Да кажем, чисто хипотетично... случва ви се нещо и отлитате от този свят (да не дава господ). Бихте ли дарили органите си?

Редактирано 22 юни 200917 г. от Trichocephalus
добавена анкета (преглед на промените)

По- принцип съм непълнолетен и не решавам аз, но инъче 100% ще го направя!Така или инъче аз си отивам поне някой друг да живее!

Редактирано 2 май 200620 г. от peps (преглед на промените)

Да,но ако се застрашава животът ми,не!!!

Да,но ако се застрашава животът ми,не!!!

Кое в 'отлитате от този свят' не разбра?

To без органи отлитането даже по-лесно ще стане като няма какво да те дърпа надолу И аз бих, това е благородна кауза, пък и защо не, аз бих искал да имам възможност ако съм в нужда.

Разбира се, че бих ги дарил. На мен за какво ще са ми? Да откажеш в такъв случай е по-лошо от егоизъм, мисля. Защото при егоизма правиш нещо което поне на теб ти носи полза. От друга страна трябва да има и някакви закони там да предпазват от злоупотреби, защото май няма такива сега, или поне не са пълни.

fifa-хубава тема.Разбира се-и аз съм се разписала за донор.Макар че както каза flare,тази работа е без закони,и да не дава господ да попадна под" ножа" в някоя българска болница

А донорството-смятам че трябва да е задължително...така има една малка вероятност,да се спре и незаконната търговия на органи...

Защо ли нямаше повече хуманност и по-малко корупция в родното здравеопазване...

100% бих ти дарил, все пак предпочитам да има ползва от тях отколкото да станат на прах или храна за разни гадинки.... Мисля че даже скоро приеха закон за това.

Редактирано 2 май 200620 г. от Shrek (преглед на промените)

Да, дори съм мислила по този въпрос обстойно. Нали и в здравната книжка има декларация за даряването на органи, но не съм много наясно с процедурата (по заверяването на декларацията). Какво по-хубаво нещо от това да дариш на някого живот, никога не знаеш и на теб какво може да ти се случи. Смятам, че не бих се замислила изобщо, ако попадна (не дай си, Боже) в такава ситуация, но все пак едно е да говориш хипотетично, друго е ако те скове страха и паниката...

И за като повечето 100% подкрепям идеята за даряване на органи.Хубаво е да се помогне с твоите органи на някой друг.

Още не е приет закон,но четох че е на път-ако бъде одобрен-да се декларира изрично,ако не искаш да си донор след смъртта ти.

А един мой приятел се изрази много интересно по въпроса:

При сегашното положение на медицинския морал в Бг аз имам подозрения, че докторите ще ме уморят заради карантиите ми

И аз съм си го мислила,но въпреки това смятам да си даря органите. Само не знам дали ще стават за нещо.Пия,пуша и нося очила-кой орган ще ми вземат не знам.

Да, бих. Не се колебая по този въпрос.

Ех какви хубави хора сме, само жалко че ако не сме си попълнили документите, ще ни е трудно да го направим в последствие За който не знае мисля че на последната страница на Здравната книжка имаше една джвъчка и там ставаше дума за това. А и все пак кажете на родителите да не останат изненадани...

Да бих го направил. Одобрявам и съм напълно съгласен с подготвяните промени в закона, а те по-конкретно се състоят в следното: Първоначално при създаването на Здравните книжки, бе приет и първи закон за донорството, при него обаче, за да бъдеш донор трябваше изрично да се упомене СЪГЛАСИЕ. При тази ситуация в смутните времена в които живеем и криминогенната ситуация в България, у повечето хора се прокрадна съмнението, че това може да бъде изоплзано за користни цели. В условията на подкупност и безхаберие, не би било трудно да се вземе информация кои хора са дали съгласие за това, кръвни групи, и куп още здравни параметри и те да станат мишена на користно привеждане към "клинична смърт" и след това органите да бъдат "поръчково" упоребени. Поради тази причина малцина се осмелиха да изявят изрично съгласие в здравните книжки. Последва нова промяна, при която се прие формата МЪЛЧАЛИВО НЕСЪГЛАСИЕ, тоест ако не си попълнил нищо в здравната си книжка, това се приема за отказ от донорство, освен ако роднините не декларират при настъпване на фатално събитие противното. С последната промяна която се готви в момента, ще бъде приета формата на МЪЛЧАЛИВО СЪГЛАСИЕ, тоес човек ако изрично не упомене в здарната си книжка, че не желае да бъде донор, то при настъпване на клинична смърт, органите му могат да бъдат използвани за реплантация.

Да бих си дарил органите 1000%.След като знам,че евентуално с някой друг бъбрек или дров могат да спсят друг човешки живот напълно съм ЗА!

Да,нека други да живеят след мен

Ако не трябва да се замислям, бих казала да... Обаче има и едно Но.В България незнам разпространена ли е тази практика, къде ще отидат органите ми...ако стават за нещо де... Но има и друго нещо...В главата ми е влязло нещо кремирането...Мечта ми е да се разпръсна из морето, из пясъка...Всеки знае за манията ми по морето и за голямата ми любов по него...Така че все още не мога да кажа...дали да бъде егоист или да се раздам...

Ами кремацията е възможна и след като станеш донор.Даже ако питате мен-гробовете само заемат излишно място.

Аааа...е тогава избирам да даря органите си след това да ме кремират...Не ща да стоя на това ужасно гробище..искам да бъда свободнааааа... Май се олях малко...

тук

има повече инфо за новите "правила"

Редактирано 2 май 200620 г. от infinity1305 (преглед на промените)

Аааа...е тогава избирам да даря органите си след това да ме кремират...Не ща да стоя на това ужасно гробище..искам да бъда свободнааааа...

Май се олях малко...

И аз като теб искам да бъда кремирана и да се понеса с вятъра над морето и целият свят

Аз понеже пуша и пия едва ли ще съм много от полза,ама каквото им трябва да го вземат По-добре е отколкото червеите да го ядат там долу в черната земя

Всичко давам. А и аз искам да бъда кремирана, само да не ми оставят прахта в урничката да хваща прах някъде искам да стоя някъде над камината

Рабира се,че бих дарил органи след смърта си!Стига да остане нещо от мен,де Най-тъпото нещо,което може да се каже е,че при второто пришествие ще ни трябват всички органи (цитат от "Свидетелите на Йехова") И приживе аз дарявам от органите си-редовен кръводарител съм.Ще бъда такъв и след като умра-може да е с малко,но все пак ще помогне на някого.е възприемам това като някакво геройство или нещо чак толкова фатално за самия мен.След смърта на никого не му трябва нищо.Тоест-ти даряваш нещо,което и без това вее не ти е нужно.Геройство щеше да бъде,ако си жив и си дариш единия бъбрек или едното око.На такива хора аз се възхищавам.Тези,които и след смърта отказват да дарят просто не ги разбирам

Стига да си харесат нещо. Скоро се сблъсках с този въпрос по-отблизо отколкото би ми се искало. Наложи ми се да взема решение дали да позволя взимането на костно-сухожилна тъкан от мой починал роднина с цел донорство. Съгласих се, разбира се.