Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

  

139 гласували потребители

  1. 1. Бихте ли дарили органите си след вашата смърт ?

    • да
      95
    • не
      26
    • колебая се
      17


Препоръчан отговор


Загубих майка и брат аз.Майка ми пожела да бъде погребана по християнски обичаи, а брат ми-кремиран.И двама искаха да са донори...

За мен нищо не се е променило спрямо тях, само защото някой е докоснал телата им преди погребенията...

И двамата смятаха, че ако могат, биха спасили човешки живот...

Но разбира се, не всеки разсъждава като мен и моето семейство.

За някои е недопустима дори мисълта за аутопсия, както каза yvsot, и щом това за тях е важно, не би трябвало никой да им го отнема...мъртвите са техни мъртви...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Аз съм отявлен дуалист и въобще не смятах да пиша в тази тема, но поста на Инфи ме предизвика... Определено вярвам, че тялото е своеобразен затвор за човешката душа и истински живеят хората, които са преодолели ограниченията на материалното си съществуване, най-общо казано... Сравнете само продължителността и интензитета на физическата и душевната болка и ще добиете представа какво имам предвид... Точно затова смятам, че да дариш органите си на някой, който има нужда от тях, е също така естествено, както и да скочиш в басейна, за да спасиш човек (визирам Дичо във Випбрадър) - представете си как ще се чувствате и как ще гледате хората (или поне близките на нуждаещия се) в очите ако не скочите...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
:offtopic_s:

Определено вярвам, че тялото е своеобразен затвор за човешката душа и истински живеят хората, които са преодолели ограниченията на материалното си съществуване, най-общо казано... Сравнете само продължителността и интензитета на физическата и душевната болка и ще добиете представа какво имам предвид...

Аз пък несмятам тялото за затвор, а за инструмент. Чрез него си доставяме удоволствия. Виждала съм какво представлява един човешки дух без здраво тяло. Гледала съм как се променя с времето. Тялото е ценност за която трябва да се грижим и да ценим. Затова трябва да се ходи на профилактични прегледи (тук визирам и една стара тема за рака на гърдата при жените).

Точно затова смятам, че да дариш органите си на някой, който има нужда от тях, е също така естествено, както и да скочиш в басейна, за да спасиш човек (визирам Дичо във Випбрадър) - представете си как ще се чувствате и как ще гледате хората (или поне близките на нуждаещия се) в очите ако не скочите...

Зависи от ситуацията. В примера с Дичо, няма много време за размисъл и се реагира инстинктивно (веднъж ми се случи нещо подобно). После осъзнаваш, какво е можело да се случи, колко си рискувал всъщност и колко противоестествено е било действието ти (защото естествения инстинкт е за самосъхранение). Ако донорството беше толкова естествено, нямаше да се поставя под въпрос. Всъщност да се вадят човешките карантии е противоестествено.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Признавам, това е доста интересна и смислена тема. Поздравления fifa. Радвам се, ако всички мислят това, което пишат, но ми позволете да се съмнявам /и то не само в тази тема/, защото чак такива алтруисти няма. Няма нищо по-възвишено от това да помогнеш на човек, изпаднал в крайна нужда, но това решение трябва да го вземеш ти. И говоря не за страха, че ще те "разфасоват" след смъртта, а за спекулацията с човешкия живот. По принцип и аз съм превърженик на донорството, но когато това става по каналния ред. Не знам къде живееш, infiniti, но в България думи като "ред" и "закон" нямат стойност. И ако някой реши, че му трябват твоите органи, ще намери "законен" начин да си ги набави. Не ме е страх нито от смъртта, нито от това, че ще ми вземат органите. Но това да стане наистина , когато ми дойде времето.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Във Франция живея керина..

Няма значение къде живея обаче.Така разсъждавам, независимо колко ненормално може да ти се вижда, че има и такива като мен.


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Това е изключително личен избор. Напълно разбирам тези, които са готови да предприемат подобна стъпка, а също и онези, които се чудят на акъла на първите. Лично за себе си ще кажа - категорично ДА, бих станала донор... Няма нищо по-хубаво от това да подариш мечта!!!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Да,определено бих дарила органите си...Това да спасиш нечий живот ми се струва толкова красиво,а и съвсем в реда на нещата...Човекът е толкова егоистично същество,че дори и мъртъв,пак не желае да даде "своето си" за някой друг.... :rolleyes: Глупаво,ама често срещано... Публикувано изображение

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Във Франция живея керина..

Няма значение къде живея обаче.Така разсъждавам, независимо колко ненормално може да ти се вижда, че има и такива като мен.

Наистина няма значение къде живееш ти, а ние. И не ми е ненормално твоето мнение. Напротив, подкрепям те. Явно сте разбрали погрешно. Пак повтарям - НЕ съм против донорството. Само разкрих какви страхове имам относно злоупотребата с нашата доброта. И ако в живота това ти се случи, няма да има фаталния край, както при смъртта. Не се замислям заради мен самата, а заради моите близки, които ме обичат.

А всички онези, които не се и замислиха даже, ги питам - Попълнихте ли си заявлението / или там, каквото се попълва/???

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Не е съвсем така. Ще пиша от личен опит, който няма нищо общо с донорството. Мой много близък човек почина и поради сравнително младите си години (за естествена смърт) лекарите се колебаха дали да правят аутопсия. Аз лично съм категорично против да се прави такава без нужда. Радвам се, че решиха да не разпарят безцелно. Когато знаем някой факт, той променя или изкривява преценката ни. Мога да твърдя, че родителите не мислят за детето си като "едно студено тяло" или че "ще се разпадне и под земята няма кой да го гледа дали е със сърце/бъбрек и т.н.". Предпочитат да си остане непокътнато в съзнанието им, защото те ще го гледат до края на живота си чрез него.

Пределно ясно ми е, че не го приемат така. Всеки родител би мислил така за детето си, дори то да е на 50..60 години. Но факт е, че с тялото ще стане точно това след смъртта. Трябва да се приеме това, колкото и трудно да е. Защото точно от един човек, може да зависи живота на двама други.. пак млади. Не трябва да се допуска болката да замъгли реалното виждане за нещата.

А всички онези, които не се и замислиха даже, ги питам - Попълнихте ли си заявлението / или там, каквото се попълва/???

След месеци, когато имам правото на това, ще го сторя - да! :P

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Отказът от донорство се декларира изрично

16 август 2006 / News.dir.bg

Донор вече ще бъде всеки, който не е изразил изрично писмено желание да не бъде такъв. Това решиха депутатите, като приеха на второ четене промени в Закона за трансплантации на органи, тъкани и клетки, предаде БГНЕС.

Несъгласието за вземане на органи ще се изразява писмено пред общопрактикуващия лекар чрез подписване на декларация. Хората, които не са здравноосигурени или нямат личен лекар, могат да изразяват несъгласие да стават донори след смъртта им чрез подписване на декларация, която ще се подава в общината и ще бъде изпращана до Изпълнителната агенция по трансплантации в срок до 10 дни от подаването й. Повече от две трети от българите - 69 на сто, смятат, че донор може да бъде човек, който изрично е дал съгласие за това. Това показва национално представително изследване на Националния център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ), съобщи БТА. Три четвърти от анкетираните смятат, че системата за донорство трябва да отчита волята на потенциалния донор. Различията са във формата на това волеизявление - според 54 на сто човек сам трябва да дава изрично съгласие да стане донор след смъртта си, според 20 на сто съгласието трябва да дават близките на починалия след смъртта му. Една пета от анкетираните подкрепят мнението, че донор трябва да бъде всеки, който не е заявил изрично несъгласието си за това.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Знаете ли какво ми дойде на ум.всички сме дащни и ларж,нека да съставим петиция да я изпратим до законотворците ,в която им съобщаваме за своите намерения да донорстваме органите си ,да се превърнем едва ли не ,като автоморга за човешки чаркове Публикувано изображение

p.s:От мен специално нищо неможе да се ползва,освен ако трябва да дам органите на металургичен комбинат (за панти и ключалки) Публикувано изображение

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Аз попринцип още не съм се засилила да умиргам, ама иначе бих си дарила органите, поне моите са новички, щото не пия, не пуша и се опитвам да водя здравословен живот, а като се гътна бих искала да ме кремират, щото само мисълта за 2 метра под земята с всякви гадини, та дори и умряла, ще ми е много кофти, а няма да е хубаво да се зеносват вътрешностите ми, ако може друг да ги използва, :) затова бих си дарила органите в случай на преждевременна смърт, всепак ако доживея до 86 години, кой ще ми иска органите Публикувано изображение

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Аз попринцип още не съм се засилила да умиргам...

То за тая 'работа' никой не се засилва - тя просто се случва.

Чукай на дърво! :baby:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

p.s:От мен специално нищо неможе да се ползва,освен ако трябва да дам органите на металургичен комбинат (за панти и ключалки) Публикувано изображение

:ph34r:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Отказът от донорство се декларира изрично

16 август 2006 / News.dir.bg

Една пета от анкетираните подкрепят мнението, че донор трябва да бъде всеки, който не е заявил изрично несъгласието си за това.

Аз съм от тази една пета от обществото, която подкрепя приетите промени в закона. По-добре е изрично да се дава несъгласието (както се вижда, предвидени са варианти и за здравно неосигурените), отколкото съгласието. Глупаво е ако поради незнание, незаинтересованост или ненамиране на време да отиде до личния лекар специално за това, човек не попълни декларацията за изрично съгласие и така лиши чакащите от толкова време за донори от възможност и надежда за пълноценен живот. Също така, едва ли е добра идеята да се питат близките на човека след смъртта - това е дълбоко лично решение, което не зависи дори от близките . И най-добрият вариант е съгласието за донорство да се презюмира, а да се оборва само със специална декларация :hush:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Всеки дееспособен български гражданин, както и чужденец, дългосрочно пребиваващ в Република България, има право приживе да изрази писмено съгласие или несъгласие за вземане на органи, тъкани и клетки след смъртта си, както и за вземането им за други лечебни, диагностични, научномедицински, учебни и преподавателски цели. Това става като лицето собственоръчно и в свободен текст попълни декларация, която предоставя на семейния си лекар. Актуалното законодателство дава възможност да се изрази съгласие или несъгласие само по отношение на един орган или вид тъкан и клетки, или по отношение на целите за които ще се използват взетите органи, тъкани и клетки (например, може да се изрази съгласие за взимане на органи, тъкани и клетки за трансплантация, но несъгласие за използването им за други цели). Семейният лекар на момента и в присъствието на лицето отразява волята му, като собственоръчно я вписва в здравноосигурителната му книжка на стр.33. След вписване на изразената воля, лицето, което я е изразило и семейният лекар се подписват на стр. 33 в здравноосигурителната книжка, вписва се датата и книжката се подпечатва с печата на семейния лекар.

Така изразената воля може да се промени с нова декларация при семейния лекар, като новите данни се вписват по същия начин върху стикер, залепен върху стр. 33 на здравноосигурителната книжка.

Всяко лице, изразило волята си по гореописания ред има право да провери как тя е отразена в служебния регистър на Изпълнителната агенция по трансплантация, като подаде заявление в свободен текст в деловодството на агенцията.

Ако липсва изразена воля на починалото лице и се обсъжда възможността за донорство, се иска съгласие от близките на починалия за взимането на органите, тъканите и клетките му за трансплантация.

За още информация "от извора".

Почти всички основни религиозни деноминации в световен мащаб подкрепят концепцията за донорството и трансплантациите като начин за спасяване на човешки живот и/или намаляване на човешко страдание.

Според Директора на Отдел "Религия и общество" на Източно-Православната Църква за Северна и Южна Америка, който е и доктор по теология: "Източно-Православната Църква не се противопоставя на идеята за донорството и смята, че то е напълно богоугодно, дотолкова, доколкото то цели спасяването на човешки живот, лечение или подпомагане на медицината."

Католическата църква гледа на донорството като на висш акт на милосърдие и състрадание. Трансплантациите са не само морално и етично приемливи за Ватикана, но и желателни като богоугодна дейност. Според Отец Лерой Вичковски, Директор по медицинските дела към катедрата на архиепископа на Чикаго: "Донорството е нещо добро, макар и произтичащо от трагедията около загубата на близък човек, и носи утеха за близките чрез възможността да помогнат на другите." Папа Йоан Павел-втори казва: "Църквата трябва да ограмотява обществото относно нуждата от донорство, което е повик към милосърдието и братската любов на всеки християнин при спазване на етични и морални принципи."

Ислямът като религия вярва в принципа на спасяването на човешкия живот. В поредицата религиозно-изследователски статии на тема "Исляма относно донорството и трансплантациите" от 1999 г. ислямският автор и изследовател на Ислямската религия Сачедина пише: "Мнозинството ислямски автори и учени, принадлежащи към широк спектър ислямски религиозни школи, отдават приоритет на принципа на спасяването на човешки живот и изцелението и разрешават донорството като действие насочено именно в тази благородна посока." В публикуваните Ислямски Фатви (Решения No:99 и No:5-Д) донорството се определя като богоугодно дело и се утвърждават принципи подобни на Харвардските критерии за мозъчна смърт и органно донорство.

Будизмът поставя висока оценка на хуманния акт на донорството като израз на състрадание, което е особено тачено качество в Будизма. Н.в.п. Масао, от Будисткия храм в Чикаго казва: "Ние особено тачим хората, които даряват част от тялото си за да подпомогнат развитието на медицината и да помогнат на други хора, като особено важно е да се уведомят близките за желанието за донорство след смъртта."

Хиндуистката митология описва как част от тялото на починал може да помогне за изцелението на живите и посочва, че това е благородно решение, което всеки вярващ трябва да вземе сам за себе си според собствената си съвест и благородство.

Еврейската религия, с всичките й 4 направления (ортодоксално, консервативно, реформистко и реконструкционистко) също подкрепя и окуражава донорството. През 1991 г. Рабиникалния Съвет обявява, че донорството е не само разрешено, но и императивно наложително за всеки вярващ.

Адвентистите на 7-мия ден (в България известни като съботяни) също подкрепят донорството. Много болнични трансплант центрове в САЩ са построени именно от адвентистката църква. Например една от световно известните болници за педиатрични сърдечни трансплантации "Лома Линда" в щата Калифорния в САЩ е построена от Адвентистката болнична верига.

Протестантската общност, Баптистите също подкрепят донорството като дълбоко хуманен акт, но смятат, че всеки индивид сам за себе си трябва да вземе това решение. Още през 1988 г. Баптистката Конвенция, която представлява най-влиятелната протестантска общност в САЩ, окуражава лекарите да информират близките на потенциални донори за възможността от трансплантация.

Цитирано от Българска Асоциация на Тъканните Банки (БАТБ)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Съгласен съм да използват органите ми, ако съм си отишъл на 100% от този свят. Да, нямам нищо против, ако цялата работа бъде извършена по чист и законен път и органите наистина достигнат до нуждаещ се човек. За съжаление, в повечето случаи нещата не стоят съвсем по този начин ...

Редактирано от myd (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Да,бих дарил органите си.И без това след смЪртта ми вече няма да ми трябват.Поне някой да има полза от мен...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Да,бих дарил органите си.И без това след смЪртта ми вече няма да ми трябват.Поне някой да има полза от мен...

Давам всичко от тялото си,без черния дроб.Той е кауза пердута.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Давам всичко от тялото си,без черния дроб.Той е кауза пердута.

Чувала съм за хора, които не са съгласни да им вземат очите...но за черния дроб ми стана интересно...защо...ще обясниш ли-само любопитствам...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ами кремацията е възможна и след като станеш донор.Даже ако питате мен-гробовете само заемат излишно място.

:P

Каквото им трябва да вземат и да ме изпепеляват после.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Разбира се! Да си вземат каквото им трябва- на мен и без това не ми е нужно вече!!! Стига да им свърши работа

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Да бих го направил. Одобрявам и съм напълно съгласен с подготвяните промени в закона, а те по-конкретно се състоят в следното:

Първоначално при създаването на Здравните книжки, бе приет и първи закон за донорството, при него обаче, за да бъдеш донор трябваше изрично да се упомене СЪГЛАСИЕ. При тази ситуация в смутните времена в които живеем и криминогенната ситуация в България, у повечето хора се прокрадна съмнението, че това може да бъде изоплзано за користни цели. В условията на подкупност и безхаберие, не би било трудно да се вземе информация кои хора са дали съгласие за това, кръвни групи, и куп още здравни параметри и те да станат мишена на користно привеждане към "клинична смърт" и след това органите да бъдат "поръчково" упоребени. Поради тази причина малцина се осмелиха да изявят изрично съгласие в здравните книжки.

Последва нова промяна, при която се прие формата МЪЛЧАЛИВО НЕСЪГЛАСИЕ, тоест ако не си попълнил нищо в здравната си книжка, това се приема за отказ от донорство, освен ако роднините не декларират при настъпване на фатално събитие противното.

С последната промяна която се готви в момента, ще бъде приета формата на МЪЛЧАЛИВО СЪГЛАСИЕ, тоес човек ако изрично не упомене в здарната си книжка, че не желае да бъде донор, то при настъпване на клинична смърт, органите му могат да бъдат използвани за реплантация.

А тва прочетохте ли го?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

А тва прочетохте ли го?

Това аз го знам отдавна.

И мълчаливо съгласие или мълчаливо несъгласие-какво Публикувано изображение

Тия афери си ги има откак се е пръкнала трансплантацията.

Гаранция никой няма :)

Дали ще му дръпнат шалтера-за да спасят друг човек,други хора -

-или за пустите му пари-да те продадат като месари Публикувано изображение

Това и с хиляда подписа където ще да е - пак не те спасява :speak:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...