.   Пътувам със понятие за чест, дори във самотата съществува, но после идва нова блага вест, че някой с мен желае да ратува,   да слее иска свойто битие със супер динамичната Росица. И все така, ала ми е добре, нали признах отдавна, че съм птица.   18 октомври
Различни сме, но ще сме съвместими, събрани в кратка абревиатура от целите ти - лично достижими и мойте редове литература.   И общият ни дух ще ни събира в красива едноименна идея, пък нека всеки пътя си намира, но двата пътя все пак да се слеят.   В отрязъка от време през живота душа с душа докосва се магично. Не се боя накрая да си ходя, ако не се докоснем, нищо лично.   От ревност ня
Не търсете във моите стихове драми, нито шепот на кръв, нито шепот от рани, разнебитени стихове няма в душата ми, гръмотевични бури не цепят словата ми.   Потърсете ме в чудната земна хармония, може нежно да кажа, а може с ирония, ежедневно съм в полет на птица в небето, ежедневно съм с обич, обзела сърцето.   Затова ме държи чудна Божия сила, може би на небето безкрайно съм мила, де що имаше битки, ме слънце
За мене щастието е любов и всичкото, събрано в тази дума. И то е дар, и то е благослов за хора, за които ще си струва.   За мене щастието вдъхновява, от него се създават чудеса, не знаеш откъде се появява, но стигаш творческите небеса.   За мене щастието е тогава, за другите щом нося радост аз. Благодаря на Бога, че го дава, дори след изпитания на нас.   За мене щастието е посока
Развиделява мрачното небе, дето и денем в сивото се губи, дъждът на изток с бурите пое, а тук остави бляскавата шума.   И гургулиците отърсиха криле, обзе ги пак желание за полет, навярно имат свои светове, които не разбираме отколе....   Пристига капка, в свойта самота опитва нещичко да ни разкаже. Просветна. И е вече красота. Щастливо ми е, скоро ще изляза,   за да попия влажния покой
Валя по София, валя, валя, но някак си замислящо и нежно, мъгливо е и няма синева, но да ви кажа - хич не ми е снежно.   Неразбориите оправям днес, сякаш размествам цялата епоха, където ида, все блатиста вест и все подхождам съвестно и строго.   И вместо да помисля за добро и да го сторя, както ми прилича, съм взела , та развъртам колело, оправям тези, дето не обичат   и себе си, та кам
Скандал и с Годишните награди на Съюза на българските писатели   СКАНДАЛ И НЕДОВОЛСТВА В СБП ПРИ РАЗДАВАНЕ НА ГОДИШНИТЕ НАГРАДИ     Възторг и недоволство в редиците на творческия съюз   Вчера на официална церемония в изложбената зала „Средец“ на Министерство на културата, в навечерието на 24 май, Съюзът на българските писатели връчи традиционните годишни литературни награди за постижения в различните жанрове.  Нормално

Профил

Навигация

Търсене

Търсене

Конфигуриране на push известия в браузъра

Chrome (Android)
  1. Докоснете иконата на катинар до адресната лента.
  2. Докоснете Разрешения → Известия.
  3. Променете предпочитанията си.
Chrome (Desktop)
  1. Кликнете върху иконата на катинар в адресната лента.
  2. Изберете Настройки на сайта.
  3. Намерете Известия и коригирайте предпочитанията си.