Премини към съдържанието
Форумът в приложение

По-лесно сърфиране. Научи повече.
Kaldata.com - Форуми

Приложение на форума на цял екран с push известия, значки и други.

За да инсталирате това приложение на iOS и iPadOS
  1. Докоснете Иконата за споделяне в Safari
  2. Превъртете менюто и докоснете Добавяне към началния екран.
  3. Докоснете Добавяне в горния десен ъгъл.
За да инсталирате това приложение на Android
  1. Докоснете менюто с 3 точки (⋮) в горния десен ъгъл на браузъра.
  2. Докоснете Добавяне към началния екран или Инсталиране на приложение.
  3. Потвърдете, като докоснете Инсталиране.
Добави Kaldata.com в предпочитани източници в Google

Росица Копукова

Блог от Росица Копукова в Други

  • Публикации

    2911

  • Коментари

    1274

  • Прегледи

    689675

За този блог

Журналист,писател,астролог.Не се влияе от прости и зли хора,цени интелигентните,интересните,с отношение към изкуството и културата.Софиянка по произход ипо местожителство.

Публикации в този блог

ПОЕЗИЯ

МИСТЕРИИ

Какво ли има в звездните пространства, което ние още и не знаем? Вселената за нас е пълно тайнство в един живот, живеем го на заем.   Ала когато някога се спусне я музикална стълбица, я песен, я живопис, откритие докосне човечеството като лъч небесен,   това е знак, че Господ ни обича показва ни какво е красотата. Което днес го имаме мистично, то просто си е част от необята.   Една пъте
ПОЕЗИЯ

СЪНИЩА

Сънувам указателно, сюжетно посоката от други светове, не ми е тежко, нито неприветно, Вселената за друго ме зове:   подсказва ми - не сме сами във нея, дотук сме ние, а нататък - тя, душите във отвъдното се реят, но не забравят нашата Земя.   Отгоре повече права им дават и отговори повече за нас, и знам, че да ни пазят продължават във разрешения от Бога час.   И даже да не питам нещо,
ПОЕЗИЯ

СТИХОВЕТЕ ЧЕСТО СА МЕЧТА

Стиховете често са мечта и от личността са по- красиви, като изтрезнее любовта само те остават вечно живи. Пълни със премного идеал, който в земното не съществува, чудиш се как този си избрал и дали наистина си струва? Мои или чужди - са копнеж, който от прекрасно те замайва, и не ти се иска да се спреш, сякаш ангел бъдеще извайва. Ала тук е земният живот, малко са наистина щастливи, щом поези
ПОЕЗИЯ

НЕ СЪМ ПООСТАРЯЛА

Не съм поостаряла и го зная, щом още в мен напира радостта, обича ми се, искам да съм цяла като съвкупност - хубави неща.   Премеждията пратих във килера, заключих ги и ги забравих там, потърсих любовта, не е химера, намира те в живота , аз го знам.   Заминаха си много прототипи на мойте стихове от младостта и аз разбрах, че лириката дипли красиви нежности за вечността.   Дори и някой д
ПРОЗА

ИЗ ХОРАТА, КОИТО НЕ ХАРЕСВАМ

/ разказ по действителен случай /   Така, както си шетам, ценя и хваля талантливи поети, попаднах на един даровит поет - пенсионер от Северна България. Похвалих го, поразписахме се взаимно за поезията, за живелици - преживелици и той ми каза, че издавал поредната си книга. Как, с какви средства, след като имал жена на легло и деца надалече, не питам. Помоли ме да ми прати файл и да му напиша кратко мнение за стиховете. Не е за първи път подобна молба, приех. Хареса
ПОЕЗИЯ

НЕ Я РАЗБИРАМ ГОСТЕНКА - ТЪГАТА

Не я разбирам гостенка, тъгата, благодаря на Бог, не ми я дава, успявам да изплувам над нещата, да продължа, където подобава.   Да виждам Божа светлина по пътя, предвестник от невидимия свят, любов неспирна в себе си да кътам, духът ми да остава все богат.   Разбирам, да съм нечия опора, където и да е и със кого, да давам радост на добрите хора, на мене Бог ми дава сто по сто.   За да в
ПОЕЗИЯ

ОБЪРНИ МЕ

Обърни ме, като глагол, постави ме във минало време... Но не можеш, защото бол,бол, ще более душата за мене.   Във сегашното време съм с теб и понякога ти е трънливо, боцкат моите истини с лед и подскачаш от живо по- живо.   А за бъдеще време не си сам наясно със себе си, зная, затова на сегашно сложи малка пауза и запетая.   И животът ще го продължим, още думи със тебе ще сричам
ПОЕЗИЯ

ЗОДИАКАЛНО

Не могат " рибите" да ни надлъжат, поне от тези с Юпитеров знак, опитват, как опитват само даже, на дъното отиват други пак.   А ние смело плуваме нагоре, където свършва синьото море, след глътка въздух - хайде пак надолу, в подмолието няма страхове   нито една от нас, душата Божа, дарена с малко мъдрост от Христа, крале пропадат, жрици и велможи, но " рибите" успяват във света.   Държи
ПОЕЗИЯ

ОБИЧАМ СОЦИАЛНИЯ ЧОВЕК

Днес е 10 ноември и 32 години демокрация. Да бъдем!     Обичам социалния човек живецът в него никога не спира, то, пътят му навярно не е лек, затуй го пея в днешната си лира.   Обичам не човекът - единак, чието его драска по асфалта и вижда само собствения крак, чертае собствената житейска карта.   Обичам добротворния човек, който не спира само в словесата, а прави с жест животът ни по-
ПОЕЗИЯ

НАЧИН ДА СЕ СЪХРАНЯ

Начин да се съхраня си намирам аз самата, хубав да ми е деня, точни да са правилата.   Нищо лошо не творя в своята духовна щедрост, никого не ще моря, никого не ще подвеждам.   Гледам разните нива, вариантите човешки и, без чувство за вина, забелязвам чужди грешки.   Обяснявам си сама на кого врата да хлопна, със добрите съм добра, гледам в локва да не цопна.
ПРОЗА

ПО ЗАДУШНИЦА

/ разказ по действителен случай /     Женицата беше ниска, дребничка на ръст, видимо над 70 години, но жилава и държелива. Докато рейсът се напълни с връщащи се от Задушница християни, тя седна бързо до мен, толкова беше стремителна, че аз неволно се усмихнах на енергичността й. - Да ги почетем, пък да се прибираме. Дано са по- добре горе, - заприказва ме първа. - Които са вършили добри дела, със сигурност ще са добре. - Ох, моето чедо е грешно,
СПОМЕНИ

ПОКЛОН!

На 6 ноември 1912 година е починала една забележителна и героична българка - майката на Иван Вазов. Чедолюбивата баба Съба Вазова. Боледувала е дълго, но не е била в агония. Преди да склопи очи е рекла поздрави да пратят децата й на другите, дето не са до нея. С напълно ясно съзнание. Иван Вазов е плакал много. 109 години от смъртта й. Той има доста стихотворения, посветени на Съба Вазова, едно от които се казва " Пред гроба на майка ми", там е и писано. Ето една трогателн
ПОЕЗИЯ

КЪМ ВИТОША

Пътувам си, а Витоша ме чака с присъщата зелена красота, над нея синьото небе е знака, че няма грам природна суета.   Естествената вечница на Бога и мой неръкотворен чуден храм. Върхарите не ме поглеждат строго, от нея лъха обич, аз го знам.   Тя го усеща, че ми е любимка, навярно стиховете ми чете. Подобно на една чудесна снимка- насреща ми стои и ме зове.   Помахва ми щастливо отдалеч
Литература

ЛЕЛЯ МАРА

Помня я не отсега, защото се виждаме неведнъж на една и съща спирка. Леля Мара има две триетажни къщи с много наематели, двама сина в Германия, много добри пари и много ядове. Сама е. Мъжът й е починал отдавна, но тя се държи перфектно за своите 73 години. Днес беше препълнила торба с ябълки от Симеоново да ги носи на съседско семейство в Драгалевци. Ха Симеоново, ха Драгалевци, после обратно. През ден-два. Леля Мара ми е разказвала за най- хубавата дограма, за мине
ПОЕЗИЯ

НЕБЕСНО И ЗЕМНО

Перестите облаци галят небесата, търси си пролука нежно синевата, толкова е просто, а така красиво, ставам във живота сто пъти по - жива.   Златните корони есенно светлеят, симетрични клони с мен благоговеят, орехчета падат тихо из тревата, след дъжда щастлива шепне ми земята.   Борове насищат въздуха с омая, ароматно диша покрай мен безкрая.... И да съм художник, отсега си зная- не ще нарисувам този к
ПОЕЗИЯ

СПОМЕННО

От плажовете златни и морета си носех чудни миди и рапан. Но кой да знае още,че заето ще даваме, та сякаш сме в капан.   Сега стоят на вилата и спомнят красиви мигове от светлина. И хората, додето се опомнят, пресече им се път и бъднина.   Все камъни с разнообразни форми от морските покои в моя двор под планината някак благородно пак разширяват моя кръгозор.   Да можеше една вълна да пл
ПОЕЗИЯ

МОИ НОВИ СТИХОВЕ

ЕДНА МЕЧТА Една мечта се спря да ме попита защо, когато вчера я мечтах, днеска съм я оставила да скита забравена...Не е ли просто грях? Отвърнах й - неволно,от практичност, съм я поизоставила назад. Дали съм, пита, креативна личност, щом във живота не добавям цвят? Отдавна беше. Ала я запомних как се завърна моята мечта. Изпълних я. И вече се опомних- да сбъдвам всичко, искано с душа. Един урок от ранната ми младост остана ми до днес и зная аз- не се отлаг
ПОЕЗИЯ

СМИСЛИ

Трябва нещо да изстрадаш, за да имаш шанс, той, животът ни е шарен като пасианс.   И не знаеш от небето своята съдба, но живей с добро, додето дават ти това.   И ще падаш, и ще ставаш, ала ще вървиш, има време после в Рая да се укротиш.   Важно е да го заслужиш и на съвестта да подложиш светъл разум, стойностни неща.   Та да имаш за отчета пре
Литература

РАВНОВЕСИЕ

/ разказ по действителен случай, имената са сменени по обясними причини / Старо приятелство имахме със семейство Митеви от градче, близо до София. Да го нарека град Б. С жената имахме обща професия - журналистика, от години, с мъжа - бивша моя обща професия - учители филолози. Елена и Светослав. Толкова хубави неща ни свързваха, имах ги много сплотено семейство, обичащо се и почти безпроблемно. Тя работеше в София, той - в местното основно училище. Общи представяния, общи книги,
ПОЕЗИЯ

ЖЕЛАНИЕ

Пътува ми се, пак ми се пътува, без тест и без зелен сертификат, да се разгледа този свят си струва, да върнех, Боже, времето назад.   И всички чудеса, които даде, и всички хора, дето сътвори, да ги докосна и да им се радвам, така е просто да се случи и   да минем мостове и бариери, без паника, без страх и без злини. Не цялата ти красота сме взели и натежават хорските вини.   Дочуй, те
ПОЕЗИЯ

В БОРИСОВАТА ГРАДИНА

Двама с тебе поети, двама с тебе " класици", из градината ходим с вековно достойнство, софиянка съм аз от софийските жрици, софиянец си ти от бохемското войнство.   И пристъпваме с тежест до някоя пейка, есента - напоена със литература, тук е място за стихове и за кукулейки, дето смятат се асове в нашта култура.   Но седим достолепни. Наоколо слушат как обсъждаме автори, книги и време. Може би се запитват как
ПОЕЗИЯ

ПРЕОБРАЖЕНИЯ

Смъртта е нежелана баронеса, дошла със жезъл да прибира в храм, да спуска пред света една завеса и да изчезват земните оттам.   Как неочаквано се сриват, стават други мъже на средна възраст и сами, останали внезапно без съпруги със болката, която пустоши.   Били щастливи, сякаш падат в яма, изчезва хумор, воля и кураж и кротката жена расте в голяма, посмъртно оценена като страж.   Жена

Профил

Навигация

Търсене

Търсене

Конфигуриране на push известия в браузъра
Chrome (Android)
  1. Докоснете иконата на катинар до адресната лента.
  2. Докоснете Разрешения → Известия.
  3. Променете предпочитанията си.
Chrome (Desktop)
  1. Кликнете върху иконата на катинар в адресната лента.
  2. Изберете Настройки на сайта.
  3. Намерете Известия и коригирайте предпочитанията си.