Колко ужасно много искам да пиша за това и колко ужасно малко сили ми останаха, за да го направя. Какви са тези изпитания! Ха, колко съм глупава – та това дори не са изпитания, просто смешни халюцинации на болния ми мозък.

Очите му преди захранваха живота ми с нова надежда. Така ярко светеха с ужасно силен пламък. Вчера. Вчера като ги видях бяха застинали. Тъжно изстудени. Той се опита неуспешно да прикрие леденината им с весела усмивка.

Колко съм глупава! Колко ужасно несхватлива и наивна съм. Всички останали момичета идваха за малко на перона и си отиваха, и после отново като знаеха, че той е най-непостоянният влак. Само аз, мамка му. Само аз останах да ям, да пия, да спя – да живея на проклетата гара! Да не изпусна нито миг от моето красиво падение.

И ето, че точно когато подремвах, влакът е пристигнал, прибрал една от непостоянните посетителки(също като него!) и отпътувал горделиво.

За това аз сега вървя по ръждясалите релси. Краката ми вече не ме държат – чувствам се най-празна от всякога, а очите ми са ослепели.

Самоубийството под колелата на железницата се издига на пиедестал в слепите ми очи. Уморих се да чакам на глухите гари. Ще вървя по пътя на влаковете докато някой просто не ме премаже със своята грозна непостоянност. Така поне някой веднъж в живота ми ще ме е прибрал в обятията си, макар и съвсем без да го е желал.

Много болка струи от тук и много отчаяние. Хлад, разочарование, пустота... Само дето решението не е в това, да се върви по релсите от тук нататък. Правилното решение според мен е, да се напусне гарата. Да се отиде колкото се може по далече от нея. Има толкова много широки, бели пътища. Такива, които започват тук, от тази пуста гара и свършват нейде напред - в бъдещето. Пътища и пътеки, които чакат....не, които трябва да бъдат извървяни !

Редактирано 20 март 201214 г. от shefkata (преглед на промените)

Не си заслужава да се измъчваш. На всеки човек в живота е имало такива отчайващо тъжни гари, които рано или по-късно е напускал. Бягай час по-скоро от тази мрачна гара и не се обръщай никога назад. Избери посоката и пътя и върви напред!

Самоубийството е грях, а и няма изобщо да се спасиш - напротив -

още по-зле ще си в нищото и в тъмницата.

Зарежи я тая гара - да не е единствената я.

Веднъж направиш ли го - ще ти е много по-лесно, за всичко, ще се убедиш сама.

А семафорите започват да светят зелено

Това беше литературно съчинение, нали? Имаш талант, разплака момичетата. Сериозно. А иначе личната легенда и действителността, каквато и да е тя, са две различни неща. Нашето съзнание се храни предимно с първата. Не че не ти вярвам, но като мине малко време, ще разбереш - ако продължиш да пишеш и излезеш от сантименталните декори. Поздрави .

благодаря ви, че сте споделили емоцията

Много силно! Пиши, но ги поствай в другия раздел.

Дано е само фантазия...

Много силно! Пиши, но ги поствай в другия раздел.

Дано е само фантазия...

Аз взех написаното за истина и...не ми е особено приятно...

Аз взех написаното за истина и...не ми е особено приятно...

Аз също

и много се извинявам, но сте объркали раздела и моля модераторите да ви преместят темата на правилното място за фантазии а по-точно раздел Лично творчество.

Да ви таковам "творчеството"!Глупави разсъждения на болен мозък, подканващи към самоубийство. Ами някои с разхалтена психика може наистина да реши да се хвърли в "обятията" на някой трен.

Да ви таковам "творчеството"!Глупави разсъждения на болен мозък, подканващи към самоубийство. Ами някои с разхалтена психика може наистина да реши да се хвърли в "обятията" на някой трен.

И какво ся? Да не караме автомобили, защото някой болен мозък може да се хвърли под тях. Проблемите на нечий болен мозък, не бива да ни лишават от една красиво споделена меланхолия. Благодаря Су~.

благодаря ви, че сте споделили емоцията

Споделянето на твоята емоция ме натовари ненужно...

Ако темата беше поставена на място, нямаше да е така, защото нямаше да дочета текста - не харесвам такива истории.

Пишеш чудесно.

И какво като една нереална история е сграбила сърцата ви...? Хората май все повече се чувстваме употребени от неща които ни карат да усещаме сърцата си на място. В другият край на света може да е абсолютно реална. Какво значение има истинска ли е, фантазия ли е, споделен сън ли е или... Граници.

Извинявам се, ако е възникнало недоразумение. Но целта, с която написах това, което беше в главата ми от доста време, е да си го излея и да се срещна със страха си, не смятам, че този текст може да има художествена стойност, по-скоро резултат от тийнейджърски хормонални разминавания в период от живота ми?

Мен ако питате няма човек на който не му се е искало, ама това не означава, че сме се запътили натам под формата на стада....

Няма за какво да се извиняваш, Су. Едва ли има някой който може да докаже, че нещата които го плашат и разстройват ще си стоят застраховани в добре опакованата му глава форевър , далеч далеч от драгоценната ни реалност.

И какво като една нереална история е сграбила сърцата ви...? Хората май все повече се чувстваме употребени от неща които ни карат да усещаме сърцата си на място.

В другият край на света може да е абсолютно реална. Какво значение има истинска ли е, фантазия ли е, споделен сън ли е или...

Граници.

Уиш...не знам за теб, но аз правя разлика между фантазия и реалност.

Ако знаех, че Су споделя някакви свои страхове, нямаше да ме заболи толкова.

Излезе, че тя умишлено или не е заблудила доста хора.

Човек не бива да си позволява да спекулира с чувствата на другите.

Аз не бих го направила умишлено и вярвам, че и Су го е направила без да иска.

Мисля, че Су е талантливо младо момиче, което трябва да продължава да пише.

Ако знаех, че Су споделя някакви свои страхове, нямаше да ме заболи толкова.

Защо се учудваш?!

Помислих си, че е на прага на самоубийството...

Ами точно за това се учудвам. Излиза, че човек трябва да е на прага на самоубийството, за да привлече нечие внимание. Или още по-грубо казано - тогава отдаването на внимание не би било безсмислено. Дългият процес на отчуждение, затваряне в себе си, отритване от обществото и получаване на душевни рани точно от незаинтересоваността на това общество преди нещата да станат непоправими - това минава в графа "излишни страхове", които развалят нечия съботна вечер. И да - това все още ме учудва! Както и да е.

Ами точно за това се учудвам. Излиза, че човек трябва да е на прага на самоубийството, за да привлече нечие внимание. Или още по-грубо казано - тогава отдаването на внимание не би било безсмислено.

Дългият процес на отчуждение, затваряне в себе си, отритване от обществото и получаване на душевни рани точно от незаинтересоваността на това общество преди нещата да станат непоправими - това минава в графа "излишни страхове", които развалят нечия съботна вечер. И да - това все още ме учудва! Както и да е.

Мерил, ако аз имам проблем го излагам точно и ясно, за да не заблудя някого и да получа адекватен съвет.

Не мога да искам и другите да постъпват като мен, но не виждам смисъл да подвеждаш умишлено някого (не визирам Су, защото мисля, че тя не го е направила умишлено) само за да видиш реакцията му.

Ако Су беше писала в точната тема, пак щеше да привлече внимание, но с таланта си, а не с друго.

Желая ти приятна съботна вечер и по-светли и неосъждащи мисли по отношение на другите.

Уиш...не знам за теб, но аз правя разлика между фантазия и реалност.

Наистина ли не проумяваш,че между тези двете понякога границата е много тънка?

Наскоро едно момиче ,почти на възрастта на Су изчезна в моя град. Момичето е глухонямо, вероятно малко от нас могат да съпреживеят различността по нейния начин. Беше си планирала бягството... да не мислиш ,че някой от семейството и е разбрал.

В един момент се оказва,че има толкова много начини да извикаме и толкова малко хора отсреща да ни чуят.

Мислиш ли също ,че един объркан човек може да изложи проблемите си точно и ясно?

пп Честно , Мойра, чак ми се прииска да ти се извиня от името на Су за причиненото сърцеболие.

Редактирано 24 март 201214 г. от Уиш... (преглед на промените)

Защо да не приемем "Влакът" като пърформанс, и то успешен. (Су~, не съм казала, че текстът има качества, а че ти имаш, пък и винаги усещам, когато някой изпипва фразите). Понеже аз предизвиках смута с поста си и тъй като вече сме в литературния раздел, ще си позволя да изтълкувам истинската тема на занятието: на практика в измислиците на литературата има истина, а в изповедите - лъжа. Не е ли така? Моля за извинение

Мерил, ако аз имам проблем го излагам точно и ясно, за да не заблудя някого и да получа адекватен съвет.

Не мога да искам и другите да постъпват като мен, но не виждам смисъл да подвеждаш умишлено някого (не визирам Су, защото мисля, че тя не го е направила умишлено) само за да видиш реакцията му.

Ако Су беше писала в точната тема, пак щеше да привлече внимание, но с таланта си, а не с друго.

Желая ти приятна съботна вечер и по-светли и неосъждащи мисли по отношение на другите.

Нищо осъждащо няма в поста ми и не знам къде точно си го видяла, защото точно с това /осъждането/ много, ама много внимавам...

Относно писането в точната тема нищо не съм казала и то е защото аз също споделям, мнението за първоначално неправилното място на темата... Но пътят, по който аз стигнах до тази мисъл и пътят, по който другите, мислещи, че на темата не й е там мястото - беше коренно различен. А специално за мен е важно не само до къде ще стигна, а и по кой път ще стигна до там. Както виждаш въобще не изразих становище по този въпрос, още повече, че още същата вечер видях поздрава на Су в темата за поздравите и ми се изясни творческият елемент в написаното. НО... както обичам да казвам - когато човек иска да разбере някого - го разбира в себе си, приемайки го, а не тълкувайки го, защото тълкуванията не винаги са верни. Аз я разбрах още първата вечер.

А вашият ропот май не идва от това къде е постната темата, а от някакво криворазбрано накърнено достойнство, че сте се притекли там, където никой не ви е викал. Ами не - точно това се опитвам да кажа... Не се чувствайте накърнени, защото това също е вик за помощ, въпреки, че никой не е на прага на жп линията.

А това, че по този начин, волно или неволно бяха провокирани няколко хора повече да прочетат и нещо художествено - това е един добавъчен плюс. Ако все пак имах някаква задръжка по отношение на това, че не е било правилно мястото на постване то беше, защото се изплаших, че следващият път, когато някой наистина е на перона, за да се хвърли, никой няма да се притече на помощ, защото няма да рискува още един път да мине за "хванал се" на нечий зов и да помрачи репутацията си... Нищо повече. Просто предварително се сетих колко "наранени" реакции ще последват.

Хубава вечер и от мен.

Наистина ли не проумяваш,че между тези двете понякога границата е много тънка?

Наскоро едно момиче ,почти на възрастта на Су изчезна в моя град. Момичето е глухонямо, вероятно малко от нас могат да съпреживеят различността по нейния начин. Беше си планирала бягството... да не мислиш ,че някой от семейството и е разбрал.

В един момент се оказва,че има толкова много начини да извикаме и толкова малко хора отсреща да те чуят.

Уиш..., много трудно е човек да разбере какво става в чуждата душа, ако човекът не сподели.

Просто трябва да се научим да споделяме и да търсим помощ без страха, че ще бъдем отхвърлени или ще ни се присмеят.

Повечето хора улисани в проблемите си не забелязват признаците на депресията и отчаянието дори в най-близките си.

Това е причината да мисля, че трябва да бъдем директни когато се чувстваме зле и имаме нужда от помощ.

Който не се страхува или срамува да потърси помощ, винаги я намира.

п.п. Уиш...,мислиш ли че проблемът, изложен във вид на художествено произведение ще бъде по-добре разбран, отколкото ако е поставен директно?

Редактирано 24 март 201214 г. от Мойра (преглед на промените)