GABRIELA

Добър въпрос. Аз доста често като напиша такава дума, я пиша така - nik-а. Обаче, когато заемем дума от чужд език, ние я побългаряваме, т.е. слагаме типичните за бълг. език наставки, окончания. Затова би трябвало да пишем: ника, никове, никът. Така е и с други думи. Имам такива спомени от ученото. Не мога да потърся сега инфо, защото съм работа, но довечера ще погледна. Хей, хайде и друг си каже мнението.

Може пък като не е в учебник информацията (а тук, във форума) да се зачетат повече ученици.

Като използваме такива думи вероятно си мислим, че звучим по-интелигентно, че изказът ни е по-хубав. Май се хващам в такова нещо. Един ден вероятно езиците на всички народи ще се слеят по-този начин и ще се говори на един интернационален език. Не знам много, ама излизам. Ще ме изпитвате ли, г-не?

Навита съм като пружина вече. Записвам се!!!

GABRIELA натиска бутона "редактирай", когато пропусне да каже нещо или да, когато види, че е допуснала грешка.Но нека не говоря за себе си в 3 л. Освен това преглеждам написаното от мен след като го постна, защото така го виждам на цял екран. След това редактирам, когато забележа нещо като "ударениета". "УдарениЕта" - не е написано така от незнаене на правилата в бг език. Мисля, че това е ясно на всеки. Това не ме извинява обаче, не се оправдавам. kmvasilev, корИгирам, а не корЕгирам. Ето тук не знам защо се пише така. Логично е да идва от чуждицата "корекция". Което ме подсеща да припомним тук каква е разликата между чуждици и заемки. Вероятно повечето знаят. Чуждици наричаме онези думи, които се използват в българския език, въпреки, че имат български такива. пр. корекция - поправка депутат - народен представител Заемки са онези думи, които заемаме от чужди езици, т.к. в българския език няма такива, нямат еквивалентни български думи. пр. театър, билет, опера Използването на заемки и чуждици не е толкова страшно явление в българския език, т.к. той се обогатява по този начин. Като се замислим използваме страшно много думи с чужд произход. Ето например от руски език сме заели доста думи - наблюдавам, старая се, уважавам, заявявам, разписка , дописка, сказка, доклад, данни, задача и др. Но руският е славянски език все пак. Да вземем френски език. "Компютър" е френска заемка. А така познатият на повечето жени "пеньоар"?От латински сме взели. Всъщност сме взели думи от езиците на всички народи, с които сме имали досег. Заемките наистина обогатяват езика ни. Но те възникват в българския, когато се появи нещо ново, което няма название. Чуждиците са по-опасните. Всички виждаме колко много такива използваме. Докато пиша сега, вероятно използвам чуждици, а въобще не ми прави впечатление. Трябва да си проверя всяка дума. kmvasilev, сега ще си пусна поста, след което ще го проверя за грешки. П.С. Критиката е много ползотворна. edit: Когато човек претендира за изрядност у другите, мисля, че той гледа нещата, които самият той знае. Аз съм научила нещо и забелязвам, когато някой не е научил същото. Ако друг знае друго (Я, тафтология!), което аз не знам, то той ми го забелязва. Мисля, че влизаме в тази тема, за да си поправим незнанията. Подкрепям kmvasilev да си посочваме грешките.

И аз съм съгласна. Дипломирах се за учителка по български език и история. Много искам да работя това. Но..... т.к. няма свободни работни места, днес започнах работа като.....технически секретар, демек - секретарка+централа+личен състав. Ммммм, колко са близки двете длъжности. Още някои линкове за дейци на Българското възраждане. Писма и документи - Левски ГЕОРГИ БЕНКОВСКИ, Гаврил Груев Хлътев, 1841/44 - 12 май 1876 г. Един революционер с блестящи качества според мен, когото аз много харесвам. Препоръчвам книгата "Бенковски" на Яна Язова. Не успях да я прочета цялата, но това, което прочетох все пак е много интересно. Книгата претендира за максимална обективност. (Доста е дебела) Деец на националноосвободителното движение, един от организаторите и ръководители на Априлското въстание в Четвърти (Пловдивски, Панагюрски) революционен окръг. Роден в гр. Копривщица. След ранната смърт на баща си (1848) напуска местното училище и става терзийски и абаджийски чирак. През 1866 г. вече е влиятелен абаджия, търгува в Мала Азия, пътува из различни райони на Османската империя. В началото на 1875 г. е в Букурещ. През лятото на с.г. се включва в подготовката за въстание през септември 1875 г. Участва в групата на Стоян Заимов, натоварена да подпали Цариград и да убие султан Абдул Азис, за да привлече вниманието на великите сили към Българския въпрос. В Цариград получава паспорта на поляка Антон Бенковски и с тази фамилия остава в историята. Замисленото въстание претърпява провал и Бенковски се завръща в Румъния. Гюргевският комитет го определя за помощник на Панайот Волов - апостол на Четвърти (Пловдивски) революционен окръг. В началото на януари 1876 г. двамата се прехвърлят в България и започват организационна дейност. По време на подготовката на Априлското въстание показва блестящи качества на организатор. Един от ръководителите на събранието в Оборище, което утвърждава плана на въстанието в Четвърти окръг. Провъзгласява въстанието в гр. Панагюрище и организира конен отряд (т.нар. Хвърковата чета), с който води сражения с редовната турска армия. След разгрома на въстаниците при гр. Панагюрище се оттегля с малка чета в Стара планина. Предаден и убит от засада при преминаване на р. Костина близо до с. Рибарица, Тетевенско. mfa.government.bg Засега толкова.

Българското ханство на Долни Дунав Българите стават християни А тук има доста интересна информация за всеки владетел от Първа и Втора БГ държава, БГ под турско робство, след освобождението и др. Мисля, че ще ви хареса.

Поздравления за темата. Историята е най-голямата ми слабост /сред науките/, затова и я учих 4 години в университета. Ще се включа по-късно активно в темата, че бързам за интервю за работа.

Аватара го избрах, защото съм си аз. На всичките си аватари досега съм слагала все себе си. Не мога да си харесам някаква картинка достатъчно, затова си разкрасявам някоя друга моя снимка в пикасата. Подписът - Хората наистина винаги си тръгват. Но някой тук във форума беше написал, че не е важно това, че си отиват, а колко време са били до нас. Ще добавя и това, което са оставили след себе си. Другата мисъл е от "Великият Гетсби". Тя достатъчно ясно говори.

Слагала съм си всякакъв грим. И лек, и силен. Когато знаеш какво ти отива и как да го сложиш, и как да съчетаеш цветовете, всичко е ОК. Когато съм на заведение вечер и нощем, особено на празник, се гримирам по-силно. Ако съм с тъмночервена блуза например, ще си сложа тъмночервено червило, а не розово, каквото използвам през деня. А и на мен червеното ми отива, на устните - също. Мен не ме дразни силният грим, а неумението да се съчетават цветовете. Затова имам доста различни цветове червила, за да ми е лесно с грима. Сенки слагам по-рядко, всъщност при вечерни излизания.

Едно от любимите ми стихотворения, написано от мъжа ми с призив към хората да бъдат по-добри. КЪМ ЧОВЕКА ПЛАМЕН ПЕТКОВ Ако няма бог - да вършим вместо него добрини, ако има бог - дано ни подкрепи и да ни води във това да даваме от себе си каквото можем във борбата срещу мъка, болка, корист и лъжи. ....................................................... Бих живял като отшелник в манастир, бих се молил на небесния пастир, даже всички богове бих молил, в жертва агне бих заколил, бих лежал върху пирони, и рисувал бих икони, от плътта си сам бих рязъл, и във огъня бих влязъл, ако можеше така да се промени света. Но молбите са излишни - с тях не се постига нищо. Ако има Господ, мисля не молби от нас би искал, а да правим добрини на околните, нали! Ако днес помогнеш ми във нужда, знай, че аз не съм си губил времето в молби, а помагал съм на други хора чужди, а пък те на тебе ще помогнат може би. А пък ако някой ден се нуждаеш ти от мен и ти трябва мойта сила, или моята закрила, и живота си бих дал аз за хора като теб, тъй като ще съм разбрал че си истински човек! ................................. Ако няма бог - да вършим вместо него добрини, ако има бог - дано ни подкрепи и да ни води във това да даваме от себе си каквото можем във борбата срещу мъка, болка, корист и лъжи.

Доста хубави неща прочетох дотук. Продължавайте все така.

Допрочетох "Великият Гетсби" и сега почнах "Едно" на Ричард Бах.

Дискриминираме ги по религията фанатизъм.

Познатите ми друговерци не ги дискриминирам. Най-добрата ми приятелка беше туркиня в средното уч-ще. Много държахме една на друга. В последствие отношенията ни започнаха да се изострят. По-възрастни мои близки ми казаха, че ми били казали, че различията ни рано или късно ще проличат. Тогава реших, че е така. Сега, попораснала, смятам, че онези неща бяха тийн проблеми, свързани с израстването ни и не различието в религиите ни бе причина за това. Хората са различни. Един с един не си приличаме по всичко. Да дискриминираме различните, означава всички да се дискриминираме. Точно, защото всички сме различни. Ако понякога не разбираме възгледите на другия за каквото и да било и не се съгласяваме по никакъв начин с него, означава ли, че дискриминираме. Може би. За фанатично отдадените на религията си, не мога да говоря много, защото не познавам такива. Затова и каквото и да кажа, ще е безпочвено. Но, държа да отбележа, че не харесвам това, което църквата(и разновидностите и в различните религии) прави със самата религия. Знаем всички, че всъщност не църквата е връзката на човека с Бога. И за фанатизма е виновна църквата според мен.

Вярно бе, че е l, т.е. Л. А пък аз го чета за И.

Прочетох Анна Каренина последния семестър от следването си, т.е. тази пролет. Мнението ми е, че книгата много ме измъчи(заради "краткостта"), но определено е много хубава книга. Чете се спокойно, ( за разлика от Достоевски, с начина на писане, на когото можеш да луднеш, дори повече и от Разколников) на места Толстой малко се отвлича в скучни описания на неща, които не бяха много важни. Например, когато Анна и Вронски разглеждат картините на един художник. Ау, това го описваше няколко страници. Но, има идея във всичко, което е написал, въпреки локумите на места, т.е. дори и в тях. Наблягат на това, че Ана е много силен женски образ, на това, че тя съумява да има любовник и да напусне мъжа си във време, в което това не се възприема в обществото. Но единственото по-силно от любовта И към Вронски е синът И. Е, аз не усетих кой знае каква любов. В смисъл, че предпочете да остане с Вронски, отколкото да остане при съпруга си, имайки до себе си детето си. И в същото време детето, което роди от Вронски, тя не обичаше. После разбра, че и Вронски не обича. На мен любимият образ от книгата ми е този на Левин и неговите възгледи за семейството, преоткриването на стойността на семейството. Възгледите му за селяните. Война и мир не я прочетох. Над 500 герои трудно се запомнят, а аз имах кратки срокове за четене. Хареса ми идеята на Толстой за това, че войната сближава хората. Романът със сигурност е стойностен, но на мен не ми е дощло времето да го прочета. Знам, че Толстой изживява прелом към края на творческия си път, осъзнавайки, че изкуството не е нужно никому. Дори се отказва от творчеството си. Помня за него и че е пацифист. Ако си намеря лекциите, ще си спомня повече за него. В книгата, която имам, Анна я пише с едно "Н". Но в руски вариант е с две. Така че да се доверим на братята.

Земя. Европа. България. Русе. Край. Очаквам включването. Край.

DEAM, песента е 5, 72Kb. Няма песен, т.е.

1. Scorpions - Still Loving You 2. 3 Doors Down - Here Without You 3. Celine - I Surrender 4. Russel Watson - Where My Heart Will Take Me 5. A-ha - Analogue 6. Queen - Show Must Go On 7. Mike & The Mechanics - Another Cup of Coffee 8. Garbage - The World is Not Enough 9. Beatles - Help 10. UB40 - I`ll Be Your Baby Tonight 11. Soul Asylum - Runway Train 12. The Brotherhood of Man - Save All Your Kisses For Me 13. Alphaville - Jerusalem 14. John Lennon - Imagine 15. DM - Precious 16. Duran Duran - Electric Barbarella 17. Elton John - Sorry Seems to Be the Hardest 18. Erasure - Blue Savannah 19. Fleetwood Mac - Little Lies 20. Foreigner - That Was Yesterday

1. A-ha - White Canvas 2. 3 Doors Down - Here Without You 3. Ana Gabriel - Eres Todo En Mi 4. Enrique Iglesias - Experienza Religiosa 5. Enrique iglesias - Say It 6. Enrique - Enamorado Por Primera Vez

Упс

Шерифе, не бъдете лош.

mud, Аз съм завършила за учителка по български език и история. Неприятно ми е да гледам правописни, граматични, пунктуационни и дори лексикални грешки. А като видя някъде сред писанията ми грешка, лудвам. Не дискриминирам човек, който пише с грешки, много силна дума. Ядосвам се. Казвам му, че е недопустимо да пише така, но той в никакъв случай не е по-малко човек или личност в очите ми. Но е неграмотен човек, това е факт.

Случвало ми се е и още как. Великият Гетсби - още малко ми остава и не виждам какво може да се случи, за да ме заинтригува и да се нареди поне сред интересните романи. Майсторът и Маргарита - стигнах до 7 глава с четене насила и се отказах. Защо така? Казват, че който не я харесва, не я е разбрал. Е, малко прочетох от нея и нямаше какво да разбера до 7 глава вероятно, но ми уби желанието да я продължа. За Гетсби току-що прочетох резюме към филма. Ще станат интересни неща. Явно трябва да се прочита всяка книга до края.