Ангелино, Ангелино - да простиш не означава да постъпиш против себе си като "пренебрегваш АЗЪТ" - тогава няма прошка! Прошка е когато приемаш безусловно АЗЪТ на отсрещният - без усилия и условия - просто!

Благодаря за конкретиката.

Айде да не изпадам в сложно-аналитични философии , ами да дам един простичък пример. Викингите са били най безмилостният и безпощаден народ. Нима са били "слаби"

Ramala, дал си пример малко в страни от темата. Нима искаш да кажеш, че нито един викинг не е простил някому? Викингите освен походните си порядки, с които са влезнали в историята са имали и вътрешноплеменни и семейни порядки. Със сигурност тези порядки са били различни - със сигурност викинги са прощавали - със сигурност е имало и слаби и силни характери! За да навлезна малко в твоите архетипи ще дам друг пример. Тигрите са безпощадни хищници, но при единоборство много рядко се стига до смърт. Победителя прощава, защото знае, че това е природата на другия и той е постъпил според нея.

Няколко поста по нагоре съм го написал. Зависи от степента на провинение. Вие сега да не си помислите, че като ме настъпи някой в автобуса(както каза ^^ANGELSING^^ ) и аз веднага му пращам G-класите Когато е засегната честа и достойнството ми съм безкомпромисен и смятам това за съвсем нормално и едва ли ще бъде сметнато като слабост Но наистина доста се отклонихме от замисъла на темата.

Според вас сила или слабост е да простиш, ако любимия човек ви нарани с постъпка, думи, ако се скарате за каквото и да било...Мислите ли, че само силните могат да прощават или да простиш е проява на слабост ? Е ...? Пишете...

Те точно това аз често го правя, защото се отнася именно до любимия човек. Ми то е нормално, след като това наистина ти е любимият човек да му простиш и да продължите да се радвате на съвмесните си мигове и тук не става дума за сила или слабост на характера, а за зрялост

Редактирано 14 октомври 200619 г. от Ramala (преглед на промените)

Когато е засегната честа и достойнството ми съм безкомпромисен и смятам това за съвсем нормално и едва ли ще бъде сметнато като слабост

Тогава лекът е тук!

Тогава лекът е тук!

Ето на виждаш ли, тук мненията ни съвпадат

Айде да не изпадам в сложно-аналитични философии , ами да дам един простичък пример. Викингите са били най безмилостният и безпощаден народ. Нима са били "слаби"

Ти дори да ФилосоФстваш не можеш...Щото повече от три реда на изказване неможеш да направиш, тъй че мълчи си като не те пита никой нищо....

Ramala, дал си пример малко в страни от темата. Нима искаш да кажеш, че нито един викинг не е простил някому? Викингите освен походните си порядки, с които са влезнали в историята са имали и вътрешноплеменни и семейни порядки. Със сигурност тези порядки са били различни - със сигурност викинги са прощавали - със сигурност е имало и слаби и силни характери! За да навлезна малко в твоите архетипи ще дам друг пример. Тигрите са безпощадни хищници, но при единоборство много рядко се стига до смърт. Победителя прощава, защото знае, че това е природата на другия и той е постъпил според нея.

Споко Той винаги е В страни от темата...това му важи не само за изказванията Тук....

Сила е и слабост.

Сила е защото е много трудно. Трябва да видиш,че и другите са като теб. И не си център на вселената. Сила е защото трябва да победиш себе си.

Слабост е когато прощаваш избирателно. Когато избираш едни хора като заслужаващи прошка, а други като не. Тогава е слабост защото прошката ти не е истинска. Лесно е да простиш на тези които обичаш, трудно е на тези които мразиш.

Ако не простиш и „се потопиш в кръвта” на отмъщението. И така може. Но за кого е полезно? Създаваш безкраен кръговрат.

Когато е необходимо да защитиш ценностите и свободата, когато е застрашен живота на много хора, тогава пак можеш да простиш, можеш и да победиш враговете си и можеш да го направиш без омраза и без гняв.

Правиш най-доброто за всички.

С минимум поражения.

Ти дори да ФилосоФстваш не можеш...Щото повече от три реда на изказване неможеш да направиш, тъй че мълчи си като не те пита никой нищо....

Споко Той винаги е В страни от темата...това му важи не само за изказванията Тук....

mnogo haresvam tova koeto pi6a puk i ti ne si kritik za da me komentira6

то пък като вземеш да кълвеш по тая клавиатура и накрая като погледнеш какво си написала. за насъпване в автобусите

Редактирано 14 октомври 200619 г. от Ramala (преглед на промените)

Няма еднозначно решение защото няма две еднакви ситуации. Но дори и да се наложи да се разделите е по добре да го направите като приятели. Иначе от цялата връзка връзка не остава нищо.

Ако са се разделили , но не по взаимно съгласие няма как да си останат приятели.Ще е трудно и за двамата и най-вече за този , който още изпитва чувства..

то пък като вземеш да кълвеш по тая клавиатура и накрая като погледнеш какво си написала. за насъпване в автобусите

Много си, ИнтеЛигентен....

Много долна постъпка Възмутена съм....

Редактирано 14 октомври 200619 г. от ^^ANGELSING^^ (преглед на промените)

Много долна постъпка Възмутена съм....

Ако си силна сега би следвало да ми простиш

Да простиш, означава да подадеш ръката си за да изправиш падналия, да му дадеш нов шанс да продължи напред.И е много трудно да простиш да простиш на някого, за да забравиш грешката му и да започнете да градите свойте отношения на ново.Когато някой не оправдае доверието ти, а ти му простиш и

отново биваш излъган след това, грешката не е твоя, слабостта също.Така че според мен да простиш е сила, но е нещо много трудно да прощаваш на човек, който не спира да те лъже и наранява.

За мен слабост е да не ИСКАШ да простиш....Всеки може да прости и да му бъде простено, стига да има желание за това....Тъпото е,че понякога прошката се подразбира като проява на слабост,а за мен не е така....Прощаваш,защото се надяваш....защото вярваш,че нещата могат да се подобрят....Прошката е спасение ,както за самите нас,така и за хората,на които я даваме....Малко поучително звучи,ама е много важно хората да умеем да преглъщаме(доколкото смятаме, че ни позволяват възможностите) разочарованията и раните,които ни се отварят,защото иначе никога няма да зарастнат и винаги ще ни наболват,а и белег ще остане...

Да простиш, означава да подадеш ръката си за да изправиш падналия, да му дадеш нов шанс да продължи напред.И е много трудно да простиш да простиш на някого, за да забравиш грешката му и да започнете да градите свойте отношения на ново.Когато някой не оправдае доверието ти, а ти му простиш и

отново биваш излъган след това, грешката не е твоя, слабостта също.Така че според мен да простиш е сила, но е нещо много трудно да прощаваш на човек, който не спира да те лъже и наранява.

Точно така мисля и аз, за да простиш веднъж е нужна сила, но ако го направиш пак към същия човек за същата грешка, то вече се превръща в слабост.

Да обобщя ли:

To error is human , to forgive is divine.

Да обобщя ли:

To error is human , to forgive is divine.

Да сгрешиш е човешко, да простиш - Божествено...

Да, хубаво и точно за темата, ама има и някои, които не знаят английски

Да обобщя ли:

To error is human , to forgive is divine.

След като сме хора, божественото не ни е присъщо - това пък ще обобщя аз. Да, случва се да се докоснем до "божественото" чрез прошката, но не то е изначалното.

Да прощаваш не е нито сила,нито слабост. А изкуство. Има различни стилове в прошката,различни течения. Някои прощават-забравят,други прощават с едно наум,трети псевдопрощават,четвърти заблудопрощават,Ен-ти Прощават по навик,други пък не искат да прощават,но им се налага. Има ги много.

Но най-много от всички са тези,които обезценопрощават.

Те са вид драматици.

Животът им е един огромен латоно-сериал, и когато липсват сълзи - те си ги набавят решавайки,че някой ги е предал,някой ги пренебрегва,някой ги е разочаровал и пр. Те прощават непрекъснато и затова обезценяват прошката.

Това е нещо като мода.

Eто едно филмче ,от което може да се научи много за прошката. Лекторът е Морган Фрийман.

Разказва се за един човек,който е намразил друг и го вини за смъртта на сина си. В същото време той се грижи за трети,който е бил обезобразен от мечка. Физическият инвалид ще научи духовният на прошка. "Мечките не са виновни че са мечки - те това правят".

Eто едно филмче ,от което може да се научи много за прошката. Лекторът е Морган Фрийман.

Разказва се за един човек,който е намразил друг и го вини за смъртта на сина си. В същото време той се грижи за трети,който е бил обезобразен от мечка. Физическият инвалид ще научи духовният на прошка. "Мечките не са виновни че са мечки - те това правят".

Може ли перифразирам - Мъжете не са виновни, че са мъже - те това правят -

Може ли перифразирам - Мъжете не са виновни, че са мъже - те това правят -

Много смешно!Ха-ха-ха......

Отмъщението си е в кръвта.За това аз застъпвам тезата,че е по-трудно да простиш.Това е признак на човещина,на мисъл.

Докато отмъщението си е първосигнално.Кръвта ти започва да ври.Искаш отмъщение за стореното зло.Ако го осъществиш-добре.Олеква ти.Чувстваш се победител.

Но да простиш при тази ситуация-е това е трудното.Както каза и trapped-това си е изкуство!

Отмъщението си е в кръвта.За това аз застъпвам тезата,че е по-трудно да простиш.Това е признак на човещина,на мисъл.

Докато отмъщението си е първосигнално.Кръвта ти започва да ври.Искаш отмъщение за стореното зло.Ако го осъществиш-добре.Олеква ти.Чувстваш се победител.

Естествена реакция е да желаеш мъст, но на колко хора им стиска да действат. Повечето махват с ръка и си казват майната му, защото така е по лесно и нямат куража да го осъществят. Ей за това се кефя на сицилиянците. Могат да пожертват всичко, което имат, за да постигнат възмездие. Ето ви и един пикантен случай:

Братът на нашето момче приспива с жена му. Последствията? Семейни скандали? Нищо подобно. Виновникът е качен на магаре и така обикаля цялото село с отрязани атрибути върху главата. Не си спомням какво беше наказанието за жената

Много смешно!Ха-ха-ха......

Отмъщението си е в кръвта.За това аз застъпвам тезата,че е по-трудно да простиш.Това е признак на човещина,на мисъл.

Докато отмъщението си е първосигнално.Кръвта ти започва да ври.Искаш отмъщение за стореното зло.Ако го осъществиш-добре.Олеква ти.Чувстваш се победител.

Но да простиш при тази ситуация-е това е трудното.Както каза и trapped-това си е изкуство!

Отмъщението е резултат на гнева.

Попадаме в ситуация, която (преценяваме) не ни харесва. Примерно: приятелката ти пак се прибира в 5 часа сутринта. Събуждаш се и хоп ревност, която води след себе си гняв, той пък след себе си – Скандал. Които пък с нищо не подобрява ситуацията.

Гневът не е истински. Или не, истински е колкото дъга след дъжд. Той е резултат от събиране на много причини. И като всичко друго, когато причините изчезнат – изчезва и гневът. Гневът е зависим от причините, които го пораждат. Както и една дъга. Появява се, съществува известно време и изчезва. Както всичко друго. Ние обаче нашия гняв си го приемаме съвсем сериозно. Защото се смятаме за център на вселената или поне за нещо повече от останалите. И тази емоция, резултат от това, че се смятаме за разделени от другите ни кара да мислим, говорим и правим неща, които не са приятни (понякога болезнени) за останалите. Отмъщаваме дори.

И всичко става толкова бързо, че не забелязваме, точно какво става. И – Скандал (или убийство в по-лошия случай). Ако малко си поработил с ума си, тогава може да “видиш” появата на гнева, да го “разгледаш”, откъде идва, накъде отива и да не се оставяш да те ръководи. И тогава вместо скандал, отиваш в кухнята и правиш кафе или чай, защото това е необходимо много повече на приятелката ти, след тежка нощ, а не скандал.

Което не означава да обърнем и другата буза. Просто е по-добро решение. И за двете страни.

А ако танца между двамата е свършил, е по-добре да се разделят като приятели и да си пожелаят всичко добро, отколкото да делят бойлера или да си отмъщават.

Гневът и отмъщението не са ни в кръвта.

Не са част от истинската ни същност.

Те са навици.

И могат да бъдат променени. Не е лесно. Но си струва.

Гневът е лукс, които не трябва да си позволяваме.

Което не означава, че когато се наложи не можем да приложим сила.

Можем.

За да защитим ценности. За да защитим свобода. Но без гняв.

Може да се наложи да нараним или дори убием някого. Когато това е от максимум полза, за максимум хора, в най-дългосрочен период от време.

Необходима е мъдрост за да се използва сила. Не гняв. Гневът е лош съветник.

Силните хора не се гневят. Те просто правят каквото искат.

Гнявят се слабите.

А прошката?

Не е лесно когато егото е голямо.

Когато няма его - няма какво да се прощава. Защото няма засегнат.

Редактирано 18 октомври 200619 г. от Вало (преглед на промените)

Силните хора не се гневят. Те просто правят каквото искат.

Гнявят се слабите.

Силните и разумни хора не показват гнева си в момента. Това е сприхавост. Правят нещата да изглеждат на пръв път така, че всичко е ОК. Ударът идва впоследствие, когато провинилият се най малко очаква. Алфонсо Капоне се е справил с един от най големите си врагове като е отлагал екзекуцията му 2 годин, за да изчака най удобния момент, когато жертвата е свалила гарда. Въпросният пич е бил намерен с 59 куршума от автомат Томи в тялото. Ммм дааа, Капоне е слабохарактерен човек след като не прощава

И тогава вместо скандал, отиваш в кухнята и правиш кафе или чай, защото това е необходимо много повече на приятелката ти, след тежка нощ, а не скандал.

Това ми напомня за един виц. Един къде се прибирал и всеки път заварвал жена си с любовник. Засилва се нашето момче да вади пистолета да ги гърми и оня почнал със съветите. Я помисли малко, ще си навлечеш беля и ще влезеш в затвора и какво ще постигнеш...? Я вземи иди в кухнята и си направи едно кафенце и се успокой. Това се повторило няколко пъти и накрая пичът отишъл на лекар и му заразказвал историята си. Докторът го слушал, слушал и накрая казал. ама вижте, аз не съм психиатър. Не бе докторе, искам да попитам няма ли да ми стане нещо от толкова много кафета?

Редактирано 18 октомври 200619 г. от Ramala (преглед на промените)

Това отива на оффтопик

Силните и разумни хора не показват гнева си в момента. Това е сприхавост. Правят нещата да изглеждат на пръв път така, че всичко е ОК. Ударът идва впоследствие, когато провинилият се най малко очаква. Алфонсо Капоне се е справил с един от най големите си врагове като е отлагал екзекуцията му 2 годин, за да изчака най удобния момент, когато жертвата е свалила гарда. Въпросният пич е бил намерен с 59 куршума от автомат Томи в тялото.

Алфонсо Капоне не е знаел, че най-големият му враг го гледа всяка сутрин от огледалото. Постави се на мястото на човек, който две години държи гняв в ума си. Живота става кошмар. Враговете са навсякъде. И са виновни за това, че страдаме. Да ги накажем. Заслужават го. Това е пожар, който ние сами поддържаме. Това е пожар, който изгаря живота ни.

В затвора Ал Капоне бързо загубва интересите си към организираната престъпност. Умственото му здраве също е доста влошено, заради загубата на сила, влияние и доходи. Последната година от присъдата си прекарва в Психиатрична болница. източник Уикипедия

Ммм дааа, Капоне е слабохарактерен човек след като не прощава

Употребата на сила, не означава сила на характера.

Ал Капоне не е пример за силен човек.

Редактирано 18 октомври 200619 г. от Вало (преглед на промените)