Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

  

139 гласували потребители

  1. 1. Бихте ли дарили органите си след вашата смърт ?

    • да
      95
    • не
      26
    • колебая се
      17


Препоръчан отговор


Разбира се , че бих дарила органите си ,стига да са от полза някому. Има толкова много болни хора чакащи за органи с жизненоважни функции, защо да не живеят , след като мен вече няма да ме има? Донорство се предприема при така наречената "мозъчна смърт". Но винаги съм си задавала въпроса, как ще се докаже ,че "мозъчната смърт" е естественна , след промените , които се очакват в Закона за здравеопазването ? Няма ли тези промени да доведат до нови корупционни схеми ? Защото ,извинете ме ,но аз не вярвам промените да прекратят корупцията в здравеопазването ни. А всички знаем , че ТЯ - корупцията се шири и там. Можем ли да вярваме безпрекословно на всички положили Хипократовата клетва, след всички публикации в медиите?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Разбира се , че бих дарила органите си ,стига да са от полза някому. Има толкова много болни хора чакащи за органи с жизненоважни функции, защо да не живеят , след като мен вече няма да ме има?

Донорство се предприема при така наречената "мозъчна смърт". Но винаги съм си задавала въпроса, как ще се докаже ,че "мозъчната смърт" е естественна , след промените , които се очакват в Закона за здравеопазването ? Няма ли тези промени да доведат до нови корупционни схеми ? Защото ,извинете ме ,но аз не вярвам промените да прекратят корупцията в здравеопазването ни. А всички знаем , че ТЯ - корупцията се шири и там. Можем ли да вярваме безпрекословно на всички положили Хипократовата клетва, след всички публикации в медиите?

Публикувано изображение

Така е-за жалост това зло -корупцията- се шири навсякъде Публикувано изображение

По-важното е да не те уморят преждевременно-за да те разфасоват като...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Бих дарила органите си, поне някой друг ще заживее нормален живот. Въпреки, че не вярвам на лекарите в България, нагледах се на лекарски грешки, съм съгласна при смърт да даря живот на други хора.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Малко оффтопик ;) Изключително ми е приятно като чета мненията ви :) .Погрешната ми представа за някои убеждения в България малко по малко отпада...Радвам се че все още знаем какво е хуманност... :bye:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

И без това като умре човек, след няколко месеца органите почват да се разлагат и няма да остане нищо от тях, така че за какво му е на някого само скелет? Затова бих си дарила органите и след това искам да бъде кремирана. Предпочитам, ако някой иска да ме посещава след смъртта, да гледа нагоре в небето (нали аз от там ще наблюдавам), отколкото да виси над някаква си плоча, под която има скелет :)


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

все си мисля, че да дариш живот на някого е страхотно нещо, а още повече да го дариш в смъртта - така обезсмъртяваш себе си така, че да, бих го направила

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

докато съм жив - не. като спра да съм жив - пак не. обаче ще разреша да наследниците ми да ги продадат.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

При документите ми наскоро си сложих листче, на което пише, че ако нещо се случи с мен, искам да дарят органите ми и да ме кремират.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Аз съм ЗА!

Ако умра някой ден всеки да си взима к'во му трябва ,другото кремация и довиждане. Публикувано изображение

А приживе мога да се разделя с някой орган само ако има нужда някой от роднините ми./да не се случва/

Поздрави! :P

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Не бих си дарил органите на друг, освен на близък роднина. Наречете ме егоист ако искате. Според мен, новите промени в закона донякъде ми нарушават правата, защото аз не съм здравно осигурен, а доколкото знам, отказ трябва да се направи при личния лекар, а аз май нямам такъв.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Гости aniiv

Да .Ще ги даря стига да спася нечий живот.Като знам колко много хора с години чакат донорство просто небих си и помислила за отказ.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Мъжът-викинг е бил погребван на лодка в морето с меч върху тялото му. Едни учени с големи глави казаха по Дискавъри, че гостопиремника изменя характера си и става като донора след трансплантация на органи.Аз живея на 500м от брега на морето.Имам меч.Значи няма да има проблем с погребението ми.Ще трябва да почакат още 60 години обаче за подобна операция, ако нано-технологиийте не са ги обезсмислили дотогава.Ако нещо ще пресаждат от мен, трябва да знаят, че съм секс-манияк и мога да смятам наум от 1 до 10.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Интересна е теорията за това, че след получаване на орган, нещо в рецепиента се променя.Аз лично не мисля, че е възможно, освен може би ако не е сърце...но и това ме съмнява.Какво мислите вие? Иначе моите органи, ако бъдат полезни на някого, заминават по предназначение още по пътя ми за оттатък :no-no:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Така като си помисля, май няма какво да дам.......нямам нещо, което може да бъде трансплантирано и да ми е в ред. съжалявам, ако звуча като бабичка, ама си е чистата истина. Имаше един филм с Джейн Сиймор/от "Доктор Куин лечителката"/, където й присадиха сърцето на момче, което беше загинало в катастрофа с мотор. И тя коренно си промени навиците - взе да пие бира, да използва жаргон - непривични за нея неща преди това.....Та не си спомням....накрая тя се срещна с родителите му и разбра..........Отдавна съм го гледала, може и да бъркам нещо.......но наистина съм чувала за тази теория........Мисля, че е резонна....донякъде

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Хм, не знам. Аз не мисля, че се променя нещо. В смисъл, освен ако не ти трансплантират съзнание и душа (нещо невъзможно), как би могъл самия човек да стане различен след като му са били трансплантирани органи. :)

Редактирано от baby_muse (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ако родителите ми са съгласни... На драго(вече нефункциониращо) сърце.

Редактирано от Street_Soldier (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Незнам, доста противоречиви мисли ми минават през главата по тази тема-въпрос. По-скоро бих се присъединила към викинга (коментар #37), но все още не съм ходила при личния си лекар да впиша това си решение. Явно нещо ме спира. Колебая се и ако утре нещо ме убие - ще ме даряват.

Относно промяната в поведението при присадени органи - според мен е възможно. Това обаче до голяма степен би се дължало на рецепиента. Ако на мен ми присадят чужд орган, ще се постарая да го използвам по предназначение. Ако съм пушила - ще спра, ако съм прекалявала с пиенето - ще спра, ако съм таяла гняв и омраза - ще се опитам да се пречистя и т.н. Това е при условие, че човек оцени дадения му втори шанс.

ПП: chain_reaction, друг подобен филм за който се сещам е "Проблясък" (Blink), но там положението беше :):)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Гости aniiv

Две хиляди и петстотин души, от които около 40 деца, са българите на хемодиализа, а всяка година броят им се увеличава с около 4 на сто

те чакат Публикувано изображение

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

aniiv известно ми е, това е едно от нещата които ме спират Публикувано изображение също и егоистичната мисъл, че може някой ден аз да се нуждая от трансплантация. За мен донорството е висш хуманен акт. Живота е странно нещо, може да те научи на жертвоготовност към непознат. Имам обаче и няколко лични съображения с които влизам в конфликт. Както написах преди:

...все още не съм ходила при личния си лекар да впиша това си решение. Явно нещо ме спира. Колебая се и ако утре нещо ме убие - ще ме даряват...

Като изключа моите възгледи, насочвам вниманието и към нещо наречено "пазар на черно". Редактирано от yvsot (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Гости aniiv

насочвам вниманието и към нещо наречено "пазар на черно"

Да съществуват такива пазари и това е гадното.Но жал ми е за децата ,какво са видели те ни радост,ни безгрижни игри само апарати,системи,лаборатории,болници.Болно ми е Публикувано изображение

Редактирано от aniiv (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Всъщност-много хора точно от това се притесняват-че някой лекар може да ги улесни да хвърлят топа по-бързичко, защото друг, паралия, чака за органите им.Да го е страх човек в болница да отиде, да се оперира...Но пък...ако сами даваме органите си, когато вече практически ще са ни ненужни, тогава може би ще намалее тази така наречена "черна борса на органи".

Имам приятелка в Турция, която ми разказа как съседското и дете изчезнало за два часа от парка, в който играело, и се върнало със шевове и без бъбреци.През деня.Това ми се струва по-опасно, от колкото някой да ми вземе карантиите, когато наистина няма да са ми нужни.

А и с напредъка на медицината някои тъкани вече са заменими, може би скоро ще стане възможно и сътворяване на изкуствено сърце, или друг важен орган...

Изобщо няма да се замисля да стана донор.Дори съм-тези неща се декларират приживе и в документите ти ги пише.

Ако утре ме блъсне кола и мозъка ми се разпръсне по калниците и, няма смисъл да ми погребват и сърцето, вместо да го дадат на някого.Или ако съм тежко болна и на 65, и изпадна в кома...същата работа.Някак си тъпо ми се струва, да знам например, че ми остават броени дни да живея, и да се стискам за бъбрек, ако по този начин ще бъде спасен един по-млад живот.Та така...

Разбира се-това е мое лично мнение и не ангажирам никого с него...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Инфи, напълно съм съгласна с думите ти включващи и "Та така..." Знае ли човек какво го чака бъдещето. Някои дори се замразяват. Други по религиозни причини смятат, че всички карантии ще им трябват "на оня свят". Има доста родители, които отказват органите на децата им да бъдат вадени - немога да ги съдя за това. Мнозина са на мнение, че голяма част от аутопсиите са ненужно оскверняване. Различни хора с различни убеждения, затова смятам за добро решение правото на личен избор, като мълчанието се приема за съгласие.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Има доста родители, които отказват органите на децата им да бъдат вадени - немога да ги съдя за това.

При условие, че всяко тяло ще се разпадне и под земята няма кой да го гледа дали е със сърце/бъбрек и т.н. Те ако хората не съумеят да запазят спомена на близкия си човек и да го чувстват около тях със душата си, едно студено тяло няма да го направи..

Редактирано от baby_muse (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

При условие, че всяко тяло ще се разпадне и под земята няма кой да го гледа дали е със сърце/бъбрек и т.н. Те ако хората не съумеят да запазят спомена на близкия си човек и да го чувстват около тях със душата си, едно студено тяло няма да го направи..

Не е съвсем така. Ще пиша от личен опит, който няма нищо общо с донорството. Мой много близък човек почина и поради сравнително младите си години (за естествена смърт) лекарите се колебаха дали да правят аутопсия. Аз лично съм категорично против да се прави такава без нужда. Радвам се, че решиха да не разпарят безцелно. Когато знаем някой факт, той променя или изкривява преценката ни. Мога да твърдя, че родителите не мислят за детето си като "едно студено тяло" или че "ще се разпадне и под земята няма кой да го гледа дали е със сърце/бъбрек и т.н.". Предпочитат да си остане непокътнато в съзнанието им, защото те ще го гледат до края на живота си чрез него. Редактирано от yvsot (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Гости aniiv

Мога да твърдя, че родителите не мислят за детето си като "едно студено тяло" или че "ще се разпадне и под земята няма кой да го гледа дали е със сърце/бъбрек и т.н.". Предпочитат да си остане непокътнато в съзнанието им, защото те ще го гледат до края на живота си чрез него

Няма спор.Но говорим за нашите тела.Да се молим да не надживяваме децата си.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...