GABRIELA

Определено се чудят какви да ги заплетат, че да се задържат хората пред тв-тата.

И сега като слушам по новините на радио1/на работа съм/ казват, че тоз казал, че не бил нареждал ремонт на тази сграда и представа нямал, оня и той хабер нямал. Имена не казвам обаче, защото не запомних.

Чак не вярвам, че 15-годишно момиче може да иска да бъде майка, а не да си се кефи на тийн годините. Ако се случи да забременее и бъде решено да се остави бебето, някак ми е нормално. Но умишлено забременяване ми е странно меко казано. Мен на 15 ме переше хормона /не че ми е минало, но сега нещата са други/ и не си представям как на тези години най-важното за мен ще бъде едно дете и как цялото ми внимание ще бъде насочено към него. То така и трябва, но не знам как момиче на тези години може да иска това. Аз мисля, че не е редно едно незавършило поне средното си образование момиче да се жени и да роди дете, освен когато това не се налага по някакви причини. Всеки трябва да се опита да се развие по някакъв начин и тогава да създаде семейство. Аз си мисля така. За да можеш да дадеш някакъв пример на детето си, за да не реши и то да се жени на 15. Не знам. И аз мисля, че за всяко нещо си има време. В общи линии си мисля, че всеки трябва да изживее живота си така, както иска и да прави това, което го прави щастлив. Но въпреки това много бързане не е нужно.

Да ти кажа и повече от веднъж бих се прежалила, но и веднъж може.

Ммммдааааа. Много хубава песен. Връща ме назад във времето, когато бях ненормално влюбена в този испанец.

Off Topic Гледам тука много хора се мъчат да анализират всяка дума на изказалите се по темата. Не е час по литература това. Всеки тълкува казаното от другия по някакъв си начин и се хваща за всяка му дума. А колкото хора, толкова и тълкувания.

И аз се възмущавам на всичко и всички, гледам и други тука така. Хубаво е, че все още се впечатляваме негативно от простащината на някои хора. Иначе ще гледам известно време, поне докато видя Сървайвъра що за нещо ще е.

Ето и моята за днес на работа: 1. 3 Doors Down - Here Without You 2. Wet Wet Wet - Love is All Around Me 3. Enrique Iglesias - I have Always Loved You 4. Deep Purple - Soldier of Fortune 5. Chris De Burg - Moonlight & Vodka 6. Scorpions - Are You the One 7. Kansas - Dust in the Wind 8. Rolling Stones - Satisfaction 9. F.R. David - Words 10. Faith Hill - There You`ll Be 11. Bee Gees - Started a Joke 12. Foreigner - That Was Yesterday 13. Jessica Jay - Cassablanca - xexexexe Другото ще е от Радио 1. Приятно ми слушане.

Ще припадна с тая лелка.

Коя беше пък тази Даниела от ББ2?

Не мога да гледам повече. Ще умра. Тая Лиляна ще я фрасна, ако мога. Ужасно е това какви жени има. Мъже, надявам се искрено, че не ви кефи тази...девойка. Ще цитирам подписа на един от калдатковците, че ми изкочи от главата на кого беше, и Айнщайн естествено: "Има две безкрайни неша - Вселената и човешката глупост. За първото не съм сигурен." Аз пък не съм сигурна дали правилно цитирам, ама важно е значението.

Ама тая наистина ще ражда в къщата. Не било само бла-бла. "Съпругът ми е прекрасен човек....Едва наскоро открих какво е истинската любов..." Вай, вай, вай! "Мъжът ми ме подкрепя напълно..." Какво е това бе?

Ама тия двамата - бивши гаджета - изобщо не са знаели, че ще попаднат в тая къща.

Абе може и да има нещо вярно, но според мен е само временно явление, както и повечето увлечения. Чатила съм, чатила съм, начатила съм се вече. Сега изобщо не ме вълнува твърде. От време на време влизам влизам в ICQ. Е, от миналата година съм редовно в Калдата, но то това не е странно. Ако някой обаче години наред вече само чати всяка свободна минута, определено си има някакъв проблем. Но е вярно, че самият компютър и Интернета създават някаква зависимост. Знаете ли колко ме е яд, че почти не сядам да чета. Щот гледам все да се намърдам на стола пред PC-то. И на какво прилича това?! Преди и пишех, сега няма такива работи. Калдата и това е! Ще ви съдя за принуда към пристрастяване.

Вярно е, че не ценим живота. Преди време, като четох "Бамби" се бях замислила дори за живота на отделните листенца по клоните на дърветата, така беше описан страхът им от това, че идва зимата и скоро ще умрат. Това е само приказка, но е чудесна приказка и с много поука, и много истини. Ще има след човека друг вид, който ще цени живота, който ще бъде съвършен може би.

Ей тази и аз щях да кажа. Цял ден само нея слушам.

Вече не. Направо ме обхвана щастие. Ще има подаръциииииииииии.

Защото е много хубаво.

Ами замислям се и решавам следното /много тъпо, ама е така/. И да не нося дрехи от естествена кожа, другите ще носят. Резултатът ще е същият. Просто няма да отида да гръмна и одера някое животно, за да си направя дреха. Щот не мога. А и да мога, пак няма. Има кой да ги продава. Предпчитам да съм потребител. Така ще знам, че не съм убила нищо. Ще кажеш, че са убили заради мен. Не. Заради милиони като мен. Лоша работа.

А, не. Както казах, ям месо. Не нося дрехи и обувки от естествена коже, не заради животните, а защото са скъпи и аз предпочитам по-евтини дрехи, но да ги сменям по-често.

Ам айде де. Аз не нося яке от естествена кожа, сега обувки ще си купувам, ама пак няма да са.

Едно от любимите ми на Вапцарв. ИСТОРИЯ Какво ще ни дадеш, историйо, от пожълтелите си страници? - Ний бяхме неизвестни хора от фабрики и канцеларии, ний бяхме селяни, които миришеха на лук и вкиснало, и под мустаците увиснали живота псувахме сърдито. Ще бъдеш ли поне признателна, че те нахранихме с събития и те напоихме богато с кръвта на хиляди убити. Ще хванеш контурите само, а вътре, знам, ще бъде празно и няма никой да разказва за простата човешка драма. Поетите ще са улисани във темпове и във агитки и нашта мъка ненаписана сама в пространството ще скита. Живот ли бе - да го опишеш? Живот ли бе - да го разровиш? Разровиш ли го - ще мирише и ще горчи като отрова. По синорите сме се раждали, на завет някъде до тръните, а майките лежали влажни и гризли сухите си бърни. Като мухи сме мрели есен, жените вили по задушница, изкарвали плача на песен, но само бурена ги слушал. Онез, които сме оставали, се потехме и под езика, работехме къде що хванем, работехме като добитък. Мъдруваха бащите в къщи: "Така било е и ще бъде..." А ние плюехме намръщено на оглупялата им мъдрост. Зарязвахме софрите троснато и търтвахме навън, където една надежда ни докосваше със нещо хубаво и светло. О, как сме чакали напрегнато в задръстените кафенета! И късно през нощта си легахме с последните комюникета. О, как се люшкахме в надеждите!... А тегнеше небето ниско, свистеше въздуха нажежен... Не мога повече! Не искам!... Но в многотомните писания, под буквите и редовете ще вика нашето страдание и ще се зъби неприветно - защото би ни безпощадно живота с тежките си лапи направо по устата гладни, затуй езика ни е грапав. И стиховете, дето пишем, когато краднем от съня си, парфюмен аромат не дишат, а са навъсени и къси. За мъката - не щем награди, не ще дотегнем и с клишета на томовете ти грамади, натрупани през вековете. Но разкажи със думи прости на тях - на бъдещите хора, които ще поемат поста ни, че ние храбро сме се борили.

Пречи ми да чета книги. Прекарвам си цялото свободно време пред него. Мамка му и PC.

Мале, тук голяма борба се разразила. Обичам всички животни и не ми харесва да ги избиват, независимо защо. В това число и тюлените. Но пък ям свинско, птиче месо, телешко, заешко, агнешко. И повечето ги гледаме по селата, т.е. ние ги убиваме. Гледам само да не присъствам. Веднъж бях питала баща ми как не му е гадно като коли зайците. Той само ме попита: На теб ли да дам да ги колиш? Така че аз мога само да кажа, че докато ям месо, нямам право да се обаждам. Ако знам със сигурност, че някой някъде убива животни, щот му е кеф да гледа как умират, бих се вбесила. Ама и да се вбеся, няма да мога да го спра най-вероятно. Не знам за по-висшата раса, но знам, че много видове животни биват изяждани от други животни. Не е ли същото сладките малки сърненца да бъдат разкъсвани от лъвове и тигри. Е, те поне не ги убиват, за да се обличат. Това си е закон на природата. По-силният изяжда по-слабия и низшия може би. Ние, човеците имаме разум обаче, както и правото да избираме. Обаче всички ядем, за да живеем. Докато е така, животни ще бъдат избивани и изяждани. Докато не излезе мода да ходим голи, ще бъдат избивани и за да се обличаме. Можем да избираме и дрехи от изкуствени материи, без естествени кожи, ама ако си купуваме обувки от Фениксите и подобни евтини магазинчета, едва ли е заради животното. По-скоро щото са по-малко паричките. Относно убиването за спорта, що глигани, птици и пр. се убиват за спорт...

А, само ще наблюдаваш. А ако ти датат някоя КАНАРА да поносиш малко към върха?. Как тъй само ще гледаш. Освен ако не се върнеш там като надзирател и да се разхождаш с ръце на гърба. Аз все още чакам да ходя при цар Калоян.