Не става въпрос за любовни мъки, тук за отмъщение няма място! Става въпрос за истински рани. За кръв и за мъст! Ако някой наслник отнел е на девойка невинната радост? Как ще погледнеш след това себе си, знаейки че не си въздал справедливост със собствените си ръце. Или когато духът на приятел реве за ранено достоинство, как ще се наречеш приятел после, ако не излезнеш с него за да се срещнете в очи с насилниците над духът. За брат, сестра, дете и близък триста пъти бих се потопил в кръвта на тези, които са ме ранили. Има морал и красота, които уважавам, но в сенките се крие на изпървото повик, което не ще ме остави спокоен, додето не му задоволя жаждата. Не го желая на никого... И пак казвам сила е и много много тъга!

С първото не съм съгласна истински рани човек може да получи от всичко....няма фалшиви рани

Всичко, което може да те засегне по какъвто и да било начин е рана, само разликата е че някой рани са по-дълбоки, а други не чак толкова.

Ами да ти кажа често, ако някой издивателства над друг по какъвто и да било начин, за него трябва да има наказание, то без наказание за подобни деяния просто е немислимо...ето заради това, че няма наказания за човек, който е убил човек сега в нашата страна деца стават убийци на деца.....не трябва ли да има наказания за такъв род злодеяния?! И тъй като няма справедливо наказание и законите ги няма престъпността се шири ....

Не мисля, че за убийство на човек може да се даде справедливо наказание.....

Да простиш в случай на убийство не мисля, че е възможно...освен, ако извършителя не бъде наказан от закона подобаващо.....

Обсъждането на тази тема придоби злокобен вид...

Не става въпрос за любовни мъки, тук за отмъщение няма място! Става въпрос за истински рани. За кръв и за мъст! Ако някой наслник отнел е на девойка невинната радост? Как ще погледнеш след това себе си, знаейки че не си въздал справедливост със собствените си ръце. Или когато духът на приятел реве за ранено достоинство, как ще се наречеш приятел после, ако не излезнеш с него за да се срещнете в очи с насилниците над духът. За брат, сестра, дете и близък триста пъти бих се потопил в кръвта на тези, които са ме ранили. Има морал и красота, които уважавам, но в сенките се крие на изпървото повик, което не ще ме остави спокоен, додето не му задоволя жаждата. Не го желая на никого... И пак казвам сила е и много много тъга!

Струва ми се, че се отклонихте от темата...Идеята ми беше за прошка м/у двама души, които имат връзка, нямах предвид такива крайни случаи, защото все пак темата е в раздела "Секс и Еротика".

За да простиш винаги е необходима сила, въпросът е човекът отсреща да го оцени, а не да го превръне в слабост!

Слабост е.

Слабост е, да отречеш всичко ценно за теб, всички принципи, ценности, и да простиш заради слабото си сърце...Слабост е да примеш обидата само за да не те боли от загубата...

Слабост е.

Слабост е, да отречеш всичко ценно за теб, всички принципи, ценности, и да простиш заради слабото си сърце...Слабост е да примеш обидата само за да не те боли от загубата...

А не е ли слабост да загубиш нещо много ценно заради принципите си? Всеки има право на своя шанс да поправи грешката си... А да се греши е човешко...

А не е ли слабост да загубиш нещо много ценно заради принципите си? Всеки има право на своя шанс да поправи грешката си... А да се греши е човешко...

Най - много боли, ако нараниш съществото, което обичаш.

Но...грешки...грешки...грешки...не е човешко, не е, да има умишлени грешки.И понякога един шанс не стига...тогава какво...

А не е ли слабост да загубиш нещо много ценно заради принципите си? Всеки има право на своя шанс да поправи грешката си... А да се греши е човешко...

И това е много вярно,човек е слаб и прави грешки .

Най - много боли, ако нараниш съществото, което обичаш.

Но...грешки...грешки...грешки...не е човешко, не е, да има умишлени грешки.И понякога един шанс не стига...тогава какво...

Да, понякога един шанс не стига.

И все пак си мисля, че всеки има право на този шанс... След това вече ще решавам дали е момент на слабост от негова страна, когато ме е наранил, или умишлена грешка. Аз съм много далеч от идеала за съвършенство и твърдо вярвам, че всеки може да сгреши... Нямам силата (слабостта???) да осъждам никого, но мога да простя. Мога и да си тръгна...

...но мога да простя. Мога и да си тръгна...

Ето отговора...

Когато любовта е взаимна, тогава е проява на сила, когато любовта не е взаимна и не е силна, тогава е проява на слабост...Не винаги човек има право на втори шанс, не винаги...защото чувствата не могат да се управляват, те са тези, които ни водят....на последните човек не може да наложи волята си насила. Те са подвластни на други закони...но тях може да постави в клетка и да ги остави да умрат - и това е възможно..и чувствата се хранят и те умират, когато ги остави човек без храна или ги отрови...

Те са подвластни на други закони...но тях може да постави в клетка и да ги остави да умрат - и това е възможно..и чувствата се хранят и те умират, когато ги остави човек без храна или ги отрови...

Така е чувствата без храна умират ...

или ако има чувства, които са живи, то може да има и с какво някой да ги убие, докато са живи....

Така е чувствата без храна умират ...

или ако има чувства, които са живи, то може да има и с какво някой да ги убие, докато са живи....

Според мен винаги се помни чуството което си прекарал с половинката си

Според мен винаги се помни чуството което си прекарал с половинката си

Така е ....но не винаги времето е добре прекарано, и не винаги човек попада на точния човек ....

Така, че по някога се налага да забравиш и простиш нериятните спомени

... но мога да простя. Мога и да си тръгна...

Хубав отговор, но бих го перефразирал по своему така: мога да простя и да си тръгна.

Мисля, че не е възможно да се даде еднозначен отговор. Разбира се, че никой и при никакви обстоятелства не е застрахован от грешки (в конкретната тема и място - грехове), но как после ще се изправиш пред човека, на когото трябва да се извиниш, как ще го погледнеш в очите и ще му кажеш, че си сгрешил и какво ще последва?

Вярно, има и такива дето не им пука дали ще получат или не прошка, ако въобще се сетят да я поискат, но се надявам да са по-малката част... май само се надявам.

Всичко зависи от характера на човека и връзката му през тези дни,който е бил с половинката си.Прощава се 1-2 пъти,но всеки ден да се прощава това е вече банално.Винаги трябва да имаш воля за да преудолиш някой мъки и да продължиш напред,защото е по-добре да простиш,отколкото да страдаш след това,че си загубил половинката си.

Редактирано 7 октомври 200619 г. от PoliceMan (преглед на промените)

Сила е да простиш един път. Да превъзмогнеш себе си и своите убеждения - но го правиш в името на нещо и с надежда да не се повтори. В края на крайщата всеки има право на прошка.

Ако го правиш за енти път вече става слабост - страх да сложиш край и да започнеш на ново. Страх от неизвестното.

Сила е да простиш един път. Да превъзмогнеш себе си и своите убеждения - но го правиш в името на нещо и с надежда да не се повтори. В края на крайщата всеки има право на прошка.

Ако го правиш за енти път вече става слабост - страх да сложиш край и да започнеш на ново. Страх от неизвестното.

Виждам тук има неразбиране значението на думата прошка. Прошка не означава да забравиш, да стъпиш срещу себе си и своите разбирания или пък да пренебрегнеш даден акт. Прошка е безусловно разбиране и приемане на мотивите, на този който е извършил простъпката. Така, че когато прощаваш или е безусловно, без грам останал упрек или страдание, или просто си си поставил за цел да забравиш. Забравиш ли - значи си стъпил срещу себе си - това сам няма да си простиш. От тук идва и ефекта на бумеранга - няма забравяне. Успееш ли да простиш, можеш да го направиш колкото пъти поискаш - и няма да слабост!

Слабост е да не можеш да прощаваш, защото всеки ден ни се налага да прощаваме на някой

Ако правиш нещо защото ти се налага не е проява на силен характер според мен. Просто го правиш защото се налагало

Видях първият пост на темата и разбрах точно какво има впредвид авторът, но не мога да подмина подобно изказване .

Според мен прошката си е чиста проява на слабост на характера, но тук пак ще отворя една скоба. Аз съм разбран човек и вземам впредвид другата гледна точка. Когато човекът отсреща ми покаже, че искрено съжаява тогава наистина се размеквам и съм склонен да простя. Като цяло обаче много трудно прощавам и забравям. Хората си мслят, че щом си им простил значи могат да повторят без да им мигне окото и кой е будалата. Как кой?! Този "силен" човек дето прощава за добро утро

Редактирано 12 октомври 200619 г. от Ramala (преглед на промените)

Според вас сила или слабост е да простиш, ако любимия човек ви нарани с постъпка, думи, ако се скарате за каквото и да било...Мислите ли, че само силните могат да прощават или да простиш е проява на слабост ? Е ...? Пишете...

Ако за караници и за думи не можеш да простиш, защо сте заедно?

Ако обаче постъпката е изневяра...хм...прошка няма. Ако става въпрос за гаджета. Ако обаче има семейство и деца, става малко по-сложно. Там всеки да решава сам за себе си и според ситуацията и човека.

Виждам тук има неразбиране значението на думата прошка. Прошка не означава да забравиш, да стъпиш срещу себе си и своите разбирания или пък да пренебрегнеш даден акт. Прошка е безусловно разбиране и приемане на мотивите, на този който е извършил простъпката. Така, че когато прощаваш или е безусловно, без грам останал упрек или страдание, или просто си си поставил за цел да забравиш. Забравиш ли - значи си стъпил срещу себе си - това сам няма да си простиш. От тук идва и ефекта на бумеранга - няма забравяне. Успееш ли да простиш, можеш да го направиш колкото пъти поискаш - и няма да слабост!

За забравяне не съм споменала. А специално при изневяра какво има да разбираш и приемаш. Прошката не може да бъде безусловна, а упрека даже и неявен е налице. Пълната прошка се постига с времето, когато доверието се изгради наново и грешката не се повтори. И друго - честото прощаване води до правене на компромиси със самия себе си. Вярно е, че трябва да разбираш партньора си, но теб кой ще разбере.

За забравяне не съм споменала. А специално при изневяра какво има да разбираш и приемаш. Прошката не може да бъде безусловна, а упрека даже и неявен е налице. Пълната прошка се постига с времето, когато доверието се изгради наново и грешката не се повтори. И друго - честото прощаване води до правене на компромиси със самия себе си. Вярно е, че трябва да разбираш партньора си, но теб кой ще разбере.

Не четеш внимателно! Или умееш да приемеш мотивите и прощаваш на простъпилия, или не можеш! Ако не можеш, по-добре да не си правите експерименти. Не са успешни. Да се прости повече от един път за една и съща простъпка е много трудно, рядко има толкова силни хора. Но пък за различни грешки всеки от нас е прощавал. Така че, да се прости много пъти също не е невъзможно. Да прощаваш, трябва да можеш не само на партньора си. Ако е останал грам упрек в единия или другия, значи прошка не е имало, а нещо друго - нарича се компромис! При компромиса имаме един неудовлетворен, а при прошката няма неудовлетворени!

Видях, че има тема за прошката при изневяра. Но тази тема, която пускам е с малко по-различна насока. Ако модераторите смятат, че е излишна нека я изтрият, но аз ще рискувам да я пусна Та...на темата. Според вас сила или слабост е да простиш, ако любимия човек ви нарани с постъпка, думи, ако се скарате за каквото и да било...Мислите ли, че само силните могат да прощават или да простиш е проява на слабост ? Е ...? Пишете...

Да простиш на някой наистина трябва да си много силен, но като казвам да простиш нямам предвид само да го кажеш, а всъщност да не е така!Прошката наистина не е лесно нещо! ...ноако ти стане навик да прощаваш в един момент вече няма да ти коства нищо и с лека ръка ще прощаваш!

Да простиш на някой наистина трябва да си много силен, но като казвам да простиш нямам предвид само да го кажеш, а всъщност да не е така!Прошката наистина не е лесно нещо! ...ноако ти стане навик да прощаваш в един момент вече няма да ти коства нищо и с лека ръка ще прощаваш!

Дам...трябва да си силен, за да превъзмогнеш болката, да забравиш и да кажеш "Прощавам ти". Особено когато ти е причинена от човека, който обичаш. Тогава е още по-трудно. Но от друга страна любовта всичко прощавала и тогава може би ни е нужна не толкова сила, колкото вяра, че тази грешка няма да се повтори..абе сложно е...

Сила или слабост? Слабост е да простиш, защото това е любимия ти човек и сила, защото трябва да преодолееш себе си. По принцип, след като ме наранят по някакъв начин, аз тръгвам с прошката, защото наистина това е любимия ми човек и ако не простя още отначало, значи той не ми е любим! Случвало ми се е да бъда доста наранен, но любимия човек си е любим и моята болка се превръща в още по-голяма сила ( Може и инат да е, ама върши работа ) Възможно е и да не съм бил достатъчно наранен. Примерно незнам как ще ми подейства една изневяра, засега мога само да гадая.

Ако правиш нещо защото ти се налага не е проява на силен характер според мен. Просто го правиш защото се налагало

Видях първият пост на темата и разбрах точно какво има впредвид авторът, но не мога да подмина подобно изказване .

Според мен прошката си е чиста проява на слабост на характера, но тук пак ще отворя една скоба. Аз съм разбран човек и вземам впредвид другата гледна точка. Когато човекът отсреща ми покаже, че искрено съжаява тогава наистина се размеквам и съм склонен да простя. Като цяло обаче много трудно прощавам и забравям. Хората си мслят, че щом си им простил значи могат да повторят без да им мигне окото и кой е будалата. Как кой?! Този "силен" човек дето прощава за добро утро

Не, не е проява на слабост Прошката, а Е проява на Сила. Не може да си слаб, когато трябва да простиш, тъй като се изисква смирение, за да го направиш това{, а не на всяка цена да стане на твоето, а да постъпиш С мир} това е замисъла на написаното от мен. Сила на характера Е да простиш, тъй като пренебрегваш АЗЪТ си, а това не е никак лесно ...

Ти Явно трудно прощаваш и трудно забравяш, след като мислиш, че е слабост да простиш

Ако на теб никой не ти прощава всеки ден за грешките ти какво би правил, а??? Ако всеки ден правиш нещо, за което някой трябва{необходимо Е} да ти прости, тъй като всеки ден можеш да нараниш или направиш нещо лошо...тогава хората на които си сторил това трябва да не ти прощават , така ли Щото иначе по твоите думи Те ще са слаби?!

Редактирано 14 октомври 200619 г. от ^^ANGELSING^^ (преглед на промените)

Ангелино, Ангелино - да простиш не означава да постъпиш против себе си като "пренебрегваш АЗЪТ" - тогава няма прошка! Прошка е когато приемаш безусловно АЗЪТ на отсрещният - без усилия и условия - просто!