Употребата на сила, не означава сила на характера.

Ал Капоне не е пример за силен човек.

Възхитена съм от изказването ти много точни дyми си използвал...

И аз проявих слабост скоро подадох се на провокации и се разгневих, а това не беше сила,а безпомощност, сега вече съм по-добре след изказването ти. Благодаря

Употребата на сила, не означава сила на характера.

Ал Капоне не е пример за силен човек.

Де да знам аз Все си мисля, че човек изградил империя и подчинил на волята си политици, съдии и органи на реда трябва да е доста силен характер. Ама щом викаш мога да дам пример с още доста безкомпромисни хора от неговата гилдия и не само, които са се доказали като силни хора. Няма нищо по-лесно от това да простиш. Лично аз съм го правил на "100" пъти и се чувствах слаб, но си казах стига

В затвора Ал Капоне бързо загубва интересите си към организираната престъпност. Умственото му здраве също е доста влошено, заради загубата на сила, влияние и доходи. Последната година от присъдата си прекарва в Психиатрична болница. източник Уикипедия

Всъщност влошаването на умственото здраве не се дължи на горепосочените фактори, а на това че е бил вече болен от сифилис(причината за смъртта му). Да ти имам и източниците

Трябва да се прощава.Ние не сме съдници,не можем да съдим другите за грешките им,защото и ние сме хора,и ние грешим.Прошката е проява на силен характер.Слабият човек не може да прости,но той не си дава сметка,че утре и той ще поиска да му бъде простено.

Ако търсиш победи на враговете във външния свят,

броят им ще расте неудържимо,

Ако подчиниш собствения си ум,

Всички врагове скоро ще изчезнат.

Миларепа

Според мен, прошката винаги е проява на сила, и е по-добрият вариант от това, да не се прости...Понякога е лесно да го направим, друг път е обратното - да се прости наистина изисква доста усилия от страна на човек, всичко зависи от дадената сигуация, и от този, който е прегрешил спрямо теб...

Все пак, човек трябва да се научи да прощава, защото прошката не е чувство, то е и такова, разбира се, но е нещо повече - това е да се вземе решение,че вече няма да се държи сметка на някого за вината му спрямо теб...Понякога човек може да прости от раз и повече да не се връща към миналия проблем, но друг път това е процес, не става веднага, защото сме хора, и понякога нараняването наистина е голямо...

В крайна сметка - да се прости е сила, и не е срамно...

Разбира се, има и ситуации и хора, които могат да се възползват от това, че другият ще им прости, каквото и да направят,и колкото и пъти да го направят, и тук вече става сложно, защото така може да се манипулира човек, и този, който прощава, да се превърне в жертва...Тук визирам например случаи на системен побой, тормоз, изневяра...В тези случаи според мен трябва да се бяга...и да не се търпи подобно отношение...Човек може и да прости, но това не означава, че трябва да търпи!!!

Редактирано 23 октомври 200619 г. от MELL (преглед на промените)

Според мен, прошката винаги е проява на сила, и е по-добрият вариант от това, да не се прости...Понякога е лесно да го направим, друг път е обратното - да се прости наистина изисква доста усилия от страна на човек, всичко зависи от дадената сигуация, и от този, който е прегрешил спрямо теб...

Все пак, човек трябва да се научи да прощава, защото прошката не е чувство, то е и такова, разбира се, но е нещо повече - това е да се вземе решение,че вече няма да се държи сметка на някого за вината му спрямо теб...Понякога човек може да прости от раз и повече да не се връща към миналия проблем, но друг път това е процес, не става веднага, защото сме хора, и понякога нараняването наистина е голямо...

В крайна сметка - да се прости е сила, и не е срамно...

Разбира се, има и ситуации и хора, които могат да се възползват от това, че другият ще им прости, каквото и да направят,и колкото и пъти да го направят, и тук вече става сложно, защото така може да се манипулира човек, и този, който прощава, да се превърне в жертва...Тук визирам например случаи на системен побой, тормоз, изневяра...В тези случаи според мен трябва да се бяга...и да не се търпи подобно отношение...Човек може и да прости, но това не означава, че трябва да търпи!!!

Да се бяга - НЕ! А да се изправиш и решително да спреш този, който поругава човешкото в теб. Пък след това - прощавай ако имаш сила...

Да се бяга - НЕ! А да се изправиш и решително да спреш този, който поругава човешкото в теб. Пък след това - прощавай ако имаш сила...

Да, напълно си прав, преди да се напусне такъв човек, потърпевшият трябва да се изправи срещу него и да се противопостави, защото всеки си има достойнство, което трябва да защитава, особено в случаите, които дадох за пример...Прав си, да, бягството само по себе си не решава проблемите...Е, то е ясно, че при подобен човек не може да се стои, но преди това човек трябва да преодолее страха си и да се изправи срещу насилието, и човека, който го е причинил...И да каже: "Не!" на болката и унижението, на страха и депресията, не на примиримостта...

И след това - все пак да намери сили да прости, дори и да не е веднага, защото непростителността наистина е доста деструктивно чувство, което вреди преди всичко на изпитващия го...

Ммммммм - не бих простил. Няма начин да осъзная такова поведение! Следователно и не мога да простя. Напротив, ще се стремя към унищожение на дразнителя.

Ммммммм - не бих простил. Няма начин да осъзная такова поведение! Следователно и не мога да простя. Напротив, ще се стремя към унищожение на дразнителя.

Ау, ти си доста борбена натура, значи!

Браво, че никога не би допуснал да се превърнеш в жертва!

Но, не е ли малко крайно - чак до унищожаване на дразнителя?! Според мен, мисля, че никой от форума няма да смее да ти се опъне, като знае рисковете на последствията, ако го направи...

Далай Лама разказва:

„Врагът ти е най-добрия ти учител. Един стар монах от манастира Намгял в Тибет, прекарал повече от 11 години в китайски лагери, след 1959 година. След като бил освободен дойде в Индия. По време на разговорите го питах за това какво е преживял в лагерите. Монахът каза, че в няколко случаи имало опасност. Помислих, че е имало опасност за живота му или нещо такова. Той ми отговори: Опасност да загубя съчувствието си към китайците. „

Ау, ти си доста борбена натура, значи!

Браво, че никога не би допуснал да се превърнеш в жертва!

Но, не е ли малко крайно - чак до унищожаване на дразнителя?! Според мен, мисля, че никой от форума няма да смее да ти се опъне, като знае рисковете на последствията, ако го направи...

Mell - унищожението дразнителя, не означава терминирането му. Означава да обезсилиш дразнещият ефект! Покрий се със стъкло и киселината няма да бъде страшна за теб... Пътища много, декапитацията е само един от тях... Сигурен съм, че видиш и други алтернативи! Номера е когато дойде време за интервенция да "не се страхуваш от кръв", а да действаш решително. Аз самият съм човек и пристъпвам ту напред - ту назад въпреки мислите си... Пък и във форума опоненти - берекет, не се оплаквам

Ако търсиш победи на враговете във външния свят,

броят им ще расте неудържимо,

Ако подчиниш собствения си ум,

Всички врагове скоро ще изчезнат.

Миларепа

Далай Лама разказва:

...

Все пак сме нормални хора а не някакви монаси от Шао лин. Всеки реагира според характера си. Не можеш да заповядаш на чувствата си: "Не няма да се гневя. Трабва да съм уравновесен." Понякога е по-добре човек да действа спонтанно вместо да преглътне и да таи това, което го измъчва в себе си. Не се знае след време в каква насока ще се прояви този скрит гняв.

Интересно е как човек реагира,[br]когато му разбият сърцето.

Някои падат на земята[br]и започват да плачат като деца.

Други, стават и се втурват[br]да изкачват часовникови кули.

Но Чарли Бейлигейтс изглежда не реагира въобще.

Той просто преглътна тежко,

сякаш таблетка за главоболие[br]беше заседнала в гърлото му

и заключи болката дълбоко в себе си.

Който го е гледал знае за какво става дума. Така че когато някой ви нарани не му го спестявайте. Око за две, зъб за чене

Редактирано 24 октомври 200619 г. от Ramala (преглед на промените)

Mell - унищожението дразнителя, не означава терминирането му. Означава да обезсилиш дразнещият ефект! Покрий се със стъкло и киселината няма да бъде страшна за теб... Пътища много, декапитацията е само един от тях... Сигурен съм, че видиш и други алтернативи! Номера е когато дойде време за интервенция да "не се страхуваш от кръв", а да действаш решително. Аз самият съм човек и пристъпвам ту напред - ту назад въпреки мислите си... Пък и във форума опоненти - берекет, не се оплаквам

Хехехеххехе, браво за страхотния и забавен отговор!

Е, знам, разбира се, че няма да тръгнеш да трепеш, споко, иначе щеше да правиш компания на Ванко 1, ох, той пък вече не е в затвора!Но най-важното - знам, че не си такъв човек!

Сега сериозно - наистина много ми харесват разсъжденията ти! И абсолютно си прав -"когато дойде време за интервенция", трябва да "не се страхуваш от кръв", а да действаш решително"!!!

Точно така трябва да се постъпва, и ако повечето жертви постъпваха така, нямаше да продължават да са такива и доста насилници щяха да бъдат превъзпитани, или поне "елиминирано" нечовешкото им отношение към потърпевшите!

Иска ми се да споделя и своето мнение, без да претендирам че то е миродавно.....Аз мисля, че прошката е приоритет на силните хора...а под силни хора , разбирам тези, над които наделява адекватността / или възможността за трезво, нормално и адекватно решение във всяка една ситуация / Гневът е присъщ на всички ни, но гневът на показ е присъщ на слабите! Прошката е присъща на всички ни,но искрената и чистосърдечната прошка не могат всички да дадат. Когато прощаваш на някого най голямата обида нанесена ти, ти или му прощаваш искрено и проявяваш нужната воля за да подтиснеш своето ЕГО или му прощаваш и цял живот му напомняш за стореното, като проявяваш своята слабост и несигурност натяквайки правотата си Прошката е приоритет на умните хора !!! Или поне това е моето мнение...