Премини към съдържанието
Форумът в приложение

По-лесно сърфиране. Научи повече.

Kaldata.com - Форуми

Приложение на форума на цял екран с push известия, значки и други.

За да инсталирате това приложение на iOS и iPadOS
  1. Докоснете Иконата за споделяне в Safari
  2. Превъртете менюто и докоснете Добавяне към началния екран.
  3. Докоснете Добавяне в горния десен ъгъл.
За да инсталирате това приложение на Android
  1. Докоснете менюто с 3 точки (⋮) в горния десен ъгъл на браузъра.
  2. Докоснете Добавяне към началния екран или Инсталиране на приложение.
  3. Потвърдете, като докоснете Инсталиране.
  • Публикации

    2911
  • Коментари

    1274
  • Прегледи

    685290

За този блог

Журналист,писател,астролог.Не се влияе от прости и зли хора,цени интелигентните,интересните,с отношение към изкуството и културата.Софиянка по произход ипо местожителство.

Публикации в този блог

Кой на пролет, кой на лято, а пък аз през есента, тя рисува ми богато щрихите на любовта. Като мене отговорна, позлатила този свят, ми посочва непритворно принцът роден без палат. И започва се с дилеми, все е сложен по съдба, с някакви безкрайни схеми- между радост - тегоба. Като двете половини на един прекрасен плод, с лошата ще се размина в този пъстролик живот. Но така било
Провокира ме интересна случка, разказана от моя добра позната от Трявна. На техен съгражданин се явявал насън Апостола на свободата и образът му дълго се задържал в моменти на напрежение за България. Той разказал това на приятели, но не се осмелил да го напише в пресата. Съграждани обаче го сторили и този феноменален случай излезе и в няколко вестника. Така написах стихотворението, което не само е наградено, но и включено в патриотичния сборник преди години: " ПОКЛОН, РУСИЯ", за жаждат
Беше топло през юли, когато аз бях малка и само на шест нависоко, във планината, първо с лифта, а после и пеш, бях харесала Витошки камък и на него седях с часове, долу - София, горе пък лято, спряло в моите детски нозе. Със букетче цветенца набрала, онемяла от красота, нито пила вода, нито яла, аз седя ли, седя ли, седя.... И накрая подсети ме татко- да се връщаме, ще се смрачи. Пак на лифта
Мисля, бях споделила и преди, че аз бях доста близка с една от дъщерите на прочутата Слатинска врачка - Хрисана. Моите баба и дядо са били много доволни от Слатинската врачка, в света няма нищо случайно . Мен ме заведоха при Хрисана. Погодихме се. Тя владееше астрология и лееше с восък. Казваше, че има и нещо от майка си. До 90 процента да кажа, познаваше и бях доста доволна от нея. Помагах й и се сприятелихме с времето.  При нея беше "другият свят", често пъти нищо общо с медийния. Не бих и
с днешна дата се коментират някои изчезнали певици, сред които е и Полина Лазарова. Дамата не само е била лансирана в чалгата от Илия Загоров, но и от мутрата Жоро Илиев, Бог да му прости греховете. Тема на сайта е найното нестабилно психическо състояние, за което не е помогнала и френската психиатрична клиника. По тази причина аз ще отворя една скоба, да добавя, че в такова състояние, в което тя е и до момента на 38 години, една ли ще й разрешат да практикува " акушерка", дори да има полувисш
ЯВЯВАЙ СЕ, АПОСТОЛЕ!   Явявай се, Апостоле, явявай се насън, на онзи българин от Трявна, когато политиката пропада, тогава твоят образ засиява!   Навярно да покаже, че закриля, че пази, че подсказва, че подсеща, за тебе няма смърт, но има минало, което днес опасности посреща.   Бесилото е част от твойта мисия и тя, долавяме, не е приключена, изглежда, в настоящите събития ти пак очакваш тука
КОЙТО НЯМА ТАЛАНТ, ВЛИЗА ПРЕЗ ЗАДНИЯ ВХОД, А ИЗЛИЗА ОТ ПРЕДНИЯ           Женска злоба – Глория изгони колежка от „Пайнер“   Гласувайте за статията Глория провали кариерата на колежка Истината за провалената кариера на Полина лъсна! Глория повлияла на Митко Димитров, който се постарал кариерата на младата певица Полина да не просъществува дълго. Тя не го направила от завист или страх, че младата колежка ще я измести от сцената. Глория си разчистила сметкит
Фолк певица заживя във фоайето на столичен хотел 11 април 2011 | 12:16 36097 76 0                                                                                                                    МАМА   От няколко дни фолк певицата Полина се е нанесла във фоайето на столичния хотел „Хемус" и отказва да си тръгне. Хора от персонала алармираха, че изпълнителката на „Пайнер" не искала да си ходи и дори вече е идвала полиция, която обаче нищо не направила. „Казаха ни, че не мог
Въображението ми събуждаш, щом някъде край мен се появиш, сама се чудя аз как имам нужда с една усмивка да ме заредиш. Не всеки го умее и го прави, и не намира точните слова, пред мен като загадка се изправи какво да правя после със това?! А аз не съм женичката - пързалка, която лесно спуска се към друг. Обаче ти струиш - вълшебна цялост и става страшно, щом пристигнеш тук. Разместваш пластовете на душата,
Родена съм под знака на Луната, а тя е господарка в понеделник, ден на писателите на Земята, всеки писател малко е отшелник. Нахлузва вечер лунната си шапка, започва в писмената да пътува и мисълта изцежда той до капка, често до сутринта ако доплува. Че най-добре се пише не на слънце и не по пладне, а по лунно време, защото денем се засажда зрънце, а нощем се пътува из поеми, из многобройни набраздени думи,
стъпило на оголен кабел, без да го види под снега. Много интересен народ станахме ние, българите. Въй, вай, за всичко обвиняваме държавата. А държавата - това сме ние. И безхаберниците в тази държава пак сме ние. Себе си изключвам в подобна ситуация. Ами снегът падна онзи ден и ромското семейство излязло да почисти. Това хубаво, но преди да се случи необратимото този оголен кабел се е виждал много ясно, показаха го. Мъже и жени, минаващи оттам, се вайкаха, че всеки би могъл да б
Дори да ги владееш правилата във кухнята, във къщата и вън, една непредвидимост във играта на делника ти женски ще е звън, за да не си като прочетен вестник, прибавяй нови текстове живот, прибавяй чар във свои си проценти, а и за себе си намирай брод. Малко различна, малко непонятна, малко новаторска във всеки ход и ставаш ти жена - невероятна със външност чудна и секретен код! 15 февруари 2021г., София
Преди години бях на антиквар и купих си една дворянска купа, едва ли бе на някой руски цар, но автентична красота си струва. Занесох я на вилата за чар, а бяха ни налазили крадците, но купата на някой господар не беше изкушила им душите. Откраднали ракия и кожухче, книжле за майстори. Строители са тия. И за ръце едно удобно пухче, иконка, тоалетната хартия. То простотията е друга мяра. Полицията даже
Това, че някакви 20-30 суратя премитат от Съдебната палата до Банкя и обратно и развяват знамената не означава, че в столицата е размирно. Кречеталят си хорицата, създават работа на полицията, на другия ден - пак. Разнообразие - време и пандемично, и пенсионерско. Байгън им идва все в къщи, да покрещят да ги чуем. Надявах се в началото на по- масовите протести някой да каже каква перспектива вижда. Нищо конкретно не чух. Сега си окат като у селата и ето ти - селата взеха да с
Туй, българските медии, печатните имам предвид, доверчиви мисирки. Пък и електронните също. Не могат хич да се досетят защо 17 - годишният Георги  Радев, не е прибран от полицията ни от Гинка, бивша Радева, ни от Руменча Радев.След като патрулът го прибрал след 23 часа от купон на бул. " Христо Ботев", по сигнал на собственика на пицарията отдолу..Писнало му на човека от простащини, псувни, викове, хвърляния на предмети от прозореца. Паметливите ще си спомнят, че Гогата Радев на 14 години бе с
Додето в тази възраст се търкулнах, аз проумях със свойте сетива- по-лесно е да кажеш лоши думи, по-трудно - да събудиш радостта. По-лесно е да гледаш безразлично, по-трудно е да подадеш ръка, но тръшне ли те нещо драматично, потънеш ли в дълбоката вода, дали на тебе някой ще помогне или съдбата ще ти стори праг? Ако за чужда болка се затрогнеш, доброто ще те срещне като знак, че нищо никъде не се забравя
Някога бях клонче от дървото и на най- високото седях, скрита сякаш от света, защото там се налюбувах, намечтах. Правех малка дупчица в листото и допирах по едно око, толкова различно бе, защото светът изглеждаше ми колело. После свивах лист на макаронче, гледах, гледах къс небе над мен, после си откъсвах малко клонче и обичка си правех някой ден. Мина детството. Сега не мога да съм клонче в моето дъ
Ябълката е вълшебен плод, начало води от Адам и Ева, червената си е любовен сорт, а златната - богатство и победа. Разказвана е тя при братя Грим и претърколила е вековете, дори червивата е синоним на липса на успеха и късмета. И половин отровна има път, злодейството със нея ще се мери- вместо добрия да го стигне смърт, злодеят зла прокоба ще намери. Все ябълката. Приказна е тя. Стои и днес смирено н
Падам малко вятърна жена, но сигурността ми е на място, докато не литна по света- да открия нещо по прекрасно. Но по дух не съм и ураган, да руша животи не обичам, пия си от личния стакан, добротворни приказки изричам. Мирно не стоя, но за добро. Боря се, докато има смисъл. Всичко да обърна на кълбо, след мене ще останат само истини.   5 февруари 2021г., София Росица КОПУКОВА
Баба ми си беше с византийска жилка, животът я въртя така - на мотовилка, но максимите твърди обратно не вървяха, стоическа опора в живота те й бяха. Та казваше жената: " Аз гледам кой ме храни. На плоски комплименти не връзвам се от лани. Характерът му схващам и врътвам се по него. Красиви сме до време, а влюбени до вечност". Не правеха си драми, измислени скандали, в живота преживяха немалко сериали, не ги чух да се кара
Началото са твоите очи, щом те по мене дълго се задържат, следят ме - неугасващи лъчи и искат с моите да се обвържат. Ще има смисъл да те доближа, защото погледът ти казва всичко- например, че готов си за жена, с която да лудееш от обичане. Очите имат блясък, имат цвят, предхождащ всички думи неизречени. Задръж така. Бъди с любов богат. И аз завинаги ще съм спечелена. Останалото си е между нас и няма
Искам моят стих да носи щастие, всеки да открие свойто " аз", като благослов, като причастие, като дар от Бога, но за вас. Искам моят стих да излекува всяка болка в нечия душа, той се дава, той пари не струва, аз обичам с него, не руша. Искам моят стих да е доверие, няма ли го, аз не съм поет. Има ли фалшиво лицемерие, няма в стихотворството завет. Искам моят стих да е утеха, да е радост, да е бъднина.
Що не можех, що не можех като птичите ята да мигрирам аз по пътя римски - Виа Понтика, звяр да видя и природа в цялата им красота, с крак да стъпя и се върна - до и пак от Африка. Толкоз прелести пропуска съвременния ни човек, даже да се поразвива по малко той от век на век, а пък птицата е съща, синевата е и тя, Виа Понтика обгръща, без да знае за това. Времената преминава, преминава векове, никаква човешка слава мислено не я зо

Профил

Навигация

Търсене

Търсене

Конфигуриране на push известия в браузъра

Chrome (Android)
  1. Докоснете иконата на катинар до адресната лента.
  2. Докоснете Разрешения → Известия.
  3. Променете предпочитанията си.
Chrome (Desktop)
  1. Кликнете върху иконата на катинар в адресната лента.
  2. Изберете Настройки на сайта.
  3. Намерете Известия и коригирайте предпочитанията си.